Six Days Seven Nights (1998) Свали субтитрите
Благодаря.
Ало. Здравей, отсреща съм.
Кой? Не, рекламите са добре.
Сама ги проверих.
Говори ли вече с Ласло?
Не ме интересува че е разстроен.
Обади се на Питър и му кажи че рекламите трябва да бъдат на четири страници.
Не седем, не шест, не пет. Четири.
Здравей Робин.
Ето защо сменихме фотографа?
Шегуваш се. Два пъти проверих всичко.
- Какво не им е наред на рекламите?
- Какво не им е наред на рекламите ли Лео?
Ще ти кажа какво не им е наред. На практика всичко.
- Защото са зле подредени.
- Марджъри, Аз... нямам представа...
Защо виждам 30 страници лошо подредени реклами, Лео?
Ще ти кажа защо. Защото някой...
не си е свършил работата.
Основното заглавие на корицата е:
"Служебни свалки: как да получиш и шефа, и повишение"
Добре.
Погледнете ме. Сближете се малко.
Точно така. Мисля че се получи.
А диетата с папая?
Голям проблем. Говорят за смяна с плодове.
- За какви плодове говорят?
- Не знам.
- Казаха киви или нещо друго.
- Не обичам киви.
Пристигнаха за теб. От Франк са.
Господи, колко е мил. Беше в Лондон.
Много екзотични и скъпи!
"Умирам да те видя след цяла вечност"
- Колко време отсъства?
- Два дни.
- Два дни?
- Да.
"Среща тук в 19:30 ч.". Охо, добър избор.
"Донеси куклата."
Ето я куклата. Постоянно измисля нещо.
Кукла, полинезийски ресторант.
Какво си намислил?
Всичко е част от изненадата.
Изненада?
Да не си решил да скъсаш с мен?
- Не.
- Добре. Сигурен ли си?
16% от връзките приключват в ресторант.
- Няма да скъсваме.
- Добре.
Искам да внеса романтика в живота ни.
- Така ли?
- Първо затвори очи.
Сега си спомни колко пъти си казвала че не ходим никъде...
и че само работим...
и не се забавляваме?
Отвори очи и виж къде ще те заведа.
- Шегуваш се!
- Ти и аз след две седмици.
- След две седмици? Не мога.
- Можеш.
- Не мога.
- Уредих го с Марджъри.
Сериозно? Колко си бил подмолен.
Шест дни и седем нощи сред безлюдния...
тропически рай на остров Макатеа.
Пристигаме с 15 мин. закъснение.
- Това проблем ли е?
- Не. Всичко е наред.
Знаеш ли какво? Аз ще ида за багажа...
а ти - намери чартър.
- Добре.
- Ще се видим след няколко минути.
Скъпа... ?
- Обичам те.
- Обичам те.
- Извинете.
- По дяволите!
Дявол да я вземе тая скапана бракма.
Бихте ли ми помогнали? Търся чартърна служба "Тропик".
- На Макатеа ли отивате?
- Да.
Ще бъдем готови след 10-20 минути.
Но това... това не е самолета?
- Какво?
- Самолетът.
Къде е майка му на това самолетче?
Служба "Тропик" в момента не работи.
Ние им поемехме полетите. Имате късмет. Аз съм вашия пилот.
Не мога да летя с него. Счупен е.
Не е счупен. Правя му профилактика.
Това е моя самолет.
"Де Хавиланд Бийвър" -
най-надеждните и сигурни самолети.
Скъпа, проблем ли има?
Да. Той си мисли, че ще се качим в тая вехтория.
Да намерим друг чартър.
Няма да намерите.
Има параход от пристанището. Пътуването трае три дни.
Уверен съм, че самолета е сигурен...
а пилота опитен.
Ако ще тръгвате, изчакайте 20-30 минути.
Трябва да налея масло.
- Ще налива масло сега?
- Ще донеса багажа ви.
Не благодаря.
Закопчахте ли коланите?
Нужни ли са тия жилетки?
Само ако се разбием.
Това е Анджелика, нашият директор полети.
Здравейте.
Благодаря.
Извинете.
На Макатеа ли отивате?
Много ще ви хареса. От Щатите ли сте?
- Да.
- Живяла съм там.
Куин, виж какво имам. Какво ще кажеш?
- Какво е това?
- Бански, глупчо.
Помислих, че е превръзка за око.
Добре дошли на Макатеа.
