Waterworld (1995) (Waterworld CD1.sub) Свали субтитрите
Полярните ледени шапки се разтопиха,
покривайки Земята с вода.
Тези, които оцеляха се адаптираха...
към новия свят.
В О Д Е Н С В Я Т
-Няма да те нападам.
Няма да го правя.
Просто беше много дълго там, долу.
- Корпусът е разнебитен.
Дупките са толкова големи, че може да дишаш през тях.
- Лош късмет, англичанино.
Но, търговците на роби произвеждат добра смола.
Ще ти струва шепи с пръст, или тази вятърна свирка.
- Какво правиш тук?
- Просто чакам.
- Махни си ръката от платното.
Махни я!
Виждал съм лодката ти и преди. Но не съм виждал теб.
- Придобих я законно.
Предишният собственик беше умрял на кормилото, когато я намерих.
Само преди няколко часа търгувах.
Просто доказвам намеренията си.
- Е, ще ти бъда длъжник.
- Не, благодаря.
- Имам всякакви продоволствия. Тъкмо идвам от един атол.
Осем дни на изток, ако те интересува.
- Когато двама скитници се срещнат трябва да разменят нещо.
- Знам закона.
Но ще ти дам това безплатно.
- Нищо не е безплатно във Водния свят.
- Да.
Пушачи.
Достатъчно вятър, за да се измъкна.
Зарежи торбата.
Не си струва. Няма да успееш със свалени платна.
Какво мога да кажа?
- Джо, той заминава.
- Какво по дяволите...?
- Не съм виждал такова нещо.
Да тръгваме! Давай! Карай!
По-бързо!
Хайде! Ще я стигне!
- Вдигни го!
- Плаващ! Точно пред портите.
- Какъв език?
- Английски.
Закъсня, скитнико Имаме достатъчно търговци.
- Пръст.
- Отворете портите!
- Кости за семе.
Жили за лозя.
Тези сухожилия за дървета. Тази кръв за саламура.
Възрастна бе тя.
Тази жена ни напусна, рециклирана и съхранена...
в присъствието на Този, който ни води.
- Какво е това?
- Познаваш ли ме?
- Знам какво си.
- Добре. Тогава да знаеш, че ако търсиш неприятности
ще получиш повече, отколкото можеш да понесеш.
Имаш два часа.
- Трябва ми само един.
- Той идва насам.
- За мен.
- Всеки ще получи по едно...
ако всичко си е на мястото, като се върна.
- Чиста пръст.
3,2 килограма.
Как се сдоби с толкова много?
- Друг атол, на 30 хоризонта източно оттук.
- Те откъде са я взели?
- Не казаха.
- Чували сме за това място...
че всички били убити.
- Затова и не казаха.
- Пушачи?
- Може да са Пушачи, може да са Робовладелци.
Докъде стигнахме? Търгуваме или не?
- Ще я смятаме по цени, като за сладка вода.
Равнява се на 62 записки.
- Искам два пъти повече.
- Искам само една глътка сладка вода!
- Не, докато не ми кажеш.
- Тя има мастило по гърба. Видях я.
Казват, ако разчетеш знаците по детето,
те ще те заведат до Сухата земя.
- Сухата земя е мит.
- Някои още вярват.
Казват, че Пушачите са и хвърлили око.
- Ами тогава, по-добре да си я задържим за нас.
- Мога ли да ти помогна?
- Да.
Къде е магазинът?
- Тук.
- Нямаш много.
- Ти ли си човекът с пръстта?
- Скол.
- Още един.
- Направи ги два.
Толкова богат човек, ще купи едно за другаря си. Сигурен съм.
- Един.
- Интересен чифт обувки.
Продаваш ли ги?
- Не.
- Срамота.
- Енола, какво правиш?
Не може.
- Трябва ми друго парче. Искам да рисувам още.
- Ще ти донеса. Стой отзад.
- С всички тези записки можеш да си поръчаш баня.
Къпал ли си се някога в сладка вода?
- Защо ми говориш?
- Приятелско отношение.
- Това доматено дръвче ли е?
- Да.
Имаш остро зрение.
- Виждал съм го на картинка.
- Колко искаш?
- Половината.
