Trzecia czesc nocy a.k.a. The Third Part of the Night (1971) Свали субтитрите
Лешек Телешински
ТРЕТАТА ЧАСТ НА НОЩТА
"Първият Ангел затръби, и се появи град и огън, смесени с кръв,"
"и паднаха на земята; и третата част от дърветата изгоря,"
"и всичката зелена трева изгоря."
"Затръби и вторият Ангел,"
"и като че голяма планина, пламнала в огън, се срина в морето;"
"и третата част от морето стана на кръв,"
"и умря третата част от морските твари, които имаха душа;"
"и третата част от корабите загина."
"Затръби и третият Ангел, и от небето падна голяма звезда,"
"горяща като светило,"
"и падна върху третата част на реките и върху водните извори;"
"и третата част от водите стана на пелин,"
"и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили."
"Затръби и четвъртият Ангел, и биде ударена третата част от слънцето,"
"третата част от месечината и третата част от звездите,"
"за да потъмнее третата им част," та третата част на деня,
"както и на нощта, да не свети."
Чуваш ли колко е тихо?
Баща ти имаше право, че тук ще ни е добре и ще е безопасно.
Бързо ще се съвземеш.
Как се случи това?
Беше болен шест седмици.
Наду се до чудовищни размери
после имаше треска и изгуби съзнание.
Когато започна да ходиш пак, дойдохме тук.
Не помниш ли?
Помня.
Обичай ме, Михал.
За всичко, което се случи, не само аз нося отговорност.
Ти си по-голяма от мен, по-зряла. Трябваше по-добре да ме ръководиш.
Лекарят каза, че трябва излизаш на разходка.
Ще ти помогна да се облечеш.
Защо баща ми не дойде тук? Вече съм добре.
Баща ти не разговаря с мен.
Вземи с теб Лукаш.
Виж колко е красив баща ти.
Как си?
Добре.
Татко, аз още не мога да го разбера.
Тя го изостави по жесток начин.
Позволи му да умре.
Дълго време тя не искаше да ми каже, че той "храни".
Господи, който не ни водиш...
Господи, който позволяваш да убиват крехките и събуждаш сляпа омраза...
Господи, който множиш жестокостта и позволяваш хората да се измъчват...
Господи, който плодиш най-злите и слагаш бич в ръцете им...
Господи немилосърдни, нямаш милост над нас.
Михал? Какво правиш тук? Мислихте да стоите месец на село.
Хелена е мъртва, и Лукаш, и майка ми, и къщата ни изгоря.
Как... Как да ти помогна, Михал?
Аз вече няма да "храня". Сега ще имам много време за различни неща.
Ако ме искате, бих искал да ви бъда полезен.
Михал, не е толкова просто.
Това е конспирация, разбираш ли? Заповеди, дисциплина...
Не се бой. Мога да се подчинявам.
Мисля, че дори с нищо така сега няма да се справя, както да се подчинявам.
Да разбирам и да не плача.
Забрави името си,
и това на майка си и баща си, ще носиш псевдоним.
Как искаш да се казваш, Михал?
- Сив или Сляп.
Глух или Куц.
Човекът, пред когото ще бъдеш отговорен, наистина е сляп.
Стой тук.
Олек!
Олек!
Какво... Какво ти се е случило?
Аз... раждам.
Няма никого наоколо. Помогнете ми.
Не, аз не съм от полицията.
Тичай и го спаси.
Живеем тук от десет дни.
Не разбирам защо са го преследвали.
Горещата вода е в кухнята.
Помогни ми.
Лукаш...
Бърза съм, нали?
Аз... не съм готов. Няма да се справя още.
Не ми е още време да ставам баща.
Извинете, аз съм от застрахователната служба.
Хелена!
- Застраховам жилища срещу пожар.
Хелена!
- Тези застраховки са задължителни.
В случай на инцидент, връщаме...
- Хелена!
Може ли да ви покажа...
Чуй, Хелена, този господин твърди, осигурява жилището срещу тифус.
Не, не срещу тифус, срещу пожар.
Не знам дали има застраховка срещу болести.
Единственият пожар, който можеше да запали този дом, изгасна отдавна.
Не трябва да стоиш тук в тъмнината.
Трябва да хапнеш нещо.
Сърбят ме краката.
Извинявам се много, ще тръгвам.
Ще посетя и други жилища в сградата.
Вие от тези застраховки ли живеете?
- Да.
Правите го твърде кротко. Трябва да крещите на хората.
Хелена!
