The Tourist - 01x04 (2022) Свали субтитрите
Всяка вечер! По цяла нощ!
Млъквай! Защо не можеш да млъкнеш?!?
Коста! Какво си направил?
Коста!
Коста.
Кажи ми, Коста. За какво си мислиш?
Просто се наслаждавам на всичко…
Триумфът и красотата
на природната архитектура,
която минава под нас.
Да видим дали вече Били е пръснал топките на онзи тип.
Кой е на телефона?
Горилата ти е мъртва.
Виктория. Къде си?
Сякаш ще ти кажа.
- Идвам при теб.
Към Бърнт Ридж, както обикновено.
- Майната ти.
Майната ми ли?
Майната ти на теб!
Успокой се.
Тази жена се осмелява да ми говори…
Осмелява се да ми говори!
Спомняш ли си я? От времето, когато бяхме млади.
Знаеш, че няма как да се ядосваш, когато я чуеш.
Какво правиш?
Ти си идиот.
- Ето, че се получи.
ТУРИСТЪТ Сезон 1, Епизод 4
Г-н Пинигирис, имаме проблем с индикатора на въздушния поток.
Ще пусна някои проверки, но съм сигурен, че всичко ще е наред.
Чупката!
Кого казват, че си убил?
Заровен под земята мъж ми звънна за помощ. Не съм…
Не съм го убивал, просто… Просто не пристигнах навреме.
Смятам, че си добър човек.
Не ме познаваш.
Ти ми спаси живота. Не всеки би го направил.
Онова момиче, с което беше.
Луси, нали?
Тя е бившата ми.
- Какво?
Тя е сложила тази бележка в джоба ми, когато съм бил в безсъзнание.
Знам, че това е почеркът й. Тя…
- Чакай малко. Тя…
Казала ти е, че я е сложила в джоба ти след инцидента?
Да. Както и да е. Знам, че…
- Не е била.
Би ли си гледала…
Извинявай. Обаче тя лъже.
Защото изгледах всички записи от болницата
и ти имаше точно нула посетители.
И знам…
- Тя каза друго.
Защо би ме излъгала за това?
Навярно вместо да обикаляш със старицата в мое лице,
трябва да я попиташ за какво друго те е излъгала.
Не мислиш ли?
Да, права си. Спри колата.
Сега.
Извинявай.
Остави си радио станцията и телефона и слез.
Насред нищото сме. Ти наред ли си?
Не можеш да караш с ръчни скорости.
- Гледах те. Не изглежда трудно.
Хайде.
Не би го направил. Не би ме зарязал. Мога да умра.
Няма да ме зарежеш тук.
Казвам ти! Не си такъв тип човек!
Не, почакай!
По принцип нищо не се случва в Бърнт Ридж.
Изведнъж гръмна бомба и имаше кървава престрелка.
Лошите неща следват лошите хора, Лемън.
Отиваме у дома на Луси Милър,
намираме този Елиът Стенли и се прибираме у дома.
Мислих, че човек вашия ранг ще седи зад някое бюро,
а не да обикаля страната, да върши черна работа, да разпитва.
Ако искаш качествена работа, свърши си я сам.
Така ли сте се издигнал?
Сте стигнал до там, до където сте?
- Мислиш за кариера
в "Углавни престъпления" ли?
- Не знам. Нямам опита.
И там са малко хората, които приличат на мен.
Работи усърдно и не си навличай проблеми. Това е най-важното.
Благодаря, сър. Оценявам го.
Разбира се. Защото това е хубаво нещо.
Един момент. Ще отбия.
Естествената нужда ме зове.
Беше ли всичко наред?
Не всичко ти влиза в шибаната работа, Лемън.
Ела. Реших, че можеш да ми помогнеш да я намеря.
Предвид, че това ти е работата.
- Защо да се качвам при теб?
Знаех, че няма да ме оставиш да умра.
- Да тръгваме.
И така. МакКой.
- Какво е това?
Пичът, който се обади, поиска най-добрата налична. Тази е.
Ти сериозно ли?
Намираме се в изоставено село.
Това е нашият превоз.
Чака ни дълъг път.
До Бърнт Ридж ще пътуваме цяла нощ.
Трудно се пътува през нощта. Трябва да внимаваме за кенгурата.
А и за къде сте се разбързали?
Търпелив съм, но мога и да се ядосам.
Добре.
Тук ли живее?
- Така ми каза.
Слизай.
Ти си ми заложница.
Не можеш да седиш в колата. Нещата не стават така.
Заложница. Не е много удачна дума.
Не можеш ли просто да кажеш "Хелън"?
- "Ти си моята Хелън"? Звучи странно.
Ехо?
Божичко.
Господи Боже.
Лоша работа. Това никак не е добре.
Оставих го в кладенец. Да не е намерил някой да го изтегли?
Явно някой се е подхлъзнал тук.
Какво е това?
Различни паспорти.
С различни имена.
- Дай да видя.
Опасна мацка.
От онези красиви момичета с много самоличности.
Хайде. Трябва да тръгваме.
Побързай.
Нали осъзнаваш, че това е третият труп, който оставяш след себе си?
Не изглежда никак добре.
Не е нужно да го правиш. Мога да си тръгна и да си трая.
Кое е най-близкото летище?
- Силвъруорт.
На около 250 км от тук.
Не е много голямо. Има по 5-6 полета на ден.
Елиът, имам хора, на които им липсвам.
Хора, които ще се чудят къде съм и защо не съм се обадила.
Има полет след няколко часа. Качвай се.
Извинявай, но просто го направи.
"Хайпур премиер карс". За кога ви трябва колата?
Здравейте. Прощавайте, говорите ли…
Английски ли? Много добре, мадам.
- Супер.
Искам да ми пратите кола до един манастир.
Името му е Сакут. Намира се в Самра.
Това е много далеч от тук.
Да, знам. Бях там преди няколко години.
То е много тихо и спокойно място, затова там нямат телефони.
Вие сте последната ми надежда.
- Наистина е много далеч, госпожо.
Ще ви платя колкото е необходимо.
Разбира се, госпожо. Един момент.
На чие име да запиша заявката?
Не искам да ме вземе.
Искам шофьорът ви да свърши нещо за мен.
Разбира се. Може ли да попитам за какво става въпрос?
От гледна точка за безопасността на шофьора ми. Разбирате, нали?
Изкупление.
Изкупление? Много добре.
Извинявай.
Правят ремонт на пътя. Наблизо може да има камери.
Виждаш ли? Ето я. Как са я скрили.
Понякога си струва да спазваш правилата за движение.
По дяволите.
- Опитай пак.
Сигурно е станало нещо от рязкото спиране.
Не! Трябва да тръгваме!
- На колата не й пука
колко силно искаш да стигнеш. Тя е просто кола и е развалена.
Мъртъв ли е?
- Ти как мислиш?
Труповете не ми понасят добре.
Прибирай се у дома.
- Не. Добре съм.
Не бива да повръщаш на местопрестъпление.
Направихме каквото можахме засега. Тук някъде ще намеря къде да нощувам.
От тук нататък остави на мен.
- Добре. Устройва ме.
Ако кажеш нещо…
- Знам, знам.
Съжалявам, но е затворено, друже.
- Ще си платим колкото трябва.
Искам да ми дадеш пари в заем.
Трябва да ни стая за нощувка.
Сладка двойка сте.
Ние всъщност…
- Благодаря.
Заповядайте в апартамента за младоженци. Приятен е и изолиран.
Извинявай. Не знаех какво друго…
- Няма проблем.
Що за хора започват съвместния си живот тук?
С годеника ми ще ходим във Флорида. Винаги е искал да посети Дисниленд.
Ами ти?
Искам да отида в Санкт Петербург. Да видя Зимния дворец.
Кой нормален човек би имал толкова много фалшиви паспорти?
Мелани Бънтън.
Гери Браун.
Мел Адамс.
Виктория…
- Чакай. Спри. Нека позная. Халиуел.
Какво? Не, защо…
- Тогава Чизълм.
Да.
- Това са "Спайс гърлс".
С разбъркани фамилии.
- "Спайс гърлс"?
Помниш ли ги?
Ще останеш доволен.
Ема има ли я там?
- Не.
