What Women Want (2000) (What Women Want - CD2.sub) Свали субтитрите
- Жевеейки живота.
- Живот. Да го изживееш.
- Това си го бива.
Харесва ми.
- Заная, зная.
- Чакай малко.
- Не супер е.
Добре, чакайте, ще ви кажа още един.
Защо обичат да го правят пред огледало?
- Всичко може да изглежда по голямо.
- Този беше добър.
Чух го в салона за красота тази сутрин.
- А сега сериозно. Ди?
Помниш ли това дето говорихме.
Не може просто да те отхвърля цяла нощ,
и да залепя за телевизора...
като някакво зомби.
Аз бих му дал ултиматум.
Или си му интересна, или не.
Той да решава.
- Да си го запиша ли?
- Добре.
Това е добро Направо ще се побърка.
Ами ако каже не?
Няма да го каже.
Вярвай ми.
Направих го.
Казах му че няма да отида в Израел.
Добре, и?
Казах му че може да е писател навсякъде.
Ако искам да работя в рекламата, трябва да съм тук а не там.
И той какво каза?
- Не знам, нещо на еврейски.
Не ми прозвуча като: "Окей. Ще се видим в четвъртък."
Аз бих го изчакал да се обади.
Аз не мога. Ще му се обадя.
Изчакай той да ти се обади.
Е поговорихме си, но имам работа.
- Да ти направя ли сандвич?
- Не, няма нужда.
Наистина.
Но благодаря. Забавно ми беше.
Това си го бива.
Доста вдъхновяващо.
Но линията не ми харесва.
Ако не ти харесва линията, съгласен съм.
Има й нещо на линията?
Никак не е зле .Но просто--
Според теб какво си мисли тя?
Амиии...
Да си помисля...
Пита се какво иска от живота,
какво и как да го постигне
Жените мислят за тези работи доста.
Наистина доста.
Безпокоят се за всичко по всяко време.
Прав си. Откъде знаеш?
Ами как да ти кажа и аз имам майка.
Може би тичането й дава време за нея.
Нещо което намира само там. Погледни я само.
Искам да съм на нейно място.
Изглежда свободна, нали?
Няма съдник или надзирател,
никакви мъже, никакъв фалш, никакви игрички.
Това ми харесва. Никакви игрички.
Хубаво щеше да е истина.
Да помисля за секунда.
- Разбира се.
Никакви игрички. Как да го вмъкна?
Тя бяга. Рано е, тихо е.
Само стъпки по асфалта.
Обича да бяга сама. Без напрежение и стрес.
Тук тя е себе си.
Мисли и се облича както си иска.
Няма игрички и правила. Игри, спорт, правила.
Да играеш по правилата.
Да играеш игрички...
Игра по правилата...
- Защо кимаш?
- Следя ти мисълта.
- Че какво мисля?
-Е не мислиш ли нищо?
Играех игра на думи.
Чудех се игри или...
Като че ли беше добро.
- Или игри или...
- Спорт?
Мерси. Харесва ли ти?
Да. Харесва ми идеята да е сама на пътя.
На мен също. Казах ли го на глас?
Аз просто...
Защото аз се колебаех за това.
Хубаво, на едно мнение сме.
-Да.
Не съм на себе си. Сякаш се отпускам.
О, нищо. Отпусни се още. Чудесно е. "Nike". Никакви игрички.
Просто спорт.
- Запиши си го това.
Добре.
Той ли го измисли или аз?
Сигурно съм...
Какво?
Да ти кажа ли честно?
Разбира се.
Бях чула че си тъпо копеле.
Е, много си откровена.
- Извинявай.
- Няма нищо.
Сигурно ти е било интересно да ме срещнеш.
Направо си умирах да те видя.
Та започнали сме... И аз подочух нещо за теб.
Сигурно, че съм кучката в рекламния бранш.
Буквално.
Наистина? Добре, приятно ми беше.
Но аз не съм такава.
Знаеш ли, не мисля че си такава.
Благодаря. Оценявам го.
Е, това е неудобен момент.
Не се влюбвай в него на работа.
- Не точно тук.
- Защо?
Какво "защо"?
Защо да не поработя още над тези мостри...
и да ти ги донеса утре.
Обади се когато и да е.
Свалям ли го? Какво ми става?
Господи погледнах му пениса. Дано не ме е видял.
Мамка му, пак го погледнах! Стига!
- Добре ли си?
- Нещо ми влезе в окото.
Ами тогава...
утре ще... Чудесно. До утре.
