The Barefoot Contessa (1954) Свали субтитрите
Когато цял живот упражнявате един и същи занаят,
развивате тъй наречените "професионални изкривявания".
Може би затова първото нещо, което ми хрумна онази сутрин, беше,
че мизансценът, мястото и осветлението
на погребението на Мария биха й харесали.
Казвам се Хари Доус, филмов сценарист и режисьор.
Занимавам се с филми от времето, когато те бяха само двуизмерни,
едноизмерни или изобщо нямаха никакво измерение.
Бях сценарист и режисьор и на трите филма на Мария Д'Амата.
Написах, режисирах и заснех за екрана кратката й кариера.
Съдбата или провидението се бяха погрижили
да присъствам на това място в този ден.
Както и да е, стоях там под дъжда,
в гробището край Рапало, Италия,
където погребваха графиня Торлато-Фаврини.
Допреди шест месеца никой не би допуснал подобно нещо.
Понякога съдбата се държи така,
сякаш е гледала прекалено много калпави филми.
В тях всичко е подредено –
от първия до последния кадър.
Аз се появих в първия кадър, където графинята още не бе графиня.
Тогава тя се казваше Мария Варгас и танцуваше в един бар в Мадрид.
Навремето, преди три години, пристигнахме в Мадрид.
Влязохме в един старомоден бар, за да гледаме танците на Мария.
Сега ще ни представя. Мъжът с потното лице
и изплашените очи, беше, и е, Оскар Мълдуун,
спецът по връзки с обществеността, което може да значи какво ли не.
Блондинката е произведение на Холивуд, САЩ.
Тя се казва Мърна и пътува.
Аз бях сценарист и режисьор, не от най-добрите.
Всички работехме за Кърк Едуардс.
Представям ви Кърк Едуардс. Казвате си: "Ето какъв бил той.
Ето какъв бил магьосникът от Уолстрийт,
който се издигнал от дъното, но никога не го напуснал."
Не го съжалявайте, освен ако не сте гладен психоаналитик.
Кърк бе продуцент на първия си филм.
Той разбираше толкова от кино, колкото аз от ядрена физика.
Та, както се казва, търсехме ново лице.
Всеки би решил, че е глупаво да летиш чак до Мадрид за тази цел.
Познавам продуценти, готови да пътуват и до Аляска,
за да хапнат пушена риба.
Хей, Мак!
- Да, сеньор.
Защо почива оркестърът?
- Не разбирам...
Синьорина...
- Синьорита, сега сме в Испания.
Да, Мария Варгас няма ли да танцува повече?
Няма, сеньор.
- Значи, един танц и финито?
Да, само веднъж и финито.
- Би могла да танцува още веднъж
само тази вечер, а?
- Не, тя танцува само един танц.
Накарай я да танцува пак. Нали ти си шефът?
Мария Варгас няма шефове.
Аз пък си мислех, че жената е човек второ качество.
Оскар, покани я на масата ни.
Ужасно съжалявам, но г-ца Варгас не сяда при клиентите.
Г-н Кърк Едуардс не е обикновен клиент.
Просто не е възможно.
Поне веднъж, заради г-н Едуардс, направи изключение от правилото си.
То не е мое, а на г-ца Варгас.
Съжалявам. Извинете ме, дами и господа
Оскар, доведи ми я.
Ей сега се връщаме.
Нещо много се умълча, Хари.
Разчитах на твоето остроумие.
Въздържанието ти се отразява зле.
- Явно.
Оскар не докосна уискито си.
- Не, благодаря.
Откога не пиеш?
Следващият вторник стават пет месеца.
- Вземи си поука, Мърна.
Никога не е късно да опиташ.
- Има време.
Заради твоята трезвеност и монахиня може да се пропие.
Знаеш ли защо отказах пиенето, когато започнах да работя за теб?
За да съм нащрек – ти би могъл да купиш душата ми.
Душите не се купуват, те принадлежат на Господ.
Как е "шампанско" на испански?
- Изчакай Оскар.
Не винаги Му принадлежат.
Помниш ли "Фауст"?
- Мисля, че не.
Той е бил като теб, Кърк.
Само че вместо с пари, той разполагал с познанието.
Но и той, като теб, не знаел какво е истинско щастие.
Затова продал душата си на Дявола
за миг истинско щастие.
- И какво станало?
Господ воювал с Дявола за душата на Фауст.
Според мнозина Господ победил, но аз мисля, че никой не е победил.
Глупава история. Всички богати и учени хора са щастливи.
Представяш ли си го Кърк в подобна ситуация?
Като стане напечено, той ще купи и Господ.
Мога да изтърпя една алкохоличка, но не и фуста, която богохулства!
Махай се! Веднага се махай от тук!
Сега сме в Мадрид, долетяхме от Рим с частния ти самолет, помниш ли?
Ще намери начин да се върне. Самолети и автобуси, колкото щеш.
Преоблича ли се? Защо не я доведе?
- Не сядала при клиентите.
Говори ли с нея?
- През вратата.
Добре говори английски.
Каза ли й?
- Тя знаеше, както и кой си ти,
но не сядала при клиентите.
Една келнерка ми каза, че била желязна в това отношение.
Защо не я поканиш лично?
Не, този път ще отидеш ти.
Според договора ни, трябва да ти предоставя услугите си
като сценарист и режисьор.
Не съм длъжен да изпълнявам светски поръчки.
Този плаче за някой "Кристофър".
Кандидат е едно бивше пиянде!
- Млъкни, Оскар.
Моментът е подходящ да си изясним отношенията, Хари.
Ти работиш за мен и аз ти плащам, което значи само едно:
аз съм твой шеф и мога още сега да зарежа цялата продукция.
Ще ти платя и ще те забравя. Всъщност, ще ти плати държавата.
С Оскар бихме могли да кажем, че си написал калпав сценарий.
Може пък вече да не те бива. Големите компании не те искат,
и ако аз не мога да те наема като независим, то кой може?
И ще направиш всичко това само заради едно ново лице?
Не заради новото лице, а за да правиш каквото ти казвам.
Дай ми пари да се върна в Рим, Оскар, за останалия път ще импровизирам.
Защо не дойдеш с мен, Хари?
Сипи си уиски във водата и не се тревожи за душата си.
Ти отдавна си я продал на някоя предпремиерна прожекция.
Сеньорита Варгас?
- Последната врата вдясно.
Сеньорита, босите ви крака се виждат.
Нямате право да влизате тук!
- Не говоря испански,
а вие говорите английски...
- Не съм казала "влез".
Не казахте и "махайте се", не казахте "нещо".
Казва се "нищо".
- Английският ви е много добър.
Къде го научихте?
Не стой като пън, прави се, че мястото ти е тук.
Този човек е мой братовчед.
- Така ли?
Изпратиха вас, защото онзи, с потното лице, се провали?
Както виждате, аз не се потя. Кърк Едуардс иска да ви убедя...
Не общувам с клиентите.
- А само с братовчед си?
Потният бе по-учтив от вас.
- Нима?
Знаете ли кой е г-н Кърк Едуардс?
- Собственикът на Уолстрийт.
Правилно. А наскоро стана и филмов продуцент.
По тази причина купи и Калифорния.
- А сега иска да купи и мен.
Не съвсем. Трябва му жена като вас да играе в първия му филм.
Затова иска да говори с вас.
- Кой сте вие?
Дребна риба, сценарист и режисьор на филма. Хари Доус.
Хари Доус...
Във ваш филм ли играха Джийн Харлоу и Карол Ломбард?
Явно като дете сте ходили на кино. Откъде помните името ми?
Знам имената на много режисьори – Любич, Флеминг, Ван Дайк, Ла Кава...
Не мислехте, че и аз съм покойник, нали?
Трябва да се връщам на работа.
- Само гледай да не те видят.
Братовчед ми свири в оркестъра. Връща се на работа.
През прозореца? Твърде нетипично за един братовчед.
В Холивуд не се става лесно звезда.
- Че къде е лесно?
В Мадрид поне съм малка звезда. Защо да рискувам?
Знаете ли какво значи "пробни снимки"?
Да.
- Ще ги направим в Рим.
Никой няма да разбере и нищо не губите, ако не се получи.
А и познанството ви с Кърк Едуардс няма да ви навреди.
Просто ще говорите по работа с един от най-богатите хора в света.
Ще ме научите ли да играя, г-н Доус?
- Ако имате талант, мога да помогна.
Ако нямате, никой не може да ви научи.
Защо Кърк Едуардс не дойде лично?
- За него би било удоволствие,
но след като аз съм режисьорът...
- Такава ли е практиката?
Не винаги...
- Един сценарист и режисьор
е много по-ценен от един богаташ.
- Ако и когато станете актриса,
не говорете подобни неща на публични места.
Госпожице, Оскар Мълдуун, вече го познавате.
