Outlander - 07x03 (2023) Свали субтитрите
- Сърцето й.
Има ли как да го оправиш?
- Не, но знам кой би могъл.
Веднъж минах през камъните за детето си.
Веднага се харесахме, нали, Адсо?
- Здравей, котенце.
Хектор е откраднал злато.
- Има знака на френския крал.
Трябва да е за Чарлс Стюарт.
- Хектор...
Вести за смъртта ни.
- Умираме в пожар.
Претърсете къщата. Открихте ли нещо?
- Върнете златото!
Търся камъни, може би ги е скрила там.
Каква е тази миризма?
- Не вдишвайте изпаренията!
Прекалено тъмно е!
- Не правете това!
Джеремая Алекзандър Иън Фрейзър Макензи
ДРУГОВРЕМЕЦ Сезон 7, епизод 3
"Смърт, не се възгордявай"
По книгите на Диана Габалдон
Пазехме го, но бях любопитна да разбера какво се крие вътре.
Банката каза, че е било в трезора им в продължение на 200 години.
Може би трябва да проверя децата.
Отвън в градината са с Ърни и момичетата.
Нека аз ги видя.
- Благодаря.
Радвам се, че Манди се справя толкова добре, а и че ти се завърна.
Сачма?
"Скъпа дъще, както ще разбереш, ако някога получиш това, живи сме."
Не етера! Уендиго, издухай пламъка!
Мурдина, излизай навън! Клеър!
"С майка ти сме добре и ще имаме дом винаги, докато сме един с друг."
Чичо! Какво стана?
- Госпожо!
Тичайте за помощ! Трябва ни вода!
Хайде, хора!
Дай на мен.
Ето.
- Отдръпнете се!
Достатъчно.
Достатъчно!
Не може да бъде спасена.
Благодарим на всички ви, но няма какво друго да сторим.
Не сме януари.
- Да.
И сме още живи. Дотук с некролога ни.
Проклети вестници.
Никога не познават.
Ти и кибритените ти клечки.
Изгорила си къщата!
- Какво?
Не, бил е етерът на мама.
Всяка искра може да предизвика експлозия.
Но не е била искра. Уендиго е запалил една от клечките ти.
18-ти век е късметлия, че е оцелял след теб и майка ти.
Мен? Защо казваш това?
Защото вината е твоя, Бриана.
Ти си причинила пожар, от който не са пострадали.
Различен пожар. Погледни датата.
Огънят от некролога не се е случил. Няма как.
Не е имало нищо друго, което да гори.
Значи сме го постигнали. Спасили сме ги.
Променили сме историята.
Косата ти мирише на пушек, сасенак.
Не само тя, а всичко.
Когато те повикат на помощ на умиращ човек...
Защо никога не отказваш?
Въпреки че си наясно с безнадеждността на случая?
Тъй като не мога...
Понеже...
Не мога да призная, че остава друго, освен просто да продължим.
И аз няма да го сторя.
Ще отида да измия саждите от дрехите.
Намерих това.
Реших, че ще си го искаш обратно.
Това е Уили, синът на лорд Джон, нали?
Да.
Познавам лицето му от времето, когато беше тук в Хребета.
Радвам се, че пак я имам. Благодаря ти.
Срамота е, че никога не се завърнаха.
Да.
Но го видях отново.
В Уилмингтън, точно преди да изпратим братовчедите ти.
Пораснал е, сега е войник.
Викат му Уилям.
Сигурно се гордееш с него.
Как разбра?
Когато бе тук, забелязах, че го гледаш както тази снимка.
Освен това помня, че бе упорит младеж,
който не се страхуваше да казва каквото мисли.
Подсеща ме за майка ми.
И теб.
Той несъмнено е Фрейзър.
Знае ли?
- Никога не трябва да разбира.
Не се притеснявай, чичо.
Трябва да имаш фрейзърска кръв, за да я усетиш у него.
Никога няма да спомена, комуто и да било.
