1
00:00:21,380 --> 00:00:25,793
Чарли Чаплин във филма
ТРЕСКА ЗА ЗЛАТО

2
00:01:06,891 --> 00:01:09,808
Това е обновена версия на
немия филм "Треска за злато"

3
00:01:10,019 --> 00:01:13,187
с музика и добавени диалози.

4
00:01:27,706 --> 00:01:29,087
По времето на златната треска

5
00:01:29,088 --> 00:01:30,992
Аляска беше мечта
за хиляди хора,

6
00:01:31,625 --> 00:01:33,205
които Великият Север
привлече...

7
00:01:33,420 --> 00:01:37,664
в своето царство,
ледено и неизследвано.

8
00:01:37,883 --> 00:01:39,556
Проходът Чилкут
беше препятствие

9
00:01:39,557 --> 00:01:40,885
пред златните полета,

10
00:01:41,094 --> 00:01:46,555
където мнозина
губеха живота си...

11
00:01:46,769 --> 00:01:48,476
други просто падаха...

12
00:01:48,690 --> 00:01:52,230
а най-храбрите продължаваха.

13
00:01:56,321 --> 00:01:59,196
В сърцето на тази ледена
пустош...

14
00:01:59,405 --> 00:02:02,113
вървеше един безстрашен
самотен търсач.

15
00:02:48,089 --> 00:02:52,004
Някъде в тази пустош,
имаше още един търсач.

16
00:02:57,935 --> 00:02:59,083
Пълен с оптимизъм,

17
00:02:59,084 --> 00:03:01,634
нашият Колумб
продължаваше пътя си.

18
00:03:01,854 --> 00:03:04,811
После спираше, пристъпяше,
падаше и се пързаляше.

19
00:03:20,458 --> 00:03:22,917
"Да видим" помисли той,

20
00:03:23,129 --> 00:03:25,121
Преди да осъзная къде съм,
трябва да стигна там.

21
00:03:51,204 --> 00:03:52,992
ТУК ПОЧИВА ДЖИМ СОРДО

22
00:03:53,206 --> 00:03:55,745
КОЙТО СЕ ИЗГУБИ В СНЕГА
ПЕТЪК 1898

23
00:04:07,596 --> 00:04:10,132
В ледената пустош
се изпълни неговата мечта

24
00:04:10,390 --> 00:04:12,845
и един глас полетя към небето:

25
00:04:13,062 --> 00:04:17,224
"Еврика!
Открих златната планина!"

26
00:04:23,282 --> 00:04:26,733
В този момент природата започна
да се смее, бучи и гърми.

27
00:04:30,830 --> 00:04:32,707
В тази ледена пустош,
имаше една барака

28
00:04:33,459 --> 00:04:35,498
и още един самотник -
Черния Ларсън.

29
00:04:35,714 --> 00:04:38,001
Отявлен хищен негодник.

30
00:04:40,010 --> 00:04:42,465
ТЪРСИ СЕ

31
00:05:16,090 --> 00:05:19,677
От бушуващата буря
се появи Малкият Човек,

32
00:05:19,889 --> 00:05:22,922
търсещ подслон и може би
малко гостоприемство...

33
00:05:35,070 --> 00:05:36,732
И докато той седна да отмори,

34
00:05:36,950 --> 00:05:39,902
вятърът духаше през
отворите на бараката.

35
00:06:12,906 --> 00:06:14,863
"Ела тук!" каза Ларсън.

36
00:06:15,078 --> 00:06:16,487
"Какво правиш?"

37
00:06:16,828 --> 00:06:18,489
"Ям, очевидно!"

38
00:06:18,705 --> 00:06:19,785
"Изчезвай оттук!"

39
00:06:29,716 --> 00:06:30,998
Хайде!

40
00:06:33,138 --> 00:06:34,466
Излизай навън!

41
00:06:43,358 --> 00:06:46,143
Вятъра създаваше проблеми
и на Големия Джим.

42
00:07:33,372 --> 00:07:35,781
Но Големия Джим
беше препатил.

43
00:07:36,002 --> 00:07:39,750
Обичаше да страда,
беше изтърпял много неща.

44
00:08:04,074 --> 00:08:05,868
"Излизайте навън"
каза Ларсън,

45
00:08:06,077 --> 00:08:07,950
"или ще ви напълня
и двамата с олово!"

46
00:08:16,131 --> 00:08:18,251
"Изчезвайте и двамата!"

