{67}{184}Марс в компанията на една от двете | му мънички луни.
{304}{366}Може би те са древни астероиди,
{370}{489}вкаменени скали, пленени от | ледено-студената планета.
{560}{649}Както Земята, Марс има наклонена ос | на въртене.
{653}{761}Това, наред с елипсовидната му орбита, |изкривява сезоните.
{795}{830}В най-отдалечената си точка,
{834}{955}лятото е в северното полукълбо, а зимата| в южното.
{984}{1022}В най-близката,
{1026}{1152}зима в северното и лято в южното полукълбо.
{1267}{1336}На северният полюс, ледената покривка |се уголемява,
{1340}{1451}през кратката, относително мека зима.
{1501}{1619}Стопява се през дългото, относително студено|северно лято.
{1776}{1881}На другия полюс, ледената покривка става |доста по-голяма.
{1885}{2038}Сравнена със северната, южната зима |е дълга и сурова.
{2082}{2230}Но южното лято е късо и по-топло от лятото | на север.
{2389}{2472}Геологически, на Марс има разделение.
{2476}{2654}На юг, стар обсипан с кратери терен, |на север,  по-млади полета от лава.
{2704}{2786}Първите снимки на Марс датират от 60-те.
{2790}{2894}Това са наблюдения от първите мисии Маринър.
{3024}{3106}Това изображение на тъмни петна в прашна буря,
{3110}{3234}по-късно е изяснено като картина на четири | гигантски вулканични върха.
{3306}{3379}Причина са бушуващите на Марс пясъчни бури,
{3383}{3503}които могат да продължат със седмици, |правейки  планетата практически невидима.
{3967}{4149}През 1976, спътник наречен Викинг, | преобърна представите ни за Марс.
{4154}{4236}Той загатва съществуването на подпочвен лед.
{4321}{4474}Дали сблъсъка издълбал този кратер, |е разлял разтопен лед над ръбът му?
{4619}{4771}Както свидетелства този канал, | на Марс е текла вода.
{4830}{4907}Древен остров.
{4981}{5107}Викинг фотографира скреж и ранна утринна мъгла.
{5141}{5274}И прословутото "лице на Марс" - само | светлинна илюзия.
{5404}{5604}1976. Два робота копаят на Марс в търсене| на следи от живот.
{5663}{5728}Нищо.
{5885}{6023}За да добием представа за размерите, | да наложим Северна Америка върху Марс.
{6026}{6148}Разстоянието от крайбрежие до крайбрежие | е около 4,000 км.
{6153}{6301}Това е дължината на най-голямата пукнатина| на Червената планета - долината Маринър.
{6513}{6606}Да погледнем още веднъж, но по-близо | до повърхноста.
{6693}{6767}Носейки се над кратерите в южното полукълбо,
{6773}{6905}завиваме на запад за да прелетим над най-големия | геологичен разлом в Слънчевата Система.
{6909}{6969}Долината Маринър.
{7288}{7438}Към възвишенията западно от долината, | и вулканичният купол Арсия.
{7559}{7637}Друг наречен Павонис.
{7679}{7774}И трети, на име Аскреус.
{7926}{8114}Но това е вулканичният връх, който надминава | всички - Олимпус Монс.
{8142}{8202}Издигайки се на височина 27 км,
{8207}{8348}Олимпус Монс е три пъти по-висок от Еверест.
{8429}{8512}Тези самотни урви са високи 6 км.
{8516}{8679}Олимпус Монс е най-големия вулканичен | връх в Слънчевата Система.
{8829}{8915}Има теория за наличието на океани | в ранните дни на Марс,
{8919}{9020}като причината е гигантски вулканичен катаклизъм.
{9024}{9179}Изригванията разтопяват подповърхностния лед, | бързо изстудявайки планетата.
{9184}{9305}Образува се търпима атмосфера от | въглероден двуокис.
{9309}{9479}Температурите се покачват. Защо тогава | Марс не се раззеленява и не развива живот?
{9496}{9580}Един от факторите би могъл да бъде | нестабилноста на климата,
{9584}{9712}причинена от големите колебания в | наклона на планетата.
{9716}{9824}Но основната причина е угасването на вулканите...
{9829}{9940}Без големи изригвания, които да | подхранят атмосферата,
{9944}{10026}тя постепенно се просмуква в космоса,
{10030}{10129}заради слабата гравитация на Марс.
{10221}{10264}Марс Патфайндър.
{10268}{10399}През 1997, той се приземява на старо | наводнено поле.
{10561}{10685}От него излиза робот-скаут, чиято задача | е да анализира състава на скалите.
{10689}{10761}Получените резултати са доста любопитни.
{10885}{11035}Очевидно пренесени от огромни вълни, | скалите доста се различават.
{11039}{11174}Някои са вулканични, подобни на тези, които | се образуват в океаните на Земята.
{11179}{11309}Дали това е било речно легло, водещо | до марсиански океан?
{11620}{11754}Допълнително доказателство идва от орбита, | където обикаля Марс Глобал Сървейър.
{11758}{11853}Натоварен със задачата да описва планетата | в несравними детайли,
{11858}{11965}Сървейър сканира голям равен регион | в северното полукълбо.
{11969}{12084}Характеристиките му са досущ | като на океанско дъно.
{12208}{12344}В противоположност на тази влажна епоха, | днешният Марс е замръзваща пустиня,
{12349}{12445}несъдържаща и капка течна вода.
{12576}{12679}Но на Марс има признаци за магнитно поле.
{12682}{12763}То е измерено от Глобал Сървейър.
{12959}{13050}Посока Марс.
{13054}{13141}След успеха на Патфайндър и Глобал Сървейър,
{13145}{13304}са планирани две обичайни мисии, всяка от които | е екипирана с наземен модул и сателит.
{13374}{13446}Познати като програма Марс Сървейър,
{13450}{13566}целта им е да разберат историята на водата | на планетата.
{13570}{13633}Много учени вярват че там тя изобилства,
{13637}{13734}складирана като лед под повърхноста.
{13820}{13929}Сателита скицира речните корита | и с известни неточности,
{13934}{14004}прави карта на геологичните особености.
{14144}{14240}През това време, наземният модул се спуска | през марсианската атмосфера,
{14244}{14367}150 пъти рядка от атмосферата на Земята.
{14510}{14630}Вече на повърхноста, той продължава | търсенето на живот.
{14750}{14894}Биха ли могли микроби да оцелеят тук? | Лишени от топлина и вода?
{14983}{15139}А ние? Дали тази прашна планета е място|за човешки същества?
{15240}{15368}Само времето и роботите ще покажат.
{15555}{15675}-= В ТЪРСЕНЕ НА ЖИВОТ =-
{15917}{16015}Супернова. Смъртта на гигант.
{16019}{16140}Вътрешностите на звезда, 100 пъти | по-голяма от Слънцето,
{16144}{16221}се разпръсват в пространството.
{16266}{16356}Но от катастрофата се ражда нов живот.
{16361}{16462}От остатъците се раждат нови звезди.
{16513}{16579}Те се запалват в области като тази,
{16582}{16740}облаци от прах и газ, мъглявини обогатени | от суперновата.
{16813}{16901}Ударната вълна носи със себе си | метали като желязо и злато,
{16905}{17024}тежки елементи, създаващи се само | в най-масивните звезди,
{17138}{17249}По този начин,| суперновата "посява" своите потомци.
{17402}{17529}При това раждане, този облак от остатъци се деформира | под напора на собствената си гравитация.
{17533}{17690}Превръща се в диск, в чийто център засиява звезда.
{17722}{17866}Около нея се появяват пръстени, които | по-късно се превръщат в планети.
{17948}{18026}Нашата Слънчева система се е развила | по същият начин.
{18030}{18126}Земята се движи по удобната си орбита, | разположена в "обитаемата" зона,
{18130}{18199}където животът е възможен.
{18245}{18338}Дъжд от комети ни доставя вода.
{18544}{18648}Светлината е може би първопричината за живота.
{18704}{18826}Ранната ни атмосфера е съставена | от рядък въглероден двуокис.
{18943}{19031}Но Земята е облагодетелствана от тази супернова.
{19035}{19192}Планетата ни е богата на фосфор и сяра, | елементи крайно необходими на живите клетки.
{19298}{19382}Когато тези клетки се развиват в по-сложни | форми на живот,
{19388}{19492}зелените растения издишват кислород в атмосферата.
{19596}{19672}Земята става перфектният инкубатор за живота,
{19677}{19745}нито прекалено гореща, нито прекалено студена.
{19749}{19844}Ние просто сме на правилното разтояние от Слънцето.
{20041}{20121}Което не може да бъде казано за Марс.
{20194}{20238}Той е замръзнало-суха пустиня,
{20241}{20383}където дори и в най-топлите дни, температурите|едва достигат нулата.
{20448}{20563}Марс лежи точно отвъд пределите | на обитаемата зона.
{20675}{20795}Въпреки това, преди по-малко от век, някои | астрономи са вярвали в Марсианците,
{20799}{20942}цивилизация, изкопала мрежа от канали | за да пренесе вода от полюсите.
{21035}{21206}Уви, тези въображаеми канали никога | не са напоявали зелена планета. 
{21210}{21346}Но може би някога на Марс е имало океани, | и може би, микробиологичен живот.
{21410}{21519}Предполага се, че океаните са изчезнали | заради малкия размер на Марс.
{21523}{21629}Слабата гравитация позволила на атмосферата | да изтече в космоса.
{21632}{21786}Лишена от затоплящия ефект, | Червената планета замръзнала.
{21840}{21929}Днес, полярните шапки са видимите следи.
{21932}{21976}Но много учени вярват,
{21980}{22096}че необятни водни резервоари лежат | замразени под повърхноста.
{22100}{22194}И кой знае, може би там има оцелели микроби.
{22197}{22273}Или най-малкото, един два фосила.
{22591}{22749}Но ако открием друг живот в Слънчевата система, | най-вероятно е да го открием тук.
{22779}{22930}Това е необикновената повърхност на Европа, | сателит на Юпитер.
{23007}{23150}Малко по-малка от Луната, |Европа е изцяло покрита с воден лед.
{23154}{23254}Дебелината му би могла да бъде десетки километри.
{23563}{23686}Този паков лед на Земята изглежда | забележително подобен.
{23700}{23801}А под него се простира океан.
{23879}{24036}Ако на Европа е същото, под ледената кора | може би се плискат огромни морета. 
{24095}{24217}Те биха могли да са топли, подгрявани | от вулканична активност.
{24223}{24332}Както и в оканите на Земята, горещи цепнатини | може би подкрепят примитивен живот,
{24337}{24476}организми, които по-скоро се хранят химически, | отколкото със слънчева енергия.
{24595}{24684}Европа трябва да бъде изследвана.
{24918}{24961}Отвън и отвътре.
{24965}{25035}Не сме чак толкова далече от топлината на Слънцето,
{25039}{25112}че да не е вероятно съществуването на живот.
{25117}{25166}Достигали сме Сатурн,
{25170}{25340}където температурата по върховете | на облаците е -180 градуса.
{25444}{25524}Но не газовия гигант е целта на търсенето ни.
{25527}{25652}Насочили сме се към най-големия | спътник на Сатурн - Титан.
{25693}{25815}Титан е чудесна лаборатория за изследване | произхода на живота.
{25843}{25980}С температура на повърхноста от -200 градуса, | това е непривлекателно место.
{25984}{26109}Но облачната атмосфера на Титан съдържа | много въглеводороди.
{26155}{26263}Те реагират на ултравиолетовата светлина | от Слънцето.
{26289}{26402}Фотохимичните реакции произвеждат | органични молекули.
{26435}{26623}Такива базирани на въглерод химични съединения, | са първия стадий в зараждането на живота.
{26669}{26781}Но Титан е прекалено студен за следващата стъпка.
{26833}{26929}Такава би била Земята, дълбоко замразена.
{26952}{27076}Атмосферата, като нашата, е богата на азот.
{27080}{27241}Съдържа водни молекули (тук в синьо) - останали | като наследство от преминаващи комети.
{27245}{27321}Съставките на ранната Земя са налице.
{27325}{27419}За да оживеят, всичко от което се нуждаят е топлина.
{27482}{27540}Ще я получат след около пет милиарда години,
{27544}{27666}когато Слънцето ще се превърне в блестящ | червен гигант.
{27826}{27904}От 1983 година насам, тази антена се ослушва 
{27907}{28016}за извънземни, отвъд пределите | на Слънчевата система.
{28043}{28145}Ние сме изпращали съобщения чрез космическите | апарати Пионер и Вояджър.
{28149}{28261}Но досега, от космоса няма отговор.
{28352}{28471}Въпреки това, се натрупват доказателства, | че и другите звезди имат планети.
{28475}{28592}Сред тях положително трябва да има и подобна | на Земята планета.
{28618}{28726}Такива плането-обазуващи звезди се раждат | в мъглявини като тази...
{28731}{28858}Облаци от прах и газ обгръщат галактиката ни.
{29058}{29106}Вълнението на астрономите е породено от факта,
{29110}{29206}че тези облаци съдържат изграждащите | елементи на живота.
{29210}{29306}Там има вода и органични молекули.
{29458}{29544}Когато от сърцето на свиващ се облак | се ражда звезда,
{29548}{29715}се появява въртящ се диск, центъра на който | се изчиства от отломките.
{29780}{29878}От тези отломки се образуват планетите.
{29995}{30104}Истинска звезда с пра-планетния и диск.
{30141}{30286}И още една. И двете са снимани с телескопа Хъбъл.
{30290}{30392}Тази анимация е на звездата Бета Пикторис.
{30397}{30520}В чистия център на диска, се върти планета.
{30585}{30641}Може и да не сме способни да я видим,
{30645}{30750}но знаем че е там, защото гравитацията й | въздейства на звездата.
{30754}{30808}Звездата се поклаща.
{30901}{31026}Астрономите засичат движението и чрез | средствата на Доплеровия ефект.
{31095}{31254}Звездата е синя, когато се придвижва към нас | и червена, когато отстъпва.
{31336}{31408}Тази картина от Хъбъл е загадка.
{31411}{31530}Показва двойка звезди, които както изглежда | са избълвали планета.
{31534}{31609}Следата ни довежда до нея.
{31613}{31780}Дали това е първият непосредствен поглед, | върху планета вън от Слънчевата система? 
{31844}{31889}Това не е планета.
{31892}{32011}Това кафяво джудже, е 50 пъти по-голямо от Юпитер,
{32016}{32095}но е прекалено малко за да бъде звезда.
{32155}{32314}Досега, от звездите притежаващи планети, които | сме открили, нито една не би могла да поддържа живот.
{32317}{32393}Тази планета има прекалено близка орбита.
{32543}{32643}При тази обратното.
{32763}{32835}Но когато открием планета сходна със Земята планета,
{32839}{32971}непременно ще е по-необикновена отколкото | някога сме си представяли.
{33118}{33238}-= СБЛЪСЪК! =-
{33358}{33473}Межу Марс и Юпитер е разположена орбитата | на астероиден пояс.
{33478}{33585}Скалисти останки от рождението на Слънчевата система.
{33625}{33745}Съществуването им е безбурно. | Но се случват и инциденти.
{33839}{33917}Сблъскване или шок от гравитацията на Юпитер,
{33923}{34018}и някой астероид бива изтласкан от орбитата си.
{34114}{34207}Притеглян навътре от слънчевата гравитация, | и с едно рамо от Марс,
{34212}{34320}тази космическа планина се превръща в снаряд.
{34426}{34487}Преди 65 милона години...
{34493}{34631}Десет километра скала и метал летят | неизбежно към Земята.
{34757}{34844}Страшният Съд за динозаврите.
{34967}{35095}Земята преживява космическа зима...и масово измиране.
{35278}{35380}Четири и половина милиарда години по-рано, | доста по-голям удар
{35384}{35431}ни донася Луната.
{35435}{35532}Земята е ударена от метеорит с размерите на Марс.
{35537}{35625}Отломките разпръснати в пространството, | или се връщат към Земята,
{35629}{35716}или се събират на едно место, за да | образуват Луната.
{35751}{35783}Това са добри новини,
{35788}{35963}защото Луната забавя въртенето на планетата ни, | и ускорява еволюцията на живота.
{36061}{36162}В противоположност, Луната е пуста и безжизнена.
{36166}{36265}Няма океани, нищо не прикрива белезите й.
{36310}{36404}Взираме се през телескоп и белезите са там.
{36407}{36521}30,000 кратера покриват повърхноста й.
{36568}{36658}Всяка вдлъбнатина е свидетелство за удар.
{36663}{36821}Неерозирала от вятър или вода, тя е чист | запис на всеки удар от космоса.
{36856}{36937}На квадратен километър, Земята също | поема много удари.
{36942}{37035}Ако лишим Земята от атмосферата, | океаните, растителноста,
{37039}{37174}и всичкото геологично движение, тя би | представлявала това...
{37422}{37503}Дори и в днешно време, метеорити | достигат планетите.
{37508}{37569}Юпитер, 1994.
{37683}{37770}Нарушителят е тази редица от перли.
{37796}{37916}Открити преди две години, |това са отломки от една комета...
{37920}{37979}Шумейкър Леви Девет.
{37983}{38078}Преминавайки прекалено близо до Юпитер,
{38082}{38166}кометата е разкъсана на повече от 20 части | от огромната гравитация.
{38170}{38272}Като всмукан от прахосмукачка прах.
{38357}{38431}Отломките се отправят към гигантската планета, 
{38436}{38523}със скорост от 60 км в секунда.
{38640}{38701}Всъщност ако не беше огромната притегателна | сила на Юпитер,
{38705}{38788}доста повече комети щяха да достигат Земята.
{38845}{38948}Представете си тези контузии на малката ни планета.
{39118}{39236}Пушеците от слбъсък, засенчващи полярното сияние.
{39273}{39347}Ударната вълна от сблъсък.
{39352}{39428}Голяма е колкото Земята.
{39552}{39670}Представете си последиците от евентуални | подобни сблъсъци.
{39816}{39933}1972. Този метеорит почти успява.
{39936}{40028}С големина от 80 метра и движещ се с 10 км в секунда,
{40032}{40094}би могъл да разруши град.
{40097}{40168}За щастие, отскача от атмосферата,
{40173}{40236}и се отправя обратно в космоса.
{40265}{40369}1992. На Източното крайбрежие на Америка, | гимназисти играят футбол.
{40372}{40452}Играта им е прекъсната от метеорит.
{40473}{40598}Снаряда се пръсва и отломки от него са открити.
{40601}{40725}Метеорити наричаме всички космически отломки, | които достигат Земята.
{40907}{40958}Сибир, 1908.
{40962}{41074}Този снаряд, с големина около 60 метра, | не достига повърхноста.
{41078}{41198}Взривява се във въздуха като атомна бомба.
{41334}{41475}Повече от 2000 квадратни километра необитавана | гора е изравнена със земята.
{41479}{41597}Ако се беше случило над Лондон, жертвите | щяха да са милиони.
{41736}{41816}Астероидния пояс е като орбитална магистрала.
{41821}{41886}Тези, които следват пътя не ни притесняват.
{41891}{41966}Тези, които се отклоняват са заплаха за нас.
{41971}{42069}Поне 100,000 астероида пресичат орбитата на Земята.
{42072}{42170}2,000 от тях са достатъчно големи за да ни причинят щети.
{42230}{42295}Изпращаме роботи за да ги преценим.
{42299}{42398}Този има среща с астероида Ерос.
{42504}{42591}На сегашната си орбита, Ерос е безвреден.
{42595}{42724}Но след 100,000 години, би могъл да застане | на пътя на Земята.
{42728}{42804}Затова трябва да го опознаем.
{42832}{42894}Ерос е с диаметър от 40 км.
{42897}{43001}Четири пъти по-голям от този, | който е изтребил динозаврите.
{43006}{43075}Ако сме все още тук и не успеем да го спрем,
{43079}{43219}никой, нищо живо на Земята | няма да преживее  този сблъсък.
{43405}{43541}1999. Космическа сонда проучва друг | застрашаващ ни астероид.
{43546}{43604}В момента движещ се по орбита пресичаща | тази на Марс,
{43607}{43709}гравитационно притегляне би могло | да го запрати към Земята.
{43744}{43822}Сондата донася сведения.
{43925}{44043}Този апарат, Розета, | е приготвен за проучване от по-малка дистанция.
{44048}{44165}Изстрелян през 2003, | той трябва да прелети покрай два астероида,
{44169}{44241}за да се понесе с кометата Виртанен.
{44245}{44325}Екипиран е с приземяващ се модул | за изследване на ядрото й.
{44406}{44528}Земното космическо пространство гъмжи | от ексцентрични комети и астероиди.
{44533}{44648}На всеки един отбелязан тук, | съответстват 20 и повече, които чакат да бъдат открити,
{44653}{44757}като някои от тях представляват заплаха | от масово измиране.
{44763}{44867}Но ние, за разлика от динозаврите, | можем да реагираме.
{44975}{45093}Можем да конструираме параболично огледало, | което да изведем в пространството.
{45098}{45224}Там, неговата задача ще бъде да концентрира | отразената слънчева светлина върху | заплашващия ни астероид,
{45227}{45297}за да го унищожи.
{45433}{45469}Друга идея:
{45472}{45629}Гигантски шушулки се приближават до астероида | и се захващат за повърхноста му.
{45849}{46020}От тях се изстрелват огромни платна улавящи | слънчевият вятър, които отнасят нарушителя.
{46150}{46200}А какво ще кажете за това устройство?
{46204}{46360}Като небесен извънборден двигател, | то измества обекта на безопасен курс.
{46481}{46564}Но да предположим че нямаме достатъчно време...
{46587}{46663}Астероид ще ни удари след седмици.
{46727}{46797}Да използваме ли атомният вариант?
{47060}{47155}Груб и прост, последният вариант е директен удар...
{47159}{47266}и кой може да предскаже дали ще спаси света?
{47565}{47654}Разполагайки с политически картбланш, | международна програма,
{47658}{47774}би могла да издири повечето от кометите | и астероидите, застрашаващи Земята.
{47778}{47889}Разполагайки с подобен аванс, бихме могли | да мобилизираме отбраната си.
{47893}{47999}Но все още съществува и кошмарен сценарий.
{48002}{48133}На ръбът на Слънчевата система, в ледените | дълбини на облака Оорт,
{48138}{48275}гравитационен спазъм от съседна звезда, | отклонява комета,
{48318}{48435}която започва милион-годишно пътуване | към Слънцето.
{48591}{48696}90 процента от небесата ни са непроверени | за неканени гости.
{48701}{48785}Кометата ни изненадва.
{48957}{49064}Широка 10 километра, скорост - 20 км в секунда
{49068}{49150}на големина е колкото унищожителя на динозаврите.
{49349}{49402}Армагедон.
{49723}{49925}Измиране. 100 милиона мегатонна експлозия | изпарява Ню Йорк.
{49929}{50010}Кратерът е широк 200 км.
{50014}{50160}Ударната вълна се разпръсква навън, | помитайки всичко по пътя си.
{50200}{50259}Тя ще обиколи земното кълбо.
{50263}{50456}Когато настъпи космическата зима, | с царуването на хората ще е свършено.
{50671}{50791}-= ЮПИТЕР =-
{51159}{51337}Юпитер е гигантска топка от газ - по-голяма | от всичките други планети взети заедно.
{51511}{51566}Той се върти като пумпал.
{51570}{51635}Има най-късия ден от всички планети,
{51639}{51754}завъртайки се около оста си | за по-малко от десет часа.
{51966}{52029}Мъждукайки през Юпитеровия пръстен от прах,
{52034}{52188}Слънцето е мъничка светлинка отдалечена | на 780 милиона километра.
{52329}{52486}Толкова отдалечена, че отнема на Юпитер | близо 12 години да направи една обиколка.
{52603}{52676}Юпитер прави Земята да изглежда нищожна.
{52755}{52890}Необходими са 11 земни диаметъра | за да се достигне този на Юпитер.
{52973}{53083}И повече от 1,300 обема за да се изпълни неговия.
{53219}{53353}Там където са концентрирани кометите, | Юпитер е като прахосмукачка.
{53441}{53536}Тази комета, пътуваща от най-отдалечените | краища на Слънчевата система,
{53540}{53603}преминава прекалено близо.
{53606}{53694}И е хваната от гравитацията на Юпитер.
{53774}{53844}Обект на сили, стотици пъти по-големи,
{53849}{53934}от Лунното притегляне, образуващо | приливите и отливите на Земята,
{53939}{54010}кометата се разпада.
{54151}{54217}Юли, 1994...
{54223}{54332}повече от 20 парчета от кометата Шумейкър Леви Девет,
{54336}{54417}се гмурват към повърхноста на Юпитер.
{54726}{54816}1977. Изпратени от нашата малка синя планета,
{54820}{54926}две космически сонди близнаци се отправят | към външната Слънчева система.
{54930}{55076}Това са мисиите Вояджър, чиято първа цел е Юпитер.
{55153}{55249}Две години по-късно, планетата | изпълва зрителното им поле.
{55285}{55405}Тя не е като никоя друга. Няма повърхност, | никакъв твърд релеф.
{55409}{55541}Само газ, въртящ се в гигантски атмосферни пояси.
{55679}{55747}Поясите се движат в противоположни посоки,
{55751}{55862}образувайки вихрушки и бури, | препускащи около планетата.
{55899}{55961}Най-голямата е Великото Червено Петно,
{55966}{56037}ураган, три пъти по-голям от Земята,
{56042}{56145}анти-циклон, бушуващ от векове.
{56339}{56426}Отгоре, Червеното Петно, снимано от Вояджър Едно.
{56430}{56514}Отдолу, от Вояджър Две.
{56734}{56890}Десет години по-късно, от земна орбита, | ракета изстрелва Галилео.
{56939}{57110}Минавайки покрай Венера и два пъти покрай Земята, | го очакват шест дълги години пътуване до Юпитер.
{57169}{57244}Той успява.
{57288}{57441}През 1995, е изстреляна сонда за спускане в ада.
{57601}{57766}Гмуркането й се забавя от парашут. | Всяка секунда е жизненоважна за научните изследвания.
{57864}{57902}Облаците се сгъстяват.
{57906}{58051}Задвижвани от топлината на Юпитер, | ветровете духат с 500 км/ч.
{58081}{58121}Температурите се покачват.
{58125}{58229}Юпитер генерира доста повече топлина, | отколкото получава от Слънцето.
{58232}{58343}В ядрото температурата е 30,000 градуса.
{58382}{58515}40 минути навътре и атмосферата | е десет пъти по-плътна от земната.
{58519}{58685}Още час и сондата загива, смазана от налягането.
{58799}{58908}Юпитер е съставен от 90 процента водород, | останалото е предимно хелий.
{58913}{58985}Лека мъгла покрива атмосферата.
{58989}{59056}След това амонячни кристали,
{59060}{59132}амониев сероводород,
{59137}{59196}воден лед...
{59200}{59281}и капчици вода и амоняк.
{59300}{59456}По-дълбоко - водород и хелий, течен водород, | метален водород,
{59460}{59520}и скално ядро.
