Outlander - 07x04 (2023) Свали субтитрите
- Г-жо Макензи,
да Ви представя сина си?
- Уилям Рансъм.
Нотариалният акт на къщата е на твое име, заедно с банковите сметки.
Минах през камъните заради детето си.
- Не вярвам, че това е сбогуване.
Имате ли интерес?
Г-н Корнелиус Харнет?
- Можем ли да Ви се доверим?
До минути ще дойдат войници с надеждата за арести.
Как знаете?
- Кажете на хората да напуснат.
Тази жена бе убита от моята ръка. Живот за живот.
Когато имате нещо, което си струва да Ви отнема, ще се видим пак.
Обещах на сестра си, че ще върна Иън при нея.
Сачмите ще са достатъчни за пътуване до Шотландия.
Лалиброх 1980 г.
Върна се! Как мина?
- Намерих това в Оксфам.
С малко подправки ще стане чудесно.
Малък вкус от дома.
- Прекрасно е.
Мамо!
Манди ме удари с пръчка и не каза, че съжалява.
Извини се, Манди! Напротив.
- Няма!
Извинявай.
Извинете за това.
- Всичко е наред.
И аз имам малки деца. Ако живееха две години в каравана,
щяха да ме подлудят с пакостите си.
- Да, идва малко в повече.
Докъде стигнахме със спалните на горния етаж?
Точно за това исках да поговорим.
Страхотно е, че желаете да запазите фреските в трапезарията,
но наистина ли не искате да оправя онова петно на стената?
Веднага се забелязва на фона на всичко друго ремонтирано.
Стои там от някое време след 1945 г.
Ще я оставим така.
- Казвахте за спалните...
Можем да започнем най-рано другата седмица.
Предният майстор добре е направил покрива, но има още доста работа там.
Затова промених ориентировъчната крайна сума.
Не търсим Бъкингамския дворец, а обикновен втори етаж.
Знам, че е повече от очакваното.
- Няколко пъти отгоре.
Помислете си.
Бри, това е...
- Нямаме толкова, нали?
Похарчихме почти всичко, за да стигнем дотук.
Наполовина сме готови.
Имаме работещи кухня и тоалетни.
Изживяваме мечтата на 20-ти век.
ДРУГОВРЕМЕЦ Сезон 7, епизод 4
Много трудна жена
По книгите на Диана Габалдон
ПРЕВОД И СУБТИТРИ Horatio
Какво търсиш?
Гладен съм. Реших да хапна...
Ябълка.
- Ябълка?
Не искам да хвана скорбут.
- Разбирам.
Заповядай.
И как е?
- Превъзходна.
Добър опит, Джейми Фрейзър, но отдавна научих,
че шотландците имат вродена подозрителност към свежите плодове.
Ето. Но изяж и своята ябълка.
Ще си на кораб идните три месеца. Да.
- Щом казваш, сасенак.
Колко жени на моята възраст, които познаваш, са с всичките си зъби?
Признавам, че си доста запазена за толкова стара вещица.
"Стара вещица".
Кой е там?
Арч Бъг?
Ти ли си?
Покажи се! Не ме е страх от теб!
Знам, че ми обеща нещо и смяташ да изпълниш думата си.
Нека разчистим сметките си сега и тук, човече!
Не ме е страх!
- Успокой се!
Не е той. Всичко е в главата ти.
Това е целта му - да те изяде отвътре.
Няма нищо.
- Не се притеснявам за себе си, чичо.
Но той възнамерява да убие някого, когото обичам,
и е наясно колко обичам вас.
Арч Бъг няма да убива никого.
Тримата сме заедно, ще се уверя в това.
Наглеждай огъня.
Благодаря ти.
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ НА САЩ 4-ТИ ЮЛИ 1776 Г.
Единствената полза от тази декларация. Колко арогантна е само...
Чичо Хал би се гордял с теб.
Защо споменаваш баща ми в такъв момент...
Би се ужасил да ме види в това ми състояние.
Очаква да имам чудесна кариера.
- Не бъди толкова мрачен.
Празнуваме новия ти пост. Аз още чакам заповеди.
Да, но Ню Йорк изглежда доста далеч.