47
00:08:19,634 --> 00:08:20,796
Навън!

48
00:08:21,637 --> 00:08:24,671
Джим не можеше да понася
такива шумове.

49
00:09:16,075 --> 00:09:18,364
"Оставам тук, разбираш ли?"

50
00:09:18,786 --> 00:09:21,111
"Да, точно тук.”
каза Големия Джим!

51
00:09:21,706 --> 00:09:24,907
"Да господине! Оставаме тук!"

52
00:09:33,342 --> 00:09:36,048
"Разбираш ли? Оставаме тук!"

53
00:09:41,686 --> 00:09:42,884
И така те останаха

54
00:09:43,106 --> 00:09:45,726
дни и нощи.

55
00:09:45,940 --> 00:09:49,276
Разхождаха се мълчаливо,
гладът ги измъчваше.

56
00:09:57,371 --> 00:10:00,288
"Искам храна!" провикна се
Големия Джим.

57
00:10:00,874 --> 00:10:02,619
"Искам храна!"

58
00:10:42,046 --> 00:10:43,754
"Какво ядеш?"

59
00:10:45,425 --> 00:10:46,459
"Нищо!"

60
00:10:46,676 --> 00:10:47,839
"Отвори си устата!"

61
00:10:59,318 --> 00:11:01,025
"Лъжец, това е свещ!"

62
00:11:02,153 --> 00:11:04,822
"Това? Отвратително!"

63
00:11:08,870 --> 00:11:12,157
"Ако мислех, че ме лъжеш,
щях да ти разпоря стомаха!"

64
00:11:42,199 --> 00:11:44,520
"Един от нас трябва
да се престраши от бурята,

65
00:11:44,521 --> 00:11:46,149
ако искаме да намерим храна."

66
00:11:48,329 --> 00:11:50,158
"Елате тук, и двамата!"

67
00:11:51,668 --> 00:11:54,585
"Който изтегли
най-ниската карта, отива!"

68
00:12:11,482 --> 00:12:13,309
"На теб се падна!"

69
00:12:20,702 --> 00:12:24,118
"Късмет, и не забравяй
да донесеш сланината!"

70
00:12:49,860 --> 00:12:54,239
В ледената пустош,
законът търсеше Черния Ларсън.

71
00:13:56,434 --> 00:14:00,101
Отчаян и гладен,
на Деня на благодарността.

72
00:14:00,314 --> 00:14:01,573
И все пак имаше нещо,

73
00:14:01,674 --> 00:14:03,601
за което можеше
да бъде благодарен.

74
00:14:13,455 --> 00:14:16,045
"Не е готово още.
Още две минути."

75
00:14:16,166 --> 00:14:17,791
"Хайде, хайде."
каза Големия Джим.

76
00:16:57,934 --> 00:16:59,894
След като претърси
околността за храна...

77
00:17:00,103 --> 00:17:02,477
Малкият човек трябваше
да признае, че не намери нищо...

78
00:17:02,690 --> 00:17:04,595
... дори и полска мишка.

79
00:17:14,038 --> 00:17:15,694
От страшния глад...

80
00:17:15,913 --> 00:17:18,284
Джим стана истеричен.

81
00:17:20,794 --> 00:17:23,331
"Храна, храна!" ревеше той.

82
00:17:25,508 --> 00:17:27,216
"Мога да сложа и другата обувка!"

83
00:17:27,427 --> 00:17:29,799
"Не! Всичко друго, но не и това!"

84
00:17:32,766 --> 00:17:35,220
Бедният Джим, не можеше
да понесе това.

85
00:18:26,870 --> 00:18:28,577
"Какво става?"

86
00:18:28,787 --> 00:18:30,829
"Помислих те за пиле!"

87
00:18:40,050 --> 00:18:42,338
"Запали огъня!"

88
00:19:05,706 --> 00:19:07,534
"Какво става с теб?"

89
00:19:08,666 --> 00:19:10,874
"Ела, птицо хубава!"

90
00:19:11,089 --> 00:19:12,547
"Не се вдетинявай!"

91
00:19:24,686 --> 00:19:26,928
"Хей, престани! Това съм аз!"

92
00:19:29,439 --> 00:19:31,349
"Ти!" извика Джим.

93
00:19:32,652 --> 00:19:34,311
"Съжалявам,
може би полудявам!"

94
00:19:34,529 --> 00:19:37,103
"На мен ли говориш?!"

95
00:19:40,830 --> 00:19:42,451
"Ти влез вътре,

96
00:19:42,552 --> 00:19:44,514
а аз ще взема пушката,
да не я загубиш"

97
00:20:13,825 --> 00:20:15,677
Пиле или не,

98
00:20:15,678 --> 00:20:18,373
малкият човек изглеждаше
апетитен за Големия Джим.

99
00:23:04,062 --> 00:23:05,654
Междувременно Черния Ларсън

100
00:23:05,655 --> 00:23:08,012
навлезе в златната планина
на Джим.

101
00:23:21,578 --> 00:23:23,574
Дойде време
всеки да поеме по своя път.

102
00:23:23,793 --> 00:23:25,193
Джим към своята златна мина,

103
00:23:25,194 --> 00:23:26,994
а нашият герой
към своята съдба.

104
00:23:27,214 --> 00:23:30,710
"Сбогом, радвам се,
че се запознахме."

105
00:23:47,023 --> 00:23:50,314
Коварството очакваше Джим
при неговото злато.

106
00:24:05,799 --> 00:24:09,129
Той погледна Ларсън в очите

107
00:24:09,803 --> 00:24:11,841
и видя душата на подлец.

108
00:24:34,038 --> 00:24:36,033
Робувайки на непочтеността си...

109
00:24:36,249 --> 00:24:39,084
Ларсън пропадна
в своята неизбежна орис.

110
00:25:03,403 --> 00:25:06,901
Между ледовете се гушеше
едно малко градче...

111
00:25:07,118 --> 00:25:10,283
Стоплено от живот,
любов и желания.

112
00:25:16,043 --> 00:25:17,239
Джорджия.

113
00:25:31,517 --> 00:25:33,309
Джак беше любимец на дамите!

114
00:25:34,771 --> 00:25:36,051
Джорджия беше импулсивна...

115
00:25:36,273 --> 00:25:37,933
горда и самоуверена.

116
00:25:54,169 --> 00:25:56,207
Нощем Джорджия работеше
като танцьорка.

117
00:26:18,448 --> 00:26:20,439
Джак беше много привлечен
от Джорджия

118
00:26:20,657 --> 00:26:22,782
Може би точно това
я отблъскваше от него.

119
00:26:51,651 --> 00:26:53,359
Една вечер Малкият Човек
наближи салона...

120
00:26:53,570 --> 00:26:56,406
където всичко излъчваше
удоволствие,

121
00:26:56,657 --> 00:26:58,733
и се забравяха
несбъднатите мечти.

122
00:28:49,119 --> 00:28:51,113
"Джорджия, защо се държиш
така лошо с Джак!"

123
00:28:51,539 --> 00:28:53,908
"Той те харесва."

124
00:28:54,751 --> 00:28:56,910
"Той харесва всички."

125
00:28:57,130 --> 00:28:59,500
"Омръзна ми това място!"

126
00:28:59,715 --> 00:29:01,237
"Бих се отказала от всичко,

127
00:29:01,238 --> 00:29:03,380
ако си намеря
някой почтен човек!"

128
00:29:07,264 --> 00:29:09,887
"Ще си намеря такъв някой ден."

129
00:29:11,477 --> 00:29:12,972
След това тя се обърна...

130
00:29:13,187 --> 00:29:15,727
... огледа...

131
00:29:16,275 --> 00:29:17,898
... огледа.

132
00:30:50,508 --> 00:30:52,335
"Нахакана си!",
помисли си Джак.

133
00:30:52,550 --> 00:30:55,671
"Слез на земята.
Отиваме да танцуваме!"

134
00:30:56,847 --> 00:30:58,676
"Хей, изсвирете нещо!"

135
00:31:03,315 --> 00:31:05,685
"Казах, ще танцуваме!"

136
00:31:05,902 --> 00:31:07,692
"Моля?" каза Джорджия.

137
00:31:07,905 --> 00:31:09,397
За да покаже презрението си
към Джак...

138
00:31:09,614 --> 00:31:12,735
тя избра най-окаяния скитник
в салона.

139
00:31:13,658 --> 00:31:15,154
"Хей ти, ела тук!"

140
00:31:18,291 --> 00:31:20,747
"Да, ти.
Искаш ли да танцуваме?"

141
00:31:24,838 --> 00:31:28,256
"Както виждаш не танцувам
с когото и да било."

142
00:34:08,778 --> 00:34:12,144
И смелия рицар
застана да брани...

143
00:34:12,364 --> 00:34:13,692
... нейното убежище.

144
00:34:53,746 --> 00:34:55,387
"Ако искаш да направиш
впечатление на някоя дама,"

145
00:34:55,388 --> 00:34:56,370
каза Джак,

146
00:34:56,379 --> 00:34:58,830
"трябва да си пооправиш
шапката! Ето така!"

147
00:35:00,626 --> 00:35:02,502
"Ах, ти! Ето ти!"

148
00:35:13,892 --> 00:35:17,310
"Не знаех, че съм толкова силен"
каза Малкия Човек.

149
00:35:43,550 --> 00:35:46,757
Колибата на Ханк беше наблизо.

150
00:35:46,971 --> 00:35:49,466
Ханк беше минен инженер,
който живееше сам

151
00:35:49,723 --> 00:35:51,005
и понякога отиваше
на дълги експедиции

152
00:35:51,027 --> 00:35:52,223
в Далечния Север.

153
00:35:52,436 --> 00:35:53,977
Ханк беше добър и човечен.

154
00:35:54,189 --> 00:35:55,897
А нашия герой
измръзнал и гладен.

155
00:35:56,106 --> 00:35:58,778
Бобът миришеше приятно,
а кафето беше топло

156
00:35:58,985 --> 00:36:00,099
И така на Малкия Човек
му дойде идея

157
00:36:00,319 --> 00:36:02,316
как да получи закуска.

158
00:37:49,365 --> 00:37:52,150
Големият Джим се свести,

159
00:37:52,366 --> 00:37:54,024
но си изгуби паметта.

160
00:38:12,762 --> 00:38:14,804
Партньорът на Ханк пристигна.

161
00:38:15,016 --> 00:38:17,305
Двамата са готови да отпътуват
на дълга експедиция.

162
00:38:17,519 --> 00:38:19,724
Ханк съобщи
на своя съдружник...

163
00:38:19,938 --> 00:38:22,812
че оставя колибата си
на грижите на Малкият Човек.

164
00:38:26,405 --> 00:38:29,277
"Не забравяй да храниш
магарето!"

165
00:38:58,650 --> 00:38:59,838
От онази вечер в салона,

166
00:38:59,839 --> 00:39:02,066
Малкият Човек не беше
виждал Джорджия...

167
00:39:02,487 --> 00:39:04,729
но една случайност
ги събра отново заедно.

168
00:39:58,511 --> 00:40:01,216
Нейната красота огряваше стаята

169
00:40:01,430 --> 00:40:04,880
и изпълваше с музика душата му.

170
00:40:05,143 --> 00:40:06,903
Когато го представи
на приятелките си,

171
00:40:06,904 --> 00:40:08,392
неговото сърце започна да пее.

172
00:40:22,955 --> 00:40:25,493
Докато те се грееха,
той се извини и отиде за дърва.

173
00:41:04,710 --> 00:41:07,119
И в тази колиба,
тайната му беше разкрита...

174
00:41:07,340 --> 00:41:08,833
... неговата любов към Джорджия.

175
00:41:09,050 --> 00:41:11,043
Девойките се смееха...

176
00:41:11,258 --> 00:41:13,086
за да прикрият
своето състрадание.

177
00:41:13,304 --> 00:41:15,711
Работата им на танцьорки
не им разрешаваше

178
00:41:15,932 --> 00:41:17,343
да разкриват сърцата си.

179
00:41:17,558 --> 00:41:19,930
Затова те решиха
да се пошегуват с него.

180
00:41:26,778 --> 00:41:28,686
Седейки в полумрака...

181
00:41:28,906 --> 00:41:31,231
лицата им сияеха дяволито...

182
00:41:31,617 --> 00:41:34,236
но неговото сърце пееше.

183
00:41:58,522 --> 00:42:01,193
Тя го галеше по косата
и флиртуваше.

184
00:42:01,402 --> 00:42:03,725
Той знаеше, че се шегува
с него, но беше щастлив.

185
00:42:03,943 --> 00:42:06,438
Понеже тя е тук,
държи го за ръката

186
00:42:06,657 --> 00:42:08,115
и му се усмихва.

187
00:42:18,377 --> 00:42:22,043
"Тук е приятно. Надявам се
да ни поканиш отново!"

188
00:42:22,299 --> 00:42:23,581
Дали се шегуваше с него?

189
00:42:23,801 --> 00:42:26,089
Той се наслаждаваше на
топлината от нейното внимание,

190
00:42:26,303 --> 00:42:28,794
а тя на топлината
на неговия стол.

191
00:42:53,084 --> 00:42:54,248
Но сега тя си тръгваше

192
00:42:54,461 --> 00:42:58,456
и той отново оставаше сам...
в своето тъжно

193
00:42:58,674 --> 00:43:01,130
и самотно съществувание.

194
00:43:01,343 --> 00:43:02,506
"Извинете," каза Малкият Човек

195
00:43:02,719 --> 00:43:05,675
"но, м-м-м" липсваха му думи.

196
00:43:08,018 --> 00:43:09,727
"Наистина ли искате
да дойдете отново?"

197
00:43:09,938 --> 00:43:12,644
"Разбира се", каза Джорджия.
"Какво ще кажете, момичета?"

198
00:43:12,942 --> 00:43:14,409
"Ще дойдем за вечеря
на Нова Година!",

199
00:43:14,410 --> 00:43:15,411
отговориха девойките.

200
00:43:15,527 --> 00:43:16,558
"Много добре", каза Джорджия,

201
00:43:16,779 --> 00:43:18,818
"Ще дойдем за вечеря
на Нова Година."

202
00:44:19,516 --> 00:44:23,016
Точно в този момент, Джорджия
се върна за ръкавиците си.

203
00:44:42,917 --> 00:44:45,491
В следващите няколко дни,
той се потруди здравата...

204
00:44:45,714 --> 00:44:47,955
да заработи пари
за новогодишната вечеря.

205
00:46:05,305 --> 00:46:06,631
ЗАТВОР

206
00:46:14,730 --> 00:46:18,682
Новогодишната вечер!
Нови надежди и мечти!

207
00:48:36,766 --> 00:48:40,304
Джорджия беше тук и
нежно му се усмихваше.

208
00:48:40,521 --> 00:48:42,847
И момичетата искаха
да си говорят с него.

209
00:48:43,150 --> 00:48:44,609
Но той не можеше
да говори от щастие.

210
00:48:44,817 --> 00:48:46,378
Единственото нещо,
което го вълнуваше бе,

211
00:48:46,379 --> 00:48:47,853
че Джорджия беше тук.
Джорджия!

212
00:48:48,072 --> 00:48:50,479
Той мънкаше и заекваше
и накрая каза:

213
00:48:50,701 --> 00:48:52,860
"Не мога да произнеса реч!
Но ще ви потанцувам!"

214
00:48:53,077 --> 00:48:55,484
И потанцува, с хлебчетата.

215
00:50:37,364 --> 00:50:39,688
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

216
00:52:31,246 --> 00:52:32,942
Докато се забавляваха,

217
00:52:32,943 --> 00:52:35,871
Джорджия се сети
за обещанието си.

218
00:52:37,082 --> 00:52:39,456
"Хайде да отидем при
Малкия Човек!", каза тя.

219
00:53:18,966 --> 00:53:20,376
"Ще се помайтапим с него",
каза Джак.

220
00:53:20,591 --> 00:53:23,214
"Джорджия ще влезе първа,
а след това ние ще го стреснем."

221
00:54:19,699 --> 00:54:20,860
"О, забрави." каза Джак.

222
00:54:20,961 --> 00:54:22,785
"По-добре обърни малко
внимание на мен"

223
00:54:45,438 --> 00:54:47,146
Следващите дни в Кадастъра,

224
00:54:47,357 --> 00:54:51,437
Големият Джим твърдеше,
че е намерил планина от злато.

225
00:54:55,742 --> 00:54:57,486
"Къде е това място?"

226
00:54:57,786 --> 00:55:00,193
Но паметта на Големия Джим
му изневеряваше.

227
00:55:00,410 --> 00:55:02,987
Всичко, което се сещаше бе,
че е близо до бараката.

228
00:55:10,924 --> 00:55:15,213
"Бараката! Ако я намеря,
ще намеря и мината!"

229
00:55:15,765 --> 00:55:17,843
"Но не мога да си спомня къде е!"

230
00:55:33,744 --> 00:55:36,283
"Хей", каза Джак,
"Джорджия те търсеше."

231
00:55:36,498 --> 00:55:37,577
Как можеше този простак

232
00:55:37,791 --> 00:55:40,578
така да произнася името й!

233
00:55:40,794 --> 00:55:42,703
За малко отново да го удари...

234
00:55:42,923 --> 00:55:46,753
но се отказа.

235
00:56:01,275 --> 00:56:03,764
Но това беше истина.

236
00:56:03,986 --> 00:56:05,150
Джорджия наистина го търсеше.
Беше му написала писмо.

237
00:56:05,406 --> 00:56:08,656
Прости ми, че не дойдох
на вечерята.

238
00:56:08,865 --> 00:56:12,282
Бих искала да се видим
и да ти обясня всичко

239
00:56:26,262 --> 00:56:30,390
И докато той търсеше Джорджия,
Големият Джим търсеше него.

240
00:56:38,359 --> 00:56:41,146
"Ти, ти!" каза Големият Джим.

241
00:56:44,366 --> 00:56:48,446
"Теб търся!"

242
00:56:48,662 --> 00:56:50,820
"Бараката! Къде е тя?"

243
00:56:51,038 --> 00:56:52,415
"Кажи ми!"

244
00:56:52,625 --> 00:56:55,246
"Къде е бараката?"

245
00:56:55,795 --> 00:56:58,286
"Къде е?"

246
00:56:58,966 --> 00:57:01,207
"Най-накрая ще намеря
своята златна планина!"

247
00:57:01,426 --> 00:57:02,837
"Тръгвай, бързо!"

248
00:57:03,264 --> 00:57:04,636
"Ще дойдеш с мен!"

249
00:57:04,846 --> 00:57:08,513
"Заведи ме до бараката,
и ще те направя милионер!"

250
00:57:11,213 --> 00:57:12,880
Джорджия.

251
00:57:12,899 --> 00:57:14,603
"Момент!" каза малкият Човек.

252
00:57:22,034 --> 00:57:24,572
"Нищо не ми обяснявайте.
Обичам ви."

253
00:57:24,788 --> 00:57:26,747
"Ще ви освободя
от този начин на живот!"

254
00:57:26,956 --> 00:57:30,324
"Тръгвам, но ще се върна."

255
00:57:42,348 --> 00:57:45,385
Изтощени те пристигнаха
при бараката.

256
00:57:49,940 --> 00:57:51,899
"Ха!" каза Джим.
"Сега ще свършим бързо!"

257
00:57:52,109 --> 00:57:55,194
"Донеси храната!
Утре ще потърсим мината."

258
00:57:56,238 --> 00:57:59,276
"Пийни, ще се сгрееш."

259
00:58:35,951 --> 00:58:38,573
"Този бут е тежък"
каза Малкият Човек.

260
00:59:42,361 --> 00:59:44,896
Но съдбата се пошегува с него.

261
00:59:45,112 --> 00:59:47,899
И този път стихията
започна да бучи и гърми,

262
00:59:48,119 --> 00:59:51,034
но не успя да събуди
нашият герой.

263
01:00:10,559 --> 01:00:12,434
След това дойде зората...

264
01:00:19,570 --> 01:00:22,907
Той се събуди без спомен
за предишната вечер,

265
01:00:23,199 --> 01:00:24,907
но с усещането,

266
01:00:25,117 --> 01:00:26,779
че нещо се е случило.

267
01:00:43,474 --> 01:00:46,556
"Добре, отивам да закуся."

268
01:01:11,337 --> 01:01:14,505
"Никога не ми е било
толкова лошо."

269
01:01:27,858 --> 01:01:29,399
"Усещаш ли, нещо се люлее?"

270
01:01:29,650 --> 01:01:30,813
"Това е в стомаха."

271
01:02:22,584 --> 01:02:23,997
"Не е в стомаха."

272
01:02:38,061 --> 01:02:41,562
"Да отидем на другата страна.
Да видим докъде ще отиде."

273
01:03:06,178 --> 01:03:08,883
"Като че ли нещо отдолу липсва."

274
01:03:11,182 --> 01:03:13,307
"Ще изляза да погледна."

275
01:04:08,082 --> 01:04:09,992
"Не се безпокой", каза Джим.

276
01:04:10,209 --> 01:04:13,624
"Полека!
Не мърдай! Не дишай!"

277
01:04:17,006 --> 01:04:20,126
"Казах не дишай, глупако!"

