The Little Mermaid (2023) Свали субтитрите
и затова страдат повече."
Ханс Кристиан Андерсен
МАЛКАТА РУСАЛКА
Още харпуни! Хора, пригответе мрежите.
Убийте я, преди да се качила на борда.
- Нека да я видя!
Ето я, ето!
Бърза е! Дай ми друг харпун!
Отдръпнете се!
Какво правиш?
- Това е русалка!
Русалка казваш! Я погледни пак.
Къде ти е акълът?
- В опасни води сме.
И времето е опасно. Тази нощ е Кораловата Луна.
Казват, морският цар свика дъщерите си - русалките.
Те примамват хората към смърт.
- Наистина ли?
Да! Никой не може да им устои.
Врели-некипели!
На работа!
Видяхте ли?
- Какво да видя? Хокинс?!
Страничният вятър се засили!
Имаме си работа с морския цар! Сам ще ни потопи, ако можеше!
Къде е принц Ерик?
- На носа е, г-н Гримсби.
Ерик! Какви ги вършите там?
Слизайте веднага!
- Не се тревожи за мен, Гримсби!
Наречете ме нетактичен, но няма да кажа на царицата,
че синът й е паднал зад борда, под мое наблюдение.
Още повече на рождения му ден.
Виждам испански галеон, плава към континента.
Да го проследим и да видим какво търгуват.
Натоварени сме до козирката.
Плаваме от седем седмици.
Довечера сме у дома.
Ерик, слушайте ме.
Моля ви, бъдете по-внимателен.
Дъщери мои, от седемте морета,
радвам се да ви видя и чуя.
Тамика, Перла, щастлив съм да ви видя.
Каспиа, Индира,
сърцето ми се изпълва, че сте тук.
Мала, Карина.
Къде е Ариел?
Себастиан?
Трябваше да се погрижиш Ариел да е тук.
Опитах, Ваше Величество, но не й увира главата.
Напомних й за срещата тази сутрин.
Какво друго може да направи едно ракообразно?
Да отидеш и да я намериш.
Хуквам, Ваше Величество.
Хуквам, Ваше Величество.
Колко ли пък ще е трудно да открия русалка?
Ако имам късмет, ще преплувам само един океан.
Къде си дете?
Много сме далеч от двореца, Ариел. Да се връщаме.
Що за чудо е това?
- Хайде, Ариел. Моля те.
Флаундър, не се дръж като страхлива гупа.
Аз не съм гупа.
Мисля, че достатъчно се отдалечихме.
Почакай, виждам нещо.
Такъв не съм виждала преди.
След мен.
- Ариел, изчакай ме.
Знаеш, не плувам бързо.
Виж само.
Май е боен кораб.
- Да.
Разгледахме, да се махаме.
Страх ли те е?
- Мен ли? Я стига.
Супер! Стой тук и се оглеждай за акули.
Добре, няма проблем.
Какво? Ариел, почакай!
Мислиш ли, че тук има акули?
Флаундър.
Виж само.
Най-малкият тризъбец, който съм виждала.
Аз съм цар Флаундър, господарят на седемте морета.
Чудя се, за какво ги използват хората?
Обзалагам се, че Скатъл знае. Винаги знае всичко.
Спокойно. Не се плаши от отражението си.
Успокой се, нищо няма да се случи.
Флаундър, пази се!
Флаундър!
Как си, Флаундър?
- Добре съм.
Виждал съм и по-големи акули.
Не им се давай. Покажи им…
Голям пъзльо си, Флаундър! Скатъл е.
Ариел! Как е караш, хлапе?
- Търся си лека закуска.
Скатъл, открихме още съкровища.
- На потъналия кораб
и си беше страховито.
- Човешка вещ!
Дай да погледна.
- Знаеш ли какво е?
Това е…
Много голяма рядкост.
- Кажи, какво е?
Това е косоврътка.
Косоврътка?
- Хората я използват,
за да си нагласят косите.
Леко завърташ, издърпаш, губиш малко коса,
но си ослепителна и всички припадат.
Наистина ли? Ще ми се да го видя.
- Забрави.
Флаундър!
- Знаеш, че е невъзможно.
Баща ти още не те пуска горе, а?
- Думата му е закон!
Смята хората за варвари.
- Не всички са жестоки.
Стига да не си кокосов орех. Мразят ги.
Разбиват ги на парчета за нищо.
А това?
- Ариел! Прекосих океана да те търся.
Ариел!
- Себастиан!
Извинявай.
- Ариел, какво правиш там?
Губиш си времето с тази откачалка, която повече плува, вместо да лети?
Май си забравила, че тази вечер е Кораловата Луна.
О, не.
- О, да.
Всички дъщери на цар Тритон са там, без теб.
Баща ми ще ме убие. Скатъл, трябва да тръгвам.
Аз също, скъпа, трябва да подишам въздух.
Да, бързай към вкъщи, принцесо.
Не искаме да закъснееш за срещата с баща си.
Може и аз да се присъединя. Момент.
Какъв срам! Изглежда, че големият брат
е забравил да покани леля Урсула на партито.
Отново!
Аз трябва да организирам купоните, а не да чакам покана.
Какви пиршества имахме, когато живеех в двореца.
Вижте ме сега, прокудена от семейството ми.
Потопена в нищото,
прогонена и заточена, докарана до полуда,
в тази малка мрачна пукнатина вече 15 дълги години!
Докато татко и неговите малки глезли
празнуват Кораловата Луна, аз ще се постарая…
Да им направя празника още по-весел.
Май най-после открих слабостта на татко.
Да.
Любопитството на червенокоска към хората може би е шансът,
който чаках.
Не може така безотговорно. Сестрите ти са тук
в очакване на Кораловата Луна. Представяш ли си някоя от тях
да пропусне събирането?
- Не. Прав си.
Прости ми.
- Ариел не е виновна.
Проучвахме и една акула ни…
- Акула?
Значи пак си била при потъналия кораб.
Тези води са опасни.
- Не се тревожи за мен.
Притеснявам се, малката ми.
Тази мания към хората трябва да спре!
- Ще ми се да знам повече за тях.
Знаеш нужното.
- Нищо не знам. Дори не ни даваш
да излизаме на повърхността.
- Защо си така упорита?
Като майка си.
- Дъщеря съм й.
Забрави за човешкия свят.
Ако се опиташ да ме разбереш…
- Достатъчно опитвах!
Докато живееш в моя океан, ще спазваш моите правила!
Ясно ли е?
Деца. Подаваш им плавник, а те ти се качват на главата.
Не бях ли прекалено строг с нея?
- Определено не.
Винаги съм казвал, че децата трябва да слушат родителите си.
Напълно си прав, Себастиан.
Ариел трябва да се следи постоянно.
- Постоянно.
Някой да я пази.
- Денонощно.
