Resident Alien - 02x10 (2022) Свали субтитрите
Колко време ми остава според вас?
- Обичате ли Коледа?
Да, много.
- Отпразнувайте го преди юни.
Рожденият ми ден наближава.
Чудех се дали би искала да го отбележим.
С удоволствие.
- Ще ме вземеш ли от закусвалнята?
Бебето се е излюпило.
Какво е това?
На кого му пука за една целувка? Дарси е била пак пияна и тъжна.
Научи се споделяш чувствата си с Бен, вместо да търчиш на пътеката като луда.
Здравей, Хари. Нашите хора няма да дойдат да избият хората.
Друга извънземна раса планира да превземе Земята. Те са...
Не трябваше да те карам да убиваш Сам Ходжис.
Ти ме простреля.
- Трябваше сам да се погрижа за него.
Просто искам да забравя всичко.
Мога да изтрия всичките й спомени от онази нощ и тя отново ще бъде щастлива.
Тя ще забрави всичко, свързано с нея, и всичко ще бъде наред.
ПЕЙШЪНС, КОЛОРАДО Преди 81 години
Изморена съм, искам вкъщи.
- Замълчи!
Мама каза да не се прибираме, докато не осигурим вечеря.
Боби! Чакай ме!
Боби!
Боби, къде си?
Боби? Боби?
Боби?
Къде си, Боби?
Боби!
МЕСТНИЯТ ИЗВЪНЗЕМЕН Сезон 2, еп. 10
Кой е в къщата ми? Макс, ако си ти и престъпната ти жена,
много ще се ядосам.
Добро утро.
- Не си...
...някое детенце.
- Направих кафе.
Мисля, че трябва да проверим яйцето. Притеснявам се, че шумът от партито
може да го е събудило.
Подмяната на спомените й, която й направих, се е получила.
Не помни, че извънземното бебе избяга. Забравила е и как се прави кафе.
Това има вкус на пикня.
Не се тревожи за бебето.
В бункера е, в черупката си.
Определено не е другаде.
- Отдъхнах си.
Радвам се на всяка добра новина напоследък.
Усмивка?
Харесвам усмихната Аста много повече от тъжната, ридаеща Аста от снощи.
Имам още добри новини за теб.
- Добре.
Бях в бункера, определено само там,
проверявах бебето, а то ми предаде телепатично съобщение.
Моите хора няма да идват да унищожават човечеството.
Какво?
Откъде изобщо го знае?
Голиат ми предаде съобщението чрез извънземното.
Дори не знам как го направи. Беше толкова странно.
Вече не е нужно да ме караш да се чувствам неудобно с твоята тъга.
Наистина ли няма да идват?
Сериозен ли си?
- Не, не съм сериозен. Усмихвам се.
Хари.
Това е най-добрата новина, която съм чувала в живота си.
Толкова съм щастлива. Чакай малко! Каза ли нещо друго?
Да, има друга зла извънземна раса на Земята, която вероятно ще ни избие.
Не, не, само хубави неща. Бъди щастлива, Аста.
Най-после, след случилото се, всичко свърши?
Ние сме в безопасност.
- Не, Земята е обречена,
но поне не трябва да чистя сополи от разплаканото ти лице.
Завърших пълната аутопсия на жертвата Танер Корингтън.
Първоначалната ми теория, след като намерихте гилзата в гората,
е, че престъплението е извършено с пушка,
а убиецът е бил в границите на окръг Пейшънс.
Пълни измислици! Продължете!
Откритата рана не е замърсена и няма следи от нагар, което доказва,
че с оръжието е стреляно от средно или далечно разстояние.
Официалните ми заключения съвпадат с първоначалната ми хипотеза.
Бях прав.
А сега съм още по-прав.
Стрелецът е бил в Пейшънс и убийството е там.
Възразявам.
- Отхвърля се.
Приема се.
- Не е процес, а аутопсия.
Да, но как ще разберем какво е станало от един труп?
От аутопсията.
- Тази дупка може да е от всичко.
Искаш ли близко разстояние? Готово.
