Martanske lode (2021) Свали субтитрите

Martanske lode (2021)
До скоро!
Филмът се основава на истински събития
Семейството ми скъпо се разля
в езеро млечна мъгла.
Семейството ми скъпо се разля...
Семейството ми скъпо се разля в езеро млечна мъгла.
Семейството ми скъпо се разля...
Здравей! Аз ти писах преди време.
- Да, знам.
Искаш ли вино?
- С удоволствие.
Две чаши вино, моля!
Благодаря!
Провеждам информационна кампания за психичните болести,
за личностните разстройства.
Предвиждам четене на лични истории от пациенти, студени хапки и музика.
Събирам материал за докторска дисертация.
Психолог ли си?
- Да.
Включвам се в събитието.
Радост за ушите ми! Благодаря!
- Редно е да те подкрепя.
Е?
ПАСАЖЕРИ НА ЛЮБОВТА
Да обърнем още една чашка?
До скоро!
Наистина трябва да тръгвам.
Г-н Затлоукал, представям ви Мартин Кишперски.
Подкрепете се със сандвичи и моля да ме извините,
но дългът ме зове. Ако ви потрябвам, дайте знак!
Добре.
- Павел.
Мартин.
Уж се делим на лекари и психопати, но всички сме си лика-прилика.
Няма ли да замезите?
- Вечерята ми е в течно състояние.
Отивам да загрея.
- Дерзайте!
"Искаш да изложиш тялото си на показ,
но без мъж до себе си почваш да мастурбираш.
Увиваш тялото и косата си с хавлия, а топлината от детската стая
проблясва като диско топка, увиснала в самата ти глава.
Ставите ти падат в плен на някакво оранжево желе.
Наистина ли искаш да узнаеш кой ще спре да те мами, а?"
Демонстрирам личното ми отклонение!
Щом г-н Затлоукал приключи, ти освобождаваме сцената.
Идеално.
- Добре, приготвяй се.
"Иска ти се да я спреш и да изпревариш събитията,
но не ще сполучиш."
Благодаря ви, г-н Затлоукал!
Чухте разказа на Бара за депресията й.
Ще обсъдим соматичните заболявания, но нека чуем бандата на Мартин
с песента "Кълвачът”.
Колегата сподели, че не различава болните от здравомислещите,
и иронията страшно ми допадна.
Не съвестта те гризе отвътре,
а черна пелерина мъхната
като на бебче горила.
Застигна ни лято, жарко лято като пареща болка.
Застигна ни лято, жаркото и красиво лято.
Застигна ни лято, жарко лято като пареща болка.
Застигна ни лято, жаркото и красиво лято.
Довиждане!
- Довиждане!
Къде стоят чашите?
- Кажи си мнението!
Мисля, че ти е метнал око.
- Наистина ли?
Къде да сложа чашите?
Къде се бавиш толкова?
За едната бройка щях да отгърмя оттук.
Защо? Да не би да страдаш от венустрафобия?
Това пък какво ще рече?
Панически страх от красиви жени.
Не проявявам такива симптоми.
Но е някак неудобно красавиците да ме сварват в този стар бански.
Фобии много! Например хипопотомонстросескипедалиофобия.
Моля?!
Хипопотомонстросескипедалиофобия.
Посмъртно не бих произнесъл тази дума.
В такъв случай страдаш от нея.
Русите мъже не ме привличат. Ама изобщо!
Вероятно страдаш от блондинофобия.
Възможно е.
- Не ти препоръчвам да се лекуваш.
Разполагам с час и половина. По-скоро с един час,
преди да се посветя на пациента си.
Ще се отбиеш ли за чашка чай?
Къде живееш?
- В град Комаров. Съвсем наблизо.
На другия край на Бърно.
- Горе-долу.
Ще запазя ли симпатиите ти дори с прегънати колене?
Кой е казал, че те харесвам?
Нали не е задължително
да се разсъбличаме веднага?
Струва ми се, че водата кипна.
Остава да направя и чая.
- Да.
Добре.
- Добре.
Какво правиш?
Какво си намислил?
Защо се сепна така?
- Сетих се нещо.
Какво?
- Забравих да пратя един имейл,
но не е фатално.
Ще го напишеш от вкъщи.
Движение!
Само не спирай!
Златна си! Много благодаря!
Интересно!
"Концерт на Никола Муха с участието на Мартин Кишперски"
Излиза, че прося за внимание.
- Глупости!
Не си му звъняла от седмици.
- Той не ме потърси.
Дори да си честолюбива, какво пречи да се засечете в клуба?
