Roseanna's Grave (1997) Свали субтитрите
Цялото семейство.
Кой им е казал да карат велосипед на 50 метра над земята?
И са от Рим.
Трябва да бъдат погребани в Рим.
Това, че умират тук,
не им дава право да запълват нашето гробище.
- Добър ден!
- Добър ден
От кога доктора е тук?
От около 20 минути.
Не мисля, че е сериозно.
Бедния човек.
Не знае дали да се моли тя да се оправи или да се влоши.
Човек не се моли някой да се влоши.
Бог не обича това.
Значи знаеш какво Бог харесва и не харесва?
Не харесва да печеля на карти.
Ха ха ха!
Какво се е случило? Какво не е наред?
Тя кашляше.
Това е нищо, Марчело.
Чечилия не трябваше да вика лекаря.
Защо го направи тогава?
Тя ми е сестра.
Имам право да се обаждам когато не си тук, както обикновено.
Какво искаш да кажеш, "както обикновено"?
А кой сервира масите по цял ден?
Не знам, но долу има четирима мъже, които искат кафе.
Да си го искат. Не ми се плаща за това.
Марчело, необходимо ли беше това?
Съжалявам, но когато видя колата на доктора, получавам сърцебиене.
Слезте с бедния човек долу и му дай едно питие.
Бил е цяла нощ в къщата на Борглионе.
Имаше близнаци.
Здрави? Без усложнения?
Всички са добре. Успокой се.
Как беше на погребението?
Като на погребение...
много сълзи, въздишки и хайде в земята.
Сега са останали само три гроба.
А Павоне и Апреа се запътват за два от тях.
Как е Павоне? Има ли подобрение?
Нищо не мога да направя за него.
Може да се обърнеш към специалист.
Единственият специалист за него е каменоделеца.
А как е Апреа?
Нуждае ли се от кръв? Ще му дам кръв.
Не, не, не, не, Марчело.
Не може да даваш повече кръв. Вчера вече даде.
Не може да поддържаш живи целия град.
Мога да опитам.
Розана е права.
Не може да поемеш ролята на Бог.
Всеки в Тревенто може да умре всяки момент...
сърдечен удар,
колапс на белите дробове, бъбречна недостатъчност,
мозъчен тумор, отравяне на кръвта...
Тогава не си вършиш работата!
Какво?
В най-високата граница на нормата си.
Това добре ли е?
Означава, че си стресиран.
Ще ти дам няколко хапчета.
Ти си добър човек, Серджо. Пийни си питие.
Предпочитам да ми плащат.
Защо хората не плащат на своя доктор?
Дали защото не оставям нищо след себе си?
Щеше да ми платиш ако ти доставя домати или телешки пържоли.
Хората не ви плащат, защото нямат пари
и си мислят, че вие имате много.
Гинеколог в Рим има много,
пластичен хирург в Милано.
Аз нямам достатъчно да заведа жена си на море за няколко дни.
И знаеш ли къде отиваме?
- Къде?
На тавана на къщата.
Има прозорец обърнат към морето.
На 30 км е,
но се молим за много висок прилив.
Серджо, когато си тръгнеш,
мини отзад и си вземи няколко яйца.
Дължиш ми 10 000 яйца.
Тогава вземи пилето и го върни, когато сме квит.
Corpus Cristo.
- Розана.
- Отче.
Как си?
Все още обсъждаме това с Бог.
Сигурен съм, че Той слуша.
Чао.
Ей, Чечилия, помниш ли ме? Антонио.
Знам кой си.
Мислех, че може да си забравила.
Не бях тук дълго време.
- Правно училище, нали?
- Да.
Спрете! Спрете! Спрете!
Какво прави Марчело?
Сестра ми е много болна.
Има слабо сърце,
желанието й е да бъде погребана в гробището,
но са останали само няколко гроба.
И Марчело не иска някой друг да умре.
Не иска никакви произшествия.
Каска! Каска!
Каската, момчета! Може да ви убият!
Много е вълнуващо.
Абсурдно е, и за това е виновен чичо ти.
Чичо ми?
Е, знаеш, че той е собственик на земята до гробището.
Църквата иска да я купи, но той не я продава.
Дори и половин акър.
За пръв път чувам това.
Извинявам се. Бих искала да се прибирам вкъщи вече?
Разбира се.
Добър ден.
Антонио.
Спрете! Спрете!
Предпазен колан! Предпазен колан!
Предпазен колан! Предпазен колан!
Добър ден!
Колко мило от твоя страна да се присъединиш.
Какво искаш да кажеш с това?
Имаме нужда от келнер повече, отколкото от регулировчик.
Чечилия, не забравяй, че си само гост в къщата ми.
О, така ли?
Мислех, че съм медицинска сестра и неплатена сервитьорка.
Не знаех, че съм гостенка.
Може би утре ще ми донесеш закуска в леглото,
с прясно изцеден портокалов сок.
Защо винаги се карате със Чечилия?
Тя е от семейството.
Не искам тя да се чувства като от семейството.
Искам да се чувства като гостенка. Тогава ще мога да я помоля да напусне къщата.
Марчело! Тя се отказа от живота си в Рим, за да се грижи за мен.
Аз мога да се грижа за теб.
Кога тя последно гледа филм или излезе на среща?
Тя е като принцеса. Каза ми веднъж...
"Не искам да бъда с мъж, с мръсотия под ноктите,
който нарежда почти на всеки човек в провинцията."
Антонио има красиви ръце
и й правеше сънливи очи в църквата тази сутрин.
Типично за сестра ти да впечатли Капестро.
- Твърде много риган.
- Тя е красива жена.
Ти си красива жена.
Кагато влезеш, цялата стая светва.
Чечилия има нещо...
...нали знаеш, нещо секси в нея.
Секси?
Тя е...
Тя има определени активи,
които впечетляват мъжете твърде много.
Не знаех, че се впечатляваш от активите на сестра ми.
- Не се впечатлявам.
- Току-що го каза.
Как започна това?
Току-що каза, че мислиш, че тя е секси.
Аз... не съм.
Исках да кажа, за другите мъже, за някои мъже, не за мен.
Та,
говорихте ли отново с Капестро?
Повиших офертата, 50 милиона лири.