Убиецът на Джесъп запалва пиратка, притиска я в гърдите на човека.
Бам! Имаме труп и търсим жител на Джесъп с три пръста.
Може би работи на бензиностанция. Изключваме учителите по пиано.
Така че проверете и ми докладвайте.
Този човек е по-досаден и от сина си.
Докладът изглежда много подробен, д-ре, благодаря.
Явно ще работим заедно по случая.
Искам това мъртво нещо да изчезне. Щом го погледна, ми напомня,
че ако куршумът ме беше уличил малко по-надолу...
Защо крещите като майка ми?
Не беше писък, а кихане.
Имам много тънък ларинкс.
- Ето ви графика.
Освен това Джерард Хундемер иска домашно посещение,
за да му занесете болкоуспокояващи.
- Той умира. Не искам да ходя.
Това е депресиращо. Отказвам.
- Шегувате се, нали?
Разбира се. Презапишете му час за преглед след смъртта му.
Освен това трябва да подпишете тук, за да освободите трупа.
Ще се радвам, когато тази вбесяваща купчина кожа се махне.
Ще го изпратят в Ню Йорк този следобед.
- Говорех за теб.
По-добре не оставяйте храна в хладилника.
Не ми пипай киселото мляко!
Здрасти!
Наздраве!
- Какво правиш тук?
Това не е домът ти.
- Бях в кухнята,
но киселите млека там не ми харесаха.
Те са си мои!
Аста да е тук някъде? Не съм я чувала.
Забравих, че Аста е приятелка с Пипи Дългото чорапче.
Ще вземе да й напомни, че е убийца.
Аста си взе почивен ден. Ако я видиш, не й споменавай за...
..."инцидента".
- Какъв инцидент?
Не знам за какво говориш.
За убийството.
- Знам за какво говориш!
Каза, че не знаеш за какво говоря.
- Защото не искам да говоря за него.
И аз не искам да говоря за това. Дори не ми пука.
Вече отричаш.
- Не е вярно.
Значи отричаш, че отричаш?
Да!
Не.
Отричам да го отричам.
Аха. Просто...
Защо някой ще иска да те убие, Хари Вандершпигел?
Каза, че е, защото си разбрал кой е убил Сам Ходжис.
Сигурен ли си, че е заради това?
Дъхът ти мирише на царевица и керосин.
Бих направила всичко за Аста.
Ако си я въвлякъл в нещо, което ще й навреди,
може да се наложи да те убия лично.
Чат ли си?
Помощ!
Помощ!
Помогнете ми! Нещо ме ухапа.
Елън, донеси ми голяма превръзка и онези 3 кисели млека, които открадна.
Нямаш доказателства.
От какво ви е раната?
Звучи налудничаво, но...
Мисля, че беше Чупакабра.
Малко чудовище. Нападна кравите ми.
Изяде ли ги?
- Не.
Издои ги.
12 от горките ми момичета са с наранени вимета.
Какво ще правя? Имам 35 дойни крави с напращели от мляко вимета.
Вкусно.
- Какво?
Какво?
С толкова много бозки за изцеждане, извънземното бебе ще се върне за още.
Ето.
Елън, моля те, превържи млекопроизводителя.
Имам спешен случай.
Здрасти!
- Здравей!
Страхотен купон беше оня ден.
Чакай, ти не беше ли там?
Съжалявам, че ти ги наговорих такива.
- Недей! Беше права.
Това, което направих... беше гадно.
Държах се като кучка.
С Бен имаме проблеми, очевидно,
и, ако той не може да споделя с мен, тогава ще трябва да го отработим.
Просто ми се иска да ми беше казал.
Поне аз трябваше да го направя.
Имаш пълното право да си ядосана.
- Живея тук от много време,
а все още не познавам никого.
Когато започнах да излизам с теб, ми беше хубаво.
Не се чувствах толкова самотна.
Хубаво е да има още някой тук, чиито спортни трофеи събират прах на рафта.
Моите са в кутия, но...
Трябва ли ти фитнес дружка?
- А на теб подигравчийка на пътечката?
Странно, точно това ми трябва.
Обичам крави.