Не напуснахме Англия, за да гнием тук в Северна Каролина.
Тръгнахме насам, за да потушим бунта веднъж и завинаги.
Ще бъде велико.
- Да...
Или кърваво клане.
Надявам се да те назначат заедно с мен, Уил.
Дано стане ясно скоро.
Но днес пием в твоя чест.
Изморен съм, Уилям.
- Нощта е още млада, братовчеде.
Проклета курва! Махни си ръцете от мен!
Кажи й!
- Моля, спрете!
Съжалявам.
Има сифилис!
Моля Ви, не знаех!
- Виж си врата!
Червен е.
Очакваш да повярвам, че не си знаела?
Курва! Опита да ме убиеш!
Заедно с това - да си платя за удоволствието.
Какво ти е сторил?
Огнен кораб! Огнен кораб!
Курва!
Огнен кораб!
Ще я убие.
- Недей!
Възпламени се!
- Господ да ви прокълне!
Оная работа на всички ви да изгние и падне дано!
Прекалено много горещи въглени ли имаш в задника си, лейтенант?
Гнусно копеле!
- Какво е станало тук?
Трябва да тръгваме.
Уилям!
Да си вземем по още едно!
"Баба ти казва, че винаги са плюс-минус 200 години.
Това е вярно в старите приказки, а и от личния ни опит.
Но Гейлий Дънкан отишла по-далеч
заради вярването си, че нуждата от кръвно пожертвование е погрешна."
Тук съм съгласен.
Ще ми отнеме 200 години да напиша всичко това.
Какво, по дяволите? Злато?
Джем, Манди, време е да се приготвяте за училище.
Ставайте и се обличайте!
Джими, защо радиочасовникът ми е на парчета на пода?
Джеремая?
Според Джеми имаме нашествие на феи.
Искаш ли да ни кажеш истината за случилото се?
Феите дойдоха и го счупиха.
- Разбира се.
Без джобни тази седмица. Оправяйте се за училище.
Можеш ли да го сглобиш?
Ако феите не са изгубили някоя част - да.
Чудя се откъде го е прихванало.
Има доста шотландски приказки на света, но за феи...
Малко е лекомислено за нас.
Приемаме по-мрачните прояви на свръхестественото -
водни коне, баншита, сини вещици...
Не е обичайно за Джеми да лъже.
Значи и според теб сме имали свръхестествени посетители?
Казват, че имат афинитет към безценни метали и открих това.
Въртях го между пръстите си и...
Мама и татко сигурно са го добавили като подсказка за якобитското злато.
Дали да говорим с Джеми за него? Да видим какво знае?
Още не.
Радвам се, че някога ще имат книгата ти, за да им помогне да разберат,
но засега искам да са просто...
- Деца.
И аз.
Как върви? Изглеждаш добре зад бюрото.
Мога да си представя татко тук.
Чувстваш ли се като земевладелец така?
- Имам ли такъв вид?
По дяволите, ще закъснея. Тръгвам.
Целувка за късмет?
- Да.
Десен, ляв, десен...
Сър.
- Лейтенант лорд Елсмиър,
научих за случили се позорни събития предишната нощ.
Въпреки това дочух, че един човек се е намесил.
Не успях да го спра, кап. Ричардсън.
- Но сте опитал.
Много малко мъже имат куража да се изправят срещу братята си по оръжие.
Имам предложение за Вас, лейтенант.
- Слушам, сър.
Трябва да събера информация от южните колонии.
Не съм начело на подобни операции, само на малка част от тях.
Оценявам важността на такива дейности, сър.
Но ако може да говоря открито...
- Не се вълнувате от шпиониране, да.
Малко войници имат желание за това.
Обаче не Ви вербувам за шпионин. По-скоро вестоносец за съюзниците ни.
От баща Ви разбрах, че сте пътували навред
в Северна Каролина и Вирджиния, където имате плантация?
Да.
- Знаете ли за Голямото мрачно блато?
Да. Зловонно място.
Бил съм там за ловуване.
Не отваряйте тези писма.
Само за взора на Самюъл Картрайт, Хенри Карвър и Джошуа Харингтън са.
Запомнете имената им, няма да ги получите написани.
Ще ги откриете в Мрачния град.
Кажете, че сте приятел на братовчеда на Картрайт и търсите работа.
Доставете ги изключително дискретно. После тръгнете на север
и се присъединете към силите на ген. Бъргойн в Ню Йорк.
И аз ще бъда там.
- Няма да Ви разочаровам, сър.
Потеглете днес при първа възможност.
И се погрижете да оцелеете, грижете се за себе си.
Дано не възразявате, че ям, госпожице...
Госпожа Макензи.
- А, да.
Всъщност бихте ли ни донесли по чаша чай?
Нека моето е с капка мляко.
И две захарчета, ако обичате.
Ако запомните това, ще се справите тук.
Това са документите ми.
Ще видите, подготвях се за дипломиране като инженер в Масачузетския.
Имам няколко стажа и бях най-добра в курса си, преди да прекъсна за малко
заради семейни проблеми. Заслужила съм съответните квалификации.
Също така...
- Извинете, объркали сте се.
Търсим секретарка.
Възможно е, но кандидатствам за инспектор по съоръженията.
Но... Вие сте жена!
И кой аспект от инспекцията изисква да имам пенис?
Работната среда не е подходяща за жена.
Условията са жестоки.
Ако трябва да бъда откровен - като мъжете, които ще срещнете.
Значи наемате мъже, които биха нападнали жена?
Разбира се, че не!
- Съоръженията ви опасни ли са?
В такъв случай ще ви трябва инспектор.
- По-скоро...
На влизане забелязах, че рибните ви прагове не работят.
Така че ако не желаете глоба от регулаторния борд,
проблемът трябва да изчезне. Още по-важно е,
че изпускате вода чрез преливника, вместо от язовира.
Според мен една от турбините ви е неактивна.
Отделяйте излишната вода чрез разпръскващото язовирно звено.
Дали заради износване или бурите от миналата седмица,
наносът е бил придърпван в турбината. Не мога да кажа, без да видя.
Но Ви обещавам, че щом разбера,
ще разкрия загадката и ще Ви кажа решението й - бързо и икономично.
Самюъл Картрайт, Хенри Карвър, Джошуа Харингтън.
Юпитер!
Юпитер!
Юпитер!
Г-н Фрейзър!
Г-н Харнет!
- Колко приятно да Ви видя отново!
Имате ли минутка?
Отивате на север за каузата? Под чие командване ще служите?
Опасявам се, че със съпругата ми имаме лични дела в Шотландия.
Тогава какъв късмет да Ви срещна днес!
Ген. Скайлър се нуждае от войници
във форт Тикондерога, за да забави британското настъпление.
Вашингтон няма излишни хора.
А Синовете на свободата най-добре биха убедили мъже да допълнят редиците.
Ако се разпишете тук, г-н Фрейзър, следващият кораб тръгва сутринта.
Ще се включа в битката, г-н Харнет, но по-натам.
Вероятно задачите Ви могат да почакат.
Роуън Каунти още не е покрило бройката си мъже,
тоест имаме пълномощията да заставим гражданите му да дойдат при нас.
Континенталният Конгрес се е изказал по въпроса.
Викате ме на задължителна служба?
- Ако не, бих бил глупак.
Вие сте роден водач.
Разбира се, законът позволява да изпратите някого на свое място.
Кого да запиша вместо Вас?
Спасих живота Ви! Това ли е изборът, който ми давате?
Сторихте го, за да се бия още един ден.
Той настъпи.
Както и за Вас.
Искаш да се биеш?
Да, но не за идеала за свобода или независимост.
Не и колкото да съм от страната на победителя.
А за вас.
За Бри, Джеми и Манди.
За нашето семейство.
Понеже не мога да искам от никого да ме замести.
Ако това не е идеал, не знам кое е.
Изгубих толкова много! Нищо не е сигурно.
Нито домът, нито семейството,
камо ли законът или самият живот.
Но знам, че няма да загубим тази война.
Най-малкото мога да обещая победа.
Корабът за Ню Хейвън отпътува на разсъмване.
Оттам съм пеша до форт Тикондерога като полковник на милиция.
Не бях подготвена довечера да влизам във война.
Нито ти. И няма да те пусна без мен.
Ще им трябват лекари.
- И аз идвам с теб, чичо.
Не, младежо. Прибери се в Шотландия.
Обещах на майка ти.
Каза й, че ще се върнем някога. Така и ще стане.
Обичам тази земя. Искам да се бия за нея.
Знаеш, че нямам представа дали е разумно.
Индианците.
Много вече ще са се съюзили с британската армия,
но чух, че шоунитата спорят към кого да се включат в конфликта.
Мога да предложа услугите си.
Говори с г-н Харнет.
Смяташ да яздиш чак до Вирджиния?
Ако ще помогне и г-н Харнет е съгласен - да.
Но трябва да си тиха.
Джеми!
- Помниш ли как се брои до сто?
Спри!
- Досадна си!
Прекалено е тихо. Къде е сестра ти?
Направи го пак!
- Ела при мен.
Какво казах за вкарването на сестра ти в католическото скривалище?
Съжалявам.
- Трябва да поработя над наказанията.
Получих работата!
- Чудесно!
Браво на теб!
"Браво на теб!"? Това ли е всичко?
Деца, отидете да си играете в дневната за малко.
Не смяташе, че ще успея, нали?
Заради тях, не теб.
Признавам, не очаквах да дадат позицията на жена.
Е, направиха го. И въпреки това не си развълнуван.
Просто...
Искаш само ти да изхранваш семейството.
Наречи ме старомоден, но да.
Най-много желая да издържам жена си и децата си, но не е така.
Стига, едно време беше твърдо решен да ставаш проповедник.
Вярно е, но тогава вярвах, че Бог управлява нещата
и всичко е част от установения Му план.
После се върнахме и спасихме живота на родителите ти, променяйки историята
и плана Му.
Няма да казвам колко съм щастлив, че Джейми и Клеър оцеляха.
Но...
Вероятно бе утеха да си мисля, че нещата стоят по един и същи начин,
че са предначертани,
а Той е в небето Си и всичко е наред със света.
Кой може да спомене, че случилото се не е било част от плана Му?
Само ми се искаше да знам какъв е бил той.
Последното, което баща ти ми каза, е, че никому другиго не би те поверил.
Майка ти ми заръча да се грижа за теб.
Обещах и на двамата, а чувствам, че се провалям.
Нищо подобно!
Трябваше да го кажа по-скоро, съжалявам.
Гордея се с теб.
Новите ти колеги трябва да се притесняват, не ти.
Не знаят какво ги очаква.
Самюъл Картрайт.
Джошуа Харингтън.
Проклето блато!
Не Ви желая злото, сър.
Говорите ли английски?
- Някои англичани биха отрекли.
Но мисля, че ще ме разберете.
- Шотландец сте.
Реших...
- Живял съм с мохауките.
Мога да Ви платя доволно, ако бихте ми дали малко храна или вода.
Колко щедро, след като не изглежда да имате много!
За момента сте прав.
Но ако ми помогнете...
Трябва да се погрижим за раната Ви. Как се казвате?
Уилям Рансъм.
Познавате ли баща ми?
Приятел е на чичо ми - Джеймс Фрейзър.
Вярвам, срещали сте се.
- Да, татко много го уважава.
Той него - също. И с Вас сме се виждали, за кратко.
Когато посетихте Хребета на Фрейзър.
- Съжалявам, не си спомням.
Късметлия сте, че Ви открих навреме.
Трябва да извадим тези трески.
Сложете главата си между коленете, ако ви се вие свят.
Добре съм, уверявам Ви.
Сега нека се подсуши.
Доста път има до Мрачния град, ако трябва да Ви търсим лекар.
Не ми е нужен, благодаря.
- Ще видим.
Как сте се озовали сред мохауките?
Осиновили са ме.
Бях сключил брак с жена от Вълчия клан.
Благодаря.
Разбирам, че мохауките смятат за непочтена демонстрацията на страх.
Че ако бъдат заловени или измъчвани, няма да покажат, че страдат.
Вярно ли е?
Обикновено се стараеш да не попадаш в такава ситуация.
Но ако това се случи, пееш песента за смъртта и се надяваш да умреш добре.
Каква би била тази песен?
Слушал съм само една.
Разказва се много за миналото на умиращия.
Малко за победите му, кого е убил...
Човек предварително ли я пише или чака музата да го посети?
Не умирате.
- Така е.
Просто съм любопитен.
Ясно. По малко и от двете е.
Аз съм Уилям Кларънс Хенри Джордж Рансъм.
Ърл на...
Не, прекалено дълго е.
Аз съм Уилям Джеймс.
Уилям.
- Името не е всичко.
А ако нямам дела, достойни за песен?
Тогава по-добре не умирайте.
Харесва Ви.
Вече Ви смята за семейство.
Иисусе!
Том?
Извинете ме.
Би трябвало да сте мъртва.
Вие - също.
Пожарът в Хребета... Съпругът Ви също е жив?
Да.
Радвам се да го чуя.
В града ли сте отседнали?
Настанили сме се в странноприемницата "Червеният фалкон".
Позволете да Ви придружа.
Заповядайте.
- Благодаря.
Г-н Фрейзър...
Г-н Фрейзър знае ли?
Не му казах причината за самопризнанието си.
Питате дали е наясно
с огромните Ви чувства към мен?
Да, има представа за тях.
Симпатичен сте му,
предвид, че той има опита
да ме обича.
Както и да е, разкажете ми как избягахте.
След като разбра, че съм грамотен и мога да пиша добре,
губерн-р Мартин ме освободи от ареста и назначи за свой секретар.
Ако не бях излекувала ръката Ви...
Изглежда с Вас се редуваме да спасяваме живота на другия.
След няколко месеца пристигна официален секретар.
В онзи момент, с изчезналото влияние на губернатора,
нямаше на кого да ме предадат.
Защо не се върнахте в Хребета?
Разпитах и научих, че синът ми си е тръгнал и никога няма да се върне.
След всичко случило се сметнах за по-добре да остана тук.
Наистина ли къщата ви е изгоряла?
- Да.
Нищо не ни остана.
Мъж на име МакКрийри от Уилямс Крийк
ме извести за инцидента, затова публикувах некролог.
Така ли?
Не можех да приема мисълта, че ще изчезнете от лицето на Земята
без да бъдете уважени.
Реших, че е разумно поне да запиша в историята.
Понеже нямаше как да положа цветя на гробовете ви.
Нали знаете, че Бог отговаря на молитвите?
За какво се молехте?
Вие сте много трудна жена.
Не бихте били първият, който ми го казва.
Просто съм любопитна, Том.
Единствено попитах защо.
А сега седите пред мен, затова ще го кажа.
Обичал съм две жени.
Едната бе вещица и курва.
Някои смятат и Вас за вещица.
Няма значение.
Любовта ми към Вас ме доведе до избавлението
и това, което мислех за свой мир, щом узнах, че сте мъртва.
И все пак, ето Ви пред мен.
Не ще имам мир, докато сте жива, жено.
Какво нещо е умът...
Не съжалявам за казаното.
Целуна ме.
Хареса ти, нали?
- Не е забавно.
Хареса ли ти?
Да отида ли да го убия?
- Не ставай смешен.
Беше прям въпрос, сасенак. Не сериозен.
Докоснал те е против волята ти.
- Да. И не, не ми хареса.
Едва ли Том е на същото мнение.
Горкият човек.
Не би търсил съчувствието ти.
- Знам.
Но го има.
Въпреки това се радвам.
- За кое?
Че е още жив? Или че се смята за влюбен в мен?
Не подценявай чувствата му, сасенак.
Веднъж вече даде живота си за теб.
Не бих се учудил, ако го направи пак.
- Не исках и първия път да се намесва.
Проблемът при Том е, че...
Отчаяно те желае.
Но не знае нищо за теб.
- А ти - да?
Имам доста желания и нужди, но никога не съм те целувал,
без да ме е грижа коя си ти. Том никога няма да узнае това.
Ти нямаше представа за мен, когато се венчахме.
Бях наясно с някои неща.
Освен това.
Не може да ревнуваш.
- Мога.
Но едва ли мислиш... В такъв случай...
- Не.
Няма да кажа, че харесвам Том Кристи,
но се радвам, че е жив.
Не си сторила нищо лошо, тъгувайки за него, сасенак.
Нито аз.
Още не е побеляла.
Адауехи каза, че няма да си в пълната си мощ, докато косата ти не побелее.
Не съм разсъждавала върху темата от години.
Какво те подсети?
Мислех си, че имам още малко време,
преди да станеш прекалено опасна, за да те обладавам.
И според теб какво бих ти причинила в леглото?
Да видим... Досега си ме драскала,
хапала...
Намушквала си ме повече от веднъж.
Не е вярно!
- Напротив.
Набоде ме в гърба с неприятните си игли
и още дузина пъти със змийски зъб.
Спасявах живота ти.
Не мога да кажа обратното.
Няма да признаеш, че се наслаждаваше, нали?
Със змийския зъб? Не.
Що се отнася до подкожната инжекция, заслужи си я.
"Не наранявай никого". Така ли беше?
Ако броиш какво съм ти правила в леглото, нямаш право.
Бях в леглото.
- Аз - не.
Да.
Нечестно взе предимство.
- Тъй ли?
Как би реагирал, ако бях ревнива?
- Беше си.
От Лери.
И ми хареса.
Може би още си ревнива?
Така си и помислих.
Дръж се още малко.
Има ли някого вкъщи? Трябва ни помощ!
Вие ли сте Дензъл Хънтър? Съседът Ви каза, че сте бил лекар?
Да.
- Казвам се Иън Мъри.
Това е Уилям Рансъм, бил е ранен.
Рейчъл!
- Какво има?
Тези мъже спешно се нуждаят от помощта ни.
Рейчъл, донеси триона.
- Чакайте!
Едва ли възнамерявате да...
- Отровна течност вирее в тялото му.
Трябва да отрежа ръката.
- Не!
Няма да се съглася.
- Тогава, моля, станете от масата ни.
По-скоро бих умрял, отколкото да ми ампутирате ръката.
Не можеш. Все още ти трябва подходяща песен.
Хвани това.
Чичо Джейми ми го даде, когато наистина ми трябваше сила.
Сложете между зъбите си.
Придържайте го.
Пригответе се.
Да Му благодарим!
Това добре ли е?
Изглежда течността се е събрала в абсцес.
Ако я изпуснем, би трябвало отровата да излезе от тялото.
И няма да се наложи да ампутирате?
- Не и днес.
Реших, че бихте искали да се освежите. Цяла нощ стояхте до Уилям.
Много мило от Ваша страна.
- Мисля, че най-лошото вече премина.
Чудесно.
В такъв случай, ще Ви оставям.
Реших, че ще останете, докато Уилям е достатъчно здрав за пътуване.
Трябва да бъда другаде. Не мога да загубя още ден езда.
Благодаря, че помогнахте на приятеля ми да намери причина да живее.
Казвали са ми, че съм прекалено пряма.
Може би съм свикнал. Леля ми е доктор.
Наистина?
- Да.
Наблюдавал съм я как лекува доста непреклонни мъже.
Понякога "прекалено пряма" е именно това, от което имат нужда.
Благодаря Ви за чая.
Но ще тръгвам.
- И няма да се сбогувате с Уилям?
Вероятно скоро ще се събуди.
Сторете го вместо мен.
- Добре.
Искаше да Ви върне нещо.
Бих желал да го задържи.
Дайте му и това, щом е готов за пътуване.
Предполагам, ще е нужно да си купи кон.
Много сте щедър. Ще се погрижа да ги получи.
Бе удоволствие да се запознаем, г-це Хънтър.
Също и с брат Ви.
Чувството е взаимно.
Довиждане, тогава.
- Довиждане.
До скоро, Роло!
Роджър, къде са корнфлейксът и бисквитите?
И лимонадата. Едва вчера пазарувах!
Може би пак са били феите.
Джем, знаеш ли какво се е случило с бисквитите и корнфлейкса?
Не.
- Кажи ми истината!
Беше нъкелави.
Нъкелави?
Това е народна приказка от северните острови.
Демон, приличащ на кон.
