Lord Of The Rings - The Two Towers (2002) (The Two Towers - CD2.sub) Свали субтитрите
Жезълът! Казах ви да му вземете жезъла!
Теоден, сине на Тенгел...
Твърде дълго си тънал в сенките.
На твое място бих мирувал.
На теб говоря!
Освобождавам те от магията.
Тук нямаш сила, Гандалф Сивия.
Ще те изстискам, Саруман, както се изстисква отрова от рана!
Стой.
Отида ли си, Теоден умира.
Няма да убиеш нито мен,
нито него!
Рохан е мой.
Отивай си.
Познавам лицето ти.
Еовин...
Гандалф?
Отново вдишай въздуха на свободата, приятелю.
Мрачни сънища ме мъчеха напоследък.
Ръцете ти по-лесно ще си спомнят древната сила,
щом стиснат дръжката на меча.
Та аз винаги само съм ти служил, господарю.
От твоите церове за малко да пролазя на четири крака като добиче.
Не ме отпращай от себе си!
Не, господарю!
Остави го!
Достатъчно кръв се проля заради него.
Махнете се от пътя ми!
Да живее крал Теоден!
Къде е Теодред?
Къде е синът ми?
Жалейни цветове...
Всякога са никнели по могилите на дедите ми.
Сега са прокарали и върху гроба на сина ми.
Отредено било тези черни дни да ме сполетят в края на живота.
Младите загиват, старите остават.
И аз ще живея, за да видя последните дни на рода си.
Смъртта на Теодред не е била по твоя вина.
Никой родител не бива да погребва детето си.
Той бе силен приживе.
Духът му ще намери пътя към дворците на предците ти.
Весту хал. Ферту Теодред. Весту.
Не са имали предупреждение. Нямали са и въоръжение.
Сега дивите се движат на юг и опожаряват всичко по пътя си.
Дори дървета не оставят здрави.
- Къде е мама?
Това е само привкус от ужаса, пуснат от Саруман.
Още по-голяма е лудостта му, тласкана от страха от Саурон.
Препусни и го пресрещни лице в лице.
Отклони го от жените и децата.
Трябва да се биеш.
- Имаш 2 000 бойци, движещи се на север.
Еомер ти е верен. Хората му ще се върнат да се бият за краля си.
Вече са на 300 левги оттук.
Еомер не може да ни помогне.
Знам, че искате това от мен,
но няма да донеса още погибел на народа си.
Няма да рискувам с открита война.
Войната вече се откри над теб, дали искаш да рискуваш, или не.
Доколкото знам, все още Теоден, а не Арагорн, е крал на Рохан.
И какво е решението на краля?
По заповед на краля градът трябва да се изпразни.
Ще потърсим убежище в Шлемово Усое.
Не се товарете с ценности. Вземете само нужните провизии.
Шлемово Усое! Бягат в планините, когато трябва да се бият!
Кой ще ги защити, ако не кралят им?!
Той мисли, че прави най-доброто за народа си.
Шлемово Усое ги е спасявало в миналото.
Но оттам няма изход. Сами влизат в капан.
Мисли, че ги води към безопасност,
а ще си навлекат всеобщо клане.
Теоден има силна воля, но се боя за него.
Боя се за оцеляването на Рохан.
Ще си им нужен преди края, Арагорн. Народът на Рохан ще се нуждае от теб.
Отбраната им трябва да издържи.
Ще издържи.
Сивия Пилигрим - така ми викаха.
300 човешки живота съм бродил по тази земя,
а ето, че сега нямам време.
С повече късмет, диренето ми не ще е напразно.
Очаквайте завръщането ми с изгрева на петия ден.
На зазоряване... погледнете на изток.
Тръгвай.
Побързайте!
Имаш умения с острието.
Жените по нашите земи отдавна научиха,
че и тези без мечове пак умират от тях.
Не се боя ни от смърт, ни от болка.
От какво се боиш, милейди?
От клетка.
