{60}{260}Осми Епизод|в който се състои среща, на която се|разкрива истината и Том напуска|(само за да се върне по-късно)
{580}{635}Не исках да рискувам|казвайки на татко.
{636}{702}Но те мислят че аз съм взела парите.
{724}{773}Защото така им казах.
{871}{915}Какво си направил?
{931}{1005}Първо заподозряха мен, но после|ги убедих че си била ти,
{1006}{1072}тъй като само ти използваш|аптечката.
{1107}{1129}Но защо?
{1142}{1187}Защото съм тук|да мисля вместо теб.
{1188}{1292}Ако имаме и малък шанс да се|измъкнем оттук,
{1324}{1393}те не трябва да знаят,|колко близо сме всъщност.
{1432}{1518}Те няма как да знаят,|че ти помагам.
{1570}{1670}Ако знаеха че аз съм взел парите,|нямаше да говоря с теб сега.
{1742}{1803}Моля те не си тръгвай Том.
{1947}{1988}Нуждая се от теб.
{2062}{2144}Ще те измъкна оттук...|само трябва да помисля.
{2385}{2565}Не гордоста крепеше Грейс,|когато дойде есента, и листата започнаха|да се ронят от дърветата,
{2566}{2695}а по-скоро някакво състояние на|транс, присъщо на животните,|чиито живот е застрашен,
{2695}{2800}състояние в което тялото реагира,|механично, бавно и тромаво,
{2800}{2873}без много болка.
{2874}{2986}Като пациент, чакащ|заболяването само да отмине.
{3011}{3190}И сега, след като Вера бе|разбрала, че всъщност Чък|е виновен за аферата с Грейс,
{3191}{3247}тя бе по-зла от всякога.
{3328}{3460}Дори и Грейс да бе имала приятели|в Догвил, и те окапваха|като листата.
{3498}{3665}Повечето граждани от мъжки пол,|често посещаваха Грейс нощем|за да задоволят сексуалните си нужди.
{3699}{3768}На децата им бе хрумнало,|да удрят камбаната,
{3770}{3905}всеки път когато това се случваше,|за учудване на Марта.
{3956}{4075}А след като веригата бе инсталирана,|за всички беше по-лесно:
{4111}{4203}мъченията в леглото не трябваше|да се пазят вече в тайна,
{4203}{4289}защото те не можеха да се оприличат|на сексуален акт.
{4291}{4409}Те бяха унизителни, по начина|по който звънчето унизява кравата,
{4410}{4445}и нищо повече.
{4494}{4539}Том виждаше всичко.
{4540}{4668}Болеше го, а и сексуалните|визити бяха тежък удар.
{4830}{4960}Но той й помагаше доколкото можеше,|както помага паяка,
{4961}{5050}когато е оплетен в собствената|си паяжина от вятъра.
{5075}{5101}Том!
{5266}{5335}Всичко което опитах, отиде|по дяволите.
{5362}{5441}Отговора който търсех|все още ми убягва.
{5442}{5556}Ще го намериш.|Ти си доста умен.
{5595}{5715}- Ние ги провокирахме.|- Не бих се безпокояла за това.
{5836}{5928}Ние ги провокирахме.|Сега е време да провокираме себе си.
{5930}{5960}Какво искаш да кажеш?
{5961}{6075}Искам да кажа, да им имаме доверие.
{6077}{6182}Всичко започна със събор, логично|би било и да завърши с такъв.
{6188}{6289}Ще говориш с тях и те ще те слушат.|Не могат да ти откажат.
{6338}{6426}- Но какво ще им кажа?|- Всичко. Ще им разкажеш всичко.
{6428}{6498}- Всичко?|- Да, истината. Самата истина.
{6498}{6562}Истината за всеки един от тях.
{6562}{6616}Не мисля че искат да чуят това.
{6616}{6761}Знам, знам. Това е като дете,|отказващо да си вземе лекарството.
{6795}{6928}Отначало ще се гневят, но накрая|ще разберат че е за тяхно добро.
{6929}{7022}Само не бъди злобна. Нито укорна.
{7053}{7116}Ако някой може да го направи,|то това си ти Грейс.
{7135}{7316}Те ще осъзнаят че цялото това разбиране|и тази несправедливост имат само една|жертва и това си ти.
{7322}{7413}И от там, пътят до прошката|е кратък.
{7441}{7564}Доста си се потрудил, Том Едисън.
{7582}{7698}Сигурна съм че плана е добър.|Сигурна съм.
{8163}{8289}Ако състраданието бе присъщо на|хората на събора, то те го|прикриваха добре.
{8324}{8392}Не беше лесно за Том да ги събере.
