{1}{1}29.970
{1100}{1197}ИЗУЧАВАНЕ НА ВСЕЛЕНАТА
{1271}{1373}КЪДЕ СМЕ НИЕ?
{1530}{1674}Не личи от поглед към небето,|но нещо не е наред
{1676}{1736}с вселената.
{1753}{1852}Астрономите го подозират отдавна.
{1879}{1967}Сега вече са сигурни.
{2012}{2154}За определено нещо, вселената може|да е милиарди години твърде млада,
{2174}{2302}за друго, част от нея да липсва.
{2307}{2440}Голяма част. Няколко|скорошни открития
{2443}{2573}заплашиха да разрушат разбиранията|ни за вселената, като къща от карти.
{2575}{2688}Като цяло учените са съгласни,|че вселената е много, много стара.
{2691}{2799}Но сега има теория, че всъщност|е по-млада, отколкото изглежда.
{2802}{2922}Стига да се вгледате.|- Какво не е наред с вселената?
{3021}{3130}Астрономите са открили,|изчислили или предполагат
{3134}{3205}много неща.
{3242}{3363}Шепот от космоса, ехо от|момента на създаването.
{3384}{3520}Тъмни звезди, звезди джуджета,|звезди, които се изяждат.
{3531}{3688}Звезди, събрани в галактики, галактики|събрани в по-големи, странни структури.
{3734}{3881}Едва наскоро започнахме да|разбираме мащаба на всичко.
{3890}{3977}Открихме толкова малки неща...
{3983}{4131}10,000,000 от трилион, от трилион,|от трилион от секундата.
{4136}{4267}Най-ранното време,|за което можем да говорим.|- И се разпростира толкова широко...
{4272}{4391}Простира се милион по|трилион, по трилион...
{4395}{4527}Нуждаят се от специална бройна система...|- Милиард, по трилион, по трилион градуса.
{4532}{4674}за да запишат невероятните|разстояния и размери участващи
{4678}{4791}в изучаването на вселената.|Можем да започнем...
{4833}{4944}С Пюрия.|- Пюрия е център на вселената.
{4985}{5105}Е, не точно, но директорът|на планетариума
{5108}{5257}е построил мащабен модел на слънчевата|система, около Илинойският си град.
{5280}{5380}Как е, Дейв?|Добро утро.
{5418}{5507}Малко наляво.|Пропуснал си петънце.
{5523}{5614}Петънце от слънцето.|- Точно така.
{5618}{5735}Слънцето в този модел|е високо 36 фута.
{5834}{5944}Меркурий е най-близо до слънцето.
{5999}{6110}Точно зад ъгъла в книжарницата.
{6166}{6275}По тази схема Земята|е на 6 пресечки разстояние.
{6281}{6443}В бензиностанцията,|и работи денонощно.
{6530}{6662}Марс е 7 пресечки след земята,|в телевизионният център.
{6666}{6788}На Марс има живот,|или поне репортери.
{6793}{6940}Плутон е по-малка от топка за голф,|намира се на 40 мили извън града.
{6952}{7085}Ако мислите, че Илинойз е празен,|сравнете го с вселената.
{7095}{7221}Четиридесетте мили до Плутон по|мащаба на Пюрия представляват
{7223}{7334}3,5 милиарда мили.
{7352}{7483}По същият мащаб най-близката|звезда, Проксима Центори
{7487}{7607}ще е толкова далеч от|Пюрия, колкото Луната.
{7619}{7748}Това не помага, нали?|Добре, забравете Пюрия.
{7752}{7843}Слънцето ни е ярко, защото е близо.
{7848}{8000}Само на 93 милиона мили.|Звездите са слънца, но отдалечени.
{8005}{8111}Най-близката звезда е на|разстояние 25 трилиона мили.
{8115}{8270}Толкова далеч, че на светлината|от Проксима Центори, светлината,|най-бързото нещо,
{8273}{8425}й отнема 4 години и 4 месеци, за да|дойде до нас. Казват, че звездата
{8429}{8520}е на разстояние 4 1/3|светлинни години.
{8569}{8749}Нашето е слънце е една от|милиардите звезди в галактиката,|наречена Млечен път.
{8753}{8871}Колко е дълъг Млечният път?|Много.
{8875}{9030}100 хиляди светлинни години.|А Млечният път е само една от
{9033}{9155}50 милиарда галактики.|На милиони светлинни години,
{9158}{9309}до най-близката галактика,|и стотици милиони години,
{9311}{9430}за да преминеш през|галактическият ни квартал.
{9434}{9567}Казано е, че някой, гледащ към|вселената е все едно мравка,
{9569}{9680}съзерцаваща небостъргач,|умножено по милиард.
{9688}{9811}Това, което хората са направили е,|че са свалили светлините от небето
{9814}{9966}на Земята. Персонализирали са звездите|и им дали имена, както кучетата
{9968}{10083}и конете.|Тази група звезди
{10086}{10238}е позната като Орион. Пастирите в древна|Гърция решили, че прилича на ловец,
{10243}{10378}въоръжен с тояга и|щит от лъвска кожа.
{10382}{10482}Гръцките пастири са били|големи фантазьори.
{10558}{10670}От къде знаем това, което|знаем днес за вселената?
{10762}{10878}От дълго време се|опитваме да я разберем.
{10883}{11023}Величието, разкриващо се от нощта,|ни е карало да се чудим и почитаме
{11029}{11135}през вековете.
{11144}{11282}Древните астрономи използвали сложни|монументи, за да отбелязват изгрева
{11287}{11365}и залеза.
{11467}{11617}300г. Преди Христа, Аристотел|мислел, че има прозрачни кълба
{11620}{11752}около земята, на които са закачени|Слънцето, Луната, планетите.
{11757}{11896}А отвън, сфера обсипана|с малки звезди.
{11903}{12041}През XVI век повечето|още вярвали, че Земята
{12043}{12170}е център на вселената.|Малцина, като Коперник
{12174}{12291}мислели, че Земята се върти около|Слънцето. Но тези хора не били много.
