Wings - Season 3 (1990) (Wings (1990) - S03E21 - Say It Ain't So, Joe (480p DVD x265 Silence).srt) Свали субтитрите
Забравих си чантата в колата.
- Добре.
Знам, че е по 5 долара на минута и да, нашите знаят.
Дай ми да говоря с Шарис.
Почакай.
Да, г-не. С нещо да ви помогна?
Ало.
Тук е Лоуел. Кой се обажда? Нося гащеризон.
А ти какво носиш? Вечерта го дават да захладнее.
Това нещо подплатено ли е?
Какво искате да направите?
- Лоуел, за мен ли е?
Не мисля.
Ще ме извините ли за момент? Фей, ще довърша разговора в офиса.
Хелън, чете ли за вчерашния мач в Сконсет Хай?
Че аз бях там. Беше невероятно.
Тай Уорнър направи 18 страйк аута.
- Толкова ли нямате какво да правите,
че гледате гимназиални мачове?
- Рой, хлапето е добро.
Не са повече от страйковете, които получи миналата година.
Тай е близо до рекорда на Джо.
- Той как го приема?
Доста добре. Всеки път, когато му спомена за това,
той просто го игнорира. Спокоен е и не го е грижа.
Предполагам, че го убива.
- Добро утро, Джо.
Чу ли за вчерашния мач на Тай Уорнър?
- Да. Радвам се за него.
Още 6 страйка и ще те задмине.
- Момчето е страшен питчър.
Не само е добър в спорта,
но също така е и отличник и президент на училищния съвет.
Занимава се и с благотворителност.
Казват, че хвърлял топка със скорост 90 мили в час.
Извитите му топки са невъзможни.
Май не разбираш, Джо. Поне се преструвай,
иначе не ни е забавно така.
- Какво искаш да кажа, Браян?
Че ме притеснява това с рекорда ли?
Добре, притеснява ме. Край. Да приключим с това.
Рекордите са, за да се подобряват.
- Благодаря.
Благодаря за идеалното клише. Какво още? Всичко е добре,
когато свършва добре? Има светлина в тунела?
Винаги има изход?
- Само времето ще покаже.
Така се случват нещата.
Лоуел?
- Здравей, Фей. Какво има?
За клуба по четене. Имам проблем с "Повест за два града".
Разбирам те. Дикенс не е като Даниел Стийл.
Проблемът не е в книгата, а в начина, по който си я чел.
Ако Сидни Картън беше умен, нямаше да блесне в къщата на д-р Манет.
Често е бил там, а накрая винаги беше мрачен и намусен.
Здравей, Фред. Боулинг? Бих искал.
Трябва да довърша онази глупава книга. Фей ми мрънка за нея.
Като досадна муха повтаряща "прочети книгата, прочети книгата".
Нали не мислиш, че ставаше въпрос за теб?
Много си чувствителен.
- Само ти можеш да кажеш това...
за мен и да мислиш, че аз съм чувствителната.
Говорех за микрофона.
Ти. Къде е Джо Хакет?
- В офиса... Ето там.
Тренер Шнайдер, не ме ли познахте?
Ти пък кой беше?
- Браян Хакет, братът на Джо.
Играх за Сконсет.
- Вярно. Не те познах.
Беше все на пейката.
- Беше по ваша вина.
Бях адски добър кетчър.
- Беше идиот.
Тичаше наоколо с маската сякаш е противогаз.
Повдигах духа на отбора.
- Да, г-н Бей Гей в шорти.
Ако зависеше от мен, такива като теб щяха да са в затвора.
Тренер Шнайдер, каква изненада. Какво ви води насам?
Добре изглеждаш. Малко си се отпуснал. По-добре падай за 50. Шегувам се.
Какво ново, тренер?
- Джо, не знам дали чу.
Знам, за рекорда ми.
- Щях да ти кажа,
че ми сложиха пейсмейкър.
- Съжалявам. Добре ли сте?
Да, стига да няма... Не пипай микровълновата.
Това е малка печка.
- Тогава хвърли един геврек вътре.
И не се стискай с крема сиренето.
Още ли пушите, тренер?
- Намалих ги на 2 кутии на ден.
Парчето от дроба, който ми махнаха ме изплаши, но другото е добре.
Скъпа, хвърляй геврека и не се стискай с крема сиренето.
Искам да се запознаеш с един човек. Тай, момчето ми. Докарай си задника.
Казах ти да стоиш до мен. 50 лицеви. Спокойно, шегувам се.
Извинявай, тренер. Помагах на старец с багажа.
Тай Уорнър, искам да се запознаеш с Джо Хакет.
Най-здравата дясна ръка, която островът е виждал.
Тренер...
- Говорех за него. Такъв син исках,
ако медицината го позволяваше. Но това не ме прави по-малко мъж.
Разбира се, че не.
- За мен е чест, г-н Хакет.
Гледал съм ви веднъж да играете. Поне така казва майка ми.
Бил съм на 3 и не помня нищо.
- И на мен ми е приятно.
Здравейте, г-це Чапел.
- Здравей, Тай.
Ще ни извиниш ли за малко?
- Разбира се, Тренер.
Нека ви помогна с това, г-це Чапел.
- Благодаря.
Хубав костюм. Всичко ви стои хубаво.
Тай, гледал ли си "Завършването"?
Извинете, тренер. Какво казвахте?
- Хакет, трябва ми услуга.
Последният ни мач е в петък срещу Чатхам. Закарай ни там със самолета.
Отборът няма да се побере в него.
- Отборът ли? Да хващат ферибота.
Само мен, Тай и няколко фотографа. Водя пресата, за да имам снимка
на стария и новият носител на рекорда.
А по средата ще е човекът, довел ги до това ниво.
Тренер, не избързвате ли?
Понякога и аз не съм правил по 6 страйка в мач.
Хакет, беше добър, но не беше добър, колкото него.
Хакет, скаути ми казват, че ще е следващия Роджър Клемънс.
Бих искал да помогна, тренер, но...
- От 30 години съм в това училище.
Омръзна ми вече да преподавам Английски.
Казах ли ти колко черва ми махнаха?
- Не, щях да си спомня.
И все пак не мисля, тренер, че...
- Хлапето ще ме отведе при големите.
Той е моят трамплин.
- Тренер, бих искал, но...
Какво ти става? Ще помогнеш ли на стария си треньор, или няма?
Добре, ще закарам хлапето в Чатхам.
- Така е по-добре.
На връщане ще ти взема бира.
- Нека позная. Черният дроб?
Не, аз съм мормон.
Благодаря за млякото, г-це Чапел. Наистина ли не искате да ви платя?
Да. Ето ви геврека, тренер.
- Геврек ли? Не съм го поръчвал.
Жалка си. Направо му се разтапяш.
- Не е вярно.
Видях как го гледаш. 17 годишен, перфектно тяло, той е в пика си.
Няма нещо в леглото, което да не мога повече от него.
Освен да намериш някой да легне в него.
Говоря хипотетично, но не е невъзможно.
Само с 12 години по-голяма съм.
Ако бях на 62, а той на 50, на никого нямаше да му пука.
Той е на 17 и още е в гимназия.
- Последна година.
За годините си е зрял.
С теб не се разговаря.
Г-н Хакет, това Чесна 402 ли е?
- Да.
С такъв доставяхме помощи на жертвите от урагана в Северна Каролина.
Определено не скучаеш?
- Правя, каквото мога.
Г-н Хакет, благодаря, че отделяте от времето си за церемонията.
Церемония ли?
- За мен значи много.
Тренер Шнадер.
Тай спомена нещо за церемония.
- Да, ще е страхотно.
След като Тай подобри рекорда, хорът ще изпише името "Джо".
После ще излязат хора, изписващи "Х" на името и ще изпишат "Тай".
После почва зарята, а ти ще заминеш, яздейки мулето талисман Естер.
Искате да яздя муле?
Да. Тогава ще дадеш ключовете на Тай за новото му Камаро.
Ще получи Камаро? За моя рекорд получих млечен шейк.
На къде биеш?
Знаеше ли за това?
- Да, накара ме да ушия еднакви шапки
за теб и мулето.
- Мисля, че няма да има значение.
Скоро поглеждала ли си надолу?
- Малко е облачно.
Не са облаци, а мъгла. Не знам дали мога да кацна.
Какво става?
- В мъгла сме и не виждам полето.
Кацането може да е опасно.
- Но все пак ще кацнеш, нали?
Джо, кацал си и в по-гъсти мъгли.
- Не знам, г-це Чапел. Изглежда зле.
Прав си, Тай. Страх ме е. Прегърни ме.
Кула Чатхам, Невада-121-папа-папа. Наближаваме подхода, но нямаме...
зрителен контакт. Чисто ли е? Край.
Невада-121-папа-папа. И аз не ви виждам. Кацането е по ваша преценка.
Чу го. Можеш да правиш, каквото поискаш. Приземи проклетия самолет.
Това е последният мач. Последен шанс за рекорда на Тай.
Много разочаровани ще има.
- Направи го. Приземи самолета.
Добре! Аз съм пилотът. Аз вземам решенията.
Всички да седнат и да млъкнат.
Г-н Хакет, когато съм пред труден избор, намирам отговор в молитвите.
Фей, знам, че още си ми обидена,
но исках да ти призная нещо. Опитах пак с "Повест за два града".
Кажи ми какво мислиш.
Чух достатъчно. "Чети книгата".
Ето какво. Ще пусна записа, а ти само го изслушай.
"Замъкът беше оставен да бъде погълнат в пожар и пламъци."
"В бученето и яростта на пожара."
Кой е?
- Здравей, Лоуел. Как си?
Здравей, Ханк. Чета книгата на добрата си приятелка Фей.
Хайде да излизаме по барове и да ходим по жени.
С удоволствие, но не мога да подведа Фей. Прекалено скъп приятел ми е.
Добре. Чао, Ханк. Исках да кажа Лоуел.
Исках да кажа Лоуел.
Колко смущаващо. Не знаех, че записва.
Лоуел, ако това е извинение, приемам, защото този Ханк...
звучи подозрително много на един от бюфета, който все ме пита нещо.
Така е. Той е човек с много проблеми.
Ходи на интензивни терапии при д-р Сиймър Бътс.
Бързо. Някой да ми помогне. Трябва да закарам хлапето в Чатхам.
Какво правите тук?
- Имаше мъгла и не успях да кацна.
Мачът вече започна.
- Може да успее да хване ферибота.
Много време ще отнеме. Защо стоите? Трябва да го закараме.
Аз ще те закарам на мача.
- Рой, бях там. Няма видимост.
Пилотите ми ще се справят.
- Хайде, от тук.
Най-накрая. Авиокомпания с топки.
Не че има значение, защото понякога...
Беше много гъста.
- Щом не си могъл, значи е така.
Хелън, беше там. Кажи им.
Кажи им, че не можех да кацна.
Щом казваш.
- Какво пък ще рече това?
Виждал съм те да кацаш и в по-тежки ситуации, Джо.
Действах според правилата за безопасност.
Знаеш повече от мен за летенето ли?
- Ще бъда честна с теб, Джо.
Мисля, че си пазеше рекорда.
- Ти си полудяла.
Но вече го разбрахме, след като те видяхме как следваш това хлапе.
О, стига. Показвах солидарност, а ти го правиш в нещо грозно.
Държа се детински. Обърна самолет, за да си предпазиш крехкото его.
Не е за вярване, че ме обвиняваш в това. От години ме познаваш.
Как може да си го помислиш? Сандпайпър.
Не, Лоуел, няма да звъня на г-н Питс.
Здравей, Джо. Мога ли да вляза?
Малко съм зает.
Какво правиш?
- Просто съм зает.
Виж, за това преди малко...
Малко се превъзбудих. Не трябваше да те нападам, а да те защитя.
Щом казваше, че мъглата е гъста, значи е така. Много съжалявам.
И аз казах неща, които не трябваше.
Какво търсиш в стария годишник?
- Гледам стара снимка на отбора.
Виж колко сте млади.
Дори малко приличаш на Тай, само дето той е по-висок.
Има по-широки рамене и там, където бедрата срещат дупето му...
Хелън, прибери се и си вземи душ.
- Оставям те.
Продължавам да мисля за този подход.
Замислих се в това, което каза.
- Какво искаш да кажеш?
Мисля си, че несъзнателно може да не съм искал да кацам,
за да не ми подобрят рекорда. 99 процента действах отговорно.
Но има един процент...
Ти си човек. Всички имат съмнения.
Поне твоето съмнение е на 1 процент.
- Ами ако ти кажа, че по-скоро...
са 5 процента, срещу 95?
- Какво значение има? Пак са малко.
Права си.
За да съм напълно честен, по-скоро са 80 на 20.
Направи ги 75 на 25.
73 на 27.
- Винаги ли си така несигурен?
Може би през 20 процента от времето.
До скоро дори не си споменавал за този рекорд.
Какво му е толкова важното?
- Не знам.
Явно, че докато го държа, част от мен още е на 17.
Но отиде ли си рекорда, вече няма да съм дете.
Ще съм човек на 30, който нищо не е постигнал.
Глупаво е, нали?
- Не. Може би само 5 процента.
Отборът се върна. Тай успя за мача.
- Явно е подобрил рекорда.
Появи се за последните два ининга, уцели всичките 6 топки...
и направи победния хоумрън.
- Супер.
Техните сигурно са горди.
- Не си представях хлапе...
да играе по този начин.
- Нека ти помогна.
Дори хвана топка, която щеше да удари бременна жена.
Това хлапе не е ли прекалено добро?
Има ли нещо, в което да не е добър?
- Опитал да накъдри баба си,
но не му се е получило.
- Ето. Загубеняк.
Вече се заяждаш.
Знаеш ли какво помня от деня, когато направих този рекорд?
Извикаха предния рекордьор да ми стисне ръката.
Помня. Беше някакъв старец.
Беше с две години по-голям, отколкото съм аз сега.
Дядка, трябва ми помощта ти. Просто ела.
Чу ли това? Звучах като старец.
Почвам да звуча като чичо Нед.
Слагай колана и идвай.
- Какво правиш?
Няма начин.
- Само малко ще похвърляме.
От 10 години не сме го играли.
- Не са ли достатъчни?
Браян, вече не сме на 17.
- Още мога да правя същите неща.
Но не толкова често. А сега, хвърляй.
- Виждам какво правиш. Няма да стане.
Нищо не се опитвам. Просто игра на топка. Само не се престаравай.
Браян, не съм в настроение.
Ето така. По-полека. Да.
Красота. Само си подхвърляме. Без да се зорим.
Това ужили. Беше пълна с пчели.
Сигурно.
- Хайде, още няколко.
Сложи й малко горчица. Поизпоти ме малко.
Това ли искаш?
- Да.
От много време не съм хвърлял така. Няма да го правя.
Искам да го видя. Страстта.
- Да те изпотя ли искаш?
Да.
- Сам си го изпроси.
Хакет Експрес на първа писта.
Готов ли си? Сигурен ли си?
- Да, давай.
Добре, пристига.
Какво става?
Превод: -=GrInD=-