Digging For Fire (2015) Свали субтитрите
Не, приятелче, това не е новата ни къща.
Тази къща е на един от клиентите на мама.
Ние не можем да си я позволим,
но с удоволствие бихме останали тук.
- Изглежда като скъп хотел.
Ще се държиш ли като задник?
- Не, не, не.
Това ще бъде една прекрасна семейна ваканция.
Вълнуваш ли се? Джуд, време е.
Разбира се, че той влиза пръв.
Благодаря ти.
Еха!
Има басейн!
Хубаво е, нали?
- Страхотно е.
Радвам се, че правим това.
- Аз също.
Наистина ли?
- Наистина.
Ще бъде забавно.
- Ще си запалим огън.
Какво мислиш, приятелче?
- Хубаво е.
Забавно.
- Да.
Ще го направиш ли за мен? Перфектно.
Точно така. Това се нарича "Детска поза".
Дръж главата си така.
Това е поза за отмора.
Една прекрасна поза за отмора.
Сега се задръж на ръце.
Стой така. Сега ще си представим...
Повдигни се леко, както преди малко.
Точно така. Сега ще си представим, че сме крави.
Ще стоим така.
- Като крава.
Като крава. Ще извием леко...
Точно така, приятелче. А сега ще си представим, че сме котки.
Кой е левият ти крак?
Този.
Този? Този е десният ти крак. А този е левият.
Свий този крак, кръстосай го върху левия,
и докосни пръстите на краката си.
Можеш ли да го направиш?
Сега изпъни краката си
и докосни пръстите си ето така. Можеш ли?
Мога.
Разбира се, че можеш. А сега наведи главата си.
Наздраве, наздраве.
Наздраве.
Ще застанем така и ти ще отпуснеш главата си.
Как се чувстваш?
- Добре.
Приятно е, нали? Чувстваш ли се отпуснат?
Искаш ли така?
Лий, виж какво намерих на хълма.
Копаех тук, исках да видя къде е пръскачката, но открих това.
Може ли да го видя?
- Да.
Тази кост сякаш е от Ада.
- Това е кост? Не искам да я пипам.
Мисля, че трябва да разберем...
- Да не би да се правиш на детектив?
Мамо?
- Да.
Мисля, че някой го е оставил тук... И ако разкопаем...
Боже, не.
- Мисля, че трябва да открием какво е.
Защо?
Знаеш ли какво се случва в главата ми в момента?
Представям си как има заровени 20 трупа...
Може би е така.
Може да е точно така.
- Това е кожата ми.
Добре, добре.
Ако открия нещо, ще ви се обадя.
Абсурдно е, разбира се.
Добре, благодаря ви. Довиждане, благодаря.
Това беше шега.
Полицията каза, че не е тяхна работа
да се ровят в нечий боклук.
Казаха да се обадим, ако намерим тяло.
Междувременно те не могат да направят нищо.
Тонът и беше доста укорителен.
Добре.
Казах и за оръжието и за костта, така че...
Какво ще правим?
- Ще изкопая тялото.
Трябва да открия нещо.
- Мисля, че трябва да го оставим.
Лий, не можем да го оставим.
- Тим, Джуд ме попита "Къде е костта?"
Добре, просто няма да казваме на Джуд.
Той попита "от какво е костта?", а аз му казах, че сигурно е от койот.
Нека разберем дали е така.
- Защо?
Защото може би има труп в двора ни.
- Дворът не е наш.
Добре, в двора на някой човек.
На мой клиент, благодарение на който изкарвам прехраната си.
Когато се приберат от Будапеща, не мога просто да им кажа
"Между другото, докато ви нямаше, съпругът ми реши да изкопае двора ви
и намерихме останки от тяло и решихме, че е свързано..."
Свързано с какво? До къде е стигне всичко това?
Няма как да знам края, при положение, че сме в началото на мистерията.
Ако изобщо има някаква мистерия. Според мен, костта е на животно
и случайно...
Друго животно го е простреляло?
- Да.
Престани, Лий.
- Ти престани.
Да не създаваме излишни драми. Нека просто се насладим на мястото.
Добре.
- Това беше прекалено лесно.
Размишлявах.
- Не, ти каза "Добре"
и след това си помисли "просто ще успокоя жена си,
а след това ще продължа да копая."
- Няма да копая повече.
Никакво копаене?
- Никакво копаене.
Да се насладим на мястото.
Ако искате да се разтегнете повече,
можете да изпънете крака си.
Страхотно.
Кажете ми, ако е трудно.
Готов ли си?
Чудесно, измислихме нова игра.
Браво!
Извийте гърба си и погледнете нагоре.
А сега наклонете гърба
и стегнете корема.
Не, не ме хващай, приятелче. Не ме хващай!
Какво? Направо ме помете!
Знам, че е клише, и че хората
постоянно го повтарят,
но те наистина сияят, когато се върнат
и изглеждат...
може би само при мен е така, но Кен изглежда много по-мил.
Сякаш наистина... Сякаш е нещо, което...
Мисля, че го дължиш на себе си, разбираш ли?
Да, наистина...
- Винаги съм искала да видя Индия.
Отдавна мечтая за това.
- Просто го направи!
Знаете ли, когато имаш деца не можеш... Аз не мога...
Детето се е появило в твоя живот, а не обратното.
То е дошло в дома ти. Защо не го вземеш със себе си?
Не позволявай това да те ограничава.
Не е това...
- Когато ние имаме деца,
няма да позволим те да ни ограничават.
Няма.
Колко стана часът?
- Часът е 17:30.
Трябва да се прибирам, за да сготвя грах за вечеря.