Няма по-добър рак от теб за това.
- По-добър рак…
Не, момент, какво? Ваше Величество, служа ви
като верен иконом.
Най-добре ще ми служиш,
като пазиш малката ми от неприятности.
Но аз…
- Тръгвай!
Тръгвай!
- Да, Ваше Величество.
Как се забърках в това? Образован ракообразен съм.
Имам достатъчно задължения.
Трябва да съветвам царя, а не да следя своенравна тийнейджърка.
Ариел? Добре ли си?
Дори не се опитва да ме разбере!
Аз не съм като него, виждам нещата по друг начин.
Не разбирам как свят, който прави…
толкова изумителни неща, може да бъде толкова жесток.
Погледни само.
Гледай насам, взор отправи, не са ли прекрасни, кажи ми ти.
Щастливка ли съм аз кажи?
Заслужавам всичко, нали?
Съкровища чудни, само ги виж.
Колко ли още се крият на надлъж и нашир?
Гледайки, мислиш си ти.
Тя има всичко, нали?
Имам вещи, богатства несметни.
Цяло имане крие се тук.
Искаш вещи - имам безчетни.
Какво от това, нищо не са.
Искам повече.
Искам аз да съм сред хората.
Да ги видя как танцуват.
Искам да ходя с…
Как им казваха? Крака.
С перки да махаш, не ми стига това.
Да лудувам и танцувам, искам аз крака.
Да се скитам по някоя…
Как беше думата? Улица.
Ходят си те, тичат си те
и слънцето цял ден ги пече.
Свободна душа, моята мечта е да съм
част от онзи свят.
Как ми се ще за ден поне,
да напусна родното море.
Готова съм на всичко, за да полежа
на пясък топъл край брега.
На сушата ще ме разбират те.
Там не порицават децата си зле.
Умни деца с красиви лица
и упорити сърца.
Искам да знам всички чудни тайни.
И да получа отговори незнайни.
Какво е огън и защо…
Как беше думата? Гори…
Настана ли час мечтата си да сбъдна аз?
На брега да се разходя искам аз.
Как ми се ще…
Да бъда…
Част от онзи свят.
Ариел! Не смей!
Какви ги върши?
Приказка ще ви разкажа за дълбините долу.
Отива той към десния борд!
- Хей-хо!
Я погледни надолу! Русалката те чака
в тайнствените дълбини долу.
Ще ти изпея песен. Песента на морския цар!
Отива той към десния борд!
- Хей-хо!
Владетелят на всичките океани е тук,
в тайнствените дълбини долу.
- Хей-хо!
Хей-хо!
Достатъчно! По каютите, господа.
Още ни са танцува!
- Стига де, има рожден ден!
Стига де, Гримсби! Какво лошо има да се забавлявам малко?
Всички се забавляват.
- Сър, вие не сте като всички.
Разграничете се от екипажа.
- Но аз съм един от тях!
Дръжте се като бъдещ цар.
Искаш да съм като баща ми. Откъснат от света.
Ерик, знаете за какво говоря. Когато се появихте преди 21 години,
царят и царицата ви приеха като един от тях.
Сега, когато сте пълнолетен…
- Макс!
Какво дириш там? Ела тук, момче!
Бягай!
- Сега, когато сте пълнолетен
имате задължения в двореца.
Баща ви се надява на това.
- Да, да ме заключи в замъка
и да живея в страх.
Забрави.
- Страхът не би ви навредил, сър.
Гримс, не разбираш. Искам да съм различен лидер.
Затова предприехме това пътешествие. Не разбираш ли?
Трябва сме отворени към света. Само така островът ни ще просперира.
Ерик, помислете внимателно.
- Гримс, нямам обяснение.
Чувствам го. Дори в момента…
Усещам, че нещо там ме зове.
Бурята ни застига бързо.
Идва буря! Всички на палубата!
Всички на палубата!
- Завържете товарите!
Да, сър.
Дръжте курса!
- Действаме, капитане!
Фенерите!
Спасителните лодки! Напуснете кораба!
Напуснете кораба!
Скачай, момче! Веднага!
Скачайте във водата!
Издърпай го.
Хайде!
Макс.
Всичко е наред. Хайде, Макс.
Добро момче, скачай!
Идвай, момче.
- Макс.
Хайде.
Ето те, Макс.
- Държа те.
Ерик!
Разкарай се, глупако.
- Не очаквах да те срещна тук.
Още по-малко нея.
Чуй ме, птицо. Нито дума на царя за случилото се.
Забравяме за случилото се.
Разбра ли?
- Да.
Ще си мълчим.
И ще си запазя черупката. Разбра ли?
- Схванах.
Извинявай, я повтори?
- Мъртъв съм.
Всичко бих дала да бъда с теб.
Всичко ще жертвам да сме заедно.
Всичко бих дала
за усмивката ти.
Да бродя с теб, да тичаме безкрай,
да гледаме слънцето - туй е рай.
С теб ще съм аз
само да можех да бъда
част от твоя свят.
Хора, проверете залива.
Претърсете залива.
Очите на четири.
- От другата страна.
Хайде, момчета, след мен.
Човек на брега.
Насам!
Давайте!
Жив е! Предупредете царицата.
Да тръгваме!
Благодаря ти.
Не знам мига,
не знам и как,
но чувствам, нещо случи се сега.
Почакай и виж.
Как един ден ще бъда…
Част от твоя свят!
Не може да бъде!
Вече е влюбена в човешкия свят
и сродна душа си намери.
Почакай само баща ти научи.
Ще го хванат лудите.
Това момиченце ще ми падне право в пипалата.
Ще е скаридката в малката ми игра.
Време е да откъсна могъществото на Тритон,
което ми принадлежеше.
Всичко ще е наред, докато царят не разбере.
Не бива да знае, че е пяла песента на сирената,
за да спаси човек.
Само трябва да открия Ариел и да я прибера.
Тук някъде ще да е.
Да, тук трябва да е.
Трябва да съм по-строг с нея,
за да разбере, че всичко е мимолетно
и се забравя бързо.
Ариел!
- Себастиан, как ме откри?
Какви ги вършиш?
Какво правиш с това… нещо?
Не е ли прекрасен?
Виж страстта в очите му.
- Много ги разбираш.
Защо е тук?
- От потъналия кораб е.
Намерих го в рифа. Обзалагам се, че има още.
Не, Ариел! Ариел, дете, върни се!
Ариел!
Спри с тази мания към хората.
- Чак пък да е мания.
Може да съм черупков, но не съм сляп. Видях те в нощта на корабокрушението.
Моля?
- Баща ти каза
да стоиш далеч от хората.
- Но защо?
Знаеш защо.
- Не бива да ни е страх от тях.
Убедена съм вече. Себастиан, само да беше видял кораба.
И огньовете в небето.
- Спри и ме чуй.