Донесохме ви малко супа от пащърнак, г-жо.
Рибарите ви изпратиха одеяла.
И реших, че ще имате нужда от допълнителна блуза и шал.
Лизи...
Моля Ви, това е най-малкото, което можем да сторим.
И ако желаете да се преоблечете сега,
ще съдействам да измиете саждите от дрехите на себе си.
Благодаря ти.
Нещо друго, г-жо?
С Кези бихме пренесли каквото сте спасили
до старата хижа на Роджър и Бриана.
Ако е удобно.
Това ли е всичко?
Адсо.
- Търсихме навсякъде малкия котарак.
В гората и до реката, но не го открихме.
Сигурна съм, че ще се появи.
Разбира се.
Предполагам, че искате да ми дадете едно обяснение, г-н Бъг?
Никакво тълкуване не Ви дължа.
Носи знака френските крале - хералдическа лилия.
Било е предназначено за Чарлс Стюарт, нали?
Така е.
И имате ли представа как се е озовало в притежание на жена Ви?
Крадци изгориха къщата ми, не ще търпя още такива в Хребета.
Не съм крадец. Съпругата ми - още по-малко.
Вашата плът и кръв е отговорна за кражбата.
Джокаста Камерън и онова копеле - мъжът й Хектор -
са виновниците, за които говорите.
- Как тъй?
Бяхме трима, когато златото акостира на брега от Франция.
Дугъл Макензи и Хектор Камерън взеха по една трета.
Аз бях другият - земевладелец, упълномощен и пратен от Малкълм Грант.
Френското злато... Изгубеното якобитско злато...
Намира се в Америка?
Точно така.
Но пристигна прекалено късно, за да повлияе на каузата ни.
Ето защо Грант го използва за доброто на клана.
Не знам какво е сторил Дугъл със своя дял, но Хектор избяга, бе предател.
Жена му също тръгна с него. Трябваше само да погледна Ривър Рън,
за да видя къде е похарчено златото. Но не цялото.
Чудя се... Как сте намерили останалото и сте го отмъкнали успешно?
При своите посещения там претърсвах всеки шкаф, килер...
После ме осени следното...
Хектор Камерън не бе човек, който се разделя с нищо
само защото е мъртъв.
То беше с него в криптата му.
И когато отидех в Ривър Рън, парче по парче възстановявах
онова, що страхливецът открадна от Шотландия.
Човек, който ограбва крадец, сам става такъв.
Желаех единствено да го иззема от Камерън.
Аз държа на обещанията си, Джеймс, син на Брайън.
Положих клетва в името на ръководителя си
и я изпълнявах до смъртта му.
Заклех се на краля отвъд океана, думата ми на две също не стана.
Заявих лоялност на Джордж от Англия, щом пристигнах на този бряг.
Кажете ми сега... Къде е дългът ми?
Не на последно място - и към мен.
Като се замисля, най-важната ми клетва е тази, която съм изрекъл на жена ми.
Къде е останалото злато?
- Където никога няма да го откриете.
Освобождавам Ви от задълженията към мен.
Вземете живота си от ръката ми, грабвайте жена си и не се връщайте.
Всичко е било напразно, отпращат ни.
- Какво?
Едно време бях човек с положение.
В моите очи винаги ще бъдеш такъв.
Няма срам в това, което сме правили.
Не ще го моля да ни разреши да останем тук.
И не трябва.
При тях прекарахме дълги години,
през които чистехме пода им, перяхме дрехите им...
Даже колихме прасетата им, сервирахме им вечерите...
Виждали сме какво ли не и въпреки това поглеждахме в другата посока.
Заслужили сме си го, Арчи.
Сега е нашето време.
Да, той е.
- Мислиш, че е скрил златото там?
Прибрал го е, където никога не бихме го намерили - точно под носа ни.
Да го оставим първо да открие това, което търси.
Отиди зад него. Ако побегне, спри го.