Благодаря!
- Благодаря!
Пич, я виж кой идва!
Здравейте!
- Здравей!
Запознай се с Клара!
- Мартин. Какво ви води насам?
Слушахме концерта.
- Да, Муха свири жестоко.
Мислехме да си ходим вече.
Останете с нас за по питие!
- Звучи добре. Съгласни!
Наистина ли?
- Така мисля.
Отлично! Отивам да поръчам на бара.
Уредихме се!
- Само така ще спасим планетата.
Типичната лицемерна донкихотовска тирада на вегетарианците!
Съмняваш се, че растенията имат душа ли?
Направо съм убеден в отсъствието й.
Сега ще ни пуснеш ли?
- С нежелание.
От цял час се опитваме да си тръгнем.
Е?
Смайващо местенце!
- Така си е.
Никога не съм идвал Тук.
Белият равнец е ядливо растение,
но приятният вкус отслабва с растежа му.
Градско момче като мен трудно различава дори глухарчето.
Скоро заминавам за Норвегия на стаж.
Ще ми дойдеш ли на гости?
- На самолети не се качвам.
Може да пристигна с кола.
С летяща кола ли?
- С летящо килимче.
А защо не с кораб!
- С летящ кораб.
"Самоубийството представлява сломен инстинкт за самосъхранение.
Агонията нараства при комплексна инициативност -
поглъщане на хапчета, скок отвисоко, а хвърлянето пред влак
съдържа пасивност, по-разбираема в контекста на вродения инстинкт."
Защо си избрала тази тема?
- Колегите не намират време за нея.
Липсва малко музика, нали!
Изплюй камъчето!
- Филмът наподобява огледало.
Докато следиш сюжета, опознаваш себе си.
Водиш ме на психологическа драма.
- Донякъде.
Заинтригувах ли те?
- Да.
Благодаря!
Здравей, Мартине!
- Здравей! :
Това е Елишка. Ще гледаме филм.
- И аз.
Така ли?
Тогава трябва да се присъединиш към нас, нали?
Отивам да купя билети.
Какво те разстрои? Елишка!
Палете по-бързо, моля ви!
Как е Елишка?
- Отпътува за Норвегия.
На ски ваканция ли?
Не, пише дисертация за евтаназията, оскъдната светлина и безсмъртието.
Ще й идеш ли на гости?
- Едва ли.
Защо ме зяпаш така?
- Защото си образцов дебил.
Как мина полетът?
- Турбуленцията щеше да ме погуби.
Кое те спаси?
- Честно ли да отговоря?
Да.
- Представях си гърдите ти.
До четвъртък - както обикновено!
- Довиждане!
Държа да си дадем взаимно обещание,
че никога няма да се лъжем.
- Добре.
Сериозна съм. Кажи го на глас!
Обещавам, че никога няма да те лъжа.
И аз те уверявам в същото.
Ти сериозно ли ми носиш компот?!
- Полезна домашно приготвена храна.
Всеки може да получи достъп.
Работата е на доброволни начала -
проявяваме се като фаропазачи.
Какво включват задълженията ти?
Нищо.
- Яко!
Тук пиша в пълен покой, но също така събирам дърва.
Ехо!
Трябва да храним чайките.
- Аз отговарям.
Редовно да палим фара.
- Аз отговарям.
Да плащаме сметките.
- Аз отговарям.
Да чистим сифона на мивката.
- Аз отговарям.
Наистина ли?
- Да.
Някой трябва да бърше сополите на децата.
Приятна отговорност.
Призовавам те да дойдеш, моряко!
Започнах да пиша история за жена, която обитава остров
и всеки ден обхожда кея, взирайки се в морето.
Всеки кораб й вдъхва надежда,
която едновременно разпалва и опожарява духа Й,
защото любимият моряк все не идва. Жената го приласкава,
като пали огньове и се подлага на глад, но напразно...
Тя засвидетелства присъствието си с всички сили,
но затъва във въображението и се откъсва от действителността.
Страда от синдрома на Ашър.
- Не ти ли е самотно тук?
Не изпитвам капка самота.
- Нима?
Вятърът ми прави компания.
Както и морските вълни.
Няма ли да издадеш накъде сме се запътили?
Остават ни два леви завоя.
Добре.
Е, какво ще кажеш за апартамента?
Удар в десетката, нали?
Тук си представям масата, която обаче ще е много голяма.
Да видим... Ето къде ще застане диванът!
А в тази ниша ще поставим леглото.
Чудесно разположение, нали?
- Великолепно!
Черешката на тортата тепърва предстои.