Представям ви Кърк Едуардс. Не ставайте, г-н Едуардс.
Съжалявам, че пропуснахме танца ви.
- Така е, госпожице.
Разбрахме, че имате голям талант. Заради него долетяхме чак от Рим.
Всъщност, идваме чак от Калифорния. Другите мъже бият път
за едно красиво лице или чифт дълги крака.
Г-н Едуардс боготвори таланта.
Искате ли нещо? Келнер!
Нещо за хапване, чаша вино?
- Говорите ли испански?
Не, знам само една-две думи.
- Не са две, едната беше италианска.
Говорете на английски. Нищо не искам, благодаря.
За мен – едно уиски.
- Веднага, господине.
Г-н Доус каза ли ви какво е намисли г-н Едуардс?
Естествено е да не знаете кой е г-н Доус, след като не сте в бизнеса.
Той просто е един от най-добрите сценаристи и режисьори в света.
Такъв е г-н Едуардс,
плаща луди пари само за най-доброто, за най-високата класа.
Г-н Едуардс цени таланта.
- Не искам да те прекъсвам, Оскар,
но обясних на г-ца Варгас за какво става дума.
Г-це Варгас... Между другото, ще трябва да сменим тази фамилия.
Г-н Едуардс ще плати разходите ви по време на пробните снимки.
Ще подпишете договор и ще ви плащаме в долари.
Да речем, 100 долара седмично.
- Колко прави това в песети?
Може и 200 седмично.
Г-н Едуардс ще развие таланта ви.
Страхувате се, че ще бъдете самотна в Холивуд?
Няма никакви пречки да доведем и майка ви.
Момичетата обичат майките им да са край тях, нали?
Не бих искала да идва и майка ми.
- Защо?
Защото не я харесвам.
- Майките трябва да се обичат.
Ако го заслужават.
- И това ще го уточним.
По-важното е, че чудото стана и ви чака блестяща кариера.
Г-н Едуардс иска само светът да се наслаждава на таланта ви.
Какво се надява да получи той ли? Единствено вашата благодарност.
Мислите, че той се бъхти за пари, власт, слава?
Не, г-н Едуардс има всичко това.
Нужна му е само благодарността на обикновените хорица,
като вас, мен и г-н Доус.
Звучи добре, нали?
Трябва да телефонирам. Моля, извинете ме, г-н Доус.
Мълдуун, ти си голям чаровник. Направо я успах.
Г-н Едуардс, готови сме да излетим, когато кажете.
Оскар, подбери я. Кажи й, че ще си купи необходимото в Рим.
Ще ми се сега да имах в банката един милион долара.
Какво щеше да ги правиш?
- Щях да хвана бас с теб,
че този път Оскар не я успа, а направо я прогони.
Ти не знаеш къде свършва киното и къде започва животът.
Мълдуун, ти си голям чаровник.
Ако не се потеше толкова обилно, направо щеше да си неустоим.
Изчезнала е! Никой не знае къде е! Не разбирам.
Тръгваме веднага.
Ти оставаш, Хари.
Излитаме след час. Намери я. Да не си се върнал без нея.
Телеграфирай на агента си.
- Ето, да платиш сметката.
Знаех къде свършва киното и започва животът.
В сценария трябва да има логика, за разлика от живота.
Според всеки свестен сценарий
би трябвало да обърна уискито на Оскар.
Обаче това не беше сценарий, колкото и да ми се искаше.
Той щеше да бъде много по-логичен от това, което ставаше в момента.
Мария Варгас?
Какво искаш?
- Г-ца Варгас?
Дано е нещо важно, че да ни безпокоиш по това време.
Съжалявам, не говоря испански. Търся Мария Варгас.
Няма я.
- Един момент. Много е важно.
Много е... "мучо импортанте".
- За какво ви е сестра ми?
О, д-р Ливингстън...
- За какво му е Мария?
Заради този ще си загуби работата!
За теб дъщеря ти нищо ли не значи? Имате ли цигари?
Задръжте целия пакет. Вижте, аз съм американски режисьор.
Говорих със сестра ви да играе в един филм.
Какво иска тоя от Мария? Мигел, загаси радиото!
Мария ще ходи в Америка да става кинозвезда.
Абсурд! Цял живот блъсках като грешен дявол, за да ви изхраня!
Сега е неин ред да блъска! Мигел, радиото!
Добре, че не разбирате майка ми. Тя лъже.
Ти цял живот си мислила само за себе си...
После се разправяйте, нямам никакво време.
Трябва да намеря Мария, възможно най-бързо.
Нали ти казах да спреш радиото?!
Не му го спирай, нека го слуша, щом иска!
Няма да ходиш в Америка!
- Ще ходя!
Майка ми не я пуска.
- Какво каза Мария?
По-добре да говорим навън, г-н Доус.
Ще заминеш само през трупа ми!
- Кажи още една дума и ще замина,
дори и да не искам, без значение дали си жива или мъртва!
Брат ми ви отмъкна цигарите, нали?
- Имам още един пакет.
Какво казахте на майка си?
- Сега ли?
Че ако каже още една дума, ще замина за Америка, дори и да не искам.
Имате проблеми с г-н Едуардс?
- Да.
Защото избягах ли?
Г-н Едуардс не ми харесва.
- Не сте единствената.
Вижда ми се нечистоплътен.
Някак си е... болен. А аз не мога да гледам болни хора.
Затова си тръгнах така внезапно.
Г-н Доус, наистина ли мислите, че бих могла да стана звезда?
Бягам от тази фраза като от чума, защото тя никога не върши работа.
Но при вас ще свърши работа. Да, ще станете звезда.
Мисля, че съм хубава, но не искам да съм такава звезда.
Всяка жена, която може да използва Луната за основен лъч...
Какъв е този "основен лъч"?
- Ами, прожекторът,
фокусиран само върху вас.
Като Луната?
- Като Луната.
Трябва да се научите безпогрешно да го разпознавате,
да му покажете очите, устните, косата си...
Но това не е игра.
- Не е, има още много да учите.
Ако имам някакъв талант,
ще ми помогнете ли да стана наистина добра актриса?
Сценаристът и режисьорът се захващат с някого инстинктивно,
защото имат някакво шесто чувство за този човек.
С алкохола и другите ми пороци от петте ми чувства не остава нищо.
Но имам такова шесто чувство,
че вещиците с радост биха дали лявата си метла, за да го притежават.
И шестото ви чувство ви подсказва нещо за мен?
Затова, при дадените обстоятелства, които са извън моя контрол,
бих ви посъветвал да не идвате в Рим,
нито в Америка, поне засега...
Поне не при г-н Кърк Едуардс. Това ли ме съветвате?
Донякъде. Поне тази част мога да изрека с думи.
Или може би ме искате за себе си и се страхувате,
че с парите си г-н Едуардс е по-привлекателен от вас.
Защо богатите са по-привлекателни за жените?
Богаташите вярват, че ги обичат не заради парите им.
А вие какво мислите?
- Аз ли? Жених се три пъти,
имах връзки с актриси, сценаристки, певици, дори имах и жена-агент.
Но до сега съм срещал само две-три истински жени.
Наскоро се влюбих в една от тях.
- Тя актриса ли е?
Не, тя е жена.
Налага ли й се да работи?
- Джери е суфльорка.
Името й е мъжко.
- Само то е мъжкото у нея.
Какво е "суфльорка"?
- Ще разберете.
Явно шестото ви чувство размисли.
- Не, просто си дадох сметка,
че това не е моя работа.
И искате да дойда?
- Всичко зависи от вас.
Не се страхувам от г-н Кърк Едуардс. Америка е богата и силна страна,
но вие нямате монопол над подлеците. Още от малка си имам работа с тях.
Но не и с такъв като Кърк.
- Е, те не бяха милионери,
но за едно бедно момиче и мъжът със стотици е много богат.
Не се гордея с това, нито пък искам да прозвучи като една от глупостите,
на които се смеем в киносалоните, но не съм била ничия държанка.
Тогава защо не се гордеете?
- Защото не бях добродетелна.
Дори не се и стараех да бъда добра. Това е просто някакъв порок,
който няма нищо общо с любовта. То е като някаква болест.
А, както ви казах, не мога да гледам болни хора.
Обаче няма измъкване, когато болният си ти.
Навремето и аз, както повечето деца, ходех босонога, бяхме бедни.
Когато започна Гражданската война и заваляха бомбите,
се криех от тях в руините.
Лежах на безопасно място в калта и мърдах пръстите на краката си.
Слушах грохота на експлозиите и си мечтаех един ден да стана
изискана дама и да имам хубави обувки.
Ненавиждам обувките, г-н Доус. Нося ги, когато танцувам,
но се страхувам от обувките.
Чувствам се в безопасност, когато стъпвам боса в калта.
Английският ми не е достатъчно добър, за да изразя това, което мисля.
