Si c'etait a refaire a.k.a. Second Chance (1976) Свали субтитрите
АНУК ЕМЕ
ШАРЛ ДЕНЕР
ФРАНСИС ЮСТЕР
КОЛЕТ БОДО
и ЖАН-ЖАК БРИО
Елате, Катрин!
Ще вземете такси или маршрутка? – Такси.
Довиждане, Катрин. – Довиждане.
Имате съобщение от адвоката ви.
Довиждане, Катрин. – Довиждане.
Катрин Берже е свободна. Отворете!
Имате късмет! Времето е хубаво.
Близките ви ще ви чакат ли? – Не!
Всичко е готово за освобождаването ви.
Ще ми изпратите ли картичка? – Да.
Харесвах ви.
Облечете се. Това мога да ви предложа.
Малко е демоде. – Връща се на мода!
Но такива обувки вече не се носят.
Кой номер сте? – 8013.
Фамилията ви? – Берже.
Името? – Катрин.
Дата на раждане? – 22 октомври 1941 г.
Подпишете. На същия ли адрес ще сте? – Да.
Отпечатъкът ви.
Избършете се там.
Елате за парите си. Пребройте ги. – Не.
Личните ви вещи.
Подпишете тук, моля!
Адвокатът ви има дело в провинцията. Зает е до петък.
Остави адрес. Отидете, ако желаете. – Благодаря.
Заповедта за освобождаването ви. – А, да! Благодаря.
Често заповедта се забравя от вълнението.
Освободена е.
Заповедта, моля!
Благодаря. Име и фамилия? – Катрин Берже.
Ето. Свободна сте.
Довиждане, Катрин! На добър час! – Довиждане.
До Лионската гара!
ЖИВОТЪТ Е КРЪГОВРАТ
Сценарист и режисьор КЛОД ЛЬОЛУШ
Участват още ЖАН-ПИЕР КАЛФОН ВАЛЕРИ ЛАГРАНЖ
МАНУЕЛА ПАПАТАКИС, ЖОРЖ СТАКЕ, ЖАК ВИЛРЕ, НИЛС АРСТРЮП и др.
Музика ФРАНСИС ЛЕ
Оператор ЖАК ЛЬО ФРАНСОА
Лесно е да вярваш в Бог, когато всичко ти е наред.
А в затвора срещнах много вярващи.
За да живееш затворен, е нужно повече въображение, отколкото вяра в Бог.
И днес не съм убедена, че Той съществува.
Но мисля, че през тези години някои или нещо ме крепеше.
А шофьорът щеше да ме гледа другояче, ако излизах от хубава къща.
Страхувах се да върша най-обикновени неща.
Не бях виждала нито колите, нито пътищата. Всичко беше ново.
Мнозина щяха да продължават да ме осъждат.
С какъв апетит ядете пилето! Не съм виждал такова нещо.
Малко вино?
Къде отивате, г-це? До Екс ли сте? Чака ли ви някой?
Ще ви посрещнат ли на гарата?
Мога да ви откарам. Познавате ли околностите на Екс?
Да се видим довечера?
С много красива рокля сте.
В Париж ли я купихте? Много ви отива.
Винаги ли сте такава мълчалива? Кажете поне нещо!
Не е лесно с вас.
С какво се занимавате? Какво работите?
Неприятности ли имате? Мога ли да ви помогна?
Нуждаете ли се от нещо?
Досаждам ли ви? Не се дразнете, опитвам се да съм любезен.
Трудно се мълчи пред красива жена. Кажете нещо! Поне дума!
Нещичко!
Внимавайте да не си изцапате роклята.
Билетът ви, госпожице! Благодаря.
Къде отивате? – В Екс.
Благодаря.
Много красив град. – Не ме интересува!
Не се бойте, аз не отивам в Екс. Но ако толкова настоявате...
Какво сте предвидили там?
Бях планирала може би най-важната среща в живота си.
Определена е за 17 часа. Влакът пристига в 15.
Имам два часа да си купя хубава рокля и за фризьор.
И да забележа, че за 16 години цените са се покачили три пъти!
Парите, спечелени в затвора, летяха.
Може да го доведете. Готова съм.
Поставяте ме в трудно положение.
Обещахте ми да не го взимате, докато не си намерите квартира
и работа. И да ми го докажете. Обещахте!
Важно е в първите дни на съвместния ви живот, да бъдете семейство.
От 14 години чакам този момент! За първи път ще го видя възмъжал.
Ако го извикате, ще го видя отблизо. Няма да се издам с нищо. Обещавам ви!
Благодаря.
Видяхте го? Хареса ли ви? Е, не е като на снимката.
Извинете! Не, не веднага!
Почакайте за миг, моля! Извинете!
По-голям е, отколкото на снимката, това е нормално.
Истински мъж? Нормално е, нали?
Беше ли любезен с вас? Не, говоря за директора.
Очарователен? Добре, добре.
Утре се връщам в Париж. Ще ви обясня как ще постъпим.
Извинете! Само за момент, моля! Моля ви, г-н адвокат, моля!
Къде сте? – В Тур.
Надявам се на условна присъда,
ако пледоарията ми не ги е приспала. Доволен съм и затова пелтеча.
"Оставам на ваше разположение. Приемете моите искрени почитания."
Много добре! Никаква грешка. – При познат текст мога и по-добре.
Мога ли да видя препоръките ви, г-це? – Нямам. Този текст е препоръката ми.
На колко години сте? – На 36.
Колкото мен.
В предприятието ни се държи и на морала на служителите.
Не съм работила 16 години. – Какво сте правили досега?
Гледах си детето. – Можеше да са 16!
Така е.
Ще ви взема на изпитателен срок от два месеца.
Ще се погрижа за вас, при условие, че...
Какво?
Да?
Да, добре.
Мари-Пол? Къде е кабинетът на директора?
С асансьора, на последния етаж.
Моливът и бележникът не ти трябват. – Благодаря.
Къде отивате, г-це Берже? – Господин директорът ме вика.
Добре.
Хайде, вървете!
Сто милиона са много. – Скъпо е.
Г-ца Берже, господине. – Да влезе!
Добър ден, господине. – Добър ден, г-це. Влезте.
Излъгаха ме, че сте хубава.
Не е вярно – прекрасна сте!
Благодаря. – Седнете!
И с какво се занимавате? – Работя в банката ви, г-не.
Да, знам. Но в кой отдел? – Счетоводния.
Моля? – В счетоводния.
Счетоводство. Не е много забавно, а? – Но като за начало...
Права сте. Ще стенографирате ли на заседание на Управителния съвет?
Да. – Много добре!
Бихте ли ми припомнили възрастта си? На колко години сте?
На 19 и половина. – 19 и половина.
Коя зодия сте? – Везни.
Везни, значи е между...
Между Дева и Скорпион. С изгряващ знак Козирог.
Козирог. Много интересно.
Това ли е първата ви работа? – Да.
Надявам се, че ще е и последната. – И аз се надявам.
Кога е управителният съвет? – Не знам точно. Ще ви съобщим.
Вече сте тук? Съжалявам, но съветът бе отменен в последния момент.
Наистина съжалявам. – Нищо. Ще се върна при фактурите.
Следобед сте свободна. – Благодаря, много мило.
Но само ако го прекараме заедно. – Аз съм сгодена.
Да, знам. За Анри, касиерът. – Той ме доведе на работа тук.
Познавам го. Добро момче с бъдеще. – И аз мисля така.
Добре. След това недоразумение, да пийнем шампанско?
Добре.
След 22 часа моля да съобщите кой е.
Какво има?
Защо не ме чака пред банката?
Чаках час и половина, миличка.
Нямаше те.
Подвига ми се. Зле ми е. Трябва да седна.
Но какво има? Кажи какво става! – Не.
Какво е станало? – Идвам веднага. На път съм.
Ало?
Какво става, Ремо?
Какво правите тук?
Чакам любимата си, от която ще поискате прошка.
Гордеете ли се с постъпката си? – Съжалявам,
но ще ви заболи.
Тя не се дърпаше. – Лъжете! В шампанското имаше нещо.
В чантата си имам голяма сума.
Достатъчна за млада двойка да си уреди живота.
Стой!
Анри! Недей!
Мъртъв ли е?
По дяволите!
Вземи чантата му! – Какво?
Ако я вземем, ще прилича на грабеж. Ще се насочат по друга следа.
Смъртта е причинена от вътрешни разкъсвания и кръвоизливи от ударите.
Нуждая се от тази работа. – Добре. Да вечеряме довечера?
Ще се изясним. – Довечера не мога.
Тогава утре?
И утре ще сте все същият!
След като разгледа всички факти и доказателства, съдът реши:
осъжда Анри Дено на доживотна каторга заради тежкото престъпление.
Катрин Берже, като негова съучастница, на 20 години затвор.
Да убиеш човек, да откраднеш парите му, да зашеметиш шофьора му –
все аргументи срещу нас.
А обяснението ми за изнасилването изглеждаше неправдоподобно.
Защо не искаше да идвам на свиждане?
Стремях се да забравя.
За работата няма проблем. Имам един приятел – г-н Александър.
Сътрудничим си в театъра, ще помогне.
А за квартира – познаваш къщата.
Но Симон не е син на сина ви.
Не съм образована, но мога да броя до девет.
Хайде, разказвай! – Какво?
В затвора не се раждат деца всеки ден.
Добър ден.
Ще затворя вратата.
Трябва да бъдете силна. Ще ви съобщя нещо ужасно.
Анри се е самоубил в килията си. Миналата нощ.
Не е справедливо. Не е честно.
Искаше да го накаже, не да го убие. Целта не бяха парите му.
Кражба и убийство – най-трудната защита, пред който и да е съд.
И вие ли не ми вярвате за изнасилването?
Не! Не съм казал това!
Само твърдя, че не успях да убедя съдебните заседатели!
Като научих за самоубийството на Анри, цяла нощ мислех да сторя същото.
Какви ли не щури идеи ми хрумваха! И затова оцелях.
Но как се роди детето? – Ще стигнем и до това.
Как е настроението? – Горе-долу.
Човек свиква и с най-лошото.
Ще затворя. – Добре.
Списанията. – Благодаря.
Говорих с прокурора. Има надежда да се намали присъдата на 15 год.
Ще издействаме да ви преместят в затвор с по-човешки...
... модерни условия.
Мога ли да ви помоля за услуга? – Да.
Много голяма услуга? – Разбира се, Катрин!
Вие сте единственият мъж, с когото се срещам. Направете ми дете!
Нуждая се от нещо,
което да ме крепи да понеса това.
Уверена съм, че ако имам дете, ще намеря сили да издържа.
Извиках ви днес, защото е подходящият момент.
Не, Катрин! – Да!
Не! – Да!
Моля ви! – Не!
Моля ви, помогнете ми! – Елате, седнете!
Моля ви! – Седнете!
Седнете!
Ще ме изгонят!
Който и да е мъж на мое място, ще е щастлив да стори тази услуга.
Но за мен не е толкова просто. Имам жена, деца.
Ще се презирам, ако приема при тези условия.
Елате, седнете. – Моля ви!
Седнете!
Успокойте се!
Никои няма да узнае.
Когато след 20 г. изляза и намеря детето си, животът ми ще има смисъл.
Разбирам ви, но поставете се на мое място!
Твърдите, че никой няма да знае. – Да.
Как ще живея с мисълта, че имам дете, което не познавам? Невъзможно е!
Защо поискахте дете? Различно е, ако просто се нуждаехте от мъж.
Умолявам ви! – И аз ви моля. Успокойте се!
Само това измислих. Наистина се нуждая от дете.
Идеята ви е безумна. – Не е ли лудост, че се намирам тук?
Да, знам.
Ако се съглася... – Да!
Ще се презирам. Ще падна много ниско. – Не и за мен.
Моля, не говорете повече! Моля ви, не го споменавайте!
Имам нужда от дете, не от мъж. Но ще приема решението ви.
Простете ми. Но и дума да не става!
И дума да не става.
Сигурна ли си, че сега е моментът? – Ще ти кажа след 9 месеца.
Готова ли си? – Ще се обърна.
Добре.
Готово!
Помощ!
След опита за самоубийство, бях под постоянно наблюдение,
дори когато ходех до тоалетната.
Момчето от сутрешната смяна беше по-симпатично от нощния санитар.
Може ли до тоалетната? – Да.
Ела! Ела!
Ела! – Какво има?
Изоставянето на дете е сериозно нещо, приемливо при липса на друго решение.
Семейството на детето се отказва от правата върху него,
а местонахождението му се пази в тайна.
Извинете, госпожата го знае. – Добре. Подпишете тук.
Сигурна ли сте, че го обмислихте? Нямате ли член от семейството ви,
на когото да го поверите? – По-добре е да бъде в сиропиталище.
Губите го завинаги! А осиновяване? – Осиновителите обичат ли децата?
Важното е да растете спокойно. – Изоставеното дете не расте спокойно.
По-добре ще е да е с неизвестни, отколкото с родители престъпници.
Не знам как да ви убедя. – Вече ми обяснихте всички.
Много сте любезна. – Добре.
Довиждане, госпожо. – Довиждане, благодаря.
Г-н адвокат. – Много съжалявам!
Катрин, поехте огромен риск.
Разбирам те, но можеше да ми се довериш. Щях да го отгледам.
Да, но щеше да расте като син на убиец.
Сега трябва да му се каже. – Вече е достатъчно голям.
Още ли сте костюмиерка? – Да. Да минем на "ти"?
Ще заобиколя.
Още ли работиш в "Комеди Франсез"? – Да.
Когато узнае, може да се шокира. – Да, първо ще се сприятелим.
Ще погледне на теб като на жена, не като на майка или на приятелка.
Обикне ли жената, ще обикне и майката.
Трябва добра причина за първата среща. – Да, права си.
Всяка година има молби от семейства, които приемат деца за ваканцията.
Често това е отличен опит.
Две жени са готови да те приемат за лятото.
Видях ги, очарователни са.
Едната е съвсем млада, другата – не толкова.
Добър ден. – Добър ден.
Катрин и Люсиен. – Добър ден.
Добре ли пътувахте? – Да.
Имаме късмет с времето. – Да.
Къде се прекачихте? – В Амиен.
Добре ли мина? – Да.
Само това ли е багажът ви? – Да.
Да вървим!
Ще пийнете ли нещо? Жаден ли сте? – Вярно, горещо е.
Няма нужда. – Да тръгваме?
Банално е, но помага да започнеш с "Добър ден",
"Слънчево е". Да пийнем нещо"...
Първите думи, които размених със сина си.
Беше написал "Симон" на куфара си, за да го познаем.
Люсиен игра ролята си, а аз изживях най-важния момент е живота си.
Беше 18:07 ч. Помня добре.
Прекарах една минута със сина си и тя заличи всичко останало.
Погледът му беше честен. Усмивката му хубава, срамежлива.
Гледах го с гордостта на майка.
"Здравейте, приятели. Знаете ли какво е "паша"?
Човек, на когото всички угаждат. Така е с мен и жените, които ме приеха.
Плаж, риболов – нищо не е достатъчно за приятеля ви.
Младата е още много млада, хубава е и ще се пробвам.
Изглежда срамежлива и ще ми е нужно време, за да я сваля.
Старата не е нищо особено, но е симпатична.
Взеха ми велосипед. Закусвам в леглото, вечер ядем лангуста.
Извадих голям късмет. Поздрави на всички.
Предайте им, че завистта не е убила никого.
Симон"
Симон! На масата! – Добре.
Младежо, това е подарък за вас.
Как? – Да. Радиокасетофон.
Благодаря. Ще ви целуна. – Добре.
Как да бъде печеното – алангле или не? – Както искате.
Вие преценете.
Люсиен! – Да?
Добре опечено! – Дадено!
Натискат се двата бутона. – Готово.
Танцувате ли? – Малко.
Ще ми покажете ли? – Не съм добър.
Колкото можете. – Става.
Вие водите, нали?
Кракът ми! Хайде, стига! Люсиен!
Люсиен!
Какво става в кухнята? – Кой ще сготви лангустата?
Какво? – Кой ще приготви лангустата?
Ще сервирам след пет минути.
Продължаваме ли?
Трябва да се внимава с краката.
Едва ли ще се науча!
Танцува се с краката, но и с ръцете, нали?
Не е лесно. Да сменим музиката? – Не знам на коя станция.
Какво да пуснем?
Не знам. Да потърсим друга станция. А, слушали сме касета.
Да спрем ли? – Да.
Вечер става хладно. – Задържи ли се така, започва есента.
Вкусно е, но трудно се яде. – Използвай щипците.
Ще ходим за риба. Какво ще кажеш? – Добре.
Знаеш ли как се лови? – Да.
Ще станем рано? – Да.
Изгубих апетит. – Няма да дойда с вас.
Какво? – Няма да дойда.
Изоставяш ни? – Не ми допада. На почивка съм.
Тогава ще отидем сами. – Да.
Не разреждаш ли виното? – Не.
Започва се!
Не всеки е с късмета да има приятелка като Люсиен.
Не само за това, което направи за мен.
Животът с нея изглежда прост. Нито веднъж не говорихме за сина й.
Свенлива деликатност – това е Люсиен.
Сега вече е спешно. – Неотложно е.
Да се прибираме, хладно е. – Добре.
Не бих отишла на риболов сама с него. – Защо?
Така. Защо не поканите малката съседка?
Малката Зое? – Да.
На колко години е? – На колкото трябва.
Знаеш какво му е нужно? – Да.
Погледни го! – Забавлява се.
Харесва ли ти касетата?
Ще ходиш ли на кино? – Не. Оставам тук.
Кой е?
Люсиен? Симон?
Катрин!
Катрин!
Да? – Зое ще вечеря ли с нас?
Не знам. Чакай!
Зое, ще вечеряш ли с нас? – Да, с удоволствие.
Кои са двете жени? – Поканиха ме за ваканцията.
Тя е хубава. – Така мисля.
Ще ходим ли на кино довечера? – Зависи. Какво дават?
За първи път ли си тук? – Да.
Дълго ли ще останеш? – Не знам...
Направих го, за да й покажа, че предпочитам вас.
Симон, трябва да поговорим. – Добре, ясно.
Трябва да ти кажа много неща. – Да?
Няма да вечерям с вас. Имам среща. – Ясно.
Ще споделя нещо с теб. – Да, ясно.
Слушай внимателно и питай, ако искаш. – Добре, ясно.
Престани с това "ясно", Симон! – Ясно.
Ето, разказах ти всичко.
Разочарован ли си? – Защо не са ме осиновили?
Адвокатът ми е много добър. Задейства всичките си връзки.
Издадоха ти медицинско, че си болен. – Защо?
Защото болните деца не ги осиновяват.
Подаръците за рождените ти дни бяха от него и отчасти от мен.
Имам жилище, намерих си работа, за да заживеем заедно...
ако си съгласен.
Значи вие сте моята майка?
Знаеш ли, Симон... – Елате, късно е. Вечерята изстина.
Колко е часът? – Десет.
Ще настинете, прибирайте се! Хайде! – Идваме веднага.
Два дни по-късно имах чувството, че винаги сме живели заедно.
С щастието бързо се свиква.
Жалко, че трябва да си нещастен. за да го оцениш.
Ето, това е всичко, което имам. – Жалко!
Хубави са, но малко еднообразни.
Да идем на село през почивните дни? – Не, благодаря, заета съм.
Следващият уикенд? – Също.
Тогава след две седмици.
Чакам новия каталог от Италия. Знам какво търсите.
Ще ви дам знак. – Добре.
Вероятно след три седмици. – Добре.
Хареса ли си нещо, скъпи? – Да.
Довиждане. – Извинете.
Довиждане.
Каква трудна клиентка! Горкият човек! – Определи ми среща за довечера.
Сега разбрах!
Цените не са актуални. – Наистина ли ни напускате?
Това е господин Александър. Приятелят на Люсиен.
Същото благородство, чувство за хумор и страст към колите.
Някой пипа колата ви! – Къде?
На практика, в края на годината, аз управлявах магазина.
Твърдеше, че като продаваш лампиони, продаваш мечти. Аз бях подходяща.
Автомобилът му е свещен!
Цял месец Симон търси баща си, продавач в голям магазин.
Ще отвориш ли?
Ръцете ми са изцапани!
Какво има? – Тук ли живее г-н Блам?
Да. – Тук ли е?
Зависи. Защо? – Семеен проблем.
Не знам.
Мога ли да говоря лично с него? – Лично ли? Клод!
Какво има? – Семеен проблем.
Господине? Какво желаете? – Вие ли сте г-н Блам?
Обичате ли деца? – Ясно, разбрах!
Имаме всичко необходимо.
Аз съм само една жена сред другите жени...
Прибира се все по-късно. – Да.
Ще му направиш ли забележка? – Да.
Помниш ли тази песен? – Да.
Вече ти казах, че никога не говорехме за Анри.
Тази вечер, докато слушахме песента, неусетно спомените ни завладяха.
Установихме, че можем да говорим за Анри и го сторихме.
Много закъсня!
Видях се с баща си.
Не представлява интерес.
Какво ще ядем? – Ела, седни!
Нещо против да прекарам уикенда без вас?
Г-н Александър ме покани в Нормандия. Благодаря.
Добра новина. Приет си на трето място в гимназията. Не скачай от радост!
Господа!
Историята на света се развива като театрална пиеса.
Народът не иска да скучае. Скучае ли, ще ни замени с други фигури.
Ще ни смени, защото го отегчаваме, а не заради грешките ни!
Жената оставя мъжа, който я отегчава, а не този, който я мами.
Коя историческа личност е изрекла тези глупости?
Разчитам на дедукцията ви, не на културата ви. Е, слушам.
Хайде, повтарям.
Кой е казал тази глупост? – Луи ХІV.
Не. – Дьо Гол?
И той говори глупости, но не е той.
Хайде, времето тече! Кой? – Наполеон.
Бонапарт. Близо сте. Добрият Наполеон или лошият? Двама са.
Не ги бъркайте! Какво още е казал лошият Наполеон?
"Хората се делят на две – тези, които играят и тези, които гледат.
Повечето хора са зрители. Те са и по-досадни."
Като споменахме зрители, имам 13 билета за шампионата по бокс
и 5 за "Сент Етиен" – "Сен Жермен" за любителите на футбола.
Сега нещо по-прозаично. Прочетох контролните ви. Не е смешно.
Плачевни са, защото са празни откъм съдържание, а то е,
защото не мислите. Не си служите с паметта си.
А за да помниш, трябва да обичаш или да мразиш това, което изучаваш.
Обичайте или мразете това, което учите. Посредственото не се помни.
Обичайте или мразете.
Луи, Дьо Гол, Наполеон и Бонапарт са едно и също. Само датите се сменят.
Впрочем, кой е казал:
"Суетата е в основата на революциите. Свободата е претекст."?
Добре. Имам цял клас глупаци! Да си остане между нас!
Наполеон. Пак той!
До каква степен е бил лош!
Достатъчно! Имате 5 минути да правите каквото искате, но тихо.
Новият! Преписвай от съседа си отляво! Този отдясно е по-мързелив.
Шано, имаш поправителни часове. Ще почистиш ли мотоциклета ми?
В почивката.
Марк, погледни дали някой минава по коридора!
Новият, не се заяждам, но се заглеждаш по момичетата.
Какво?
Хайде, учи!
Добър ден.
Какво не може да чака до утре? – Имам неприятности.
Да намерим свободен кабинет.
Какво пак сте направили? – Нищо особено.
От една година живеем заедно.
Симон се учи много добре. Аз работя.
Вечер споделяме. Обичаме се. – Вече сте оправдана.
Извинете, г-н адвокат.
Извинете!
Този винаги е зает.
Да седнем там. Ще ни е добре.
Какво става?
Отнася се за Симон.
Случва се да имам по някоя авантюра.
Той изпраща анонимни писма, в които разкрива миналото ми, до тези мъже.
И така ги прогонва. – Проблемът не е в това.
Искам да знае, че постъпва лошо. – Така ли? Сигурна ли сте?
Искам някой като вас, който би могъл да му е баща, да му го обясни.
Аз не мога. – Откъде знаете, че е негово дело?
Кой може да е така ревнив? – Аз.
Познавам почерка му. – Може да имам същия.
Напишете нещо, за да сравня.
Няма нищо общо. – Жалко!
Говоря ви сериозно. Помогнете ми да го направя истински мъж.
Няма вече такива. – Така ли? Ами няма!
Чувствата са демоде.
А ако напиша "Обичам ви", демоде ли е?
Искам да останете мой адвокат. – Вече не се нуждаете от адвокат.
Преди 16 години искахте да ви направя дете.
Беше чисто технически въпрос. – Моля?
Беше технически въпрос. – Да. Технически!
Как е жена ви? – Като мен. С 16 години повече.
Катрин, смятате ли,
че авантюрите ви са удачни? Споделяте ли ги?
С кого? – Със сина си.
Не му говоря, но той ме шпионира.
Чете писмата ми, подслушва телефона. Всеки си има своя живот.
Не сте му говорили за това? – Не.
Да не ревнувате като него? – Аз да ревнувам?
Имам истински проблем. Трябва да ми помогнете. Обещайте!
Кога ще се срещнете? Може би след училище
или ще дойдете на вечеря вкъщи. – Не съм ревнив.
И ще ми помогнете? – Ще ви помогна.
Много мило. – Не е мило!
Добър сте. – Не, но не съм ревнив. Ще тръгвам.
Това е, което имах да ви кажа. За тази година.
Знанията, които не сте запомнили, няма да запаметите и през лятото.
Кой отива на море?
А на село? На планина?
Ще ходя сам. По планините винаги се ходи сам.
Е, довиждане! До следващата година.
И последен въпрос, най-важният –
как да не те засече радарът на магистрала?
Не знаете? Кара се с над 180 км/ч. Радарът не отчита над 180.
Инструктаж по гражданска отговорност! Хайде, приятна ваканция!
Никога не бива да ухажваш така! – А как?
Не знам.
Истинският ухажор съблазнява. – Така ли?
Жените си падат по скромността.
Бъди скромен и ще си добър ухажор.
Не виждам много скромни на този плаж. – Погледни пред себе си.
Къде? – Мъжът, който чете.
Този, който чете там ли? – Да.
Клуб "Медитеране" ми го отне. От този момент нещата се промениха.
А аз продължих да си играя на майка.
Дръпни нагоре!
Промуши въжето през червеното колче!
Банда глупаци!
Ясно, качвам се сам! – Идваме, идваме!
Не сме на полето! – Идваме.
Заспа ли? По дяволите!
Качвам се сам!
По дяволите!
Злополуките стават, когато първо – зле си преценил наклона на върха.
Второ – не си забил добре кюлчетата. Трето – въжето не е закрепено здраво.
И четвърто – когато не внимаваш. Това често се случва и на вас.
Време е да ти разкажа за Сара.
Съдбата знае как да подреди нещата, та пътищата на хората да се пресекат.
Тя ме потърси, защото беше изоставена от един мъж,
а аз й се зарадвах, защото друг мъж ме беше излъгал.
Случва се. Разбираш го, нали?
Мисля, че си фльорца. Но красива!
Прекалено обичам мъжете. – Госпожи! Ако обичате!
Отдавна ли крадеш? – Вече не помня, превърна се в навик.
Физическа нужда, като дрога. Трудно е да се обясни, особено на съдиите.
Как го обясни на бащата на дъщеря си? – Когато ченгетата ме доведоха,
той не ме позна.
Защо се омъжи за него? – Защото беше хубав, млад,
висок, богат. Беше всичко, за което мечтаеш на 20 години.
Той ли отглежда дъщеря ти? – Не. По-лошо. Семейството му.
Ще стане момиче за пример. – Много е красива.
Тази година става на 20. – С теб ли живее?
Понякога с баща си, понякога с любовниците си, понякога с мен.
Кога излезе? – Тази сутрин.
Тази сутрин? Кой ти даде адреса ми? – Жюдит.
Ясно! – Писмата ти я крепят.
И твоите, но забравяш да ги пуснеш. – Свободата ти се отразява добре.
Да сменим темата. Заради него е.
Красив е.
Всички са много хубави. И честно придобити, надявам се?
Всичките са годежни пръстени.
Колко пъти се омъжи тази година? – Сгодявам се.
Девет пъти. Чудесно число!
Колко ти дадоха този път? – Три години. И да върна пръстените.
Може би не биваше. – Щом има глупаци, не е престъпление.
Сега на колко години си? – Колко ми даваш?
Нямаш възраст. – Какво означава това?
Предстоят ти няколко годежа. – Уверена ли си? Много добре.
Хайде да спим.
Нали не ти пречи, че съм гола?
Нали не ти пречи, че съм облечена? – Малко.
Искаш ли да ти кажа нещо? – Говори ми, имам нужда.
Излезеш ли навън, всичко отминава.
Не се боя, че времето минава, а че като изляза, няма кой да ме чака.
Никой, който да ми помогне да наваксам изгубеното време.
Добре, че имаш дъщеря. Това е смисълът.
Да, не бях помислила за това. – Така е.
Искаш ли? – Сутрин не пуша.
Това твое ли е? – Не знам.
Ще ти го оставя. Не се безпокой, ще те чакам като излезеш.
Да ми пишеш понякога е достатъчно.
Идвам!
Готово. Няма ли да ме изпратиш? – Да.
Да не забравих нещо?
Прегръдка.
До скоро! – До скоро.
Бъди послушна! Няма да бягаш, нали?
Когато някои излиза, най-тежкото наказание е за този, който остава.
Със Сара бяхме като семейство.
За съжаление, аз съм осъдена на 20 години.
18 месеца бяхме заедно и между нас се създадоха връзки...
Не знам как да го нарека – връзки. Истински връзки.
Не бих разменила свободата си за каквото и да било.
Бих я заменила за мъж. – И аз, но не искам той да го знае.
Договорихме се. 2000 франка месечно плюс 5 % от продажбите.
Тъй като г-ца Берже ви препоръча, тя ще ви покаже всичко.
Г-це Берже, видяхте ли новата ми кола? – Ваша ли е? Откога е?
От сутринта. – Великолепна е!
Ще я разработя и ще се върна.
Довиждане, госпожи. – Довиждане.
Г-н Александър е симпатичен. – Така е, винаги отсъства.
Има голяма слабост към колите. Много е мил.
Днес си се нагласила! – Нали? Приличам на продавачка!
И си се подстригала! – Да.
Подмладява те. Важи и за двете ни. – Вярно.
Не сме говорили, но да сме наясно – никакви гафове тук!
Магазинът, стоките... – Не!
Закълни се! – Добре.
Закълни се! – Заклевам се!
И с другата ръка! – Заклевам се!
Оставам те. – Ако дойде клиент...
Не бива да стоиш до вратата. – А там?
Сега Сара ще печели месечно толкова, колкото преди за три минути.
Но стана отлична продавачка.
Не мисля, че има голяма разлика между добър продавач и добър крадец.
Какво ще кажеш? Струва ми се, че припичаш на крадец.
Довиждане.
Може би не ме бива да лъжа. – Не се вдъхновявай от лесни клиенти.
Чувствам се чудесно! – Нормално е.
Най-хубавите години са още неизживените!
Страхотна мисъл! Твоя ли е? – Не, но би могло.
Толкова съм доволна, че държа да ти подаря нещо.
Направила си една продажба, не си изпразвай портмонето!
Какво да направя за теб? – Искам приятелството ти.
Имаш го! Но нещо повече! – Само мъж може да ми даде повече.
Госпожо? – Остави на мен.
Госпожо? Добър ден. Какво желаете?
Търся хубава нощна лампа. – За голямо легло или...
Не, за малко легло. – Единично?
Да, единично. – Значи малка лампа.
Малка лампа. Къде са малките лампи? – На приземния етаж.
Сега се връщам. Долу са. Разгледайте тук. Имаме и по-големи.
Разрешете ми да направя преглед на ситуацията.
Държа случая да не се разгласява. Нека остане между нас!
Мога ли да вметна нещо... Познавам този начин на действие.
На всички ни е известен. Пак ще оневиним добрите ученици
и ще обвиним останалите. Това е мнението ми.
Няма дим без огън! – Трябва да се докаже.
Налага се да намерим решение! Не може да задържаме класа цяла нощ!
Всеки има подозрения, нали? Ваши ученици са.
Познавате ли ги, или не?
Така ли щяхте да говорите, ако бяха вашите пари?
Но не са и вашите. – Да. На колегата по английски са.
Колко бяха? – 2500 в банкноти по 500.
2500 по 500. Все едно, че са мои!
Познавате ли учениците си? – Познавам ги.
Тогава направете усилие! – Защо? Ако трябва, аз ще ги върна!
Симон Берже! При директора!
Майка ми е била в затвора, значи съм аз?
Не, издадоха те.
Г-н директор, няма да участвам в този шантаж! Оставям ви!
Не тръгвайте! Трябва ми подкрепа. – Добре си се насадил.
А ако е някой от нас? На обед сподели за парите.
Децата не се хранят с нас. Мисля, че крадецът е в тази стая!
Прекратете този маскарад! Какво има?
Г-н директор, Марк Готие ви търси.
Спешно ли е? – Не знам.
Да? – Да поговорим насаме, г-н директор.
Затваряме ли вече? – Да!
Какво те прихвана? Прекали с честността ли?
Как узна? – Знам! Не уважаваш нищо!
Затворено е!
Мислех, че е време да направи разлика между майка си и жените.
Момчетата често се влюбват в най-добрите приятелки на майките си.
Но той е още дете!
По-добре аз, отколкото някоя друга, нали?
Какво ще правиш? Вече очаквам всичко от теб!
Какво още ще направиш?
Ще бъдеш красива баба. – Глупачка!
Това ли измисли?
Ще се влюби и ще страда! Красива си и имаш чар!
Чаровна си, знаеш го! – Не се тревожи.
Знам как да се държа, за да не се влюби.
Сара, на твоите години... – Какво ми е на годините?
Чуй, Катрин...
И кога се случи?
Неотдавна.
Къде? – Къде ли?
У нас.
Ако не бях твоя приятелка, щеше да си доволна, че е нормално.
Може би е така.
В това е разликата. Не ми се говори и изобщо не ми харесва.
Не ми харесва, че е било с теб и че е станало така.
Не мина зле. – Нямах предвид това.
Да не говорим повече! – Не исках да кажа това.
Ти го приемаш зле.
Правиш такава драма... – Знаеш ли на колко години е Симон?
Голямо момче е. – Знаеш ли на колко години е?
Изглежда голямо момче.
Възрастта няма значение... – Но е мой син!
Затова се привързах към него. – Стига, Сара, стига! Престани!
Не искам да се оправдавам, но... – Подло е.
Но изпитвам нежност. – Какво?
Изпитвам нежност. Глупаво е, но не е вулгарно.
Не е каквото си представяш. – Да не си го направила заради мен?
Не, просто... Нещо особено е. Не е вулгарно.
Заради теб или заради мен? Или заради него?
Защото всички заедно се чувстваме добре.
Добре ни е заедно.
Защото много ви обичам всички. Не знам...
Мислех, че си се променила. – Да, започнах да се трогвам.
И сега какво ще правя с него? – Ще останеш с нас.
Това е истински функционален апартамент, какъвто търсите, нали?
Тази врата е многофункционална. – Къде води?
Излиза в коридора отсреща. Няма нужда от обиколки.
Направо излизате или влизате в коридора.
Стените също са функционални. Старали сме се да ги премахнем.
А тук според мен е върхът на функционалността.
Ето вижте прозореца! Отваря се така...
Функционално, но неудобно. – С времето ще се убедите в обратното.
Може ли да вляза тук? – Заповядайте, у дома сте си.
Моля? – У дома сте си. Или почти.
Имах усещането, че им преча.
Дали е добре да живеем заедно?
Може да се направи според вкуса ви. Всичко е функционално.
На кой етаж сме? – На 13-я.
Не е нито високо, нито е ниско.
Колко етажа е сградата? – 18.
Високо е! – Все пак е небостъргач!
Добре е за шума. – Моля?
Далеч сме от градския шум. – Напълно сте права.
Ако позволите, ще ви разведа из апартамента. Не сме приключили.
Елате насам.
Това е голямата стая. – Най-голямата ли?
Голямата стая, тази на родителите. – Родителите?
Да, според мен.
Заповядайте насам...
Най-неприятното е, че най-добрата ми приятелка спи със сина ми.
Когато се отнася за него, човек е старомоден.
Това е детската стая. – Подходяща е.
Така е проектирано. – Ние нямаме деца.
Момчето е синът на... – На госпожата.
Така е. – Вярно, приличате си.
Приличат ли си? – Да.
Помислих, че прилича на нея. – Приличате си, видя ли?
Това гробището на Ньой ли е? – Да.
От другата страна е друго, нали? – Не, същото е.
От другата страна... – Това е заради панорамния изглед.
Къде се намирахте? – В другата стая, откъдето влязохме.
Същото е.
Колко е голям апартаментът?
Между 100 и 150 кв. метра.
Какво? – Да.
Не! – Да, да.
Странно, нали? Нека видим кухнята.
Предлагам през ваканцията да идем на планина.
И дума да не става! Не мога да спя. – Виж роклята, която купих
за сватбата на Люсиен. – Чудна е! Виж пък аз какво купих.
За колата на г-н Александър. – Какво е?
Ти си луда!
Чакаш ли някого? – Не.
Ще отвориш ли, Симон? – Да.
Госпожице? – Търся г-жа Сара Гордом.
Кой я търси? – Дъщеря й.
Дъщеря й? – Да.
Влезте.
Кой е?
Как спа? – Добре. Добър ден.
Едва от седмица си тук и вече тръгваш?
Не съм за женска компания. – Но Симон е страхотен, нали?
Да, но предпочитам по-възрастни мъже.
Семпло обяснение.
Много по-млад е от мен!
Какво сте се вторачили всички във възрастта?
Живеем с хора! Добри или лоши. По-млади или не толкова млади.
Когато се чувстваш добре, няма възраст.
Доволна съм, че си тук.
Трябва да си подстрижеш косите. – Защо?
Ще ти отива. – Ще изглеждам много млада.
Имаш проблем с възрастта! – Мислиш ли?
Къде отиваш? – На пътешествие.
С кого? – Сама.
С някой стар господин? – Не, защо?
Не знам. Толкова е важно – млад, стар...
Имам чувството, че ти си майката, а аз съм на твоите години.
Може би е от възпитанието ти.
Ще видиш, че ще ти бъде лесно. – Надявам се.
Не ти мисля лошото. – Знам.
Трудно ли е да споделяш с мен? – До известна степен.
Наистина ли? – Но сега си говорим, доволна съм.
Трябва да го правим по-често.
Ще я взема. – Ще я вземете ли, или да се достави?
Ще я взема, но ще я доставите. – На чие име?
Как се казвате? – Моля?
Как се казвате? – Катрин Берже.
Значи, доставка за г-ца Катрин Берже. – Какво си мислите!
Льомоан!
Льомоан е победител в осми рунд!
Още един мач преди Европейския шампионат!
Спомням си добре тази сряда вечер.
Победителят се казваше Льомоан. Кървеше ужасно. Беше отвратително.
Боя се от тълпата. Не исках да ставам при антракта.
Ако Симон не беше настоял да пийнем нещо, щях да остана на мястото си.
И нямаше да бъда тук.
Ако не бях станала от мястото си, нямаше да бъда тук тази вечер.
Истина е. Това е слабостта ми.
За първи път го разказвам, защото ти имам доверие. Истинско доверие.
Добър вечер, господине. – Здравей, Симон.
Едно мартини.
Представям ви майка си. – Добър вечер.
И една приятелка на майка ми. – Добър вечер.
Това ли искаш? Чаша вода?
Много лош мач! Колко ви дължа?
Къде отивате?
Какво преподавате? – Моля?
Какво преподавате? – История. Благодаря.
Дайте ми още едно!
Той добре ли е по история? – Какво ще ви зарадва?
Истината.
Няма да ви развалям вечерта. – Ясно.
Затова ли искаше да дойдем? – Да.
Ти си луд! – Защо?
Няма да го хареса. Не е нейният тип. – Ще видим.
Погледни я! – Какво?
Разчувствах се. – Добре е, нали?
Колко е сладка!
Не си представях, че майката на Симон изглежда така!
Моля? – Не мога ли да го кажа?
Не разбрах. – Не си представях,
че майка му е толкова хубава. По-красива сте от него.
Говорят си. Ще си взема мартинито. – Остави ги сами още малко!
Ще заподозре нещо. – Не, има толкова хора.
Това е Максим. Г-жа Берже. – Добър вечер.
Знаете имената на всичките си ученици?
Да. – Чудесно.
Това е работата ми.
Така ли? – Много сте красива.
Не може да бъде! Приятен е. – Мислиш ли?
Да вървим! – Почакай още малко!
Сметката, моля! Всички питиета.
Не, не! – Вземете.
Значи не ви харесва бокса? – Симон настоя. Не обичам жестокостта.
Не можете ли да развалите? – Нямам дребни.
Имаш ли 220 франка? – Аз имам!
Симон, нямаше ли друг преподавател в училището ти?
Ето как една жена се намери на 4800 м височина
в прегръдките на необръснат и късоглед учител по история.
И в най-смелите си мечти си те представях по-хубав и не толкова луд.
Животът ти е история на голяма пътешественичка.
Пътуване от затвора до връх Монблан.
Искам да остана на върха.
По-добре да се надяваш, отколкото да изгубиш надежда!
Ти си ми първият. – Да.
Събуди ме! Сънувам.
Знаеш ли какво казва Гитри?
"Жените винаги твърдят, че си вторият."
Ти си първият, който ме заведе на Монблан. Нахалник!
Превод БНТ
Редактор, субтитри и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©