Изкарайте си страхотно.
Благодарим ти за прекрасния сеанс днес.
Нямате обикновено мляко, нали?
Имаме сурово мляко.
Все пак, имате ли обикновено мляко?
Днес имаме козе мляко, кокосово,
бадемово, мляко от кашу, соево мляко.
Имаме и конопено и ленено мляко в секцията със сухите храни.
Значи няма обикновено мляко.
- Не и днес.
Не мога да повярвам, че акитата отиват в земята.
Точно там акат кучетата и котките.
Джуд, яж си вечерята. Не е редно да говорим
за акита по време на вечеря, ясно?
- Ясно.
Но познай какво.
- Обичам те.
А татко ти трябва да плати данъците през този уикенд,
защото ще получа нервен срив, ако вечерям така още веднъж.
Дадено. Джуд, може ли да те попитам нещо за данъците?
Ти ака ли днес?
Не съм.
- Какво?
Тим, не се шегувам.
- Добре, разбрано.
Обичаме те много. Ти си добро момче.
Виждаш ли? Изкарваш мен лошата.
- Но как...
Защото това е твоя работа. Виж в какво се превръщам.
Какво ще кажеш да си поиграеш, приятелче. Става ли?
Ще платя данъците. Съжалявам.
- Виждаш ли какво става?
Накрая аз... Аз излизам лошата.
Ела тук. Ела.
Просто го направи този уикенд.
- Добре.
Не искам да вземам
пари от майка ти и доведения ти баща.
И не смятам, че има нещо нередно в това.
Все пак говорим за три годишно момче.
Ако ставаше въпрос за колеж
и изборът беше дали да ходи или не...
- Те казват...
Казват, че в днешно време детската градина е по-важна и от гимназията.
Стига!
- Така е! Казват, че развитието...
- Кои, по дяволите, са "те"?
- Експертите. Всичко, което съм чела.
Веднъж четохме статия за детските градини,
според която, имало една мръсна детска градина.
Децата постоянно играели в мръсотия,
но сами отгледали костенурки.
- Чела съм статията.
А ти искаш да харчим по $12000 на всеки три месеца
и освен това да доплащаме извънкласните занимания и...
Да, но няма ти да даваш парите.
Това е. За това говорех.
А какво ще кажеш синът ни да ходи в училището в квартала ни?
Това училище е на шесто място.
Той е в предучилищна.
Но училището не е добро.
Остави го сам да се справи с проблемите.
В случай, че някое дете ухапе друго,
те ще трябва да си поговорят,
да разберат къде са сбъркали
и да изгладят отношенията си и всичко това за $10000.
Вбесяваш ме. Ще почета. Вбесяваш ме.
Искаш ли?
- Не.
"Любовта и игрите не са слепи".
- Точно така.
Любимата ми глава.
Какво означава всъщност това?
Здравей, мамо, аз съм. Обади ми се, когато получиш съобщението.
Мислех си да дойдем с Джуд през уикенда
и, ако можеш да го гледаш,
за да мога да поизляза.
Просто... Тим има много работа,
а аз имам нужда от почивка.
Обичам те. Обади ми се. Чао.
Следващият път е твой ред.
Добре. Забавлявай се.
Ти не се забавлявай прекалено много.
- Няма.
Поздрави всички.
- Ще го направя.
Обичам ви.
- И ние те обичаме, татко.
Чао.
- Чао.
Е, приятелче, готов ли си за баба и дядо?
Да.
- Не забравяй данъците!
Не забравяй данъците.
- Няма.
Защо аз да не дойда при теб? Не съм виждала децата от много време.
Ще бъде страхотно. Ще го направим от там. Става ли?
Приготвяй се, бебче. Ще изкараме една страхотна съботна вечер.
- Мамо?
- Да.
Защо татко не е тук?
Защото татко трябваше да остане у дома
и да свърши някои неща, за които мама го помоли.
Защото татко има отговорности.
Какво е "отговорност"?
Какво е отговорност?
- Да.
Понякога мама иска татко да й помогне. Това са отговорности.
И ако не ги свършиш, мама те погва.
И следва: "Защо не направи това, за което те помолих?"
Не ти харесва, когато мама е такава.
- Не.
Всъщност и на мен не ми харесва.
Тъй че татко е в къщи и си пише домашното.
Ясно?
- Да.
О, да!
Здрасти, човече.
- Здрасти.
Как си?
- Добре. Можеш ли да повярваш?
Доста е странно.
Необичайно е хора като мен да са на такова място.
Страхотно е, нали?
- Да, благодаря, че ме покани.
Разбира се. Заел съм се с грила. Можеш да разгледаш.
Виж това място. Цялото е наше тази вечер.
Има басейн, двор.
- Наистина?
Ще пообиколя. Цялото това е нейно?
Всичко. Ще донесеш ли малко питки?
Да, да.
Ще пикая във всяка от тоалетните, става ли?
Урокът е следният: "Да се надяваме, че си щастливец
и баба ти ще се ожени за много богат мъж.
В такъв случай, ти ще учиш в частно училище,
иначе родителите ти не могат да те изпратят там.
Общо взето, ще бъдеш откъснат от обкръжението си.
Така е. Всичко си има предимства и недостатъци.
Мисля, че правилният избор е децата да учат в държавно училище,
защото ние преподаваме в такова.
- Точно така.
Ако самите ние не вярваме в държавните училища...
Тогава какво правя аз?
- Точно така. Какво правим?
За какво беше цялата лекция? Аз преподавам, но детето ми не учи там.
Много цинично.
- Да.
Аз съм много циничен.
- Нали знаеш, че преподавам физическо?
