1
00:00:43,080 --> 00:00:47,440
Катерехме се, защото е забавно.
Това е главното.
2
00:00:47,480 --> 00:00:49,320
Това сме правили винаги.
3
00:00:49,440 --> 00:00:52,320
Бяхме много своеволни
и много безотговорни,
4
00:00:52,360 --> 00:00:55,160
и не ни интересуваше
никой друг и нищо друго,
5
00:00:55,200 --> 00:00:56,840
просто искахме да изкачим света.
И беше доста забавно.
6
00:00:56,880 --> 00:00:58,760
Просто беше страшно весело.
7
00:00:58,800 --> 00:01:02,800
Понякога беше грешно.
Но тогава не беше.
8
00:01:06,080 --> 00:01:12,480
През 1985 г. двама приятели англичани,
Джо Симпсън и Саймън Йеитс,
достигат далечния край на Перу.
9
00:01:13,000 --> 00:01:20,720
Те са амбициозни планинари, чиято цел е
да покорят непокоряваната Западна стена
на известния 7 хилядник "Суила Гранде"
10
00:01:23,520 --> 00:01:27,520
Тяхната история става част от
"ПЛАНИНАРСКИТЕ ЛЕГЕНДИ"
11
00:01:35,440 --> 00:01:39,400
Oтидох в Перу на 25, Симон на 21.
12
00:01:40,200 --> 00:01:44,200
Но имахме доста
изкачвания в Алпите.
13
00:01:53,760 --> 00:01:57,760
Да покориш непокорявани планини
или да използваш нов маршрут.
14
00:01:57,840 --> 00:02:01,840
Това беше двигателната сила
на моя катерачески живот.
15
00:02:11,800 --> 00:02:15,080
Наш приятел, останал с удивителни
впечатления от катерене в Южна Америка
16
00:02:15,120 --> 00:02:19,080
беше я видял през 70-те години
17
00:02:19,840 --> 00:02:23,840
Мисля, че каза, че няма
да издържим на предизвикателството.
18
00:02:31,120 --> 00:02:34,120
Беше последната голяма стена
от тази планинска верига,
19
00:02:34,160 --> 00:02:38,120
която не беше покорявана.
20
00:02:38,560 --> 00:02:41,960
Беше "Голямото Неизвестно".
21
00:02:42,000 --> 00:02:45,360
На което трудно се устоява.
22
00:02:57,000 --> 00:03:04,480
ДОКОСВАНЕ ДО ПУСТОТАТА
23
00:03:18,600 --> 00:03:22,600
Беше изолирана местност,
на два дни път от шосето.
24
00:03:22,760 --> 00:03:24,680
Планините наоколо
изглеждаха много големи,
25
00:03:24,720 --> 00:03:28,720
сравнени с планините,
които съм виждал в Алпите.
26
00:03:36,000 --> 00:03:39,760
Достигнахме мястото
в близост до Сиула Гранде.
27
00:03:39,840 --> 00:03:43,560
Не можехме да използваме
магаретата по нататък.
28
00:03:44,920 --> 00:03:48,920
Предполагам беше на 7-8 км.
от началото на планината.
29
00:03:55,440 --> 00:03:59,440
Знаехме, че Сиула Гранде е зад нас,
но не я виждахме.
30
00:04:04,600 --> 00:04:08,600
В Лима срещнахме момък на име
Ричард Хоукинг. Пътуваше самостоятелно.
31
00:04:09,000 --> 00:04:12,680
Мисля, че казах, "Защо просто
не се присъединиш към нас?"
32
00:04:12,720 --> 00:04:16,600
Той спомена, че не разбира нищо
от планинарство.
33
00:04:16,640 --> 00:04:19,800
Наистина не знаех
каква бъркотия ще настане
34
00:04:19,840 --> 00:04:22,920
или по точно,
в каква каша ще се забъркам.
35
00:04:22,960 --> 00:04:25,760
Нуждаехме се от Ричард, защото
когато катерехме горе в планината,
36
00:04:25,800 --> 00:04:28,520
ако той стоеше в базовия лагер,
щеше да пази екипировката ни.
37
00:04:28,560 --> 00:04:31,000
Опознах Саймън много добре.
38
00:04:31,040 --> 00:04:34,600
Не знам дали благодарение
на неговата личност,
39
00:04:34,720 --> 00:04:38,120
или заради това,
че по-лесно приемаше това,
40
00:04:38,160 --> 00:04:41,760
че съм единствения новак
в катеренето на тази експедиция.
41
00:04:41,800 --> 00:04:45,760
Но ми беше доста трудно
да опозная Джо.
42
00:04:47,280 --> 00:04:51,280
Беше много по-амбициозен,
отколкото Саймън.
43
00:04:54,480 --> 00:04:57,080
Сиула Гранде е доста известна.
44
00:04:57,120 --> 00:05:02,120
Знаехме, че доста експедиции
са се провалили там.
45
00:05:02,160 --> 00:05:04,280
Ако никой не се беше провалил там,
нямаше да е същото.
46
00:05:04,320 --> 00:05:09,320
Фактът, че много се бяха провалили,
означаваше, че ще е трудно.
47
00:05:09,640 --> 00:05:12,480
Но пък, аз си мислех,
48
00:05:12,920 --> 00:05:16,640
"Добре де, просто го
направи. По-добри сме."
49
00:05:22,880 --> 00:05:25,840
От 1970 година има много опити
за катерене
50
00:05:25,880 --> 00:05:29,880
на високите планини, по начин,
който се нарича "Алпийски стил".
51
00:05:31,440 --> 00:05:34,840
Всъщност, Алпийският стил означава,
че си опаковаш раницата,
52
00:05:34,880 --> 00:05:37,960
пълна с дрехи, храна и екипировка,
53
00:05:38,000 --> 00:05:41,000
и започваш от базовия лагер,
опитвайки се да покориш върха
54
00:05:41,040 --> 00:05:43,440
с един единствен опит.
55
00:05:43,480 --> 00:05:46,240
Не опъваш въжета предварително,
56
00:05:46,280 --> 00:05:50,280
нямаш установен лагери,
на които да разчиташ зад теб.
57
00:05:51,000 --> 00:05:57,000
Това е чист начин и това е начина,
по който аз и Джо изкачихме Сиула Гранде.
58
00:05:59,280 --> 00:06:04,280
Това е доста рискован стил,
защото няма накъде да отстъпваш.
59
00:06:06,360 --> 00:06:10,360
Ако нещо се обърка,
може да стане доста напечено.
60
00:06:10,520 --> 00:06:14,520
Няма помощ, няма хеликоптер,
и въобще няма други хора.
61
00:06:15,360 --> 00:06:17,440
Нямаш възможност за грешки.
62
00:06:17,480 --> 00:06:21,480
Ако се удариш лошо,
вероятно ще умреш.
63
00:06:28,720 --> 00:06:32,120
Не я бях виждал от този ъгъл,
изглеждаше стръмна.
64
00:06:32,160 --> 00:06:38,160
В главата ми се въртеше, знаете,
нещо като "Боже, това е голямо".
65
00:06:40,200 --> 00:06:43,200
Изглежда по-трудно от това,
което си мислех и очаквах.
66
00:06:43,240 --> 00:06:47,200
Но беше възхитително.
67
00:06:51,000 --> 00:06:58,000
Д Е Н П Ъ Р В И
68
00:07:02,640 --> 00:07:05,000
Да започнеш да катериш
е великолепно.
69
00:07:05,040 --> 00:07:09,000
Затова живеем.
70
00:07:33,880 --> 00:07:35,800
Харесва ми движението
при катерене.
71
00:07:35,840 --> 00:07:38,480
Когато се катериш добре,
се чувстваш великолепно.
72
00:07:38,520 --> 00:07:42,120
Наподобява комбинация
между балет и гимнастика.
73
00:07:42,160 --> 00:07:46,120
Смес е от мощ и грация.
74
00:07:50,720 --> 00:07:54,720
За мен, планините са
най-красивите места по света.
75
00:07:55,160 --> 00:07:58,760
Когато съм там, имам
удивително чувство за простор,
76
00:07:58,880 --> 00:08:02,360
удивително чувство за свобода,
която получавам далеч
77
00:08:02,400 --> 00:08:06,360
от целия безпорядък,
които е в нашия свят.
78
00:08:37,000 --> 00:08:41,000
Мисля, че се изненадахме, като
след леденото поле на около 300 м,
79
00:08:41,040 --> 00:08:44,920
достигнахме точка, където леда
преминаваше през скални ивици,
80
00:08:44,960 --> 00:08:48,920
и се получаваха вертикално каскади.
81
00:08:50,680 --> 00:08:54,680
Започнахме едно объркано
катерене между тях.
82
00:09:07,320 --> 00:09:09,640
Фактът, че си завързан
за партньора си,
83
00:09:09,680 --> 00:09:13,680
означава, че имаш огромна вяра
на неговите умения и възможности.
84
00:09:15,880 --> 00:09:18,560
Но понякога си мислиш,
85
00:09:18,600 --> 00:09:22,600
"Господи, Саймън, не падай тук,
за бога, не падай".
86
00:09:28,040 --> 00:09:31,880
Въжето е нещото, което може да спаси
живота ти, но може и да го погуби.
87
00:09:31,920 --> 00:09:34,880
Ако другия падне и всички механизми
откажат, си мъртъв,
88
00:09:34,920 --> 00:09:38,560
ще паднеш с него.
89
00:09:38,600 --> 00:09:42,600
Ако използваш този начин
на катерене, трябва напълно
90
00:09:42,960 --> 00:09:46,960
да разчиташ на партньора си.
91
00:09:54,080 --> 00:09:57,080
Мисля, че бяхме много доволни
в края на този първи ден.
92
00:09:57,120 --> 00:09:59,040
Изкатерихме много.
Добро катерене.
93
00:09:59,080 --> 00:10:03,080
В този момент бяхме уверени,
че ще успеем.
94
00:10:05,000 --> 00:10:09,000
Д Е Н В Т О Р И
95
00:10:09,080 --> 00:10:11,440
Тази височина много
дехидратира организма.
96
00:10:11,480 --> 00:10:14,440
Налага се да поемаш много
течности, 4-5 литра на ден.
97
00:10:14,480 --> 00:10:18,440
И единственият възможен начин
е да топиш сняг.
98
00:10:19,880 --> 00:10:21,720
Всичко това те бави много.
99
00:10:21,760 --> 00:10:25,360
За да затоплиш сняг на тази
височина трябва доста време.
100
00:10:25,400 --> 00:10:29,360
Отнема около час
за да направиш само 2 чаши.
101
00:10:29,640 --> 00:10:32,920
Поради тази причина загрявахме
само толкова колкото ни е нужно,
102
00:10:32,960 --> 00:10:36,960
но пък и нямахме
много излишна газ.
103
00:10:47,200 --> 00:10:51,200
В нормалният ни живот сега
няма много рискове.
104
00:10:54,680 --> 00:10:58,680
Трябва да рискуваш
за да избегнеш еднообразието.
105
00:11:01,160 --> 00:11:05,160
В смисъл, че това те кара
да се чувстваш по-жив.
106
00:11:11,320 --> 00:11:13,840
Не бях се качвал
толкова нависоко.
107
00:11:13,880 --> 00:11:17,880
И е много е странно да катериш
лед като този.
108
00:11:21,120 --> 00:11:24,480
Технически е доста трудно,
неустойчиво и стресиращо,
109
00:11:24,520 --> 00:11:27,800
а и сърцето лудо препуска
заради надморската височина.
110
00:12:16,160 --> 00:12:20,160
Започна да става доста студено.
111
00:12:20,400 --> 00:12:24,400
Намирахме се на 5800-6000 м,
и беше ветровито.
112
00:12:24,760 --> 00:12:26,040
Започна и да вали,
което означаваше,
113
00:12:26,080 --> 00:12:30,080
че по лицето ти постоянно
се набиват твърди снежинки.
114
00:12:43,720 --> 00:12:46,480
Снегът всъщност залепваше
върху дрехите ни.
115
00:12:46,520 --> 00:12:50,520
Замръзваше върху нас
като някаква желязна броня.
116
00:12:59,760 --> 00:13:01,720
Последният участък от стената
117
00:13:01,760 --> 00:13:05,760
беше около 100 м.
от най-кошмарното катерене.
118
00:13:06,920 --> 00:13:10,000
Абсолютно несигурен сняг.
119
00:13:10,040 --> 00:13:13,240
Трудно успявахме
да забием куките.
120
00:13:13,280 --> 00:13:17,280
Беше много, много уморително,
истинско силово катерене.
121
00:13:26,960 --> 00:13:30,960
Отне ни около 5 до 6 часа
да покатерим около 65 м.
122
00:13:39,560 --> 00:13:43,000
Много внимавахме
след като се стъмни.
123
00:13:43,040 --> 00:13:46,160
Стана ми много студено,
защото бях неподвижен,
124
00:13:46,200 --> 00:13:48,920
докато Саймън проправяше пътя.
125
00:13:48,960 --> 00:13:51,640
Бях близо до хипотермия.
126
00:13:51,680 --> 00:13:54,280
Знаете, че ако не внимаваш
и не се осигуриш,
127
00:13:54,320 --> 00:13:56,960
просто ще замръзнеш.
128
00:13:57,000 --> 00:14:01,000
Затова изкопахме снежна яма.
129
00:14:03,520 --> 00:14:07,400
Д Е Н Т Р Е Т И
130
00:14:16,160 --> 00:14:18,360
Сутринта, на хубавото време,
131
00:14:18,400 --> 00:14:22,400
всъщност осъзнахме какво
се опитваме да покатерим.
132
00:14:29,880 --> 00:14:32,160
Беше неприветлив кошмар
133
00:14:32,200 --> 00:14:36,200
от снежни пукнатини,
издълбани от падащия сняг,
134
00:14:37,600 --> 00:14:41,600
морени и пукнатини
навсякъде около нас.
135
00:14:43,840 --> 00:14:47,840
Бяхме чували за тези странни
снежни условия в Андите,
136
00:14:47,920 --> 00:14:50,600
но никога дотогава
не бяхме ги виждали.
137
00:14:50,640 --> 00:14:54,640
Нямам обяснение на това, как снегът
се задържа на такива стръмни наклони.
138
00:14:55,560 --> 00:14:59,560
В Алпите снегът ще се плъзне,
ако наклона е около 40 градуса.
139
00:15:04,560 --> 00:15:08,560
Това беше най-несигурното и опасно
катерене, което някога съм правил.
140
00:15:18,160 --> 00:15:20,880
Много се страхувахме,
че ще достигнем точка,
141
00:15:21,160 --> 00:15:23,600
откъдето няма да можем
да продължим катеренето.
142
00:15:23,640 --> 00:15:26,000
Защото знаехме, че няма да успеем
да се върнем надолу,
143
00:15:26,040 --> 00:15:28,800
не и по обратния път.
144
00:15:28,840 --> 00:15:31,520
Катерехме се към капан.
145
00:15:32,080 --> 00:15:37,080
И освен това, виждахме този
150-метров отвес, който ни очакваше.
146
00:15:45,560 --> 00:15:49,280
Така че, през този великолепен
релеф към 14:00 часа,
147
00:15:49,320 --> 00:15:52,760
достигнахме северния хребет
на западната стена.
148
00:15:52,800 --> 00:15:58,800
И се заклехме, че никога повече
няма да доближим тези пукнатини.
149
00:16:05,440 --> 00:16:09,440
Бяхме доста уморени,
когато достигнахме хребета,
150
00:16:10,880 --> 00:16:13,880
Но вече свиквах.
Спомням си, че си мислех,
151
00:16:13,920 --> 00:16:15,600
"Супер сме, оправихме стената,"
152
00:16:15,640 --> 00:16:18,520
"вече нямаме грижи
да се качим до горе".
153
00:16:18,560 --> 00:16:22,560
И после си мислехме,
"Стегни се, стигнахме дотук,"
154
00:16:23,400 --> 00:16:27,400
"ще се изкачим и догоре".
155
00:17:40,680 --> 00:17:44,680
Не обичам върховете, защото
80% от инцидентите стават на спускане.
156
00:17:51,520 --> 00:17:54,240
Още преди да тръгнем, бяхме решили,
че ще се спуснем
157
00:17:54,720 --> 00:17:56,880
по северния хребет на планината,
надолу към долина
158
00:17:56,920 --> 00:18:00,800
между планината Сиула Гранде
и друга планина наречена Yerupaja.
159
00:18:00,840 --> 00:18:04,680
Тогава щяхме да преминем,
слизайки през малка част от стената.
160
00:18:10,880 --> 00:18:14,880
От изток вече се събираха облаци.
Наистина големи облаци.
161
00:18:22,960 --> 00:18:25,960
Очаквахме, че този хребет
ще бъде прав,
162
00:18:26,000 --> 00:18:27,200
почти лесен за преодоляване.
163
00:18:27,240 --> 00:18:29,880
Надявахме се,
че ще се справим бързо.
164
00:18:29,920 --> 00:18:33,600
Но той се оказа много труден.
165
00:18:33,640 --> 00:18:35,680
Беше ужасяващ.
166
00:18:35,720 --> 00:18:38,960
Вертикален от запад, с корниз,
закрепен от западната част,
167
00:18:39,000 --> 00:18:43,000
и стръмен наклон откъм източната част
в продължение на 100 м. под нас.
168
00:18:47,080 --> 00:18:50,480
Беше шокиращо. И доста опасно.
169
00:18:50,520 --> 00:18:53,880
Всичко излизаше извън контрол.
170
00:19:04,400 --> 00:19:08,960
По-малко от час, след като
напуснахме върха, се загубихме.
171
00:19:09,000 --> 00:19:12,960
Бяхме се отзовали в Дивото,
не виждахме нищо.
172
00:19:21,680 --> 00:19:25,200
След това, през дупка
в облаците видях хребета,
173
00:19:25,240 --> 00:19:28,680
така че се закатерих
обратно нагоре към него.
174
00:19:36,640 --> 00:19:39,840
Не знаех, че съм върху
част от хребета,
175
00:19:39,880 --> 00:19:43,880
но всъщност беше удивителен корниз,
закрепен от сняг и лед,
176
00:19:44,520 --> 00:19:48,520
и аз ходех върху него.
177
00:20:07,880 --> 00:20:11,880
Бях ляво-закачен, оглеждах се
надолу, когато целия сняг и лед
178
00:20:12,160 --> 00:20:16,160
пропаднаха под мен, откъм
лявата част на върха Суйла Гранде.
179
00:20:19,320 --> 00:20:22,320
Качих се горе на хребета
и извиках към Джо,
180
00:20:22,360 --> 00:20:24,200
че съм намерил хребета.
Ето така:
181
00:20:24,240 --> 00:20:28,200
"Намерих хребета, Джо!"
182
00:20:28,800 --> 00:20:31,480
Надявахме се
да се спуснем през деня,
183
00:20:31,520 --> 00:20:34,840
но когато се стъмни,
все още бяхме нависоко.
184
00:20:34,880 --> 00:20:37,600
Все още на 6000 м.
185
00:20:37,640 --> 00:20:41,640
Тази нощ, докато топяхме лед,
ни свърши газта.
186
00:20:44,480 --> 00:20:49,520
Д Е Н Ч Е Т В Ъ Р Т И
187
00:21:00,640 --> 00:21:02,360
На сутринта беше съвсем очевидно,
188
00:21:02,400 --> 00:21:05,240
че сме се спуснали през
най-лошата част на хребета.
189
00:21:05,280 --> 00:21:09,280
Беше доста съмнително, че ще
стигнем базовия лагер този ден.
190
00:21:10,520 --> 00:21:14,520
На този етап все още имахме
още доста работа.
191
00:21:16,880 --> 00:21:20,080
Бях пред Саймън
192
00:21:20,120 --> 00:21:24,120
и изведнъж изскочи този отвес,
разцепващ билото.
193
00:21:25,480 --> 00:21:29,480
Застанах на колене, забивайки
и двете куки в леда в началото
194
00:21:29,680 --> 00:21:33,680
и се спуснах надолу
по ледената урва.
195
00:21:36,880 --> 00:21:40,880
Когато забиваш куките,
слушаш какъв звук издават те.
196
00:21:43,000 --> 00:21:45,880
Бях се захванал за двете куки.
Откачих едната
197
00:21:46,560 --> 00:21:49,680
и исках да я забия
във вертикалната стена.
198
00:21:49,720 --> 00:21:52,760
Увиснах, и като я забих отново,
тя издаде...
199
00:21:53,560 --> 00:21:57,480
просто някакъв странен звук.
200
00:21:57,520 --> 00:22:00,280
Мислех си, "Добре, ще я извадя,
за да я забия по-добре. "
201
00:22:00,320 --> 00:22:04,280
Просто исках да ги забивам
стабилно, по пътя надолу.
202
00:22:06,560 --> 00:22:10,560
Точно щях да увисна отново...
203
00:22:27,120 --> 00:22:30,040
Болката беше...
пълзеше надолу от бедрото ми
204
00:22:30,080 --> 00:22:34,040
и коляното адски много ме болеше.