Значи нея е взела. Ще използва Ема Халиуел.
Мога да кажа в участъка да проверят на летището,
но ако разбера къде е, ще трябва да ме пуснеш.
Става ли?
Добре. Не се бави.
- Добре.
Фреди, здравей. Да.
Как съм ли? Да, още съм в Бърнт Ридж.
Искам да провериш дали някоя с име Ема Халиуел
се е чекирала на летището Силвъруорт. Да. Когато се върна, ще ти обясня.
Добре, благодаря. Да.
Ще провери.
- Добре.
Съобщение. От Итън. Това годеникът ти ли е?
Да. Поне смятам, че все още е.
Имаш ли нужда от нещо?
По пътя видях мексикански ресторант.
Добре. Носиш ли някакви цивилни дрехи?
Да. В сака имам риза.
Итън иска да носим резервен сак, в случай, че заседнем някъде.
Това с какво би помогнало? Ако заседнете, къде ще отидете?
Честно казано и аз не виждам логика в това.
Жадни ли сте?
Аз искам една бира.
Вода, моля.
Всъщност не искам вода.
Може ли едно мартини с малко маслинов сок вътре?
Веднъж съм пила. Ако не е… Странно ли е?
Мръсно мартини ли?
- Не знам. Какво е това?
Това, което току-що описа.
Тогава да.
Ще ви подготвя питиетата и ще дойда да ви взема поръчката за яденето.
Искате ли по едно сомбреро?
Не.
- Хубаво. Защото нямаме.
По принцип не пия, ама като съм заложница,
нещо не ми се пие вода.
Това… Аз… Не знам какво харесвам.
Поръчай от всичко. Измисли нещо.
Толкова си вманиачен да разбереш кой си.
Защо не започнеш да се опиташ да разбереш кой си?
Като опитам да реша каква мексиканска храна предпочитам?
Някакво начало е.
Шибаната Виктория.
Няма ли да вдигнеш?
Може би не е взела телефона си с нея.
Взела го е. Тя взема всичко със себе си.
Имате ли такива? Метални. Полезни са за планетата.
Смятам, че ако всеки даде принос, един ден няма да имаме проблеми.
Да.
Трябва да му извием дебелия врат.
Не е нужно. Той е един обикновен човек.
Казахте ли нещо?
Смятам да поспя.
Благодаря.
Това е много добро. Я кажи пак как се казваше.
Това, приятелю, е бурито.
Интересен факт е, че на испански означава "малко магаре".
Момент… Магаре ли ям?
- Не.
Защото не искам да ям…
- Не, не, не.
Какво?
Добър вечер.
Начосите хубави ли са?
Всъщност се нуждая от помощта ви.
Искам да ги вземете, защото трябва да спра да ги ям.
А те не спират да ми намигат.
- Намигат. Много добро.
Вкусни са.
Ще искам едно такова. Мартини?
И да познаеш кой е, няма да получиш награда.
Той няма да се впечатли от това.
Заедно се борим с теглото. На диета сме.
Защо?
- Защото трябва да отслабна.
Щом казваш.
Не е нужно да си мил с мен, само защото съм заложница.
Нали нямаше да ползваме тази дума?
- Итън ми даде ултиматум.
Да се прибера, иначе това е краят. Вероятно е прав.
Трябва да се придържам към това, което знам.
Какво?
Просто… Ако някой ти дава ултиматум…
Де да знам. Просто не ми се струва редно.
Ето.
Някъде там вътре има човек.
И той не е лош човек.
Изглежда свестен.
Благодаря.
Чудя се дали някога съм пил такова.
Ясно. Алкохолик съм.
Мръсно мартини.
- Мартини.
По дяволите. Много се напих. Трябва да полегна.
И аз.
Хубава песен.
Кажи ми нещо. Някоя тайна.
Господи, на каква възраст сме?
- Не знам, буквално.
Може да съм на 64 години. Но да съм младолик.
Добре тогава. Но само ако и ти кажеш.
Нямам тайни.
Не. Не, чакай. Имам.
Постоянно ми изплува този… спомен.
Все ми се привижда. Нещо като образи на жена.
Тя ми се усмихва.
