The Little Mermaid (2023) Свали субтитрите
И ЗАТОВА СТРАДАТ МНОГО ПОВЕЧЕ."
ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН
МАЛКАТА РУСАЛКА
Внимавай!
Още харпуни!
Пригответе мрежите!
Да я убием, преди да я качим на борда!
- Къде е?
Чакайте.
Бърза е.
Дай ми друг!
- Ще избяга!
Май ти се усмихва.
Изтървах я.
Още един.
- Бързо, още един!
Отдръпнете се! Назад!
Какво правиш?
Това е русалка!
- Какво?
Отвори си очите!
Какво ви става?
Тези води са опасни.
И времето е опасно.
Довечера е Коралова луна.
Казват, че тогава Морският цар призовава дъщерите си русалки
да примамват хора към гибел.
Така ли?
- Да.
Дори най-силните не могат да им устоят.
Бабини деветини.
На работа!
Хайде.
- Виждате ли?
Какво, Хокинс?
Просто вятърът усили вълнението.
Морският цар е.
- Помогни ми.
Ако може, ще ни завлече на дъното.
По-бързо!
- Вдигаме главното!
Стегнато е.
Къде е принц Ерик?
На носа е, сър Гримсби.
Ерик!
Какво правиш там?
Връщай се веднага!
Стига си се тревожил за мен, Гримсби.
Наречи ме себичен,
но не искам да уведомя кралицата,
че синът й е паднал зад борда под мой надзор.
И то на рождения си ден.
Май виждам испански галеон, насочен към сушата.
Да го последваме
и да видим с какво търгуват.
Корабът ни и така е препълнен.
Вече седем седмици рискуваме живота си.
Прибираме се у дома.
Ерик.
Слушай ме.
Бъди по-внимателен.
Внимавай, Гримсби!
Дъщери мои от Седемте морета,
приветствам новини от всички ваши води.
Тамика, Перла,
така се радвам да ви видя.
Каспия, Индира,
сърцето ми ликува, че сте тук.
Мала,
Карина...
Къде е Ариел?
Себастиан?
Трябваше да се погрижиш Ариел да е тук.
Опитах, Ваше Величество,
но това дете е невъзможно.
Тази сутрин й напомних за срещата.
Какво повече да стори един рак?
Може да я намериш.
Да, Ваше Величество.
Веднага.
"Да, Ваше Величество. Веднага, Ваше Величество."
Какво толкова има, да намеря една русалка?
С малко късмет, ще претърся само един океан.
Къде си, дете?
Не бива да се отдалечаваме толкова от двореца, Ариел.
Да се връщаме.
Как работи това?
Хайде, Ариел. Моля те.
Флаундър, не бъди такава гупа!
Не съм гупа.
Достатъчно се отдалечихме.
Я чакай.
Какво е това?
Не съм го виждала.
Хайде.
Ариел! Чакай ме!
Не мога да плувам толкова бързо.
Погледни само.
Сигурно са използвали кораба за битки.
Да, супер.
А сега да се махаме.
Перките ли ти омекнаха?
- На мен ли?
Друг път.
- Хубаво.
Тогава стой тук и гледай за акули.
Добре, става.
Какво?
Ариел, чакай!
Сериозно ли очакваш да има акули?
Флаундър.
Погледни.
Не бях виждала по-малък тризъбец.
Аз съм крал Флаундър, господар на Седемте морета!
Защо ли му е на човек тризъбец с такъв размер?
Скатъл сигурно знае.
Тя знае всичко.
Успокой се вече.
Това е само отражението ти.
Спокойно.
Нищо няма да ни се случи.
Флаундър, пази се!
Флаундър!
Добре ли си, Флаундър?
Разбира се.
Виждал съм и по-големи акули.
Просто не бива да отстъпваш,
а да им покажеш кой...
Върни се, Флаундър. Това е Скатъл.
Ариел. Здрасти, хлапе. Как си?
Аз само си похапвах.
Намерихме ново съкровище.
Влязохме в един потънал кораб
и беше доста страшничко.
Човешки неща.
Добре, дай да видя.
Дай да видя.
Знаеш ли какво е?
Леле.
Това...
Това... Да.
Много, много необичайно.
Защо? Какво е?
Това е...
Това е ресало.
Ресало.
- Да.
С тези чудесии хората си правят прически.
Врътваш малко,
побутваш леко, захващаш оттук-оттам
и получаваш артистична плетеница от коса,
по която хората са луди.
Така ли? Бих се радвала да го видя.
Не може.
- Флаундър.
Знаеш го.
Баща ти още ли не те пуска на повърхността?
Не, забранено е.
Той смята всички хора за варвари.
Не са чак толкова зле.
Ако не си кокосов орех.
Мразят ги.
Кълна се, докопат ли някой,
го натрошават на парченца. Странна работа.
А какво е това?
- Ариел!
Преплувах половин океан да я търся.
Ариел!
Себастиан!
Извинявай!
- Ариел!
Какво правиш там?
Пак ли си с кухата лейка, която не отличава плуване от летене?
Ей!
Май забрави, че довечера е Кораловата луна?
О, не!
О, да!
Събирането на дъщерите на цар Тритон
без една.
Татко ще ме убие!
Прощавай, Скатъл, ще вървя!
Аз също, съкровище.
Ще глътна въздух.
Да, бързай у дома, принцесо.
Не искаме да закъснееш за сбирката на татко си, нали?
Може да се присъединя.
Момент, колко жалко.
Изглежда, че батко е забравил да покани леля Урсула на забавата.
Отново.
Аз трябва да устройвам забави, а не да чакам покана.
Само как пирувахме, докато живеех в двореца!
А сега съм черната овца на семейството.
Линея, докато съвсем се стопя.
Прокудена и заточена, почти изгубила ума си
в тази мрачна пещера от петнайсет дълги години.
Докато тате и разглезените му русалки празнуват Кораловата луна.
Ще им дам аз повод да празнуват.
Май най-сетне открих слабото място на татко им.
Да.
Увлечението на червенокоска по хората може да е шансът,
който чакам.
Безотговорно е.
Сестрите ти са тук само за една фаза на Кораловата луна.
Представяш ли си някоя да пропусне събирането?
Не. Прав си.
Съжалявам.
Не е виновна Ариел.
Докато изследвахме дъното, ни подгони акула...
Акула ли? Пак ли ходи при потъналия кораб?
Онези води са опасни.
Не се тревожи за мен.
- Тревожа се, малката ми.
Тревожа се.
Това увлечение по хората трябва да спре.
Искам само да ги опозная.
Знаеш всичко нужно.
Не знам почти нищо.
Не ни пускаш на повърхността.
Защо си толкова твърдоглава?
Като майка си.
- Нейна дъщеря съм.
Достатъчно глупава да се увлича по хората.
Опитай да разбереш...
- Опитах.
Проявих достатъчно разбиране.
Но докато живееш в моя океан, ще следваш моите правила.