205
00:22:38,240 --> 00:22:42,240
Ударът беше поет от опорния крак,
и оттам право върху колянната става.
206
00:22:45,960 --> 00:22:51,960
Когато костта се е врязала в пищяла,
е разместила връзките й
207
00:22:52,920 --> 00:22:56,920
и ги е разкъсала нагоре.
208
00:23:02,320 --> 00:23:06,320
Дива болка. В първия момент
не можех да се осъзная.
209
00:23:10,680 --> 00:23:13,920
Поех си дъх и се огледах.
Спомням си,
210
00:23:13,960 --> 00:23:17,000
откъм запад виждах, че сме
на едно ниво с връх Расак,
211
00:23:17,040 --> 00:23:20,040
така че имах някаква идея
къде се намираме.
212
00:23:20,080 --> 00:23:23,440
Мислех си, "Мамка му,
не може да съм счупил крак",
213
00:23:23,480 --> 00:23:27,440
"Ако съм счупил крак,
съм мъртъв"
214
00:23:45,440 --> 00:23:47,960
После въжето се отпусна.
215
00:23:48,000 --> 00:23:52,000
Това означаваше,
че Саймън идва към мен.
216
00:24:04,000 --> 00:24:06,880
Не усещах някоя кост
да е счупена.
217
00:24:06,920 --> 00:24:09,520
Опипах с ръка, нямаше кръв,
218
00:24:09,560 --> 00:24:12,040
и болката малко попремина.
219
00:24:12,080 --> 00:24:16,000
Помислих си, че вероятно
само малко съм се ударил,
220
00:24:16,040 --> 00:24:21,000
Просто съм обърнал сухожилие
или нещо такова.
221
00:24:22,560 --> 00:24:26,560
Опитах да се изправя.
222
00:24:27,200 --> 00:24:33,200
Усетих как се размърдват костите,
всичко скърцаше. Разбрах, че е счупен.
223
00:24:41,120 --> 00:24:44,840
Погледът с който ме погледна,
се е запечатал в съзнанието ми.
224
00:24:44,880 --> 00:24:48,720
Поглед на шок и отчаяние,
изпълнен с ужас.
225
00:24:48,760 --> 00:24:53,000
Много неща в един единствен поглед.
226
00:24:53,560 --> 00:24:55,600
Попита, "Добре ли си?"
227
00:24:55,640 --> 00:24:59,640
Идваше ми да кажа,
"Даа, добре съм". Беше глупаво.
228
00:25:00,480 --> 00:25:04,480
Казах му
"Не, кракът ми е счупен".
229
00:25:06,000 --> 00:25:11,000
Внезапно, като светкавица, помислих,
"Браво, сега загазихме".
230
00:25:12,440 --> 00:25:16,440
Ще е добре, ако дори
един от нас се измъкне вече.
231
00:25:19,520 --> 00:25:21,120
Мина ми през ума,
232
00:25:21,160 --> 00:25:25,160
"Ако се подхлъзне по наклона
сега, ще бъде по лесно,"
233
00:25:25,560 --> 00:25:29,560
"ще го оставя долу
и ще избегнем целия спор,"
234
00:25:30,520 --> 00:25:35,520
"опитвайки се да го убедя
в какво сме се забъркали".
235
00:25:38,440 --> 00:25:41,440
Даде ми болкоуспокояващи,
които всъщност бяха за главоболие.
236
00:25:41,480 --> 00:25:45,440
И не каза нищо повече.
Абсолютно нищо.
237
00:25:46,600 --> 00:25:50,360
Беше почти...
Той знаеше, какво означава.
238
00:25:50,400 --> 00:25:55,400
Той знаеше, че аз знаех,
че ще се наложи да ме зареже.
239
00:25:56,520 --> 00:25:59,520
Можеше просто да каже
"Слизам, за да намеря помощ"
240
00:25:59,560 --> 00:26:03,320
и аз - "Добре, давай"
241
00:26:03,360 --> 00:26:05,480
защото знаех, че няма
никаква помощ наоколо.
242
00:26:05,520 --> 00:26:08,960
Щеше да му е най-лесно,
ако го кажеше.
243
00:26:09,000 --> 00:26:13,000
Не мисля, че вярвахме,
че имаме някакъв избор.
244
00:26:22,200 --> 00:26:26,200
Не съм сигурен, защо реших,
че нещо се е случило.
245
00:26:27,800 --> 00:26:31,800
Започнах да разсъждавам
"Един ли е мъртъв или двамата?"
246
00:26:33,360 --> 00:26:36,760
Даже "Ако някой е умрял",
не точно "Кой искам да е умрял",
247
00:26:36,800 --> 00:26:41,760
"но ако някой се върне,
кой аз искам да бъде?"
248
00:26:42,000 --> 00:26:45,440
Гадно е да го кажа,
но предполагам,
249
00:26:45,480 --> 00:26:48,840
искаше ми се Саймън да е оживял.
250
00:26:50,760 --> 00:26:54,760
Мислех, "Ооо, той не тръгва"
251
00:26:58,520 --> 00:27:02,520
Успокоих се малко
и опитах да се съсредоточа
252
00:27:02,720 --> 00:27:06,720
за да измисля как ще го
смъкна надолу.
253
00:27:10,000 --> 00:27:13,720
Обсъждахме какво ще трябва
да направим.
254
00:27:13,760 --> 00:27:16,560
Имахме в нас две въжета
всяко от по 50 метра.
255
00:27:16,600 --> 00:27:20,600
Ако ги завържем, ще имаме
100 метра с възел по средата.
256
00:27:21,040 --> 00:27:24,560
Аз на единия край
и Саймън на другия,
257
00:27:24,600 --> 00:27:28,040
на теория можеше
да ме смъкне 100 метра.
258
00:27:30,600 --> 00:27:33,720
За да съм здраво закрепен,
когато го свалям,
259
00:27:33,760 --> 00:27:37,760
направих дупка в снега,
седнах в нея и се закрепих здраво.
260
00:27:38,080 --> 00:27:42,080
Нагласих се легнал
срещу краката му.
261
00:27:43,360 --> 00:27:47,360
После Саймън започна да сваля.
262
00:27:51,200 --> 00:27:54,800
Свалих го надолу с 50 м.,
дължината на едното въже.
263
00:27:54,840 --> 00:27:57,400
Появи се възела.
264
00:27:57,440 --> 00:28:00,520
Не можеше да се промуши
през пластината.
265
00:28:00,560 --> 00:28:02,280
Така че той ме спря.
266
00:28:02,320 --> 00:28:04,160
Можех да стоя на левия си крак,
здравия крак,
267
00:28:04,200 --> 00:28:07,040
успявах да поема
тежестта на въжето.
268
00:28:07,080 --> 00:28:10,000
Отпуснах въжето,
за да може да се отвърже
269
00:28:10,040 --> 00:28:14,040
и да промуши въжето обратно през
устройството, но с възела от другата страна,
270
00:28:14,600 --> 00:28:18,600
да се завърже пак
и да ме спусне още 50 метра.
271
00:28:25,800 --> 00:28:29,800
Долу той се осигуряваше
и аз се спусках към него.
272
00:28:30,320 --> 00:28:34,320
И пак повтаряхме същото.
273
00:28:36,600 --> 00:28:38,440
Саймън опитваше
да ме спуска бързо,
274
00:28:38,480 --> 00:28:42,480
кракът постоянно ме бодеше и бодеше,
и извиваше коляното ми.
275
00:28:44,120 --> 00:28:46,400
Изключително болезнено.
276
00:28:46,440 --> 00:28:49,920
Спомням си, че му се ядосвах много,
защото ме нараняваше,
277
00:28:49,960 --> 00:28:51,240
мислех си "По-бавно, моля те",
278
00:28:51,280 --> 00:28:55,280
но знаех, че трябва да ме спуска бързо.
Нямахме никакъв избор.
279
00:28:56,880 --> 00:29:00,880
Лицето му беше сурово.
Поглеждах го,
280
00:29:02,360 --> 00:29:06,360
чудейки се, дали няма да му писне
и да зареже цялата работа.
281
00:29:07,000 --> 00:29:11,000
Не обръщах внимание
на многото крясъци на болка,
282
00:29:11,600 --> 00:29:15,600
трябваше да слизаме бързо.
283
00:29:20,400 --> 00:29:23,560
Копаехме дупки за сядане в снега,
284
00:29:23,600 --> 00:29:27,560
това беше последната ни работа,
преди да ме спуска.
285
00:29:27,600 --> 00:29:30,040
Всъщност, дупките се ронеха
около него.
286
00:29:30,080 --> 00:29:33,960
А той ме сваляше с 9 мм въже,
даже 8.8 мм. Толкова е тънко.
287
00:29:34,000 --> 00:29:36,840
Но ръцете замръзват.
288
00:29:36,880 --> 00:29:38,400
Всичко беше доста необичайно,
289
00:29:38,440 --> 00:29:42,440
Досега не съм чувал
за спасяване с една ръка.
290
00:29:56,320 --> 00:29:59,960
Беше силна буря. Не знам точно,
но вятъро-изстудяващият фактор,
291
00:30:00,000 --> 00:30:03,000
беше може би, някъде около
-80 градуса, или нещо такова.
292
00:30:03,040 --> 00:30:07,040
Загубих около литър кръв от крака,
бях в шок и малко обезводнен.
293
00:30:09,400 --> 00:30:13,000
Трябваше да изкопаем дупка
и да се подслоним в нея,
294
00:30:13,040 --> 00:30:17,040
в спалните чували, да затоплим сняг
и да утолим жаждата.
295
00:30:18,160 --> 00:30:20,400
Но не можехме, нямахме газ.
296
00:30:20,440 --> 00:30:24,320
Вече се отчайвахме, защото не
можехме да се подслоним в дупка
297
00:30:24,360 --> 00:30:28,200
и да рискуваме да попаднем в капан
на буря, която не е свършила.
298
00:31:22,360 --> 00:31:26,360
Имах причини да си мисля,
че всъщност почти сме слезли.
299
00:31:32,680 --> 00:31:34,280
Започнах да се надявам,
300
00:31:34,320 --> 00:31:38,320
"може би след това спускане
ще стъпим на глетчера".
301
00:31:40,520 --> 00:31:43,240
Изведнъж, под лактите ми
всичко се втвърди, лед,
302
00:31:43,280 --> 00:31:47,000
стана стръмно, слизах по наклона
и изведнъж стана по-стръмно,
303
00:31:47,040 --> 00:31:51,000
и много се притесних.
304
00:31:53,680 --> 00:31:57,680
Крещях на Саймън да спре, с всичките
си сили, но той не ме чуваше.
