1
00:00:02,282 --> 00:00:06,241
Телескопа Хъбъл на НАСА е първият
Главен инфрачервен-

2
00:00:06,286 --> 00:00:10,245
оптичен-ултравиолетов телескоп
изкаран в орбита около

3
00:00:10,290 --> 00:00:14,249
Земята. Намиращ се над
тъмната земна атмосфера

4
00:00:14,294 --> 00:00:18,253
телескопа е осигурил най-ясните
изгледи към вселената

5
00:00:18,298 --> 00:00:22,257
направени до момента в оптичната
астрономия. Телескопа е кръстен

6
00:00:22,302 --> 00:00:26,261
на американския астроном Едуин П.
Хъбъл, който през

7
00:00:26,306 --> 00:00:30,265
1920 открил галактики отвъд нашия
Млечен Път и открил,

8
00:00:30,310 --> 00:00:34,269
че Вселената се разширява
постоянно. Сърцето на телескопа

9
00:00:34,314 --> 00:00:38,273
е 94,5 инча диаметрово
основно огледало. То е най-

10
00:00:38,318 --> 00:00:42,277
гладкото оптично огледало,
полирано някога, с повърхностна

11
00:00:42,322 --> 00:00:46,281
търпимост от една милионна на инч.
Направено е от разтопени кварцови

12
00:00:46,326 --> 00:00:50,285
стъкла и тежи около 1,800 паунда.

13
00:00:50,330 --> 00:00:54,289
Извън замъглените ефекти на
бурната земна атмосфера,

14
00:00:54,334 --> 00:00:58,293
телескопа може да разкрие
астрономически обекти с ъглов размер

15
00:00:58,338 --> 00:01:02,297
от 0.05 арк секунди, което е все едно
да видиш чифт светулки в Токио

16
00:01:02,342 --> 00:01:06,301
от твоя дом в Ню Йорк.
Това кристално ясно зрение

17
00:01:06,346 --> 00:01:10,305
е от 10 до 20 пъти по-добро от
типичната резолюция, постигната

18
00:01:10,350 --> 00:01:14,309
с големите телескопи поставени на Земята.
Космическия телескоп може да засече

19
00:01:14,354 --> 00:01:18,313
обекти от 31-ва величина, което е малко
по-добро от чувствителността

20
00:01:18,358 --> 00:01:22,317
на доста по-големите наземни
телескопи. Понеже основно

21
00:01:22,362 --> 00:01:26,321
колкото по-блед е един обект,
то толкова по-далече се намира,

22
00:01:26,366 --> 00:01:30,325
Хъбъл се използва да изследва границите
на видимата атмосфера

23
00:01:30,370 --> 00:01:34,329
и да разкрие невиждани до сега обекти
близо до хоризонта на космоса..

24
00:01:36,376 --> 00:01:40,335
Заради това, че телескопа е извън
атмосферата, той може

25
00:01:40,380 --> 00:01:44,339
да види астрономически обекти в широк
аспект от електромагнитния спектър,

26
00:01:44,384 --> 00:01:48,343
от ултравиолетова светлина, през
видимата, до полуинфрачервените вълни.

27
00:01:48,388 --> 00:01:52,347
Телескопа може също така да види

28
00:01:52,392 --> 00:01:56,351
бледи обекти в близост до светли обекти.
Това е важно изискване за изследване

29
00:01:56,396 --> 00:02:00,355
на средата около звездите

30
00:02:00,400 --> 00:02:02,368
и светещите ядра на активните галактики.

31
00:02:03,403 --> 00:02:07,362
Телескопа Хъбъл е изстрелян през
24 април, 1990,

32
00:02:07,407 --> 00:02:11,366
от космическата совалка Дискавъри.
Хъбъл е бил екипиран първоначално

33
00:02:11,411 --> 00:02:15,370
с пет научни инструмента -
Широкообхватната камера,

34
00:02:15,415 --> 00:02:19,374
камерата за бледи обекти, спектрограф
за бледи обекти, високо разделителния

35
00:02:19,419 --> 00:02:23,378
спектрограф на Годард и бързо
скоростен фотометър.

36
00:02:23,423 --> 00:02:27,382
В добавка, три сензора за финно
насочване са били използвани

37
00:02:27,427 --> 00:02:31,386
за посочване и за прецизна астрометрия,
мярката за измерване ъглите в небето.

38
00:02:33,433 --> 00:02:37,392
След като Хъбъл бил изтрелян, учените
открили, че основното огледало

39
00:02:37,437 --> 00:02:41,396
е разместено заради грешка при
сглобяването. Това довело до

40
00:02:41,441 --> 00:02:45,400
сферично отклонение: замъгляване на
звездната светлина, поради това, че

41
00:02:45,445 --> 00:02:49,404
телескопа не можел да събере цялата светлина
до една точка на фокус. Използвайки

42
00:02:49,449 --> 00:02:53,408
техники за обработка на образа, учените
успели да направят значителни

43
00:02:53,453 --> 00:02:57,412
изследвания с Хъбъл докато не се
направела поправка на оптиката.

44
00:02:58,458 --> 00:03:02,417
През декември 1993, първата сервизна
мисия за Хъбъл се състояла от

45
00:03:02,462 --> 00:03:06,421
резервни части и допълнителна оптика,
носени на борда на космическата

46
00:03:06,466 --> 00:03:10,425
совалка Ендевър, с които телескопа да
достигне до пълните си оптични възможностти.

47
00:03:10,470 --> 00:03:14,429
Коректиращо оптично устройство, наречено
Корекция Оптиката на Космическия

48
00:03:14,474 --> 00:03:18,433
Телескоп по Оста, било инсталирано,
за да може да се подобри

49
00:03:18,478 --> 00:03:22,437
яркоста на първоначалните инструменти

50
00:03:22,482 --> 00:03:26,441
Широко-обхватната и планетарна камера
била заменена с втора камера,

51
00:03:26,486 --> 00:03:30,445
която имала вградена корекция
за отклонението в основното огледало.

52
00:03:31,491 --> 00:03:35,450
През февруари 1997, космическата
совалка Дискавъри се завръща на

53
00:03:35,495 --> 00:03:39,454
Хъбъл за втора сервизна мисия.
Два модерни инструмента:

54
00:03:39,499 --> 00:03:43,458
Нови Близка нфрачервена камера и
много-предметен спектрометър

55
00:03:43,503 --> 00:03:47,462
и Образния спектрограф на
Космическия телескоп

56
00:03:47,507 --> 00:03:51,466
заменили първоначалните два
спектрографа. Астронавтите също така

57
00:03:51,511 --> 00:03:55,470
заменили или подобрили няколко
електронни субсистеми и поправили

58
00:03:55,515 --> 00:03:59,474
неочаквани пукнатини в лъскавата,
алуминизирана термо-изолация на телескопа,

59
00:03:59,519 --> 00:04:03,478
която му придава лъскав външен вид.

60
00:04:04,524 --> 00:04:08,483
През декември 1999, космическата
Совалка Дискавъри, осъществява контакт

61
00:04:08,528 --> 00:04:12,487
с Хъбъл за трета сервизна мисия
Астронавтите заменят неточни

62
00:04:12,532 --> 00:04:16,491
жироскопи, което прекъсва научните
наблюдения за около месец.

63
00:04:16,536 --> 00:04:20,495
Телескопа също така се оборудва
С нов свръх модерен

64
00:04:20,540 --> 00:04:24,499
комппютър и записващо устройство.
Астронавтите направили телескопа

65
00:04:24,544 --> 00:04:28,503
по-добър от когато и да е било,
напълно готов да продължи пътуването си

66
00:04:28,548 --> 00:04:32,507
докарвайки необятния космос по-близко
до вкъщи.

67
00:04:39,222 --> 00:04:43,181
Орбиталните космически обсерватории,
като Хъбъл, започват началото си

68
00:04:43,226 --> 00:04:47,185
от 20-те. Макар повечето
учени тогава да са смятали, че

69
00:04:47,230 --> 00:04:51,189
космически телескоп си е чиста
фантастика, някои сериозно

70
00:04:51,234 --> 00:04:55,193
обмисляли идеята. Ракетния пионер
Хърман Оберт,например,

71
00:04:55,238 --> 00:04:59,197
обмислял орбиталните телескопи
в работите си,

72
00:04:59,242 --> 00:05:03,201
а ученият Робърт Годард започнал
тестването на ново-измислените

73
00:05:03,246 --> 00:05:07,205
ракети с течно гориво. Докато тези учени
оформяли обвивката на

74
00:05:07,250 --> 00:05:11,209
технологията, Едуин Хъбъл
свалил булото на невиждани

75
00:05:11,254 --> 00:05:15,213
досега хоризонти. Преди
да се появи Хъбъл,

76
00:05:15,258 --> 00:05:19,217
астрономите имали много ограничени
виждания за вселената,

77
00:05:19,262 --> 00:05:23,221
вярвайки, че единствената галактика в
небесата е Млечния Път.

78
00:05:23,266 --> 00:05:27,225
Но Хъбъл, използвайки най-новата
Технология, мощен 100-инчов телескоп

79
00:05:27,270 --> 00:05:31,229
направил някои основни открития,
които променили разбиранията ни

80
00:05:31,274 --> 00:05:35,233
за космоса. Първо открил, че има галактики
и отвъд нашия Млечен Път.

81
00:05:35,278 --> 00:05:39,237
После разбрал, че тези галактики

82
00:05:39,282 --> 00:05:43,241
се отдалечават една от друга,
наблюдение, което му помогнало

83
00:05:43,286 --> 00:05:47,245
да определи, че вселената се разширява.

84
00:05:48,291 --> 00:05:52,250
Трябват мощни телескопи, за да се изследват
неизследваните територии, на необятния

85
00:05:52,295 --> 00:05:56,254
космос. Но било абсолютно ясно на
астрономите, че земната атмосфера

86
00:05:56,299 --> 00:06:00,258
разсейва слънчевата светлина,

87
00:06:00,303 --> 00:06:04,262
което правело трудно взимането на ясни
снимки на звездни обекти.

88
00:06:04,307 --> 00:06:08,266
Идеята за поставянето на телескоп в космоса,
над развихрения земен въздух,

89
00:06:08,311 --> 00:06:12,270
била подхвърляна насам-натам
няколко години. Но учените

90
00:06:12,315 --> 00:06:16,274
се чудели как да пренесат телескоп
в космоса. Ракетната технология,

91
00:06:16,319 --> 00:06:20,278
измислена от Оберт и Годард
и доусъвършенствана от

92
00:06:20,323 --> 00:06:24,282
немците през Втората Световна Война,
станала начина за транспортиране.