Човешкият свят е пълна бъркотия.
Тук си живеем спокойно.
Животът тук е по-хубав от този на повърхността.
Светът им те блазни много, но чужд е за теб безспорно.
Огледай света сияен в тази подводна шир.
Безброй чудеса омайни, изникват пред теб безспир.
В морската шир.
В морската шир.
Влажно е тук, надлъж и нашир.
Горе се спукват от работа те, жаркото слънце ги пече.
Ние доволни, плуваме волни в морската шир.
Тук рибките са щастливи
в този просторен дом.
Рибките на земята
си блъскат носа в стъклата.
Не знаят какво ги чака, жадуват за свободата.
Но щом шефът огладнее, кой в чинията ще се разлее?
В морската шир.
В морската шир.
Няма капани, нито тигани, хората готвят ни те.
В морето сме волни, даже доволни.
Нямаме грижи, плуваме си.
В морската шир.
- В морската шир.
Животът е сладък, ритъмът - гладък.
- Гладък.
Даже есетрата сама, включва се в нашата игра.
Никой не спира, радост извира в морската шир.
Само гледай.
На флейтата тритонът, на арфата шаранът.
Писията се вихри на баса,
костурът туба надува. Калканът си знае канкана.
Скатът си танцува, моруната за струните жадува.
Пъстървата се поклаща и песен захваща.
Попчето до цаца плува, ритъмът го развълнува.
Рибата балон само се надува.
Точно така!
В морската шир.
- В морската шир.
Тръгне ли сардината да мигрира, ритъмът не спира.
А хората те.
- На дюни се препичат все.
Раците ни свирят от сърце.
И най-малката мида от музика разбира в морската шир.
Охлювите и те са на пир в морската шир.
Всички се радват, перки размахват,
прекрасно е в морето, казват.
Всички сме щастливи в дълбините ни красиви.
В морската шир.
Ариел.
Някой трябва да й закове перките й за дъното на океана!
Ерик още ли мисли за момичето, спасило живота му?
Опасявам се, че да.
- Има ли загинали в корабокрушението?
Не, Ваше Величество.
- Слава Богу.
Наистина.
Чепатият му характер ме тревожи.
Всички тези опасни пътувания.
Ерик, сядай.
- Нещо за момичето, Гримсби?
Моля те, закуси първо.
- Сър, търсихме, но не я открихме.
Късметлия си, че си се добрал до брега.
Тя ме спаси.
- Ерик, седни.
Не ми се яде, мамо.
- Тревожа се за теб.
Проверихте ли островите?
- Не всички.
Аз ще ги проверя.
- Не, няма.
Оставаш тук, докато не се почувстваш добре.
Ще се почувствам добре, щом я намеря.
Не си търси оправдание, за да избягаш пак.
Рискуваш живота си на корабите просто за приключение.
Просто за приключение?
Опитвам се да създам контакт с други култури, за да не изоставяме.
При последното ни пътуване разменихме мазут за 20 каси хинин.
С него в Европа лекуват малария.
- Къде е сега? На дъното на океана.
Колко кораба потънаха за година, г-н министър?
Шест, Ваше Величество.
- Чу ли, Ерик?
Да.
- Корабокрушения, урагани.
Боговете на водите са срещу нас.
Колко пъти трябва да…
Опитват се да ни прогонят от островите ни,
примамвайки ни в океана. Щяха да ни убият, ако можеха.
Глупости.
- Така ли?
Да ти напомня ли, че потънал кораб те доведе при нас?
И вчера едва не те загубих.
Няма да предизвикваме съдбата.
- Какво?
За какво говориш?
- Казвам, че…
Имаш задължения тук.
Забравяш за всички плавания и преследвания
на момичета, които не съществуват.
Всичко, което желая, е открито небе и море.
Да загърбя живота, дето познавам за малко поне.
Сега изцяло съм обсебен, минават дни и часове.
Искам да те видя от сърце.
Ето те сега
понасяш ме с песента
към непознатите води
отвъд тези дълбини.
Бях облян от тъмнина, удавен бях почти,
отнякъде яви се светлина и откри ме ти.
Сега стоя на брега,
а мислите ми губят се в морето.
В тези диви неизследвани води,
ела и пак ме намери.
Питам се, къде си, коя си?
В ума ми твоя глас звучи как пееш песента си.
По-звънка от грамадните вълни в нощта, в която ме спаси.
Изгряващите слънчеви лъчи огряваха силуета ти.
За теб копнея.
Не мога да те забравя.
В непознати тайнствени води,
незнайни за човешките очи.
Очите ти красиви засенчват хоризонта
и копнея за този ден, в който си съвсем истинска до мен.
Сега стоя сам на брега
на мястото, където ме остави.
Като песен на сирена, гласът ти
към непознатите води ме зове.
Самички да сме, само аз и ти,
дано си там, нейде, в тези тайнствени води.
Не, нямам карта и компас, които да ме водят.
Брегът с времето може да се измени,
но чувствата ми времето не ще промени.
А когато някога умра,
аз ще те открия.
В непознатите води…
Ела и ме намери…
Отново.
Ариел, ще ми помогнеш ли?
Ариел!
Да, разбира се.
Тези хора знаят ли как ни вредят с корабокрушенията си?
Едва ли са искали да потънат.
- Те са безразсъдни, Ариел.
Хиляди години ще са нужни на корала да се възстанови.
Унищожили са почти цялото дъно.
И нас щяха да убият, ако можеха.
- Не, не всички са лоши.
Откъде знаеш? Не си имала вземане-даване с хората.
Беше малка, когато мама почина и татко ни забрани
да излизаме на повърхността.
Ние не сме еднакви, защо хората да са?
Какво за хората?
Казвах…
- Виж щетите от корабокрушението!
Получиха си заслуженото!
Човеците са най-опасният вид.
Замърсяват водите ни, унищожават кораловите рифове,
не зачитат баланса на природата в океаните.
Те не са единствените, които не зачитат баланса.
Ариел, къде…
Какво й става?
- Просто е достатъчно голяма,
за да не иска вече да плува със сестрите си.
Точно. Помниш каква бях.
- Та то забравя ли се.
Чудя се кой е щастливият тритон.
Ракът, Ваше Величество.
Ела тук, Себастиан.
Дишай, Себастиан. Помни, че казаното не е като стореното.
Не бъди прекалено емоционален и запази спокойствие.
Да… Да, Ваше Величество.
Себастиан,
забеляза ли, че напоследък Ариел се държи странно?
Странно ли, сър?
Разсеяна, замечтана, отсъстваща с часове.
Не си ли забелязал?
Ами аз…
Всъщност, искам да кажа, че не съм забелязал…
Себастиан?
Знам, че криеш нещо.
Да крия нещо?
Относно Ариел.
Ариел?
Влюбено ли е моето момиченце?
Опитах се да я спра, сър, но тя излезе на повърхността.
Казах й да стои далеч от хората, но…
- Хора!
Хора? Че кой е споменавал "хора"?
Да зарежем тези неща и да се върнем.
- Забрави.
Там има още страхотни неща.
- Нямаме ли си достатъчно?
Стига, Флаундър. Едва започваме.
- Значи…
Нарушила си правилата.
Ходила си в горния свят.
Потъна кораб.
Един човек се давеше. Трябваше да го спася.
Трябваше да го оставиш да се удави.
Те са зверове.
- Няма как да знаеш.
Убиха майка ти.
Знам.
Един човек го е извършил.
Защо обвиняваме всеки?
Мама не би…
- Спри! Достатъчно!
Ерик няма нищо общо със случилото се.
- Ерик?
Ерик?
Напълно ли пощуря?
- Тате, само да беше го чул.
Той е състрадателен и мил.
Той е човек, а ти си русалка.
- Това не ни прави врагове.
Обещай ми, че няма да го търсиш повече.
Не мога.
- Обещай ми, Ариел!
Не мога да те излъжа, не искам.
Кълна се, бактисах от теб!
Не! Моля те!
Татко, спри!
- Всичко приключва сега!
Моля те! Спри!
- За твое добро е.
Татко, не!
Не…
Не!
Да не си посмяла втори път.
Ариел.
Аз…
- Остави ме сама.
Бедното дете.
Горкичката.
Не си го виждала наистина ядосан.
Мисли си, че знае всичко.
Коя си ти?
Сигурно не ме помниш. Аз съм твоята леля Урсула.
Морската вещица?
- Коя?
Какво ти е казвал баща ти за мен?
Че обичаш да създаваш проблеми между хората и нас.
Такива ли ги говори?
Не съм чак такова чудовище, каквото ме изкарва.
Тук съм, за да ти помогна.
Нямам нужда от помощта ти.
Както кажеш, скъпа.
Почакай!
- Да?
Как ще ми помогнеш?
Ариел!
Защо следва тези лигави безполезници?
След тях!
Заповядай, дете.
Не трябва да дебнеш така.
Неучтиво е.
Извини негостоприемната ми градина.
И на мен не ми харесва да живея така.
Повярвай ми.
Баща ти бе несправедлив към нас двете.
Лиши ни от свободата да бъдем себе си.
В известен смисъл с теб си приличаме.
Не изглеждаш по начина, по който баща ми те описа.
Вярно ли?
Никога не сме се разбирали. Карахме се като брат и сестра.
Винаги получаваше каквото искаше. А за мен какво? Нищо!
Зип, нада, нула, нищичко.
Звучи ли ти познато, драга?
Разбирам те напълно. Повярвай ми.
Знам защо си тук.
Но аз не съм сигурна, че знам.
- Я стига!
Наблюдавам те от доста време, скъпа.
Това, което най-силно желаеш, е да си там горе, в горния свят.
Любопитството ти те изяжда.
А сега, той е пленил й сърцето ти.
За какво говориш?
Толкова си млада.
Не разбираш ли?
Писано е да сте заедно.
Не издържам да те гледам как страдаш.
Случайно, мога да ти помогна.
Как?
Много просто.
Не можеш да живееш в онзи свят, освен ако…
Освен ако не станеш човек.
Да се превърна в човек?
Възможно ли е?
- Скъпа моя.
Остави това на мен.
Аз затова живея.
Признавам, преди бях лоша аз.
Шегата настрана, вещица бях и то каква.
Но вече се промених, ниво нагоре се качих.
Разкаях се и друг живот живея.
Вярно ли е? Да.
За щастие, магиите владея.
Отдават ми се, от дете ги умея.
Напоследък без проблем, използвам ги аз всеки ден.
При всякакви душици - нещастни и жалки.
Бедни и нещастни души,
на които им трябва помощ и ги боли.
Един ще иска да отслабне, друг жадувано момиче да грабне.
А помагам ли им аз? Да, разбира се, завчас.
Бедни души изтерзани,
тъгуващи и нещастни.
На струя в котела ми се стичат. Молят те: Урсула, заклинание изричай.
Помагам ли им аз? И още как.
Е, случи се веднъж и дваж, без пари да идват, но с кураж.
Но аз съм непреклонна - съдбата към тях е неблагосклонна.
Оплаквания имала съм доста,
но като цяло, доволен е гостът.
Колко много бедни и нещастни души.
Морската вещица!
Ето какво ти предлагам. Ще приготвя отвара,
която ще те направя човек за три дни. Разбра ли?
Три дни.
Преди залеза на третия ден, трябва да целунеш принца.
Но не с каква да е целувка, а истинска, от любов.
Само така ще останеш човек завинаги.
Но ако не се справиш, ще се превърнеш пак в русалка.
И ще ми служиш вечно.
Ариел, не!
Наясно си, че трябва да забравиш дарбите си на русалка, за да си човек.
Ще се отървеш от опашка си, която те влече надолу.
Не ще можеш да дишаш под вода, но на кого му дреме?
Ще загубиш очарователния си глас на сирена.
Но така е честно, нали?
Не се тревожи, ще го пазя близо до сърцето си.
Имаме ли сделка?
Не знам.
- Е…
Получи най-добро предложение, хлапе.
Не!
Животът е пълен с трудни решения, нали?
Не, не бива. Не мога да го направя.
Така да бъде. Забрави за горния свят.
Върни се в скута на баща си.
И никога не го напускай!
Ела, дете нещастно, заблудено.
Ела и избора си направи.
Заета съм и нямам време.
Гласът ти само аз ще взема.
Дете нещастно, заблудено.
Тъжно е, но да си дойдем на думата.
Щом моста искаш да прекосиш, такса трябва да платиш.
От опашката си люспа отскубни, капка кръв в котела ти пусни.
Флотсъм, Джетсъм, пипнах я, момчета. Шефката ви днес извади късмета.
Дете нещастно, заблудено.
Елате белуга, севруга, елате ветрове на Каспийско море.
Ларинкс, гласни струни и всичко, свързано с това,
аз искам на момичето гласа!
Запей!
Продължавай да пееш!
Вижте й глупавите крачета!
Ариел.
Добре ли си? Стегни се, момиче.
Потъваш или плуваш.
Спокойно, момчета.
Обречена е без това.
Русалката няма шанс без гласа си.
За всеки случай добавих нещо към заклинанието си.
Колкото й да се опитва,
няма да получи така желаната целувка.
Трябва само да почакаме.
И тогава ще е моя.
Трудно е без опашка, нали?
Продължавай, трябва само да свикнеш.
Почти стигнахме.
Изчезвай!
Мили Боже!
Добре ли си?
Горкичката, сигурно си в шок.
Ще намеря нещо, с което да те завия.
