Palermo Milano solo andata a.k.a. Palermo-Milan One Way (1995) Свали субтитрите
Г-н съдия, не смеете да ме разпитате? Изцяло съм на ваше разположение.
Искате да пея? Ей сега ще запеем, ще си сътрудничим.
Както се казва: "Едната мие другата, a пък двете лицето".
Но, г-н съдия, чисти сметки, добри приятели.
Като за начало, защо са тези белезници?
Свалете ми белезниците. Няма да избягам.
Нали вече ще работя за държавата. Ставам държавен служител.
Добър ден.
- И така, Марина, готов ли си?
Готов.
Госпожице...
Значи, г-н съдия, веднага ви казвам, че аз убих Дзербинота и Коради,
по нареждане на ди Скалия. Гръмнах ги с три изстрела
в главата, едно, две и три, между очите.
Както се застрелват коне.
Не! Колко пъти да ви повтарям, г-н съдия?
Не ме ли разбирате? Да не говорим на различни езици?
Гарант беше Кармело Мурджа.
Мурджа в Палермо, а Торици в Лече.
Бяха членове на Единната Свещена Корона.
И двамата получаваха заповеди от Скалия.
Аз на село имам портокалови дръвчета около цялата къща.
Израснал съм с това ухание.
- И къде ти е селото?
В Калабрия.
- Значи си калабриец.
Половин, баща ми е калабриец, а майка ми - неаполитанка.
И аз съм от Неапол.
- Наистина ли?
Да, но от вътрешността. От Кастеламаре ди Стабия.
Знаеш ли Кастеламаре?
Бил съм веднъж там, по работа, но не си го спомням добре.
Красиво място. Посети го, ако ти се отдаде възможност.
Нямаш си на идея какво удоволствие е брането.
На портокалите ли?
- Да.
Големи, колкото дини. Кората им е светла и нежна.
Слагаш единият пръст горе, а другият отдолу, и стискаш.
Разцепва се на две.
И навън излиза един мирис, едно ухание...
Нали разбираш?
- Да. Огладнях от приказките ти.
Кои са по-хубави - калабрийките или неаполитанките?
Какво общо има? Сетих се за портокалите...
от днес съм в отпуск за четири дни.
Отивам на село при моите, при приятелите, в моя край...
Портокалите, маслините... Това е един друг свят.
Значи излизаш в отпуск. Блазе ти.
Пък аз, от четири месеца не мога да се прибера вкъщи.
Ще стане.
- Кой е Ди Венанцио?
Аз.
- Търсят те от централата.
Виж, след по-малко от час съм в отпуск.
Трябва да има някаква грешка.
- Не го казвай на мен. Спешно е.
Чао. Поздрави момчетата.
- Добре. Чао.
Мамо! Ето вестникът.
Благодаря.
- Искаш ли нещо за пиене?
Не, благодаря. Сега ти стои много по-добре от преди?
Кое?
- Униформата. По-елегантна е.
Да, така е. Виж, мамо...
Чао, скъпа.
- Кажи на татко, че го чакам.
Добре. Чао, съкровище. И да се пазиш.
Да... да... Скалия е от Корлеоне.
Започна със строителство,
а после няколко сделки с пулезийците от Светата Корона.
Този никога няма да проговори. Нищо няма да изкопчите от него.
А мен ще ме очистят. Ще ми направят услуга.
Една равнина, пресичаща твърдо тяло,
определя в него, равнинния участък.
Разграничаваме два случая, случай А,
секущата равнина не пресича
основния многоъгълник на твърдото тяло. Случай B,
секущата равнина преминава през основния многоъгълник на тялото.
Ясно. Или минава, или не минава.
Пресечната точка на една равнина...
Пина, опитвам се да уча!
Ало? Да? Сега ще го извикам!
Ремо, търсят те от централата!
- Идвам.
Основата на квадрата... Майната му!
Бедната ми жена! Убиха я като куче!
Копелета! Мръсници!
Мръсници!
Искам да си отмъстя, г-н съдия. Ще ви сътруднича.
Здрасти, Феличе.
Защо си в униформа?
След половин час съм на смяна.
Как е мама?
- Загрижена, както винаги.
Загрижена? За мен или за теб?
- И за двамата.
Вземи. Тя ти ги изпраща. Това са сладки.
Шефе, вървим срещу правилата, а?
Така е, теб никой не те проверява.
- Явно ми се доверяват.
Явно знаят, че няма да си мръднеш пръста за брат си.
Слушай, тъпанар такъв, ти сам се докара до тук.
Някой да те е карал?
- Явно е била съдбата.
Единият брат светец, а другият - демон.
Ще си избърша задника с тези сладки.
- Безсрамник! Нямаш грам уважение!
Не заслужаваш дори презрението ми!
Трябва да ме уважаваш! Всичките ви издържах!
Благодарение на мен, сега живеете достойно.
Ако сега си с униформа, то е защото можеше да учиш.
Но много внимавай, Саро. Много внимавай!
Пистолетът, който носиш, ако не беше брат ти,
щеше да стреля в друга посока. Ясно?
Тук бъркаш, твоите пари на никого за нищо не послужиха.
Ако не пукнеш тук, ще те убия аз, със собствените си ръце.
Мама цял живот е блъскала като роб.
Сега аз се грижа за нея и за всички вас. Ясно?
Саро, направи ми услуга, не идвай повече тук.
Шефе, свиждането приключи.
Г-н съдия!
Как смятате да го пипнете?
Аз съм безгласна буква. Скалия пикае на думите ми.
Хайде! Аз съм велик! Като великата Рома!
Не се брои. Видях, че играеш с ръка. Рефер!
Какви ги дрънкаш? Класически диагонал ала Фонсека!
Голът се анулира, Рома!
Вие се бъзикате с мен? Бъзикате се с великата Рома?
Полицай Тарчизио Пройети, търсят ви по телефона.
Полицай Пройети, на телефона! Обаждане от управлението!
Само един човек може да пипне Скалия.
Но повече нищо няма да кажа, без писмени гаранции.
Искам защита за това, което остана от семейството ми.
Г-н съдия, ако ме прекарате, аз всичко ще отрека.
Казва се...
Тури Арканджело Леофонте. Счетоводител.
Името нищо не ви говори. Знаете ли защо?
Защото е хитряга. Мозъкът му работи.
Вечно мълчи и никога нищо не иска.
Зимата се оттегля на вилата си на хълма, близо да Палермо.
Тури Леофонте през зимата изпада в летаргия, като хлебарките.
Счетоводителят се покрива и нищо от сделките му не излиза наяве.
Преди десет години, той беше управител,
на земите в района на Пулия.
После се прехвърли в Палермо и се преквалифицира.
Пое счетоводството на Скалия, който го въведе в семейството.
Викаха му "компютъра". И знаете ли защо, г-н съдия?
Знае наизуст всички номера на банковите сметки,
на Скалия и останалите.
Доста късно се ожени, за Франка Гравина,
племенница на Канджеми. Най-хубавата жена в цяла Сицилия.
Роди му две деца.
Малкият Никола, само на четири години,
и Киара, първородната му дъщеря, на седемнадесет.
Счетоводителят живее само за семейството си.
Нищо не им липсва.
Той е добре, има пари. Къпе се в злато.
A на такива като мен, подхвърлят кокалчета.
Как се вика на това, г-н съдия? Едни се раждат принцове,
а други кучета. Но кучетата са те, не аз.
Продължете.
- Тури Леофонте...
е наясно с всички тайни банкови сметки на Скалия.
Черните фондове и червените, тези, оплескани с кръв.
Знае имената на всички благоприлични хора в Милано,
хора, които вечер слагат смокинг и отиват на театър в Ла Скала,
а на другата сутрин се редят на опашка за заплата от Купола.
Всичко му е в главата, г-н съдия.
В главата! Разклатиш ли я, спестовната касичка се чупи,
и ще потекат реки от имена, много имена, стотици.
И ще се размирише на лайна. Само че, този път в лайната
ще влезе и той, заедно с приятелчетата си.
Доволен ли сте, г-н съдия?
A, ето те и теб. Закъсня.
- Къде е съвещанието?
В заседателната зала. Побързай, и недей да интимничиш с висшестоящите.
Извинете, началник. Тичам! Виждате ли, началник?
Стига любезности. Сядай при другите.
- Добре.
Познавате ли се?
Този кой не го знае? Най-якият фен на Рома.
Донесе ли ми учебника по алгебра?
По дяволите!
- Забравил си го?
Каза, че ще ми помогнеш.
Да повторим, за теб и за останалите,
извеждаме нашия човек и семейството му,
и го отвеждаме до летище Райзи. Нали така?
Доколкото знам, нямате опит при подобен ескорт.
Никой няма.
- Трябва да ми се доверявате.
Ще изпълнявате заповедите ми без излишна самоинициатива.
Разбрано.
Спокойно. Нищо особено, рутинна процедура.
След по-малко от осем часа се връщаме - капучино, кифлички
и почивен ден за всички. Ясно? Хайде!
Кого ще ескортираме?
- Един счетоводител.
Счетоводител?
Две... две...
Видя ли? Благодаря.
И как се зачукват?
Да.
- Полиция. Къде е съпругът ви?
Не смейте да влизате! Това е произвол!
Пройети, Матеоти и Барека, горе!
Теренци, Лимео и Лигрести, проверете тук.
Всичко е законно, госпожо. Ето заповедта за обиск.
Какво става?
- Аз... не разбирам. Не разбирам!
Върви в стаята с Никола, че трябва да спи.
Хайде, бързо.
Г-н Тури Леофонте?
Прокуратура Милано?
Накарайте ги да престанат? Плашат цялото ми семейство.
Първо да си поговорим ние двамата, на четири очи.
Заповядайте в кабинета ми.
Лигрести!
Утре ще играем ли?
- Да.
А целувка на мама?
Пройети, защо си още тук? Обискът приключи. Тръгваме.
КОЙТО ГО ЧЕТЕ Е ГАДНЯР
Заповедта за обиск е подписана от съдия Лауренти.
Включени са ред изгодни условия
за вас и семейството ви, ако сътрудничите
на правосъдието за процеса "Скалия". Тези дни се води в Милано.