{8405}{8550}Желанието му да разбуди съзнанието|им, все повече се измиваше от умовете им,
{8553}{8705}точно както крехките чаши на|Хенсън след полирането.
{8721}{8816}Но ако един отидеше, то и|други щяха да го последват,
{8817}{8885}така че никой да не|говори зад гърба на другия.
{8937}{9020}Том приготви всичко|за речта на Грейс.
{9029}{9162}Сега трябваше или да потъне, или|да изплува, и искреността й|щеше да бъде на показ.
{9204}{9319}Докато Грейс се обръщаше към тихата|публика в мисионерския дом,
{9320}{9421}първата от есенните снежни бури|обхвана градчето.
{9435}{9587}Снежинките се спускаха към старите|сгради, всякаш това бе обикновен град.
{9596}{9694}И те танцуваха с клоните|от които преди висяха ябълки,
{9697}{9811}но за щастие жътвата ги бе навестила и|чрез транспортния бизнес бяха продадени,
{9812}{9888}въпреки прекомерно ниските цени.
{9894}{9965}Грейс представи ясно историята си.
{9965}{10040}Не я бе украсила, нито омаловажила.
{10040}{10162}И точно когато приключи, снежинките|изведнъж спряха да се сипят,
{10181}{10359}оставяйки Догвил покрит с възможно|най-нежния и бял сняг.
{10803}{10857}Не мисля че мина добре.
{10862}{10931}Хубаво беше. Справи се добре.
{11124}{11234}Снегът дойде рано,|дори твърде рано.
{11237}{11317}Като неточна поличба за помирение.
{11342}{11409}Том се огледа притеснено.
{11410}{11507}Вера стискаше зъби.|Тя заговори първа.
{11508}{11571}Изобилие от лъжи. Просто лъжи.
{11572}{11682}Така е Том. Не е в съответствие|с представата ми за града и хората тук.
{11702}{11798}Аз съм доктор по дяволите, нямам|нужда някой да ми казва|дали съм болен или здрав.
{11798}{11848}А какво ще кажеш за себе си Том?
{11853}{11908}Може би вече и ти вземаш страна!
{11923}{11977}С нас ли си,|или си срещу нас?
{11978}{12047}Лиз е права. Достатъчно дълго|угаждахме на Том.
{12048}{12137}Том, трябва да ти призная.|Дори и на мен ми е трудно|да я защитя.
{12150}{12258}С твоята помощ Том, която|смятам за неволна,
{12273}{12436}тя успя да ни залее с горчивина|и проблеми.
{12437}{12500}Тя трябва да си върви.|Как да се отървем от нея Том?
{12500}{12538}Да, как ще стане Том?
{12539}{12644}Съгласен съм, Том. Ти я доведе тук.|Трябва да измислиш как да|се отървем от нея.
{12645}{12705}Без повече от лъжите и обвиненията й.
{12777}{12830}Извиках ви тук за да слушате.
{12904}{12955}А вие дойдохте за да се защитавате.
{12966}{13071}Съжалявам.|Доста ми е тежко...
{13103}{13292}когато виждам приятелите ми да се,|държат толкова нецивилизовано.
{14606}{14695}Планът ти не подейства, нали?
{14723}{14786}- Ще измислиш друг.|- Не.
{14838}{14911}Без повече планове, обещавам.
{15040}{15114}Казаха ми да избирам между теб и тях.
{15167}{15249}В ден като този, не е трудно.|Обичам те.
{15277}{15441}Може и да си силна,|но идеалите, идеалите които споделяме...
{15470}{15602}Изтощен си. Легни.
{15771}{15909}Аз избрах Грейс.|Избрах теб.
{16018}{16135}Сега е моментът!|Моментът който чакахме.
{16256}{16317}Ще се освободим от Догвил.
{16471}{16628}Прав си. Прав си Том.|Сега е идеалния момент за любов.
{16681}{16822}Може да ни убият всеки момент...|това би бил идеалния романтичен завършек.
{16824}{16888}Знам. И аз го усещам.|Обичам те.
{16977}{17042}Би било прекрасно, но от...
{17075}{17189}от гледна точка на любовта ни,|е толкова грешно.
{17289}{17363}Трябваше да се срещнем на свобода.
{17668}{17723}Толкова си жестока Грейс.
{17956}{18063}Току що отблъснах всички,|които някога съм познавал заради теб.
{18119}{18246}Не можеш ли да направиш поне един|компромис, за да облекчиш болката ми?
{18326}{18404}Всеки от града е имал тялото ти,|всеки освен мен.
{18430}{18489}Нали уж ние сме влюбените.
{18560}{18616}Скъпи ми Том.
{18705}{18780}Можеш да ме имаш ако искаш.
{18853}{18912}Просто прави като останалите.
{18945}{18984}Заплашвай ме...
{18994}{19134}Кажи ми че ще ме предадеш на властите,|или на гангстерите, и ти обещавам,
{19166}{19250}че можеш да вземеш от мен|каквото поискаш.
{19287}{19334}Аз вярвам в теб...
{19393}{19481}но явно ти не вярваш в себе си.
{19496}{19653}Вероятно си бил изкушен,|изкушен да се присъединиш към останалите|и да ме насилваш.
{19653}{19728}Вероятно за това си разстроен.
{19733}{19795}Винаги съм искал да ти помогна.
{19806}{19920}Просто се чудя, дали не се страхуваш,|че можеш да бъдеш толкова човечен.
{19923}{19991}Не, не ме е страх от това.|Ни най-малко.
{20023}{20063}Добре.
{20170}{20244}Нека утрото донесе със себе си|това което е писано.
{20306}{20442}Не е престъпно да се|съмняваш в себе си Том...
{20500}{20555}но е чудесно, че ти не го правиш.
{20615}{20664}Не мога да видя останалите.
{20740}{20805}Може би трябва да изляза|за няколко минути.
{20857}{20916}Да се разходя или нещо такова...|Не зная.
{20976}{21029}Да се отърся от всичко това.
{21086}{21134}Да кръстосвам улиците...
{21158}{21254}слушайки вятъра, минаващ през|дърветата в долината,
{21276}{21313}и такива работи.
{21414}{21454}Ти заспивай...
{21545}{21708}Ти заспивай,|а аз ще се върна много скоро.
{21898}{21968}Разбира се, всичко това бяха|измислици.
{21970}{22096}Ако имаше някой, който може да|следва идеали, то това бе той.
{22099}{22236}Все пак, това му беше работата.|Опреше ли до морал,|плуваше в собствени води.
{22257}{22379}Да се замисли върху чистотата си,|беше нещо чуждо за него.
{22400}{22458}Том беше ядосан.
{22518}{22604}И в края на краищата,|разбра защо.
{22620}{22694}Не защото бе несправидливо обвинен,
{22695}{22763}а защото обвиненията бяха истина!
{22800}{22937}Гневът му произлизаше от факта,|че бе разкрит!
{23007}{23085}Това бе твърде много|за младия философ!
{23085}{23247}И той съвсем ясно разбираше,|че ако вече има съмнение,|то ще нарастне.
{23248}{23400}Вероятно достатъчно, за да стане|пагубно за цялата му морална мисия.
{23406}{23459}Том спря.
{23460}{23590}Той едва не се разтрепери, когато|заплахата за писателската|му кариера излезе на яве.
{23592}{23730}Не му бе нужно много, за да осъзнае,|че риска бе твърде голям.
{23730}{23842}Грейс бе толкова опасна за града,|колкото и за него!
{23846}{23898}Това не се понрави на Том.
{23899}{23997}А и той бе готов да действа|за да го предотврати.
{24056}{24216}За щастие, Том не само мислеше за|кариерата си, но бе и практичен човек.
{24217}{24318}Откровеността и идеалите играеха|важна роля в живота му,
{24319}{24411}без да бъде "сантиментален",|както би се изразил той.
{24432}{24647}Да захвърли важен документ, който|може да му послужи за бъдещите поколения, а дори|и за написването на книга, даже трилогия,
{24651}{24735}не бе нещо което би направил,
{24735}{24857}макар да не крие, че в момент на|слабост би казал обратното.
{24941}{25102}Преди да се върне на събранието, Том|отвори същото чекмедже, което бе|отворил при пристигането на Грейс,
{25120}{25169}и видя че още е там:
{25177}{25246}визитката на гангстера от колата.
{25756}{25846}На следващия ден, слънцето бе|обагрило есенното небе,
{25849}{25909}а снега отдавна бе изчезнал.
{25958}{26060}За първи път от много време, не можеше|да се чуят машините в долината,
{26061}{26214}които приготвяха площадката за|евентуалния бъдещ затвор.
{26218}{26367}Грейс отвори очи, след почти|мъртвешкия си сън, доста объркана.
{26368}{26490}Съдейки по светлината струяща през|пукнатините, вече бе ранен следобед.
{26492}{26617}"Сивият Час", както по необяснима|причина го наричаше Джон Маккей,
{26621}{26795}бидейки доста широко скроен човек с|много идеи, малко от които интересуваха Грейс.
{26817}{26878}Но защо никой не я бе събудил?
{26878}{26935}Никой не бе блъскал злобно по вратата й.
{26936}{27062}Нито едно дете не бе метнало кал по|леглото й, нито бе счупило|оскъдните прозорци.
{27086}{27142}Сега си спомни.
{27142}{27270}Спомни си за събранието от миналия|ден и се озадачи още повече.
{27277}{27411}Защо още не бе усетила последиците|от тази сбирка? Или пък убита?
{27425}{27537}Не бе присъщо на Догвил да|показва каквото и да е безразличие.
{27542}{27618}Дали все пак не бе за добро?
{27618}{27699}- Добро утро госпожо Хенсън.|- О... добро утро?
{27700}{27820}Щях да дойда по-рано.|Успала съм се.
{27824}{27905}Няма нищо.|Лиз поработи повечко тази сутрин.
{27940}{28010}Решихме че малко почивка|ще ти дойде добре.
{28094}{28148}Доста ни впечатли речта ти вчера.
{28155}{28214}Накара ни да се замислим.
{28314}{28376}- Здравей Лиз!|- Здрасти Грейс.
{28549}{28604}Успах се.
{28626}{28708}- Добро утро госпожице Грейс?|- Добро утро...
{28708}{28806}- Как сте тази сутрин?|- Успала съм се.
{28806}{28857}О, няма нищо.
{29000}{29086}Том. Точ, мисля че е Грейс.
{29100}{29232}Здравей грейс. Само секунда...|Добри новини.
{29438}{29496}Снощи се върнах на събранието.
{29540}{29608}Нямаше да ги оставя да се измъкнат|толкова лесно.
{29652}{29720}Но проклет да съм, ако не|съм им променил мнението.
{29751}{29860}Не бих казал че сме спечелили, още не,|но мисля че стана добре,
{29863}{29915}много добре.|- Но защо не дойде да ми кажеш?
{29916}{29990}Дойох, но ти спеше.
{30001}{30060}И изглеждаше сякаш имаш нужда от сън...
{30090}{30167}това ме накара да им предложа,|че може би е редно да си починеш.
{30168}{30287}И да знаеш,|че никой не възрази.
{30388}{30429}Звучи чудесно.
{30432}{30479}Така е, нали?
{30496}{30578}Хората в този град не|спират да ме изненадват.
{30611}{30695}Явно ще трябва да преразгледам|теориите си.
{30696}{30756}А ти знаеш колко мразя това.
{30811}{31013}Знаеш ли Грейс, снощи, когато се|върнах и те видях да спиш така сладко,
{31022}{31152}изведнъж се вдъхнових.|Написах първата глава на една история.
{31155}{31211}История за един малък град.
{31225}{31274}Познай от къде идва вдъхновението?
{31294}{31366}Но все още не съм измислил|име за градчето.
{31394}{31467}- Защо не го наречеш Догвил?|- Не става.
{31485}{31589}Не, не пасва. Трябва да е нещо универсално.|Много писатели грешат в това.
{31607}{31659}Ей, искаш ли да ти го прочета?
{31673}{31735}И ако в него има любов,|то тя идва от теб...
{31736}{31806}Ще се обидиш ли ако ти откажа?
{31832}{31937}- Не.|- Ако наистина целия ден е мой, аз...
{31945}{32003}Не. Не...
{32038}{32142}Двама души се нараняват, само ако|се усъмнят в любовтта си един към друг.
{32185}{32233}Ще го прочетеш някой друг път.
{32270}{32368}Ще седнеш някъде|и ще съзерцаваш планината.
{32376}{32426}Така прави момичето в романа ми.
{32507}{32594}- Ще се видим по-късно.|- До скоро. Добри новини!
{32725}{32845}Естествено, Грейс предпочете да се|надява на най-доброто, от колкото|да се страхува от най-лошото,
{32847}{32948}и реши да прекара деня си спокойно,|почиствайки дрехите си и себе си,
{32949}{33132}за което бе сигурна, по една или друга причина,|че никоя от героините на измисления от|Том град, не би мечтала да прави.
{33218}{33315}А Догвил сякаш изчакваше.
{33341}{33468}Дори вятъра затихна,|оставяйки града невиждано спокоен,
{33489}{33588}сякаш някой бе поставил|огромен похлупак отгоре му,
{33607}{33725}и бе създал онази тишина,|която се получава когато очакваш посетители.
{33779}{33954}След два дни, Грейс отново започна|да работи, но тишината си стоеше.
{33960}{34175}Определено напрежението растеше, и|на петия ден, се превърна в странно усещане,
{34176}{34275}което изведнъж, изкара всички хора|на улицата за да слухтят.
{34336}{34424}Питаха се един друг,|дали телефона още не работи,
{34432}{34550}и дали са чули, че Бен е трябвало|да обърне камиона на път към Джорджтаун,
{34551}{34658}рано сутринта, заради някакво|голямо дърво блокиращо шосето.