Започнахме да палим огъня, когато все още беше светло.
Точно така.
- За да можем да построим колибата.
Не, благодаря.
- Ето, Пол.
Сякаш казахме на котката: "Ние не вярваме в нищо.
Не вярваме, че ще отидеш в котешки рай."
Сякаш и казахме: "Благодарим ти, че беше жива."
Толкова е... Толкова е ужасно.
Знаеш ли, по-добре е някой да отърве котката от мъките,
отколкото да я подлагаш на това.
Защото последното, което ще помни, е паника и страх.
Не трябва да се подлагат на това.
- Не.
Мисля, че трябва да бъдат погребани в къщата.
Странно е, защото...
Изобщо няма място за сравнение между кремацията и погребението.
Всички трябва да бъдат кремирани.
Защо да е така?
- Защото няма място за всички хора.
Мислиш практично?
- Да.
Значи никой не я хвана. Добре.
150!
Добро мятане, все пак.
Мерси.
Добре.
350 до 280 до 120. Сто!
Хей... съжалявам...
Да не би да съм объркал къщата? Търся Тим.
Тим е в кухнята.
Здрасти, човече.
Виж го ти!
Човече, ти успя!
- Виж това красиво лице!
И проклетото тяло!
Здрасти, човече!
- Радвам се, че дойде, приятел.
Радвам се, че съм тук.
- Липсваше ми.
Какво правите, да няма гей фестивал?
Какво става тук?
- Не, ела да си вземем бира.
Какво става?
- Ти успя, човече!
Според статистиката този хамбургер се оценява на 12-13 точки.
Следователно, не трябва да го ям.
Рей, искаш ли?
Бяха буквално едно до друго.
Открих това, което не знам какво точно е,
а след това открих и това, човече.
Какво по дяволите?
Виж го.
Да, беше в...
Беше закопано на повече от метър в двора. Разгледай го.
Това място е откачено.
Погледни, това е прекрасно.
- Страхотно е, човече.
Тим, искаш ли фъстъчено масло и сандвич?
Какво ще... Да отидем и да го изкопаем, по дяволите.
Това и направих. Така намерих това.
Ами нека продължим. Защо не продължим да копаем?
Предпочитам да си останем тук.
Аз съм за.
- Да го направим.
Момчета, задръжте. Нека останем тук.
- Хайде, да вървим.
Твой ред е.
- Добре.
Хайде, ще бъде забавно.
Нима?
Страхотно.
Гледайте къде ходите, момчета.
Ето там е.
Точно тук намерих костта,
а тук копах, ако виждате дупката.
Тук беше оръжието.
Адам, ще се качиш ли там? Имаш ли нещо против ти да водиш?
Пол, ще отидеш ли и ти?
- Да, страхотно.
Ако открием нещо...
Рей, ти и аз можем да се заемем с това място.
Фил, заемай се, с каквото пожелаеш, приятел.
Не можете просто да изкопаете нечий двор. Това е незаконно.
По дяволите!
Това е регистрационен номер. Невада 5752673.
Еха.
- Страхотно.
Това е просто... Просто боклук в земята.
Ако продължавате да копаете, ще откриете цяло сметище.
Фил, престани. Наистина е вълнуващо.
Добра находка, приятел. Мисля, че уцелихме мястото.
Значи го намери тук?
- Да, да разгледаме района.
Щом не искаш да копаеш,
защо не си поръчаш проститутка?
Не, не, аз... Това беше доста нелогично изказване.
От копаене в двора, изведнъж премина на проститутки.
Изглежда ми доста глупаво.
Изкарах си страхотно.
Искате ли да играем на 500?
- Да, може.
Момчета, престанете да се карате. Нека просто се насладим...
Не се карам. Просто задавам въпрос.
Нека се насладим на момента. Може би точно под нас има труп.
Знаеш ли, Фил, вълнуващо е.
Ако Фил не иска да копае, няма проблем.
Не го съдя. Щом не иска, няма да копае.
Просто казвам, че има други възможни алтернативи.
Има и други варианти.
Аз съм отворен за идеи.
Какво, по дяволите, е това? Беше тук.
Сега ли го откри?
- Да.
Чакай, дай да го видя. Шегуваш ли се?
Беше тук.
Това е прекалено странно.
Наистина.
Признай си, Фил.
- Странно е, странно е.
Дай да го видя.
Все едно гледам "Борба за огън".
- Трябва да продължим да копаем.
За откриване на труп, печелят голяма сума.
Знам.
- Имам предвид, знам, че...
Отивам за бира.
И за мен, моля.
Знам със сигурност, защото през 60-те години...
По дяволите!
- Добре ли си?
Фил, добре ли си?
- Мисля, че ще се оправя.
Сигурен ли си?
- Ще се оправя.
Мисля, че трябва да дадем име на тази нощ.
Започна се.
- Какво се случва, братко?
Били Т идва насам. Води и две мацки.
Танго ще дойде?
- Да, и ни води мадами.
Ще бъде страхотно.
- Кой е Били Т?
Танго, Танго.
Той ще дойде.
- Ще дойде, още след малко.
Тими, не трябва ли...
Не трябва ли първо да поговорим?
Танго ще дойде, човече. Ще бъде страхотно.
Да, аз...
Може би трябва да спрем, преди нещо да се случи.
Не го чупи. Джуд го обича.
Добре ли си? Имаш ли нужда от мен?
Не знам. Ако искаш да останеш - остани.
Искам да се прибера. Просто искам да знае, че съм тук, ако имаш нужда.
Няма проблем.
- Добре.
Добре ли си?