Благодаря, че летяхте с компания "Норис".
Редовните пътници печелят отстъпка.
Не ми кради жилетката.
- Г-н Мартин, г-ца Монро?
- Да.
- Добре дошли в "Ханаити".
- Благодаря.
Аз съм Филип Сен Клер, управителят.
Резервация за г-н Мартин.
Много красива стая.
Никакво тръгване оттук.
Нека това е най-незабравимата ваканция в живота ни.
- Забавляваш ли се?
- Прекрасно е.
- Знаеш ли какъв ден е днес?
- Какъв?
- Нашата годишнина.
- Имаме годишнина?
- Да, неофициално.
Срещнахме се преди три години на този ден.
- Днес е датата?
- Не си ли спомняш? Скарахме се за такси.
- Нарекох те простак.
- Браво. Ето че се сети.
Нищо страшно. Това е част от любовната одисея.
Одисея?
Ако те помоля, ще носиш ли нещо тази вечер?
- Какво имаш предвид?
- Това.
Ще се омъжеш ли за мен?
Ще се върна след секунда.
Винаги съм смятал, че това е красив остров...
но с вас става още по-красив.
Откога сте на Макатеа?
- Шегувате се нали?
- Не.
Вие ме докарахте тук.
Днес преди пет часа.
Толкова вода изтече оттогава.
Подхлъзнах се.
Къде е колежката ви?
Заета е с туристите.
Не харесвате нас, туристите.
О, не. Никога не хапи ръката, която те храни.
А и стават да се посмееш с тях.
- Явно обичате да се посмейвате.
- О, да.
Туристите идват тук да търсят магия...
очаквайки романтика...
изплъзвала им се другаде.
Може да я намерят.
Това е остров, малката.
Не намираш нищо, което не си донесъл.
Внушително. Пилот и философ.
- Нека ви почерпя едно питие.
- С приятеля ми съм.
Помните ли го? Пристигна с мен.
- Имах предвид двама ви.
- Не лъжете.
От Ню Йорк сте, нали?
Всичко наред ли е?
- Радвам се да ви видя пак.
- И аз вас.
- Нека ви почерпя.
- Много мило...
- Да си вървим.
- О, но си тръгваме, и...
Друг път тогава.
Досаждаше ли ти.
- Не, само малко...
- Като че те сваляше?
Оттук така изглеждаше.
- Мъничко може би.
- Трябва ли да реагирам?
- Как например?
Не ходя да спортувам, за да гледам как се къпят старците.
Браво на теб, океан.
Браво на теб, небе.
Браво на теб, коктейл "май тайс".
Браво на теб, силикон.
Изгорях малко.
Да те намажа ли с крем?
Готова си да ме кремираш?
Само заради теб бих го направила.
Извинете. Г-це Монро. Търсят ви по телефона.
Можете да се обадите от бара.
Кой ще те търси тук?
Нямам представа. Веднага се връщам.
Два коктейла "май тайс".
Ало.
Виж, знам че си във ваканция,
но случаят е спешен.
- О, не.
- Уговорихме снимките,
но организацията е кошмар.
Вендела и Холифийлд могат да се засекат само за 17 часа.
Ако ги изпуснем сега, нито един от тях няма да е на разположение...
през следващите четири месеца и оставаме без корица за май.
Все има друг, чийто живот можеш да объркаш.
Там е работата, че няма.
Вендела е в Сидни, Холифийлд е в Осака.
Качих Тейлър на самолет за Папиете.
- Таити?
- Да. Всички идват при теб.
Само трябва да прелетиш до Таити
и да проконтролираш снимките.
Максимум за 15 часа.
- Сложно е.
Снощи Франк ми направи предложение.
Боже мой!
Каква радост! Много съм щастлива за теб.
Радвам се, но...
Какво е посланието, което оставям на Франк...
когато в деня след годежа ще го зарежа за снимки?
Отлично послание.
Това е идеална възможност да се установят някакви граници.
- О боже.
- Четох някъде...
че 38.6% от жените...
са подлагани на натиск да напуснат работа през първата година от брака.
Чела си го в нашето списание, а ние си го измисляме.
Моля те, Робин, моля те!
- Дадено.
- Браво.
- Има ли как да стигнеш до Таити?
- Да, ще мога...
Не помръдвай и мускул. Лежи и мирувай.
- Търся...
- Куини, за теб е.
Здравейте.