{34666}{34713}Но те не бяха притеснени.
{34722}{34871}"Притеснени" не бе точната дума.|И после Том забеляза колите.
{34920}{34970}Том има бинокъл.|Не се виждат с невъоражено око.
{34972}{35010}Поне осем са!
{35010}{35050}Мислех че пътят е блокиран.
{35051}{35106}Трябва да са минали,|преди да е паднало дървото.
{35180}{35268}Леглото на Джун! Трябва да смениш|чаршафите. Идвам след малко.
{35292}{35322}Здравей Джун.
{35378}{35477}Грейс тъкмо се захвана с кревата,|който Джун бе напоила за пореден път,
{35485}{35596}когато изведнъж осъзна,|че си губи времето.
{35625}{35705}И без да се замисли,|каза:
{35708}{35764}Никой няма да спи тук.
{35884}{35947}Тя не изрече думите силно,
{35947}{36072}но все пак се стресна от|начина по който изрази чувствата си.
{36114}{36193}От къде дойдоха тези злобни думи?
{36416}{36533}Вече се смрачаваше, докато Грейс|се връщаше от работа същата вечер.
{36538}{36672}Хората, наблюдаващи долината,|бяха изгубили надежда да видят нещо повече,
{36673}{36722}сега, когато бе тъмно.
{36723}{36806}Те се влачеха по "Елм Стрийт"|доста разочаровани.
{36918}{36957}- Том?|- Здрасти Грейс.
{36957}{37075}Имаше някакви коли, но вече се стъмни|и не можем да ги видим.
{37078}{37145}Не сме се виждали напоследък.
{37159}{37232}Ами, да. Зает съм|с книгата, нали се сещаш.
{37232}{37275}Може ли да те попитам нещо?
{37296}{37335}Да, каквото и да е.
{37420}{37489}Не си могъл да събереш сили|и да го изхвърлиш, нали?
{37529}{37612}Номера, който ти даде мъжа онази вечер.|Не си могъл да го изхвърлиш.
{37619}{37739}Казах ти колко е опасен този човек.|Това е глупаво.
{37890}{38041}Глупаво или не, Том скоро започна|да убеждава останалите, че трябва|да заключат Грейс тази вечер.
{38078}{38192}Ако колите наистина бяха знак,|че телефонния разговор на Том отпреди
{38194}{38307}пет дни, с номера написан на|визитката в шкафчето му,
{38310}{38357}бе отприщил събитията,
{38358}{38435}и Грейс щеше да напусне живота им,
{38436}{38537}то щеше да изглежда по-добре,|ако тя бе заключена.
{38589}{38685}Грейс лежеше в леглото,|когато Джейсън бе пратен с ключа.
{38690}{38751}Грейс чу завъртянето на ключалката,
{38752}{38950}но бе завладяна от мисли|и размисли, относно неща,|които иначе би подминала.
{39143}{39310}Девети Епизод|в който Догвил посреща дългоочакваните гости|и филмът свършва
{39400}{39505}От мига в който чуха автомобилите,|идващи един след друг,
{39506}{39556}откъм края на гората,
{39557}{39617}всичко вървеше бързо.
{39628}{39721}Том бе сформирал делегация,|която да направи подобаващо посрещане.
{39739}{39869}Догвил може и да бе далеч назад,|но въпреки това бе гостоприемен.
{40181}{40232}Добре дошли господа. Добре дошли.
{40235}{40294}Града е на ваше разположение!
{40295}{40372}Би трябвало да ви дам голям ключ.|Но имам само това ключе за вас.
{40373}{40427}- Къде е тя?|- На сигурно място.
{40428}{40465}Къде е тя?
{40475}{40552}Добре. Ако шума ви озадачава,
{40553}{40635}той идва от багерите|при бъдещия затвор.
{40636}{40755}Кажете ми, наистина ли нараства|престъпността в страната,|както ни карат да мислим?
{40756}{40908}Или може би хората считат някой за|престъпник, защото завиждат на успеха му?
{40909}{41000}Какво е мнението ви по въпроса?
{41015}{41125}Може би нямате такова.|Ще отворя вратата... съжалявам.
{41189}{41263}Воала! Както биха казали Французите.
{41268}{41307}Какво по дяволите е това?
{41317}{41353}Кой го е направил?
{41355}{41419}Били, вдигни ръка,|вдигни я.
{41627}{41749}Бяхме по-спокойни, с веригата на|врата й. Явно вие по-добре се|оправяте с такива като нея.
{41801}{41930}Никой от нас не би приел пари,|само задето помагаме на хората.
{41932}{42043}Е, разбира се, не и ако|не предпочитате да спазите сделката.
{42043}{42099}- Млъкни най-сетне!|- Разбира се.
{42209}{42371}Грейс не бе познавач на скъпи коли,|и все пак разпозна без проблем
{42371}{42492}звука на автомобила, който тъкмо|взимаше завоя на Кениън Роуд.
{42522}{42712}Уви, Грейс свързваше знаменитото|бръмче на Кадилак модел 355c,
{42714}{42801}с друг, не толкова изискан звук:
{42806}{42900}този от изстрелите, насочени към нея.
{43475}{43504}Недей..!
{44089}{44184}Искаш да оправдаеш действията си|преди да ни застреляш.
{44217}{44265}Това е нещо ново.
{44362}{44462}Може да мине за слабост|татко... разочароваш ме!
{44487}{44518}По никого няма да стрелям.
{44518}{44570}Стреля по мен.
{44579}{44723}Да и съжалявам. Наистина.
{44733}{44775}Ти избяга.
{44784}{44887}Но стрелбата по теб определено|не помогна.
{44890}{44966}Разбира се че е така.|Ти си твърде, твърде упорита.
{45030}{45088}Ако не искаш да ме убиваш,|тогава какво търсиш тук?
{45088}{45200}Последния ни разговор, в който ти ми|обясни какво точно не харесваш в мен,
{45201}{45285}остана недовършен,|тъй като ти избяга.
{45286}{45370}Трябва да ми бъде позволено|да кажа, какво аз не харесвам в теб.
{45370}{45510}Мисля че така е редно в|учтивите диалози.
{45513}{45565}И за това ли си дошъл?
{45634}{45691}И наричаш мен упорита?
{45697}{45797}Убеден ли си че не си тук,|за да ме накараш да се върна|и да стана като теб?
{45802}{45955}Може би ако имаше начин да те накарам,|но естествено, такъв липсва.
{45965}{46159}Повече от добре дошла си у дома,|ще те приема за дъщеря веднага,
{46164}{46405}дори съм готов да деля с теб властта|и отговорностите си, стига да желаеш.
{46410}{46475}Не че те интересува.
{46478}{46514}Е, какво е?
{46525}{46600}Какво е нещото... |нещото което не харесваш в мен?
{46601}{46660}Една твоя дума ме провокира.
{46661}{46722}Нарече ме арогантен.
{46728}{46822}Да убиваш хората безнаказано.|Това за мен е арогантност, татко.
{46823}{46900}Но точно това не харесвам у теб.
{46901}{46942}Ти си арогантната.
{46944}{46998}Това ли дойде да ми кажеш?
{47080}{47167}Не аз съдя хората татко,|а ти.
{47193}{47300}Ти не го правиш,|защото им съчувстваш.
{47301}{47465}Убийство в следствие на тежко детство|не е точно убийство, нали?
{47478}{47543}Единствения виновник,|са обстоятелствата.
{47544}{47660}Според теб, изнасилвачи и убийци|могат да бъдат жертви.
{47662}{47740}Но аз, аз ги наричам псета,
{47741}{47843}и ако лочат от собствената си бълвоч,|то единствения начин да ги спреш,|е с камшика.
{47844}{47898}Но кучетата следват природата си.
{47899}{47960}Тогава защо да не им простим?
{47968}{48039}Кучетата могат да бъдат научени на|много полезни неща,
{48042}{48168}но не и ако им прощаваме|всеки път когато следват природата си.
{48445}{48570}Значи съм арогантна,|защото им прощавам?
{48571}{48601}Божичко..
{48607}{48701}Не усещаш ли колко си снизходителна,|когато го казваш?
{48712}{48918}Създала си си представа, че никой,|чуй ме, че никой не може да достигне
{48919}{49020}до високите ти морални стандарти,|и следователно ги оправдаваш.
{49022}{49145}Аз лично не се сещам за нещо|по-арогантно от това.
{49146}{49295}Ти, детето ми... милото ми дете,|ти прощаваш на хората с оправдания,
{49297}{49363}които ти никога не би си позволила|да използваш.
{49363}{49428}Но защо да не съм милостива?|Защо?
{49429}{49557}Не не не... Трябва да бъдеш|милостива когато това се налага.
{49560}{49691}Но трябва да следваш свои критерии.|Това им дължиш. Поне това.
{49710}{49860}Наказанията които си заслужила за|прегрешенията си, те ги заслужават|за техните.
{49861}{49896}Но те са хора.
{49896}{50003}Не не не... Нали всеки човек трябва|да бъде отговорен за действията си?
{50004}{50072}Разбира се че да.|Но ти не им даваш тази възможност.
{50073}{50135}И това е ужасно арогантно.
{50135}{50216}Обичам те. Обичам те до смърт.
{50225}{50319}Но ти си най-арогантния|човек който познавам.
{50320}{50373}А наричаш мен арогантен!
{50471}{50568}Това исках да ти кажа.
{50636}{50732}Ти си арогантен. Аз също.|Сам го каза. Можеш да си вървиш.
{50732}{50799}Предполагам без дъщеря си?
{50942}{51000}- Казах, без дъщеря си?|- Да!
{51034}{51098}- Ами...|- Да.
{51100}{51345}Ти си решаваш. Ти решаваш...|но Грейс, казват че тук имаш неприятности.
{51362}{51474}Не. Не повече отколкото у дома.
{51480}{51539}Ще ти дам малко време да помислиш.
{51540}{51615}- Може би ще промениш решението си.|- Грешиш.
{51622}{51728}Слушай миличка...|властта не е лошо нещо...
{51730}{51890}Сигурен съм че можеш да я използваш|както сметнеш за добре...
{51963}{52011}Разходи се и си помисли.
{52030}{52302}Хората тук дават възможно най-доброто|от себе си при тежките условия.
{52304}{52353}Щом така казваш.
{52397}{52568}Но достатъчно добро ли е най-доброто?
{52613}{52642}Обичат ли те?
{52888}{52968}Грейс вече бе мислила достатъчно.
{52969}{53066}Известно й бе, че ако не бъде|застреляна при пристигането на гангстерите,
{53066}{53150}то ще трябва да изслуша баща си|предлагащ й да се върне, за да стане
{53152}{53270}съдружник на него, както и на|бандата главорези и престъпници, и не й бе|необходима разходка,
{53270}{53334}за да обмисля отговора си,
{53358}{53502}макар и разликата между хората които|познаваше у дома си и хората|срещнати в Догвил,
{53503}{53579}бе странно нищожна.
{53608}{53727}Грейс погледна гроздовите храстчета,|толкова крехки в нежната тъма.
{53729}{53810}Добре беше да знаеш,|че ако се отнасяш добре с тях,
{53813}{53943}те ще бъдат там и през пролетта,|а през лятото пак щяха да цъфтят,
{53944}{54080}с неописуемо бяло грозде,|което бе толкова вкусно в пайовете,
{54082}{54132}особено с канела.
{54172}{54251}Грейс огледа ужасените лица|иззад прозорците,
{54253}{54396}които следваха всяка нейна стъпка|и се засрами, че е част|от причината за страха им.
{54438}{54552}Защо трябваше да ги мрази,|само заради слабостите им?
{54561}{54649}Сигурно и тя би направила нещата|които й бяха сторили те,
{54652}{54712}ако и тя живееше в подобна къщурка.
{54714}{54807}Всяка жаба да си знае гьола,|както би се изразил баща й.
{54815}{55052}Наистина ли не би сторила същото,|като Чък, Вера, Бен, г-жа Хенсън и Том
{55061}{55132}и всички други хора по домовете си?
{55215}{55274}Грейс се спря.
{55283}{55400}И докато стоеше, облаците се разкъсаха,|и лунната светлина я огря,
{55581}{55683}и догвил претърпя поредната|промяна на светлината.
{56001}{56088}Сякаш светлината,|доскоро толкова благоприятна и бледа,
{56088}{56192}най-сетне се отказа да брани градчето.
{56218}{56338}Изведнъж, вече не можеше да си представиш|бъдещия плод върху храстите,
{56338}{56419}а виждаш само тръните покрили мястото.
{56440}{56615}Светлината вече преминаваше през|неравностите и се вливаше в домовете... и...|в хората!
{56693}{56812}И съвсем неочаквано, тя разбра|отговора на въпроса си:
{56838}{56986}Ако бе действала като тях, то тя нямаше|да може да защити и едно свое действие,
{56987}{57059}и не би ги обвинила|толкова сурово.
{57079}{57221}Сякаш тъгата и болката й най-сетне|намериха своето място.
{57227}{57347}Не, това което бяха направили|не бе достатъчно добро.
{57357}{57465}И ако някой имаше силата да ги накаже,|то това бе негов и дълг,
{57466}{57573}заради другите градове,|заради човечеството,
{57596}{57741}и не на последно място,|заради самата Грейс.
{57944}{58095}Ако се върна|за да бъда отново твоя дъщеря,
{58107}{58173}Кога ще ми бъде дадена|въпросната власт?
{58281}{58342}- Сега ли?|- Веднага!
{58349}{58374}Защо пък не?
{58521}{58663}Значи трябва и да поема веднага|отговорностите си .
{58683}{58745}Това е част от решаването на проблема...
{58781}{58865}като проблема... на Догвил.
{59006}{59125}Като за начало, можем да убием кучето|и да го окачим някъде.
{59128}{59294}Ето там, под лампата например.|Може и да помогне. Обикновенно е така.
{59301}{59447}Това само ще ги изплаши допълнително,|но едва ли ще направи града по-добър.
{59500}{59540}И би могло да се случи пак.
{59561}{59849}Някой минал случайно,|показващ слабостта си.
{59952}{60031}Ето за това искам властта,|ако не възразяваш.
{60120}{60219}Искам да направя света по-добър.
{60326}{60413}Този проклет хлапак не ще да млъкне.|Казва че иска да говори с вас, госпожице.
{60421}{60466}Не може ли вече да го застреляме?
{60506}{60550}Нека говоря с него.
{60660}{60709}Какво? Какво има?
{60768}{60871}Не е ненормално да се|страхувм сега, нали?
{60879}{60926}- Не. Така е.|- Не!
{60940}{60985}Страх ме е Грейс.
{60991}{61060}Аз те употребих. И съжалявам.
{61062}{61170}Аз съм глупав.|Дори и арогантен понякога.
{61224}{61259}Така е Том.
{61320}{61425}Но макар и използването на хора да не|е много правилно, не можеш да отречеш,
{61427}{61543}че тази конкретна илюстрация,|надмина всичките ни очаквания.
{61544}{61594}Учи ни как да сме по-човечни.
{61602}{61712}Беше болезнено, но трябва да се съгласиш,|че бе и поучително. Как мислиш?
{61715}{61808}Не сега Том.|Не сега.
{61911}{62010}Ако света би бил по-добър без някой град,|то това е този град.
{62164}{62214}Застреляйте ги и изгорете града.
{62324}{62396}Какво?|Още нещо скъпа?
{62419}{62476}Има семейство с деца...
{62544}{62618}първо убийте децата и нека майка им гледа.
{62628}{62723}Кажете и че ще спрете,|ако успее да задържи сълзите си.
{62819}{62869}Поне това и дължа.
{63025}{63101}Упасявам се, че лесно се разплаква.
{63157}{63222}Най-добре да те махнем оттук.
{63255}{63329}Страхувам се, че вече|научи твърде много.
{63482}{63571}Студено ли ти е миличка.|Искаш ли одеяло?
{63590}{63619}Добре съм.
{63697}{63777}Да отворя ли завесите?|Вече не ни трябват.
{63788}{63826}Как мислиш?
{63971}{64114}Нека ги отворим.|Мисля че така е редно.
{66926}{66962}Браво Грейс!
{67026}{67048}Бинго!
{67106}{67220}Да ти кажа честно, твоята илюстрация|направи моята на пух и прах.
{67254}{67368}Плашещо е, да, но толкова ясно.
{67401}{67537}Мислиш ли, че бих могъл да го|използвам като вдъхновение за творбите си?
{67760}{67795}Сбогом Том.
{68440}{68557}- Някои неща трябва да свършиш сам.|- Така е.
{68642}{68714}Ще трябва да ми разкажеш|на път към вкъщи.
{68752}{68797}Изведнъж се разнесе шум.
{68800}{68917}Не толкова убедителен и мощен,|както в дъждовната пролетна вечер,
{68920}{69064}но достатъчно висок, за да пробие|през съскането на догарящото дърво.
{69091}{69169}Появи се отново.|Всички го чуха.
{69172}{69222}Грейс първа го разпозна.
{69223}{69256}Това е Мойсей.
{69264}{69338}"Това е Мойсей", каза тя|и изскочи от колата.
{69357}{69526}Тя бързо измина разстоянието до кучешката|колибка, по това, което вече трудно|би могло да се нарече улица,
{69527}{69650}и определено не бе "Елм Стрийт", тъй като|в Догвил не бе останало и едно дръвче,
{69652}{69692}да не говорим за брястове.
{69700}{69745}Наистина бе Мойсей.
{69746}{69828}Оцеляването му бе зашеметително.|Чудо.
{69858}{69936}Не, оставете го.
{69952}{70027}Вече са забелязали пламъците|в Джорджтаун.
{70048}{70102}Някой ще дойде и ще го види.
{70222}{70306}Просто е гневен,|защото веднъж му взех кокала.
{70561}{70715}Дали Грейс бе напуснала Догвил, или напротив,|Догвил бе напуснал Грейс (и Света като цяло),
{70716}{70843}бе доста умело поставен въпрос,|от чието задаване малко биха спечелили,
{70846}{70914}а още по-малко, от отговарянето му.
{70916}{70995}Е, и тук няма да бъде даден отговор!
{71077}{80995}Превод от английски:Doombringer_TM|За мнения,критики и препоръки:a_dishkov@abv.bg