- Ще взема и тези.
- Кое?
Изкупи всичко.
- Тези на рафтовете.
- Е, какво видя за тези 15 месеца там?
- Като например?
- Край на всичката тази вода.
- Питаш грешния човек.
Тази, която погребаха днес?
- Да?
- Тя намери единствения край.
- Имам предложение за теб, Моряко.
- Няма да оставам.
- Не те молим за това. Трябва ни само семето ти.
- Можем да ползваме наше за осеменяване,
но прекаленото използване на еднакво води до...нежелани резултати.
- Когато тя забременее ще си тръгнеш...
с всички припаси, които ти трябват.
- Вие нямате нищо. Умирате.
- Няма мъж, да не иска жена след толкова време навън.
- Той крие нещо.
- Може да е шпионин на Пушачите.
- Когато старейшините кажат, можеш да си тръгнеш,
но не по-рано.
- Хриле!
Мутация!
- Той е мутант!
Ръката ми!
- Хвърлете мрежите!
- С какво право...
- Плащате ми да пазя мира.
Това не е.
- Той уби един от нашите.
- Защитаваше се.
- Трябва да бъде унищожен.
- Убийте го!
- Може би,
но не тук и не така.
- Какво е това?
- Проклятие.
Вързано е. Не мога да го махна.
- Отвори портата.
- Карта ли е?
Щеше да ми кажеш, ако знаеше, нали Енола?
- Какво рисуваш?
- Не знам.
- Хелън, виж разточителното въображение на детето.
- Кога ще се си заминем?
- Нямам идея, къде да отидем.
Не съм разбрал татуировката на гърба и.
Аз съм глупак. Отговорът е тук.
Точно пред мен.
- Може би той знае.
- О, разбирам. Те са ципести.
Един, два...десет пръста. Прекрасно.
Казаха ми, че имаш хриле.
Закърнели ли са, или са функциониращи?
Името ми е Грегор. Дойдох да ти платя...
О, Боже.
Съжалявам. Не се смея на теб.
Развълнуван съм. Хрилете ти функционират.
Воден човек. Можеш да дишаш във водата.
Колко дълбоко можеш да стигнеш?
- Виж, тук съм...
защото искам да науча повече за теб.
Не обичаш много хората?
Не те обвинявам. Но ми кажи:
Всички от твоя вид ли са с толкова лош характер?
- Нямам си "вид".
- Рибешки глупости.
Щях да се изненадам, ако нямаше други,а ако не бях
сигурно щеше да има.
Както и да е. Тук съм защото трябва да те питам нещо.
Откъде идва твоята пръст?
От Сухата земя ли?
Знаеш ли, какво е това?
Древните. Направили са нещо ужасно, нали?
За да дойде тази вода. Преди стотици години.
- Ако ти кажа ще отвориш ли ключалката?
- Нямам ключ.
- Там долу има котвен клин.
- Какво?
- Добър като всеки ключ.
- Котвен клин?
- Няма да нараня никой. Просто ще си тръгна.
- Сега се връщам.
- Грегор!
Какво правиш тук?
Махай се!
- Не съм смелчага.
Ако знаеш нещо за Сухата земя, моля те кажи ми!
Не позволявай да умира с теб.
Не, не, спри!
- Грегор! Махни се!
- След значително обсъждане на доказателствата,
решението ни е, че този мутант
всъщност представлява заплаха.
Затова в интерес на публичната сигурност,
е присъдено да бъде рециклиран
по обичайният начин.
Действайте.
- Съжалявам.
- Кости за семе.
Жили за лозя.
Сухожилията му за дървета. Кръвта му за саламура.
Той бе странен за живота.
Тоз мутант сега ни напуска
рециклиран и погребан,
в присъствието на Този, който ни води.
- Пушачи! Към залеза!
- Към позициите!
- О, Господи!
- Убивай!
- Там!
- Тук зад стените сме на сигурно.
- Така ли?
- Пуснете ме!
Пуснете ме, ще се бия!
- Дай ми ключа за града сега.
- Давай, давай!
- Разбий ги!
- Почисти ги!
Проклятие! Още муниции!
- Разбийте вратата!
- Господи!
- Превзехме го за нула време.
- Пали!
- Вижте!
- Пазете се!
- О, не!
- Пълнете!
- Хелън, ела бързо!
- Хелън!
Не трябва да тръгваш още!
Адска машино!
- Грегор, почакай!
- Хелън, опитах. Беше случайност и не мога да го спра, побързай!
- Можеш, тичай нагоре по стълбите, бързо!
- Чакай! Ще ти хвърля въже!
- Хвърляй сега! Почакай!
- Хвърляй въжето. Не!
- Чакай!
- Грегор, не ни оставяй!
- О, не!
- Съжалявам, стана случайно!
Хелън, Енола, съжалявам!
- Застреляйте го!
- Ако те извадя ни взимаш с теб.
- Разбира се.
- Енола, залегни.
Тук, залегни.
Побързай!
- Отвори портата.
- Бягай!
- Побързай!
- Камикадзета. Хайде!
- Това се вика дупка.
- Намерете я! Вземете момичето!
Там!
- Хванете този! Убийте го!
- Енола!
- Бавите се! Бягай от другата страна.
- Хайде!
- Хвани се! Дръж се.
- Заседнах! Няма да успея!
Пусни я!
Просто я пусни!
- Завърти колелото!
- Така, бутай!
- Правя го! Побързай! Сега дърпай!
- Бутни! Бутай яко!
Добре, сега дърпай това!
- Енола, скачай.
Погледни ме! Скачай, сега!
- О, извинете! Да съм казвал, че някой може да напуска преди да е свършила битката?
Казвал ли съм?
- Не, не!
- Ами направете нещо. Мразя платната.
- Хей, можеш ли да управляваш?
- Мога ли да ти се доверя?
- Някой да ми каже, защо тази лодка още стреля?
Как се казва тоя чичка?
- Чък.
- Хей, Чък! Завърта го срещу нас.
- Може би не се обажда на Чък. Кажи му Чарлз!
- Спри го!
- Чарлз!
- Сбогом братчеди.
- Тя е някъде тук. Търсете!
- Спрете!
- Какво имаш?
- Няколко развълнувани. Не могат да кажат много.
- Ако забележите артериалния тип кръв, която се стича от дупката в главата ми,
ще приемете, че имаме наистина скапан ден.
Затова ето какво: Искам да разбера за татуираното момиче.
Първият който ми каже, ще живее.
- Видях я...беше....с голяма татуировка.
- Печелиш, дай отначало.
- Видях момиче, не съм сигурен...
но мисля, че беше на лодката с трите корпуса.
- Лодката, дето ми струва хиляди галони с движеща течност?
- Да, тази на мутанта.
- Мутант?
- Да. Има хриле.
Като на риба.
Не е истински човек.
Случайност на еволюцията.
- О, съжалявам, случайност на...
- Еволюцията.
- Знам!
- Не! Ти каза, че няма да ме убиваш!
- Казал ли съм?
Някой да е чул?
- Да, да, каза....
Каза го.
- О, сигурно.
Може и да съм.
- Качваме се на скутерите,
пълним тая летяща лодка и я пращаме да търси.
Трябва да държим под око...
този ихтио-изрод.
- Бил си там, нали?
Сухата земя?
Знаеш къде е.
- Да, зная.
- Там ли отиваме?
- Ти и аз да.
Ще трябва да изхвърлим детето.
- Моля?
- Лодката ми е пробита.
Поема вода.
Ще съм щастлив ако успея да добия поне половината вода от това.
- Знаеш ли, казах, че няма да пия.
- Цели 12 дни?
Не, по-добре единия да умре сега...
отколкото двете да умрете бавно.
- Почакай...
Спасихме живота ти. Извадихме те.
- Не, извадихте ме за да избягате. Квит сме.
- Тя може да готви. Може да лови риба.
- И аз.
- Вземи огърлицата ми.
- Имам по-хубави долу.
- Не, виж!
След това, което изтърпя на атола
мога да те разбера, защо.
Но тя е дете.
Има ли нещо друго тогава?
Енола, отивай долу.
Енола.
Да, сам го каза.
Бил си там много дълго.
- Преди няколко часа бях потенциална пръст за теб.
- Ние не сме такива.
- Всички сте.
Знаеш ли какво мисля?
Защо ли да не ви хвърля двете още сега?
Нямаш нищо, което да искам.
- Ще не отведеш на Сухата земя.
- Убиването е трудно нещо.
Аз не го започнах.
- И двете!
- Колко дълго мислиш да го държиш?
- Колкото трябва.
- Добре.
- Не!
- Изкарай ме оттук!
Къде си по дяволите? Не пипай детето ми.
Ела!
- Не мърдай!
Изглежда наистина добре.
Така...
Готово.
Може да има малък проблем с перспективата.
- По-добре да не ми разваля играта.
Е?
- Добре е, харесва ми.
- По-добре е от истинското.
- Много по-добре.
- Какво ще кажеш Тоби? Истината!
- Изглежда гадно.
- Затова обичам децата. Няма измама.
Наистина прилича на лайно.
И го усещам като студено лайно.
- Дяконе?
Съжалявам. Малък проблем в шахтата.
Може би трябва да дойдеш.
- Да се повозим.
Шахтата. Не ни досаждай с живописни пътища.
Карай!
- Хей, вози по-добре.
- Махай се!
Разкарайте се от пътя.
- Добре, добре.
Вие момчета сте велики. Благословени да са всички братовчеди.
Свършихте работа. Растежа е прогрес.
- Някой! Хей, вие горе!
Отворете!
- Да.
- Ваше дяконство.
Здравейте. Добро утро...или нощ,
според случая.
- Какво има? Зает човек съм.
- Мисля, че трябва да знаеш.
Намаляхме до около...
четири фута и девет инча от черната течност.
Благодаря, сър.
- Колко галона ще има след пречистване?
- Може би за три зареждания.
- Ще ги изгорим за два месеца.
- Някой да ми каже, какво става тук?
- Отесняхме.
- Добре, най-важното е татуираното момиче.
Няма да пестим гориво, за да я търсим.
Няма да я хабим за друго. Спрете всички тия трактори...
и всичко друго, до тогава.
Разбрахте ли?
Сухата земя е майчината жилка.
За малко.
Прекрасно.
- Здрасти. Мърдай.
- Енола, ела тук!
Хайде!
Енола, ела тук.
- Хей!
Какво правиш? Украсявам ти лодката. Грозна е.
- Откъде взе това? Отдолу.
- Това си е мое. Няма да пипаш нищо мое.
- Нарисувах го за теб.
- Няма да рисуваш нищо, разбираш ли?
Това е моя лодка. Искам си я така, както ми харесва.
Заемате място и ме бавите.
- Тя е само малко момиче, знаеш ли?
Не ти знае правилата.
- Искате ли да останете?
Научи я.
- Енола, какво ти казах?
- Не си толкова непоправим, знаеш ли?
Колко хора си убил?
Десет, двайсет?
- Много говориш.
- Говоря, защото ти изобщо не говориш.
Колко точно?
- Включително малки момичета ли?
- Не се страхувам от теб.
Казах на Хелън, че няма да си толкова грозен, ако се подстрижеш.
- Всъщност говориш непрекъснато.
Като си наблизо, все едно има буря.
- Хей, какво правиш?
- Хелън!
- Копеле! Тя не може да плува!
- Помощ, Хелън!
Хелън, помощ!
- Дръж се!
Погледни ме!
Моля те, върни се!
Моля, те!
Дръж се. Добре, почти...
ето.
Благодаря. Кълна се, ако
отново я докоснеш...
Кучи сине! Погледни ме!
Ще си легнеш и няма да се събудиш повече.
- Млъквай.
- Какво?
Пушачи?
- Да.
- Можем ли да им избягаме?
- Не и със свалени платна.
Какво си мислиш?
- Добра работа.
Ето ги.
- Не цели детето.
- Страхливец!
- Мамка му!
- Не!
Отрежи го!
- Хайде, хайде!
Добре де.
- Наистина съжалявам.
Съжалявам, но ти не ми остави избор.
О, знам...
Но ти избяга.
- Аз...какво?
Какво правиш... Не, моля те, не!
- Не докосвай повече нищо на лодката ми.
- Тя каза, че съжалява!
Това означава, че трябва да кажеш нещо.