{12337}{12467}Тогава през 1608г.|италианец на име Галилео
{12471}{12597}чул, че можеш да си направиш|телескоп от две лещи в тръба.
{12601}{12698}Построил един и го|насочил към звездите.
{12698}{12856}След като Галилео изобретил|телескопа около 1610г.
{12861}{13004}и го насочил към Млечният път|можел да каже, че Млечният път
{13007}{13096}са просто милиони звезди.
{13119}{13261}Ако гледате с бинокъл в ясна нощ|и погледнете Млечният път
{13267}{13384}ще видите, че е съставен|само от звезди и групи звезди.
{13409}{13551}Телескопа на Галилео увеличавал|нещата, колкото бинокъл,
{13556}{13696}но това било достатъчно. Видял,|че Венера има фази, като Луната.
{13701}{13825}Че по слънцето има петна,|че по Луната има планини,
{13830}{13975}и че Юпитер има 4 Луни. Перфектните|кристални сфери на Аристотел
{13978}{14085}били разбити и вселената|престанала да е нещо просто.
{14133}{14255}Имало и други странни неща.|Помните ли Орион?
{14259}{14400}По средата на меча му имало звезда,|която не можела да бъде фокусирана,
{14409}{14497}независимо колко мощен бил телескопа.
{14502}{14641}Обекта бил наречен|мъглявина. С времето
{14645}{14762}астрономите намерили много|подобни, неясни петна.
{14766}{14876}Превъртаме няколко века.
{15009}{15137}През 1924г. големите телескопи|имали не само лещи,
{15141}{15275}но и огледала, за да концентрират|светлината. този на връх Уилсън,
{15280}{15408}южна Калифорния, имал събирателно|огледало с диаметър 8 фута.
{15411}{15563}Образите били отпечатвани на фотографски|плаки с продължителна експозиция.
{15593}{15733}Под тъмният купол|Едуин Хъбъл изучава
{15737}{15840}определен вид звезда,|наречена променлива звезда.
{15846}{16001}Използва се, като маркер|за разстояние защото се знае|колко са ярки околните такива.
{16011}{16152}Астрономите знаят, че колкото е|по-слаба, толкова по-отдалечена е.
{16155}{16263}Хъбъл търси променливи в|снимките си, когато разбира,
{16267}{16403}че вижда друга галактика.|Андромеда.
{16407}{16520}На разстояние 2 милиона светлинни|години. Много от мъглявините
{16524}{16635}се оказват галактики, като нашата.
{16641}{16776}Светлината от тези галактики|разбива всички очаквания.
{16895}{17000}Също като звука от|автомобилен двигател.
{17004}{17127}Когато ви изпреварва чувате|двигателя да прави така:
{17133}{17284}При светлината, когато нещо се|приближава спектъра се променя в син.
{17287}{17403}Когато се отдалечава,|минава в червеният спектър.
{17444}{17577}Хъбъл открива значението|на червеният цвят на светлината.
{17581}{17736}Галактиките явно се отдалечават|една от друга със страшна скорост.
{17744}{17889}Цялата вселена расте.|Идеята за разширяващата се вселена
{17892}{18041}е изненада за всички и отежнява|живота на много учени.
{18047}{18192}Дори и на Айнщайн. |Изследователите искат да вярват,|че вселената винаги е била
{18196}{18296}и винаги ще бъде безкрайна.
{18301}{18428}Но това, че галактиките се|отдалечават значи, че някога,
{18433}{18547}много отдавна, са били|свързани заедно. Значи, че нещо
{18552}{18661}ги е накарало да се движат.|Вселената има начало.
{18664}{18767}Днес го наричаме „Теорията|за големият взрив.“
{18771}{18905}В началото вселената е била ярка,|гореща точка, по-малка от атом.
{18910}{19022}След майката на всички експлозии|започнала да се разширява.
{19024}{19170}Водородът в космоса се охладил|и започнал да образува звезди,
{19174}{19303}и галактики от звезди.|Галактики, летящи навън,
{19308}{19436}сърфирайки по вълната,|разширяваща космоса.
{19513}{19655}Сега можем да пресметнем възрастта|на вселената. Също като сметките,
{19659}{19770}които правите на път.|Ако скоростта ви е 30 мили в час
{19773}{19922}и сте изминали 60 мили, може дa|изчислите, че пътувате от 2 часа.
{19947}{20097}Червената светлина ни казва|скоростта, на променливите звезди,
{20102}{20188}разстоянието, което са изминали.
{20192}{20303}Когато астрономите го изчислили,|се оказва, че Големият взрив
{20308}{20429}се е случил преди|15-20 милиарда години.
{20437}{20574}Много отдавна и много далеч.|На кого му пука?
{20578}{20708}Отговор на най-основният|въпрос, зададен от хората.
{20712}{20813}А той е, колко стара е вселената,|
{20815}{20948}как е започнала и каква е|еволюцията й? Важни въпроси.
{20952}{21083}Важни философски въпроси,|които засягат религията,
{21087}{21220}философията, физиката,|математиката...
{21224}{21384}Хората, които евентуално|ще дадат „правилният отговор“
{21389}{21492}ще създадат историята.
{21497}{21667}Ще допринесат с изключително|важно знание. Ето защо въпроса|е толкова важен.
{21732}{21863}С краят на хилядолетието,|се надига чувство,
{21866}{21999}че правилният отговор е на|върха на езика ни, така казано.
{21999}{22080}НАДЯВАМЕ СЕ ДА ОБЯСНИМ ЦЯЛАТА|ВСЕЛЕНА С ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ФОРМУЛА,
{22080}{22285}КОЯТО МОЖЕТЕ ДА НОСИТЕ НА ТЕНИСКИТЕ СИ.|Леон Лидърман, Физик.
{22285}{22325}Но не точно, не съвсем.
{22370}{22469}ПРЕКАЛЕНО МНОГО СВЕЩИЧКИ|НА ТОРТАТА?
{22469}{22541}Днешните астролози|предпочитат хълмовете.
{22578}{22675}Манакея на хаваите.