Ясно ли е?
Деца. Дадеш ли им пръст, ще ти захапят цялата ръка.
Твърде строг ли бях?
Категорично не.
Както винаги съм казвал,
децата следват правилата на родителите си.
Напълно прав си, Себастиан.
Ариел се нуждае от постоянен надзор.
Постоянен.
Някой да я наглежда.
Непрестанно, ден и нощ.
Ти си ракът за тази работа.
Аз съм...
Не, това не е... Какво?
Аз служа на Ваше Величество като ваш почетен майордом.
Няма по-добър начин да ми служиш от този, да наглеждаш детето ми.
Но аз...
- Да?
Върви.
Отивай.
Да, Ваше Величество.
Как все се набутвам в такива неща?
Аз съм образован рак.
Мога да избирам.
Не ми трябва това.
Трябва да съветвам краля, не да търча след някакво вироглаво хлапе.
Ариел, добре ли си?
Той изобщо не ме чува.
Аз не съм като него, не възприемам нещата така.
И...
не разбирам как свят, който създава
такива прекрасни неща, може да е толкова лош.
Приказна вещ, сладка на вид...
Чуден комплект имам тук тайно скрит.
Кой ли не си е мечтал
за моя свят миг поне?
В този простор аз имам свой кът
със богатства и тайни безброй!
Знам, че си мислиш сега
"Да! Има всичко тя!"
Най-прекрасни неща тук са скрити
и красиви дрънкулки блестят!
Да ти дам ли една?
Добре, избери си!
Искам аз
друг живот
непознат.
В хорския свят искам някой ден
само за миг що е танц да видя!
Как ли така лесно...
Думата беше? О, вървят!
С перки далеч как да стигнеш ти?
Те със крака да танцуват могат!
И се разхождат по...
Как се казваше?
Път!
Слънчеви дни горе искрят!
Гледам как тичат, скачат, вървят!
Мога ли аз да стана част
от този свят!
Всичко ще дам
да ида там, вън от водата!
Искам над мен
поне за ден топли лъчи!
Всички бащи там са добри!
Само тук мъмрят си децата!
Как жадувам да танцувам
в свят на мечти!
Аз искам да знам за живота там,
странни загадки и думи тайни...
Що е огън и как гори
с толкова...
плам?
Щом ида там,
с радостен бяг
ще опозная топлия бряг.
Да можех аз
да бъда част
от този свят...
Ариел!
Недей!
Не, не!
Какво си мисли, че прави?
История морска съм чувал преди.
Е-хе-хей, тегли дясно на борд. Хей-хоу! Хей-хоу!
Хей, момко, русалка те чака, помни...
Сред вълните зад кораба горд.
Кой бил старец?
Я чуйте таз песен за Морския цар.
Е-хе-хей, тегли дясно на борд. Хей-хоу! Хей-хоу!
На водната шир той е пръв господар...
Сред вълните зад кораба горд. Хей-хоy!
Хей-хоу!
Хей-хоу!
Стига!
- Хей-хоу!
Благодаря, господа.
Да потанцуваме.
Хайде, той е рожденик.
Хайде, Гримсби.
Защо да не се повеселя?
Всички го правят.
Вие, сир, не сте всички.
Време е да се отделите от екипажа.
Но аз съм един от тях.
- И да се държите
подобаващо за бъдещ крал.
Тоест, като баща ми някога?
Откъснат от света.
Ерик, знаеш за какво говоря.
Когато дойде при нас преди 21 години,
кралят и кралицата те отгледаха като свое дете.
Вече си пълнолетен...
- Макс.
Макс!
Какво правиш? Ела тук!
Хайде.
Хайде.
- Вече си пълнолетен
и имаш отговорности у дома.
Баща ти би го очаквал.
Да съм изолиран и уплашен в онзи замък.
Не мога.
Малко страх би бил от полза.
- Гримсби, не ме слушаш.
Искам да съм различен управник.
Затова предприех пътуването. Не разбираш ли?
Трябва да сме открити.
Само така островът ни може да расте.
Ерик, помисли какво рискуваш.
Не мога да го обясня, Гримс. В кръвта ми е.
Дори сега
чувствам как нещо тук ме зове.
Бурята ни застига бързо.
Това е шквал!
- Шквал!
Всички на борда!
Всички на борда!
Укрепете всичко!
- Да, сър!
Привържете ги!
Дайте въжета! Вържете я!
На помпите!
Смъкни главното платно!
Приберете главното платно!
Платната са много!
Привържете предното платно!
Приберете всички платна!
Вържете го!
Спуснете го. Разгърнете го!
Момчета!
Пожар!
Дръж отляво!
Спасителни лодки! Напуснете кораба!
Напуснете кораба!
Напуснете кораба!
Във водата, момче!
Бързо!
- Скачай!
Качвай се!
Скачай!
Дай ръка, момче.
Качвай се. Дръж се!
Момче! Качвай се!
Макс.
Точно така. Хайде, момче. Така.
Добре, момче. Хайде.
Давай.
Ела, момче!
Макс! Насам!
- Добро момче!
Хайде.
Хайде, Макс.
Така.
Държа те.
- Ерик!
Не.
Остави ме, глупачко!
Не очаквах да те видя тук.
И определено не очаквах да видя нея тук.
Слушай, птицо.
Кралят не бива да научава за това.
Ще забравим, че се е случило.
Слушаш ли ме?
Да.
Ти няма да му кажеш, аз също
и ще остана невредим. Ясно ли е?
Ясно.
Какво каза?
Свършено е с мен.
Всичко аз бих дала в този миг
тук на брега със теб да остана.
Нежност да видя към мен в тези очи.
И ще вървим,
сплели ръце,
в слънце и в смях под синьо небе.
С теб ще съм аз
и ще съм част
от твоя свят!
Претърсете залива.
Претърсваме залива!
Отваряйте си очите!
От другата страна!
Момчета, след мен.
Долу на пясъка!
Насам!
Ето тук.
Диша ли?
Жив е.
Уведомете кралицата!
Води, приятел.
- Побързайте.
Обратно в замъка.
Вървете.
Бързо!
Хайде.
Не знам къде,
не знам и как,
но ще се случи, вярва в това.
Някой ден аз
ще бъда част
от твоя свят!
Не.
Не, това е твърде лесно.
Тя вече е влюбена в човешкия свят,
а сега намери и сродната си душа.
Почакай само тате да научи.
Ще побеснее.
Това момиченце ще налети право в пипалата ми.
Ще я използвам като пионка в малката си игра
и накрая ще отнема на Тритон властта,
която по право ми принадлежи.
Добре.
Така.
Всичко ще бъде наред, стига кралят да не научи.
Не бива да узнава, че тя използва песента на сирена, за да спаси човек.
Остава да намеря Ариел и да я върна у дома.
Така...
Тя беше някъде тук.
Да, тук трябва да е.
Трябва да съм твърд с нея.
Ще й обясня, че това е нещо временно
и с времето ще го забрави.