С удоволствие бих ви помогнал, но има някакво недоразумение.
Сбъркали сте човека. Вярно е, че работя за много фирми, но...
този Скалия, честно казано, не го познавам.
Моля да ме последвате до управлението, там ще се изясни.
Не мърдам от тук, докато не говоря с адвоката си.
Добре.
Номерът на адвокат Марконе е запаметен.
Само натискам копчето.
Вие кой сте?
- Казвам се Нино Ди Венанцио.
С подписване на втората страница, получаваме съгласието ви
за сътрудничество.
- И?
Ще ви заведем до Милано, като свидетел по процеса "Скалия".
В съда трябва да сме вдругиден.
Много бързате.
Толкова ли е страшен този Скалия?
Един разкаял се мафиот произнесе името му
и погуби семейството си.
Кой?
Не ме окуражавате много.
- И не ми е работа.
Гарантирам, че за сега никой нищо не знае за вас.
Тази вечер отиваме на летището. Тръгваме заедно за Милано.
Ще отведем семейството ви на друго, по-сигурно място.
На по-сигурно? Къде?
Трябва да ми кажете всичко. Не можете да искате от мен...
Решавате сега!
И така? Какво ще правите?
Има един проблем, който трябва да разреша.
Киара! Киара!
Киара!
- Какво има?
Търсят те по телефона.
- Идвам.
Нищо не чувам! Нищо не чувам!
Ало? Ало?
Ало? Татко? Какво? Какво казваш?
Беше ми обещал! Поне три дни!
Да замина? Къде? Защо?
Какво? Кой ще дойде?
Да, разбрах. Разбрах!
Разбрах, татко. Ало?
Татко! Ало?
Какво става, Киара? Проблеми ли имаш?
Баща ми.
Винаги проваля всичко.
Обажда се...
- Няма ме за никого, ясно?
Това са долари, a това - пътнически чекове.
Написал съм ти номерата, за превода по сметка.
Не ги използвай без мое нареждане. Нищо не липсва.
Запомни едно, не се обаждай на никого по телефона.
Франка, чуваш ли ме?
Твоите заръки, подготовката ни за път...
Колко пъти съм изживявала този кошмар.
Колко пъти съм си представяла лицата на хората.
Тези, които винаги са ни се възхищавали, страхували са се...
и са ни уважавали.
Същите тези хора ще покажат презрението си, цялата си омраза.
Проклятието на мъртвите по наша вина души.
Какви ги говориш?
Ти нямаш нищо общо, Франка. Аз ще оправя всичко, ще видиш.
Сега само се успокой.
- Не, Тури.
По-виновна съм от теб.
Знаех всичко и нищо не направих, за да те спра.
Рано или късно всичко се заплаща.
Господ ни наказва.
Нас и децата ни.
- Стига вече!
Трябва да мислиш за тях. За Никола и за Киара, разбра ли?
Тази вила сигурно струва поне милион.
Да, на месец.
- Мислиш ли, че се дава под наем?
Какъв наем? Сам съм си виновен за всички беди в живота си.
Защо?
- Защо? Той е счетоводител
и има вила за милиони, пък аз уча за техник.
И един ден сам ще си построиш вила.
Да, от плюнки.
- Колко си злобен.
Избраха нас за ескорта, защото сме най-добрите, нали?
Грешиш. Единствените на разположение.
Я кажи колко е... 25 на квадрат минус 10 на квадрат.
Какво?
- Хайде, бързо.
25 на квадрат минус...
- 10 на квадрат. Но бързо.
Сега карам.
- Шикалкавиш.
Значи...
- С твои думи.
Отварям скоба...
- Да.
И затварям квадрата. Фигурна скоба?
- Няма.
Как няма? Не е възможно!
- Възможно е.
Няма нито квадрати, нито скоби.
Да, сам си го измислих. Поиграхме си.
Ти си играеш и не учиш, а после ме караш да ти помагам.
Като не ми носиш учебника, как ми помагаш? Как да уча?
Вместо да ме критикуваш, ми кажи къде греша.
Във всичко. И уравнението, и пътя. Загубихме се.
Тази ли е?
- Да, тя е.
Тарчизио, погледни ме.
Не забравяй какво ни каза Ди Венанцио.
Тя не трябва да разбере какви сме.
Да не ми пише на челото, че съм полицай?
Знаеш какво имам предвид.
- Сладурана е. Видях я на снимка,
И малко ще се пооправя.
- Оправи си мозъка.
Дръж се сериозно, като професионалист.
Киара Леофонте?
- А ти кой си?
Тарчизио Пройети. Приятно ми е.
Аз ще нося куфарите.
Приятно ми е, Ремо Матеоти.
- Приятно ми е.
Топло кафе?
- Не, благодаря.
Съжалявам за купона.
- И без това беше тъп.
Значи всичко е наред.
Полицаи сте, нали?
- Полицаи? Ние?
Пише ви го на челото, особено на теб.
Добре... Тръгваме.
Сбогувайте се още тук.
На летището няма да има време, нито пък възможност.
Ще ти се обадя, веднага щом мога.
Ти се оправи с Киара. Говори й. Обясни й колко много я обичам.
Аз знам какво трябва да правя. А ти знаеш ли?
Трябва да тръгваме.
Колко остава до срещата с дъщеря ми?
Точно двадесет минути. На първата бензиностанция.
Какво хубаво дете, госпожо.
За последен път виждам Палермо, нали?
Това е капан! Пазете се!
Мария Пия!
Леофонте, залегнете!
Назад! Обърни! Давай!
Излизайте, Леофонте! Бързо!
Прикривайте ме!
Госпожо, не мърдайте!
Не!
Лигрести!
Мръсници! Копелета!
Не! Не!
Стой там, Франка! Не!
Не!
Половин час закъснение.
Не може да ни чуе. Надула е музиката до дупка.
Може нещо да ги е забавило. Успокой се.
Обади им се по радиото.
- Забрави ли инструкциите?
Никаква връзка по радиото. Опасно е.
- Мръсници! Убийци! Копелета!
Ди Венанцио, да се обадя на централата?
Не.
- Как така?
Казах "не"!
- Но аз съм длъжен да...
Да ми се подчиняваш!
- Но аз мислех, че...
Не разбра ли, че яко ни го вкараха?
Сега сме сами.
- На Леофонте му е зле.
Спри, където можеш.
Леофонте, какво има?
- Малко вода, ако обичате.
Термосът, бързо!
По-добре ли сте?
- Сега ще ми мине.
Спрете "буркана" и бъдете нащрек.
Ало?
- Г-н съдия, аз съм Ди Венанцио.
Разбрахте ли какво стана?
- Да, преди малко.
Сега какво ще правим?
- Говорих с Палермо,
имат готовност за намеса.
Къде си?
- Какво?
Какви ги говорите, г-н съдия?
- Успокой се, Ди Венанцио.
Все едно не съм чул.
- Аз да се успокоя?
Трябваше да бъде една най-обикновена разходка,
а се оказа голямо клане. Двама от нашите са мъртви.
Кой, по дяволите, знаеше? Кой всъщност е този Леофонте?
Съжалявам, г-н съдия, но вече не вярвам на никого.
И сега какво ще правиш?
Ще го докарам в Милано. Там ви трябва, нали?
Сега ме чуй добре. Снощи е станал провал.
Избити са тринадесет разкаяли се мафиоти.
Спокойно! Тихо! Какво става тук?
Марина, разкаялият се мафиот, който даде името на Леофонте...
Рогоносци! Копелета!
Сега само Леофонте може да обвини Скалия.
А Леофонте не може да бъде обвинен от никого
и може да откаже да говори.
След случилото се, сред разкаялите се мафиоти цари голям хаос.
Вече не мога да се върна назад.
Пътуването ще продължи, но по моя си начин.
Разбрах. Трябват ти професионалисти.
Кажи къде и кога.
- Професионалисти?
Когато моментът настъпи, ще ви кажа.
Имате телефонният ми номер. Сбогом г-н съдия.
Гладна съм, отивам до бара.
- Не, госпожице.
Питай я какво иска и отиди ти да й го вземеш.
Искам да отида сама. Или съм арестувана?
Няма такова нещо? Моля, моля.
- Благодаря.
Върви.
- Добре де.
Очите отворени, устата затворена.
- Добре.
Устата затворена.
- Разбрах!
Какви ги вършиш? Крадеш?
Моя си работа. Ако не ти харесва, кажи да ме арестуват.
Всъщност, ти ме арестувай.
Може ли това парче пица?
Да го притопля ли?
- Да, благодаря.
Аз ще платя.
Как се казваш?
- Нали ти казах.
Не си спомням.
- Тарчизио Пройети.
Какво? Тарчизио?
Защо се смееш?
- Що за име е това?
Най-обикновено. В Рим е съвсем обичайно.
В Рим?
- В Рим.
Виж сега, Тарчизио, ти ми изглеждаш по-готин от онзи другия,
твоя колега, който "не е полицай". Защо не ми кажеш истината?
Коя истина?
- Какво става със семейството ми?
Нищо. Нищо не му се случва.
Става дума за една спешна сделка на баща ти.
Това е всичко. Не е нещо важно. Само трябва да пътуваш с нас.
Плащам парче пица и...
- И...
И това е.
- Три хиляди лири.
"Сокол", тук "Одисей".
- "Сокол" слуша.
Можеш ли да говориш?
- Да, момичето е в кафенето.
Върни се обратно, към 70 км на околовръстното за Месина.
Карай бавно и нищо да не се разбере. Ще те настигна.
Бъди внимателен. Имаме проблем.
- Разбрано.
Къде отиваш?
Матеоти и Пройети. Ди Венанцио иска да говори с вас.
Елате с мен, ако обичате?
Трябва да ви кажа нещо.
Сега вече знаете всичко.
Трябва да ги изпреварим. Никакви значки и телефони.
Забранена е всякаква радио и телефонна комуникация.
Вече не съществуваме за никого.
Баща ми арестуван ли е? Къде ни водите?
Не е арестуван... На колко години си?
На седемнайсет.
- Ти си малолетна.
И какво от това?
- Има. По закон си...
За теб отговарят родителите ти. Ти трябва да си с него.
Защо? Какво е направил?
- Ние изпълняваме заповед.
Когато пристигнем, където трябва, баща ти ще говори със съдията.
Момчета, съжалявам, че се случи точно на вас.
Аз пък съм доволен.
Запази спокойствие, като другите.
- Аз съм такъв, какъвто съм.
Да, знам, може би мисля повече с "топките си" вместо с главата,
но на мен винаги може да се разчита. А и те видях сутринта как стреляш.
Ти също трябва да имаш "топки". Но и аз имам, ясно?
Топки. Те не служат, за да изпразниш това в гърба на един християнин.
А майка ми? Брат ми? Те защо не са тук?
Те са далеч от тук, на безопасно място.
Безопасно, далече... Безопасно от кого?
Задачата ни е да пазим теб и баща ти.
Мислиш, че не разбирам ли? Ти не ми казваш истината.
Защо той не ми каза тези неща?
Киара...
- От какво бягаме?
Искат да ме защитават. Но от кого?
Трябва да тръгваме.
Какво ви е?
Спрете.
- Защо?
Спрете, казах.
- Не, преди да ми кажете защо.
Спрете, ако обичате.
Отбий.
Наредено е "без отбивки"...
- Доведете дъщеря ми.
Защо?
- Искам да говоря с нея.
Какво искаш да й кажеш?
- Това не ви засяга.
Няма нещо, което да не ме засяга, Леофонте.
Длъжен съм да й обясня какво се случи.
Съжалявам, но вече имаме прекалено много проблеми.
Какво ми пука за вашите проблеми? Доведете дъщеря ми! Веднага!
"Сокол", тук "Одисей".
- Слушам, "Одисей".
Тръгвайте, ще се видим после.
- Разбрано.
Разбра ли нещо? Какво става?
- Откъде да знам.
Шеф, а? Добре! Браво! Значи знаеш какво правиш.
И така, къде смятате да заведете дъщеря ми?
"Тя не може да дойде с нас. Водим я на безопасно място."
Няма такова място.
Тези агенти са дилетанти.
- За кого са дилетанти?
До кога ще слушаме глупостите на този мръсник?
Те рискуват живота си за вас и дъщеря ви.
Това не ви ли е достатъчно?
- Не, не ми е достатъчно.
Мръсник! Колегите ми, дилетанти, умряха
заради теб, лайнар!
- Лигрести, престани!
Знаете какво прави акула, оплетена в мрежите?
Изяжда цацата, преди да се предаде.
Вие сте стигнали близо до вашите акули,
до Скалия и до семейството му.
Аз съм мрежата, а вие...
- Ние какво сме? Цацата?
Да, цацата, която плува наоколо.
Не искам и дъщеря ми да се забърква в това.
Ние също не го искаме.
Акули, цаци? Ди Венанцио, какво става?
Сега по-добре ли се чувстваш?
- Вас са ви предали.
Нарочно са ви изпратили тук, сам, с тези дребни риби.
Пожертвували са ви.
- Ще го убия!
Ти за кого се мислиш, бе?
- Млъкни!
Ако не приемете условията ми за защита на дъщеря ми,
в Милано няма да отроня и дума. Ще си мълча и толкова.
"Одисей", тук "Сокол".
Кажи.
- Има блокада.
На около 300 метра. Трима униформени.
Ако се опитат да те спрат, карай напред.
Не разбрах добре.
Много добре разбра. Мини през блокадата.
Моля ви, много внимавайте и после веднага ми се обадете.
Прието.
- Какво искаше да каже?
Че може полицаите да не са истински.
Луд ли си? Да стреляме по униформените?
Ако не са истински, те първи ще открият огън.
Никога не съм стрелял по хора, точно те ли ще са ми първи?
Спокойно, още не са вдигнали палката.
- Не вдигайте палката...
Спокойно, поеми дъх и се успокой.
Не я вдигай...
Голям кошмар!
"Одисей", тук "Сокол".
- Слушам.
Минахме.
- Добре, заобикаляме и идваме.
Прието.
Къде е колата с баща ми?
- Поспете си, госпожице.
Не ми се спи.
Вие двамата партньори ли сте, като в американските филми?
С него? Моля ти се!
Израснахме заедно. Ходехме в едни и същи барове,
в един и същи квартал... Какво, отричаш ли?
Не му вярвайте, госпожице. Той все ми ходеше по петите.
Вечно ме следеше. "Покажи ми пистолета си! Какъв калибър е?"
A "запознай ме със сестра си"? Това защо не го кажеш?
Това не я засяга.
- Беше влюбен.
Кой бе?
- Без малко да ми стане зет.
Умрял да съм, госпожице.
"Госпожице"... Казвам се Киара.
Супер, казвате се Киара. A ти бъди вежлив, Тарчизио.
Не забравяй, че си новобранец.
- Още не си научил
кога да говориш и кога да мълчиш. Препоръчвам ти второто.
И така, бях принуден да го следвам и се озовах в Палермо.
Дори му давам частни уроци. Разбра ли, Киара?
В полицията ви карат да учите ли?
Трябва да се дипломирам, за да ме повишат в чин.