Поредният потънал кораб. Света Дево!
Какво става, хлапе? Какви ги вършиш тук?
И на лодка ли се качи?
- Онази морска вещица е виновна.
Привет, Флаундър.
- Какви ги дрънкаш?
Себастиан каза на Тритон, че Ариел е спасила човек.
И Тритон много се ядоса.
- После ще се обясняваш.
Скачай във водата.
- Не й казах за вещицата.
Довиждане! И нито дума на никого за морската вещица.
Нещо ми изглеждаш различна.
Нека да отгатна. Прическата е, нали?
Използвала си косоврътката. Не ли?
Не мога да схвана какво е различното в теб,
но съм сигурен, че ако се застоя тук…
Тя има крака, глупако.
Обсъждахме го вече. Не харесвам, да ме наричаш "глупак".
Къде е любезността ти? "Скатъл, перата ти са прекрасни."
Заповядай. Засега ще свърши работа.
Ще те заведа до замъка. Там ще могат да ти помогнат.
Хайде, влизай вътре.
Вижте слънцето в небето и пясъка в морето.
Вижте ме как съм на сушата - свободна.
Не ми обръщайте внимание, когато стъпвам за първи път.
За първи път!
Опитвам да се изправя, но гравитацията ме дърпа надолу.
Отворете портите!
Пазете се!
Пазете се! Повикайте Лашана, веднага!
Какво става? Какво, за Бога?
Момичето се оплете в мрежата ми.
Тя добре ли е?
- Ще се оправи.
Много е преживяла, не ми каза нищичко.
Знам, нищо ново.
Виж ти, огън топъл тук искри.
На тази гледка ще се полюбувам аз с очи.
Приближиш ли се, ще те опари. Аз се приближих.
За първи път. За първи път се изгорих.
Всичко е по-ярко, по-ясно, по-топло.
В момента се чувствам като риба на сухо.
Опитвам да се изправя, но гравитацията ме дърпа надолу.
Божичко!
Хайде, ще те заведа горе.
Ще те изкъпя, а ти намери някакви дрехи.
Да се качваме, стъпка по стъпка.
Изобщо ли не говори?
- Не я вини, Роза.
След преживяното, е цяло чудо, че не е по-зле.
Нещо й липсва.
С малко сапун и четка, ще е като нова.
Нима ни убиват само за храна?
Това ли е животът на земята?
Но ти си била само под водата,
хайде, Ариел, време е - стани!
Заповядай. Приятно мирише, нали?
Не, горкичката, сигурно умираш от глад.
Роза, донеси храна на бедно дете. И то бързо,
преди да е изяла четка ми.
- Веднага, г-жо.
Добре, да разкараме тази воня на водорасли от теб.
Обувките стискат и стегнат е корсетът,
шевове се пръскат.
Щом жените харесват това, май ще трябва да се приспособя.
Не е за вярване, два потънали кораба за една седмица.
Принц Ерик още търси момичето, дето го спасило.
Каза, че не ще се спре, докато не я намери.
Стой тук. Ще повикам принца.
Чакам за първи път.
Тук съм за първи път.
Тук и сега за първи път.
Ще мине той през вратата,
ще изкачи стъпалата
от брега.
И в този миг
ще се усмихне както той си знае
щом аз кажа…
Много съжалявам за случилото се с теб.
Как се казваш?
- Тя не говори, сър.
Тя…
В добри ръце си при нас.
Имаш ли къде да отседнеш? Семейство?
Не се тревожи, можеш да останеш тук,
колкото желаеш.
Уверете се, че има всичко.
- Да, Ваше Височество.
Оставяме те да си починеш.
Осъзнаваш цената, която с гласа си плати
щом той ти обърна гръб.
Жертвата, която стори ти
за избора, който не ще можеш
да промениш…
Изгубена… за първи път.
Уплашена… за първи път.
Гравитацията е като подводно течение,
което ме дърпа…
надолу.
Без съмнение това е
най-унизителният ден в живота ми.
Можех да стана на фрикасе и трябваше да се катеря.
Не можаха ли да ти дадат стая на приземния етаж?
Надявам се, че оценяваш какво жертвах за теб, млада г-це.
Не смей да ми обръщаш гръб.
Какви си ги мислиш? Да загърбиш дарбите си на русалка ли?
Забрави! Ако накараме вещицата да ти ги върне,
тогава би могла да се прибереш и да бъдеш…
И да бъдеш…
И да бъдеш нещастна до края на живота си.
Каква мека черупка се оказвам.
Спокойно, ще се опитам да ти помогна.
Но трябва да сме бързи и смели и не забравяй за целувката.
Много благодаря, но трябва да целунеш принца!
Не помниш ли? Имаш три дена, за да го целунеш.
Ехо?
Божке, омагьосала те е.
Нищо ли не помниш?
Загазихме.
И времето ни притиска. Трябва да намерим начин,
да ви съберем двамцата.
Безнадежден случай си, хлапе.
Наясно си, нали?
Няма оправия с теб.
Еха, бюфет.
Какво? Без ядки?
- Защо си тук?
Ето къде си, търсих те. Флаундър ми разказа всичко.
Ариел уби ли вече принца?
- Не да го убие,
а да го целуне, птичи мозък. И положението хич не е добре.
Вещицата я е омагьосала. Когато й споменах за целувката,
мисълта й веднага изхвърча от главата й.
Сега зависи от нас.
- Да целунем принца?
Забрави.
- Къде е Ариел?
Как къде? Тук е.
Какво дириш тук, хлапе?
Не можеш да се скиташ на воля.
Скрий се!
- Кой е вътре?
Каква изненада.
Обикновено никой не влиза тук.
Моята малка русалка.
Няма проблем, разгледай я.
Намерих я на брега на Картахена.
Не е ли прекрасна?
Забравих. Ти…
Това не е никакъв проблем.
Повечето хора дрънкат само празни приказки.
Знаеш ли, никога не съм вярвал на приказките,
че русалките примамват моряците към смърт.
Ето, заповядай.
Наистина, искам да ти я подаря.
Нямам място за всичко.
Открих повечето от нещата по време на моите плавания.
Знам, че изглежда глупаво да събираш всички тези неща,
но погледни само този фосилизиран корал.
Можеш ли да повярваш, че такива същества живеят там долу?
Не, спри!
Откъде знаеш, че е вътре?
През всичкото това време?
Не е за вярване.
Това ли?
- Здрасти.
Току-що го открих на острова.
По това време на годината се срещат често.
Не знаех, че можеш да го правиш.
Аз ли? Не.
Много ли държиш? Добре тогава…
Как да го…
Точно така, момиче.
Давай смело, с теб съм. Хайде, сега го…
Добре.
Ще се упражнявам.
Харесвам хората там. Тяхната култура и обичаи.
