Zlatna pracka (1967) Свали субтитрите
Извинете ме. Извинете.
Ще ви говоря на езика на моя стар край.
Живеем в прекрасно време.
В недостижим стандарт.
Човекът, това чудесно и умно същество
е измислил всичко. Всичко, което иска.
Всичко, което му е необходимо. Да.
Гледаме в свят без проблеми.
Мир е, всички хора се обичат.
Всичко е хубаво, хубаво. Много, много добре.
Красотата и богатството промениха хората.
Няма вече добри и лоши. Всички хора са добри.
И умни, да!
Но няма да ви говоря за това. Вие си го знаете. Не.
Ще ви покажа снимки от онова страшно време,
когато бащата на дядо ми
е пристигнал от Европа.
Нали всичко е електронно.
Там, в Европа, има една голяма планина.
Козма - в Сърбия.
Там има едно място - "няма нито къща", където има къщи.
Оттам бащата на дядо ми е дошъл на запад.
О, там в стария край било страшно.
Турци, войни, крале...
И вместо царевица и бизони растат чушки.
От моя беден дядо на моя баща, ми е останал този албум със снимки,
и едно малко изделие - те го наричат прашка.
Тук се поставя камък и после бикът... по главата.
Да. И един голям златен рудник,
който дядото на моя баща заработил с тази малка прашка.
Ще ви разкажа за това как е станал истински човек.
Бедният дядо на моя баща от "Няма нито къща".
ЗЛАТНА ПРАШКА
МИОДРАГ ПЕТРОВИЧ - ЧКАЛЬЯ
ВЕРА ИЛИЧ - ДЖУКИЧ
ДЖОКИЦА МИЛАКОВИЧ РАДМИЛО ЧУРИЧ - ЧУРЕ
МИОДРАГ ПОПОВИЧ - ДЕБА като важна личност
сценарий и режисура РАДИВОЕ -ЛОЛА- ДЖУКИЧ
Това е "Хепи таун" Щастливия град.
Намирал се е някъде по средата на пуста земя,
която тогава, по средата на миналия век,
се наричала просто Запад.
И бил Щастлив град, докато всички се надявали,
че в околностите ще намерят злато.
А после започнали да го напускат.
Останали само уважаваните граждани.
Търговецът.
...този точно не е уважаван
Съдията.
Комарджиите,
съдържателят на бара,
пианиста,
шерифът,
но не се заглеждайте по тези хора.
Моят дядо на баща ми, все още не е пристигнал.
С група свои земляци, в момента пътува през Америка,
към обещана му земя в "Хепи таун".
Море, няма нито една.
Крезо, има някаква забрава тука.
Да си починем малко, от това напрегнато пътуване.
По-важно е, че се измъкнахме от нашите селски простотии.
Да, казваш истината.
- Да.
Умен е нашият поп Симеон!
След мен деца! - каза.
- Да.
Писна ни от всички тези турци.
Караджорджевич, Обренович...
- Да.
Писна ни от буни и всичко останало.
Айде малко в мирен свят, и ние да потърсим мир.
Умен е нашият поп Симеон.
- Да.
Кажи!
- Казвам, че си умен поп.
Да. Ама, гледай да стигнем по-бързо, че се изморих.
Не ти пречи. Нали вола дърпа каруцата.
Още месец-два и ще се украсиме.
- Да.
Гледай Сибине, да не объркаш пътя.
Не се притеснявай бре, нали ни обясни оня министър.
Не, мистър.
- Министър.
Мистър!
- Министър!
Не дава да му се каже!
- Мистър.
Ще питаме Джак. Дак?
- Ето го.
Как се казва по американски мистър, или министър?
Ами, министър.
- Не, мистър е!
Не, не е.
- Кажи му на тоя главчо.
Малка глава - малко акъл.
Трай си Шаро, ти си с най-голямата глава!
Хайде, само гледай да не объркаме пътя и да отидем другаде.
Обясни го на този... крейзи министър.
Каза... каза да вървим само направо, и като свием наляво,
там е този щастлив град, Хепи таун.
- Да, щастлив град.
Хепи таун.