От плен зад решетките, докато младостта ми си отиде
и всеки шанс за смелостта е минал отвъд спомена за желанието.
Ти си дъщеря на крале.
Шлемовата дева на Рохан.
Не мисля, че съдбата ти ще е зад решетки.
Теоден няма да остане в Едорас.
Уязвим е и го знае.
Ще очаква нападение над града.
Ще бягат към Шлемово Усое -
великата крепост на Рохан.
Пътят е опасен, минава през планините...
Ще се движат бавно, пътуват с жени... и деца.
Изпрати най-страшните си ездачи.
Ей, смрадливецо, не бързай толкова.
Защо се държиш така?
- Как?
Непрестанно го обиждаш, нагрубяваш.
Ами че той си е такъв, господин Фродо.
В него не е останало нищо друго, освен лъжи и коварство.
Той иска Пръстена, друго не го интересува.
Нямаш представа какво му е причинил
и продължава да му причинява!
Искам да му помогна, Сам.
Защо?
Защото трябва да вярвам, че може да се върне в доброто.
Не можете да го спасите, господин Фродо.
Какво разбираш ти?! Нищо!
Съжалявам, Сам. Не знам защо го казах.
Аз знам.
Заради Пръстена.
Не откъсвате очи от него.
Видях ви.
Не ядете, почти не спите...
Взима надмощие у вас, г-н Фродо. Съпротивлявайте му се!
Знам какво да правя, Сам. Пръстенът бе поверен на мен,
задачата е моя и само моя!
Нима не се чувате?
Не знаете ли как звучите?!
Ние него искаме.
Нужно ни е.
Трябва да имаме Безценното.
Те го откраднаха от нас.
Прокрадващ се малък хобит е той!
Зъл, измамен, лицемерен.
- Не.
Господарят?!
- Да! Безценното е на първо място!
Те ще те измамят, ще те наранят, ще те излъжат!
Господарят ми е приятел.
Ти нямаш приятели. Никой не те харесва.
Не слушам, не слушам.
Ти си лъжец и крадец.
Не.
Убиец.
Махни се.
- Да се махна ли?
Мразя те...
Какво щеше да бъдеш без мен? Ам-гъл!
Аз спасих нас! Аз го направих!
Оцеляхме заради мен!
Вече не.
Какво каза?
Сега Господарят се грижи за нас.
Не се нуждаем от теб.
Какво?
Тръгвай си и никога не се връщай.
Не!
- Тръгвай си и никога не се връщай!
Върви си и никога не се връщай!
Ние му казахме да се махне.
И се махна той, Безценно!
Няма го, няма го... Смеагол е свободен!
Виж! Виж какво е Смеагол да е приятел!
Донесе зайци, сладки зайци. Яж ги, яж ги!
Става му лошо от теб, тъпако, като се държиш така!
Има само един начин за ядене на зайци.
Какво правиш? Глупав, дебел хобит!
Съсипваш ги!
Какво съсипвам? Бяха само кожа и кости.
Трябват ни няколко хубави картофа.
Какво е тотофа, Безценни?
Кар-то-фи.
Вариш ги, мачкаш ги, правиш ги на пюре.
Прекрасни, златисти картофки с чудни парчета пържена риба.
Дори ти няма да кажеш "не".
Ще кажа и още как! Да разваляш хубавата риба...
Дай ни я... сурова за късане,
а ти си задръж мръсните картофи!
Ти си безнадежден.
Господин Фродо?
Кои са те?
Лоши хора, слуги на Саурон.
Те отива в Мордор.
Мракът събира всичките си сили.
Остава малко, скоро ще бъде готов.
Готов за какво?
Да започне войната си.
Последната война, която ще затули целия свят в Сянката.
Да тръгваме! Хайде, Сам.
Г-н Фродо!
Вижте!
Това е земеслон.
Никой вкъщи няма да ни повярва.
Смеагол?
Твърде дълго се застояхме тук.
Хайде, Сам!
Чакайте!
Вържете им ръцете.
Истината е, че не се срещат много жени джуджета.
И всъщност те толкова ни приличат по глас и външност,
че ги вземат за мъжки.
Заради брадите.
Оттам идват и вярванията, че няма жени джуджета.
И джуджетата се множат така, от земята.
Което, разбира се, е нелепо...
Всичко е наред, без паника.
Беше умишлено, умишлено.
Светлината на Вечерницата не е угаснала.
Имам я, за да я дарявам.
Както и сърцето си.
Заспивай.
Аз спя.
Това е сън.
Но пък е хубав сън.
Заспи.
Веднъж ти ми каза,
че този ден ще дойде.
Но това не е краят... а началото.
Трябва да тръгнеш с Фродо.
Това е твоят път.
Моят път е скрит от мен.
Вече е изложен пред стъпалата ти. Няма как да се отклониш.
Ако не вярваш на друго...
повярвай на това.
Повярвай в нас.
Къде е тя?
Жената, която ти е подарила този накит.
Времето ни тук свършва.
Времето на Арвен също свършва.
Пусни я да се качи на кораба и да поеме на запад.
Нека отнесе любовта си към теб в Неумиращите земи.
Но това ще бъде само спомен.
Няма да оставя дъщеря си да умре тук.
Тя остава, защото още има надежда.
Остава заради теб, а мястото й е сред народа й!
Имаш шанс за друг живот...
... далече от войната, мъката и отчаянието.
Защо казваш това?
Аз съм смъртен, а ти си елф.
Беше само сън, Арвен, нищо повече.
Това ти принадлежи.
Аз ти го подарих.
Задръж го.
Господарю?
Тя отплава към Неумиращите земи с остатъците от своя вид.
Какво има?
Амар?
- Не съм сигурен.
Разузнавач!
Какво има? Какво видя?
- Орки! Нападнаха ни!
Всички конници да минат отпред!
Помогнете ми да се кача, аз ще ви предвождам!
Трябва да заведеш хората до Шлемова порта.
Мога да се бия.
- Не!
Трябва да го направиш... заради мен.
След мен!
Напред де!
Поемаме по обиколния път.
А така! Дий!
- Не се раздалечавайте.
Ела да ти смажа хубавата муцунка!
Този се брои за мой!
Смрадливи твари...
Мамо!
Направете път за краля!
Толкова малко сте се върнали!
Поне хората са в безопасност.
Платихме за това с много животи.
Милейди.
А господарят Арагорн? Къде е той?
Загина.
Изтеглете всички части зад стените.
Укрепете портата и сложете постоянен пост за наблюдение.
А онези, които не могат да се бият?
А жените и децата?
- Скрийте ги в пещерите.
Ръката на Саруман наистина трябва да се е удължила,
за да ни достигне тук.
Шлемово Усое има една слабост.
Целите му стени са от солиден камък с изключение на едно пространство,
не по-голямо от отводнителен канал.
Как може огънят да сломи камъка?
Що за устройство ще свали стената?
Стига стената да има отвор, Шлемово Усое ще падне.
Дори да има отвор, ще са нужни повече от множество -
хиляди войници да смажат краля.
Десетки хиляди.
- Но, господарю, няма такава армия.
Нова сила се надига.
Победата й предстои.
Тази нощ...
... земята ще подгизне от кръвта на Рохан.
Ходом марш към Шлемово Усое!
Не оставяйте живи.
На война!
Няма да има зора за човеците.
Виж! Пушек на юг!
Единственият пушек се надига от Исенгард в наши дни.
Исенгард?
- Имаше времена,
когато Саруман се разхождаше в горите ми,
но сега в главата му е само метала и колела от стомана.
Не го интересува растежа на живота.
Какво има?
Армията на Саруман.
Войната е започнала.
Нека милостта на Вела те закриля.
Арвен, време е.
Корабите тръгват за Валинор. Тръгвай, преди да е станало късно.
Аз направих своя избор.
Той няма да се върне.
Защо да линееш тук, като няма надежда?
Още има надежда.
Дори Арагорн да оцелее от тази война, пак ще бъдете разделени.
Ако Саурон бъде победен, Арагорн стане крал
и всичко, за което мечтаеш, се сбъдне,
пак ще трябва да изпиташ горчивината от смъртта.
Дали от меч или от разрухата на времето Арагорн ще умре.
И не ще има утеха за теб.
Нищо няма да облекчи болката от кончината му.
Той ще намери смъртта.
Един образ на великолепието на човешките крале
в цялата му слава и чистота преди разпада на света.
Но ти, дъще моя...
Ти ще продължиш да мъждукаш в мрак и в съмнение,
с идването на нощта и новата зима, без една звезда на небосклона.
Тук ще обитаваш, отдадена на своята печал,
сред тъмата на дърветата...
И така, докато целият свят се промени
и дългите години на твоя живот се похабят безутешно.
Арвен...
Тук няма нищо за теб.
Само смърт.
Нима аз не се радвам на любовта ти?
Имаш цялата ми любов, татко.
Силата на Врага расте.
Саурон ще използва марионетката си Саруман,
за да унищожи народа на Рохан.
Исенгард е пуснат да вилнее.
Окото на Саурон сега се обръща към Гондор -
последното свободно кралство на човеците.
Войната му по тези земи бързо ще доближи.
Той долавя, че Пръстенът е близо.
Силата на приносителят на Пръстена намалява.
В сърцето си Фродо започва да разбира,
че това пътуване ще му струва живота.
Ти го знаеш.
Видя го в бъдещето.
Беше риск, който всички поехме.
В събиращия се мрак
волята на Пръстена се усилва.
Полага големи усилия да се върне в ръцете на човеците.
Човеците, които така лесно се блазнят от силата му.
Младият военачалник на Гондор е на крачка да протегне ръка,
и да си присвои Пръстена.
И тогава светът ще пропадне.
Вече е близо. Толкоз близо... до постигането на целта.
Саурон ще има господство над целия живот на тази земя,
дори над края на света.
Времето на елфите... се свърши.
Дали да оставим Средната земя на нейната орис?
Да ги оставим ли сами?
Какво ново?
Разузнавачите докладваха, че Саруман е нападнал Рохан.
Населението се е изнесло в Шлемово Усое.
Но ние трябва да се погрижим за нашите граници.
Орките напредват, Саурон е изпратил цяла армия.
Източни жители и южняци преминават през Черната порта.
Колко?
Няколко хиляди. Всеки ден прииждат още.
Кой покрива северните земи?
Изпратихме 500 войници.
Но нападнат ли града, няма да удържим.
Саруман атакува от Исенгард,
а Саурон - от Мордор.
Хората ни ще се бият на два фронта.
Гондор е слаб.
Саурон трябва скоро да ни атакува.
Ще ни атакува здраво.
И знае, че нямаме силата да го отблъснем.
Според хората ми сте шпиони на орките.
- Шпиони ли?
Чакайте малко.
- Ако не сте шпиони, кои сте тогава?
Говорете.
Ние сме хобити от Графството.
Аз се казвам Фродо Бегинс, а това е Самознай Скенджин.
Телохранителят ти?
- Градинарят му.
Къде е потайният ви приятел?
Онова грозновато създание, дето не беше за гледане.
Нямаше друг с нас.
Тръгнахме от Ривъндел със седем спътници.
Един загубихме на Мория.
Двама бяха от моя вид.
Освен това имаше джудже и елф,
и двама човеци.
Арагорн, син на Араторн, и Боромир от Гондор.
Приятел си на Боромир?
Да... от моя гледна точка.
Тогава ще се натъжиш да научиш, че той е мъртъв.
Мъртъв ли? Как?! Кога?!
Понеже си бил негов спътник, надявах се ти да ми кажеш.
Той ми беше брат.
Капитан Фарамир?
Трябва да дойдеш с мен.
Там долу.
Влизането в забранения вир се наказва със смърт.
Чакат моя сигнал.
Да го дам ли?
Тъй е хладно, хубаво и хладно...
И рибка сладка...
Хванах аз рибка сладка!
Стойте!
Това създание е свързано с мен.
И аз с него.
Той е водачът ни.
Моля ви! Нека сляза при него!
Смеагол!
Господарят е тук.
Ела, Смеагол.
Вярвай на Господаря. Ела!
Сега ли трябва дойдем?
Смеагол, трябва да се довериш на Господаря.
Последвай ме, хайде!
Ела!
Ела, Смеагол.
Добър Смеагол. А така. Хайде.
Не го наранявайте!
Смеагол, не се съпротивлявай! Смеагол, чуй ме!
Господарю!
Не!
Къде ги водиш?
Отговори ми!
Смеагол...
Защо плаче Смеагол?
Плачем в ръцете си! Господарят ни измами!
Разбира се! Казах ти, че е коварен.
Казах ти, че е измамен.
- Господарят е наш приятел.
Приятел...
- Господарят ни предаде.
Не!
- Това му е работата!
Остави ни на мира!
Мръсни, малки хобити! Те ни го откраднаха!
Не...
Какво са откраднали?
Моето Безценно!
Трябва да се махнем оттук.
Вие бягайте! Още сега!
Ще успеете!
Използвайте Пръстена, г-н Фродо. Само този път!
Сложете си го.
Изчезнете.
Не мога.
Ти беше прав, Сам.
Опита се да ми го кажеш, но аз...
Съжалявам.
Пръстенът ме завладява, Сам.
Ако го сложа, Той ще ме намери.
Ще ме види.
Господин Фродо...
Значи това е отговорът на всички гатанки?
Бродели сте в пустошта, нали?
Двама полуръстове и едно човекоподобно.
Пръстенът на силата е в моя власт.
Шанс за Фарамир - военачалникът на Гондор,
да покаже достойнствата си.
Не!
Престанете!
Оставете го на мира!
Нима не разбирате?
Той трябва да го унищожи.
Затова отиваме в Мордор.
В Планината на Огъня.
Осгилиат е атакуван. Искат подкрепление.
Моля ви!
Такова бреме е!
Няма ли да му помогнете?
Капитане?
Пригответе се за тръгване.
Пръстенът ще иде в Гондор.
Жив е! - Къде е той? Къде е?
Дайте път! Ще го убия!
Ти си... най-щастливият, най-коравият,
най-безразсъдният човек, когото познавам!
Благословен да си, момче.
Къде е кралят?
Закъсня.
Изглеждаш ужасно.
Благодаря ти.
Голяма армия, казваш?
Цял Исенгард е на крак.
- Колко души?
Десет хиляди души най-малко.
Десет хиляди?!
Това е армия, създадена само с една цел -
да унищожи света на човеците.
На здрачаване ще са тук.
Нека дойдат!
Искам всеки мъж и по-силно момче, въоръжени с каквото имат,
до довечера да са готови за бой.
Тук е най-слабата точка.
Ще покрием близкия прицел и портата отгоре.
Никоя армия не е превземала Стената,
нито пък е прониквала в Рогоскал.
Това не е сбирщина безмозъчни орки.
Това са Урук-хай.
Броните им са яки, а щитовете - несломими.
Водил съм много войни, господарю Гимли.
Знам как да отбранявам собствените си крепости.
Ще се разбият в тази крепост като вода в скала.
Ордите на Саруман ще изгорят тук.
Виждали сме го и преди.
Укрепленията ще се съградят наново, стените ще се заздравят.
От тази твърд... ще ги надвием.
Те не идват да унищожават рохански посеви или селища,
идват да унищожат целия народ - до последното дете.
Какво искаш да направя?
Виж хората ми!
Смелостта им виси на косъм!