Кой ти спомена за него, Джем? Не дядо, нали?
Срещнах един, когато бяхме навън по-рано.
Ако не му занесях храна, отвличаше Манди.
Джеми...
- Вярно е!
Съжалявам, че преди излъгах за феите, мамо.
Аз счупих часовника. Само исках да видя как работи.
Но съм убеден - нъкелавито съществува.
Трябва ми друг цвят.
Имам един.
Първо феи, а сега и нъкелавита.
Сериозно ли смята, че бихме му повярвали?
Мисля, че той го вярва.
Можеш ли да го виниш, Бри?
Пътувал е през времето.
Каза ни, че и Манди може, и то дори преди тя да проговори.
Знае, че има магия на света.
Това е вярно и наистина оценяваме, че не разгласява способностите си, но...
Бисквитите не са се изяли сами.
Така че освен ако според теб нъкелавито е истинско...
Ще говоря с него.
Просто се притеснявам, че ако потиснем въображението му,
ще забрави откъде и от кого идва.
Ще спре да вярва на себе си.
- Добре.
Но ако се окаже с въображаеми дупки по тялото, ти ще се оправяш с него.
Съгласен.
Жалко, че не може да запазите брадата си, Уилям.
Цветът й е поразителен.
Да приемам, че смятате за неприлично да я имам?
Не само защото съм джентълмен, но и понеже разбирам,
че квакерите смятат ярките цветове за твърде светски.
Подобно украшение едва ли е същото като приемане на Божиите дарове.
Розите отхвърлят ли листенцата си?
- Съмнявам се, че за тях те са важни
те са като брадата за мъжете. А и тя ни сърби в даден момент.
Изказванията Ви са доста по-изтънчени от дрехите.
Все още не сте споделил какво Ви е довело тук.
Рядко виждаме джентълмен от ранга Ви в нашата част на света.
Уведомиха ме,
че ловуването в района е уникално.
Често ли ходите на лов невъоръжен?
- Както знаете, конят ми изчезна.
Избяга заедно с пушката ми. Внимавайте, г-це Хънтър.
Или ще реша, че ме смятате за лъжец.
Но е така. Най-малкото не мисля, че ми казвате всичко.
Мога ли да видя раната Ви?
Получил се е приличен белег, изглежда като пътеводната звезда на Мъдреците.
Значи не съм много словоохотлив.
- Подхожда на характера Ви.
Добре е, че се възстановихте толкова бързо.
С брат ми си тръгваме оттук до дни.
- Защо?
На предната годишна среща на квакерите
всички се молехме по темата за политика.
Посъветваха ни, че мир ще има след стопляне отношенията ни с Англия.
Но Духът накара брат ми да подкрепи независимостта ни.
Визирате бунт.
- Не.
Свободата е дар от Бога. Според Дени трябва да се борим за нея.
Някои видяха това като насърчаване на насилието и го изгониха от събранието.
Мисля, че не можете да разберете значението.
Разбирам, че положението е сериозно.
Подобно е усещането да те изключат от нечий полк.
По-скоро да те прокудят от семейството.
Но брат ми реши - ще се присъедини към Континенталната армия като хирург.
Един от войниците - Самюъл Картрайт - каза, че търсели мъже в Тикондерога.
Щом потеглим, отиваме натам.
Самюъл Картрайт наоколо ли живее?
- Да, съсед ни е.
Познавате ли се?
- Мой приятел е близък с него.
И моята посока е на север.
Пътят е опасен.
Вероятно бих могъл да придружа двама ви.
Бих се радвал на компания.
Благодаря, Уилям. Ще уведомя брат ми.
Хора, които не вярват в телепатията, никога не са стъпвали на бойно поле
или служили в армия.
Нещо се промъква незабелязано от мъж на мъж, когато армията напредва.
Въздухът се изпълва с нетърпение и страх.
Танцува върху кожата човешка,
бидейки наясно, че смъртта върви до тях с всяка следваща стъпка.
Служещите се надяват да оцелеят или загинат почтено.
Ето го.
Тикондерога.
ПРЕВОД И СУБТИТРИ Horatio
/ © Translator's Heaven 2023