- Приятна работа, тогава.
- На теб също.
- Найстина ли си добре?
- Да, чудесно.
- Смееш ли ми се?
- Да.
- Добре.
Мислех че всички са заминали.
- Мислех че всички са заминали.
- Колко е часа?
Минава 10:00.
- Леле колко е късно.
- Толкова съм самотна.
Какво каза. Моля?
- Ами късно е.
- Радвам се че си тук.
Блокирала съм Толкова съм самотна.
- Да ти помогна ли?
- Не ,всичко е наред.
Е и какъв е проблема?
Утре имам рано среща с Дан,
и бих искала да е по-късно за да се подготвя добре.
Обаче ти дойде,
така че утре ще трябва да се оправям.
Не съм подготвена колкото ми се иска.
- Извинявай.
- Не го правиш нарочно, нали.
Не искам да разочаровам, Дан.
Искаш ли помощ?
- Наистина?
- Настоявам...
- ...ако не си уморена.
- О, не.
- Не съм.
- И аз така си помислих.
Не уморена - скапана съм.
Не мога да се наспя откакто започнах работа тук.
- Сериозно?
- Странно, нали.
Мисля че, как да го кажа,...
...не ти е мястото тук?
Все още не.
На всичко отгоре и се разболявам.
Никога не се разболявам.
Ако искаш можеш да не седиш толкова близо до мен.
Не, не, ела.
Откъде да започнем?
- От чорапогащника?
- Добре.
Аз мисля че е чудесен.
Носил ли си чорапогащник?
- Има ли в кутията?
- Не сериозно?
Да носил съм.
- Изненадваш ме.
Това е комплимент. Допада ми.
- И как ти стои?
- Секси.
Докато бях с него, дъщеря ми и приятеля й влязоха...
И какво казаха за чорапогащника?
Видяха само сутиена...и лака.
Тази рокля е ужасна.
- Няма да изляза.
- Хайде, не може да е толкова зле.
Приличам на монахиня. На грозна монахиня.
Защото е сива ли? Сивото е готино.
Ако я хареса, ще умра.
Нататък.
Тази ми харесва.
Да бе. Следващата.
"Колко струва"
Мисля че тази е добре.
Харесва ми.
Това е добро.
Нека видя.
Да! Прави ме по-възрастна.
Супер, но ми трябват и цици.
Ще си купя сутиен с подплънки.
Не мога да повярвам че ще обличам това през последната ми нощ на девственица..
- Или по-точно ще събличам.
- Алекс?!?
Искам да поговорим.
- Никога не сме говорили...
- Господи.
Започна да се прави на баща.
Изглежда смешен.
Разбирам че не бях идеалния.
Просветлението на века. Може ли хлебчето?
Да, сигурно. Но това не означава...
че не мога да говоря с теб за...
- За какво?
Ами ти вече си жена,
и сигурно си мислиш вече за...
За секс?
Подай ми лимонадата.
Момчетата и момичетата имат различно виждане по въпроса.
Момичетата просто искат момчетата да ги харесват.
Докато момчетата, е не всички,
но повечето, мислят за секс.
Просто искам да ти кажа,
да не се чувстваш притеснена...
за това че приятеля ти е на 18.
- Моля ти се.
Това го говорихме с мама когато бях на 11.
Сексът е част от любовта и е нещо специално.
- Ясно ми е.
Познавам Камерън достатъчно,
затова хайде стига с разговора.
- Обещах на Камерън да го направим.
- О, господи.
И не се опитвай да ме баламосваш...
или каквото там правиш.
- Какво правя?
- Какво?
Правиш се на клоун.
"Искаш ли да направим салатка?"
"Да погледаме ли телевизия?"
След 15 години мълчание и сега...
Хайде стига.
Кой си ти да ми говориш за взаимоотношенията?
Ти не си имал такива.
Виж, имам среща с приятели.
- Ще вървя.
- Добре.
Благодаря за роклята.
Дори не закуси.
Късно е май.
- О, тези тийнейджъри.
- Права е.
- Примири се приятел.
Изглежда чудесно.
Винаги съм искала да съм слаба...
и дрехите да ми стоят добре.
Тръгнах на фитнес и стана по-зле.
Не можех да вървя и да седя...
дори и за дест минути.
Опитах това но не стана.
Не можех да помръдна.
Вече бях много уморена.
- Какво ми става бе?
- Ало?
- Какво правя?
- Дарси?
Как рзбра че съма аз.
Просто го усетих.