Г-н Бъг? Арч Бъг, излезте оттам!
Искам да поговорим.
Г-жо Бъг?
Имам нужда от Арч. Арчи.
Не... Мислех, че беше...
Палтото... Шапката...
Не знаех!
Не знаех, че сте Вие!
Винаги бе мила с мен.
Грижеше се за мен.
За всички ни.
А аз...
- Ти предпазваше Джейми.
Да.
Но тя пазеше мен.
Пазеше тайната ни, лельо.
Защо го сторих?
Изстрелът само одраска чичо Джейми.
А сега тя лежи там.
И няма как да поправя грешката си.
Но въпреки това...
Продължавам да издирвам начин, с който да успея.
Какъвто и да е, само и само да върна нещата както бяха.
Дишаш ли, Иън?
Да, така мисля.
Това е достатъчно засега.
След разговора ми с Иън трябваше да приема своя съвет -
да си сложа смелото изражение, да бъда силна и да не спирам да дишам.
Някаква следа от Арч?
- Никаква, търсих го, но не го открих.
Огледах и наоколо.
Защо би скрил златото под дома ни?
Не е ли мислел, че ще го открием?
- Така и не сме.
Защо не й позволих да го вземе? Какво значение има?
Мурдина, съпруго на Арчибалд, ще ни липсваш.
Амин.
Не ми е приятно, че отива в гроба си, а имахме проблеми помежду си.
Сега г-жа Бъг ще бъде пазителят, нали, г-жо Фрейзър? Отива й.
Пазителят?
- Да.
Последният, който бъде положен в гробище, става негов пазител.
Трябва да застане на пост, докато следващият умрял го замени.
Тогава предният може да почива в мир.
- Какво пази пазителят на гробище?
И от кого?
- Вандали, осквернители, вълшебници.
И мъртвите трябва да бъдат защитавани.
Призракът е най-подходящ за тази задача.
Чудя се кой е бил натоварен с нея преди това.
Ако говорим за последния погребан тук,
ще да е Малва Кристи.
Вече г-жа Бъг е отговорна.
Малва може да се прибере вкъщи на небето.
Господин Бъг?
Надявам се, няма да отпратите стария човек от погребението на жена му?
Разбира се, че не.
- Бих желал да я изпратя подобаващо.
Бихте ли изпели нещо, г-жо Фрейзър?
Аз...
Да, Арч.
Смърт, не се възгордявай...
Въпреки че някои са те нарекли могъща и ужасна,
не си такава.
Бедна Смърт, след един къс сън време
се събуждаме във вечността
и Смъртта вече не ще е фактор.
Смърт, ти ще умреш!
Г-н Бъг?
Тази изключително стойностна жена бе убита от моята ръка.
Не отнех живота й от злоба или с цел.
И наистина се разкайвам за стореното.
Кълна се в желязото си... Живот за живот!
Прекалено е лесно, момче.
Ще ми позволиш ли да убия хрътката ти?
Не. Престъплението е мое, не негово.
Да. Сега разбираш ли?
Той не е нищо повече от звяр, пълен с бълхи.
Не е съпруга.
Щом проимаш нещо, което си струва да отнема от теб, ще ме видиш отново.
Обещавам ти.
В следващите дни опитахме да дадем почивка на болките си.
Арч Бъг не се върна, така че гледахме напред към бъдещето.
Това място никога не спира да удивлява.
Мислех си, може би... Виждаш ли онова пространство?
Това ей там?
- Да.
Мислех, че там бихме изградили новата си къща.
Ако смяташ, че мястото е подходящо.
Не знаех, че вече си разсъждавал по темата.
Започнах миналата година.
Бях сигурен, че ако се случи нещо,
ще съм по-щастлив да съм размишлявал какво би станало с нас.
Предполагам, че е добре да се планира напред в бъдещето.
Въпреки всичко, това е домът ни.
Искрено се надявам, че няма аз да съм човекът, който ще трябва да го стори,
но ако въпросът бъде повдигнат някога,
къде би желал да бъдеш погребан - тук или в Шотландия?
Ще е късмет това изобщо да стане.
По-скоро ще бъда удавен, изгорен или оставен да гния на някое бойно поле.
Не се притеснявай.
Ако трябва да се отървеш от трупа ми, просто го остави на гарваните.
Ще го имам предвид.
Но ти не си ми задавал същия въпрос.
- И никога няма.
Не мога да мисля, че ще си мъртва, Клеър.
Всичко друго, но не и това.
Според теб кога трябва да почнем да строим?
Възнамерявах да говоря с теб по темата.
Непрекъснато си мисля... За Лалиброх.
Желаеш да се върнеш в Шотландия?
- Да.
Има нещо, което трябва да направя.
Преди много време обещах нещо на сестра си.
Заклех се, че ще върна младия Иън при нея, и така ще сторя.
Въпреки че мъжът, когото ще види пак, не е младежът, който я напусна.
Единствен Бог знае как ще се спогодят Иън и Лалиброх.
Господ има изтънчено чувство за хумор, но...
С наближаващата война, ако ще се прибира, трябва да е сега.
Чудесна идея.
Значи е решено.
Потегляме след няколко месеца, щом приключим делата си тук.
Ще говоря с Иън и ще пиша на Джени.
Има още една причина да отидем. Друго обещание, да речем.
Какво е то?
Дадох си дума, че никога няма да погледна сина си
през дулото на пистолет.
Боже, води ме с мъдростта Си,
накажи ме със Своята справедливост.
Помогни ми с милостта Си и ме защити със силата Си.
И, Господи, моля Те...
Нека съм достатъчен.
Амин.
Успя ли да поспиш?
- Да.
Най-после!
Отново имах сън за твоето време.
Аз присъствах ли в него?
Не, само момичето ни и децата.
Разкажи ми.
Видях ги да вървят към входната врата на къща.
Твоят Роджър Мак бе с тях.
После почукаха и малко момиче с кестенява коса я отвори.
Посрещна ги с усмивка и ги приветства вътре.
Стигнаха до края на коридора.
Манди бе малко по-голяма, изглеждаше добре.
Някой от тях обърна ли се към момичето по име?
Да.
Роджър Мак я нарече Фиона.
Бяха ли щастливи?
- Да.
Накрая, точно преди да се събудя, Джем се закачаше,
вдигайки от пода и пускайки какво ли не, както обикновено.
На масата имаше нещо, но не знаех как се казва, никога не съм го виждал.
Бе приблизително толкова широко и малко по-дълго.
Може би като кутия, леко овална.
Овална?
- Да.
Имаше нещо отгоре, с възел във всеки край.
И хванато за кутията с шнур, навъртян около себе си като свинска опашка.
Джем се пресегна да го вдигне
и каза "Искам да се чуя с дядо".
Това е телефон.
- Телефон.
С него можеш да говориш с хора, които са далеч от теб.
Само ако имаше начин да им звъннем...
Но засега писмата ни ще свършат работа.
Това е последното злато, което ще разтопя, другите ще скрием.
Нали няма да забравиш от коя чанта да товариш?
Не се притеснявай, обещавам да не ползвам чисто злато, докато ловуваме.
Разсъждаваш ли какво ще кажеш на майка си, щом я видиш?
Опитвам да не мисля много.
Имам странно усещане в стомаха си, когато се сещам за Лалиброх.
Защо?
- Бриана ми каза за книга от училище,
в която се споменава, че щом веднъж напуснеш дома, няма връщане назад.
Може би е вярно.
Мисля, че родителите ти ще са такива, каквито си ги оставил на тръгване.
Възможно е те повече да се изненадат.
Не съм много по-висок, нали?
Аз предпочитам Робърт Фрост...
"Домът е мястото, където, когато трябва да отидеш,
хората в него трябва да те посрещнат добре."