- Нямам нищо против да останем тук.
Защо.
- Ами, много навалица - не обичам.
Обичам тишината, па да накривя кепето, па като запалим това...
Зарежи сега това. Хайде да тръгваме.
Хайде!
- Хайде.
Хубав свят!
- Хайде!
Но докато бащата на дядо ми пътува,
Хепи таун - целта на неговото пътуване
живееше богат и разнообразен културен живот.
Ще ви запозная с още някои граждани на Хепи таун,
които са важни за тази история и за бащата на дядо ми.
Това е дебелият Сам.
най-богатият човек в града и околностите.
Необичайно педантен и чувствителен.
Неговият слуга Лъки - Щастливко, бил глухоням.
И тъй като постоянно мълчал,
бил безкрайно добър слуга.
Работните хората наричали тогава револвераджии.
Това са пазачите на Сам, Блеки и Смоки.
Господарят Сам, е имал много прост начин на работа.
И успял да убеди всички малки фермери от околността,
да му отстъпят земята си.
Всичко бавно, но сигурно преминавало в ръцете на Сам.
Всичко, освен най-важния парцел,
където се намирал тайния индиански рудник.
Никой не знаел това, освен Сам.
За рудника не знаел дори собственикът на земята.
Бил, наричали го Молец.
Но не искал да си отстъпи парцела само от инат.
Молецът не се интересувал от земята.
Не го интересували и парите.
Бил ирландец,
а Сам - англичанин, затова не искал да му даде нищо.
Така това последно парче свободна земя
и то златна земя,
заради инат, чакало моя прадядо Сибин.
Но това вече е другата част на историята.
Засега, бащата на дядо ми все още пътува.
Гледа ли?
- Кой?
Стания, брате, Стания.
- А-а-а.
Не гледа.
Ще ме погледне тя, да не се казвам Сибин.
Ще ме гледа като икона.
Ще изцъкли очите, като Слънце като види глист.
Как говориш, Сибине.
Тука жените се женят, стига да имаш пари.
Сърбина никога не се отказва.
Само да пристигнем, ще й набера шибой, па ще й кажа:
Заповядайте Стания, с любов.
Ако е малко, мога да бера цял ден,
а тя ще каже, остави това.
Айде, върви!
Да, умни били сърбите, като повели жените и девойките.
Защото на Запад имало голям недостиг
от тоз... как се казва... артикул - да.
Затова не е чудно, че пристигането
на бедната Джули предизвикало такава реакция.
От всички кандидати, най-бърз бил Дългия Джо.
Казал само: Позволете, г-це, това е синът ми, това е къщата ми...
аз съм Джо - вдовец, и я отнесъл при съдията за венчавка.
Да.
- Да.
Щастливи младоженци.
Така Джули загубила първия си мъж, и наследила първата си къща
и първото дете.
Мамо.
Да!
- Да.
И вторият съпруг - Късият Джим, имал къща...
Мамо.
- ... и дете от някой брак.
Да!
- Да.
На Запад тогава, животът бил бърз,
богат и динамичен.
Да.
- Да.
Джули, вече добила навик
ако не остане мъж, ще й остане къща
и дете.
Мамо.
- Да!
Да?
- Да.
Здрасти, мамо!
Ето така, някога хората умеели да обичат.
Да. Да.
Да.
- Хаук...
Най-влюбеният е и най-предпазлив.
Господарят Сам нямал намерение да бърза.
Защото не обичал явна разплата.
Мамо.
Само в земята на бързите развръзки,
може за един ден да се ожениш 6 пъти да се сдобиеш с 6 къщи
и 6 деца, а да останеш девствена.
Сега какво прави?
- Пие ракия.
Хей, спри попе! А ти бре, защо лъжеш?
Кой, аз ли?
- Яде сланина и хляб.
Станойке, слънце Сибино!
Не вижда ли какъв съм лют и пъргав! Мога, дори да се сбия заради жена.
Ти ли?
- Аз, ами.
С кого ще се бъхтиш в този мирен американски свят?
Няма бе, само казвам.
- Аха.
Няма причина за бой и караници.
- Не.
Ще привличам хората с красота.
Сибине, за щастие си ми побратим, иначе ще ти покажа що е красота.
Нямаш шанс, а виж мен.
Красотата не е в голяма глава и брадата!
Така ли?
- А в мъжкото държание!
Ако не те мързи, изтичай до вкъщи, па питай кумицата Радойка...
...какъв е Сибин.
Хайде попе, дърпай воловете, та да стигнем вече в тоя мирен край!
Да отвори душата на този Крез и на мен.
Ще ви запозная също и с шерифа на Хепи таун,
преди да започне истинската история.
Този шериф бил някога най-бързият стрелец на Запада.
Неговата стара слава, ще оправи тази бъркотия.
Той има само един малък недостатък, който за щастие никой не знае.
Толкова му треперят ръцете, че не би могъл да уцели и къща.
Добър изстрел.
Славата трябва да се запази.
Добър изстрел.
Собственичката на шест къщи, Джули започнала да се нервира.
Имала е половината град.
Имала е тумба деца.
Но няма мъж.
А е пролет.
Освен това всички бягали от нея като от вдовица без късмет.
Писнало й.
Искала мъж.
Пролет е.
Искала мъж.
Пролет е.
Да.
- Да.
Мамо!
Хей, Джак!
- Кажете, г-н Сибин!
Хей, питай го тоя на американски, да не тук някъде този Хепи град.
Върви! Иди го питай!
- Хей, мистер!
Хепи таун. Хепи таун?
Каза, да.
- Разбрах.
Не им е труден езика.
Трябва да е хубав град, а!?
Хвала на теб, Господи, Отче наш!
Че доведе своя народ
православен, в обещаната земя.
Не нареждай, попе.
Като изградим църква и си уредим живота всички ще пеем.
Тебе Боже хвалим, мир за всички, Господи!
А сега до тебе... да спрем сега за малко,
да не си помислят ония американци, че сме някакви турци,
или не дай Боже, варвари. Да не дава Господ!
Хайде, хайде!
Хайде наш'те по каруците! Хайде!
Какво е това, бе?
- Да се махаме оттук Сибине - турци!
Какви турци в Америка бе!?
Виж го ти бандита! Завий ми една.
Дай една тук.
- Чакай, ето.
Моля те, внимавай.
Бързо, бързо!
Па сега...
- Какво чакаш!
Побързай, Крез!
Помози Бог, г-не!
Не бой се, побратиме. Сърби сме.
Слабо си го треснал, Сибине.
- Не искам да му разбия главата.
Хвърли тоя кобур и готово!
Обичай ближния си, г-не!
В името на Отца и Сина,
и Светия дух! Амин.
Хей Джак, ела да превеждаш,
че май не се разбираме с тези американци.
Как те е наредил! Крез, дай вода да измием човека!
"Вотер" Крез, дай "вотер"! "Вотер" е по тяхному.
Дай тоя "вотер"!
Наздраве! Кой си ти?
Колко още има долу?
Какво казва той?
Казва, че тази земя и къщата сега са наполовина твои.
Благодаря за честта, побратиме. Не трябва да ми се отплащаш.
Вземи брате Сибине, може да се обиди.
Изглежда имат такъв обичай.
Станах богат изведнъж Е, благодаря ти. Да се целунем!
Крезо! Дай ракия да почерпим човека по наш обичай.
Окей, окей!
- А, иска, иска! Ще я донесе Крез.
Спаси Бог!
- За спасението на Бог Христос!
Дай сега полека!
- Хайде!
"Файн, файн"!
- Не е ракия, а живот!
Ето, почерпи се, попе. Отче, Крез и аз оставаме тук.
А ти и Джак вървете в града, да настаните останалите.
Последната глътка е за теб, отче ти ще черпиш!
Хайде.
- Хайде.
"Лятото премина...
аз не се ожених.. "
"Майка често ми говореше,"
Сине, Сибине...
много девойки.
Файн! Файн!
Файн!
- Тоя пак иска ракия.
Недей пак да се напиваш. Изчакай да узреят сливите.
Файн! Файн!
Крез, дай му ракия. Само да се разкара.
Ако изпие още ракия, няма да има с какво да черпиме.
"Ти ми Сибине-е-е... остана неоженен. "
Нищо не им разбирам на тия американци.
Спокойно, ще научат сръбски.
И какво казва Джак? Как са се настанили останалите?
Добре, добре. Всички работят.
Той работи при някаква вдовица Джули.
Поп Симеон работи при вдовицата Джули в бръснарницата.
Поп в бръснарница!?
- Да.
Ще откаже всеки да се бръсне.
- Да.
Мите Джора работи при вдовицата Джули в конюшнята.
Жика на Джора, работи при вдовицата Джули в ковачницата.
Какво си ме нападнал с тая женска Джули!?
Да не съм виновен, че половината град е неин.
Зарежи тоя боксуз! Знаеш много добре за кого те питам!
А, Стания.
Ами Стания работи с майка си при дебелия Сам.
При кой Сам?
- При оня, оня...
При оня, дето прати своите да бият Бил, а попа ги удари с кръста.
О, нима точно при него?
- Той е голям господар.
Всичката земя дето я виждаш, и не виждаш.. всичко е негово.
Не ми пука за полетата му!
А само как да приближа Стания, като изпребихме всички хора.
Ако я приближиш какво, ще й кажеш?
Заповядайте с любов, Стания.
Файн! Файн! Файн!
Трябва да е някакво наказание.
Нацелува ме за целия Запад.
- Окей, окей!
Искаш, а? И Сибин иска. И Крез иска, ама няма!
Айде, със здраве!
Помози Бог!
- Помози Бог!
Помози Бог!
- Помози Бог!
Помози Бог!
- Помози Бог!
Какво се буташ? Не говоря на теб.
Какви са мутри! Никой не ме поздрави.
Накъде бяга този народ?
Да ме поздрави.
Щом пребиеш един, всички се плашат от теб.
Сладки дечица!
Кого гледа оная женска?
- Мене.
Това ме преследва от младостта.
Щом ме види някоя женска, иска веднага да умре.
Разбира се.
Виж ти, Крез, тая женска е опасна.
Ако малко се позакръгли, бих забравил мойта Стания.
За Бога!
За да няма днес някаква заблуда снахо,
тръгнал съм при Стания.
Тази китка цветя е за нея.
Е, сега... ами...
Ето, разсърди се, заради Стания.
Много си ревнива! Не трябва да се буташ, знаеш ли!?
Ако не си сърдита, може да намина пак.
Виж, Сибине, ония стоят и не мърдат.
Страхуват се, да не ядат пак бой.
Пусни ме, бе!
Казах ли ти, дава ни кобура, само да го пуснем да мине.
Благодаря, не ми трябва.
Не сме бедняци! Не събираме боклуци.
Минавай спокойно, не се сърдиме.
Е, бре!
Да не си луд, защо се биеш, бре?
Ай бре! И бре!
Крезо, под него. Айде, помириши!
Като върху кон. Сибине, виж!
Да ти покажа аз как се бие.
Каква мишена си ми ти!
Искаш ли още? Гледай, смеят ти се хората!
Братко Сибине, шерифа казва...
- Кой, па е тоя?
Нещо като кмет им е.
- Да?
Казва да не се бием на пробите.
Тук и проби ли има за бой?
- Има, има.
Недей, трябва да вземеш кобура, както тук го наричат - револвер.
Да, да.
- Па да се стреляте с тях.
И който загине - губи.
- Как така да загине?
Ами такъв е обичаят.
- Пак ли обичай!?
И това е обичай да загинеш!?
Кажи му, щом е обичай, да дойде тук да се побориме,
да се надхвърляме с камъни, да видиме кой по-далеч ще плюе.
Това е обичай! Ако исках да загина, щях да остана в Сърбия!
Не бих бил толкова път!
Не става, братко Сибине. Той има право да си търси правата.
Недей бе.
- Аха.
Крезо, братко, какво ще правим?
- Ами, да бягаме?
А?
- Хайде.
Ой, няма накъде, Сибине.
- Няма.
Я, виж това!
- Виж това!
Хайде, по-бързо, хайде!
Боже, господарят стана, а аз си мислех, че е сакат.
Не ма, майко! Богат е човекът, и го мързи да върви пеш.
С какво се занимават?
Колко е сърдит!
Влизай. Бързо, бързо.
Зиби! Зиби! Зиби! Зиби!
Ако кажеш "файн", ще те изплющя!
Крезо, заключи вратата.
- Да.
Изкопай дупка да се скриеме. Направи нещо!
На твое място не бих се страхувал. На черния бих му разбил главата...
Ами, разбий му я, братко! Разбий и на оня другия!
Аз не смея, но мисля, че ако бях на твое място.
Бил! Бил!
Бил, излез и се предай.
Виждаш, че те викат.
Зибин?
Зиби! Зиби!
Бил! Бил!
Братко, не се казвам Зиби, а Сибин. Човека не търси мене.
Олеле, какво ми дойде до главата!
Има ли някоя страна, където не се стреля!?
Върви де! Ако излезеш ще престанат.
- Знам, щом изляза ще ме уцелят.
Ку-ку-у-у! Къде сте братя сърби!
Сибине, няма, няма.
Крезо, ти сега се отбранявай сам,
а аз отивам да донеса помощ.
- Добре.
Айде, отивам.
Недей, Сибине, моля ти се!
Ще ти пълня прашката, моля те като брат.
Не искам нищо от тебе, братко.
Като нападнат братята сърби, ще видиш, чия майка ще заплаче.
А, не искам!
Бегай от тука, бре! Бягай далеч, като ти казвам, бе!
Остави ме бе, жено. На кой му е сега до любов.
Ще ни види оня дебелия... Недей ма снахо...
Дойдох да ти кажа, Сибине, че те гони моят господар.
Изглежда ще ти дойде до главата.
Или, ако ти така, аз инак.
- Откъде да знаем, Стания?
Сама си се замесила. Какво? Какво ти е?
Какво ми правиш, да ми нямаш зъб?
Махни се! Махни се от мен, бре!
Внимавайте докато сипвате да не подлива.
Не пиеме чорбата, а парата.
Важно е всички хора да живеят като братя.
Разбираш ли ме, или не? Не разбираш?
"Андарстен"/understand/
- Ноу.
Ноу. Ти и аз сме едно и също. Разбираш ли?
На земята - мир, а между хората - добра воля.
Хайде, спасявай се.
Малко мезе, та по-добре да върви.
Вземи си, не се притеснявай.
- Здраво е за материала.
Изглежда як човек, ама не е дорасъл.
А, ти какво гледаш, дъще моя?
Виждам, че би се изповядала.
Имаш поп веднага.
Попе!
- Ти си после, Сибине.
Хайде, трябва.
Отче гонят ни, ще ни убият.
Уповавай се на Бога, Сибине!
- Не става въпрос за Бог.
А дебелия Сам и неговата банда. Ще убият Бил, заради имане.
Мене, заради Бил. Крезо, заради мене.
Неприятност!
- И какво искаш?
Ако нападнем всички заедно - свършени са!
Па нападайте, синко - мен не ме засяга, защо да се бъркам!
Джоро!
- Тук съм, брате.
Взимай вилата, или някакво друго оръжие.
Кой ме напада?
- Не тебе, мене и Крезо.
Ох, стреснах се!
- Хайде, ставай.
Защо аз, мен никой не ме закача!
Начо, Начо, помогни ми! Ще ме убият.
Каквото си забъркал - си го сърбай!
- Ама ради Бога, Начо!
Добър е Бог.
- Утре може и тебе!
Като ме закачат, ще се отбранявам.
Разбирам те, брате Сибине,
но защо да се закачаме с хората, като не ни закачат...
Хей Джак! Джак!
Ама това са разбойници и сеирджии.
Добри са и на борба и с пистолети.
Добре, но не гледай на тия неща толкова трагично.
Как?
- Ами, черно. Хората са си хора.
Защо ни забърквате със света? Има си власт.
Кмета...
- Точно така - шерифът.
Хей, бате Сибине!
- Ето, извинявай.
Кмете! Шерифе.
Какво ти е?
И тебе ли?
Ку-ку, Крезо!
Ку-ку братко и побратиме!
Ку-ку, Крезо, къде те доведох!
Да погинеш толкова млад!
Ку-ку, Крезо!
- Не нареждай, живи сме.
Хвала на Бог, че сте живи! Да даде Бог църква!
Не опявай!
- Не опявам тебе.
А попа, Джак и ония нашите.
Но ще запомнят те Сибин, слава им людска.
Ние сърбите знаем как се вдига буна и въстания.
Крезо, сложи това на корема, да приличаш на господаря Сам.
Хей, Бил!
Ти, ти си Смоки. Аз съм Блеки.
Крезо е Сам. Разбираш ли?
А, окей! Файн! Файн!
Ма няма ракия през работно време!
Сибине, много съм тежък, ще се преметна през коня?
Дръж се за седлото като мен.
- Тежко е да си дебел.
Е, хайде, помози Боже да бъдеме добри разбойници!
Като всички наши предци...
Първо били хайдути, а после въстаници.
Хайде! Дий!
Хайде, започваме.
Хей, Смоки!
- Хелоу, Блеки!
Помози Боже! Вечна слава и на св. Параскева.
Бандата на Сам.
Хей, Блеки!
Смоки!
Хей, Смоки!
Тука съм, ваш'та майка!
Не говори сръбски, глупако.
Хей, Смоки!
Смоки.
Защо мене, аз нямам нищо общо.
Много сте чудни, оле, майко моя!
Блеки!
Сибине!
Сибине, виж!
Сибине, сине, цяла нощ размишлявах.
И човешката ни съвест не позволява,
да оставиме брата сърбин сам в неволята.
Братя сърби и сестри сръбкини!
Сестрите останаха в къщи.
Не ме прекъсвай, Начо.
От векове, ние братя, търпиме разбойници.
Ако погледнем какво е изпатил нашия народ,
от Косово до сега, направо ще се уплашиме.
Нашата славна история е пълна със страдания.
Да спреме, хора и да чуем говорителя.
И да се договорим и това да е обичай.
Още цар Лазар, юначния конник говорил.
Ще се види кой вярва и кой е неверник.
Така е! Да живее вярата и невярата!
Да живее!
Добро утро. Добре ли спахте?
А как и защо, да кажем, се стигна до буната против Дакия,
или като се казва в историята, до първото сръбско въстание.
Знае се. Не са могли повече да издържат.
Дошло им е до тук. А защо братя, им е дошло до тук?
Да живее първото сръбско въстание, когато им дошло до тук.
Да живее!
Или на другото сръбско въстание, до тук ни е дошло.
Па докога, питаме се?!
Докога ще ни стига до тука?
- Долу, разваляй!
Долу!
Е, не е "Долу". Трябва да викате: Да живее!
Иначе, ще ни затрият.
- Да живее!
И затова братя, съберете камъни,
наострете ножовете,
плюйте си на тоягите, па с Бога!
Всички за свободата златна!
Откъде си толкова умен?
Трябва да те изберем за кмет и войвода,
че така се грижиш за народа.
Остави това за после Крезо. Събирай камъни за прашката.
Братя!
Аз бих, братя мои казал това, което Сибин забрави.
На ти тебе смешник.
Крезо, Крезо!
Чакай поне да събера тези камъни.
Добър камък!
А тежък. А жълтее като Слънце.
Там, където удари - трева не расте.
Братя, искаме ли да се освободим от тях!?
Искаме!
Долу!
Не се приближавай, снахо. Сега ще стане страшно.
Братя, това е неговата къща.
Загради!
Предайте се!
За да не питате после, защо сме ви отсекли главите.
Не се крийте, страхливци!
Той е...
Удряй, па ме убий!
Обичай враговете си!
Хей? В бурето!
Попе, Джак!
Попе, недей и ти!
Айде сега и ти.
- Чакай малко.
Хайде влизай!
Върви!
Чакай, чакай! По-добре е от тази страна.
Хайде.
Хайде, дай ръка! Дай!
Това хотелска стая ли е?
Сибине.
Долу са.
Да бяхме повели още двама души.
Олеле, внимавай да не те ударят.
Ще ни убият тука! Да се махаме.
Не се страхувай, Крезо! Няма да те предаде твоя Сибин.
Не се страхувай!
Къде си тръгнал! Къде си тръгнал!?
Къде отиваш, ти?
Скачай след мен, Сибине.
Хайде бабо, не пречи!
Ето ме.
- О, пази се да не падна върху тебе.
Видя ли го?
- Кой?
Като облече сукмана на майка, колко смешен беше.
Крезо, с мен!
Дръжте го!
- Дръж го!
Дръж го!
- Дръжте го!
Ела насам.
Недей да викаш, трябва ми за прашката.
Право в показалеца!
Хайде, не бой се, Сибине.
- Хайде, хайде.
Само веднъж се умира, Сибине. Ти си.
Вие ме чакайте! Трябва да ви кажа нещо важно.
Хайде, полека.
Сибине! Сибине!
Всички за родината!
Удари го Сибине по сръбски- с глава!
Свършен е!
Да дадеш на народа, земята дето си взел.
Разбираш ли!?
- Ноу!
Ноу ли? Ще ти държа главата долу, докато се съгласиш.
Да му броиме до десет, брате Сибине.
Според науката, толкова може да издържи.
Ако малко по-дълго го подържи, ще умре без изповед.
Едно, две, три, четири.. Хей, Джак!
Кажи на оня кмет, че тоя трябва да подпише, за да е сигурно.
Пет, шест.. Не се съпротивлявай!
Има още... Седем, осем,
девет,.. Крезо, питай Джак да не греша в броенето.
Десет!
Братя, свърши се!
От днес и завинаги, няма да има повече грабежи,
и грабители. Ура-а-а!
Къде си тръгнал?
- Трябва да напусне.
По-важното било, че дебелия Сам няма да получи имането.
Каза: Всичко е ваше! Брате Сибине, а той е англичанин.
Браво, Сибине!
Голд.
Какво е това, бе хора?
- Казват - злато.
Откъде ти е това, брате Сибине?
Изкопах го при нас от една дупка.
Хора, това е от имането на Бил!
Дайте ми кон. Да го върна на човека, че е грехота,
да ми подари златен рудник, за нема нищо.
Дайте ми кон! Бързо!
Дай това злато тук. И това - дай го, Джак!
Кон!
Бил, хей Бил!
Бил.
Бил, гоня те, да ти кажа.
Ако искаш да се размениме за спомен.
Да ти дам кепето, а ти - шапката.
Аз на тебе това, а ти на мен...
А, тенкю, тенкю, Зиби.
- Няма защо.
Благодаря ти, побратиме и щастлив път!
Хайде, със здраве!
Така бащата на дядо ми, станал истински западняк.
Да работите при мен?
Окей!
Така бащата на дядо ми, станал уважаван и предприемчив стопанин.
Идва! Идва!
Ето го!
- Ура-а-а!
Да живее Сибин!
Да живее!
Какво казва?
- Съдията казва, че Хепи таун
ви е избрал за кмет, брате Сибине.
Благодаря.
- Тенкю, да живее!
Сега ти си власт.
Да живее!
Сега ние как, брате Сибине?
Кои ние, г-н Крезо?
Послушай...
- Извини ме, имам работа.
Така бащата на дядо ми, станал власт...
Значи важен човек и достоен за възхищение.
Върви де.
- Хайде, късмет!
Късмет!
А това трябваше да се случи.
Защото той бил истински, истински мъж.
Такива истински, смели хора са правили историята на света.
И затова днес ни е толкова хубаво.
Хубаво... вери, вери файн, йес!?
Оръдия?
Ало? Какво гърми?
А, чак в Азия? Тенкю, файн.
Важното е да не е при нас.
Тенкю.
Деца, на обяд!
Хайде деца на обяд!
Довиждане. Тенкю.
Толкова малък, а вече човек!
превод и субтитри: verannika
TRANSLATOR'S HEAVEN http:/subs. sab. bz