Simon Birch (1998) Свали субтитрите
САЙМЪН БЪРЧ
участват Джоузеф Мазело
Оливър Плат
Дейвид Стратхерн
Дейна Айви
Ян Хукс
Беатрис Уайнд
Иън Майкъл Смит в ролята на Саймън Бърч
и Ашли Джъд
музика Марк Шеймън
Господин Робъртс.
Обречен съм да помня момчето с пискливия глас.
Не заради гласа му, а заради това,
че беше най-дребното човече, което познавах.
Не затова, че беше причината за кончината на майка ми,
а защото беше причината за вярата ми в Бог.
Цялата вяра, която имам, дължа на Саймън Бърч -
момчето, с което израснах в Грейвстаун, Мейн.
Саймън беше причината да стана вярващ.
САЙМЪН БЪРЧ 1952 - 1964
Здравейте, господин Робъртс.
оператор Арън Шнайдер
по романа на Джон Ъруинг "Молитва за Оуен Мийни"
И ще укрепи...
... силата на всички вас, които се уповавате на Бог.
сценарист и режисьор Марк Стивън Джонсън
Сега ще ви оставя насаме с мислите ви.
Когато се върна ще обсъдим това, което току-що научихме.
Смирено и съсредоточено -
това е начинът, по който искам да разсъждавате.
Учителката ни беше една нещастна жена на име госпожица Лийви.
Името й пасваше идеално, защото винаги напускаше часа.
Толкова е сладък.
Саймън Бърч беше миниатюрен, затова обичахме да го повдигаме.
Хей, пуснете ме!
Истината е, че просто не можехме да устоим.
Беше цяло чудо колко бе лек.
Престанете, задници такива! Не ме гъделичкайте.
Предупреждавам ви.
Подайте го насам.
- Саймън Бърч?
Слез веднага!
Така и не разбрах реакцията на госпожица Лийви.
Да не би да си мислеше, че се е изкатерил сам?
Или това, че ни е оставила насаме с мислите ни, така ни е окрилило,
че Саймън сам се е въздигнал към небесата?
Саймън обаче не беше някакъв си плъх. Така ярко, както беше и в Библията,
той ни показваше какво е да си мъченик.
Саймън Бърч беше най-малкият "пакет",
записан в архивите на болницата в Грейвстаун.
Г-жо Бърч, сестрата ще ви постави инжекция за болката,
след което ще започнем.
- Добре.
Наздраве!
- Докторе!
Боже!
Бащата на Саймън притежаваше компания за гранитодобив.
Той изцяло се доверяваше на скалите,
ето защо всичко в къщата им беше направено от гранит,
включително и господин Бърч.
Може ли да минем?
Извинете.
Като капак на всичко,
Саймън беше роден с умалено сърце.
Прогнозите не бяха добри
и д-р Уелс предупреди семейството, че Саймън може да не преживее нощта.
Но той я преживя.
Все пак усложненията си останаха и докторът ги предупреди,
че Саймън вероятно няма да преживее края на седмицата.
Но той я преживя.
Семейство Бърч не знаеха какво да правят
със своето чудато и малко разочарование,
затова не направиха нищо.
Отивам на работа.
Седмиците се превърнаха в месеци,
а месеците в години.
Хайде, закъсняваме.
Не, ти закъсняваш, аз само се возя.
Докторите обявиха Саймън за чудо
и той непрестанно ни го напомняше в случай, че сме забравили.
Не толкова бързо. Намали!
Нали знаеш, че съм чудо.
- Да, да.
Но дори чудесата не могат да продължават вечно
и въпреки, че не го обсъждахме, това не ни излизаше от главите.
Ето ги, пристигат -
копелето Уентуърт и гранитната му мишка.
Бърч, хубав кош. От какво е? Кибритена кутия?
Приятен ви ден.
Проклетите хлапетии не показват никакво уважение вече.
Поредния прекрасен, есенен ден е, така че седнете и се отпуснете
и оставете Дейв Бъртън и неговия хит "Голямото татенце" да шофират,
докато ви понесем по магистралата от хитове
при нас в "Звукът на Грейвстаун".
Нека завъртим въртележката.
Следващото парче е за нашите "Тигри".
Бейзболът е живота за 12 годишните.
Прекарваш повечето от времето си в очакване играта да започне,
за да откриеш малко по-късно, че се е изнизала покрай теб.
Мислете, момчета! Когато сте на игрището - мислете!
Чудя се нещо.
- Така ли?
Миналата година играхме в "Малките чучури", нали така?
А тази в "Голямата струя".
- Е, и?
Какво очакват от нас? Да играем бейзбол или да уринираме?
Мисля си на глас.
Майка ми забременяла последната година в гимназията.
Фактът, че отказа да разкрие самоличността на баща ми,
нарасна до грандиозен скандал.
Здравейте, госпожице Уентуърт.
- Здрасти, Саймън.
Как е малкия ми сладур?
Майка ти има най-хубавите гърди от всички майки.
Да.
- И мирише най-хубаво.
Знам.
- Толкова е секси,
че понякога забравям, че е нечия майка.
Добре де.
- Просто съм искрен.
А ако кажа същото за твоята майка?
- Ще си остане между нас.
Никой не знаеше тайната й. Дори и аз.
Нямаше да я знам и до днес, ако не беше Саймън Бърч.
Бърч, влизай!
Покажи им, Саймън.
Браво, Саймън, чудесен си.
Саймън обожаваше бейзбола, не съм сигурен защо.
Рядко влизаше в игра, но когато го пускаха, не му разрешаваха да удря.
Страйк зоната му беше незначителна.
Света Дево!
- Вижте го това хлапе!
Прилича на хобит.
- По-скоро на Палечка.
И двамата грешите. Това е батиращ гном.
Да поиграем.
- Ти си, Саймън.
Покажи им как се прави.
- Добре, Фостър, твой е.
Първи страйк!
- Набито око имаш, Бърч.
Добър поглед, синко.
- По-полека, Фостър.
Остави бързите топки. Не ти трябват.
Втори страйк!
- По-полека.
Опитвам се. По дяволите!
Нула от три.
- Това беше чудесно.
Почакайте и ще видите.
- Благодаря ви, г-це Уентуърт.
Четвърта топка!
- По дяволите!
Отиди си на базата.
Погледнете го!
- Ще си изчакаш реда.
Главата ти е по-голяма от зоната, приятел.
Питчърите се страхуваха да не ударят Саймън, но това рядко се случваше.
Май се страхуваха да не го убият.
Здрасти. Как си?
Шест, седем, осем, девет, десет.
Да се състезаваме до каменоломната.
Ще те победя. Знам пряк път.
- Не, не знаеш.
За късмет.
За късмет.
Казах ти, че знам пряк път.
Студено е.
- Замръзвам.
Топките ми станаха на шушулки.
- Моите се свиха на топлийки.
Засичай ми.
- Саймън!
Моля те.
- Какво значение има
колко можеш да си задържиш дъха?
- Не знам. Просто има.
Едно, две,
три, четири...
Здрасти, Джо.
- Здрасти, Ан.
Здравей, Марджъри. Какво правите тук?
Нищо.
- Къде е Саймън?
Наоколо е.
Толкова е сладък.
- Като малка кукла е.
Засечи! Засечи!
Тридесет.
- Тридесет?
Тридесет ли? Аз преброих до 34.
Защо ме караш да броя, щом броиш и ти?
За потвърждение.
Здрасти, Саймън.
Откога са тук?
Бях стигнал до 14.
- Марджъри има гърди.
Да.
- Скоро ще станат на цици.
Знам.
- Може би ще ни позволи да ги пипнем,
ако й платим.
- Защо не я питаш?
Марджъри?
- Недей! Спри!
Саймън иска да те пита нещо.
Какво има, Саймън?
- Нищо. Довиждане.
Иска да знае дали, ако ти плати,
ще може да ти докосне...
Дали ще може да ти пипне...
- Млъквай!
Иска да...
Иска да пипне... Иска...
Мисля, че Марджъри те харесва.
- Харесва теб.
Каза, че си сладък.
- Има предвид сладък като костенурка.
Момичетата не целуват костенурки.
- Откъде знаеш?
Знам и ако беше на мое място,
и ти щеше да знаеш.
Нещата ще се променят, когато Бог ме направи герой.
По-добре да не говориш за тези неща, Саймън.
Защо не?
- Защото звучи странно.
И без това другите деца те тормозят.
- Не ми пука. Това е истината.
Нямаш никакви доказателства.
Не ми трябват. Имам вяра.
А твоя проблем е, че не вярваш.
Вярвам, но ми трябва доказателство, за да го потвърдя.
Живеехме в къщата на баба ми - чудовищно голямо място.
Често го бъркаха с местния хотел.
Това не е хотел!
Този факт не спираше да дразни баба ми,
но и без това тя се дразнеше от повечето неща.
Здрасти, бабо.
- Не тичайте!
Особено от Саймън Бърч.
Привет, дами.
- Това създание...
Но в никакъв случай това не беше характера й.
Когато прислужницата Хилди, заболя от рак и се наложи да й отрежат крака.
баба нае две нови прислужници, от които едната се грижеше за Хилди.
Не позволи на Хилди да работи повече
и с течение на годините, тя все повече заприлича на баба ми
и то не в преносния смисъл.
- Това дете е категорично...
неестествено.
- И много чудато.
Гласът му е като...
- ... на мишка.
Не една - няколко мишки.
Приклещена мишка.
- Приклещена, да.
Браво, Хилди.
Привет на всички!
Какво ти е?
Нищо ми няма.
- Здрасти, мамо.
Има нещо.
- Да. Изглеждаш така сияеща.
Срещнах един мъж във влака
от Бостън за Мейн...
- Да не си бременна?
Майко, тъкмо се запознахме.
Последният път, когато срещна мъж в същия влак,
се прибра бременна.
- Майко!
Братче ли ще си имам?
- На вниманието на всички,
само говорихме, но ми допадна много.
Кога ще се запознаем с господин "чудесен"?
Боже Господи!
Йоланда!
Чакай! Почакай ме! И аз искам да видя.
Саймън Бърч, махни се оттам. Ще го подплашиш.
Нищо не виждам!
Здравей, Бен.
- Здравей, Ребека.
Тъкмо говорехме за теб.
- Не може да бъде.
Заповядай, влез.
- Благодаря.
Ти трябва да си Саймън, съответно ти си Джо?
Радвам се да се запознаем. Чух доста неща за теб от майка ти.
Какво има в плика?
- Джоузеф!
Няма проблем. Всъщност, Джо, купих това нещо за теб.
Приятелите на майка ми винаги ми носеха подаръци
в слабите си опити да ме спечелят, но така и не успяваха.
Джоузеф, какво се казва?
- Хубав плик.
Нека направим така. Ще взема плика
и ще го сложа на тази маса.
Ще го погледнеш, когато ти си решиш.
Сигурно е някое тъпо Лего.
Момчета, ще ми направите ли тази услуга,
наблюдавайте го, от време на време, и ако помръдне ме извикайте.
Става ли?
Благодаря.
Учител сте по драма?
Има ли такъв предмет?
- Това, което се опитвам, г-жо,
е да накарам студентите, да изразяват себе си, чрез театъра,
по начини, по които иначе не могат.
- И как правите това?
Единия от начините, който винаги работи, е чрез реквизит.
Младите хора реагират на това.
- Какъв реквизит?
Подобен на този, който оставих в коридора.
Вероятно, докато си говорим, там също се развива малка драма.
Съвсем скоро ще разберем.
Боже, това е доста грах.
Ще поставя част от него ето тук.
Нямам нужда от такова количество.
Видя ли това?
- Кое?
Мисля, че помръдна.
- Въобразяваш си.
Може да е кученце.
- Може, ако е мъртво кученце.
Да, бе. Не би донесъл мъртво кученце на първа среща.
Нещо друго е.
Сигурно ни разиграва. Обзалагам се, че вътре няма нищо.
Просто си прави майтап с нас. Хайде. Отвори го.
Няма да го отварям.
- Не искаш ли да видиш?
Какво искам и какво ще направя са две различни неща.
Ако всички започнем да правим това, което ни се иска, ще настане хаос.
Ти го отвори!
Реквизитът.
- Какво беше това?
Чудовище!
Не е ли страхотен?
Ще ни изяде!
- Това е обикновен броненосец.
Какво?
- Броненосец. Ето.
Купих го миналата седмица на път за Сан Антонио.
Не е толкова зле като свикнеш с вида му.
Какво ще кажеш, Джо?
Не го искам.
- Може ли да го взема аз?
Защо не му дадете шанс?
Ще го отгледате.
... и Шърли Темпъл каза на сенатор Маккарти:
"Не казах комунист, казах егоист."
Мамо, може ли Саймън да спи тук?
Искаме да спим отвън на открито.
Ако родителите на Саймън нямат против.
Тях не ги е грижа.
- И все пак искам да им се обадим.
Да?
- Може ли да спя у Джо?
Все ми е едно.
- Време е за целувките за лека нощ.
О, мамо!
- Може ли аз пръв?
Не ме "мамосвай". Идвай тук.
Лека нощ, миличък. Обичам те.
Саймън ,не е ли хладно навън?
Трябва ти пуловер.
Трудно се намират пуловери за моя размер.
Правят специални поръчки, на баща ми каза, че са скъпи.
Ето.
Така добре ли е?
- Благодаря, госпожице Уентуърт.
Обичам те.
- Лека нощ, Бен Гудрич.
Бонсуа, мосю Бърч.
Буенас ночес, сеньор Уентуърт.
Не излизайте от двора.
Харесвам го.
- Аз не.
Може би Бог го е изпратил да ти стане баща.
Бог ми праща един чешит с броненосец?
Бог има план за всеки, включително за Бен Гудрич.
Да, но не ми е баща.
Истинският ми баща е някъде там.
Господин Хенсън има същите очи.
Учителят по металообработка?
- Левичар е като теб.
Така е, понеже си отряза пръста с циркуляра.
Не съм казал, че е левичар по рождение.
Може да си е отрязал пръста, за да покаже на майка ти
колко я обича, както Ван Гог и ухото му.
Не би харесала учител по металообработка.
Може би, ако беше по английски...
Не разбирам защо не иска да ти каже.
И без това си си незаконен, може поне да те просвети.
Ще ми каже, когато порасна.
- И кога е това?
Не знам. Надявам се скоро.
Скоро нещата се задълбочиха, между майка ми
и притежателят на броненосец Бен Гудрич
до толкова, че да го покани с нас на неделната служба.
Здравейте Джо, г-це Уентуърт, Бен Гудрич.
Здравей, Саймън.
Донесох ти нещо.
За мен ли е?
- Разбира се, за малкото ми момче.
Мисля, че скоро ще захладнее и ще ти е необходим
един красив пуловер специално за теб.
Надявам се, че ще ти стане.
Да видим.
Боже мой!
Какво дълго парче прежда.
Прилича на безделник.
- Не, чудесен е.
Точно като вас.
Хайде.
Благословен е този, чиито прегрешения са опростени,
чиито грехове са изкупени.
Ще изповядам прегрешенията си пред Господ
и Той ще опрости греховете ми.
Думите Господни.
- Благодарим ти, Господи!
Искам да отделим няколко минути, за да обсъдим
предстоящите събития от църковния календар.
Пак се почва.
Какво има, Саймън?
Какво ли мисли Бог за текущите събития?
Въпрос ли имате?
- Не, сър...
Ваша чест...
Отче. Благодаря, но нямам.
Винаги се радвам, когато видя ново лице в паството.
Искам да ви поканя
да се присъедините към мен и семейството ми
на кафе и понички след службата.
Какво общо имат поничките с Господ?
- Саймън, по-тихо!
Саймън, може би имаш нещо, което да споделиш с останалите?
Казах: "Какво общо има Господ с кафето и поничките?"
Ободряващи са и помагат на хората при запознанства и обсъждане на теми.
Кой е решил, че църквата се нуждае от закуска?
Съмнявам се, че Бог се интересува от църквата.
Ако Той е създал църквата, за да ни води на закуска,
бих казал, че сме в голяма опасност.
Саймън, достатъчно!
Всички деца са свободни за неделното училище.
Саймън.
- Да, госпожо.
Не смяташ ли, че дължиш на преподобния Ръсел извинение?
Саймън?
- Мисля.
Тогава си стой там и мисли,
докато не се извиниш на горкия отец Ръсел.
Класът е свободен.
Джо, свободен си.
Чао...
- ... До скив.
Отче Ръсел...
- Излез навън, Джо.
Не искаше да ви обиди.
- Не го оправдавай.
Ако Саймън иска да бъде член на паството,
трябва да започне да се държи като нормален.
Той си е нормален.
- Саймън Бърч не е нормален!
Излизай, Джо.
И така...
Готови ли сме с извинението?
Обмисля го.
Саймън.
Според теб, какво правиш в ъгъла?
Размишлявам за Господ.
- В ъгъла?
Вярата не е триизмерна.
Да стои там!
- До кога?
Колкото е необходимо.
Мамо.
- Здравей, миличък. Къде е Саймън?
Майка ти не те ли е учила,
че се пази тишина по време на литургията?
Какви ги говоря?
Естествено, че не е.
Родителите ти не ходят на църква, нали, Саймън?
Затова не принадлежат към паството.
Нито пък ти.
Това ме подсеща, че нарушаването на реда в клас,
обяснявайки на децата, че Бог има специален план за теб...
Що за безумие е това?
А това що за безумие е?
Здравей, Ребека.
- Хайде, Саймън.
Аз просто... Почакай.
Навън!
- Давах му урок.
Какъв урок? По унижение?
- Направо се е разлютила.
Вината е моя.
- Не обирай лаврите. Това е майка ми.
Разправя на децата, че е някакъв си богоизбран герой,
че е инструмент в Божиите ръце.
- А защо да не е?
Ако се сбият, коя ще победи?
- Трудно е да се прецени.
Г-ца Лийви е по-зла, но е пушачка и ще диша прахта на майка ти.
Не можем да му позволим да говори така.
Плаши другите деца.
Аз мисля, че плаши теб, г-це Лийви.
Моля? Че защо ще се плаша от малкия Саймън Бърч?
Защото има повече вяра, отколкото ти някога ще имаш.
Мили Боже!
Хайде, вие двамата.
Хайде, момчета. Да намерим Бен.
Дрехата ми.
- Аз ще я взема.
Благодаря, госпожице Уентуърт.
Не, Саймън. Аз ти благодаря.
Страйк три! Батерът е аут!
30 октомври, 1964 г.
Отборът ни губеше доста зле от "Подковите".
Това не беше чак толкова рядко явление,
но в този конкретен ден и без конкретна причина,
Треньорът Хигинс реши да сложи край на играта, за да си идем вкъщи.
Това решение щеше да преследва бедния човечец до края на живота му.
Саймън!
Ставай!
- Хайде, Саймън, ти си!
Просто удари топката.
Не!
Замахни!
Какво?
- Чу ме. Ще замахнеш.
Добре.
- Изкарай го!
Ти си, Саймън!
Прати я вкъщи!
Първа топка!
- Саймън!
Замахни!
- Беше висока.
Хайде, Саймън, ще се справиш.
Изпрати я зад оградата!
- По-скоро ще хвърли там батата.
Втора топка!
- Саймън!
Замахни! Удари я!
Изчаквам точния момент.
- Мътните ме взели!
Ребека!
Тя е... мъртва!
Съжалявам.
Съжалявам.
Господи, дай на търсещите -
утеха, за да бъдат спокойни,
любов, за да бъдат обичани.
За тези, които са забравили, че Той бди над нас.
Вечен живот за душите на мъртвите. Господи, бъди милостив към нас.
Чуй нашите молитви за твоята вярна слугиня - Ребека.
Пусни я в земите на щастието и светлината,
редом до Твоите ангели небесни.
С надежди за възкресение и вечен живот
чрез Теб, Господи, Исусе Христе, предаваме Ти нашата сестра Ребека
и полагаме тялото й в земята.
Пръст при пръстта, пепел при пепелта,
Прах при прахта.
Господ да я благослови и да я пази.
Амин.
Нещо против да се присъединя?
Какво държиш там?
Бейзболните картички на Саймън. Оставил ми ги е.
Не разбирам. Глупавите картички са най-любимото му нещо на света.
Може би затова ти ги е дал.
Не ги искам.
Това е хубаво, защото той сигурно си ги иска обратно.
Не го разбирам.
- Това е неговия начин да каже
"съжалявам" и че те обича.
Щом ти ги е поверил.
Какво да направя?
- Не знам.
Дай му нещо в замяна.
Нещо, което ти ще си искаш обратно.
Какво е това?
За Саймън е. Погрижи се да го получи.
Майка ми видя броненосеца.
Припадна.
- На истинско?
Като по филмите. Изпищя и се свлече.
Яко.
- Култово.
Ето.
Когато видях плика си помислих, че вътре е бейзболната топка.
Какво? Че защо?
- Не знам.
Взел си я, така ли?
Защо ми е да имам тази прокълната топка?
Все някой я е взел. Кой друг би я искал?
Може би той е бил там.
- Кой?
Баща ти. Може той да я е взел.
Съжалявам, Джо.
Не е нещо, над което имам власт.
- За какво говориш?
Аз съм инструмент в ръцете на Бог. Ще ми се да не беше така,
но Той е избрал да съм аз.
- Саймън, беше нещастен случай.
Няма такова нещо. Бог има план за всички нас.
Няма никакъв план, Саймън. Не го ли проумя досега?
Но Господ...
- Няма Господ!
Все едно да вярваш в Дядо Коледа или във Великденския Заек.
Това са пълни глупости, Саймън.
- Не говори така.
Мама е мъртва заради една топка,
а ти си дребен, защото така си се родил.
Това е всичко. Не се опитвай да откриеш смисъл. Няма такъв.
Джо.
Саймън.
Към рая...
нека ангелите...
да те отведат.
Саймън.
Чувам те. Какво ще искаш от мен?
Какви са желанията ти?
- Саймън, аз съм.
Помислих си, че е...
някой друг.
Съжалявам.
Знам.
Хайде. Да се прибираме.
За късмет.
- За късмет.
Човече, студено е.
Ледено е!
- Топките ми станаха като сушени сливи.
Моите като стафиди.
Гледай!
Да се състезаваме до кея.
Не, не мисля... Готови, старт!
Не е честно!
Когато почине твой близък човек,
не го изгубваш изведнъж,
а парче по парче, с течение на времето.
Подобно на пощата, която спира да пристига.
Това, което си спомням от онзи ден най-ярко, беше уханието на майка ми.
и колко гадно ми стана, когато започна да изчезва.
Първо от гардероба и чекмеджетата,
после от дрехите, които си шиеше,
и накрая от чаршафите и калъфките на възглавниците.
Със Саймън не говорехме много за деня на бейзболния мач.
Беше твърде болезнено и за двама ни.
Колкото и много да обичах майка ми,
знаех, че Саймън я обичаше не по-малко.
Тя беше единствената майка, която бе имал.
Здравей, бабо.
Бабо?
Джо.
Ела.
Седни.
Майка ти беше много горда с теб. Нали знаеш това?
Не искаше да има други деца. Само теб.
Вече съм възрастна, Джо. Няма да бъда тук вечно.
Бабо, не говори така.
Когато си отида от този свят,
няма да има кой да се грижи за теб.
Затова трябва да решим какво да правим.
Може би баща ми?
Само майка ти знаеше кой е той.
Така и не ми каза.
Мога да се опитам да го открия.
Ако се запознае с мен. Ако ме опознае...
По-добре не залагай на това.
Можеш да разчиташ единствено на себе си.
Разбираш ли ме?
Върви да се измиеш.
Още тогава знаех, че да си играем на догадки
със Саймън вече не беше достатъчно.
Това кой беше баща ми, не бе просто въпрос на любопитство.
Налагаше се да разбера, а времето ми изтичаше.
Заподозрян на два часа.
Господин Ван Ганди?
- Не учеше ли майка ти на пиано?
Това беше преди пет години. Аз съм на 12.
А, да. Изглеждаш малко дребен за възрастта си.
Заподозрян с метла.
Господин Прескот?
- Отбираше й най-добрите парчета месо.
Не виждам как някакви свински мръвки могат да доведат до секс.
Здрасти, Бен.
- Здравейте.
Какво правите тук, момчета?
- Лично е.
Здравей, Бен.
- Здрасти, Боб, как си?
Здравейте, господин Бейкър.
Здравейте, момчета.
Джо, нямах възможност да говоря с теб след погребението.
Имаше много хора и...
Така е, защото майка ти беше един много специален човек.
Ако се нуждаеш от нещо, просто се обади.
Добре.
Успех през първия ви учебен ден.
Обади ми се, ако ти трябва нещо, Бен.
Ако можем да ти бъдем от полза.
Благодаря.
Тази година може да се пробвам в отбора по плуване, г-н Бейкър.
Това е страхотно, Джо.
Плувам също като вас. Същият като вас съм.
Или, ако желаете можете да се запишете в моите курсове.
Та, аз ще отида да си довърша работата и...
ако вие, момчета, сте в настроение, минете покрай мен утре.
Чао, Бен.
Нарече мама специален човек.
- "Много" специален човек.
Веднъж прекараха цялата нощ в разговори след родителската среща.
Защо не си го споменавал?
Беше родителска среща. Логично е да си говорят.
Не през нощта и не с учителя по физическо.
Какво мислиш, че са правили?
Обсъждали са спортното ти бъдеще в народната топка?
Господин Бейкър.
Точно така.
Хайде, давайте. Движете краката. Движете ги до самия финал.
Страхотно. Чудесно. Добра работа.
Браво, момчета. Много добре като за първа тренировка.
Добра работа, Шон. Вземи си кърпа. Страхотно!
Ще се видим утре.
Петдесет и четири.
- По-тихо, Саймън.
Това е рекорд.
- Много важно. Никой не го е грижа.
Мен ме е грижа.
Чу ли това?
Какво е?
- Прилича на кон.
Добро кученце.
Брутъс, къде си?
Хайде.
Заключено е.
- Май това беше. Да си вървим.
Ако те повдигна, дали ще можеш да бръкнеш
и да достигнеш ключалката?
Не.
- Опитай.
Все казваш, че Бог има план за теб.
Имал е причина да те направи дребен.
- Едва ли е искал да влизам с взлом.
Не влизаме с взлом. Моля те.
Достигна ли я.
Успях!
И там е заключено. Да си вървим.
Полудя ли?
- Трябва да разбера.
Вземи я.
Нашата топка ли е? Пише ли "тигри" на нея?
Хайде, Джо. Какво пише?
БЕЙКЪР ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ
Не е честно...
- Джо?
Джо!
- Не е честно!
Не е честно!
НАЧАЛНИК
Какво ви е щукнало, момчета?
Да не би Бейкър да ви е скъсал по физическо?
Вината е изцяло моя.
- Аз ти помагах.
Не, не е.
- Нямаше да успееш без мен.
Млъкни!
- Добър опит, Джо.
Така както виждам нещата
или ще лежите в затвора,
или ще полагате обществено полезен труд.
Труд.
- И аз така предполагах.
Вече се обадих на отчето и той ще е щастлив,
ако вие двамата му помогнете със зимния лагер.
Но тогава е коледната ни ваканция.
Не искаме да дундуркаме третокласници на някакъв тъп лагер.
Тогава ще отида отзад и ще приготвя затворническите ви униформи.
Добре де. Ще го направим.
- Хубаво.
Ще се обадя на баба ти да дойде да ви вземе.
Тя не шофира.
- Все на някой трябва да звънна.
Имам само двама полицаи тая вечер и двамата са по задачи.
Ами родителите ми?
- Джо, имаш ли други близки?
Не.
- Обадихте ли се на родителите ми?
Да, обадих се.
Какво казаха?
Казаха...
да те оставя тук за през нощта.
Вероятно искат да ти дадат урок.
Както и да е. Не можете да останете тук.
Знаете ли някой, който би се навил да дойде тук в този късен час?
Да.
- Кой?
Да, кой?
Бен?
- Да?
Ядосан ли си?
- Не.
Може би смаян, но не и ядосан.
Предполагам, че си имал основателна причина да направиш това.
Причината е, че Джо е психясал.
- Млъквай, Саймън.
Тази причина не е по-лоша от другите.
- Така ли?
Всеки има правото да излезе от релси от време на време.
Животът не винаги е лесен.
- Или честен.
Да, определено не е справедлив.
Момчета, искате ли да си вземем пица или хотдог?
Искаш да ходим на пица?
- Да, 9 часа е. Гладни ли сте?
Не е правилно. Това е все едно
да ни възнаградят за лошо поведение.
Но ако настояваш...
- Не, Джо.
Не е правилно да се възползваме така от Бен.
Никаква пица за нас.
- Както решите.
Сладолед?
Не съм сигурен дали някога ще успея да открия баща си.
Преценила е, че не си готов за истината.
Бен?
Ти знаеш ли я?
Не. Може би майка ти е щяла да ми сподели, но не е била готова.
Но ако знаеше, щеше ли да ми кажеш?
Да.
Непременно.
Бен?
Госпожица Уентуърт споменавала ли ме е някога?
Постоянно, Саймън. Всички говорят за теб.
Правят го, за да не се отегчат.
Казала ли ти е за бъдещата ми съдба?
- Саймън!
За какво става въпрос?
Ще бъда герой.
- Така ли?
Доста неопределена професия, не мислиш ли?
Как ще станеш герой?
- Не знам.
Чакам Господ да ми даде знак.
Като горящият храст в десетте Божи заповеди,
но вероятно вече не прави такива неща.
Трябва да си малко по-търпелив.
Бях търпелив, но времето ми изтича.
Саймън, ти си само на 12.
Имаш цялото време на света.
Не мисля така, Бен.
Времето е чудовище, с което не можеш да се разбереш.
Реагира като раздразнена змия на нетърпеливостта ни.
После се надбягва с теб като газела, докато не те остави без дъх.
Със Саймън така бързахме да достигнем до отговорите,
че не ни остана никакво време да разчетем знаците по пътя.
От къде можехме да знаем, че всичко се случваше с причина?
Очаквам всеки един от вас
да даде всичко от себе си, за да се получи
най-хубавото коледно празненство до сега.
Има ли доброволци за ролите
или да избирам аз?
- Аз ще играя Йосиф.
Браво, Еди.
Май аз получих главната роля.
- Какво?
Главната е Дева Мария, Еди. Намираш ли прилика с Йосиф?
Някой желаещ за ролята на Мария?
Хубавата Дева Мария?
Мария, Мария.
Кой ще бъде?
Марджъри? Ще бъдеш ли нашата Мария тази година?
Да, госпожице.
- Добро момиче.
Добре.
Кои от бъдещите ни звезди искат да бъдат тримата влъхви?
Тримата влъхви? Кои?
Добре.
Гари, Алън и Матю. Вие ще играете влъхвите.
Какво още остана?
Овчарите, но те нямат реплики.
Госпожица Лийви винаги се опитваше да омаловажи
ролята на овчарите, но ние не бяхме глупави.
Знаехме, че това са най-добрите роли, защото трябваше само
да се размотаваме по сцената без да се засмеем
на горките мухльовци, които се запъваха на репликите.
Добре. Свалете ръце.
Джо, Мелани, Минг и Томи,
вие ще сте овчарите.
Така. Продължаваме нататък.
Ангелът... Да, ангелът.
Ангелът Господен?
Ще виси отгоре над всички останали.
Великолепният и величествен ангел Господен...
Не мога, страх ме е от високото.
Ще е чудесна възможност да се изправиш лице в лице със страховете си.
Не мога ли да играя магаре?
- Ти ще си ангела.
Ще има специална светлинна рампа за теб и всички ще те виждат.
Аз ще се сменя с Хауърд.
- Да!
Мога да съм Йосиф. Той нищо не прави.
- Нали ти казах.
Ще бъдеш страхотен ангел, Хауърд.
Но...
- Благодаря ти.
Психарка.
- Ами аз?
За теб, Саймън,
съм приготвила най-важната роля.
- Не.
Без теб няма да има пиеса.
Няма да играя бебето Исус. Забравете!
Само ти можеш да се побереш в яслите.
- Няма да го направя.
Хайде. Ще бъде забавно.
Лесно е. Пише за повиване. Повивай!
Саймън, толкова си сладък.
Приличам на обгорен.
Накара я да се засмее.
- По-скоро ми се присмива.
Какво значение има? Харесва те.
Всички харесват повитото бебе Исус.
Супер е.
- Харесва ли ти?
Защо момичетата са се лепнали за Минг?
Това ще се промени, когато Бог те направи герой, нали така?
Нали?
Да, предполагам.
Ти, ти и ти. Хайде.
Готови ли сте за репетицията?
Не.
- Какво има, Саймън?
Какви са тези?
Това са гургулици.
- Приличат на извънземни.
Публиката няма да разбере какво са.
Гълъби, Саймън. Публиката знае.
Гигантски гълъби. Големи са колкото половин магаре.
Даже са леко плашещи.
Вижте кой намерих да се скита. Гургулица.
Малка гургулица...
Как върви репетицията?
Помощ! Иска ми се да го удуша.
Кълна се в Господ, че ще удуша тази гранитна мишка.
Ако ще това да е последното нещо, което ще направя.
Ще го удуша!
- Саймън!
Ще си го получиш след пиесата,
ако се сдържиш и не я провалиш.
Разбрано?
Някакви въпроси?
Има ли Бог план за нас?
Надявам се, че да.
Аз също. Мисля, че Господ ме е създал такъв, защото е имал причина.
Радвам се, че вярата ти...
ти помага да се справиш...
с твоето състояние.
Не това имах предвид.
Аз съм инструмент в ръцете на Бог
и той ще ме използва, за да реализира своя план.
Чудесно е, че имаш вяра, Саймън,
но не се престаравай.
Божи инструмент.
Хлапе, добре ли си?
Хлапе.
- Здрасти. Какво е станало?
Тате ме кара да ходя на лагера утре.
Че защо плачеш?
- Страх ме е от другите деца.
Много по-големи са от мен.
Не всички.
- И ти ли ще ходиш?
Да и ти обещавам, че нищо няма да ти се случи.
Сега се качвай там при останалите маймуняци.
Ние сме гургулици.
Беше много мил с него.
- Малките деца винаги ме слушат,
заради начина, по който изглеждам.
Жалко, че Марджъри не е шест годишна.
- Много смешно.
Звездата от Витлеем не е Пинята.
Марджъри, изплюй дъвката веднага! Дева Мария не е мляскала дъвка.
Къде сте се покачили? Слизайте веднага!
Слизайте! Не е безопасно!
Има половин магаре тук. С какво заслужих това?
Искам да запаля цигара.
Чудовища.
Здравейте, Агнес.
- Здравейте, отче.
Готови ли сте за довечера?
- Напълно.
Агнес...
Благодаря.
Весела Коледа.
- Весела Коледа.
Весела Коледа.
- Весела Коледа.
Върви.
Не се страхувайте,
че ви нося благодат.
Не се страхувайте!
Че... че...
- Саймън.
Добре ли си?
Че ви нося...
благодат!
Човече, човече!
Божке!
Саймън, какво ти е?
Цици!
Хвани я, Саймън!
- Мамка му!
По дяволите!
Пусни ме!
- Опитвам се да помогна!
Лошо ми е.
- Ако повърнеш на сцената,
кълна се, че ще висиш там до другата Коледа!
Моя е!
Ще ти сритам задника, перверзник!
Намери си някой с твоя размер.
- Добре.
Казах ви, че идеята е лоша.
- Бой! Бой!
По дяволите!
Ще се издрайфам!
Не!
- Саймън!
О, не!
Мога ли вече да сляза?
Поздравления, Саймън.
Успя да ни дадеш най-реалистичното коледно празненство досега.
Имаш ли да добавиш нещо?
Ще си получа ли бейзболните картички?
- Не, няма!
Саймън...
Какво се случи там?
- Не знам.
Сексът подлудява хората.
Предполагам... че си прав...
но не този отговор очаквах.
Саймън,
прекарал си повече време наказан, отколкото всички деца взети заедно.
Занимаваш ги със страховитите си измислици,
че си Божи инструмент.
- Не са измислици.
Прекъсваш проповедите ми и отказваш да се извиниш.
Не знам какво да те правя, Саймън.
Не мога да говоря с родителите ти, защото не посещават църквата.
Не мога да говоря с Ребека,
защото...
Това, което се опитвам да ти кажа е,
че всички ние
се нуждаем от почивка.
Щом нещата се поуталожат,
и бащата на Марджъри Олбрайт приеме извиненията ти,
ще те приемем отново.
А лагерът?
- Джо ще отиде без теб
и е време да си поговоря и с него.
Съжалявам, Саймън,
но и в Библията е казано: "Тежка е участта на този,
отклонил се от правия път."
"Да се възползваш от добрината на праведните е лошо.
Да бичуваш благородните е лошо."
Притча 17, стих 26. Много добре, Саймън.
Може би знаеш и тази: "Безразсъдството живее в сърцето на детето,
а пръчката го прогонва от там."
"Добрият усет убива човешкия гняв
и помага да се преглътне обидата."
Саймън, какво искаш да направя?
Какво искаш да ти кажа?
Искам да знам, че има причина за всичко.
Преди бях сигурен, но вече не съм.
Искам да ми кажете, че Бог има план за мен.
За всички нас.
Моля ви.
Саймън...
Не мога.
Значи просто я хвана за циците и я дръпна в яслите?
Голяма работа. На всеки можеше да се случи.
Е, може би не на всеки.
Кой го е грижа какво казва отец Ръсел?
Той и жена му са най-жалките хора, които познавам.
Добре ли си?
- Да.
Къде отиваш?
Вкъщи.
- Защо?
Коледа е.
Мога да те закарам с колелото.
- Ще повървя.
Саймън?
Саймън?
Саймън!
Саймън!
Болен е.
Какво му е?
- Просто е болен.
Трябва да го видя, преди да отида на лагера.
Ще го видиш като се върнеш.
Не мога ли да го видя за няколко секунди?
Върви си.
Саймън е болен.
Знам.
- Чух какво е направил снощи.
Целият град говори. Една малка издънка е той.
Синът ти не е издънка. Той е герой.
За какво, по дяволите, говориш?
Казах, че е герой.
И не го заслужаваш. Исках да го знаеш.
... шест, седем,
осем, девет,
десет, единадесет.
- Благодаря и Бог да ви благослови.
дванадесет...
Това ли са всички?
Омалели сме с един.
- Това смешка ли трябваше да е?
И да се забавлявате.
Кажи ми, че идваш.
- Дойдох да си вземем довиждане.
Какво ще правиш без мен?
На първо време ще се промъкна в кабинета на отец Ръсел,
за да си взема картичките.
Звучи интересно. Жалко, че ще го пропусна.
Момчета, убеден съм, че ще сте тъжни да чуете,
че госпожица Лийви си е взела отпуск.
Ще прекара известно време при майка си в Кънектикът.
Джо, да вървим.
Саймън, трябваше да си вкъщи в леглото.
По-добре да тръгваш.
Да.
Ще се видим след няколко дни, нали?
- Разбира се.
Оправяй се.
- Добре.
Ще ми се да можех да си спомня всеки детайл от онзи момент.
Дори сега се опитвам понякога да си спомня цветовете, звуците, лицата,
но всичко, което се завръща при мен, са само отделни парченца.
Ако знаех, щях да внимавам много повече.
Човек никога не е подготвен за миговете, които променят живота му.
Добре ли си?
Да.
По-полека.
- Много си внимателен с тях, Джо.
Трябва да видите Саймън. Той е този, който ги изслушва.
Не ми казвай, че вече ти липсва. Минал е само един ден.
Той е най-добрия ми приятел.
- Да, знам.
Ето те!
Госпожица Уентуърт.
- Как стана така,
че станахте най-добри приятели със Саймън Бърч?
Не знам. Сигурно, защото и двамата сме от страната на губещите.
Обиждат ни, шепнат зад гърба ни.
И теб ли обиждат?
- Да. "Копелето на Уентуърт" и подобни.
Понякога хората могат да са много злопаметни, Джо.
Съжалявам.
Джо!
- Май се нуждаят от мен.
Джо.
Можеш да разговаряш с мен... по всяко време.
Господи, не чудно, че го е държала в тайна.
Сигурен ли си, че постъпваме правилно, Саймън?
Обещах на Бен.
Ти също.
- Да, така е.
Отче Ръсел?
Отче?
Трябват ми ключовете...
за кухнята.
Отче?
Левичар.
Като мен...
Какво искате да кажете?
Запознах се с майка ти преди 13 години, на път за Грейвстаун.
Не.
- Беше купила подарък за майка си.
Спрете!
Не бях срещал друга като нея, Джо. Влюбих се.
Точно там. На влака от Бостън.
- Джо!
Саймън.
Какво говори той?
Лъже, нали?
Джо...
Джо!
- Оставете го, отче.
Джо.
Джо.
Копеле.
По-добре да не знаех.
По-добре никога да не бях узнал.
Цивря като бебе, нали?
- Не.
Голямо проклето бебе.
- Не, не.
Иска ми се да се прибера...
- Знам.
... И нещата да са такива, каквито бяха.
Знам, приятелю.
Предполагам, Саймън ще пътува с автобуса при Джо.
Ще се оправи.
- Бен, беше случайност.
Исках да се погрижа за нея, но тя не ми позволи.
Това звучи точно като Ребека.
- Да.
Преследва ме всеки ден от живота ми.
Само, ако можех да върна времето назад.
Иска ми се да не се беше случвало.
Тогава онова страхотно хлапе там нямаше да съществува.
Бен?
... единадесет...
дванадесет.
- И още един, тринадесет.
Ти дойде.
- Казах ти, че ще бъда тук. Хайде.
Ето така.
Благодаря.
Добре ли си?
Добре ли си?
Мислех си.
Може би това е съдбата ти.
Да ми помогнеш да открия баща си.
Може би.
... че нашите момчета ще се завърнат по домовете си до седмици...
Върни ми го!
- Ти започна пръв!
Престанете, момчета!
Внимавай!
Господи!
Не мога... Не мога да го спра...
- Боже Господи!
Не!
- Господи!
Боже Господи!
Отче Ръсел!
Не мога... не мога да плувам!
Къде отиваш? Върни се!
Успокойте се всички. Ще се измъкнем.
Хайде. Спокойно.
Послушайте ме.
Тихо!
Няма да позволя да се случи нищо на никой от вас. Разбрахте ли?
Ситуацията е сериозна.
Аз ще ви измъквам един по един, а Джо ще ви поема и изважда на брега.
Хайде!
- Добре.
Ти си пръв, ти - втори, после ти...
Не се притеснявайте. Всичко ще е наред.
Готово.
Твой ред е. Хайде. Ти си следващият.
Готово. Хайде, Саймън, да се махаме.
Чакай. Липсва един.
Саймън!
Джо!
Кракът ми се заклещи. Страх ме е.
Дръж се.
Хайде. Държа те.
Хайде, Стюърд.
Всичко е наред.
Хванах го.
Къде е Саймън?
- Вътре е. Ще го извадя.
Не, не, нека аз...
- Саймън!
Извади го, Джо!
Издърпай го през прозореца.
Издърпай го, Джо!
Джо!
- Не, не, Саймън!
Саймън!
Аз ще...
Саймън!
Джо!
Саймън!
Саймън!
Дръж му главата над водата.
Изведи го на пътя.
- А Джо?
Добре е. Джо!
Елате с мен, момчета.
Насам. Тук долу. Побързайте.
Хайде.
Елате, деца.
Хайде.
Хайде.
Хайде.
Хайде, Джо.
- Саймън.
Не ме оставяй!
Искам да видя Саймън.
Отче Ръсел...
Ще се видим на неделната служба.
Има посетител.
Саймън...
Чух какво си сторил за онези деца.
Целият град говори за това.
Просто исках да знаеш,
че смятам постъпката ти за много смела.
Ти си герой,
Саймън Бърч.
Господи, Саймън,
не приличаш на нищо.
Здрасти.
Здрасти.
Добре ли са, децата?
Да.
- Всички ли са добре?
Ивън Стюърд...
Видя ли, че децата ме слушаха,
заради начина, по който изглеждам.
Така е.
Прозорецът ми беше точно по мярка.
Допълнително малък.
- Допълнително, допълнително малък.
Преброих до двеста.
Не се надувай.
Обещай ми...
Да?
... че ще вземеш бейзболните картички.
- Не.
Вземи ги и ги сподели с Бен. Обещай.
Обещавам.
Саймън?
- Да.
Ти си най-добрият приятел, който някога съм имал.
Знам това, глупчо.
Джо?
- Да.
Сега трябва да вървя.
Добре.
Чао... до скив...
За късмет.
Ледената прегръдка на зимата отмина.
Дойде пролетта, а след това и лятото.
Баба се спомина през юни от удар.
И понеже с Хилди бяха така свързани,
та и тя получи удар и се спомина през юли.
Погребахме ги една до друга.
Такава беше волята им. Бен Гудрич ме осинови официално
два дни преди тринадесетия ми рожден ден.
Не минаваше и ден, в който да не съм благодарен, че го имам в живота си.
С помощта на Саймън, най-сетне открих истинския си баща.
Имам молитва, която изговарям за Саймън Бърч.
Същата, която той казваше на гроба на майка ми,
в нощта, когато го заварих там.
В рая...
нека ангелите да те водят.
Татко?
Харесва ми да стоя тук, но имам мач, нали помниш?
Да, Саймън. Идвам.
Тъкмо си мислех... Миналата година игра при "Малките чучури",
Е, и?
- Тази си в "Голямата струя".
Какво те карат да правиш? Да играеш или да уринираш?
Както и да е. Просто мисля на глас.
САЙМЪН БЪРЧ 1952 - 1964
Превод и субтитри:KikoDraka Синхронизация: MaStErChO