Не се учудвам, че я харесваш, чичо. Сигурно ти дава рядко срещан комфорт.
Да. Винаги ме приема обратно.
Така че... Предполагам, че ти си моят дом.
Никой в Хребета не знае за съществуването на златото.
Не трябва и да разбира.
Ако се появи дори слух за него, всеки от нас ще бъде в опасност.
Как намери това място?
С Джем се натъкнахме на него, докато ловувахме един ден.
Бе тайна между нас. Сключихме сделка да не казваме никому.
Дори на мен?
Всеки внук и дядо му се нуждаят от поне една тайна.
Защо я наричате "Пещерата на испанеца"?
Заради този, който в момента живее тук.
Не намерихме нищо в него, освен бронята му.
И това.
"Дева Мария на ангелите".
Несъмнено е на испански.
- Да.
Джем изплаши ли се?
- Не.
За разлика от мен. Не си носехме фенери.
Почти стъпих върху горкия човечец. Реших, че е жив.
От уплахата сърцето ми почти спря.
Младежът добре се посмя.
Чудя се как се е озовал тук.
Вероятно е бил убит.
Тук има...
Друга малка пещера.
Мястото е чудесно за скривалище на съкровище.
С Джем не се тревожехте, че духът му може да ви преследва?
Не, защото казахме молитва за душата му, щом затворихме пещерата.
Ти наистина си подготвен с някоя за всеки случай, нали?
Винаги има молитва, скъпа моя,
даже ако е...
"Господи, помогни ми!"
"Скъпа Бри, решихме да напуснем Хребета и отидем в Шотландия.
Баща ти иска да изпълни обещанието си към сестра си и заведе Иън вкъщи.
Опасява се, че историята ще му попречи да стори това по-нататък във времето.
Но вярва, че мъжете от Ардсмюир ще се грижат добре за заселниците тук,
докато се върнем. Помолихме сем. Биърдсли
да наглеждат мястото за новата къща.
А аз уча Лизи как да цери с билки и лекарства, докато ме няма."
Да.
- Лайка.
"Баща ти намекна, че егоистично съм пазела всички ви за себе си,
затова неохотно ще му позволя да завърши това писмо.
До следващия път, любов моя!"
"Скъпа дъще, изглежда странно да поискам от теб да се молиш
за сигурността на пътуване, което ще е отдавна завършило, щом научиш за него,
но все пак го правя.
Мисля, че Бог не се вълнува от времето.
Искам да те уведомя за местоположението на собственост,
пазена нявга от сем. Камерън за италиански джентълмени.
Не е разумно да носим всичката с нас, затова я скрих на сигурна локация...
...с която Джем е запознат.
Ако някога се нуждаете от това имущество,
кажете му, че испанецът го пази.
Момъкът ще се сети.
Ако го вземете, се уверете, че е благословено от свещеник.
Самото то е окървавено."
Италианци и сем. Камерън. Визира леля ми Джокаста, нали?
Може би и Чарлс Стюарт, бил е роден и отгледан в Италия.
Починал в Рим.
Ако има предвид красивия принц, то собствеността...
В Шотландия има истории.
Хората ми говорят за изгубеното якобитско злато.
Едни твърдят, че било разделено между клановете, други - че е заровено.
Ако Хектор Камерън е отмъкнал част от него и го е донесъл в Америка,
това би обяснило как са изградили плантацията си.
И Джем знае точно къде е скрито?
- Татко не каза това.
Да, права си.
Джейми никога не би натоварил някого с опасна информация, камо ли внука си.
Джем вероятно не знае нищо за златото, а само за испанеца, който и да е той.
И никога не ти е споменавал за това?
- Не.
Нали няма да го питаме?
- Не.
Но писмото гласи "ако ви потрябва".
Именно.
- Сега нямаме нужда от него.
Но съм леко любопитна.
- И аз.
Това е предмет на легенди в Шотландия.
Но не. Семейството ни е защитено.
