The Mists Of Avalon (2001) (The Mists of Avalon CD1.sub) Свали субтитрите
Никой не знае истинската история на крал Артур от Камелот.
Това, което сте чули за Камелот, Гуинивиър, Ланселот
и злата вещица Моргана, са главно лъжи.
МЪГЛИТЕ НА АВАЛОН
Знам, защото аз съм Моргана льо Фей, жрица на остров Авалон,
където е родена древната религия на майката-богиня.
Започнало се в най-смутните за Британия години.
Саксонските варвари нахлули в страната ми.
Избивали християни и поклонници на авалонската богиня.
Ако един вожд не обединеше християните
и адептите на старата религия, Британия я чакаше варварство
и Авалон щеше да изчезне.
Баща ми Горлойс, християнинът, воюваше срещу саксонците.
За Христос! За Британия!
У дома, в Корнуол, бях още дете,
но знаех, че майка ми Игрейн още е следовница на старата религия
и тайно упражнява древната й магия.
Сестра й, леля Моргоз, живееше с нас, откакто се помнех.
Тя се прекланяше пред мощта на Авалон.
Мамо?
Мамо, какво ти е?
Мамо?
Остави я на видението й. Нека знам какво й предсказва.
Но тя се страхува.
- Не я прекъсвай.
Татко ще се сърди, ако научи.
- Значи не бива да научава.
Какво има? Игрейн, какво виждаш?
Нещо за мен? Любовник? Съпруг?
Идва Господарката на езерото. И Мерлин от Британия е с нея.
Трябва да се подготвим.
Какво искат?
- Сама ги питай. Тук са.
И тъй, Вивиан дойде в Корнуол. Най-голяма от трите сестри,
Вивиан бе главна жрица на Авалон и земен глас на майката-богиня.
Имаше една цел - да спаси Авалон от саксонците.
Сестро, трябва да спрем войните.
- Саксонците ще ни унищожат.
Трябва да го предотвратим.
- Как?
Като намерим вожд, на когото да се подчиняват и адептите
на Христос, и тези на Богинята. С кръв на Авалон във вените си.
Върховният крал все още може да има дете.
Ще умре до 6 месеца. Вивиан го предсказа.
Няма да остави наследник.
Мъжът ми - върховен крал? И аз ще родя въпросния вожд?
Ти ще родиш краля, Игрейн. Да.
- Но не от Горлойс.
Ще го родиш от мъжа, който носи този знак.
Той е следовник на Богинята. И ще бъде крал.
Жена съм на Херцога на Корнуол! Родих му дете, обещах вярност.
Първо си дала обет пред Авалон.
Ако искаш дете на Авалон, сама роди великия бъдещ крал.
Не е нужно, Вивиан.
Нямам съпруг, когото да предам. Нека аз родя краля.
Нямаш ли срам, Моргоз? Остави ни.
Имам авалонска кръв, колкото нея.
Нека накарам мъжа да обикне мен. Дайте ми възможност.
Не може да се вземе чужда съдба. Имаш крал и синове в бъдещето.
Кой е?
- Ще разбереш, като го видиш.
Задоволи се с това, което имаш.
Помни, херцогиньо, Вивиан е не само твоя сестра,
а и върховна жрица на вярата, на която си обречена.
Можеш да прекратиш насилието.
- Но думата ми...
Понякога жертваме дребни добродетели в името на големите.
Тази година жътвата ще се обагри с кръвта на твои хора.
Моргана, какво стана?
- Какво видя, дете?
Мъртвец.
Често ли виждаш невидими неща?
- Непрекъснато.
Тя притежава прозрението.
След 3 месеца върховният крал призова вождовете в Лондон,
за да назове наследника си. Майка ми бе почетна гостенка.
Саксонците няма да забравят ударите, които им нанесе.
Нанесохме ги заедно, Горлойс. Вече няма да се бия със саксонци.
Ще се биеш! Имаш много години...
Затова свиках Съвета.
Игрейн, свещениците ми се сърдят,
че авалонските жрици са им равни.
Но те всички служат на силата над нас, както и да се зове.
А жените носят първоначалния грях.
Ние не учим така.
Не казвате ли, че чрез жените идва злото на света?
В Библията ви има приказка за змия и ябълка.
Библията предава истината.
Старата религия прегръща вашата, епископе, а вие отричате Авалон.
Хората не вярват вече в това.
- Така ги учите вие.
Игрейн...
- Жена ти изразява мнението си.
Почитам я за това.
Назад! Назад, адски псета!
Милорд, простете.
- Простен си, но махни кучетата.
Никъде ли не ходиш без тях?
Утер Пендрагон - жена ми, лейди Игрейн, херцогиня на Корнуол.
И сестра на авалонската върховна жрица.
Чест е да се срещна с дъщерята на Свещения остров.
Ще родиш дете от мъж с този знак.
Извинете, милорд.
Вивиан, защо правиш това с мен?
Чуйте ме. Ще кажа нещо важно за всички ви.
Разстроих ли ви с нещо, милейди?
Почувствах се недобре, сър.
Излязохте, щом видяхте дракона на китката ми.
Не се боя от дракони. Аз самата съм дете на стария свят, сър.
Защо ме наричате "сър"?
Между нас има близост.
Не сме се срещали преди.
- Не и в този живот.
Но ние с вас, староверците, знаем, че той не е единственият.
Вече има нещо между душите ни.
Почувствахте мощта му, затова напуснахте залата.
Прав ли съм, милейди? И нима бихте могли да му устоите?
Аз съм и ще остана съпруга на Горлойс.
Значи знаете какво почувствах.
Да заминем заедно!
- Върнете се в Съвета.
Излишно се съпротивлявате.
Не дойдете ли с мен, аз ще дойда за вас още преди пълнолуние.
Милорд, приключи ли Съветът?
- Да.
Да отидем при другите.
Искай позволение от новия върховен крал да се оттеглиш.
Ти?
- Не.
Амброзиус посочи Утер Пендрагон за свой наследник.
Не ми завиждай, Горлойс. Дамата е твоя.
Без клюки. Почтените жени не са в безопасност с Утер.
Клюките не ме засягат.
- Засягат мен.
Съмняваш се в честта ми?
- Съмнявам се в преценката ти.
Ако твоята преценка е такава, твоите думи не ме засягат.
Не смей да ми се противиш! Далеч от него или ще видиш!
Удариш ли ме, аз ще те науча,
че една дъщеря на Авалон не е слугиня на никой мъж.
Така баща ми се замеси в кроежите на Вивиан.
Сър, вестител от върховния крал е дошъл да говори с вас.
Дойдох, милорд...
Искаш войските ми в Пендрагон.
- Върховният крал иска помощ.
Хората ми трябват в Корнуол. Саксонците ни обсаждат.
Според краля е измамна маневра. Свиква всички на южния бряг.
Утер не чете мислите на саксонците. Ще браня земята си.
Не е молба, а заповед от краля ви. Чака ви веднага.
Аз съм херцог на Корнуол, не Утер Пендрагон.
Но като такъв му дължите вярност. Нима ще го предадете?
Внимавай в приказките, капитане. Като отпратя саксонците,
ще помисля дали мога да помогна на Пендрагон.
Ако откажете на върховния крал, правите го свой враг.
Утер да опита да се бие с мен след саксонците
Малка бях да разбера защо баща ми тъй мрази върховния крал.
Но щом замина да спре саксонците при Камелдун, магията заработи.
Сестро! Сестро, чуй ме!
Сестро, чуй ме!
Сестро!
Вивиан!
- Игрейн, слушай,
ако искаш Утер да живее.
- Няма да предам съпруга си.
Тогава любимият ти ще умре.
- Аз не обичам Утер!
Слушай, няма време.
Горлойс смята да изненада Утер в съня му.
Предупреди го. Спаси него и Авалон.
Ние с вас, староверците, знаем, че този живот не е единственият.
Вече има нещо между душите ни...
Майка ми прозряла как да спаси живота на Утер.
Но не прозряла ужасната цена, която всички трябваше да платим.
Ето го, проспива последната си нощ на земята.
Искам Утер дълбоко заспал, когато забия меч в гърдите му.
Утер!
Утер!
Какво беше това?
Действа магия. Чувствам я.
Утер!
Утер...
Горлойс не е в Камелдун.
Хората му са на хълмовете над лагера ти.
Спасявайте се.
Спасявайте се.
Игрейн?
Сър, добре ли сте?
Да се подготвим, капитане, за посрещането на предател.
Утер!
Нека спрем това сега, Горлойс. От теб зависи.
Майко, къде си?
Майко?
Ще се оправи. Има лековити билки за нея.
Да я сложим на леглото.
Отворете! Херцогинята е болна.
- Нужни са й билки!
Отворете портите.
- Забранено е.
Не бива да напускаме замъка в отсъствието на херцога.
Майка ми умира.
- Съжалявам. Имам заповед.
Внимавай, Моргана.
- Добре.
Там са, до дърветата.
Виждаш ли там? Моргана!
Ела, Моргана. Ти престъпи заповедта на баща си.
Билките са за майка ми. Тя умира.
Достатъчно, капитане.
Пусни ме да мина.
- Нито ти, нито друг, Мерлин.
Дори и господарят ти Горлойс?
Разпознавам бронята.
Но по ваша заповед искам да ви видя лицето.
Покажи му лицето си, Горлойс.
Пусни дъщеря ми.
- Татко!
Ликувах, че баща ми се е завърнал жив.
Но като видях дракона, започнах да разбирам.
Какво правиш тук?
- Чакам баща си.
Той е горе с майка ти.
Моят баща е мъртъв.
Ако баща ти е мъртъв, кой е горе?
Човекът с дракона.
Мъжът от предсказанието.
Пази се от Вивиан, дете. Ще те улови като мушица
в мрежата си както прави с нас.
Но с мен няма да успее. Предвиждам кроежите й.
Това е магьосничество.
Той предизвика върховния крал. Утер нямаше друг избор.
Какво ли е минало през ума на майка ми,
когато е видяла съпруга си убит от ръката на Утер Пендрагон?
Но това не вълнуваше леля ми Моргоз.
В крал Лот от Оркни тя видя своя път към властта.
За пръв път видях Утер Пендрагон лице в лице
и започнах да усещам силата на Авалон.
Най-големият християнски воин на Британия бе мъртъв.
Крал Утер щеше да отблъсне саксонските орди
и Авалон щеше да е спасен от следовник на Богинята.
Утер ни отведе в замъка си в Камелот
и направи майка ми кралица.
Нещастието на миналото се стопи, щом зърнах братчето си Артур.
Помогни ми.
Артур! Моргана!
Какво правят?
- Молят Богинята за добра жътва.
Богинята? Която отец Кътберт не харесва?
Ще се грижи семената им да растат добре през пролетта.
И тези хора не харесват Христос?
- Някои да.
Други още се молят на Богинята.
- Не може ли да има
и Христос, и Богиня?
- Да, като да имаш майка и баща.
Бе щастливо време за мен и братчето ми.
Новият ми баща Утер успяваше да държи саксонците настрани.
Но един ден чух познат глас откъм кралската зала
и разбрах, че отново всичко ще се промени.
Мерлин обучава теб, Утер, сега ще учи сина ти.
Той е още малък!
- Ще го вземе да опази съдбата му
и да го защити от враговете! Отдавна имаме тази уговорка.
А аз ще взема Моргана в Авалон.
Никога.
- Тя има прозрението.
Родена е с него. Не може да избяга от невидимото.
Исках да израсне християнка.
- Не!
Няма да пострада зад манастирските стени.
Родена е за жрица. Дарбата трябва да бъде развита.
Стига, жено! Ти си в моята земя и аз съм кралят!
Ти си кралят,
но с чия помощ и колко ще изтраеш без подкрепа от Авалон?
Готова си да съсипеш сестра си?
Ще сторя всичко, Артур и Моргана да изпълнят ориста си.
Не ми отнемай и двете деца!
Ще са щастливи и в безопасност. Всяко ще върви към съдбата си.
Радвай се на това. Радвайте се един на друг.
Винаги ще бъдете в сърцето ми.
Сбогом, майко.
Татко!
Какво правиш?
- Майко?
Къде го водиш?
- Трябва да бъдете обучени.
Това ще стане на различни места.
Не! Не ме разделяй с брат ми!
- Не ме оставяй, Моргана!
Не го отвеждай! Ще сторя всичко!
- Ще слушам! Обещавам!
Всички правим жертви. Желанията и дългът се разминават понякога.
Дай му силата си, дете.
Ще бъдем силни, Артур, нали?
Ще е като във вечерната ни игра. Щом се уплашиш, ще ме повикаш.
Задръж дъха си и напрегни слух в тъмното, и ще чуеш шепота ми.
Никога няма да те изоставя.
Довиждане.
Ела, Моргана.
Бе тежко да напусна родителите си,
но раздялата с братчето ми бе почти непоносима.
Единият пое на север, другият - на юг. Всеки към съдбата си.
Богинята е навсякъде. И всичко в природата е свещено.
Виж...
Това е лицето й.
Чуй...
Това е гласът й.
Тя е във всичко красиво. И също във всичко сърцераздирателно.
Стражите на Авалон изникнаха безмълвни по хълмовете,
когато приближихме езерото, ограждащо тайнствения остров.
Когато стигнахме брега му и се вгледах в мъглата,
не можех да повярвам, че отвъд бяха мечтаните чудеса.
Къде сме?
- На границата на Авалон.
Това е Авалон?
Докато приближавахме мъглите, в сърцето ми пропълзя хлад.
Ако минех през тази завеса, щях ли някога да се върна при Артур?
Това ли е Авалон? Като християнски манастир е.
Така е. Но Авалон е под него, зад него, по-дълбоко в мъглите.
Там е много преди християните да построят своя манастир.
Колко е красив!
Да, но и обречен, ако не успеем в мисията си.
Най-сетне щях да встъпя сред сестрите, служещи на Богинята.
Как се казваш?
Името й е Рейвън. Дала е обет за мълчание пред Богинята.
Мълчанието не е за теб. Чакат те други предизвикателства.
Ела.
Богинята поддържа всичко в равновесие.
Доброто и злото, смъртта и прераждането.
Хищника и плячката.
Без нея ще настанат разруха и хаос.
Така започна въвеждането ми в тайните на Авалон.
Път, по който щях да достигна до жрица на древната религия.
Започнах да възприемам Богинята-майка като своя майка.
И като майка на самата земя.
Но за да си жрица не стигаше да набираш знания.
Трябваше да се придобива власт над всяка стихия - една по една.
Как направи това?
Покажи ми, Вивиан, искам да се науча.
Моргана!
Моргана, съсредоточи се.
Но аз видях братчето си!
Научи се да различаваш виденията от реалността.
Хайде пак, и не се разсейвай.
Години щяха да минат, докато бъдех готова за най-трудното:
да повдигна мъглите на Авалон.
Най-сетне бях достойна за свещения белег,
носен само от посветилите се на Богинята.
Добре дошла на служба при Богинята.
Посветена е...
Веднъжкато жрица трябваше да вдигна мъглите за посетител.
Сигурна бях, че копнежът по братчето ми щеше да е утолен.
Артур?
- Не, милейди, братовчед му.
И твой братовчед, ако ти си Моргана.
Братовчед? От кого?
- Наставницата ти.
Господарката на езерото.
Тогава си...
- Ланселот.
Можеш да ме прегърнеш. Роднини сме все пак.
Ела.
Ланселот бе дошъл за важен разговор с майка си, Вивиан.
Не искай да съм в Авалон, докато саксонците рушат истинския свят.
Авалон не е ли истински за теб?
- Не колкото битката.
Все казваш да не се отричаме от природата си.
Моята съдба ме зове да се бия на предните линии.
Тук би събрал мъдрост и ще победиш в битката.
Дойдох за благословията ти. Ще се радвам да я получа.
Но и без нея ще следвам пътя си.
Живях в свят, където мъжете не зависят от женски благословии.
Как смееш да ми говориш така?
- Майко, моля те.
Не очаквай да ме размекнеш.
- Не съм го и помислял.
Идете двамата при каменния кръг. Щом ще се сбогуваш с Авалон,
настоявам да е там.
- Защо, майко?
Искаш ли да одобря решението ти, прави каквото казвам.
Твърде много време отделяш за езда.
Ето го. Майка ти искаше това да ти покажа.
Глупости. Вече трябва да познаваш майка ми.
Искаше заедно да почувстваме силата на пръстена, та аз...
Да решиш да останеш.
Майка ми е пълна с хитрини.
- Може би си прав.
Чувствам го все пак.
Пръстена.
Чувствам как протича през мен.
И като дете го усещах, но сега е различно.
Ти усещаш ли го?
Разбира се.
От същата кръв сме.
Виж.
Християни. Могат ли да ни видят?
Не. Те са в Гластънбъри. Ние сме в Авалон.
Дори камъните не виждат.
Сигурна ли си, че не ни виждат?
- Да.
Тя долавя нещо.
Ти можеш да разделиш завесата между световете. Направи го!
Не използвам изкуството за игра.
- Това не е игра.
Или не умееш, братовчедке?
Откъде се взехте?
- Не се плаши.
Не ние се взехме отнякъде, а ти. Ти си в Авалон.
Тя е една от феите.
Не искам да приближава до мен.
Не е фея. Смъртна е като теб.
Аз съм Ланселот, а това е братовчедка ми Моргана.
Ти коя си?
Гуинивиър. Дъщеря на крал Леодекранц.
Сигурно сънувам. Това не може да е Авалон. Той не съществува.
Напротив, съществува.
Накъде води пътеката?
- Към ливади и горички.
Коя от коя по-красиви.
Може ли да остана малко? Ще ми ги покажеш ли?
Разбира се. Остани колкото желаеш.
Чуваш ли ме?
Къде отиде?
Ланселот?
Добре те е обучила наставницата ти.
Какво искаш да кажеш?
За миг, като те погледнах, сякаш видях майка си.
Знам, че тя чака. Ще ида да й съобщя решението си.
И какво реши, братовчеде?
Имам силата да водя мъже в битка.
И това смятам да направя.
Щом Ланселот взе решението си, у мен се роди непознато чувство.
След няколко дни по заповед на Вивиан
участвах в ритуала на оплождане, познат като празника Белтейн.
Наричаше церемонията висш брак. Не знаех на кого ще ме дадат.
Вивиан ме увери, че за бъдещето на Авалон е съществено
аз да съм девицата ловджийка.
Който убиеше краля-елен, щеше да е мой партньор.
Когато се върнах на свещения остров, копнеж обзе сърцето ми.
Надявах се мъжът от Белтейн да е Ланселот.
Но тъй и не видяхлицето му. Нямах представа кой е.
Коя беше тя? Кога ще я видя пак?
Отредено ти е да я познаваш само една нощ, Артур.
Пак кроежите ти. Поне ми покажи лицето й. Изобщо не го зърнах.
Няма да узнаеш коя е девицата ловджийка.
Това познание е свято. Не го закачай.
Артур, обучението ти свърши. Връщаш се в новия свят.
Защо сега?
Баща ти има нужда от теб.
Докато Артур диреше баща си,
Утер Пендрагон бе пред най-тежкото изпитание.
Саксонците отново бяха връхлетели Британия.
Татко!
Татко!
- Артур.
Дойде, за да ме завариш на смъртния одър.
Ти няма да умреш!
Момчето ми, да забравим този свят и да мислим за следващия.
Приближи се до мен.
Студено ми е.
Ела, момчето ми.
- Тук съм.
Край на кралство Британия. Жалко, че не можа да управляваш.
Щеше да бъдеш добър крал.
Татко!
Татко!
Артур!
- Знам.
Няма време.
Призовавам на помощ силите на небето и земята.
Викам бога на небето и богинята на земята. Помогнете ми!
Повика бога и Богинята. Богинята ти отговаря.
Чуй, Артур, готов си за върховен крал.
И ще бъдеш, ако имаш подкрепата на Авалон.
Авалон ще те издигне, ако следваш старите нрави
и пазиш Богинята жива в сърцата на хората.
Закълни се!
- Заклевам се!
Тогава погледни към олтара.
Това е Екскалибур, великият меч на Авалон.
Благословен си от Богинята. Имаш силата да го изтеглиш.
Вземи го, Артур!
Вземи го и владей.
Вземи го, Артур!
Вземи го и владей.
Артур!
Екскалибур!
При мен, мъже на Британия!
Артур обърна хода на битката и саксонците бяха прогонени.
Поне за известно време.
С наближаване на коронацията му Британия се стече към Камелот,
за да отпразнува началото на нова ера.
Дори крал Лот от Оркни дойде от шотландските си острови
с леля ми Моргоз - негова съпруга и кралица.
Скъпото ми дете.
- Вече не може да ме наричаш тъй.
Моргана...
- Мамо, това братовчедка ми ли е?