Ариел!
Себастиан, как ме откри?
Какво е всичко това?
Какво правиш с това...
с това нещо?
Не е ли красива?
Виж копнежа в очите му.
Какво разбираш ти?
Какво прави той тук?
От потъналия кораб е. Намерих го при Рифа на русалките.
Сигурно има още много.
Не! Ариел!
Връщай се, дете.
Ариел!
Стига си се вманиачавала по хората.
Не съм вманиачена.
Аз съм рак, не слепец.
Видях те в нощта на корабокрушението.
Какво?
Баща ти иска да стоиш възможно най-далеч от тях!
Но защо?
Знаеш защо.
Не бива да се боим от тях. Вече знам това.
Себастиан, да беше видял там горе.
Корабът летеше с вятъра и изпълниха небето с огън.
Добре. Сега ме чуй.
В човешкия свят цари хаос.
Животът под водата е по-хубав от всичко там горе.
Светът горе те привлича,
изглежда така желан.
Мечтаеш си там да идеш,
това е познат капан.
Огледай света сияен
във тази подводна шир.
Безброй чудеса омайни
изникват край теб безспир.
В морския свят,
в морския свят.
Тук надълбоко в пясъка мокър
сме у дома.
Горе работят много те.
Жаркото слънце ги пече.
Ние доволни плуваме волни
в морския свят.
Тук рибите са щастливи,
вълните са техен дом.
А рибите по земята
си блъскат носа в стъкло.
Не знаят какво ги чака,
жадуват за свобода.
Но щом огладнее шефа,
отиват в чинията, о, не!
В морския свят,
в морския свят
няма капани, нито тигани,
там няма глад.
Ние сме скъп деликатес.
Щом няма кука, няма стрес.
Дните се нижат, нямаме грижи
в морския свят, ей.
- В морския свят.
В морския свят, да, дете.
- В морския свят.
Всичко се сплита в чудния ритъм, сладка игра.
Сладка игра.
Даже есетра кани скат
малко на танц, напред-назад.
Никой не спира, радост извира
в морския свят.
Гледай.
Костурът - флейтист,
шаранът - арфист, писия в захлас,
виж, свири на бас.
Ленивият скат
тръби до откат.
Лаврак дава знак за шум.
Да, кефалът на всички
струнни е цар. Пъстървата има певчески дар.
Дебел паламуд се прави на шут.
Балончо прави бум!
Да! В морския свят.
- В морския свят.
В морския свят.
- В морския свят.
Тези сардини морски богини
дават заряд.
- Дават ми заряд.
Те са къде? На пясъка!
- На пясъка!
При нас е здрав купон под вода. Да!
Нашите котки плуват без лодки
в морския свят.
- В морския свят.
Няма заспали даже корали
в морския свят.
- В морския свят.
Свирят рапани във каравани.
Слънцето грее, вятърът пее.
Тук под водата вечно е лято
в морския свят.
- Свят.
Да.
Ариел?
Някой да закове перките на това момиче за дъното.
Ерик още ли приказва за момичето, което го спаси?
Опасявам се, че да.
Жертви от корабокрушението?
Не, Ваше Величество.
Слава богу.
Наистина.
Неспокойната му природа ме безпокои.
Предприема опасни пътешествия.
Ерик, седни.
Някакви следи от момичето?
Хапни нещо, моля те.
Търсихме я, сир.
Нямаше никакво момиче.
Добре че си стигнал брега, преди да изгубиш свяст.
Беше истинска. Тя ме спаси.
- Седни, Ерик.
Не съм гладен, майко.
- Тревожа се за теб.
Не си на себе си.
Търсихте ли на околните острови?
Не на всички.
- Отивам.
Не, няма.
Оставаш в замъка, докато се оправиш.
Ще се оправя, щом я открия.
Не използвай момичето като оправдание да хукнеш пак
да си рискуваш живота на някакво приключение.
Приключение ли?
Свързвам се с други култури, за да не изостанем.
Последния път разменихме захарна тръстика за 20 сандъка хинин.
В Европа с него лекуват малария.
Къде са сега двайсетте сандъка?
На морското дъно.
Колко корабокрушения имаме тази година, министре?
Шест, Ваше Величество.
- Чуваш ли?
Разбира се.
- Корабокрушения, урагани...
Морските богове са срещу нас.
Колко пъти трябва...
Те подкопават земята ни
и я завличат в океана. Ако можеха, щяха да ни убият.
Това е нелепо.
Дали?
Нека ти напомня, че корабокрушение те доведе при нас.
А сега за малко да те изгубя в такова.
Не може все да предизвикваме съдбата.
Това трябва да спре.
Какво означава това?
Означава, че...
сега отговорностите ти са тук.
Край с пътешествията
и преследването на несъществуващи момичета.
Толкова жадувах за море и свобода,
бягах от познатите следи.
Не мога да повярвам как всеки миг сега
в мислите ми винаги си ти.
Твоя глас
чувам пак,
викаш ме с песента
във морски свят незнаен
някъде далеч...
Бях потънал в мрак
на самотен бряг
и тогава ти ме намери.
На този бряг те чакам
със поглед устремен
към незнаен свят - отново да дойдеш
при мен.
Чудя се коя си и къде си в този миг.
Нежен глас сред пясъчен подслон,
силна като пяната на морските вълни,
чуден силует на нощен фон.
О, този звук...
Викаш ме със този звук
във морски свят незнаен
от погледа далеч
в необятен рай, който няма край.
Там си истинска и ме чакаш.
На този бряг те търся,
където те видях.
Чувам твоя глас,
отново ме вика
във морски свят незнаен.
Дано да стигна там.
Да те видя пак на самотен бряг...
За сърцето няма прегради.
Щом времето променя
посоките за нас,
аз не ще се спра
и за теб ще обърна света.
В безкрайното море
ще те търся
докрай!
Ариел, ще ми помогнеш ли?
Ариел!
Да, разбира се.
Как да го разплетем?
Хората знаят ли колко вредят с корабокрушенията си?
Не мисля, че го правят умишлено.
Те са нехайни, Ариел.
Този корал ще порасне пак след хиляди години.
Унищожиха почти всичката морска папрат.
Ще унищожат и нас, ако имат шанс.
Не, те не са такива.
Откъде знаеш?
Не си видяла и един.
Беше малка, когато мама умря
и татко забрани да излизаме на повърхността.
Щом ние сме различни, сигурно и хората са такива.
Какво за хората?
Аз само...
- Виж какво направи кораба им.
Получиха си заслуженото.
Те са най-опасният вид.
Замърсяват водите ни,
съсипват рифовете ни,
не зачитат равновесието на океана.
Не само те не го зачитат.
Ариел, къде...
Какво става с нея?
На такава възраст е.
Вече не иска да стои при сестрите си.
Точно така. Помните каква бях аз.
Как да забравим?
Кой ли е щастливият русал?
Ракът, Ваше Величество.
Ела насам, Себастиан.
Дишай, Себастиан.
Помни, гузен негонен бяга.
Без пресилени реакции, запази спокойствие.
Да?
Да, Ваше Величество?
Себастиан,
забелязал ли си, че напоследък Ариел се държи особено?
Особено ли, сър?
Тя е разсеяна, отнесена,
няма я с часове.
Не си ли забелязал?
Ами аз...
Всъщност не съм.
Така де, аз не...
Себастиан.
Знам, че криеш нещо от мен.
Крия нещо ли?
За Ариел.
Ариел?
Момиченцето ми влюбено ли е?
Опитах да я спра, сър!
Казах й да не излиза горе и да стои далеч от хората!
Хора ли?
- Щом я видях със статуята...
Кой е казал нещо за хора?
Да оставим тези неща и да се върнем.
- Изключено!
С всички онези страхотни неща?
- Нямаме ли достатъчно?
Хайде, Флаундър. Едва започваме.
Значи...
Нарушила си правилата?
Излязла си на повърхността.
Имаше корабокрушение.
Един човек се давеше. Трябваше да го спася.
Трябваше да го оставиш да се удави.
Те са диваци.
Не го знаеш.
Те убиха майка ти.
Знам.
Но...
Бил е един човек.
Защо да обвиняваме всички?
Мама не би го сторила.
- Не!
Достатъчно.
Ерик няма нищо общо.
Ерик?
Ерик?
Съвсем ли си изгуби ума?
Да беше го чул, татко.
Той е състрадателен и мил...
Той е човек!
Ти си русалка!
- Да.
Но това не ни прави врагове.
Обещай да не го търсиш повече.
Не мога.
- Обещай ми, Ариел!
Не мога да те излъжа.
Кълна се, че ще те спра!
Не!
Моля те!
Татко, спри.
Това приключва сега!
Моля те, спри!
За твое добро е.
Татко, не!
Да не си мръднала повече оттук.
Ариел.
Аз...
Върви си.
Бедното дете.
Милото бедно дете.
Той много се гневи понякога.
Мисли си, че знае всичко.
Коя си ти?
Сигурно не ме помниш.
Аз съм леля ти Урсула.
Морската вещица?
Какво?
Какво ти е казал баща ти за мен?
Че обичаш да всяваш раздори между хората и морския народ.
Това ли ти е казал?
Не съм чудовището, което ти е обрисувал.
Тук съм, за да ти помогна.
Не искам помощта ти.
Както кажеш, миличка.
Чакай.
- Да?
Как можеш да ми помогнеш?
Ариел?
Къде отива с тези плъзгави нехранимайковци?
Да вървим.
Влез.
Ела, дете.
Не се спотайвай в коридора.
Невъзпитано е.
Прощавай за агресивната ми градина.
Изборът да живея така не е мой, повярвай ми.
Татко ти е несправедлив и с двете ни,
като контролира всичко, което казваме и правим.
В известен смисъл двете с теб си приличаме.
Изобщо не изглеждаш такава, каквато те описваше татко.
Така ли?
С него не се спогаждахме.
Вечно си съперничехме.
Той все получаваше каквото искаше, а аз нищо.
Абсолютно нищичко.
Звучи ли ти познато?
Знам какво ти е, повярвай ми.
Знам и защо си тук.
Май аз не знам защо.
Моля те.
Наблюдавам те отдавна, миличка.
Ти искаш да си там горе, в света на повърхността.
Той винаги е пленявал въображението ти,
а сега и сърцето ти.
За какво говориш?
Толкова си млада.
Не виждаш ли?
Родени сте един за друг.
А аз не мога да те гледам да страдаш така.
По някаква случайност мога да ти помогна.
Как?
Проблемът е прост.
Не можеш да живееш там горе, освен ако...
самата ти не станеш човек.
Да стана човек ли?
Нима е възможно?
О, миличка.
Това ми е работата.
За това живея.
Вярно, казваха преди, че съм ужасна,
и наричаха ме вещица дори.
Но ще видиш, че сега
не съм изобщо зла.
Поправих се, добричка съм почти.
Кой? Аз.
И, за щастие, съм доста талантлива,
а магията привлича ме до днес.
Напоследък имам жар
да ползвам своя дар
за души самотни, клети, в тежък стрес.
Ще падна!
Губят своя живот
в печал, в тъга.
Тази иска да е слаба,
този търси любовта.
Да им помогна?
На мига!
Ах, губят своя живот
в тъма и в студ.
Край казана ми тълпят се,
викат: "Кой ще ни спаси?!"
И спасявам!
С доста труд!
Но се случва някой път
да не могат да платят.
И няма как - гневът ми следва своя ход!
Мрънкат някои от страх,
но ще се моля аз за тях,
щом изгубят своя живот.
Морската вещица!
Ето какво.
Ще ти забъркам отвара, с която ще станеш човек за три дни.
Разбра ли?
Три дни.
Преди залез-слънце на третия ден с принца трябва да се целунете.
Но не каква да е целувка,
а целувката на истинската любов.
Ако успееш, ще останеш човек завинаги.
Ако ли не,
ще станеш пак русалка
и ще бъдеш моя.
Не, Ариел!
Разбира се, съзнаваш,
че трябва да се откажеш от дарбите си на русалка.
Няма да имаш опашка, която само ти пречи и те тегли надолу.
Няма да дишаш под вода, но кому ли е притрябвало?
И вече няма да имаш песента на сирена,
защото няма да е честно, нали?
Не се безпокой.
Ще я пазя на сигурно място тук при мен.
Договорихме ли се?
Не знам.
Е...
Предложих ти най-доброто, хлапе.
Но...
животът е изпълнен с трудни решения, нали?
Не.
Не бива да го правя.
Добре, тогава забрави за света горе.
Върни се у дома при татко
и "Да не си мръднала повече оттук!"
Недей погубва своя живот!
Шанс един
давам аз!
Но заета съм,
не мога да те чакам дълго.
Искам само твоя глас!
Погубваш своя живот
в тъма и в студ!
Ако искаш, мила моя,
да преминеш този брод,
поеми си дъх, преглъщай
и решавай своя ход!
Хей, момчета, май ми падна тя!
С брилянтно зъл подход
купувам твоя
живот!
Черупки на дупки във морска пенлива вода!
Не Larynx Defecto, a Voce Perfecto
ще имам сега!
Сега пей!
Продължавай да пееш!
Да!
Да!
Вижте глупавите й крачета!
О, Ариел.
Давай, момиче.
Плуваш или потъваш.
Няма страшно, момчета.
Тя няма шанс без това.
Русалка без своя глас?
А за всеки случай
добавих още нещичко към моята магия.
Колкото и да се старае това момиче,
тя няма да си спомня, че се нуждае от онази целувка.
Сега е само въпрос на време.
И после ще е моя.
Май не е никак лесно без опашка?
Продължавай.
Скоро ще свикнеш.
Още малко.
Махай се оттук!
Милостиви Господи.
Добре ли си?
Бедното дете.
Май не си на себе си.
Ще донеса нещо да те покрия.
Пак корабокрушение.
Света Дево.
Какво става, хлапе?
Не бива да се мяркаш тук, а се возиш на кораб?
Ужасната Морска вещица открадна гласа на Ариел.
Здрасти, Флаундър.
Какви ги говориш?
Себастиан издаде Ариел, че спаси човек,
и Тритон побесня.
- Добре.
После...
- Остави сега.
Да те махнем оттук.
- Чакай!
Не казах за вещицата.
- Чао!
Не казвай на никого за Морската вещица.
В теб има нещо различно.
Не ми казвай.
Прическата е, нали?
Използвала си ресалото?
Не се сещам какво точно е,
но ако стоя тук достатъчно дълго...
Тя има крака, глупачко!
Вече говорихме за това.
Не ме наричай така.
Кажи ми нещо хубаво.
"Скaтъл, имаш хубави пера."
- Къш!
Ето.
Това ще свърши работа.
Ще те заведа в замъка. Там знаят какво да те правят.
Хайде, ти отиваш там.
Добър улов днес.
Изглежда добре.
Пресен е.
Не си ли готов?
Неговата изглежда добре!
Приятелска риба.
Хванахме много риба за две седмици.
Виждам морето и пясъка, вече зад мен остават.
Виждам земята и чувствам каква свобода ми дава.
Ето всичко е ново,
скок - и готово.
Как да остана изправена само не знам.
Продължавай, Емил.
Дий!
Дий!
Бързо доведи Лашана!
- Отивам!
Какво е всичко това?
Какво става?
Беше се заплела в мрежата.
Добре ли е?
- Ще живее.
Но е преживяла много.
Не отронва и дума.
Какво ли й се е случило там?
Виждам как пламък гори
и навред топлина раздава.
Как съм примамена. Ох!
Хапе силно, дори загрява.
За първи път
аз огън докоснах.
Всичко е толкова ярко, различно,
но вън от водата е тъй нетипично.
И как да остана изправена само не знам.
О, небеса!
Хайде, да те качим горе.
Ще те изкъпем и ще ти намерим чисти дрехи.
Така, леко,
стъпка по стъпка.
Изобщо ли не говори?
Можеш ли да я виниш, Роза?
След всичко преживяно
е цял късмет, че не е по-зле.
Изглежда толкова отнесена.
След едно хубаво изтъркване ще е като нова.
Явно за храна
сме всички.
Тъжно е, уви.
Дете, синята рокля в стаята ти.
Нали в морето бях самичка?
Хайде, Ариел, в миг стани!
Заповядай. Ухае хубаво, нали?
О, не, бедно дете.
Сигурно умираш от глад.
Роза, дай на детето да яде.
Бързо, преди да е загризала четката.
Да, госпожо.
- Така.
Да премахнем от теб тази смрад на водорасли.
Да.
Стискат обувките, стяга корсета.
Не е възможно.
Няма преструвки, не съм и превзета,
но пак е сложно.
Не е за вярване.
Две корабокрушения за седмица.
Принц Ерик още търси момичето, което го спаси.
Нямало да се откаже, докато не я намери.
Стой тук. Ще доведа принца.
И очаквам за пръв път,
някой за пръв път...
Ето, за пръв път
миговете броя.
Идва той
от брега,
без да спира,
и към мен
гледа той,
аз мълвя...
Съжалявам за случилото се с теб.
Как се казваш?
Не говори, сир.
Тя...
Радваме се, че си се добрала дотук.
Имаш ли къде да отидеш?
Семейство?
Тогава си добре дошла тук.
Колкото поискаш.
Погрижи се да има всичко.
- Да, Ваше Височество.
Оставяме те да си починеш.
Каква цена заплатих със гласа,
аз разбрах сега.
Всички копнежи разбих, но сама си избрах това.
В мен
първа рана...
Път
вече няма...
Как да остана изправена
с толкова
страх...
Без всякакво съмнение,
това е най-унизителният ден в живота ми!
Можеше да стана на фрикасе,
а после да се катеря чак дотук.
Нямаше ли стая на приземния етаж?
Дано оценяваш на какво се подлагам заради теб, госпожичке.
А, не.
Не ми обръщай гръб.
Как можа да се откажеш от дарбите си на русалка?
Ако накараме вещицата да ти ги върне,
можеш да се върнеш у дома и да си...
просто да си...
нещастна до края на живота си.
Леле, как съм се размекнал.
Добре де, добре.
Ще опитам да ти помогна.
Но трябва да сме дръзки и бързи.
Да не забравиш за целувката.
Не с мен, а с принца! Трябва да целунеш принца.
Не помниш ли?
Имаш само три дни да...
Ехо?
О, не!
Тя те е омагьосала.
Не си спомняш, нали?
Какво ще правим сега?
Нямаме време за губене.
Трябва да намерим начин да ви съберем двамата.
Безнадеждна си, малката.
Знаеш ли?
Съвсем безнадеждна.
Студен бюфет.
Какво? Няма ли ядки?
Какво правиш тук?
Ето те и теб.
Търсех те.
Флаундър ми разказа всичко.
Ариел уби ли вече принца?
Не да го убие.
Да го целуне, кукувице.
Положението е още по-зле. Вещицата я е омагьосала.
Щом й кажа, че трябва да го целуне, мисълта тутакси изскача от ума й.
Всичко зависи от нас.
Да целуне принца ли?
Забрави.
Къде е Ариел сега?
Как така? Тя е ето...
Какво правиш тук, дете?
Не може да обикаляш, където ти скимне.
Скрий се!
Кой е там?
О, ти си.
Тук не идва почти никой.
Малката ми русалка.
Няма нищо, спокойно.
Разгледай я.
Намерих я на картагенския бряг.
Не е ли красива?
Вярно. Ти...
Всъщност няма значение.
Повечето хора тук говорят само празни приказки.
Знаеш ли,
никога не съм вярвал, че русалките примамват моряци към гибел.
Вземи я.
Не, подарявам ти я.
И без това тук няма място.
Почти всичко тук е от пътешествията ми.
Сигурно изглежда глупаво да ги събирам,
но погледни само тази морска вкаменелост.
Представяш ли си какви удивителни неща има там?
Не, чакай!
Откъде знаеше, че е било там
през цялото време?
Невероятно.
Това ли...
- Момиче.
Това е от нашия бряг.
По това време има много.
Нямах представа, че го можеш.
Аз ли?
Наистина ли?
Добре, така...
Как да...
Да, това е.
Точно така.
Давай, хайде.
Виждам те.
Хайде, давай...
Съжалявам.
Ами...
Ще се поупражнявам.
Обичам хората там.
Културата, обичаите им.
Целият район е известен като Бразилската империя.
Следва Венецуела,
Колумбия...
Това тук е Москитов бряг.
Тези води не са изследвани.
Няма ли да е прекрасно да намериш невиждано досега място?
Това...
Това е едно от любимите ми пътувания.
Там купих онзи перуански килим
с шест от становете, на които е изтъкан.
Още една. Добре.
Това е нашият остров.
Сега сме в същия този замък.
Тук е главното ни селище.
Пристанището ни беше от най-оживените в района.
Дано някой ден отново стане.
Тук има красива лагуна с малък водопад.
А всичко това е тропическа гора.
Мога да те разведа, ако искаш.
Добре.
Ще отидем утре.
Но, сир...
Гримсби, чудесно.
Сутринта ни трябват кон и карета.
Може ли две думи, сир?
Разбира се.
Той е специален, нали?
И тази лунна светлина.
Щяхме да разпратим каретите да търсят момичето.
Момичето! Къде ми е умът?
Разбира се, трябва.
Абсолютно.
- Напомням ти, Ерик,
че майка ти каза да не напускаш замъка,
докато не си по-добре.
- Добре съм.
По-добре съм от всякога.
Да.
Виждам.
Бихме могли да ти дадем една карета.
Май си спечели приятел.
Хайде, Макс.
Ще се видим после.
Не, няма да тръгнеш без мен.
Останаха ми само два дни.
Аз съм рак с мисия.
Дий, Цар.
Стар съм вече за това.
О, не! Долу, звяр!
Още си ме бива.
Коя е тази с принц Ерик?
Да не е момичето, което спасиха?
Точно тя е, Лашана.
Кралицата не каза ли той да стои в замъка?
Каза, Лашана.
Няма ли да загазиш, задето му осигури карета?
Каква карета, Лашана?
Искаш ли да опиташ?
Ето.
Внимавай!
Хайде! Върви, бързо!
Съжалявам за това!
На косъм.
Хей, пазете се!
Завий!
- Бързо!
Чакай, чакай!
Леко!
Внимавай!
Беше...
забавно.
Така, аз...
Нека ти помогна.
Вървете.
Ето така. Насам.
Хайде. Вървете.
Така.
Върви. Хайде.
Благодаря ти, момко.
Горски плод?
Харесва ли ти?
Кокосов орех!
- Хлебен плод!
Кокосов орех!
Пресен кокосов орех?
Не искаш ли?
Пийнете вода.
Благодаря.
Госпожице, искате ли да опитате?
Мисля, че ще ви трябва и това.
Може ли малко сол?
Приятен ден, сир.
Колко е зряло мангото?
Шапка за дамата?
Ето те и теб.
Не, голяма е.
Пробвайте тази.
Тропически цветя?
Хей, хайде всички!
Е, имаше ли целувка?
Не. Що се отнася до романтиката, двамата са бавни като охлюви.
Намери Флаундър.
Трябва да придвижим нещата. Побързай.
Добре, шефче.
Разкърши, разкърши!
И назад, назад!
Хайде!
Обичам това време вечер.
Понякога съзираш очите на сова на някое дърво...
Върни ми я!
Ела.
Внимавай.
Май отиде натам.
Добре ли си?
Върни ми шапката!
Добре тогава.
Не исках да я изгубя.
Мръдни си тлъстите пера.
Нищо не виждам.
Добре се получи, нали?
Но нищо не става.
Времето изтича, а никой не прави и намек.
Май е време за малка
вокална романтична стимулация.
Моля те, недей.
Скатъл, сигурно...
- Ми, ми...
Добре де.
Не уцелих.
- Не.
Един момент.
Приключи ли?
Добре. Слушай.
Ариел не бива да узнава, че помагаме. Ако ни види или чуе, ще ни спре.
Да. Трябва да сме много потайни.
Ще обработим принца
със силата на внушението.
- Добре.
Как ще го направим?
Ще се слеем с природните звуци, за да не ни чуе тя.
Перкусии.
Струнни.
Духови.
Текст.
Ти я гледаш
как стои до теб сама.
Дума не отронва тя,
но защо те привлича?
И незнайно как
ти умираш
да я целунеш в този миг.
Ти разбираш
колко е прекрасна тя.
Може би очаква пръв
да стопиш тишината.
Ще опиташ ли?
Този шанс е твой.
Не изчаквай, не стой,
а в миг я целуни.
Смел бъди.
Не е проблем, нали?
За миг я целуни.
Олеле...
Не се чуди, момче.
Мига изпускаш ти.
Скатъл, по-тихо.
Каква ясна нощ.
Вижда се Орион.
Моряците се ориентират по съзвездията.
Това е Орион, ловецът.
Ето там е Ариес, или Овен.
Това е Касиопея.
Странно.
Още не знам името ти.
Да видим. Дали не е...
Даяна?
Не?
Или...
Катрин?
Определено не си Катрин.
Как...
Небе...
Ариес?
Ариес.
Арие...
Ари-ел.
Ариел?
Ари-ел?
Ариел.
Какво красиво име.
Записано сред звездите.
Да, това е
твоят съкровен момент.
Тук, сега и точно днес.
Какво още чакаш?
Я виж, тя мълчи,
но попитай я ти и в миг
я целуни.
Целуни...
Целуни...
Смел бъди.
Над вас блестят звезди.
Сега я целуни.
- Целуни.
Знаеш как.
Защо се бавиш пак? Сега
я целуни.
От душа
послушай песента.
Тя казва
"целуни".
Със нежен глас
вълните пеят с нас
и казват
"целуни".
И казват
"целуни".
Не бой се!
Целуни.
Не чакай!
Целуни.
По-бързо!
Целуни.
Какво беше това?
За малко.
Съвсем за малко.
Не разбирам.
Не очаквах малката баракуда да има шанс
да го примами без гласа си.
Как изобщо е възможно?
Няма да допуснем да се повтори.
Време е Урсула да поеме нещата в своите пипала.
Къде е?
Хайде, трябва да е някъде тук.
Не!
Никой не връща нещата ми на място!
Не! Къде е?
Не, не!
Не!
А, ето го.
Намерих го.
Принцът няма да усети откъде му е дошло.
Само още един залез
и ще накарам Тритон да се гърчи.
Ще се извива като червей на кукичка.
Къде е тя?
Не знаем, татко.
- Няма я.
Как така я няма?
Търсихме къде ли не.
Няма и помен от нея. Не е в тези води.
Търсете още.
Претърсете Седемте морета, ако трябва.
Не би посмяла да излезе пак.
- Не го и помисляй.
Не разбирам. Защо е заминала?
Нямам представа.
Няма значение. Намерете я.
Какво направих?
Всички спят. Трябва да сме тихи.
Цял ден в стаята си?
- Чакай.
Върви. Там.
- Не съм го виждал.
Внимавай.
- Сигурно си почива.
Избягва ли ме?
- Не, Ваше Величество.
Не ли?
- Не.
Не?
- Не.
Изглеждаш твърде сигурен.
Да ви избягва? Не е в стила на Ерик.
Тогава къде е?