305
00:32:10,600 --> 00:32:14,360
Усетих, че въжето натежа,
306
00:32:14,400 --> 00:32:17,600
но не се замислих много.
Просто си мислех,
307
00:32:17,640 --> 00:32:20,760
"Той просто се спуска
по по-голям наклон"
308
00:32:20,800 --> 00:32:25,800
Когато погледнах отдолу, забелязах,
че има голяма пропаст,
309
00:32:26,720 --> 00:32:30,720
Бях ужасен.
310
00:32:31,040 --> 00:32:35,040
И със сигурност видях, че под
скалата отдолу има пукнатина,
311
00:32:35,120 --> 00:32:39,120
около 25 метра под мен.
312
00:32:40,120 --> 00:32:44,120
Опитвах се с секирата да
достигна стената пред мен,
313
00:32:44,200 --> 00:32:48,200
Точно тогава, започнах
пак да се спускам.
314
00:32:49,960 --> 00:32:51,640
Мислех си, "За Бога, не го прави,
не го прави",
315
00:32:51,680 --> 00:32:56,000
защото знаех, че няма достатъчно
въже, за да ме свали долу.
316
00:32:56,040 --> 00:32:57,880
И ако не можех
да се задържа някъде,
317
00:32:57,920 --> 00:32:59,920
той нямаше да може да се отвърже
за да прехвърли възела.
318
00:32:59,960 --> 00:33:03,200
Крещях му, да не ме сваля по-надолу.
319
00:33:03,240 --> 00:33:07,240
Продължих да го свалям,
докато достигнах възела.
320
00:33:08,240 --> 00:33:12,240
Сигнализирах му,
за да се подсигури.
321
00:33:13,880 --> 00:33:16,960
И нищо не се случи.
322
00:33:17,000 --> 00:33:21,000
Продължаваше да не се случва.
323
00:33:46,320 --> 00:33:50,320
Знаех, че единствения шанс
беше да се покатеря по въжето.
324
00:34:04,840 --> 00:34:08,840
Имах две пруски примки.
Това са тънки нишки от въжето.
325
00:34:10,680 --> 00:34:14,680
И ако използваш специален
усукващ възел около въжето,
326
00:34:15,520 --> 00:34:17,520
възелът се захваща за въжето.
327
00:34:17,560 --> 00:34:20,960
Затяга се около въжето
и после можеш да се изправиш.
328
00:34:21,040 --> 00:34:24,400
И ако имаш още една, я приплъзваш
по нагоре от първата,
329
00:34:24,440 --> 00:34:28,400
Втората е по-нависоко.
330
00:34:37,000 --> 00:34:40,880
Опитвах се да се задържа изправен,
за придържам въжето.
331
00:34:40,920 --> 00:34:43,640
И се опитвах да завържа примката,
332
00:34:43,680 --> 00:34:47,680
а въжето ми бягаше... трудно е да
опиша как не можех да го направя.
333
00:34:47,720 --> 00:34:50,800
Защото пръстите ми,
не си усещах пръстите.
334
00:34:50,880 --> 00:34:53,920
Опитвах се да го промуша,
използвах зъбите си,
335
00:34:53,960 --> 00:34:57,920
увивах го,
увивах го.
336
00:35:01,720 --> 00:35:05,720
Ръцете ми измръзваха, краката ми
бяха... Беше много студено.
337
00:35:09,400 --> 00:35:13,120
Беше отчайващо, най-лошото беше,
че нямах никаква идея
338
00:35:13,160 --> 00:35:17,160
какво прави Джо
или къде се намира.
339
00:35:17,440 --> 00:35:21,440
Не можеш да разбера, защо толкова
се бави и не освобождава въжето,
340
00:35:23,520 --> 00:35:27,520
не можех да си го представя.
341
00:35:31,960 --> 00:35:35,960
Взех още едно, и го закачих за
кръста си за да ме държи изправен.
342
00:35:37,040 --> 00:35:41,040
Опитах и още едно, но наистина
имах проблем с ръцете си.
343
00:35:49,200 --> 00:35:53,200
Изпуснах го и го гледах как пада.
344
00:35:54,200 --> 00:35:58,200
И знаех, че съм прецакан.
345
00:35:59,160 --> 00:36:01,320
Мислех си, "Не мога да се
изкатеря по въжето".
346
00:36:01,840 --> 00:36:04,640
Не можеш да се покатериш
по въжето, ръка над ръка,
347
00:36:04,720 --> 00:36:07,480
особено когато ръцете ти
са силно премръзнали.
348
00:36:16,480 --> 00:36:20,480
Нищо не можех да направя,
чувствах се напълно безпомощен.
349
00:36:20,840 --> 00:36:24,840
И много ядосан.
350
00:36:33,760 --> 00:36:37,520
Нямаше какво да направя.
Не можех да отпусна въжето,
351
00:36:37,560 --> 00:36:41,520
Така си седях, може би час,
час и половина,
352
00:36:42,080 --> 00:36:45,440
а през това време положението
ставаше все по безнадеждно.
353
00:36:45,480 --> 00:36:49,440
Опитвах се да се задържа
на същото място, зъзнейки,
354
00:36:51,480 --> 00:36:55,480
а снегът се плъзгаше под мен.
355
00:36:57,920 --> 00:37:01,920
Беше доста отчайващо.
356
00:37:09,320 --> 00:37:13,320
Мисля, че психически се бях предал.
357
00:37:13,640 --> 00:37:15,360
Нямаше какво да направя,
358
00:37:15,400 --> 00:37:19,400
висях на въжето
и просто исках да умра.
359
00:37:20,600 --> 00:37:24,600
Знаех, че ще свърша скоро.
Ставаше все по-студено.
360
00:37:38,040 --> 00:37:42,040
Буквално се свличах надолу по склона
на малки резки приплъзвания,
361
00:37:42,760 --> 00:37:46,760
защото снегът се слепваше под мен.
362
00:37:48,640 --> 00:37:52,640
Очаквах да се откаже.
363
00:37:53,040 --> 00:37:56,520
Щеше да падне
от около 100 метра.
364
00:37:56,560 --> 00:38:00,560
50 м над мен и още толкова надолу.
Щеше със сигурност да умре.
365
00:38:02,640 --> 00:38:06,440
И наистина нямаше идея дали съм
на метри от земята или на сантиметри,
366
00:38:06,480 --> 00:38:10,440
просто не знаеше. Но знаеше, мисля,
малко тъжно, че ще умре.
367
00:38:15,680 --> 00:38:19,680
Спомних си, че имам джобно ножче
най-отгоре в раницата.
368
00:38:22,440 --> 00:38:26,440
Взех решението доста бързо.
369
00:38:26,640 --> 00:38:30,640
При тези обстоятелства, за мен
това беше правилно решение.
370
00:38:35,200 --> 00:38:39,200
Нямаше изход и не знаех
къде се намирам.
371
00:38:39,280 --> 00:38:43,280
Рано или късно, планината
щеше да ме победи.
372
00:38:46,160 --> 00:38:49,520
Свалих си раницата,
откопчах джоба с една ръка,
373
00:38:49,560 --> 00:38:53,520
и извадих ножчето.
374
00:39:08,760 --> 00:39:12,760
Boof!
375
00:39:45,280 --> 00:39:47,120
Беше отвратителна нощ.
376
00:39:47,160 --> 00:39:51,000
Мислите ми бяха обсебени
от случката с Джо.
377
00:39:51,040 --> 00:39:55,040
Отне ми доста време да се успокоя.
Не успях да го направя.
378
00:39:56,280 --> 00:40:00,280
Беше много, много студено.
379
00:40:03,280 --> 00:40:07,120
Освен всичко, бях отчаяно,
отчаяно жаден.
380
00:40:07,160 --> 00:40:11,160
Чувствах и помирисвах
водата в снега около мен.
381
00:40:12,760 --> 00:40:15,960
Усещах я силно.
382
00:40:16,000 --> 00:40:19,160
Беше доста странно.
383
00:41:09,000 --> 00:41:10,840
Не знаех какво се случи.
384
00:41:10,880 --> 00:41:13,880
Приземих се върху нещо,
което беше стръмно от всякъде.
385
00:41:13,920 --> 00:41:17,880
Пързалях се в тъмното.
386
00:41:22,000 --> 00:41:25,920
Мисля, че съм падал
общо около 50 м.
387
00:41:25,960 --> 00:41:29,920
Учудвах се, че съм още жив.
388
00:41:43,240 --> 00:41:46,240
Лъчът на фенера продължаваше
надолу, надолу, надолу,
389
00:41:46,280 --> 00:41:50,240
и се губеше в тъмнината, изчезваше.
390
00:41:50,640 --> 00:41:54,000
Бях спокоен и много уязвим.
391
00:41:54,040 --> 00:41:58,040
Ако бях паднал малко по-надясно,
392
00:41:58,520 --> 00:42:02,520
щях да потъна в тази ужасна дупка.
393
00:42:04,000 --> 00:42:08,000
Веднага се подсигурих.
394
00:42:15,360 --> 00:42:18,680
После се огледах и мислех,
395
00:42:18,720 --> 00:42:22,720
"Господи, невъзможно е
да се измъкна оттук"
396
00:42:31,120 --> 00:42:35,120
Въжето ми висеше отгоре,
чак до малката дупка.
397
00:42:35,280 --> 00:42:39,280
Мислех, че Саймън
е накрая на въжето.
398
00:42:41,240 --> 00:42:45,240
Но бях сигурен, че е мъртъв.
399
00:42:45,400 --> 00:42:48,840
Разсъждавах така, "Ако издърпам
въжето, то ще се опъне в тялото му".
400
00:42:48,880 --> 00:42:52,840
Защото беше паднал от ръба,
долу до пукнатината,
401
00:42:53,160 --> 00:42:55,920
и лежеше там, мъртъв,
като противотежест.
402
00:42:55,960 --> 00:42:59,800
Въжето и то се беше опънало
вътре в пукнатината.
403
00:42:59,840 --> 00:43:03,840
Така че, ако дърпах въжето,
щеше да се опъне от тялото му".
404
00:43:18,320 --> 00:43:22,320
Дърпах, дърпах,
405
00:43:36,360 --> 00:43:40,360
Веднага след като го видях
разбрах, че е срязано.
406
00:43:48,160 --> 00:43:52,160
Мислех си "Тук ще си умреш".
407
00:43:53,520 --> 00:43:57,520
Имах приятното усещане, че това
означава, че Саймън е все още жив.
408
00:44:01,000 --> 00:44:05,000
Саймън!
409
00:44:14,720 --> 00:44:18,720
Около мен беше
отвратителна гледка.
410
00:44:18,840 --> 00:44:22,840
Не се умира от счупен крак.
411
00:44:32,360 --> 00:44:36,360
Изключих фенера,
за да му пестя батериите.
412
00:44:50,040 --> 00:44:54,040
Беше тъмно и тъмнината
ме обсебваше.
413
00:45:02,680 --> 00:45:05,680
Интересното при пукнатините е,
414
00:45:05,720 --> 00:45:09,720
че те изглеждат страховити,
не са места за живеене.
415
00:45:17,480 --> 00:45:21,480
Чувах пукането на леда
и звука на вятъра.
416
00:45:25,920 --> 00:45:29,920
Пак включих светлината,
защото мразех тъмнината.
417
00:45:42,600 --> 00:45:46,600
И бях много, много самотен.
418
00:45:47,920 --> 00:45:51,920
Много ме беше страх.
419
00:45:52,280 --> 00:45:56,280
Бях на 25, бях способен,
пълен с амбиции.
420
00:45:59,600 --> 00:46:03,600
Беше ми първото пътешествие.
Исках да покоря света,
421
00:46:04,280 --> 00:46:08,280
не се получаваше...
това не бяхме го планирали.
422
00:46:14,920 --> 00:46:16,920
Вече беше късно.
423
00:46:16,960 --> 00:46:20,960
Мисля, че бях уверен,
че няма да успея да се измъкна.
424
00:46:24,640 --> 00:46:28,640
Мамка му. Глупак, глупак...
425
00:47:04,560 --> 00:47:08,560
Катерачът винаги трябва
да пази самообладание.
426
00:47:08,960 --> 00:47:12,960
Ако го запазиш,
си наполовина спасен. Загубих го.
427
00:47:35,640 --> 00:47:38,640
Това е детинско.
Просто си плачех и плачех.
428
00:47:38,680 --> 00:47:42,640
Мислех,
429
00:47:42,920 --> 00:47:45,920
че това е реалността.
430
00:47:46,000 --> 00:47:51,000
Д Е Н П Е Т И
431
00:48:15,720 --> 00:48:19,720
Просветна, все едно е 5 или 6 часа.
432
00:48:20,640 --> 00:48:24,640
Пак започнах да викам Саймън.
433
00:48:29,440 --> 00:48:33,440
Станах, облякох се
и пакетирах всичко,
434
00:48:39,640 --> 00:48:42,480
просто много гадно
чувство на боязън.
435
00:48:42,520 --> 00:48:45,320
На този етап вярвах,
че съм погубил Джо.
436
00:48:46,000 --> 00:48:50,000
И сега и аз ще умра,
като възмездие.
437
00:48:53,920 --> 00:48:57,920
Но все пак просто да седя там
и да се чувствам виновен,
438
00:48:58,760 --> 00:49:02,760
"Ако ще умирам, по-добре
да е по пътя надолу".
439
00:49:06,320 --> 00:49:08,880
Наклонът се променяше много рязко,
много стръмно ставаше.
440
00:49:08,920 --> 00:49:12,880
Така че заобиколих тази стръмнина.
441
00:49:19,440 --> 00:49:22,840
И докато слизах, видях тази
надвиснала стръмна скала,
442
00:49:22,880 --> 00:49:25,000
през която го спусках,
443
00:49:25,040 --> 00:49:27,760
и разбрах, че той е висял там,
444
00:49:27,800 --> 00:49:31,800
и поради това не е могъл
да поеме тежестта на въжето.
445
00:49:33,440 --> 00:49:36,800
И докато се спусках бавно,
за мой ужас видях,
446
00:49:36,840 --> 00:49:40,120
че основата на тази скала
беше огромна пукнатина,
447
00:49:42,000 --> 00:49:46,000
с ширина 12 метра
и абсолютно бездънна.
448
00:49:53,080 --> 00:49:56,040
Саймън!
449
00:49:56,080 --> 00:49:57,960
След зазоряване можеше
да е дошъл горе,
450
00:49:58,000 --> 00:50:00,200
защото бях много жаден.
451
00:50:00,240 --> 00:50:04,240
И той трябваше да е жаден и
вероятно би слязъл долу за вода.
452
00:50:05,080 --> 00:50:07,640
А и сигурно би искал да ме намери.
453
00:50:07,680 --> 00:50:11,120
Поспрях се замалко, виках
с всичка сила в пукнатината,
454
00:50:11,160 --> 00:50:15,120
и крещях, крещях, "Джо, Джо".
455
00:50:15,360 --> 00:50:19,360
Днес като се замисля, трябваше
456
00:50:19,440 --> 00:50:23,440
да се спусна след въжето
и да го потърся
457
00:50:23,480 --> 00:50:26,680
в пукнатината.
458
00:50:26,720 --> 00:50:30,720
Но честно, тогава въобще
не се замислих върху това.
459
00:50:33,120 --> 00:50:37,120
Бях сигурен, че е мъртъв.
460
00:50:43,400 --> 00:50:47,400
Бях 100% сигурен,
че вече съм сам.
461
00:50:49,560 --> 00:50:53,560
Че няма кой да ми помогне.
462
00:50:57,600 --> 00:51:01,000
Още от раждането си, съм възпитаван
като набожен католик.
463
00:51:01,040 --> 00:51:03,840
Но отдавна съм спрял
да вярвам в Бог.
464
00:51:03,880 --> 00:51:07,880
И винаги съм се чудел, ако всичко
се обърка, дали ще се обърна
465
00:51:08,840 --> 00:51:12,840
към господ с няколко молитви,
молейки се "Господи, измъкни ме".
466
00:51:15,200 --> 00:51:18,760
Никога не ми е идвало наум.
467
00:51:18,800 --> 00:51:21,080
И наистина не вярвам.
468
00:51:21,120 --> 00:51:25,120
Мисля, че когато умреш,
просто си умираш.
469
00:51:25,800 --> 00:51:29,800
Няма друг свят.
470
00:51:32,600 --> 00:51:36,600
Разсъждавах,
"Мога ли да се изкача навън?"
471
00:52:21,160 --> 00:52:25,160
25 метра надвиснал лед.
Няма начин, дори и със здрав крак.
472
00:52:28,840 --> 00:52:32,840
Знаех, че и двамата са мъртви. Но все
пак не можех да прибера лагера.
473
00:52:35,200 --> 00:52:38,240
Поради това, че не знаех
абсолютно нищо за тях,
474
00:52:38,280 --> 00:52:40,920
освен че първите им имена
са Джо и Саймън.
475
00:52:40,960 --> 00:52:44,800
Не знаех фамилните им имена,
всъщност не знаех нищо за тях.
476
00:52:44,880 --> 00:52:48,680
И имах фантастичната представа,
че ако паднат от планината,
477
00:52:48,720 --> 00:52:51,920
ще се приземят едва ли не
в основата й.
478
00:52:51,960 --> 00:52:55,960
И мислех, че ще успея да ги видя
от дъното на ледника.
479
00:52:57,520 --> 00:53:01,520
Но се отказах от идеята
да се отдалеча надалеч.
480
00:53:04,200 --> 00:53:07,240
Заслизах по ледника сам.
481
00:53:07,280 --> 00:53:11,280
Все още бях убеден, че ще умра.
482
00:53:12,400 --> 00:53:15,840
Да пресичаш ледник е много,
много опасно, ако си сам,
483
00:53:15,880 --> 00:53:19,840
защото има пукнатини в леда,
снегът ги покрива.
484
00:53:21,280 --> 00:53:24,640
За щастие, успях да намеря
малки остатъци от следите ни,
485
00:53:24,680 --> 00:53:27,640
които ме водеха.
486
00:53:27,680 --> 00:53:31,680
Когато успях да се измъкна
от ледника разбрах, че ще сляза,
487
00:53:33,720 --> 00:53:36,880
ще се измъкна оттук,
488
00:53:36,920 --> 00:53:40,000
Разбрах, че ще живея.
489
00:53:50,000 --> 00:53:54,000
Не мога точно да ви опиша
колко страшна нощ беше.
490
00:53:59,080 --> 00:54:03,080
Мислех, че ще това
ще продължава с дни.
491
00:54:05,560 --> 00:54:08,760
Трябва да взимаш решения, трябва
да продължаваш да взимаш решения,
492
00:54:08,800 --> 00:54:12,760
дори и грешни решения.
493
00:54:13,680 --> 00:54:17,680
Ако не взимаш решения,
си за боклука.
494
00:54:33,640 --> 00:54:37,640
Умирах на терасата
и единствения ми шанс беше
495
00:54:38,680 --> 00:54:42,680
да се настаня дълбоко
в пукнатината.
496
00:54:42,720 --> 00:54:45,840
Не знаех какво ме чака там.
497
00:54:45,880 --> 00:54:51,880
Просто се надявах, че има някакъв
път навън от лабиринта от лед и сняг.
498
00:54:55,200 --> 00:54:59,200
Трудно ми беше да реша,
защото ме беше страх от дълбокото.
499
00:55:10,000 --> 00:55:12,920
Другият вариант беше
просто да си седя там,
500
00:55:12,960 --> 00:55:15,160
сляпо надявайки се, че някак си
нещо може да се подобри,
501
00:55:15,200 --> 00:55:19,160
а знаех, че нищо няма
да се подобри.
502
00:55:44,800 --> 00:55:47,920
Не исках да гледам надолу.
503
00:55:47,960 --> 00:55:51,960
Бях ужасен от мисълта
за това дълбоко нищо долу.
504
00:56:09,120 --> 00:56:12,000
Не сложих възел в края на въжето
505
00:56:12,040 --> 00:56:15,760
и ако долу нямаше нищо,
нямаше да мога да задържа въжето
506
00:56:15,800 --> 00:56:19,760
и щях да падна,
и щеше да е бързо.
507
00:56:40,000 --> 00:56:44,000
Мислех си "Господи, това е огромно"
508
00:56:53,640 --> 00:56:57,640
На този етап бях напълно
физически свършен,
509
00:56:58,480 --> 00:57:02,480
клатушкайки се между морените,
все още отчаяно жаден.
510
00:57:03,760 --> 00:57:06,120
Въртяха ми се ужасни мисли
в главата,
511
00:57:06,160 --> 00:57:10,160
вина, съжаление. Мислех си как
ще обясня това на приятелите на Джо,
512
00:57:12,120 --> 00:57:16,120
на моите приятели, на Ричард.
513
00:57:17,160 --> 00:57:21,160
Мина ми идеята да измисля
история за слизането,
514
00:57:21,200 --> 00:57:25,160
чрез която да изглеждам
малко по-добър.
515
00:57:25,440 --> 00:57:29,440
Доста си мислех за това.
516
00:57:35,640 --> 00:57:39,640
Единствената картина, която
се е запечатала в мозъка ми от Перу,
517
00:57:40,520 --> 00:57:43,960
е как гледам тази фигура.
518
00:57:44,000 --> 00:57:48,000
Доста се приближи
преди да разбера кой е това.
519
00:57:51,440 --> 00:57:54,920
Но той изглеждаше
абсолютно отвратително.
520
00:57:54,960 --> 00:57:58,920
Нямаше да го познаете.
521
00:58:00,840 --> 00:58:04,400
Попитах, "Къде е Джо?"
522
00:58:04,440 --> 00:58:07,000
Той просто каза, "Джо е мъртъв".
523
00:58:07,040 --> 00:58:11,040
Разказах му всичко,
докато се връщахме в лагера,
524
00:58:11,160 --> 00:58:15,160
Разказах му цялата история
за това какво се случи.
525
00:58:15,320 --> 00:58:21,320
Той дори не се опита да ме обвинява,
за това което съм направил,
526
00:58:23,520 --> 00:58:27,520
прие го доста добре.
527
00:58:41,400 --> 00:58:47,400
Трябваше да сляза 25 м.
от мястото на ледения мост.
528
00:58:53,400 --> 00:58:56,920
Бях на място, което изглеждаше
като основата на пукнатината,
529
00:58:56,960 --> 00:59:00,080
беше с формата на пясъчен часовник.
530
00:59:00,120 --> 00:59:02,960
Догоре беше някъде около 50 м.
531
00:59:03,000 --> 00:59:07,000
Мислех, че е голямо
колкото катедралата "Свети Пол".
532
00:59:09,360 --> 00:59:13,360
Спомням си, че гледах надолу.
Имаше само солиден сняг.
533
00:59:13,600 --> 00:59:17,600
И си помислих,
"Това е дъното на пукнатината"
534
00:59:22,640 --> 00:59:26,640
На около 15 м. от мен
имаше наклон, водещ нагоре.
535
00:59:27,920 --> 00:59:31,920
Вдясно отгоре, светлината
се процеждаше през дупката.
536
00:59:33,320 --> 00:59:37,320
И блестеше, просто голям сноп
светлина се процеждаше.
537
00:59:40,720 --> 00:59:44,720
Това беше пътя за навън,
който търсех!
538
00:59:46,320 --> 00:59:52,320
Мислех си, "Да, мога да кача
този наклон, ще успея да се покатеря"
539
00:59:52,960 --> 00:59:56,960
Проснах се на пода и започнах
да се влача по корем.
540
01:00:08,320 --> 01:00:12,320
После чух, че нещо
се пропуква под мен.
541
01:00:13,480 --> 01:00:17,480
Разбрах, че това не е стабилен под,
изглеждаше, че е лъжлив под.
542
01:00:21,240 --> 01:00:25,240
Беше адски ужасно.
543
01:00:26,920 --> 01:00:30,920
Беше неочаквано,
все едно стоях върху черупка.
544
01:00:32,480 --> 01:00:36,480
Ако се счупеше, никога нямаше
да стигна наклона,
545
01:00:36,720 --> 01:00:40,720
а това беше моя изход.
546
01:00:55,960 --> 01:00:59,960
Добре, сега е стабилно.
547
01:01:05,200 --> 01:01:09,200
Забивах и подскачах нагоре.
548
01:01:12,960 --> 01:01:16,960
Беше много болезнено, все едно краката ти
да се вдигат и заедно да се спускат.
549
01:01:20,480 --> 01:01:24,480
Опитвах се да избирам по-добра
позиция, левия крак да не е пръв.
550
01:01:25,600 --> 01:01:29,600
Но така или иначе стъпвах
на счупения крак.
551
01:01:30,480 --> 01:01:33,920
Усещах как се преместват,
костите мърдаха,
552
01:01:33,960 --> 01:01:37,360
така че всеки подскок
беше доста плах.
553
01:01:37,400 --> 01:01:41,360
Беше ужасно болезнено.
554
01:02:33,240 --> 01:02:36,840
А беше ярко слънчев ден.
555
01:02:36,880 --> 01:02:40,880
Целият свят се върна отново.
556
01:02:43,240 --> 01:02:47,240
Лежах си на снега,
просто се смеех.
557
01:02:55,440 --> 01:02:59,440
Това беше успокоението,
че съм се махнал от това място.
558
01:03:32,680 --> 01:03:35,640
После погледнах ледника
и си помислих,
559
01:03:35,680 --> 01:03:37,680
"Добре де, но все още имаш
доста работа, пич".
560
01:03:37,720 --> 01:03:41,720
Това са километри и километри
през наистина кофти път.
561
01:04:00,200 --> 01:04:04,200
Но си мисля, че ми харесваше
да си седя тук, защото
562
01:04:04,880 --> 01:04:08,880
бях направил най-сериозното
си изкачване в живота.
563
01:04:08,920 --> 01:04:12,520
Ако се върнеш жив от такова изкачване,
ще бъдеш изтощен с дни.
564
01:04:12,560 --> 01:04:15,960
Просто ще ядеш, пиеш и спиш.
565
01:04:16,000 --> 01:04:20,000
Точно се измъкнах от това,
с лошо счупен крак, с силна болка,
566
01:04:21,760 --> 01:04:25,760
силно дехидратиран, нямах храна,
и се чудех как ще продължа.
567
01:04:26,120 --> 01:04:30,120
Нямах избор,
трябваше да го продължа.
568
01:04:30,920 --> 01:04:34,920
И тогава ми хрумна,
че трябва да си определя цели.
569
01:04:37,600 --> 01:04:40,240
Заглеждах се в нещата и си мислех,
570
01:04:40,280 --> 01:04:43,680
"Така, трябва да стигна
до тази пукнатина за 20 минути".
571
01:04:43,720 --> 01:04:46,960
"Това ще направя".
572
01:04:47,000 --> 01:04:51,000
Ако стигнех за 18 минути,
бях направо в истерия от кеф,
573
01:04:51,280 --> 01:04:55,280
но ако стигнех за 22 или 24 минути,
се разстройвах почти до сълзи,
574
01:04:55,640 --> 01:04:59,640
това ме обсебваше.
575
01:05:01,080 --> 01:05:05,080
Не знам защо го правех,
мисля че знаех какво ми се е случило
576
01:05:05,880 --> 01:05:09,880
и какво ме очаква, така че
не можех да се справя.
577
01:05:52,000 --> 01:05:55,400
Вървях по следите на Саймън,
които лъкатушеха около хълмовете
578
01:05:55,440 --> 01:05:57,680
и заобикаляха пукнатините.
579
01:05:57,720 --> 01:06:01,280
Мислех си, "Освен ако някъде не намеря
дупка с тялото на Саймън вътре,"
580
01:06:01,320 --> 01:06:05,280
"тези следи ще ме водят
през минното поле от пукнатини".
581
01:06:14,320 --> 01:06:18,320
Всички тези планини
и огромни хълмове наолоко.
582
01:06:19,760 --> 01:06:22,680
Карат те да се чувстваш
малък и уязвим.
583
01:06:22,720 --> 01:06:26,720
И се чудиш дали няма някой
зъл дух да те хване.
584
01:06:39,960 --> 01:06:42,760
Все едно някой дразни
малка мравчица,
585
01:06:42,800 --> 01:06:44,440
слагайки й препятствия
на пътя през цялото време,
586
01:06:44,480 --> 01:06:48,440
за да я дразни.
587
01:07:46,760 --> 01:07:50,320
Гледах как следите
на Саймън изчезват.
588
01:07:50,360 --> 01:07:54,320
Те бяха линията на живота ми.
589
01:07:54,800 --> 01:07:58,800
И започнах много да се отчайвам.
590
01:08:13,000 --> 01:08:16,680
Продължих в нощта влачейки се.
Адски тъпо, когато си на наклон в ледник.
591
01:08:16,720 --> 01:08:20,680
Но бях уплашен и просто исках
да виждам следите на Саймън.
592
01:08:29,520 --> 01:08:33,520
Д Е Н Ш Е С Т И
593
01:08:43,040 --> 01:08:47,040
На сутринта, слънчев, хубав ден,
но следите ги нямаше.
594
01:08:56,600 --> 01:08:58,880
Започнах малко по-рано
595
01:08:58,920 --> 01:09:02,920
и оттогава започнах да се изправям
на крака в опити да видя пътя,
596
01:09:02,960 --> 01:09:06,920
след това сядах и продължавах
да се влача.
597
01:09:35,160 --> 01:09:38,960
Имаше една много ужасна
пукнатина точно накрая
598
01:09:39,000 --> 01:09:42,960
и аз я обикалях като в лабиринт.
599
01:10:07,560 --> 01:10:11,560
Изведнъж достигнах точка, където
свършваше леда и се виждаха скали.
600
01:10:23,520 --> 01:10:27,520
Сигурно аз бях този,
който даде идея за напускане.
601
01:10:28,160 --> 01:10:30,120
Отчасти и защото
се тревожех за Саймън.
602
01:10:30,160 --> 01:10:34,160
Просто чувствах, че е най-добре
да се махнем надалеч е мястото.
603
01:10:37,920 --> 01:10:40,400
Не исках да тръгнем незабавно,
604
01:10:40,440 --> 01:10:44,440
имах нужда от ден, два
да си събера мислите,
605
01:10:45,960 --> 01:10:49,960
и да си възвърна силите.
606
01:10:54,920 --> 01:10:58,920
Отделих много време да се измия.
607
01:11:03,120 --> 01:11:07,120
Добре беше, да си измия косата,
лицето, да се обръсна, да...
608
01:11:10,360 --> 01:11:13,600
разкарам...
609
01:11:13,640 --> 01:11:17,640
остатъците, да се отърся
от планината.
610
01:11:49,240 --> 01:11:52,640
Бях отчаяно жаден, защото
без значение колко сняг ядеш,
611
01:11:52,680 --> 01:11:56,640
просто не можеш да утолиш
жаждата достатъчно.
612
01:11:56,880 --> 01:12:00,880
Видях скалите, знаех колко големи са
тези скални блокове и колко е далеч
613
01:12:01,040 --> 01:12:04,040
и тогава за пръв път се замислих
614
01:12:04,080 --> 01:12:08,040
дали мога да стигна докрай.
615
01:12:12,320 --> 01:12:16,320
Разкарах си оборудването.
616
01:12:29,400 --> 01:12:33,120
Знаех, че не мога да пълзя около тези
скали, бяха доста големи и разбъркани,
617
01:12:33,160 --> 01:12:37,120
единствения начин беше
да опитам на един крак.