{22717}{22825}Чилеан в андите.
{22867}{23015}Маунт Хопкис в Аризона.|Робърт Кръшнър работи
{23017}{23135}на 85 фута височина и|търси умиращи звезди.
{23138}{23243}Харесва ми да идвам в|планината, да се отърва от
{23247}{23380}хилядите смущения когато си зает.
{23385}{23486}Хора идват да те видят|и други такива.
{23491}{23583}Облеклото ти например.
{23590}{23699}Да се концентрираш няколко дни
{23703}{23818}само върху научно изследване
{23824}{23967}е много, много хубаво.|- Замърсяването ги е|изгонило от градовете
{23970}{24089}и превърнало в самотници|в отдалечени райони.
{24094}{24222}Кръшнър търси слънчев пламък,|който значи че е избухнала звезда.
{24226}{24381}Супернова. Или по-малката|й братовчедка, нова.
{24390}{24487}Работя над Супернови,
{24492}{24586}събития които идват и си отиват.
{24589}{24751}Ако не ги хванеш тази година, този|месец просто изпускаш шанса си.
{24888}{25035}Суперновите озаряват цялата|галактика за няколко седмици.
{25040}{25162}Ако Кръшнър и колегите му могат да|калибрират космическите светлини
{25165}{25309}Суперновите ще са по-добри|за отбелязване на разстояние|от променливите звезди.
{25340}{25481}Играта е да намерите|някоя отдалечена
{25484}{25637}и да я сравните с близката до вас.|Тогава ще имаме благонадеждна,
{25639}{25796}огромна схема за определяне|на разстоянията. А Суперновите
{25800}{25943}ми изглеждат идеалният избор за това.|- Лесно е да разбереш къде са били.
{25948}{26098}Те са облаци прах и газове, отбелязващи|къде се е взривила звезда.
{26159}{26292}Но Суперновите са рядкост.|Галактики със стотици милиони звезди
{26296}{26401}може да имат по една експлодираща|звезда на хиляда години.
{26405}{26548}Затова Кръшнър наблюдава и чака.|- Героичното в наблюденията,
{26550}{26689}е отминало. Било е когато|ще си навън цяла нощ,
{26691}{26834}вместо да стоиш в контролна стая|където телевизори предават сигнала
{26838}{26952}и оперираш на клавиатура.
{26959}{27056}Трудно е да будуваш цяла нощ.
{27062}{27191}Но има и нещо приключенско,|което е като
{27195}{27347}да си дете, да лежиш в снега|и да търсиш съзвездията.
{27351}{27462}Това е добро и за вас.|- Сладките са тук.
{27480}{27606}Имаме 10 часа до сутринта.|- Виж колко много сладки.
{27631}{27744}По една на всеки половин час.
{27853}{27978}В ерата на дигитални камери|и електронни уловители на светлина
{27981}{28140}хората все още наблюдават|небето, а занаятчиите правят|огледала за телескопите.
{28162}{28307}Като това 21 футово чудовище, което|се строи в университета на Аризона.
{28322}{28454}Но за 400 години едно нещо|не се е променило много.
{28464}{28589}Астрономите все още се борят с|древният си враг - въздухът.
{28593}{28722}Светлината от звездите трепти и се|извива минавайки през атмосферата ни.
{28752}{28859}Блещукането на звездите|може да е наслада за поетите,
{28864}{29000}но астрономите се опитват|да се отърват от това.
{29006}{29138}Изстрелваме лазер в небето.|Фокусираме върху натриеви атоми,
{29143}{29269}които са на около стотина|километра над повърхността.
{29274}{29416}Караме ги да сияят с лазера.|Създаваме изкуствена звезда,
{29420}{29553}която е близо до бледите обекти,|които искаме да наблюдаваме.
{29558}{29675}Ако измерим правилно мъглявостта|на изкуствената звезда,
{29679}{29807}значи сметките ни са правилни|и за бледите обекти, които|искаме да наблюдаваме.
{29812}{29915}Излитане. Излитане на|совалката Индевър.
{29919}{30070}Но докато не се идеализира този метод,|астрономите намират друг начин,
{30072}{30175}за да премахнат блещукането|на звездите. Трябва само...
{30179}{30299}да сложат телескоп над|измамната атмосфера. В орбита.
{30303}{30441}1990 НАСА изстрелва телескоп|наречен на Едуин Хъбъл.
{30449}{30592}За нещастие има дефект в огледалото му|и първите снимки са размазани.
{30596}{30706}Астронавтите трябва|да го поправят.
{31595}{31702}Нефокусираните снимки се|оказват невероятни образи
{31706}{31834}на междузвездни облаци от|прах и огромни галактики.
{31837}{31965}Само в една частица на небето,|колкото парче лепенка
{31969}{32124}астрономите откриват 2000 галактики.
{32147}{32272}Виждат се по-добре от всякога преди.
{32277}{32375}Примерно има светулка в Токио,
{32379}{32486}а ние във Вашингтон я гледаме.
{32490}{32640}Можем да кажем, че има друга светулка|на 10 фута, и можем да ги различим.
{32694}{32834}През 1994г. в Научният Институт относно|Космическият Телескоп в Балтимор,
{32839}{32958}Астрономът Уенди Фрийдмън|използва яснотата на Хъбъл,
{32962}{33068}за да наблюдава небето и да|предизвика космологическият
{33070}{33164}спор на десетилетието.
{33244}{33332}Исках да ви помоля да не|прекъсвате наблюденията
{33351}{33430}докато не ви кажа.
{33453}{33544}От къде са тези образи?|- Тя и екипът й,
{33547}{33696}също като Едуин Хъбъл преди тях,|търсят променливите звезди.
{33786}{33850}За нашата работа се нуждаем|от телескоп в космоса,
{33854}{33950}защото търсим определен вид звезда.
{33953}{34059}Нарича се Променлива.|Трябва да открием такава звезда
{34062}{34190}на фона на галактиката.|А земната атмосфера
{34194}{34298}размазва гледката ни и не можем|да открием такава звезда.