Готов ли си?
Гледка за чудо и приказ!
Тук ще бъдем неземно щастливи.
Би ли ми помогнал?
Аз ли те събудих? Извинявай!
Заспивай!
Какво става?
- Сутринта ще ти обясня, става ли?
Ела под юрганчето!
Говориш ми като на някое бебе.
- Права си.
Ела да поспим!
Мартине, да чуем водещия вокал!
- Раз, два, раз, два! Няма разлика.
Пяла ли си някога в група?
- Участвала съм в хор.
Засили ми звука, моля!
- Как се държи вторият микрофон?
Стана ли?
- Кажи още нещо!
Нищо не ми идва наум.
Звучиш добре. А сега нека включим цялата група!
Защо продължавам да си търся белята?!
Тежка е короната на женската красота.
Хубавелките са обречени на безкрайно мъчение,
разкъсвани между безброй ръце...
Благодаря ви! Аз приключих тук.
Довиждане!
До довечера, момчета!
Елишка не е корифей в пеенето, но...
Мадамата е пълна скръб.
- Не е вярно!
Да, всъщност тя е мацка трепач.
- Майната ти!
Тя сама предложи да пее, нали?
- Няма значение кой е предложил.
Уцелих.
- Добре де! Искаше й се да опита.
Ще ме подлудиш!
Пристигнахме.
- Наблизо има река. Страхотно!
Недей!
- Няма да се измъкнеш.
Интересно поверие -
кукувицата подвиква толкова пъти, колкото години те делят от сватбата.
Тук бяха открили икона, но не помня точно къде.
Наблизо трябва да има кръчма.
Повикване от непознат номер. Ще вдигна.
Ало?
Да. Точно така.
Ясно!
Къде успяхте да чуете групата ни? Сещам се.
Обикновено отказвам подобни ангажименти.
Сещам се кой сте! Да, видяхме се след концерта.
Точно така! Разбирам.
Да направим турне ли? Защо не!
По принцип бих ви отказал, но...
Довиждане!
Добре ли си?
Защо не те закарам до болницата?
Здравей!
Лекарите откриха ли някакви смущения?
Не.
- Още по-добре!
Ще ме задържат, за да проведат още някакви изследвания.
Логично. Бях решил да ти донеса книга,
но за да не се застоиш дълго тук, ти купих китайска ръкомахаща котка.
Не издържам повече тук, Мартине!
Снощи направо ми причерня.
Толкова ли е остра болката?
Сутринта ми се дощя да скоча през прозореца.
Я стига! Тук си от два дни, а хората се мъчат с месеци и години.
И моите спазми не ме напускат от години.
Специално отидох в Ню Йорк при един природен лечител.
Лечението как ти понесе?
Болката отшумя.
- Ето! И сега така ще стане.
Знам.
Не става дума за еднократно предписание,
а за цяла поредица от рецепти, упражнения и диети.
Спазвах стриктно режима. Не съм се отпускала,
но щом болката се завърна, значи, че лечението не ми влияе
и никога няма да подейства.
Нещо прояжда тялото ми.
Лекарите ще го открият и отстранят.
- Няма да успеят.
Напротив!
Здравей!
- Да ти се не види! Здравей!
Готини джунджурии!
Работят ли?
- Някои функционират, други - не.
Силата ми е по-скоро в структурите.
Може ли да пробвам?
- Разбира се!
Извинете ме за момент!
Разбрах, че си била в болница.
- Наскоро ме изписаха.
Усети степента на болката ми!
- Мамка му! Изключи копчето!
По дяволите!
- Можеш ли да заглушиш болката?
Ще те включа в списъка с гости. Изобщо не бери грижа!
Не знам. Може би ще се прибера вкъщи, но не е сигурно.
И аз вече нямам търпение.
"Няма нищо страшно”, твърдяха хората.
"Нищо лошо няма да те сполети", твърдяха всички.
А навярно са ме лъгали.
Била съм твърде стресирана и уморена.
Кръвообращението ми буксува. Тялото ми се разпада.
Разпада се. Болката напредва.
В главата, сърцето и червата.
Болестта се ражда редом с Адам и Ева.
Заедно с Адам и Ева.
Не прилагам езотерични методи.
Апаратът предлага диагностика, ако засече проблем в тялото ви.
Активирам сканиращите очила
и през това време ще ми отговорите как се чувствате.
Какво усещам сега или по принцип?
По принцип.
Напоследък отново зачестиха болките в корема.
Както и проблемите със съня. Заради спазмите.
Уредът ще отчете физиологичните отклонения.