- Защо?
Извинете ме, трябва да му помогна.
Аз му намерих тази работа.
Господи, който ни водиш, кажи ни какво вършим.
Жена ми много прилича на вас.
Но не е жива.
Баща ми ни взе в старата ни къща, защото бях много болен.
Нас означава Хелена, Лукаш и мен.
Оставих ги увити в покривките на леглата, защото беше студено вън.
Но се върнах при тях, когато беше безопасно.
Вижте, никога не съм знаел дали съм важен или не,
дали ще ме вземат за друг или друг за мен.
Хората се движат по орбити, толкова далечни една от друга.
Срещат се толкова рядко...
Понякога посред война, сред кръв и гной.
Извинявайте, можех да ида и да им кажа, че те мен търсят.
Че са хванали мъжа ви по грешка, защото има шлифер като моя.
Но те го раниха и нямаше да пуснат нито него нето мен.
Татко, искам да оставя при теб тези неща.
Мога ли да взема стария ти шлифер?
Вземи го, разбира се.
Ще посвириш ли с мен?
Татко, те бяха убити, нали? Видях, не съм се побъркал.
Убити са и двете, да. Бог да ги прости.
Какво казваш?
- Че са убити.
Майка ти и жена ти.
Нима не искаш да й кажеш името? За нея беше лош баща, лош свекър.
Не мелодраматизирай, скъпи.
Струва ми се, че имам право поне веднъж
в живота си да ти кажа какво мисля за личните ти дела.
Лекомислено ти разруши чуждо щастие.
Дори и да беше мнимо щастие.
Позволи на тази жена да те погълне.
Когато пристигнах и видях как е започнала да те разяжда болестта,
как загиваш... Извинявай, скъпи,
не можех да се насиля да бъда обективен.
Татко, нямах какво да и дам,
освен най-окаяните неща, които трябва да предлагаме.
Какво?
Чувствам, че където и да е тя сега,
жива или мъртва,, тя очаква нещо от мен.
Но тя не е жива.
Това е тайна.
Не можеш да я изкажеш с думи.
Сине, остани с мен.
За какво?
Син и баща...
плът от плътта, кръв от кръвта, казват,
обаче има...
стена, стена, стена.
Вашата молба е нелепа.
Какво заявява и за какво? Кой всъщност е той?
Нито вие, нито аз, нито никой не знае.
За момента трябва да сме щастливи, че вие сте жив.
Въпреки всичко, още мисля за това, което ме помолихте.
Арестуват се толкова ценни хора,
кръв от кръвта на този народ,
а вашият човек е някой маловажен.
Нямаме сили да пъхнем ръка във водовъртежа,
само за да извадим оттам един никой.
Обаче и мен това ме преследва.
Все по-бързо потъваме окончателно,
въртим се... в кръгове, където всичко сякаш е еднакво.
Действие и бездействие, жестокост и безразличие.
Затова не мога да ви отговоря по съвест.
Има нещо неясно. Казахте, че част от нощта сте прекарали в това жилище.
Да.
- Сам?
Да.
Не трябва да се връщате там до следващо нареждане.
Не идвайте и тук.
Чувствам се уморен.
Моля ви, оставете ме на спокойствие.
Ще се опитам да ви дам отговор по-късно.
Две злоти.
Бог да ви благослови.
- Идвам при сестра Клара.
Сестро, мога ли да се видя с майката на Олек?
Много е слаба след вчера.
Снощи беше неспокойна. Повика ме, но не поиска нищо да каже.
После докосна с ръка гърдите си и каза: "Синът ми е мъртъв.".
А какво каза лекарят?
- Лекарите ги взеха преди два месеца.
Били са откарани до близката гора и са били отровени по пътя за там.
Как?
Ауспусите били включени към вътрешността на колите.
Разбираш от техника, сестро.
- Понаучила съм.
А баща ми никога ли не е идвал?
- Никога.
Тази ирационална лудост му се струваше отвратителна.
Живей, братко, ти, който си толкова жив.
Помните ли ме? Аз съм колега на Рижия.
Т. е. на сина ви, Олек.
Изпрати ме тук да ви кажа, че е много зает.
Върви му, но... не толкова, че да ви вземе от тук.
Много го е срам, че трябва да стоите тук.
Поръча да ви кажа, че все мисли за вас.
Помоли ме да ви дам това кръстче.
Какво правиш? Изплаши тази старица.
Не трябва да си толкова груб.
Ходила сте в Гестапо. Защо ви пуснаха два пъти?
Не бях достатъчно силна да ви предам вместо него. Върнах се обратно.
Трябва да сте щастлив, че бях толкова слаба.
Сестро, тя така прилича, така неестествено прилича на Хелена.
Не прилича, Михал, това е халюцинация.
Живях тук, нали?
Когато взеха Ян, мъжа на Хелена,
сестра ми ни даде тук подслон.
Вървете си и никога не се връщайте.
Бият го още повече като мълчи, а мълчи, защото нищо не знае за вас.
Не разбирате ли, че всеки миг, който прекарвам с вас, е грях спрямо него?
Сега знам какво трябва да направя.
Вървете си, моля ви.
Негово ли е детето?
Наше.
- Да, негово...
ваше... и мое.
Защо не дойдохте никога след това?
Не исках да ви безпокоя.
Не сме ние, а само черупка, нещо ужасно, издълбано отвътре.
Защо?
Защото всеки с всеки може да направи всичко. Само плътта е болна
и наоколо...
- Какво?
Милостта, добротата и вярата спират да съществуват когато кръвта е заразена.
Какво остава тогава?
Жестокостта.
Преди войната следвах право,
но когато избухна войната, се оказа, че нямам никаква дарба,
че с нищо не мога да се справя.
Бях щастлив, че получих работата по застраховането.
На колко години сте?
- 22.
Ще загинете, ако някой не ви упъти.
Ще ви дам работа, която ще е най-добра за вас.
И какво ще трябва да правя?
Нищо. Да сте търпелив.
Това го умея. Заедно ли ще работим?
Да. Само че аз ще бъда животновъда.
Когато избухна войната и мъжът ми не умееше нищо.
Опита се да получи работа в пощата. Казах му да започне да "храни".
Преди да се случи това, мислех, че знам какво е любовта.
Какво е любовта?
Не знам.
- Обратното на жестокостта.
Пълно презрение към всичко, което не е любов.
Звучи ужасно.
- Не.
Това е да свалиш бронята, която така или иначе не ни брани.
Да се отдадеш със страх да не бъдеш отхвърлен.
От това боли.
- Докосни сърцето ми.
Не се чувствам възрастен с вас.
Аз не мога да бъда с теб без да страдам.
Мариан! Трябва да ми дадеш писмо с препоръки за твоя животновъд.
Искам да се върна към "храненето". Трябват ми по-добри купони.
Мармалад, хляб и брашно.
- При теб няма за кого.
Братче, сега ти се изповядай пред мен.
Виждал ли си някога чудо?
Искаш да кажеш, че чудеса не стават, нали, Мариан?
Държиш се като... като вятър. Тези два свята са несъизмерими.
Единият отразява другия през огледало, което си ти самият.
Вярата ти е вяра на простак, каквото и да казваш.
Слушай, само ти можеш да ме разбереш.
С това, което сега работя, не мога да издържам никого.
Създал си семейство?
Да. Получих това благоволение.
Знаеш ли как ни заразяват?
Първо се пълнят с кръв, а после я изхвърлят,
бълвайки я в раничките, които по-рано са прогризали,
и смучат докато се наситят.
Не може да продължава така...
Не може.
Трябва да има някакъв закон.
Бог.
Трябва да говорим с Бог.
Трябва някакъв вик да бликне от душата на тази страна, някакъв зов, вълни...
Ако всичко това нищо не означава, а е само история,
само средновековен мрак...
- Престани да говориш, Мариан.
Не означава нищо.
Времето, което ще дойде, ще е време на отчаяние,
ако се утвърдят законите, които сега ни управляват.
Осакатяващо е да си спомниш, че светът някога беше по-добър.
Ще получиш писмо с препоръки и можеш да започнеш пак да "храниш".
До кого идвате?
На първия етаж, до г-жа Вишньовска.
Идвам при вас.
Толкова ли сте зле?
- Да.
Знаете ли колко хора искат тази работа?
Знам.
Лека температура няма да им навреди. Харесва им топлата кръв.
Ще ви дам бележка за доктора.
Току-що прочетох книгата на мъжа ви.
Бих искал да му кажете, че е много хубава.
Хубава е, г-н Михал, и е стара.
На много години.
Мъжът ми е мъртъв.
Виждали ли сте умиращи от тифус?
Извинете.
Ще ви регистрирам като болен.
И сега ще ви направя първата инжекция.
Ще имате треска 24 часа.
Знам.
Другата инжекция е след три дни.
Тогава ще получите истинската ваксина, в лявата.
