Има място, което се намира
над всичко останало...

място, където се гонят мечти
над облаците,

място, където само
силните и късметлиите оцеляват.

Покрива на света,
където вятъра е безмилостен,

е безлюдно и смъртоносно място,
където хората не могат да живеят.

Всяко вдишване изгаря дробовете
като студен огън.

Много хора са загинали там,
на върха известен като Еверест.

Когато бях малък,
баща ми ми казваше...

че най-високата планина в света
е дома на боговете.

Нашите хора, шерпите,
са будисти.

Ние наричаме върха Еверест "Чомолунгма",
на богинята, която живее на върха.

Повече от 50 години, тези които се опитват
да изкачат върха се провалят или загиват.

Но през 1953, върхът е изкачен
от двама алпинисти...

Едмън Хилари и баща ми,
Тензинг Норгей.

Когато бях петгодишен,

палех свещи в чест
на планинските богове...

които пазеха баща ми
на върха на света.

Той казваше, че планините
го зареждат с огромна сила.

Мислех си, че беше най-смелия
човек на Земята.

Днес, 40 години по-късно след неговото
велико изкачване на Еверест,

аз тренирам за да направя
свой опит за изкачване.

Мисля, че това е в кръвта ми.

Първото нещо, което научих бе
как да се пазя самия себе си.

Това е единствения начин да се задържиш
ако се подхлъзнеш...

и тръгнеш да се пързаляш
по стръмен заледен склон.

Баща ми беше герой.

Преди да си отиде, баща ми
ме предупреди за опастностите на Еверест.

Но аз винаги съм чуствал някаква жажда отвътре
да се докосна до легендата му,

затова трябва да опитам.

Тази пролет, Джамлинг ще се приъседини
към експедиция до Еверест...

ръководена от Ед Вистърс от Сиатъл.

Ед се е изкачвал на Еверест четири пъти.

Той тренира всеки ден,
дори когато е на почивка в Юта.

Събрах група от високо квалифицирани
катерачи...

да съдействат на учен, който изучава
геологията в района на Еверест.

Тази година моята годеница, Паула,
ще бъде ръководител на базовия лагер.

Ние отиваме на Еверест само след два
месеца откакто сме се оженили.

Аз определях Еверест
като евтино място за меден месец.

Разликата между
мен и Ед е...

че когато караме пет часа колелета
аз го наричам тренировка.

А той загрявка.

Третия водач на тази група...

ще бъде добре подготвената млада
алпинистка от Барселона.

Арасели Сегара се е качвала
и преди по високите планини,

но тя е добре известна с
с уменията си в скалното катерене.

Харесва ми да ходя на плаж
и просто да се размотавам,

но предпочитам да се катеря из планините.

Не се опитвам да докажа нищо.
Просто обичам да се катеря.

Това е моя страст, това е всичко.

Ако тя успее да се изкачи на върха на Еверест,

Арасели ще бъде първата жена
Испанка в историята, която го е направила.

Докато тренира в Мексико,

Реалната цел на Арасели
е от другата страна на земното кълбо.

Масивът на Еверест е част от
най-високата планинска верига в света...

Хималаите, които се простират
1,500 мили сред Азия.

Много отдавна заледените върхове
на Хималаите...

са лежали на мястото на столицата на Непал, Катманду,

огряни от Слънцето, в топла
субтропична долина.

Обичам този град.

През 1953, Катманду е бил
изходната точка...

за баща ми и Хилари.

На 15 март, се събрахме всички от групата
да направим последните планове.

Алпинистите бяха дошли до Катманду

да помогнат на учен от
Англия, Роджър Билам.

Роджър имаше нужда от алпинисти
за да поставят инструменти високо в планината...

за да може да изучава нейната геология.

Сумио Цузуки от Япония ще
документира експедицията.

Незнам дали съм
достатъчно силна.

Никога не съм се катерила по Еверест
и имам желанието да го видя.

Имаме общо три тона багаж,

и вероятно около половината до две трети
от тях е храна.

Това винаги е била една от мечтите ми, нали знеш ,
от дете, да изкача върха.

Утре ще прелетим с хеликоптер
до полите на Еверест.

Сумио се приъседини към мен
в завъртането на молтвените колелета...

