Lord Of The Rings - The Two Towers (2002) (Lord Of The Rings - The Two Towers CD 3.sub) Свали субтитрите
Триста... срещу десет хиляди!
Тук имат по-голяма надежда да се защитят, отколкото в Едорас...
Те не могат да спечелят тази битка.
Всичките ще умрат!
Тогава и аз ще умра с тях!
Остави го, друже.
Не го закачай.
Всеки селянин, умеещ да върти меч, бе изпратен за въоръжение.
Господарю?
Какво залагам?!
Вие сте нашият крал, господарю.
И вие вярвате на своя крал?
Вашите войници, господарю,
ще ви последват към какъвто и да е край.
Какъвто и да е край...
Къде е конят с ездача?
Къде е рогът да го надуем?
Те прекосиха сивотата на планините,
както вятър - ливада.
Дните на Запада се свършиха...
Отвъд хълмовете...
... в Сянката.
Как се стигна до това?
Изтеглете се на предната порта.
Подай ми меча си.
Как се казваш?
Халис, син на Хама.
Мъжете разправят, че няма да изкараме нощта.
Казват, че е безнадеждно.
Това е хубав меч...
Халис, сине на Хама.
Винаги има надежда.
Дотук ти се доверихме и ти не ни подведе.
Прости ми.
Не беше редно да се отчайвам.
Няма какво да ти прощавам, Леголас.
Опитвам се да си натъкмя това чудо!
Малко ме стяга в гърдите.
Това не е оркски рог!
Извикай краля! Отворете портата!
Как е възможно?
Нося ви вест от Елронд от Ривъндел.
Едно време е имало съюз между елфи и човеци.
Много отдавна сме воювали и сме умирали заедно.
Дойдохме да почетем този съюз.
Халдир радвам се да те видя!
Повече от добре дошли сте!
Горди сме, че още веднъж ще се бием редом с човеците.
Можеше да избереш по-добра позиция!
Друже, дано твоят елф има късмет да издържи нощта.
Имаш хитроумен приятел, Арагорн.
- Дано и той изкара нощта.
Не проявявайте милост...
защото няма да получите такава!
Какво става оттатък?
- Да ти го опиша ли?
Или искаш да те покача на сандък?
Стойте!
Започва се.
Приготви се за стрелба!
Броните са им слаби във врата...
и под ръката.
Пускай стрелите!
Следващия път по-добра стрелба.
Обстреляйте ги.
Огън!
Огън!
Засипете ги!
Стълби!
Дайте ми ги насам!
Леголас, 2 вече ги обърнах!
- Моите са 17!
Няма някакъв си дългоушко да ме надмине!
19!
Мери?
Току-що взехме единодушно решение.
Да?
Тъкмо смятах да довърша. Ние стигнахме до решение,
че вие не сте орки.
Чудесна новина.
А Саруман? Взехте ли решение за него?
Не бъди припрян, млади господарю Мериадок.
Припрян ли?!
Нашите приятели са там. Нуждаят се от помощта ни.
Не могат сами да водят тази война.
Да, отразява се на всички ни.
Но ти трябва да разбереш, млади хобите,
дърветата се нуждаят от свое време да кажат нещо.
И много рядко казват нещо,
освен ако не си заслужава...
... дългото казване.
17! 18!
19! 20!
21...
Натам!
Нима е това?
Само толкова ли можеш да измислиш, Саруман?
Свали го, Леголас!
Убий го!
Дръжте портата!
Удържайте! Отблъснете ги!
Арагорн!
Гимли!
Огън!
В атака!
Ентите не могат да удържат на тази буря.
Трябва да се придържаме към нещата, които винаги сме правили.
Как може това да е решението ви?!
Това не е наша война.
Но вие сте част от този свят!
Нали?!
Трябва да помогнете. Моля ви!
Трябва да направите нещо.
Ти си млад и смел, господарю Мери,
но твоето участието в това дело приключи.
Връщай се у дома.
Може би Дървобрад е прав.
Нямаме място тук, Мери.
Твърде могъщо е за нас. Какво можем да направим ние?
Но си имаме Графството.
Може би трябва да се приберем.
Пламъците на Исенгард ще се разпрострат
и горите на Тъкбъроу и Бъклинд ще изгорят, и...
Всичко зелено и добро на този свят ще изчезне.
Няма да го има и Графството, Пипин.
Арагорн, изтегляй се към вътрешността!
Измъкни хората си оттам!
Към вътрешността!
Изтегляй се към вътрешността!
Халдир към вътрешността!
Оставете ме да се бия!
Дръжте!
Към портата! Вадете мечове!
Няма да ги удържим дълго.
Удръж ги!
- Колко време ти трябва?
Колкото можеш да ми дадеш.
Гимли!
Укрепете портата.
Хайде, ще ги премажем!
Доста път е дотам.
Хвърли ме.
Какво?
- Не мога да скоча дотам, хвърли ме!
Не казвай на елфа.
- Нито дума.
Укрепете портата!
- Барикадирайте!
Още едно дърво насам!
- По-високо!
Гимли, Арагорн, изчезвайте оттам!
Арагорн!
Изтегляйте всички!
Изтеглете ги!
Изтегляй се!
Те преминават! Отстъпление!
Побързайте! Всички вътре!
Ще ви оставя на западната граница на гората
и оттам можете да продължите на север към родната си земя.
Чакайте, стойте!
Обърни!
Занеси ни на юг.
- На юг ли?
Но така ще... минете точно покрай Исенгард.
Да, именно.
От юг можем да се промъкнем покрай Саруман незабелязани.
Колкото по-близо сме до опасността, толкова сме по-защитени.
Това е последното, което би очаквал.
Аз не виждам логика,
но все пак... вие сте доста дребни.
Може би си прав.
Така да бъде, обръщаме.
Продължаваме на юг, малки хобити.
Винаги съм обичал да пътувам на юг.
Незнайно защо ми се струва, че се спускам.
Да не си луд? Ще ни хванат!
Няма.
Не и днес.
Вижте!
Осгилиат гори...
- Мордор дойде.
Пръстенът няма да спаси Гондор.
Силата му е само да унищожава.
Моля те, пусни ме!
Побързайте!
Помогни ми! Трябва да ме пуснеш!
Вече не си спомням откога не са ми се катерили така.
Толкоз ме гъделичка... Винаги ти се ще да си имаш някой.
Много от тези дървета ми бяха приятели.
Създания, които познавах още от време когато бяха фиданки.
Съжалявам, Дървобрад.
- Те си имаха собствени гласове.
Саруман...
Магъосник не би трябвало да постъпва така!
Няма достатъчно зло проклятие за подобна измяна
нито в етническия, нито в елфическия, нито в човешкия език.
Тази нощ ще срутим Исенгард със скали и камъни.
Да!
Хум-рум, идвайте, приятели!
Ентите отиват на война.
Много е вероятно да вървим към своята гибел -
последния щурм на ентите!
Фарамир, орките са завзели източния бряг. Твърде много са.
До довечера ще ни надвият.
Фродо...
Той идва, Сам. Окото му почти ме гледа.
Дръжте се, г-н Фродо. Ще се справите.
Отведи ги при баща ми.
Кажи му, че Фарамир им изпраща могъщ дар.
Оръжие, което ще промени силата ни в тази война.
Искаш ли да знаеш какво стана с Боромир?
Искаш ли да знаеш защо умря брат ти?
Опита се да вземе Пръстена от Фродо, след като се бе клел да го брани!
Опита се да го убие!
Пръстенът подлуди брат ти!
Пазете се!
Господин Фродо?
Тук са.
Дойдоха.
Черни рицари!
Стой тук и не се показвай.
Хайде!
Крепостта е превзета. Свърши се.
Ти каза, че никога няма да падне, ако хората я отбраняват.
Те още я отбраняват! Умират, отбранявайки я!
Влизат!
Няма ли друг изход от пещерите за жените и децата?
Няма ли друг изход?
Има един проход. Ще ги отведе в планината.
Но няма да стигнат далече. Урук-хаите са твърде много.
Предай на жените и децата да тръгват към планинския проход
и барикадирайте входа.
- И само толкова?
Какво може да направи човек срещу такава безразсъдна омраза?
Излез с мен насреща им.
Изправи се срещу тях.
За смърт и слава.
- За Рохан.
За народа ти.
Слънцето изгрява.
Чакайте ме с първата светлина на петия ден.
На зазоряване... гледайте на изток.
Да.
Рогът на Шлем ще затръби в Усоето...
... за последен път!
Нека това бъде часът, когато заедно ще извадим мечове.
Конете оседлайте, рог да свири!
Напред, Еорлинги! Кървава зора зове ви!
Напред, Еорлинги!
Гандалф.
Крал Теоден се възправи сам.
Не е сам.
Рохирими!
Еомер!
За краля!
А така!
Пипин!
- Прасни го!
Енти, напред! Освободете реката!
Пипин, дръж се!
Дръжте се, малки хобити! Не се пускайте!
Какво правите?
Къде отивате?!
Аз съм.
Вашият Сам.
Не познавате ли своя Сам?
Не мога да го направя, Сам.
Знам.
Всичко се обърка.
Въобще не биваше да сме тук.
Та кои сме ние?
Също като в митичните истории, г-н Фродо.
Едно време те наистина били важни, изпълнени с тъмнина и опасности.
Понякога не ти се иска да знаеш края,
защото как краят може да е щастлив...
Как може светът отново да бъде същият, когато толкова лошо се е случило?
Победа!
Но накрая всичко е преходно - просто сянка.
И дори Мрака трябва да премине.
Нов ден ще дойде.
И когато слънцето блесне, ще открие яснината напред.
Ще ни изпълни с истории, които остават
и които са означавали нещо,
дори да си твърде нищожен, за да разбереш защо.
Мисля си, г-н Фродо, че разбирам.
Вече знам.
Героите в тези истории са имали много шансове да се върнат,
но не са го направили. Продължили са напред,
защото са се осланяли на нещо.
А ние на какво да се осланяме, Сам?
Че има добро на този свят, г-н Фродо,
и то си заслужава да се бием за него.
Мисля, че най-сетне се разбираме, Фродо Бегинс.
Знаеш законите на страната ни - законите на баща ти.
Ако ги пуснеш, животът ти ще бъде погубен.
Така да бъде.
Освободете ги.
Никой...
Загубата на Сауран ще бъде ужасна, а отмъщението му - бързо.
Битката за Шлемово Усое приключи.
Войната за Средната земя сега започва.
Всичките ни надежди зависят от двама малки хобити...
... някъде в необятното.
Дали някога и нас ще ни възпеят в балади и легенди?
Какво?
- Дали хората нявга ще казват:
"Да чуем за Фродо и Пръстена." Аз ще река: "Това ми е любима история."
"Фродо е бил много смел, а, тате?"
- "Да, сине,
и най-славният сред хобитите."
- Забравяш един от главните герои.
Самознай Смелия!
Искам да ми разказваш за Сам.
Фродо не би стигнал далече без Сам.
Г-н Фродо, не се шегувайте Говорех сериозно.
Аз също.
Самознай Смелия.
Смеагол? Няма да те чакаме, хайде!
Господарят... Той се грижи за нас.
Господарят е мой приятел.
Той наруши обещанието си!
Не мъчи Смеагол!
Господарят ни предаде.
Зъл, коварен, измамен...
Ще му извием мръсния малък врат!
Да го убием, да го убием!
Да ги убием и двамата,
и после ние ще вземем Безценното
и ние ще бъдем Господаря!
Но дебелият хобит всичко знае, винаги гледа.
Тогава ще му избодем очите,
ще го ослепим и ще го накараме да пълзи.
Да!
Ще ги убием и двамата!
- Да! Не, не!
Твърде е рисковано!
Къде изчезна?
Голем, къде си?
- Смеагол?
Ще повикаме Нея да го направи.
Тя може да го стори.
Да, безценни, тя може.
И после ще вземем Безценното, след като са мъртви.
След като са мъртви.
Хайде, хобити! Губите ценно време.
По този тъй гладък път... Следвайте ме.