Иска да става офицер и всички да му козируват.
Правя го за семейството си и ти добре знаеш това.
Женен ли си?
- Да.
Колко деца имаш?
- Две.
Много са малки, но устите им са големи.
По уста приличат на баща си.
Заплатата не стига. Добре, че са родителите на жена ми.
"Родителите на жена ми". Какъв си мазник!
На практика, госпожице, тъщата му дава пари.
В това няма нищо лошо.
Важното е, че сте почтено семейство.
Ще сляза за малко. Бъдете нащрек.
Добър ден, друже! Как е? Върви ли?
Ами...
- A маслините?
Маслините... Тази година е слабо.
Наистина ли? Че как така?
Гледай. Дребосъци.
Наистина, дребни са.
A портокалите?
- Портокалите ли?
Да.
- Добра реколта.
A къде са? Не ги виждам.
- На няколко километра от тук.
Не мърдай! При най-малкото движение и ще стрелям!
Какви ги вършиш?
- Кротко, че ще я убия!
Ти излез с мен. Бързо!
Бързо!
Излизай, хайде!
Хайде, лайнар такъв! Това чаках! Стреляй!
Хвърли пистолета!
- По дяволите!
Да видим дали ти стиска, счетоводителю! Стреляй!
Лигрести, какво правиш? Леофонте, хвърли оръжието!
Всички ме чуйте добре. Аз, Тури Арканджело Леофонте,
от днес нататък не принадлежа към фамилията Скалия.
Проклинам него и синът му Тано. Плюя на цялото му семейство.
Не мърдайте или ще я убия. Искам смъртта на Скалия.
Никой не трябва да се измъкне.
Децата им на парчета и да се хвърлят на кучетата.
Кълна се, ще спася този, който не е наранявал плътта ми,
и не ще посегне на кръв от моята кръв.
Кълна се в Бога! В паметта на жена ми и сина ми!
Ало?
Кой беше?
Кой беше?
Говорете след сигнала.
Колко кръв още?
Пусни я.
Оръжието.
В колата. Хайде!
Качвайте се всички!
Ало?
- Къде си?
На границата с Пулия.
Проблеми?
- Няма.
Шосе 25 за Бари. Влез при Коста Мерлата.
На 14 километра от Остуни.
Отиди в хотел-ресторант "Санта Лучия".
Има запазена маса на името на Сантини.
Кого изпращате?
- Дзангарди и негов колега.
Не ги познаваш, но са доверени хора.
Дзангарди ми беше шеф охрана, когато работех в Бари.
Твоите агенти да се върнат в Палермо. Ти продължаваш.
Ти с Дзангарди, колегата му, Леофонте и дъщеря му.
Извинете за шумотевицата, но имаме една сватба.
Предястие за всички?
- По ваш избор, благодаря.
Защо не говориш? Няма ли какво да ми кажеш?
"Дръж се прилично, не ядосвай мама, грижи се за Никола, учи."
Яко, ще уча в бункера, в който ще ме затворите, нали?
Имате развихрена фантазия.
- Фантазия?
Какъв е животът на защитените свидетели? Всички мълчат.
Той е защитен свидетел, нали? А аз как ще живея?
Киара, ти си объркана, аз те разбирам, но...
Не е точно така.
- A, не! A пътуванията?
Хората, които идваха при теб, с господарски вид, с подаръци.
Страхът в очите на мама при всеки звън на телефона.
Ето предястията.
Не исках да повярвам. Баща ми е мафиот.
Ти, който се трогваш при вида на изоставено на пътя куче.
Киара, чуй ме добре. Аз никого не съм убивал.
Отправените към мен обвинения трябва да се докажат.
A красивите ти думи за уважение, чест и семейство?
Излизах с момчета, които ти ми подбираше.
Издънки на най-важните и богати семейства от хубавата Сицилия.
Искаш ли да научиш резултата? Знаеш ли как ме наричат?
Киарела-Розела, получаваш я срещу карамела.
Момиче, което минава от ръка на ръка.
Знаели са от какво тесто сме замесени ние двамата.
Ти - опасен мафиот, а аз - достойна за уважение курва.
Курвичка! Курвичка!
Благодаря.
Киара?
Може ли?
Кажи.
Надявах се...
Мислех, че мога да продължа пътуването.
Съжалявам, Лигрести.
Наистина съжалявам.
Какво има?
- Телефонът.
Оставил съм го в колата.
- Аз ще отида.
Не, Пройети, аз ще се погрижа.
Доволен ли си Леофонте? Цацата дава път на професионалистите.
Много ли се забелязва?
- Дай да погледна.
Не. С малко пудра нищо няма да личи.
Значи не носиш само пистолет?
Не. Когато не съм на служба, ходя с минижуп.
Какво има?
Този, по-едрия, го познавам. Казва се Сантелия.
Струва ми се, че онзи търси нас.
Матеоти, ти си Ди Венанцио, а аз съм ти. Ясно?
Ясно.
Ди Венанцио?
- Аз съм. Вие сте Дзангарди?
Може ли?
Ало?
- Ало? Ди Венанцио?
Не, Лигрести.
- От екипа ли си?
Да, а вие кой сте?
- Дзангарди.
Нападнаха ни, докато пътувахме към вас.
Махайте се от там. Говорих със съдията. Никакви телефони!
Трябва сами да се доберете до Милано.
Разбрах за станалото. Съжалявам.
Къде е дъщеря му?
- С колежката. Сега ще се върнат.
Колегата чака отвън. Когато се върнат, веднага тръгваме.
Кротко. Първо ще хапнем.
- Нямаме време за губене.
Спокойно, Дзангарди. Защо бързаш?
Това, което казах на баща ми...
- Не е вярно.
Никога не съм била с момче.
- Знам.
Но това, което мислят за мен, е истина.
Говорят го зад гърба ми. Сега им го потвърждавам.
Не се интересувай от думите на чуждите хора.
Ти си млада. Трябва само да мине малко време.
Да бе. A може след време и аз да стана полицайка.
Защо не?
Това е капан! След мен!
- Остани тук!
Да живеят младоженците!
На три.
Едно...
две...
Ти левичар ли си?
- Не.
Служа си и с двете.
Не!
Ела! Ела, хайде!
Бягайте! Бягайте!
Залегни!
Давай, Пройети! Изчезваме!
Да те сменя ли?
- Не, допушвам си цигарата.
Дръж, пуши.
- Ами да пушим...
Малко са силнички, но стават.
- Задръж пакета.
Какво правят вътре?
- Нищо.
Не може и да се спи.
Кой би заспал след тази история?
- Страх ли те е?
Кой говори за страх? Щях да напълня гащите.
Не се срамувай от страха. Това е нещо нормално.
Всички се плашим. Някога и мен ме беше страх.
Преди.
- Да, но мен много ме е страх.
Ръцете ми се потят, коленете ми треперят,
замръзвам на място. Не е нормално.
- Дори е много нормално, Тарчизио.
След време се свиква.
Ремо, може ли да те питам нещо?
- Ако отново започнеш с уравненията,
не си улучил момента.
- Не, нещо сериозно.
Когато се стреля по някого, какво се усеща?
Удар!
Майтапиш ли се?
- Разбира се. Какво да се чува?
Питам сериозно, а ти се хилиш.
- Знам защо ме питаш.
Гледаш много американски филми, "Маями Вайс", чист адреналин...
Това са само глупости. Страх ли те е когато караш кола?
Страхът те кара да разсъждаваш, не ти дава да сбъркаш.
И пак ти казвам, успокой се, и няма да имаш проблеми.
Да, спокоен съм. Трябва да се успокоя и съм спокоен.
Успокой се. Надявам се да оживеем и да стигнем до Милано.
Голям глупак си! Глупак!
Мацката ти харесва, а?
- Какви ги говориш?
Забелязах как я гледаш.
Много си се объркал. Жестоко грешиш.
Опитвам се да бъда любезен и да й вляза в положението.
С такъв баща направо ми е жал за нея.
Срамуваш се от мен ли?
Вие сте млади хора и е разбираемо. Какво лошо има?
Добре, отивам за кафе. Бъди разумен.
Върви.
Сега е мой ред.
Ред е на младежта.
Може ли да изляза?
Наложително ли е?
- За малко, да се разтъпча.
Добре.
Не се отдалечавай по коридора.
Здравей.
- Здрасти.
Може ли?
Страх ли те е?
Скалия е в състояние да плати и да напълни влака с убийци.
Че кой е той, папата ли?
Има много пари и може да купи всички.
Всичко има.
В какъв смисъл?
Вие измервате всичко с пари, нали, Леофонте?
А с какво друго?
Парите...
Те са в основата на всичко, момчето ми.
Дори и за това пътуване.
Съществува ли сума, която да ви върне това, което ви отнеха?
Виж, Тарчизио...
- Да?
Да не си полудяла? Какво правиш?
Защо? Какво лошо има?
- Какво искаш да направиш?
Бъзикаш ли се?
Не ти ли харесвам поне малко?
- Не е там работата.
Значи си имаш момиче.
- Не, не.
Говориш за сериозна връзка? Не, нямам.
Тогава?
- Тогава... не викай.
Ситуацията е сбъркана.
Аз съм на работа.
Ние сме във влака...
И баща ти е тук.
Моят баща...
Не, Киара, не че е точно твоя баща...
Твоят баща, доколкото е твой баща.
Разбрах.
- Не, Киара...
Киара...
Киара...
Все още без резултат в разследването Тури Леофонте,
наричан още "счетоводител на мафията",
след засадата рано тази сутрин в Палермо,
жертви, на която станаха съпругата на Леофонте, Франка,
четири годишният му син Никола и двама агенти от полицията.
Широк отзвук и печал обхвана цялата страна
за невижданото клане, извършено тази нощ,
поради, което беше наречена "нощта на Свети Августин".
Тринадесет свидетели на мафията са били убити в цяла Италия.
Киара! Може ли? Киара!
Киара, по дяволите!
Нахалник!
- Избяга! Ще тичам след нея!
Паола!
Дъщеря ми е разбрала всичко.
- Не се отделяй от нас, Леофонте.
Киара, спри!
Много тичаш!
До катедралата сме. Елате.