618
01:12:38,160 --> 01:12:42,160
Знаех, че ще падам много.
619
01:13:35,840 --> 01:13:37,800
Падах на почти на всеки опит,
620
01:13:37,840 --> 01:13:41,200
все едно е да си чупиш крака
всеки един път, и всеки път
621
01:13:41,240 --> 01:13:45,040
като се обръщах,
виждах че съм минал само 20 м.
622
01:13:45,080 --> 01:13:49,080
Отнемаше ми векове.
И болката само за тия 20 метра...
623
01:14:01,360 --> 01:14:04,360
Мога да бъда крайно упорит.
624
01:14:04,400 --> 01:14:08,320
И обичам всичко да става
по моя начин.
625
01:14:08,360 --> 01:14:12,360
Но тези дни нищо
не се получаваше по моя начин.
626
01:14:18,560 --> 01:14:22,560
Гледах някаква скала и казвах,
"Така, там съм след 20 минути".
627
01:14:23,680 --> 01:14:27,640
Щом веднъж решах,
че ще отида за 20 минути,
628
01:14:27,680 --> 01:14:31,640
го правех.
629
01:14:32,840 --> 01:14:35,840
И това ми помагаше, защото
не бях и преполовил разстоянието,
630
01:14:35,880 --> 01:14:37,080
а силната болка продължаваше,
631
01:14:37,120 --> 01:14:40,880
Не можех да си помисля да стана,
за да падна отново,
632
01:14:40,920 --> 01:14:44,600
но гледах към целта и мислех
"Трябва да стигна дотам".
633
01:14:54,680 --> 01:14:57,080
Когато лягах за малко си мислех,
634
01:14:57,120 --> 01:15:01,120
"Не, трябва да стигнеш дотам. Имаш
около 10 мин. за това, само 10 мин. "
635
01:15:03,400 --> 01:15:07,400
Беше доста студено,
но прагматичното в мен казваше,
636
01:15:08,200 --> 01:15:12,200
"Трябва да направиш това и това,
ако искаш да стигнеш там".
637
01:15:27,360 --> 01:15:31,360
"Хайде, движи се, движи се"
638
01:15:37,360 --> 01:15:41,360
"Правилно, стани и го направи"
639
01:15:45,880 --> 01:15:49,880
Бях доста настоятелен.
640
01:15:50,760 --> 01:15:54,760
Беше като глас от отделна част от мен,
казвайки ми да направя нещо.
641
01:15:58,960 --> 01:16:02,320
Много безгрижен. Без симпатия,
642
01:16:02,360 --> 01:16:06,360
без да му пука, че може
да съм крайно уморен и ранен.
643
01:16:07,480 --> 01:16:11,480
Беше много, много странно.
644
01:16:19,720 --> 01:16:23,720
Част от мен казваше, "Продължавай,
недей да почиваш, продължавай",
645
01:16:24,760 --> 01:16:28,760
а другата, мозъкът ми, просто казваше
"Добре, продължавам",
646
01:16:29,280 --> 01:16:31,800
оглеждайки се наоколо
и попивайки нещата.
647
01:16:31,840 --> 01:16:35,320
И докато часовете минаваха,
648
01:16:35,360 --> 01:16:38,800
ставаше все по-ексцентричен.
649
01:17:23,720 --> 01:17:27,720
Бях много, много, много жаден.
Много обезводнен.
650
01:17:31,000 --> 01:17:34,520
И най гадното беше,
че всички тези скали и морени,
651
01:17:34,560 --> 01:17:38,560
бяха отгоре върху ледник. И можех
да чувам течащата вода отдолу.
652
01:17:38,920 --> 01:17:42,920
През цялото време.
653
01:17:48,440 --> 01:17:52,440
Често падах и чувах водата, и накрая
започнах да копая, за да я потърся.
654
01:18:15,560 --> 01:18:17,560
Не я намерих, останах жаден.
655
01:18:17,600 --> 01:18:21,600
Възможността да чувам водата,
ме подлудяваше.
656
01:18:45,520 --> 01:18:47,560
Тревожех се за Саймън.
657
01:18:47,600 --> 01:18:51,600
За здравето му, пръстите му
все още бяха зле от замръзването.
658
01:18:53,400 --> 01:18:57,400
Чувствах, че не трябва
да се застояваме там.
659
01:18:58,200 --> 01:19:02,200
Подготвяше се да тръгнем
на сутринта.
660
01:19:08,640 --> 01:19:12,640
Бях се срутил между скалите.
Не спах много добре.
661
01:19:12,760 --> 01:19:16,160
Кракът ме болеше.
Беше голяма мъка.
662
01:19:16,760 --> 01:19:19,520
Мисля, че беше първата нощ без буря.
663
01:19:19,560 --> 01:19:23,560
Не ме валеше. Не ме мокреше.
Можех да виждам звездите.
664
01:19:23,840 --> 01:19:27,840
Спомням си как лежах по гръб
доста дълго време,
665
01:19:28,320 --> 01:19:32,320
гледайки звездите.
666
01:19:32,640 --> 01:19:36,360
Имах налудничавото чувство,
че съм лежал там буден,
667
01:19:36,400 --> 01:19:39,000
цели векове, безкрайно.
668
01:19:39,040 --> 01:19:45,040
Сливайки се с скалите, и превръщайки се
в част от мястото, което нямаше да напусна.
669
01:19:46,480 --> 01:19:50,480
Д Е Н С Е Д М И
670
01:20:04,920 --> 01:20:07,640
Слънцето изгряваше,
и ме разбуди.
671
01:20:07,680 --> 01:20:11,680
И си помислих, че е толкова прекрасно
да си лежа тук, без да мърдам, без болка
672
01:20:12,400 --> 01:20:16,400
и господи, замалко да се поддам.
673
01:20:23,920 --> 01:20:26,920
Наистина повярвах, че няма
да се справя с разстоянието,
674
01:20:26,960 --> 01:20:28,920
и също вярвах, че ще умра.
675
01:20:28,960 --> 01:20:32,920
Това беше реалността.
676
01:20:36,000 --> 01:20:38,000
И изглежда много смислено
да продължаваш да пълзиш,
677
01:20:38,040 --> 01:20:42,000
ако не мислиш,
че това ще промени нещо.
678
01:20:43,760 --> 01:20:47,760
Чувството за самота,
и това че си изоставен
679
01:20:48,400 --> 01:20:52,400
не ме напускаха.
680
01:20:54,120 --> 01:20:57,400
Не се влачех, защото мислех,
че ще оцелея.
681
01:20:57,440 --> 01:21:01,440
Мисля, че просто исках
да съм с някой, когато умра.
682
01:21:28,960 --> 01:21:32,960
Това беше един вид символично
действие, в нашето съзнание,
683
01:21:35,760 --> 01:21:39,760
да му кажем "Сбогом".
684
01:22:41,000 --> 01:22:45,000
Изпих доста литри.
685
01:22:47,560 --> 01:22:50,120
И все едно се зареждах с гориво,
686
01:22:50,160 --> 01:22:54,160
веднага почувствах
как ми се възвръщат силите.
687
01:23:58,560 --> 01:23:59,920
Продължих да се подмокрям.
688
01:23:59,960 --> 01:24:03,960
и всъщност много ясно си
спомням топлината.
689
01:24:09,960 --> 01:24:13,960
Бавно, постоянно се топях.
690
01:24:15,200 --> 01:24:18,200
Физически беше очевидно,
но не само това,
691
01:24:18,240 --> 01:24:21,080
аз самия, всичко.
692
01:24:21,120 --> 01:24:24,320
Чувствах се сам с нищото.
693
01:24:24,360 --> 01:24:28,320
И не ми пукаше вече.
694
01:24:28,400 --> 01:24:32,400
Нямах достойнство, не ми пукаше
дали съм смел или плах, нищо.
695
01:24:33,760 --> 01:24:37,760
Просто се превръщаш в нищо.
Беше странно.
696
01:24:47,000 --> 01:24:51,000
Продължавах с същите 20 минутни
тестове, стигни дотам, стигни дотам.
697
01:24:52,960 --> 01:24:56,960
И после видях онези стъпки.
698
01:24:57,880 --> 01:25:01,240
Бях убеден, че са
на Саймън и Ричард.
699
01:25:01,640 --> 01:25:04,640
Че са зад мен и просто ме следват,
700
01:25:04,680 --> 01:25:08,080
и аз ги водя пълзейки надолу,
701
01:25:08,120 --> 01:25:12,120
напълно убеден,
че те се шляят зад мен.
702
01:25:13,880 --> 01:25:17,880
Спомням си, че мислех "Това е много
тъпо, те щяха да дойдат да ми помогнат",
703
01:25:19,040 --> 01:25:21,720
и мисля, че бях убеден,
че те просто само ме следват,
704
01:25:21,760 --> 01:25:25,760
защото не заслужавам,
"защото се опиках и плача".
705
01:25:28,280 --> 01:25:32,280
Не знам, колко време загубих,
може би час.
706
01:25:33,760 --> 01:25:37,760
Абсолютно си повярвах, и тогава
изведнъж изчезна като спукан балон.
707
01:25:41,080 --> 01:25:45,080
И разбрах, че те не са там,
почувствах се напълно разбит.
708
01:25:58,560 --> 01:26:02,560
Беше около 4 часа,
когато достигнах езерото.
709
01:26:04,240 --> 01:26:08,160
Знаех, че от другата страна
има скален бент.
710
01:26:08,200 --> 01:26:09,560
И от върха на бента
711
01:26:09,600 --> 01:26:13,600
щях да видя долината,
където беше нашия базов лагер.
712
01:26:13,960 --> 01:26:17,640
Всъщност, щях да видя даже
и палатките.
713
01:26:17,680 --> 01:26:19,080
Тогава за пръв път си помислих,
714
01:26:19,120 --> 01:26:23,120
"Ще се справя, всъщност
ще успея да се прибера".
715
01:26:26,240 --> 01:26:30,240
Точно в този момент
се сетих и за друго,
716
01:26:30,400 --> 01:26:34,320
"А дали ще има някой там?"
717
01:26:34,360 --> 01:26:38,360
Мислех, "Боже, видях се
със Саймън преди четири дни",
718
01:26:40,840 --> 01:26:44,840
и като размислих,
"Защо да са там?"
719
01:26:47,920 --> 01:26:51,600
Знаех, че се стъмва в 6 часа и мислех
"Трябва да стигна, трябва да стигна",
720
01:26:51,640 --> 01:26:55,600
И се опитвах да се придвижа
възможно най-бързо.
721
01:27:00,520 --> 01:27:02,080
Целият следобед
722
01:27:02,120 --> 01:27:06,120
бях воден от ужасната мисъл,
че са си отишли.