Сега пускам скенера, за да извлечем диагностичната картина.
Припичаш на муха.
На муха ли?!
- Или на оксиженист.
Готов. Ще ви изпратя резултатите по имейл.
Благодаря ви!
Заповядай!
Елишка ще идва ли?
Не й е добре и отиде при китайците.
И аз не бих отказал нудъли или порция маки суши.
Говорех за китайските лечители.
Онези ти инспектират езика.
- Това е най-малкото.
Забраняват половите контакти поне за година.
Занасяш ме!
- Казвам истината.
Никола сама ми призна. Не бързай да се смееш!
Момичето изкарало една година без секс. Цяла година, момчета!
Надявах се да се подобриш.
Изопачаваш думите ми.
Откъде знаеш?
- Мартине, започваме!
Трябва да затварям, Ели.
Ще ходиш на работа ли?!
Всички тебе чакат!
Ели, излизам на сцената...
- Хайде!
Не мога да говоря в момента. Извинявай! До след малко!
Довиждане! Мамка му!
Няма повече да пея с групата ти.
- Добре.
Само това ли успя да измислиш - "добре"?
Днес по-добре ли се чувстваш?
Да.
Искаш ли да си направим излет?
Добре.
Меркурий, Венера, Земя, Марс,
Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон.
Плутон вече не е официална планета.
Няма право да обикаля около Слънцето ли?
Или твърде много се поти? Поинтересувал ли се е някой?
ЧУХ по радиото, че го изключват от планетния списък.
Горещо ми е. Явно приличам на Плутон.
Хайде да поплуваме!
- Твърде ми е хладно.
Ще допринеса като спасител.
- Ставай, спасителю!
Ще взема нарочно да се давя.
Оставам в постоянна готовност.
Не понасям мокрия бански.
Уникален вкус!
- Сериозно ли?
Искаш ли вино?
- Разбира се!
И на теб ли да сипя?
- Да.
Никакво вино за него!
Дори една глътка ли?
- Категорично не!
Какво е това?
- Хапче за спазми.
Не съм бременен.
- Стига глупости!
Наздраве!
Истински рай! Момчетата дойдоха.
- Да.
Моля, заповядайте!
Здравейте!
- Здравей!
Как я караш?
- Здравей! Какви си ги свършил?
Дано вечерята ви се услади. Добър апетит!
Пилешките хапки ли го тръшнаха?
- А ти как мислиш!
Хапки, наденички - същинска отрова!
- Както и песните му.
Много остроумно, няма що!
Дай на човека поне малко ориз!
Да, вече нищо не усещам.
- Ако си стигнал дотам,
едва ли храната ще те вдигне на крак.
Може ли да си досипя?
- Да.
Превъзходно!
Събрал съм се с хищници. Тотални изверги!
Мисля, че психеделичните вещества наистина биха ти помогнали.
Разграждат те на компоненти - отделяш се от тялото си
и различаваш естествените си импулси,
които иначе са скрити за теб.
Щом си набавиш нужната сила, събираш пак компонентите.
Или капитулираш.
- Или триумфираш.
Може акупунктурата да те предаде. Проблемът е в главата ти.
Организмът е свързана верига -
главата въздейства на тялото и обратно.
Огладнях.
Трябва да обичаме себе си, постигайки самоотричане.
Твърде амбициозна задача.
- И още как!
Хич не се закачай!
Още си болен.
- Чувствам се здрав.
Аз ще ти кажа кога си оздравял.
Сега.
- Какво?
Сега вече си здрав.
Внимателно с камъните! Не ги размествай!
Как си? Всичко наред ли е?
- Меко казано, Лада!
Действително усещам как камъните ме зареждат.
Камъните ще ти помогнат.
Но решителната стъпка трябва да дойде от теб.
От вас двамата.
- Нас ли?!
Болните бъбреци алармират за спад във взаимоотношенията като цяло,
но ако не увъртаме, ще откроим интимните връзки.
Но лекарите не се усъмниха в бъбреците.
Научете се да чувате своя партньор.
Каква беше тази кретения за вслушването?!
Жената бегло ни познава.
Хубаво местенце да целунеш влака.
- Какво му е хубавото?!
Смъртта изкоренява болката.
Както и радостта от живота.
- Спорно е.
Тогава да се убедим сами!
Стига!
- Спри с налудничавите планове!
Не разбираш!
- Не се чуваш какво говориш!
Ще плуваме ли?
Ама че сухар!
Майната ти, кранто!
- Какво става?
Лада ми изтърси, че не може да помогне.