Благодаря.
Трябват ми още две ваксини. За жена и дете.
Трябва да дойдат тук.
Като на членове на семейство на "хранител" им се полага.
Добре.
Скрийте го бързо. От личния резерв на професора е.
Благодаря.
Моля, впишете господина.
Това е най-хубавата работа, която можеш да намериш, Михал.
Най-добрата. Сега, когато него го няма, мястото му е свободно.
Донесох храна за нея и детето.
Може ли да й я дадеш?
Сложих я в същата стая, в която и ти живя.
Няма друго помещение в дома или в манастира.
Там е сухо и топло и ако я търсят, ще е трудно да я открият там.
Сестро, кажи ми, обясни ми, но не ме заблуждавай,
има ли всичко, което ми се случи някакъв смисъл?
Означава ли нещо? И само аз ли не мога да го схвана?
Знаеш ли от какво умират старите хора?
От глад. От студ, Михал. От липса на храна.
Знаеш ли как умират?
- Сестро, сега имам купони и храна.
Мога да ти дам брашно да се наядеш до насита.
Не, не трябва. Върви си, Михал.
Сестро, в приликата й с Хелена никакъв знак ли не виждаш?
Ти виждаш нещо, което го няма.
Донесъл съм ви малко брашно и картофи.
Трябва сега да ядете много.
Ще се опитам да нося редовно.
Мога да оставям храната пред вратата, ако вие...
Донесох и ваксина.
Докоснахте кръвта ми.
Бях болен. Кръвта ми може да е заразена.
Направих го от страх.
Страх ме е от разпити, от бой, че няма да издържа...
Това, което правят с него.
Ще го пуснат по някое време.
По някое време?
Извинете, но мъжът ви... Бих искал да знам...
Какъв е бил, какво е правил?
Преди войната искаше да стане адвокат. Стана секретар в областния съвет.
Започна да пише. Когато забременях, получи работа тук.
Добра ли?
Позволяваше ни да живеем.
Аз също имах жена и син.
Живеехме тук.
Имам молба към вас.
Ще ми позволите ли малко да подържа детето?
Кой сте вие?
Живяхте при мен.
Давахте ми уроци по литература и аз ви плащах с пари.
Да, спомням си.
- После ви дадох да търгувате малко.
Мизерна работа.
- По-добре от нищо.
Много ми е мъчно, че сте се върнал тук.
Мислех че ви е провървяло повече.
Виждате, килимът е само предмет,
украшение или чифт обувки.
Разбирам, че искате да плащате не с предмети,
а с това, от което сам сте създаден.
А ако не можех да ги проумея, да се защитя?
Искате да разговаряте с Бог на равни начала, а това е невъзможно.
На Бога трябва да се задават безмълвни въпроси.
Донесъл съм ви предсказание...
от вашата библия.
Отбелязал съм го, но ви моля сега да не го четете, а като си тръгна.
Исках да се сбогувам с вас.
- Да се сбогувате?
Да, г-н Михал, заминавам.
- Сега? За къде?
Немците дават на богатите паспорти, за да могат...
тайно да заминат за Швейцария.
Но...
Получих за мен и за майка си купих, но трябва да изоставя всичко това.
Но не това е ужасното, г- Михал, а че трябва да оставя тук сина си.
Промъквам се да го посещавам нощ след нощ.
Исках да поговоря с вас, но ни връхлетя мълчание.
Вижте, аз вярвам, че на края на пътя ми, синът ми ме чака,
така, както вярвам, че вие сигурно ще откриете жената, която обичахте.
Защо още носите маска?
Защото ме е страх да погледна собственото си лице, г- н Михал.
Страх ме е, че вятърът ще ме духне и загаси като свещ
точно в часа на заминаването ми.
Довиждане, г-н Розенкранц.
Нека Бог бъде милостив с вас.
"И яви се на небето голяма поличба -"
"жена, облечена в слънце; под нозете й - месечината,"
"тя беше непразна... и се мъчеше да роди."
"След това се яви друга поличба на небето:"
"ето, голям червен змей със седем глави..."
"опашката му повлече третината от небесните звезди"
"Змеят застана пред жената... кога роди, да изяде детето й."
"И стана война на небето:"
"Михаил и Ангелите му воюваха със змея,"
"И биде свален големият змей, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му."
"И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята"
"на своето място, дето се храни през време, времена..."
" и половин време..." "След това застанах на морския пясък"
Дошла съм до теб...
- Не може да останеш тук.
Трябва да отида там да им помогна.
Ами мъжът ти?
Щеше ли да ме обичаш, ако бях мамила дори ден повече?
Не съм допускал, че любовта може да пламне така неочаквано и с така силно.
Не бях подготвен. Бях, как да го кажа, като студент.
Татко, какво беше детето ми? Мълчаливо или весело?
Когато излизахме с Хелена в града,
той беше твърде малък за да стои по опашки с нас.
Слагах ръката му на облегалката на креслото и казвах: "Чакай".
А когато се връщахме след няколко часа, той стоеше още така.
Замислен... За какво?
Не се безпокой.
А този господин?
Не сме разговаряли за него никога.
Мисля, че това "храненето" го показваше.
Че всъщност без да обича никого, трябваше всеки ден да дава кръв,
за нещо, което най-много ненавиждаше.
По-късно го видях само веднъж.
От прозореца.
Взеха го. Видях. Тълпата ме запрати в стълбището.
Арестуваха. - Кого? Мъжът ти. Ян! Ян!
Той има редовни документи.
- Скъса ги. Видях.
Защо?
- Не знам.
Може би не можеше да понесе, че си го напуснала.
Може да те е обичал, а всичко, което си ми казала за него да е било лъжа.
Трябва да се преместим от тук.
А ти не забравяй, това е наше дете.
Наше. И поемаш работата на "хранител".
Ако искаш детето да остане живо, вземаш работата веднага. Веднага!
Защо той си скъса документите?
Не "хранеше" тогава.
Така се влачеше по улиците,
без работа, гладен сякаш беше полу луд.
И какво?
- Преди войната беше физик.
Очевидно кадърен.
Виж, той я биеше. Гонеше я от къщи.
Беше самотна, нямаше при кого да отиде, освен мен.
Кажи ми, скъпи, кое смяташ, че беше по-важно?
Силата, която тласка тази жена към изпълнение на
своя биологичен животински инстинкт да ражда преди всичко?
Беше ли тази сила по-достойна от това, да жертваш себе си
за човека, който е живял с нея, търпял, мислил, обичал,
нуждаел се от нея и за това избрал смъртта, когато тя го напуснала?
Татко, кажи ми кое е по-важно?
Това, което хората жертват един за друг
или това, което могат да спасят един за друг.
Да спасят? Нищо не може да бъде спасено, Михал.
Светът се е разпаднал, разрушил, изчезнал.
Законите, управляващи този упадък, тези нови закони,
трябва да ги проумееш, да се приспособиш към тях.
Ето защо постъпихте правилно и жестоко.
Всичко. И присъствието на децата ни на света
аз ще мога да го откупя.
Здрасти.
- Привет.
Добър ден.
Добър ден.
10 000, Михал. Те са силни и здрави.
Ще ги храниш по половин час до пълното завършване на цикъла.
После ще бъдат инжектирани с тифусни бацили,
които ще се отглеждат в червата им.
После червата се слагат в специален препарат и се получава ваксината.
Това е най-добрата работа, която можеш да получиш.
Благодарение на документите, които получаваш,
не те грози депортиране, арест и глад.
Това е отвратителна работа.
Другите, които са тук, бяха в твоето положение.
Щяха да загинат, ако не можеха да идват тук.
Какво е това?
Изпражнение на въшки.
Всеки ден проверявам имат ли бактерии.
И дали не са се разболели от кръвта ви.
Не трябва да се чешеш, Мариан. Умират от това.
Някой продава книгите му.
Вчера видях безценни книги в антикварната.
На Ницше, Селин, Спенглер.
- А Конрад нямаше ли?
Късно е да се чете Спенглер.
- Късно е да се чете.
Видях няколко прекрасни богато илюстрирани тома на енциклопедията.
И нямаше купувачи?
- Ще се намерят.
Време е за четене.
Не е така. Книгите се четат за подигравка.
Не съм съгласен. Никога съдбата на не- съществуващи хора не е била по-важна.
Когато Балзак умирал, извикал до леглото си лекарят, който сам създал.
Пруст умирайки, се притеснявал за един от второстепенните си герои.
Драскал с нокти по одеялото корекции.
В часа на смъртта му, това за него било по-важно, отколкото реалността.
Но нито Балзак, нито Пруст са умрели от глад или в лагер.
Никого от тях не са ловили като куче на улицата.
За това нищо, написано от вас няма това величие.
Не трябва да се пише, Михал, трябва да се грижим за деца.
Какво говориш?
Кажи ни стихотворение, Мариан.