За него дори в родния ми език няма достатъчно точни думи.
За някои неща те не са нужни.
- Да, вие имате шесто чувство,
веднага разбрахте за братовчед ми.
Когато пораснах...
бомбите продължаваха да падат.
Калта вече не можеше да ме защити.
Имах нужда от сродна душа, от любим, който да ме брани и защитава.
Все още имам нужда от него, когато се страхувам от нещо.
Аз съм като бебе, което го е страх от тъмното.
Нуждая се от любов, когато се крия в калта от страх.
Бомбите вече ги няма.
- Учудвате ме, г-н Доус.
Бомбите ги няма, но страхът остана.
- От какво се страхувате?
От същото, от което се страхувате и вие –
от своята уязвимост и безпомощност.
Г-н Едуардс също би се страхувал, ако остане без пари,
вие – да не загубите суфльорката си.
Аз пък се боя от обувките, от мъжете и жените, които ме гледат
с най-различни помисли.
- Сигурно мнозина са влюбени във вас.
Знам ли...
- Не сте ли се влюбвали до сега?
Червеят мечтае ли да лети?
Г-н Едуардс излетя ли вече или частният му самолет
пак се е превърнал в... калабаза?
Това сигурно значи "тиква".
Все още имаме време, ако сте решили да дойдете.
Багажът ви?
- Приготвила съм го.
Няма ли да се сбогувате с вашите?
- Не искам да говоря с майка си,
а и татко ще се натъжи. Педро ще му каже.
Сбогом, татко. Готова съм, г-н Доус.
Забравихте си обувките.
- Не, не съм ги забравила.
Последвалите събития сте ги виждали по филмите,
за тях се е говорило във фризьорските салони и чакалните.
Те са киноистория – факти, цифри и слухове за успеха на Мария.
Има и такива, които не ще срещнете в учебниците.
Гледали сте и сте чели хиляди пъти едно от най-баналните клишета,
по които се пишат приказките. Пробните снимки на Мария Варгас
наистина бяха лъч светлина в шоубизнеса.
Позволих си да поканя акулите от съсловието,
които успях да намеря в Рим – г-н Блек от Америка,
г-н Блу от Франция и г-н Браун от Англия.
Разликата между американските и европейските киномагнати
е изумителна – такава просто няма.
Напълно съм съгласен, приятелю.
Един момент, господа. Тази млада дама има договор с г-н Едуардс.
Затова сега не може да се говори за бъдещи нейни проекти.
Вие гледахте пробни снимки, които са собственост на г-н Едуардс.
Присъствието ви тук е нередно и неетично.
Нали вие ме поканихте?
- Кой, аз ли?
На мен пък ми казахте да дойда, след като загасят осветлението.
Шефе, кълна се, не съм...
- Хари?
Опасявам се, че аз съм виновният. Аз ви поканих от името на Оскар,
защото моето нищо не ви говори.
- Как се казвате?
Хари Доус.
- Мислех ви за много по-възрастен.
Бях, преди пробните снимки.
- Тази вечер летя за Париж.
Отбий се, отседнал съм в "Екселсиор".
Съжалявам, Макс.
- Нали сме стари приятели?
Колко стари, от снимките насам ли?
- Защо ни извика, Хари?
Трябваше да оставя тази работа на Оскар Мълдуун,
но при г-н Едуардс всеки се занимава с всичко.
Исках да се уверя, че лидерите в индустрията
ще разберат от първа ръка за приноса на г-н Едуардс.
За мен беше удоволствие. Някой иска ли да го закарам?
Ще се възползвам от предложението. Ще се видим в Лондон.
Ако можеш, отбий се, Хари.
Съжалявам, Макс.
- Отседнал съм в "Екселсиор".
Занимаваме се с велико изкуство. Бъдете щастливи, господа.
Гримът й е прекалено тъмен.
Косата и тоалета трябва да са по-обикновени.
Ще я снимаме по-отблизо, така е по-добре.
Гласът и дикцията й са добри, не й трябват уроци.
И ти ли ще се приближиш?
- Моля?
Доколко си близък с нея?
- С Мария ли?
От друга уста щеше да прозвучи като комплимент.
Какво правеха тези хора тук?
- Не отговорих на първия въпрос.
Знам отговора.
- Не го знаеш и не би си признал,
защото не допускаш, че между мъжа и жената
може да има и друго, освен секс.
Ясно. Сега кажи защо домъкна тези типове тук.
Може би Кърк не иска да знае.
- Искам.
Тя тая е дълга и широка.
- Наели сме салона за цялата сутрин.
Кърк, Мария те направи за смях и ти се присмя.
Но ти няма да станеш по-добър, а по-лош и това ме плаши.
Защото ти унищожаваш жените, които ти се присмиват.
Унищожавал си и тези, които са те обичали,
така че Мария няма да те спре. Като нищо ще изгориш лентата.
После ще кажеш, че тя няма талант. В момента славата и името на Мария
летят към Ню Йорк, Холивуд, Лондон и Париж.
Отговорът задоволява ли те?
- Няма да ти се размине!
Не плагиатствай реплики от телевизията, Оскар.
Ти излъга тези господа, както повелява дълга ти.
Но Мария няма договор с Кърк.
- Няма ли?
Ти така му нареди, Кърк – никакви договори, преди пробите.
Ти просто искаше да я измамиш. Е, пробите минаха.
Тя няма да подпише договор с теб.
Подписала е с теб, така ли?
- Кърк, ако има човек,
който не може да ме изненада, то този човек си ти.
Не е подписала с мен, защото не съм в този бизнес.
Но тя ме слуша, когато е с обувки.
Какво общо имат обувките?
- Нищо.
Още сега можеш да зарежеш продукцията, мен и Мария.
Държавата ще ти плати разходите,
а аз ще се отбия при Макс Блек в "Екселсиор".
Тогава да се връщаме в Холивуд и да заснемем филма.
След него Мария ще се оправя сама, а ти пак ще търсиш нови лица.
Друга Мария няма да намериш, но ще откриеш това, което ти трябва.
Хари...
Нищо.
Не бях присъствал на по-продължително погребение.
То беше големият финал. Кинозвездите не се погребват
като неидентифициран труп.
Поне не и Мария Варгас. Разбрах го, още щом я видях.
Нищо не вървеше по плана, най-вече по моя.
От мига, в който тя помаха на Статуята на свободата,
всички се заинтересуваха от нея, но не узнаха нищо,
защото нямаше нищо за узнаване.
Онова, което казаха в Мадрид, беше вярно.
Това кълбо от страст, този пламък от екрана
наистина бе недосегаем.
Пресата ме преследваше денонощно.
Как можех да им кажа с кого е тя, след като дори и аз не знаех?
Знам само, че Мария влезе в гроба,
без да е посетила модните заведения.
Съгласете се, че това не е нормално.
Цялата история бе ненормална, от началото до края.
Ето я куклата на премиерата на първия й филм.
Мъжете не я интересуваха, личният й живот бе прекалено личен.
Но публиката реши, че тя е звезда.
Същата тази вечер си дадох сметка, че публиката си има свои критерии.
Кой друг, ако не Мария Д'Амато ще се появи на своя премиера
с двойка, за която всички знаят, че са влюбени?
Хари и Джери наистина се обичаха, защото нито веднъж не обявиха,
че ще се женят. Мария Д'Амата имаше онази искрица.
Дали тя бе по рождение или бе придобита, няма значение.
Хората с пари в мъничките си потни ръце я издигнаха.
И тя оправда доверието им.
Но добре помня онзи ден, всички бяхме като гръмнати.
Намирахме се в Лондон. В САЩ филмът направи фурор.
С Кърк бяхме дошли да говорим с Монтагю Браун,
който искаше да прожектира филма в Англия.
Усетих, че нещо не е наред. Кърк дори не ме погледна.
Браун пиеше и плюскаше, все едно идва краят на света.
Мога ли да знам какъв е проблемът?
- Мария.
Какво "Мария"?
- Майка й е починала.
Всички майки умират, не се отчайвайте.
Бихме могли да експлоатираме темата в Испания,
а защо не и в целия свят? С едно пищно погребение...
Млъкни, Оскар!
- Бащата на Мария е убил майка й.
Баща й убил майка й? Кога?
- Снощи.
Откъде разбрахте?
- Обадиха ни се от Мадрид.
Пресата знае ли?
- Още не.
Тук убийствата не продават вестниците.
Знам, и без тези материали те нищо не струват.
Тиражът на вестниците не ме грее, нито кое е добър или лош вкус.
Вестниците нищо няма да разберат, ако Мария не знае за инцидента.
Ще я държим в Калифорния. Тя разбрала ли е?
Поръчах на Хари да разбере.
- Той ли ще й каже?
Разбира се, че не. Ще й каже като свърши процеса.
И когато сме показали филма в големите градове.