Проблемът бил в главата ми.
Добре познавам симптомите на соматичното разстройство!
Боледува тялото, а не психиката ми. Та нали аз самата съм психолог!
Посъветвай се с китаеца.
- Той си отиде у дома.
Къде?
- Къде другаде освен в Китай!
Защо ми се заяждаш?! Опитвам се да ти помогна.
Болестта не произтича от мозъка ми.
Не страдам от соматично заболяване.
Аз съм психолог.
Тръгвай, да! Извинявай!
Ще изпробвам опиевите пластири.
Направихте уникално шоу!
Елишка!
Чуваш ли ме? Отговори!
Хайде, отвори очи! По дяволите!
Чуваш ли ме? Какво каза?
Повтори!
Какво си си причинила?!
Потърсих някакво избавление.
- Ще го получиш.
Господи, зарадвай ни с диагноза!
Откриха ли нещо?
- Не, здрава съм като бик.
Забравяме за всякакви лекари и лечители!
Започваме да живеем! Като нормални хора.
Накъде ли води спиралата?
Може би до Рая.
- Или пък в Ада.
Нима не се въртим в кръг?
След мен!
Представи си целия свят!
- С какъв образ да си послужа?
С настоящия момент.
Сам ли изпече тортата?
- Почти.
Духни свещичката!
Представи си как ръката ми разпръсква светлина по тялото ти!
Въображението ми работи.
Виждам как светлината ме изцерява.
Много съм щастлива, че те има!
Че ми помагаш.
- И аз се чувствам щастливец.
Без теб отдавна щях да напусна живота.
Постави ръката си тук!
Има ли на кого да разчитате?
Радвам се, че ми се доверявате,
но питах дали получавате и друга подкрепа.
Тези дни ще отсъствам от офиса, но колегите ще ви изслушат.
Подобно! Довиждане!
Ехо! Какво си майсториш?
Кой да предположи, че имаш златни ръце!
Знам, че те изкарвам извън релси,
защото съм костелив орех.
- Почакай!
Виниш ме, че знам само наздравици да вдигам,
а старото пране си кисне във ваната.
В кръчмата засякох скъпия си брат.
Превърнах дома ни в поразия,
но страх ме хваща да ти кажа: "Извинявай!".
Здравей, приятелю!
Аплодирайте Никола Муха!
Благодарим ти!
Шерифе!
Добър вечер! Посвещавам тази песен на моето момиче.
Зелена зимна ябълка
търкаля се самотна и неотхапана в пустинната градина.
Спомените оклюмват,
ала стъбълце зелено пряспата прободе
и Слънцето заприпка около нас.
Силата си обаче то загуби
заедно със своите въздишки и длани.
С теб сме тук все още, насред света, вплели ръка в ръка.
Досущ като плашило, щръкнало до пътя,
дните ни подминават.
Не, нямам отговор какво бих могъл да сторя,
за да ни спестя мислите мрачни.
Досущ като плашило, щракнало до пътя,
дните ни подминават.
Не, нямам отговор какво бих могъл да сторя,
за да ни спестя мислите мрачни.
Зелена зимна ябълка,
прилична на разкъсано ветрило.
Приятелите бавничко се ронят,
разпадат се и избледняват.
Дори в дървесната кора животът да напира,
неусетно и той загнива.
Дървото истории нароява
за миналото и мечтите.
С теб сме тук все още, насред света, вплели ръка в ръка.
Досущ като плашило, щръкнало до пътя,
дните ни подминават.
Не, нямам отговор какво бих могъл да сторя,
за да ни спестя мислите мрачни.
Досущ като плашило, щръкнало до пътя,
дните ни отминават.
Не, нямам отговор какво бих могъл да сторя,
за да ни спася от мислите мрачни.
Писукането от колата ли идва?
- Звучи странно.
Май идва някъде под мен.
Отбий на бензиностанцията!
- Какво пищи така?
Втасахме я!
За една бройка да гушнем букета!
Няма как да стигнем навреме за концерта.
Трябва ни пътна помощ.
Централата ли набираш?
- Звъня на Елишка.
Мамичката му! Гумата е същински кратер!
За съжаление, в момента няма връзка с този номер.
Моля, позвънете отново!
Ало?
- Търся г-н Кишперски.
На телефона.
- Нужно ми е съдействието ви.
Става дума за открито женско тяло на жп линията до град Бланско.
Ало?
- Почакайте малко! Не!
Не, не!
Ситуации.
Навици.
Роклята й.
Ароматът й.
Лицето й.
Превод ДОРА ЦВЕТАНОВА