Да, тя е. Това е Гавейн, първородният ни син.
Чест е да видя авалонска жрица.
- Удоволствието е за мен.
Чувал съм, че се смалявате и летите върху врабчета.
Фантазията е по-интересна от фактите, Гавейн.
Добре, че си тук, Моргана. Майка ти ще се утеши.
Къде е тя?
Майко?
Майко.
Изгубих толкова време.
Всичките години, докато бе малка.
Трябваше да съм с теб, не Вивиан. Не биваше да го допускам.
Мамо, ти нямаше избор.
Той седеше там, където си ти, когато си бе у дома.
Не давай скръбта да те откъсне от празненствата за Артур.
Когато Артур бъде коронясан, ще ида в Гластънбъри.
Защо не дойдеш с мен в Авалон?
Дадох достатъчно на Авалон.
Майка ти има приятели християни. Ще са добри с нея.
Нима ще станеш монахиня?
Погребах двама съпрузи... Няма да обикна повече.
Утер го няма. Ще търся прошка за това, което сторих на баща ти.
Ще я намеря само в Гластънбъри.
Помнете!
Бъдещето на Камелот е в ръцете на всички вас.
Гледай ги.
Наблюдавай очите.
Кей, вдигни щита, че ще ти отиде вратът.
Дръж, приятелю.
Така става, когато кралят те учи как да се биеш.
Почти крал.
Още една кандидатка за теб.
- Ела да те запозная.
Тази е по-специална. Епископът иска да се оженя за нея.
Добре дошла в Камелот.
- Чест е да срещна тъй смел воин.
Ето и друг такъв - добрият ми приятел Ланселот.
Би ли вдигнала воала си? Имаш нечестно предимство пред нас.
Ланселот, Гуинивиър от Леодекранц.
Кажи нещо.
Ваш покорен слуга.
Не е многословен, но е най-добрият ни войник.
Коя е тази?
Коя?
- Там, на балкона.
Артур, нима не позна сестра си?
Моргана е дошла от Авалон да ти отдаде почит утре.
Извини ме, милейди, трябва да поздравя сестра си.
Къде е малкото ми братче?
Тук е. Още е тук.
Да яхнем конете. Или не, един общ както някога.
Хубавото време се върна.
- Чух, че ти довели сто принцеси.
Ела да ти покажа нещо. Виждаш ли онова момиче там?
Обещай на никого да не казваш. Ще се оженим.
Обичаш ли я?
- Ще я обикна, сестро.
Има друга, нали?
- Не.
Има. Не може да заблудиш авалонска жрица.
Има... Имаше друга.
Бе прекрасна нощ.
- Но?
Защо ме притискаш така?
- Сестрата има право. Коя е?
Не знам името й.
- Не я попита?
Не говорихме.
- Ще я видиш ли пак?
Искам, сестро. Но не знам къде е тя.
Кажи поне как изглежда.
- И това не знам!
Как е възможно?
- Беше с маска.
Стана на празника Белтейн. Там бях посветен.
Правихме любов. Бе всичко, за което съм мечтал.
Казвам ти, очите на това момиче винаги ще ме преследват.
Артур!
Изоставих задълженията си.
Ела при нас. Трябва да се запознаеш с бъдещата ми невеста.
Леля Моргоз стори магия на жена, която си бе наумила да мрази.
В името на огъня и на камъка.
В името на водата и на въздуха.
Проклинам те.
Гуинивиър от Леодекранц, проклинам те навеки!
Заклевам се в Екскалибур, че аз, Артур Пендрагон, крал британски,
ще съм еднакво справедлив към християни и друиди.
Всички ще са свободни да почитат когото желаят!
Ще царува справедливостта!
Едно кралство за старата и за новата мъдрост!
Една власт тук, в Камелот, срещу варварските нашествия.
Братя и сестри!
Днес имаме два повода да празнуваме.
Кралят се закле във вярност към Британия, Авалон и Светия отец
и обеща да вземе християнската принцеса Гуинивиър Леодекранц.
Спечели обичта на народа. Само той ще спаси Британия.
Дано стане през неговия живот.
Какво си направила?
Не неговият син ще седне на трона, а нашият.
Да живее крал Артур!
Не ме оставяй, Моргана!
Да не ти призля от вълнението?
Не, Моргоз, не е това.
- Какво тогава?
Мисля, че нося дете.
След коронацията Артур замина за граничните земи
и остави Ланселот да пази Гуинивиър.
Артур е водач. Аз не бих оставил вождовете да се бият сами.
Защото си воин, Ланселот. Хвърляш се винаги в боя.
Явно ме имаш за простичък човек.
Ланселот!
Гуинивиър!
Пострада ли, милейди?
- Не, добре съм.
Но ти рискува живота си за мен.
- Това е мой дълг.
Предаността ти ме трогва.
- Тя е безгранична.
Трябва да призная нещо, да се освободя от него.
После вече нищо няма да се казва.
Сънувах те в Гластънбъри.
Ти разтвори завеса в Авалон и ме вдигна вътре.
Не е било сън. Бях там с Моргана.
Тя те повдигна, но аз я помолих да го направи.
Значи и ти го почувства?
Дал съм клетва на Артур.
- Аз също.
Значи няма какво да признаваме.
Съгреших в мислите си.
- Мислите не са дела.
Според епископа, мисълта води към дело.
Не отчитам мислите си пред него,
иначе бих горял в ада за всеки път, щом те зърна.
Адът е истина за мен. Не бива да правим нищо.
Слушаш ли ме? Закълни се.
- За какво?
Да не правим нищо.
- Не бих съгрешил срещу краля си.
Защо не се закълнеш тогава?
Не...
Между нас няма да има нищо.
Нали, любов моя?
Страх ме е.
- Нормално е.
Но не се тревожи.
Сама съм го изпробвала, преди да се омъжа.
Дори има приятен вкус.
Вземи си лекарството сега.
Пий, Моргана.
Ще бъдеш свободна.
Пий.
Какво правиш?
Тя носи нежелано дете. Помагам й да се отърве от него.
Остави ни, Моргоз.
Не съм дете, Вивиан, нито съм една от обожаващите те жрици.
Аз съм кралица със свои права, съпруга на Лот от Оркни.
Няма да ми нареждаш.
Казах да ни оставиш.
Как можа да постъпиш така с мен? С нас?
Не биваше да узнаеш.
- Но вече знам.
Защо нагласи тоя позор?
Бе мой свещен дълг, Моргана.
С Артур сте последната връзка на тази земя със света на мъглите.
Тази връзка отслабва с всяка година. Трябва да я поддържам.
Дори заради това да жертваш всички, които си обичала?
Бих жертвала и душата си.
Това е да си Господарка на езерото, както сама ще узнаеш.
Аз?
- Разбира се.
За какво иначе бе обучението ти, ако не да ме заместиш?
Ти притежаваш духовно величие. Виждам го.
Винаги съм го виждала.
Нося копеле от родния си брат!
- Носиш наследника на Артур.
Би ли позволила на Моргоз да го убие в утробата ти,
та нейният син да замести Артур?
Не.
Ако не родиш дете, потомците на Лот и Моргоз ще наследят трона.
Затова е тъй загрижена за теб.
- Не го вярвам.
Остави тогава амбициите й да определят бъдещето ни.
Моргоз мисли само за себе си.
Мотивите ти може да са по-благородни от нейните,
но ни местиш като пешки. Мама даде всичко за твоя Авалон!
Татко загина от ръката на Утер заради теб.
Бедният ми невинен брат Артур, когото държах в скута си!
Той ме обичаше,и аз него. Виж какво направи с нас!
Изкриви обичта ни и я превърна в срам в името на Авалон!
Не, няма да убия детето у себе си. Но няма да ти го дам в Авалон.
Няма да го изкривяваш по своя воля!
Ще го обуча за велик владетел.
- Той няма да стъпи в Авалон!
Няма да е твоя пешка, нито аз.
- Ти се закле в Богинята.
Но не и в теб. Отричам се от теб. Чу ли? Няма да стъпя в Авалон!
Ще се подчиниш.
- Никога!
Къде можех да ида, освен при Лот и Моргоз в пустошта на Оркни?
Там детето ми можеше да изчезне сред челядта на Лот.
Яжте до насита. Никой да не каже, че в залата ми не е охолно.
Дори посред зима.
За теб е най-вкусното, Моргана.
За бременна жена най-доброто е еленов дроб. Суров.
Бебето иде! Бързо, водете я в стаята й!