Целият този регион е известен като Бразилска империя.
Ето я Венецуела.
Колумбия.
Районът тук горе се нарича "Брегът на комарите".
Тези води тук са неизследвани.
Не е ли удивително да откриеш място, което никой не е виждал?
Тук.
Имам само добри спомени.
Там купих този перуански килим, с шестте стана, на които го тъчаха.
Следващата карта, харесва ми.
Това е нашият остров.
Нашият замък.
Тук е основното ни село.
Навремето пристанището ни бе най-натовареното в региона.
Надявам се някой ден пак да е.
Имаме си красива лагуна с малък водопад.
Всичко това е тропическа гора.
Мога да те разведа наоколо, ако искаш.
Добре, утре ще се разходим.
Но, сър…
- Гримсби, точно навреме.
Утре сутринта ще ни трябва файтон.
Може ли поговорим насаме, сър?
Разбира се.
Той е специален, нали? И тази лунна светлина…
Утре всички файтони щяха да търсят момичето?
Момичето? Не се сетих, разбира се.
Определено трябва да я потърсим.
- Ерик, само да ви напомня,
че майка ви вчера каза, да не напускате замъка,
докато не се почувствате по-добре.
- Чувствам се по-добре от всякога.
Така е.
Виждам.
Предполагам, че можем да заделим един впряг.
Изглежда, че се харесахте. Хайде, Макс.
Ще те видим по-късно.
- Няма да тръгнете без мен.
Остават ми само два дни. Аз съм рак с мисия.
Дий.
Остарявам вече.
Разкарай се, животно.
Все още си ме бива.
Кое е момичето с принц Ерик?
Това, което изкъпах вчера ли?
- Да, Лашана.
Царицата не му ли забрани да напуска замъка?
Забрани му, Лашана.
- Няма ли да загазиш заради файтона?
Какъв файтон, Лашана?
Искаш ли да се пробваш?
Ето.
Пази се!
Съжалявам за случилото се.
Без малко да пострадаме.
Завий!
Спуках се от кеф.
Нека ти помогна.
Хайде, насам.
Насам.
Точно така, браво.
Благодаря ти, момко.
Местни горски плодове?
- Виж каква красота имам.
Кокосови орехи.
Пресен кокосов орех?
Не ли? Не го ли искате?
Благодаря ви, г-це.
- Млада г-це, искате ли да опитате?
Мисля, че ще ви трябва това.
Добър ден, сър.
Шапка за дамата?
Ето къде си.
Не, не. Твърде голяма е, опитайте тази.
Тропически цветя?
Хайде, всички.
Кажи, че се целунаха.
Ами не са. Тези двамцата са скарани с романтиката.
Намери Флаундър. Трябва да вземем нещата под наш контрол
и то бързо.
- Дадено, шефе.
Точно така, само така.
Да танцуваме, ханш, ханш.
Всички тук!
Обичам нощта.
Понякога можеш да видиш очите на бухал сред дърветата.
Върни ми я.
- Няма.
Стига де!
Внимавай. Тук някъде трябва да е. Добре ли си?
Върни ми шапката.
Добре.
Не исках да я изгубя.
Разкарай големите си пера, нищо не виждам.
Не ти ли изглеждат влюбени?
- Но нищо не се случва.
Времето ни е кът, а двамцата дремят.
Мисля, че им е нужна любовна песен.
Моля те, недей.
Трябва да им попееш "чика-уау-уау".
Достатъчно. Божке!
- Момент.
Сбърках тона, само да го намеря.
Приключи ли?
Спри се и ме чуй. Ариел не бива да се усети, че й помагаме.
Ако ни забележи, ще ни спре.
Трябва да сме хитри.
Трябва да насърчим принца,
чрез силата на внушението.
Чудесно. И как ще го направим?
Като се слеем със звуците на природата,
само така тя няма да ни чуе.
Перкусии.
Струнни.
А сега духовите.
Думи.
Ти я гледаш,
как стои до теб сама.
Дума не продумва тя,
а как те привлича в нощта.
И причината не знаеш, но не трябва да се колебаеш.
Целуни я.
Да, желаеш я ти.
Само погледни я и разбери.
Харесва ли те тя, я попитай ти.
Искаш ли да опиташ?
Дали сега е подходящо? Да! Сега е належащо!
Хайде! Целуни я.
Ша-ла-ла-ла… леле-мале, май това момче е срамежливо
и няма да целуне момичето красиво.
Ша-ла-ла-ла… не е ли тъжно? Не е ли срамно и жалко?
Ще изпусне момичето явно.
- Скатъл, издърпай го от лодката!
Каква ясна нощ.
Може да видиш Орион.
Моряците се ориентират по съзвездията.
Това е Орион - "Ловецът".
Тук е Овен - "Арис".
Това е Касиопея.
Странно е.
Още не знам името ти.
Нека позная. Казваш се…
Даяна?
Не ли?
Тогава.
Катрин?
Определено не се казваш Катрин.
Небе.
"Арис"?
"Арис"? А…
Ари…
Арие…
Ариел.
Ариел?
Ариел.
Какво красиво име.
Изписано сред звездите.
Ето сега е твоят миг,
реейки се в синята лагуна.
Направи го, момче, не се бави!
Не ще има по-добро време от сега, от мига!
Не говори тя и дума няма да продума,
докато не я целунеш ти.
Целуни я.
- Целуни я.
Ша-ла-ла-ла… нямай страх,
моментът е назрял, давай, целуни я.
Ша-ла-ла-ла… не спирай сега,
чувствата не крий, побързай и я целуни.
Ша-ла-ла-ла… плавайки по водата чуй думите на песента.
Те казват - целуни я.
Ша-ла-ла-ла-ла-ла музика звучи
и опитва се да ти внуши, да я целунеш ти.
Целуни я ти.
Защо просто…
- Не я целунеш?
Хайде!
- Целуни я.
Давай!
- Целуни я.
Какво стана?
Боже!
Без малко да се целунат.
Не схващам. Смятах, че малката баракуда
няма шанс да го прелъсти без гласа си.
Как изобщо е възможно?
Няма да позволим да се повтори.
Време е Урсула да вземе нещата в пипалата си.
Къде е? Стига де.
Трябва да е тук някъде.
Не, не!
Защо не връщате нещата по местата им?
Не, къде е?
Тук е, намерих го.
Този принц ще се види в чудо.
Още само един залез
и ще накарам Тритон да се гърчи.
Ще го видя да се гърчи като червей на кукичка.
Къде е тя?
- Не знаем, татко.
Няма я.
- Как така?
Търсихме я навсякъде.
Тя не е в тези води.
- Потърсете я пак.
Ако трябва преплувайте седемте морета.
Ариел не би отишла в горния…
- Дори не си го помисляй.
Не разбирам. Защо си е тръгнала?
Не знам.