Дано да не търси пак онова измислено момиче.
Не, Ваше Величество. Това е сигурно.
Слава богу.
Мокро е.
Ще се погрижа.
Трябва да си починете.
Да, предполагам.
Благодаря, Гримсби. Лека нощ.
Мадам.
Съжалявам за това.
Трябваше да не напускам замъка. Но се радвам, че го сторих.
Всички тези правила...
Истината е, че не съм роден такъв и се чувствам неловко.
Добре дошли, сир.
- Гримсби.
Дано разходката е била приятна.
Такава беше. Нали?
Да. Беше много приятно.
Имахте дълъг ден, госпожице. Ще ви оставим да поспите.
А също и да се изсушите.
Излязохме с лодка в лагуната
и се боя, че паднахме в нея.
Както и да е, лека нощ.
Лека нощ...
Ариел.
Относно каретите, сир...
Боя се, че...
не откриха загадъчното момиче.
Така ли?
Може ли да попитам,
да продължаваме ли търсенето?
Гримсби,
аз...
Чувствам се малко...
Ако искате съвета на един старец, сир,
нека не ви спира онова, което сте очаквали.
Мислете само какво е.
Лека нощ, сир.
Събуди се! Събуди се!
Какво?
Хей, не чу ли вече клюката?
Клоака ли?
Не! Мълвата, слуха!
Какво, защо е казал кой, нали разбра?
Летях и слушах над земя, море с едното ухо.
Веднага кацам и докладвам тук за ваше добро.
Загря ли сега?
Когато запях песента, не помниш ли?
Спомних си.
От този ден
младежът - онзи с риза и с дълга коса...
Принцът.
- Да де, принц!
Звучи като виц! Той иска...
Нали се сещаш как изглеждат пингвините?
Ориза размятат?
И гълъби - хоп, на земята.
Това са шменти-капели.
Затуй са гълъбите все дебели.
Скатъл...
- Не ме ли чуваш, Себастиан?
Разказвам клюката.
Побързай.
Ти ще си - "К'во?", щом чуеш клюката.
Започвам - казало-мазало.
От перачките долу дочух,
а ловецът се прави на глух.
Мълва обикаля двореца,
че Ерик се жени - едва ли е слух.
Какво?
- Избрал си е тайно жена.
Не знаем коя ще е тя.
Кой?
- Кой? Попитай коя, да.
Май ще е някоя с нови крака!
- Не!
О, да! Няма шега! К'во не разбра?
Готвим за Ариел сватбена ария.
Грабвай ориза и роклята, всичко е ясно!
За устните, виж, аз не знам.
Аз нямам устни, имам клюн
и от мен имаш само по бузката "цун"!
Не е за вярване.
А ти си ужасно тиха.
А, да. И сега какво?
Да вървим!
Мълвата си я бива, знам!
Обличай се, дете.
А Скатъл е слухар голям!
Имаме много работа преди залез-слънце.
Скатъл-тук, Скатъл-там, хей!
Моля те, нека днес е денят.
Не стой, не стой!
- Не стой!
Мълвата не дава покой!
Какво е казал и защо не знам си кой.
Не стой, не стой, не стой!
Не стига времето, не се мотай!
К'во? Тя си е готова и така, я трай!
Да.
- Хайде, приготви я на мига!
Нали не можем тая сватба да отложим? Няма как да спрем
една мълва.
Скатъл, много си близо.
Божичко, прекрасна новина.
Нали, Гримсби?
- О, да.
Трябва да призная, че грешах.
Значи все пак намери момичето на своите мечти.
Да. Каква изненада, Ерик.
Какво?
Да, знам.
Сигурно изглежда прибързано,
но аз й дължа живота си.
Ще празнуваме.
Тази вечер.
Ще представиш бъдещата си невеста пред двора.
Ще го уредим, нали, Гримсби?
Да, щом наистина искаш това, Ерик.
Каквото искам аз ли?
И двамата го искаме.
Прекрасно.
Е, чака ни работа.
Наистина.
Да започваме приготовленията. Гримсби...
О, Ариел.
Къде изчезна?
Някакви следи от нея?
- Нищо.
Три пъти прелетях над селището.
Потърси я пак в замъка!
Здрачава се. Трябва да я намерим.
Разбрано.
Какво му е на този глупав принц? Нещо гнило има тук.
Чак вони.
- Себастиан!
Насам.
- Какво?
Идвам. Почакай.
Да, какво?
Май знам къде е Ариел.
Какво чакаме тогава?
Да вървим!
Ариел?
Сбогом, червенокоске.
О, не!
Върнах се пак
на този бряг,
тук до скалите...
С мен беше ти,
бяхме сами,
сплели ръце...
Там на брега
няма тъга,
няма сърца докрай разбити...
Всичко рискувах да бъда с теб.
Вече не знам къде да се върна...
Какво правиш, дете?
Не се отказвай толкова лесно.
Станало е някакво недоразумение.
Гледах ви заедно.
Родени сте един за друг.
Ето те и теб.
Търсех те.
Реших, че съм те намерила, защото чух.
Но после видях, че не беше ти.
Беше тя!
Но не беше...
в огледалото, обаче тя имаше твоя глас!
Какви ги говориш?
Не разбираш ли какво ти казвам?
- Не!
Принцът е измамен.
Онази жена всъщност е преобразената Морска вещица.
Сигурна ли си?
Естествено!
Кога съм грешала?
Тоест кога се е брояло?
Какво ще правим?
Трябва да направим нещо,
преди принц Ерик да свърши с онази лигава сепия.
Да, момиче, отивай!
Флаундър, разкажи на Морския цар.
Той трябва да научи.
Добре.
Аз какво да правя?
Отнеси ме в замъка.
Трябва да забавим онзи годеж.
Наистина е нещо много специално.
Героизъм е твърде силна дума,
но все пак аз спасих Ерик.
Всеки би го сторил.
- Разбира се.
Гримсби.
- Сир.
Виждал ли си Ариел?
Рано сутринта е напуснала замъка.
Как така?
Можеш ли да я виниш, Ерик?
Не разбирам. Това не ти е присъщо.
Сам не разбирам себе си.
Исках само...
Мислех, че...
- Ерик.
Благодаря.
Не знам какво исках всъщност.
Още малко!
Щом ти дам сигнал, ме пускаш!
Ясно?
- Ясно.
Не, глупачко...
Явно ще се оправям сама.
Скъпи мой,
този пръстен беше на моята майка.
Искам да го вземеш.
Щастието ти е всичко за мен.
Много сте мила.
Бихте ли ме извинили?
Забавлявай се.
О, Ерик.
Прекрасен е.
Какво...
- Пръстенът.
Изгубих го.
Някой виждал ли е пръстена?
Виждали ли сте го?
Видяхте ли го?
Къш от мен, мръсна птицо!
Помощ! Нападат ме!
Ариел!
Ариел, търсех те.
Коя е тя?
Какво правиш?
Гримсби, пусни ме!