Каква съм тъпачка. Не мислех че ще вдигне.
- Ало?
- Не мислех да ти звъня но...
ти видях телефонния номер.
И реших да ти звънна.
Очевидно ти звъннах.
Няма проблем.
И аз си мислех за теб.
За добрата работа.
- За това че излязохме?
- Да. Това имах предвид.
Понякога си мисля, че ми четеш мислите.
Не ми се налага с теб.
- Винаги казваш какво мислиш.
- Знам. Това е проклятие.
- Какво?
- Това е облекчение.
Знаеш ли колко малко го правят?
Наистина малко хора?
На мен не ми е леко.
Бившия ми не ме обичаше. Така да го кажем.
Не те е обичал?
Кзах ли го?
О, господи!
Мислех да го кажа. Не ме разбираше.
Това исках да кажа.
Истината е че той не ме обичаше истински.
- Ето че започнахме разговор.
Досега трябваше да се напия.
Колко време беше женена?
Около година.
От 9 месеца съм разведена. Работехме заедно.
- Чул си, нали?
- А, да.
- Дочух.
- И как беше?
- В началото - супер.
Но после стана зле.
Колкото по-добре вървеше в работата, толкова беше по-зле в къщи.
Това беше цената за успеха ми.
- Чак сега го разбрах.
- Наистина.
Да продължавам ли с мен?
Да.
Затова реших да се справя сама,
колкото и страшно да е.
Не страшно, но...
...нещо такова.
- Защо ?
- Не знам.
Не бях сигурна че мога да се справя.
Мислех че мога,
Но в "Sloane-Curtis"е трудно.
Съжалявам.
- Ти трябваше да си на мое място.
- Глупости.
- Съжалявам че стана така.
- Няма нищо.
- Научих много от теб.
- Какво?
Ами че ти обичаш работата си.
- Наистина.
- Е не колкото теб.
Не говори глупости. Ти си много добър.
Много си добър.
Мисля че Дан се чуди защо ме е наел.
Май не съм си на мястото.
Да ти кажа ли нещо?
Да.
Току що си изплатих апартамента.
Имам си вече собствена къща.
- Какво си мислиш.
Мислех си за това...
как може да съм такъв карък.
Мисля че си прекрасен.
Дали да го целуна?
Слушай.
Мисля...
че си стршна жена.
Наистина.
Съжалявам.
Просто исках да ти благодаря.
Толкова съжалявам.
Ами ще се видим пак...
след около 3 часа.
Искам да ти кажа че...
целуваш прекрасно.
Наистина.
Не ми е било толкова приятно от...
...никога досега.
На мен също.
- Ще си мълчим ли в работата?
- Ами.
За какво да се притесняваме.
Излизахме заедно.
- И беше много...
- Много възбуждащо.
Това си мислех и аз.
Но аз го казах пръв.
- Да.
Ами добре тогава.
Хайде кажи го.
Искаш ли да дойдеш у нас?
Хайде! Искаш ли да дойдеш...
Лека нощ, Дарси.
Лека нощ.
Какво правя?
Лола.
Ето го идва.
- Лола?
Не мога да повярвам.
От колко време висиш тук?
От няколко... часа.
Ти каза че няма да ме нараниш.
После спахме заедно, а ти не се обади цяла седмица.
Това си е мъчение.
Толкова хубаво беше,
и ти после изчезна.
Дори не идваш на кафе!
Лола, съжалявам.
Няма нищо.
Разбрах каква ти е тайната.
- Наистина?
- Толкова е очевидно.
Откъде иначе ще знаеш толкова за жените?
- Как го разбра!
- Хайде Ник.
Ти си толкова чувствителен.
Толкова ме разбираш.
Държиш се като истинска жена.
Хайде. Признай си. Ти си стопроцентов гей.
- Аз?
- Не си ли?
Ако не си кажи ми го.
Не ме измъчвай.
Си или не си ?
Кажи че си гей,
че не съм толкова ужасна! Кажи го! Признай си!
Добре.
Обратен съм.
Колко обратен?
Ужасно много обратен.
Ще направиш някой мъж много щастлив.
Каза го.
Защо плача.
Ако нещо се промени...
- На теб ще кажа първо.
- Обещаваш ли?
Обещавам. Ела тук.
О, боже.
-Приятно ми беше че се запознахме.
-И на мен.
Хубво че си поговорихме?
Грижете се за себе си.
- Благодаря за равинската шапка.
- Няма проблем.
- Носи си я със здраве?
- Приятно пътуване.
- Дарси!