- Какво значение има?
Просто я намерете!
Какво сторих?
Всички спят. Трябва да сме тихи.
Цял ден ли го няма?
Скрий се, бързо.
- Смятах, че си почива.
Избягал ли е?
- Не, Ваше Величество.
Не ли?
- Не!
Защо си така убеден?
- Ерик не би посмял, нали?
Тогава къде е? Надявам се, че не търси мистериозното момиче.
Не, Ваше Величество. Със сигурност го заявявам.
Бог да е с нас.
Мокро е.
Ще се погрижа, а вие трябва да поспите.
Така ще сторя. Благодаря ти, Гримсби. Лека нощ.
Съжалявам за чутото.
Днес не биваше да напускам замъка.
Но се радвам, че го направих.
Всички тези правила.
Побъркват ме.
Не го проумявам.
- Добре сте се завърнали, сър.
Гримсби?
Надявам се, се насладихте на разходката.
Иска ли питане? Беше страхотно.
Денят ви бе дълъг, г-це. Ще ви оставим да поспите.
И да се подсушите.
Излязохме с лодка в лагуната и се преобърнахме.
Както и да е. Лека нощ.
Лека нощ.
Ариел.
Що се отнася до търсачите, сър.
Страхувам се,
че не са открили мистериозното момиче.
Не са ли?
Може ли да знам дали да продължим с търсенето?
Гримсби…
Просто се…
Чувствам се малко…
Ако искате вслушайте се в един старец, сър.
Постъпете, както смятате за редно.
Послушайте сърцето си.
Лека нощ, сър.
Ставайте, ставайте!
- Какво?
Не чу ли клюката?
- Клюката?
Мълвата, "кой какво казал". Да, клюката.
Летях си аз насам - натам и вече новината знам.
Идвам тук да кажа какво видях и чух.
Помниш ли блатото? Помниш ли, че там пях?
Пях: Чика-уау-уау-чика-уау.
- Помня.
Оттогава онзи с ризата, с косата, как се казваше?
Принцът.
- Да, той. Ходи и намеква.
Нали знаеш, когато хората се обличат хубаво като пингвини.
Хвърлят ориз на гълъбите, искат да преядат. Но това са митове.
Познавам тлъсти гълъби.
Знаеш ли, Себастиан? Чух клюката.
- Сподели я.
Ще си кажеш "миг поспри", щом клюката чуеш ти.
Започвам, дръжте се. От жената, дет прането къта,
до ловеца, който стреля с лъка
из двореца върви мълва, че принцът ще предложи на мома.
Какво?
- Незнайна. Казват, решил внезапно.
Коя?
- За мен е хлапето с новите крака.
За вярване ли е? Малката ни Ариел булка ще е.
Време е за рокли и ориз и онова как беше,
дето се натискат по устата. Аз нямам устни, имам човка
и мога да те клъвна по бузката.
- Не е за вярване!
Кажи нещо.
И сега какво?
- Да вървим, да вървим, хайде.
Вярвате ли на клюките?
- Наконти се, дете.
Добре дошли при клюките.
Бая работа ни чака преди залез.
- Да, да, клюките, да!
Моля ви, целунете се днес.
- Да вървим, хайде, хайде.
Клюката, намекът, "кой какво казал, какво направил".
Да, казах ти.
- Хайде, хайде, хайде.
Преди залез ще сме готови, нали?
- Не бери грижа ти.
Мърдай от леглото.
- Стегни я за тържеството!
Залез приближава, а клюката остава.
Скатъл, прекалено си близо.
Боже мой! Новината не е ли чудесна, Гримсби?
Иска ли питане.
- Признавам си, сгреших.
Май си намерил момичето на мечтите си.
Да. Каква изненада, Ерик.
Какво? Знам.
Знам, че не го очаквате, но й дължа живота си.
Ще го отпразнуваме. Тази вечер,
ще трябва да представиш избраницата си пред двореца.
Има ли пречка да се случи, Гримсби?
- Няма.
Щом такова е желанието ви Ерик.
Желанието ми?
То е… каквото и двамата желаем.
Прекрасно. Чака ни доста работа, нали?
Така е.
- Да се захващаме с подготовката.
Ариел, момиче, къде се дяна?
Откри ли я?
- Не, три пъти прелетях над селото.
Прелети пак над замъка. Слънцето залязва.
Трябва да я намерим.
- Разбрано.
Какво му става на глупавия принц? Има нещо подозрително.
Себастиан, ела за малко.
- Идвам. Момент.
Какво има?
- Мисля, че знам къде е Ариел.
Тогава какво чакаме? Да тръгваме!
Ариел?
Сбогом, червенокоске.
Загазихме!
Рискувах всичко и се провалих.
Върнах се в началото.
Назад към брега,
преди да хванеш моята ръка.
Със сигурност знам ще те разберат
и няма да те оставят
с разбито сърце.
Какво ли не дадох, за да живея там, където си ти?
Сега къде да отида, към кого да се обърна?
Какви ги вършиш, хлапе?
Не се предавай.
Някакво си дребно недоразумение.
Видях ви, родени сте един за друг.
Ето те, търсих те. Помислих си, че те намерих,
но като погледнах, не беше ти.
Беше тя, втренчена в огледалото и пееше като теб.
Какви ги говориш?
- Не схващаш ли?
Не!
- Принцът е подлъган.
Морската вещица се е дегизирала.
Убеден ли си?
- На 100%!
Грешил съм някога за важните неща?
И какво ще правим?
- Няма да позволим на принц Ерик
да се озове в пипалата й.
Точно така, момиче! Флаундър, докладвай на царя.
Трябва да е наясно.
- Добре.
А аз какво да правя?
- Ти ще ме закараш до замъка.
Трябва да намерим начин да спрем този годеж.
Героизъм е силно казано.
Само спасих живота на Ерик.
Всеки би го направил.
- Гримсби.
Сър?
- Виждал ли си Ариел?
Казаха ми, че е напуснала замъка рано сутринта.
Напуснала?
- Не можете да я вините, Ерик!
Не мога да ви разбера, това не сте вие.
И аз съм объркан.
Само исках да… Мислех…
- Ерик?
Всъщност не съм наясно със себе си.
Почти стигнахме. Сега, когато ти дам знак,
ще ме пуснеш. Схвана ли?
Схванах.
- Не, идиот такъв!
Май сам ще трябва да се оправям.
Скъпи, беше на майка ми.
И искам да ти го дам.
За мен е важно да си щастлив.
Бихте ли ме извинили.
Забавлявай се.
Ерик, толкова е красив.
Пръстенът, изгубих го.
Някой да го вижда?
Виждате ли го?
Разкарай се, птицо проклета!
Спасете ме! Нападат ме!
Ариел, търсих те.
- Коя е тази?
Какви ги вършиш?
Пусни ме!