{34310}{34421}Фрийдмън има най-добрите наблюдения|на Променлива в съседна галактика.
{34426}{34503}Също и в измерванията|на разстоянията й.
{34508}{34628}Използвайки червеният|скоростомер тя изчислява
{34631}{34740}нова възраст за вселената.|- Предварителните ни измервания показаха,
{34744}{34867}че възрастта на вселената е някъде|около 8-12 милиарда години.
{34873}{34976}Това веднага влиза в конфликт
{34980}{35111}с други измерени възрасти.|- А това е проблем.
{35115}{35205}Нейната вселена е|по-млада от някои звезди.
{35209}{35318}А възрастта на звездите|е много точна.
{35323}{35437}Учените могат да разчитат химичната|промяна на звездите като часовник.
{35440}{35547}Когато погледнем група звезди,|стотици хиляди. Няма значение.
{35554}{35675}Трябва да измерим яркостта|на най-ярката звезда
{35680}{35808}от групата, която все още|гори водород в ядрото си.
{35813}{35958}Тази звезда е минутната стрелка|на часовника, защото тя е тази,
{35963}{36110}която най-скоро ще изгори водорода си,|най-скоро ще завърши живота си,
{36115}{36202}а това показва директно|възрастта на групата.
{36205}{36331}Но за нещастие часовникът на звездата|работи 6 милиарда години по-дълго
{36335}{36422}отколкото вселената на Фрийдмън.
{36476}{36594}Изучаваме групи с от по стотици|хиляди до милиони звезди.
{36597}{36771}Възрастта им е изчислена от|няколко много уважавани|групи физици и астрономи.
{36775}{36886}Всички достигат резултат|17,18,19 милиарда.
{36890}{37012}Това е проблем.|- Много сме близо до спор относно
{37016}{37145}възрастта на звездите и възрастта на|вселената. Това ще е срамно,
{37150}{37255}защото не бива да си|по-възрастен от майка си.
{37259}{37369}Ако вселената е на|10-12 милиарда години,
{37373}{37515}тогава в нея не може да има звезди|на възраст 15-17 милиарда.
{37519}{37663}Това не е логично. Поне ако теорията|за Големият Взрив е вярна.
{37711}{37862}Уенди Фрийдман много добре съзнава|дилемата. Както много други пъзели
{37864}{38014}във вселената, и този няма|да се нареди скоро.
{38017}{38151}Със всеки нов инструмент получаваш|и информация с по-добро качество
{38153}{38262}от тази, събрана в миналото.|Учиш нови неща.
{38266}{38381}И да, понякога стават обърквания,|защото няма отговори
{38385}{38521}за всички повдигнати въпроси.|Но е здравословен аспект
{38531}{38641}на това, как напредва науката.
{38667}{38817}ТЪМНАТА СТРАНА|НА ВСЕЛЕНАТА
{38821}{38914}Във вселената има много повече|от това, което вижда окото.
{38918}{39046}Виждаме само малка част|от онова, което става там.
{39057}{39189}Това, което наричаме „Видима Светлина“,|дъгата от червено до виолетово,
{39193}{39321}е малка част от по-голям спектър.
{39344}{39449}Има и други начини за виждане.
{39462}{39610}С правилната технология можете да|погледнете света с рентгенови лъчи
{39684}{39806}през инфрачервени, до радиовълни.
{39872}{40019}През последните десетилетия нови|технологии са извадили на показ
{40025}{40119}скрити в миналото вселени.
{40230}{40393}Слънцето например. По цял ден|само се върти. Нали?
{40421}{40563}Но използвайки рентгеновата част|на спектъра, астрономите виждат,
{40566}{40705}че Слънцето е доста заето.|Снимки от рентгенови камери показват
{40710}{40861}множество ядрени реакции|кипящи под повърхността му.
{40898}{41032}Използвайки ултравиолетова лента,|можем да видим огромни пламъци
{41036}{41177}от нажежени газове, изригващи от|повърхността на слънцето.
{41208}{41317}Добре познатата ни съседна звезда
{41322}{41462}е продължителна, само-поддържаща се,|термална ядрена експлозия.
{41465}{41642}Във високо енергийната астрономия|виждаш, че вселената е враждебно|място, а не само
{41645}{41789}добри звезди, които си седят|тихо и използват водорода си.
{41841}{41973}НАСА гледа в долният край на|спектъра: инфрачервената светлина.
{41977}{42116}Тя се абсорбира|от земната атмосфера.
{42169}{42325}Затова инфрачервените телескопи|се монтират на самолети, които да|ги изведат над облаците.
{42550}{42670}Също като фаровете за|мъгла на автомобила ви
{42675}{42829}позволяват да виждате по|далече с инфрачервеното
{42835}{42921}виждате по далеч във вселената.
{42926}{43066}Топлите човешки тела светят
{43072}{43213}при инфрачервена светлина. Всичко, което|може да има температура във вселената
{43219}{43364}са планети, комети,
{43375}{43478}други тела.
{43637}{43780}Звездите групи във вселената|често са скрити, от облаци прах.
{43839}{43973}Докато инфрачервената астрономия|не ни позволи да надникнем.
{44002}{44198}Сега виждаме облаци от студен водород,|започващи да затоплят звезди.
{44279}{44430}Небето във инфрачервено|е странно и прекрасно място.
{44498}{44629}След като знаем къде да гледаме,|можем да надникнем
{44633}{44737}и да снимаме няколко бебета.|Това е снимка от Хъбъл
{44739}{44895}на мъглявината Игъл. Ярките петна по|ръба на чудовищните пилони от газ
{44900}{45006}са чисто нови слънца.
{45129}{45276}Но колкото и удивителни да са|снимките, учените ценят повече
{45279}{45425}за изучаването на вселената|радиовълните. Шепот от небето.
{45428}{45592}Ако се заслушате с радиотелескоп,|предимно ще чуете съскане и жужене.
{45622}{45737}Като пара, измъкваща се от радиатор.
{45754}{45878}Чути са за пръв път случайно.|През 1965г.,
{45883}{46031}изследователите в телефонната|лаборатория на Бел построяват|мощна станция,
{46035}{46178}за да чуят звуци от първият|комуникационен, американски сателит.
{46249}{46414}Но те са разсеяни от ултра-нискочестотно|съскане идващо от всякъде.
{46418}{46580}Засичали са енергия от яркият|проблясък, започнал вселената.
{46595}{46732}Ехо от самият Голям Взрив.|- Радиоастрономията беше
{46734}{46894}вторият голям прозорец, който отворихме.|Първият беше Галилео,
{46896}{47023}слагайки телескоп от любопитство,|какво ще види с очите си.
{47028}{47129}Следващата голяма стъпка|бе радиоастрономията.
{47131}{47257}Голяма крачка напред в откриването|и разбирането на нещата.
{47264}{47415}Откриването на космическият радиационен|фон е фатален удар за тези, вярващи
{47419}{47564}че вселената е безкрайна. Точка за|защитниците на Големият Взрив.
{47571}{47687}Но радиационният фон|изглежда гладък и равен,
{47690}{47812}идващ от всякъде в небето.|Точно каквото би очаквал от вселена,
{47816}{47979}чието начало е една точка.|Но тогава защо звездите
{47981}{48137}са разпределени равномерно?|Галактиките трябва да се движат навън
{48140}{48288}с разширяването на вселената. Всяка|трябва да се отдалечава от другите
{48291}{48416}като ръжта, в надуваща|се питка хляб.
{48465}{48615}Астрономите мислеха, че вселената|се разширява неравномерно и|галактиките просто се отдалечават.
{48624}{48752}Единственото движение, което|трябва да виждаме е Земята,|въртяща се около Слънцето
{48757}{48855}и Слънцето, въртящо се около|галактиката. Но всъщност видяхме,
{48858}{48986}че цялата галактика се движи.
{48990}{49134}Това изненада астрономите.|Единственото заключение бе,
{49140}{49283}че нещо причинява|отдалечаването на галактиките.
{49298}{49418}След като помислихме|стигнахме до извода,
{49424}{49549}че около нас трябва да има|огромна група галактики.
{49592}{49726}Когато астрономите въвеждат положението|на галактиките в компютрите си
{49731}{49850}откриват групи и стени от галактики.
{49853}{49969}Как е възможно, ако радиотелескопите|показват, че енергията от Големият Взрив
{49972}{50099}е равно разпределена?|- Трябва да е имало някакъв зародиш,
{50104}{50239}нещо в младата вселена,|което при порастването й|е изградило структурата й.
{50255}{50379}Затова Смут търси правилност|в радиационният фон,
{50383}{50504}за да покаже, че Големият Взрив|е бил неравномерен.
{50521}{50663}През 1989 приборите му|излитат на сателит.
{50679}{50809}Космическият изследовател на|миналото, намира няколко промени
{50813}{50943}в енергията, останала|от момента на създаване.
{50954}{51082}Обявено през 1992, това е едно|от най-великите открития
{51086}{51215}на века. Вселената|отново има смисъл.
{51242}{51359}Смут по-късно съобщава на пресата,|че тези гънки в радиационният фон
{51363}{51501}са най-големите структури,|които е виждал. И най-старите.
{51507}{51660}Казал, че е все едно да видиш Бог.|- Това бе първото, което ми хрумна,
{51664}{51806}защото хората могат да направят|съпоставка. Ще се разпространи|и ще привлече внимание.
{51814}{51939}Дори хора от областите на философията и|религията идваха да ми задават въпроси.
{52056}{52190}Но ако изследователите най-накрая могат|да обяснят защо има звезди, галактики,
{52196}{52357}групи от галактики, това не решава|другият им основен проблем.
{52412}{52523}Нещо като детската рима.
{52527}{52651}Като се качвах по стълбите,|срещнах човек, който не беше там.
{52659}{52815}Не беше там и днес,|искам, искам да си е отишъл.
{52838}{52963}Проблемът е, че знаем,|че поне 90% от вселената
{52967}{53082}е изградена от нещо,|което не знаем какво е.
{53107}{53239}Към края на 70-те, астрономката|Вера Рубин и сътрудниците й
{53244}{53370}забелязват нещо специфично по|върховете на спираловидна галактика
{53372}{53434}също като нашата.
{53467}{53600}Звездите по края на галактиката
{53603}{53729}би трябвало да се движат|по-бавно от тези в центъра.
{53768}{53898}Но това, което Рубин забелязва|противоречи на законите на физиката.
{53956}{54102}Звездите по върховете се движат толкова|бързо, колкото и тези в средата.
{54152}{54297}Ние, Земята сме приблизително
{54302}{54427}на 2/3 от центъра на галактиката ни.
{54433}{54590}Движим се в орбита|с половин милион мили в час.
{54606}{54706}Това си е доста бързичко.
{54715}{54834}По-бързо от колкото трябва.|Такава скорост може да е предизвикана
{54839}{54974}единствено от огромно гравитационно|притегляне, което изисква повече материя
{54977}{55103}отколкото някой е открил|в космоса. Доста повече.
{55185}{55328}Беше шок да научим, че изобщо|не сме изучавали вселената
{55332}{55477}а само 5 или 10% от нея.
{55479}{55641}Все едно да искаме да изучим земята|и да гледаме само в Пенсилвания.
{55690}{55857}Всички неща, които сме наблюдавали,|планетите, звездите, галактиките,
{55861}{56007}групите галактики,|са 10% от вселената.
{56009}{56138}А може би и по-малко.|Ранните усилия да се намери
{56142}{56256}липсващата материя се провалят.|Наричат 90%, които не се виждат
{56260}{56400}Тъмна Материя, но никой не знае от|какво е изградена. Мъртви тъмни звезди
{56404}{56540}или космичен прах, или може би...
{56544}{56684}огромно количество от нещо|много малко изпълва космоса.
{56882}{57020}По-малки от атома частици, наречени|неутрино може да са част от липсващото,
{57025}{57121}но не достатъчно голяма.
{57139}{57252}Учените търсят други кандидати.
{57296}{57435}Даниел Снолден-Ифт изказва|теория, че тъмната материя|е направена от нещо физично,
{57439}{57604}което нарича УИМП, на кратко от Седмично|Взаимодействащи си Масивни Частици.
{57623}{57770}Това са частици по-малки от атома,|ако изобщо съществуват.
{57782}{57911}Единственият начин да ги открием|е да търсим отпечатъците им.
{57915}{58045}Те са призрачни частици. Преминават|през материя без да взаимодействат
{58051}{58209}или много рядко взаимодействат.|На всеки известно време УИМП
{58219}{58354}избива атом от мястото му.|Това е единствената следа
{58360}{58485}че изобщо съществуват.
{58514}{58650}Той търси следи в скали|на възраст милиарди години.
{58779}{58900}Слюдата има една от|най-правилните атомни структури.
{58903}{59058}Ако УИМП премине през него, би|нарушил подредбата на атомите.
{59185}{59335}Търсим УИМП, който е|избил атом в слюдата,
{59342}{59500}и това отдалечаване на атом|е предизвикало химични промени.
{59632}{59780}В проучването му, той|отделя малки проби слюда
{59783}{59886}и ги потапя в хидрохлоридна киселина.
{60005}{60128}Прилича на проявяването на снимки.
{60230}{60361}След това преглежда пробата|под микроскоп, който я увеличава
{60366}{60468}15 милиона пъти.
{60550}{60671}Слюдата може да е идеалното|място за откриване на следи|от липсващата материя.
{60712}{60866}За нещастие до сега Даниел|не е намерил следи от УИМП.
{60910}{61038}Изследователите смайват среща|на астрономите през 1996г.,
{61043}{61173}когато обявяват, че са намерили|тъмната материя. Или поне част.
{61177}{61312}Засичат вълни в звездната светлина|причинени от звезди джуджета,
{61315}{61458}прекалено слаби,|за да се наблюдават директно.|Ореол от тези обекти, обкръжаващ
{61461}{61573}галактиките се счита за|липсващата част на вселената.
{61578}{61722}На пук на физиците, търсещи УИМП,|астрономите наричат тези малко звезди
{61724}{61865}МАЧО, Масивни, Плътни,|Ореолни Обекти.
{61903}{62036}Изследванията, за да се|потвърди мистериозният източник|на гравитация продължават.
{62039}{62182}Искам да мисля, че след 10 години|ще знаем каква е тъмната материя,
{62188}{62280}но не залагам много на това.
{62317}{62459}Все пак събитията се случват|по много изненадващ начин.
{62653}{62796}Защо се интересуваме от нещо,|което не можем да измерим и видим?
{62801}{62931}Защото може да ни каже какъв|ще е краят на вселената.
{62935}{63071}Материята създава гравитация,|която единствена може да|подейства като спирачка
{63076}{63217}на разширяването, започнато|от Големият Взрив. Ако няма|достатъчно Тъмна Материя
{63222}{63374}вселената може да продължи|да се разширява и изстива,|и да завърши не със взрив,
{63378}{63519}а замръзнала от студ.|Ако има достатъчно Тъмна|материя разширяването
{63523}{63671}ще спре и ще тръгне в обратна посока.|Всичко отново ще се скупчи заедно.
{63718}{63852}Докато Големият Взрив не|завърши в голям трясък.
{63855}{63999}Може би е възможно друг Голям Взрив|да започне нещата отново.
{64052}{64167}СТРАННИ ПРИВЛИЧАНИЯ
{64226}{64405}Айнщайн промени коренно|начина ни на мислене относно|добрата, стара гравитация.
{64421}{64536}Астрономите предимно говорят|за една сила и това е гравитацията.
{64541}{64693}Защото почти всичко,|което е важно за нас,
{64697}{64801}планети, звезди, цялата вселена|се подчинява на тази сила.
{64822}{64958}От Айнщайн знаем, че гравитацията,|бутнала ябълката на Нютон от дървото,
{64963}{65052}не е вид магнетизъм.
{65065}{65227}Гравитацията е характерна|за материята и пространството.|Материята заема пространство.
{65234}{65359}Колкото по-голям обем, толкова|повече пространство е изкривено.
{65364}{65515}Ето защо Луната се върти около Земята.|Заклещена е в падина в пространството.
{65519}{65644}Гравитационна яма създадена|от обема на Земята.
{65651}{65819}При достатъчно материя|гравитацията е достатъчно силна,|да смачка водородните атоми
{65831}{65977}в атоми хелий. Този синтез|освобождава достатъчно енергия,|за да запали звезда.
{65995}{66149}Но гравитацията е и убиец на звезди.|- Звездите се раждат,
{66175}{66311}стареят, развиват се и умират,|също като хората.
{66315}{66474}Имат цикъл на живота.|По време на живота на всяка|звезда има деликатен баланс,
{66478}{66620}защото гравитацията винаги|се опитва да смачка звездата.
{66626}{66758}А високото вътрешно налягане|се опитва да взриви звездата.
{66760}{66909}90% от живота си звездата|е в почти перфектен баланс.
{66916}{67037}Просто си стои, гори|и създава радиация.
{67071}{67175}Но когато горивото|свърши, огънят изгасва.
{67192}{67349}Гравитацията вече може да|огъне звездата. Средно големи|звезди като Слънцето ни,
{67355}{67475}горят равномерно около|10 милиарда години.
{67499}{67648}След това в космически спазъм ще|издъхне, поглъщайки близките планети,
{67653}{67785}преди да се свие в|поредната звезда джудже.
{67856}{68012}Звезда два пъти по-голяма от|слънцето ни, ще се свие дори повече,
{68017}{68178}до звезда с размерите на Ню Йорк.|Неутронна звезда.
{68186}{68343}Съдържанието изхвърлено от|неутронната звезда ще тежи|стотици милиони тонове.
{68379}{68532}Но какво се случва с по-големи|звезди, когато огънят им изгасне?
{68537}{68683}50 пъти по-големи от слънцето?|Порастват като Супернова,
{68687}{68834}но продължават да се свиват до|безкрайност. Безкрайно малка точка
{68838}{68973}с толкова мощна гравитация, че дори|и светлината не може да се измъкне.
{68977}{69097}Няма нищо там. Черна дупка.
{69101}{69246}Това, което знаем за този материал е,|че ако пуснете топка, се образува дупка,
{69257}{69406}по-голяма топка, по-голяма дупка.|Още тежест - разпъва се докато|задържи всичко.
{69414}{69504}Ако насилите прекалено много|материя в ограничено пространство
{69504}{69576}пространството ще се разкъса.
{69580}{69722}Не мислете, че черните дупки|са някаква измислица на учените.
{69732}{69866}Безкрайно малка невидима|звезда не звучи смислено.
{69891}{70024}Така става, когато гледате на|вселената чрез математика.
{70135}{70270}Но тук в пустините на Ню Мексико|са открили, че черните дупки
{70276}{70375}съществуват извън уравненията.
{70378}{70518}27 гигантски антени,|всяка широта 8 фута
{70522}{70681}заемащи над 13 мили, образуват|един огромен радиотелескоп.
{70697}{70838}Наричат тази много голяма|площ от антени В.Л.А.
{70848}{70982}Което означава,|„много голяма площ от антени.“
{70994}{71112}Джеймс Морен е един от|най-изтъкнатите радиоастрономи.
{71117}{71244}В.Л.А. имаше огромно значение|през последните 15 години.
{71251}{71414}Много е важна, защото е|много гъвкава. Тази техника
{71417}{71578}е развита след Втората Световна, но|това е първата толкова голяма подредба.
{71643}{71776}Прахът спира пътят на светлината,|но този инструмент може да проникне,
{71780}{71935}защото радиовълните минават пред прахта|и можем да видим ядрото на нещата,
{71939}{72048}което не може да се види оптично.
{72053}{72156}Оказва се, че черните дупки|излъчват радиосигнали
{72160}{72294}докато изсмукват материя. Сигналите|са показани като лъч от микровълни,
{72300}{72408}микровълнов лазер или мазер.
{72413}{72531}Защо ще намериш мазер в|черна дупка е пълна мистерия.
{72536}{72652}Не мисля, че някой го е очаквал.
{72656}{72778}Това, което открихме е много лек
{72782}{72946}молекулен облак с тази форма.|Приятелите ми първо го оприличиха
{72950}{73033}на мазер фризби.
{73038}{73194}Не наблюдавахме с надеждата да|открием нещо излъчващо се от района
{73198}{73284}около черната дупка.|То просто...
{73295}{73408}се разпечатва на принтера ни.
{73424}{73559}Черната дупка може да привлече|прах и газове във въртящ се диск
{73563}{73640}от молекули.
{73646}{73794}Тези молекули освобождават|радиоенергия докато биват всмуквани.
{73829}{74003}Оказва се, че черните дупки не|са съставени от една звезда,|а от групи звезди.
{74009}{74133}Имат обем стотици милиони пъти|по-голям от този на Слънцето ни.
{74140}{74310}Но тези чудовища все още|са безкрайно малки точки,|способни да погълнат други звезди.
{74328}{74501}Но къде отиват нещата, които падат|в черните дупки? Изпадат от вселената?
{74516}{74658}Възможно е. Или се появяват|някъде другаде в космоса?
{74661}{74791}Ако извините грубата метафора,|вероятно белите дупки
{74795}{74934}възпроизвеждат материята, изядена от|черните, в друга част на вселената?
{74938}{75088}Тунел през времето и пространството,|позволяващи да преминеш от едно място
{75093}{75222}на друго, без да прекосяваш|разстоянието помежду им.
{75227}{75380}Или може да водят до съвсем|друга вселена. Теоретичният|гений сред астрономите,
{75383}{75517}Стивън Хоукин предполага,|че черните дупки може
{75521}{75672}да са дали началото на други вселени.|Може да има безкрайно много вселени,
{75679}{75780}като мехурчетата във ваната.
{75785}{75936}Не знаем и вероятно не можем да знаем.|Ако паднеш в черна дупка
{75939}{76074}ще бъдеш разпънат докато не|станеш по-тънък и от спагета.
{76077}{76206}Което не би те притеснявало,|защото времето ще спре.
{76217}{76375}Правилата на вселената, доколкото ги|познаваме не важат за черните дупки.
{76405}{76541}Така става, когато си имаш|работа с безкрайността.
{76560}{76675}Оставя ни във вселена с дупки.
{76681}{76805}Вселена, в която има много|място за въображението.
{76867}{76952}БЕЗКРАЙНОСТТА И ОТВЪД
{77101}{77197}В студията на Парамаунт Пикчърс
{77199}{77323}се снима един от най-продължителните|сериали в историята.
{77409}{77510}Стар Трек: Пътешественик.|- По местата.
{77517}{77581}Готови?
{77585}{77684}Камера, работи.|- Снимаме!
{77711}{77855}Искам цялостен доклад. Г-н Кев,|г-н Тува, искам всичката информация
{77860}{77939}която имаме за този феномен.
{77944}{78070}Какво открихте, г-н Кев?|- Регистрираме изкривяване.
{78073}{78156}Все още не е в обхвата на сензорите.
{78161}{78285}Виртуална емулация.|Второстепенни частици.
{78297}{78420}Изглежда като тунел.|- Дали е достатъчно стабилен
{78424}{78550}и къде води?|- Има 75% шанс тунелът
{78554}{78641}да не води до квадрант Алфа.
{78731}{78794}Истинските астрономи потвърждават,
{78797}{78909}че има планети около други слънца.|Проблемът е,
{78914}{79043}че не можем да стигнем до тези|светове в разумно време.
{79048}{79185}Физиците на XX век казват,|че нищо не е по-бързо от светлината.
{79264}{79415}Но това ще е прекалено бавно|за Стар Трек от XXIV век.
{79422}{79555}Проблема е, че всяка седмица трябва|да пътуваме до различна планета.