Хората биха могли да живеят като вегани, но са твърде егоистични.
Предпочитат да се хранят с тези прекрасни животни,
вместо да ги оставят да живеят живота си.
Трябва да чакам тук, докато бебето се върне да се нахрани.
В противен случай може да приеме човешка форма
и никога не ще го намеря.
Махай се оттук!
Къш!
Ще те науча аз теб, гадно, малко дяволче!
Остави кравите ми на мира. Чуваш ли ме?
Имам добра новина.
- Дано да е, че спираш да пляскаш
с кокалестите си порцеланови ръце, преди да ми докараш мигрена.
Ръцете ми са съвсем обикновени.
Инвестиционната компания официално е пратила оферта за земята на Грейди.
Страхотна новина за теб и отдела ти.
Повече пари от туризма означава да наемеш повече хора и оборудване.
Защо ли си мисля, че ще добавиш: "Трябва само да..."?
Просто ти съобщавам добрата новина. Трябва само да...
Трябва да вземеш предвид един фактор.
Ако инвеститорите чуят, че в Пейшънс е станало още едно убийство,
може да отидат някъде другаде.
Разбирам.
Може ли да останеш на заден план и да оставиш на Джесъп разследването?
Кога си ме виждал да отстъпвам? Дори не сядам на задната седалка.
Ако извикам такси, сядам до шофьора или шофирам аз.
Виж, просто...
Поне го обмисли, моля те.
Нуждая се от това.
Имам нужда от нещо, за да ми потръгне.
Най-после да си дойдем на думата...
Значи имаш проблеми у дома?
Какво? Не. Всичко е наред.
Аз съм градският шериф. 100% от работата ми е да съм терапевт.
Този процент е доста висок.
Не е. Дори е нисък.
Преживях някои неща преди време, без да ги разреша.
Понякога трябва да погледнеш живота в очите.
Не може да бягаш от проблемите си. Те ще се върнат и ще те изядат жив.
Разбираш ли?
Да.
Знам.
Просто понякога е трудно да се говори с нея.
Ясно.
Като опре до разговор с тях, дръж се с жените като в картел.
Искаш разговор? Заведи ги на обществено място.
Така няма да се притесняваш, че ще те убият.
Значи мислиш, че Кейт иска да ме убие?
- След спора ви на партито,
бих казал, че шансът е... Не знам...
35%.
Висок е.
- Имаш ли застраховка живот?
Защото това ще го увеличи на 60%.
"ОПАСНОСТ Изоставена мина."
"59 загинаха, за да спасят един."
Какво се случва с тялото ми?
Устата ми пресъхна, не мога да дишам.
Имам чувството, че сърцето ми ще експлодира.
Това е страх от смъртта.
Не съм готов да умра.
Ей, вонло, може ли още две?
Побързай с тези бири, мърло!
Боже мой! Бренда е много досадна.
Постоянно върви след мен.
- Не мога да си представя какво е.
Имам чувството, че е обсебена от мен.
Не е като... нас.
О, да!
Разбрахме, Бренда. Играеш билярд.
Боже мой! Къде беше? Цял ден те търся по телефона.
Извинявай! Хари ми даде почивен ден, така че зарязах телефона си
отидох да катеря върхове, а сега идвам да пръскам радост.
Да!
Нещо ново при теб?
- Бях на среща снощи.
Среща? С кого?
С някой секси бейзболист?
- Да, забравано.
Вчера го обсъдихме. Ти стоеше точно тук.
Наистина ли? Добре, съжалявам.
Нещо ми се губи. И как мина?
Може да се окаже готин. Не знам.
Стига бе! Явно е била страхотна среща.
Да, пак бих излязла с него.
- Да! Виждаш ли?
Не бъди така несигурна. Ти си невероятна.
И пак излез с него.
Не знам защо, но чувствам, че ще се получи.
Усмихваш се прекалено широко, направо ме плашиш.
Добре ли си?
Просто Джуди и нейната Джуди играят билярд.
Ами да. Аз...
Не, добре съм.
Мисля, че просто съм уморена от разходката.