Казваше, че никога никого не е убивал,
а обрече на смърт майка ми и брат ми!
Вие сте видели! Всички сте знаели!
Защо?
A ти... И ти...
Ти си гадняр! Лъжец, като всички други! Пусни ме!
Остави ме!
Какво искаш от мен?
Мислиш, че ми е кеф да рискувам живота си заради баща ти?
Убиха и двама от нашите, а единият от тях имаше три деца.
Знаеш ли какво ще дадат на жена му? Медал и мизерна пенсия.
A Мария Пия?
Мама му стара, да не съм виновен аз?
Ти си си виновна, защото си в тази каша.
Аз дори не трябваше да съм тук. Щях да си играя мача.
Но в едно ти се кълна, Киара...
ти ще стигнеш до Милано,
и нищо няма да ти се случи. Кълна се. Нищо.
Ти си убиец.
Някой ще ми каже ли защо точно с моята карта наехме колата?
Имаш най-обичайна фамилия и не се набива на очи.
Само че те са с нея, а ние с тази. Справедливо ли е?
Да. Те са четирима, а ние трима.
- Знаеш ли колко струва?
Три пъти повече от нашата. Колко имам по сметката?
Само хиляда.
- Блазе ти. Аз и толкова нямам.
Без да броим, че нашата смуче колкото леля ми Елвира.
Знаеш ли защо не се ожених за сестра ти?
Защо?
- Мрънкаше също като теб.
Тарчизио?
- Да?
Извинявай.
- За какво?
Не е вярно, че имаш полицейска физиономия.
Момчета, чувате ли ме?
Да?
- Трябва да спрем да заредим.
Прието.
За вас.
- До горе, благодаря.
Извинете, господине.
Не ме наричай така. Викай ми Нино.
Бих искал да знам какво предвижда правилника в един случай.
Мисля, че е редно да се обърна към вас, като шеф на операцията.
Аз си мислех в едно по-далечно бъдеще,
може да бъде и в сегашно... Вместо... всъщност да...
Пройети, ходи ми се до тоалетната. По-накратко.
Господине, може ли да си дам личния телефон на г-ца Киара Леофонте?
Тя може ли да ми се обади?
Би трябвало да знаеш, че не може да имаш контакт с придружаваните.
Пройети, мирно.
Не би трябвало, но ти обещавам, че в Милано ще разрешим проблема.
Правилно. Благодаря, господине.
Ще ме пуснете ли до тоалетната?
- Да, разбира се.
Искаш ли кока-кола? Платена.
Да, благодаря.
Моля.
- Без обаждания до вкъщи, нали?
Да, но жена ми е сама вкъщи и от два дни не съм я чувал,
ще ви бъда благодарен, ако мога да й се обадя.
Матеоти, да не е повече от две минути.
И без обяснения къде се намираме, ясно?
Чудесно. Благодаря, господине.
- Казвам се Нино.
Теренци, ще наглеждаш ли Киара, ако обичаш? Благодаря.
Колко?
- Сто.
Ще ми дадете ли разписка?
Пина, как си? Как "кой съм"? Аз съм, мъжът ти!
Благодаря. Приятен ден.
- И аз ви благодаря. Довиждане.
Пина, не ме разпитвай. Нали знаеш...
На работа съм, не мога да ти отговоря.
Пина, плачеш ли? Защо плачеш?
Пина, не мога да ти отговоря. Недей да плачеш. Как са децата?
Скъпа, как са децата? Пина?
Залегни, Леофонте!
Браво! Застреля го!
- Не ме пипай!
Не ме пипайте.
Киара, съжалявам.
Съжалявам... Ремо, ти беше прав.
Чувства се удар.
Тарчизио!
Не! Тарчизио! Не! Помогнете му!
Видя ли как умира цацата?
Този, който ни каза името ти...
се казва Марина.
Вчера са го открили мъртъв.
Сега трябва да решите дали ще сътрудничите на правосъдието.
Давам ви няколко минути време, за да го обмислите.
Бъдете искрен в отговора си.
Теренци...
Киара...
Ако проговоря на този процес,
и кажа всичко, което знам,
ти ще можеш ли да...
Ще можеш ли...
Аз сгреших, всичко обърках.
Ти не можеш да бъдеш цената, която трябва да заплатя.
Татко!
- Киара!
Татко!
- Не трябва ти да си цената.
Няма такива, съжалявам.
- Колата е отвън.
Не, съжалявам, господа.
Господа, за съжаление, попаднахме в задръстване.
Днес в Милано е последният ден от карнавала.
Момчета, трябва да слизаме. Не може да останем тук. Бързо!
Побързай!
- Якетата!
Шофьор, отворете ни вратата.
Елате, Леофонте! Лигрести! Хайде! Какво се бутате?
Група цивилни полицаи. Имат значки.
Спешен случай. Отбийте движението!
Влизат в галерията.
- Прието. Изместваме се.
Нечестивец! Боклук!
Изчадие на Ада! Ще пукнеш като семейството си!
Копеле мръсно!
Всички да станат. Съдът.
Седнете.
Благодаря.
Превод: Ваня Тодорова
Редакция: НИКЧО Синхронизация: MaStErChO