Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E12 - Spoils of War (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt) Свали субтитрите

Stargate Atlantis - Season 1-5 (2004 - 2009) (Season 4/Stargate Atlantis S04E12 - Spoils of War (1080p BluRay x265 HEVC 10bit AAC 5.1 Vertag).srt)
Досега в Старгейт Атлантида:
Имаш Призрачно ДНК.
Баща ми казал на хората, че е дар.
Мога да помагам на хората си като ги предупреждавам, че Призраците идват.
Ако се опитам да установя връзка с ума си...
Малко е безразсъдно, не мислиш ли?
Тейла.
- Всички ще умрете.
Знаете врага ни като репликатори.
Те унищожават човешки светове.
Старата ни антирепликаторска технология
разчиташе на разрушаване на връзките между нанитите.
Ще направим обратното. Вместо да прекъснем връзките,
значително ще увеличим привличането им.
Всяка клетка ще стане невероятно силен нанитски магнит.
Щитовете ни няма да издържат дълго, сър.
Да се надяваме, че няма да се наложи.
Кучи син.
РЈСЃРїСЏ.
Репликаторските кораби престанаха да стрелят.
Планът на хората успя.
- Какво е положението на дартовете?
Наближават репликаторския град.
Масата от репликатори потъва в планетата.
Нямаме много време.
- Не тръгваме без дартовете.
Масата наближава критична гъстота.
Експлозията е необратима.
Командире, трябва да навлезем в хиперпространство.
Не и докато не взема това, за което дойдох.
Дартовете наближават.
Кацнаха.
Рематериализирах товара на дартовете.
Сега вече имаме нужното, за да изпълним мисията си.
Старгейт Атлантида Сезон 4 Епизод 12- Военни трофеи
Субтитри: Insaneboy.
Джо Фланигън
Аманда Тапинг
Рейчъл Лутрел
Джейсън Момоа
и Дейвид Хюлет в ролята на д-р МакКей
По идея на Брад Райт и Робърт Купър
Военни трофеи
Родни, какво има?
- Мина само седмица от битката, но
се очертава доста ясна картина. Вижда се на сензорите.
Призраците са се разделили на няколко групи.
Сега когато репликаторите ги няма, започнаха да се разделят.
Прекалено много призраци и недостатъчно хора.
Според информацията, има няколко различни фракции.
С малко късмет, ще се окажат в една дълга гражданска война,
но това, което ми се стори интересно
е това.
Какво е?
- Старият ни приятел, призракът,
който ми помогна да спася Джини, и който ни намери още кораби.
Откъде знаеш?
- Подкосмичното проследяващо
устройство, което използва. Сигналът е същия.
Защо го е включил?
- Нямам идея.
Можем да приемем, че знае, че наблюдаваме тази честота.
Мислиш, че ни праща съобщение?
- Може би. Виж, както казах,
кошерите, които следим са се обединили в групи, но този е сам.
И доколкото знаем, просто си седи по средата на нищото,
далеч от обитаема планета и почти на час със светлинна скорост
от най-близката врата.
- Какво иска?
РўРѕРІР° Рµ РІСЉРїСЂРѕСЃСЉС‚.
Здрасти.
- Р РѕРЅСЉРЅ.
Искаш да използваш машината ли?
Не. Не очаквах да те видя тук.
Защо не?
- Не трябва ли да си почиваш?
Бременна съм, Ронън, не болна.
А д-р Келър каза, че няма да навреди да се упражнявам.
Всъщност помага.
- Доста си се отдала.
Трябва да остана в добро физическо състояние,
ако искам да съм на нивото на екипа.
Кой е казал, че трябва да си?
Някаква промяна?
Не, все още си седи.
Минаха почти 24 часа.
Корабът му може да е повреден.
- Мислиш, че моли за помощ?
Може би.
- Другите кошери засичат ли сигнала?
Ако е така, не му обръщат внимание. Няма други призраци в района.
Колко далеч е най-близката врата?
- Около час със скачач.
Знам, че сме работили с него и преди и че
ни е помагал преди, но все още си е Призрак.
Не мислим, че му дължим нещо, нали?
Не, разбира се, че не, но това не значи,
че не можем да идем да видим какво е положението.
Тейла.
- Подполковник.
Тъкмо разбрах.
Искам да дойда на мисията.
- Ще се справим.
Джон, разбирам какво правиш,
но те уверявам, не е нужно.
Уменията ми не са намалели.
И все още имам какво да предложа на екипа.
Добре, момчета, да тръгваме. Ще ви чакаме при скачача, сър.
Дори няма да...
Няма отново да водя този разговор.
Все още не сме го водили.
Даже едва сме говорили, откакто ти казах, че съм бременна.
Бяхме малко заети.
- Разбирам защо не искаше
да се присъединя към атаката срещу репликаторите,
но това беше особено положение.
Дори най-простата мисия може да е опасна.
И аз го приемам.
- Мислиш, че е толкова просто?
Все още ли се опитваш да ме предпазиш
или си ядосан, че не ти казах по-рано?
Хората ти ги няма. Бащата на детето ти го няма.
Искаш да идеш там и да им сриташ задници, но не можеш!
И колкото по-скоро го разбереш, толкова по-добре.
Пусни екрана, в обсег сме.
Засякох го, право отпред.
Здраво е надупчен.
- От битката с репликаторите?
Не, засичам остатъчна радиация от оръжията на призраците.
Атакувал ги е друг кошер?
- Така изглежда.
Признаци на живот?
Нищо не засичам.
- Може да спят.
Странно ще е да го правят след атака.
А и обикновено приземяват кораба.
Добре. Не сме дошли до тук, за да се върнем.
Влизам.
Лорн, намерихте ли нещо?
Засега нищо.
Намерихме тела.
Разбрано. Продължаваме търсенето.
Изглежда са се хранили с тях.
Все още засичам проследяващото устройство.
Натам.
Сигналът е по-силен тук.
Не виждам нашия човек. А вие?
РќРµ.
Няма да го намерим.
Мислих, че следим устройството.
- Така е.
Но някой го е извадил от него.
Няма следа от екипажа. Който и да ги е атакувал, изглежда ги е пленил.
Включително и приятеля ни.
- Не го наричай така.
Странно е.
- Тогава как да го наричаме?
Не знам, нека да е... Тод.
Един от колежа. Беше много блед.
Тод е ужасно име.
- Имаш по-добро ли?
Всъщност, да.
- Знаеш ли какво? Забрави.
Подполковник? Какво ще правим сега?
Зависи.
- Това нещо ще лети ли?
Доста е повреден. 30% от кораба е
запечатан и изложен на космоса, но
с малко работа, ще можем да върнем главните системи.
Ясно. Имаме си нов кораб.
Подполковник. Не ви очаквах толкова скоро.
Нямаше битка. Призраците на борда бяха мъртви.
Корабът повреден ли е?
- Поел е няколко удара.
МакКей го поправя, но това е лесната част.
Коя е трудната?
Корабът е обезопасен, няма опасност,
а само ти можеш да го пилотираш.
Дори и в моето състояние?
Добре, може би съм бил малко строг.
Не, прав беше. Просто се опитвам да разбера положението си.
Все още си част от екипа ми.
Дали?
- Винаги си била.
Аз решавам дали ще идеш на мисия.
Приеми или се откажи.
Кога тръгваме?
Намерих тези в скачача.
Благодаря ти, умирам от глад.
Шоколадче с кайсия?
- Ако не го искаш...
Не, не. Става.
Как върви?
- Хипердвигателят вече работи.
Но това няма да помогне, ако не оправя невралния интерфейс.
Какво направи?
- Нищо.
Докосна нещо, нали?
- РќРµ.
Може би малко.
Какво е?
Прилича на карта.
- Благодаря ти, капитан Очевидност.
Разбира се, че е карта.
Въпросът е, карта на какво?
Исках да ти кажа по-рано,
но разбрах малко след като с д- р Келър се върнахме от Нови Атос.
Беше ми трудно.
- Няма нищо. Разбирам.
Сега, при всичко друго, все си мисля че
това дете може да е последното от народа ми.
Все още не го знаем.
- Но разбираш
защо не мога просто да стоя в Атлантида и да бездействам.
Най-добрият ми шанс да науча съдбата им, е да съм с вас.
Как върви?
- Върнал си се.
Успях да накарам интерфейса да общува със системите,
но няма как да го изпробвам, така че има нужда от настройки.
Най-големият проблем засега са оръжията, но мисля, че успях да...
Чакай. Оръжията?
Мислех, че ще са полезни като тръгнем след Призраците.
За какво говориш?
- Разбрах накъде е тръгнал кораба
преди да го атакуват.
- Ние разбрахме.
Да бе. Ти само пусна екран.
- Аз прерових записите на кораба
и намерих препратка към свръхсекретна призрачна база.
Каква база?
- Съжалявам, помислих, че
нивото на несигурност беше упоменато като казах "свръхсекретна".
С други думи - не знае.
- В записите не пишеше. Но каквото
и да е, говорят за него, сякаш е нещо свято.
От това, което разбрах, изиграла е важна роля във войната на
Призраците срещу Древните.
- Ето защо трябва да идем там.
Чакайте малко.
По-бавно. Дори не знаем дали това нещо...
Как го направи?
- Не знам.
Уменията ми са по-силни отпреди.
Не се шегува! Според това навигацията, ускорението
и комуникациите работят.
Тейла?
- РќРµ РјРѕРіР° РґР° РіРѕ РѕР±СЏСЃРЅСЏ.
Щом се свързах с кораба, всичко ми бе достъпно.
Чувствам различните системи.
Можеш ли да го пилотираш?
- РќРµ СЃСЉРј СЃРёРіСѓСЂРЅР°.
Пилотира го и още как.
Добре ли си?
Да, добре съм.
По-лесно е от преди.
Почти без усилие.
Не гледайте мен. Нищо не съм направил.
Координатите за базата са в компютъра.
Мога да ни заведа там.
Не затова те доведох. Ще изчакаме Дедал.
Кошерът, атакувал кораба, е имал достъп до същата информация,
вече има цял ден преднина.
Ако тази база е толкова важна, колкото пише в записите,
мислиш ли, че можем да си позволим да чакаме?
Добре. Доближи ни, но ни дръж извън обсег на сензорите.
Оттам ще сме със скачача.
Как върви?
- Реших да погледна остатъка от
записите, за да видя спомената ли е базата.
И?
- Нищо. Можеш ли да повярваш?
Това нещо е видяло доста. До колкото мога да определя,
не са били на това място от хиляди години.
Защо сега?
- Стигнахме координатите.
Излизам от хиперпространство.
Планетата е отпред. Установих орбита около една от луните,
извън обсега на сензорите.
Добре, към скачача.
Няма нищо, добре съм.
Добре съм.
Ето в каква ситуация не исках да те поставям.
Знам.
Искам някой са остане тук и да пилотира в случай, че загазим.
Разбира се.
- Ще оставя Лорн и хората му.
Късмет.
Засичаш ли нещо?
- Трябва да влезем в обсег...
Сега.
Какво? - Има врата в космоса.
- Сега ли ми го казваш?
Не знаех, записите не бяха леко четиво.
Добре, нещо друго?
- Да.
Засичам енергия на повърхността.
Някаква идея какво е?
- РќРµ.
Има и нещо друго.
Кошер в орбита.
Поне не изпуснахме купона.
Няма стражи.
- Вероятно не очакват гости.
Нека си остане така, а?
- Накъде?
Енергийните показатели са най-силни натам.
Колко голямо е това място?
Не се тревожи. Имам отлично чувство на ориентиране.
Не каза ли, че си се загубил в някаква градина?
Бях на десет! А и бягах от пчела.
Какво, по дяволите, е това?
Царица.
- Добра работа, Шерлок.
Какво прави?
- Нямам идея.
Шепард!
Това е просто отвратително.
Какво е?
- Вижте това.
Имаме си компания!
- Хайде! Давай!
Този е готов.
Сложете го при другите.
Определено ще имам кошмари за това.
Мислиш, че това е някаква ферма на Призраците?
Така изглежда.
- Царицата произвежда генетичен
материал, който бива разпределен през сградата в тези пашкули.
И готово - нов призрак.
Супер.
- Звучи отвратително,
но всъщност има смисъл.
Произлезли са от насекоми, нали?
Това, което не разбирам е, защо тук?
Винаги сме мислили, че това става на кошерите им, но
какво прави това място толкова специално?
Мисля, че имам идея.
Боже мой. Пашкули!
Хиляди пашкули!
Свързах се с конзолата.
Имам схемата на сградата.
Какво?
- Ако това е вярно,
това, което видяхме на повърхността е само върха на сладоледа.
Диаметърът на това нещо се простира с километри.
Има ли други такива зали?
Над сто.
Няма смисъл! Няма как една царица да даде
генетичен материал за всички тези пашкули.
Може да са повече от една.
- Цариците не работят заедно.
Поне не и доколкото знаем.
- Знаем само, че това място има за
цел да създаде някаква армия от призраци, а не можем да го позволим.
Видя колко голямо е. Съмнявам се, че експлозивите ни ще са ефективни.
Ще стреляме от орбита.
На теория може, но има още един кошер там.
Ще ни унищожат преди да завършим работата.
Ами енергийния източник?
- Може би.
Можем да ги изключим за известно време.
Това е начало.
Проблемът е, че засичам всичко около нас.
Ние сме по средата на една огромна машина.
Не знам дали ще мога да намеря източника.
Събудете я.
Какво е станало?
- Справи се добре.
Втората част от войниците са безупречни.
Вече имаме подходящ генетичен шаблон,
с който да предложим към следващата фаза.
Къде е командирът на победения кошер?
В килия.
Завърши нужните настройки.
Трябва да се възстановя.
Доведете ми го.
Знанието му за тази технология е впечатляващо.
Разумно ще е да остане жив.
- Каза, че устройството е готово.
Така е. Просто правим последни настройки
преди да пуснем главното захранване.
Значи вече не ни е нужен,
а аз трябва да се нахраня.
Освен ако ти не си доброволец?
Доведете го!
Мисля, че ще получа наградата си.
Така да бъде.
Шепард. Как ме намерихте?
Проследихме ги.
- Засекли сте сигнала ми.
Не бях сигурен, че ще дойдете.
- За какво са приятелите?
А сега... кажи ни всичко, което знаеш
или ще се окажеш при приятелите си на пода.
Някакви новини?
- Не, не е имало контакт.
Явно можем само да чакаме, а?
Не ми се отдаде възможност да те поздравя.
Страхотно е. Дори не знаех, че се виждаш с някой.
Сестра ми има два деца.
Две момчета, на пет и на седем.
Липсва ми да съм при тях.
Не съм сигурна какво да очаквам.
РќРёРєРѕР№ РЅРёРєРѕРіР° РЅРµ Рµ.
Поне не и при първото.
Но ще се справиш.
Ще си страхотна майка.
Благодаря ти.
Ще ми се и аз да бях толкова сигурна.
Д- р МакКей е прав.
Би било невъзможно една царица да оплоди толкова
много войни наведнъж, освен ако няма изкуствени средства.
За какво говориш?
- Царицата създава няколко война,
всеки бива възпроизведен още хиляда пъти.
Тук ги клонираме.
Ето защо е помогнало във войната с Древните.
Знаехме, че сте били повече, но не знаехме откъде са дошли.
Няма ли вече достатъчно Призраци в галактиката?
Преди няколко седмици, докато се биехте с
Призраците, можеше да има смисъл, но защо сега?
Отговори му.
Не го използвахме по време на войната с репликаторите,
защото не можехме да го захраним.
Енергийните изисквания са огромни.
ZPM-и. Говори за ZPM-и.
Успях да осигуря няколко преди планетата да се взриви.
А тъкмо щеше да ми е гадно, че ще те убием.
Възнамерявах да създада армия, с която да избия другите Призраци,
но бях предаден от един от екипажа си.
Казал е на друг кошер за плановете ми.
Този, повредил кораба ти?
Новините са добри.
За да изключим това място трябва само да вземем онези ZPM-и.
А аз знам къде са. Сигурен съм, че
не сте стигнали до тук, само за да ме спасите,
но би било във ваш интерес.
Хайде.
Натам.
- Ще видим дали е чисто, стой тук.
Едно нещо не разбирам. Когато сте победили
Древните, как сте намерили ZPM-и?
Лантийците бяха силни, но небрежни.
Мислейки, че корабите им са непобедими,
те ги пращаха все по-дълбоко в територията ни,
опитвайки се да ни изкоренят.
Отне ни месеци, но след време успяхме да пленим три от тях,
всеки захранван от ZPM.
След което сте ги донесли тук.
След седмици, армията ни бе стотици пъти първоначалния си размер.
След това войната се обърна в наша полза,
а лантийците не можеха да направят нищо.
Нека урокът по история да остане за по-късно, хайде.
Да.
Открили са, че ме няма!
- Ще бързаме.
Насам!
Хайде!
Боже.
Зашеметили са ме.
- Знаем, Родни. Зашеметиха всички.
Как така се събуждам последен?
РљСЉРґРµ Рµ РўРѕРґ?
- Избяга.
Това е добре, нали? Ще се върне. Все пак ние го спасихме.
Нещо ми казва, че сме сами този път.
Нещо ми казва, че няма да има значение.
Отворете.
Пускате ни, а? Много мило.
Доведете ги.
Командирът на другия кошер избяга,
но ти доведох тези.
Информирайте кошера.
Нека започнат да търсят района за кораб.
Междувременно,
имам няколко въпроса.
Какво има?
- Наближава ни дарт.
Може да е разузнавач. Забелязаха ли ни? - Не знам.
Засичаш ли комуникации между дарта и другия кошер?
РќРµ.
- Все още имаме възможност.
Трябва да го унищожим.
- Шепард е летял с дарт и преди.
Щеше да се обади досега, а не можем да рискуваме да пратим съобщение.
Зареждам оръжия.
Не стреляйте.
- Познавате ли ме?
Да.
- Виждал ли си хората ни?
Да. Ще ви разкажа всичко, но трябва да ме пуснете на борда.
Пленили са ги?
- Видях как ги зашеметиха.
Интересно как ти си се измъкнал.
Извадих късмет. Ако бяха ме пленили, щяха веднага да ме убият.
Как ще ги спасим?
Вече сигурно са ги завели при царицата.
Значи все още има шанс, ако ни заведеш до там.
Не разбирате. Кошерът в орбита е засякъл дарта ми.
Ще започнат да ни търсят.
Единствената ни надежда е да си тръгнем и да се върнем по-късно.
РќРёРєСЉРґРµ РЅСЏРјР° РґР° С…РѕРґРёРј.
- Няма как да им помогнете.
Трябва да го осъзнаете.
- Чакайте.
Има една възможност. Имам идея.
Как намерихте това място?
Не мисля, че преди съм срещала
такова съпротивление от човек.
Упражнявал съм се.
Има по-прост начин.
Кажи ми това, което искам да знам или
ще се нахраня с някой от приятелите ти.
Както искаш.
Ако си гладна, аз ти трябвам.
РўРѕР·Рё!
- Страхотно.
През целия си живот не съм бил избиран пръв,
а сега съдбата решава да възстанови баланса?
Какво има? Царице?
Върнете ги в килията.
Не разбирам.
- Махайте се!
Какво каза тя?
- Не говори с нас.
Поема контрол над ума на царицата.
Невъзможно.
Не бих бил толкова сигурен.
Кой се осмелява да навлезе в ума ми?
Няма значение коя съм.
Има значение само че съм по-силна от теб.
Така ли?
Дори в момента управлявам тялото ти.
Да, имаш сила.
Чувствам я.
Но дори ти не можеш вечно да поддържаш такава концентрация.
Не ми трябва вечно.
Сега се изправи!
Надясно.
Криеш нещо от мен.
Усещам го.
Разбира се.
Сега го чувствам.
Не си сама.
Има друг живот. В теб.
Помага ти.
Махай се!
Няма да ми устоиш дълго!
Обединение, двата ви ума са много силни,
но трябва само да ти отвлека вниманието
за един момент и да стигна до другия.
Една мисъл. Само това трябва,
за да залича съществуването му.
Това беше странно.
- Странно?
Видя ли колко малко оставаше, докато се нахранят с мен?
Не мисля, че беше странно, по-скоро парализиращо
или сковаващо или спиращо сърцето.
- Какво мислиш, че й стана?
Не съм сигурен.
Страхотно. Пак тя.
Ето ви оръжията.
Аз съм, Джон.
Тейла?
- Да.
Отслабваш. Чувствам го.
Тейла?
Тейла, добре ли си?
Трябва да тръгвате, бързо!
Не знам още колко мога да я управлявам.
Хайде, тръгвайте.
- Ще ни каже ли накъде?
Аз малко се заблудих.
- Просто тръгвайте!
Можеш да престанеш. Тръгваме.
Ето го!
Другият живот в теб.
Тейла? Остави я.
- Джон.
РџРѕРјРѕРіРЅРё РјРё!
Тейла!
Да взимаме ZPM-ите и да се махаме.
Само че не знаем къде са, не помниш ли?
Нали взе схемата.
- Нямаше нищо за ZPM-и.
Може да не си търсил достатъчно. Хайде.
Побързай. Има много данни. Ще ми трябва минутка.
Какво беше това?
Закъсняхме.
Започнаха да клонират войните.
- Забрави за това. Намери ZPM-ите.
Ще ми трябва още време! - Родни!
- Има стотици страници на друг език.
Намерили са царицата.
- Добре, имам по-добре идея.
Така ли?
- Да се махаме.
Тейла, добре ли си?
Майор Лорн?
- Какво стана?
Видях ги. Полк. Шепард, Ронън, д-р МакКей.
Измъкнаха ли се?
- Царицата...
Опитваше се да стигне детето ми.
- РЎРїРѕРєРѕР№РЅРѕ. РЈСЃРїРѕРєРѕР№ СЃРµ.
Майоре.
Другият кошер е тръгнал насам.
Намерили са ни.
Няма ли друг изход?
- Искаш друг изход?
Беше трудно да намеря този!
Решавайте бързо. Идват още.
По дяволите.
Да се махаме!
Кошерът ще е тук след секунди. Трябва да тръгваме.
Не и преди да си върнем хората.
Оръжията са ограничени.
Корабът е повреден.
Няма да оцелеем.
- Полк. Шепард скоро ще е тук.
Не го знаеш.
- Видях ги, живи са.
И ще изчакаме колкото е нужно.
Какво е това?
- Другият кошер.
Навлязоха в обхват на оръжията.
Ще се прицелят в хипердвигателя. Ще предотвратят бягството ни.
Не можем да чакаме повече!
Тейла, Лорн, обадете се.
- Полковник, къде сте?
На път. - Побързайте, другият кошер ни намери.
Можете ли да ги задържите?
- Не за дълго.
Наближаваме.
- Разбрано.
Вътре са. - Полк. разрешете да скочим в хиперпространство.
Не, имам друга идея.
- Луд ли си?
Все още трябва да унищожим базата им.
Как? Ако не си забелязал, вече ни атакуват.
Знам! Тейла, задай нов курс.
Командире.
- Какво има?
Получихме спешно съобщение от кошера.
Врагът, тръгнали са към нас.
Мисля, че това ще свърши работа.
Да се махаме.
Какво стана с другия призрак?
- Тод ли?
Не питай.
- Взе дарт.
Или е избягал през вратата като нас или е бил пленен от другия кошер.
Едва ли биха го приели особено добре.
РќРµ.
Говори ли с Келър?
Тъкмо идвам от лазарета. Всичко е наред.
Поне физически.
Какво значи това?
Изложих нероденото си дете на ума на убиец.
Дори преди той да е отворил очите си към света.
РўРѕР№?
Момче е.
Наистина ли?
Нали не искаше Келър да ти казва?
Не беше тя.
Добре.
С право се усъмни в участието ми в мисията.
Преди време щях да дам живота си за теб, Ронън или Родни.
Без дори да се поколебая.
Но вече трябва да мисля за друго.
Разбираемо е.
Нямаш идея колко малко й трябваше,
за да изгаси живота му.
Ако се бе поколебал
дори за момент...
Субтитри: Insaneboy.