Yamakasi (2001) (Yamakasi CD1.sub) Свали субтитрите
THIEVERY HoldinG
THIEVERY HoldinG №1 на малкия екран
THIEVERY HoldinG №1 на малкия екран представя
ЯМАКАШИ: Самураите на новото време
Южната част, 24 етажа. Никой не е пробвал досега.
Коя фасада?
- Източната. Най-трудната.
Можете ли да го направите със затворени очи?
- Въпроси?
- Не.
Среща в 6 часа.
Камел.
Камел.
Хайде!
Хайде, слизай бързо!
- Знаеш ли колко е рано?
- Те ще се пробват на Ле Блуйе.
- Да, бе.
- Наистина. Видях ги.
- Хайде.
- Идвам.
Знам, че ще е страхотно.
Жестоко.
Ало, полицията?
Невероятно.
- Бях само за едно питие.
- Не ти вярвам.
- Добре, тогава не ми вярваш.
- Бил си с онова момиче.
Кое момиче?
Висока класа.
Трепач.
Това не го правя всеки ден.
- Ето ги и полицаите.
- Винаги идват твърде късно.
Давай, давай!
Хайде, побързайте!
Хайде, момчета!
Хванахме ги. Хайде. Този път няма да избягат.
Този път те са мои. Хайде, бягайте. Бягайте!
Побързайте. Бързо! Хайде. Ще ги закопчеем.
Махайте се, момчета! Това е полицейска операция.
- Имате предвид "оперета"?
- Махайте се или ще ви арестувам.
Не сме ли твърде големи? Обадете се за подкрепление.
- Искаш ли пердах, хлапе?
- Идвай. Тръгваме си.
Искам спокойствие. Всяка сутрин, все същата песен.
Колеги, те са тук. Хайде, побързайте!
Направо, момчета.
Хайде. По-бързо, по-бързо! Този път, ще успеем.
Този път, този път...
- Добро утро, комисаре.
- Писна ми!
Може да се усмихвам, но не се дръжте с мен като с глупак.
На оперативка!
Добре. Започваме отново.
Ямакаши.
Седем хлапета от квартала ни правят на глупаци. Ще променим това.
Ще ви ги представя. Осман Даджакан,
с прякор Зикму. Най-подходящия за начало.
Какво?
- Сега пък какво е?
- Това, на балкона, вашия син ли е?
- Давайте.
- Нашите уважения, госпожо.
Вървете.
Отвори вратата. Полиция. На три ще разбием вратата.
Едно... две... три.
Не.
Не го прави. Съжаляваме. Вдигаш повечко шум, това е всичко.
- Не.
- Това беше грешка.
Това не беше грешка, а голяма глупост.
Който се провали в това, ще патрулира за седмица.
Следващият.
Жан-Мишел Люка, с прякор Тангото. Фред Астер от предградието.
Не мислете ли така. И винаги е едно и също.
- Какво става?
- Добро утро, г-це Бутен.
- Какво искате?
- Госпожо...
Госпожица... обратно на работа. Достатъчно се забавихме.
Когато го хвана, той няма повече да танцува.
Сега, внимавайте. Това е Абду н'Гото,
наричан Ракета. Не свети, но е бърз като куршум.
Няма значение.
Следващия път, по-добре.
Почакай и ще видиш.
Ще го хвана някой ден. И като говорим за хващане...
Този тук, бяга всеки път. Бруно Дурис, наречен Паякът.
Паякът...
- Престани. Мачкаш ми дрехите.
- Съжалявам.
- Мога ли да те изпратя до работа?
- Ще си помисля.
Хайде.
Но има и по-лошо. Малик н'Диае, Невестулката.
Момичета, вижте.
Салто... вижте.
И това.
Момичета, гледайте.
Какво правите момчета? Върнете трамплина.
Ужасяващо.
Смейте се, но при следващия ще спрете.
Бейзболиста.
Истинско име: Оливер Чен.
Не! Спрете крадеца! Спрете крадеца!
Спрете крадеца! Помощ! Спрете го!
Не може да бъде.
- Те се мислят за герои.
- Не са престъпници.
- Сградите не са за катерене.
- Нищо не са откраднали, нито разбили.
- Така се забавляват.
- И ние сме част от забавлението?
И без това имаме много работа. Защо не играят футбол като всички.
- Шефе...
- Достатъчно, Асмин.
Тук сме за да защитаваме закона. Законът гласи: Не се катери по сградите.
Не изкарвай хората от леглата им и не си прави шега с полицията.
Ясно ли е?
И накрая, последният от групата: Осман Бана.
С прякор Седящия бик.
Хайде Седящ бик.
Някой хубав ден той ще падне. И аз искам да видя това.
Япония има своите седем самураи, американците имат великолепната седморка,
а ние - седемте хулигана.
Ще ги арестувате, защото градът не е зоологическа градина. И то преди края на седмицата,
или викам спецчастите и понеделник ще има...сафари.
Захващайте се за работа.
Здравей, братовчеде. Какво те води насам? Добри новини?
- Добри и лоши.
- Ти си уволнен?
- Все още не.
- Добре, а сега добрата.
Сега не съм на работа. Дойдох да поговорим като приятели.
Сега ме уплаши.
В управлението имат огромно досие за вас. Шефът ви мрази.
- Това е комплимент.
- Спрете за известно време.
Защо не отидете в планината?
Хубава хижа, палачинки и ще се катерите по цял ден.
Защо? На никого не пречим?
Някой хора са ви ядосани. И мислите ли за родителите?
Чии родители?
Децата ви обожават. Опитват се да ви подражават.
Да мотаеш полицията е страхотно, но вие сте тренирани.
Някой може да се нарани. Какво ще правите тогава?
Аз съм просто инспектор, Осман. Нямам много власт.
Само много, много малка.
И с арабската кръв се намалява още повече.
Ако не искаш да работим заедно, аз нищо не мога да направя.
Мама организира събиране у нас.
Ще прави пиле. Искаш ли да дойдеш?
Щом майка ти го прави...
Ямакаши
Хей, Джамел. Ела да играем на Ямакаши.
- Играем на Ямакаши.
- Ела.
- Хайде, Джамел.
- Не мога, заради сърцето ми.
Това не е истина. Не искаш да се катериш. Ти да не си момиче.
- Не мога.
- Още малко и ще се напикаеш.
Винаги ли ще бягаш от това?
Хайде, нека да видим, че си Ямакаши.
Ела, всички гледат. Можеш да го направиш.
Докажи, че си Ямакаши. Дървото е малко.
Ние ще те подкрепяме.
- Хайде, Джамел.
- Нека да видим, че си Ямакаши.
Хайде, Джамел. Катери се.
Почти стигна.
Почти стигна.
Хайде.
Джамел.
Джамел, не.
Г-ца Ел Хадж? Г-жа Гуерин от училище. Трябва да поговорим за Джамел.
Айла, ела бързо. За Джамел е.
Добър ден.
Всичко е наред.
Всичко е наред.
Този път е лошо. Не трябваше да се натоварва.
Случило се е в училище. Той трябва да ходи на училище.
И сега? Какво ще стане?
Трябва да му бъде направена трансплантация до 24 часа, но...
О, не.
Той е в списъка, нали? Вие казахте така.
Разбира се, но е по-сложно, Айла.
Той е с предимство, но трябва да има донор.
В подходящ момент. А списъкът се променя постоянно.
Какво можем да направим? Не можем да седим със скръстени ръце.
Елате с мен.
Точно, както и очаквах, нищо във Франция.
- Какво можем да направим?
- Не много. Да чакаме.
Понякога се появява донор в последния момент. Трябва да се надяваме.
А извън Франция?
Това е нещо друго. Става чрез фирма посредник.
Ще проверя.
Има едно.
В Швейцария, нулева кръвна група, отрицателна. Смърт - след няколко часа.
- И няма поставени условия.
- Какво означава това?
Че не е запазено... На разположение е...
след няколко часа.
И какво може да се направи, за да се получи?
Официално нищо не може да се направи.
Но поради спешната ситуация, мога да опитам нещо.
Опитайте, съгласни сме.
- Знаете ли колко ще струва?
- Не.
Най-малко 400 000 франка.
Нямаме толкова.
Опитайте от съседи или близки. Трябва да се действа бързо.
А здравната каса?
Тя покрива само трансплантацията. Но не и допълнителните разходи.
Съгласен съм да ви помогна. Ще поема този риск.
Така, сега вече е запазено.
Малкият Джамел ще получи ново сърце. Имате време до утре на обяд.
Сега е ваш ред.
- Искаш да ни умориш ли?
- Никой не е умрял от музика.
Намали малко, че главата ми ще гръмне.
- Вземи аспирин.
- Вече взех.
Мога да те съжалявам. Наистина да те съжалявам.
Не са ли страхотни приятелите ми?
- Внимавай.
- Съжалявам, не беше нарочно.
Да бе, не беше нарочно.
Това хапчета за отслабване ли са?
Не, за астмата ми. Трябва да ги пия по средата на ядене.
Сега си по средата на яденето?
Купих два килограма лимони.
Не могат да изчезнат просто така. Кой ми взе лимоните?
Ракета, упражнявам се.
Упражнявай се с банани. Хладилникът е пълен с тях.
Бягаш бързо, но не си по-бърз от светлината.
- Няма ли да влезеш?
- Да.
- Някакъв проблем ли има?
- Едно момче е паднало в училище.
Джамел, живее отсреща. Познаваш ли го?
- Да, братът на Айла.
- Той е в интензивното.
Има шанс едно на хиляда.
- Знаеш ли какво се е случило?
- Не.
Катерил се е по дърво. За да подражава на големите.
Малкият ми Венсан. Радвам се да те видя в къщи.
- Защо никога не си с униформа?
- Аз работя в кабинет, г-жо Бана.
И не трябва ли да изглеждаш добре в кабинета?
Една порция няма да ви е достатъчна.
Не сме толкова малки.
Истина ли е?
Изкачихме Ле Блуйе за по-малко от 10 минути.
И както обикновено, аз бях най-бърз.
- Аз, Ракетата.
- Ръждясала Ракета.
Дали си толкова бърз?
- Беше вкусно, но не мога повече.
- Не ядете ли в полицията?
Как ще хващате престъпниците, като не се страхуват от вас?
Фатима, не правете това.
Не искам да загубя сина си.
Фатима, недей. Върни се.
Няма смисъл.
Разпределете се по етажите.
Айла.
Фатима.
Мамо.
Какво искаш? Не искам нищо, синът ми има нужда от помощ.
Фатима, слезте от там, моля ви.
Ще намерим начин да помогнем на сина ви.
Внимателно. Погледнете ме.
Винаги има решение. Фатима, доверете ми се.
Слушайте...
ще се погрижим за Джамел.
Имате думата ми.
Гордеете ли се? Вие сте смотаняци.
Спасихме майка ти и трябва да си ни благодарна затова?
А малкият ми брат? Него кой ще го спаси?
Вие ли, с вашите пируети?
Джамел ще умре...
...и вие ще сте виновни. Остави ме.
Никога не сме искали това.
Никого не сме наранили. Само помагаме.
Последният път помогнахме на една възрастна жена.
Да, а тя дори не ни благодари.
Обичаме предизвикателствата, но не сме престъпници.
Почакайте малко.
Какво? Никога не сме искали да ни подражават.
Ставаме в 6 сутринта, за да не ни види никой.
Не се прави на сляп.
Децата винаги правят бели.
- Те ни виждат и ни подражават.
- Добре, какво да направим?
- Приключвате с това.
- С кое?
- С катеренето.
- И какво ще правим тогава?
- Да се бием, да разбиваме коли?
- Не бъди глупав.
- Глупав ли съм?
- Ще ни поучаваш ли?
- Внимавай какво говориш.
- Мери си думите.
Престанете.
Тази вечер не беше ли достатъчно лоша?
Искате да се биете?
- Какво да правим?
- Това, което трябва да направим.
Да поемем отговорността.
Какво правите тук? Кой ви пусна?
Не искаме да ви притесняваме. Идваме да видим Джамел.
Времето за посещение приключи. Елате утре.
- Важно е.
- Казах ви, не може.
Когато шефът ви види, ще стане скандал.
Мишлен.
Няма да се бавим.
- Може ли да влезем?
- Да.
Страхотно. Идвате да ме видите?
Наистина ли сте изкачили Ле Блуйе от източната страна?
Новините се разпространяват бързо.
- Полицията сигурно е побесняла.
- Позеленяха от яд.
Зелена полиция, яко.
Когато порасна, може ли също да бъда Ямакаши?
Не можеш да станеш Ямакаши просто така.
Но когато излезеш, и ако наистина го желаеш,..
ще те научим.
Даваме ти дума.
Откъде влезнахте? Ще ти се обадя по-късно.
- Нямате уговорена среща.
- Спешно е. Малкият Джамел.
А, да видим.
- Не знам какво да ви кажа...
- Истината.
Оставяте го да умре.
Слушайте, поех риска да запазя сърцето.
Не знам какво повече мога да направя за това дете.
- Какъв е проблемът с парите?
- Проблемът е много прост.
Болницата не може да плати на хората за доставката.
Надявам се, че разбирате това.
- И кои са тези хора?
- Фирма посредник.
Фирмата е ХТЦ.
Не могат ли да ни отпуснат кредит, така че да го изплащаме на части?
Невъзможно. Трябва да попитам първо седемте директора.
- Седем обаждания.
- Не мога да им се обадя просто така.
Когато има желание, има и начин.
Опитайте, просто е.
Не, не и по това време на денонощието, не мога да им се обадя само защото...
...само защото умира едно дете? Това ли е.
- Не исках да кажа това.
- Това вашите деца ли са?
- Върнете ми го.
- Изглеждат здрави.
Достатъчно.
Престанете с игричките, веднага.
До 10 секунди да сте напуснали стаята, до минута - болницата или ще повикам полиция.
Ще си получите парите. Утре в 12. 00 ще са на масата ви.
Заради пари оставят едно дете да умре, а наричат нас боклуци.
Заслужават един нож между ребрата.
- Това не е добра идея.
- Имаш ли по-добра идея?
Всичко ще се оправи. Във Франция сме. Тук не оставяме хора та да умират.
Може в твоите книги по право да е така...
...но в реалността не е така.
Градът е джунгла. Който няма пари може да умре.
Спри. Ще намерим решение. Може да опитаме с банките.
Погледна ли лицата ни?
Ние не влизаме в клуб, какво остава за банка.
- Освен ако не сме с пистолет.
- Ти имаш един, дай ми го.
Дай ми два часа. Ще намеря решение с моите колеги.
Но всичко трябва да е законно.
Знаеш ли, ти го направи със закона си, ние ще го направим със сърцата си.
- Първия, който спаси Джамел, печели.
- Без глупости.
Ще направя каквото мога. Обещавам.
- Откъде взе това?
- Откраднах го от доктора.
Седемте адреса са тук.
- Ще ги размажем.
-Не, насилието не решава нищо.
Точно така, но ние ще се доберем до тях, малките буржоа.
Не, имам по-добра идея.
Ще им разкажем една история.
Да вземеш пари от богатия, за да дадеш на бедния.
- Да, както в анимационния филм.
- Робин Худ.
Страхотно е. Сестрата на Рашид го има на касета.
- Кражбата си е кражба.
- Това не е кражба.
Само временно. Ще им върнем парите.
Това е страхотно.
Харесва ми. Харесва ми много.
- Страхотна идея.
- Убийствен план.
Да, ще отидем в затвора или в болница.
Не бъди песимист. Всички ли са съгласни?
- Да.
-А, аз какво ще правя?
Аз също искам да помогна на малкия Джамел.
Мишлен, ти ще стоиш на позиция. Ще ни прикриваш.
- Съгласен ли си?
- Супер е.
Среща в 5 часа.
Е, инспекторе, май не може да спите тази нощ?
- Знаеш ли колко е късно?
- Съжалявам, да.
Баща ми ще те убие.
Случва се нещо важно.
Ако не се видим никога вече... не, ще се видим, но...
О, по дяволите.
Любовните обяснения не са за мен.
Ще се гордееш с мен.
Имаме идея за малкия Джамел.
Но ще трябва време.
Няма да съм на работа днес. Не мога да регистрирам присъствие.
Изчезвай, аз ще се погрижа!
Разделяме се на три групи. Трябват ни 400 000, значи 60 000 от къща.
Ами ако няма пари?
Бижута, паспорти, кредитни карти. Без големи или тежки неща,
Последният адрес е за всички ни, в 10 часа.
По два часа за всяка трябва да е достатъчно, не бързайте! .
Огледайте, влезте и изчезнете.
- Мишлен, ти ще стоиш на телефона.
- Гепих две нови батерии.
Пет и половина.
Четвъртият етаж.
Остави, това е кухнята.
Не яж сега. Да погледнем там.
- Да започваме ли?
- Не.
Имаме 4 часа да спасим Джамел.
Ти отиваш на ляво, аз, на дясно.
Обади се на полицията.
Добро утро.
- Искам да говоря с министъра, важно е.
- Той няма да идва днес.
А неговият съветник?
Чух, че обикновено идва рано в офиса?
Наистина. Имате ли уговорена среща?
- Отнася се за едно девет годишно...
- Имате ли среща?
Не, но е важно.
Трябва да имате среща! Може да напишете писмо и аз ще го предам.
- Аз наистина трябва...
- Съжалявам.
Протоколът е много строг.
Застрашен е живот, а вие спорите за протокол?
Успокойте се!
Обадете се на съветника, ясен ли съм?
- Какво става тук?
- Господин съветник...
Инспктор Асмин, господин съветник.
Съжалявам, но едно дете умира.
Само вие можете да направите нещо.
Не знаех, че имам такава сила. Но ви слушам.
Моля елате в моя кабинет.
Добре, след вас.
Седнете.
Този може да рисува.
Това е много сложно.
Без големи или тежки неща. Трябва да се огледаме за нещо друго.
Да.
Това е ужасно.
Да слушаш такива гадости.
Пет минути и бягаме.
- От къде знаеш това?
- Мисията невъзможна.
Трябва да има някъде ключ.
Знам къде е.
Почакай малко. Ще го научим на култура.
"Чуй това, глупако. Това струва повече от цялото злато на земята!"
Необикновена история. Бих казал изключителна.
Затова така много настоявах, моите извинения отново.
Не, направили сте каквото е трябвало.
Ние трябва да сме в услуга на нашите хора, а не обратното.
- Инициативата ви е възхитителна.
- Благодаря.
Може ли да се направи нещо?
Ще разгледам болниците.
Ще повикам и въздушните сили.
- Те трябва да имат подходящ самолет.
- Благодаря ви от името на Джамел.
Моля, няма защо.