- Ще тръгвам. Всичко е наред.
Здрасти!
- Здравей!
Хайде!
Как си, приятел? Какво става?
Танго!
- Ние сме! Ние сме!
Как е, приятел?
Радвам се да те видя!
- Аз също!
Здрасти. Беше страхотно пътуване.
Трябва да го направим за Америка.
- Танго?
Момичета, искате ли?
Благодарим, че ни покани.
Благодаря, че дойдохте.
- Хубаво е.
Пумите се подмладяват. Когато аз бях...
Мадамите бяха...
- Сега са на по 28, нали?
А пумите бяха...
- Може ли да отидем в къщата?
Ще има ли проблем?
- Няма проблем.
Ще разбия тези мацки.
Кротко, кротко. Използвай презерватив.
Какво мислиш? Харесва ли ти?
- Красива е.
Бих се възползвал, но е негов ред.
Не, момчета... Шегувате ли се?
Майната ви!
- Знаеш ли какво каза жена му?
Ти си луд, човече.
Искам просто да си щастлив.
Какво, по дяволите, е това? Фъстъчено масло и желе?
Хубаво е да се помотаем. Наистина ми липсваше, човече.
И това ти е достатъчно? И ти ми липсваше.
Имаш кокаин на...
Говорейки за дявола...
- Да имаш дете е откачено.
Променя всичко. Исках да поговорим за това.
Представях си как ти разказвам всичко.
- Никакъв сън.
Никакъв сън.
- Това също.
Не бих могъл да го направя. Не мога без сън.
Да, безсънните...
- Как спиш? Как?
Да, да.
- Не мога така. Имам нужда от сън.
Но освен това...
- Аз не мога...
Не мога да го направя. Имам нужда от сън, човече.
Липсата на сън е гадна, човече, но...
Има едно същество, което иска да бъде с теб.
Да.
- Да.
Боже!
- Жена ти готина ли е?
Готина ли е? Дава ли ти да излизаш?
Дава ли ти да се мотаеш, да бъдеш свободен?
Позволява ли ти?
Тя е страхотна, без майтап.
И не си под чехъл?
- Не.
Знаеш ли...
- Не бих се справил с това, човече.
Не мога...
Не мога да бъда контролиран, разбираш ли?
Направих, го направих го!
Какво правиш?
Просто търся нещо.
Яко.
- Да.
Нещо? Какво нещо?
Какво ли?
- Да, какво?
Намерих нещо по-рано. Намерих кост и...
Виж се, страхотен си. Ти си като Фред Естер.
Ще танцуваш ли за мен, по дяволите?
Влизай в басейна
и танцувай степ, копеле такова!
Това не е... Не е моята къща, за това просто...
Не е ли?
- Не.
С жена ми сме тук за няколко седмици.
Супер.
- Така е.
Офертата си заслужава. Определено.
Да.
Искам да ти помогна да откриеш тялото.
Има лопата ей там.
Чудесно. Това исках да чуя.
Хей, момиче!
Къде е това момиче?
Не знам.
- Доведи я тук.
Страхотно. Ще го направиш, а?
Мога да го направя.
Къде отиваш?
По-студена е от колкото мислех.
Време е за секс.
- Не знаех, че ще се фукаме.
Не беше смешно.
Къде е мацката?
Подай ми това.
Виж.
Трябва да го покажа не Рей. Ще полудее.
Какво откри?
- Рей, приятел, намерих обувка.
Какво?
- Рей! Рей!
Рей! Рей!
Рей, намерих обувка!
Браво, човече, страхотно.
- Пич, намерих я точно до пистолета.
Страхотно, дай да видя.
- Не е за вярване!
Страхотно, приятел.
- О не, не, не, не!
О, Рей!
Какво имаш? Имаш ли джойнт?
Хвърли обувката в басейна, човече.
Как е?
- Добре.
Ако има някаква следа, че вътре има тяло, то това е тя, Рей.
Кой би хвърлил това... Откачено е.
Е, аз отивам да спя.
Добре, момчета.
Е, лека нощ на всички.
Останете колкото искате. Наслаждавайте се на вечерта.
Слушаш ли пънк?
- По дяволите.
На кръстопът съм.
Много е важно...
- Това не е кръстопът.
Детето е на три години.
Това не е дилемата на живота му.
Така е.
Мислиш, че ще получи най-доброто образование в държавно училище?
Не, всъщност, не мисля. Но смятам, че това е възможен компромис.
Какво? Тук няма място за компромис!
Напротив. Бракът е един компромис!
- Животът е компромис.
Животът е компромис.
- Може ли да спрем да генерализираме?
Животът е компромис.
- Виж, смятаме, че е важно той
да получи най-доброто образование. Знам, че и ти го мислиш.
Сега просто се криеш зад брака си.
Тим също го иска!
- Аз...
Тим е предубеден, защото работи в държавно училище - там е разликата.
Това беше грубо. Не смятам, че е предубеден.
Това е истината.
- Мисля, че сменихме тона.
Мамо!
- Съжалявам, приятелче, кажи.
Почакай. Мисля, че знам какво трябва да направя.
Знам какво да направя.
Мисля, че аз имам 15 боровинка, а ти - 14.
Не, и аз имам 15.
- Така ли?
Да.
- Виж, аз имам 16.
Май приемаме доста антиоксиданти.
Чук, чук!
- Кой е там?
Портокал.
- Кой портокал?
Чук, чук!
- Кой е там?
Банан.
- Кой банан?
Чук, чук!
- Кой е там?
Банан.
- Кой банан?
Не се ли радваш, че не казах Портокал?
Нямам търпение да си върна живота.