Двама туристи наеха лодката преди три дни. Платиха в брой.
Намериха я празна тази сутрин оттатък.
- Имате ли представа откъде бяха?
Не знам. Фалшив акцент, златни ланци. Може би от Ню Йорк.
Манхатън или Лонг Айлънд? Ню Джърси?
Така ли звучаха: "Ей, Джоуи, да съ пуснем надолу с некоя лодка."
Двама странници, дъвчат сандвичи, докато слушат Шефа.
Какво правиш?
- Опитвам се да ги идентифицирам, сър.
Моля те, спри! Чувствам се неудобно.
- Май звучаха като от Ню Джърси.
Ню Джърси.
Има ли причина да не ми се обадиш?
Да не сме вече партньори? Трябва ли да те информирам за всички мои случаи?
Виждате ли онзи микробус там?
Съвпада с описанието на буса, в който е влязла жертвата в нощта на убийството.
Номерът му е от Ню Джърси, партньоре.
Ню Джърси.
Здрасти, Джей! Как си?
Не можа да го направиш, нали?
- Какво?
Не ми беше лесно да те моля да излезем на рождения ми ден...
Рожден ден? За какво говориш?
Боже, реших, че това може да е единственото важно нещо за теб.
Чаках пред закусвалнята два часа да ме вземеш.
Дай по-бавно! Не разбирам. Кога си ме молила да те взема?
На партито на Хари. Бъзикаш ли се с мен в момента?
Не! Джей, почакай!
Джей!
Хари.
Какво направи?
Само залепих киселото мляко на рафта, защото някой все ми го краде.
Изтри паметта ми, нали?
Защо?
- Ти ме помоли.
Джей ме помоли да излезем за рождения й ден.
Мен, Хари! А ти го изтри. Защо го направи?
Направих го за теб.
Беше тъжна. Поиска от мен да го премахна.
Какво стана? Защо бях тъжна?
Ще му пишеш ли?
- Не.
След няколко дни. Да не съм отчаяна?
- Смешна си. Прати му смс.
Господи, какво беше това?
- Стой тук.
Трябваше да останеш в Колорадо и да си вършиш работата.
Ти ме простреля.
- Да.
Ти застреля двама от моите в Ню Йорк.
Не трябваше да те карам да убиваш Сам Ходжис.
Трябваше да го направя лично.
Аз го убих.
Направи го, за да ме спасиш.
Но аз...
...убих...
...човешко същество.
Ето защо изтрих спомените ти.
Пазете досиетата си, сър.
Любителката на престъпления е тук.
Повече бих се тревожил за сандвича ти.
Може да се спусне от висините и да отлети с шунката ти.
Радвам се да видя, че убийството не ви пречи на смеха.
Заместничката ми няма вина. Мисли ме за много забавен.
Всеки път, като отворя уста, се смее.
На път сме да проследим мъжете от микробуса.
Заместник-шерифът набира полицията в Ню Йорк.
Винсент Грило и Джоуи Морети.
И двамата са с присъди и имат връзки с мафията.
Заподозрени за няколко удара. Каквото се сетите, те са го правили.
Как ги идентифицира толкова бързо?
- Засякох шофьора на запис от камера,
свалих частичен отпечатък от таблото, и задействах връзки
на старата ми работа в Ню Йорк.
Била си ченге в Ню Йорк. Не си го споменавала.
Аз самият бях 11 год. във Вашингтон.
- Я виж ти!
Двама полицаи от големия град се забавляват в провинцията.
Опа! По-добре да държа под око сандвича си.
Чудя се дали познаваш едно ченге от Ню Йорк, израснах с него.
Луис Валес?
- Не съм чувала това име отдавна.
Луис беше мой треньор в академията.
- Я стига!
Чу ли това, зам-к? Тя познава Луис.
- Извинете!
Само проверявам дали шунката ми е тук.
Виж, шерифе...
Знам, че не си щастлив от факта, че делим този случай,
но заедно можем да го разрешим.
- Вярвам, че е така.
Ще внесем гледната точка на големия град в тези провинциални щуротии.
Съжалявам, просто ми се стори, че видях някаква птица тук.
Върнах ти спомените. Защо си ми ядосана?
Убийството на този човек беше добро дело.
Сега и двамата сме еднакви.
И двамата сме убийци. Трябва да си създадем клуб.
Не може просто да обикаляш и да изтриваш спомените на хората.
Но го искаше, когато шерифът и заместникът разбраха какъв съм.
Съдбата на света зависеше от това, така че тогава беше важно.
Мисля, че изтриването на спомена ти беше важно.
Не ми харесва, когато си разстроена.
Ставаш шумна и хленчеща.
Да, бях разстроена, но аз трябваше да се справя с мъката си, а не ти.
В мига, в който те отървах от нея, ти беше щастлива.
Усмихна се, видях зъбите ти. Дори не знаех, че имаш зъби.
Чуй ме! Животът не е само усмивки и щастие.
Той включва и болка, вина и страх.
Наричат се "чувства" с основание, трябва да ги изживееш.
Това са лоши чувства. Когато изпитвам лоши чувства,
си мисля за пети сезон на "Закон и ред".
Сега съм щастлив. В момента си мисля за сериала.
Щастлив съм.
- Нима?
Изобщо ли не си изплашен, че едва не умря тогава?
Аз не бях... почти умрял.
Отивам да си пусна DVD-то.
- Не! Спомням си.
Видях очите ти. В момента го отричаш.
Можеше да умреш. Беше уплашен.
В сезон пет на "Закон и ред" представят помощник-окръжния прокурор Джак Маккой.
Харесвам Джак Маккой. Нека го гледаме заедно.
Това, което правиш, се нарича "погребване на чувствата".
Всички хора го правят.
Може да не искаш да се бориш с чувствата си, но аз искам.
Така че, моля те...
Моля те, стой далеч от главата ми.
Ще гледам пети сезон сам.
Боби?
Боби, ти ли си?
Бабо, той изчезна преди 80 години.
Познавам собствения си брат.
Това е извънземното бебе.
Е, това ли беше?
Сега ще ми кажеш, че си сериен убиец, нали?
По-скоро си падам по овесените ядки.
Схвана ли? Вървят със сериалите...
- Да, чатнах, сериен...
Да, просто съм изненадана, че го каза.
Когато разшириха строителната площадка, откриха артефакти.
Моята агенция беше наета да пази и каталогизира находките.
А онзи багер за какво е?
- Това ли...
Предприемачът ни разиграва, защото е ядосан, че сме тук.
Паркира го там, за да не разширяваме разкопките.
Страхотно! Значи е задник.
Виж това... Счупена керамика.
Обикновено е добър знак, че сме в или близо до село.
Намерих огнище и парчета от каменни инструменти.
Почти на 100% съм сигурен,
че ще намерим основи на сгради под багера.
Наистина ли се забърка във всичко това заради "Индиана Джоунс"?
Беше по-скоро каламбур.
Не съм възпитан по традиционния начин.
Много от старите методи на моето племе
умряха с поколението на баба ми в интернатите.
Съжалявам.
Има нещо особено в това да си там долу, в пръстта.
Да държиш артефактите, да се допираш до тях.
Чувствам, сякаш се свързвам нещо, което смятах, че е изчезнало завинаги.
Мисля, че е невероятно,
че правиш нещо важно с живота си.
Аз обикновено само наливам алкохол и разорявам хората.
Това съм аз.
Можеш да правиш всичко.
- Да.
Преди мислех така, но след инцидента - вече не.
Ние сме такива, каквито сме, заради нашето минало, а не въпреки него.
Това не значи, че си права. Нито че сме заседнали в това положение.
Къде отиваш?
- Да те извадя от това положение.
Сигурна ли си, че идеята е добра?
Това беше много секси.
Какво да ти кажа...
Трябваше ти побутване, а аз съм жена, която умее да кара багер.
Мисля, че мога да го приема.
Искам да говоря с теб за нещо.
Да... Просто...
Съжалявам, трудно ми е.
Страхуваш се да ми кажеш нещо?
Е, мисля, че съм...
Мисля, че може би ме е страх да ти споделя каквото и да било.
Еха.
Това е ужасно.
Разбираш ли как се чувствам сега?
Чакай... Затова ли искаше да дойдеш тук?
За да имаш обществена защита?
- Не.
Да...
Това е страхотно.
Виж, не е само заради теб. Познаваш ме.
Страхувам се от всичко, а ти, технически, си нещо,
което много обичам.
Просто не мога да повярвам, че ти... Какво?
Страхуваш се от мен?
- О, не, съжалявам.
Нямах предвид това.
- Напротив.
Не си бил толкова честен с мен от много време насам.
Знаеш ли какво? Вече не съм гладна...
Ще се видим вкъщи.
Поне нямаше кой да ни види тук.
Аз ви видях.
Разпознавате ли някой от тези мъже?
- Да, и двамата.
Човекът с голямата глава и човекът... с главата.
Те ли бяха в буса?
- Бихте ли замълчали...
Говоря с Майк.
Има ли още нещо, което те интересува, Майки?
Това ли са мъжете, които видя в буса?
- Да, те са.
Да, потвърждавам тази информация.
Китайска храна! Тъкмо навреме.
Тъкмо щях да видя дали има сирене в хладилника.
Да, Лена я донесе от Джесъп. Страхотна е.
Колко мило!
- Най-добрата китайска храна
на запад от Ню Йорк.
- Чакай малко!
Вашингтон е западно от Ню Йорк.
- О, не! Не може да се сравни
с вашингтонската китайска храна.
Има ли шанс да разрежа това на две с нож?
Май има следи от зъби...
- Тя току-що разпозна двамата от буса.
Ще отида да се обадя на моя екип да ги уведомя. Благодаря ти!
Явно храната свърши.
Може да вземеш бисквитката ми, Лив. Само да си взема късметчето.
Благодаря.
"Скоро ще срещнеш любимия си."
Боже мой, Майк, виж. Това е като знак...
Изглежда, че ще ходим в Джесъп. Моят екип е открил медицински досиета,
скрити в багажника на колата на жертвата. Принадлежат на Сам Ходжис.
Мисля, че това може да е доказателството, което ни трябва.
Донесох ти салатата от ресторанта.
Скъпа, аз...
Не исках да кажа, че ме е страх от теб.
Моля те, не ми се сърди.
Всъщност не съм сърдита. Не става дума само за теб.
Има неща, които трябваше да ми кажеш...
Но също така знам, че понякога не те улеснявам да ми споделяш.
Никога досега не съм се чувствала така.
Нито пък аз.
Имам предвид...
Помниш ли, когато се запознахме?
Можехме да говорим по телефона с часове за глупости.
Знам.
Но сме заедно от дълго време.
Нещата се променят.
Обичам те и знам, че ти ме обичаш.
Имаме прекрасно дете, добър живот, очакваме и бебе.
Може би в момента сме просто такива.
Благодаря за салатата.
- За нищо.
Ало?
- Здрасти! Какво правиш?
Нищо.
В кухнята съм.
- Супер.
Какво е времето там?
- Какво правиш?
Просто не мога да спра да мисля за теб,
откакто те видях в хола.
Така ли?
- Да.
Чудя се кое харесваш повече: кучета или котки.
Всъщност много харесвам мишки.
- Наистина ли?
Може да опознаеш някого, ако знаеш кой е любимият му член на "Бийтълс".
Добре, да видим. Джон Ленън.
- Очевидно.
Свириш на китара и пушиш много хаш от 60-те.
Какво е "хаш"?
Чел съм, че е смес от косми под мишниците и мъх от дрехи.
Понякога сънувам,
че падам от самолет и, докато падам, си мисля само:
„Няма да получа точки за бонусната им програма".
Знаеш ли, че говорим по телефона от три часа?
Усетих го като пет минути.
Сигурно се влюбвам в теб.
Надявам се, че това...
...няма да те подплаши.
Не, няма.
Колко е часът там, където си?
Къде беше? Търсих те по радиостанцията.
Загубих я.
Виждам я ей там.