{59524}{59686}Течният метален водород е този, | който създава магнитното поле на Юпитер.
{59820}{59959}Тази зона с форма на поничка, | гъмжи от наелектризирани частици.
{60030}{60132}Но магнитосферата на Юпитер се простира | много по-далече.
{60136}{60268}След Слънцето, това е най-големия обект | в Слънчевата система.
{60356}{60439}И там където слънчевият вятър | се спуска към планетата,
{60444}{60522}се появяват полярни ареоли,
{60528}{60651}когато заредените частици си взаимодействат | с горните слоеве на атмосферата.
{61030}{61117}Шестнайсетте луни на Юпитер.
{61709}{61806}Галилео, след изстрелването на сондата | в облаците на Юпитер,
{61810}{61889}има работа по тези сателити.
{61941}{62046}Първо към Йо - луна, огъната от силното | притегляне на Юпитер,
{62051}{62130}и гравитацията на съседния му сателит.
{62223}{62361}Резултат са избухващите вулкани, | изобразени за пръв път от Вояджър.
{62480}{62626}Йо е вулканично най-активното тяло | в Слънчевата система.
{62823}{62875}Той пулсира от изригвания.
{62879}{62974}Лава покрива повърхноста отново и отново.
{62979}{63063}Димните стълбове подхранват серната атмосфера.
{63399}{63547}В противоположност, тази луна е спокойна. | Ганимед.
{63552}{63716}При -150 градуса, ледената кора е дебела 100 км.
{63816}{63903}Ганимед е най-голямата луна в Слънчевата система,
{63906}{63990}по-голяма дори от планетата Меркурий.
{64073}{64190}Около Ганимед, Галилео засича слабо магнитно поле.
{64194}{64279}То подсказва вътрешната му структура.
{64315}{64399}Под кората, рядка мантия. 
{64404}{64537}След това, пласт от скала и лед обкръжаващ | силикатното ядро.
{64665}{64763}Почти двойник на Ганимед е този сателит, Калисто.
{64766}{64816}С изключение на кратерите.
{64820}{64893}Те свидетелстват за вечно бомбардиране.
{64896}{65022}Най-големия от тях, | огромен пръстеновиден басейн.
{65082}{65179}И друг, заснет от Галилео.
{65365}{65459}Ако някъде в Слънчевата система | има извънземен живот,
{65464}{65543}би могъл да бъде тук - на Европа.
{65548}{65610}Равна и напукана като яйчена черупка,
{65614}{65706}има теория че цялата луна е един покрит с лед океан,
{65710}{65786}възможна среда за живот.
{65894}{65952}Водите може би са топли,
{65957}{66097}подгрявани от гравитационните конвулсии, | причинени от Ганимед и Йо.
{66197}{66280}Но този лед би могъл да бъде дебел | много километри.
{66284}{66442}Проникването до океана и изследването | за микроорганизми, ще трябва да изчакат приземяване.
{66541}{66649}Въпреки това, браздите и пукнатините, | които покриват повърхноста,
{66654}{66705}са повод за надежди.
{66709}{66800}Те напомнят за замръзналите океани на Земята,
{66804}{66900}а какъв живот гъмжи под техният лед!
{67879}{68049}Четирите големи от шестнайсетте спътника | на Юпитер - мини Слънчева система.
{68215}{68335}-= САТУРН =-
{68559}{68670}Излитането на Касини - последният | свръхскъп проект.
{68675}{68851}1997. Пет и половина тонният апарат | потегля към Сатурн.
{68919}{69045}Касини достига този екзотичен гигант през 2004.
{69050}{69160}Мисията струва един милиард долара.
{69220}{69355}Какво подбужда това толкова скъпо | и продължително начинание?
{69466}{69619}Светът ни отстои на само 150 милиона | километра от Слънцето.
{69622}{69724}Понасяме се покрай Марс - последна| от твърдите планети,
{69728}{69832}пресичаме границата на обитаемата зона | в посока Юпитер.
{69921}{69995}Сатурн е отвъд.
{70050}{70179}Тази красива планета е близо десет пъти | по-далече от Слънцето в сравнение със Земята.
{70182}{70266}Слънчевата и орбита отнема почти 30 години.
{70271}{70379}Оборот около оста й - десет часа и четвърт.
{70480}{70575}След Юпитер, Сатурн е най-голямата планета.
{70579}{70685}Толкова лека, че в достатъчно голям океан,
{70839}{70899}Сатурн би се задържал на повърхноста.
{70970}{71089}Въпреки това, би могъл да погълне Земята | близо 750 пъти.
{71202}{71379}Също като Юпитер, Сатурн е газообразен - 94 процента | водород, останалото е основно хелий.
{71382}{71441}Има и подобни атмосферни пояси,
{71445}{71529}но мъглата ги прави трудни за виждане.
{71576}{71634}Те се разкриват след като сменим | филтъра на камерата...
{71637}{71733}Бури и вихрушки навсякъде.
{71736}{71795}Ветровете са по-бързи от тези на Юпитер.
{71799}{71916}Това въздушно течение духа с 1500 км в час.
{72015}{72128}Атмосферата на Сатурн се състои от пет пласта, | с мъгла най-отгоре.
{72133}{72205}След нея, амонячен лед на кристали,
{72209}{72309}амониев сероводород, воден лед,
{72313}{72384}и водни капчици.
{72414}{72496}Още по надолу, водород и хелий,
{72501}{72555}след това втечнен водород,
{72608}{72682}метален водород,
{72686}{72745}и накрая скално ядро.
{72857}{72897}Също както при Юпитер,
{72901}{73017}металният водород е този, | който създава магнитното поле на Сатурн.
{73021}{73085}То отклонява слънчевият вятър,
{73089}{73209}с изключение на местата, където наелектризираните | частици се спускат към полюсите.
{73277}{73399}Те създават сияния. | Погледнете северният полюс.
{73866}{73986}От далеч, пръстените на Сатурн изглеждат като воали.
{74150}{74234}От близо, това са милиарди сателити,
{74237}{74367}от зрънца прах до ледени скали с размерите на камион.
{74481}{74546}За сравнение близко до нашите представи,
{74550}{74616}пръстените са толкова широки,
{74620}{74750}че биха запълнили разстоянието между | Земята и Лунната орбита около нея.
{74863}{74948}Но не са по-дебели от километър.
{75041}{75194}На Земята, пръстените променят облика си | с въртенето на Сатурн около Слънцето.
{75197}{75306}Причината е наклона на оста му - 26 градуса.
{75311}{75415}Когато са обърнати с ръбът си към нас, | все едно че изчезват.
{75609}{75724}Познанието си за пръстените на Сатурн,| дължим на прелитанията направени от Вояджър,
{75728}{75771}в началото на 80-те години.
{75842}{75965}Той разкрива седем основни ленти, | всяка от които е съставена от стотици пръстени.
{76036}{76109}И записва на бавен кадър тези мистериозни "спици",
{76112}{76249}вероятно прах издигащ се в пространството, | благодарение на електростатичните сили.
{76382}{76450}Със звезда служеща за еталон зад гърба си,
{76454}{76550}Вояджър каталогизира пръстените | и отделните им подразделения.
{76786}{76951}Тази най-голяма бездна е участъка Касини, | широк 4,000 км.
{77101}{77217}Някои от пръстените си имат собствена орбитална |"поддръжка", осъществявана от малки сателити.
{77222}{77326}Ето тук чифт от тях, строяващи най-външния пръстен.
{77498}{77625}Този спътник, наречен Пан, се движи в участъка Енке.
{77792}{77854}Но пръстените си остават загадка за нас.
{77858}{77932}Може би са останки от изпарили се космически скали,
{77937}{78038}прекалено близки до планетата за да образуват спътници.
{78041}{78160}След няколко милиона години, | пръстените може би ще се разсеят.
{78562}{78656}Забавен кадър на Сатурн и спътниците му, | сниман от Вояджър.
{78661}{78752}Познати са ни 18 спътника.
{78902}{78960}Мъничкият Мимас е един от най-странните,
{78964}{79072}лед и скала...и един гигантски кратер.
{79120}{79271}Ако астероида причинил това беше малко по-голям, | Мимас би бил един от Сатурновите пръстени.
{79448}{79611}Енцеладус, почти два пъти по-голям, | но все още  само 500 км в диаметър.
{79742}{79876}Ледени полета, | формирани може би от извираща от дълбините вода.
{80011}{80069}Може би все още тук избликват ледени фонтани,
{80072}{80181}когато Енцеладус се огъва от притеглянето | на съседите си.
{80342}{80389}Следващия в полезрението на Вояджър...
{80392}{80516}Тетис, над 1000 км в диаметър | с един огромен каньон,
{80520}{80601}видим от долната му страна.
{80700}{80841}Дион е подобен,| но едното му полукълбо е по-светло от другото,
{80846}{80944}а ледената му повърхност|е покрита с кратери и падини.
{81060}{81199}Близък кадър на Риа, една от големите луни, | широка 1500 км.
{81280}{81429}Едното полуълбо на Лапетус е черно като въглен, | а другото е снежно бяло.
{81499}{81609}Малкият Хиперион прилича на кюфте.
{81679}{81800}Тази малка скала периодически разменя | орбитата си със свой близнак.
{81987}{82082}Най-големия спътник на Сатурн, | по-голям от Меркурий,
{82087}{82245}е открит чрез телескоп през 1655 година | от холандския астроном Хойгенс.
{82249}{82419}Сателита се казва Титан и малко прилича | на младата Земя в замразено състояние.
{82459}{82511}Титан е обвит в мъгла,
{82516}{82609}но Вояджър долавя присъствието | на органични молекули,
{82613}{82746}базирани на въглерод съединения, | като тези запалили живота на Земята.
{82936}{82987}Можем само да предполагаме за повърхноста,
{82993}{83116}защото Вояджър не вижда нищо през | обвиващият всичко смог.
{83281}{83337}Да живее Касини!
{83396}{83462}След пристигането си през 2004,
{83467}{83587}Касини изстрелва наземен модул, | подходящо кръстен Хойгенс.
{83677}{83756}Спускането трае два часа и половина.
{83817}{83947}Атмосферата е богата на азот, | също като земната.
{84087}{84203}Данните са предадени на кораба-майка, | откъдето се препредават към Земята.
{84254}{84370}При приземяването си, | Хойгенс има само 30 минути живот.
{84440}{84588}Температурата е -190 градуса. | Няма слънчеви лъчи за захранване на слънчеви панели.
{84591}{84685}А от небето вали етан и метан.
{84800}{84891}Титан може би е покрит с океани от въглеводороди.
{84896}{84995}Но Хойгенс може да се справи и с приводняване.
{85086}{85224}И пак само половин час за да се предадат | към Земята тези жизненоважни данни.
{85227}{85321}Дали Титан е лаборатория на живота?
{85326}{85485}Това е достатъчна причина за струваща милиард | долара мисия към Господаря на пръстените.
{85766}{85886}-= УРАН и НЕПТУН =-
{86017}{86142}Седма подред и въртяща се по странно | наклонена орбита,
{86148}{86250}планетата Уран обитава зоната на здрача.
{86344}{86448}Уран е газообразен гигант с пръстени и спътници.
{86451}{86559}Този, наречен Миранда, | е необработения диамант на Слънчевата система,
{86564}{86697}малка скалиста ледена тресчица, | със урви по-високи от Еверест.
{86972}{87019}Тук е студено.
{87024}{87168}Уран е 19 пъти по-далече от Слънцето | в сравнение със Земята.
{87362}{87498}1977. Звезда примигва преминавайки зад планетата.
{87501}{87656}Примигването разкрива наличието на пръстени | около Уран. Астрономите преброяват девет.
{87784}{87864}В последствие са потвърдени единадесет.
{87869}{88018}Те подчертават силния наклон на планетата, | достигащ 98 градуса.
{88021}{88133}Уран се върти на едната си страна.
{88229}{88408}С диаметър от повече от 51,000 км, | той е много по-голям от Земята.
{88428}{88511}Но сравнен с Юпитер, той е направо скромен.
{88515}{88656}Уран може и да е гигант, но Юпитер е супергигант.
{88788}{88922}1986 - първи кадри отблизо, заснети от Вояджър.
{88952}{89047}Очевидно Уран е безрелефна топка.
{89100}{89232}Снабден с инфрачервени датчици, | космическият телескоп Хъбъл вижда малко по-надълбоко.
{89255}{89351}Той открива три мъгливи атмосферни пласта.
{89355}{89469}Може би отдолу бушуват бури, | но всичко е затъмнено.
{89594}{89748}Тази движеща се стрелка обозначава странният | ъгъл на магнитното поле, преминаващо през Уран.
{89792}{89984}Съпоставена с оста на въртене, | магнитната ос на Уран се отклонява с 60 градуса.
{90010}{90096}На Земята те са само единадесет.
{90210}{90354}Атмосферата се състои предимно от водород,| хелий и лек примес на метан.
{90359}{90508}Горната ивица е тесен пласт мъгла, | богата на въглеводороди.
{90512}{90589}Отдолу, водород и метан.
{90594}{90662}След това, амоняк и сероводород.
{90666}{90752}Преходна зона от течност и газ.
{90756}{90846}Още по-дълбоко - течен водород.
{90850}{90907}Ледена мантия.
{90911}{90977}И скално ядро.
{91078}{91179}Известни са ни 17 спътника на Уран.
{91348}{91452}Един от тях, Миранда, | е поразен в по-ранен стадий на съществуването си.
{91456}{91531}Някои от отломките образуват пръстените на Уран.
{91535}{91652}Останалите се събират на едно място, | образувайки Миранда Две.
{91734}{91880}Това е само теория, която не е доказана. | Но обяснява пръстените.
{91884}{91992}Или пък Уран е ударен от тяло с размерите на Земята.
{91996}{92137}Това би могло да е причина и за пръстените| и за наклонената ос на планетата.
{92186}{92347}Така или иначе, хаотичните контури на Миранда | приличат на преконструиран сателит.
{92536}{92717}Миранда, по-малко от 500 км в диаметър | е истински парад на геологичните форми.
{92816}{92964}Най-грандиозни са тези ледени урви, високи по 15 км.
{92969}{93033}Падане от върха, при тази слаба гравитация,
{93037}{93171}би отнело четиринадесет и половина минути.
{93252}{93344}За сравнение, тази луна е еднообразна.
{93372}{93461}Това е Ариел, повече от два пъти по-голяма от Миранда,
{93465}{93573}безкрайна мрежа от замръзнали каньони и разломи.
{93624}{93709}Малко по-големият Умбриел има древна повърхност,
{93713}{93794}белязана от кратери.
{93866}{93972}Титания има каньон, който би могъл | да съперничи на долината Рифт в Африка.
{93976}{94116}Това е най-голямата луна, с диаметър около 1,600 км.
{94223}{94348}И накрая Оберон, най-външния от големите спътници.
{94440}{94529}Уран, където денят е почти 18 часа,
{94533}{94661}а обиколка около Слънцето отнема 84 години.
{94984}{95161}Достигаме и до Нептун - последният от газовите | гиганти, последната значителна планета.
{95216}{95325}Толкова отдалечена, че когато бива | изследвана от Вояджър през 1989,
{95329}{95450}радиоинформацията пътува до Земята четири часа.
{95519}{95647}Слънчевата орбита на Нептун отнема 165 години.
{95651}{95785}Този планета е на 4,5 милиарда км от Слънцето.
{95909}{95977}Проблеми с предвиждането позицията на Уран,
{95981}{96099}водят до откриването на Нептун през 1846.
{96139}{96172}През повечето време,
{96178}{96299}Уран е или напред или назад | от изчислената му позиция.
{96304}{96377}Нещо го отклонява от орбитата му.
{96462}{96527}Това "нещо" е Нептун.
{96531}{96615}Когато Уран, на вътрешната орбита, настига Нептун,
{96619}{96707}скороста му се увеличава.
{96742}{96868}Но когато го задмине, се забавя.
{96871}{97037}Отчитайки тези отклонения, астрономите откриват Нептун.
{97084}{97216}Нептун, вляво, е по-плътен но малко по-малък от Уран.
{97220}{97321}Нашата планета би се разпростряла | върху Нептун повече от четири пъти,
{97325}{97443}ширина от малко под 50,000 километра.
{97498}{97662}За да се разпрострат върху Юпитер, | биха били необходими 12 пъти Земята или три пъти Нептун.
{97765}{97905}След неясните очертания на Уран, | тук пред Вояджър се разкрива изобилие от бури.
{97941}{98052}Тук, облак препуска през горните слоеве на атмосферата.
{98181}{98251}Нептун е най-ветровитата планета.
{98255}{98401}На екватора, вихрите фучат с скорост от 2,000 км/ч.
{98461}{98580}Тези високи облаци са студени: -200 градуса.
{98584}{98752}Но бурите тук са задвижвани от вътрешна топлина, | нещо което липсва на Уран.
{98756}{98832}Вояджър засича буря с размерите на Земята,
{98836}{98913}Огромното Черно Петно.
{98968}{99065}През няколко дена то променя формата си.
{99226}{99292}Въпреки че петното се носи около планетата,
{99298}{99429}на този забавен кадър от Вояджър,| то е постоянно в центъра на кадъра.
{99530}{99628}На югоизток, друга буря, | кръстена Окото на Магьосника,
{99631}{99711}по-голяма от който и да било тайфун на Земята.
{99819}{99898}Седем години по-късно, през телескопа Хъбъл,
{99903}{100001}Черното Петно е изчезнало.
{100024}{100097}Нeптун се завърта един път за 16 часа.
{100101}{100174}Атмосферата е 85 процента водород,
{100179}{100271}12 процента хелий, останолото основно метан.
{100389}{100459}Обособени са четири отделни пласта.
{100464}{100599}Най-външния е стратосферна мъгла, |богата на въглеводороди.
{100604}{100681}По-ниско - водород и метан.
{100685}{100746}След това амоняк и сероводород.
{100750}{100846}Преходна зона от газ и течност.
{100850}{100942}По навътре - течен водород.
{100946}{101002}Ледена мантия.
{101016}{101086}И скално ядро.
{101149}{101205}Нептун има два основни пръстена,
{101209}{101348}като части от външния са удебелени, | където различни частици са се слепили в едно.
{101351}{101471}Във въображаем близък план, частици леден прах.
{101685}{101805}Потвърдено е съществуването на осем спътника, | шест от които са открити от Вояджър.
{101809}{101884}Всичките са малки с едно изключение.
{101909}{101966}Това е Тритон.
{101999}{102069}Голям около 2,700 км,
{102074}{102243}Тритон има най-студената | позната нам повърхност: -238 градуса.
{102246}{102338}Все още от него блика черен азот.
{102555}{102644}Тези гейзери бълват на височина осем километра,
{102647}{102776}като пушеците им се носят с вятъра | в тънката атмосфера.
{102894}{102968}Тритон може би е пленен астероид.
{102973}{103162}Също като Плутон - следващата планета, | това е свят на ръба на Слънчевата система.
{103317}{103437}-= ЦАРСТВОТО НА КОМЕТИТЕ =-
{103655}{103766}Обсерватория Лоуел, Флагстаф, Аризона.
{103770}{103964}Най-външната планета - Плутон, | е открита през 1930 чрез този телескоп.
{104027}{104168}Откритието е направено от астронома Клайд Томбау. | По това време той е на 24.
{104199}{104283}Томбау открива Плутон, | систематично фотографирайки небето,
{104288}{104356}върху големи стъклени плаки.
{104404}{104537}Той снима всеки отсек от небосклона | два пъти - през няколко нощи.
{104596}{104706}След това сравнява получените картини.
{104754}{104858}Ако те са идентични, тогава няма нищо интересно.
{104863}{104926}Само обекти в рамките на Слънчевата система,
{104931}{104995}закриват звездите, които са на заден план.
{104999}{105152}Накрая, след шестмесечно сравняване | се появява точка. Тази точка е Плутон.
{105284}{105331}Плутон и спътника му Шарон,
{105336}{105441}имат заедно маса, по-малко от една пета | от масата на Луната.
{105446}{105606}Малки гранични светове от метан и вода, | замръзнали в далечният мрак.
{105610}{105764}В сравнение със Земята, | те са средно 40 пъти по-отдалечени от Слънцето.
{105913}{106035}Далеч отвъд тях е облака Оорт, | множество от замръзнали отломки,
{106039}{106130}които обгръщат Слънчевата система като сфера.
{106134}{106255}Малко по близо, | още замръзнали отпадъци...Куиперовият Пояс.
{106259}{106391}Напълно е възможно Плутон, | с неговата широка ексцентрична орбита да е част от този пояс,
{106396}{106460}а не истинска планета.
{106594}{106682}Също като кометите от Куипер и Оорт, | които ни посещават,
{106688}{106756}Плутон е ледена смес.
{106761}{106884}Това е кометата Хаякутаке през 1996.
{106929}{107029}Ядрото и е снежна топка широка 3 километра.
{107032}{107144}Но опашката й е дълга милиони километри.
{107286}{107390}Когато комета наближи Слънцето, | образува две опашки.
{107394}{107503}Жълтата е опашка е фин прах, синята - газ.
{107508}{107636}Понякога газовата опашка се откъсва | от поривите на слънчевият вятър.
{107640}{107746}Този вятър, плюс налягането на слънчевата радация,
{107751}{107845}издухват опашката надалеч от Слънцето.
{107975}{108131}Забавен кадър на комета обикаляща | около затъмнения тук Слънчев диск.
{108216}{108300}Тук, комети гмуркащи се в Слънцето.
{108692}{108796}Кометите са скитниците на Слънчевата система.
{108841}{108996}Някои от тях пътуват по произволни елипсоидни | орбити, профучавайки между планетите.
{109135}{109229}Комети камикадзе се разбиват в Слънцето.
{109291}{109355}Други само го закачат леко.
{109471}{109565}Юпитер всява безредие сред кометите.
{109719}{109786}Тази е изтеглена от орбитата си около Слънцето,
{109791}{109875}от притеглянето на гигантската планета.
{110006}{110085}Кометата, крехка смес от лед и ситни камъчета,
{110089}{110252}е влачена 50,000 километра. Цената е висока.
{110422}{110504}Юпитер я разкъсва на повече от 20 парчета.
{110508}{110564}И това е само началото.
{110568}{110646}Кометата, кръстена Шумейкър Леви Девет,
{110651}{110755}е на сцената на небесното шоу на века.
{110819}{110945}Тя ще се гмурне в Юпитер, | бомбардирайки течната атмосфера.
{110949}{111030}Срещата: Юли 1994.
{111297}{111410}Фрагментите съдават ударни вълни | големи колкото Земята.
{111481}{111551}Моментът на сблъсъка.
{111634}{111769}Долу вляво, димен стълб издигащ се на повече | от 1000 километра.
{111929}{112123}Най-известната комета е Халеевата комета. | Тя навестява небесата ни веднъж на всеки 76 години.
{112172}{112226}Когато я вижда през 1301,
{112231}{112385}италианският художник Джотто прави  | Халеевата комета, своята Витлеемска звезда.
{112440}{112579}Гобленът Байо описва Норманското завладяване | на Англия през 1066.
{112583}{112647}Кометата е отгоре.
{112711}{112856}При последната и визита, | първата в космическата ера, и ние я посетихме.
{112897}{113020}Апаратът, уместно кръстен Джотто, | е изстрелян от Европейците.
{113025}{113132}Това е най-амбициозния проект | от цяла международна армада.
{113191}{113280}Джотто ще прелети право през главата на кометата,
{113284}{113367}облакът обкръжаващ ядрото й.
{113453}{113545}1986. Ето го и ядрото...
{113550}{113664}с форма на поничка, размери 16 на 9 километра.
{113743}{113797}Слънчевата горещина изпарява газ и прах,
{113801}{113896}излизащи през пукнатини в повърхноста.
{113901}{114053}Ослепителния блясък затъмнява гледката, | но кората на кометата е черна като сажди.
{114170}{114284}Главата на кометата, подхранвана от изригвания, | е над 1,000,000 км в диаметър...
{114288}{114365}По-голяма дори от Слънцето.
{114659}{114750}Това са астероидите от Куиперовия Пояс.
{114754}{114845}Диск от отломки, точно след планетите.
{114956}{115026}От тук произхожда Халеевата комета,
{115031}{115120}може би изтласкана от колебание | в гравитационните взаимодействия,
{115124}{115232}между Слънцето и съседните му звезди.
{115286}{115381}Халеевата комета има шанс, | защото слънчевата гравитация,
{115385}{115519}я кара да обикаля около него, | вместо да я разбие в повърхноста му.
{115614}{115660}Но така тя е пленена.
{115665}{115755}Задържана в орбита, която я отвежда отвъд Нептун,
{115759}{115872}и я връща обратно към Слънцето, отново и отново...
{115947}{116047}Халеевата орбита продължава 76 години.
{116051}{116129}Кометите с по-дълъг цикъл на появяване | пристигат от много по-далеч.
{116132}{116296}Комети като Хейл-Боп,| най-поразителната в края на 20 век.
{116427}{116531}1997 е годината на Хейл-Боп.
{116724}{116758}Тук, в близък кадър,
{116761}{116904}въртящото се ядро, широко 40 километра, | образува вихрушка от газ и прах.
{116908}{116989}Те струят от полукълбото, огряно от Слънцето,
{116993}{117106}разменяйки положението си при въртенето на ядрото.
{117209}{117261}В най-близкото си разположение до Слънцето,
{117265}{117396}Хейл-Боп отделя 1,000 тона прах всяка секунда.
{117427}{117542}Но в мраза на външната Слънчева система, | кометите се връщат в предишното си състояние.
{117546}{117632}Опашките им изчезват и те стават инертни.
{117760}{117838}В миналото, кометите винаги са изобразявани с опашки,
{117841}{117926}и са свързвани с разрушения и смърт.
{117956}{118150}Но страхът от кометите не е безпочвен. | В днешно време те ни дават повод да се замислим.
{118310}{118410}Ако Хейл-Боп удари Земята, всички ще измрем.
{118414}{118471}Но това е друга история.
{118585}{118752}Космическият апарат Стардъст | ни среща с кометата Уилд Две.
{118832}{118949}Приличащ на мухоловка, | този инструмент служи за събиране на проби,
{118952}{119056}във времето, през което Стардъст преминава | през главата на кометата.
{119180}{119286}Но за разлика от Джотто, който предава | от Халеевата комета само информация,
{119291}{119391}Стардъст ще изпрати пробите на Земята.
{119489}{119540}Изолирани в капсула,
{119544}{119655}устойчива на температурата при преминаването | през земната атмосфера,
{119659}{119777}това е безценна пратка от отвъд планетите.
{119925}{120006}След мекото им приземяване в полярната пустош,
{120010}{120097}пробите от Уилд Две ще бъдат уникални.
{120101}{120195}Това ще е първият шанс за учените | да изследват частици,
{120200}{120328}останали непокътнати от създаването | на Слънчевата система досега.
{120431}{120550}Облака Оорт се простира на една трета | от разстоянието до най-близката звезда.
{120555}{120644}А неговите пратеници са кометите.
{120650}{120770}Субтитрите са съставени от 13 епизода (c) valeri_ab  | превод: ATHOM