- Какво означава това?
Кога ще се върне? Кога успяваш да...
Знаеш, че най-голямата ми радост е да бъда...
Успях. Знам, че успя, благодаря, приятелче.
Да бъда майка.
Но когато съм майка... Искаш ли да се обуем?
Кажи ми, когато отново почувства, че си себе си?
Когато се разведох с баща ти.
Знаех си, че ще го кажеш.
Можеш ли да се закопчаеш, миличък?
- Но не, не ти препоръчвам развод.
Мислех, че ще кажеш: "Не се шегувам."
Можеш ли да се закопчаеш? Знаеш как става.
Бях честна за това кога се върнах към живота.
Справяш се доста добре за възрастен човек.
Чувствам се възрастен. Трудно е да си раздвоен.
Въпреки това се справяш.
- Да, така е.
Въпреки това, мисля, че най-трудното е да се ожениш.
Чудиш се "част от нещо ли съм или съм си същия човек".
Наистина е...
Най-важното е да останеш този, който си бил в самото начало.
И това да си влюбен.
В крайна сметка само грабиш или даваш на другия това, от което се нуждае?
Наречи го саможертва, ако искаш.
Зеле!
- Зеле!
Искаш ли да слезеш?
Искаш ли да те бутна? Ще ти помогна.
Може ли да те снимам с баба и дядо?
Не? Трябва да изпратим снимка на татко.
Добре.
Здравей, съседе.
- Здравей.
Съжалявам, трябваше да се обадя.
- Няма проблем. Как си?
Добре съм. Донесох нещо на Лий.
Тя и малкия заминаха за уикенда.
Така ли?
- Да.
Искаш ли кафе? Влез.
Не искам да се натрапвам.
Така и така не правя нищо.
Заповядай, приятелю.
Само толкова ли заслужавам?
Толкова е останало, нали?
- Да, само толкова.
Твое е, ако го искаш.
- Не.
Съжалявам, на приятелите ми е. Аз не взимам кока. Падам си по тревата.
Ако имаш нужда от помощ с изкопаването на басейна,
девера ми може да помогне.
О, не... Просто снощи...
Снощи се забавлявахме...
Да.
Помагах на Джулия с градинарството
и намерих някои интересни неща.
Правех се на Индиана Джоунс.
Доста странни неща са се случвали тук.
Ти го каза. Интересно ми е да науча повече.
Нима?
- Да, забавно е.
Понякога не е толкова забавно.
Искаш да събудиш всички духове ли?
Интересно. Точно такъв беше спорът.
Лий каза да не се забърквам.
Каза, че това не ми влиза в работата. Но ако има нещо,
не знам, дали можеш да ме разбереш, но ако там има нещо,
част от мен има нужда да знае какво е.
Разбирам, но няма начин
да ти помогна с копаенето.
Разбираш ли? Не искам всичко да връхлети семейството ми.
Не искаш да откриваш нищо там долу, повярвай ми.
Разбирам.
Там долу има цяла зала на славата.
Добре. Радвам се, че се отби.
Продължавам да мисля, че колкото повече остарявам, толкова повече знам,
но не е така, просто ставам по-стар, дебел и объркан.
Истина е.
Нали знаеш как, когато говориш с по-възрастен от теб
и той ти каже: "чувствам се като твой връстник".
Но след това поглеждам в огледалото и осъзнавам, че не е така.
Това започва да се случва с мен. Бях с две
16 годишни момчета и просто се забавлявахме.
Какво си правил с 16 годишни момчета?
- Работех. Аз съм учител.
Ние просто се забавлявахме, наистина много, ръсехме лафове,
смяхме се много.
И сякаш видях собственото си отражение.
Аз бях възрастен, а те...
И си казах "уау".
Но не се почувствах различно, докато се забавлявахме.
Тогава се почувствах сякаш умирам.
Хей!
- Какво?
Открих нещо! Открих нещо!
По дяволите!
Намерих торба с кости.
Боже!
- Значи някой...
Ги е натрошил, сложил ги е в торбата и ги е заровил.
Това е страхотна находка.
Страхотно, като най-шантавият великденски лов на яйца.
Боже!
- Добра работа.
Благодаря.
Мамо?
Мамо?
Добре, дай ми целувка.
Ще си играеш с баба и дядо, нали?
- Добре.
Обичам те!
- И аз те обичам!
Забавлявай се.
Чао, бабо.
Здрасти.
Здравей. Ти ли си Лий?
- Аз съм.
Радвам се, че те открих. Навигацията ме заведе...
Знам, винаги те изкарва на другия път, по който не може да се мине.
Съжалявам.
- Къде отиваш?
"Биг Бракууд". Ще ти кажа как да стигнеш.
Чудесно.
Това твоята къща ли е?
Не, не, иска ми се.
Всъщност не знам дали ми се иска. Това е къщата на майка ми.
Много е хубава.
- Така е.
Моята къща не е толкова хубава.
Така ли?
- Ние живеем в източната част.
Селището Атуотър.
- Да, знам къде е.
Дори нямаме истински дом. Живеем в дуплекс къща.
Все пак е хубаво. Можеш да се преструваш, че цялата е твоя.
Мислехме, че ще се преместим
преди няколко години, но все още не се е случило.
Обичам да минавам от тук,
защото си представям, че живея в една от тези къщи.
Но винаги съм се чудила дали щях да съм щастлива, ако живеех тук.
Мисля, че съм чела, или пък съпругът ми е разказвал,
ние си разказваме много,
едно проучване на Харвард, според което
богатите хора са по-щастливи, живеят щастливо,
но изведнъж стават нещастни, като всички останали.