- Благодаря, че я намери.
Защо вони на сметище тук?
И има някакви крака там.
Виж! Не исках да ти го показвам, но сега нямам избор.
Преди 80 г. е изчезнало едно момче в Пейшънс.
Аз го открих.
Открила си зомби?
Това е опасно. Те ядат мозъци.
Значи си в безопасност. И не е зомби.
Извънземно!
- Извънземното бебе е открило
останките на Боби Смолууд и е взело ДНК-то му да си направи тяло.
Лошо бебе!
Къде са ти обноските?
Защо не ми каза, че си го открила?
- Защото си марионетка на Хари.
Той не бива да разбира за бебето.
- Хари е моя марионетка.
Нищо няма да му кажа. Не говоря с марионетки.
Хубаво. Хари възпитава тези неща да бъдат зли, но ще осуетя плана му,
като науча това бебе да бъде добро.
Бебо, казах ти да не си ядеш играчките!
Какво си направил? Поръчал си всички твои любими ястия?
Баща ми се бои, че ще ти се пръсне сърцето.
Помолих ги да изпържат пая, но не го направиха!
Знаеш какво правиш в момента, нали?
Беше прострелян. Уплашен си и си объркан. Използваш храната,
за да се почувстваш по-добре.
- Да, така е.
Получава се. Хората трябва да го правят.
И те го правят.
Съжалявам, че ти изтрих спомените и провалих обяда ти с Джей.
Трябваше да те оставя да почувстваш собствената си болка.
Животът е труден...
Затова трябва да се справяме с проблемите.
Като извънземното бебе, което е на свобода. Сега се сетих.
Искам още пържени картофи!
- Не.
Без повече пържени картофи, докато не признаеш, че се страхуваш да умреш.
А ти страхуваш ли се да умреш?
Смъртта е сложна.
Ето защо хората не мислят за това.
Или се хранят заради емоциите си.
Виждаш ли, нормален съм.
Не, всеки ще умре някой ден и това е плашещо.
Знам, че ще умра, но ако прекарвам всеки миг в страх,
няма да мога да живея.
И част от живота е да усещаш всичко. Доброто те издига, а лошото те събаря,
но лошото е необходимо. Нуждаеш се от тези трудни моменти.
Ако мога да преодолея лошите неща...
Пропуснах рождения ден на Джей,
майка ми ме изостави,
човекът, който се опитва да те убие...
Това ще ме направи по-силна.
Всеки има свое отношение към смъртта.
Това е моето.
Ти трябва да изградиш своето.
Всяка сутрин Илейн се събуждаше рано и
ми приготвяше чай, преди да отида на работа.
Радвам се, че я няма.
Тя не би искала да ме вижда...
как страдам.
- Скоро няма да те боли.
Ще си мъртъв.
- Хубаво е, че ще видя жена си отново.
Тя ще те чака ли в Ада?
Не, надявам се да е в Рая.
О, вече разбирам обърканите ти приказки.
Страхувам се от смъртта.
- О, не... Недей!
Как така не те е страх? Скоро ще бъдеш мъртъв.
О, не.
Всичко се оправи, когато разбрах, че умирам.
Напомни ми, че животът не е вечен.
Започнах да ценя всеки момент.
Както когато остане само едно парче пай...
Много по-вкусен е.
Точно това е.
Благодаря ти, че правиш това за мен.
Една приятелка ми каза, че не трябва да бягам от смъртта.
Като те убия,
значи не бягам от нея.
Благодаря ти, Хари.
Сбогом, Джерард.
Какво е усещането?
Кога са минали 18 години, откакто притисках телцето ти в мен?
Толкова съжалявам за начина, по който разбра, че аз съм ти майка,
но също така съм благодарна, че се случи.
Няма значение, че беше трудно, защото сега знаеш.
Понякога най-трудните неща в живота създават светлина и надежда
и ще те приближат с една крачка до щастието.
Честит рожден ден, моя красива Джей.
"Писма за Джей на 1 г. 2 г.... 8 г....18 г."
Обичам те повече от всичко.
От мама.
Превод: gpym4e @2023