Dances With Wolves (1990) (Dances With Wolves CD1.sub) Свали субтитрите
Не знам.
И без това няма етер.
Господи.
Ей, ти! Този последният ли е?
Господи, каква гадост!
Поне няма гангрена.
Ще има, ако не го ампутираме скоро.
Не мога да режа, едва гледам.
Съжалявам.
Да ударим по едно кафе. Той може да почака.
Бинокъл.
Това ли са хората на Тъкър?
Да, сър.
Откога са тук?
Намерихме ги сутринта.
Тук са от два дни.
Вие ли сте, лейтенант?
Кучи синове.
По-добре залегнете.
Тия не си поплюват! Лягайте долу!
Бяхте ли в болница?
Безрезултатно.
Какво става тук?
"Какво става тук?" Уместен въпрос.
Можете да питате майора, но той не знае.
Зает е.
Умува защо няма сладолед в офицерския стол.
Генералът дойде да види шоуто,
но разбра, че шоу няма да има.
Сега майорът гледа генерала и си вика:
"Май трябва да направя нещо."
Знаете какво значи това.
Не искам да се юрна пръв през полето.
Би трябвало и те да са каталясали,
но хората на Тъкър са яки като кремък.
Единствените жертви досега са три крави.
Но тая няма да я бъде дълго.
Копеле!
Момчетата казват: "Ако няма да се бием,
барем да ударим един покер.
Представете си гледката:
Седят си няколко души насред бойното поле
и блъскат картите.
Какво е това, сър?
- Някакъв самоубиец.
Тъкър!
Какво му каза?
- Нищо.
Върни се, кучи син! Върни се!
Ще се прежаля.
Прости ми, Господи.
Рей!
На мушка ми е.
Не ми режете крака.
Бъди спокоен, синко. Ще си запазиш крака.
Бога ми, ще го запазиш.
Докарайте линейката ми.
Сър?
Докарайте линейката с моя личен хирург
Тук има един достоен офицер.
Странно нещо е животът.
Опитът ми да намеря смъртта ме превърна в герой.
За награда получих Циско,
верният кон, който ме носеше този ден
и ми разрешиха да служа там, където пожелая.
Клането на изток продължаваше,
когато пристигнах във форт Хейс,
малък остров сред безкрайния океан на прерията.
Лейтенант.
Лейтенант.
Лейтенант Джон Дънбар.
Лейтенант Джон Дънбар?
Да, сър.
"Да, сър."
Изтребвате индианци, а?
Моля?
Пращат ви в граничен район. Тук е индианска земя.
Следователно избивате индианци.
Не съм глупак.
Не, сър.
"Не, сър."
Пише, че сте награден с орден.
Да, сър.
И ви пращат тук?
Дойдох по собствено желание.
Наистина? Защо?
Винаги съм искал да видя границата.
Искате да видите Дивия Запад?
Да, сър. Преди да е изчезнал.
Какъв умен момък е дошъл при мен.
Благородни рицарю, изпращам ви със заръка
да се представите на капитан Каргил
в най-далечния гарнизон на царството -
Форт Седжуик.
Личният ми печат ще осигури безопасността ви
през дивите вражески земи.
Чудех се...
Да?
Как ще стигна дотам?
Мислите, че не знам?
Не, сър. Аз не знам.
Замълчете.
Ще ви сторя едно благодеяние.
Виждате ли онзи селяк?
Нарича се Тимънс.
Отива във Форт Седжуик следобед.
Тръгнете с него, ако желаете.
Той знае пътя.
Благородни рицарю?
Току що се напиках...
и никой не може да ми помогне.
За вашето пътешествие!
И за моето пътешествие!
Кралят е мъртъв.
Да живее кралят.
Какво намерихте?
Някой на изток се чуди
защо той не пише.
Тъпо копеле.
Какво беше това?
Какво е това?
Какво е това, а?
Защо не напишете това в тефтера?
Ако не беше моят спътник,
щях да се чувствам прекрасно.
Не е лош човек, но е
най-мърлявият човек, който съм виждал.
Ставай, Тимънс.
Тимънс.
Ставай.
Ставай.
Хайде, ставай.
Ти ли ме сръга отзад? Да опустееш дано!
Ще ми излезе цицина.
Защо не виждаме бизони?
Не можеш ги разбра тях.
Понякога не се вясват с дни,
а после се изсипват на талази като курвенски къдрици.
А индианци?
Индианци? Проклети да са!
Тях е по-добре да ги виждаш само мъртви.
Само крадат и просят.
Предприятието май не процъфтява, а?
Тръгвай.
Защо? Там няма нищо.
Защото казах.
Тръгвай.
Смотана кранта!
Тук няма нищо, лейтенант.
Тук няма нищо, лейтенант.
Лейтенанте!
Всички са избягали или са избити.
Да разтоварим каруцата.
Какво! И ще оставим всичко тук?
Аз също оставам.
Но тук няма нищо.
Вярно, в момента няма.
Не знаем какво се е случило.
При това положение,
най-добре е да се върнем обратно.
Тук ми е назначението.
"Тук ми е назначението?"
Тук съм назначен.
Исусе Христе.
Абе ти луд ли си?
Кучият му син.
Това е моят пост, а припасите са на поста.
Слез и ми помогни да разтоваря.
Свалете револвера де!
Ще им кажа къде сте.
Всичко хубаво, лейтенант.
Благодаря.
Намерих Форт Седжуик изоставен.
Чакам връщането на гарнизона или вести от щаба.
Постът е в плачевно състояние.
От утре започвам основно почистване.
Припасите ми са в изобилие,
а районът е най-красивото място на земята.
Лош кон.
Давай, Циско. Още веднъж.
Само бял човек би запалил такъв огън.
Може би са повече.
Сигурно трима или четирима.
Трима-четирима, които няма да се върнат у дома.
Днес нямаме трофеи.
Белите хора сигурно имат пушки.
Трудно е да преценим колко са на брой.
По-добре да забравим и да си вървим.
Ами вървете си.
По-скоро бих умрял,
отколкото да споря заради някаква струйка дим.
Той няма да миряса докато не умрем всички.
Не убивайте мулетата.
Моля не убивайте мулетата.
В тези пещери са живели хора, но защо?
Подплашило ли ги е нещо? Бунт ли е избухнал?
Може би подкреплението ще даде отговор на въпросите ми.
Мина почти месец.
Ни вест, ни кост от отряда на капитан Каргил.
Явно тук няма да чуя нищо,
но не искам да напускам поста си.
Реших да разделя храната на дажби.
Така, сякаш не съм сам, а сме цял взвод.
Един вълк живо се интересува от мен.
Освен Циско, той е единственият ми другар.
От два дни идва всеки следобед.
Предните му лапи сякаш са обути в бели чорапи.
Ако дойде и утре, ще го нарека Чорапчо.
Ей, ти!
Това беше първият ми контакт с див индианец.
Опита се да открадне коня ми.
Когато се появих, той се уплаши и избяга.
Не знам колко са, но има или един има и други.
Реших да заровя оръжието,
за да не попадне в ръцете на врага.
Правя само къси преходи, за да наглеждам форта.
Все още съм сам
и ако скоро не дойде войска, всичко може да пропадне.
Минаха два дни.
Сигурно са съобщили за появата ми.
Направих всички възможни приготовления.
Не е кой знае какво,
Но ще опитам да ги стресна, когато дойдат.
Послепис:
Индианецът, когото видях, беше забележителен мъж.
Много думи изхабихме за един бял човек.
Какъвто и да е, не е сиукс и е по-долу от нас.
Чуя ли, че идват още бели, ме напушва смях.
Взехме им стотици коне.
Те не яздят добре. Те не стрелят добре.
Мръсни са.
Войниците не можаха да изкарат тук и една зима.
И тези хора се считат за преуспели.
Родът им скоро ще погине.
Този глупак сигурно се е изгубил.
Аз чух словата на Вятър в косите.
Вярно е, че белите са жалко племе.
Но не се заблуждавайте. Белите идват.
Дори враговете ни го признават.
Затова, видя ли сам човек да броди без страх в земите ни,
не мисля, че се е изгубил. Мисля, че може да носи магия.
Виждам някой, който може да говори
на всички бели хора, които идват.
Смятам, че можем да преговаряме с този мъж.
Ритащата птица винаги гледа напред и това е добре.
Но този човек не може да покрие колибите,
или да нахрани децата ни.
Ще взема няколко мъже
да забием няколко стрели в белия човек.
Ако у него има магия, няма да пострада.
Ако ли не, той ще умре.
Никой не бива да учи другия какво да прави.
Но убийството на бял човек е опасно.
Убиеш ли един, ще дойдат много други.
Лесно е да се объркаш от тези въпроси.
Трудно е да решим какво да сторим.
Трябва още да помислим.
Нямам какво повече да кажа.
Ще станем герои!
За нас ще напишат песни.
Какво стана?
Не знам. Ръката ми...
Не биваше да падаш. Сега ще си изпатим.
Идеята беше твоя.
Моята идея беше да откраднем коня, не да падаш от него.
Видрата се нарани.
Какво зяпаш? Ще си изпатя.
Баща ми ще ме напердаши, когато разбере.
Господи.
Аз съм Вятър в косите!
Аз съм Вятър в косите!
Виждаш ли, че не се боя от теб?
Виждаш ли?
Сега разбрах, че съм грешил.
През цялото време чаках.
За какво?
Някой да ме открие? Индианците да ми вземат коня?
Да видя бизон?
Откакто съм пристигнал, все съм като върху пачи яйца.
Омръзна ми. Още утре ще ида при индианците.
Не знам дали е разумно,
но не желая да съм мишена.
Край на изчакването.
Какво ме зяпаш?
Мамка му.
Чакай.
Чакай!
Чакай.
Нуждаеш се от помощ. Ти си ранена.
Нека ти помогна!
Имаш нужда от помощ!
Нека ти помогна!
Ранена си.
Тя е ранена.
Тя е ранена.
Не си желан тук.
Тя е ранена.
Махай се оттук!
Махай се!
Спрете! Войникът не е дошъл да се бие.
Той си отива и ние ще го пуснем.
Съгласен съм с Ритаща птица.
Ще идем да поговорим с белия човек.
И ще узнаем защо е дошъл.
Щом съветът решава да разговаря с белия,
така ще бъде.
Но не е редно
един велик вожд като Десетте мечки
да разпитва някакъв жалък белокож,
който има само хубав кон.
Аз няма да ходя.
Ти ще идеш.
Ти също ще отидеш.
Аз казах.
Добре дошли.
Здравейте!
Елате... Седнете...
Седнете.
Чакайте малко.
Той е луд.
Татанка.
Татанка.
Бизон.
Бизон. Татанка.
Свирепия е много як. Дано не се наложи да се бием.
Изглежда честен и прям.
Кроткия много ми харесва.
Той е търпелив, любознателен и общителен.
Доколкото разбирам е някакъв старейшина.
Бизон.
При следващото им гостуване, смлях кафе с мелничка,
нещо, което не бяха виждали преди.
Кафето не е ли хубаво?
Може би е твърде силно.
Захар.
Сложи си.
Опитай.
Захар.
Искате ли?
Много слагаш.
Приятно е да си сред хора.
Усещам, че те искат нещо от мен.
Подарих им кафе и почти всичката захар.
Положихме основите на добри взаимоотношения.
Вдигналата юмрук.
Трябва да си поговорим.
Раните ти заздравяват ли?
Заздравяват.
Щастлива ли си в семейството ми?
Доволна съм, че съм тук.
Но ми е мъчно за мъжа ми.
Може би един ден пак ще се омъжиш.
Може би.
Идват вести, че белите пристигат.
Завладяват всички индиански земи.
Мисля, че скоро ще дойдат тук.
Този бял мъж, който живее в стария форт...
Навестих го и вярвам, че има добро сърце.
Страхувам се от белия мъж.
Боя се да не съобщи на другите, че съм тук.
Боя се, че те ще се опитат да ме отвлекат.
Чувала съм, че те отвличат хора.
Нашите воини ще се сражават с тях.
Не мога да говоря езика на белия човек.
Той не може да говори нашия.
Дълго не съм говорила.
Искам да се опиташ.
Не знам как.
- Знаеш.
Не мога.
Всичко е мъртво в мен.
Не те моля заради себе си. Моля те заради целия ни народ.
Той знае за белите неща, които ние не знаем.
Трябва да си спомниш.
- Не мога.
Ще изрече ли белите слова?
Не иска да опита. Инати се.
Тя плачеше,
май ти си се заинатил за нещо.
Кристин!
Прибери децата в къщата.
Веднага!
Кристин! Къде си?
Кои са тези, Уили?
Приличат на паони.
Бащите ни говорят с тях.
Какво искат?
- Не знам.
Бягай, Кристин!
Бягай!
Мамо!
Хайде, Чорапчо. Бекон.
Чорапчо, също като Циско, стана мой верен приятел.
Все още не яде от ръката ми,
но винаги ме предупреждава, когато нещо не е наред.
Не съм виждал бизони. Съжалявам.
Гладни ли сте?
Имам храна. Много храна.
Всичко, казано ми за тези хора беше лъжа.
Те не са просяци и разбойници.
Те не са някакви страшилища,
а учтиви и непринудени хора.
Общуването е трудно,
а Кроткия е не по-малко обезсърчен от мен.
Напредъкът ни се основава предимно на несполуки.
Исках да питам за жената от прерията,
но е трудно, предвид езиковите пречки.
Едно е ясно. Няма бизони и това ги тормози.
Вчера ме поканиха в селото си.
Нямам търпение да отида.
Очаквахме те.
Кажи му, че се радваме, че е тук.
Здравей.
Ти... тук...
...хубаво.
Благодаря. Много ми е приятно.
Питай го какво търси във форта.
Фортът...
Чакай, чакай! Как се казвате?
Нашите имена?
Как му е името?
Той е прав. Първо трябва да се представим.
Той...
Рита.
- Рита?
Още.
Още рита?
Ритаща..
Птица?
Ритащата птица.
Какъв е той? Ваш вожд?
Не.
Свят човек.
А твоето име?
Не знам...
Как те наричат?
Стоиш?
Ставаш? Вдигаш се?
Вдигнала?
Така ли се казваш? Вдигнала?
Вдигналата...
Юмрук?
Да.
Вдигналата юмрук?
Вдигналата юмрук, аз съм Джон Дънбар.
Джон... Джон Дънбар.
Дъм-бър.
Не.
Дънбар. Не Дъм-бър.
Това беше значителен напредък в отношенията ни.
Жената, която намерих, говори английски.
Не съм склонен да отговарям на всички въпроси.
Чувството ми за дълг ми подсказва да не дрънкам много.
Приятно ми е да видя отново Форт Седжуик.
С нетърпение очаквам друго посещение от новите ми съседи.
Все още това е мой дом
и аз чакам подкреплението
надявайки се преговорите да бъдат плодотворни.
Бизон!
Видях бизон!
Татанка?
Пратиха следотърсачи да открият дирята.
Докато си събирах нещата, цялото племе потегли.
Дисциплината и бързината на сиуксите
могат да възхитят всеки военачалник.
За един ден аз се превърнах от съмнителен тип
в обект на възхищение.
Хвърлят ми широки усмивки и одобрителни погледи.
Станах знаменитост.
Летен-тант!
Следотърсачите откриха дирята точно където им казах.
Не беше трудно -
огромна ивица изровена земя
ширнала се до хоризонта.
Каква ли бе числеността на стадото
сътворило тази невероятна картина?
Летен-тант!
Касапницата явно бе дело на жестоки хора,
които не зачитаха обичаите на сиуксите.
Сърцето ми се сви, когато разбрах, че са били бели ловци.
Радостните викове стихнаха
при вида на мъртвите бизони, оставени да гният,
убити само заради езиците и кожите им.
Докато те празнуваха предстоящия лов,
аз се чудех къде да се дяна.
Не знам дали разбираха, но аз не можех да спя сред тях,
макар, че никой не ме погледна с укор.
Виждах само смущението на хора
неспособни да предвидят бъдещето.
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