- Разкарай се от мен!
Тя е луда!
Ариел, спри!
Разкарайте се!
Ариел?
Да.
Ти беше.
Трябваше да се досетя.
Не знам какво ми стана.
- Тя те омагьоса.
Разкарай се от нея!
- Ерик, искам да знаеш…
Просто се целунете!
- Искам да знаеш…
Нищо няма значение в момента.
Не!
Божичко! Тя е морско създание.
Много се забавихте!
Много се забавихте!
Спри!
- Млъкни!
Моя си!
- Ерик!
Ерик, недей. Предупредих те, че е дело на водните богове.
Техният свят е зъл. Ерик, почакай.
Ерик.
Какво правиш? Пусни ме!
- Забрави!
Сключихме сделка, помниш ли? Три дни без целувка?
Сещаш ли се?
Така си и мислих. Сега ще трябва да живееш с това, скъпа.
Урсула!
Пусни я!
Забрави, големи братко. Вече ми принадлежи!
Схващаш ли?
Сключихме сделка, подписана с кръв.
Не може да се разтрогне. Дори и от теб!
Съжалявам, татко. Вината е изцяло моя.
Какво искаш от дъщеря ми?
Нищо. Искам теб. Искам да те видя как страдаш,
както аз страдах през всичките тези години!
Дъщерята на великия цар
е много ценна стока.
Горкичката нещастна душичка.
Хванете я, момчета!
Аз не бих посмяла.
Неприятна гледка, нали?
Не можеш да отречеш, че нямам усет към сделките.
Ще сключим ли сделка?
Какво струва за теб скъпоценната ти Ариел?
Вече е мой.
Татко!
Ти си чудовище!
Дори не се опитвай, идиотке!
Безсилна си пред мен.
Няма да ти се размине!
Хванете го!
Сбогувай се с човека, разбил сърцето ти.
Недей!
Бебчета ми!
Ерик.
Добери се до брега или ще те убие.
- Няма да те изоставя.
Паднахте ми!
Хвани ме!
Сега!
Пази се!
Вече владея водите
и никой не ще ме спре!
Жалко за истинската любов.
Сбогом, любовнико.
Жертва живота си за мен.
А ти се бори за моя.
Нямаше да успея сама, татко.
Ерик много ми помогна.
Важното е, че си в безопасност,
и че си у дома.
Където ти е мястото.
Сър, моля ви!
- Трябва ми лодка.
Трябва да я намерим!
- И тогава?
И тогава какво, Ерик?
Синко.
Беше права.
Преследвах въображаемо момиче.
- Не.
Не, сбърках.
Тя е истинска,
както и чувствата ти към нея. Разбирам те.
Просто…
Световете ни са несъвместими.
Себастиан!
Сигурно се шегуваш.
Да, Ваше Величество?
Винаги съм се опитвал да давам всичко от себе си.
Така е, Ваше Величество.
Да сторя най-добро за дъщерите ми.
Безспорно, Ваше Величество.
Направих всичко по силите си,
за да е щастлива.
Не бих казал.
Тя иска различен живот от този, който планирах за нея.
Опита се да ви го сподели, Ваше Величество.
Вече няма да мога да я защитавам.
Както винаги съм казвал,
децата трябва да имат свободата да избират живота си.
Така ли казваш?
- Нещо такова беше.
Има само един проблем.
И какъв е той, Ваше Величество?
Че ще ми липсва страшно много.
Добро момче. Дръж.
Пак ли?
Макс?
За какво е всичко това, Гримс?
- Царицата искаше
да ви изпрати подобаващо, сър.
Благодаря, Ваше Величество.
- Не. Аз ти благодаря.
Колкото и да мразя сбогуванията, имаме причина да празнуваме.
Дълго време световете ни са живели в заблуда.
Бракът ви поставя ново начало.
Да, така е.
Сега върви.
Промени света. Или там каквото трябва да направиш,
за да не изоставяме.
- Не звучиш като майка ми.
Какво й стори?
Тръгвайте.
Решихте ли накъде първо?
Към неизследвани води!
Русалка и човек.
Кой би повярвал?
Вижте само кой е тук.
- Имаме нещо за теб, Ариел.
Нещо, което без малко да загубим.
- Какво. Къде е?
Върху него си се насадила, птицо.
Моята малка русалка.
Пазете ми я. Надявам се, да слуша повече от мен.
Прав бях за косоврътката, нали?
Оказа се прав, Скатъл.
Няма да отсъстваш дълго, нали, Ариел?
Разбира се, че няма. Ще се върна за следващата Коралова Луна.
Този път не закъснявай.
Готова ли си?
Да.
Да, готова съм.
Дъще?
Ерик?
Благодаря ти, че ме разбра.
Не трябваше да се отказваш от гласа си, за да бъдеш чута.
Вече ще те изслушвам.
И винаги можеш да разчиташ на мен.
Както и на всички останали.
Обичам те, татко.
Животът тук е по-хубав от този на повърхността.
Светът им те блазни много, но чужд е за теб безспорно.
Огледай света сияен в тази подводна шир.
Безброй чудеса омайни, изникват пред теб безспир.
В морската шир.
Влажно е тук, надлъж и нашир.
Горе се спукват от работа те, жаркото слънце ги пече.
Ние доволни, плуваме волни в морската шир.
Тук рибките са щастливи в този просторен дом.
Рибките на земята си блъскат носа в стъклата.
Не знаят какво ги чака, жадуват за свободата.
Но щом шефът огладнее, кой в чинията ще се разлее?
В морската шир.
В морската шир.
Няма капани, нито тигани, хората готвят ни те.
В морето сме волни, даже доволни.
В морето сме волни, даже доволни.
В морската шир.
- В морската шир.
Животът е сладък, ритъмът - гладък.
- Гладък.
Даже есетрата сама, включва се в нашата игра.
Никой не спира, радост извира в морската шир.
Само гледай.
На флейтата тритонът, на арфата шаранът.
Писията се вихри на баса,
костурът туба надува. Калканът си знае канкана.
Скатът си танцува, моруната за струните жадува.
Пъстървата се поклаща и песен захваща.
Попчето до цаца плува, ритъмът го развълнува.
Рибата балон само се надува.
В морската шир.
- В морската шир.
В морската шир.
- В морската шир.
Тръгне ли сардината да мигрира, ритъмът не спира.
А хората те.
- На дюни се препичат все.
Раците ни свирят от сърце.
И най-малката мида от музика разбира в морската шир.
Охлювите и те са на пир в морската шир.
Всички се радват, перки размахват,
прекрасно е в морето, казват.
Всички сме щастливи в дълбините ни красиви.
В морската шир.
Превод и субтитри: Слав Славов
Специални благодарности на: mia_one
© 2023 Translator's Heaven
Искате да правите субтитри? Заповядайте при нас: