Hud (1963) Свали субтитрите
- Къде ще го търсиш?
Не знам. Ако видя розовия кадилак, ще намеря и него.
Довиждане!
Кой е?
- Лон.
Готвя, но ако искаш закуска, ще дойда!
Недей! Дейзи, виждала ли си чичо Хъд?
Вечеря пържола тук снощи, към 7. Не съм го виждала оттогава.
Добре! Дейзи, ще си взема две понички.
Добре, остави двайсет цента на щанда!
Ето!
6:26 часа, четвъртък. В момента навън е 22 градуса,
вие сте с шоуто на Боби Дон Бруър.
Трябва да е било як бой.
Защото Хъд беше тук, затова!
Не се съмнявам!
Г-н Ларкър!
Хей, г-н Ларкър!
- Здравей, Лон!
Ще участваш ли в родеото?
- Не ща да ме стъпчат!
Защо си в града толкова рано?
- Търся Хъд.
Мярнах кадилака му паркиран ей там.
Сигурен съм, че го видях! Аз не бих го безпокоил!
Не е по мое желание, казаха ми да го намеря.
Хъд?
Хъд!
О, шефе, дано имаш сериозна причина да ме викаш!
Имаме неприятности в ранчото.
Ще имаш неприятности още тук и сега!
Тъкмо се гушнах и ми се изтърсваш ти!
Дядо те вика, каза да дойдеш веднага!
Да дойда веднага ли?
А дали няма да е съгласен първо да си закопчея ризата?
Хайде, стига!
Откакто съм станал, съм кисел, така че, не ме ядосвай!
Не отговарям, ако ти скоча и те ухапя!
Благодаря ти, скъпа!
Здрасти, Джо!
Кой от двама ви излиза от къщата ми в 6 часа сутринта?
Питам ви! Кой, по дяволите?
Не искам да ти казвам, защото ми е племенник, но ето тоя хлапак.
Ще го убия тоя боклук!
Чакай малко!
Имаш диабет. Остави тая работа на мен.
Мога и сам! Махни се от пътя ми!
Хайде, Джо, не бива да се ядосваш, приятел!
Ще го поохладя, обещавам ти!
Хайде, готин! Да довършим разговора на четири очи.
Благодаря ти!
Спокойно, от тая история само ще ти излезе добро име.
Ако съм още жив. Но можеше и да пострадам.
И аз. Голям късмет, че се случи подръка.
Трябва да ме взимаш навсякъде.
- Няма да издържиш на темпото.
Какво има толкова, та баща ми ме вика в почивния ми ден?
Иска да те попита за съвет.
- Да пита мен?
Цели 15 години за нищо не ме е питал.
Аз се бъхтя по цял ден.
Можеш ли да изкараш цял ден след снощи?
Не съм на 100 години като него. Нямам нужда от толкова сън.
Той е просто стар човек.
Добре караш, спор няма!
Сигурно е Хъд.
Спря право в цветята ми!
Добро утро, Хъд!
- Добро утро!
Извинявай, че ти отнемам от почивката. Лони, затвори вратата.
Къщата все още не е паднала, пиете си кафето
и защо е тая дандания?
Снощи умря една юница.
Домъкна ме заради умряла крава?
Тази ме притеснява. Нямаше рана или дефект, не беше подута.
Да не е пасла отровна трева?
- Не.
Ако имаше, щях да знам.
Хосе и Джеси пъдят мишеловите.
Не яж от боровинките, за пая са!
Да не губим време, имам си работа.
Внимавай с цигарата, ръсиш пепел в пая.
Ще докарам пикапа.
Как все успяваш да ми сгазиш циниите?
Толкова се мъча да ги захвана.
Не ги сади където паркирам.
- Ама че си вкиснат!
Госпожичке, грижи се за къщата, не за настроението ми!
Тиганът е на котлона. Искаш ли яйца? Или получи закуска в леглото?
Не, още не е дошъл ред на закуската.
Добро утро, момчета!
- Здравейте, г-н Банън.
Едва успяваме да изпъдим птиците. Цяла нощ светихме с фенера.
Проклети мишелови! Ще се върнат. И артилерия няма да ги уплаши!
Не ги убивай! Прочистват местността от вредители.
Има и закон за защита на мишеловите.
Винаги съм твърдял, че законите трябва да се тълкуват свободно.
Аз така ги виждам. Веднъж четеш едно, друг път - друго.
Не обичам да нарушавам закона.
Кравата няма да стане и да ни каже какво й е.
Какво смяташ, Хъд?
Не знам. Не изглежда да е болна.
Нещо я е убило. Ще викна държавен ветеринар, може да знае.
Земята е наша. Не искам държавни служители!
Никога и никъде! Няма страшно. Да я ядат мишеловите!
Не мисля така!
Довечера ще се обадя на държавния лекар, да я погледне.
Викни когото щеш да ти върши работата, но тогава не питай мен!
Искам двамата с Лон да останете за малко.
А момчетата ще дойдат с мен, да подремнат.
Лон, вземи бутилката, да не пресъхнете.
Защо не поостанеш тук с болната ни приятелка?
Аз си имам една здрава в града и няма да ме чака дълго.
Добре, че мина насам!
Спукахме гума, а трябва да занеса това за вечеря.
Да ти помогна ли, Джеси?
- Не, Хъд, благодаря!
Да не ти окапе ръката, ако случайно ми отвориш?
Купи ли ми бира?
- Дванайсет кутии. Ще стигне до утре.
Да не ми ги броиш?
- Все се спъвам в празните ти кутии.
Някой мирише на "Шанел 5".
Не съм аз. Не мога да си го позволя.
Днес едва ли си препускал след кравите.
Наистина, не съм.
- Да!
Откъде ли момичетата имат толкова време?!
Докато изтрия пода, излъскам ваната, простра дрехите...
Зарязват всичко, скъпа.
- Явно е по-добре от домакинството...
Искаш ли портокал? Ще ти го обеля.
- Не, благодаря!
Виж, пише "Флорида".
Имаме си ги в Тексас, а ги внасяме от Флорида.
Съвсем в реда на нещата, нали?
Да.
Касиерът в магазина каза, че се срещаш с жената на Труман Питърс.
Така ли каза?
Била много нервна. Толкова викала, че помощницата й напуснала.
А нашата може да изхвръкне, защото много приказва.
Искаш ли бисквита?
- Не.
Остави нещо за вечеря, може ли?
Още хляб ли ядеш?
След пържола, сос, качамак, пържена бамя с лук и горещи питки?
Може да ти изглежда много, но се стопи.
Хъд няма ли да вечеря?
- Докарва се. Ще яде после.
Какво има за десерт?
Ще ви стигне ли един фризер сладолед с праскови?
Цяла зима ги чаках тия едри праскови.
Тия праскови ли чакаше?
А снимките на ония прасковки, дето криеш в чорапите?
Моя работа, ти не се бъркай.
Аз съм жена. На мен не ми действат.
Ще изнеса сладоледа навън. По-хладно е.
Добре, Алма!
Давай, докато не си намокрил пелените!
Алма!
Какво?
Дай ми чиста бяла риза!
Много си щедър с "благодаря" и "моля".
Моля те, размърдай си задника и ми дай чиста риза, ако обичаш!
Не можах да изпера червилото.
- Да видим дали с твоето е по-лесно.
Я, стига!
- Човек веднъж е млад.
За кога се пазиш?
- Петлиците са в яката.
Чуваш ли козодоя?
- Мисля, че са два.
Никога не съм ги виждал. Човек само ги чува как пеят.
За какво си мислиш, Лон?
Не знам. Просто си гледам напред. Към това, което предстои.
Мислиш си за собствените си грижи и амбиции?
За тях и също как ще си купя кола и ще я карам. За момичета.
Мисля, че ще си намериш щастието. Момче като теб го заслужава.
Става късно.
Татко изглежда така, сякаш яката го задушава.
Това са му официалните дрехи.
- Не си го спомням с такива.
Аз го помня.
Сигурно не носиш снимка на Хъд?
Не, не нося.
Но той ти е син, също както и татко.
Да, така е.
Какво имаш против него?
- Той знае какво, а ти не питай!
Заповядайте!
- Благодаря!
А ти не искаш ли?
- Опитвам се да смъкна някое кило.
Ще измия чиниите после. Да си почина малко.
Кухнята си е твое царство, Алма.
- Достатъчно царствах днес.
Пак ли смяташ да ходиш в града?
Не се издокарах, за да стоя на верандата.
До сутринта да се прибереш. Ветеринарят ще дойде рано.
Добре. Вкусно! Прасковки!
Тоя найлон ужасно запарва.
Носи саронг, Алма, като в Южните морета.
Да стана за смях на всички!
Станала си половин туземка. Изобщо не носиш обувки.
Носих веднъж. Като се омъжвах. Бели сатенени пантофки.
Но вече нямам обувки. Нито пък съпруг.
Отивам в града.
Алма, искаш ли да издухаш пяната от някоя бира?
Не, благодаря. Ще ставам вече от люлката.
Ще замеся хляб и ще си лягам.
И половината само ще стигне.
Аз ще дойда с теб, Хъд!
Ти пък какво си намислил? В сладкарницата ли ще ходиш?
Не, просто ще ме откараш в града, нищо друго.
Добре, хайде тогава, да движим!
Трябвам ли ти, дядо?
- Не, върви.
И се пази!
Ти карай, момко!
За какво беше всичко това?
- Ще ти кажа друг път, като съм пиян.
Хайде, дай газ!
Скучна и самотна вечер, нали?
- Не са ли всички такива?
Обичам този звук. Сякаш ме пронизва.
Подлудява добитъка.
Знаеш ли какво ме кара да си мисля?
- Убеден съм, че ще ми кажеш.
Просто харесвам влаковете, това е.
Ключовете!
Боже мили!
Виж това седло от Лас Вегас!
И с кран не можеш да го качиш на кон!
И много дрънчи!
- Къде отиваш?
Ще се поразходя.
- Но не с мен.
Иди да обърнеш няколко лимонади. Чао!
Здравейте, г-н Кърби!
- Здрасти!
"ОТТУК ДО ВЕЧНОСТТА"
Чел ли си я?
- Да, два пъти.
Най-добрата книга, която имате.
- Не е ли малко мръсна?
Не знам. Героите са съвсем като живи хора.
Прочете ли, когато сержантът я обладава за пръв път?
Да, прочетох го.
Май се срещаме твърде често тази вечер.
Просто отивам към площада.
А ти къде отиваш?
За твое сведение, отивам към дома на г-жа Руби Флечър.
Не мисля, че си чувал за този дом.
А, чувал съм. Не нося вече пелени, нали знаеш?
Ходил съм няколко пъти.
- На колко години си?
Цели седемнайсет? Когато аз бях...
... колкото теб, не можех да се наситя на живота.
Лятото, когато ти се роди.
Майка ти почина. А баща ти малко откачи.
Купихме си шевролет, модел '27 г.
Държахме го ограден с бодлива тел, обикаляхме всички кабарета.
Не знам с кое беше по-трудно,
с колата или с момичетата, които водехме на танци.
Боже, ухажвахме и преследвахме толкова готини мацки онова лято.
Нямам нищо против и аз да мина по тоя път.
Ами ела!
А, размислих!
Добре.
Хей, събуди се! Ставай, Лони! Отвори очи!
Ще спиш до довечера ли?
- Какво искаш?
Искам да ставаш. Не мога да те дундуркам цяла сутрин!
Защо не? Харесва ми.
- Сигурно! Стига толкова. Ставай!
Не мога, Алма.
- Пак ли спиш гол?
В шкафа има два чифта пижами. Защо не ги носиш?
Задушават ме.
- Хайде, хайде!
Ти как спиш?
- В моята стая, със заключена врата.
А не носиш ли от ония късички...
- Що за въпрос!
Питам само.
- Наистина ли си мислиш за това?
Май да.
- С такива мисли ще те избие акне.
Знаеш ли това?
- Глупости!
Аха, продължавай и ще видиш!
Хайде по-бързо!
Ветеринарят ще идва тази сутрин.
Да се махаме от тая воня. Взех каквото ми трябва.
Ще ви помоля да съберете всичкия си добитък.
Всичкия. Трябва да ги прегледам.
За какво?
- Какво е причинило смъртта.
Дано не бъркам, но струва ми се, че ще си имате неприятности.
Смятам, че кравата е умряла от шап.
Господи! Не съм и помислил за това!
Да ги проверим! Не губим нищо.
Съберете стадата. Ще вземем проби.
Докарайте телета и няколко коня,
ще ги заразим изкуствено да видим какво ще стане.
Ще се разболеят, какво друго! Ще ги убиете!
Ако телетата се разболеят, а конете не, е шап. Трябва да се направи.
При последната епидемия унищожиха 77 000 глави добитък,
също толкова овце и кози, дори 20 000 елена.
Беше ужасно!
Сега купих 20 мексикански крави от юга.
Да не би да са болни?
- Може би.
Ако са болни, трябва да унищожите кравите, които са били в контакт.
Говорите за всички крави, които притежавам.
Да, знам това.
Надявам се да е нещо друго и да греша!
И да не се наложи повече да говорим за това.
Изглежда, пак съм попаднал не където трябва.
Захващайте се за работа, трябва да се оправи оградата.
Старче, какво мислиш?
Ще ги оставиш да ти избият кравите заради болест от учебник?
Толкова ли си остарял, Хомър?
Чудя се дали ще се съгласят на дълга карантина. Как мислиш?
Не трябва да се съгласяват. Те са законът!
А ти се съгласявай, ако си нямаш работа!
Но този г-н Бърис изглежда знае какво говори.
Дали ще ги избият?
Ами да, ако излезе това, което твърдят.
Цели 24 от моите 34 години ти работя в това ранчо.
Татко, имаш най-добрите евтини работници.
Рина тор. Ръцете ми са целите в мазоли. И защо?
Да ме благословиш, като умираш ли? По дяволите!
Искам си това, което съм си изкарал.
Предлагаш ли нещо, Хъд?
Хвани телефона и продай всички крави. Докато не са те разгласили.
Така ли решаваш проблемите?
Ще разкарам цялото стадо, преди да го тестват.
И ще пробуташ лоша стока на съседите, които не знаят нищо?
Не знаеш дали стоката е лоша.
Ще ги закарам на север, преди да се разчуе.
И ще поемеш риска да пламне епидемия в цялата страна?
Тая страна се движи от епидемии. От луната ли падаш?
Епидемии от изкуствено ниски цени, шантави телевизионни шоута,
шашми с данък печалби, раздути пътни разноски.
Колко честни човека познаваш?
Отдели грешниците от светците и ще остане Линкълн.
По-добре ние да отопим соса, докато е още топъл.
Ти си безпринципен човек, Хъд.
Това да не те спира. Ти имаш принципи и за двамата.
Ама че отвратителен следобед!
Капна ли?
- Да си поема малко въздух.
Прибери се в ранчото да подремнеш.
Не, ще си свърша работата.
Да, както винаги.
Дядо!
Открих дългорогите бикове при Идиът Ридж.
Правителството мъчно ще открие кои са.
Тия дългорогите няма да минат през канал!
Не са останали много от тях, а?
Не, почти са на изчезване.
Държа ги да ми напомнят за старите времена, какво беше.
Всичко вкъщи е от тяхната кожа - мебелите, въжетата,
дрехите, шапките.
Дядо, хайде да ги пуснем!
Не, Лон, това не е правилното решение. Ще отидат с останалите.
Дядо!
- Благодаря ти, Лон!
Не биваше да те водя тук след такъв тежък ден.
Ако филмът си го бива, ще се разсъня, не се безпокой.
Изглежда, само ти няма да щипеш женско коляно.
Е, ще мина и без това.
Да им се чуди човек, че ще платят 65 цента да го правят тук.
Може да идат в плевнята и без пари.
Хайде сега всички
да запеем любимата на всички песен "Клемънтайн"!
Гледайте тук.
И можеш да го захапеш цялото?
Ще опитам.
Здравей, Хъд!
- Как си?
Това жената на Труман Питърс ли е?
- Май да.
Да го повикам ли?
- Не, остави го.
Имаш ли 50 цента?
Ей сега се връщам.
Няма ли да ми върнеш рестото?
Тук май става купон!
Тая не съвсем естествена блондинка е г-жа Труман Питърс.
Здравейте!
- Здравейте!
Хомър Банън. Или Дивия кон, както му викаха.
А този дългурест младеж е племенникът ми Лон.
Както може би забеляза, баща ми не ни кани да седнем при тях.
Не обича да общува много с мен.
Не всеки може да му е компания.
А ти си омъжена, Лили. Не гледа с добро око на теб.
Човек с железни принципи.
Не вярва в разхайтения живот. Нали така?
Дядо!
- Хомър, добре ли си?
Заведи ме... вкъщи, момче!
Отвори прозореца, ако обичаш.
Така е по-добре. На онова място сякаш беше малко задушно.
Може просто да си слънчасал.
Както и да е! Няма защо да правиш такава физиономия.
Сега съм по-добре.
Щом се приберем, ще те разтрия с минерални соли.
Добре, това ще ме успокои малко.
Заспа много бързо.
Изглежда много състарен, нали?
Понякога забравям колко е стар.
Сигурно не искам да мисля за това.
- Време е да започнеш.
Знам, че ще умре един ден, това ми е ясно.
Да, така е.
Но се чувствам, все едно са ме потопили в ледена вода.
На всички се случва - коне, кучета, хора.
Никой не е излязъл жив от живота.
Ще ти помогна да се качиш.
- Остави на Лон.
Както желаеш!
Лека нощ, Хъд!
Благодаря за играта! Може пак да опитате на следващата заплата.
Имаш ли цигара?
- Да.
Не ме дръж на вратата, все едно съм амбулантен търговец.
Ами влизай!
Малко са се смачкали.
- Няма нищо. Стават.
Пооправила си някои неща тук.
- Опитвам се.
Изглежда добре, само картофът явно няма късмет.
Не ще да се захване.
Иска любов и обич като всички нас.
Ще го имам предвид. Имаш ли кибрит?
Я да видим какво има тук? Преносим сешоар "Джифи".
"Троен екран".
Автоматичен тостер.
Ходиш по евтини магазини?
Участвам в състезания с награди.
"Шампоанът "Шайнет" промени живота ми", с двайсет думи.
Има и безплатни пътувания до Европа.
А за мен са все писалките и биноклите.
Веднъж спечелих викторина, но беше нагласено.
Познавах момичето, което теглеше номерата.
Ясно!
Колко спечели от момчетата тая вечер?
Двайсет долара и малко.
Опасна жена си.
- Играя покер добре.
Въртиш домакинството добре.
Готвиш добре. Переш добре.
Какво още вършиш добре?
- Грижа се за себе си.
Няма нужда, добре изглеждаш.
Това казваше и бившият ми съпруг,
после ми сви портмонето и картата за бензин
и ме остави без цент в мотела в Албъкърки.
С какво го изплаши така, че хвана пътя? С ролки ли си лягаше?
Ед бе комарджия.
Сигурно е във Вегас, нощем играе комар,
а през деня пропилява всичко.
Изглежда е голям негодник.
Има ли други?
Не застрелвай всички кучета, че едно имало бълхи.
Бях женена за Ед шест години.
Само в едно го биваше, да ми чеше гърба.
Още ли те сърби?
- Понякога.
Кажи ми, като те засърби.
Ще инжектираме кравите и конете с пробата, която взехме от стадото.
След 3-6 дни ще разберем каквото искаме да знаем.
Хайде, давай! Влизай в канала.
Добре ли си, Лон?
Блъсна те в оградата.
Главата ти е поожулена. Ама че ритник беше!
Продължавай! Ще ти се смеят, ако спреш заради това.
Не го пришпорвай! Как си, Лон?
Стига ти за днес!
- Сложи го да си легне.
Хайде, Джак, продължаваме работа!
Все си мислех, че си мършав, а ти тежиш цял тон!
Май ми се вие свят.
Ще си повърна закуската.
- Не върху мен! Задръж малко.
Хей, по-бял си от платно!
- Ами ти ме посипваш с брашно.
Какво стана?
- Една крава го помилва.
Не трябва ли да го види доктор?
- Пет долара за аспирин? Ще му мине.
Това е. Аз бях дотук.
Благодаря, Хъд!
Може да изклинчиш за днес, но не го прави и утре.
Дай да свалим ботушите.
Малко студена лимонада.
Ето! О, само няколко лимонени семки!
По-добре ли е?
А сега подремни.
Боже, Алма, страхотна си. И миришеш на лимон.
Алма?
- Кажи, сладък.
Много си хубава.
- О, сигурно.
Ти си от най-добрите на този свят. И си добра към мен.
Просто си добра. Това е.
- И ти бъди добър и поспи малко.
РАЙОНЪТ Е ПОД КАРАНТИНА
ЗАРАДИ ШАП
Добро утро, дядо!
Как си, Лони?
- Добре, много добре.
Все едно съм цепил дърва! Спал съм 24 часа.
Готов съм за работа.
Какво да правя? Да закърпя оградата?
Да плевя или да се захвана с телетата?
Не мисля, че има много работа.
Не си струва да работим, докато не стане ясно за добитъка.
Ще легнем и ще се правим на умрели, а те ще ни заринат с тор.
Ако се окаже, че кравите са болни, все едно сме умрели.
Разорени до шушка.
Цял живот гледаме крави, за да имаме най-доброто стадо.
Правителството ще ни плати по долар за четири.
Бедни, но честни! Това сме ние.
- Още не се знае. Ще изчакаме.
Ще ви излязат мазоли на задниците.
По-добре спри тоя шум, Лон!
Иди се поразходи!
Къде е бутилката? В шкафа имаше бутилка "Джак Даниелс".
Изпи я.
- Кога?
Вместо вечеря, в сряда вечерта.
Не си спомням.
Ако мислиш, че съм аз, пия само токайско вино.
И държиш чашата с елегантно извито кутре.
Топни си главата в леген с вода да изтрезнееш до обяд.
Не смяташ ли, че се владея напълно?
Кой знае как вървиш по права линия!
- Лесно.
Не обичам внезапните ухажвания.
Тогава да започнем отдалеч. Ето още една отдясно.
Никога ли не питаш?
Питам само: "В колко часа се прибира мъжът ти?"
Какво те спира? Пълнолетна си.
И малко отгоре.
- Да свалим преградите.
Навремето ме питаха с малко повече финес.
Аха!
Не искам да започваме грубо. Не, госпожо!
Ще ти купя голяма кутия бонбони, а може и парфюм.
А защо не шарени мъниста и огърлица от раковини?
Само да стане сделката!
- Не, благодаря.
Приключих с един безчувствен негодник, не търся друг.
Късно е. Вече го намери!
Не сте вкусили обяда, г-н Банън.
Не е заради готвенето ти. Не съм гладен.
Някаква вест от ветеринарите?
- Не, явно не бързат.
Няма да седя тук и да се вкисвам. В клуба ме чакат.
Ще ходиш ли на боя с прасета?
- Да.
Веднъж и семейство Банън да се представи добре.
Ако искате да дойдете, има места до арената.
Довечера е безплатно за дами. Може да те пуснат.
За пръв път Хъд да ме кани някъде. Чудно, защо ли го прави.
Сигурно е самотен. Търси си компания.
Самотен?! Около него е пълно с жени.
Не значи, че са свестни, нито пък че са му компания.
Жените си търсят белята от време на време.
Дори Хъд може понякога да е самотен.
Нищо против да го погледам как гони прасета.
Тогава да отидем.
- Аз ще остана. Не обичам прасета.
Да приветстваме състезателите. Ръкопляскайте за вашия любимец.
Дами и господа, печели номер 10!
Видяхте едно състезание, а сега следва друго.
Десет яки мъже ще се борят
да хванат най-бързите прасета.
Който пръв хване прасе и го донесе тук, печели.
Момчета, влизайте и да започваме. Хайде!
Готови ли са прасетата?
- И още как!
Тогава да започваме.
Всички на терена! Ей ти, свали си шапката. Започваме!
Щом кажа "три", започвате. Едно, две, три, старт!
Вече имаме победител, Хъд Банън!
Хъд, прасето изглежда мръсно почти колкото теб.
Кърпа?
Благодаря ви. Надявам се, че се забавлявахте.
Ще се видим отново догодина.
Да можех и аз да печеля като теб!
Голям прахоляк вдигна!
И още ми се иска! Няма ли някой да се пробва?
На мен ми стига толкова вълнение.
Ще се връщам. Лон?
За мен е малко рано, може да поостана с Хъд.
Ще ти оставя вратата отключена.
Стегни се! Аз ще се измия и ще пием по едно.
Да ти сипа ли нещо по-силно?
- Добре.
Е, няма да се напия!
Стига, стига!
Готино момиче.
- Няма да ти преча.
Няма да я свалям.
- Защо, да не си закован за стола?
Жена и половина!
- И ти си красавец.
Залижи бретона и си закопчей ризата,
може и да ти провърви.
Да можех да я откарам до тях по някой заобиколен път.
Човек не бива да изпуска случая.
Вземи каквото можеш от младите години, защото бързо минават.
Работата е, че трябва много да я харесвам, за да започна.
Като човек.
- Ти си най-обикновен идеалист.
Какво му е лошото?
- Не знам. Никога не съм бил такъв.
Сигурно ме мислиш за скапаняк.
- Какво ти пука какво мисля аз?
Сигурно съм ти много смешен, но... такъв съм си.
Ето, пийни още едно. Аз също ще пийна едно.
И може би ще се почувстваме като близки роднини.
Ще пусна някоя монета в джубокса.
Здравейте!
- Какво се пулиш?
Не се пуля.
- Не обичам малки отворковци.
Не съм ти отворко.
- Да излезем вън да ти счупя ченето!
Проблем ли имаш с младежа?
Ще го пратя в болницата!
- Нима?
Притеснява ли те?
- Мен не ме притеснява.
Притеснява нея.
А дали младата дама не му е дала повод?
Не!
- Странно.
Аз седях ей там и усетих, че ме насърчава.
Както се полюшва в роклята...
- Май теб ще изкарам навън!
Не искам да съм груб! Лон, гледай тук!
Каква нощ само! Мога да правя това по 6 пъти в седмицата!
Не печелиш винаги, да знаеш.
- Ще печеля, ако си до мен.
Каква двойка ще сме само! Никой да не закача сем. Банън!
Почувствах се почти като едно време.
С баща ти все ги намирахме такива.
- Сигурно е бил славен момък.
Кой, Норман ли? Да.
Когато бях малък, все ми оставяше дребни пари.
Понякога ме уреждаше с негово гадже, все едно аз съм я свалил.
Беше по-едър от теб и обичаше да харчи.
Като не ме дразниш, ми приличаш на него.
Така ли?
- Да.
Тогава защо не се разбираме?
Много съм стиснат!
Няма друг като Норман. Няма и да има!
Той беше неповторим. Твърдеше, че чува как расте тревата.
Една нощ ме заведе на ливадата да чуя и аз.
Три-четири часа си дръпвахме от бутилката да се греем
и кълна се, тогава я чувах и аз.
Същата нощ блъснах колата на моста "Самсън Крийк".
След половин час той умря. А аз нямах нито драскотина.
Чудя се дали баща ти чува тревата сега, как расте на гроба му.
Дано тая история те отрезви малко.
Не.
Малкия, или си много добродушен, или слабоумен, не знам кое точно.
Здрасти, дядо!
Напил те е, значи! На какво друго те научи?
Изпихме само по няколко чашки.
- Не те помня да си въздържател.
Не съм. И той да пие колкото ще.
Нещо те яде отвътре.
- Ти, Хъд. Както обикновено.
Защо се нахвърляш на Хъд?
- За пример ли го имаш?
Ако го мислиш за истински мъж, лъжеш се.
Чуй го! Баща ми е, той знае!
Познавам те. Ти си умен. И смел, по свой си начин.
Прилъгваш мъжете да ти вярват, а жените - да те искат.
Който може - може!
- Не се фукай!
Изплюй камъчето! Тежи ти защо стана така с Норман.
Беше пиян и не ти пукаше за брат ти.
Трябваха ми 15 години да го преодолея.
Не за това се караме.
Как ли пък не!
- Уморих се от теб много преди това.
Животът е пълен с изненади!
А аз през цялото време си мислех, че е заради брат ми.
Беше ми тежко, но успях да се отърся.
Тогава защо ми имаш зъб? Не че ми пука.
Точно затова, Хъд. Защото не ти пука.
Това е всичко. Всичко!
Но ти не разбираш, нали?
Не ти пука за хората. Пукната пара не даваш.
Имаш чар и караш младоците да ти подражават.
Много жалко, защото ти нищо не цениш!
Не уважаваш нищо. Няма задръжки за твоите апетити.
Живееш само за себе си, затова никой не може да живее с теб.
Мама ме обичаше, но тя почина.
Защо се нахвърляш на Хъд, дядо?
Той не е единствен. Почти всички са като него.
Това не е причина да го обичам.
Малко по малко цялата страна се променя според това кого харесваме.
Все пак мисля, че си суров с него.
- Така ли?
Може. Старците понякога стават твърди, почти като артериите си.
Един ден и ти ще трябва да решиш
какво е правилно и какво не е.
Къде ни е работливата домакиня? Искам да ям.
Късно е. Тя спи.
- Страхотно!
Плащаме й да спи, а аз умирам от глад.
Ще ти направя сандвич с яйце.
- Забрави!
Махай се! Не мога да мисля, като ми светиш!
Някой ще пострада тук. Гледай да не си ти!
Хайде, махай се!
Господи, страховити са!
- Да не бях се захващал с родеото!
Както ми изглежда, няма да яздиш много дълго!
Благодаря! Отивам да си приготвя дрехите.
Остави дрехите, подготви си главата.
Оня бик там направо ще те изяде!
Как си, шемет?
- Здрасти, Хъд!
Намери ли си хубаво място за шоуто?
Искат два долара за откритите места.
Заповядай!
Но това е десетачка!
- Истинска! Не съм я рисувал!
Ами, благодаря!
Движи с мен и джобовете ти ще са пълни.
Как така?
Ще ти кажа.
Сложих си бялата риза и отидох при адвокат.
По закон, когато някой остарее и не може да работи повече,
може да го накараш да спре, независимо дали сам иска.
Какво готвиш на дядо сега?
Готвя му истински удар, хлапе.
Така изглежда.
Вземи си мангизите! Не ги искам!
Не ми се перчи, малкия. И аз ще остарея един ден.
И не искам да свърша на социални помощи - супа и две цигари на ден,
и то ако съм послушен!
Искам си каквото съм изработил. Имам право!
Знаеш ли какво, шефе?
Ако не се грижиш за себе си,
единствената ръка за помощ ще се протегне да ти затвори ковчега.
А сега се забавлявай, чу ли ме!
Хъд?
- Буден си толкова късно?!
Мисля си за много неща.
- Влез! Сядай някъде!
Говори ли с ветеринаря днес?
- Да, но нямаше много информация.
Ти какво очакваш?
Ако иска да знаеш нещо, ще ти се обади.
Наблюдават заразения добитък,
но засега още няма нищо.
Хъд!
- Да, сър!
Какъв номер ми кроиш?
Лон каза, че смяташ да разклатиш земята под краката ми.
Така е.
Картината не ми е още ясна,
но мога да ти кажа идеята.
Става въпрос за теб, старче. Много си стар да командваш парада.
Без значение дали ще ни ликвидират или не, като свършат,
по-добре недей да ми пречиш.
Какво искаш да кажеш?
Щом един старец купи стадо болни крави, значи си е изпял песента.
Губиш способностите си, татко,
а малкият е още много млад, за да поеме щафетата.
Затова поисках съдът да ме назначи попечител на земите. Не знам!
И ще го постигна по един или друг начин.
Правиш голяма грешка.
Докато съм жив, аз ще управлявам ранчото.
Като умра, може да наследиш една част.
Не знам. Но не може да поемеш контрол. В никакъв случай!
Не бъди толкова сигурен.
Може и да съм бил много суров с теб.
И аз греша. Човек не винаги прави каквото трябва.
Татко, ти никога не грешиш.
Създаваш си собствени божи заповеди,
както ти сметнеш за добре, откакто те помня.
Изпълнявай или се разкарай! Така управляваш всичко тук.
Безумният Хомър Банън,
който раздава заповеди и псалми, сякаш сам ги е създал!
Ето затова аз трябваше да стана лош, сред толкова много добро.
Хъд, как може човек като теб да се роди мой син?
Лесно!
Не сте ме намерили на прага или в тръстиката!
И ти имаш същите чувства в гащите като всеки мъж!
Така ти се е пръкнал син като мен, щеш или не щеш!
Той беше много пиян, Алма.
Нарани ли те?
Да те заведа ли в града на лекар?
Върви си!
Какво гледаш?
- Теб гледам, Хъд!
Забрави! И ти сигурно искаш същото.
Винаги съм искал да я мина!
Да, искал съм, но не така, както ти!
Идва г-н Бърис.
Добро утро!
- Добро утро!
Изпуснахте закуската!
- Благодаря, закусих вече.
Сигурно има новини, иначе нямаше да дойдете.
Тестовете готови ли са?
- Да, господине.
Резултатите са крайно лоши.
И няма лек?
- Не, поне не е известен.
Като гръм! Чак когато удари, усещаш, че боли.
Кравите ви са опасни. Трябва да се погрижим да не тръгне заразата.
Какво ще правите? Ще ги закарате някъде и ще ги застреляте? Не може!
Ужасно е дори да се помисли.
- Така беше през Депресията.
На живо е по-зле, отколкото си мислим.
На възраст сте. Понамалете работата.
Малко почивка не е зле. Може да разрешите да копаят за нефт.
Баща ми мисли, че маслата се слагат само на масата.
Ако има нефт, ще копаете, само след като закопаете мен.
Не искам никакъв нефт!
В тази земя няма да се бият дупки, докато съм на нея!
Не позволявам да правят пътища, та да ме отвее вятърът!
Защо ми е нефт на мен?
Какво да правя с няколко петролни кладенеца?
Не мога да ги паса и да ги наглеждам като добитъка!
Не мога да ги разплождам, да ги вързвам, да ги гоня, нищо не мога!
Не мога да се гордея с тях, защото не съм ги правил аз.
Но в тях има пари.
Не искам такива пари!
Искам парите ми да идват от нещо, което сам правя.
Много сме ви задължени, че дойдохте да ни го кажете лично.
Вземете пушките!
Бързо свършихме.
Не отнема време да убиеш нещо. Не е като да го създадеш.
Пропуснали сме няколко. Ще ги застрелям.
Къде си се запътил?
Някой трябва да довърши работата!
Затвори вратата, ако обичаш!
Ще убия тия двете сам, както съм ги отгледал!
Нещо не е наред ли?
Не знам дали ще го направи.
- Каза, че ще го направи.
Върви в колата!
Ще заровим убитите животни и ще си ходим.
Г-н Банън ще се справи сам, без да го притесняваме.
Може да си вървите, г-н Бърис. Това повече не ви засяга.
Заровете ги и си вървете и двамата от ранчото ми.
Искам да ви кажа, че съжалявам.
Много съжалявам!
Той не е толкова лош човек.
Просто върши тежка работа.
Момчета, не смятам, че тук ще има работа за известно време.
Не мога да ви задържа, докато не се оправим...
... трябва да ви освободя.
Дай ми пушката!
Боже, колко съм ги гонил тия, дългорогите!
Не знам дали мога да ги застрелям.
Трябва да мога!
Сигурно не ти се е случвало по-тежко нещо.
Ще го преодолея! Ако здравето не ми изневери.
Лон, махни се оттук!
Тия стари бикове не е лесно да ги убиеш.
Премести ги и ги зарови. Бързо! Хайде!
Обади ли се за автобуса?
Да, тръгва в 10:26 ч.
- Билет от шофьора ли се купува?
Да, казаха, че може и така.
Имам 200 долара от телетата, ако...
- Не, задръж ги.
Е, готова съм.
Бих искал да не ни напускаш, Алма.
Грижи се за дядо си. Остарява. Сега той е твоята работа.
Имаме нужда от теб тук. Поне аз.
Ще се справите и без мен.
Бих искал да останеш.
Обиколих цялата страна да търся добро място и добри хора,
та да не се налага все да се местя.
И все не се получава.
Довиждане, драги! И умната!
Недей сега да мързелуваш.
Здрасти.
Изглежда ще загубим добрата си готвачка.
Може би трябваше да ти увеличим заплатата.
Не си тръгваш заради онова боричкане, надявам се.
Веднъж само да си взема билет!
Да не би да кажеш, че друг не е прекрачвал прага ти?
Не.
- Но друг не е бил така груб, а?
Съжалявам! Не беше в моя стил.
Обикновено не съм груб с жените. Не ми се налага.
Ти си груб с всички.
- Да, казват ми го.
Знаеш ли, щеше да се случи и без твоята грубост.
Изглеждаш много добре без риза.
Често спирах работа, като те видех през прозореца.
Защо не ми каза по-рано?
Няма да те забравя, скъпа! Ти единствена ми се измъкна.
Хайде, момко, дръж се!
Идиот, защо набиваш спирачките?
Цял живот няма да изплатиш колата!
Дядо е там! Лежи на пътя.
Дядо, какво ти стана? Ранен ли си?
Исках да нагледам земите си.
Но паднах от коня.
Пострадал е.
- Оставете ме да стана!
Хайде!
- Човек не бива да пълзи.
Иди с колата до ранчото. Извикай линейка. Да дойдат бързо!
Кажи им, че старецът бере душа.
Искам да стана!
Не ще да запали!
Добре, зарежи. Остави я!
Вътре има бутилка уиски. Донеси я.
Спокойно, спокойно, старче!
Не ме карайте да пия това.
Излез на главния път и потърси помощ. Хайде!
Не го пращай никъде, Хъд.
- Тук съм, дядо. Не се тревожи!
Става ми студено.
Всичко ще се оправи.
Не знам дали искам да се оправи.
- Не говори така. Ще ти мине.
Иска ми се да му отпусна края вече.
Да се откажа.
От нищо не си се отказвал през целия си живот.
Ето, Хъд ме чака.
А той не е от търпеливите, нали?
Умря ли?
Да.
Щях да му купувам ново топло яке.
И да му го дам по един или друг повод.
Лони! Ей!
Така стана най-добре. Не можеше да държи повече, той го знаеше.
Не беше толкова зле. Въобще не беше зле!
Зле беше. Опитваше се да стане. Но се нарани.
Нямаше да издържи много.
Не би изкарал дори още час.
Можеше, ако искаше. Но ти направи така, че да не иска повече.
Не знаеш цялата история.
Да, ние с него враждувахме по много поводи.
Но може да се каже, че му помагах толкова, колкото и той на мен.
Как му помогаше, Хъд?
Като искаше да разпродадеш имота? Да му вземеш душата?
Да го накараше да се откаже от всичко? Така ли?
Той не е в никакъв блажен вечен живот!
Винаги си е бил такъв.
Радва се на хубавите коне, грижи се за земята.
Търси начин да победи сушата и вятъра.
Задръж, момче! Още не сме го погребали.
Знам какво чувстваш, но виж го по-различно. Той е на по-добро място.
Не мисля така!
Освен ако пръстта е по-добро място от въздуха.
Откарахме го на гробищата и го погребахме.
Всичко свърши.
Какво носиш?
- Моите неща.
Отиваш ли някъде?
Да.
С малко багаж си тръгнал.
Имам всичко, което ми трябва.
Завинаги ли се махаш?
Точно така.
Ами твоята половина от имота?
Сложи моя дял в банка. Ще отида някъде да поработя.
Ако намеря някаква работа.
Не си ли млад и зелен, за да ставаш самостоятелен?
Ще видим!
На твоите години отидох в армията.
На гарата дядо ти ми купи шоколадче "Марс" и каза:
"Мога да ти дам само силен дух. Бъди мъж!"
Сигурно се е притеснявал за теб. Нали искаше да избегнеш армията?
Шефе!
Искам само да знаеш,
че ако не спечелиш милион, може винаги да работиш тук.
Това няма да стане!
Сигурно поддържаш мнението на дядо ти,
че никой не иска да живее с мен.
Много лошо!
Можехме да пробваме.
Нали ти искаше така?
Исках преди. Довиждане, Хъд!
Тоя свят е такова бунище, че рано или късно ще стъпиш в него,
колкото и да се пазиш!
Превод и субтитри: Атанаска Иванова-Масарт