50 милиона лири? Това е двойна цена за земята.
Марчело!
- Още вино.
- Без повече вино!
- Какво означава, без повече вино?
- Имаш да караш до къщи!
Твърде много пушиш.
Марчело!
Можете ли да повишите още?
Няма повече пари.
Ще купуваме земята на Емилио Фела за новите гробища.
На хълмовете над града.
Но предсмъртно желание на Розана...
Знам, знам.
Идвам.
Какво правиш?
Просто си мислех, че повече никога няма да нося това.
Чудя се колко ще получа за нея.
Не ще и да чуе. Това е семейно съкровище.
Принадлежеше на баба ти.
Ще продам бъбрек,
който е в семейството само от 43 години.
В Америка, човек може да си запази гроб предварително.
Не ме изненадва.
В Америка, можеш да правиш всичко без да излизаш от колата си.
Винаги съм искала да видя Ню Йорк.
Винаги съм обещавал да те заведа там.
И ще го направя.
- В първа класа?
- Разбира се първа класа.
Ще се нуждаем от три места,
едно за теб, и две за ковчега ми.
Не говори така.
Докато има живот, има мечти.
Добре. След Ню Йорк, отиваме в Париж.
Там е пълно с френцузи.
Защо да си причиняваме това?
Не, но наистина, какво мислиш, че мога да получа за това?
Не знам, но за 100 000 лири ще ти дам целувка.
Какво имаш за 200 000?
Какво има?
Чечилия, тя ще чуе всичко.
Това е другата причина да не обичам гости в къщата.
На кого му пука? Не му мисли.
Не мога. Преди малко бях като пръчка, а сега...
Марчело, Марчело, по-бавно, по-бавно
От музиката е. Смени станцията.
Станцията...
Добро утро, Джиана. Как е той?
Четох за емфиземата.
Не винаги се умира от нея.
И веднъж ще е достатъчно.
Италия има най-лошия въздух в Европа.
Толкова много автомобили, мотоциклети, френски ресторанти.
Трябва да се преместите в Скотсдейл.
- Къде?
- Това е столицата на Аризона.
Аризона? В Америка?
Там е просторно, без автомобили.
Въздухът е чист, денят е топъл,
нощите - прохладни, небе, изпълнено със звезди.
Толкова здравословно.
Само да имахме парите...
Ще отида да взема вазата.
Помисли за това... плувни басейни...
кабелна телевизия...
28 вида сладолед.
За два месеца ще си във форма!
Не искам да ме погребат под кактус.
Искам да умра в Италия.
Павоне, какво правиш? Ти луд ли си или какво?
Да не се опитваш да убиеш себе си и всички останали?
Това в носа ти е кислород!
Така или иначе умирам.
Да, но ще взривиш носа си, а след това и главата си
и цялата болница.
И за една минута ще запълниш и старото и новото гробище!
Джиана, ти говори с него.
Току-що чух. Съжалявам.
- Дадох му кръв, нали знаеш.
- Задължени сме ти.
Това е най-малкото, което можах да направя.
Той беше прекрасен човек.
Когато работеше при нас като сервитьор, туристите го обичаха.
Начина, по който флиртуваше с тях...
всички мислеха, че искаше да се ожени за тях.
Но, разбира се, не го направи. Ти вече бе запленила сърцето му.
Та, кога ще...
Скоро.
Мога ли да се сбогувам?
Довиждане, мой стари приятелю.
На добър час и до нови срещи.
Какво?
- Какво?
- Какво?
Нищо. Счу ми се...
Какво?
Не знам. Звучеше като "чао-чао".
Паоло! Паоло!
Обадите се на лекаря, бързо!
Вероятно е нищо.
Може би просто се развълнувах, когато той ми стисна ръката.
Стиснал е ръката ти?
Не искам да давам празни надежди, ако е време...
Преди една секунда той стисна ръката му.
Проговори! Връща се към живота!
Това е чудо! Той каза "чао-чао"!
- Може би просто се оригна.
- Това е чудо!
Здравей, дете мое.
Дал ти Бог да си играеш с хора, които ходят по въже?
Не стой под тях.
Добре, нека да видим...
Новини - Лилия Палумбо прие в неделя.
О, скъпа, тя изглеждаше толкова красива.
Бяла рокля.
Може би с прекалено дантели.
Знаеш майка й.
О, скъпа моя...
Малко момиче.
На мен и татко ти ни липсваш толкова много.
Само от мисълта, че ще съм с теб ме е страх по-малко.
И аз ще бъда точно тук, до теб.
Баща ти го урежда.
Защото той е прекрасен човек.
Малко луд,
но великолепен.
Пучини. Травиата.
Карузо?
Павароти.
Какво правиш тук?
Вратата беше отворена.
Такава красива къща. Не мисля, че съм влизал някога.
Няма случайности.
Давай по същество.
Не ме харесваш от много години, Вирджилио.
Не е тайна.
Знам причината, разбира се.
Обвиняваш ме за твойта грешка.
Каква грешка?
Състезанието с велосипеди.
Последния завой при спускането.
- Струваше ми състезанието.
- Може да си прав.
Може ли да седна? Не ми е лесно.
Напоследък сънувам сън.
Всеки път един и същи сън.
Виждам състезанието като че ли беше вчера.
Чувам тълпата, виждам стрелкащи се велосипеди.
Но, когато победителя пресича лента...
Това си ти, Вирджилио.
Предполагам, че съвестта ми казва, че...
можело е да спечелиш.
Ти беше най-добрият.
Защо ми казваш това сега?
Може би заради заболяването на жена ми.
Когато човек осъзнае, че е смъртен,
иска да поправи грешките си.
Не иска да живее с лъжа в сърцето си.
Ааа.
Това е за теб, Вирджилио.
Трябваше да е твое през всички тези години.
Определено заболяването на Розана те е довело тук.
Но ако мислиш, че продавам земята си на църквата,
значи си глупак и боклук.
Как можеш да откажеш 50 милиона лири за половин акър пшеница?
Можеш да пътуваш с тези пари.
Може да отидеш в Ла Скала, Милано, и да видиш Павароти на живо,
и всички тези големи дами с дебели гърди.
Бих предпочел да се разхождам в моята си земя.
