Wings - Season 4 (1990) (Wings (1990) - S04E12 - What the Cabbie Saw (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
12:15.
- Имам обиколка. Закъснявам.
Какво гледате?
- Имаше мигла...
Мислите ли, че го смятам за сладко? Че ми дава трепети?
Че ме кара да ви желая?
- Има ли верен отговор?
Нека ви кажа нещо и на двамата. Грубо и незряло е. Престанете!
Ясна ли съм?
- Да, права си.
Все пак това са 90-те. Прекалихме.
Съжалявам. Няма да се повтори.
Заповядай. Две яйца, бекон и тост. Още нещо?
Онзи мъж.
- Ако беше толкова лесно,
нямаше да съм още необвързана.
- Не, не разбираш. Онзи мъж...
Зад мен. Не гледайте. Не...
Тук не можем да говорим. Бързо, в офиса на Джо.
Веднага!
След зелената карта стана много наперен.
Вече не чукате ли?
Джо, пак ли си играеш с косата?
Не забравяй какво ти каза фризьора. Гаранцията пада,
ако решеш срещу косъма.
Какво правите всички тук?
- Помните ли вчера като ви казах,
че станах свидетел на обир в магазина за бижута?
Само за това говореше.
- Извинявай, че онова с всички мъже
са или женени или гейове омръзна.
Антонио, крадецът.
- Да.
Онзи с коженото яке... Той беше.
Онзи ли?
- Шегуваш ли се?
Продадох му билет за Бостън. Това прави ли ме съучастник?
Убеден ли си, че е той?
- От къде можех да зная?
Да. Видях го да бяга от магазина. Видях му оръжието и лицето,
когато свали маската.
- Прекалено съм стара за затвора.
Ще се обадя в полицията.
- Страхотно. Искаш да ме изпееш...
За крадеца, Фей.
- Знаех, че има нещо около него.
Гледаше ме по зловещ начин.
Както когато те гледат,
когато имаш гурел на окото ли?
Не точно...
Защо, гурел ли имам?
Добре. Благодаря, г-н полицай. Да, благодаря.
Какво каза?
- Каза, че идват и да го държим тук.
Фей вече обяви полета.
- Ще кажа, че ще се забави.
Не буди подозрения. Кажи, че...
- Знам си работата.
Мисля, че ще мога да се справя.
Моля за вашето внимание. С огромно съжаление, Сандпайпър ви съобщава,
че ще има забавяне на полет 19 за Бостън поради дупка в крилото.
За Бога! Дупка в крилото?
Но дупката е малка.
Джо, знаеше ли за това?
- Лоуел, няма дупки по самолета.
Знам. Кой да предположи, че Фей е добра в импровизациите?
Мъжът отива при Рой.
- Сега е полетът му за Ню Йорк.
Ще се обадя да му кажа какво става.
- Браво, Фей.
Защо не му каза, че самолетът е пленен от извънземни от Юпитер?
Не исках да изплаша Лоуел.
Добре, кое е толкова важно?
Рой, Антонио е видял онзи мъж да обира магазина за бижута.
Мъжът с оръжието?
- Да. Обяви забавяне в полета,
докато дойде полицията.
- Полудяхте ли? Не се пречи
на свободата на въоръжен престъпник. Направо ми сложете мишена.
Спокойно, Рой. Сигурно си уплашен. Излизай да обявиш забавяне,
или ще ти откъсна лицето.
Добре, излизам да чакам полицията. Вие излезте и се дръжте нормално.
Аз ще изчакам тук. Смятайте го,
че съм в моя програма за защита на свидетели.
Молим за вашето внимание. Полет 23 на Еъромас за Ню Йорк ще...
Полет 23 на Еъромас за Ню Йорк ще има малко забавяне.
Страхотно.
Хей, как да хвана ферибота?
Значи излизате от летището...
- Поемате първата в ляво...
Две мили до кръговото...
- Като стигнете моста...
Поемате на запад.
- Оставете. Сам ще се оправя!
Знаете ли? Фериботът вече тръгна, а следващият е след няколко часа.
По-добре останете и изчакайте полета. Ето какво.
Защо не седнете и не се успокоите. Всеки със забавен полет...
получава безплатен домашен пай.
На вас ли говорех? Сядайте си обратно на местата!
Ето онзи човек.
- Добре.
Ти, с коженото яке. Ръцете така, че да ги виждам.
Проблем ли има?
- Отдалечи се от пая.
Този арест беше малко разочароващ. Не беше като моя.
Почакай. Била си арестувана?
- Не се гордея с това.
Беше на антивоенния митинг в Сан Франциско през 1966.
Не си казвала, че си протестант.
- Не бях. Бях купувач.
Сблъсках се с Аби Хофман. Нарече ме фашистка свиня и го набих.
Цяла седмица кокалчетата ми миришеха на марихуана.
Не мога да повярвам, че детективът още разпитва Антонио.
Заклевам се, че съм го виждал.
- Да, изглежда познат.
Лоуел, познаваш ли онзи ето там?
- Да видим...
Това трябва да е... Антонио.
Сетих се! От гимназията!
Онзи, който затваряхме в женската съблекалня гол по шапка за баня.
Хауърд Краули? Хауърд "Пропускът" е ченге?
Явно от полицията в Нантъкет им трябва човек за прожектора.
Не мога да повярвам.
- Ще се видим на сутринта в съда.
Да, ще дойда.
- Добре. Благодаря за помощта.
Джо, Браян.
- Как си, Хауърд?
Познавате ли се?
- Да. За последно ги видях,
когато ме заключиха гол в женската съблекалня.
Държахме се глупаво.
- Спокойно. Беше отдавна.
Да.
Странно нещо е съдбата. Не се брои, когато имаш надмощие.
Бих могъл да ви отведа за щателно претърсване на голо,
да ви хвърля в изтрезвителното и да ви подложа на рутинна проверка.
Ще се видим на годишната сбирка.
- Повече го харесвах...
с тиксо на очилата и главата в тоалетната.
Съд? Нали няма да свидетелстваш?
- Напротив.
Трябва. Само аз го видях.
Да не си глупак? Полудя ли? Ако го вкараш в затвора,
той ще вдига тежести и ще мисли за отмъщение.
Казвам ти, не се замесвай.
Не му позволявай да те сплаши. Постъпваш правилно.
Така ли мислите?
- Да, не може да те нарани.
Прави сте. Това не е Сицилия, където си държите затворена устата.
Тук е Америка, където изпълнявате гражданския си дълг.
Защо не отидох в Австралия, където не им пука какво правиш?
Сигурен ли си, че ще се оправиш?
- Да, не се тревожи.
Приятно изкарване.
Къде отиваш?
- Предпочитам да не казвам.
Хайде де.
- Отивам на гинеколог.
Добре. Аз пък ще вечерям с мама.
С нещо да ви помогна?
- За Бога. Дай ми чаша вода.
Искате ли сандвич към нея?
- Не.
Какво ще кажете за супа?
- Не!
Картофки?
- Вода. Имам хапчета за пиене.
На празен стомах?
- Добре.
Грилован сандвич със сирене.
- Нещо за пиене?
Антонио, как мина в съда?
- Пуснаха крадеца.
Какво? Шегуваш се.
- Споменаха незаконни доказателства.
Изпълних моята част. Изправих се, посочих го, а те го пуснаха!
А през цялото време Фредерик Уотс... Така се казва.
Гледаше ме с убийствен поглед.
Няма за какво да се тревожиш.
- Сигурно вече е заминал.
Не е задължително. Учех криминална психология.
Според учебника за поведение,
престъпниците често мислят за отмъщение.
Например случая с Джак Ърл Морли,
недоволният пощальон от Оукли, Оклахома.
Колега го издал, че краде марки. Морли го намерил на другия край
и го нарязал на малки парчета.
Накрая за финал, изпратил парчетата на своя началник.
С платена доставка.
Вижте, имам полет. Антонио, направи ми услуга.
Успокой се. Става ли? За онзи ти си незначителен.
Муха, комар, прашинка. Ти си нищо.
Дори си по-малко и от това. Помисли. Кажи дали се чувстваш по-добре.
Джо е прав. Аз съм нищо.
- Да.
Аз съм мръсотия полепнала по обувката му.
Просто понякога се разстройвам.
- Напрегнат си. Само се успокой.
Ето какво. Прибери се. Налей си нещо. Вземи си вана...
И целуни задника си за сбогом!
Добре!
Стига. Минава 1.
Спри! Кой е?
- Антонио.
Бързо, отвори.
Страх ме е да съм сам. Не знаех къде да отида.
Добре, седни. Спокойно. Какво има?
- Сега какво има?
Фредерик Уотс, мъжът от летището ме следи.
Какво? Сигурен ли си?
- Да!
Цяла вечер ме тормози като обикаля къщата с колата си.
Виж, Антонио. 1 сутринта е. Трябва ми почивка.
Ако искаш, остани да спиш на дивана, но знай, че всичко е в главата ти.
Какво беше това?
- Кола.
Неговата кола.
- Човече!
Довел си го при нас!
- Загаси светлините!
Можеше да използваш копчето.
Ето го отново! Бял седан.
Той е. Знам го!
- Видях го. Малко прилича на него.
Това е лудост.
- Може би не е. Може да е той.
На задънена улица сме, а има трафик?
- Ще се успокоите ли,
ако се обадя в полицията?
- Плюя на полицията.
Това беше отвратително. Прави го у вас.
Антонио знае какво да прави.
- Недей!
Антонио, от къде имаш оръжие?
- Заех го от колега.
Разкарай го! Не знаеш как се ползва.
- Знам. Например...
Така сваляш предпазителя.
- Дай ми го. Страх те е от Уотс
а сам ще се убиеш.
- Видяхте ли? Ето го отново!
Същата кола. Същата бяла кола.
Не знам какво чакаме.
Лоуел, прозорецът се отваря.
Добре, нещастник! Не си достатъчно тежък,
за да свалиш Лоуел Матер.
- Лоуел, това оръжие е антика.
Просто декорация.
- Добре беше да го знам,
преди да си крещя името.
Това е той.
- Не ставай глупав.
Уверява се, че съм тук, за да дойде и да ни убие.
Я, стига. Ало?
Опитай да се обадиш сега!
Не беше нужно да го чупиш. Можеше просто да го изключиш от тук.
Това е лудост. Тук сме лесни мишени.
Ще проверя къщата.
- Не виждам никой отвън.
Може да е приключил за днес.
Няма го. Тръгна си.
Това не ми харесва. Тихо е. Прекалено тихо е.
Млъквай.
Сега е наистина тихо.
Четири човека, сами в страшна къща,
преследвани от побъркан убиец.
Добави Джейми Лий Къртис и няколко резачки и ще стане добър филм.
Бих гледал филм за нас. Само ако Гари Бюси ме играе,
а Мари Ретон играе дръзката ми приятелка Вероника.
Каква дръзка приятелка?
- Прекарай няколко дена сам,
по ремонти, да видим дали няма да имаш въображаеми приятели.
Мисля си, че актьор като Боб Де Ниро може да улови мрачния интензитет
на Браян Хакет.
- Аз си мисля за Боб Денвър.
От кого искаш да бъдеш игран, Джо?
- На бас, че ще каже Том Круз.
Какво лошо има в това? Ще свърши добра работа.
Без да споменаваме плейбека ти по бельо пред огледалото.
Това е той. Видях бяла кола по алеята.
Почакай малко. Що за убиец ще звъни.
Пица.
- Не сме поръчвали пица!
Уотс ли те изпраща?
Говори, пицарче! Не ме карай да използвам оръжие.
Оръжие? Извинете. Обикалях, докато намеря адреса.
Опитах да ви звънна за упътване...
- Ето какво мисля за теб и пицата ти!
Добре, успокой се! Ако наистина си доставчик,
какво правиш тук?
- Търся...
Лоуел Матер.
Явно сега ще трябва да я споделя?
Антонио, това ти е петото кафе.
- Знам. Вчера така и не заспах.
Аз успях. Отново сънувах майка ми и Уилт Чембърлейн,
да карат голф количка.
Бъни казваше, че е нещо сексуално, но за нея всичко беше такова.
Момчета, из целия град се говори как сте тормозили вчера доставчика.
Довечера се заключете. Пълнолуние е. Резервното захранване няма да работи.
Джо, ето чек за щетите от вчера.
Отново е тук, нали?
- Вече става откачено.
Ще отида да разбера какво става.
- Недей...
Спирам да се крия. Ще бъда мъж. Време е Антонио Скарпачи...
да застане срещу него и да му каже да го остави намира.
Дано последното не е от кафето.
Слушай, господине!
- Какво?
Не на мен тия, Уотс. Уморих се да бъда гонен като някое животно.
Ако искаш да ме убиеш, давай. Ако искаш да се бием, давай!
Ако не искаш нищо от това, отлично!
Каквото и да си намислил, давай!
Кой си ти?
- Много добре знаеш.
Не, не знам.
- Кой би си помислил, Антонио?
Напразно се тревожеше. Дори не помни, че ти го предаде на полицията.
Вярно. Ти си онзи от съда.
За малко да ми лепнеш 15 години.
- Беше грешка. Вижте...
Не знам какво ме прихвана. Аз съм таксиджия, работещ на летището.
Моля ви, не ме наранявайте.
- Тук ли работиш?
Да, нали затова постоянно идвате?
- Не, заради русата сервитьорка,
която работи на бюфета.
- Идваш заради Хелън?
Онзи ден ми даде безплатен пай и не спрях да мисля за нея.
Постоянно идвам, за да събера смелост да я поканя на среща.
Е, довиждане.
- Почакай.
След като я познаваш, можеш да ме представиш.
И защо да го правя?
- Защото си ми длъжник.
Хелън, ела да се запознаеш с един мой приятел.
Превод: -=GrInD=-