Въпросният испанец може да си задържи якобитското злато.
Знаеш, че се предполага, че е прокълнато.
Значи може и проклятието да остане при него.
Чакай, чакай... Не искам да ги чета наведнъж.
Усещането после ще е, сякаш мама и татко наистина вече ги няма.
Ще ги разпределим, когато се приберем в Бостън.
Ще минем през всяко в момента, щом прецениш, че времето е правилно.
Преди да потеглим, има място, което бих искала да видиш.
Имаш ли пени, мила моя?
Каквато и да е монета ще свърши работа.
Винаги давай пари за ново острие, за да знае, че ти си собственикът му.
Собственикът му?
- И няма да се обърне срещу теб.
Благодаря ти.
Последното, което ти дадох, се изгуби в огъня.
Ще ти трябва едно за пътуването, а и така ще се чувстваш по-сигурно.
Красиво е.
Даи Джоунс има работилница близо до рибарското селище.
Помолих да го изкове и наточи.
Сам направих дръжката.
Пасва на ръката ми.
И още нещо - хубаво е да окървавиш острието, за да знае целта си.
Кръв от кръвта ми.
Роджър, какво правиш?
- Само хвърлям един поглед.
Иисусе!
- Добре ли си?
Иска ми се да можех да го видя в разцвета му.
Щеше да се влюбиш в него.
Точно така!
Справяш се чудесно!
Сутринта ме хвана за полата и се изправи сам.
Той е добър младеж, досущ като родителите си.
Сигурна съм, че ще бъде въодушевен скоро да си има нов приятел за игра.
Съжалявам, госпожо.
Първо г-н и г-жа Макензи, а сега - вие с г-н Фрейзър.
Сбогуванията станаха прекалено много.
- Ще се върнем, Лизи.
Не знам кога, но ще се случи.
Грижете се един за друг.
Особено ти.
- Да, госпожо!
На Лизи и децата няма нищо да им липсва.
И ще се уверим, че има достатъчно кожа и месо за всеки нуждаещ се в Хребета.
Благодаря ти, Джозая. По-добре да тръгваме, сасенак.
Иън чака при конете.
Довиждане, Лизи!
Ако бебето е момиче, може да го наречем Клеър,
за да ми липсвате по-малко.
Търсиш ли някого?
Да.
Надяваше се да ги видиш.
Знам, че е нелепо.
Никак не е глупаво да копнееш за компанията на призраци.
Наистина съм щастлива, че сме тук и Манди е здрава,
но не мога да превъзмогна липсата им.
И аз искам да ги видя.
Добре, и аз мога да стоя тук цял ден, но трябва да пуснем Фиона за днес.
Скоро Манди ще почне да щурее.
Определено е време да тръгваме.
Добър ден. Ние само...
Извинете ни, ще ви оставяме.
- Имате ли интерес?
Моля?
Проклет вятър!
Явно го е свалил на земята.
ПРОДАВА СЕ БРОКЕР - "ДИК КАМЕРЪН И СИЕ"
ХРЕБЕТЪТ НА ФРЕЙЗЪР
Спрете! Чакайте!
- Какво има, сасенак?
Ето те!
Спокойно.
Адсо!
Добре си!
Има прекалено много птици и катерици в гората за теб,
а Лизи ще се погрижи да ти даде мляко
и топла постеля до огъня.
Върви, прибери се вкъщи.
Съжалявам, Клеър.
Не съм... Не се притеснявай...
Само котка е.
- Да.
Да, знам.
Това ще е знак за всички преминаващи - че влизат на територията на Хребета.
Някога ще се завърнем, нали?
Не съм мислел, че отново ще видя красивата Шотландия.
Там ни е събрала съдбата, така че... Да.
Ще се върнем.
Джейми...
Ти винаги ще бъдеш достатъчен за мен.
ПРЕВОД И СУБТИТРИ Horatio
/ © Translator's Heaven 2023