Ако не притежаваш земя,
не знаеш какво значи.
Само ми кажи... колко би струвало?
Повече, отколкото някога ще имаш.
А сега... Махай се, преди да се изпикая в купата ти.
Знаеш ли нещо, Капестро?
Дори и с катинар на двете гуми и без седалка,
пак щях да те издухам.
Ето, Лакопоне.
Общата сума на живота ти.
90 000 лири?
Никога не съм бил с по-малко от това в джоба си.
Къде е останалата част?
Това е, което имаше.
Всички сте крадци.
Но не отвличаме хората и не им режим ушите.
Едното ухо.
И човекът си го взе.
Е, къде отиваш, старче?
На юг, може би.
Да напека малко тези стари кокали.
Да седя на плажа, с литър вино и да наблюдавам залеза.
И да изкопаеш парите за откупа?
Какво искаш да кажеш?
Така и не са ги намерили.
Обзалагам се, че ченгетата са ги намерили и не са докладвали.
Тези кучи синове вероятно са го изровили
и са си купили вили в Портофино.
И какво имам?
Часовник, който не работи,
тирбушон,
и билет за ремонт на обувки от преди 20 години.
Ще ти трябват.
Не е трябвало да отиваш там. Този човек ни презира.
Как можа да се изложиш на презрението му?
Знаеш защо отидох. Ще опитам всичко.
Има си граници! Къде ти е гордостта?
Какво общо има гордостта?
Мислех, че ще се вслуша в разума.
Той е мъртъв за разума! Не е и наполовина мъж колкото теб!
Тогава защо се караме?
Не се караме!
Просто се ядосвам понякога.
Ядосвам се на лекарите.
Ядосвам се на тялото ми.
Ядосвам се на Бога.
О, скъпи, какво се случва с нас?
Първо изгубваме дъщеря ни, сега и нас ни разделят.
Никога няма да ни разделят.
Слушай ме, Марчело.
Ти си човек, които трябва да се ожени.
Аз съм женен.
Не искам да бъдеш сам.
Не искам да се свършиш като самотен старец
със снимки и спомени.
Искам да живееш.
Не искам да мисля за това.
Искам да мислиш за това, Марчело.
Притеснявам се за теб.
Притеснена съм за Чечилия.
Не се притеснявай за нея.
Тя ще се върне в Рим и ще се ожени за фризьор.
Тя е красива жена. Чувствителна.
Не чисти праха от рафтовете.
Ще ти бъде прекрасна съпруга.
Да не са сменили лекарството ти днес
или си изпушила онези неща, които холандския туристи остави?
Сериозна съм, Марчело.
Дори не я харесвам.
Е, разбира се, че я харесвам. Тя ти е сестра.
Но не по този начин.
Вече каза, че мислиш, че е секси.
Не го мисля. Ти ме подмами.
И ако искаш да се оженя отново, поне ми дай право на избор.
Защо? Имаш някоя впредвид?
- Да.
- О!
Това момиче, което ти почиства зъбите ли?
Той закуси, купи някои неща от аптеката
и сега е в магазин за обувки.
Спори.
Отива си.
Полиция. Човекът, който беше тук току-що,
взе ли нещо?
Даде ми билет за ремонт на обувки от преди 20 години.
Ти какво му каза?
Видях ви да спорите.
Казах му, че ще бъдат готови вторник.
Колко са дините днес, Джиджи?
500 за теб. 1200 за туристите.
Ще взема четири.
В Джеваро се продават за 400.
Какво ще кажеш, Джиджи? 400 на бройка?
И на кой ще благодариш, на мен или на адвоката ти?
Не знаех, че съм наела такъв.
Значи имаме сделка.
Днес изглеждаш като адвокат.
Първата ми седмица е.
За какво, грижиш се за данъчните проблеми на чичо си?
Слушай, Чечилия...
Надявам се, че няма да оставиш чувствата ти към чичо ми
да влияят на чувствата ти към мен.
Чувства?
Надявах се да вечеряме заедно.
Трябва да работя.
Не ме улесняваш.
Може би друг път?
Антонио.
Какъв вид риба харесваш?
Синьор Роси, на телефона.
Роси. Ало?
Здравей, Бруно.
Фредо Лакопоне.
Фредо!
Къде си?
Ще бъдеш тук, кога?
Ще се изпикая
и после взимаме влака в 11:30 за Рим.
Може би искате да се обадите на съпругите си.
Кажете им, че няма да се приберете за вечеря.
Какво ще каже Марчело, когато му кажеш,
че си поканила Капестро на вечеря?
Той не му е син. Само племенник.
Мисля, че сложих прекалено много чесън в соса?
Няма такова нещо като прекалено много чесън.
- Харесваш ли го?
- Не особено.
Защо го покани?
Защото той ме харесва и може би ще мога да го убедя
да вразуми чичо си.
Как не те е срам?
Кога стана такава?
Когато семейство Танцини оставиха ходенето по въже.
Хмм.
Може би ти и Марчело сте създадени един за друг.
Не отново, Роза, моля те.
Защо? Защо винаги се отнасяш към него по този начин?
Той е красив мъж.
Когато дойдох тук за първи път, когато бях момиче,
той ми сервира кафе.
Не можех да го взема.
Замръзнах.
Някога имала ли си това?
Само за миг, времето спира.
За теб, Розана.
Марчело дори не може да забави моето време.
- Какво, мразиш ли го?
- Не.
Добре. И това е начало.
Нали не си му казала нещо за това?
Не, не, разбира се.
Розана ме попита: и аз й казах че църквата
няма да има проблем, ако се ожениш за сестра й.
Има ли някой, на когото не е говорила за това?
Чух слухове.
Знаеш ли какво?
Ако дам най-малкия признак,
че е добра идея, щеше да е бясна.
Не разбирам.
Това е тест.
Безбрачието е толкова по-лесно.
Отче, Марчело, елате бързо.
Какво има?
Паскуале! Той се качи на кулата!
И заплашва да скочи!
Ще скоча!
- Паскуале, какво правиш?
- Ще говоря с него.
Ще скоча!
Притеснява се за изпитите си.
Паскуале, каква е тази глупост за изпитите ти?
Знам, че си като трън в задника, но нека ти кажа нещо.
