The Walking Dead: Daryl Dixon - Season 1 (2023) (The.Walking.Dead.Daryl.Dixon.S01E04.La.Dame.de.Fer.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-AceMovies.srt) Свали субтитрите
Ще ти доведа американеца.
Винаги ли си искала да бъдеш монахиня?
В Париж можеш да си представиш всичко.
Сигурно е вълшебно да гледаш към небето изпод нея.
Това е момчето на Лили.
- Трябваше да ми кажеш.
Едно момче трябва да познава баща си.
Лоран!
Лоран!
Насам!
Насам!
Лоран!
НОРМАН РИЙДЪС
КЛЕМАНС ПОЕЗИ
ЛУИС ПУЕХ СКИЛИУЦИ
ЛАЙКА БЛАН-ФРАНКАР АН ШАРИЕ
РОМАН ЛЕВИ АДАМ НЕГАЙТИС
Създаден от ДЕЙВИД ЗЕЙБЪЛ
ДЕРЪЛ ДИКСЪН Желязната мадам
Къде е американецът?
Казах ви, не знам.
Той дойде от юг, защо?
Защото служи на съюза.
За да заведе момчето.
Момче ли?
За момчето на монахините от абатството ли говориш?
Той не е какво да е хлапе.
Той е дар свише.
Значи е истина.
Той съществува.
Чух за едно специално момче от Лурд.
Раждането му било чудо.
Мислех, че е само слух.
Че са някакви глупости...
В които всички отчаяно искат да повярват.
Глупаци са онези, които вярват на вас.
И защо така?
Защото Лоран ще спаси всички ни.
Дори вас.
Слабите, покорните, лековерните...
Хората като вас ни докараха до това положение.
Това момче Лоран опасно ли е за вас?
Дава им празни надежди.
Това е болест, която трябва да бъде изкоренена.
Ще ги намеря, и двамата.
Добре.
Така, така, малкия.
Защо плачеш?
Всичко е наред.
Да.
Значи си жив, а?
- Малко.
Къде са момчето, монахините?
- Тръгнал съм към тях.
Войниците искат момчето.
Лоран? Защо?
- Дойдоха късно през нощта.
Взеха хора и останалите... ние избягахме.
Ние техни...
Как се казва? Врагове?
А Лоран е нашата надежда. Трябва да отидеш при тях.
Как да намеря "Ру Мануел"?
- Загубил ли си се?
Да. "Ру Мануел", къде е?
- "Ру Мануел" е...
Ела. Насам.
Слез от колелото.
Гълъбите ти ще ни се усладят.
Птиците.
Свободни.
Пусни ги.
Гълъбите.
Ето ги.
Помогни ми.
Добре ли си?
Къде е Лоран?
- Не знам, търсих го цяла нощ.
Сигурен съм, че е добре. Той е умен.
Ще избяга и ще се скрие.
- Не познава Париж, къде ще отиде?
Имам една идея, ела.
Познавах един в Сен Дени, който събираше трюфели.
Можеш ли да повярваш?
Правеше паста с тях. Може да успея да уредя малко.
Сега готвачка ли ще ставаш?
Това ще бъде голяма услуга, така че ако не искаш...
Прави каквото искаш.
Тя си отиде, Куин, завинаги.
Една жена има нужда от адски добра причина, за да се върне.
Тъй ли било?
- Да, така е.
А понякога имаме нужда от адски добра причина да останем.
Американецът се измъкна.
Напусна ли Париж?
Нещо е станало в Монмартър, все още е тук.
Награда?
- Може би.
Но бойците го търсят.
Търсят също и момчето.
Лоран.
За какво им е?
Ами ако не е там?
- Там ще е.
Виж, вината не е само твоя.
Казах тъпотии, които не трябваше, и знам, че той ме чу.
Избяга, защото е объркан.
Трябваше да бъда честна с него много по-отдавна.
За едно нещо е прав: в Париж е гадно.
Дръж!
Помощ!
Дарил!
Помощ! Изабел!
Дарил!
Лоран!
Аз съм сестра Изабел.
Значи аз съм брат Арманд.
Това ли ще правим? Ще си говорим измислици?
Всъщност съм монахиня.
Не думай.
А ти си положен.
Бях.
Не си от бойците, нали?
Офицер ли си? На пряко подчинение на Жене?
Насилието и убийствата сигурно не се понасят лесно.
Спя спокойно.
Нима?
Може би ще се възползваш от възможността да се разкаеш?
Какво предлагаш?
Кажи ми къде отведоха момчето.
- А после какво?
Ще си тръгнеш оттук знаейки, че все още си способен на човещина.
Жалко.
Чувал съм,
че било голям купон, да се забавлява човек с теб.
А ти ми дрънкаш глупости за Бог и Иисус.
Най-смешното е, че аз знам, че си една крадлива курва.
Какво?
Знам кой държи Лоран.
Не мога да повярвам, че никога не си ги пробвал.
Изглеждат стари.
По-добре стари, отколкото никакви. Не е ли така, Ана?
Шегите от десертчетата винаги са ме разсмивали.
Какво ти се падна?
Кое е любимото блюдо на вампирите?
Видя ли? Смешно е.
Благодаря.
Знаеш ли кой съм аз?
Някога си бил приятел на леля ми Изабел.
И на майка ми.
Точно така.
Ти си ми баща.
Умен младеж.
Как се досети?
Леля ти някога разказвала ли ти е за мен?
За твоя скъп старец?
Каза, че баща ми е бил смел.
Отишъл да се бие с гладниците, че е бил герой на Франция.
Това е малко преувеличено.
Но те спасих от онези при кулата, нали?
Не те видях там.
Да, но бях аз.
Вече си в безопасност.
Дали?
Искам да се погрижа за теб, да наваксам пропуснатото време.
А Изабел и Дарил?
Изабел ще дойде с нас.
Скоро ще бъдем заедно.
Той знае ли за теб? Какво момиче си била?
Кажи му.
Какво казва?
- Нищо, което да си струва.
Кажи му.
Тя много лошо момиче.
Попитай го какво иска Куин от момчето.
Какво иска той? Защо му е момчето?
Нищо няма да ти кажа.
Няма да ни помогне.
Там, където отраснах, имаше едно хлапе.
Джими, живееше на нашата улица. Джими беше дребосък.
Все го тормозеха, защото е дребен.
А баща му беше пияница, никога не съм го виждал трезвен.
За една Коледа Джими получи прасенце за подарък.
Следваше го навсякъде, като кученце.
Дори го чакаше пред училище.
На една друга Коледа баща му му каза,
че иска Джими да убие прасенцето, за да го изядат за вечеря.
И ако не го направи, ще пребие брат му.
Джими завърза прасенцето за едно дърво на двора.
Искал да го направи бързо и безболезнено.
Работата е, че понеже не искал то да страда,
в крайна сметка го наранил по-лошо.
Намушкал го в корема, в гърба, по краката, докато кръвта му изтече.
Прасенцето квича цяла нощ, всички съседи го чухме.
И вече никой не се бъзикаше с Джими.
Кажи ни какво иска.
- Не знам.
Мисли, че може да го използва, за да получи каквото иска.
Използва Лоран, за да ме манипулира.
Не можем да влезем през входа, трябва да има друг начин.
Кажи ни как да влезем в Полусвят.
Невъзможно е.
По-добре да излезеш.
Ако не искаш да чуеш как това прасе квичи.
Ще остана.
Има начин, но е много опасно. Мога да ви начертая карта.
Знае друг вход. Опасно е, но може да начертае карта.
Нямаме нужда от карта, ще го вземем с нас.
Ти си бил дребното момче, нали?
- Не, измислих си го.
Добре, всички ли сме наясно?
- С Изабел ще бъдем на моста.
Там ще ни чака Азлан от Гнездото, ще бъде с лодка.
Готови сме.
- Куин ще ви очаква.
Вярваш ли му?
- Да, докато е завързан.
Може ли да кажа нещо?
Заплахата за един от нас е заплаха за всички ни.
Затова ще влезем в този бой като едно цяло.
За да защитим Съюза на надеждата.
Тръгваме като един, връщаме се като един.
Тръгваме като един, връщаме се като...
Добре, да тръгваме.
Страх ли те е?
Много.
- Мен също.
Исках да ти кажа нещо.
Ще ми го кажеш при реката.
Мърдай.
Ето го.
Какво има?
Изпитвала ли си чувства към някого, откакто си дала обет?
Не.
По-рано с Дарил...
Това е чувство на загриженост, за него и за Лоран.
Харесваш ли Емил?
Преди малко го целунах.
Беше хубаво, но също и объркващо.
Често е така с първите целувки.
Мислех дали да не остана в Париж.
При Емил ли?
Видях какво правят, колонията, която изграждат.
Мога да бъда част от това.
Разочарована ли си?
- Не.
Поживях доста, преди да дам обет, а ти не си виждала нормален свят.
Истината е надежда.
Казвам се Азлан.
Къде е момчето?
Малко е студено, но е добро, с дъх на дъб.
Затова ли ме извика, да ми покажеш колекцията си от уиски?
Извиках те, за да преговаряме за американеца.
Значи е при вас?
Колко би платила за него?
- Купчина оръжия.
600 кг царевица.
И каса ябълково бренди, много е добро.
Имаш един Моне, "Японския мост".
Искам нея.
Куин бил ценител.
Колекционирам всякакви неща.
Можеш да я имаш.
Импресионизмът е изкуство за дегенерати.
А момчето?
Не е при нас, но продължаваме да го търсим.
Сега ще направим тази сделка и ще видим какво ще стане.
Наздраве.
Дали ще свърши работа?
- Куин е търговец.
Но това не решава проблема ни.
Не можем да допуснем детето да напусне Париж.
Можеше да вземеш много повече от някаква тъпа картина.
Ти пък какво разбираш?
Затова запази детето, за да си върнеш Изабел.
Казах ти за Айфеловата кула само заради наградата.
Не да го заключиш сам в някаква шибана стая.
Той няма да бъде сам.
Ти ще бъдеш с него. Вземи го, ти ще го пазиш.
Къде?
Насам ли?
Хайде.
Какво е това?
- Гладниците.
Чудно, мамка му. Влизай.
Значи аз трябва да го дундуркам, докато ти намериш американеца?
Няма да се наложи - той ще дойде при мен.
Ставай.
Тръгвай.
Накъде?
- Насам.
По-бързо!
По дяволите.
Мамка му, глупако!
- Да го начукам на майка ти!
Ще ни настигнат. Помогни ми.
Накъде?
- Има разклонение, ние сме наляво.
Накрая има...
- Врата ли?
Да тръгваме, помогни ми.
- Бон апети!
Трябва да го измъкнем оттук.
Не, ще довършим работата.
Наближават.
Хайде, да изчезваме.
Не изглежда като преди, нали?
Тя ще бъде красива отново, някой ден.
Надявам се скоро да си отидеш.
- Не ме ли искаш тук?
Искам да бъдеш там, където си най-щастлив.
Какво?
Ти си мила, но не искаш хората да го знаят.
Ти си добро дете, но се обзалагам, че всички го знаят.
Къде е Изабел?
- Сега ще те заведа при нея.
Трябва да върна на Ана талисмана.
Просто върви.
Тръгвай!
Къде са?
Отклоняват ни вниманието.
Лоран!
Чакай тук.
Хайде.
Да вървим.
Виж!
Добре ли си?
- Ще бъда.
Жене блокира града, скоро няма да има измъкване.
Ето ги.
Благодаря ти.
Това е лодката, трябва да тръгвате.
Бойците са блокирали града.
Трябва ми някой важен, който да ги убеди да го пуснат да излезе.
За какво говориш?
- Той умее да урежда нещата.
Ще го направи, ако е за мен, ще го направи, ако остана.
Добре, ще дойда с теб.
- Не става въпрос за това.
Ще се погрижа за Куин.
- Лоран е важният.
Тогава се качвайте на лодката!
- Така никой няма да се измъкне.
Знам, че тази битка не е твоя.
Знам, че вече трябваше да си се прибрал вкъщи.
Но няма кой друг да го заведе до Гнездото в безопасност.
Моля те.
Не можеш да останеш при него.
Ще намеря изход... след като знам, че той е в безопасност.
Значи това е сбогуване.
Надявам се, че не е.
Но ако е така, надявам се да се прибереш.
Кога ще те видя отново?
Лоран, чуй ме.
Обещавам, ще направя всичко възможно да се върна при теб.
Ами ако не можеш?
- Трябва да ми вярваш.
Дарил ще те заведе.
Аз трябва да остана за малко.
- Ела с нас!
С Дарил ще бъдеш в безопасност.
Трябва да отидеш. Тръгвай.
Не, няма да отида.
Хайде.
Ела с нас.
Моля те.
Довиждане, братче мое. Ще се срещнем отново, обещавам.
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIII