Afonya (1975) Свали субтитрите
Другарю, кого търсите? – К'во?
Кого търсите? – Афоня.
Кой Афоня? – Големия. Два часа го чакам.
Сифонът е запушен. Голяма играчка ще е.
Дават заплата до 15 ч., а вече е без петнайсет.
Ще ти пиша и ремонт на парното.
Естествено. Няма да бачкам безплатно.
Пиши ми и фонтана. – Нямам фонтан!
А кибрит имаш ли? – Не пуша.
Лошо! Лишаваш се от удоволствия.
Боршчов, имаш ли съвест?
Съвест – колкото искаш. Време нямам.
АФОНЯ
С участието на ЛЕОНИД КУРАВЛЬОВ
ЕВГЕНИЯ СИМОНОВА
ЕВГЕНИЙ ЛЕОНОВ
САВЕЛИЙ КРАМАРОВ
НИНА МАСЛОВА
БОРИСЛАВ БРОНДУКОВ и др.
Поддръжка на жилищата Кантора № 2
Заплатите се изплащат след 16 ч.
Боршчов, ела след 16 ч. – Емилия Христофоровна, моля ви!
Ще водя сирачето на инжекции. – Какво сираче?
Племенника. Пратиха ми го от село за лечение.
Ще си отиде хлапето. – Какво му е?
Не знам. Никой не знае. Само трепери дребосъчето.
Ето го. – Федулов!
Федулов! – Засече ме!
Какво? – Ела да работиш!
Няма ли право да обядва?
От 10 сутринта обядва. Идвай да работиш!
Казах ли ти да идем в "Маргаритка"? Идвам!
Режисьор ГЕОРГИЙ ДАНЕЛИЯ
Свободно ли е?
Ама че жега!
Веяна ли е?
Сушена.
Бива ли я?
Почерпете се.
Дай! – Не мога.
Защо? – Имам алергия.
Какво? – Кожата започва да ме сърби.
10 грама. Поне 1 капка. – Казах! Не може!
Половин капка – за аромат.
Доволен ли си от живота?
Много съм доволен!
А ти?
Не! – Лошо. Защо?
Имам философско отношение към него.
Философски погледнато, и аз не съм много доволен.
Виж!
ТАБЛО НА АЛКОХОЛИКА
Вече втора седмица вися на таблото.
Влизай! Ще поседим. Ще поиграем на домино.
Къде отиваш?
Да си изтрия краката. – Няма смисъл.
Здравейте. Коля.
Кой е този?
Това е моят приятел Коля...
Попитах те кой е този.
Как ти е фамилията?
Забравих. – Спомни си.
Не помня. – Видя ли докъде стигна, Боршчов?
Не знаеш кого си довел вкъщи.
Може да е мошеник.
Или престъпник и да го търси милицията.
Провери ли му документите?
Документите, гражданино!
Боршчов, чакам те 3 часа.
Ти се шляеш с непознат.
Изчезвай!
Ето на...
Коля си отиде... – Господи!
Алкохолик! – И на заплата ли не може?
Знам ги твоите заплати!
Купих ти парфюм ''Москва''.
Няма го!
Сигурен съм, че го купих! – Изпил си го с Коля.
Живота ми съсипа, Боршчов! – Почна се!
Да бе! Почна се!
Две години си опропастих с теб.
Мислех, че ще се оженим и ще заживеем като хората.
Като не съм аз, ще отидеш при друг.
Ако и там не ти се отвори парашута, все ще си намериш някого.
Голям подлец си, Боршчов!
Такъв подлец си!
Върни се! На теб говоря!
Ще видиш ти!
Къде сме? – На "Профсъюзна".
Беликов!
Я ме пипни! Имам ли температура?
Стайна.
Мурад, пипни ме ти.
Намали пиенето! Дядо ми Абдула е на 76 години.
Миналата година получи 3 разряд на шах.
И ти с твоя Абдула...
Чичо Паша, дай една петарка до заплата.
Нали вчера взе аванс? – Добре де! Ще ида в поликлиниката.
Няма да ти дам. – Спрях пиенето!
Привет! Младата смяна идва на практика, другари.
Ученици от техникума. Чувствайте се като у дома си!
И не забравяйте, че сте на гости. – Това е Боршчов.
Иначе хората ни са добри.
Ще ви разпределя и шлосерите ни на практика ще ви научат на това,
което сте изучили на теория.
Авдеев и Буряк. Ще учите при Беликов.
Приятно ми е! – Как се губят ключове!
При Рахимов ще отидат Ким, Кривонос и Бубнов.
А при уважаемия чичо Паша отиват Василиев, Иванов и Седин.
Здравейте!
Е, желая ви късмет! – Благодаря.
Запознавайте се, другари!
Я да видя! Кои са моите? – Момент! Не се запознавайте!
Людмила Ивановна, а за мен? – Какво за теб?
Ами студенти! – Няма повече.
Свършиха се. – Как така са свършили?
Нали са осем. Излиза, че са по двама за всеки.
При теб излиза, при мен – не. – Защо?
Защото така.
Така значи! Сгрешиш ли веднъж, цял живот ще ти го напомнят.
Работиш, а като дойдат стажанти – няма.
Ех, Людмила Ивановна!
От 40 години съм Людмила Ивановна. Какво от това?
Ти не ми даваш студенти, но истината е по-важна!
Каква истина?
Виж се в огледалото! 40 години!
Повече от 26, и да ме убиеш, няма да ти дам!
Употребявате ли бира?
Ако е горещо.
Да ги нямаме такива през работно време!
Един голям и два малки. Това са ми стажантите.
Здравейте! – Ама че жега!
Боршчов! – Опа!
Боршчов, още ли си тук? Има авария, 3 път се обаждат!
Как си, Петрович? – Горе долу.
На мен ми дадоха стажанти. Уча ги.
Здравейте! – Привет!
Стоп! Елате тук.
Какво е това? – Кран.
Всеки знае, че кран. Какъв е?
За поливане. – За поливане!
КП – кран за поливане. А какво тече от него?
Вода. – Няма да е бира, я!
При струя с дебелина на кибритена клечка губим 200 л. на денонощие.
Другарю шлосер! Тук, на 9 етаж! – Ида!
Сега идвам. – Какво?
Да завия крана. – Не! Районът е на Беликов.
Той си има стажанти. След мен!
Семьон, пусни го за малко, до деветия съм!
Не мога, ела след обяд.
Безобразие, от 3 дена е тук!
Добре де, ще минем след обяд.
Афанасий Николаевич, там има наводнение.
Ключ! – Завъртях малко, и като лисна!
Въртял той! Дай бързо ключа! – Дайте ключ на човека!
Насадиха ме на пачи яйца с вас.
Къде работиш, Архимед? – В планетариума.
Ако аз ти въртя микроскопите, какво ще стане?
Катастрофа. – Виждаш ли? Хайде, умници.
Татанце, спрях ти водата.
Да не вземеш пак да я пуснеш!
А кога ще я пуснете? – Не знам. Няма уплътнения.
Какво ще правим? – Мисли, нали затова си астроном.
Да намерим отнякъде. – Къде да ти намеря?
Да не съм златната рибка. – Ще ви се отблагодаря.
Дай ми чантата.
Тук имах едно лично мое.
Вносно! Платил съм 2,80.
Японско! – Заповядайте.
Хитрец! – Аз?!
Три чорби, три "Жулиен"-а! – За нас млечна и картофени кюфтета.
Без приказки! И компоти.
Привет!
Сега тук ли работиш? – 81 копейки.
И тяхната сметка.
Студенти – стажуват при мен. – Здравейте!
Сметката ви е 2,43.
Защо не станете майстор? Не ви ли назначават?
Ами! Хиляди пъти са ми предлагали. Няма смисъл.
Честолюбието ви е закърняло. – Какво?
Славата не ви влече.
Каква слава при майстора?
Да не е космонавт или хокеист?
Майсторът има много грижи и кара на една заплата.
Аз работя на парче и съм си шеф. И не се престаравам.
И пълните гуша. – О, Архимед! Съобразява!
За кино.
Благодаря.
Няма нужда. Утре ще ви върна 33 копейки.
Богати ли сте? – Не сме бедни.
Аз да не съм беден?
Пуснах ги. – Как така?
Ей така! Научиха всичко. Бързо схващат!
Боршчов, спри!
Разбираш ли какво... – Здравейте!
Здравейте. Не спираш да се шегуваш!
Кой се шегува? Защо сте тук? Разписах ви.
Вървете си. – Пратете ни при друг специалист.
Не искаме да работим с Боршчов.
Защо? – По принципни съображения.
Виж ги ти, принципните! Аз не ви ща!
Притрябвали сте ми! Заплатата е същата, а проблеми...
Афанасий!
Здрасти! – Привет.
Може ли да поживея при теб? – Какво?
Временно. Моята ме изгони от дома. – Давай!
Даде ми един комплект бельо.
Каза да ида за втори, като го вземе от пране.
Взех под наем сгъваемо легло.
Афанасий, имаш ли макарони? – К'во?
Макарони. – Не.
Аз купих три кутии 1-во качество.
Влизай! – Афанасий, хъркаш ли?
Не знам.
Аз хъркам, ама нищо. Като ме бутнеш – и готово.
Нали? – Добре.
Така...
Преместих се.
Нямаме ли телевизор? – Не.
Да вземем под наем – евтино е. – Вземи! Къде я дянах?
Какво търсиш? – Връзката.
Аз ще ти дам. Клавдия от Сочи ми я донесе.
Красива е... Къде съм я набутал?
Седи си тук и мълчи.
Планината Ахун, а това е залезът.
Афанасий, носи я със здраве!
Благодаря, не искам.
Афанасий, не се притеснявай, няма да стоя дълго.
Върне ли се Михалич, отивам при него.
Ти си от електрото на "Крайбрежна".
Не. – Вася, от 3-то СМУ, нали?
Не. Аз съм мазач. Казвам се Коля.
Ти ли беше с мен вчера?
Аз. – Виждам позната мутра!
Защо мълча? Здрасти! – Здрасти!
Добре дошъл!
Тегли! Кой ще ходи за пиене? – Ти какво?
Какво правиш? – Защо?
Имам алергия. – К'во?
Алергия. Виж!
Тази ли е? – Тази е.
Е, добре. Настанявай се.
Аз отивам на оперативка.
О, ти ли си?
Привет! Минавах покрай вас и реших да се отбия.
Ами върви! Както си вървял. Покрай нас!
Кого търсите?
Извинете!
Сбъркал съм апартамента.
Санитарен полуден
Трофимич!
Федул къде е? – Обядва.
А ти защо никога не обядваш? Да не си камила?
Ти си камила.
Може ли Сима Петровна? Къде е?
Леополд. Омъжила ли се е?
Отдавна ли?
Може ли?
Заето е, чиче!
Как се казвате? – Клара.
А аз съм Карл. – Чиче! Бял танц.
Дами канят!
Ти да не си дама? – Това си е моя работа. Лична!
Козел си ти, а не дама!
Какво?
Времето е чудесно, нали?
Добре, после ще поговорим.
Щиглец!
Девойче, тук има ли бюфет?
Не знам.
Ще разрешите ли да ви поканя?
Мен?
Заповядайте.
Май тук няма бюфет.
Не знам, за пръв път съм тук.
Имах среща с приятелката ми Паша.
Тя е фелдшер в 3-то отделение, но не дойде.
Майчице мила!
Председателят на профкомитета дойде.
Ще се наложи да танцувам цяла вечер с него.
Извинявай, приятелче!
Разрешете! – Заето е, чиче. Дами канят!
Един момент.
Този танц е енергичен.
Ето го!
Ще поседим, ще пийнем чайче, ще послушаме радио.
Програмата за тези, които не спят.
Как се казвате? – Людмила.
А аз съм Руслан. Майко мила!
Не се обадих на кадровика.
Сега се връщам.
Ей сега!
Русланич, при мен има един мазач.
Кажи му да си вземе възглавницата и да отива в банята. Благодаря!
Извинете!
Чакай, чиче! Нека поговорим. – Приемното време свърши.
Изплаши ли се? – Аз ли?
От теб? – Ще вървим ли?
Да вървим!
Та кой бил козел?
Пуснаха ли ви?
Чернооката! Какво правиш тук?
Помислих... – Какво си помисли?
Притесних се. – Виж ти! Да не си пазач?
Защо? – Защо извика милиция?
Заради теб ще пишат в службата. Притеснила се!
Хайде, чао!
Извинявайте!
Къде живееш? – В Стария град.
В Стария град! А как ще се прибереш?
Вече няма автобуси.
Вряла вода.
Лъжичка.
Чай. Опа!
Захар?
Захар.
Пий да не хванеш пневмония.
Как се казваш?
Катя.
А аз съм Дормидонт Евлампиевич!
Не е вярно! Вие сте Афанасий.
Родината познава героите си.
Откъде ме познаваш?
С брат ми играехте волейбол. Помните ли Петя Снегирьов?
Един черен, с нос... – Не, кестеняв е.
Беше в резервите. – Не помня никого от резервите.
Сега е в Иркутск. Ожени се, има 3 деца.
Браво! Майчице мила! Стана 3 ч.
Ще ида да дремна малко.
Ако искаш, иди в стаята. Аз ще легна тук.
Ще донеса походното. – Не, ще се прибирам.
Спря да вали. Почти.
Бих те изпратил, но... – Моля ви. Няма смисъл.
Както искаш! Чао! Ще ти се обадя някой ден.
Какво? Колко стана? – Рота, стани!
Сядай! Яж!
В рамката на вратата ли се удари? – Не, в един самолет.
Какъв самолет? – ТУ-134.
Той кацаше, аз се бях зазяпал...
И като ме фрасна!
Моят Володя преди казармата също ходеше с такава коса.
Върне ли се, трябва да съм нащрек. – Ти и деца ли имаш?
Двама – Володя и Леночка, момиченце.
Още една пола трябва да й купя. – Давай!
А ти трябва да се ожениш, Афанасий.
За кой дявол? И мен ли да ме изгонят от дома?
Недей да обобщаваш!
Това е частен случай. Индивидуален.
Семейството е основна клетка на обществото.
На него се крепи държавата.
Здравейте!
Чернооката, привет! Как е животът? – Добре.
Браво! Продължавай в същия дух!
Чакай! Какво правиш тук?
Афанасий!
В службата ни... Аз работя в "Бърза помощ".
Раздаваха билети за цирк. Там има мечки на велосипеди.
Хималайски.
Взех два. Искате ли да отидем? – Кога?
Днес. – Днес не мога.
Имам Политпросвета. Трябва да се подготвя, лектор съм.
Е, как да те намеря?
Да набера 03?
Номерът ни е друг.
50-50-2. Запишете го. – Запомних го! 2 х 50 и 2!
Ще ви го запиша за всеки случай. – Давай!
Такива ми ти работи, Катюша!
Производство, обществени задачи, самообразоване.
Няма време за личен живот.
Заповядайте! – Като се освободя, ще ти се обадя.
Другари!
В кантората ни пак пристигна сигнал от милицията.
И пак за Боршчов.
Разрешете ми да го прочета. – Давай! Разрешаваме!
Афоня, ела на сцената.
Нека всички да те видят. – Идвам.
На 2 април т. г. по време на отпуск в станцията "Планински орел",
вашият служител Боршчов А. Н.,
бидейки в нетрезво състояние, беше задържан от органите на МВР
за гмуркане и къпане във фонтана на градската градина.
Моля да обсъдите поведението на Боршчов с колектива
и да приложите обществени мерки за въздействие.
Началник на милицията на град Джара... бри...
Джарабайда, капитан Цхардж... Цхардж...
Цхарджубриджи Баджибаев.
Е, другари?
Имате ли въпроси към Боршчов?
По-активно, другари!
Защо влезе във фонтана, Боршчов?
Горещо ли беше? – Заради жена.
Давеше ли се? – Не. Бяхме цяла компания.
Тя попита: Смее ли Волдемар да се гмурне?
И аз се гмурнах. – Защо ти? Винаги ти, Боршчов.
Да беше се гмурнал Волдемар.
Тя на мен ми казваше Волдемар. – Такава ли била работата?
Все пак не е хубаво! Дадохме ти карта с отстъпка,
а ти скачаш във фонтана. Лошо! – Знам, че не е хубаво.
Е, другари. Боршчов признава хулиганската си проява.
Има ли предложения?
Фьодоров, кажи. – Предлагам да го порицаем
и да си ходим. – Правилно, днес дават 6 серия.
Имам "порицание". Следва "строго предупреждение".
Млъкни! Знам.
Другари, Боршчов вече има "порицание".
Няма "строго с предупреждение".
Имате ли предложения?
Кой е? – Папата.
Кой? – Техникът, отворете!
Здравейте! Кранът ни ръмжи като тигър.
Какво правите? Защо?
Ще изцапам.
Готово! Не ръмжи.
Мийте се спокойно. – Благодаря!
Няма за какво!
При нужда, можете да ме извикате. Аз съм Боршчов А. Н.
Боршчов А. Н.!
Бос ли ще си ходите?
Увлякох се.
Моят има три поправителни.
Цяло лято трябва да храня този безделник!
Животът е сложно нещо. – Колко е часът?
Гражданке, колко е часът? – 17,20.
Благодаря. 17,20.
Той къде е? – Обеща да дойде в 17.
Момент.
Какво? – Търсим трети.
Какво? – Прибирай се у вас!
Ех, този Афоня! Не обичам такива хора!
Неточни.
По дяволите!
Афанасий, знаеш ли какво решиха в ООН за Хондурас?
Кой?
Живея като в пещера.
Боршчов! – Няма ме. Бера картофи.
Пълна изолация.
Афоня!
Ей, приятел, извикай Афоня! – Няма го!
Къде е? – Замина.
Как така? – Отиде да бере картофи.
Не обичам такива хора. – Този кой е?
Ти кой си? – Аз ли?
Роднина. Далечен.
Дай една рубла, роднината! Афоня ми дължи една рубла!
Две. – Две рубли!
Боршчов А. Н.?
Може ли? – Заповядайте.
Това е! Честито!
Колко ви дължа?
Николко.
Липсата на оплаквания е най-голямата отплата за труда ни.
Довиждане. – Довиждане.
След време може да сменим и мивката.
Боршчов, какво става?
Какво става?
Трябва да се реже. – А друг начин?
Няма. Извикай дежурните.
Дежурните са на друг обект, нали знаеш.
Не ме интересува. Моето си го отработих.
Ти си майстор, мисли.
Миличък, какво ще правим?
Ни да пием, ни да сготвим, ни да изперем.
300 апартамента са без вода.
Това не е ли вода? Пий, пери!
Можеш да покриеш норма за ГТО. Така ли е?
Работният ми ден свърши. До утре!
Кой апартамент беше? – 27-и.
Така. В 27-и също е сменен.
Подписче. Сега няма да тече. – При мен не е текъл.
Щеше да текне – тенекия!
Сложих ти чугунен – за цял живот! Перпетуум мобиле.
Благодаря, но... – С "благодаря" филия не се маже.
Чао!
Край!
Честито!
Не знам как да ви се отблагодаря.
Дреболия!
Знаете ли кой сте вие? – Кой?
Крокодилът Гена.
Също толкова красив?
Толкова добър.
След време може в банята...
... да сложим финландски умивалник.
Иване, какво правите?
Ето. – Берем гъби.
О, чернооката! – Здравейте.
Как е животът? – Добре.
Браво! Само така!
Какво ново?
Иване, не се прави така – криво е.
Сложи отвес. – Да беше помогнал. Консултант!
Не мога. Нямам време.
Е, как върви? Разказвай.
Афанасий!
Фелдшерката Федосеева роди близнаци.
Стига бе! – Да. Момче и момиче.
С момичетата им купихме количка. – Браво!
Когато се прибрахме, ми казаха, че някой ме е търсил.
Реших, че сте вие. – Аз ли?
Не, не съм се обаждал. Бях за картофи. Току-що се връщам.
А аз реших, че сте вие. – Не!
Какви хора! Нищо не могат да направят както трябва!
А го правят за себе си!
А аз реших, че сте вие!
Дай си ръката! Свий я в юмрук.
Кажи: "Дър-р-р!"
По-силно!
Крокодила Гена ви слуша!
Ето, че се свързахме.
Май съм се простудил.
Ще ида да легна. Ще почета. – Да ви донеса ли лекарства?
Не, имам си мои начини за лечение.
Домашни.
Като се оправя, ще се обадя.
Докато учих в занаятчийското, пях в хора като солист.
Искаха да ме пратят дори в музикалното.
Получих първи разряд във волейбола.
Готвеха ме за майстор на спорта.
Сега щях да съм треньор, да пътувам в чужбина.
Ако не бях зарязал всичко.
Има ли смисъл? Клавдия беше в Унгария.
За каквото и да я питам, нищо не е видяла.
Обиколила магазините, купила перука и се радва.
За теб ли? – Не, за себе си.
Родителите ти живи ли са? – Не.
Мама умря, като бях на 1 годинка, а татко загина на фронта.
В сиропиталище ли си израсъл? – Не. Леля ме отгледа.
Жива ли е? – Леля Фрося?
Жива е. Ето я!
Ти ли си това?
Смешен си.
Казваше ми Конче вихрогонче.
Симпатична жена.
Половината село гаснеше по нея, но тя обичаше само един.
Като убили годеника й във Финската, и край.
Сигурно е остаряла.
Не съм я виждал, откакто влязох в казармата.
Напомни ми да й изпратя картичка.
Преместих се, без да й съобщя адреса.
Виж! Комета.
Това е самолет.
Ако можеш да си избереш планета,
на която да живееш, коя би си избрал?
Там, където бирата е безплатна.
Аз бих избрал като нашата.
Но да няма войни и горещи точки.
Хората да живеят в мир и съгласие и да не се карат за глупости.
Ето ти един пример. С нормировчика ни Вася Соловьов
2 часа чакахме за пресен червей.
Купихме, приготвихме всичко,
а тя го изхвърли в канализацията. – Соловьов?
Червея.
Счупи въдиците...
Не, при нас още няма всеобща комуникативност.
Изморен ли си, Афоня?
Да.
Здравейте, деца! – Здравейте, татко!
Как е? Учите ли си уроците?
Учат.
Учете! Без образование сте за никъде.
На, вземи. Хайде, давай!
Боршчов! Ела в канцеларията.
Какво искаш? – Владимир Николаевич те вика.
Защо? – Има писмо от милицията.
За сбиване на танцова забава.
Как успяваш, Боршчов?
И във фонтани да се гмуркаш, и на забави да се биеш!
Другари, имате ли въпроси към Боршчов?
По-активно, другари!
Себе си задържаме.
Твой ред е! – Другари! По какъв въпрос?
За тръбите. – Другари!
Трети месец тръбите са на двора, а на Воронков не му пука!
Зимата идва! Готви шейната... – Ти даде ли ми работници?
Къде да ги намеря? – Воронков!
Това не е тема на събранието!
Владимир Иванович, какво предлагаш за Боршчов?
Сега за Боршчов. Какво за него?
Да му се обяви благодарност. – За какво?
За рицарско отношение към жените. – По-бързо! Не бави събранието.
Да вземем да му обявим благодарност.
Как благодарност? За какво?
Другари, така няма да свършим до утре.
Колко време губим по такъв въпрос?
Хайде, Вострякова! И без остроумия. – Няма.
Какво става, другари?
Пред очите ни загива човек, а ние...
Защо да загива? Танцува.
Виждате ли? – По-тихо! Престанете! Продължавай!
Людмила Ивановна, хайде! – Какво "хайде"?
Предлагай мерки! – Защо?
Трябва да отреагираме. – Да, само "трябва"!
Не ни пука какво става с Боршчов!
Искаме по-бързо да стигнем до телевизора!
А той пред очите ни се превръща от работник в гамен и пияница.
Неприятно е да се гледа! – Не гледай!
Налага ми се. Вчера напусна авария.
300 апартамента останаха без вода. А той плю и си замина!
Не бачкам извънредно.
И когато трябва, не работиш! Мислиш само за рушвети,
да се напиеш, и в изтрезвителя. Та ти си неандерталец!
Какъв? – Неандерталец.
Фантомас съм аз! Фантомас!
Имате ли факти, че Боршчов е вземал пари?
Какви факти ви трябват?
Та той ни се присмива!
Сит, охранен и нагъл!
Аз нямам нужда от диета.
Не се каня да се омъжвам.
На 42 години. – Какво?
Какво ще правим с теб, Боршчов?
Предлагам да го уволним.
За какво? – За всичко.
Заради такива като теб хората не живеят нормално.
Зет ми Федул – твоят приятел. Всичко пропи.
Бие жена си, сина си, а него всички го възпитават.
Предлагам да уволним Боршчов.
Как е по-добре? Така? Или така?
Не я мачкай! Клавдия от Рига ми я донесе.
Здравейте! Времето е прекрасно, нали?
Нещо си много весел днес. – Имам повод.
Издигнаха ме на ръководна длъжност.
Аз съм за картофи.
Здравейте. Стопанинът тук ли е? – Отиде за картофи.
Отдавна ли? Току-що го видях на прозореца.
Така ли? Странно.
Може да не съм го видял.
Заповядайте!
О! Наистина е тук!
Заблял съм се в кухнята.
Кога пристигна? – Вчера.
Така ли? Извинете.
Е, Боршчов? В нелегалност ли мина?
Защо в нелегалност? Почивам. Нямам ли право?
Имаш. Ленинградска ли е? – Саратовска.
Виж ти! Научили са се да работят.
Така, значи си почиваш? – Почивам си.
А моята ми каза: "Качи се, поговори с Афоня.
Да не се пропие след събранието ви."
Беседа ли ще провеждате? – Защо, просто се отбих.
Ти и телевизор ли нямаш? – Не! И радио нямам.
И вестници не получавам.
Юнак! – Не, вие сте юнаци.
От шлосер 4-ти разряд направихте общ работник, и се радвате!
Никой не се радва.
Хората искат да ти помогнат. – Да бе!
Защо всички искат да ми помогнат?
Аз не се бъркам в живота на никого.
Нека да си ходят с вдигната глава.
Точно така си ходят. – Мен какво ме интересува?
Искате ли макарони със сирене? – Вечерял съм.
А чайче? – Чайче може.
Благодаря.
Знаеш ли кое ти е най-лошото?
Това, че си равнодушен.
Тъй ли? Кое е лошото? Аз съм равнодушен.
Коля жена му го изгони. Вие сте мрачен.
Всички са различни. Какво от това?
Някъде четох, че предателите и убийците не са страшни.
Защото те могат само да предадат или да убият.
Страшни са равнодушните.
Всички престъпления стават с мълчаливото им съгласие.
Започна се. Какво сте се лепнали за мен?
Да не съм по-лош от другите. Те да не би да не пият?
На всички крилца са им поникнали. – Другите ги остави!
Помисли първо за себе си.
Погледни се. – Другарю, не сте прав.
Всеки трябва първо да помисли за обществото, в което живее.
И чак след това за мястото си в обществото и за себе си.
С вашата философия далеч няма да стигнем.
Чуй ме, Боршчов!
В 4-ти корпус си сменил финландска порцеланова мивка с ръждива.
Ако утре мивката не си е на мястото, ще те уволним.
Без каквито и да било философии.
О, Боршчов А. Н. Здравейте! – Здравейте.
Вие сте маг и вълшебник!
Елен, на кой етаж? – На седмия!
Лена, ключовете у тебе ли са?
Иван, запознай се! Това е Боршчов А. Н.
Крокодилът Гена! Много се радвам! Орлов.
Виж какъв умивалник ни е донесъл! – Чудесно! Колко ви дължа?
Боршчов А. Н. не взема пари. Той е алтруист.
И алтруистите имат нужда от пари. Те също имат жени.
Достатъчно ли са? – Ще се качваме ли, или не?
Идваме. Ето още. Ще монтираме утре. Става ли?
Утре съм у дома. Благодаря! Довиждане.
Боршчов няма ли да дойде? Хайде! – Няма време. На работа е.
Довиждане, Крокодил Гена.
Вземи, приятелю! Още веднъж, душко!
Вера!
Катюша, търсят те.
Здравейте!
Приемате ли гости?
От вишни или от ягоди предпочитате сладкото?
Всякакво.
Варила съм и от черници. Искате ли? – Искам.
Има мед. Мама го изпрати от Кубан. Обичате ли?
А къде е мама? – На път е. Тя е кондуктор.
Афанасий, всичко ще се оправи. Уверена съм.
Важното е човек по принцип да е добър.
Грешките винаги се оправят.
Трябва навреме да ти дойде умът в главата.
Ако знаех, щях да направя пирог с гъби. Обичате ли?
Катерина!
Ще се омъжиш ли за мен?
Ще се омъжиш ли?
А вие обичате ли ме?
Искате ли в събота да се разходим с платноходка?
Един от фелдшерите ни има 2-ри разряд по ветроходство.
Ще го помоля да ни разходи.
Искате ли?
Другото лято може да идем до Енисей.
На екскурзия по реката.
Гледах по телевизора. Праговете са толкова красиви!
Искате ли?
Имате бръчица
между очите.
Като лъч.
И тук. – Старея.
Не... така е, защото сте весел.
Когато човек е весел и радостен, има бръчици около очите.
Радостен. Иде ми да скачам от радост.
Афанасий, мислех си...
Имам една колежка.
Соня Рябинкина. Колективът я критикуваше.
Но тя си беше виновна.
Караше се с лекарите. Излизаше без шапчица на повикване.
Не вземаше участие в живота на колектива. Съвсем никакво.
А след това й дойде умът в главата.
Сега не можеш да я познаеш.
Вежлива е и винаги ходи с шапчица.
Дори пише стихове на актуални теми за стенвестника.
За грипа, за енцефалита...
Важно е навреме да ти дойде умът в главата.
Нали?
Стана 5 ч. Тръгвам, Катюша.
Трябва да посрещна леля.
Днес леля пристига от село.
Да дойда ли с вас, да не сте сам?
Недей, Катя, студено е.
Катюша, много пиян ли бях снощи?
Изпращахме Евдокимов в пенсия.
Почерпихме се малко.
Мен ме изпращат в Африка.
Там нашите са построили болница с ново оборудване.
Трябваше да заминем 3 души. Ана Ивановна, Рябинкина и аз.
Сега не знам да заминавам или не.
Коя смяна си днес? – Втора.
Ще ти се обадя. Съгласна ли си, черноочке?
Афоня, приятелю!
Няма го!
Казах ви, че го няма!
Ти пък кой си? – Идете да спите! Вие сте пиян!
Няма ли да останеш още?
Ще купим телевизор. – Не мога.
Афанасий, казах – не мога!
Синът ми се уволнява. Какъв пример ще му дам?
Ще се извиня на жената. Няма да остана длъжен.
Е, да поседнем преди тръгване.
Да взема да се оженя, а?
Не знам.
Не знам, Афанасий.
Всеки сам трябва да решава съдбата си.
Нека поговорим. – Тръгвам, не мога.
Трябва да успея за работа и да си занеса нещата у дома.
Забрави си шапката. – Нищо. Ще я пожертвам.
Написах ти адреса си.
Заповядай у нас.
На всяка цена! – Ще дойда.
По-добре Клавдия да я няма.
Познава те от снимката. Изобщо...
Благодаря ти, Афанасий! За всичко! Довиждане!
Желая ти щастие!
Здравей, лельо Фрося!
Здравей, Конче вихрогонче!
Шия ти ризка за 1 септември.
Защо си разрязала последната си рокля?
На мен за какво ми е?
Роднината!
Дай 1 рубла, роднината!
Афоня имаше да ми връща 1 рубла.
Катюша, пристигнахме.
Какво става с теб?
Лена, изписаха ли Федосеева? – Не.
Търсиха те по телефона. – Кой?
Мъж.
Здравейте, сладурчета!
Няма го. Той замина.
Къде? – На село.
За картофи? – Завинаги.
Как?
Здравейте!
Здравейте!
Здравейте!
Здрасти!
Афоня, прибирай се!
На теб говоря!
Ей сега. – Виждам аз колко е "ей сега".
По-бързо!
Ей сега идвам.
Какво, другарю? Стоманеният ми кон ли ти хареса?
Искаш ли да се менкаме?
Аз ти давам коня, а ти – шапчицата.
Живак.
Глиган?
Почакай!
Чакай, чакай!
Я се обърни!
Конче вихрогонче!
Конче вихрогонче! – Живак!
"Моля уволните собствено желание", запетайка.
"Документи пратете Боршчовка", запетайка.
"Апартамента връщам. Боршчов А. Н."
Благодаря ти, Надюша!
Тук ли ще работите?
Вероятно. – Със сигурност.
Знаеш ли кой е този? Професор по ВиК.
Първокласен, при това.
Да беше се усмихнала, Хлешчова. Знаеш ли какви зъби има?
Пирон ще прегризе.
Лизавета, пристигта Конче вихрогонче –
приятел от детинство! – Здравейте!
И да се приберете навреме! – Не се бой, той не пие.
Има алергия. – Какво?
Алергия!
Ще ходим за риба. Купих живарник. На Лиза – нито дума!
Скрил съм го в курника на Федотов.
Иван Иванич, помниш ли го? – Как не!
Иванич е жесток, без гащи ходи ден и нощ.
Ей, Иванич, тъп галош, обуй си гащи за разкош.
Ще те науча, щиглец такъв! – Колко години пропилях в града!
Нищо, сега ще наваксаш! – Тъй я!
Кога?
Втора година, откак почина.
Мислех, че знаеш.
Не си ли получавал писма?
Как така?
Ще отида за ключа.
Ще ти преча ли?
Кой си ти?
Егор, помниш ли ме?
А, чичо Егор.
Влез, чичо Егор, сядай.
Минах само за момент.
Ето на, чичо Егор, пристигнах.
В такъв случай приемай наследството.
Това е архивът на Фрося, така да се каже.
Запазих го за всеки случай.
Документите за къщата.
Спестовна книжка с 87 рубли,
събрани на твое име.
Облигации.
Писмата на Коля, твоят баща. – Благодаря.
Съобщението за смъртта му.
Твоите писма.
Прочети ги, хубави са.
Фрося ги пишеше от твое име.
Как? – Така!
Пише, пуска по пощата, получава и ни ги чете.
На всички им беше ясно какво става,
но се правеха, че не знаят.
Тя те обичаше. Обичаше те.
Точно тук, до прозореца, почина.
Чакаше те.
Номера. – Номера?
Да, телефонния номер. – Болницата.
Коя болница? Кажете ми телефонния номер.
2 х 50, а после 4.
Или 6?
Клиентът е забравил номера.
Да, голям забраван е.
Опитай чрез адресните справки.
Направи ми лична услуга.
Благодаря! Дайте адреса!
Моят ли? – На годеницата ви.
До манастира, двуетажна къща.
Знаете ли поне как се казва? – Знам.
Как? – Катерина Снегирьова.
Надюша, миличка! Да опита да намери болница.
Първите 4 цифри са 50-50.
Екатерина Снегирьова.
Чакам.
Ще я намери ли? – Ще я намери.
Няма я. – Къде е?
Кажете къде е, ако обичате?
Така ли? Благодаря.
Заминала е.
Полет 302 се забавя поради закъснение на самолета.
Презаверете ми билета, моля. – Пак ли?
Документите, ако обичате!
А билетчето може ли?
Щели сте да летите до Мурманск, после до Петрозаводск,
а сега до Череповец. Значи ви е все едно къде ще летите.
Излиза, че е така. – От кого бягаме?
От себе си. – От себе си може да избягате.
Но от милицията никой не е избягал.
Елате с мен.
Пътниците за Череповец да се придвижат към самолета.
Гражданино, да вървим!
Какъв е проблемът?
Паспортът не е ваш, млади човече. – А чий е?
Погледнете тук.
А сега тук.
Как е? Прилича ли си?
А така?
Извинете!
Някой ме е търсил.
Помислих, че сте вие.
Сценарий АЛЕКСАНДЪР БОРОДЯНСКИ
Режисьор ГЕОРГИЙ ДАНЕЛИЯ
Оператор СЕРГЕЙ ВРОНСКИ
Музика МОЙСЕЙ ВАЙНБЕРГ
Превод Геодар Славчев
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©