Какъв занаят, Господи. Години наред блъскаш като луд,
докато удариш джакпота.
Тъкмо мислиш да разпускаш в Лас Вегас докато си жив и какво?
Баща й вземе, че удуши майка й. Как да не ревеш?
Монтагю, зрителят иска да гледа "чисти" хора на екрана.
Той не ламти за супер актьори и сценарий с тарикатски диалози.
Оскар, телефонът!
- Зрителят иска да забрави
проблемите си, да избяга от живота. Не му се гледат убийства, разводи,
комунисти, убийци на деца...
Ало? Да, г-н Едуардс е тук. Хари се обажда.
Ти говори с него.
- Ало? Нищо не се чува!
Ало, Хари? Не, Оскар е. Как си, Хари?
И аз съм добре. Какво става при вас? Сериозно?
Времето било хубаво.
- Ти ли ще платиш разговора?
Хари, исках да те питам дали наскоро си виждал Мария.
Току-що? Чудесно! Как е тя?
Браво, много хубаво. Хари, изникна нещо важно.
Казвам, че изникна нещо важно.
Ти трябва да го знаеш, но гледай Мария да не го знае засега.
Нейният старец пречукал майка й.
Баща й убил майка й.
Какво? Изобщо не те чувам.
Какво? Откъде знаеш? А Мария знае ли?
От вестниците ли? Брат й е изпратил телеграма?
Дано Мария разбира, че пресата, освен филма, ще съсипе и нея!
Мария идеално разбирала всичко. И ти не се прави на герой, Хари!
Ти също ще загубиш, така че недей да рискуваш!
Така ли? И Хари разбирал всичко.
Ценим съдействието ти, Хари.
Предай нашите дълбоки съболезнования на Мария.
Какво? Какво да направим?
Лично да й ги изкажем? Какви ги приказваш, Хари?
Изпратил си я на летището? Лети за Мадрид при баща си?
Трябва да я качим на друг самолет! Луд ли си, Доус, защо й позволи?
Що за отговор е това? Ще загубим 10 милиона долара!
Сериозно? Нормален съм, колкото си и ти, приятел!
Спомни си го, когато се захванеш с телевизионна реклама!
Тя обичала баща си.
Нито филмът, нито кариерата значели колкото баща й.
"В главните роли Фр. Х. Бушмен и Клара Дрън-дрън-та-пляс.
Прожекции: петък, събота и неделя в "Бижу".
Помните какво стана.
Процесът привлече повече хора от Мадам Х.
Мария нае най-добрите испански адвокати.
Като че ли се бореше за собствения си живот.
Пристигнаха и Хари и Джери в знак на съпричастност.
Аз не бях ничий приятел, но присъствах в залата.
Не можех да не съжаля стареца.
През по-голямата част от времето той просто не знаеше какво става.
Никой не би заложил на него,
защото той постоянно повтаряше, че собственоръчно е убил жена си.
Започнахме да печелим точки,
когато братът на Мария се изправи пред съда.
Той каза, че майка му биела баща му.
В нощта на убийството тя разбила радиото и го ударила.
Ако трябва да напиша реплики, които никоя актриса
не бива да изрича пред публика, ще открадна показанията на Мария.
Тя просто не спести нищо. Нито мизерията и кавгите,
сред които расли с брат й, нито как живеели като скотове.
Говори за злобната си майка, която си получила заслуженото.
Мария изобщо не пожали майка си.
Чудех се какво би станало, ако майка й
вече бе някоя шеф-светица в Рая. Всички съчувстваха на Мария.
Някои плачеха, дори съдиите ронеха сълзи.
Така е в Испания – ставаш съдия, само ако майка ти е ангел.
Целият свят съчувстваше на Мария.
Обожаваха я от Скарсдейл до Сингапур.
Баща й отърва кожата, било самозащита.
Мария излезе от съда още по-известна,
въпреки че наруши всички правила като влезе в него.
Иди, че ги разбери.
Поставете се на мое място. Желанията на публиката са ваш занаят.
Гледате тези хора и се питате: "Кога ги изтървах?"
Оказва се, че те са по-наясно с връзките с обществеността от вас.
Може би не е възможно да вместите сърцето на зрителя
в каквито и да е класации.
Започвате да си мислите, че все пак Кърк Едуардс
не може да прекосява Ламанша, когато му скимне.
Мария потресе най-много Оскар.
Фактът, че с искреността си за нещо тъй неприятно
тя стана още по-известна, направо шокира Оскар.
Неговите богове се сгромолясаха. Дори Кърк му се видя нестабилен.
След две години бог Едуардс отново бе на крака.
За мен те бяха две чудесни години.
Нощта, в която Кърк се сгромоляса, бе най-ужасната в живота му.
Бяхме в Бевърли Хилс, Калифорния. Вечерта прерасна в голям купон.
Кърк беше домакин и въпреки възраженията ми,
Мария му позволи да използва домът й за партито.
Кърк рядко организира купони, но когато ги прави,
то е най-вече за хора като Алберто Бравано.
Бравано му се отплащаше със същото, когато Кърк ходеше в Южна Америка.
Скоро стана очевидно, че Бравано
се интересува от Мария, а не от таланта й.
С Джери играехме на табла, но не следяхме играта
Мария ни тревожеше – бе прекалено изнервена.
Като че ли не беше сред нас.
А и Кърк, когато не гледаше Мария, гледаше как я зяпа Бравано.
Това не му хареса. Бравано беше, и е, един от най-богатите
в Южна Америка и в света.
Но за разлика от Кърк, той харчеше за удоволствие.
За Оскар, Алберто Бравано беше манна небесна –
той беше по-богат от Кърк и се нуждаеше от човек
за "Връзки с обществеността".
Това е един вид застраховка.
Но вместо живота ви, тя брани доброто ви име.
Закъсняхте, доброто ми име е безнадеждно опетнено.
В живота си съм взел само едно важно решение.
Когато бях на 15, всички искаха да бъда добър за себе си и за тях.
Аз реших да бъда лошо момче, което е добро за себе си.
Да, но светът отесня.
Ако някой изтърве куп пари в някое френско казино, ще го чуят надалеч.
Интересно. И докъде ще стигне шумът от падащите пари?
Ако няма кой да го заглуши,
може да стигне до някои мини в Южна Америка.
Там хората боледуват и живеят в нищета.
Странно как подобни лъжи са стигнали до ушите ви.
Нали ви казах – светът отесня.
Например, ако някой наеме хотел в Кап Д'Антиб за целия сезон
и го използва през последните две седмици на август,
и ако някой не покрие тази информация,
хората в южноамериканските градове може да прочетат за това в пресата.
Тогава съм късметлия, защото притежавам пресата.
Всеки, с печатарска машина в мазето, притежава пресата.
Но и ма закони срещу антидържавната пропаганда.
Човек може ли да си купи правителство?
Ще ви отговоря уклончиво – да.
Лошото при купеното правителство е,
че когато собственикът му обикаля Средиземноморието,
интересите му могат да бъдат застрашени.
Как мислите, Мария би ли дошла с мен на Ривиерата?
Би трябвало, но тя е странна.
Най-добрата реклама за мен е, ако Мария Д'Амата е мой личен гост.
Нали тя е най-голямата придобивка на Кърк Едуардс?
В какъв смисъл?
- Че тя е най-ценното, което има.
Така мислят онези, които не са наясно с нещата.
Хвърли пак двойка шестици и ще гориш на кладата като вещица.
Вече ми дължи 187 000 долара.
Като не приемаш чека ми.
Двойка шестици.
- Олеле!
На предишното парти тази вещица накара принцесата
да се убоде с вретеното и момичето спа сто години.
Това китайска дама ли е?
На китайска дама ли играете?
- Не, на бридж.
Явно съм пияна.
- Не, просто е задушно.
Напротив, пияна съм. Може ли да ви питам нещо?
Разбира се.
- Имате хубава къща.
Благодаря.
- И партито си го бива.
Както и твоите въпроси.
Какво ви кефи? По какво си падате?
- Не разбирам тези въпроси.
Мария Д'Амата, голямата звезда, големият сексидол.
Щом не е Кърк, кой е? Хари?
- Млъкни!
Бравано ли ще намаже, кой?
В киното покорявате всички, а извън него?
Да речем, в тази стая. Изберете си един мъж.
Или се страхувате от мъжете?
- Стига, Шърли, изчезвай.
Тя няма и частица от това, което имам аз!
Ти не би могла да изречеш онова, което има тя.
Сега хващай пътя.
Лъжете ме, че играете карти.
Ела да седнем горе, Мария.
- Искам да поговоря с Хари.
Имаш ли нещо против?
- Нямам, разбира се.
Къде ще ме чакаш?
- Тук. Ще хвърлям двойка шестици.
Помни колко ти дължа и не говори с тези пикльовци,
защото няма да получиш и цент.
- Адски те бива по тънката част.
Все забравям, че не пушиш.
- Звезда, която не пуши.
Мястото ми е в цирка, при... смешните хора.
Клоуните.
Хари, трябва да си вървя у дома.
- Ти си си у дома.
Това е просташката къща, която наех.
Спя на легло под наем, седя на столове под наем,
топля се с печка под наем.
- Тогава си купи собствена къща.
Не мога да си купя, а и работещите не могат да създадат дом.
Ти здравата поработи, засне три филма без почивка.
Може би една промяна ще ти се отрази добре.
Свърших ли ти работа, Хари?
Несъмнено.
Мисля да се върна в Мадрид, да остана там,
където ми е мястото.
- И къде е то?
В калта на улицата.
- Ще можеш ли да останеш в нея?
Вероятно не. Може би мястото ми вече не е там, както не е и там,
където съм сега.
- Къде си сега?
Наполовина изплувала от калта.
- Значи киното не ти свърши работа?
Напротив, то надмина мечтите ми. Беше като съвременна приказка,
в която аз бях Ла Сенисиента.
- Пепеляшка?
Имам рокли, везани със сребро и злато,
каляска, която теглят не четири, а 200 коня.
Хиляди самотни мъже си мечтаят за мен,
майките кръщават рожбите си с моето име,
момичетата мият лицата си със сапуна, който рекламирам.
Мога да имам всичко на света, което може да се вземе под наем.
Ти пропусна много важен герой от приказката.
Пропуснах принцът.
Ни ти ли е хрумвало, че принцът търсел Пепеляшка
не за друго, а само за да й обуе обувката?
Понеже спомена обувката...
Нали го отпрати?
- Върнал се е.
Ти си го повикала!
- Да!
Не ти давам тон в живота, но този е нехранимайко!
Не е по-лош от другите, а и не мога да си наема принц.
Той е зъл и нечистоплътен!
- Кой от мъжете вътре не е такъв?
Ти ми предложи кой от тях да бъде моят принц.
Не всички мъже на света са вътре. Само уплашените деца
търсят спасение в калта, но ти вече не си дете.
Пак подхванахме приказките – Пепеляшка се рови в калта,
но за принца е чиста и спретната.
Всички жени на света сънуват и мечтаят да имат частица от това,
което имаш ти, за да се сдобият с онова, за което копнеят.
Ти също копнееш за него – за мъж, когото понасяш,
когото обичаш, на когото би родила деца,
с когото би делила всичко и би остаряла. Реши най-сетне –
или излизаш от калта или се връщаш в нея.
Би било голяма загуба, ако избереш второто.
Какво ми предлага първото? Алберто Бравано и голяма яхта?
Колкото и да е голяма, тя пак е мръсна!
Не си мисли, че не съм съгласна с това, което каза, Хари.
Просто не мога да изневеря на себе си.
Вечер въздухът в Южна Калифорния е страхотен.
Жалко, че хората не могат да го дишат през деня.
За какво мислиш?
- За нищо. А ти?
Чудя се защо седиш тук сам.
А аз – защо не си вътре. Няма кой да запали цигарата на Кърк.
Може би е крайно време да си купи кибрит.
Аз ли първи разбирам?
- За какво?
"Интернешънъл Кафе Съсайъти" много ще ти хареса –
край на задниците с черни вратовръзки.
От сега нататък ще са задници с бели вратовръзки.
Да не си пил пак?
- Оскар, познаваш ме.
Успя ли да омаеш Бравано?
- Само ми трябва мотив.
Ще направя удара на живота си, ако намеря подходящият мотив.
Елате да видите битката на колосите!
Кърк и Бравано се хванаха за гушите!
Голиат срещу Голиат!
- Размахват юмруци?
Глупости, и двамата са нежни по рождение.
Шампанското ми развърза езика. Всъщност, аз съм откровен.
Признавам това, в което ме обвинявате
и за разлика от вас, при мен няма скрито-покрито.
Вие сте лъжец!
- Повтаряте се.
Пийнете си, приятелю, и кажете какво ви тежи на сърцето.
Но вие никога не пиете, за да не издадете
съкровените си мисли.
- Вие сте лъжец!
Да, но и вие сте лъжец.
Имате всичките ми пороци, плюс още един – лицемерието.
Правите се на такъв, какъвто не сте, уж не правите това, което правите.
А вие нямате един ден трудов стаж!
- Нямам, но и вие нямате.
За да станат 100-те долара 110, трябва да бачкаш.
Докато 100-те милиона неизбежно стават 110.
Аз държа парите си в страната и си плащам данъците!
И аз държа парите си тук, защото е по-безопасно.
Що се отнася до данъците,
правителството ви закриля милионите ви в бонове
и петролни кладенци, докато интелектуалците гладуват!
А вашата въшлива страна? Какви данъци плащате вие?
Всеизвестно е, че навсякъде, с изключение на Великобритания и САЩ,
данъкът общ доход лесно може да се укрие.
Тогава кое ви дава право да ни критикувате?
Моля ви, г-н Едуардс, не критикувам нищо и никого, освен вас.
Критикувам само вашият начин на живот.
Моят начин на живот си ми харесва!
- Тогава защо не сте щастлив?
Хубаво е да си неприлично богат.
- Млъкнете и си вървете там,
откъдето сте дошли!
- Това е недостойно, дори и за вас.
Най-добрият приятел на едно момче, е майка му, а?
За мен беше така.
- Очевидно.
Само не ми е ясно кога конят е сменил майка ви.
Махайте се.
- Няма.
Ще накарам да ви изхвърлят.
- И няма да се противя.
Аз съм страхливец и го признавам, за разлика от вас.
Аз съм егоист и обичам живота, докато вие не го обичате.
Аз харча за удоволствие, което вие приемате за безумие.
Няма да се върна в страната си, защото там не ми харесва.
На вас никъде не ви харесва, затова си стоите тук.
Довиждане, г-н Кърк Едуардс.
Идвате ли с мен?
- Моля?
Сутринта заминавам за Кан. Поканих ви на яхтата и обещахте
по-късно да ми дадете отговор. Сега ви питам открито –
ще си тръгнете ли веднага с мен от тази къща?
Нещо бъркате, тази къща е моя.
- Тогава елате утре сутринта.
Мария! Кажи му, че няма да тръгнеш нито утре, нито когато и да е.
Избра най-неподходящия момент да се правиш на мой господар.
Забранявам ти да отидеш с него! Откажи му.
Бях решила да не ходя, но сега просто се налага.
Утре ще дойда да ви взема.
- Оскар!
Отпрати всички, партито свърши!
- Ето го и твоят мотив.
Този път, Кърк, сам ще си чистиш пепелниците.
Не чу ли какво казах?
- Каза, че партито свърши.
Кажи на всички да си вървят.
- Благодаря за прекрасната вечер.
Пиян ли си, Мълдуун? Предупредих те да не прекаляваш.
Четири години каних гостите ти, молех за услуги,
организирах купоните, чистех мръсотията,
плащах на келнерки, ченгета, журналисти, гости.
Само че сега ти казвам: "Лека нощ, беше супер!",
но трябва да си вървя.
- Уволнен си! На момента!
Не ми звъни, аз ще те търся.
- Браво, г-н Мълдуун!
Ще ми доставите голямо удоволствие, ако сега си тръгнете с мен.
Дадено, сеньор.
Тя няма да направи друг филм.
- Как ще й попречиш?
Няма да я финансираш? В МГМ, Фокс и Парамаунт
ще ми се зарадват, като ги събудя с тази новина.
Години наред ще я влача по съдилищата.
Няма да се снима и ще я унищожа.
- Тя вече е прекалено силна.
Ще унищожа Оскар.
- Той знае прекалено много.
Защо не унищожиш Бравано? Хвърлете милионите едни срещу други,
като два огромни елена, които умират от глад в снега,
защото са си заклещили рогата.
Оставаш ти.
- Не, и аз вече не съм подходящ.
Мърна, ще те откарам вкъщи.
- Познаваме ли се отнякъде?
Може да летим за Лас Вегас.
Ще си взема палтото. Чакай ме в колата.
Хари, ти казваше, че Животът пишел калпави сценарии.
Дори и в твой сценарий бих плиснала чашата в лицето му.
Но вместо това аз си тръгвам с него.
Интересува ли те... как му викаше, мотивът ми?
Много просто – аз съм страхлива курва.
Къде ти е палтото?
- В колата. Къде паркира?
На пътя. Ще минем отзад.
Хари, гледай.
Обувките на Мария.
Пантофките на Пепеляшка.
- Кой живее в барачката, принцът ли?
Братовчедът на Пепеляшка.
- Не разбирам.
Ще ти обясня в колата.
Не й казах, разбира се.
Някои неща просто не се казват на никого.
Ако това щеше да помогне, щях да го изкрещя на улицата
Съдбата вече се беше намесила.
Нито можех да я променя,
нито сълзите ми щяха да отмият и дума от онова, което тя написа.
Ако тоя селяндур ме попита още веднъж дали фотографът
го е щракнал на погребението, ще му кажа истината.
Всъщност, сам съм си виновен – аз го навих да дойде.
Нали съм неговият човек за връзки с обществеността.
Щом хората видят, че върви гологлав след ковчега, ще го обикнат.
Бравано направо легна върху ковчега, за да е сигурен, че ще го снимат.
Той успя да се приближи до Мария, но чак когато тя бе вече мъртва.
И той, и Кърк нямаха успех при нея. Кърк опита всичко възможно,
докато Бравано се сви като бито куче, когато Мария му каза "не".
Дори донякъде беше облекчен. За него по-важно бе хората да си мислят,
че Мария му е любовница, докато това му върши работа.
Бравано предпочиташе снобите да мислят, че има връзка с Мария,
отколкото да има връзка с нея, но тя да е тайна.
Ето това не го разбирах.
Поне аз де, другите може и да го разбират.
С нещата, които не разбирам, може да се напише дебела книга.
Мария, например, така и не я разбирах.
Май никой не я разбираше.
Световният символ на желанието,
показван във всички първокласни киносалони,
имаше първокласни клиенти, готови да я купят,
но тя не се даде да я опаковат и отнесат у дома.
Кълна се в собствения си гроб, че никой не успя да го стори.
Като стана дума за нещата, които не разбирам,
ще спомена феноменът, наречен международен кинофестивал.
Веднъж годишно на Френската ривиера,
на едно от най-красивите крайбрежия на Земята,
се събират кинодейците, както се събират мухи на мед.
Зрелището наистина е неописуемо, все едно обикновените хора
изведнъж са изчезнали от Земята.
На тяхно място са дошли пеперуди, които приличат на хора.
Всички те са щастливи, перманентно.
Някои са щастливи, защото са красиви,
други трябва да са щастливи, защото са богати.
Трети пък са щастливи, защото са кучета.
Не се смейте, в Кан има фризьорски салон за кучета.
Но най-щастливите пеперуди са онези, които живеят така,
все едно никога не са излизали от какавидата.
Бравано, разбира се, си купи хубава какавида.
За целия сезон той си нае едно бъдещо величие.
Името му няма значение.
Но в света на претенциите най-хубаво е да си претендент.
За отбраното общество той бе крал. Жена му бе англичанка,
но не беше благородничка. Заедно те властваха на Ривиерата,
с благословията на Лулу Макгий, притежателка на авторското право.
Тя ръководеше фестивала безплатно,
но някак си винаги помагаше на благодарните богаташи.
Хектор Юбанкс бе лидерът на нашата какавида.
Един ден петролът залял Хектор
и той така не изплувал на повърхността.
Тук беше и г-жа Юбанкс. Тя оползотворяваше надвзетите данъци.
И насред тази фантастична нереалност беше Мария.
Тя бе най-нереална от всичко.
Движеше се сред тези откачалки, които препълваха казината,
плажовете и купоните от Марсилия до Монако,
все едно беше блъскана с новокаин – не изразяваше нито болка,
нито удоволствие, нито интерес. Нищо.
Вие, ако можете, разберете я, аз не мога.
Същата вечер видях Мария за последен път.
Бяхме в едно казино. Вечерята отдавна бе свършила.
Бравано и Юбанкс играеха комар. Мислех, че Мария е с Бравано.
Ние бяхме изчерпали темите за разговор,
съвсем наскоро пихме и коктейлите. А и заедно обядвахме.
Лулу се опитваше да ни въвлече в игра на думи –
непосилна игра за хора, чиито речник не бе от най-богатите.
Много е лесно, ваше височество. Пишете дългата дума отгоре,
а под нея – всички кратки думи, производни на дългата.
Да започнем с "предопределеност".
- Това дума ли е?
П-р-е-д-о-п-р-е-д-е-л-е-н-о-с-т. Синоним е на орисия.
Колко сте начетена, скъпа моя.
Казахте ли нещо, Ваше Величество?
- Искам още шампанско.
Веднага. Оскар!
Още от същото за краля. Какво става оттатък?
Върви му, Алберто печели.
- Крайно време беше.
Снощи онзи грък му взе пари за цяла джунгла в Южна Америка.
Ти се смееш?
- Тази вечер ми е хубаво.
Всички вечери са еднакви.
- Не са.
Какво й е по-различното на тази?
- Сърцето ми бие по-особено.
Все едно ще се случи нещо много хубаво.
Няма да е хубаво. Бесен е. И преди съм го виждал такъв.
Направо полудява.
Нямам думи, за да ти кажа каква си ти! Ти си крадла!
Окраде ме, докато печелех, отне ми късмета.
Ти ми струваш милиони франкове, прокле ме, не само за тази вечер.
Прокле ме още щом те видях за първи път.
Всички ли край себе си проклинаш?
- Защо не го обсъдите насаме?
Остави го, Оскар.
- Ти не си жена.
Не знам какво си, но не си жена.
Нито обичаш, нито позволяваш да те обичат.
Навремето изглеждаше като изискана дама,
сега виждам в теб само тялото на животно.
На мъртво животно!
Платил съм за компанията ти, ще стоиш тук!
Позволете.
Познавате ли този жиголо?
- Да, казва се Винченцо.
Той е граф Торлато-Фаврини и не е жиголо.
Той е по-малко жиголо, отколкото всички на тази маса, г-н Бравано.
За граф е твърде високомерен.
Скъпа Лулу, има графове и графове, също както има крале и крале.
Сред графовете Торлато-Фаврини е крал,
също както аз съм клоун сред кралете.
Чудя се само какво търси той тук, сред такива, като нас.
Шампанското не е достатъчно изстудено.
Алберто, познавате ли маркиз де Бодениер?
Той е от знатен род и...
Тогава я видях за последен път,
известната в цял свят Мария Д'Амата,
която погребвахме като графиня Торлато-Фаврини.
"Ке сара, сара". "Писаното ще се сбъдне".
Това е една стара и глупава италианска поговорка.
Тя е мото на рода ни повече от 450 години.
Родът Торлато-Фаврини отмира
и поговорката си идва точно на мястото.
"Писаното ще се сбъдне".
Удобна сентенция – аз съм такъв, какъвто съм,
правя, каквото ми е писано и затова не съм виновен за нищо.
Глупости, разбира се.
Въпреки това не мога да намеря друг отговор за това как и защо
се срещнахме с Мария, освен, че така ни било писано.
Шофирах, както безброй пъти преди това.
Карах нанякъде.
Карах, за да избягам от безкрайните безсънни нощи
и от следващите ги безсмислени сутрини.
Обаче защо, от всички възможни посоки на света,
тогава реших да прекося италианско-френската граница?
Защо от всички възможни пътища избрах този, който води към мястото
на най-големия парад на вулгарността?
"Ке сара, сара".
Тя ме погледна само веднъж
и разбрах, че ще я помня до края на дните си.
Така срещнах Мария.
Сега се сещам и ми е странно, че никога не сме говорили за това.
Странно е и че си тръгнах с твърдото убеждение,
че просто е неизбежно да се срещнем отново.
Късно онази вечер, от всички възможни казина,
влязох точно в това, в което срещнах отново Мария.
Ти си крадла! Окраде ме, докато печелех, отне ми късмета.
Ти ми струваш милион франкове, прокле ме, не само за тази вечер.
Прокле ме още щом като те видях за първи път.
Всички ли край себе си проклинаш?
- Защо не го обсъдите насаме?
Остави го, Оскар.
- Ти не си жена.
Не знам какво си, но не си жена.
Нито обичаш, нито позволяваш да те обичат.
Навремето изглеждаше като изискана дама.
Сега виждам в теб само тялото на животно.
На мъртво животно!
Платил съм за компанията ти, ще стоиш тук!
Позволете.
От тази недостойна сцена помня само евтиния си героизъм.
Всъщност помня, че Мария не беше учудена да ме види там
и че тръгна с мен без да задава въпроси.
Все едно ме е чакала.
Благодаря, не пуша.
- Как се казвате?
Мария Варгас.
- Испанка ли сте?
Да, но живея и работя в Америка.
- Като развличате хората?
В известен смисъл, но не онзи, който вие имате предвид.
Не знаете какво имам предвид.
- Къде отиваме?
Първо, да си вземете багажа.
- А после?
В Рапало. Знаете ли къде се намира?
- В Италия. Защо Рапало?
Там живея.
- И сте шофирали чак до тук?
Защо?
- За да се върна с вас.
По-добре недейте.
- Аз съм Винченцо Торлато-Фаврини.
Какво правите тук, освен, че сте дошли за мен?
Няма друга причина.
- Ходите ли на кино?
Рядко. Само когато показват някой американски или английски филм.
Значи четете сладникави романи.
- Разбирам накъде биете.
Сега ще ме питате дали употребявам и наркотици.
Казах ви самата истина.
- И не сте ме виждали до сега?
Не.
- Но сте чували за мен.
Не съм.
И сте били път чак от Рапало, за да се върнете с една непозната?
Не, тръгнах, защото се налагаше да тръгна.
Често ми се случва и мога да го обясня,
но няма да е сега и тук.
Кога разбрахте, че ще дойдете за мен?
Когато го разбрахте и вие.
Когато за първи път се видяхме в циганския табун.
Когато се видяхме при казиното, когато ви подадох ръка.
Знаехте го, както и аз.
Нямам много багаж.
Торлато, Фаврини и Торлато-Фаврини. Когато със сестра ми умрем,
може би с тези имена ще кръстят някоя марка автомобил.
"Торлато" и "Фаврини" ще бъдат мънички и бързи коли,
а "Торлато-Фаврини" – лимузини.
Тази е била Беатриче Фаврини.
Странно, изобразили са я с малко момче и меч.
Момчето е синът й, а мечът – съпругът й.
Донесли й го, щом съпругът й загинал в глупавата гражданска война.
И моят съпруг загина в последната война.
Но аз нямам нито дете, нито мечът му. Потопиха корабът му.
Дори не върнаха трупът му.
- Елеонора!
По-добре Винченцо да ви разкаже
за нашия весел прадядо Дебелия Франческо.
Франческо ще почака. Искам да й представя Бенвенуто Торлато.
Приличате на него.
- Благодаря.
Гордея се с приликата и се възхищавам на този джентълмен.
Убили го и го хвърлили в реката.
- Тогава защо му се възхищавате?
Защото е бил пророк. Той е измислил мотото на нашия род.
"Ке сара, сара". Знаел е какво ни чака.
Разбираш, естествено, че искам да се оженя за Мария.
Разбирам.
- Одобряваш ли го?
Каза ли й?
- Още не съм.
Тя чака да й кажеш.
- Когато става дума за брак,
се казва "да й поискаш ръката", а не "кажи й".
Не познавам Мария, но знам, че е влюбена в теб.
Това радва ли те?
- Любовта й ме плаши.
Значи не се радваш.
- Защо, изобщо, ме питаш?
За да ти кажа нещо, което вече знаеш?
Че бракът ти с нея ще бъде глупост и самоубийство?
Ние вече сме мъртви, и то в буквалния смисъл.
Крайно време е родът Торлато-Фаврини да напусне света.
Истината е, че нито сме уникални, нито сме важни за света.
Чудя се как ще ни запомнят.
- Кому е нужно да ни запомнят?
Благородниците, които съществуват само защото са такива, измряха.
Защо?
- Защото светът се промени.
И ние, като динозаврите, не можем да се приспособим.
Може би затова нямам деца.
Може би затова ти...
- Не може да сме стигнали до тук,
за да оставим след нас само портрети на непознати,
които ще висят в туристическите магазинчета,
и ще трупат праха на бъдещето. Ела, Елеонора.
Последната графиня.
Един ден светът ще гледа портретите й, нейните и моите.
Тогава хората ще си мислят: "Колко жалко, че не са оставили
нещо след себе си". Ще ни запомнят.
Защото последната графиня е била кинозвезда?
Не можеш да се ожениш за нея само защото тя е идеален модел
за портрет на последната графиня Торлато-Фаврини!
Мария е жив човек, който е прекалено влюбен в теб.
Поне за миг помисли ли за нея? Помисли ли за другите?
Или те интересува само 14-буквената фамилия с тирета?
Дали съм помислил за другите? Да, Елеонора, помислих.
Помислих за всички други.
Мислих за всички мъже, жени и деца на света.
За целта имах достатъчно време – още от 25 октомври 1942 г.
Това си е доста време, особено когато си самотен,
когато за теб няма ден и нощ, а само дни, които стават мрачни,
щом слънцето залезе.
Когато нямаш за какво да мислиш,
освен за мъжете, жените и децата на света.
Когато нямаш друга работа, освен да мислиш за тях.
И когато няма начин да забравиш, че ти не си един от тях.
Може би наистина съм луд, както ти се изрази,
на тема "14-буквена фамилия с тирета".
Ако по някакъв вълшебен начин портретите на рода ни
можеха да постигнат това, което ние не можем,
нямаше да се захващам с нея.
Всъщност, всичко стана неволно, почти без да разбера.
Права си, за разлика от мен, но аз обичам Мария.
"Булката, която златният дъжд поръси".
Прочетох официалното обявление във вестника преди шест месеца.
Мария Д'Амата се омъжваше за граф Торлато-Фаврини.
Клюкарските рубрики бяха пълни със зловредни слухове,
както става винаги, когато драскачите нямат информация.
Не пожалиха и мен – не съм казвал всичко, което знам.
Донякъде бяха прави – с Мария си пишехме.
Знаех, че принцът най-сетне е открил Пепеляшка.
Оставаше само да пробват пантофката и да живеят дълго и щастливо.
Когато пристигнах в Рим, Мария избираше булчинската си рокля.
Еди?
- Да, шефе!
Търсете подходяща улица, ще се видим в хотела.
Е?
- Е? Как е Джери?
Изпраща ти много поздрави.
Изглеждаш добре.
- Така се и чувствам.
Държа се като 13-годишна.
Не се прави на по-млада, изглеждаш като 14-годишна.
Откъде искаш да започнеш?
- Ами, нямаше начало.
Беше все едно цял живот съм живяла в мрак
и изведнъж е станало светло.
- Също като в приказките.
Още ли си омагьосана? И объркана?
- Не.
Никога не съм била по-наясно със себе си.
Разкажи ми за него.
- Как да ти кажа,
той е хубав и висок, учтив и добър, горд и т. н.
Така описват героите в жълтите списания.
Тогава какво го отличава от героите в жълтата преса?
Това е нещо, което не мога да опиша.
- Опитай.
Казвам ти, че не мога, а ти ми предлагаш да опитам.
Също като в съвместната ни работа.
- И ти се справяше. Опитай.
Опитът ми ще прозвучи глупаво, но може би не и на теб.
Наистина се оказах в приказката за Ла Сенисиента и принцът.
В смисъл?
- В буквалния, дори когато сме сами.
Не разбирам.
Сега вече ще ми се присмееш. Той ми целува ръка.
Естествено, редно е.
- Не се прави на ударен.
Не се правя. Имаш нещо против да ти целува ръка?
Нямам, разбира се. Нали така трябва да се държат с една графиня?
От която и да е приказка. Откога го познаваш?
Почти от шест седмици.
Шест седмици той е край теб, денем и нощем.
Понякога ме държи така и ме гледа в очите.
Сигурна ли си, че те вижда?
- Той вижда повече от всички други,
освен теб, може би.
- Нищо не виждам.
Нали ти казах, че не е като другите?
- Очевидно.
Само че прекалихме с приказките.
Може би ще те шокирам,
но графът също така е и мъж, а графинята също така е и жена.
Ела да се увериш с очите си.
- Не, по-добре ми разкажи.
Не мога, чакат ме.
Чак сега си давам сметка, че не съм бил толкова угрижен,
колкото си мислех, че съм. Обаче ме мъчеше безпокойство.
Госпожата пак закъсня.
- Имате достатъчно време.
Г-н Трили, г-н Доус.
- Приятно ми е.
Продължаваме.
- Е, Хари, какво ще кажеш?
Ще кажа, че след шест месеца статуите в Южна Калифорния
ще бъдат повече от портокаловите дръвчета.
Къде ще я носите?
- Остава си тук,
въпреки че според Мария мястото й е в градината.
Тя настоя да позира босонога.
Нещо смешно ли казах?
- Това си е наша шега,
но е толкова глупава, че не може да се обясни.
Г-н Трили иска да не разсейваме Мария.
Много добре го разбирам –
никак не е лесно да накараш един актьор да стои мирно.
Останете за вечеря, г-н Доус. Ще ни бъде много приятно.
Утре съм на снимки, а нощес ме чака много работа.
И без това закъснях.
- Мария е много щастлива, че сте тук.
Дано поостанете.
- Няма да си тръгвам скоро.
Освен това Мария иска да присъствате на сватбата ни.
Ама вие не знаете ли, че аз ще водя булката?
И наистина я водих.
В параклиса, пълен с непознати, положих ръката на Мария Варгас
в тази на Винченцо, граф Торлато-Фаврини.
Слугите си направиха парти след сватбата.
Не знаех, че при Борджиите купонът тече повече извън,
отколкото в палата.
Както и да е, имаше два купона и доколкото познавах булката,
бих казал, че тя се е озовала на неподходящия.
Акордеонистът е син на градинаря, а баща му свири на китарата.
А Паганини, сладкарят, свири на цигулката.
Навън има повече гости от тук.
- И така си е редно.
Аристократите ще изчезнат, ако станат повече от слугите.
Те се забавляват повече.
- Вярно е.
Мислех, че си щастлив заради мен, Хари.
Ако ти си щастлива, и аз съм щастлив.
Просто си представях сватбата по-различно.
Мислех, че ще танцувам с булката и т. н.
Тогава ела да танцуваме навън, където ни е мястото.
Моето е там, но не и твоето. Вече не е, графиньо.
Винченцо, ще танцуваш ли с мен навън?
С удоволствие, но ще им развалим празненството.
Не очакват ли да се появим?
- Мисля, че точно от това ги е страх.
Нали вече живеем в друга епоха?
- Защо мислиш, че е друга?
Е, време е децата и режисьорите да си лягат.
Ще те изпратя.
- Още веднъж, поздравления.
И за мен.
- И за теб.
Исках да ви кажа нещо. Дано нямате нищо против.
Ще знам дали имам, след като го кажете.
Още от самото начало отношенията ни с Мария са странни.
Не знам какъв й бях – приятел, режисьор, изповедник, аналитик.
За момент и баща на булката.
- По-скоро кръстник,
здраво стъпил на земята.
- Би трябвало да е доволна.
Както знаете, до сега тя живя като в приказка.
Не, не знам.
- До сега не се е влюбвала,
повярвайте ми. Мария е ужасно уязвима.
Емоционална е като дете,
всичките й мечти се свеждат до мечтания принц, в случая, до вас.
Това си е голяма отговорност.
- Не искам Мария да страда.
Изобщо.
- Мислите ли, че аз искам?
Нямам нищо против това, което ми казахте,
само се чудя защо ми го казахте.
- Знам ли.
Заради моето чувство номер шест.
- Номер шест
Поредната наша шега. Лека нощ.
- Лека нощ.
Веднъж или два пъти съм те виждала такъв.
Този поглед се появява, когато героите ти
не се оказват такива, каквито си очаквал да бъдат.
Да не говорим сега по работа.
- Знаеш, че имам предвид себе си.
Няма да е лесно.
- Кога е било лесно?
Успех, графиньо.
- Не ме наричай така.
Забравих как е Пепеляшка на испански.
- Аз не съм.
Заснехме три филма заедно, а не си измислихме прякори.
Кое няма да е лесно?
Де да знаех.
След сватбата я видях само още веднъж.
Всъщност, два пъти. Но втория път тя вече беше мъртва.
Първият път бе точно преди една седмица.
Валя цял ден и цяла нощ, дъждът просто не спря.
Бях в хотела си и нанасях поправки в сценария.
Влез!
Фактът, че си графиня...
- Радваш ли се да ме видиш?
...не ти дава правото да изчезваш и да се появяваш в живота ми
когато ти скимне.
Просто гледах.
- Няма много за гледане.
Това ще го реша аз.
Графинята знае ли, че това е коняк?
- Знае.
Как мина пътуването?
- Имаш предвид медения месец ли?
Както и да е.
- Не искам да наричат
медения ми месец "пътуване".
- През цялото време ли те нямаше?
Колко време мина?
Всяка булка може да ти цитира всичко от първата година до минута.
13 седмици, 3 дни...
7 часа и 12 минути.
Не, не отсъствах през цялото време. От десет седмици сме тук.
Радвам се, че се отби. Сигурно си била наблизо.
Няма защо да се криеш, тук съм само аз.
Срам ме е да те погледна.
Не си дошла в тази буря, за да не ме гледаш, нали?
Аз съм на твоя страна, помниш ли?
Ще ти кажа как аз разбирам нещата.
Жената трябва да е влюбена,
в църквата да се омъжи за онзи, когото обича
и в първата брачна нощ да го чака с пълно с любов сърце.
Цял живот съм те обичала,
затова не можах да се влюбя в друг.
Ти толкова дълго бе нереален за мен
и сега ми е трудно да повярвам, че отново не си мечтая.
Вярно ли е, че ме обичаш?
- Обичам те.
Мария, понякога ни се налага да казваме неща,
за които все още няма измислени думи.
Или поне няма начин да ги кажеш, без те да звучат грозно и болезнено.
Трудно ти е да повярваш, че и сега не мечтаеш за това,
за което си мечтала отдавна. Възможно е отново да мечтаем.
Наистина всичко около нас и с нас бе като в приказка, до сега –
как се запознахме, защо се запознахме.
Как се разбрахме, без въпроси, без изненада.
Как бяхме сигурни, че ще бъдем неразделни.
Може ли да има по-красив сън наяве?
Но, неизбежно, идва моментът на събуждането, дори и за нас.
Моментът да погледнем болката и грозотата,
които отсъстват в мечтите, но присъстват в живота.
За мен е много важно да повярваш на всичко, което ще ти кажа.
Обичам те от все сърце. Вярваш ли ми?
Ти си съпругата, която исках.
Гордея се с теб и искам да те направя щастлива.
Що се отнася до останалото, което трябва да ти кажа,
ще го намериш написано тук.
Не е ли по-добре ти да ми кажеш?
- Не.
Прилича ми на някакъв военен документ.
Написан е на италиански и нищо не разбирам.
"Ке сара, сара". И това е на италиански.
Съдбата нищо не ми спести.
Да, документът е военен –
медицинско заключение от 25 октомври 1942 г.,
издадено от военната болница в Бенгази.
В него подробно се описва как тялото ми бе разкъсано
от една експлозия,
както и уменията, с които лекарите ме позакърпили.
Сега разбираш ли защо е толкова важно за мен
да ми повярваш, че те обичам?
В доклада пише, че единственото непокътнато място от моето тяло,
е било сърцето ми.
То изцяло ти принадлежи.
Това ли е?
Кое?
Нищо.
Докога би могла да издържиш?
- В смисъл?
В буквалния!
- Доколкото мога.
И кой е късметлията? Градинарят, синът му, шофьорът,
кой сега е братовчед на графинята?
- Нямах избор!
Той също! Там е проблемът.
Само заедно можехте да бъдете щастливи.
Животът за пореден път скапа сценария.
Но аз ще го направя щастлив.
- Той ще ти позволи ли
да се върнеш на работа? Скоро ще завърша този сценарий.
Казах, че ще го направя щастлив.
Как ще го направиш щастлив?
С повече от същото, докато те спипа?
- Не искам да се карам с теб.
Тогава защо ми каза?
- Защото изпитах нужда да ти кажа.
Хари, според теб, кое би направило Винченцо щастлив?
Ти, като съвършената последна графиня.
Така ще е само по-малко нещастен. Съкровеното му желание е
нито той, нито сестра му, нито аз да сме последните.
Както кажеш.
- Ще осъществя мечтата му.
Какво имаш предвид?
Че се погрижих...
- Какво?
Какво стана с чувство номер шест, Хари?
Кой знае?
- Знаем само ти и аз.
А бащата?
- Той е без значение.
Бебето ще е мое и на мъжа ми.
- Наистина ли си вярваш?
То ще ощастливи Винченцо.
- Забрави ли за кого си омъжена?
Цитираш реплики от калпави филми!
Съпругът ти не е сладникав герой, а човек, който управлява живота си!
Не, Хари, познавам Винченцо по-добре от теб.
Дано.
За всички ни щеше да бъде много по-лесно,
ако Кърк Едуардс не бе тръгнал да търси ново лице.
Мога ли да помогна с нещо? Кой ще му каже?
Аз, разбира се.
- Кога?
Утре. Няма да ми е лесно.
Представи си, че той не приема нещата като теб? Какво ще правиш?
Каквото правят всички жени – ще родя.
А бащата?
С него всичко приключи. Ще му кажа още тази вечер.
Това, поне, няма да ми е трудно.
Мъртва е, г-н Доус. Той също.
От известно време знаех, че в живота й има друг.
Може и да не го приемете като комплимент,
но вас не ви подозирах, въпреки че тази вечер Мария беше при вас.
Какво ви каза?
Сподели ли нещо?
Говорихме си за доброто старо време.
За опитен сценарист сте прекалено калпав лъжец.
Свържете ме с полицията.
- Мария каза ли нещо, преди да...
Не. Какво би могла да ми каже?
Нищо.
Обажда се граф Торлато-Фаврини. Изпратете някой да ме арестува.
Току-що убих жена си и още един човек.
Вървете си, г-н Доус, извиках полицията.
Не бива да ви виждат тук.
- Ще остана.
Говорите ли испански?
- Много лошо.
Знаете ли как е Пепеляшка на испански?
Сума ти пъти чух тази дума, но все я забравям.
Утре ще е слънчево, шефе.
Да, утре ще поработим.
превод ОРЛИН ВАСИЛЕВ
субтитри НИКЧО