93
00:06:27,330 --> 00:06:31,289
След като учените намерили начина,
те се насочили към събирането

94
00:06:31,334 --> 00:06:35,293
на пари за построяването на телескопа

95
00:06:35,338 --> 00:06:39,297
НАСА, която била създадена през 1958
и добре известни американски астрономи,

96
00:06:39,342 --> 00:06:43,301
като Лиман Сприцер, започнали
да се борят за каузата, опитвайки се

97
00:06:43,346 --> 00:06:47,305
да убедят конгреса, че такъв проект ще
е полезен. През 1977, конгреса

98
00:06:47,350 --> 00:06:51,309
най-накрая се съгласил да отпусне парите.
Но трябвало десетилетие за изследване,

99
00:06:51,354 --> 00:06:55,313
планиране и тестване, преди НАСА
да изтреля първата си успешна 

100
00:06:55,358 --> 00:06:59,317
космическа обсерватория. И още
две десетилетия минали, преди НАСА

101
00:06:59,362 --> 00:07:03,321
да изтреля телескопа Хъбъл, който
разширил небесния ни кръгозор

102
00:07:03,366 --> 00:07:07,325
далеч повече, отколкото изобретателя му
накога бил сънувал.

103
00:07:09,372 --> 00:07:13,331
Много по-големи наземни телескопи могат
да видят далече колкото Хъбъл.

104
00:07:13,376 --> 00:07:17,335
Всички телескопи са потенциални "машини
на времето". Да изследваш тайните

105
00:07:17,380 --> 00:07:21,339
на дълбокия космос означава да се 
вгледаш назад във времето.

106
00:07:21,384 --> 00:07:25,343
Това е така, защото на светлината на
далчени галактики и трябват

107
00:07:25,388 --> 00:07:29,347
милиони, милиарди години, за да достигне
Земята, доставяйки на астрономите

108
00:07:29,392 --> 00:07:33,351
информация как тези обекти са се
появили одавна. Но "звездното

109
00:07:33,396 --> 00:07:37,355
око" в космоса има по ярък поглед
заради по-доброто си местоположение.

110
00:07:37,400 --> 00:07:41,359
На 368 мили над нашата планета,
Орбиталната, обсерватория

111
00:07:41,404 --> 00:07:45,363
е извън земното одеяло от бушуващ
въздух, което прави 

112
00:07:45,408 --> 00:07:49,367
звездите треперливи.

113
00:07:51,414 --> 00:07:55,373
Други орбитални обсерватории също
са изследвали тайните на космоса,

114
00:07:55,418 --> 00:07:59,377
но Хъбъл е най-голямата и най-точна.
Неговата камера за ярка светлина,

115
00:07:59,422 --> 00:08:03,381
наречена Широко-обхватна и планетарна
камера 2, непрекъснато доставя

116
00:08:03,426 --> 00:08:07,385
невероятни образи на звездни обекти

117
00:08:07,430 --> 00:08:11,389
включително и камари звезден прах и газ,
които приютяват зараждащите се звезди

118
00:08:11,434 --> 00:08:15,393
и цветните смъртни була на остарелите,
слънце-наподобяващи звезди.

119
00:08:18,441 --> 00:08:22,400
Камерата за ярка светлина на Хъбъл не е
единствения му източник на звездни

120
00:08:22,445 --> 00:08:26,404
снимки. Телескопа има цяла флотилия
от други научни инструменти,

121
00:08:26,449 --> 00:08:30,408
които покриват широк аспект от светлина,
оу ултравиолетова, до полуинфрачервена.

122
00:08:33,456 --> 00:08:37,415
Тези инструменти позволяват на Хъбъл
да наблюдава на-горещите звезди в галактиката

123
00:08:37,460 --> 00:08:41,419
и да се протяга далеч в космоса, за да
изучава еволщцията на

124
00:08:41,464 --> 00:08:45,423
звездите. С помощта на Хъбъл, астрономите
са следили образци на времето

125
00:08:45,468 --> 00:08:49,427
на планетите от нашата система
и са събрали важна информация за

126
00:08:49,472 --> 00:08:51,440
звездите и галактиките.

127
00:08:53,476 --> 00:08:57,435
Редовните посещения за поддръжка на
телескопа поддържат непрекъснатия

128
00:08:57,480 --> 00:09:01,439
поток от снимки, които минават през
Хъбъл.Всъщност, НАСА създаде Хъбъл

129
00:09:01,484 --> 00:09:05,443
да може да бъде обслужван в космоса

130
00:09:08,491 --> 00:09:12,450
Земните телескопи се проверяват рутинно,
за да е сигурно, че работят без проблеми.

131
00:09:12,495 --> 00:09:16,454
Те също така редовно се обновяват,
когато нови технологии се появат.

132
00:09:16,499 --> 00:09:20,458
Хъбъл не е по-различен.

133
00:09:20,503 --> 00:09:24,462
Точно за това астронавти посещават
телескопа на всеки няколко години,

134
00:09:24,507 --> 00:09:28,466
за да сменят старото оборудване и да
поставят най-модерното такова.

135
00:09:30,513 --> 00:09:34,472
Следващите сервизни мисии са планувани
за 2001 и 2003 година.

136
00:09:34,517 --> 00:09:38,476
През 2001г. Астронавтите ще добавят
Подобрена камера за наблюдение,

137
00:09:38,521 --> 00:09:42,480
която ще обхваща дори още по-голяма част
част от небето и ще

138
00:09:42,525 --> 00:09:46,484
предоставя дори още по-точни снимки

139
00:09:46,529 --> 00:09:48,497
отколкото сегашната камера на Хъбъл.

140
00:09:55,801 --> 00:09:59,760
За първите 10 години от създаването му,
Космическия Телескоп Хъбъл

141
00:09:59,805 --> 00:10:03,764
не само допринесе голяма част за
развитието на астрономията,

142
00:10:03,809 --> 00:10:07,768
но и донесе тайните на Вселената

143
00:10:07,813 --> 00:10:11,772
до милиони светове по целия свят.
Това доведе до неочаквано публично

144
00:10:11,817 --> 00:10:15,776
любопитство и интерес към науката.

145
00:10:15,821 --> 00:10:19,780
Хъбъл е достигнал по-далече и по-ясно
от който и да е телескоп преди него.

146
00:10:26,832 --> 00:10:30,791
За разлика от експериментите на
астрономията,посветени на една

147
00:10:30,836 --> 00:10:34,795
единствена много специфична цел, Хъбъл
взе идеи и подозрения

148
00:10:34,840 --> 00:10:38,799
от земните обсерватории и ги превърна в
сигурни факти.

149
00:10:38,844 --> 00:10:42,803
Нивото на точност на Хъбъл, накара
Теоретиците да преосмислят предишните

150
00:10:42,848 --> 00:10:46,807
модели и да създадат нови, съвместими
с непрекъснато променящите се

151
00:10:46,852 --> 00:10:50,811
модерни данни. Много точното му виздане
в критични моменти е осигурило

152
00:10:50,856 --> 00:10:54,815
уникалн виждания в индивидуални
феномени.

153
00:11:02,868 --> 00:11:06,827
Наблюдавайки над 14,000
астрономически обекта, Хъбъл е

154
00:11:06,872 --> 00:11:10,831
допринесъл значимо във всяка една тема
от всички сегашни

155
00:11:10,876 --> 00:11:14,835
астрономически изследвания, покривайки
предмети от нашата слънчева система,

156
00:11:14,880 --> 00:11:17,849
до най-отдалечените галактики.

157
00:11:23,889 --> 00:11:27,848
Едуин Хъбъл се взря отвъд границите на
нашата родна галактика, Млечния Път,

158
00:11:27,893 --> 00:11:31,852
и откри, че вселената е доста по-голяма
отколкото ние сме предполагали

159
00:11:31,897 --> 00:11:35,856
Телескопа се протегна дори още
по-далеч в дебрите на нашата вселена

160
00:11:35,901 --> 00:11:39,860
подсилвайки нашето знание и разбиране за
космоса.

161
00:11:46,912 --> 00:11:50,871
Хъбъл е контролиран от Центъра за
Космически Полети "Годард" на НАСА.

162
00:11:50,916 --> 00:11:54,875
в Грийнбелт, Мериленд, а
Научния институт на Космическия Телескоп

163
00:11:54,920 --> 00:11:58,879
контролира мисията му. Значитлна
част от световното професионално

164
00:11:58,924 --> 00:12:02,883
астрономическо общество дейно участва
в изследванията на Хъбъл.

165
00:12:09,935 --> 00:12:13,894
Хъбъл не е насочван от директно
Дистанционно управление; по-скоро

166
00:12:13,939 --> 00:12:17,898
автоматично изпълнява серия от
предварително зададени команди

167
00:12:17,943 --> 00:12:21,902
по време на курса му за деня.
Информационен "тръбопровод" подсигурява

168
00:12:21,947 --> 00:12:25,906
наблюденията да са запаметени на
оптичен диск за архивно изследване.

169
00:12:30,956 --> 00:12:34,915
Информацията е изпратена на
изследователи за анализ и след това

170
00:12:34,960 --> 00:12:38,919
е правена достъпна, една година по-късно,
за астрономите по цял свят.

171
00:12:38,964 --> 00:12:42,923
Докато телескопа навлиза във второто
си десетилетие,

172
00:12:42,968 --> 00:12:46,927
научната програма ще се сблъска с
две вълнуващи промени.

173
00:12:52,978 --> 00:12:56,937
Първо, рентгеновата обсерватория "Чандра"
и космическата инфрачервена телескопна

174
00:12:56,982 --> 00:13:00,941
станция ще функционират напълно,
и следващо поколение космически телескоп

175
00:13:00,986 --> 00:13:04,945
ще бъде изстрелян, за да смени Хъбъл.

176
00:13:04,990 --> 00:13:08,949
Второ, специално внимание ще бъде
обърнато на големи програми, имащи

177
00:13:08,994 --> 00:13:12,953
за цел да изстискат Хъбъл до пределите му.
Тези "Съкровищни" програми ще имат за цел

178
00:13:12,998 --> 00:13:16,957
да отговорят на най-важните научни
въпроси, които могат да се научат от Хъбъл

179
00:13:17,002 --> 00:13:20,961
преди края на мисията му.

180
00:13:27,012 --> 00:13:30,971
Свалянето на телескопа няма да доведе
до края на ненадминатото ни

181
00:13:31,016 --> 00:13:34,975
наблюдение над вселената. Напротив,
по-скоро бележи ново начало

182
00:13:35,020 --> 00:13:38,979
и дори още по-невероятни образи и
разкрития на космоса.

183
00:13:39,024 --> 00:13:42,983
Защото Хъбъл си има наследник.

184
00:13:49,034 --> 00:13:52,993
Следващото поколение космически
телескоп, който се проектира в момента,

185
00:13:53,038 --> 00:13:56,997
ще бъде изстрелян не по-рано от 2008.
Когато този ден дойде, учените се

186
00:13:57,042 --> 00:14:01,001
надяват да открият и дори да разберат

187
00:14:01,046 --> 00:14:04,015
още повече неща за нашата вселена.

188
00:14:10,055 --> 00:14:14,014
За да можем да се протегнем назад, към
самото начало на вселената,

189
00:14:14,059 --> 00:14:18,018
следващото поколение космически телескоп
тябва да може да прави наблюдения

190
00:14:18,063 --> 00:14:22,022
в средно-инфрачервената част от електро-
магнитния спектър.

191
00:14:22,067 --> 00:14:26,026
Понеже телескопа е създаден да работи
в инфрачервения вълнови диапазон,

192
00:14:26,071 --> 00:14:30,030
ще е много важно детекторите и
оптиките на телескопа да се пазят

193
00:14:30,075 --> 00:14:32,043
колкото се може по студени.

194
00:14:38,083 --> 00:14:42,042
Отделяната топлина от самия телескоп
може да създаде нежелан

195
00:14:42,087 --> 00:14:46,046
"страничен шум". В допълнение
по-голямото главно огледало на

196
00:14:46,091 --> 00:14:50,050
новия телескоп ще дава около 10 пъти
по-голяма светлинна чувствителност от

197
00:14:50,095 --> 00:14:52,063
тази на Хъбъл.

198
00:14:58,103 --> 00:15:02,062
Трудно е да си представиш по-голям
скок в астрономията от този, предоставен

199
00:15:02,107 --> 00:15:06,066
от Хъбъл и последвалите го програми

200
00:15:06,111 --> 00:15:10,070
за космическа инициатива. Точно
тези програми карат звездите във 

201
00:15:10,115 --> 00:15:14,074
вселената да греят по-ярко, за да може
светът да ги види.

202
00:15:25,395 --> 00:15:29,354
Земята и нашата Слънчева система са
родени преди 4.5 милиарда години.

203
00:15:29,399 --> 00:15:33,358
Идеите за това как сме създадени
са частични, за това астрономите

204
00:15:33,403 --> 00:15:37,362
трябва да разгледат раждането на звезди

205
00:15:37,407 --> 00:15:41,366
в съседни "родилни отделения",за да
могат да проследят някакво повторение

206
00:15:41,411 --> 00:15:45,370
довело до раждането на нашето Слънце
и планети. Изучавайки дебрите, съставени от

207
00:15:45,415 --> 00:15:49,374
прах и газ, блуждаещи насам-натам,
създавайки звезди, 

208
00:15:49,419 --> 00:15:53,378
Високата резолюция на Космическия
Телескоп Хъбъл на НАСА е отворил

209
00:15:53,423 --> 00:15:57,382
нови нива на разсъждение, които
подкрепят старите теории

210
00:15:57,427 --> 00:16:01,386
и предлагат някои нови изненади
относно раждането на планетите.

211
00:16:01,431 --> 00:16:05,390
Главната цел, която може само да се
постигне със следващо поколение

212
00:16:05,435 --> 00:16:09,394
телескоп, е да се опишат планетите и
звездните системи около други звезди

213
00:16:09,439 --> 00:16:13,398
и евентуално приличащи на
Земята планети.

214
00:16:13,443 --> 00:16:17,402
Хъбъл е уловил хиляди газови възли
от обречена звезда в Хеликсовата

215
00:16:17,447 --> 00:16:21,406
мъглявина, най-близката звездна
мъглявина до Земята.

216
00:16:21,451 --> 00:16:25,410
На 450 светлинни години от нас,
в съзвездието Водолей. Всяко

217
00:16:25,455 --> 00:16:29,414
газово начало е поне два пъти по-голямо
от нашата слънчева система;

218
00:16:29,459 --> 00:16:33,418
всяка опашка се разтяга до 100 млрд.мили,
около 1,000 пъти разстоянието от

219
00:16:33,463 --> 00:16:37,422
Земята до Слънцето. Кометообразните
опашки образуват лъчист модел

220
00:16:37,467 --> 00:16:41,426
около звезда, като спиците на вагон.

221
00:16:41,471 --> 00:16:45,430
Астрономите са видяли спицообразните 
модели използвайки

222
00:16:45,475 --> 00:16:49,434
наземни телескопи, но Хъбъл за пръв път
разкрива

223
00:16:49,479 --> 00:16:53,438
източниците на тези обекти.

224
00:16:53,483 --> 00:16:57,442
Мъглявината Кейхоул, кръстена през
19век от сър Джон Хершел,

225
00:16:57,487 --> 00:17:01,446
се намира в близост до известната
експлозивна променлива звезда

226
00:17:01,491 --> 00:17:05,450
Ета Карина. Посочените стълбове и
буци на горния ляв облак изглежда

227
00:17:05,495 --> 00:17:09,454
сочат към ярка, огромна звезда, която

228
00:17:09,499 --> 00:17:13,458
може би е отговорна за излъчването
и струпването им заради високо-

229
00:17:13,503 --> 00:17:17,462
енергийната си радиация и звезден
вятър с високо ускорени отделени

230
00:17:17,507 --> 00:17:21,466
материали. Циркулиращата структура на
Кейхоул съдържа едновременно ярки

231
00:17:21,511 --> 00:17:25,470
нишки горещ, флоресциращ газ и тъмни
силуетни облаци от студени молекули

232
00:17:25,515 --> 00:17:29,474
и прах, всички от които се движат с
бързи, хаотични движения.

233
00:17:29,519 --> 00:17:33,478
Високата резолюция на снимките
от Хъбъл разкрива

234
00:17:33,523 --> 00:17:37,482
относителните три-измерени локации
на много от тези особености,

235
00:17:37,527 --> 00:17:41,486
както и ни показва множество малки
тъмни глобуси, които могат да са

236
00:17:41,531 --> 00:17:43,499
в процеса на деформиране, за да
образуват нова звезда.

237
00:17:44,534 --> 00:17:48,493
На разстояние 7,100 светлинни години
от Земята, Мехурчестата мъглявина

238
00:17:48,538 --> 00:17:52,497
се намира в съзвездието Касиопеа

239
00:17:52,542 --> 00:17:56,501
и има диаметър 6 светлинни години.
Централната звезда на мъглявината

240
00:17:56,546 --> 00:18:00,505
е 40 пъти по-голяма от Слънцето

241
00:18:00,550 --> 00:18:04,509
и създава звездни ветрове, движещи се
със скорост 4 милиона мили в час,

242
00:18:04,554 --> 00:18:08,513
които избутват частици от повърхността
на звездата.

243
00:18:08,558 --> 00:18:12,517
Мехурчестата повърхност всъщност e
задвижващото колело на този

244
00:18:12,562 --> 00:18:16,521
бурен вятър, който се забавя,

245
00:18:16,566 --> 00:18:18,534
навлизайки в плътната обграждаща
материя

246
00:18:24,574 --> 00:18:28,533
Тези ветровити, стълбо-наподобяващи
фигури са всъщност стълбове от

247
00:18:28,578 --> 00:18:32,537
хладен междузвезден водороден газ и
прах, който са също инкубатори за

248
00:18:32,582 --> 00:18:36,541
нови звезди. Колоните се показват
от вътрешната стена на тъмен

249
00:18:36,586 --> 00:18:40,545
молекулярен облак, наподобяващи
сталагмити от пода на някоя пещера

250
00:18:40,590 --> 00:18:44,549
Те са част от "Орловата Мъглявина",
звездо образуващ регион,

251
00:18:44,594 --> 00:18:48,553
на 7,000 светлинни години в
съзвездието Дракон. Докато стълбовете

252
00:18:48,598 --> 00:18:52,557
са бавно разяждани от ултравиолетовата

253
00:18:52,602 --> 00:18:56,561
светлина, малки глобуси от дори още
по-плътен газ, заровени в стълбовете

254
00:18:56,606 --> 00:19:00,565
се откриват. Формиращи се вътре
поне някои от глобусите са ембриони

255
00:19:00,610 --> 00:19:04,569
на звезди, които внезапоно спират да
растат, когато се разкриват и се отделят

256
00:19:04,614 --> 00:19:08,573
от големите резервоари от газ, в които

257
00:19:08,618 --> 00:19:12,577
те са трупали маса.

258
00:19:26,636 --> 00:19:30,595
Мъглявината Трифид разкрива звезден
развъдник, разкъсан на парчета

259
00:19:30,640 --> 00:19:34,599
от радиацията на близка, огромна звезда.
Картината осигурява надничане

260
00:19:34,644 --> 00:19:38,603
на ембрионни звезди, които са образувани
в обречен облак от прах и газ,

261
00:19:38,648 --> 00:19:42,607
който ще бъде изяден от ослепителния

262
00:19:42,652 --> 00:19:46,611
блясък на огромния съсед.
Тази звездна активност е прекрасен

263
00:19:46,656 --> 00:19:50,615
пример за това как жизнения цикъл
на звездите, като например нашето

264
00:19:50,660 --> 00:19:54,619
Слънце, е тясно свързан с техните
по-мощни себеподобни.

265
00:19:54,664 --> 00:19:58,623
Намираща се на около 9,000 светлинни
години от Земята, мъглявината

266
00:19:58,668 --> 00:20:00,636
Трифид се намира в съзвездието
Стрелец.

267
00:20:06,676 --> 00:20:10,635
През 1994г.Хъбъл открива дозина
прашни дискове около млади звезди

268
00:20:10,680 --> 00:20:14,639
в огромната мъглявина Орион. Кръстени
"проплиди", тези дискове са широко

269
00:20:14,684 --> 00:20:18,643
смятани за предшествениците на пълно-
отгледани планетарни системи. Такива

270
00:20:18,688 --> 00:20:22,647
дискове са били предложени през 18 век
от Имануел Кант като обяснение на

271
00:20:22,692 --> 00:20:26,651
простия факт, че всички планети от
Слънчевата система сa почти от един

272
00:20:26,696 --> 00:20:30,655
и същи вид, и следователно са родени
от най-ранния диск, осигурил

273
00:20:30,700 --> 00:20:34,659
им суровия материал за планетарния
растеж. Образите от Хъбъл могат дълго

274
00:20:34,704 --> 00:20:38,663
да бъдат запомнени като първите
измъчени визуални доказателства,

275
00:20:38,708 --> 00:20:42,667
че планетите се срещат навсякаде
в галактиката. Дозини звезди в района

276
00:20:42,712 --> 00:20:46,671
на Орион, който сам по себе си е само една
от хилядите места кадето могат да се

277
00:20:46,716 --> 00:20:50,675
образуват планети в галактиката Млечен
Път, които имат такива дискове.