278
01:04:24,140 --> 01:04:27,476
"Можеш да изкараш човек
извън нерви!"

279
01:04:30,316 --> 01:04:32,722
"Стой мирно." каза Джим.

280
01:04:32,942 --> 01:04:34,652
"Няма повод за страх."

281
01:04:49,212 --> 01:04:51,752
"Малко повече самообладание!"

282
01:04:58,014 --> 01:05:00,799
"Сега слушай,
имам много добра идея".

283
01:05:01,017 --> 01:05:02,972
"Сложи си ръцете така,
че да изляза първо аз!"

284
01:05:29,049 --> 01:05:30,672
"Разбираш ли ме?"

285
01:05:30,883 --> 01:05:33,457
"В главата ти цари хаос!"

286
01:05:33,678 --> 01:05:35,422
"Нямаш нито психология,
нито контрол!"

287
01:05:55,494 --> 01:05:58,248
И Големия Джим
намери своята цел.

288
01:06:02,994 --> 01:06:05,748
"Намерих моята територия,
моята златна планина."

289
01:06:35,625 --> 01:06:37,534
"Ще бъдем богати!"

290
01:06:37,752 --> 01:06:39,661
"Ще бъдем милионери!"

291
01:06:41,024 --> 01:06:42,636
И те станаха такива.

292
01:07:04,449 --> 01:07:05,944
Връщайки се в къщи,

293
01:07:06,159 --> 01:07:08,533
те замениха дивата Аляска

294
01:07:08,788 --> 01:07:10,332
за страна от мед и мляко

295
01:07:10,540 --> 01:07:13,376
в рога на изобилието.

296
01:07:13,583 --> 01:07:16,504
Станаха известни,
търсеха ги репортери.

297
01:07:23,804 --> 01:07:27,009
В тяхната луксозна каюта
ги посрещнаха с добре дошли.

298
01:07:46,206 --> 01:07:48,495
Репортерът искаше да напише
историята на живота му:

299
01:07:48,706 --> 01:07:51,115
"От парцалите до богатството..."
и той великодушно се съгласи.

300
01:08:04,850 --> 01:08:06,312
Джим имаше маникюристка.

301
01:08:06,519 --> 01:08:09,014
"Не ноктите! Мазолите!"

302
01:08:11,862 --> 01:08:13,437
На репортера му хрумна идея...

303
01:08:13,652 --> 01:08:15,862
да ги снима в
рударските им дрехи

304
01:08:16,073 --> 01:08:17,945
за да изглежда историята
по-истинска.

305
01:08:40,517 --> 01:08:42,073
Джорджия също беше
на палубата.

306
01:08:42,074 --> 01:08:44,383
Никой не знаеше
за присъствието на другия.

307
01:08:44,606 --> 01:08:47,771
Тя чу, че се говори
за пътник без билет.

308
01:10:19,754 --> 01:10:21,132
"Ти!" каза тя.

309
01:10:21,342 --> 01:10:23,581
"Мислех, че никога повече
няма да те видя!"

310
01:10:23,801 --> 01:10:25,595
Тя си помисли,
че той е пътникът без билет.

311
01:10:42,074 --> 01:10:44,373
Офицерът искаше да го арестува.

312
01:10:44,374 --> 01:10:47,116
Тя се принуди
да му плати билета.

313
01:10:56,964 --> 01:10:58,792
"Това не е нередовен пътник!"
каза капитанът.

314
01:10:59,008 --> 01:11:01,415
"Това е партньорът на Джим,
мултимилионерът!"

315
01:11:03,680 --> 01:11:06,005
Разбира се, всички се извиниха.

316
01:11:07,309 --> 01:11:09,219
Малкият Човек се престраши

317
01:11:09,435 --> 01:11:12,357
и съобщи на служителя,
че има гостенка.

318
01:11:22,076 --> 01:11:24,532
"Коя е дамата?"
попита репортера.

319
01:11:25,665 --> 01:11:26,910
"Шушу-мушу..."

320
01:11:27,376 --> 01:11:29,699
"А, така ли!? Честито!"

321
01:11:29,961 --> 01:11:33,210
Това ще бъде много добра
история, с щастлив край.

322
01:11:34,633 --> 01:11:35,794
И това наистина беше...

323
01:11:36,052 --> 01:11:38,011
... щастлив край.

324
01:11:45,060 --> 01:11:50,000
КРАЙ