Махнете я от мен!
Тя е луда!
Какво става?
Ариел, спри!
Махайте се!
Ариел.
Да.
Ти си била.
Трябваше да се досетя.
Не знам какво ми стана.
Тя те е омагьосала.
Махай се от нея!
Ерик, знай, че...
Целунете се вече!
Искам да знаеш всичко.
- Не е важно.
Не!
Боже мили. Тя е морска твар.
Закъсня!
Закъсня!
Назад!
Млъквай!
Ерик!
Ерик, не.
Това е дело на морските богове. Казах ти.
Техният свят е зъл.
Ерик, чакай!
Какво правиш? Пусни ме!
Няма начин. Имаме договорка.
Три дни, а няма целувка.
Май започна да си спомняш?
Така си и мислех.
Сега ще живееш с това, кукло.
Урсула!
Пусни я.
Забрави, братко.
Сега тя ми принадлежи.
Видя ли сега?
Имаме сделка.
Сключена с кръв.
Тя е ненарушима, дори за теб.
Съжалявам, татко, аз съм виновна.
Какво искаш от дъщеря ми?
Нищо.
Искам теб.
Искам да страдаш, както страдах аз толкова години.
А дъщерята на великия Морски цар
е много ценна стока.
Бедната нещастна душа.
Дръжте я, момчета!
Не те съветвам.
Шокиращо, нали?
Разбира се, аз винаги съм разбирала от сделки.
Искаш ли да направим размяна?
Колко струва за теб безценната ти Ариел?
Сега е мой.
Не!
Татко!
Чудовище!
Не се залъгвай, хлапачке!
Безсилна си срещу...
Ще си платиш за това.
Дръжте го!
Сбогувай се със своя възлюбен.
Недей!
Бебчетата ми!
Ерик!
Към брега! Тя ще те убие!
Няма да те оставя!
Да!
Дай ръка!
Сега!
Пази се!
Сега аз владея моретата
и всички ще са безсилни пред моето могъщество!
Не!
Дотук беше голямата любов.
Сбогом, любовнико.
Ти даде живота си за мен.
А ти се бори да върнеш моя живот.
Не се борих сама, татко.
Ерик беше с мен.
Важното е, че си добре и отново си у дома.
Където ти е мястото.
Сир, моля ви!
Трябва ни кораб.
Гримсби, трябва да я намерим!
И после?
После какво, Ерик?
Скъпи.
Ти беше права.
Преследвах момиче от фантазиите.
- Не.
Аз сгреших.
Беше съвсем истинска.
Както и чувствата ти към нея. Сега го разбирам.
Само че...
нашите светове не могат да бъдат заедно.
Себастиан!
Не е истина.
Да, Ваше Величество.
Винаги съм правил най-доброто за своя народ.
Да, Ваше Величество.
И най-доброто за дъщерите ми.
Така е, Ваше Величество.
Сторих всичко по силите си да я направя щастлива.
Е, не съвсем.
Тя иска друг живот, не този, който й давам.
Тя се опита да ви го каже, Ваше Величество.
Но така няма да мога да я закрилям.
Както винаги съм казвал,
децата трябва да са свободни да живеят своя живот.
Това ли си казвал винаги?
Нещо такова, да.
Тогава остава само един проблем.
Какъв е той, Ваше Величество?
Детенцето ми много ще ми липсва.
Добро момче. Тичай.
Пак ли?
Макс?
Благословени да сте и двамата!
Вълшебна новина, да.
Какво е това, Гримс?
Кралицата искаше да ви изпрати подобаващо, сир.
Благодаря, Ваше Величество.
Не. Аз ти благодаря.
Колкото и да мразя сбогуванията, имаме повод да празнуваме.
Нашите светове твърде дълго живяха в неразбирателство.
Вашият съюз бележи ново начало за нас.
Да. Начало.
А сега,
поемайте на път
и променете света
или каквото ще правите, за да не изоставаме.
Ти не си майка ми. Какво направи с нея?
Тръгвайте.
Решихте ли къде ще отидете първо?
В неизследваните води.
Добре!
Русалка и човек.
Кой би могъл да предположи?
Я, кой бил тук.
Имаме нещо за теб, Ариел.
- Да.
Нещо, което за малко не изгуби.
Къде е?
Седиш на него, птицо.
Малката ми русалка.
Пазете ми я.
Дано ви донесе по-малко неприятности от мен.
Права бях за ресалото, нали?
Да, Скатъл. Права беше.
Няма да отсъстваш дълго,
нали, Ариел?
- Не, разбира се.
Ще се върна следващата Коралова луна.
Този път не закъснявай.
Готова ли си?
Да.
Готова съм.
Детето ми.
Ерик.
Благодаря ти, че ме чу.
Не биваше да се отказваш от гласа си, за да бъдеш чута.
Но сега вече слушам.
И винаги ще бъда тук.
Всички ще бъдем.
Обичам те, татко.
Светът горе те привлича, изглежда така желан.
Мечтаеш си там да идеш, това е познат капан.
Огледай света сияен във тази подводна шир.
Безброй чудеса омайни изникват край теб безспир.
В морския свят, в морския свят.
Тук надълбоко в пясъка мокър
сме у дома.
Горе работят много те.
Жаркото слънце ги пече.
Ние доволни плуваме волни
в морския свят.
Тук рибите са щастливи, вълните са техен дом.
А рибите по земята си блъскат носа в стъкло.
Не знаят какво ги чака, жадуват за свобода.
Но щом огладнее шефа, отиват в чинията.
О, не! В морския свят,
в морския свят
няма капани, нито тигани,
там няма глад.
Ние сме скъп деликатес. Щом няма кука, няма стрес.
Дните се нижат, нямаме грижи
в морския свят.
- В морския свят.
В морския свят.
В морския свят.
- Да, дете.
Всичко се сплита в чудния ритъм,
сладка игра.
- Сладка игра.
Даже есетра кани скат малко на танц, напред-назад.
Никой не спира, радост извира
в морския свят.
Гледай.
Костурът - флейтист, шаранът - арфист,
писия в захлас, виж, свири на бас.
Ленивият скат тръби до откат.
Лаврак дава знак за шум.
Да, кефалът на всички струнни е цар.
Пъстървата има певчески дар.
Дебел паламуд се прави на шут.
Балончо прави бум!
Да! В морския свят.
- В морския свят.
В морския свят.
- В морския свят.
Тези сардини морски богини
дават заряд.
- Дават ми заряд.
Те са къде?
На пясъка!
При нас е здрав купон под вода. Да!
Нашите котки плуват без лодки
в морския свят.
Няма заспали даже корали
в морския свят.
Свирят рапани във каравани.
Слънцето грее, вятърът пее.
Тук под водата вечно е лято
в морския свят.
Да.
ПРЕВОД МИЛЕНА БОРИНОВА
Превод на песните: Цветомира Михайлова Адаптация: Десислава Софранова
subs by sub.Trader at