Простете, че ви прекъсвам,
но изникна нещо спешно.
Спешно ли? Какво става?
Обади се шефката ми. Иска довечера да замина за Таити.
Правя тук междинна почивка.
Дали 500 долара могат да я съкратят?
Мила, ходи ли ти се в Папиете?
Не мога. Довечера имам представление.
Има представление.
С вързани ръце съм. Всъщност това е за по-късно.
Много е важно за мен.
Ще ми направите огромна услуга.
- Какво ще кажете за $700?
- Добре.
- Чудесно
- Среща при самолета след...
- Дайте ми един час.
- Отлично. Благодаря.
Скъпи, установено е че 38.6% от жените...
са подлагани на натиск да напуснат работа през първата година от брака.
Пише го в твоето списание. Сигурно сте си го измислили.
Ако ти имаше работа, щях да те разбера.
Защото не си романтична като мен.
Ела с мен тогава.
- Не.
- Защо?
Ако дойда, ще се ядосвам, че съм там.
Иначе ще ми липсваш, но поне ще си гузна.
Разделяме се само за една нощ... мъжленце.
- Кажи го пак.
- Кое? Мъжленце?
- Харесва ми. Кажи го.
- Мъжленце.
- Готови сме.
- Безопасно ли е?
- С мен - да.
- Нима сте толкова добър?
Най-добрият, когото сте срещали.
Нямам вяра на оборудването ви.
Старички сме, но сме яки.
Какво е всичко това?
Стока от хотела, сувенири. Щях да ги качвам утре,
но с един куршум два заека.
Колко удобно за вас.
Ще се погрижа за сандъчето да не полети срещу вас.
Носите ли ми парите?
О, да.
- Благодаря.
- Точно са.
Имам ви доверие.
Какво работите в Ню Йорк?
Помощник главен редактор съм на списание "Блясък".
- "Блясък"?
- Да.
Никога не съм го чувал.
Не сте представител на публиката, към която е адресирано.
Ето го.
"Блясък".
"Седалището ви: 5 упражнения за укротяване на звяра".
"Десет начина да запалите у него огън".
За бога! "Десет начина да запалите у него огън".
Едно е нужно на жената, за да възбуди мъжа.
- Кое?
- Да се появи,
Само толкова. Ние мъжете сме лесни.
Но с тая проста истина не може да взимате $6 на брой.
Тоя съвет включен ли е в таксата...
или се плаща допълнително?
- Заведението черпи.
- Благодаря.
До кулата на острова. Тук "Бийвър 0318".
Летим на височина 1050 м, курс 1-1-0.
Моля, съобщете последните метеорологични данни.
Повторете.
Съжалявам. Времето се развали по-бързо, отколкото очаквах.
Трябва да обърнем към Макатеа.
Не си струва да рискуваме.
Отвсякъде ни блъска вятър, примесен с дъжд.
Затегнете колана. Доста ще друса.
Нали не възразявате да седна до вас?
Затегнете колана.
- Какво е това?
- "Занакс".
Действат срещу напрежение.
- Смятам че са добри.
- Дайте и на мен две.
Вие си карайте.
- А сега какво гълтате?
- "Занакс".
Действат срещу напрежение...
Я ги дайте тук.
С тая светкавица се разминахме на косъм.
На по-малко от косъм. Удари ни.
По дяволите! Изгори радиото.
Това е лошо, нали?
Тревога. Тревога. Тревога.
Тук "Бийвър 0318". Не мога да поддържам височина.
Чува ли ме някой?
Внимание, клиенти на супермаркета.
Намаление на лопати за сняг $12.99.
Остави това. Губя височина.
Намирам се на 65 км югоизточно от Макатеа.
Тревога. Тревога. Тревога.
Колко от тия хапчета взе?
Нямам представа.
- Слушай.
- Какво?
В беда сме. Стой кротко...
не вдигай шум, затегни си колана и ме остави да пилотирам.
Долу има остров.
Виждам плаж.
- Ще приземя самолета.
- Навита съм.
Насреща има скала! Скала!
Добро утро.
Би ли ми дал чаша кафе?
Ей сега ще го засадя, мадам.
- Къде сме?
- Тук.
Но къде? Къде?
Някъде между Макатеа и Таити.
По-точно не мога да го кажа.
Какво се случи?
Колесникът се разби в скалата.
Нали ще го оправиш?
Сигурно може да се закрепи някак.
Да бе, ще го залепим.
- Това устройва ли те?
- Ти не си ли от ония мъже?
От кои?
От мъжките. Дето имат безброй умения.
- Умения?
- Да.
От ония, дето с джобно ножче...
и клечка за уши правят чудеса.
- Ти не го ли можеш?
- Не, не го мога.
Но мога ей така. Това помага ли ти?
Знам как да се измъкнем от тук.
Аха. Какво ще кажеш?
Телефон! Ще се измъкнем за нула време.
Работи бе телефон!
Значи сме корабокрушенци?
- Как го искаш?
- Моля?
Отговорът захаросан ли да е или право между очите?
Ти избирай.
С едно колело сме и не можем да излетим.
Светкавицата повреди радиото и аварийния предавател.
Ще организират издирване но без сигнал от нас...
ще е като да се търси бълха на задника на слон.
Единственото нещо, което имаме е...
този сигнален пистолет и една ракета.
Късно ли е за захаросаната версия?
Тая беше захаросаната.
А лошата новина каква е?
Лошата е, че можем да останем тук дълго време.
Ти и аз. За дълго...
Много... много дълго време.
Искам си 700-те долара обратно.
- Какво?
- Чу ме. Върни ми парите.
Каза, че ще ме откараш в Таити. Не ме откара.
Върни ми ги. Хайде.
Едно, две, три...
Закарах те до средата.
До средата? До средата?
- До средата.
- До средата?
До средата. Бива си те.
Закарал ме до средата. Фантастично.
Какво правиш? Махай се от самолета ми!
- О, я млъквай.
- По дяволите! Махай се от там!
- Ще направя нещо.
- Не пипай.
Какво правиш? Остави ми нещата.
Какво е това? Лодка?
- Спасителна лодка.
- Можем да заминем с нея.
И къде ще идем? Не знаеш къде сме.
Искаш да подскачаш из океана...
в 2-метрова надуваема лодка?
- Не ми казвай какво искам!
- Дай я тук!
Не дърпай това! Престани!
Чакай! Измъкни ме! Не!
Куин!
Куин!
Измъкни ме оттук!
Извади ме оттук!
Ще престанеш ли да се държиш като откачена?
- Майната ти!
- Моля? Какво каза?
- И аз това си помислих, че каза.
- Куин.
Г-н Мартин? Търсят г-ца Монро.
Аз ще се обадя.
Ало?
Тук е Франк Мартин.
Здравей, Марджъри. Франк е.
Не, тя... тя замина вчера.
Какво?
Мери, обажда се Филип от Макатеа.
Куин излетя с една дама снощи.
Виж дали "Де Хавиланд" е там. Ще почакам.
Идвам от Тони. Каза че Куини не е стигнал в Таити.
Дръж се, Анджелика. Още нищо не се знае.
Да, Мери, тук съм.
Алармирай спасителната служба. Обади ми се после.
- О, Господи.
- О, не.
Ако искаш да пиеш вода, трябва да си я намериш. Да вървим.
- Какво гледаш?
- Нищо.
- Нещо.
- Нищо.
Опипваше ме с поглед.
- Опипвал съм те?
- Да.
- Опипвал съм те? Нека те попитам нещо.
- Какво?
Като си купуваш такава дреха, какво казваш на продавачката?
"Искам нещо такова, че никой да не ме погледне"?
Обичам хората да ме гледат. Но не и ти.
За твое сведение, не си мой тип.
- Отлично. Защо?
- Защо?
Да. Питам, за да става разговор.
Много говориш. За всичко имаш мнение.
Проявяваш упорство, сарказъм и снобизъм.
Задникът ти е кльощав, а циците - прекалено малки.
Хей, да ти кажа ли защо ти не си мой тип?
Не.
- Американец съм.
- Слава богу!
- Том Мороу.
- Франк. Слушай, как ще ги намерим?
Ще летим над водата и ще гледаме през прозореца.
Само това?
А модерната технология?
Нямате ли нещо като сателити, лазери...
Г-н Мартин, седнете.
- Аз съм Рики.
- Франк.
- Парите не са проблем.
- Качвайте се.
Дишайте дълбоко. На мен много ми помага.
Само 12 часа са минали.
Има голям шанс да ги намерим.
Бели господарю, дай аз да водя сега.
Добре. Интересно ще е.
Ето. Видя ли? Намерих вода.
Идвай, Куини.
О, Господи.
Каква красота.
Куин, това е...
- Какво правиш?
- Какво е това?
Прасе. Защо се тревожиш?
То повече се бои от нас. Гледай.
Махни се.
Отивай си.
Куин?
Какво?
Извинявай, че те прекъсвам, но имам проблем.
Какъв?
Някаква гадина ми се пъхна в гащите.
Сигурно е змия.
Лоша работа.
Какво да правя?
Дали да бръкна и да я извадя?
Не, рисковано е. Може да е отровна.
Но ако е отровна и се кани да ме ухапе,
трябва ли да я оставя да плува в шортите ми?
- Основателен въпрос.
- Посъветвай ме нещо.
Дай някакво предложение.
В момента съм много възприемчива.
- Стой неподвижно.
- Неподвижно.
- Какво правиш?
- Спокойно.
Какво?
Не е добре.
Опитвам се да се съсредоточа.
Добре. Добре.
Така, да видим...
Само посмей да се ухилиш.
- Благодаря.
- Не съм съвсем лишен от умения.
За среща ли се издокара?
- Харесва ли ти?
- Защо е това ревю?
- Отивам на лов.
- За какво?
Да не си посмял.
Те са великолепни създания.
Чувал съм, че на вкус са като пиле.
Да взема да опитам, а?
Та ако ме питат някога: "Опитвала ли си паун?",
да кажа: "Опитвала съм".
Няма да съжаляваш.
Божичко!
Наистина, същинско пиле.
- Винаги ли си бил пилот?
- Да, цял живот.
- Какви полети извършваше?
- Всякакви.
Имах свой преуспяващ бизнес.
Какво стана?
Просто открих по-добър начин за живот.
- Какъв?
- Дойдох тук...
взех си хубава къща на красив плаж.
Имам си мой самолет.
Върша това, което искам. Радвам се на покой и тишина.
Живея живот, за който всеки мечтае.
Да, докато навърши 12 години.
Извинявай. Бях нетактична.
Просто ми е криво, задето катастрофирахме.
Погледни небето. Такова няма да видиш в Ню Йорк.
Небето е красиво.
Извинявай.
Май се понапих.
Лека нощ.
Лека нощ.
Ей че съм учтив.
Боже мой, самолет.
Трябва ни ракета! Дай ракетата. Куин!
Ставай! Минава самолет. Трябва ни...
Ракета.
Миличка...
Да му се невиди!
Какво направи, по дяволите?!
Похаби единствената ни ракета, за да подпалиш палма?!
Защото ти се изтъркаля върху мен.
Сигнализирах на самолета.
Какъв шибан самолет?
Ей този шибан самолет!
- Този ли шибан самолет?
- Да.
Това е търговски самолет.
Лети на височина 7 км, със скорост 1000 км/ч.
Няма да видят и ядрена експлозия, какво остава за ракетка.
Как, по дяволите мога да знам това?
Ако не беше безпаметно пиян, щеше да ми кажеш!
Знаеш ли какво направи?
Знаеш ли какво направи?
Пропиля единствения ни шанс да бъдем открити.
Не обвинявай мен. Ако беше половин пилот...
нямаше да сме тук!
По-добър от мен няма да срещнеш!
Два пъти летях с теб. Половината пъти се разби!
И на циците ми всичко им е наред.
- Толкова много вода.
- Не се тревожи.
Където и да са, Куини ще се погрижи за приятелката ти.
Какво искаш да кажеш?
Да ускорим малко темпото.
Искам да стигнем върха преди да мръкне.
Стига ми толкова ваканция, не издържам.
Стой, не мърдай!
Спри се!
Трябва да намерим фара.
Насам.
Дано тоя фар е там, горе.
Бурята ни тласка на югозапад 40 минути.
Вероятно това е Тамитанге.
Тамитанге? Това обяснява всичко.
На върха на Тамитанге има навигационен фар.
Ще го изключим. Ще дойдат да го оправят и сме спасени.
Светофара пред къщи не го оправиха 2 години.
Колко е красиво.
А къде е фарът?
- Ами...
- Я да погледна.
На Тамитанге има полуостров със странна форма на север.
Това е север, нали?
- Нали?
- Да.
Няма полуостров.
Кой открадна полуострова?
Това не е Тамитанге, нали?
Значи няма и фар...
който да оправят, та да ни намерят
Може да сме...
Може да сме по на юг. Това може да е Мата Нуи.
И какво има на Мата Нуи?
Нас ни има.
Какво правиш?
Мамка му! По дяволите!
Моля те, не прави повече така
Поне едно нещо да се бе получило както трябва!
О Боже. Знам. Хайде.
Откакто сме тук, бе тъй уверен в себе си.
- Всичко ти беше ясно.
- Нали съм капитанът.
Това ми е работата. Не мога да кърша ръце и
да пищя: "О, Боже, ще умрем!"
Това не вдъхва доверие.
Не, не вдъхва.
Искам да си моят уверен капитан.
Ще ми е безкрайно трудно, ако се предадеш.
Добре.
- Вече съм добре.
- Радвам се.
Чакай. Куин.
Какво?
Не пипай там. Хайде. Махни се оттам.
- Какво искаш?
- Виж.
Това е кораб.
Влизат в заливчето.
Как да сигнализираме?
- Ракетата би свършила работа.
- Не се заяждай.
Как да стигнем до там?
Ами...
изкачваме се по планината, после слизаме, пак се изкачваме...
и утре сутринта ще стигнем...
ако са още там.
Дай да те сменя.
Каква ви е уговорката с...
- Анджелика?
- Да.
Нямаме уговорка. Приятели сме.
Част от годината работи в хотела.
Весело ни е, не си усложняваме отношенията.
Не си ли имал...
по-сложни отношения с някоя жена?
Като "да" ли да го приема?
Колко сложни по десетобалната скала?
- Дванайсет.
- Дванайсет?
Господи. Какво се случи?
Трагичен край. Тя...
Почина ли? О, колко съжалявам!
Не, не е починала.
Ще ме оставиш ли да довърша?
Да. Разказвай.
Тя се влюби в друг.
Но не в кой да е...
а в най-добрия ми приятел, моя съдружник.
И ти какво направи?
Оттеглих се. Дадох им благословията си.
Още ли са заедно?
Не. Скъсаха.
Но не преди да им продам дела си от бизнеса.
Дойдох тук, купих си самолет и не погледнах назад.
Най-хубавото, което ми се е случвало.
- Има два кораба.
- Какво? Два кораба?
Да. Погледни.
Това е чудесно, нали?
Ехо!
- Сядай. Изчезваме.
- Защо?
- Трябва да изчезнем оттук.
- Какво? Да изчезнем?
Какво приказваш?
О, Боже!
- Кои са те?
- Пирати.
Пирати като по филмите?
Контрабандисти. Крадци.
Обират кораби.
- Убиха един човек.
- И нас ще убият...
само защото сме ги видели.
- Забеляза ме!
- Имаме си компания.
Спуснаха лодка.
- Каква лодка?
- Моторница.
По дяволите!
Греби по-бързо.
Давай, давай.
Не мога!
Можеш!
- Бягай!
- Къде?
Недей!
Да не го усложняваме излишно.
Много глупаво постъпихте. Сега трябва да ви убия.
- Кажи сбогом.
- Имаме злато.
Изправи се.
Злато ли?
- Злато.
- Да, имаме злато.
Аз съм дизайнер на бижута.
Изработвам бижута от злато и скъпоценни камъни.
- Скъпоценни камъни като...
- Продавам на големи магазини.
На кораба имаме образци...
защото търгуваме с Далечния Изток.
Мъжът ми го организира.
- Маркетингът е моята сфера.
- И си магьосник в нея.
Заведете ни на кораба.
Господи. Ами сега?
Скачаме на три. Едно, две...
Не мога! Ти скачай! Спасявай се.
- Съжалявам.
- Задето ме целуна?
За това.
Някои хора казват...
"Не оценяваш какво имаш, докато не го загубиш."
Глупости са това.
Аз знаех какво имам.
Господи. Аз я обичах.
Обичам я. Обичам я.
Без да се засягаш...
мъжете не знаят какво е любов.
Аз знам.
Мъжете все казват, че ме обичат.
Сигурно някои са искрени.
Не, не са.
Дали се отказаха?
Не знам. Не бива да ходим в лагера.
Самолетът лесно се забелязва.
Много ме е страх.
Ако ще ти стане по-добре и мен малко ме е страх.
Не, не ми стана по-добре.
- Мислех че това искат всички жени.
- Кое?
Мъже, които не се боят...
да изразяват чувства.
Не, когато ги гонят пирати, искат мъжете зли и въоражени.
Не им върви на самолетите с тоя остров.
Японски хидроплан от II световна война.
От 50 години виси горе.
Мислиш ли, че може да ти влезе в работа?
Мястото изглежда безопасно да пренощуваме.
Ще видя не мога ли да използвам някоя част.
Тук живея.
Утре излитаме в 6 сутринта.
Ще разширят периметъра.
Доста пийнах, не знам дали ще се събудя в 6.
Сигурна ли си, че си добре?
Ще си взема душ...
и си лягам.
-Ти добре ли си?
- Да, няма проблем.
Не искаш ли да останеш тук тази нощ?
- Да остана?
- Да, с мен.
Можеш да ме вземеш, за развратна, но...
аз съм нещастна, и ти си нещастен.
Бих се радвала да останеш.
Не мисля че...
Да, добре. Защо не?
Не, не мога.
Още съм вкопчен в надеждата.
И ако ние, нали разбираш, ако с теб...
Леле.
- Не.
- Не?
Не, аз...
Сигурен ли си?
Да.
Ето, излизам от стаята.
Плод от хлебно дърво.
- Не е хляб.
- Нито е плод.
Искам да те целуна.
Много ми хареса да те целувам.
И на мен ми хареса да те целувам.
Но?
Ако започна, няма да мога да спра.
- Добре ми звучи.
- Наистина.
Не мога.
Трябва да потърсим помощ.
Ела насам.
Хубаво е така.
И се чувствам сигурна.
Добро утро.
Какво правиш?
- Имам план.
- Добре.
Мога ли да ти помогна?
Да.
Един момент.
Какво има?
Хеликоптерът излита след 20 минути.
Ако ще идваш, побързай.
Благодаря Филип. Кажи им, че идвам.
Хеликоптерът излита след 20 минути.
Боже, какво направих?
И колко пъти го направих?
- Добре ли си?
-Не. Беше абсолютен провал.
Извинявай, но как можа да го кажеш?
Не, ти си направи всичко както трябва.
Но аз постъпих нередно. Много нередно.
Не, просто изживяваме ужасно изпитание.
И след погребение е така.
Всички правят секс.
Не всички.
- Не?
- Не!
Какво?
Нищо.
Помниш ли жената, за която ти разправях?
- Фаталната жена?
- Тя ми беше съпруга.
Цели 12 години.
Имате ли деца?
Не, нямаме, слава богу.
Но винаги съм искал деца.
- Много деца.
- Наистина ли?
Още имаш време.
Какво? Хайде.
На колко години си?
На колко мислиш че съм?
- Чакай да помисля.
- Познай.
Четиридесет и пет?
Четиридесет и осем?
На петдесет ли си?
Още изглеждаш добре.
И още съм добър.
Да ги разделим и да ги спуснем едно по едно.
Ти пръв.
Внимавай!
- Добре ли си?
- Нищо ми няма.
Сега е твой ред.
Как мога да ям. Аз съм нищожество. Боклук.
Това изпитание показа, че съм напълно безхарактерен.
Стига си се изтезавал. Ти си мъж. Какво може да се очаква?
Г-н Мартин, простете.
Чух че са решили да прекратят търсенето.
Съжалявам.
И това е краят?
Готово!
Става!
Давай още.
Бутай.
- Готова ли си?
- Да.
Освободи въжето.
Погледни!
Бягай оттук!
Малко по-наляво.
Божичко! Добре ли си?
Ти си ранен!
Не е страшно.
Хайде, хайде!
Влязох! Бързо в самолета!
Давайте.
Хайде, давай.
Огън!
По дяволите! Я се разкарайте!
Презареди! Бързо!
Излитай!
Ще се ударим в тях!
Ще се блъснем!
Помогни ми. Дърпай!
Скачайте!
Само не губи съзнание.
Отлично се справяш.
- Хайде.
- Виж.
Трябва да ти обясня някои неща за самолетите.
Защо?
Защото няма да съм на себе си, като дойде време за кацане.
Поеми управлението. Искам да почувстваш ръчката.
Ама ти говориш сериозно?
Давай.
Леко...
- Леко с корекциите.
- Съжалявам.
Движи я плавно. Просто гледай хоризонта.
Като стигнем...
подравни се по него на стотина метра от плажа.
На стотина метра от плажа.
Днес сме тук...
да отдадем почит на двама прекрасни хора: Г-ца Робин Монро...
