JFK (1991) Свали субтитрите
вместо да протестираме." Ела Уилър Уилкокс
Повече не може да рискуваме с импровизации защитата на страната.
Трябва да създадем постоянни въоръжени сили в големи мащаби.
Ето защо 3,5 млн. мъже и жени ще бъдат ангажирани в отбраната.
ДЖЕЙ ЕФ КЕЙ
Януари 1961 г.
Последното обръщение на президента Дуайт Айзенхауер към нацията.
Връзката между армията и военната индустрия
е нещо ново за нас, американците.
Цялото влияние – икономическо, политическо, дори духовно,
се усеща във всеки град, във всеки щат,
във всеки държавен кабинет.
Ние категорично трябва да се пазим, пряко или косвено,
от лошото влияние на военнопромишления комплекс.
Не бива да допускаме тази тежест
да застрашава свободата и демократичните процеси.
Ноември 1960 г.
Сенатор Джон Фицджералд Кенеди от Масачузетс
печели едни от най-оспорваните избори в историята на САЩ
срещу вицепрезидента Ричард Никсън с малко повече от 100 000 гласа.
Заедно с красивата си и елегантна съпруга Жаклин Бувие
Кенеди е символ на свободата от 60-те години
и олицетворява промяната в американското общество.
"Всички хора са родени равни."
"Ще посветя всичките си усилия на каузата светът да бъде свободен.
Днес с гордост заявявам: "Аз съм берлинчанин!"
Той наследява тайната война срещу режима на Кастро в Куба.
Война, водена от ЦРУ и разгневени кубински изгнаници.
Кастро е успешен революционер,
който заплашва американските бизнес интереси в Латинска Америка.
Войната достига своята кулминация с операцията в "Залива на прасетата"
през април 1961 г.,
когато Кенеди отказва въздушна подкрепа за кубинската бригада.
Той лично поема отговорността за провала на операцията
и обвинява ЦРУ, че са го излъгали и манипулирали,
за да даде заповед за нападение над Куба.
През октомври 1962 г. светът е на прага на ядрена война,
когато Кенеди налага ембарго на Куба,
след като обявява присъствието на съветски ядрени ракети
на 170 км от американския бряг.
Съветски ядрени подводници се насочват към Куба,
но в последния момент се връщат обратно. Светът си отдъхва.
Във Вашингтон се носят слухове, че Кенеди е сключил споразумение
с руския премиер Хрушчов
да не напада Куба, ако руснаците изтеглят ракетите си.
Следват подозренията, че Кенеди е бил плах с комунистите.
Той попада в сложна ситуация в Лаос и във Виетнам.
Там определено ни е трудно.
Ако правителството не положи усилия да получи подкрепа,
не мисля, че можем да спечелим войната.
Войната е тяхна. Или печелят, или губят.
По-рано през това съдбовно лято
Кенеди произнася реч в Американския университет във Вашингтон.
За какъв мир говоря? Какъв мир искаме? Не мир "по американски",
наложен на света с американската военна машина.
Трябва да преразгледаме отношението си към СССР.
Нашето основание е, че всички сме жители
на тази малка планета. Дишаме един въздух.
Всички мислим за бъдещето на децата си. И всички сме смъртни.
Шибани копелета!
Не ме оставяйте тук!
Отидоха в Далас.
В петък.
Ще убият...
... Кенеди.
Обадете се на някого. Спрете ги.
Те изобщо не се шегуват.
Упоена е с нещо. Така е, откакто я докараха.
Помогнете! Моля ви!
Далас 22 ноември 1963 г.
Оператор РОБЪРТ РИЧАРДСЪН
По книгата "По следите на убийците" от ДЖИМ ГАРИСЪН
и "Кръстосан огън: Заговорът, който уби Кенеди" от ДЖИМ МАРС
Сценарий ОЛИВЪР СТОУН и ЗАКАРИ СКЛАР
Търсен за измяна
Режисьор ОЛИВЪР СТОУН
Това са новините на Си Би Ес.
В Далас, Тексас, са били изстреляни три изстрела
срещу кортежа на президента Кенеди в центъра на Далас.
По първоначална информация президентът Кенеди е сериозно ранен.
Ню Орлиънс
Кабинет на областния прокурор
Какво има, Лу?
Президентът е прострелян. В Далас, преди 5 минути.
О, не!
Колко е зле?
Засега нищо не казват, но смятат, че е в главата.
Да вървим. В "Наполеон" има телевизор.
Намерени са три куршума. Губернатор Конъли също е ранен.
Президентът е закаран в болница "Паркланд".
Куршумът е преминал през гърлото и е излязъл отзад,
но засега няма потвърждение. Направено му е кръвопреливане.
Свещеник му е дал последно причастие.
До края на деня ще го арестуват. – Все още има шанс. Дръж се, Джак.
От Далас, Тексас, получаваме официална информация,
че президентът Кенеди е починал в 13 ч. централно време,
в 14 ч. източно време, преди около 38 минути.
Вицепрезидентът Джонсън е напуснал болницата.
Вероятно скоро ще положи клетва
и ще стане 36-ият президент на Съединените щати.
Той направи толкова много за цветнокожите в тази страна. Защо?
Сбогом, кучи сине! Най-после умря!
Млъквай!
Днес ме е срам, че съм американец.
Президентът на Съединените щати е мъртъв.
Току-що говорих с отец Оскар Хюбърт от католическата църква.
Той ми каза, че е дал последното причастие на президента Кенеди.
Малко след 12,30 ч. близо до парка в центъра на Далас
отекнаха ужасните изстрели. Президентът е мъртъв.
Куршумите прелетяха над главите ни.
Дойдоха от онази ограда на хълма.
Видях лицето му, когато го улучиха.
Изстрелът отнесе ухото му и той пребледня.
Падна напред по корем
и кракът му увисна. Извинете.
Никой не е предполагал, че това може да се случи в Америка.
Всички оплакват този кучи син!
Все едно са го познавали. Повръща ми се.
За Бога, президентът е мъртъв. – Скапан президент!
Не виждам никой да оплаква хилядите кубинци,
които това копеле обрече на смърт в "Залива на прасетата".
Проклети мирни договори!
Чух изстрели оттам.
Аз чух изстрели оттам. – Колко изстрела?
Така става, когато позволиш на негрите да гласуват.
Събират се с евреите и католиците и избират ирландско кървящо сърце.
Шефе, ти май прекали с пиенето. – Глупости!
За Новата граница.
Камелот е унищожен.
Пия за това.
По последна информация полицията в Далас
е задържала заподозрян за убийството на полицай Дж. Д. Типит,
който е прострелян в 13,15 в предградието "Оук Клиф" на Далас.
Възможно е да има връзка с убийството на президента.
Заподозреният Лий Харви Осуалд е бил арестуван от повече от 12 полицаи
след акция в едно от кината в "Оук Клиф".
Полицай Типит е бил убит
с револвер, който по-късно е намерен у Осуалд.
Да го бяха гръмнали!
Той заслужава медал, че е убил Кенеди!
Не знам какво са обвиненията, но категорично ги отричам.
Хлапето е откачило, а?
Казах, че Осуалд е превъртял.
Нали така? – Да.
Възползвал се е и го е направил, преди някой да го спре.
Аз ще тръгвам. Прибирам се, шефе. – Какви ги говориш?
Кой би предположил, че този глупак Осуалд може да направи такова нещо?
Това доказва, че всичко може да се очаква. Прав ли съм, Джак?
Нали, Джак? – Да.
Опазил ме Господ.
През всички тези години мислех, че си на моя страна.
Не те разбирам. Шегуваш ли се? – Не съм бил по-сериозен, Джак.
Малките ти червени очи ме накараха да се замисля за лоялността ти.
Виж, Мартин.
Кой е ровил в документите ми? Ти си бил, нали, подлецо?
Ставаш параноичен. Наистина!
Ровил си се в документи ми! Ти си проклет шпионин!
Защо да ти ровя в документите?
Знам достатъчно, за да напиша цяла книга.
Винаги си заключвам документите! Днес само ти беше тук!
Какво искаш да кажеш, копеле?
Как така ще напишеш книга? – Не! Знаеш какво имам предвид.
Виждал съм много странни неща тук. Странни хора.
Нищо не си видял! – Спри!
Името му е Лий Харви Осуалд.
Вие ли убихте президента? – Никого не съм убивал.
Задържаха ме, защото съм живял в Съветския съюз.
Аз съм изкупителна жертва!
Господи, изглежда противен.
Протестирам, защото ми бе отказана защита
по време на краткото изслушване.
Аз наистина не знам каква е ситуацията.
Никой нищо не ми е казал, освен че съм обвинен
за убийството на полицай. Не знам нищо повече.
Настоявам някой да дойде при мен
и да ми окаже правна помощ.
Член ли сте на движението "Свободна Куба" или както се казва?
"Комитет за освобождаване на Куба".
Защо сте били в Русия? И какво ви е на окото?
Изглежда прекалено спокоен.
Един полицай ме удари. – Побиват ме тръпки от него.
Хайде, миличък, отдавна е време за лягане.
Мати, скъпа, успокой се.
Вече ми липсва. Беше добър човек.
След службата си в морската пехота се увлича по комунизма.
Смята се за верен марксист
и за фанатичен поддръжник на Кастро и ултралевите каузи.
Миналото лято бил в Ню Орлиънс, където бил арестуван
за сбиване с противници на Кастро.
Очевидно Осуалд е организирал...
Лу? Извинявай, че ти звъня толкова късно.
Веднага трябва да проследим връзките на Осуалд в Ню Орлиънс.
Провери досието му и потърси приятелите му от миналото лято.
Ще уговоря среща със следователите вдругиден.
В неделя ли? – Да, в неделя. В 11.
Добре. – Благодаря ти, Лу.
Без съмнение твърдя, че той е убиецът.
Законът е категорично срещу него.
Помислих, че е станала катастрофа и погледнах наляво.
Вторият изстрел беше в лицето му.
Пушката, италиански "Манлихер" от Втората световна война,
е поръчана по пощата от Чикаго
и доставена на Осуалд през март 1963 г.
Той се е представил с името А. Хайдел.
Същата пушка е използвана за убийството на президента.
Вече е официално.
Още един луд. Господи, всеки може да си купи пушка в Тексас!
Колкото до приятелите на Осуалд, откроява се едно име – Дейвид Фери.
Осуалд е забелязван с него няколко пъти миналото лято.
Познавам го. Странна птица.
И преди се е забърквал. Бил е пилот на "Ийстърн Еърлайнс".
Уволняват го заради хомосексуален инцидент.
Тези снимки са намерени вчера сред вещите на Осуалд
в гаража на къщата, където живее Марина Осуалд с децата си.
Някой спомена Фери във връзка с пътуването до Тексас. Провери го.
Никого не убивал. Той добър човек. Добър съпруг.
Изглежда, че Дейвид Фери е заминал за Тексас в петък вечерта.
Според източник е щял да изведе Осуалд от страната.
Момент. Спокойно.
Какъв източник? – Анонимен, шефе.
Май се сещам кой е Фери. Говори на една сбирка на ветераните
срещу Кастро. Той е екстремист.
Сузи, мръдни се назад. Ще го изведат. Нюма, увеличи го.
Ето го! Ето го, идва!
Ще кажете ли нещо в своя защита?
Осуалд!
Простреля го!
Простреля го по телевизията! – Боже мой!
Има мъж с пистолет!
Там е пълно с ченгета. Какво прави полицията?
Няма да има процес.
Някой спести на прокуратурата много работа.
Лу, все пак да намерим Дейвид Фери.
Това не е редно. Това е безумие!
Вчера, въпреки траура, правителството продължи да работи.
Президентът се срещна с Хенри Лодж, посланика ни във Виетнам,
и с членове на кабинета. Главната тема беше Виетнам.
Криза, нетърпяща отлагане дори в тези тъжни дни.
От разговорите стана ясно, че САЩ ще продължи да подпомага
новото правителство на Виетнам във войната срещу комунистите.
Шефе? Дейвид Фери.
Заповядай, Дейв. Благодаря, че дойде.
Помните ли ме? Срещнахме се на улицата, след като ви избраха.
Помня те. Ти правиш впечатление.
Разбрах, че си първокласен пилот, Дейв.
Говори се, че можеш да се приземяваш на много малки терени.
И аз съм пилот. През войната летях на разузнавателен самолет.
Настани се удобно.
Нещо против да запаля цигара? – Не, заповядай.
Знаеш, че президентът Кенеди беше убит в петък.
Лий Харви Осуалд беше задържан като заподозрян,
а вчера беше убит от Джак Руби.
Разбрахме, че Осуалд е бил в Ню Орлиънс миналото лято
и че двамата сте били много близки.
Не познавам никакъв Осуалд. Който ви го е казал, е луд.
Той е служил в твоя патрул, когато е бил тийнейджър.
И така да е, не го помня. Там имаше много момчета.
Видял си снимката. Сигурно го познаваш под друго име.
Никога не съм го виждал.
Значи информацията ни е грешна. Благодаря, че ни го изясни.
Но има още нещо, Дейв.
Казаха ни, че си заминал за Тексас малко след убийството в петък.
Да, ходих до Хюстън. – И какво те привлича в Хюстън?
Отдавна не бях карал кънки на лед. С двама приятели
решихме да се попързаляме. – Защо сте искали да карате кънки
точно по време на една от най-силните бури в историята?
Решихме го спонтанно. Бурята не беше толкова страшна.
Докъде ходихте? – Първо до Хюстън.
А в събота отидохме в Галвестън и останахме там.
А в неделя? – Сутринта отидохме на лов за гъски.
Убихте ли нещо? – Момчетата свалиха две.
Те ни казаха, че не са.
Като се замисля, прави са. Там имаше хиляди гъски. Навсякъде.
Но не можехме да ги доближим. Те са умни птици.
Приятелите ти ни казаха, че не сте носили пушки.
Не е ли трудно да ловиш гъски без пушка?
Да, сега си спомням. Съжалявам. Обърках се, г-н Гарисън.
Стигнахме до гъските и се оказа, че сме си забравили пушките.
Глупаво, нали? Затова не убихме никакви гъски.
Разбрах. Благодаря, че дойде. Съжалявам за неудобството,
но ще те задържа, за да те разпитат и от ФБР.
Защо? Какво има? – Историята ти не е убедителна.
Наистина ли?
Коя част?
Господа, днес ФБР освободи Дейвид Фери от Ню Орлиънс.
След дълъг разпит и проверка на неговото минало
не открихме доказателства,
че г-н Фери е познавал Лий Харви Осуалд
или че е имал нещо общо с убийството на президента Кенеди.
Специалните агенти уточняват, че г-н Фери е задържан за разпит
от областния прокурор на Ню Орлиънс, а не от ФБР.
Мислех, че сме на една страна. Защо им е да го казват?
Доста бързо го пуснаха. – Знаят нещо, което ние не знаем.
Животът продължава. Много престъпници чакат да бъдат осъдени.
Президентът Джонсън обяви създаването на специална комисия,
която да разследва събитията в Далас.
Тя ще се ръководи от главния съдия на Върховния съд Ърл Уорън,
като се очаква да разследва и съпътстващите случаи.
В комисията са още Алън Дълес – бивш шеф на ЦРУ,
сенаторът Джералд Форд, банкерът Джон Макклой...
Три години по-късно
Положението излезе извън контрол с тези дрогирани хипита.
Не можеш да различиш кой е мъж и кой е жена.
Онзи ден видях едно бременно момиче. Целият й корем се виждаше.
Знаеш ли какво пишеше на него? "Дете на любовта".
Всичко се обърка, Джим.
Виетнам се оказа голяма хапка.
Особено с този пор Линдън Джонсън в Белия дом.
Понякога си мисля, че всичко тръгна надолу след смъртта на Джон Кенеди.
Не ме връщай там.
Онези от комисията Уорън се занимаваха с щяло и нещяло.
Не могат да ме убедят, че хлапето е стреляло от книгохранилището.
Заповядайте, сенатор Лонг. – Благодаря, скъпа.
Но от ФБР тестваха пушката, за да видят дали е възможно.
Да. Трима експерти и нито един не успя.
Казаха ни, че Осуалд е стрелял три пъти с голяма прецизност
с неавтоматична пушка за по-малко от 6 секунди.
Според приятелчетата му в морската пехота е бил гола вода.
Ще рече, че не го е бивало.
Средно добър стрелец ще стреля най-много два пъти.
Първият изстрел винаги е най-точен. А в този случай третият е съвършен.
Значи куршумът се е движил на зигзаг,
за да уцели Кенеди и Конъли седем пъти.
Един куршум?! Ще имат да вземат.
Нещо ме тревожи още от първия ден.
Мислиш ли, че има и други замесени, Ръсел?
Ако аз разследвах случая, щях да разбера
кои от стоте най-добри стрелци в света са били в Далас в онзи ден.
Ходил си на лов. Осуалд е класическата примамка.
Каза, че е изкупителна жертва. Повярвах му.
Джим? Скъпи? Вечерята е почти готова.
Имам изненада за теб. Изпробвах нещо ново.
Джим?
Джим? Вечерята.
Мирише вкусно. Знаеш ли, че Осуалд е разпитван 12 часа след убийството
без присъствието на адвокат и никой никъде не го е отбелязал?
Полицейският капитан и дузината агенти на ФБР трябва да са знаели,
че каквото каже не може да се използва в съда, ако не е записано.
Да говорим на масата. Вечерята ще изстине.
Джаспър, какво правиш тук?
Татко ми разреши да остана, ако съм тих.
Ако аз бях сбъркал така, вестниците щяха да гръмнат.
А той е предполагаемият убиец на президента.
Мислиш ли? – Да, показанията не са зачетени.
Не са проследили уликите, заключенията са избирателни.
Няма индекс. Това е най-некадърното разследване, което съм виждал.