278
00:20:57,727 --> 00:21:01,686
Макар и да не е ясно дали те ще продължат
да се формират в планетарни системи,

279
00:21:01,731 --> 00:21:05,690
тяхната наситеност сама по себе си
е ясно визуално доказателство,

280
00:21:05,735 --> 00:21:09,694
че първите бебешки крачки към
образуването на планети

281
00:21:09,739 --> 00:21:13,698
са много общи. Телескопа Хъбъл
също така наблюдава тези дискове

282
00:21:13,743 --> 00:21:17,702
около изолирани млади звезди,на
възраст от

283
00:21:17,747 --> 00:21:21,706
1 милион до 10 милиона години.
Астрономите са използвали

284
00:21:21,751 --> 00:21:25,710
арсенала от камери на Хъбъл, за да
снимат тези дискове на от

285
00:21:25,755 --> 00:21:29,714
ултравиолетова до полуинфрачервена
светлина, записвайки тези дискове в

286
00:21:29,759 --> 00:21:33,718
различни етапи от началния живот на 
звездата, астрономите добавят

287
00:21:33,763 --> 00:21:35,731
информация към рецептата за правене
на планети.

288
00:21:47,944 --> 00:21:51,903
Образи, взети на Инфрачервена и видима
светлина от Хъбъл разказват ясна

289
00:21:51,948 --> 00:21:55,907
история на турболентния родилен
процес на големите звезди. Мощна

290
00:21:55,952 --> 00:21:59,911
радиация и високо-скоростен материал
освободена от "яките" възрастни звезди,

291
00:21:59,956 --> 00:22:03,915
пребиваващи в центъра на мъглявината
Дорадус 30, предизвикват нов

292
00:22:03,960 --> 00:22:07,919
взрив от създаване на звезди в
околностите. Както техните възрастни

293
00:22:07,964 --> 00:22:11,923
роднини, така и новопоявилите се звезди
създават разруха около тях.

294
00:22:11,968 --> 00:22:15,927
Развиващите се звезди, украсени с
колони от газ и прах

295
00:22:15,972 --> 00:22:19,931
разхвърлят навсякъде покривите на
техните "родилни", както вулкан

296
00:22:19,976 --> 00:22:23,935
изхвърля лава в небето. Струйки
материал, струящи от друга

297
00:22:23,980 --> 00:22:27,939
развиваща се звезда се блъскат в
заобикалящия ги прах и газ

298
00:22:27,984 --> 00:22:31,943
в различни посоки, карайки го да свети
в различни шарки.

299
00:22:35,992 --> 00:22:40,952
Гигантската галактическа мъглявина
НГЦ 3603 показва различни етапи

300
00:22:40,997 --> 00:22:45,957
от жизнения цикъл на звездите с един
единствен поглед. Горе в ляво се

301
00:22:46,002 --> 00:22:50,962
развива синия супергигант Шер 25.
Сиво-синкавия цвят на пръстена

302
00:22:51,007 --> 00:22:55,967
и двуполюсните изблици са индикация
за наличието на химически обогатен

303
00:22:56,012 --> 00:23:00,972
материал. Под Шер 25 се намира
претъпкан звезден куп, доминиран

304
00:23:01,017 --> 00:23:05,977
от млади, горещи току-що оформени звезди.

305
00:23:07,023 --> 00:23:10,982
Уникалните възможностти на Хъбъл са
приспособени така, че да могат да

306
00:23:11,027 --> 00:23:15,987
разпознаят 3 различни популации звезди,
в този куп от почти 10,000 звезди.

307
00:23:16,032 --> 00:23:19,991
Около 60% от звездите принадлежат на
доминиращия жълт куп, наречен

308
00:23:20,036 --> 00:23:24,996
НГЦ 1850, който е на приблизително
50 милиона години. Няколко бели

309
00:23:25,041 --> 00:23:29,000
масивни звезди са на около 4 млн. години
и представляват около 20% от звездите

310
00:23:29,045 --> 00:23:34,005
на образа. Значителната разлика в
годините на двата купа предполага,

311
00:23:34,050 --> 00:23:38,009
че това са две разлини звездни групи,

312
00:23:38,054 --> 00:23:42,013
намиращи се на една зрителна линия.

313
00:23:43,059 --> 00:23:47,018
Пренебрегвайки 25,000 светлинни години
неясен прах и десетки хиляди звезди,

314
00:23:47,063 --> 00:23:51,022
Хъбъл ни осигурява най-ясният поглед
досега на 4 млн.-годишния Петзначен Куп.

315
00:23:51,067 --> 00:23:55,026
В него има звезди, които са готови всеки
момент да избухнат в супернова и също така е

316
00:23:55,071 --> 00:23:59,030
домът на звездата Пистол, най-ярката

317
00:23:59,075 --> 00:24:03,034
звезда в галактиката.

318
00:24:04,080 --> 00:24:08,039
НГЦ 4881 е ептилистична галактика в
покрайнините на групата Кома,

319
00:24:08,084 --> 00:24:12,043
огромен куп от галактики, пет пъти
по-далече от групата Дева.

320
00:24:12,088 --> 00:24:17,048
Освен спиралата на Кома,в дясно, и

321
00:24:17,093 --> 00:24:22,053
няколко по-предни звезди от Млечния Път,
почти всичко останало на този образ

322
00:24:22,098 --> 00:24:26,057
лежи далеч отвъд групата Кома
Има невероятен асортимент от

323
00:24:26,102 --> 00:24:30,061
по-задни галактики, включително и 
очевидно сливане на нова галактика.

324
00:24:30,106 --> 00:24:35,066
Разстоянието до групата Кома е важен
космически ориентир,

325
00:24:35,111 --> 00:24:39,070
за измерване на приблизителния размер
на вселената.

326
00:24:40,116 --> 00:24:44,075
Звездната светлина, събрана от далечни
обекти е започнала своя път към

327
00:24:44,120 --> 00:24:48,079
Земята преди милярди години.
Колкото по-навътре прониква Хъбъл в

328
00:24:48,124 --> 00:24:50,092
космоса, толкова по-назад във времето
се вглеждаме ние.

329
00:24:54,130 --> 00:24:58,089
Хъбъл е достигнал период, в който
вселената е била на едва 5%

330
00:24:58,134 --> 00:25:02,093
от сегашната си възраст. Тези
"дълги излагания" на вселената

331
00:25:02,138 --> 00:25:06,097
са разкрили галактики, които са
съществували, когато вселената

332
00:25:06,142 --> 00:25:10,101
е била на по-малко от един милярд години.
Някои от обектите, които са видяни, са

333
00:25:10,146 --> 00:25:14,105
толкова бледи, че да ги видиш е все

334
00:25:14,150 --> 00:25:17,119
едно да видиш светещо фенерче от Луната.

335
00:25:21,157 --> 00:25:25,116
Тази звездна система е М80, една от най-
плътните от 147-те известни

336
00:25:25,161 --> 00:25:30,121
сферични звездни групи в Млечния Път.
Разположена на около 28,000

337
00:25:30,166 --> 00:25:34,125
светлинни години от Земята, М80 съдържа
стотици хиляди звезди,

338
00:25:34,170 --> 00:25:39,130
всички събрани заедно от взаимно
гравитационно привличане.Сферичните

339
00:25:39,175 --> 00:25:43,134
групи са особено полезни за изследването
на звездната еволюция,

340
00:25:43,179 --> 00:25:48,139
защото всички звезди в групата са на
една и съща възраст, но имат различни маси

341
00:25:48,184 --> 00:25:52,143
Всяка звезда, видима в тази снимка е
или по-развита, или в някои редки

342
00:25:52,188 --> 00:25:57,148
случаи, по-масивна от нашето Слънце.

343
00:25:57,193 --> 00:26:01,152
Особено очевидни са бавно умиращите
ярки червени гиганти, които са

344
00:26:01,197 --> 00:26:05,156
звезди с маса, близка до тази на Слънцето.

345
00:26:07,203 --> 00:26:11,162
НГЦ 1808 е наречена мрежеста спираловидна
галактика, заради правите линии

346
00:26:11,207 --> 00:26:15,166
на звездната формация от двете страни на
яркото ядро. Тази звездна формация

347
00:26:15,211 --> 00:26:19,170
може би е започната заради въртенето на
решетката, или от материя,

348
00:26:19,215 --> 00:26:23,174
която бушува около решетката, посока
централния район.

349
00:26:23,219 --> 00:26:27,178
Остатъци от прах за изхвърлени
от ядрото към салбо сияещи звезди,

350
00:26:27,223 --> 00:26:31,182
заобикалящи галактическия диск от 
масивни звезди, избухнали в супернова

351
00:26:31,227 --> 00:26:35,186
в експлоадиращия район на звездите.

352
00:26:39,669 --> 00:26:43,628
Астрономите използват космическия
телескоп Хъбъл, за да оглеждат 

353
00:26:43,673 --> 00:26:47,632
вселената на разстояния надвишаващи
12 милярда светлинни години.

354
00:26:47,677 --> 00:26:51,636
Тези най-дълбоки погледи на небесата,
направени с видимите и инфрачервените 

355
00:26:51,681 --> 00:26:55,640
камери на Хъбъл, са общо наречени
"Тъмна Зона Хъбъл",

356
00:26:55,685 --> 00:26:59,644
които са открили повече от 1,000
галактики в част от небето

357
00:26:59,689 --> 00:27:03,648
не по-голямо от песъчинка в ръката
Като се направи развносметка за

358
00:27:03,693 --> 00:27:07,652
цялото небе, значи вселенета съдържа

359
00:27:07,697 --> 00:27:11,656
поне 120 милярда галактики, в различни
етапи на еволщция, намиращи се

360
00:27:11,701 --> 00:27:15,660
в коридор от милярди светлинни години.

361
00:27:18,708 --> 00:27:22,667
Групата Абел 221 има огромно
Гравитационно поле, което

362
00:27:22,712 --> 00:27:26,671
отразява светлинни лъчи минаващи през
него, също както оптичните лещи

363
00:27:26,716 --> 00:27:30,675
пречупват светлина, за да получат образ.
Този феномен, наречен гравитационна

364
00:27:30,720 --> 00:27:34,679
лупа, увеличава, осветява и изкривява
образи от далечни обекти.

365
00:27:34,724 --> 00:27:38,683
Увеличителните възможности на звездния
куп осигуряват "оптическо приближение" към

366
00:27:38,728 --> 00:27:42,687
далечни галактики, които нормално не биха
могли да се видят дори и с най-големите

367
00:27:42,732 --> 00:27:46,691
телескопи. Този полезен феномен
е образувал дъгообразните

368
00:27:46,736 --> 00:27:50,695
шарки, които могат да бъдат видени
на много места в образа от Хъбъл.

369
00:27:50,740 --> 00:27:54,699
Тези дъги са изкривените образи на
на много далечни галактики, които

370
00:27:54,744 --> 00:27:58,703
се намират на 5-10 пъти по далече от
разглежданата група. Чрез гравитационно

371
00:27:58,748 --> 00:28:02,707
наблюдаване, тези далечни обекти са
увеличени, позволявайки на учените

372
00:28:02,752 --> 00:28:06,711
да ги изучат по подробно. Този
анализ осигурява мимолетно впечатление

373
00:28:06,756 --> 00:28:10,715
за това как районите, в които се
образуват звезди са разпределени из

374
00:28:10,760 --> 00:28:14,719
далечните галактики, и подхвърля още
улики за ранната еволюция на галактиките.

375
00:28:15,765 --> 00:28:19,724
НГЦ 4650A е една от само 100 известни
галактики с "полярни пръстени".

376
00:28:19,769 --> 00:28:23,728
Нейната необичайна струкрура все още
не е разбрана напълно.

377
00:28:23,773 --> 00:28:27,732
Една вероятност е, че полярните пръстени
са останки от колосален

378
00:28:27,777 --> 00:28:31,736
сблъсък между две галактики,
някога, в далечното минало,

379
00:28:31,781 --> 00:28:35,740
вероятно преди поне 1 милярд години.

380
00:28:38,788 --> 00:28:42,747
В посока на съзвездието
Canis Major,

381
00:28:42,792 --> 00:28:47,752
2 сприраловидни галактики се пресичат
като величествени кораби в нощта.

382
00:28:47,797 --> 00:28:51,756
По-голямата и по-масивна галактика
е НГЦ 2207, а по-малката е

383
00:28:51,801 --> 00:28:56,761
ИЦ 2163. Силни приливни вълни
oт НГЦ 2207 са изкривили

384
00:28:56,806 --> 00:29:00,765
формата на ИЦ 2163, избутвайки навън
звезди и газ в дълги ленти,

385
00:29:00,810 --> 00:29:05,770
простиращи се на 100,000 светлинни
години. Заклещени от взаимната им

386
00:29:05,815 --> 00:29:09,774
орбита около всяка от тях, тези две
галактики ще продължат взаимно да изменят

387
00:29:09,819 --> 00:29:14,779
и разрушават. Накрая, след милярди
години, те ще се слеят

388
00:29:14,824 --> 00:29:18,783
в една, много по-масивна галактика.
Смята се, че много сегашни галактики

389
00:29:18,828 --> 00:29:23,788
включително и Млечния Път са били
образувани по този начин,

390
00:29:23,833 --> 00:29:27,792
от подобен процес на съединяване
на по-малки галактики, възникнал

391
00:29:27,837 --> 00:29:31,796
преди милярди години.

392
00:29:34,844 --> 00:29:38,803
Намираща се на около милион светлинни
години от Земята, НГЦ 4214

393
00:29:40,850 --> 00:29:44,809
в момента образува купове от нови
звезди от междузвездния си

394
00:29:44,854 --> 00:29:48,813
газ и прах. В този образ от Хъбъл,
можем да видим поредица от стъпки

395
00:29:48,858 --> 00:29:52,817
към формирането и еволюцията на
звезди и звездни купове.

396
00:29:53,863 --> 00:29:57,822
Групи от млади ярки сини звезди
осветяват спираловидните ръце

397
00:29:57,867 --> 00:30:01,826
на НГЦ 4603. За контраст, замиращи
червени гиганти също могат да

398
00:30:01,871 --> 00:30:05,830
се забележат. Само най-ярките
звезди в НГЦ 4603

399
00:30:05,875 --> 00:30:09,834
могат да се видят индивидуално, дори
и с несравнимите възможностти на

400
00:30:09,879 --> 00:30:13,838
космическия телескоп Хъбъл да прави
детайлни снимки на далечни

401
00:30:13,883 --> 00:30:17,842
обекти. Много от разсейващия блясък
идва от по-бледи звезди,

402
00:30:17,887 --> 00:30:21,846
които не могат да бъдат различени
по отделно от Хъбъл.

403
00:30:21,891 --> 00:30:25,850
Червеникавите нишки са райони,
кадето облаци от прах

404
00:30:25,895 --> 00:30:28,864
затъмняват синята светлина от звездите
зад тях.

405
00:30:29,899 --> 00:30:33,858
Образи на Хъбъл от НГЦ 4414 показват,
че централните региони 

406
00:30:33,903 --> 00:30:37,862
на тази галактика, типично за повечето
спирали, съдържат главно по-стари

407
00:30:37,907 --> 00:30:41,866
жълти и червени звезди. Външните
спираловидни "ръце" са значително

408
00:30:41,911 --> 00:30:45,870
по-сини, заради оформящите се млади,
сини звезди, най-ярките от които

409
00:30:45,915 --> 00:30:49,874
могат да бъдат видени по отделно чрез
високата резолюция

410
00:30:49,919 --> 00:30:53,878
на камерата на Хъбъл. Тези
"ръце" са също така много богати

411
00:30:53,923 --> 00:30:57,882
на облаци от междузвезден прах, които
могат да се видят като тъмни кръпки

412
00:30:57,927 --> 00:31:01,886
и черти на очертанията на звездната
светлина. Базирайки се на внимателни

413
00:31:01,931 --> 00:31:05,890
изчисления за яркостта на различни
звезди в НГЦ 4414,

414
00:31:05,935 --> 00:31:09,894
астрономите са успели да изчислят,
че тя се намира на около 60 милиона

415
00:31:09,939 --> 00:31:13,898
светлинни години от Земята.

416
00:31:21,912 --> 00:31:25,871
През 1920, астрономът Едуин
Хъбълe открил, че галактиките

417
00:31:25,916 --> 00:31:29,875
се отдалечават от нас със скорост,
пропорционална на разстоянието им.

418
00:31:29,920 --> 00:31:33,879
Колкото по-далече е една галактика,
толкова по-бързо изглеждало че "пътува"

419
00:31:33,924 --> 00:31:37,883
Това съотношение, наречено "Константа
на Хъбъл" установява степен на увеличение

420
00:31:37,928 --> 00:31:41,887
която е критична за установяването
на възрастта и размера на вселената.

421
00:31:41,932 --> 00:31:45,891
Вселената се уголемява, защото е
създадена от огнена 

422
00:31:45,936 --> 00:31:49,895
експлозия, наречена "Големия Взрив",
преди милярди години.

423
00:31:57,948 --> 00:32:01,907
Задачата точно да се определи
Константата на Хъбъл е поета от

424
00:32:01,952 --> 00:32:05,911
екипа за ключови проекти, група от
астрономи, които изполват

425
00:32:05,956 --> 00:32:09,915
космическия телескоп на НАСА,за да
се оглеждат надалече за точни

426
00:32:09,960 --> 00:32:13,919
"километрчини маркери", специален
клас звезди, наречениe Цефеидни променливи.

427
00:32:20,971 --> 00:32:24,930
Ритмичното пулсиране на тези стари,
ярки звезди създават техен

428
00:32:24,975 --> 00:32:28,934
специфичен блясък, който от друга страна
е нужен за измерването на точни

429
00:32:28,979 --> 00:32:32,938
разстояния. Ясните образи от Хъбъл
са позволили на астрономите само за

430
00:32:32,983 --> 00:32:36,942
няколко години да направят Цефеидни
наблюдения, за които преди

431
00:32:36,987 --> 00:32:40,946
е трябвало десетилетия мъчителна работа
с наземните телескопи.

432
00:32:45,996 --> 00:32:49,955
Астрономите използват Хъбъл, за да
търсят системно за Цефеиди в

433
00:32:50,000 --> 00:32:53,959
съседните ни галактики, за да определят
разстоянието до галактическата група

434
00:32:54,004 --> 00:32:57,963
Дева. Цефеиди са били използвани,
за да калибрират дори още по-далечни

435
00:32:58,008 --> 00:33:01,967
маркери, като супернови, които са 
толкова ярки, че могат да се видят

436
00:33:02,012 --> 00:33:03,980
на милярди светлинни години.

437
00:33:09,019 --> 00:33:12,978
Занимаващия се с константата на Хъбъл 
екип за ключови проекти е измерил, че

438
00:33:13,023 --> 00:33:16,982
вселената е на между 12 и 14 милярда
години, зависи от плътността на

439
00:33:17,027 --> 00:33:20,986
материята в космоса. Хъбъл е изиграл
важна роля за

440
00:33:21,031 --> 00:33:24,990
откритието, че разширяващата се
вселена може би всъщност се

441
00:33:25,035 --> 00:33:28,994
ускорява. С други думи,
галактиките се отдалечават една

442
00:33:29,039 --> 00:33:32,998
от друга дори по-бързо с течение на
времето.

443
00:33:37,047 --> 00:33:41,006
Наблюденията на Хъбъл над далечна
супернова са използвани за измерване

444
00:33:41,051 --> 00:33:45,010
с каква скорост вселената се е разширявала
много одавна. Астрономите

445
00:33:45,055 --> 00:33:49,014
били изненадани от откритието, че
вселената всъщност се е разширявала

446
00:33:49,059 --> 00:33:53,018
по-бавно преди милярди години.
Това предполага, че има мистериозна

447
00:33:53,063 --> 00:33:57,022
сила, "анти-гравитация", която
"разбутва" галактиките

448
00:33:57,067 --> 00:34:01,026
все по-бързо, колкото по-далече те
се намират една от друга.

449
00:34:01,071 --> 00:34:05,030
Това означава, че вселената може да
продължи да се разраства завинаги,

450
00:34:05,075 --> 00:34:09,034
и ниокога да не се разпадне с
"голямо скърцане".

451
00:34:16,086 --> 00:34:20,045
Във враждебната обстановка на сблъскващи
се галактики, Хъбъл ни показва,

452
00:34:20,090 --> 00:34:24,049
че млади, тежки, компактни звездни
купове се формират, когато две

453
00:34:24,094 --> 00:34:28,053
галактики се сблъскат или силно си
взаимодействат. Времето за формиране

454
00:34:28,098 --> 00:34:32,057
е от порядъка на 10 милиона години
и тези купове

455
00:34:32,102 --> 00:34:36,061
може да са прародителите на сферичните
купове.

456
00:34:42,112 --> 00:34:46,071
Хъбъл е разкрил множество форми,
структури и

457
00:34:46,116 --> 00:34:50,075
ефекти, които съпровождат раждането
и края на звездите. Образи на Хъбъл

458
00:34:50,120 --> 00:34:54,079
от току-що оформени звезди разкриват
факелообразни струйки от

459
00:34:54,124 --> 00:34:58,083
горещ газ, струящ от дълбините на диска
около звездите.

460
00:34:58,128 --> 00:35:02,087
Вероятно оформени в дълги тънки
потоци от магнитни полета,

461
00:35:02,132 --> 00:35:06,091
тези струйки са остатъчен продукт
от звездното образуване.

462
00:35:06,136 --> 00:35:10,095
Те пътуват през космоса милярди мили,
преди да се блъснат в материал

463
00:35:10,140 --> 00:35:14,099
от околностите на някоя звезда.
В тези драматчини образи, Хъбъл

464
00:35:14,144 --> 00:35:18,103
показва ефектите от много тежки, млади
звезди, в заобикалящите ги

465
00:35:18,148 --> 00:35:22,107
мъглявини. Със звездния еквивалент

466
00:35:22,152 --> 00:35:26,111
на ураган, силния поток от видима и
ултравиолетова радиация

467
00:35:26,156 --> 00:35:30,115
от изключително тежка млада звезда
изяжда заобикалящите я 

468
00:35:30,160 --> 00:35:34,119
облаци студен водороден газ, преплетен
с прах. Това създава много добри

469
00:35:34,164 --> 00:35:38,123
условия за образуване на нови звезди
около тази звезда.

470
00:35:46,176 --> 00:35:50,135
Хъбъл е направил невероятна поредица
от снимки на цветни

471
00:35:50,180 --> 00:35:54,139
газови черупки, взривени от умиращи
звезди. Тези заплетени структури са

472
00:35:54,184 --> 00:35:58,143
като вкаменелости, показващи ни,

473
00:35:58,188 --> 00:36:02,147
финалните етапи от живота на звездите
е далеч по-сложен, отколкото някога

474
00:36:02,192 --> 00:36:06,151
е смятано. Остаряваща звезда сменя
външните си слоеве газ чрез звездните

475
00:36:06,196 --> 00:36:10,155
ветрове. В късните етапи от живота на
една звезда, тези ветрове заприличват

476
00:36:10,200 --> 00:36:14,159
повече на вихри и непрекъснато образуват
сложни и объркани форми.

477
00:36:14,204 --> 00:36:18,163
Когато масивните звезди умират, те не
го правят кротко и безшумно, като

478
00:36:18,208 --> 00:36:22,167
по-леките. Те свършват живота си
с невероятно мощни експлозии.

479
00:36:22,212 --> 00:36:26,171
Хъбъл е "хвърлил едно око" на една такава
близка експлозия,

480
00:36:26,216 --> 00:36:30,175
Супернова 1987A. Самоунищожението на
звездата е видяно за пръв път

481
00:36:30,220 --> 00:36:34,179
на 23 февруари, 1987 от наземните
телескопи. През юли

482
00:36:34,224 --> 00:36:38,183
1997 спектрографа за образи на
космическия телескоп Хъбъл е направил

483
00:36:38,228 --> 00:36:42,187
първите снимки на материал, изхвърлен от
еклпоадиращата звезда,

484
00:36:42,232 --> 00:36:46,191
да се сблъсква с вътрешен пръстен
около умиращия обект. Шокирани от

485
00:36:46,236 --> 00:36:50,195
удара със скорост 40 милиона мили в
част, широк

486
00:36:50,240 --> 00:36:54,199
100 милярда мили възел от газ в парче
от пръстена вече е започнало

487
00:36:54,244 --> 00:36:58,203
да "светва", докато температурата
му започва да нараства

488
00:36:58,248 --> 00:37:02,207
от няколко хиляди до милион градуса
по Фаренхайт.

489
00:37:02,252 --> 00:37:06,211
Анализирайки този светещ пръстен
астрономите могат да намерят

490
00:37:06,256 --> 00:37:10,215
улики за последните години от
съществуването на обречената звезда.

491
00:37:17,227 --> 00:37:21,186
Тези 18 млади галактики или галактически
строителни блокове, съдържат

492
00:37:21,231 --> 00:37:25,190
прах, газ и няколко милярда звезди.
Всеки от тези обекти е на

493
00:37:25,235 --> 00:37:29,194
11 милярда светлинни години от Земята
и много по-малък от сегашните

494
00:37:29,239 --> 00:37:33,198
галактики. При това разстояние,
вселената е била само на около

495
00:37:33,243 --> 00:37:37,202
16 процента от сегашната си възраст.
Тези галактики са били намерени в

496
00:37:37,247 --> 00:37:41,206
район, широк около 2 милиона светлинни
години, което е горе-долу разстоянието

497
00:37:41,251 --> 00:37:45,210
между нашия Млечен път и галактиката
Андромеда.

498
00:37:45,255 --> 00:37:49,214
Някои астрономи смятат, че младите
обекти са древните основи на

499
00:37:49,259 --> 00:37:53,218
днешните галактики,
защото са досаттъчно близо

500
00:37:53,263 --> 00:37:57,222
в космоса, за да могат евентуално
да се сблъскат или слеят.

501
00:38:10,280 --> 00:38:14,239
Тъмна зона Хъбъл е била съставена
от 342 различни

502
00:38:14,284 --> 00:38:18,243
изгледа, направени с Широкозонната и
Планетарна Камера 2 в продължителност

503
00:38:18,288 --> 00:38:22,247
на 10	последователни дни между
18 и 28 декември, 1995.

504
00:38:22,292 --> 00:38:26,251
Давайки ни съвсем малък поглед
към видимия хоризонт на

505
00:38:26,296 --> 00:38:30,255
вселената, образи от Дълбоко Поле
Хъбъл покриват едва

506
00:38:30,300 --> 00:38:34,259
малка част от небето, с размерите
на монета, намираща се на 75

507
00:38:34,304 --> 00:38:38,263
крачки. Въпреки че това поле е съвсем
малка част от небето,

508
00:38:38,308 --> 00:38:42,267
то се смята за представител на
типичното разпределение на галактики

509
00:38:42,312 --> 00:38:46,271
в космоса, защото вселената,
статистически, изглежда еднакво голяма

510
00:38:46,316 --> 00:38:50,275
във всички посоки. Втренчвайки се
в това малко поле, Хъбъл

511
00:38:50,320 --> 00:38:54,279
разкрива смущаващ асортимент от
поне 1,500 галактики

512
00:38:54,324 --> 00:38:58,283
в различни етапи на развитие. Повечето от
тези галактики са много бледи,

513
00:38:58,328 --> 00:39:02,287
че дори и най-големите телескопи
не са успели да ги видят. Някои от

514
00:39:02,332 --> 00:39:06,291
галактиките в тази менажерия най-вероятно
датират от самото

515
00:39:06,336 --> 00:39:10,295
начало на вселената.

516
00:39:18,348 --> 00:39:22,307
Астрономическия термин "тъмен" означава
да се вгледаш в най-бледите обекти

517
00:39:22,352 --> 00:39:26,311
във вселената. Заради това, че повечето
далечни обекти са също така и най-

518
00:39:26,356 --> 00:39:31,316
неясните, образите са еквивалент
на това да използваш "машина на времето",

519
00:39:31,361 --> 00:39:35,320
за да се вгледаш в миналото и да станеш
свидетел на формирането на галактиките,

520
00:39:35,365 --> 00:39:40,325
може би по-малко от милярд години след
раждането на вселента от Големия Взрив.

521
00:39:50,380 --> 00:39:54,339
"Зяпайки" в една точка от небето десет
дни, Хъбъл продължително прави

522
00:39:54,384 --> 00:39:58,343
непрекъснати снимки през цялото време,

523
00:39:58,388 --> 00:40:02,347
събирайки информация. Всяко изложение
било с продължителност от 15 до 40 мин.

524
00:40:02,392 --> 00:40:06,351
Отделни снимки бяха направени на
ултравиолетова, синя, червена

525
00:40:06,396 --> 00:40:10,355
и инфрачервена светлина. Събирайки
тези отделни образи в една

526
00:40:10,400 --> 00:40:14,359
единствена цветна снимка, астрономите
ще могат да загатнат разстоянията,

527
00:40:14,404 --> 00:40:18,363
годините и състава на галактиките от
образа на Тъмна зона Хъбъл.

528
00:40:18,408 --> 00:40:22,367
Астрономите от Научния Институт на
Космическия Телескоп са обработили

529
00:40:22,412 --> 00:40:26,371
кадрите, премахвайки космически лъчи
и други артефакти и слагайки ги

530
00:40:26,416 --> 00:40:30,375
заедно в една финална снимка. Всеки път
когато те добавят снимка,

531
00:40:30,420 --> 00:40:34,379
образа става по-дълбок, разкривайки по-
бледи обекти. Когато са готови, се

532
00:40:34,424 --> 00:40:38,383
получава най-пълната снимка, някога
правена на небесата.

533
00:40:38,428 --> 00:40:42,387
Тъмна Зона Хъбъл-Юг, направена
През 1998, е в съзвездието

534
00:40:42,432 --> 00:40:46,391
Тукана, близо до южното небесно поле.
Тази серия от образи

535
00:40:46,436 --> 00:40:50,395
допълва първоначалния Хъбъл
"Тъмна Зона" направена в края на 1995,

536
00:40:50,440 --> 00:40:54,399
когато Хъбъл бил насочен в
срещуположна посока,

537
00:40:54,444 --> 00:40:58,403
към малко парче от небето, близо до
Голямата Мечка. Двете тъмни зони

538
00:40:58,448 --> 00:41:02,407
сега служат на астрономите като два
ключови примера за вселената, за

539
00:41:02,452 --> 00:41:06,411
по-добро разбиране на историята на
космоса. Тази серия наблюдения

540
00:41:06,456 --> 00:41:10,415
може да бъде сравнена за да се
определи по-уверено

541
00:41:10,460 --> 00:41:14,419
състоянието на космоса като цяло.
Ще са нужни на астрономите

542
00:41:14,464 --> 00:41:18,423
900,000 години използвайки Хъбъл
за да могат да разгледат цялото небе

543
00:41:18,468 --> 00:41:22,427
толкова добре, колко "Тъмна Зона Хъбъл".
Затова, те трябва да разчитат на гледка

544
00:41:22,472 --> 00:41:26,431
с големината на сламка за сода
за да разглеждат космоса

545
00:41:26,476 --> 00:41:30,435
и да гадаят историята на звездите и
галактическото формиране.

546
00:41:49,267 --> 00:41:53,226
Изменящата се мъглявина Хъбъл, кръстена
на Едуин П. Хъбъл е облак от

547
00:41:53,271 --> 00:41:57,230
газ и прах с формата на ветрило
осветен от ярка звезда

548
00:41:57,275 --> 00:42:01,234
в дъното. Самата звезда, намирща се
на около 2,500 светлинни години

549
00:42:01,279 --> 00:42:05,238
от Земята, не може да бъде видяна директно,
а само чрез светлина, разпръсната

550
00:42:05,283 --> 00:42:09,242
от частици прах в заобикалящата
мъглявина.

551
00:42:09,287 --> 00:42:13,246
Плътни струпвания на прах близо до
звездата хвърля сянка върху

552
00:42:13,291 --> 00:42:17,250
мъглявината, и докато те се местят
и осветяването се мести,

553
00:42:17,295 --> 00:42:21,254
увеличавайки вариациите, забелязани
първоначално от Хъбъл.

554
00:42:26,304 --> 00:42:30,263
Супер-масивна черна дупка, намираща се
в центъра на близката

555
00:42:30,308 --> 00:42:34,267
галактика НГЦ 4438, изглежда че "издухва"
огромни мехури горещ газ в

556
00:42:34,312 --> 00:42:38,271
космоса. Известна като специфична
галактика, заради нейната

557
00:42:38,316 --> 00:42:42,275
необичайна форма, НГЦ 4438 е в съзвездието
Дева, на 50 милиона светлинни

558
00:42:42,320 --> 00:42:46,279
години от Земята. Този образ на Хъбъл
от централните региони на галактиката

559
00:42:46,324 --> 00:42:50,283
ясно показва как един от тези "мехури"
се появява от тъмна

560
00:42:50,328 --> 00:42:54,287
лента прах. Друг от тези мехури
отделящ се от отдолу на

561
00:42:54,332 --> 00:42:57,301
лентата, почти не се вижда.

562
00:43:00,338 --> 00:43:04,297
Хъбъл засне най-точния образ направен
до сега от Пръстеновата мъглявина.

563
00:43:04,342 --> 00:43:08,301
Хъбъл улови голямо количество прах,
изхвърлен от умираща звезда

564
00:43:08,346 --> 00:43:12,305
преди хиляди години. Този образ разкрива
разтеглени тъмни буци

565
00:43:12,350 --> 00:43:16,309
материал украсяващи газта в
края на мъглявината,

566
00:43:16,354 --> 00:43:20,313
с умираща звезда в центъра, носещи се
сред лека мъгла от горещ газ.

567
00:43:20,358 --> 00:43:24,317
Пръстеновата мъглявина е с диаметър около
една светлинна година и се намира

568
00:43:24,362 --> 00:43:28,321
на около 2,000 светлинни години от Земята
в посока към съзвездието Лира.

569
00:43:37,375 --> 00:43:41,334
Двойка от дълги половин светлинна година
междузвездни "Торнада", зловещи фунии

570
00:43:41,379 --> 00:43:45,338
и усукани структури в сърцето
на мъглявината Лагуна

571
00:43:45,383 --> 00:43:49,342
са на 5,000 светлинни години
в посока към съзвездието

572
00:43:49,387 --> 00:43:53,346
Стрелец. Централната
гореща О-образна звезда, Хершел 36,

573
00:43:53,391 --> 00:43:57,350
е главния източник на йонизираща
радиация за най-яркия регион

574
00:43:57,395 --> 00:44:01,354
на мъглявината, наречен
Пясъчен часовник. Други горещи звезди

575
00:44:01,399 --> 00:44:05,358
също намиращи се в небулата, йонизират
разширена оптична мъглявост.

576
00:44:05,403 --> 00:44:09,362
Йонизиращата радияция излъчва фото-
кондензиране на повърхността на

577
00:44:09,407 --> 00:44:13,366
облаците, видяна като синя мъгла,
изкарва навън враждебните

578
00:44:13,411 --> 00:44:17,370
звездни ветрове, раздиращи хладните
облаци.

579
00:44:19,417 --> 00:44:23,376
Много от звездите в Ходж 301 са толкова
стари, че са

580
00:44:23,421 --> 00:44:27,380
експлодирали в супернови. Тези
експлодирали звезди взривяват

581
00:44:27,425 --> 00:44:31,384
материал в заобикалящия ги регион
със скорост от почти

582
00:44:31,429 --> 00:44:35,388
200 мили в секунда, риейки в
заобикалящата ги мъглявина

583
00:44:35,433 --> 00:44:39,392
Тарантула, разтърсвайки и компресирайки
газта в множество пластове и

584
00:44:39,437 --> 00:44:43,396
влакънца. Също присъстващи, близо до
центъра на образа,

585
00:44:43,441 --> 00:44:47,400
са малки, плътни газови глобуси
и колони прах, където нови

586
00:44:47,445 --> 00:44:51,404
звезди са формирани скоро, като част
от общата съществуваща

587
00:44:51,449 --> 00:44:55,408
звездна формация през района на
Тарантулата.

588
00:45:00,458 --> 00:45:04,417
В центъра на Небулата Рак лежи,
Пулсара Рак,

589
00:45:04,462 --> 00:45:08,421
разрушеното ядро на експлодирала звезда.
Пулсарът Рак е бързо

590
00:45:08,466 --> 00:45:12,425
въртяща се неутронна звезда, обект
широк само около 6 мили,

591
00:45:12,470 --> 00:45:16,429
но имащ по-голямо тегло от Слънцето.
Завъртайки се със скорост

592
00:45:16,474 --> 00:45:20,433
30 пъти в секунда,
мощното магнитно поле на

593
00:45:20,478 --> 00:45:24,437
пулсара Рак се носи наоколо,
искорявайки частици и замитайки

594
00:45:24,482 --> 00:45:28,441
ги в мъглявината със скорост,
близка до тази на светлината.

595
00:45:36,494 --> 00:45:40,453
НГЦ 2346 е забележителна, защото
Централната й звезда е известна

596
00:45:40,498 --> 00:45:44,457
като много близка двойка звезди
обикаляйки една около друга

597
00:45:44,502 --> 00:45:48,461
на всеки 16 дни. Когато единия компонент
от двойката еволюира,

598
00:45:48,506 --> 00:45:52,465
разшири размера си и стане Червен
гигант, той буквално

599
00:45:52,510 --> 00:45:56,469
ще погълне спътника си. Звездата
спътник тогава образува спирала

600
00:45:56,514 --> 00:46:00,473
към вътрешността на Червения
гигант, и в процеса

601
00:46:00,518 --> 00:46:04,477
бълва газ в пръстена около двойката.
По-късно, когато

602
00:46:04,522 --> 00:46:08,481
горещото ядро на Червения гигант
се разкрие, то ще оформи

603
00:46:08,526 --> 00:46:12,485
бърз звезден вятър, който
се появява перпендикулярно

604
00:46:12,530 --> 00:46:16,489
с пръстена и "надува" два
огромни мехура.

605
00:46:20,538 --> 00:46:24,497
ХХ 32 е Хърбиг-Харо обект, който
е бил формиран когато млади

606
00:46:24,542 --> 00:46:29,502
звезди изхвърлят потоци материал обратно
в междузвездното пространство. ХХ 32

607
00:46:29,547 --> 00:46:33,506
е до известна степен по стара от
променливата небула на Хъбъл

608
00:46:33,551 --> 00:46:38,511
и вятъра от ярката централна звезда
вече е изчистил по-голяма част

609
00:46:38,556 --> 00:46:42,515
от прахта извън централния район, откривайки
по този начин звездата на директни наблюдения.

610
00:46:48,566 --> 00:46:52,525
НГЦ 6543, известна още като Окото на
Котката, е една от най-

611
00:46:52,570 --> 00:46:56,529
сложните планетарни мъглявини
виждани някога.

612
00:46:56,574 --> 00:47:00,533
Окото на Котката има изненадващо
заплетени структури

613
00:47:00,578 --> 00:47:04,537
концентрични газови обвивки, струйки
високо скоростен газ,

614
00:47:04,582 --> 00:47:08,541
и необичайни ударо-индуцирани възли
газ. Преценен на около

615
00:47:08,586 --> 00:47:12,545
1,000 години стар, мъглявината е
истинско "изкопаемо" за динамиката

616
00:47:12,590 --> 00:47:16,549
и късната еволюция на умираща звезда.

617
00:47:20,598 --> 00:47:24,557
НГЦ 3132 е разширяващ се облак от
газ, заобикалящ

618
00:47:24,602 --> 00:47:28,561
умираща звезда. Също наречена "Осем
потока" или "Южния пръстен",

619
00:47:28,606 --> 00:47:32,565
тя е с диаметър почти половин светлинна
година. На разстояние

620
00:47:32,610 --> 00:47:36,569
от около 2,000 светлинни години
от Земята, тя е една от най-близките

621
00:47:36,614 --> 00:47:40,573
познати ни планетарни мъглявини.

622
00:47:53,793 --> 00:47:57,752
За почти десетилетие, Хъбъл е
наблюдавал времето на Марс,

623
00:47:57,797 --> 00:48:01,756
и наблюденията през пролетта и
лятото на 1997

624
00:48:01,801 --> 00:48:05,760
осигурили подробни репорти за да
помогнат на НАСА да планира кацането

625
00:48:05,805 --> 00:48:09,764
на Изследовател Марс и пристигането
на Глобалния Наблюдател Марс.

626
00:48:09,809 --> 00:48:13,768
Снимки, взети около седмица преди
кацането на Изследователя

627
00:48:13,813 --> 00:48:17,772
показват пясъчна буря кипяща
през дълбоките каньони на

628
00:48:17,817 --> 00:48:21,776
долината Маринерис, само на 600 мили
южно от мястото на кацане.

629
00:48:21,821 --> 00:48:25,780
Хъбъл направи снимка на 27 април,1999,
на огромна 

630
00:48:25,825 --> 00:48:29,784
циклонна буря, разтърсваща
северните полярни

631
00:48:29,829 --> 00:48:33,788
региони на Марс. Почти четири пъти
по-голяма от щата Тексас,

632
00:48:33,833 --> 00:48:37,792
бурята е съставена от водни ледени
облаци, наподобяващи бурите на

633
00:48:37,837 --> 00:48:41,796
Земята, а не на типичните
пясъчни бури на Марс.

634
00:48:41,841 --> 00:48:45,800
Наблюденията на Хъбъл на Марс, направени
между 27 април и 6 Май, 1999

635
00:48:45,845 --> 00:48:49,804
са използвани за да се създаде
анимация на едно пълно завъртане

636
00:48:49,849 --> 00:48:53,808
на планетата. Тази анимация ни показва
Марс в средата на северното

637
00:48:53,853 --> 00:48:57,812
лято, когато планетата е била на
около 54 милиона мили от Земята.

638
00:48:57,857 --> 00:49:01,816
Особености на повърхността, малки около
12 мили на широчина са

639
00:49:01,861 --> 00:49:05,820
видими, включително множество кратери,
северната полярна шапка, заобиколена

640
00:49:05,865 --> 00:49:09,824
от пръстен от черни пясъчни дюни,
покрити от облаци

641
00:49:09,869 --> 00:49:13,828
вулкани, много разпространени синьо-бели
водни ледени облаци и

642
00:49:13,873 --> 00:49:17,832
масивни циклонни бури, кипящи близо
до полярната шапка.

643
00:50:08,928 --> 00:50:12,887
През 1994 Хъбъл засне "инвазия" на
Юпитер, когато 21 фрагмента

644
00:50:12,932 --> 00:50:16,891
от кометата Шумейкър-Леви 9, се
разбиха на планетата. С всеки

645
00:50:16,936 --> 00:50:20,895
сблъсък на фрагмент от кометата
Хъбъл засне

646
00:50:20,940 --> 00:50:24,899
гъбо-образни облаци по
повърхността на планетата.

647
00:50:24,944 --> 00:50:28,903
Най-големия удар създаде огромен

648
00:50:28,948 --> 00:50:32,907
кратер на Юпитер. Високо-качествените
снимки ни предоставят точни

649
00:50:32,952 --> 00:50:36,911
детаили за геометрията на облаците
и за растежа и разпръсването

650
00:50:36,956 --> 00:50:40,915
на ударните частици и астмосферните
вълни, разпространяващи се

651
00:50:40,960 --> 00:50:44,919
около местата на сблъсъка. Точната
природа на тези вълни е

652
00:50:44,964 --> 00:50:48,923
все още обект на обсъждане, тоест,
това е случай, където

653
00:50:48,968 --> 00:50:52,927
разкривайки повече детаили, “простото
може да стане сложно”. Сблъсък на комета

654
00:50:52,972 --> 00:50:56,931
е относително рядък феномен.
Хиляди години могат да минат, преди

655
00:50:56,976 --> 00:51:00,935
подобно събитие да бъде
наблюдавано отново. Ясните снимки

656
00:51:00,980 --> 00:51:04,939
на Хъбъл показват, че фрагментите, най-големите
от които са били може би

657
00:51:04,984 --> 00:51:08,943
няколко мили широки, не са се разчупили
катастрофално преди да се “потопят”

658
00:51:08,988 --> 00:51:12,947
в атмосферата на Юпитер. Това
подсилва идеята, че солидни,

659
00:51:12,992 --> 00:51:16,951
тежки тела са причинили атмосферните
експлозии на кометата.

660
00:51:19,999 --> 00:51:23,958
Наблюдения на телескопа Хъбъл са били
използвани, за да се направят планетарни

661
00:51:24,003 --> 00:51:27,962
карти на Юпитер, да се уловят промени в
дълбоките отломки, подхвърляни от

662
00:51:28,007 --> 00:51:31,966
високоскоростните ветрове на облачните
върхове на Юпитер. Тези отломки са естествен

663
00:51:32,011 --> 00:51:35,970
следач на въздушни патерни. които позволяват
на астрономите да имат по-добро

664
00:51:36,015 --> 00:51:39,974
разбиране за физиката на атмосферата на
Юпитер. Наблюденията на Хъбъл

665
00:51:40,019 --> 00:51:43,978
върху турбулентните облаци на Юпитер
били използвани да се подпомогне

666
00:51:44,023 --> 00:51:47,982
направата на близки снимки на повърхността
от сондата Галилей, в орбита около Юпитер.

667
00:51:48,027 --> 00:51:51,986
Докато търси вулканична дейност
космическия телескоп на НАСА

668
00:51:52,031 --> 00:51:55,990
Хъбъл, е направил тези снимки на
непостоянна луна, проблясваща

669
00:51:56,035 --> 00:51:58,003
за момент на гигантското лице на Юпитер.

670
00:52:05,044 --> 00:52:09,003
Най-голямата луна на Сатурн, Титан,
хвърля сянка върху планетата.

671
00:52:09,048 --> 00:52:13,007
Другите луни изглеждат бели,
заради техната ярка, ледовита

672
00:52:13,052 --> 00:52:17,011
повърхност. Четири луни, от ляво на
дясно, Мимас, Тетис, Янус

673
00:52:17,056 --> 00:52:21,015
и Енселад, са скупчени около
края на пръстените на Сатурн

674
00:52:21,060 --> 00:52:25,019
от дясно. Две други луни
се появяват отпред на пръстеновия пояс.

675
00:52:25,064 --> 00:52:29,023
Прометей е от десния край,
Пандора от ляво. Пръстените

676
00:52:29,068 --> 00:52:33,027
също хвърлят сянка върху Сатурн,
заради мастото на Слънцето

677
00:52:33,072 --> 00:52:35,040
над пръстеновия пояс.

678
00:52:41,080 --> 00:52:45,039
Заради лекия наклон на пръстените,
луната Дион хвърля

679
00:52:45,084 --> 00:52:49,043
дълга, слаба сянка върху цялата
пръстенова система, заради

680
00:52:49,088 --> 00:52:53,047
залязващото слънце над пръстените.
Луната в горната лява

681
00:52:53,092 --> 00:52:55,060
част на Сатурн е Тетус.

682
00:53:02,101 --> 00:53:06,060
Макар да изглеждат плътни от Земята,
пръстените на Сатурн

683
00:53:06,105 --> 00:53:10,064
са всъщност съставени от множество
малки частици, всяка в самостоятелна

684
00:53:10,109 --> 00:53:14,068
орбита. Те варират на
размер от сантиметър до няколко

685
00:53:14,113 --> 00:53:18,072
метра. Намират се също и обекти с
размер няколко километра.

686
00:53:18,117 --> 00:53:22,076
Пръстените на Сатурн са необикновенно
тънки: Макар да са 250,000км в

687
00:53:22,121 --> 00:53:26,080
диаметър, те са не повече от
1.5 километра дебели.

688
00:53:26,125 --> 00:53:30,084
Въпреки тяхния забележителен външен вид,

689
00:53:30,129 --> 00:53:32,097
има наистина много малко
материал в пръстените.

690
00:53:33,132 --> 00:53:37,091
Астрономите използват снимки на
телескопа Хъбъл. направени от 1994

691
00:53:37,136 --> 00:53:41,095
до 1998, за да създадат времева
анимация, която показва първите

692
00:53:41,140 --> 00:53:45,099
видени сезонни промени на
планетата Уран. Смятана

693
00:53:45,144 --> 00:53:49,103
някога за приятните на външен вид
планети, Уран сега се

694
00:53:49,148 --> 00:53:53,107
разкрива като динамичен свят с най-ярките
облаци във външната част

695
00:53:53,152 --> 00:53:57,111
на Слънчевата система и притежаващ
крехка пръстенова система, която

696
00:53:57,156 --> 00:54:01,115
се поклаща като небалансиран
вагон. Облаците се състоят най-вероятно

697
00:54:01,160 --> 00:54:05,119
от метанови кристали, които
кондензират като топли мехури

698
00:54:05,164 --> 00:54:09,123
от газ към атмосферата на Уран.
Хъбъл също така е успял

699
00:54:09,168 --> 00:54:13,127
да улови поклащане на пръстеновата
система, което е направено от

700
00:54:13,172 --> 00:54:17,131
милярди малки камъчета. Това поклащане
може би е причинено от

701
00:54:17,176 --> 00:54:21,135
формата на Уран, която прилича на леко
сплескан глобус, заради

702
00:54:21,180 --> 00:54:25,139
гравитационното привличане на
многото му луни. Заради обратния

703
00:54:25,184 --> 00:54:29,143
си наклон, Уран е създал
начало на невероятни

704
00:54:29,188 --> 00:54:31,179
20-годишни сезони и необичайно
време.

705
00:54:34,193 --> 00:54:38,152
Необичайните времеви патерни на Нептун
също са проследени от

706
00:54:38,197 --> 00:54:42,156
времева анимация. Използвайки снимките
на телескопа Хъбъл,

707
00:54:42,201 --> 00:54:46,160
анимацията показва, че планетата има
едно от най-странното време

708
00:54:46,205 --> 00:54:50,164
в Слънчевата система. Телескопа е
направил много “проницателни”

709
00:54:50,209 --> 00:54:54,168
снимки, за да прецени планета,
чийто бушуващо време, чудовищни бури

710
00:54:54,213 --> 00:54:58,172
и екваториални ветрове от 900 мили в час,
удивлява учените.

711
00:55:30,249 --> 00:55:34,208
Дори най-външната планета от нашата
слънчева система не е успяла да избяга

712
00:55:34,253 --> 00:55:38,212
на подробното разглеждане на телескопа.
Хъбъл е разкрил

713
00:55:38,257 --> 00:55:42,216
невижданата преди това повърхност на Плутон,
която е в неясна орбита във външния

714
00:55:42,261 --> 00:55:46,220
край на слъневата система, почти на
3 милярда години от Слънцето.

715
00:55:46,265 --> 00:55:50,224
Плутон е с 2/3 размера на Луната,
но е 12,000 пъти

716
00:55:50,269 --> 00:55:54,228
по-далеч. Наблюдавайки повърхността
детайлно е трудно като да се опитваш

717
00:55:54,273 --> 00:55:58,232
да разчетеш надписа на топка за голф
намираща се на 30 мили!

718
00:55:58,300 --> 00:55:58,305
Преведено от bobi

719
00:55:58,350 --> 00:55:58,355
Powered by:
www.kolibka.com