Никога не съм взимал изпит в живота си
и виж, какъв съм днес.
Е добре, не е много добър пример.
Но можеш да бъдеш какъвто поискаш! Повярвай ми!
Всички ме мразят!
Не, не! Не те мразят!
Вижте всички тези хора! Всички сме ти приятели!
Помисли за баща си!
Снощи, той ми каза, колко се гордее с теб!
Но баща ми е в Торино.
Говорихме по телефона! Слушай!
Паскуале, слезни долу! Хайде!
Добре.
Какво става?
Марчело, Марчело!
Розана, къде са хапчетата, които ми даде лекарят?
Какви хапчета?
Онези, за успокоение.
Кои са мои, и кои - твои?
Не мога да видя без очилата си.
И двете са мой.
Трябват ми.
Знаеш ли какво направиха тези деца с кръвното ми налягане?
Обаждах се на бащите им и на директора в училището.
И се прибирам вкъщи и виждам Капестро да идва на вечеря.
Виж в гардероба на площадката.
Розана, Розана, Розана.
Защо си взимаш кърпи?
Ти си гостенка. Гостите не си взимат сами кърпи.
Хмм.
Хмм.
Мама мия.
Намери ли ги?
Ядосан си, защото е поканила Капестро
или защото е с друг мъж?
Какво? Ти луда ли си?
Тогава опитай се да бъдеш мил. Тя прави това за мен, Марчело.
Опитай се да бъдеш чаровен. И му дай от хубавото вино.
По-скоро ще му дам отрова за плъхове.
И тогава губим още един гроб.
- Да?
- Бруно. Аз съм.
О! Франческа.
Какво не е наред? Звучиш странно.
Не, не, не. Всичко е наред.
Просто... не е добро времето.
Може ли да отидем до Сардиния?
Разбира се. Развълнуван съм.
Нямам търпение да се видим.
Нека ти се обадя по-късно.
Няма да съм тук.
- Ще излизаш?
- С брат ми.
- До утре тогава.
- Чао.
Ти замина. Видя света.
Защо се върна тук?
Тук си е у дома. Винаги ми е липсвало.
А аз нямах търпение да замина. Върнах се само заради сестра си.
Марчело е щастливец, че има две красиви жени в живота си.
Да, често ходи на църква, за да поднесе благодарностите си.
Какво мислиш? Щастливи ли са?
- Добре, добре.
- Така ли?
- О, Марчело!
- Тъкмо се забавлявахме.
- Това не е правилно.
- Кое?
Чечилия да проституира за твоя гроб.
Може да успее там, където свещеникът и Марчело се провалиха.
Знаеш ли, преди няколко години,
нямаше да повярвам, че това е възможно.
Изглеждаше толкова сдържана и недостижима, заобиколена от почитатели.
- Къде беше това?
- В училище.
Бях много срамежлив.
Носех очила. Разбира се, ти беше ...
Ризото ала Чечилия. Нейна собствена рецепта.
Много съм поласкан.
Нямам кола, и не мога да си позволя хотелска стая.
Сигурна съм, че имаш нещо.
Измина дълго време.
Може би трябва да ми напомниш как се прави.
Ще си припомниш.
- Още вино, Антонио?
- О, не мисля.
- Утре трябва да работя.
- За правосъдието или за чичо ти?
Като работя за чичо ми проблемът е, че той винаги очаква отстъпка.
Смешно е защо богатите винаги получават отстъпка,
а бедните трябва да платят всичко.
Е, сигурна съм, че ти вярва.
Изглежда се доверява на толкова малко хора.
Чечилия.
Тази вечеря за земята ли е?
Какво искаш да кажеш?
Свещи. Музика.
Това за мен ли е или защото мислиш, че ще повлияя на чичо си?
За теб е.
Може би се надявах да е и за двете.
Това е най-добрата ни гроздова. 20 годишна.
Наричаме я пикнята на козела.
Така. Как върви с вас двамата, а?
Мисля, че се разбираме.
Чудесно. Значи ще говориш с чичо си утре.
Може би друг път.
Лека нощ, Чечилия.
Лека нощ.
Какво става тук? Казах ли нещо?
Ти си глупак, Марчело, а той не е.
И знаеш ли какво? Не трябваше да правя това.
Антонио, съжалявам.
Половин акър! Това е всичко, което искат от нещастния кучи син!
Аз съм. Мога да взема влак
и да бъда при теб след няколко часа.
Защо не?
Имам нужда от време.
Направил съм инвестиции.
Трябват ми 24 часа да ти дам парите в брой.
Добре.
- Това е добър сос, а?
- Да.
Чечилия го е правила.
Не го е правила тя. Ти си го правила.
Ще спреш ли с това?
Марчело, ела бързо. Роси. Той е пиян и е извън контрол.
Той е луд!
- Защо се случва това с мен?
- Какво става?
Просто трябваше да бъда щастлив!
Спри да ми чупиш чиниите!
Ето! Купете чинии, чаши!
Какво не е наред?
Заради някаква си жена.
Бруно, ти си объркан.
Ние сме твои приятели.
За какво е всичко това?
Човек гледа на живота си
и се чуди къде отлетяха всичките му мечти.
Но ти имаш добро положение в живота.
Аз съм голяма риба в много малко езерце.
Няма нищо лошо да живееш в малко езерце.
Питай го за любовницата.
Какво? Вярно ли е?
Имаш любовница?
Вярно е.
О, тя е красива.
Твърди гърди, меки бедра...
Бруно, ти си вдовец.
А тя сигурно е хубавица! Доведи я тук! Да...
O, Dio...
Тя ми беше любовница, когато Нина беше жива.
Да. Да.
Тя е момичето от козметичния салон! Франческа! Спомням си!
Спомням си!
Боже мой.
И защо се държиш така?
Защото тя ми съсипа живота!
Ааа!
Ааа!
Луд е!
Бруно! Бруно, чакай!
Чакай! Много си пиян да шофираш.
Ще се самоубиеш.
Каква е разликата? Ще умра така или иначе!
Не и преди Розана.
Спри да се измъчваш.
Отиди при свещеника да му се изповядаш.
Тогава се обади на приятелката си.
Къде е тя?
В апартамента, който й купих в Рим.
Купил си й апартамент?
Да.
И какво, все си е сама и те чака?
Не, брат й се премести при нея.
Те са много любящо семейство.
Но ние пътуваме.
Тази седмица заминаваме за Сардиния.
Къде намери пари за това?
Не ми казвай. Крали сте от банката.
Лошо! По-лошо.
По-лошо?
Преди двадесет години се грижих за парите на едни похитителите.
Когато отидоха в затвора...
трябваше да инвестирам, за да се увеличават.
И в продължение на пет години го правех, Марчело, кълна се!
Вярвам ти, вярвам ти! Успокой се!
Успокой се!
След това срещнах Франческа, и животът ми се промени.
Казах си, те ще умрат в затвора.
И така започнах да харча парите за нея.
Но един от тях не е умрял!
Той излезе, и сега си иска парите!
За колко става дума?
750 милиона лири.
Стига бе, колко са останали?
Не достатъчно, за да го задоволи.
Той ще ме убие, Марчело!
Трябва да се махаш от тук.
Прав си. До скоро.
Не!
Добре ли си?
Можеш ли да станеш?
Загубих си обувката.
Имаш късмет, че не си загуби живот.
Благодаря ти, Господи.
Бруно!
Моля те, не бъди мъртъв.
Моля те, не бъди мъртъв.
Бруно...
Какво беше това?
О, моля те.
Не се чувствам много добре.
Ще намеря телефон и ще се обадя в болницата.
Ако имаш нужда от кръв, ще ти дам моята.
Марчело, искам да ме погребат с Нина в гробището.
О, не ме моли за това. Вече е резервирано.
Имам останали малко пари.
Парите, които да предложиш на Капестро за земята.
Къде?
Първо, трябва да обещаеш да ме погребеш с възлюбената ми Нина.
Но има останали само три парцела.
Обещай ми, иначе парите ще останат, където са скрити.
Добре, обещавам ти.
- Обещавам ти.
- Закълни се.
Тържествено се заклевам да те погреба с Нина.
И така, къде са?
Под жена ми са.
Под жена ти?
Под моята мила Нина, чиято памет посрамих.
В гроба й ли са?
Бруно.
Бруно.
Бруно.
Трябва да поработим още.
Но ще оставим за неделя,
ако си движиш устните, Паскуале.
Отче, нещо ужасно се случи.
Знам, знам. На път съм.
Но откъде знаш?
От болницата се обадиха.
Поне жена му имаше време да се подготви.
Бедната Джиана.
Става дума за Павоне?
Да, и бедния Апреа ще е следващият.
Тогава гробището ще се запълни.
Не, има три свободни места.
Да, но ако някой друг умре.
Кой друг?
Не знам, но се случват такива неща.
Отче, може ли да се казва последно причастие,
след като някой умре?
Винаги съм вярвал, че душата
не напуска тялото веднага.
Трябва й време.
Добре, а какво казвате при последно причастие?
Марчело, не се притеснявай.
Когато дойде времето на Розана, ще бъда там.
Благодаря, но искам да знам, какво се казва,
ако й дойде времето, а вас ви няма?
Аз казвам: "Бог да благослови тази душа. Да я отведе в царство Си."
Такива неща.
Благодаря.
Прости ми, Нина. Само временно е.
Боже, благослови тази душа и я заведи в царството Си.
Той не получи шанс, да изкупи греховете си,
но щеше да го направи.
Не беше лош човек
и доколкото знам е бил добър съпруг.
А за Франческа... кой би го винил?
Забравих да кажа, душата е Бруно Роси.
Къде беше?
Къде съм бил?
Знаеш къде бях. Закарах Роси.
Това беше преди четири часа.
Имаше нужда да поговорим по мъжки.
За Франческа?
Не трябва да сте будни. Имате нужда от сън.
Направил е нещо нередно.
- Откъде знаеш?
- Познавам го.
Надявам се, че не ти изневерява.
Да ми изневерява? Ти си му съпруга. Аз съм му само гостенка.
Някога изневерявал ли ти е?
Не мисля. Познаваш, Марчело.
Познавам мъжете. Можеш ли да се закълнеш, че никога не е?
Не и с цялото си тяло. Само с очите си.
С устните си веднъж или два пъти, но никога с редника.
Сигурна ли си?
За очите, устните, или редника?
За всичките.
Да, сигурна съм. Виждала съм го да се заглежда.
Веднъж го видях да се целува.
Но знам, със сърцето си,
че редникът никога не е напускал казармата.
Добре ли си, Розана?
Бедния Роси. По какъв начин си отиде.
Той пиеше по цял ден и цяла нощ.
Когато огънят се е запалил и всичкият алкохол... пуф.
Трябва да е било бързо и красиво.
Ох.
Не разбирам.
Няма и следа от тялото.
Марчело, чувам, че си последният човек, който е видял Роси.
Вярно ли е?
Може би, може би не.
- Но ти си го откарал у дома.
- Да.
А взе ли колата обратно?
Не.
Виж, беше пиян.
Докато е спал, някой му е откраднал колата.
Но той не си е у дома, а на леглото му не е спал никой.
Как ще обясниш това?
Върнал се е в колата, карал е до града,
но е бил пиян и се е разбил.
Намерихме това до пътя.
Виж, когато го карах вкъщи,
той беше отчаян и трябваше да пусне една вода.
И може би тогава е загубил обувката си.
И може би това се е връщал да търси.
Тогава къде е той?
Скита из селските райони без една обувка,
и живее на дъждовна вода и насекоми.
Моля те, майко, знаеш, че това е за добро.
Бог не иска човек да преживее такава смърт.
Милано 3 - Рома 2.
Наполи 1 - Торино 1.
Какво правиш?
Чета му футболните резултати.
Защо?
- Той ме помоли.
- Наистина?
Не го слушай, майко.
Единственото нещо, което е живо в тази стая е машината.
Тя е права. Няма признаци на живот.
Не е добре да лежи тук като изтоштена батерия.
Животът и смъртта трябва да бъдат в ръцете на Бога.
Той ни е включил. Само Той може да ни изключи.
Извинявам се.
Това не е твоя работа, Марчело.
Обичам този човек. Разбира се, че е моя работа.