за да отправим молитви
за опасностите които ни очакват.

Когато видях какъв стар, разнебитен
руски хеликоптер е наел Ед,

Проумях, че ще имаме нужда от всички
от всички молитви, които отправихме.

Този товарен самолет няма да може да
прелети до Базовия лагер,

но ще ни даде добра преднина,
от 9,000 стъпки.

От там ще изминем пеша
30 мили до базовия лагер на масива Еверест.

Обичам да изкачван най-високите
върхове в света.

Повечето от тях са тук,
в Хималаите.

Страстта на Арасели
са високите части на планините.

Мисията на Роджър Билам е
да разбере как са се образували.

Континентите постоянно се движат
и когато две огромни маси земя се сблъскат,

всичките земни пластове трябва да отидат
някъде, затова се издигат на горе.

Точно при такъв сблъсък
се образува планинската верига на Хималаите.

Преди повече от 100 милиона години,
земята, която наричаме Индия...

започнала да се движи на север, към Азия.

Докато континентите бавно се притискали,
Индия се подпъхнала под Азия.

Масата помежду се нагънала
нагигнала,образувайки Хималаите.

Индия все още се набутва
под Азия,

затова всяка година, височината на връх Еверест
се увеличава с четвърт инч.

Еверест се извисява,

на 29,028 фута, пет мили и половина,
над морското равнище,

което го прави най-високия
връх на Земята.

Високите планини са се образували
от много леки движения...

Роджър се опитва да ги засече
с G.P.S. сателитни приемници.

Роджър е, ъъъ...

се радва да ти обясни
какво той е научил.

Геологията, това е неговия живот.

Мощните подземни сили,
които повдигат тези планини...

на пет мили височина предизвикват
също и масивни земни трусове.

В селища като Кумджунг, повечето къщи
са построени така, че да издържат на трептения.

Не можем да предскажем кога точно ще има,
земетресение,

Но ако нашата група успее
да направи G.P.S. измервания на Еверест...

ще получим приближение до датата
на едно евентуално такова.

По хребетите на повече от 13,000 фута височина...

се намира усамотения
будистки манастир Тянгбоче.

Преди 43 години, баща ми...

се е отбил в този манастир
за да получи благословия да се качи на Еверест.

Шерпите вярват,
че боговете от планината...

пазят тези, които ги почитат

а гордостта и дързостта
могат да ядосат боговете...

което ще причини големи нещастия,
дори смърт.

С конвой от 60 тибетски бивола
носещи нашия багаж...

ние се покачихме до Базовия лагер,
5,000 фута по-нагоре.

Колкото по-високо алпинистите се изкачват,
толкова риска от разболяване се повишава.

Но ако набират височина постепенно,

тялото само се приспособява
към зоната на разредения въздух.

Нарича се "аклиматизация."

Броят на червените кръвни телца се увеличава
двойно и така кръвта може да пренася повече кислород.

Оцеляването на 29,000 фута
е предизвикателство за медицинските факти.

Човек поставен от морското равнище
директно на върха на Еверест...

ще изпадне в безсъзнание само за няколко минути,
и скоро след това ще умре.

Тези които са загинали на Еверест...

са почетени с паметници от камъни
наречени "чортъни."

Докато се разхождаш в Кхумбу,
ще видиш чортъни.

Замисляш се за хората, които са загинали
за тази планина, която ние се готвим да изкачваме.

И това ме кара да се замисля
са собствената си безопастност.

На 2 април, стъпахме
на Еверест.

Тук, на един огромен ледник,
устроихме нашия базов лагер.

До нашите палатки има още много
на дузина други експедиции,

всички с една и съща цел...

връх, който се намира 2 мили по-високо.

Ед е обезпокоен, че има твърде
много групи в планината,

и някои от тях имат критична липса
на опит.

Джамлинг
е отговорен за пренасянето на багажа ...

и изпращането на групата с най-силните
шерпи... това ще е атакуващия отбор.

Повечето шерпи като мен могат да носят
много тежък товар на високо...

без да се разболеят и да един дъх.

Нашата кръв пренася повече кислород.

Затова когато казвам, "катеренето
е в кръвта ми," не се шегувам.