Десетки свидетели са чули изстрели,
идващи от хълма срещу Кенеди, а не от книгохранилището зад него.
Но показанията им са пръснати. Четеш доклада, но връзката се губи.
Така и не повярвах.
Мати, остави чиниите. Сложи Еб да си легне.
Елизабет, скъпа, и за теб е време за лягане!
Това беше преди три години. Всички се опитваме да забравим онзи ден,
а ти все се връщаш към него.
Ти си областен прокурор на Ню Орлиънс.
Не е ли извън компетенциите ти? Отговорните са си свършили работата.
Не е за вярване, че интелигентен човек като Ърл Уорън
си е затворил очите. – Е, може и да си прав.
Имаш един час да разрешиш случая, докато сложа децата да спят.
После си мой. А г-н Кенеди ще почака до сутринта.
Татко, виж какво нарисувах.
Много е хубаво. Какво е? – Носорог в клетка.
Може ли да остана още един час? – Май не, сине.
Непослушко и Рибката са ми се качили на краката.
Лека нощ, буболечки. – Един час, чу ли?
Ама че среща в събота вечер.
Мама ме предупреди, че ще е така, ако се омъжа за сериозен мъж.
Като се кача, ще ти покажа кой е измислил събота вечер.
Отцепих района и спрях влаковете, за да бъдат проверени.
От някои от тях полицията свали няколко скитници.
Г-н Бауърс, вече го споменахте в показанията си.
Нали? – Да.
Има ли друго, което сте ни казали, без да съм ви попитал?
Не се сещам.
Свидетелят е свободен.
Влакът беше товарен. Свалихме няколко и ги заведохме в участъка.
Скитници ли? – Скитници и бездомници.
Разпитахте ли ги? – Заведохме ги в участъка за разпит.
Задай въпроса. Задай въпроса.
Да се върнем на историята с Еймъс Юинс.
Спряхме движението в района около 10 ч.
Но малко след това дойдоха три коли –
от обед до часа на стрелбата.
Колите обиколиха паркинга и си тръгнаха.
Сякаш проверяваха района.
Единият от шофьорите държеше нещо до устата си.
Последната кола дойде между 7 и 10 минути преди стрелбата.
Бял шевролет "Импала" с четири врати.
Беше окалян до стъклата.
До моста видях двама мъже.
Стояха зад оградата
и гледаха към главната и "Хюстън", докато кортежът преминаваше.
Единият беше на средна възраст, доста едър.
Другият мъж беше по-млад.
Имаше още двама мъже от източната страна на паркинга.
Бяха с униформи.
По време на стрелбата настъпи някаква суматоха.
Не мога да опиша какво стана.
Блесна светкавица или излезе дим.
Нещо, което ме накара да почувствам, че на насипа
се е случило нещо необичайно.
По дяволите.
Не!
Добре ли си? – Скъпа, невероятно е.
Кое? – Всичко.
Подполковникът казва,
че са дали на Осуалд тест по руски като част от обучението за пехотата,
няколко месеца преди да избяга в Съветския съюз.
Тест по руски.
Скъпи, 4,30 ч.! Имам пет деца, които ще се събудят след час.
Не познавам военен, който да е изпитван по руски.
Осуалд е бил оператор на радар.
Руският му е бил необходим колкото на котка – пижама.
Тези книги са ти размътили мозъка!
А според него не значи нищо. Осуалд не се е справил с теста.
Правилните му отговори били с два повече от сгрешените.
Все едно да кажа, че кучето ни не е умно,
защото съм го победил в три от пет шахматни партии.
По цели нощи ли ще будуваш заради това?
Ще бъдеш единственият прочел 26-те тома от доклада.
Лиз, как да ти го обясня?
Лий Осуалд не е бил обикновен войник.
Служил е в разузнаването, затова му е трябвал руският.
Неслучайно е отишъл в Русия. – Заспивай.
По дяволите! Проспах три години!
Добро утро, момчета. Готови ли сте за разходка?
В 7,30 в неделя? Едва ли ще вървим по пресни следи.
По-стари, Бил, но интересни.
Ул. "Лафайет" 531. Помните ли чие бюро беше тук през 1963 г.?
Да, на Гай Банистър.
Бивш агент на ФБР. Умря преди две години.
Оглавяваше чикагския офис. После стана частен детектив тук.
Обядвах с него. Беше член на "Обществото на Джон Бърч".
Човек с крайнодесни възгледи.
Събирал студенти, за да внедрява радикални организации
в университетите. Лидер на Карибската антикомунистическа лига.
И всичко това от бюрото тук.
Елате. Искам да ви покажа нещо.
Виждате ли?
Погледнете тук. Ул. "Кемп" 544.
Ул. "Лафайет" 531. Същата сграда, нали?
Различни адреси, различни входове, но и двата водят до бюрото горе.
Познайте кой е използвал входа?
Лий Харви Осуалд.
Как знаем, че е бил тук?
Защото е напечатал адреса на листовките в подкрепа на Кастро,
които е раздавал през лятото на 1963 г.
Същите листовки, намерени в гаража му в Далас.
След ареста ул. "Кемп" 544 не се споменава повече в записките.
Същия ден е арестуван за сбиване с кубинци, противници на Кастро.
Но всъщност няколко дни по-рано се свързва с тях,
за да се внедри под прикритие в движението против Кастро.
Когато разбират, че е про-Кастро, го посещават.
Какви са тези глупости за Фидел? Ти ме излъга! Лъжлив кучи син!
Не вземайте тази комунистическа пропаганда!
Ако ще ме удряш, давай. – Червен боклук!
Връщай се в Москва! – Не е имало истинско сбиване.
Според лейтенанта всичко е било нагласено.
В ареста Осуалд е разпитван
на четири очи от специален агент Джон Куигли от ФБР.
Осуалд е освободен, а Куигли унищожава бележките си от разпита.
Арестът му осигурява известност, в резултат на която
се появява в телевизионен дебат. – Вие сте комунист, нали?
Не, г-н Брингуиер, не съм комунист. Аз съм марксист-ленинист.
Комунист, марксист-ленинист, каква е разликата?
А ако ви кажа, че Осуалд е учил руски, докато е бил в пехотата?
Обучаван е за шпионин. – Ти си служил там.
Кой се занимаваше с това? – Военноморското разузнаване.
Погледнете отсреща. Пощата.
През 1963 г. там е бил офисът на Военноморското разузнаване.
Преди да се премести във ФБР, Банистър е работел тук.
Каква беше приказката? – "Няма бивши разузнавачи."
Харесвало му е да работи до бившите си колеги.
Бил? Лу? Стоим в центъра
на американското правителствено разузнаване в Ню Орлиънс.
Това е ФБР, онова е ЦРУ,
Тайните служби, Военноморското разузнаване.
Не е ли странно един комунист да прекарва свободното си време тук?
Какво намекваш, шефе?
Възобновяваме разследването за убийството на президента.
Боже, събуди ме, сигурно сънувам. – Буден си и аз съм съвсем сериозен.
Да намерим твоя анонимен информатор отпреди три години.
Как разбра, че Дейвид Фери е бил в Тексас в този ден?
Не помня какво стана снощи, камо ли преди три години.
Това не е кръстосан разпит, Джак.
Просто искам да знам защо Банистър те е набил онази вечер.
Не ми казвай, че не помниш,
защото си се обадил в службата ми от болницата и си бил много ядосан.
Ето какъв е проблемът.
Били сте приятели от много време. – Повече от 10 години.
И никога не те е удрял? – Не ме е докосвал.
Да, но на 22 ноември 1963 г., в деня на убийството на президента,
в полицейския доклад пише,
че той те е удрял с пистолет "Магнум 357".
Пише и че сте се карали за сметката за телефона. Виж!
Такъв глупав спор оправдава ли побоя, който ти е нанесъл?
Беше много повече.
Колко много? – Не бива да говоря за това.
Бих попитал Гай, но е получил инфаркт, нали?
Вярвайте на вестниците.
Друга информация ли имаш? – Не съм го казал!
Знам само, че умря внезапно. Преди да излезе докладът на Уорън.
Защо Гай те наби, Джак?
Само ти беше тук!
Нищо не си видял!
Гай е мъртъв, вече няма значение. Беше заради
хората, които се навъртаха около бюрото му онова лято.
Аз не участвах в операцията.
Занимавах се с частните случаи, които поемаше Гай.
Не че имаше много, но затова бях там.
Беше лудница.
Кубинци идваха и си отиваха. Всички ми изглеждаха еднакви.
Ще си играеш с пушката или ще я прибереш?
Дейв Фери. Чували ли сте го? – Познаваме Дейв. Той беше ли там?
На практика живееше там.
Работата е там, че всичко беше свързано с шпионаж.
Наричаше го "Операция Мангуста".
Планът беше да обучат кубинците за ново нападение над Куба.
Бюрото на Банистър беше част от веригата за доставки
от Далас през Ню Орлиънс до Маями.
Имаха на склад оръжие, експлозиви.
Под носа на разузнаването на площад "Лафайет"?
Да. Всички знаеха, защото всички бяха част от схемата.
Работеха за ЦРУ.
Пилоти, наемници, агенти, цивилни, военни.
Тогава всички пренасяха оръжие.
Форт Джеферсън, Баю Блъф, Морган Сити, навсякъде.
Маккалън, Тексас. Кипеше търговия с оръжие.
Къде се вписваше Банистър в това?
Ръководеше лагера край езерото Пончартрейн.
Фери се занимаваше с обучението.
Бяха създали истински условия като в Куба.
Обучаваха и няколко американци. Нацисти. Наемници.
Фери беше най-луд от всички.
В края на лятото купонът свърши. Кенеди беше против нова инвазия.
Каза на ФБР да затвори лагера,
да конфискува напалма, експлозивите, всичко.
Мисля, че агентите не бяха много доволни,
защото още бяха верни на стария си приятел от ФБР Банистър.
А Осуалд?
Да. И той беше там.
Понякога се срещаше с Банистър.
На затворена врата.
Друг път си говореше с Фери, но непрекъснато беше там.
Нещо по-специфично, Джак? Важно е.
Веднъж секретарката се разтревожи.
Не е за вярване, г-н Банистър. Осуалд е долу
и раздава комунистически листовки в подкрепа на Кастро.
Всичко е наред, Делфин, той е с нас.
Беше ли замесен някой друг от ранга на Банистър?
Имаше един. Не му знам името. Висок. С бяла коса.
Видях го веднъж в бюрото. Изглеждаше не на място.
Голяма клечка.
Не помня името му, но Осуалд беше с него.
Сигурно е давал пари, защото Банистър никога не се подмазваше,
но на него му лижеше задника.
Клей някой си. Така се казваше. Клей...
Бертран? – Да, да, точно.
Клей Бертран? – Не знам.
Може да е бил друг. – Не, той е. Не грешиш.
Споменат е в доклада. Осигурил е адвокат на Осуалд.
Обсъждаха ли Кенеди? – Не знам.
Убийството, Джак? – Не.
Не и с мен. Трябва да тръгвам. – Джак, чакай.
Няма да кажа повече. – Какъв е проблемът?
Трябва ли да ви го разяснявам?
Никой не знае за какво си говорим.
Толкова сте наивен.
Кога започна да работиш за Бертран? – Скивай мадамата в червено. Леле!
Сладка е, но не колкото теб, Дийно. – Благодаря.
Опитай със законен бизнес. – Защо ми дишаш във врата?
Дружки сме още от колежа. – Защото ме баламосваш.
Прочетох показанията ти. – Ръсиш сол в раната.
След убийството Клей Бертран ти се е обадил и те е помолил
да защитаваш Осуалд. – Да.
Много е важно, Дийн.
Казал си на ФБР, че е висок 1,90, а пред Комисията – че е 1,70.
Как се е смалил толкова?
Притиснаха ме, както ти в момента. Казах им каквото ми дойде на ума.
Истината е, че така и не го видях.
Хубаво е да имаш добри приятели. – Така е.
Не знам как изглежда, нито къде се намира.
Знам само, че понякога ми изпраща дела.
Един ден ми се обади и ме изпрати в Далас при Осуалд.
Говори ли с Осуалд в Далас? – Не.
Казах веднага на Бертран, че това не е за мен.
Нуждаеше се от някой по-опитен. – Тогава как стигна до Комисията?
Както казах на момчетата от Вашингтон,
Бертран ме помоли да помогна на момчето да го освободят от армията.
Г-н Бертран обеща да се погрижи... – Спокойно.
С кого говоря? – С Клей Бертран. Ще платя всичко.
Нямаше заговор. А ако е имало, защо Боби Кенеди не го е разследвал?
Той му беше брат, за Бога.
Не знам. Как може да се пази подобна тайна?
Беше Осуалд. Той мразеше... – Имаме проблем с общуването.
Знам, че знаеш кой е Клей Бертран. Спри да ядеш и ме чуй.
Ние сме приятели, но знай, че ще те призова в съда.
Ако и там излъжеш, както лъжеш мен, ще те обвиня в лъжесвидетелстване.
Изправял съм се срещу деветима съдии в Ню Орлиънс. Отвях ги.
Ще си говорим ли честно?
Неофициално ли?
Добре. В такъв случай ще ти кажа набързо.
Ако отговоря на въпроса ти...
Ако ти кажа името на голямата клечка,
тогава "Сбогом, Дийно". Завинаги. С куршум в главата. Разбираш ли?
Ти си мишка, изправена срещу горила. Кенеди е мъртъв.
Правителството още рови. Искаш да умреш ли?
Или ще разкриеш истинската самоличност на Клей Бертран в съда,
или дебелият ти задник отива зад решетките.
Луд си като майка си. В гените ти е.
Знаеш ли в какво се забъркваш?
Правителството ще ти скочи на главата и ще кукурига.
Приятен ден, господине.
Областен прокурор Гарисън е дошъл при затворник 5388.
Блок 2378.
Не ни трябват огради с това тресавище.
Мнозина влизат вътре, но никой не може да излезе.
Имаш посетители. Дръж се прилично. Ясно?
Как сте, г-н Брусар? – Хайде, Уили.
Темпо, момчета. Не сте на почивка.
Благодаря, че ни отделихте от времето си.
Имам предостатъчно време. Минути, часове, дни, години.
Просто кротувам като змия, която се припича на слънце.
Клей Бертран? – Да, Клей.
Запознахме се през юни 1962 г. в бар "Маскарад".
Дейв Фери ме заведе там, за да се срещна с него.
Със сексуална цел ли? – Е, да.
Плати ли ти за това? – По 20 долара всеки път.
Не е тайна. Затова съм тук. – Нещо необичайно за него,
което можеш да разкажеш в съда? – Имаше му нещо на крака. Куцаше.
Не ме разбирайте погрешно, но не приличаше на педал.
Беше мъжествен. Няма как да го разпознаеш.
Играе покер, лови риба, по нищо не му личи.
Една вечер бяхме у Дейвид Фери.
Някъде в края на лятото на 1963 г.
Имаше десетина души в къщата.
Кубинци. Приятели на Дейв, с които е работил. Беше кочина.
В главата на Дейв беше каша. Държеше мишки в клетки
заради лекарството против рак, над което работеше.
Дейв е умен. Говори пет езика.
Разбира от философия, медицина, военна история, политика.
Искал да стане свещеник, но го разпопили, понеже е педал.
Там ли видя Осуалд за първи път?
Да. Странен тип. Дейв ми го представи като...
Уили, това е Леон Осуалд. – Как си, приятел?
Защо си го довел, мамка му?
Майната ти, копеле. – Добре, добре, стига.
Леон не е в настроение. Не се нервирай.
Казваш, че Леон е бил всъщност Лий Харви Осуалд?
Нямам причина да ви лъжа. Вече съм в затвора.
Продължавай. – Накрая всички си тръгнаха
и останах сам с Дейв, Леон,
двама кубинци и този Бертран.
Дейв извади някакви изрезки от вестници.
От месеци беше полудял на тема Кастро и Кенеди.
Скапаният Кенеди ни затвори лагерите и ни взе експлозивите!
10 000 шибани патрона! 1400 кг барут!
Цялото ни оръжие!
Искате Куба да е свободна? Очистете брадатия скапаняк!
Кенеди не ни позволява. Нямаме оръжие. Как да стане?
Проблемът е, че Кастро има информатори навсякъде.
Глупости! Измислиха нови отрови! Хиляди видове!
Сипи я в храната му, и ще е мъртъв до три дни! Не оставят следи!
Да сложим нещо в брадата му и тя да окапе. Ще стане за смях...
Шибаният Кенеди сключва всякакви сделки с онова копеле Хрушчов.
Лиже му задника.
С Божията помощ трябва да сложим тексасец в Белия дом!
Кубинците си тръгнаха. Дейв беше пиян. Много пиян.
И пак започна да говори за Кенеди.
Ще го убия! Направо в Белия дом! Ще го намушкам в сърцето!
Някой трябва да ни отърве от него! – Стига, Дейв.
Не можеш да убиеш копелето.
Съвсем скоро копелето ще си получи заслуженото.
Ще го лепнат на Кастро и всички ще искат да нападнем Куба.
Трябва само да го изкараме на открито.
Дейвид, в главата ти все се въртят налудничави идеи.
Какво е това? Да отворим още шампанско.
Ами Тайните служби? Ченгетата?
С добър план няма да има проблем. Бяха на косъм с Дьо Гол.
Айзенхауер винаги е бил в открита кола.
Трябват ни трима стрелци на различни места,
висока административна сграда и мощни оръжия.
Кръстосан огън от три места. Това е ключът.
Първият изстрел ще е за отвличане на вниманието.
Бум! Вторият изстрел е смъртоносен! Един човек трябва да бъде жертван.
В суматохата довършваме започнатото. Останалите напускат страната.
Да сменим темата. Едно е да се правиш на силен пред хлапаците,
но това много лесно може да бъде изтълкувано погрешно.
Тогава не се замислих. Мислех, че са празни приказки.
Хората обичат да си придават важност. Особено в хомосексуалния свят.
Но когато го убиха, се изплаших.
Много се изплаших. Тогава ме арестуваха.
Нали знаеш, че думите ти ще бъдат оборени от мнозина.
Остави ги тъпите колежанчета. Нямам какво да крия.
Никой не може да ме купи.
Дори не ми трябва условна. – Каква условна?
Вие сте либерал. Не знаете нищо, защото не са ви чукали отзад.
Не става въпрос за правосъдие! Тук става въпрос за ред!
Кой ще управлява? Фашизмът се завръща!
Никой не иска да те купи и не ти обещава условна присъда.
Искам да знам защо ни разказваш всичко това.
Защото това копеле Кенеди открадна шибаните избори, затова.
Никсън щеше да е велик президент, но Кенеди съсипа страната.
Негрите си търсят правата! Защо имаме такава престъпност?
Той обеща на тези скапаняци твърде много!
Революцията идвала, глупости! Фашизмът се завръща!
Денят, в който комунистическото копеле умря, беше велик ден.
Велик ден за тази страна.
Не мога да повярвам, че обвиняват глупавия Осуалд.
Той не знаеше нищо.
Хората трябва да разберат защо беше убит.
Защото беше комунист.
Давай, качи ме на свидетелската скамейка, и ще разкажа всичко!
Изобщо не ми пука!
Добре, Уили. Благодаря.
Ще държим връзка. – Добре.
Вие сте красив мъж, г-н Гарисън. Дори много красив.
Когато изляза оттук, ще се позабавляваме!
Тези показания не са ни от полза. И тримата имат ужасна репутация.
Това притеснява ли те, Бил?
Защо ако една жена е проститутка, трябва да е сляпа?
Намерете Клей Бертран. Започнете от Френския квартал.
И ние шестимата, без бюджет и под прикритие
ще разрешим случай, който Комисията не е успяла?!
Не те избрах, защото си адвокат. – Благодаря, шефе.
Ти си боец. Провалът не те плаши.
Г-н Гарисън, как сте? Помните ли ме? – Разбира се. Гласувахте ли за мен?
Да. Пяхме заедно в "Роял Орлиънс", помните ли?
Пяхме: "Ти си сметаната в кафето ми".
Отдавна не сте идвали.
Зает съм, Пол. Вече нямам време да се забавлявам както преди.
Радвам се да ви видя. За мен е удоволствие.
Как сте? Радвам се да те видя.
Джим? – Добре дошъл, Лу.
Пол, ще ми донесеш ли мартини? – Вече е сервирано.
Идеално. – Запазете ни и тази маса.
Нещо ново за бездомниците?
Фотографът на "Далас Таймс Хералд" е направил страхотни снимки.
Никога не са публикувани.
Това вече не ме изненадва.
Завели са ги при шерифа и са ги пуснали. Без разпит.
Погледни, шефе. Някой от тях познат ли ти е?
Тези двамата са млади.
Чисти яки, подстригани, избръснати,
чисти ръце, нови обувки. – Кои са те?
Здравей, Сузи. Сядай. – Съжалявам, че закъснях.
Те може да разрешат случая. Да ги потърсим.
Откри ли нещо за онзи Лий Бауърс, който е видял мъже до оградата?
Мъртъв е. От август тази година.
Катастрофирал е на пуст път край Мидлотиан, Тексас.
Лекарят каза, че е бил в странен шок, преди да почине.
Да намерим още свидетели, Лу.
Роуз Шерами, проститутка.
Каза, че е пренасяла наркотици за Джак Руби.
И че Руби е познавал Осуалд от години.
Може ли да говорим с нея? – И тя е мъртва.
Блъсната от неизвестна кола.
Защо да не отидем направо при него?
От 3 години Джак Руби е в затвора в Далас. Може да проговори.
Не става. Така ще излезем на всички първи страници.
Това ще провали разследването. Сузи, какво откри за Осуалд?
Нямаме достъп до данъчните му декларации. Засекретени са.
За пръв път отказват на прокурор достъп до декларации.
Поисках папката за Осуалд на ЦРУ, включена в доклада Уорън.
Около 1200 документа. Не ми дадоха нито един.
Всичко е засекретено на основание национална сигурност.
Дадоха ми училищното му досие, но там пише за срамните му косми.
Единствено дете, без баща. На 17 г. постъпва в морската пехота.
Учи руски. Твърди, че е марксист,
но е изпратен да служи в строго секретна база в Япония,
откъдето излитат шпионски самолети за Русия.
Напуска пехотата заради болната си майка. Остава си у тях три дни.
В банката има 203 долара, а лети за Москва с билет за 1500 долара.
Г-н Осуалд, разбирате ли
колко е сериозно това? – Да, господине, и съм наясно...
Искам да се откажа от гражданството си
и да стана съветски гражданин.
Ще им дам цялата информация, която имам за морската пехота.
Изчезва за шест седмици, вероятно с КГБ.
Започва работа в завод за радиоприемници в Минск,
където живее охолно, както никога досега.
Дават му 5000 рубли заплата и голям апартамент с балкон.
Има връзки с местни момичета. – Има логика. Той е чаровник.
Но никога не е правил пропаганда за руснаците.
Запознава се с Марина.
Чичо й е полковник от съветското разузнаване.
Заради произношението му тя го взема за руснак.
Шест седмици по-късно се женят, ражда им се дъщеря.
Може да им е разкрил секретни честоти или фалшиви тайни.
Шест месеца след пристигането му в Русия
шпионският самолет на Франсис Гари Пауърс е свален в Русия.
Този самолет е недосегаем. Пауърс намеква, че Осуалд
може да е дал на руснаците нужната информация, за да го свалят.
Заради това мирните преговори между Хрушчов и Айзенхауер се провалят.
Може би нашите военни не са искали те да се състоят.
Може Осуалд да е бил част от плана им!
Не можеш да го докажеш в съда. – Факти ли искаш?
Стига. Не се отклонявай. Въпросът е как се е върнал в Щатите.
Имал ли е проблеми с чичо Сам? – Не, никакви.
За 48 часа му издават му нов паспорт и му дават пари за път.
Никога не е разследван или обвинен
за разкриване на секретна информация, нито е разпитван от ЦРУ.
Трябвало е веднага да го осъдят за държавна измяна.
А Марина имала ли е проблеми? – Не.
Въпреки че е почти невъзможно рускиня да получи виза.
Този човек веднъж вече е избягал. Това е безумие. Обикновените хора
влизат в черните списъци за комунистически убеждения.
След това, през октомври 1962 г., заживява в Далас
и 6 месеца работи в "Джагарс-Чайлс-Стовъл" –
фотографска фирма, която прави карти за американската армия.
Осуалд се сприятелява с руската колония в Далас.
Всички са фанатични антикомунисти. Странно е.
Сближава се с Джордж Демореншилт, търговец на масла,
с 35 години по-възрастен от Осуалд, който е на 23.
Член е на Далаския петролен клуб, говори пет езика,
през войната е работил за правителството във Виши
и се говори, че симпатизира на нацистите.
Демореншилт описва Осуалд като интелектуалец,
начетен, говорещ блестящ руски и човек, обожаващ Кенеди.
Мисля, че направи няколко грешки спрямо Куба.
Но мисля, че върши и добра работа. Ако успее, по мое мнение,
ще бъде не само отличен, но и красив президент.
Това е странична информация. Не се отклонявай.
Същият човек обвини Осуалд пред комисията Уорън
в склонност към насилие и го свърза с пушката.
В този случай Кастро е експериментатор.
Пред тази страна има два пътя.
Или да стане комунистическа... – Какво имаш тук?
Това пушки ли са?
Кажи ми по какво стреляш, по фашисти или по зайци?
Аз съм ловец. – Ловец?
Не знаем дали е от ЦРУ. Но е твърде вероятно.
Ще го наречем настойник на Осуалд.
Семейство Осуалд се запознават с Джанет и Бил Уилямс.
С помощта на Джанет Уилямс през октомври 1963 г.
Лий започва работа в склада на книгохранилището на ул. "Елм".
Там може свободно да упражнява интелекта си за 1,25 долара на час.
Марина и Лий често се карат за какво ли не.
За неговата потайност, за липсата на пари.
Тя казва, че Лий е сексуално неадекватен.
Неведнъж я е удрял.
На 24 г. той наема стая в Далас под псевдонима О. Х. Лий.
Искате ли да гледате телевизия? Добре ли сте, г-н Лий?
Не, благодаря. Добре съм.
Данъчните декларации на Уилямс също са засекретени.
Бил Уилямс има връзки с ЦРУ чрез семейството си
и извършва секретна работа за "Бел Хеликоптер".
След раздялата на Бил с Джанет Марина се мести при нея.
Изведнъж двете стават най-добри приятелки.
След това на Марина и на Лий им се ражда втора дъщеря.
Трябва да замина. Само за малко.
Какво му става на това семейство?
Обичам Лий и го съжалявам.
Съжаляваш ли го? – Да.
Когато го арестуват, Марина го закопава публично.
Описва го като лабилен и груб мъж.
Знам много факти и те ми подсказват, че Лий е застрелял Кенеди.
Държали са я затворена два месеца, страхувала се е от депортиране.
Сигурно е страдала от нервно изтощение.
Обучили са я как да отговоря.
Когато решават, че е готова, я обличат хубаво, излъскват я
и я изкарват на светло.
Искам да благодаря на Комисията... – Ясно е, че Осуалд не е бил светец.
Но какъв е бил? – Загубих се, шефе. За какво говорим?
За това, че когато Осуалд отива в Русия, не е истински изменник.
Той е агент на нашето разузнаване и остава такъв до смъртта си.
Значи Осуалд е дръпнал спусъка
и разузнавателната общност е убила президента, така ли?
Нещо повече. Може би Осуалд изобщо не е дърпал спусъка.
Тестовете доказаха, че той не е стрелял на 22 ноември.
Никой не е проверил дали изобщо е стреляно с тази пушка.
Имаше отпечатъци. – Тя е била у ФБР.
Те нищо не откриват.
Връщат я след седмица в Далас и полицай намира отпечатък.
Може да е бил взет в моргата. Няма доказателство.
Не мога да си обясня защо ще поръчва оръжие по пощата,
като може да го купи от всеки магазин в Тексас
с фалшиво име, така че никой да не може да го проследи.
За да го натопят! – Много пушек, но никакъв огън.
Говорим за правителството! – Не, говорим за престъпление.
Трябва да мислите на друго ниво, както ЦРУ.
Гледаме през обърнато огледало. Бялото е черно.
И черното е бяло.
Може би Осуалд не е излъгал.
Бил е жертва.
Невероятно. Били сте тук ли? – Да, стоях точно тук.
Изстрелите дойдоха от онази ограда там,
близо до моста.
Видях един мъж да тича към вагоните.
Казах го ясно на хората на Уорън.
Един от изстрелите дойде от онази ограда.
Чух го и видях дим на около два метра над земята.
Зад онези дървета. – И четиримата жп работници
видяхме едно и също нещо. Димът идваше зад оградата.
Стоях до Мери Морман, която направи снимката на убийството.
Слязох от тротоара и извиках: "Г-н президент, насам!"
Тогава се чуха изстрелите.
Мери падна на земята и започна да крещи: "Стрелят! Залегни!"
Но аз не помръднах.
Шофьорът спря.
Не знам какво му имаше.
А после с ъгъла на окото си
видях светкавица в храстите.
И последният куршум
направо му отнесе главата.
Погледнах нагоре и видях дим. Идваше от хълмчето.
Дойдохме тук да търсим следи.
Онази сутрин беше валяло и намерихме много.
Фасове от цигари. Някой беше стоял точно тук.
Идеално място за изстрел в главата.
Всичко застина.
Сякаш хората спряха да дишат. Все едно гледаха снимка.
Освен един мъж.
Видях го да тича от ъгъла на книгохранилището
към паркинга. – Беше около 11 ч.
Карах на запад по ул. "Елм" към кръстовището с кола под наем.
Светлосин "Валиант".
Никога няма да забравя този ден. Имаше задръстване
и бях спряла до един зелен пикап.
Открояваше се, защото резервната гума беше закачена отстрани.
Когато видях пушката, си помислих:
"Е, Тайните служби май не са много тайни".
На следващата сутрин отидох във ФБР. Там ми показаха разни снимки.
Аз посочих трите от тях, на които беше заснет шофьорът на пикапа.
Разпознали сте Джак Руби още в събота?
В деня, преди да застреля Осуалд?
Да. Когато го видях по телевизията, бях шокирана.
Казах на семейството си, че това е мъжът от пикапа.
Не сте били толкова уверена в показанията си пред Комисията.
А останалите? Казахте, че един от тях може да е той.
Приличат на него, но съм сигурна, че това е той.
Него преследвах по хълмчето.
Реших, че някой от охраната е стрелял и е убил някой от тях.
Когато стигнах до паркинга,
там имаше само работници и полицаи.
Тайни служби. Елате с нас. – Не! Намерете стрелеца!
Искаме снимките ви. – Нямам... Кучи син!
Много лошо ми изви ръката. Явно са ни наблюдавали,
защото знаеха какво сме правили през целия ден.
Лесно са ме намерили, защото бях с червен шлифер.
Колко изстрела чухте? – Между четири и шест.
Това е невъзможно! Чули сте ехо. Ехо!
Имало е 3 куршума и 3 изстрела, дошли от книгохранилището.
Това искаме да кажете. – Не, господине.
Видях един мъж да стреля зад онази ограда. Какво ще направите?
Трябва да го заловите! – Вече сме се погрижили!
Чули сте само 3 изстрела и няма да го обсъждате с никого. Ясно?
Беше странно, защото стана само 20 минути след покушението.
Знаех, че има нещо нередно в цялата работа.
Когато прочетох показанията си в доклада Уорън,
видях, че са изфабрикувани.
Това ме притеснява, г-н Гарисън. Променили са показанията ми.
Тук пише:
"Мърсър не можа да разпознае мъжа, когото е видяла в зеления пикап
на нито една от снимките". Не е вярно.
Разпознах го и го посочих.
Не бързайте. – Сигурна съм.
А докладът на шерифа... Това е много странно.
Виждате ли този нотариално заверен подпис? Не е моят.
А и по време на разпита не присъстваше нотариус.
Г-жо Мърсър, като бивш служител на ФБР
ми е трудно да го приема.
Бевърли, разкажи на г-н Гарисън за клуб "Карусел".
Ходех често, за да се виждам с Джак и с Джата, която танцуваше там.
Беше най-готиното място в града. Всички ходеха там.
Бизнесмени, политици от Остин, приятели на Линдън Джонсън.
Тогава Далас беше заспал град.
Гризеш клечки за зъби, играеш на домино и излизаш с полицаи.
Но в клуба на Джак беше забавно. Винаги имаше ченгета.
Джак ги викаше, въпреки че и сам се справяше с пияниците.
Имаше избухлив характер.
Всички знаеха, че Джак е мафиот.
А ченгетата бяха лоши. Пребъркваха те и за последния цент.
Никога няма да забравя... – Бевърли, разкажи ни за Лий.
Веднъж Джак ме извика и ме запозна с двама мъже.
Каза: "Това са приятелите ми Лий и..."
Не помня името на другия.
Изглеждаше много странно. Имаше огромни вежди.
Приличаше на върколак.
Лий не ми направи особено впечатление.
Не беше от най-красивите.
Май нямаше никакви пари и беше в лошо настроение.
Затова не му обърнах внимание.
Не помня имена, но съм много добра физиономистка.
После, когато го видях по телевизията,
изкрещях: "Боже мой, това е той! Приятелят на Джак!"
Ще свидетелстваш ли, Бевърли?
Не мисля. – Нали се бяхме разбрали?
Не искам да стана статистика. – Можем да те призовем.
Щом могат да убият президента на САЩ,
дали ще им мигне окото за обикновена танцьорка като мен?
Разбирам напрежението, на което си подложена.
Не си мисли, че ми е все едно. И двамата те разбираме.
Разбирате ли, че не мога да кажа истината в Далас?
Тук има хора, които не искат да казвам истината.
Те не искат преразглеждане. – Защо не ни кажете още сега?
Животът ми е в опасност! Нека ме преместят във Вашингтон...
Направете го, ако искате още показания от мен.
Ще ме вземете ли с вас? – Не. Това е невъзможно.
За вас няма безопасно място. Не ние пишем законите.
Г-н Руби, положението е много сериозно.
Ако ме елиминират,
няма как да научите истината и каква беше ситуацията.
Впоследствие ново правителство ще дойде на власт.
Да. И аз няма да съм жив, за да ви видя отново.
Искам да кажа истината и после да напусна този свят.
Филмът на Запрудър показва три изстрела за 5,6 секунди.
Аз съм Осуалд. Засичай.
Давай.
Време? – Между 6 и 7 секунди.
И то без да се прицелвам. Вторият и третият изстрел почти са се засекли.
Минали са минимум... 2,3 секунди, за да презареди.
Другият проблем е онова дърво,
което според филма пречи на първите два изстрела.
Хувър не каза ли, че тук листата падат през ноември?
Това е тексаски дъб, шефе.
Листата му падат през март.
Вземи тази пушка, която е най-неудобното оръжие,
и се опитай да улучиш движеща се мишена на 80 м през толкова листа.
Няма начин. Ето.
ФБР са направили два теста.
Нито един от стрелците им не е успял да стреля като Осуалд.
Нито един. А Осуалд е бил посредствен стрелец.
Мерникът е бил повреден. В това е същността на целия случай.
Не е възможно той да е стрелял. Никой не би се справил.
А продадоха тази лъжа на цяла Америка.
Филмът е доказателството, което не са предвидили.
Трябва да го вземем.
Това означава да призовем списание "Тайм-Лайф".
Как мислиш, защо не е застрелял Кенеди още на ул. "Хюстън"?
Имал е много време.
Отлична видимост. – И аз се питам същото.
Дори да пропусне първия път, има време за втори изстрел.
Единствената причина да стреля на "Елм" е,
че попада в кръстосан огън от три страни.
Един екип там, до оградата.
Фронтален обстрел, ниска траектория.
Третият екип е в тази сграда на нисък етаж.
Така влезе ли Кенеди в зоната за стрелба, няма изпускане.
Колко души?
Един стрелец. Един на радиостанцията. Може би три екипа.
Били са професионалисти, шефе. Сериозни хора.
Ловци.
Търпеливи.
За това са нужни умения.
Ето защо нито един президент не е бил убит по този начин за 200 г.
Три,
две,
едно.
Улица Мейн е там.
Оригиналният маршрут на парада до Търговското изложение
е доста далеч, нали? – Доста далеч е.
Изстрелът е невъзможен, затова променят маршрута
да минава оттук. Обикновено се движат с 40 км в час.
Но са знаели, че колоната ще намали до 15 км в час,
за да направи този завой. И точно тук са ударили.
Кой е променил маршрута?
Не знам. Може да са Тайните служби, може полицията на Далас.
Знаеш ли кой е бил кмет тогава? – Рой Кебъл.
Познай на кого е брат? – На кого?
На ген. Чарлз Кебъл. Заместник-директор на ЦРУ.
Кенеди го уволнява заради провала в "Залива на прасетата".
Връща се на работа в Пентагона и нарича Кенеди предател.
Когато дойде в Ню Орлиънс
да държи реч пред асоциацията, знаеш ли кой го представи?
Кой? – Нашият приятел – Клей Шоу.
Не го ли е викала комисията Уорън? – Шефът му е бил в комисията Уорън
и е отговарял за разузнавателната общност.
Алън Дълес? – Шеф на ЦРУ от '53-та.
Кенеди ги уволнява и двамата.
Кебъл му е бил заместник 9 години.
Все едно лисицата да разследва гнездото с пиленцата.
Трябва да ги призовем и двамата.
Клей Бертран? Да, познавам го. Идва в Квартала.
Кой е той? Обиколих баровете. Никой не иска да говори.
Защо да говорят с теб?
Казах на чичо ти,
че не познавам човек на закона, който да не е боклук.
Той е важен бизнесмен. Виждал съм го по новините
заедно с други важни клечки. Той е педал.
Подвизава се под друго име. – И кое е то?
Шоу. Клей Шоу.
Клей Бертран е Клей Шоу?!
Шефът на Международното изложение?
Това не е мистерия. Всички тук го познават.
Защо тогава се нарича Бертран?
На кого му пука как се нарича?
Хей, ще ни помогнеш ли за съдебните заседатели?
Разчитам на теб. Имаме нужда.
Интуицията не те е лъгала, шефе,
но е по-страшно, отколкото си мислехме.
От септември '63-та, два месеца преди убийството,
в Далас започват да се появяват следи от присъствието на Осуалд.
Купува муниции, поправя си оптичния мерник.
Ходи по стрелбища.
В началото на ноември, в салона за продажба на линкълн в Далас,
казва на продавача: "Искам да пробвам колата на пътя."
Въпреки че няма книжка и не знае да кара кола,
взима завоите като изпечен професионалист.
Борегард след това казва на шефа си, че е карал като луд.
Сваляме още 300 долара, г-н Осуалд, и имаме сделка.
Какво? За този боклук?
Честен работник вече не може да си купи кола в тази страна.
Ще отида в Русия да си купя.
Говори глупости, явно за да привлече вниманието към себе си.
Продавачът го описва висок 1,70, а в досието от армията е 1,80.
Други свидетели го виждат да стреля на различни стрелбища.
На 9 ноември решава да стреля по мишената на съседа си по стрелба.
Не плащам, за да ми стреля някой друг по мишената!
Извинявай, приятел.
Мислех, че стрелям по онзи кучи син Кенеди.
Деликатен като хлебарка на бял килим.
След това се появява у Силвия Одио –
кубинка от Далас, която е против режима на Кастро.
Двамата кубинци го представят като Леон Осуалд.
Нещо в него я разтревожва.
48 часа по-късно един от кубинците й се обажда.
Снощи какво си помисли за мен и Осуалд?
Осуалд не ме интересува.
Той каза: "Кубинците са страхливци, защото Кенеди
е трябвало да го убие кубинец след "Залива на прасетата".
Все едно й дава информация, за която не го е молила.
Тя се изплашва и не се среща повече с него,
докато снимката на Осуалд не излиза във вестника.
Но от Комисията казват, че Силвия има проблем със зрението,
защото по това време Осуалд е в Мексико,
опитвайки се да отиде в Куба.
ЦРУ има камера пред кубинското посолство.
И според тях... това е Осуалд в Мексико.
Ако това е Осуалд, значи е трети Осуалд.
Комисията положи огромни усилия да го изкара комунист.
Според мен епизодът с Мексико цели вината да се прехвърли на Кастро.
Ако Осуалд или някой, който се е представял за него,
е отишъл в Куба, а след това се е върнал, за да убие президента,
американците ще подкрепят ново нападение над Куба.
Аз се съмнявам и в тази снимка.
Тя убеди хората, че Осуалд е убиецът,
но Осуалд е казал на кап. Фриц, че снимката е фалшива.
Това не съм аз!
Беше в гаража на Джанет Уилямс. – Никога не съм я виждал.
Лицето е мое, но останалото е насложено.
Работил съм със снимки и ви казвам, че тази е фалшива!
Показах я на двама експерти.
Сянката около носа пада така, все едно е пладне.
Но тази на земята говори, че снимката е правена рано сутринта.
Времето не е едно и също. Вижте и контурите около брадичката.
Лицето е наложено върху чуждо тяло, за да свържат Осуалд с пушката.
Кой си ти? Алекс Хайдел или Лий Осуалд?
Вие сте полицай, вие разберете. – Интуицията не те е лъгала, шефе.
През януари 1961 г., в Ню Орлиънс,
в представителството на "Форд", когато Осуалд е в Русия,
някакъв мъж използва името му, за да купи камиони
за "Приятели на демократична Куба". Продавачът не го вижда повече,
но познайте кой е сред основателите на "Приятели на демократична Куба"?
Кой? – Гай Банистър.
Банистър е накарал някого да купи камионите под името Осуалд.
Хувър получава доклад от ФБР през юни 1960 г.,
че някой използва паспорта и самоличността на Осуалд.
Нарочили са Осуалд от първия ден.
Като куха корпорация на Бахамите. Местили са го, където им трябва.
Някой иска ли да се откаже?
Глупав въпрос. Свалете си ръцете.
Открих Клей Бертран. Дръжте се здраво да не паднете.
Клей Бертран е Клей Шоу. – По дяволите.
Директорът на Изложението? – Бившият директор.
Невероятно. – Ще уредиш ли клетвени показания?
Трудна работа. Никой не иска да говори.
Тогава да го извикаме на разговор. – Скъпи, не забърквайте и него.
Направил е толкова много за града и за Квартала.
Помниш ли, когато го видяхме на онзи прием. Много мил човек.
Ще бъде неофициално. Ще го извикам в неделя.
Просто разговор между джентълмени.
В тежка битка във Виетнам
днес загинаха още седем американски войници, а 23 бяха ранени.
Броят на жертвите достигна 67 американци
и 626 вражески войници.
Президентът Джонсън съжали, че краят на войната е далече,
а в момента там воюват 500 000 американци.
Очакват ни още трудности, още загуби и още много болка.
Ела да търсим великденските яйца.
Това е за децата. Знаеш, че не обичам тези ритуали.
Предстои ми разговор с Клей Шоу.
Щяхме да ходим на ресторант с децата!
Казах ти, че ще говоря с Шоу. – Но защо точно на Великден?
Когато се уговаряхме, не знаех, че е празник.
Просто погледни календара! Ти каза неделя, но не уточни коя!
Клей Шоу е важен. – А ние не сме.
Не съм казал това.
Не съм го казал.
Изпускаш голяма част от живота си, а дори не го осъзнаваш.
И на децата им липсваш.
Не само ти правиш компромиси. – Ще се върна до 14 ч., обещавам.
Вие отидете без мен.
Какво мога да направя за вас на Великден?
Съжалявам, че ви извиках на празника,
но е по-добре да проведем този разговор в извънработно време.
Не ви разбирам.
Провеждаме разследване и вашето име се появи на няколко пъти.
Не си представям къде. – Говорихме с няколко души,
които твърдят, че ви познават. Познавате ли Дейвид Лоуган?
Не. Не съм чувал за него.
Пери Русо? – Не.
Уили О'Кийф?
Не познавам никого с такова име.
Г-н О'Кийф ни каза, че сте се запознали в бар "Маскарад".
След това сте го поканили в апартамента си на ул. "Дофин".
Спомняте ли си? – Не познавам този човек.
Успокой се, мое сърце.
Очевидно не съм го канил у дома.
Надявам се, че обичате гълъби.
Шампанско?
Може би малко подробности ще опреснят паметта ви.
Г-н О'Кийф ни каза, че ви е сервирал цветнокож в униформа.
Седели сте в двата края на масата,
което му се сторило необичайно, защото тя била много дълга.
Хареса ли ви мусът? – Сега спомняте ли си Уили О'Кийф?
Ни най-малко. Но наистина имам
прекрасна маса "Чипъндейл".
Когато ми гостуват приятели, често сядаме в двата й края.
Това е предназначението на дългите маси.
Великолепието на храната допълва удоволствието.
Сервитьорът в униформа също помага.
Придава елегантност, към която, признавам, имам слабост.
Наричам го Смедли.
Името му е Франки Дженкинс, но ще е ужасно по време на вечеря
да се обърна към кухнята и извикам: "Франки!"
Каква е крайната ви цел?
След вечерята сте му платили, за да правите секс.
Това са пълни глупости.
В Квартала е пълно с хора с богато въображение, г-н Гарисън.
Мръсни малки хулигани, които биха казали какво ли не!
Г-н О'Кийф ни каза,
че тогава и Дейвид Фери е дошъл в къщата ви с друг младеж.
Кой? – Дейвид Фери.
Не го познавам.
Не знам кой е г-н О'Кийф, камо ли г-н Фери.
Моя си, Мери.
Четиримата сте се забавлявали до сутринта.
Вижте тази снимка.
Не познавам човек с такъв странен външен вид.
Ще ти дам, ако си послушен. Аз заповядвам тук.
Известно ли ви е името Клей Бертран? – Клей Бертран.
Човек с подобно име работи в търговската камара.
Него ли имате предвид? – Не, не него.
Познавате ли този човек?
Естествено. Нима твърдите, че и г-н Осуалд е вечерял с мен?
Срещали ли сте се с Лий Харви Осуалд?
Искате да ме свържете с морално деградирали хора.
Отговорете на въпроса. – Разбира се, че не.
Покушението беше толкова нелепо. Аз се възхищавах на Кенеди.
Човек със замах, с изискана съпруга.
Хайде да поръчаме без баща ви. Той няма да възрази.
Аз искам "Шърли Темпъл"! – Приберете водните пистолети.
Мамо, кога ще дойде татко? – Скоро.
Каза, че ще закъснее, но обеща, че ще дойде.
Татко никога не спазва обещанията си.
В италиански вестник се твърди,
че сте били член на борда на Световния търговски център.
Тази компания е създадена от ЦРУ за трансфер на пари в Италия
за незаконни дейности, по-специално шпионаж.
Пише, че компанията е изгонена от Италия заради това.
Знам за тази бездарна статия. Мисля лично да съдя вестника за...
Пише и че тази компания е свързана с компанията "Шлумбергер Тул"
от Луизиана, която е снабдявала Фери и кубинците с оръжие.
Това са догадки. – Нима?
Аз съм международен бизнесмен. Изложението, което създадох,
е търговската връзка на САЩ с Латинска Америка.
Както всички бизнесмени, и мен ме обвиняват в какво ли не.
Но се грижа за бизнеса си, печеля пари, помагам на обществото,
като налагам свободната търговия. – Били ли сте някога агент на ЦРУ?
Ако съм бил, мислите ли, че днес щях да бъда тук
и да говоря с човек като вас?
Не.
На хора като вас не им се налага. – Може ли да си вървя?
Хора като вас минават между капките.
Може ли?
Да.
Независимо какво мислите за мен, преди всичко аз съм патриот.
Половината ми живот мина в защита на родината, а вие сте първият,
за когото убийството на президента е патриотизъм.
Сега вече прекалихте.
Извинете, стана късно. Нямаме повече въпроси към вас.
Благодаря ви, че дойдохте и бяхте искрен.
Беше ми приятно, господа.
Г-це Кокс, за мен беше удоволствие.
Изказвам на вас и на семействата ви
сърдечните си благопожелания за Великден.
"Някой може да ти се усмихва и пак да е злодей!"
По дяволите! Той е единият. Видяхте ли го?
Здравей, скъпа. – Здравей.
Тежък ден. – Татко, къде беше?
Съчувствам ти. – Съжалявам, Лиз,
срещата се проточи повече, отколкото очаквах.
Секунда, Джаспър. – Чакахме те с часове, Джим!
Можеше поне да се обадиш.
Мога само да се извиня. Днес не ми беше до великденски яйца.
Пука ти повече за Джон Кенеди, отколкото за семейството ти.
Цял ден децата питат къде си. Какво да им кажа? Кажи, Джим!
Не знам! Истината! Че си върша работата, за да пораснат в страна,
където правосъдието не съществува само на книга,
както динозаврите или Атлантида.
Това не замества съпруга и бащата на Великден.
Ще става и по-зле!
Пак те бих, искам повишение. – На кого ще се похвалиш?
Кой е убил президента Кенеди? Имало ли е заговор?
Не знам за какво говорите.
Пазете се! Отдръпнете се!
Поздравления. На първа страница си.
Пише, че сме похарчили повече от 8000 долара за неоправдани разходи
от ноември 1966 досега. – По дяволите!
Ходили са в архива и са видели разписките за тегленията.
Шоу ги е пуснал по дирите ни.
Може да е бил Фери, Мартин, Андрюс, всеки от тях.
Или са говорили с Руби, иначе защо са ни погнали за 8000?
Те търсят новини, това им е работата.
Мислиш, че ще разберат какво правим.
Нищо няма да постигнем с ядосване.
Кучи син.
Това променя всичко.
Какво искаш да кажеш?
Или трябва да се откажем сега, или ни предстоят тежки мигове.
Това може да се отрази на кариерата, дори на живота ви.
Ако някой иска да се откаже,
няма да го виня и ще го пренасоча към регулярните задължения.
Значи оставате, благодаря ви. Това значи много за мен.
Давам на бюрото 6000 от моя армейски спестовен влог.
За да можем да продължим.
Ще изнасям речи, където мога и така ще спестим още пари.
Какво да им кажа? Събрали са се пред вратата.
Искат изявление. Телефоните не спират да звънят.
Нищо няма да потвърдя, да отрека или да дискутирам.
Довиждане, дами и господа.
Отивам си у дома, за да си свърша работата.
Мълчанието на г-н Гарисън поражда интересни въпроси.
Открил ли е нови доказателства с парите на данъкоплатците
или пази информацията, за да се вдигне още по-голям шум?
Г-н Гарисън трябва да даде обяснения.
Вие ли пуснахте тая помия във вестниците?
Кой се обажда? – Много добре знаеш.
Дейв? – Позна. Слушай.
Ти си единственият честен тип в тая служба.
Искам отговор! Вие ли я пуснахте?
За луди ли ни мислиш? Тук е същински зоопарк.
Пълно е с репортери. Да не мислиш, че ми харесва?
Някой е пуснал тая шибана история!
Аз съм един от заподозрените. Не мога да се прибера!
Проклетниците са навсякъде! Знаеш ли какво ми причинихте?
Успокой се. – Подписахте смъртната ми присъда!
Името ти дори не се споменава в статията.
Чакай ме във фоайето на "Фонтенбло" след 20 минути.
Гарантирам, че шефът ще те защити. Той те харесва. Харесва как мислиш.
Вече не знам на кого да се доверя.
Една кана кафе и няколко пакета "Лъки" ще ми дойдат добре.
Нещо ново? – От кого те е страх, Дейв?
От всички. От Агенцията, от мафията, от кубинците.
Проследете кубинците. Намерете ги. Тук, в Маями, в Далас.
Потърсете Еладио дел Вайе.
Той ми плащаше, когато летях до Куба.
На вярната следа си. Хей, не си записвай!
На никого не съдействам!
Издали са ми смъртната присъда! Не схващате ли?
По дяволите! Чакай малко!
Не си с микрофон, нали? Мамка му, Лу!
Кажи. – Не те лъжа. Нямаме микрофони.
Искаме да дадеш показания, но не те притискаме.
Не съм спал, откакто излезе статията. Защо ме забъркахте?
Ние или Шоу?
Скапан педал. Хванал ме е за топките.
Какво имаш предвид? – Снимки, компромати.
Ще ги използва. Агенцията не си поплюва.
Познавах Осуалд. Беше в моя патрул. Научих го на всичко.
Никой не го харесваше. Всички мислеха, че е доносник.
Държах се добре с него. Искаше детето му да има шанс.
Какво е това? Какво става?
Не пускай никого.
Никой няма да влезе. Обслужването по стаите е.
Без захар. Дай ми го. Чисто. Вратът ще ме скъса.
От години имам рак. Опитвам се да намеря лекарство.
Работил ли си някога за ЦРУ?
Звучи така, сякаш е било в древността.
Никой не напуска Агенцията.
Влезеш ли веднъж, няма мърдане. – А Шоу?
Шоу е недосегаем. Важна клечка.
Шоу, Осуалд, кубинците. Всички са от Агенцията.
А Руби?
Джак беше сводник. Пласьор на даласката мафия.
Изнасяше оръжие за Кастро, докато беше на наша страна.
Кастро го хвана, преди да се опитаме да го очистим.
Непрекъснато си сменяха позициите. Играят си игрички.
Какво е участието на мафията? – И те са от Агенцията.
ЦРУ и мафията от години се опитват да очистят брадатия.
По-сериозно е, отколкото си представяте.
Потърсете всичко за "Операция Мангуста".
Правителството, Пентагонът. Те я ръководят.
Но кой знае кой на кого дърпа конците? Кой?
"Смъртоносна паяжина тъчем, която ни служи за заблуда."
Кой уби президента? – Защо не престанете? Мамка му!
Това е голяма лъжица за вашата уста!
Кой уби президента? Мамка му! Това е мистерия.
Мистерия, забулена в загадка! Енигма!
Дори стрелците не знаят! Не разбираш ли? Мамка му!
Не мога да говоря повече! Те ще ме убият!
Ще умра!
По дяволите! – Спокойно.
Не знам какво стана.
Мамка му!
Всичко, което съм искал някога,
беше да стана католически свещеник. Да живея в манастир.
Да се моля, да служа на Бог.
Но имам една скапана шибана слабост.
И те ме разпопиха!
После започнах да губя всичко.
Всичко ще бъде наред, Дейв.
Дай показания, и ние ще те защитим. Имаш думата ми.
И до вас ще стигнат.
Ще ви унищожат.
Те са недосегаеми.
Толкова съм изтощен, че не мога да гледам.
Не е ли още рано за карнавала?
"Пари Мач", най-голямото списание във Франция.
"Литературная газета" от Москва. – Виктория Тейлър, частен детектив.
Знаете кой е застрелял президента? Г-н Гарисън е много зает...
Затягат обръча около Дейвид Фери. Ако чакаме, няма да издържи.
Той постоянно променя версията си. Не можем да го призовем в съда.
Ще омекне още и ще си каже всичко, когато го призовем.
Ако го призовем сега, ще се уплаши и губим най-ценния си свидетел.
Не може да ни каже повече. Трябва да му осигурим закрила.
Нямаме хора.
Знам какво преживяваш заради Фери.
Ще говорим утре. Трябва да хвана самолета за Вашингтон.
За Вашингтон? – Намерих човек, който твърди,
че е свързан със събитията, но не може да дойде тук.
Заех се да издиря кубинската връзка на Фери, Еладио дел Вайе,
но ми трябват още хора. Трябва да го доведа тук,
а дори не мога да събера хора за Фери. Дадох му дума.
Това е нашият случай! – Не ме бутай! Изчакай малко!
Искам да ви покажа нещо. Мисля, че ще ви е интересно.
Намериха го в кабинета ти. Подслушвали са също
конферентната зала и телефоните. Трябва да претърсим сградата.
Да подслушват областния прокурор. Не е за вярване.
Вярвайте на каквото искате, но трябва внимаваме с доброволците.
Може да е някой от тях. – Добре, ти се заеми.
Нямам време за такива глупости.
Очевидно вече сме ги разтревожили.
Идвам във Вашингтон!
Дейв Фери е мъртъв.
Открили са тялото му в апартамента му преди два часа.
Какво мислиш, Ник? – Няма следи от насилие.
Инфаркт или аневризма. Естествена смърт.
Не е адресирано до никого и няма подпис.
"Ще напусна този живот с удоволствие.
Не намирам нищо привлекателно в него,
а тъкмо обратното – противен е." Продължава в този дух.
"Всеки ден ни залива нова вълна от престъпления."
Твърде поетично е за Дейв Фери.
Пролоид.
Взех го веднъж за щитовидната жлеза.
Ускорява метаболизма.
Фери прилича ли на човек с бавен метаболизъм?
Не, по-скоро обратното. Високо кръвно.
Фери единствен изрази съжаление за случилото се.
Това го уби.
Лу, шефе? Лоша новина и от Маями.
Намерили са Еладио дел Вайе насечен с мачете в колата му.
Измъчван, прострелян от упор в сърцето и с разцепен череп.
И това ако не е проклятие. – Още едно писмо. Без име и подпис.
"Когато четете това, аз ще бъда мъртъв и няма да има отговори.
Предложих любов, но бях отритнат." – Сигурно дълго го е обмислял.
Какво ще стане, ако човек с високо кръвно изпие цяло шишенце пролоид?
Ще умре бързо от инфаркт или от спукан кръвоносен съд в мозъка.
Можеш ли да установиш дали в организма му има пролоид?
Не и с обикновена аутопсия.
Но в гръбначния мозък може да има голямо количество йод.
И все пак е трудно да се каже. Какво мислиш?
Не знам. Не се връзва. Как така го е страх от смъртта,
а се самоубива, без да остави следа?
И оставя две неподписани предсмъртни писма?
Виждал съм и по-шантави самоубийства, Джим.
Въпросът е, че той е мъртъв. Край на случая.
Освен ако не пипнем Шоу. – С чии показания?
На О'Кийф, мъжката проститутка,
на пияницата Джак Мартин или на наркомана Върнън Бънди?
Шоу е уважаван човек. Пазят го вестниците, Асоциацията на баровете.
Съгласна съм. Нямаме нищо. – Ако чакаме, ще го убият!
Колко трупа са нужни, за да осъзнаеш какво става?
Мери си приказките! Фери се самоуби!
Къде отиваш, шефе? – Не знам, Бил. Просто не знам.
Франк, губиш си времето тук.
Джим беше ясен. Никакво ФБР. – Искам да говоря с теб.
Шефът жив ще ме изгори, ако ти кажа нещо.
Шефът ти има сериозен проблем. Знаем какво става в бюрото ви.
Предполагам, че е така. – Казвам ти го като на приятел.
Качил си се на "Титаник". Скачай, преди да си потънал с Гарисън.
Стига! – Става въпрос за кариерата ти.
Още си млад. Работиш по следата с Кастро.
Не е вярно. – Вярно е.
Знаем, че не Осуалд е убиецът, а Кастро.
Но ако се разчуе, ще има война. Ще загинат милиони.
А те са много по-важни от Гарисън.
Гледай ме, когато ти говоря! Мислите само за себе си! Млъкни!
Ако ти е останал и малко мозък, ме чуй много внимателно.
Качвай се в колата.
Джим Гарисън? – Да?
Радвам се, че дойдохте. Съжалявам за предпазните мерки.
Надявам се да си струва, господин...
Мога да ви кажа фалшиво име, но няма. Наричайте ме "Хикс".
Агенцията вече ме предупреди. Ако това е друго предупреждение...
Не съм от ЦРУ, г-н Гарисън.
Щом сте дошли чак тук, значи това, което ще ви кажа, ви интересува.
Но няма да има имена или кого представлявам.
Ще кажа само, че сте близо.
По-близо, отколкото мислите.
Информацията ми е строго секретна.
Бях войник, г-н Гарисън. Участвах в две войни.
Бях от онези, които тайно доставяха оръжие на Пентагона.
Самолети, патрони, пушки. Така наречените "Черни операции".
Убийства, преврати,
подмяна на избори, пропаганда, психологическа война.
По време на Втората световна бях в Румъния, Гърция и Югославия.
Евакуирахме част от нацисткото разузнаване в края на войната.
Използвахме ги срещу комунистите.
През 1948 г. в Италия манипулирахме изборите.
През 1949 г. провалихме стачките във Франция.
Свалихме Кирино във Филипините, Арбенц в Гватемала, Мосадех в Иран.
През 1954 г. бяхме във Виетнам, през 1958 г. – в Индонезия,
в Тибет през 1959 г. Измъкнахме Далай Лама.
Бяхме добри. Много добри.
Лошото е, че се забъркахме с Куба.
Готвехме нападение през октомври 1962 г.
Хрушчов изпрати ракетите, Кенеди отстъпи,
а ние останахме като попарени.
Много хора бяха разгневени, г-н Гарисън. Разбирате ли?
После ще се върна на това. И така, стигнахме до 1963 г.
Прекарах голямата част от септември 1963 г.,
работейки по плана на Кенеди за изтегляне на хората ни
от Виетнам до края на 1965 г.
Този план беше една от най-важните мисии за администрацията на Кенеди.
Меморандум 263 разпореждаше връщането на първите 1000 войници.
Но през ноември, седмица след убийството на президента Дием
и две седмици преди убийството на Кенеди,
ми се случи нещо странно.
Дейв тук ли е?
Полковник.
Искали сте да ме видите, г-н генерал?
Точно така. Заминаваш за Южния полюс.
Така ли? – Д-р Муни е наясно с подробностите.
Говори с него. Приятна почивка.
Бях изпратен от моя началник, ще го наречем "Игрек".
Бях изпратен от генерал Игрек на Южния полюс
като военен ескорт на международни ВИП особи.
Тъкмо щях да се връщам обратно от Нова Зеландия,
когато президентът беше убит.
Осуалд беше обвинен в 19 ч. даласко време за убийството на Типит.
Това е 14 ч. на следващия ден в Нова Зеландия. Но техните вестници
вече имаха цялата информация за неизвестния 24-годишен Осуалд.
Снимки, подробна биография, информация за Русия.
И бяха убедени, че той сам е убил президента,
въпреки че в Далас още не го бяха обвинили за убийството.
Помислих, че са пуснали измислена история.
Нещо подобно на Черните операции.
Както и да е. След като се върнах, се запитах
защо са изпратили точно мен, шефа на Специални операции,
на Южния полюс да свърша нещо, с което всеки друг би се справил?
Може би защото ако бях останал във Вашингтон,
щях изпратя допълнителна охрана в Тексас.
Реших да проверя и разбрах,
че някой е наредил на 112-и специален отряд
да остане в базата си в същия ден, въпреки възраженията на полк. Рейк.
Стандартна процедура е, особено във враждебен град като Далас,
Тайните служби да бъдат подпомогнати.
Дори да бяхме разрешили колата да е със свален гюрук,
със сигурност щяхме да разположим 100-200 агенти по тротоарите.
Месец преди това в Далас бяха ударили посланик Стивънсън.
Във Франция вече имаше опити за покушение срещу Де Гол.
Щяхме отрано да изучим маршрута и да проверим сградите.
Нямаше да има отворени прозорци. Никога!
Щяхме да имаме снайперисти. Отвореше ли се прозорец, щяхме да действаме.
Щяхме да следим тълпата за пакети, сгънати вестници, палта.
Нямаше да позволим отворени чадъри, нито пък лимузината да забавя
или да прави непредвиден завой от "Хюстън" по "Елм".
Присъствието на армията щеше да се усеща.
И убийството нямаше да се случи. Бяха нарушени най-основните правила.
И това ясно посочва, че в Далас е имало заговор.
Кой би го направил? Черни операции, хора от моя отдел.
Началникът ми може да е казал на полк. Рейк:
"Имаме друг екип за охраната. Вие останете в базата".
В този ден в Далас е имало хора от разузнаването.
Още не знам кои и защо, но те не са охранявали никого.
И Осуалд. Разузнаването имаше негово досие,
но всички документи бяха унищожени.
Станаха странни неща, но Осуалд нямаше нищо общо с тях.
Целият кабинет беше в Далечния изток.
Една бойна дивизия се връщаше от Германия
и кръжа над Щатите по време на стрелбата.
В 12,34 телефоните във Вашингтон са излезли от строя за един час.
На самолета за Вашингтон
е получено съобщение за Линдън Джонсън от Белия дом,
че убиецът е само един. Според вас това съвпадения ли са?
Не. – Нито за момент.
Кабинетът нарочно е бил извън страната.
Частите за борба с безредиците са били във въздуха.
Телефоните са били прекъснати, за да не плъзнат слухове.
Нищо не е било случайно. Нямало е да позволят да се измъкне жив.
После нещата вече не бяха същите.
Намесихме се сериозно във Виетнам. Не знам.
В Пентагона и в ЦРУ цареше лъжлива еуфория.
Ние, в Тайни операции, знаехме, че Комисията Уорън е измислена.
Но имаше нещо по-дълбоко. По-грозно.
Познавах добре Алън Дълес. Често му давах информация.
Но защо точно той разследваше убийството? Все пак Кенеди го уволни.
Между другото, Дълес беше благодетел на ген. Игрек.
Напуснах през 1964 г. Подадох си оставката.
Не знаех, че Кенеди е бил толкова опасен за властта.
Затова ли го убиха?
Това е истинският въпрос, нали? Защо?
Как и кой е само интрига за масите.
Осуалд, Руби, Куба, мафията, карат хората да гадаят.
Те отвличат вниманието от най-важния въпрос. Защо?
Защо убиха Кенеди? Кой е имал полза от това?
Кой е толкова могъщ, че да прикрие всичко? Кой?
През 1961 г.,
точно след "Залива на прасетата", много малко хора знаеха за това,
участвах в изготвянето на меморандуми 55, 56 и 57.
Важни документи, определени като строго секретни.
Кенеди нареждаше на ген. Лемницър шефът на Обединеното командване,
да носи пълна отговорност
за всички секретни военни акции, които се провеждат в мирно време.
Това сложи край на царуването на ЦРУ.
Кенеди се беше заканил да го разбие на 1000 парчета
и сега нареждаше на армията
да му помогне да го направи. Беше безпрецедентно!
Не мога да ви опиша шока в коридорите на властта.
Това и уволнението на Алън Дълес, Ричард Бисъл и ген. Чарлс Кабъл.
Свещените крави на разузнаването още от Втората световна война.
Това разтревожи много хора.
Заповедите на Кенеди не влязоха в сила
заради бюрократични спънки. Но един от резултатите беше,
че операцията в Куба беше прехвърлена на моя отдел
под името "Операция Мангуста". Беше си чиста черна операция.
Провеждаше се тайно в университета в Маями,
който беше най-голямата база на ЦРУ
с годишен бюджет от стотици милиони долари.
300 агенти, 7000 подбрани кубинци, 50 фалшиви фирми за пране на пари.
Те водеха неспирна война срещу Кастро.
Индустриален саботаж, унищожаване на посевите и т.н.
И всичко това под контрола на генерал Игрек.
Той просто внедри тук правилата за секретна война в чужбина.
Разполагаше с хора, с екипировка, с военни бази и с мотивация.
Не подценявайте и съкращенията в бюджета, които Кенеди направи.
Близо 52 военни поделения в 25 щата и 21 бази зад граница.
Това са много пари. Знаете ли колко хеликоптера изгубихме във Виетнам?
До момента са почти 3000.
Кой ги произвежда? "Бел Хеликоптер". Кой го притежава?
Едва не банкрутираха, преди бостънската банка да помоли ЦРУ
да използва хеликоптер в Индокитай. Ами изтребителите Ф-111?
"Дженерал Дайнамикс" от Форт Уърт, Тексас. На кого е?
От началото на войната бюджетът от 75 стигна до 100 млрд. долара.
Ще стане 200 млрд., преди войната да е свършила.
През 1949 г. беше едва 10 млрд. Няма война, няма пари.
Принципът на всяко общество, г-н Гарисън, е войната.
Авторитетът на държавата се крепи на военната й мощ.
Кенеди искаше във втория си мандат да прекрати Студената война.
Щеше да спре надпреварата в космоса и да се споразумее с руснаците.
Обяви се против ядрените опити. Отказа да напада Куба през 1962 г.
и обеща да ни изтегли от Виетнам.
Но всичко това приключи на 22 ноември 1963 г.
Още през 1961 г. знаеха, че Кенеди не иска война в Югоизточна Азия.
Както Цезар, и той беше заобиколен от врагове.
Нещо се готви, но то няма лице. Обаче всички вече знаеха.
Забрави за бойните части.
Казал на Макнамара, че ще изтегли дори съветниците!
Той ни прецака в Лаос, сега ще ни прецака и във Виетнам!
Не може да го направи преди изборите.
Заседанието на Съвета за сигурност е било напрегнато.
Не бих го пропуснал. Ще падат глави.
Чухте ли за Лемницър? Кенеди му натрил носа.
Казал, че щом не сме отишли в Куба, която е близо,
защо да ходим във Виетнам, който е толкова далече?
Старата песен. Пак се държи като страхливец.
Лемницър казал, че командването не се е отказало от Куба.
Става въпрос за пари. Много пари. 100 млрд. долара.
Кенеди държеше избирателни райони с парите на отбраната.
Сключи договори само с общините, които са важни за изборите.
А отпадналите отвърнаха по свой начин.
Трябва да контролираме разузнаването от Сайгон.
Няма да позволяваме на Макнамара да си навира носа и в това.
Всеки път ходи до Сайгон, за да събира информация,
а като се върне, само плаши Кенеди!
Искам Макс Тейлър да го следи. Да се залепи за него.
Който контролира Макнамара, контролира и Кенеди.
Мисля, че започна така. Във въздуха.
Разговори с оръжейни производители, петролни банкери. Просто разговори.
Накрая се обадили на някого от ранга на моя началник, ген. Игрек.
Тръгваме. Нуждаем се от помощта ти. – Кога?
През есента. Вероятно на юг.
Искаме да съставиш план. – Ще се справя.
Всичко е изчислено. Никой не е казал: "Той трябва да умре".
Никъде не е записано. Няма кой да бъде обвинен.
Старо като разпъването на кръст или като наказателния отряд.
Пет патрона, единият е халосен. Няма виновни.
Всички до един от властта имат желязно алиби.
Няма компрометиращи връзки, освен на най-секретно ниво.
Но заговорът трябва да е успешен.
Независимо колко ще умрат и каква ще е цената,
заговорниците винаги са на печелившата страна
и никога не са обвинявани за нищо от никого.
Това е същността на преврата.
Кенеди обявява пътуването си до Тексас през септември.
В този момент в Далас се появява втори Осуалд.
Кметът и полицията са купени. Ген. Игрек докарва убийците.
Може би от специалния лагер край Атина, в Гърция. Професионалисти.
Може да е имало местни, кубинци, мафиоти. Отделни екипи.
Има ли значение кой е стрелял и от кой покрив?
Част от обстановката. Често си мисля за онзи вторник,
26 ноември. Деня след погребението на Кенеди.
Няма да позволя да загубим Виетнам, както загубихме Китай.
Твърдо съм решен и няма да изтегля нито един войник,
докато в Азия не ни вземат на сериозно.
Линдън Джонсън подписва меморандум 273,
с който спира политиката на Кенеди за изтегляне
и одобрява секретна акция срещу Северен Виетнам,
която провокира инцидента в залива Тонкин.
Изберете ме, и ще ви дам война.
Този документ е в основата на виетнамската война.
Не мога да повярвам, че са го убили, защото е искал промяна.
В наши дни, в нашата страна! – Историята помни какво ли не.
Убивани са и крале. Политиката е власт, нищо повече.
Не ми вярвайте безусловно. Сам се замислете.
Умът ми просто не го побира. Свидетелствайте.
Аз ли? – Свидетелствайте.
За нищо на света.
Не, ще ме арестуват. Може да ме пратят в лудница.
Може би вас също.
Дадох ви контекста. Вие открийте малките детайли.
Разровете се. Вие сте единственият, който може да предизвика нов процес.
Това ще е историческо постижение.
Засега удрям на камък. Все още нямам доказателства.
Вече нямате избор. Вие сте сериозна заплаха
за структурата на националната сигурност.
Досега да са ви убили, ако не се шумеше толкова.
Ще разрушат доверието във вас. Вече са го сторили в много среди.
Бъдете честен. Единственият ви шанс е да повдигнете обвинение.
Каквото и да е, срещу когото и да е. Правете арести. Размътете водата.
Надявайте се да предизвикате верижна реакция у хората
и те да искат да говорят. Тогава правителството ще клекне.
У хората е заложен стремежът към истината.
А истината е на ваша страна.
Дано да успеете.
Джон Фицджералд Кенеди 1917 – 1963
Г-н Шоу? Арестуван сте за конспирация
и за организиране на заговор с други лица с цел убийството
на президента Джон Ф. Кенеди. Имаме заповед да претърсим дома ви.
Длъжен съм да ви информирам, че имате право да не казвате нищо.
Имена? – Клей Лавърн Шоу.
Адрес? – Ул. "Дофин" 1313, Ню Орлиънс.
Използвали ли сте псевдоним? – Клей Бертран.
Наясно ли сте с обвиненията, предявени от прокурор Гарисън?
Да, ние също разследвахме г-н Шоу,
но не открихме никаква връзка.
Ако ФБР са го разследвали, защо името му не се споменава никъде
в 26-те тома на доклада Уорън, дори и само за да го оневинят?
Едва ли бих поканил министъра на правосъдието в моя екип.
Г-н Гарисън не е представил нищо,
което да противоречи на нашите разкрития.
Не ми е известен факт, който да оспори
заключението на Комисията, че Лий Осуалд е единственият убиец.
Поздравявам г-н Шоу. Повечето обвиняеми трябва да чакат процес,
преди хора като председателя на Върховния съд
да свидетелстват в тяхна полза,
без да можем да ги обвиним в лъжесвидетелстване.
Дори това да е вярно, осъзнавате ли, че рушите доверието в държавата?
Вие уважавате ли правителство, което лъже народа си?
Страната ни стана опасна,
щом не може да вярвате на никого и не можете да кажете истината.
Ще има справедливост, ако ще небето да се продъни!
Конспирацията Джей Еф Кей: Делото на Джим Гарисън.
Скъпи, ще говорят за теб. – След разследване в Ню Орлиънс
репортери научиха,
че областният прокурор Джим Гарисън и екипът му
са заплашвали, подкупвали и дори дрогирали свидетели
в опит да докажат конспирация,
в която е замесен бизнесменът Клей Шоу
за убийството на Джон Кенеди.
Джон Чанклър е бил съкилийник на Уили О'Кийф в затвора "Ангола".
Каза, че ще го пуснат, ако им съдейства.
Затворих го заради грабеж.
А този е дружката му Мигел Торес. И него вкарахме на топло.
Искаха да кажа, че Шоу е Бертран, за да ме освободят условно.
Джанет Уилямс коментира описанията на О'Кийф
за това как е срещнал Осуалд. – Той беше ли хомосексуалист?
Не и този Лий, когото познавах. Категорично не.
Г-н О'Кийф е видял някого, когото е помислил за Лий Осуалд.
Не съм говорил с никого. Бях упоен в болницата.
Казах на ФБР, че обаждането е било плод на въображението ми.
Мисля, че той е психичноболен.
С едната половина на мозъка си фабрикува доказателства,
а след това убеждава другата половина, че са истина.
Не се тревожи. Само 20-30 млн. души гледат в момента.
Само тези, които следят сериала, не се съмняват в мен.
Дали умишлено не е изключил мафията от заговора, защото й е задължен?
Колкото повече се ровим в делата на Гарисън, толкова повече разбираме
колко човешки съдби е съсипал, колко страх е всял, и най-лошото,
възползвал се е от скръбта на нацията.
Джим Гарисън е казал:
"Ще има справедливост, ако ще небето да се продъни".
Той търси истината. Ние също.
Мечтата на Мартин Лутър Кинг, изразена така драматично
по време на похода към Вашингтон през 1963 г.,
тази вечер беше смазана в Мемфис, Тенеси, от един куршум.
Според полицията изстрелът е дошъл от отсрещния тротоар.
Открили са автоматична пушка "Браунинг" с оптически мерник.
Аз ще вдигна.
Дъщерята на Джим Гарисън ли е? – Да.
Вирджиния или Елизабет? – Вирджиния.
Вирджиния, ти си една малка щастливка.
Баща ти те записа в конкурс за красота. Ще участваш ли?
Не знам. – Боже мой! Какво са сторили?
Линчували са го.
Звучи забавно.
Нали в 15 ч. излизаш от училище? – Скъпа, с кого говориш?
Добре, само това исках да знам.
Мамо, ще участвам в конкурс за красота.
Кой се обажда?
Записвал ли си Вирджиния в конкурс за красота?
Някакъв се обади да я разпитва... – Някой ненормалник.
Убили са Мартин Лутър Кинг. – Животът на дъщеря ти е в опасност!
Пълно е с откачалки. Звънят в бюрото по цял ден.
Това е домът ти! Може да я отвлекат, да я убият!
Само страхливците се обаждат анонимно. Няма страшно.
Изобщо не знаеш какво става тук! Зает си да изнасяш речи!
Вече и Ку-клукс-клан са ни погнали!
Вземам децата и си тръгвам! Не издържам повече!
Правителството ни плаши. – Ти и твоето правителство!
Така затварят устите на хората. На това разчитат.
Няма от какво да се боиш! – Не те ли е грижа за нас?
Собствената ти дъщеря! Що за човек си ти?
Ще ви заведа при майка ми. Останете там една седмица.
Ще сменя ключалките, телефоните, ще наема охрана. Само се стегни.
Преди убийството на Кенеди, децата бяха най-важното за теб.
Джаспър искаше да говори с теб, а ти дори не го забеляза.
Дойде при мен и се разплака.
Обещавам да му обръщам повече внимание.
Като задължение ли го приемаш? – Обещах и ще го направя!
Не мога да се карам едновременно с теб и с целия свят!
Аз не се карам с теб! Опитвам се да стигна до теб.
Променил си се. – Разбира се, че се промених.
Отворих си очите. Предишното нормално сега ми се струва безумие.
Мислиш ли, че убийството на Кинг не е свързано с това?
Не виждаш ли? – Не искам да виждам!
Уморих се! До гуша ми дойде!
Ти съсипваш живота на Шоу, защото е хомосексуалист.
Не е заради това! – Поставял ли си се на негово място?
Не ми ли вярваш? – Не знам!
През цялото време не си ми вярвала!
Искам само да отгледаме децата си и да живеем нормален живот.
Искам си живота обратно!
Аз също, по дяволите! И аз имах живот!
Но не можеш да си заровиш главата в пясъка като щраус, Лиз!
Не става въпрос за двете ни коли, телевизорите и кухнята ти!
А за децата ни, които ще израснат в свят, пълен с лъжи. Бесен съм!
Заради това животът ми е прецакан.
Ако можеше да вникнеш, щеше да видиш, че и твоят е прецакан.
Никога не си ми говорил така. – Ако не искаш, не ме подкрепяй.
Само не ме заплашвай, че ще вземеш децата.
Напускам те! И вземам децата! – Добре! Махай се!
Правя го! – Скрий се! Стани от многото,
които ще ти кажат, че съм луд. Всички ще ти го кажат.
Няма да имаш проблеми с развода.
Но някой трябва да се опита, по дяволите! Някой!
Ще се разделим ли, тате?
Не знам, Джаспър.
Заради Кенеди ли? Същите хора ли ще убият и нас?
Не, Джаспър. Никой няма да ни убие.
Страх ме е.
Не ми харесва, когато с мама се карате.
Знам. И на мен не ми харесва, миличка.
Защо трябва да заминаваме? Не ни ли обичаш вече?
Татко ви обича и двамата.
Няма нищо лошо в това да те е страх, Джаспър.
Понякога е много страшно да кажеш истината.
Президентът Кенеди е бил уплашен, а той беше смел човек.
Но ако си прекалено изплашен,
тогава лошите ще завладеят страната, нали?
И тогава всички ще се страхуват.
Остани с мама, татко. – Моля те.
Още нещо. Прокурорът от Вашингтон отказа да призове
Алън Дълес, Чарлс Кабъл и директора на ЦРУ Ричард Хелмс.
Какво да очакваш от свиня, освен грухтене?
Без тях ще бъде невъзможно да докажем връзката на Шоу с ЦРУ.
Какво става? Никога не са ни отказвали молба за екстрадиране.
Да извикаме Джулия Ан Мърсър. – Не, ще пострада.
Вижте какво става с другите хора. – Тя е най-сигурният ни свидетел.
Не искам да го правя. Какво друго?
Това са писмата със заплахи, а тези са писмата от феновете.
Лошата новина е, че данъчните ще ти правят финансова ревизия.
Очаквах го преди два месеца. Губят си времето.
Лошата новина е, че искат да подам оставка след 18 години работа.
Може би е за добро. Бездруго не беше като в истинска битка.
Но това си струва. Нещо ново за Осуалд и Шоу?
Да. Видени са заедно в Клинтън в началото на септември.
Движението за граждански права е регистрирало избиратели.
Носи се слух, че Шоу е правил някаква сделка с оръжие,
за да дискредитира Движението.
Никой не знае какво са правили там,
но всички са ги видели.
И бели, и черни потвърдиха, че са ги видели.
Няма нищо незаконно в това да се запишеш за гласоподавател.
Разполагаме и с наркомана Върнън Бънди,
който ги е видял да говорят на дигата.
Трудно е. Никой не иска да говори за Шоу.
Непрекъснато го повтаряш. Не ровиш достатъчно дълбоко.
Тогава аз ще върша твоята работа, а ти – моята.
Клинтън е приоритетът сега.
Шоу отрича да е виждал Осуалд, нали?
С това ще докажем, че е лъжец.
Наблегни на това, Бил. – Нещо много интересно.
Две седмици преди убийството Осуалд отива във ФБР.
Идвам при специален агент Хости? – Съжалявам, в момента го няма.
Агент Хости ходи три пъти в дома на Джанет Уилямс,
за да проверява Марина. Той му оставя бележка.
Хости казва на журналист, че тя е предупреждение
да не разпитва повече Марина в негово отсъствие.
Тя няма гражданство и явно я е заплашвал да я върне в Русия.
Но никой не знае какво пише на бележката.
Хости я къса и я изхвърля. – Това са спекулации.
А ако бележката е описвала заговора за покушение над Кенеди?
Хайде, мислете! Това е единствената причина да я унищожи.
Ако е била обикновена заплаха, Хости е щял да я запази.
Така е щял да се подсигури в делото срещу Осуалд.
А разпита на агент Куигли в деня, когато е арестуван?
Куигли унищожава бележките.
Може да предположим, че Осуалд не само е бил информатор,
но и човекът изпратил телекс с предупреждение на 17 ноември
за покушението над Кенеди в Далас на 22 ноември.
Уилям Уолтърс, нощната охрана във ФБР, ми даде копие на писмото.
Разпратено е из цялата страна, но нищо не е сторено.
Кортежът е тръгнал по график. В доклада на Уорън няма и думичка.
"Военизирана група може да се опита да убие президента Кенеди,
когато е в Далас, Тексас." – Уолтърс ми каза,
че малко след покушението телексът е изтрит от всички архиви,
за да се спести срамът на ФБР.
Осуалд е изпращал информация чрез Хости.
Имам чувството, че Осуалд се е внедрил в тази група
заедно с кубинци или десни екстремисти.
Казали са му да бъде в книгохранилището в онзи ден,
за да предотврати покушението или да участва в него.
Може да са му казали всичко. Или че ще спрат заговорниците,
или да симулират нападение над Кенеди, за да разтърсят обществото
и да го принудят да промени политиката си към комунизма.
Няма значение какво са му казали. Дали са му заповед.
Той е бил обикновен войник.
Не може да не улучиш. Той е мъртъв.
Не вярвам, шефе. Защо ФБР ще го прикрива?
Телексът е изчезнал от всички бюра на ФБР в страната?
Има дума за това – заповед. – Или прикриване на информация.
Малко ли доказателства имаме за съучастието на ФБР?
Аз уважавам институциите на тази страна!
Боже мой! – Как се опазва в тайна заговор
между мафията, ЦРУ, ФБР, военното разузнаване и кой знае още кой,
при положение, че 12 души в тази стая не можем да пазим тайна?
От нас изтича информация. Предстои ни процес.
И с какво разполагаме?
Осуалд, Руби, Банистър и Фери са мъртви.
Шоу може би е агент. Не знам. Но ако е такъв,
лесно може да бъде изнудван, заради хомосексуалността си.
Шоу е козът ни. Не знам какъв е и не ме интересува.
Но знам, че лъже и няма да се предам.
Затова ли ще съдиш Клей Шоу? Ще загубиш!
Трябва да разследваме уликите срещу мафията.
На това ще повярвам, но не и че правителството е замесено.
Руби е мафиот, познава Осуалд и го вкарва в играта.
Хофа, Трафиканте, Марчело. Те наемат убийци и убиват Кенеди.
А правителството не иска да се вдига шум,
защото е използвало мафията, за да се добере до Кастро.
Хората няма да повярват, че Кастро е убит от мафията
по поръчка на правителството и затова приключват с делото Кенеди.
На мен ми звучи логично.
Не се съмнявам в участието им, но на по-ниско ниво.
Мафията може ли да промени маршрута или да елиминира охраната?
Може ли да изпрати Осуалд в Русия и после да го върне?
Да накара ФБР, ЦРУ и полицията да попречат на разследването?
Мафията може ли да наложи на Комисията да потули случая?
Може ли да фалшифицира аутопсията? Да заблуди националните медии?
И откога мафията убива с пушки с оптически мерник?
Мафията няма силата да направи нещо толкова голямо.
На убийците им трябват пари, графици, време, заповеди.
Това е военна засада.
Преврат, чрез който Линдън Джонсън да стане президент.
Твърдиш, че и Линдън Джонсън е бил замесен? Президентът?!
Джонсън е осигурил един милиард на приятелите си Браун и Рут
за базата "Кам Ран Бей" във Виетнам. – Наричаш президента "убиец"?!
Ако съм далече от истината, защо ФБР подслушва бюрото ни?
Защо свидетелите ни са подкупвани и убивани?
Защо федералните отказват молбите ни за екстрадиране?
Не знам. Може би в правителството има нещо гнило.
За да поддържа конспирацията ли?
Чел ли си нещо на Шекспир?
Да, чел съм.
"Юлий Цезар"?
"Брут и Касий, те са почтени мъже."
Кой уби Цезар? Десет или дванайсет сенатори.
Нужен е само един Юда.
Няколко вътрешни човека в Пентагона и в ЦРУ.
Това е Луизиана, шефе.
Откъде знаеш кой е баща ти? Защото така ти е казала майка ти.
Бориш се с вятърни мелници и този път аз няма да участвам.
Винаги съм имал подозрения за Бил. Непрекъснато ни противоречеше.
Трябва да го върнем. – Цял месец се опитва да докаже,
че Джак Руби е бил свързан с "Хънт Ойл".
Нямам му доверие. – Престанете.
Ценя го колкото всеки един от вас.
Време е да започнем да приемаме чуждите идеи. Включително и аз.
Може би Осуалд е такъв, за какъвто го мислят всички
и аз жестоко съм се заблудил.
Виждал съм го да копира документи през нощта.
Не му вярвам. – Чухте ли какво казах?
Няма да толерирам подобно поведение. – Няма да работя с Бил Брусар.
Това ултиматум ли е, Лу? – Какво?
Ултиматум ли ми поставяш? – Щом така го наричаш.
Не съм очаквал, че ще се стигне дотук.
Явно е така.
Няма да търпя ултиматуми, Лу. Ще приема оставката ти.
Ще я получиш.
Ти си един твърдоглав кучи син.
Правиш огромна грешка.
Шефе, не прекаляваш ли?
Не, не мисля, Сузи. Някой друг?
Джери, тук е Джим Гарисън,
областен прокурор на Ню Орлиънс, Луизиана.
Аплодисменти
Здравейте, г-н Гарисън.
Вие разследвате убийството на президента Кенеди.
Странни неща се носят от вашето бюро.
Първо чухме, че кубински емигранти са убили президента.
После мафията...
Последната ви теория е, че ЦРУ и ФБР
заедно с Пентагона
и Белия дом са участвали в конспирация, за да убият Кенеди.
Има ли още някой освен Лий Харви Осуалд,
за когото си мислите, че не е участвал в конспирацията?
Джери, ще кажа само,
че спрях да бия жена си.
Може да питате Линдън Джонсън. Той ще отговори.
Серия от репортажи в сериозните медии,
"Тайм", "Нюзуик", "Ен Би Си",
ви обвиняват, че сте престъпили правата си на прокурор,
че сте заплашвали, дори дрогирали свидетели,
че сте ги подкупвали, за да лъжесвидетелстват.
Ще отговорите ли на това?
За уважение е вярата ви в искреността на медиите.
Значи времето на невинността не е свършило.
Какво щеше да стане, ако бяхме научили, че на 22 ноември 1963
руският премиер е бил застрелян в Москва
от самотен привърженик на капитализма,
който след това е бил убит от доблестен патриот,
въпреки че е бил обграден от въоръжени полицаи?
Ще бъде ясно за всички,
че това е бил преврат и е извършена смяна на властта.
И няма да задаваме въпроси и да атакуваме Джим Гарисън.
В едно свободно общество
щяхме да се питаме защо е бил убит и кой е бил срещу него.
Някои хора ще ви обвинят в параноя.
Ще ви покажа няколко снимки, за да разберете за какво говоря.
Това са арестувани.
Тези снимки са направени минути след покушението.
Никога не са били показвани на публиката.
Съжалявам, не може да показвате снимките.
Защо не? – Съжалявам. Не може.
Камерата може да ги покаже. – Съжалявам, Джим.
Не може. Има си закон за медиите.
Тези хора са били арестувани в Далас минути след покушението.
Никой не ги е виждал повече.
Не са им правени снимки и не са им взимани отпечатъци...
Задръжте си мисълта. Ще се видим отново след рекламите.
Бил, какво правиш тук?
Съжалявам за завчера. Не съм искал да се получи така.
Дошъл си тук, за да ми го кажеш? – Не. Виж,
разбрах, че ще се опитат да те убият по пътя за Ню Орлиънс.
Шоу е наел убиец от Канада.
Сериозно е, Джим. Имаш нужда от бодигард.
Когато беше в армията не научи ли какво е заповед?
Помниш ли заповедта ми, с която забраних да се разпространяват
слухове за това, че някой ще бъде убит?
Да, но това е... – Никакво "но".
В армията "но" не съществува!
Не съм склонен да приема твоите параноични мисли
и неумението ти да следваш заповеди,
особено когато се налага да платя билета ти до Ню Орлиънс.
Да ти купим билет.
Шефе, съжалявам. Опитах се да те предпазя.
Ето билета.
Хайде. Той е тук. – Джим, къде отиваш? Аз съм Самюъл.
Откога сте в тази тоалетна? – Не е ваша работа.
Джим, лоши новини. Бил ни е предал.
Издал е на федералните всичко, с което разполагаме.
Прегледахме записките му – там нямаше нищо. Нищо.
Отидохме да го търсим и хазяйката каза, че си е тръгнал.
Оставил е всичко. – Направо невероятно. Съжалявам.
Мати, ще донесеш ли питие на г-н Гарисън?
Нещо го е изплашило.
Бил не се плаши лесно. Някой е стигнал до ума му.
Той никога не се е славил с ум. – Но ни заблуди.
Не, оставете го. Не го изгасяйте. Искам да гледам.
Знаеш какво ще стане, ще спечели.
Няма да успее.
Ако спечели, ще го убият. Той ще спре войната.
Ще го убият, преди да е станал президент.
С Брусар на тяхна страна имат всичко –
всичките ни свидетели и стратегията ни за процеса.
Да проверим пак работата му. Може да е пълна с лъжи.
Не бива да ходим на процес! Нямаме шанс!
Не мисля така, Ал. – Съгласна съм с Ал, шефе.
Не можем да спечелим.
Помните ли романа на Хемингуей, "Старецът и морето"?
Старият рибар улавя една голяма риба,
толкова голяма, че трябва да я върже за лодката, за да я докара.
Когато стига до брега, рибата е била вече изядена от акулите.
Нищо не е останало освен скелета.
Така ще стане и с нас. – За какво го правим тогава?
За да постигнем целта си.
Тази война има две лица.
В съда ще се опитаме да осъдим Клей Шоу за конспирация.
Но на общественото мнение ще му трябват още 30 години,
за да приеме истината.
Поне ще опитаме да ударим първи.
А ако грешиш?
И за секунда не съм го мислил.
Ще дойдеш ли на процеса?
Не мисля.
Засега сенатор Кенеди води сенатор Маккарти
с 48% срещу 41%.
Според проучванията сенатор Робърт Кенеди
печели предварителните избори в Калифорния.
През последните три години в САЩ доказахме,
че въпреки насилието, въпреки разделението в обществото
между цветнокожи и бели,
между бедни и богати, между млади и стари,
въпреки Виетнам, можем да сме единни.
Ние сме велика, щедра и състрадателна страна.
Това е основният ми мотив да се кандидатирам.
Благодаря на всички. Отиваме в Чикаго, за да победим и там.
Сенатор Кенеди беше прострелян!
Убиха го, скъпа.
Успяха. Убиха Робърт Кенеди.
Не. – Застреляха го.
Боже мой!
И двамата?
Двамата братя?
Ти беше прав.
Още не е свършило.
За първи път...
... наистина се страхувам.
Трябваше да те обичам повече.
Понякога имам чувството, че не съм те обичал достатъчно.
Нито децата.
Съжалявам.
Всички да станат.
Областният съд на Ню Орлиънс, секция Х, започва заседание.
Ще председателства уважаемият съдия Едуард Хагърти. Седнете.
Това е Клей Бертран. Видях го на купона у Дейвид Фери.
Това е просто ваше твърдение.
Вие сте признат хомосексуалист,
осъден за сводничество и проституция.
Човек, който е лъгал за всичко, а сега иска да му повярваме.
Този мъж, ето там. Да, господине.
Той беше на езерото Пончартрейн с човека, който застреля президента.
Помня го, защото накуцваше.
Наркоман на хероин, който едва е бил в съзнание, за да мисли.
Това ли е човекът? – Да, той е, ето там.
Той остави Осуалд на опашката.
Спомням си, защото те бяха единствените бели.
Заради черния му кадилак, помислих, че може да са от ФБР.
Добре дошли в Клинтън. Ако имате нужда от помощ, кажете.
Той каза, че е представител на Международното изложение.
Видели сте го преди 5 години, за две минути?
Възможно е да грешите. – Просто плод на въображението ми.
Той ви разиграва.
Вярна постановка, но с погрешен актьор.
Бертран не е Шоу, кълна се. Кажете му го.
Възразявам! Г-н Андрюс е осъден за лъжесвидетелстване!
Ще направя изключение. Делото се обжалва.
Г-н Голдбърг, твърдите, че сте срещнали Фери и Шоу на пътуване,
осигурено от вашата фирма в Ню Йорк.
Пили сте и сте обсъждали убийството на Кенеди.
Така ли е? – Да, така е.
Взехте ли отпечатъци от дъщеря си,
преди да замине в колежа? – Да, взех.
Вярно ли е, че сте направили същото, след като се е върнала?
Да. – Защо?
За да се уверя, че е същото момиче, което съм изпратил.
Той беше от свидетелите на Брусар.
Беше с ума си, когато даде клетвени показания.
Ваша милост, призоваваме полицай Алойсис Хабихорст.
Ще помоля заседателите да напуснат залата.
Имена? – Клей Лавърн Шоу.
Разпитван е без адвокат.
Стандартна процедура е при арест да се пита за псевдоним!
Псевдоним? – Клей Бертран.
Конституцията не налага присъствието на адвокат!
Няма да го допусна! – На това се крепи делото ни!
Значи нямате дело. Бездруго нямаше да повярвам на полицая.
Не вярвам, че го казвате в съда! – Казвам го! Доведете заседателите!
Осуалд? – Не го познавам.
Да сте говорили с Дийн Андрюс? – Не, не съм.
А срещали ли сте се с Дейвид Фери? – Не.
Преди да ми покажат снимките му, дори не знаех как изглежда.
Използвали ли сте псевдонима Клей Бертран?
Не, не съм.
Благодаря, г-н Шоу.
Току-що страхотен актьор ни изнесе блестящо представление,
но все още сме далече от истината.
Обвинявам Клей Шоу в лъжесвидетелстване,
защото днес нито един от 15-те му отговора не беше истина.
Прекаляваш, Джим! Седни си на мястото!
Това е човекът, ето там.
За да докажем, че Клей Шоу е участвал в конспирацията,
първо трябва да докажем, че в убийството
са участвали няколко души. За целта
ще погледнем филма на Запрудър, който моето бюро изиска.
Американският народ не е виждал...
Народът не е виждал филма, защото той е държан в сейф 5 години
в сградата на "Тайм-Лайф" в Ню Йорк.
Има си причина.
Гледайте.
"Картината е красноречива."
Комисията е мислела, че случаят е ясен.
Три куршума, един убиец.
Само че в този ден се случват две непредсказуеми неща.
Първото е филмът, заснет отвисоко от Ейбрахам Запрудър.
Второто е третият ранен, Джеймс Тийг, одраскан от куршум,
докато е стоял до моста.
Времето на стрелбата – 5,6 секунди според филма на Запрудър,
не оставя възможност за четвърти изстрел.
Значи куршумът, одраскал бузата на Тийг,
е един от трите, дошли от шестия етаж на книгохранилището.
Остават два куршума.
Единият е фаталният куршум, който убива Кенеди.
Сега остава един куршум.
Само един куршум, причинил седем рани по телата на Кенеди и Конъли.
Но вместо да признае конспирацията и да продължи разследването,
Комисията избира да се придържа към теорията,
съчинена от един амбициозен адвокат – Арлън Спектър.
Една от най-големите лъжи, натрапвани на американския народ,
известна още като теорията за "вълшебния куршум".
Вълшебният куршум
влиза в гърба на президента надолу под ъгъл от 17 градуса.
След това се връща нагоре, за да излезе през врата на Кенеди.
Рана номер 2.
Минават още 1,6 секунди, вероятно във въздуха,
когато куршумът завива надясно, после наляво, надясно, наляво
и среща тялото на Конъли, като го ранява в дясното рамо.
Рана номер 3.
Куршумът тръгва надолу под ъгъл от 27 градуса, чупи петото му ребро
и излиза от дясната страна на гръдния му кош. Рана номер 4.
Куршумът завива надясно и отново ранява Конъли в дясната китка.
Рана номер 5.
Чупи лъчевата кост, и излиза от китката. Рана номер 6.
Прави обратен завой и влиза в лявото бедро на Конъли.
Рана номер 7, от която куршумът излиза
и е намерен в идеално състояние
върху една от носилките в болница "Паркланд".
Уникален куршум.
Всеки ветеран ще ви каже, че никога в историята
не е имало толкова абсурден куршум.
Правителството можело да го докаже в някаква лъскава лаборатория.
Разбира се, че може.
Теоретичната физика доказва, че слон може да виси над пропаст
с опашка, вързана за маргаритка. Използвайте очите и разума си.
Експертите по балистика направиха тестове с идентични куршуми,
но нито един от тях не изглеждаше като този.
Погледнете СЕ-856.
Идентичен куршум, изстрелян в китката на човешки труп.
Само една от костите е счупена от вълшебния куршум.
Седем рани, господа. Твърда кожа, здрави кости.
На теорията за този единствен куршум
се крепи цялата теза на Комисията, че убиецът е бил един.
Заключвайки, че вълшебният куршум не е нанесъл тези 7 рани,
трябва да допуснете, че е имало четвърти изстрел и втори стрелец.
А ако е имало втори стрелец,
тогава по дефиниция е имало и конспирация,
в която според нас е замесен подсъдимият Клей Шоу.
51 свидетели твърдят, че са чули изстрели, идващи от хълма,
отдясно на президентския кортеж.
Ключовите свидетели в този ден? Чарлс Брем, ветеран.
Зад него са Джийн Хил и Мери Морман.
С. М. Холанд, Ричард Дод и Джеймс Симънс са били на моста.
Дж. С. Прайс. Виждал е целия площад.
Уилям Нюман, баща на две деца.
Той е стоял от северната страна на ул. "Елм".
Ейбрахам Запрудър.
Нито един от свидетелите не се съмнява,
че изстрелите са дошли от оградата.
26 души обучен медицински персонал в болница "Паркланд"
е видял с очите си как черепът на президента се пръска!
Д-р Питърс.
Имаше голям 7-сантиметров отвор в дясната част на тила.
Значителна част от мозъка липсваше. Ето тук.
Почти една четвърт от задната част на главата беше откъсната
заедно с мозъчната тъкан.
Кога е подходящото време да го обявим за мъртъв?
Голяма част от черепа се държеше само на скалпа.
Изходната рана на главата беше широка около 120 мм или 5 инча.
Всички лекари, които са прегледали президента в болницата,
са убедени, че раната на гърлото му е била входна.
После незаконно тялото е пренесено във Вашингтон за аутопсия.
Защото когато се прави преврат,
има голяма разлика между аутопсия, направена от цивилни лекари
и такава, извършена от военни лекари, изпълняващи заповед.
Излитането на току-що заклелия се нов президент
със самолета в петък следобед е било по-скоро удобно бягство.
Възразявам. – Приема се.
На борда на самолета Лий Харви Осуалд е обявен за виновен
пред всички пасажери още преди да е започнало разследване.
Митът за "ядосания луд" започва да придобива форма.
Възразявам, ваша милост. – Приема се.
Г-н Гарисън, спестете си жлъчта.
Тримата военни патолози, избрани да извършат аутопсията,
се оказва, че нямат никакъв опит с огнестрелни рани.
Тяхната аутопсия доказва, че има 8 рани, причинени от 2 куршума.
3 в Кенеди и 5 в Конъли. Единият куршум е "вълшебният".
Кой е от ФБР? – Аз.
Полк. Финк, някой нареждал ли ви е да не разрязвате врата?
Казаха ми, че семейството иска да прегледа главата.
Май липсва половината мозък.
Претегли го. – 653 грама.
Патологът длъжен ли е да изследва всички възможни причини за смъртта?
Причината беше ясна.
Моля да накарате свидетеля да отговори на въпроса ми.
Защо полк. Финк не е проследил пътя на огнестрелната рана?
Чух д-р Хюмс да казва...
Достатъчно. Достатъчно. Отбелязано е.
Да проверим гърба.
Напипвам края на раната с пръста си. – Не е необходимо.
Пази ухото!
Застрелян е в гръб. Подло убийство.
Той попита... – Кой командва тук?
Аз.
Не помня името му. Имаше много хора.
Когато са те извикали да правиш аутопсия на президента,
не питаш хората как се казват и кои са.
Но вие сте квалифициран патолог. Генералът беше ли патолог?
Не. – Но вие сте изпълнили заповедта му.
Да. – Значи е диктувал аутопсията.
Не. Там имаше други. – Така ли?
Те бяха адмирали.
Когато си подполковник, трябва да се подчиняваш.
Не е наша работа да обсъждаме това с някого извън тази зала.
Помня, че там беше адмирал Кени, главен хирург на флота.
Изрично ни нареди да не обсъждаме случая.
В онзи ден много хора са решавали кое да остане в тайна
и да не се казва на народа. Главният патолог, командир Хюмс,
собственоръчно е изгорил записките си от аутопсията.
Президентът Джонсън разпорежда напоената с кръв лимузина,
цялата надупчена от куршуми, да бъде измита и поправена.
Изпраща кървавия костюм на Конъли на химическо чистене.
Министерството на правосъдието ни отказа снимките от аутопсията.
А когато получихме съдебно решение да видим мозъка на Кенеди
с надеждата да разберем от коя посока е дошъл куршумът,
правителството ни каза,
вашето правителство, че мозъкът на президента е изчезнал.
С него изчезна също и идеята за правосъдие.
Възразявам. Г-н Гарисън не само обижда правителството...
Отхвърля се!
Какво всъщност е станало в онзи ден? Искате ли да предположим?
Един епилептик припада на улицата
и отвлича вниманието на полицията, а стрелците бързо заемат позиции.
По-късно епилептикът изчезва. Не е приет в болницата.
Екип А се качва на шестия етаж на книгохранилището.
В същата седмица ремонтират подовете на книгохранилището
и непознати работници често влизат в сградата.
Те бързо заемат позиции минути преди стрелбата.
Вторият съгледвач говори по радиостанцията с другите екипи,
има идеална видимост. Окото на Бог.
Екип Б, стрелец и съгледвач, заемат местата си
на нисък етаж в сградата на "Дал-Текс".
Третият екип В се разполага зад оградата на хълмчето,
където стрелецът и съгледвачът са забелязани от покойния Лий Бауърс.
Тяхната позиция е най-добрата.
Кенеди приближава и стрелецът има идеална видимост.
В този екип има и координатор, който се представя за полицай
и гони събралите се хора от района.
Още двама или трима души са сред тълпата на ул. "Елм".
Десет-дванайсет души. Три екипа. Трима стрелци.
Кръстосаният огън, който Клей Шоу и Дейвид Фери са обсъждали.
Блокирали са площада. Познавали са всеки сантиметър.
Калибрирали са си мерниците. Тренирали са по движещи се мишени.
Готови са.
Кортежът на Кенеди завива от главната по ул. "Хюстън".
Ще бъде като екзекуция.
Не стрелят, докато е на "Хюстън",
където е най-добрата позиция за стрелба, ако стрелецът е един.
Изчакват, докато не влезе в зоната на трите пушки.
Колата на Кенеди прави последния си завой по ул. "Елм".
Намалява скоростта до 18 км/ч.
Стрелците се съсредоточават и се прицелват.
Чакат сигнала от радиото: "Зелено! Зелено!"
Или: "Отбой! Отбой!"
Прозвучава първият изстрел.
Звукът е като от фойерверк, дори не улучва колата.
Кадър 161, Кенеди спира да маха, сякаш чува нещо.
Конъли се обръща надясно.
Кадър 193, вторият изстрел улучва Кенеди в гърлото.
Кадър 225. Кенеди се вижда зад пътния знак.
Улучен е и държи гърлото си с ръце.
Третият изстрел, кадър 232,
улучва Кенеди в гърба и той се свлича надолу и напред.
Забелязвате, че Конъли, не дава признаци, че е прострелян.
Държи шапката си, което е невъзможно, ако е улучен в китката.
Конъли се обръща. Кадър 238. Четвъртият изстрел.
Пропуска Кенеди, но улучва Конъли в гърба.
Това е изстрелът, който доказва, че е имало две пушки.
Конъли крещи: "Боже мой! Ще убият всички ни!"
По това време друг изстрел пропуска колата,
ранявайки Джеймс Тийг под моста.
Колата спира. Шестият фатален изстрел.
Кадър 313. Кенеди е улучен фронтално в главата.
Това е ключовият изстрел.
Президентът се накланя назад и наляво.
Улучен е отпред и отдясно.
Невъзможно е този изстрел да е дошъл от книгохранилището.
Отново. Назад и наляво.
Назад и наляво.
Назад и наляво.
Назад и наляво.
Какво става след това?
Суматоха.
Да вървим! Очистихме го!
Стрелците бързо разглобяват оръжията си,
освен пушката на Осуалд.
Полицай Джо Смит тича към паркинга зад оградата. Замирисва му на барут.
Мъжът ми показа значка, че е от Тайните служби.
Покажете ми документите си. Видяхте ли някого тук?
Видях документите и го пуснах.
После съжалих, защото приличаше на монтьор.
Носеше спортна риза и панталон, но ноктите му бяха мръсни.
По-късно се усъмних, но в онзи момент
времето ни притискаше.
Всички служители на Тайните служби в Далас са проверени.
Никой от тях не е бил на площада преди или след стрелбата,
докато началникът им не се връща в 12,55 ч.
Полицията на Далас арестува най-малко 12 души.
Няма доклади за арестите.
Мъже, приличащи на скитници, са свалени от влак,
преведени през площада и снимани.
Но и за техните арести няма доклади.
Хора, представящи се за агенти, плъзват навсякъде.
Но кои всъщност са те? И къде е Лий Харви Осуалд?
Около 12,15 ч., напускайки сградата, за да гледа шествието,
секретарката Каролин Арнолд вижда Осуалд да обядва на втория етаж,
където той твърди, че е пил кока-кола.
Седеше в дясната част на стаята.
Беше сам, както обикновено, и обядваше.
Не говорих с него, но съм сигурна, че беше той.
По същото време Бони Рей Уилямс обядва печено пиле на шестия етаж.
Остава там до 12,15, може би до 12,20.
Не вижда никого.
Арнолд Роуланд е на улицата и вижда двама мъже на шестия етаж,
вероятно след като Бони Рей Уилямс си е тръгнал оттам.
Джон Пауъл, затворник от шестия етаж, също ги вижда.
Мнозина ги видяха. Всички крещяха, но решихме, че са от охраната.
Ако Осуалд е убиецът, изобщо не бърза да заеме позицията си.
По-късно казва на полицията, че е обядвал на втория етаж.
Вероятно там е чакал телефонно обаждане.
Но телефонът не звънва.
90 секунди след убийството на Кенеди
полицай Мариън Бейкър вижда Осуалд в стаята на втория етаж.
Познавате ли го? Тук ли работи? – Да. Застреляха президента.
Комисията иска да ни убеди,
че след като е изстрелял 3 куршума за 5,6 секунди,
Осуалд оставя 3 гилзи на мястото,
избърсва отпечатъците си от пушката, скрива я в другия край на етажа,
изтичва пет етажа надолу
покрай Виктория Адамс и Сандра Стайлс, които така и не го виждат,
и се появява съвсем спокоен на втория етаж при полицай Бейкър.
И всичко това за максимум 90 секунди.
Познавате ли го? Тук ли работи? – Да. Застреляха президента.
Дали е задъхан? Според Бейкър категорично не.
Ако той е единственият стрелец, спокойно може да избяга от сградата.
Ако се забави още, полицията може да запечата сградата.
Виновен ли е? Бяга ли през пожарната стълба?
Не. Купува си кока-кола
и с бавна крачка, видян от г-жа Рийд на втория етаж,
се отправя към далечния изход, където са се събрали ченгетата.
Странно е, че щом от сградата са изстреляни три куршума,
тя не е запечатана още цели десет минути.
Осуалд излиза заедно с други работници.
Когато осъзнава, че е станало нещо нередно и че Кенеди е убит,
разбира, че има проблем. Знае, че ще бъде изкупителната жертва.
Може би интуиция. Президентът е убит, въпреки предупреждението му.
Никой не се е обадил.
Може би тогава Осуалд изпитва страх за първи път.
Връща се в къщата си около 13 ч., половин час след убийството.
Убиха президента!
Облича си якето, взема си пистолета и излиза в 13,04 ч.
Хазяйката, Ърлин Робъртс, чува два клаксона от кола.
Двама полицаи спират отпред, сякаш това е сигнал.
Полицай Типит е убит около 13,15 ч. на 1600 м оттам.
Никой не е видял Осуалд, но правителството твърди,
че е изминал разстоянието пеша. Ако се доверим на правителството,
Осуалд пробягва тези 1600 м за 6 до 11 минути,
убива полицая, сменя посоката
и извървява още 1000 м до кино "Тексас",
където пристига около 13,30 ч.
Нещата звучат логично. Иначе защо му е да убива полицай Типит,
освен ако не е убил президента и не се бои от арест?
Доминго Беневидес, става свидетел на убийството,
но не разпознава Осуалд като убиеца.
Акила Клемънс вижда как убиецът и друг мъж
тичат в различни посоки.
Но никой от Комисията не разпитва г-жа Клемънс.
На местопрестъплението полицай Поу слага инициалите си
върху гилзите.
Но тези инициали не са върху трите гилзи, които Комисията му показва.
В 12,44, само 14 минути след покушението,
полицията разпространява описанието на Осуалд.
Той е забелязан от продавача на обувки Джони Брюър
на "Джеферсън авеню".
Осуалд е изплашен. Започва да осъзнава възможните последствия.
Отива пред киното, където е мястото на уговорената среща.
Има 14 долара в джоба си, но не си купува билет за 75 цента.
Брюър кара касиерката да извика полицията. След обаждането
пред киното пристигат патрулни коли с най-малко 30 полицаи.
Това е пример за най-забележителната полицейска интуиция
след запалването на Райхстага. Не го вярвам.
Те са знаели. Някой е знаел, че Осуалд ще бъде там.
Брюър води полицаите в киното и от сцената посочва Осуалд.
Ето го.
Господине, бихте ли се изправили?
Не оказвам съпротива!
Полицията има виновен.
Вече е било решено във Вашингтон.
Докато го извеждат от киното, пред входа се събира яростна тълпа.
Осуалд се е чувствал като героя на Кафка в "Процесът".
Никой не му казва защо е арестуван.
Той не знае защо се отнасят с такава грубост към него.
В полицията му е предявено обвинение за убийството на Типит.
Не му е осигурен адвокат. Няма протокол от разпита.
На следващата сутрин вече е обвинен и за убийството на президента.
Цялата страна, манипулирана от медиите, вярва, че той е виновен.
Под маската на патриотичен собственик на нощен клуб
и за да спести на Джаки Кенеди явяването в съда,
Джак Руби е пуснат в гаража от един от приятелите си полицаи.
След като извеждат Осуалд като жертвено агне,
той е разобличен като враг на народа.
Кой скърби за Лий Харви Осуалд,
погребан в евтин гроб под името Осуалд?
Никой.
За минути измислените истории за Осуалд обикалят света.
Създадена е официална легенда и медиите я раздухват.
Блясъкът на официалните лъжи и епичното погребение на Кенеди
заслепяват очите и объркват представите.
Хитлер е казал:
"Колкото по-голяма е лъжата, толкова повече хора вярват в нея".
Лий Харви Осуалд, лудият самотник, който искаше внимание и го получи
с убийството на президента, беше първият в поредицата от жертви.
В следващите години Боби Кенеди и Мартин Лутър Кинг,
мъже, отдадени на мира и промяната,
станаха опасни за поддръжниците на войната
и също бяха убити от самотни, луди убийци.
Те превърнаха убийството в безсмислен акт на един самотник.
Всички се превърнахме в хамлетовци, деца на убит водач,
чийто убийци все още стоят на трона.
Духът на Джон Ф. Кенеди ни сблъсква с тайното убийство
в сърцето на американската мечта.
Кара ни да се запитаме от какво е направена конституцията ни?
Колко струва животът ни? Какво е бъдещето на демокрацията,
щом президентът може да бъде убит при съмнителни обстоятелства,
докато правосъдната система не прави нищо по въпроса?
Колко политически убийства предстоят на вид като инфаркти,
самоубийства, рак и свръхдоза?
Колко самолетни и автомобилни катастрофи ще станат,
преди да се разбере, че не са случайни?
"Измяната не ще успее", бе казал един английски поет.
"Защо?
Ако успее, никой не ще я нарече "измяна"."
Американците още не са видели филма на Запрудър. Защо?
Американците не са видели и снимките от аутопсията. Защо?
Стотици документи доказват конспирацията.
Защо са скрити или унищожени от правителството?
Винаги когато сме задавали въпроси и сме изисквали доказателства,
отговорът е бил един и същ: "национална сигурност".
Що за национална сигурност е това, щом избиват водачите ни?
Що за национална сигурност позволява отнемането на властта от народа
и признава съществуването на правителство в сянка в САЩ?
Подобна национална сигурност,
която изглежда така, мирише така и се усеща така,
има само едно име.
Фашизъм!
Твърдя, че случилото се на 22 ноември 1963 г.
е било преврат. Най-прекият и трагичен резултат от него
е отмяната на решението на Кенеди за изтегляне на армията от Виетнам.
Войната е най-големият бизнес в Америка
с годишен приход от 80 млрд. долара.
Президентът Кенеди бе убит в конспирация,
планирана от високопоставени членове на правителството
и изпълнена от фанатични и дисциплинирани войници
от апарата на Тайни операции, Пентагона и ЦРУ,
сред които е Клей Шоу, който стои пред вас.
Това е била публична екзекуция, замаскирана от полицията в Далас,
от Тайните служби, ФБР и Белия дом,
включително от Джей Едгар Хувър и Линдън Джонсън,
които също са съучастници.
Покушението превърна президента в обикновен служител.
Неговата работа е да говори за желанието на нацията за мир,
а в Конгреса да играе ролята на бизнесмен,
обслужващ интересите на армията и контракторите й.
Някои казват, че съм луд.
Недодялан южняк, който ламти за висок пост.
Има лесен начин да установим дали съм параноик.
Поискайте от двамата, които спечелиха най-много от убийството –
бившия президент Джонсън и новия президент Никсън,
да разсекретят 51 документа на ЦРУ за Лий Осуалд и Джак Руби.
Или пък тайния меморандум на ЦРУ за дейността на Осуалд в Русия,
унищожен по погрешка. Всички тези документи са ваши.
Те са собственост на народа. Плащате за тях.
Но понеже за правителството сте деца, които може да се разстроят
от истината или пък може да линчувате замесените,
няма да видите тези документи още 75 години.
Аз навърших 40 години,
така че ще дочакам заветния миг.
Но отсега казвам на 8-годишния си син да бъде здрав,
за да може в някое прекрасно утро на септември 2038 г.
да влезе в националния архив
и да разбере какво са знаели ЦРУ и ФБР.
Дотогава може да се случи всичко,
но въпросите ще се предават от поколение на поколение.
И някой ден, някъде, някой ще разкрие истината.
Така трябва.
По-добре да съставим ново правителство,
както се казва в Декларацията за независимостта.
Но малко по на запад.
Един американски натуралист написал:
"Патриотът винаги трябва да е готов да защитава страната си
от нейното правителство."
Не бих искал да съм на ваше място.
Трябва да помислите. Видяхте улики, които никой не е виждал.
Когато сме били деца, повечето в тази съдебна зала
са си мислели, че правосъдието се случва автоматично.
Че доброто е върховна ценност. Че то побеждава всяко зло.
Но когато остареем, разбираме, че това не е вярно.
Хората трябва да създават правосъдието, а това не е лесно,
защото истината често заплашва властта
и още по-често хората се излагат на риск заради нея.
Хора като С. М. Холанд,
Лий Бауърс, Джийн Хил, Уили О'Кийф
поеха този риск и казаха истината.
В тези писма има 8000 долара,
изпратени до бюрото ми от цялата страна.
Монети, банкноти от по един долар от домакини,
водопроводчици, търговци на коли, учители, инвалиди.
Не могат да си позволят да пращат пари, но го правят.
Таксиметрови шофьори,
медицински сестри, хора, чиито деца отиват във Виетнам.
Защо?
Защото ги е грижа.
Защото искат да знаят истината. Защото си искат страната обратно.
Защото тя все още е наша,
докато хората имат куража да се борят за това, в което вярват.
Истината е най-ценното, което имаме, но ако тя не оцелее,
ако правителството я убие и ние не уважим тези хора,
това не е страната, в която се родих и в която искам да умра.
Тенисън е написал: "Властта забравя умиращия крал".
Това се отнася с пълна сила за Кенеди,
чието убийство е един от най-ужасните моменти
в историята на нашата страна.
Ние, народът, заседателите, изправени срещу Клей Шоу,
представляваме надеждата на човечеството
срещу властта на правителството. Изпълнете дълга си,
като произнесете първата присъда срещу тази пирамида,
срещу Клей Шоу.
"Важно е не какво прави страната за вас, а какво правите вие за нея."
Не забравяйте умиращия си крал.
Покажете на света,
че това все още е правителството "на народа, за народа и от народа".
До края на живота ви нищо няма да бъде по-важно от това.
От вас зависи.
Заседателите взеха ли решение? – Да, ваша милост.
Моля, дайте го на секретаря.
Подсъдимият да стане.
Секретарят ще прочете присъдата.
"Ню Орлиънс, Луизиана. 1 март 1969 г.
Ние, заседателите, намираме подсъдимия Клей Шоу за невинен."
Имало конспирация, но дали Шоу е участвал в нея е друг въпрос.
Ето го Джим!
Според медиите изводът е, че Комисията е действала правилно.
Съгласен ли сте с това?
Днес се доказа, че не може да се води разследване
срещу разузнавателните служби на американското правителство.
От вестник "Утро" смятат, че сте некадърен прокурор
и сте съсипали репутацията на Клей Шоу.
Ще си подадете ли оставката? – Не.
Ще се кандидатирам отново и ще спечеля. Благодаря ви.
Кой ще е следващият подсъдим?
Дори да ми отнеме 30 години, за да намеря убийците,
ще продължа с разследването!
Дължа го не само на Джак Кенеди, но и на страната.
Ето го Клей! Клей Шоу!
Какво е чувството да сте оправдан? – Беше много изтощително.
Какво ще правите сега? – Ще си приготвя яхния от раци.
Бяхте ли сигурен в изхода?
Дали Гарисън ще поиска реванш? – Със сигурност.
През 1979 г. Ричард Хелмс, директор на Секретни операции през 1963 г.,
признава под клетва, че Клей Шоу е работил за ЦРУ.
Клей Шоу умира през 1974 г. от рак на белите дробове.
Не е разрешена аутопсия.
През 1978 г. Джим Гарисън е избран за съдия на щата Луизиана
в Апелативния съд на Ню Орлиънс. През 1988 г. е преизбран.
До ден-днешен той е единственият завел дело за убийството на Кенеди.
Югоизточна Азия: загиват 2 млн. азиатци,
58 000 американци, похарчени са 220 млрд. долара,
10 млн. американци летят дотам с търговски полети,
повече от 5000 хеликоптера са разбити,
хвърлени са 6,5 млн. тона бомби.
Разследване на Конгреса през 1976-1979 г.
открива "вероятна конспирация" за убийството на Джон Кенеди
и препоръчва на Министерството на правосъдието
да продължи разследването.
До 1991 г. Министерството не предприема действия.
Документите по делото са засекретени до 2029 г.
Което е минало, е пролог
Посвещава се на младите,
в чиито дух е въплътен стремежът към истината
В резултат на този филм, през 1992 Конгресът избра комисия,
която да разгледа документите и да прецени кои от тях да станат
обществено достояние.
Гледахте американския филм ДЖЕЙ ЕФ КЕЙ
Оператор РОБЪРТ РИЧАРДСЪН
Сценарий ОЛИВЪР СТОУН и ЗАКАРИ СКЛАР
Музика ДЖОН УИЛЯМС
В ролите участваха КЕВИН КОСТНЪР, СИСИ СПЕЙСЪК
КЕВИН БЕЙКЪН, ТОМИ ЛИЙ ДЖОУНС ДЖО ПЕШИ, ГАРИ ОЛДМАН
ДЖАК ЛЕМЪН, УОЛТЪР МАТАУ ДОНАЛД СЪДЪРЛАНД, ЛУ ИВОН
ТОМАС МИЛИАН, САЛИ КЪРКЛАНД МАЙКЪЛ РУКЪР, ЛОРИ МЕТКАЛФ
ДЖОН КЕНДИ, ЛОЛИТА ДАВИДОВИЧ ГАРИ ГРЪБС, ТОНИ ПЛАНА
ВИНСЪНД Д'ОНОФРИО, ПАТ ПЪРКИНС ЕДУАРД АСНЪР, БЕАТА ПОЗНЯК и др.
Превод Елена Желева и СОФТИТЛЪР
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©