Но все пак, са малко по-щастливи.
Къде са двете ми любими мъничета?
Здравейте.
- Здрасти.
Как си, скъпа?
- Здрасти, Лий. Добре съм.
Много се радвам да те видя.
Боже, целите сте мокри! Дори не мога да ви гушна.
Дай пет!
- Помните ли леля Лий?
Странично. Сега в средата. Страхотно!
Здрасти, как си?
- Добре, радвам се да те видя.
Аз също.
- Това е Луси.
Здравей, аз съм Луси.
- Здравей, приятно ми е.
Заповядай.
- Благодаря ти.
Наздраве!
- Наздраве!
Броях минутите до този момент.
Ще ми кажеш ли наздраве?
- Да, наздраве.
Ако ми го дадеш и аз ще спечеля.
Добре.
- Аз печеля.
Как е той?
- Добре е.
Иде ми да го изям.
- Трябваше да го доведеш.
Трябва да прекарва известно време с баба и дядо.
А и аз имам нужда от малко време.
На колко стана?
- На три.
Времето минава бързо.
Мина доста време.
- Да.
На моменти ми се иска да имахме някой,
който постоянно да се грижи за него.
Може да стане. Ние точно я намерихме.
Сигурно познава някой.
Нещо против да ви попитам по колко и плащате?
Много малко.
Но живее в къщата за гости. С това я примамихме.
Просто се договорихме. Тя е нещо като актриса,
ходи по прослушвания. С гъвкаво работно време е.
Интересно е...
Мисля, че е страхотна. Вписва се добре. Децата я обожават.
Ще ти кажа нещо, а ти ми кажи какво мислиш.
Ще ходим в Коста Рика на семейна ваканция.
Трябваше да сме ние двамата и децата.
Ще бъдем двамата с децата.
- Бях развълнувана.
Но изведнъж Боб реши, че и Луси трябва да дойде.
Не, виж сега...
- За цялата почивка.
Виж сега. Скуич попита
какво мислиш за Коста Рика, нали?
- Да.
Решихме да заминем за Коста Рика на 10-ти,
защото това е седмицата, през която ще бъдем свободни.
Всички се съгласихме с датата.
Моят график не е като твоя.
Налага се да планирам 3-4 месеца по-рано.
Аз започнах да планирам. И знаеш ли какво - може, стига да искаш.
Не става.
- Става, ако искаш.
Да, разбира се, просто ще се обадя на клиента и ще му кажа:
"Замразяваме сметката Ви, съжалявам. Заминавам за Коста Рика."
Можеше просто да ми кажеш, че дата не е удобна,
за да променя плановете.
- Проектът ни се проточи,
но имаме и други варианти.
Един от вариантите е да отложим пътуването и да заминем...
Защо не прекараш една спокойна вечер насаме.
Можеш да почетеш книга...
- Какво искаш да кажеш?
Чувствам се ужасно, дори не знам какво говоря.
Казваш, че не ти се излиза.
Казвам, че не мога.
- Знам, знам.
Просто нямах търпение за тази вечер.
Наистина не мога да опиша колко.
Сигурна ли си, че става?
- Не мога да те насилвам.
Знам, че не трябва да те карам,
но съм егоистка и държа на своето.
Бях много развълнувана и исках да го направя,
но дори не съм излизала от два месеца.
Може би имаш нужда да излезеш.
Здрасти.
- Здравей.
Какво ще кажеш да го отпразнуваме?
- Да го отпразнуваме?
Ще те заведа на вечеря в знак на благодарност.
Нима?
- Съгласна ли си?
Само че дрехите ми са доста мръсни.
Ще ти намеря чисти дрехи.
Добре.
- Добре.
Чудесно.
- Да.
Как е, Тими?
- Фил, приятелю.
Как си?
- Ти как си?
Добре.
- Как беше остатъкът от вечерта?
Страхотно, Танго се отби. Беше забавно.
Така ли?
- Ти какво правиш?
Бях в квартала. Отивам на тренировка по футбол.
Облечен си като Рей.
- Тим?
Тези не ми стават. Не искам да тършувам в гардероба.
Ще ти намерим нещо друго.
- Добре.
Здрасти.
- Здравей.
Избери каквото искаш.
Сериозно. Избери нещо, ще те чакам долу.
Каквото поискаш.
Благодаря ти.
Тим. Какво има, човече?
Говори с мен.
Фил, трябва да почистя масата, тъй че ще почакаш.
Искам да поговорим, защото ти не си на себе си.
Сякаш си в друго измерение и аз просто искам да поговорим.
Да излезем да хапнем, зарежи другите.
Има планове, човече. Ще излизам с приятелка.
Ще бъде забавно - само аз и ти.
Време е да се отърсиш от това, защото си леко полудял, разбираш ли?
Намираш се в друго измерение, а аз искам да те върна обратно.
Какво си мислиш, че става? Какво намекваш, Фил?
Не знам какво става.
- Излизам на вечеря с нова приятелка.
Да, но и аз съм забъркан във всичко.
Приятел съм с жена ти. Познавам детето ти.
Фил, Фил, ти си добър човек. Но те познава от две години.
Спокойно. Добре съм, ясно?
- Просто казвам...
Просто казвам, че когато се видя с жена ти,
когато излезем на двойна среща,
не искам да ти бъда съучастник.
- Няма нищо... Престани.
Това яке изглежда нелепо, дори не се закопчава като хората.
А тази шапка? В момента е лято. Ще се свариш.
По времето, когато
се разведохме, вече всичко беше приключило.
Беше ли съкрушен?
Бях развалина. Аз...
Ридаех в банята всяка сутрин.
Беше... Беше ужасно.
Но след това сякаш прогледнах.
Разбрах къде е животът чак тогава.
Знаеш, растеш с родителите си,
имаш съквартиранти, занимаваш се с какво ли не
и изведнъж се превръщаш в това, за което си мечтал.
Сега.
- Сега.
Знаеш ли, страхотно е. Никакви компромиси.
Никакви компромиси.
Нищо друго, освен твоите собствени копнежи.
Просто трябва да разбереш какви са те.
Когато решиш от какво се интересуваш,
но не го преследваш, значи няма да го получиш,
а ти си на такъв етап от живота си, че търсиш.
Нещо като да вземеш аяхуаска,
което би било доста плашещо,
вълнуващо, но плашещо.
Защото, ако всичко се получи, значи моментът е точен.
Аз не се занимавам с нищо в момента. А ти си вглъбен в твоите неща.
Мисля, че това, което ме вълнува, е всичко, което той прави.
Не как реагирам или как ми се отразява.
Чувствам сякаш случващото се на мен и на жена ми няма значение.
И мисля, че между нас вече има дупка,
защото нашите неща, връзката ни, любовта ни...
Знам, че не е правилно,
знам, че си имаме правила.
Но е много по-вълнуващо да вложиш всичко в детето,
в неговата любов, в неговото развитие, е неговите мисли.
И някак си в процеса загубваш себе си.
Здравейте, мога ли да седна на бара?
Да, заповядайте.
- Благодаря.
Как си?
- Добре, мерси.
Искаш ли питие?
Имаш ли нужда от помощ?
Не, благодаря. Искам мартини с лимон.
Не съм разглеждал менюто отдавна. Ям тук постоянно.
Какво ще си поръчаш?
- Мислех си за...
Предлагате ли бургери?
- Да.
Не ги видях в менюто.
- Заповядайте.
Идеално.
- Имаш красиви очи.
Благодаря. Ще отида там.
- Какъв цвят са?
Мисля, че са кафяви. Или поне така пише
на шофьорската ми книжка.
Браян, какво правиш?
- Аз просто... Тя ми разказваше за...
Добре ли си?
- Да, добре съм.
Това чипс ли е? Защо го ядеш?
Наслаждавам се на чипса. Искаш ли?
Да.
- Хапни си.
Яде ли тази вечер?
Не?
- Малко, аз...
Май си прекалил с питиетата?
- Не мисля.
Спри се.
Какво правиш?
Пиша на съпруга си.
Ти си женена?
От кога?
От 2004 г.
Съжалявам, съжалявам.
Да вървим, приятел. Хайде.
- Извинете ме.
Радвам се, че се запознахме.
- Аз също.
Тя не е заинтересована, хайде.
Браян, време е да си вървиш.
- Не, не, моля те!
Време е да тръгваш, хайде.
Хайде, излизай. Браян, сериозно. Успокой се.
Защо го правиш?
- Защото...
По дяволите!
Майната ти!
Ще се прибереш ли?
- Не.
Нещастник.
Добре ли си, пич?
- Бихте ли му
поръчали такси?
- Да.
Извинявам се. Съжалявам.
Заповядай.
Добре, мисля, че това ще заболи. Може ли да погледна?
Ще го махнеш ли това?
- Ще се оправя.
Ще го махнеш ли за секунда?
- Разбира се.
Това е...
Добре съм, наистина. Не е сериозно.
Имаш нужда от няколко шева.
- Нямам.
Да, имаш. Определено имаш нужда.
Няма да ходя в болница. Мразя болници.
Извинявай, извинявай.
Да, определено трябва да те зашият.
Знаеш ли какво ще направим? Една приятелка
е студентка по медицина. Ще отидем у тях.
Добре, няма значение кой е, но...
- Алиша е страхотна.
Чувствам се добре. Чувствам се страхотно.
Имам лек махмурлук, за това трябва...
Имаш махмурлук? Страхотно.
- Трябва да се отпусна.
Какво прави?
- Не знам, не помня. Бяхме в къща.
Да ти обясня ли как става или да действам направо?
Направо действай.
- Поемай дълбоко въздух.
Може ли да го направим заедно?
- Добре.
Добре.
Колко пъти си го правила?
- Много.
Много?
- Върху трупове ли?
Не, просто обикновено не го правя в банята си.
Не прави проблем от това.
- Не, не е проблем.
Ще бъде лесно - на лицето е.
С какво се занимаваш напоследък?
Майка ми беше тук до преди няколко дни.
Не мърдай.
Този памук ме гъделичка.
Защо майка ти е идвала? Родителите ти заедно ли са още?
Не, ами твоите?
- Не.
Знаеш ли, смешно е. Чувствам се...
Странно около приятелите ми, чиито родители са заедно. Сякаш...
Сякаш не можеш да си го представиш?
- Предполагам.
Усещам, че те са по-наивни от мен.
Не, че ги упреквам...
Щом не ти се е случвало,
не можеш да го разбереш. Може да сполети всеки.
Просто не трябва да ги приемат за даденост.
Можеш ли да стоиш мирно?
- Опитвам се.
Настани се удобно. Раната е на лицето, така че...
Настанявам се, но...
- И без това имам нужда от почивка.
Тоалетната е дори по-неудобна от иглата.
Добре, добре.
- Добре съм.
Готов ли си? Готов съм.
Много съм ти благодарен? Казах ли ти го?
Да.
- Добре.
Може и да не си, когато се видиш.
- Сериозно? Постарай се.
Моля те, не мърдай.
- Искам от онези секси белези.
Трябва да дойдеш пак след седмица.
- Добре.
Тогава ще махна конците.
- Добре.
Лий, как си?
Добре. Гладна съм.
Гладна?
- Да, умирам от глад.
Ще намерим нещо.
Радвам се, че се запознахме.
- Аз също.
Съжалявам, че нямам храна.
Добре.
Стискай палци.
Не стреляй!
Не!
Не!
Как обичаш пържолата?
Средно изпечена.
- Средно изпечена. Така да бъде.
Изведнъж се оказа, че е мъжко пътешествие.
Това беше последното, от което се нуждаех,
но се озовах там...
Очаквало се е да има пиянски вечери?
Щяхме да се напием и да се забъркаме в неприятности.
Нали не е препечена?
Идеална е.
Мисля, че ми е по-лесно да се справя с духовните,
от колкото със земните желания. Възможно ли е това?
Разбира се.
- Това, че ми е по-лесно...
С духовните желания.
Разбира се. Това е, към което се стремим.
Да се надяваме, че земните желания водят до духовни.
Можеш да започнеш...
- Мисля, че опитвам да ги заобиколя.
Мисля, че се опитвам да не ги изживявам.
А мисля, че трябва.
Имам чувството, че апетитът ми е ненаситен.
Какво?
- Това ми харесва.
Мисля, че това може да обърка цялата система.
Апетитът ти е ненаситен.
Точно по такъв начин нападна и пържолата.
Беше голяма пържола.
Тя е красива.
Ще напляскаш ли това хипи дупе?
Какво правиш тук?
- Пич, тя е страхотна.
Стига, ела тук!
Къде отиваш?
- О, не.
Аз ще вървя. Макс, почакай!
Ще си полегна на хамака.
Ще се видим след няколко часа. Хамакът е страхотен.
Макс! Моля те, не ми казвай, че си тръгваш.
Така е.
- Но вечерта е страхотна.
Ей, Тим, какво става?
Взимам си бира и се разкарвам.
Ще се отърва от него.
- Какво?
Ще се отърва от него.
- Не е заради него.
Това прозвуча като обвинение.
Не, но защо си тук? Къде е Тим? Какво прави?
Да се надяваме, че се занимава със сметките.
Не знам какво прави. Сигурно е с приятели,
ядат пица и пият бира.
В момента сме в една страхотна къща. Може би плува в басейна.
Добре, ако ще си тръгваш, може ли роклята?
Но тя изглежда чудесно в нея.
Знам, изглеждаш прекрасно, но ми трябва.
Може ли да я понося още малко?
- Не, жена ми ще се върне.
Ще ми е трудно да й обясня.
Дори не искам да си го представям, разбираш ли?
О, да.
Наистина ми е нервно.
Говорим си, а дори не те познавам.
А и няма да те видя отново.
Нима?
- Да.
Звучиш сигурна.
- Вече съм го решила.
Рей, защо го направи?
- Просто се опитвах да помогне.
Беше кофти постъпка, човече.
Съжалявам. Фукаше се пред мацката ли?
Не се фуках, забавлявахме се. Постъпката беше тъпа.
Точно както се забавлявах с Танго.
Трябва да се научиш кога да не преиграваш.
Доста е свободомислещо.
- Кое?
Това, че няма да се видим повече.
- Така е, нали?
Да, харесва ми. Значи мога да те прегърна.
Лека нощ.
- Лека нощ, госпожице Рей.
Това пък от къде дойде?
Колко да ти платя, за да се махнеш от къщата?
Много пари. Обичам те, човече. Искам да се мотаем.
Просто искам да се помотаем, хайде.
Хайде, приятел.
- О, Боже!
Какво има? Защо си се впрегнал? За сметки ли мислиш?
Трябва да решиш дали...
- Млъкни, Рей!
Да млъкна? Не! Няма да млъкна!
Ти млъкни! Майната ти!
Искаш да се махна? Махам се от тук.
Майната ти.
Мисля, че познавам щастливи хора.
Малко е трудно да си безумно щастлив, ако ме разбираш.
Просто ежедневно щастлив.
Просто ежедневно щастлив, забрави за безумното щастие.
Бъди щастлива постоянно.
Мислила си за това, без съмнение.
Благодаря ти за прекрасната вечер.
Съжалявам за...
- Аз ти благодаря.
Искаш ли да го вземеш?
- Не.
По дяволите.
Внимавай, внимавай... Приливът идва.
Ей!
- Знам.
Съжалявам. Ела тук. Искаш ли да видиш?
Знам, че не се познаваме, но...
Виждала ли си Сатурн?
Почакай, гледала ли си през...
Не го пипай, просто гледай през това.
Виждаш ли?
Божичко!
Вижда се дори пръстенът.
Кое е това?
С просто око не може да се види,
но после поглеждаш през това и е там.
Не е ли перфектно?
Мисля, че трябва да си купим телескоп.
Би било хубаво.
- Нали?
Може би трябва да опитаме аяхуаска заедно.
Наистина?
Мисля, че трябва да вземем детето си.
Аз също. Но може ли първо да закусим? Само двамата.
Да, да вървим. Само да пиша на мама.
Ще му бъде добре при баба и дядо.
Ще бъде страхотно. Ще го глезят много.
Липсвах ли ви или ви беше добре без мен?
Не, липсваше ни. Липсваше ми.
И ти ми липсваше. Не съм същият без вас.
Аз също. Вече го разбрах.
- Добре.
Може ли да бъдем лоши родители и да оставим Джуд да гледа детски?
Връщай се в леглото.
Мисля да отворя бутилка вино посред бял ден.
Обичам те.
- И аз те обичам.