Въпреки, че харесвам всеки от групата,

никога не съм предполагала, че ще събера
30 души покрай моя меден месец...

30 гладни души.

Главния готвач се казва Чиянгба.

Той винаги пее и се смее...

и е наистина забавен тип.

По няколко пъти на ден в базовия лагер...

се чува грохот на лавина.

Сто и петдесет души са загинали
на Еверест.

Около тридесет от тях
са погубени от лавини.

Надяваме се да спазваме същия маршрут...

по който са минали баща ми и Едмънд Хилари
през 1953.

Три са основните опасни зони.

Първо се преминава през ледопада Кхумбу,

кудето огромни ледени кули
се стоварват без предупреждение.

след това е стръмната и ледена стена на Лхотце,

която се издига на 4000 фута.

Третата опасна зона е
югоизточния ръб, близо до върха.

Ледопадът е замръзнала река
дълбока около 500 фута,

която се свлича по склона
почти 4 фута на ден.

Някои от гигантските ледени блокове
тежат над 4 тона,

и ако те се свлекат внезапно
могат да те премажат на място.

На ледопада използваме подвижни стълби,

за да преминем пукнатини те.

Предпочитам да падна по-рано, сега,

по-късно не искам да падам отново.

Когато погледнеш надолу се чудиш,
"Колко ли е дълбока тази пукнатина?"

Е, не искам да разбирам.

Шерпите казват, че ако
паднеш в ледена пукнатина,

ще се спуснеш до Америка.

Като се изкачихме по ледопада,

се заехме с построяването на Средния лагер,
където ще прекараме няколко седмици да се аклиматизираме.

Ако отидеш твърде на високо прекалено рано,
рискуваш да получиш белодробен оток,

дробовете ти почват да се пълнят
с течност и това може да те убие.

В средния лагер алпинистите трябва да започнат
да пият повече вода,

която си набавят като топят сняг.

Сухия въздух изсмуква влажносста от
всяко вдишване и те кара да кашляш.

Сумио получи две пукнати ребра
от пристъпи на кашлица.

Всеки път когато носачи слизаха
обратно при Паула, в Базовия лагер,

и носеха видео записи, защото
тя искаше да види с очите си че съм добре.

Това бе нашия меден месец, в крайна сметка.

- Да видим какво имаме.
- Йее, имаме...

най-вероятно парче,
леко задушена шунка...

залята с малко горчица.

Изглежда, че е време за закуска в
ъ, базовия лагер. Това е твърде скучно.

Сега си мисля за сладолед...

с шоколад.

и малко сметана на върха.

Би било прекрасно.

Типично.

7 май.
След 5 седмици на надморкса височина 22,000 фута,

групата се е аклиматизирала.

Сега всяка какпка кръв
може да пренася повече кислород.

Готови са да се качат на върха.

Точно сега върха е вхръхлетян
от вледеняващи ветрове с ураганна сила.

Почти цяла година бури и силни
ветрове правят Еверест недостъпен,

но по някой път през май можеш да случиш
на седмица с топло и ясно време,

което ти позволява един вид
пролука да се промъкнеш до върха.

Просто беше много ветровито нагоре,
затова избрах да остана.

Не е лесно,
като гледаш другите отбори да потеглят...

и се чудиш дали може би не изпускаш
единствения си шанс да стигнеш до върха.

От останалите 12 групи,
най-голямата се ръководи...

от мой добър приятел Роб Хол
от нова Зеландия,

много опитен Еверестки алпинист.

Споменът за 8 май, и дните
след това, винаги ще ме спохождат.

Този ден, по стръмната,
ледена стена на Лхотце,

ние наблюдавахме колона от над 50 алпинисти,
включително и моя приятел Роб Хол.

те се бореха три дни,
не спираха да се катерят за да достигнат върха.

По това време, още тогава, почуствах притеснение,

Никога не съм предполагал в какъв кошмар
са въвлечени.

Два дни по-късно, повечето от
същите алпинисти се подготвяха за върха.

По-късно на този фатален ден,
свирепа буря...

се развихри в по-високата част на планината
без предупреждение.

Над две дузини алпинисти се бяха
пръснали по пътя към върха,

много от тях бяха попаднали
в клопка на планината...

твърде на високо за да слазят благополучно.

В последните светли часове на деня
няколко алпиниста...

намират начин да слязат до
до хаоса в Последния лагер,

но за останалите изглежда е невъзможно.

И преди хора са били хванати в капан
от бури по склоновете на Еверест,

но доста голяма част са оцелявали.

Заклещените алпинисти останаха
без кислород в ботилките.

Когато студа на вятъра достигна
100 градуса под нулата,

17 алпинисти бяха още в капан
на планината... включително Роб.

Когато настъпи ноща, повечето
алпинисти прикленаха долу...

просто с надеждата да оцелеят през ноща.

Когато Паула ми се обади тази нощ
тя ми напомни...

че съпругата на Роб, Джейн
е бременна в седмия месец.

Всички бяхме напрегнати от факта...

че имаме приятели високо горе в планината,
в бурята, които се борят за живота си,

но се надявахме че някои от тях може би
ще успеят да се спасят.

Знаех, че повече няма да мога да заспя.

На следващата сутрин разбрахме ,че
7 алпиниста са изчезнали.

Но с един от заклещените алпинисти
имахме радио връзка... Роб Хол.

Той бе надвил студа
и бе оцелял през ноща...

на полярния вятър на 28,000 фута надм. височина.

Роб не можеше да намери сили
дори да помръдне,

но не бе готов да се предаде.

Изчисти леда от маската си
и започни да се движиш.

Трябва да се придвижиш
до Южния връх...

Да говоря на Роб по радиото беше мъчно.

- От там надолу по склона.
-ОК.

Не можех нищо да направя за него.

Аз бях в средния лагер,а той бе
на най-малко два часа път от тук.

Не можехме да чакаме цял ден.

Използвахме примитивната радиостанция,
за да свържем...

Роб и жена му Джейн в Нова Зеландия.

Когато ги чухме да си говорят
по станцията,

Разбрах, че всичко е загубено.

Всички се разплакахме.

След това избраха име за
нероденото си дете,

и Роб заспа при температури
под нулата,

Не можа да оцелее през ноща.

Точно под последния лагер,

алпинист, на име Бек Уедърс, прекарва
22 часа навън в бурята.

Останалите алпинисти го оставили
мислейки че е мъртъв,

и тогава,почти целия затрупан със сняг, с замръзнали
втвърдени крайници буквално,

Бек се изправя, оставя своята раница,
и отчаяно се опитва да ходи.

Всичко, което знаех е, че долкото ми издържат
краката и мога да стоя прав,

ще се движа право към лагера,

и че ако падна,
ще стана.

ако пак падна,
пак ще стана.

И ще продължавам да се движа
докато не стигна лагера,

или докато не се махна
от лицето на този връх.

Приятелите на Бек били сигурни,
че той лежи мъртъв в снега,

затова били доста стъписани,
когато го видели да се олулява към базовия лагер.

Живота на Бек виси на косъм,
но Ед е непоколебим да го спаси.

Снимачния екип оставиха техника...

и ме последваха
нагоре в бурята.

Току що загубихме Роб. Със сигурност няма
да губим и Бек.

Той беше толкова ослепен и толкова слаб
че трябваше да го поддържаме...

и да му местим
крака на всяка стъпка.

Дори с наша помощ Бек вече нямаше сили
да премине през ледопада.

Ще трябва да му се ампутират замръзналите
ръце, затова времето беше критично.

Трябваше да го отведем от там скоро.

Хеликоптер на над 20,000 фута
бе отговор на въпроса как да го спасим.

Тук горе въздуха е толкова разреден
че перките няма в какво да се удрят.

В някой момент летателния апарат може да
загуби височина и да падне.

Последното издигане дотук
се провали

но непалския пилот
Колонел Мадан K.C. реши да рискува.

Дори когато хеликоптера
долетя над водопада,

отцеляването на Бек бе
все още бе под съмнение.

Пилота имаше проблем с кацането.

Никой не знаеше дали няма да се сгромолясат някъде.

След като алпинистите качиха Бек в хеликоптера,

пилота се опитваше да отлети.

Най-накрая успя.

Когато потеглихме,
сълзите започнаха да падат,

а аз бях толкова благодарен, че съм жив.

Колонел Мадан, Ед Вистърс,
момчетата от филмовия екип...

В действителност на тях дължа живота си.

Колкото и забележително да бе това спасяване,

то не можеше да притъпи мъката
която бе обзела Еверест...

след най-ужасната гибел
в историята на върха.

Осем души загубиха живота си
в бурята.

Всички слязохме долу в базовия лагер.

Паула и аз се държахме
един за друг дълго време.

Трагедията бе голям удар за нашата група,

в частност и за мен
защото Роб ми беше близък приятел.

Много е тъжно като си помислиш за неговата
жена бремена в седмия месец,

и осъзнаваш, че моя добър приятел
няма да е там...

да види своето първо дете.

Ммм... почакай за момент.

Е, не искам да минавам по пътя...

по който загинаха толкова хора.

Не се боя...

да мина покрай тези замръзнали
мъртви хора.. да ги видя...

Не ми харесва това. Това е.

Базовия лагер се бе превърнал
в град на призраци.

Почти всички останали експедиции
си събраха багажа и напуснаха,

и ние си мислехме, че може би
също трябва да си тръгнем от тук.

Изпратих запитване до манастира,
дали трябва да се отказвам от изкачването.

От тогава минаха седем дни
и усещах, че мечтата ми се изплъзва.

Но когато получихме вести за Бек,

това ме накара да се почуствам
обнадежден и по-силен.

Няколко дни след като Бек се прибира
у дома, в Далас,

той започва бавно да възстановява
станалото.

В крайна сметка той щеше да загуби
двете си ръце от измръзването,

но той никога не загуби духа си,
волята си да живее,

и това бе забележителното
което повдигна нашия дух.

Започнахме да обмисляме
изкачване нагоре,

но все още силен вятър
събаряше преспи сняг от върха,

нещата не изглеждаха толкова добре.

Няма начин да се качиш ако е ветровито.

Ако не е възможно,
просто не е възможно и толкова.

Планината ти казва можеш ли да
се качиш или не.

Най-после получих
отговор от манастира.

Боговете не бяха против моето желание.

Всеки от алпинистити
взе същото смело решение.

Трябва да опитат отново.

Направиха пуха церемония
да прочистят духа си.

После оставиха настрана своята мъка...

и тръгнаха по стъпките на Ед
през ледопада, още веднъж.

Когато стигнахме до базовия лагер,

вятъра нагоре все още бе много силен.

Започнахме да си мислим
че трябва да се откажем.

Когато останалите шерпи казаха,
че се боят,

им отвърнах с това,
което баща ми ме е учил.

Алпиниста винаги трябва да се отнася
към планината с уважение...

и да бъде предпазлив, когато е лице в лице с опастностите.

Аз все още не бях готова, емоционално,

за новия опит на Ед да се качи на върха.

Затова събрах целия си кураж
и му казах да го направи.

Това бе най-трудното нещо, което някога съм правила.

Изоставахме с времето.

Решихме да се качим по-нависоко...

за да заемем по-близка позиция
до върха ако вятъра спре.

Но първо трябва да се изкатерим
по стената на Лхотце,

което ще бъде
изтощително двудневно катерене.

Лхотце е стръмна стена от лед,
висока 4,000 фута.

Използвахме фиксирани въжета
но тук умряха хора по същия начин.

Не успяваха да се включат, допускаха грешка и падаха.

След като политаха право надолу
на повече от миля,

потъваха в бездънна
ледена цепнатина.

Тук горе наистина започнахме
да усещаме липсата на кислород,

а това е най-голямата
опастност на Еверест.

Колкото по-малко кислород приема мозъка ти,
толкова по-трудно е да мислиш правилно.

Вярваш. че мисълта ти е ясна,
но не е така.

Йеъ, здравей, Роджър.

В последния лагер, вече сме преминали
три четвърти от пътя до върха.

Най-после вятъра на върха беше
позатихнал.

G.P.S. си работи
и събира данни.

На 26,000 фута, е доста голямо усилие
да установиш G.P.S. приемник,

още повече да работи.

Не казах на Роджър,
че можем да видим стотици камъни...

които са били някога
на дъното на морето.

Имаме достъчно багаж
и без да му събираме камъни.

Би трябвало да можеш да ни
да ни видиш от Кала Патар...

22 май. Групата ще направи опит
за изкчване на върха тази нощ,

а Сумио ще осъществява радио връзка
с Последния лагер,

въпреки нейните спукани ребра.

Ед се чудеше дали Паула е получила видео записите,
които той изпрати долу, в Базовия лагер.

Докато стигне до теб този запис
Аз ще размишлявам за върха.

Ако трябва да се върна обратно, ще го направя.
Ще бъда много внимателен.

На тази височина мисълта ти се
движи на бавен ход.

На можеш да спиш, не можеш да ядеш,

мозъкът ти е гладен за кислород,
тялото ти се изтощава...

силите ти се изцеждат.

Затова последните 3,000 фута
са наречени Мъртвата Зона.

Чуствах се напрегнат
защото след няколко часа...

Щях да започна изкачването
на моя живот.

Да стигнеш от последния лагер до върха
отнема около 12 часа.

Трябва да тръгнеш около полунощ
за да може да стигнеш върха преди обяд.

Ед ще се да се катери без кислород,

затова тази нощ тръгна в 11.00,
час преди нас останалите.

В полунощ беше три градуса под нулата.

Арасели, Джамлинг и пет шерпа...

приготвиха кислородните бутилки
и се отправиха към върха,

следвайки следите на Ед.

През ноща,
с очилата си и кислородната маска,

се чуствах все едно съм на луната.

Другите бяха много близо,
но изобщо не си говорехме.

Чуствах се напълно сама.

Всичко, което чувах бе собсвеното ми дишане
през кислородната маска.

Високо на Еверест,
няма какво да дишаш.

Тук кислорода е една трета

от този който е на морското равнище.

Повечето алпинисти
имат нужда от бутилка кислород в тази зона,

но не и Ед.

Поклащаш се.

Всяка частица енергия
се изцежда от мускулите ти.

Просто не можеш да си поемеш достатъчно въздух.

Сигурно такова е усещането
ако се давиш.

Слънцето изгря, но всеки път когато се спирах
да изчакам другите, замръзвах,

затова трябваше да продължа да се движа.

Изкачвам се без кислородна бутилка,
защото ми харесва предизвикателството.

Само аз и планината сме.
Толкова е просто.

Хей, Паула, добри новини.

Мисля, че виждам нашите хора
на Южния връх. Отгоре.

Човешкото тяло не е устроено да
да оцелее тук горе.

То ти крещи
да се обърнеш и да се върнеш обратно.

Това изкачване отне цялата ми
сила и концентрация...

просто да слагам единия си крак
пред другия.

Никога не съм била по-уморена
през живота си.

Понякога исках да седна в снега
и да си почина,

но си казвах, "още десет стъпки"

и продължавах да вървя и да вървя.

Вятъра започна на звучи
като барабаните в манастира...

или може би това е само кръвта ми
блъзкаща в мозъка ми.

Когато болката стана по-силна, имах чувството...

че съм по-близо до смъртта
отколкото всеки друг път...

без да преминавам от другата страна.

На всеки половин час се обаждах на Сумио.

Новини от Ед?
Новини от Ед?

Знаех къде точно ще намеря
Роб лежащ замръзнал в снега.

Когато стигнах до там,
седнах до него и заплаках.

Исках да чуя неговия приятелски
новозеландски акцент още веднъж.

Но гласа който чух
бе ехото на това...

което бе казала Паула
по радио станцията.

Казах, "Изкачи се на тази планина
както не си се катерил никога преди."

А той отвърна, че се задушава,

и че е мислил затова през целия път
до върха.

Точно под върха...

е най-трудния участък
от целия маршрут...

стена от скали и лед
известна като спъпалото на Хилари.

Когато го преминах,
Знаех какво ще направя.

Паула! Оля,оля!

Обадих се на Паула
и спокойно и казах, че съм го направил.

Но без ботилка кислород
бързо замръзвах за да чакам Арасели и Джамлинг.

Оставих ги и се запътих надолу.

Ед пристигна от върха
и ни даде по една прегръдка.

Каза ни, че върха не е далеко.

След 12 часа изкачване,

Аз трябваше да положа истинско усилие
за да се концентрирам.

Имаше стръмен наклон повече
от миля от другата страна на ръба.

Оставаха само 100 метра,

но това бяха най-дългите 100
метра в живота ми.

След девет дълги седмици в планината,

те успяха.

Арасели Сегара стана първата жена испанка,
която е достигнала върха на света.

Когато стигнах върха бях уморена,

но когато осъзнах,
че аз наистина съм го направила...

се почуствах щастлива.

Сигурна бях, че мога да видя
половината свят.

Чудех се дали приятелите ми
са си мислели за мен.

Те нямаха идея
че стоя на върха на света.

Исках да им извикам,
"Добре съм! Направих го!"

Дори със замръзнали ръце
направих снимки на Джамлинг.

Той бе работил усърдно за да дойде тук.

Бях толкова щастлива за него.

Мечтаех си за този момент
от малко момче.

Да стъпя най-накрая на върха,
сърцето ми просто прелива.

Сълзите ми замръзваха по бузите ми.

Оставих снимка
на покойните ми майка и баща

и Негово Светейшество, Далай Лама,

и също така една малка играчка,
която взех от моята десет-месечна дъщеря,

и молитвено знаме
като дар за Чомолунгма,

богинята майка на света.

Когато започнахме да се спускаме
бяхме много внимателни... без грешки.

Но бързахме да видим нашите приятели
в Базовия лагер.

Той е по пътя, там, под облаците.

Докато се спускаха
два дни, надолу, към Базовия лагер,

имаха време да размислят.

Те никога не бяха очаквали, че ще бъдат замесени...

в злополуката, която
ще достигне целия свят.

Все пак, дори лице в лице
с изключително трудно положение,

те винаги действаха
с кураж, но и предпазливо.

Никога не съм била толкова доволна
да видя някой през живота си.

Успяхме.

Високо на Еверест G.P.S. на Роджър
отчиташе данни...

кито някой ден може да дадат на геолозите
повече познания за земетресенията.

А молитвеното знаме на Джамлинг се развяваше
от вятъра на върха на света...

и изпращаше различни послания.

Поглеждайки назад, понякога се чудя...

откъде намерих толкова сила
да се изкача на върха на Еверест.

Сега знам, че моята страст
към катереното...

ми даде силата.

Тази година, Паула ме
чакаше в базовия лагер.

Беше прекрасно. Тя остави страховете си
и ме окуражи да се кача.

И това ни направи по-близки от всякога.

Не мислех, че качването на върха ще промени живота ми...

но стана така.

Обратно в Катманду, аз отправих молитви
с 25,000 маслени свещички...

за да благодаря, че оцеляхме
и за прекрасното изкачване.

тези моменти на върха бяха святи.

Там горе над облаците,
се докоснах до душата на баща ми.

От малък
аз поглеждам нагоре,

но винаги съм чуствал
някаква жажда отвътре...

да се докосна до неговата легенда.

Знам, че той би се радвал да ме види
на върха на Еверест.

Щеше да каже, "Джамлинг, сине мой,

не трябваше да изминаваш толкова дълъг,
и труден път за да ме видиш."

И както той е усетил всичко това
така и аз имах тази чест.

~ Ето идва слънцето ~

~ Ето идва слънцето ~

~И аз мисля, че всичко е наред~

~скъпа моя ~

~ Усмивките се завръщат ~

~ на лицата им ~

~ скъпа моя ~

~ сякаш са минали години
откакто бяхме тук ~

~ Ето идва слънцето ~

~ Ето идва слънцето ~

~ И аз мисля, че всичко е наред ~

~ скъпа моя ~

~ гледам леда ~

~ който бавно се топи ~

~ скъпа моя ~

~ Сякаш са минали години ~

~ докато това стане ясно ~

~ Ето идва слънцето ~

~ Ето идва слънцето ~

~ И аз мисля, че всичко е наред ~

~ Ето идва слънцето Do-do-do-do ~

~ Ето идва слънцето ~

~ И аз мисля, че всичко е наред ~

~ Всичко е наред ~~

Превод La_Chiquita(Margo).