El espiritu de la colmena a.k.a. The Spirit of the Beehive (1973) Свали субтитрите
ФЕРНАНДО ФЕРНАН ГОМЕС
ТЕРЕСА ХИМПЕРА
АНА ТОРЕНТ и ИСАБЕЛ ТЕЛЕРИЯ
Сценарий АНХЕЛ ФЕРНАНДЕС-САНТОС и ВИКТОР ЕРИСЕ
Музика ЛУИС ДЕ ПАБЛО
Оператор ЛУИС КУАДРАДО
Режисьор ВИКТОР ЕРИСЕ
Имало едно време...
около 1940 година,
някъде из платото на Кастилия...
Киното идва! Киното идва!
Ще паднеш!
Как сте?
- Здравей.
Какво правите тук? Махайте се!
Вижте, филмът!
- Това е филмът! Филмът!
Пуснете ме да мина, Пуснете ме да мина.
Кога ще давате филма? За какво е?
- Филмът ли?
Страхотен е.
- Филм на ужасите?
Това ли е всичко?
- За каубои ли е?
Страхотен филм е!
А индианци ще има ли?
- Страхотен филм!
Страхотен. Най-добрият, показван тук. Дори представа нямате.
Филм - оле!
Тази вечер в общината
от пет часа ще бъде показан
филма "Франкенщайн".
Цена на билетите: една песета за възрастни
и два реала за деца.
А, Томаси, как е?
Надявам се да е хубав този път.
- Чудесен е!
Да не направите пожар, ей, внимавайте с този мангал.
Продуцентите на филма не могат да го представят
без предварително предупреждение.
Това е историята на доктор Франкенщайн...
учен, който се опитал да създаде живо същество,
без да оцени, че това само Бог може да направи.
Една от най-необичайните истории, разказвани някога.
Тя е за най-великите тайни на сътворението:
живота и смъртта.
Подгответе се. Може да бъдете шокирани...
или дори ужасени.
Малко филми са имали по-голямо въздействие по цял свят.
Но аз ви съветвам... да не го приемате твърде сериозно.
Макар нищо да не може да върне щастливите дни, прекарани заедно...
аз се моля Бог да ме дари с радостта да те срещна отново.
За това се моля винаги, откакто ни раздели войната.
Това е молитвата ми и сега, в това далечно място,
където Фернандо, момичетата и аз се опитваме да оцелеем.
Само стените са останали от къщата, която помниш.
Често се чудя какво стана с всичко, които имахме там.
Не го казвам от носталгия...
Трудно е да изпиташ носталгия
след това, което преживяхме през последните няколко години.
Но понякога, когато се огледам
и видя толкова много липси,
толкова разрушени неща и толкова много печал,
нещо ми казва, че покрай това изчезна и способността ни да усещаме живота.
Дори не знам дали това писмо ще стигне до теб.
Новините, които получаваме отвън, са толкова оскъдни и толкова неясни.
Моля те, пиши по-скоро,
за да знам, че си още жив.
Изпращам цялата си любов, Тереса.
Седни. Седни.
Виждате ли? Той разбира!
Вижте!
Тереса?
Тереса!
Тереса!
Милагрос!
Виждала ли си жена ми?
- Мисля, че излезе.
А момичетата?
- Момичетата са на кино.
Има ли нещо за ядене?
- Ще се намери.
Трябва да ядете, когато е редно и да слезете от облаците.
Седнете, докторе.
Малко търпение.
Незабавен резултат ли очаквахте?
Трябва да наблюдавате внимателно вашето създание.
Послушайте ме. Може да бъде опасно.
Опасно? Учудвате ме.
Никога ли не сте искали да рискувате?
Какво ще стане, ако никога не минем отвъд границите на познатото?
Никога ли не сте искали да погледнете отвъд облаците и звездите?
Или да научите какво кара дърветата да растат
и превръща сенките в светлина?
Но ако говорите така, ще ви обявят за луд.
И ако можех да отговоря само на един от тези въпроси -
какво е вечност, например -
нямаше да ме е грижа дали са ме обявили за луд.
Вие сте млад, замаян от успеха си.
Събудете се и вижте реалността.
Демон, чийто мозък...
Трябва да му дадете време да се развие.
Това е идеален мозък, докторе.
Сега мога да го ви кажа. Идва от вашата лаборатория.
Мозъкът, откраднат от лабораторията ми, беше на престъпник!
За дълго ли, татко?
- Не, само ще поправя стената.
Татко, защо не останеш да поиграеш с мен?
Имам работа, дъще.
Поиграй си с котенцето, а?
Довиждане, татко.
- Довиждане и бъди послушна.
Ти кой си? Аз съм Мария.
Ще си поиграеш ли с мен?
Харесват ли ти моите цветя?
Тези за теб, а тези - за мен.
Приличат на лодки.
Виждаш ли как плават?
Приготви се, Мария. Ще проверя покрива и после ще идем до селото.
Исабел...
Той защо я уби?
Защо я уби?
- Тишина! Тишина!
После ще ти кажа.
Франкенщайн!
Със знака на светия кръст ни избави от враговете наши,
Господи, Боже наш.
В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.
Къде скри кибритените клечки?
В чекмеджето.
Исабел!
- Какво?
Кажи ми това, което щеше да ми казваш.
За кое?
- За филма.
Не сега, утре.
Сега! Ти обеща.
Защо чудовището уби момичето и защо после го убиха, а?
Не знаеш. Ти си лъжкиня.
Никого не са убили. И момичето също.
Откъде знаеш? Откъде знаеш, че не са умрели?
Защото във филмите всичко е измислица. Това е трик.
И освен това, аз съм го виждала жив.
Къде?
- На място, което знам,
близо до селото.
Хората не могат да го видят. Той се появява само нощем.
Призрак ли е?
Не, той е дух.
Като духовете, за които разказва дона Лусия?
Да, но духовете нямат тела.
Ето защо не можеш да ги убиеш.
Но във филма той имаше тяло.
Имаше си ръце, крака...
Всичко си имаше.
Това е като костюм, който обличат, когато излизат навън.
Ако се появява само нощем, как можа да говориш с него?
Казах ти, че е дух.
Ако си негова приятелка, ще можеш да говориш с него, когато поискаш.
Просто затвори очи...
и го повикай.
"Аз съм, Ана."
"Аз съм, Ана."
Някой, на когото показах наскоро моя стъклен кошер
с неговото движение като главното зъбчато колело на часовник,
някой, който видя постоянното вълнение върху пчелните пити,
вечната, загадъчната, луда припряност на бавачките край килийките с пилото;
живите мостове и стълби, формирани от работничките, отделящи восък,
нахлуващите спирали на царицата,
безкрайно разнообразните и повтарящи се усилия на рояка,
безмилостния и безполезен труд,
трескавите пристигания и заминавания,
винаги отхвърляния повик за сън, подкопаващ утрешната работа,
последния покой на смъртта,
далече от място, което не търпи нито болести, нито гробове...
Някой, наблюдавал тези неща, след първоначалното учудване,
бързо отвърна очи с изражение на неописуема тъга и ужас.
Две и две е четири. Четири и две е шест.
Шест и две - осем, плюс осем - шестнадесет,
плюс осем - двадесет и четири, плюс осем - тридесет и две.
Да се поклоним на всички светци, да, да, да.
Добре, добре. Прибирете си нещата.
Тишина!
Тишина! Иначе дон Хосе ще се ядоса.
Добро утро, дон Хосе.
- Добро утро, дон Хосе.
Горкият дон Хосе! Кой го е оставил така?
Вие, учителко!
- Да видим... Паулита...
Какво му липсва на дон Хосе?
- Сърце.
Много добре. Сложи му го.
Мари-Кармен, за какво служи сърцето?
Да диша.
Като гледате другите, сте големи умници и се смеете...
С какво дишаме?
- С белите дробове.
Покажи ни ги.
Сложи му белите дробове.
Сложи ги.
Много добре. За какво служи стомахът?
За да усвоява храната.
- Отлично. Сложи го, Паулита.
Много добре. Седни. А сега внимавайте.
Дон Хосе може да ходи. Може да диша.
Може и да яде. Но...
Но все пак нещо... много, много важно...
няма.
Костите? Костите?
- Ушите?
Ана... Много си тиха.
Какво липсва още на дон Хосе?
Очите.
- Тихо, Исабел.
Отговаряй, когато те питам.
Очите.
- Много добре.
Ела и му ги сложи.
Дон Хосе сега може да вижда.
Виждаш ли къщата с кладенеца?
Там ли живее?
- Да.
Искаш ли да отидем?
Добре.
Исабел!
Исабел!
Мама питаше за теб днес следобед.
Искаше да знае къде си била.
Казах й, че си още в училище.
Ходи ли до кладенеца?
Да.
Видя ли го?
Не.
Много ясно. Не те познава.
Татко идва! Татко идва!
Тате, ето една.
Тате, ето още една.
- Идвам.
Лоша е.
- На какво на бас, че е добра?
Не я пипай.
Добра е, нали?
- Ще видим.
Да, това е добра гъба.
- Видя ли!
Кой знае как се казва?
Гълъбка.
- Червена мухоморка.
Не, мухоморките са отровни.
Погледнете внимателно.
Манатарка!
- Много добре.
Може да я познаете по кафявия цвят и по тези къдрави краища.
Татко, някога откъсвал ли си отровна гъба?
Не. Знаеш ли защо?
- Защо?
Защото винаги правя каквото каза дядо ми.
Ако не си сигурен, че гъбата е хубава, не я бери,
защото ако я откъснеш, и е лоша, и я изядеш,
ще е последната ти гъба и последното нещо в живота ти.
Ясно ли ви е?
- На мен, да.
Дядо не си падаше по яденето на гъби,
но обичаше да ги търси,
дори да скита цял ден.
Никога не се изморяваше.
Виждате ли тази планина? Той я наричаше гъбена градина.
Знаете ли защо?
- Защо?
Защото там расте пачи крак. Най-хубавата от всички.
Защо не отидем?
- Прекалено далече е.
И каквито сте хилави - никога няма да стигнем.
Ще идем някой друг ден. Но първо трябва да ми обещаете...
да не казвате нищо на майка си.
Да видим какво имаме тук.
Истински дявол.
- Мирише добре.
Да, когато са млади подлъгват, но старите са друга работа...
Гледайте внимателно, момичета.
Вижте какъв цвят има шапката
и черните ламели.
Не забравяйте, деца: тя е най-лошата от всички.
Най-отровната.
Ако я изядеш, спасение няма. Смъртта е неизбежна.
Фернандо!
Довиждане.
Добър ден, дон Фернандо.
- Добър ден.
Закъсняваме.
Ти ме удари!
- Не, ти!
Стига! Стига! Спрете да буйствате!
Тъпанарка!
- Свиня!
Боже мой! Каква е тази врява?!
Тя започна.
- Стига!
Лъжкиня.
- Хайде, измийте се за училище.
Най-напред намокряш четката.
Добре.
- После натъркваш с нея лицето си.
После я насапунисваш.
И натъркваш лицето си.
Готово. Сега бръсна косъмчетата?
Да, после си слагаш малко одеколон.
Мамо, знаеш ли какво е дух?
Не знаеш, а аз знам.
Духът си е дух.
- А те добри ли са или лоши?
С добрите момичета са много добри, но с лошите те са много, много лоши.
Но ти си добра винаги, нали?
Дай една целувка.
Идва!
Ана!
"Сега няма ни злоба, ни омраза, няма дори страх от промени.
Само чувствам жажда, жажда, сам не зная за какво.
Реки на живота, къде се дянахте? Въздух, липсва ми въздух.
Какво виждате в тъмнината, което ви кара да треперите тихо?
Не виждам, а само се взирам като слепец право в слънцето.
Ще падна там, където падналите никога не стават."
На моя... скъп...
"мизантроп".
Ела.
Ела тук...
Какво ти е?
Исабел!
Исабел! Хайде, ставай. Престани да си играеш.
Исабел! Вече не е тук. Отиде си.
Исабел!
Исабел.
Исабел, кажи ми какво се случи.
Милагрос!
Милагрос!
Внимавайте, ще се изгорите.
- Исабел, къде си?
Внимавай, Ракел!
Подхвърли това клонче.
Още! Ето така!
Ана.
Какво правиш тук, дете? Хайде, ела с мен.
Да вървим вкъщи. Баща ти се върна.
Хайде, да вървим. Да вървим, Ана.
Къде беше?
Ана... Къде беше?
Вземи.
Добър ден.
Влезте, влезте.
Може ли?
- Влезте.
Той е тук.
- Сега идвам.
Добър ден.
- Добър ден.
Ана.
Ана, ела тук!
Ана!
Ана!
Ана!
Ана!
Ана!
Ана!
Ана!
Връщайте се, връщайте се!
Ана.
Ана, какво е станало?
Мигел, кажи ми как е тя?
- Добре. Още е малко слаба.
Едва спи. Не яде, не говори.
Светлината я дразни.
Гледа ни, но не ни познава.
Сякаш не съществуваме.
Тереса, Ана... е още много малко дете.
Под въздействие е на много силно преживяване.
Но ще го преодолее.
Наистина ли, Мигел?
Малко по малко... ще започне да го забравя.
Тереса, важното е, че дъщеря ти е жива.
Жива!
Заспала е. Дон Мигел, заспала е.
Давайте й тези лекарства. Написал съм дозите.
Да, господине. Веднага отивам в аптеката.
Трябва да хапне. Нещо леко за смилане. Бульон без много мазнина.
Варено яйце...
И ти, Тереса, трябва да починеш, както и тя.
Ако се случи нещо, изпратете Милагрос. Ще дойда веднага.
Добре, Мигел.
Ана...
Някой, на когото показвах наскоро моя стъклен кошер
с неговото движение като главното зъбчато колело на часовник;
някой, който видя постоянното вълнение върху пчелните пити,
вечната, загадъчната, луда припряност на бавачките край килийките с пилото;
живите мостове и стълби, формирани от работничките, отделящи восък,
безкрайните спирали...
Ако си негова приятелка, ще можеш да говориш с него, когато поискаш.
Просто затвори очи и го повикай.
Аз съм, Ана.
Аз съм, Ана.
КРАЙ
Превод и субтитри vanval