Трябва да поговорим.
Знаех си че нещо не е наред.
Да говорим за срещата с "Nike".
Мисля че...
- че ти трябва да го направиш.
-Чувстваш се виновен за снощи.
-Не, не.
- Ти по-добре ще се справиш.
- Не.
Това си е твое.
Трябва да ходя. Ще се видим там.
- Не съм го измислил аз.
- Разбира се че си ти.
Няма да забележат отсъствието ми преди да се натрупат документите.
До няколко дена.
И после ще питат,
"Къде е онази очилатата?"
Знаете ли какво и е на тази Ерин?
- Разбито сърце, може би?
- Аха.
Сетих се. Искаше да става машинописка.
Но отхвърлиха молбата й.
- И си остана при папките.
- Кой е отхвърлил молбата й?
Ти.
Поне срещнах ли се с нея?
Не. Каза ми да я разкарам.
Сега ще оправим нещата.
Има нещо в нея. Забавна е.
Имаш късмет днес. Току що дойдоха от "Nike".
Само жени са. По твоята част. Да отиваме.
Какво правя с Дарси, по дяволите!
Ще й призная всичко.
- Виждате се с Дарси? Откога?
- Не!
Кзах че не ми харесва това което правя с Дарси.
- Мъжете са по-глупави.
- Престани.
- Такива са.
- "Са"? Да не си обратен?
Иска ми се. Жените не си правят такива неща ако се обичат.
Те не мислят така. И още нещо.
- Това за комплекса че нямат пенис.
- Да.
Не е вярно. Не ни завиждат.
Половината дори не го харесват.
Кой мисли че има такъв комплекс? Мъжете.
Затова лъжем и изневеряваме.
Ние сме комплексарите
- Готов ли си вече?
- Да.
Мерси.
Облеклото ти не те интересува преди да излезеш да тичаш...
Не се чудиш какво ще си помисли пътя за теб.
Няма нужда да му се усмихваш престорено.
Не се бяга по-лесно в шикозни дрехи.
Пътя не се интересува дали имаш червило.
Или на колко години си.
Не се чувстваш неудобно...
защото печелиш повече пари от пътя.
Заедно сте когато искаш ти,
след ден, два...
или няколко часа от последната ви среща.
Единственото което го интересува...
е да се виждате от време на време.
"Nike". Никакви игрички.
Просто спортуване.
- Направо ни закова.
Кога подписваме?
"Дарси, трудно ми е да ти го кажа..."
"...но когато исках да ти кажа че..."
Сега пък какво те тревожи?
Справи се отлично.
Не аз. Ние.
Не. Всъщност беше ти.
- Ти.
- Аз и ти.
Ние се справихме!
Искаш ли да те заведа на едно място?
- Трябва да свърша нещо.
- Моля те.
Добре.
- Хайде.
- Идвам.
-Да си затварям ли очите?
-Не.
Виж последните два етажа.
Е, и.
- Мои са.
- Леле.
Ела.
Това е...
дневната.
Хубава е.
За какво си мислиш?
Мислиш си за нещо.
Чудех се кога се нанасяш.
След две седмици.
Това е трапезарията.
- Има и камина. Ела.
- Охо.
Мирише ми на елитен купон. Черен хайвер,
- ти в хубава рокля.
- Така ли си го преставяш?
Или пък ти - гола и аз съм единствения гост.
От тук се отива нагоре.
Това ще е втора спалня или офис.
- А това е будоарът ми.
И е с приятно озвучение.
Да.
Откъде се чува?
Да усилим малко.
Къде ще ти е леглото?
Ето... тук.
Ако имаше легло,
щяхме да танцуваме отгоре.
Харесва ми тук.
На мен също.
Наистина ми харесва.
И на нас много ни харесва.
- Дан, трябва да поговорим.
- За?
Ще бъде тук. Довиждане. И аз искам да поговорим. Бяха от "Nike".
Ние ги спечелихме като клиенти.
Да ти призная, спаси ни задниците на всички.
Всъщност заслугата не е моя.
Трябва да благодариш на Дарси.
На Дарси? Хайде де. Не е нейна заслугата.
Признавам си, спаси ме.
Направо съм шашнат от пазара.
Ник, Искам ти да застанеш тук.
Не Дан. Правилно постъпи като я нае.
Тя е най добрия дизайнер който съм виждал.
- Дане би ти и тя..., Сладка е...
- О, да.
- Но недей заради това...
- Не, не е заради това.
Виж.
Достатъчно чух напоследък.
И реших да напусна.
Имам нужда да помисля над себе си.
Да не си луд бе?
Това е най-тлъстата сделка от години.
Друг ли искаш да обира лаврите?
За какво съм ти аз? Имаш Дарси.
Ти май не схващаш.
Днес и предложих да напусне.
- О, кажи ми че не си го направил.
- Не си я уволнил.
- Тя дори не се съпротивлява.
- О, не!
- Това беше приятел.
Не е късно. Обади й се.
Кажи й да се върне, правиш грешка.
- Успокой се. Не мога.
- Защо ?
Говорих и с борда.
- Имаме уговорка с нея.
Освен това "Nike" искат теб. Те купиха теб, не рекламата.
- Моята задача е да...
Слушаш ли ме какво ти говоря.
Те искат теб.
Те купиха твоята идея.
Всичките идеи бяха нейни.
И ако не върнеш Дарси веднага
борда теб ще уволни.
Сега става дума за твоя задник.
Спасявай го.
Ани, намери ми адреса на Дарси.
- Добре.
- Къде е момичето с очилата?
Ерин ли? Днес не съм я виждала.
- Обаждала ли се е?
- Не мисля.
Къде живее?
-Някой знае ли къде живее Ерин?
- Коя е Ерин?
Чак тогава някой ще се запита,
"Къде е онази с очилата?"
Намери ли Дарси?
Не? Продължавай. Като я намериш кажи й да не мърда никъде.
Кажи й че отивам при нея. Само имам малко работа.
Заете ли къде е това?
Надолу по улицата.
Оттук.
Благодаря.
- Нека си у дома, Ерин.
Ерин?
Ехо?
О, не.
Скъпа майко...
Г-н Маршал?
Да. Аз съм.
- Извинявай.
Не изках да те изплаша?
Исках да видя как си.
Как си?
Ако дойдохте защото не бях на работа, съжалявам.
Тъкмо щях да се обадя.
Не съм тук за това.
Тук съм защото...
Сигурно се чудиш защо.
Всъщност, да, чудя се защо.
Мислех си, "Какво прави той в спалнята ми?"
Ти си...мислила? Сега ли?
Да, сега.
Сигурно имам вода в ушите.
А сега мислиш ли си нещо?
За ужасно много неща.
Наистина ли?
Защото, знаете ли...
...аз обикновено...
И сега ли си мислиш нещо?
Мисля си че сте най-лудият когото познавам.
Май че--
Мисля че съм го загубил...
Изчезна.
Пак съм си аз.
- Аз съм аз.
- Г-н Маршал?
Да?
Мога ли да направя нещо за вас?
Не.
Не, Ерин.
Всъщност, аз дойдох да видя дали аз мога да направя нещо за теб.
- За мен?
- Да.
Истината е че...
Всъщност, Ерин...
добре че дойдох преди да направиш нещо.
Какво ви кара да мислите,
че ще си направя нещо?
Просто го усетих.
Наистина ли?
Усетихте го?
Да това е така.
Но съм тук защото...
...причината е че...
Както знаеш, имаме договор с "Nike",
и ни се отварят работни места.
И Дарси и аз обсъждахме
кого да назначим.
Сетих се за теб и си спомних...
че искаш да си машинописка.
Затова съм тук.
Нали искаше такава длъжност?
Да но не можех да ви открия...
Е, сега съм тук.
Както виждаш,
така че няма проблем...
ако си свободна.
Да разбира се.
По-свободна не съм била.
Здравейте тук е Дарси.
В момента ме няма, затова моля оставете съобщение.
- Ще ви се обадя по-късно.
Дарси? Здрасти. Ник е.
В момента съм пред вас.
Много ми се иска да съм с теб.
Добре ли си? Надявам се да си.
Обади ми се.
Мобилния ми е, 1-2-2-6.
Трябва да говоря с теб.
Просто исках да видя там ли си.
Не си там, нали.
Обади ми се, моля те.
Чао.
- Дарси?
- Не, аз съм.
Джиджи? Наред ли е всичко?
- Върна ли се вече?
- Утре съм тук.
Алекс ми се обажда. Беше много растроена.
И после прекъсна. Какво стана с бала
А, бала.
Знаете ли къде е Алекс Маршал?
10-ти клас? С кестенява коса? Ей толкова висока?
Видях я в тоалетната. Там е от час.
Тук ли си Алекс?
Аз съм.
Какво правиш тук?
Скъпа...
не мога да повярвам че забравих.
Не си бях в къщи.
Не затова съм тук, така че можеш да си ходиш?
О, чувствам се ужасно. Ти добре ли си?
Нека поне те видя.
- Хайде излез.
- Изглеждам ужасно!
Толкова съм раздърпана.
Ккаво се случи?
Ако ти кажа ще си бесен.
Какво имаш да губиш?
Добре.
Ами Камерън и приятелите му...
бяха наели хотелска стая и...
беше голяма навалица.
Бях му обещала...
не мога да повярвам че ти го казвам.
Обещах му че...
ще спя с него след бала.
И преди около час,
на дансинга му казах,
"Съжалявам, Камерън. Просто не съм готова."
Добро момиче.
- Хайде татко!
- Извинявай, продължи.
А той: "Ами лимузината, стаята и фрака,
ми струваха 400 долара. "
А аз му казвам че съжалявам...
а той ме отряза.
"Не трябваше да излизам с второкурсничка. Мамка му."
След малко,
срещна старото си гадже...
и мен ме заряза заради нея.
Заради оная кучка с обеца на езика.
После ми се присмяха и...
...и оттогава съм тук.
- О, скъпа. Гордея се с теб.
- Татко!
- Какво правиш?
- Извинявай.
Но се гордея с теб. Ако щеш вярвай,
знам какво е да си жена.
Не е толкова лесно.
Отстоявала си себе си. Започнала си да порастваш.
А и такъв тип като него,
- не ме заслужава, знам.
- Така е.
- Той е бройкаджия, мразя ги такива.
Толкова си умна.
Я се виж.
Какво си се оклюмала заради този смешник?
Скъпа...
изглеждаш прекрасно.
Благодаря.
Хайде да си ходим татко.
Какво правя? Тя не е в хладилника.
Дано не е твърде късно.
Никога не е късно да оправя нещата.
Ще отида и ще и кажа всичко.
Ало?
Здрасти, аз съм. Радвам се че те открих.
Мога ли да вляза?
Трябва да...
Какво? 1:00 сутринта е.
Трябва да говорим.
Добре.
Тук ли си вече?
Реших да го изпробвам преди да го продам.
Защо ще го продаваш?
Не мога да си го позволя. Напуснах работа.
Трябва по-често да си прослушваш съобщенията.
- Пак си на работа.
- Така ли?
- Ти си голям бунтар.
- Така е.
И Дан ми го каза.
Защо? Аз не свърших работата за която ме нае.
Дори не го обвинявам, че ме уволни.
Виж... Не стой така.
Нямам столове, но ако искаш...
Ами ако ти кажа, че ти...
си свърши чудесно работата...
но някой те саботираше?
Крадеше ти идеите, и дори...
...дори не знаеш за какво става дума.
- Как е възможно?
- О, възможно е.
Кой би го направил?
Аз.
Още в началото, когато дойде...
ти взе поста който аз щях да заема,
Не ме беше грижа...
че си по-добра от мен и че го заслужаваш повече.
Интересуваше ме само как да си го върна.
Възползвах се от теб по най-гадния начин.
Не ти ли се е случвало?
Не си ли бъркала? Разбира се че не.
Ти не би постъпила така. Само някой...
...като мен може да го направи.
И...
И междувременно...
те опознах.
И колкото повече те опознавах...
толкова повече ми допадаше.
Ти направо ме промени.
И такива като бившия ти съпруг те карат да си мислиш че...
цената за твоя успех...
...е любовта.
Нали това искаше да ми кажеш онази нощ?
Че всъщност само губиш.
Всичко в теб -
- че си умна, красива -
ме кара да те искам повече.
Леле.
Е, 1:00 сутринта е...
правя се на герой, опитвам се да те спася,
но всъщност...
Аз съм този който има нужда от помощ.
Бих желал да ти прочета мислите.
Мислех си дали всичко е истина,
и ако това е така,
ако съм пак на работа...
мисля че си уволнен.
Не бях го поглеждал от този ъгъл.
Не че не го заслужавам...
О, боже, заеквам.
Чувствам се малко...
неудобно, че имам нужда от помощ.
Но, няма нищо.
Това ли е всичко?
Не искам да свърши така.
Въобще не искам.
Тогава не се спирай пред пречка като мен.
Не знаех как да реагирам.
Хей, имам новини за теб.
И аз сбърках.
Що за рицар в броня ще съм аз...
ако любимият ми в труден час...
оставен бъде на съдбата?
Моята героиня.
Превод и субтитри: dCL mailto:dcl@abv.bg