Извинявам се.
Неговата смърт е и моя!
Може би трябва да послушаме Марчело.
- Тя е права.
- Не е права.
Една майка никога не греши. Извинявам се.
Ще стопиш цялата болница.
Позволи му да умре.
Довиждане, стари приятелю. Борих се за теб до край.
Довиждане, скъпи.
Довиждане, татко.
Чао-чао.
Той каза чао-чао.
Браво!
Сестри! Сестри!
Чао-чао.
Не, страхувам се, че не знам къде е синьор Роси.
Никой не знае.
Моля, направете заключение.
Свършихте ли?
Не, сър.
Кучето е голям източник на утеха за моя клиент,
тъй като съпругата му трагично почина преди шест години
и по мое мнение, не трябва да бъде затворено.
Трябва. Върни ми пилетата обратно!
Кучето трябва да се държи вързано.
Случаят приключен.
Поздравления.
Да. Голям триумф в областта на правосъдието и гражданските права.
Значи кучето е под постоянен домашен арест, а?
Защо си дошла?
Просто исках да се извиня за онази вечер.
Приемаш ли или искаш да се съветваш с някого?
Виж, аз съжалявам.
Всичко е наред.
Само за протокола, да кажа, че си прекарах добре.
И аз също. И само за протокола,
говорих с чичо ми за земята.
Не затова дойдох.
Но знаеш ли, не съм сигурен, че става въпрос за пари.
Става дума за нещо друго, и няма да ми каже какво точно.
Мило от твоя страна да го питаш.
Но довечера, няма да говорим за това повече.
Довечера?
Освен ако имаш друга среща?
- Амин.
- Амин.
Под жена ти.
Не може да си сложил парите тук.
Какво правиш, когато трябва да купиш на любовницата си нова рокля
или да я заведеш на екскурзия?
Идваш тук по среднощ с лопата ли?
Под жена ти.
Под жена ти.
Какво правеше там?
Говорех със съпругата на Роси.
Говорил си със съпругата на Роси?
Да. Казвах й за инцидента.
Но й казах да не се притеснява. Сигурен съм, че той ще се появи.
Днес няма да работиш.
- Трябва.
- Не! Идваш с мен. Ела.
За какво си мислиш?
Мисля си, когато бяхме млади
и за първи път дойдохме тук.
И ти ме хвана за ръката
и ме накара да тичам с теб чак до долу.
Ще бягаш ли с мен?
Бягаш ли?
Бягам.
- Какво?
- Спънах се.
- Ааа!
- Ааа.
Отдавна не сме правили нищо заедно.
Не умирай, Розана.
Само ако това е Божията воля.
Никога не съм бил сигурен за Божията воля,
откакто взе дъщеря ни.
Това е красиво място за гробище. Нали?
Може би ще преместят Марчелина тук, за да бъде с мен.
Помолих. Но те отказаха.
Кой отказа? Защо?
Това е законът на провинцията.
Тогава трябва да го приемем.
Направих обещание към теб.
Знам, но това е лудост. Не искам да убия и теб.
Защо? Кой друг си убивала?
Капестро ще продаде ако му предложат достатъчно пари.
Няма повече пари.
Франческа.
Наистина си се страхувал.
Нина.
Благодаря, че ми спести неприятностите.
О, Боже мой!
Това са моите пари.
Не съм мислил за нищо друго в продължение на 20 години,
освен дали онова прасе Роси ги е похарчил.
Вероятно е похарчил част от тях.
Това ли е всичко?
Къде е останалата част?
Не е у мен.
Не ме лъжи.
Той ги изхарчи.
Не може да е изхарчил 750 милиона лири!
Възможно е. Има момиче. Виж.
Скъпа кола.
Скъпи дрехи.
Скъпи почивки.
И с тази курва ли е сега?
Ще го намеря. Ще го открия.
Но къде е?
Ела насам.
Не ме лъжи. Не съм в настроение.
Това няма да го подобри.
Ти си го убил и си взел парите!
Не, той се самоуби, защото нямаше парите.
Защото знаеше, че ще дойдеш.
И така ли е решил да умре? Да се заключи във фризер?
Не точно. Аз го сложих във фризера, защото...
Това е друга история. Не е нужно да я слушаш.
В продължение на 20 години живота ми гние
с отрепки и боклуци.
А ти изневери на моето спасение!
Виж, имаш си свободата,
небето, дърветата, аромата на земята.
Парите не могат да купят това.
Значи си мислиш, че ще ми избягаш като умреш.
Не мисля, че това му беше планът.
Смятал си, че ще се отървеш от мен в ада?
Е, направил си голяма грешка.
Ето, че идвам, кучи сине.
Не!
Как можа да ми причиниш това?
Какво не ви е наред бе хора?
Защо? Какво?
Какво?!
Боже, благослови тази душа и я заведи в Твоето царство.
Останалото го знаеш.
Марчело, радвам се, че си тук. Искам да ти покажа нещо.
- Наистина трябва да се връщам.
- Няма да отнеме и миг.
Следите са натук,
а колата е излязла от пътя натам.
Какво мислиш?
- Елен.
- Елен?
Стреснат от фаровете. Отклонява се в другата страна на пътя.
Мисли си, че е ударил елена. Излиза да провери.
Забравя ръчната спирачка. Колата се търкаля надолу по хълма.
Тогава къде е той?
Не са го намерили да скита из провинцията.
Имам теория и за това.
Човек като Роси е прекарал живота си
обвързан с работно време и конвенцията...
и тогава нещо се пречупва.
Вероятно вече е на половината път за Таити,
където ще живее в колиба, боядисан гол.
Гол.
Гол?
Марчело, къде беше цял ден?
Имах работа.
- Розана в болницата ли е?
- Не мисля.
Когато се върне, кажи й, че ще се върна късно тази вечер.
Отново излизаш. Винаги си зает вечерта.
- Имам да свърша нещо.
- Какво например?
Какви са всички тези въпроси? Все едно си ми жена.
Марчело. Марчело Беато.
Коя си ти?
Франческа. Не ме ли помниш?
Разбира се, че те помня.
Бруно не е тук.
А ти какво правиш тук?
Той ме помоли да храня котката му.
Котка му? Не знаех, че има котка.