723
01:27:10,280 --> 01:27:14,280
Не обръщах внимание на това
как се променя времето.
724
01:27:14,680 --> 01:27:17,720
Между 4 и 6 часа
725
01:27:17,920 --> 01:27:20,720
времето се промени.
726
01:27:20,760 --> 01:27:24,760
И когато погледнах надолу,
беше пълно с облаци.
727
01:27:29,440 --> 01:27:33,440
Слушах внимателно, надявайки се
да чуя отговор или нещо,
728
01:27:34,640 --> 01:27:38,640
но така и не чух нищо.
729
01:27:44,760 --> 01:27:48,760
Изгубих доста време, да си седя там и да
викам, незнаейки какво друго да правя.
730
01:27:50,520 --> 01:27:54,080
Мислех да се мушна в спалния чувал.
731
01:27:54,120 --> 01:27:57,280
Не знам защо, но това изглеждаше като
покъртителен начин за край на всичко,
732
01:27:57,320 --> 01:28:01,280
просто в спалния чувал.
733
01:28:01,520 --> 01:28:05,520
Мислех, "Добре, прекрасно,
продължавай, поне да свърши долу".
734
01:28:16,320 --> 01:28:20,320
Не знам със сигурност
какво се случи нататък през нощта.
735
01:28:23,960 --> 01:28:27,960
Не гледах часовника и всичко
някак си се отдалечаваше.
736
01:28:47,760 --> 01:28:51,240
Мисля, че просто се бях отчаял.
737
01:28:51,280 --> 01:28:54,720
И не знаех какво
да правя нататък.
738
01:28:56,360 --> 01:29:00,360
Не си спомням
да съм мислел за някого.
739
01:29:00,880 --> 01:29:04,880
Някой, който обичам
или нещо такова.
740
01:29:07,680 --> 01:29:11,280
По едно време ми мина
една песен през главата.
741
01:29:11,320 --> 01:29:14,480
Песента беше на групата "Бони M".
742
01:29:14,520 --> 01:29:18,520
Всъщност, аз дори не харесвам
такава музика.
743
01:30:15,640 --> 01:30:19,640
Просто я чувах постоянно, с часове.
744
01:30:21,360 --> 01:30:25,120
И беше гадно, защото исках
да я разкарам от главата си.
745
01:30:25,160 --> 01:30:29,120
Исках да мисля и за друго.
746
01:30:35,080 --> 01:30:39,080
Мислех си,
"Мамка му, ще си умра на Бони M".
747
01:30:54,240 --> 01:30:57,040
По някое време се опомних.
748
01:30:57,080 --> 01:31:01,080
Мисля, че съм бил буден през
цялото време, но все едно се събудих
749
01:31:01,240 --> 01:31:04,440
и се намерих седнал там.
750
01:31:04,480 --> 01:31:07,840
Не знаех къде съм.
751
01:31:07,880 --> 01:31:11,040
Беше пълен мрак, валеше сняг и си
помислих, че съм обратно на ледника,
752
01:31:11,080 --> 01:31:14,480
или пък си мислих че съм в някой
паркинг, и пак съм разнебитен,
753
01:31:14,520 --> 01:31:18,480
и пак се задействах.
754
01:31:29,520 --> 01:31:33,440
Спомням си, че подуших нещо.
755
01:31:33,480 --> 01:31:36,600
Беше силна миризма.
756
01:31:36,640 --> 01:31:40,640
Миризмата беше като на нещо солено.
757
01:31:44,040 --> 01:31:47,040
Спомням си, че бях много объркан,
не разбирах какво е това.
758
01:31:47,080 --> 01:31:50,160
Много време мислих върху това.
759
01:31:50,200 --> 01:31:53,480
Мислех, че е от мен.
760
01:31:53,520 --> 01:31:56,640
И бавно, бавно разбрах
какво е, и си помислих,
761
01:31:56,680 --> 01:31:59,760
"Пълзял съм през отходното
място на нашия лагер".
762
01:32:02,160 --> 01:32:06,160
И разбрах, че съм близо
до палатките.
763
01:32:15,800 --> 01:32:19,800
Виках, и си мислех
"Това е, това е края на всичко".
764
01:32:24,920 --> 01:32:28,920
Няма да мога да помръдна повече.
765
01:32:33,560 --> 01:32:37,560
Грешката ми беше, че се надявах,
че те са там все още.
766
01:32:39,200 --> 01:32:42,920
Виках, но тях ги нямаше,
767
01:32:42,960 --> 01:32:46,640
Реших, че вече съм загубен.
768
01:32:59,040 --> 01:33:03,040
В момента, в който не ми
отговори никой,
769
01:33:13,320 --> 01:33:17,320
загубих нещо.
770
01:33:20,240 --> 01:33:24,240
Загубих себе си.
771
01:33:26,600 --> 01:33:29,920
Събудих се, без да знам защо.
772
01:33:29,960 --> 01:33:33,200
Долавях нещо странно във въздуха.
773
01:33:33,240 --> 01:33:36,560
Чувах как вятърът
се блъска в палатките.
774
01:33:36,600 --> 01:33:40,560
Долових нещо друго.
775
01:33:43,400 --> 01:33:45,480
В съзнанието ми се прокрадна
776
01:33:45,520 --> 01:33:48,160
възможността, че това
777
01:33:48,200 --> 01:33:52,000
може би е Джо, който вика навън.
778
01:33:52,040 --> 01:33:55,800
Но това беше напълно невъзможно,
779
01:33:56,280 --> 01:34:00,280
той умря преди 3-4 дни.
780
01:34:00,640 --> 01:34:04,640
Пак го чух, по-ясно,
781
01:34:05,040 --> 01:34:09,040
и наистина звучеше като нечий вик.
"Саймън".
782
01:34:13,520 --> 01:34:16,880
Паникьосах се, но знаех,
че не може да е Джо,
783
01:34:16,920 --> 01:34:19,760
защото Джо е мъртъв.
784
01:34:19,800 --> 01:34:23,800
А ако беше отвън наистина,
трябваше да е нещо ужасно,
785
01:34:25,840 --> 01:34:28,280
не и човек, защото,
786
01:34:28,320 --> 01:34:32,320
никой не може оживее,
ако е на открито извън палатка.
787
01:34:38,080 --> 01:34:42,080
Лежах там и не знаех
какво да направя.
788
01:34:42,720 --> 01:34:45,200
Тогава и Саймън се събуди.
789
01:34:45,240 --> 01:34:49,240
"Саймън!" беше много ясен вик
на моето име.
790
01:34:50,160 --> 01:34:54,160
Знаех, че е Джо,
разбрах го веднага.
791
01:34:55,160 --> 01:34:59,160
Оглеждах се наоколо, и тогава
видях това мъждукащо нещо.
792
01:35:03,440 --> 01:35:07,440
Естествено,
Саймън веднага се забърза.
793
01:35:09,680 --> 01:35:13,680
Изведнъж чух гласове.
794
01:35:14,400 --> 01:35:15,840
Ти ли си?
795
01:35:15,880 --> 01:35:19,880
Бях по назад, защото имах чувството,
че това навън не е човешко същество.
796
01:35:35,920 --> 01:35:39,880
И тогава тръгнахме
по посока на крясъците.
797
01:35:39,920 --> 01:35:43,920
Може би на около 60-80 м.
от лагера намерихме Джо.
798
01:35:50,560 --> 01:35:54,560
Не повярвах, докато не го видях,
799
01:35:54,960 --> 01:35:57,920
и все пак, беше доста
трудно да повярвам,
800
01:35:57,960 --> 01:36:01,960
защото беше зловеща нощ,
а и неговото състояние...
801
01:36:02,440 --> 01:36:04,560
Беше доста зле.
802
01:36:04,600 --> 01:36:08,120
Приличаше на някакъв призрак.
803
01:36:08,160 --> 01:36:12,160
Трябваше да се ощипя,
за да повярвам, че е истина,
804
01:36:14,480 --> 01:36:18,000
че това наистина се случва.
805
01:36:18,040 --> 01:36:21,480
Помогни ми!
- Мамка му, Джо!
806
01:36:23,000 --> 01:36:25,800
Саймън,
807
01:36:25,840 --> 01:36:29,840
той нещо много псуваше. Много.
808
01:36:31,320 --> 01:36:33,160
Ричард, вдигни го!
809
01:36:33,200 --> 01:36:37,200
Ричард, дръж го,
малоумно копеле! Вдигни го!
810
01:36:37,760 --> 01:36:41,760
Спомням си, че Саймън
ме сграбчи за раменете,
811
01:36:42,480 --> 01:36:45,720
и ме задържа.
812
01:36:46,200 --> 01:36:48,920
Спомням си.
813
01:36:48,960 --> 01:36:52,960
Чувството да те държи някой.
814
01:37:14,920 --> 01:37:18,920
Благодареше ми за това, че съм
опитал да го сваля от планината
815
01:37:21,680 --> 01:37:25,680
и за всичко, което
съм направил там,
816
01:37:26,200 --> 01:37:29,440
където отрязах въжето,
817
01:37:29,480 --> 01:37:33,480
и ми каза, "Щях да направя същото".
818
01:37:36,160 --> 01:37:40,160
Това му бяха първите думи към мен.
819
01:37:50,600 --> 01:37:54,280
Спомням си, че преди да сме направили
нещо за него, преде да затворим вратата даже,
820
01:37:54,320 --> 01:37:56,680
той каза, "Къде са ми панталоните"
821
01:37:56,720 --> 01:38:01,720
Обяснихме му, че сме изгорили
панталоните му и той се разсърди.
822
01:38:02,720 --> 01:38:06,720
И мисля, че точно това
ме върна към действителността.
823
01:38:06,760 --> 01:38:10,760
Осъзнах, че това е същия Джо,
завърнал се обратно.
824
01:38:11,000 --> 01:38:16,640
Джо загуби една трета от теглото си
по време на това изпитание.
825
01:38:17,000 --> 01:38:23,360
След 2 години и 6 операции той отново
се катери. Катери се и до днес.
826
01:38:23,520 --> 01:38:31,520
Прибирайки се е Англия, Саймън беше
критикуван от мнозина планинари, че
е отрязал въжето на своя партньор.
Джо винаги го е защитавал.
827
01:38:32,480 --> 01:38:39,520
Все още никой не е успял да повтори
изкачването им до върха Суила Гранде.
828
01:38:39,760 --> 01:38:42,680
Превод и субтитри:
"kreten"
829
01:38:43,080 --> 01:38:47,680
Редактори:
"dvdboy" & "didodido"
830
01:38:47,720 --> 01:38:48,720
BULGARIA TEXT '2004