Ти, който знаеш как да живееш...
Мое стихотворение. Не мое, на колега.
"Два пъти луната се премени в злато, докато аз в пясъка разпъвам палатка."
"Ревящо дете кърми жена ми с гърди, освен него, два сина и две дъщери..."
"Цялото семейство днес погребах..."
- Стига!
Спрете с този разговор. Ще ги разболеете с дрънкането си.
"Инжекторите" и контрольорите познават отдалече.
Извинете, но днес хапят ужасно, сякаш не са яли от седмици.
Вие сте най-лошите хранители тук.
Чешете се, когато никой не ви гледа и пиете водка.
Губим поне по литър кръв на едно идване.
Моля ви да млъкнете!
При хранене не е разрешено да говорите.
Защото въшките могат да се заразят.
Михал, помниш ли как отведоха професорите?
Няколко десетки човека бяха откарани в камиони.
Къде?
Виждаш ли? Само въшките са важни.
Те ви пазят живота.
Не може да им вредите.
Не може да ги мамите. Те са вашите майки, носещи смърт в червата си.
А вие - дойки на собствените си майки, кърмещи ги със смърт.
Половин час вече мина. Може да свалиш клетките.
Не трябваше да идваш толкова късно.
- Сега ми е добре.
Запъхтян си, целият гориш, лепнеш от пот.
Върнах се на работа. Сестро, мога да заразя всички тук с тифус.
Ваксинирани са.
- Как?
Често от ваксината получават лекарите от града.
А тя?
- Тя ли?
Добре е. Малко по малко започна да забравя за мъжа си.
Сестро, никога не си ми казвала как тя е дошла тук.
Една от сестрите я срещнала да се влачи по улицата.
По коя?
- Не си спомням.
А защо си я сложила в същата стая, в която живеех аз?
Не искаш ли да ми кажеш?
"След това дойде един от седемте Ангели... като ми каза: дойди,"
"ще ти покажа осъждането на голямата блудница, която седи над многото води;
"с нея блудствуваха земните царе,"
"и с виното на блудството й се опиха жителите на земята."
"И ме отнесе духом в пустиня;"
"и видях една жена да седи на червен звяр,"
"който беше пълен с богохулни имена"
"А жената беше облечена в багреница и червено,"
"украсена със злато, драгоценни камъни и бисери;"
"в ръка си държеше златна чаша, пълна..."
"с гнусотии и нечистота от блудството й;"
"и на челото й бе написано името:"
"тайна..."
- Залъгваш ме.
Знаеш, по време на "храненето" се получава силна треска.
Знаеш, че не мога да си отговоря сам.
Разчиташ да забравя, да се унижа,
и да кажа: "Неведоми са пътищата Господни."
Михал, разчитам само да спасиш...
Кого? Нея? Себе си?
Душата си.
Ваксинирахте ли се, както помолих? Много е важно.
Донесох ви още купони.
Какво има?
- Утре ще ви предложат да ви заразят.
Това е по-добра работа, по-постоянна.
- Откъде знаете?
Никога преди не сте го правил.
Беше твърде ужасно за вас.
Какво ви каза сестра ми?
Трябва да го намеря.
Ще го потърся в затвора.
Достатъчно съм силна, за да отида сама.
Не, няма смисъл, докато аз не науча всичко.
Когато ви гледам, ми се струва,
че имам още един шанс да преживея това,
което първия път преживях така лошо и разбрах толкова малко.
Любовта ни свари неподготвени.
Изтече през пръстите ни като вода.
Или може би...
Може би тогава у мен нямаше любов.
Извинявайте.
Страх ме е от тези обстоятелства, които управляват нашите срещи.
Боже! Боже милостиви,
който виждаш, че грешиме от слабост,
Боже, който ни пращаш бича на любовта по време на мор,
Боже, който ни управляваш сляпо,
не ни изоставяй за да не се загубим в твоя гняв.
Не исках да храня заразени въшки.
Боях се, че ще направят с мен това, което направиха с мъжа на Хелена,
че ще стана зъл човек.
Това въшките ли го направиха?
Въшките или липсата на любов между тях?
Какво?
Днес ги храня добре.
Кръвта ми е трескава, а те обичат това.
Опиват се и заспиват в еуфория.
Понеже тази кръв има мехурчета като шампанско... Пени се.
Лукаш, сърдит ли си?
Разбираш ли какво стана?
Това е само за теб. За теб.
Спомням си за вас непрекъснато.
Нас вече ни няма.
Приключваме.
Може да предавате клетките.
Заболял сте от тифус, г-н Михал. Отстранен сте.
В заразното не достигат "инжерктори".
За хранене на заразени въшки плащат по-добре,
дават по-добри купони и постоянно възнаграждение.
Може да отидете там веднага.
И аз ще създам семейство, Михал.
По-добро от твоето, много по-добро.
Много по-добро.
Утре аз ще ги взема в замяна на дажбата ви за месо.
Пълнокръвна съм.
Размножаваме това същото семейство от 1918.
Тези са потомство на тази същата първа размножителна двойка.
Разгледали ли сте ги внимателно? Те са по-тъмни от обикновените.
Преди няколко години жизнеността им спадна,
тогава бяха кръстосани с въшки от Абисиния.
Бил ли сте "инжектор"?
"Налагач", "инжектор", "препаратор".
Тук съм от месец и половина.
Професорът докара тук мъжа ми от Познан, за да го спаси от...
Смъртта.
Ако ги пуснем на свобода, ще загинат от глад.
Отглеждани са в парник, размножават се в епруветки.
Изгубили са това, което хората често губят - инстинкта за самосъхранение.
Между вас и детето ви, те са един вид помпа, черпеща свежа кръв.
Вече нямам дете.
Съжалявам. Мислех, че пак сте създал семейство.
Не ме докосвай. Сега храниш заразени.
Ваксиниран си.
- Погледни си яката, Михал.
Въшката е червена не от кръв, а от заразата, впръскана в нея.
Рикетсия започва да тресе.
Сив! Сив, ще ти призная нещо.
Виж, ако ме хванат, ще издам всички.
Всички! Ще разбия целия институт.
Ще им кажа, че тук се крият учени,
че писатели "хранят", че трябва да ги депортират.
Виж, в моето семейство нищо не ме е подготвило за такава работа.
Моите предци са били мислители, адвокати...
Препараторите трябва да прибавят лапа към червата.
Ваксините трябва да станат още по-лоши, още по-слаби.
Тази ситуация трябва да се доведе докрай,
до максимално напрежение, така че...
никаква следа на послушание и подлост да не остане у нас,
дори ако от това последват арести, мъчения.
Може би... Виж, може би това унищожение
е като мор, изпратен на хората за да осъзнаят значението на живота си.
Братче, ще треперя за теб, ако някой пусне корени в сърцето ти.
Имам една молба към теб.
Довечера да си пред хлебарницата.
Дошъл е някой, който да изпълни смъртна присъда.
В дясната ръка ще носиш вестник.
Иди там вместо мен.
Извинете...
- Не може да разговаряме.
Но аз трябва да знам. Видях, че ви арестуваха.
Скъсахте си документите...
Е, и какво? Учудвате се, че съм жив? Нали?
Избягах.
Но аз...
Не, не си спомням много.
Вие я предизвикахте да ви напусне.
Каза, че тези въшки са ви разяли отвътре.
Но това не може да е така. Трябва да сте бил такъв преди. Трябва да знам.
Защо всичко това ви превърна в камък?
Аз вече не изпитвам вина спрямо вас.
Поздравете Хелена.
Хелена е мъртва. И синът ми.
Съжалявам.
Какво ще желаете?
Чай.
Мъжът ми е на работа в Германия.
В колко часа ви е влакът?
Един сутринта.
Има стая тук. Може би ще поспите?
И без това работя до сутринта.
Не палете осветлението.
Благодаря.
Добър вечер. Имам за препариране.
Здрасти.
- Здрасти.
Сляп, той дойде.
Знаем точно. Горкото момче не е замесено.
Когато го носят пребит в килията пита: "За какво, за какво?".
Споменава често името на жена си, Казва може би "Марта".
Никой мъж няма да издържи на такъв бой.
Вчера беше откаран до болница "Преображение Господне"
и лежи в зала 14.
Може би заповедта, която издадох и извода, до който стигнах,
не могат да бъдат разумно обяснени.
Но мисля, че моята задача е да не губя от поглед
тези всички пътеки, които мен и вас
и всички, които ми се доверяват, могат да изведат от тъмнината.
Така че този невинен, този непотребен...
този подобен на всеки от нас, само че без пистолет,
този червей, именно него да можем да спасим.
Създадохме група за изпълнение на задачата.
Ще има немски униформи, оръжия и кола.
Вие сте единствен сте го виждал.
Моля ви да бъдете тук утре в шест часа сутринта.
Как мога да ви се отблагодаря?
Никак.
Вижте, не ми е безразлично ако отида на военен съд.
Но аз също се губя...
И също не знам. Много ми е... тежко.
Бих искал пред вас и пред всички като вас да се браня.
Сив...
Завиждам ви.
Премебелирах стаята. Харесва ли ви?
Имам новини за вас.
Добри?
- Да. Мъжът ви е в болница.
Знам в коя. Вероятно утре ще го пуснат.
Ще го пуснат?
Да.
Приготвила съм бинтове.
Трябва да ви превържа.
Не, не е необходимо. Чувствам се добре.
Научавам толкова ужасни неща и толкова малко от тях разбирам.
Бих искал двамата да не се загубим в тази гной.
Искаше ли да имаш дете от Ян?
Не.
Да. Не мога да те лъжа. Исках.
Ох, ненавиждам това жилище.
Трябва да сме на съвсем друго място.
Но не мога да ти го осигуря.
Във всеки случай, толкова е трудно да се живее.
Няма да оживеем, ако нямаме за кого.
В такова време не трябва да имаш деца.
Ако любовта е най-важното нещо от всичко,
то най-важният е този, който още го няма на този свят.
Не трябва да идваш тук.
Не трябва да видиш колко много си приличате.
Всичко се случва на същите места, със същите думи.
Не, думите са винаги нови.
Откривам те отново.
- Да, в други, които не са нас.
Сега аз, която си тръгвам от теб, се чувствам помирена с теб.
Сестро...
Сестро, не трябва да ходите там.
- Аз искам.
Защо?
Защото по този начин, братко, поставям въпрос
и едновременно получавам на него отговор.
Заминаха.
Колко е тихо сега.
Трябва да вървя.
- Къде?
Трябва.
- Не отиваш да "храниш". Рано е още.
Трябва да ида до татко, защото...
- Лъжеш.
Ще се върна точно преди "храненето".
- Не, няма да ходиш, няма!
Не мога да закъснявам.
- Не те пускам. След пет минути.
Защо?
- Не знам. Така искам.
Полудя ли?
- Полудявам, полудявам.
Не отивайте там. Внимавайте, има капан.
Татко, къде е шлиферът, който оставих при теб?
Докато си жив, сине, може да идваш тук и да оставяш всичко.
Да добавяш твои към тези ненужни неща.
Събирани са от много поколения,
през пожари, глад, нашествия и войни.
Тези предмети, книги, картини -
това си ти.
Виж, левият ти профил е по майчина и десният по бащина линия.
Докато си жив, можеш да идваш тук винаги.
Татко, изложих те на опасност, оставяйки този шлифер. Извинявай.
Ще се хлъзгаме все по-ниско и по-ниско.
Дядо ти половината си живот прекара на своя земя, слушайки ударите
на въображаем часовник, който отмерваше времето му.
Бяхме кротки в кротко време, а сега...
Нищо не се е променило, татко.
Имаш кръв на палтото си.
Старая се да живея с теб, разбирайки твоите правила.
Татко, никой няма да направи за мен това, което сам трябва да направя.
Там в шлифера ти има револвер.
Бих искал да знаеше какво е когато...
твоето дете кърви.
Но аз това го знам. Знам го много добре.
Не сме нещастни ние, само те.
Посвири с мен.
Не мога.
- Проклинам те.
И нея. И него. Всички вас, които ме изоставяте.
Татко, отведоха и дъщеря ти.
Тези въшки, сине,
разнасяш ги навсякъде.
"Затръби и петият Ангел, и видях звезда, паднала от небето на земята;"
"и даде й се ключът от кладенеца на бездната:"
"И от дима излязоха скакалци по земята,"
"и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпии."
"И им се каза, да не повреждат земната трева, нито някое дърво,"
"а само ония човеци, които нямат Божия печат на челата си."
"В ония дни човеците ще търсят смъртта, ала няма да я намерят;"
"ще поискат да умрат, ала смъртта ще побегне от тях."
"И бидоха освободени четирите Ангела,"
"които бяха и приготвени за часа и деня, за месеца и годината,"
"за да убият третината от човеците."
Ян Новицки
Йежи Голински
Ана Милевска
Михал Груджински
Марек Валчевски
Хана Станкувна
сценарий Мирослав и Анджей Жулавски
режисьор АНДЖЕЙ ЖУЛАВСКИ
оператор Витолд Собочински
музика Анджей Кошински
превод и субтитри vanval
Филмът е обработен от AVS movies®