Не много хора знаят. Той крие подобни неща.
И къде, по дяволите, е той? Търся го от два дена.
Не знам. Мислех, че е с теб.
Трябваше да бъде.
Чаках го четири часа на летището в Рим.
Затова дойдох в тази дупка.
Ще си избърша краката на излизане.
Значи ти е казал за мен?
Спомена за теб, да.
Изненадана съм.
Винаги съм била малката му тайна.
Дори след като умря святата му съпругата, той не пожела да дойда тук.
Може би мястото е пълно със спомени.
Като го гледам е пълно е с мухъл.
Cristo!
Това вино е ужасно.
Мислиш ли, че си е намерил друга жена?
Мислиш ли, че един задник не е достатъчен за него?
Може би е на пътешествие
с някаква малка уличница от банката.
Е, възможно е.
Жените го намират за много привлекателен.
Извинявай? Ало!?
На средна възраст е, плешив е и е банкер!
Трябва да използвам тоалетната.
Насам.
Не използвай тази на долния етаж. Не е за дама от Рим.
Ааа.
Откъде взе това?
Трябва да го купил за мен, нали?
И ако не го е направил, е трябвало да го направи.
Чакай! Искам да те видя с него. Моля те.
Права си. Направено е за теб.
Изглеждаш превъзходно, като филмова звезда.
Мога ли да кажа нещо. Ако Роси ти изневерява,
значи е глупак.
Ако някога си в Рим ме потърси.
Чао.
Каква кучка!
Как ги откри?
Аз задавам въпросите тук. От къде са?
Това е откуп от преди много време.
Роси ми го даде точно преди да умре.
- Той е умрял?
- Да.
- Как?
- Колата му го блъсна.
Не съм казал нищо. Щеше да заеме гроб.
Половината провинция го търси.
- Къде е той?
- Сложих го в фризера му.
Какво?
Да го държи свеж, но не се притеснявай.
Обещах му да го погреба до любимата му Нина.
Може би не до нея. Може би върху нея.
Ще погребеш човека върху жена му?
Е, това не е напълно необичайна позиция.
Марчело, какво си мислиш?
Ако не го намерят, ще го обявят за изчезнал.
Няма да има наследство за децата му.
Трябва да има нормално църковно погребение.
Розана е права. Не можеш да откажеш това на католик.
- Чула си всичко това?
- Е, какво да направя.
Мамка му!
Мразя хората в тази къща, с които не съм сключил брак!
Тихо, тихо, тихо! Всички сме заедно в това.
Да, но какво ще правим?
Във фризера е от два дни.
Първото нещо е да посетим лекаря.
Розана,
времето на смъртен акт е от решаващо значение.
Трябва да бъдем точни.
Какво значение има ако става дума за няколко дни?
Той е мъртъв. Не може да се съживи.
Мога да изгубя разрешителното си, пациентите си.
Така или иначе, никой не ти плаща, Серджо.
Защо Марчело би направил това?
Знаеш защо.
Съжалявам, Розана.
Това е твърде важен документ.
Това е парче хартия.
Трябва ли един смъртен акт
да причинява ненужни проблеми на живите хора.
Изглеждаш малко уморена.
Ти изглеждаш изтощен.
Серджо, вземи си отпуска.
Ти и Изабела.
Отидете до Капри.
В нашите мечти.
А какво ще кажеш да се споразумеем?
Донесла си пилето?
- Благодаря.
- Пак заповядай.
Искам да ти благодаря, Чечилия.
Не мога да се сетя за друг, който би направил това.
Да имаш компания помага, когато размразяваш труп.
Имам за много неща да ти благодаря.
И съжалявам за това, което казах снощи,
че не те искам в моята къща.
Разбирам. Трудно е, когато хората живеят толкова близо.
Чу ли много от това, което си говорихме?
Знам какво Розана има в предвид за теб и мен.
О, това. Виж, трябва да ти кажа...
Слушай, не трябва да се извиняваш за това, че не ме искаш.
Разбира се, че те искам!
Всеки човек би.
Какво говоря?
Слушай, с хората е въпрос на химия...
просто я няма.
Искаш да кажеш, че нямам никаква химия?
Не, Марчело. Можеш да възпламениш хиляди сърца.
Но признай, че няма нищо между теб и мен.
Предполагам, че е така.
Облекчение, нали?
Определено.
Сега можем да бъдем приятели, нали?
Би било хубаво.
Как е той?
Средна рядкост.
Още час.
Та,
какво правеше тук, Марчело?
Дойдох да нахраня пилетата, както правят приятелите.
Тогава го видях. Беше ужасен шок.
И защо седи тук?
Това е любимото му място.
Помислете. Той знае, че животът му се изплъзва
и това е картината, която би искал да отнесе със себе си.
Вчера каза, че е на половината път за Таити.
А преди два дена казах,
че се скита, замаян и объркан.
И бях прав.
Ами чорапа му?
Какво ще кажеш за това?
Изглежда ли ти като чорап на човек,
който се е скитал из провинцията?
Приятелят ми е мъртъв, а се притеснявате за
състоянието на чорапите му?
Докторе, вие сте експерт.
От професионално становище, по кое време е умрял?
Бих казал...
преди няколко часа.
Бих искал да се обади на бърза помощ.
Много добре.
- Няма да се бавя дълго.
- Къде отиваш?
Явно не в болницата подобно облечена.
Розана.
Може ли да вляза?
Да.
Не беше лесно за мен да дойда тук.
Това място не се е променило от 20 години.
Никога не е имало жена, за която си струва да го променя.
Можеше да бъдеш най-богатата жена в Тревенто,
но избра колоездач, който има бар.
Вирджилио, не може да се противопоставяш на съдбата си.
Моята беше Марчело.
И виж как съдбата се обръща.
Той взе нещото, което исках,
а аз имам нещото, което той иска.
Тогава в името на чувствата, който някога си имал към мен,
дай му го.
А ти ще ми върнеш ли 20 години щастие?
Вирджилио,
умолявам те,
остави земята.
Добре.
Но първо, искам признание.
Признание, че си направила грешка.
Че когато ми обърна гръб, не беше само обида...
Беше глупаво,
че се ожени за мъж, който нямаше нищо преди 20 години,
и сега няма нищо.
Че ако се беше омъжила за мен, щеше да имаш...
всичко.
Че щях да ти предоставя по-добри лекари,
и че детето ти щеше още да е живо.
Признай това.
И тогава може да си вземеш земята.
Това е толкова тъжно.
Ти си толкова тъжен.
Виж къщата, в която живееш.
Няма душа.
Няма радост.
Няма мир.
Животът ми с Марчело е изпълнен с тези неща.
Излез от тази опера, в която живееш.
Не съм аз човекът, на когото си ядосан.
Ядосан си на себе си.
Амин.
Той имаше добър живот.
Имаше пилета,
ризи изработени по поръчка,
любовница.
Не съм сигурен, че тя му беше благословия.
Тя не изпрати цветя.
Разбира се. Нали, децата му бяха там.
Ще ни липсва.
- Да.
- Да.
Имаме нужда от четвърти човек за карти.
Изглеждаш прекрасно в черно, Чечилия.
Това е цветът, който този град носи най-често.
Странен начин да умреш, не мислиш ли?
Не.
Сержант Баджо, ми спомена нещо за това.
Защо?
Аз съм адвокат с известен опит в тези неща.
Той мисли, че не знаем цялата история.
- Какво мисли?
- Между нас?
Той смята, че мафията е включена.
Розана, какво не е наред?
Нищо. Това е просто един от лошите ми дни.
Имаш ли нужда от хапчета?
Току-що взех едно.
Имаш ли нужда от лекар? Той е в бара.
Не, не, не.
Не, не, не, не, не, не.
Розана, ще взема останалата част от парите на Роси
и ще ги предложа на Капестро.
Няма смисъл, Марчело.
Слушай, трябва да ти кажа нещо.
Знаеш, че те обожавам.
Първи път когато те срещнах,
ти докосна душа ми.
Но имаше време, преди да те познавам.
Възможно ли е?
Знаеш, че живях в имотите на Капестро
с родителите ми, които му бяха прислуги.
Бях на 16.
Когато Вирджилио се върна от университета,
той беше...
беше много красив,
с цялата арогантност на богатството и младостта.
Не мисля, че ще ми хареса това, което ще ми кажеш.
Не, няма.
Той те е прелъстил.
Не точно.
Съжалявам.
Съжалявам, Марчело.
Бях много млада
и бях поласкана от вниманието на такъв човек.
Той ме помоли да се омъжа за него.
Защо не го направи?
Срещнах теб. Това е.
Виждаш ли,
това е гневът, който има той в сърцето си към теб.
И парите не могат да направят нищо за това.
Ти направи всичко, което можа.
Трябва да се примириш сега.
Амин.
Капестро!
Половин акър.
Това е всичко, което се искаше някога от теб.
Не само за жена ми,
но и за всички хората в Тревенто,
които искат да бъдат погребани, където са предците им.
Ако имаш работа с мен,
ела в понеделник
и говори с адвоката ми.
За Бога, ти си болен човек,
погълнат от завист и омраза,
поради жената, която не можа да имаш.
Моля ви, спрете това.
Спрете това сега.
Предпочитам да ме погребат 10,000 километра от дъщеря ми,
вместо да взема каквото и да е от ръката на този човек.
Ако беше половината от това, което си,
а той е два пъти това, което е,
пак щеше да си десет...
да си...
пак щеше да си десет пъти по-човек от него!
Викни лекаря! Бързо!
Тук съм, Марчело! Тук съм.
Розана.
Розана.
Много съжалявам, че ще ви кажа това, но Розана,
жена ми,
възлюбената ми,
най-прекрасната жена, която някога е живяла,
почина.
Сега не е време за плач.
Сега е време за радост.
Защото тя ще бъде погребана
в последния гроб на гробището с нейната...
Марчелина.
Това тя искаше повече и от живота.
Това, Бог й го предостави.
Това ме прави щастлив.
Розана си получи предсмъртно желание.
Щях да отида,
но си мислех, че няма да ме искат.
Вероятно си прав.
Искам да изготвиш документи.
Прехвърляне на необходимата земя.
От моята къща до църквата.
Дарение.
Може би сега ще мразиш това семейство по-малко.
Също искам да знаеш, че съм влюбен в Чечилия
и възнамерявам да й предложа да се ожени за мен.
Антонио...
Аз я обичах.
Това съсипа живота ми.
Хей, Чечилия!
Хей, Чечилия!
Чечилия!
- Къде са всички?
- Няма ги.
Е, къде отидоха?
Марчело искаше да се махнат.
Има братовчед в Комо. Кой може да го вини?
- И Чечилия?
- Тя го заведе до гарата.
Мисля, че отива с него.
Защо не? Това беше желанието на сестра й.
Чечилия!
- Антонио.
- Марчело, прости ми.
Вярно ли е? Тя остава с теб?
За какво е всичко това, Антонио?
Можеше поне да каже довиждане!
Имаше толкова много неща, които исках да й кажа.
И аз чаках, с извинение, докато сестра ти умре.
Защо не го напишеш в писмо?
Ти правиш това по задължение!
Вие не се обичате!
А аз те обичам, Чечилия. Наистина те обичам.
Не си прав, Антонио.
Обичаме се много.
Розана... какво става?
Ай, ай! Почти бяхме във влака!
Има запазен гроб за мен.
Но това може да почака, докато съм готова.
Междувременно, с Марчело искаме да поживеем.
А Чечилия? Къде е тя?
Ако не пречиш, може да я видиш тази вечер.
Това е нашата тайна,
и ако те интересува Чечилия, трябва да бъде и твоя тайна.
Приятно живеене.
Марчело.
Меню, сър?
Не, благодаря. Ще хапнем на самолета за Ню Йорк.
Говориш така, сякаш го правиш през цялото време,
а никога не си се качвал на самолет в живота си.
- Успяхме!
- Да!
Но първото нещо, когато отидем в Ню Йорк
е да намерим църква и да се изповядаме на свещеника, че сме толкова лукави.
Били сме лукави?
Разбира се, иначе нямаше да се чувстваме така добре.
Кажи ми нещо...
Кмета на Ню Йорк все още ли е италианец?
Защо някой би спрял да бъде италианец?