{79560}{79710}Джийн Род каза, „Добре, ще|имаме нещо“, което той нарече
{79713}{79862}„свиващ двигател“. Който|някак си свива пространството.
{79869}{80007}Как работи? Не знаем.|Но го виждаме всяка седмица
{80013}{80156}и се надяваме Бог|да ни вдъхнови с идеята.|- Доста учени обожават сериала.
{80159}{80271}Дори са написали книга, която обяснява|как евентуално работят физичните уреди.
{80322}{80399}Какво ти се е случило?
{80475}{80530}Все пак нямаше да|е научна фантастика
{80534}{80619}ако нямаше наука.
{80702}{80821}Научният консултант|на Стар Трек, Майкъл Окуда.
{80838}{80961}Аудиторията ни има|огромни научни познания.
{80971}{81082}Ако нарушим законите|на физиката според Стар Трек,
{81086}{81200}те ни информират.|Поддържат ни истински.
{81206}{81333}По време на третият сезон изстреляхме|фазер от гнездото на фотонно торпедо.
{81338}{81439}И до днес не знам разликата.
{81443}{81583}На следващият ден|получихме над 100 писма.|- Някакви резултати?
{81589}{81720}Много е далеч. Трябва да сме|на 1000 км. за детайлен анализ.
{81724}{81849}Това означава, сериозна|промяна в курса.
{81879}{82018}Ако има дори възможност|да намерим тунел...
{82054}{82167}Мисля, че можем да си|позволим отклонение.
{82228}{82415}Учените приемат тунелите достатъчно|сериозно и те намират място в|часовете на Джордж Смут.
{82506}{82667}Налага се учениците да изчислят|какво би минало през тунел с|диаметър няколко мили
{82673}{82793}без да бъде разрушено|от гравитационните изкривявания.
{82855}{82981}Какво не би се разрушило|преминавайки през подобен тунел,
{82985}{83133}а отговорът беше, нещо по-малко|от чип или със същият размер.
{83141}{83278}В научната фантастика корабът|минава през малък тунел,
{83283}{83426}но в действителност,|трябва да е доста голям.
{83475}{83609}Поне теоретично можеш да пътуваш|през времето и пространството.
{83614}{83762}А според физиката, тунелите|са дупка в законите на вселената.
{83949}{84013}Поставени сме пред въпроси.
{84030}{84157}Защо някои звезди изглежда|са по-стари от вселената?
{84237}{84318}Защо галактиките се движат,
{84324}{84433}ако там има нещо тъмно и огромно.
{84436}{84556}Не правим хората да живеят 200 години.|Не удвояваме вътрешният продукт.
{84561}{84698}Просто обогатяваме|живота на всички,
{84703}{84816}опитвайки се да отговорим на въпроси,|от които всички се интересуват.
{84846}{84980}Това са някои от най-старите|въпроси. Детски въпроси.
{85018}{85096}От къде произлизаме?
{85099}{85201}Накъде отиваме?|Има ли и други светове?
{85206}{85373}Какво има извън вселената? Какво се е|случило преди началото на вселената?
{85382}{85519}Какво се случва след краят на вселената?|- Искате да разберете къде науката
{85524}{85632}и къде философията взема връх?
{85635}{85700}Това не е ясно.
{85705}{85838}Модерната астрономия е млада наука.|Щом получим нов и по-добър инструмент,
{85843}{85963}за да се вгледаме в нищото,|откриваме изненади.
{85981}{86079}Още и още информация,|която не съвпада.
{86092}{86200}Мисля, че цари пълно объркване
{86212}{86317}и хаос, което често личи.
{86323}{86426}Когато нещата не се разберат,|те се превръщат в проблеми.
{86430}{86518}Но има прогрес.
{86521}{86642}Факт е, че откриваме неща,|които едва можем да измерим
{86647}{86765}с най-добрата ни апаратура,|и разбираме,
{86769}{86898}че те разказват каква е била|вселената преди 50 милиарда години.
{86904}{87023}Мисля, че това е чудесно.|Защо вселената съществува?
{87028}{87158}Това че съществува|и че е невероятно красива
{87164}{87280}и невероятно подредена, че работи
{87285}{87397}удивително добре.
{87402}{87517}Че ние, много малки същества|на обикновена планета,
{87526}{87650}а не на някакво специално място|във вселената, се развиваме
{87656}{87790}и усещаме цялата|заобикаляща ни вселена.
{87794}{87885}Усещаме неща отдалечени|на 15 светлинни години.
{87890}{88004}Това е нещо за което си|струва да се помисли.
{88014}{88101}Ние сме единствената|звезда, на която знаем,
{88105}{88201}че има живот.|Това ни кара да се чувстваме
{88205}{88352}по-специални, а животът - по-ценен,|знаейки, че не се среща толкова често.
{88379}{88448}Ние сме част от вселената.
{88455}{88545}Материалите, които познаваме,|материята от която сме направени,
{88550}{88677}водят началото си от атоми,|образувани от избухнали звезди.
{88687}{88781}Много ми харесва фактът,
{88823}{88950}че всеки атом в тялото ни|е дошъл от някоя звезда.
{88972}{89093}Ако нямаше звезди, вселената|щеше да е изпълнена с водород,
{89100}{89184}и нищо от това, което познаваме|нямаше да съществува.
{89187}{89287}Не е погрешно да се каже, че|човешките същества са космически прах.
{89292}{89408}Желязото в кръвта ни,|хемоглобина, калцият в костите ни,
{89411}{89533}и други тежки елементи в телата ни са|създадени при избухване на Супернова.
{89573}{89717}Опитвайки да разберем вселената|се връщаме до нас самите.
{89772}{89904}Ако сме създадени от звездни|елементи не сме ли в известен смисъл
{89911}{90014}самата вселена,|опитваща да разбере себе си?
{90018}{90114}Не е ясно за какво са|говорили древните,
{90121}{90243}но може би все пак се|намираме в центъра на вселената?
{90299}{90688}Превод и субтитри: Blink182|Powered by valeri_ab
{90688}{91088}Редакция: Nikra Studio ®|© 2004г.