и нашия стар приятел, Г-н...
Отче, прости ми, защото съгреших. Бях лош. Много лош.
О, господи!
Куин!
Куин, не ме карай да го правя сама! Недей!
Ще кажа няколко думи за приятеля ни.
Куин Норис беше...
Това е Куини! Куини е!
Вижте!
Добре. Подравних се по плажа.
Лоста за горивото на 65 възела.
Какви са тия възли?
Това е Куини! Вижте!
Благодаря ти, Боже!
Задкрилките.
Носът - леко вдигнат за кацането.
И с Бога напред!
Ида, мила!
Куин?
Успяхме.
Идвам! Робин!
Миличка!
Робин! О, боже мой! Ти си жива!
- Ранена си!
- Добре съм.
- На него му трябва доктор.
- Лекар! Бързо, лекар!
- Ела, сладка моя.
- Куини? Добре ли си, скъпи?
- Можеш ли да си преместиш кракът?
- Внимателно.
- Донесоха чая!- Супер.
Искаш ли мед, мила?
Да.
Хотелът ни предлага...
един месец безплатен престой, по всяко време.
Сигурно се боят, че ще ги съдя.
- Как си? Добре ли си?
- Да. Просто съм уморена.
Ето. Опа. Съжалявам.
А ти добре ли си?
Да. Почти не съм спал.
Горкият Франк. Ела насам.
Седни тук.
Бях ужасен.
Дълбоко в себе си не вярвах че ще те видя пак.
Знаеш ли, бях...
Бях напълно отчаян.
Човешко е, нали знаеш? Нали?
Не сме съвършени. Искам да кажа, при такова напрежение...
хората вършат разни неща.
Редни, нередни... Направо превърташ.
Здравей.
Здрасти.
Добро занимание си намерил.
Да.
Как си?
Добре, благодаря.
- Раната не е тежка. А твоята?
- По-добре е.
И какъв е резултатът всъщност?
- Резултатът ли?
- Да, за нас.
Какво имаш предвид?
Знаеш отлично.
Значеше ли нещо онова, което се случи на острова?
Или беше неизбежният контакт...
при тези обстоятелства?
Значеше нещо.
Нещо?
Да.
Така...
И сега какво?
Нямам намерение да променям живота си.
А пред теб има огромни възможности.
Заслужаваш някой...
по-свеж.
Не смяташ ли, че аз трябва да го реша?
Нека бъдем разумни.
Ти няма да дойдеш тук да ми станеш втори пилот,
нито аз ще дойда в Ню Йорк да ти стана секретар.
Какво се получава тогава?
Май нищо не се получава.
Да не усложняваме нещата.
Забравих, че ги обичаш прости.
Така е.
Добре.
Успех, тогава.
И аз ти желая успех.
Надявам се всичко да ти се подреди добре.
Как е рамото днес?
Искаш ли нещо против болката?
Да.
Още 14 часа и се връщаме към реалността.
Франк?
Мисля, че не трябва да се женим.
Какво?
Как така?
Не е редно двама да се свързват,
когато има емоционална пречка.
Боже мой, Робин. Съжалявам.
Бях разстроен.
А тя си свали блузата и стана... олеле!
Но аз си излязох.
Върнах се в стаята ни. Опитах се да заспя. Но мислих за теб.
Не знаех жива ли си...
Затова отидох при нея само да...
Обаче тя ми отвори вратата...
без нищо.
- Коя?
- Анджелика.
- Спал си със Анджелика?
- Какво ти спане?!
- Ти не знаеше ли?
- Откъде да знам?
А каква е тогава тази емоционална пречка?
Аз и Куин.
- Аха!
- О, Франк...
нещо се случи.
А не би трябвали, ако аз и ти наистина бяхме...
Влюбени.
- Къде е самолетът за Ню Йорк?
- Там.
Съжалявам. Налага ми се да сляза.
Чакайте, не ми претърсвайте багажа.
Ти си тук!
Защо слезе от самолета?
А ти защо дойде?
Реших, че животът ми е достатъчно прост.
Нима?
Искам да го усложня колкото се може повече.
Къде отиваме?
Твоята къща е в Ню Йорк, нали?
Толкова не мога да чакам. Значи у нас.
В къщата ти на плажа.
По-скоро колиба.
- Колиба?!
- Не е нищо особено.
Нали имаш легло?
Отсега ли започваш с претенциите?