Де да знам.
Познаваш ли я?
- Да.
Поне така мисля.
Смятам, че много добре я познавам.
И тя има нещо като… куфарче.
Трябва да отиде някъде или нещо подобно.
Давай. Сега е твой ред.
Опитах да се самоубия.
Спойлер! Не успях.
По дяволите.
Много съжалявам.
- Леко депресиращо, знам.
Друг път не съм правила подобно нещо. Просто…
Баща ми беше тежко болен и аз просто…
Бях много заета с грижите си към него.
Спрях да обръщам внимание на себе си.
Когато той почина, сякаш някой изгаси всички светлини.
Просто… Не можех да намеря пътя си.
Зарекох се, ако някога успея да изляза от болницата,
ще спра да залагам срещу себе си
и действително ще дам шанс на живота си.
А Итън ми беше опора.
Не знам. Аз просто…
Навярно затова останах с него. Аз…
Здрасти. Как е положението?
- Пристигам.
Една разпозна снимките, сега ме води.
- Супер. Благодаря ти, Ахура.
Както казахте, тук пазят тишина.
Затова вие ще говорите, а не те. Ясно?
Да. Разбирам.
- Мисля, че пристигнах вече.
Господине, не можете да нарушавате личното им пространство.
Госпожо, пускам ви на високоговорител. Говорете.
Здравейте. Не ме помните, но се запознахме преди няколко години.
Нуждая се от помощта ви за едно нещо.
Бих искала да поговорим за брат ви.
Скапан съм. Главата ми…
Може да е от ЛСД-то, което изпи.
Просто предполагам.
Напоследък не ми действа.
Извинявайте, но не говоря чужди езици.
Забелязах.
Не издържам повече. Тоя е отрепка.
Не си струва.
- Противен е.
Нищо не е направил.
- Подиграва ти се.
Не е така.
- Майната му. Погледни го.
Знае, че те баламосва. Присмива ти се.
И се наслаждава на това. Направо го обожава.
Отбий.
Какви ги говориш?
- Отбий. Веднага.
Добре.
Господи. Пич, какво става?
На кого говориш така?
Ето. Сега не се ли чувстваш по-добре?
Не.
Сега вече се чувствам по-добре.
Роджърс.
- Звъня от участъка в Калура Крийк.
Тъкмо свършвам смяната си.
Мисля, че виждам колата, която пусна за издирване.
5XB 813?
- Стой кротко, полицай.
Не изпускай колата от поглед. Ако някой се появи, не се доближавай.
Проследи го от дистанция. Опасен човек управлява тази кола.
Разбрано.
По дяволите.
Мамка му.
Ние да не би?
- Не знам. А ти?
Не. Не знам.
- Не знаеш?!?
Убеден съм, че ние просто…
- Да, да.
Приятелката ти върна ли ти информация за летището?
Тук е.
Не, нищо.
Чувствам се ужасно.
Искам да се свия на малка топка и да умра.
Ще отида да взема колата.
А ти можеш да се свиеш на малка топка и да умреш.
Да?
- Нова информация.
Мъжът паркира пред мотел Дъсти муун, южно от ул. "Калуги".
Дъсти муун, на ул. "Калуги". Разбрано. Идвам.
Още си тук?
Защото като се размърдам, ми прилошава.
Това е моята позната от участъка.
Фреди. Здравей.
Не, не. Няма нищо.
Да.
Да. Добре, че ми го казваш.
Да. Обещавам.
Добре. Благодаря.
Отнело й е малко повече време да разбере, но…
Ема Халиуел е резервирала полет от Силвъруорт до Сидни,
но не се е качила на самолета.
- Къде е отишла?
Колежката се опитва да вземе записите на камерите,
за да види накъде е отишла, в каква кола се е качила.
Но ще й отнеме малко време.
- Не разбирам. Какво иска?
Какво ще правим сега?
- Ще чакаме.
Ще гледам да не повръщам.
Какво правиш тук?
- Явявам се по служба.
Какво беше това?
- Отдавам чест.
Знаеш ли откъде идва отдаването на чест?
Едно време във Франция. Рицарите така са се поздравявали.
Повдигали са визьорите си, за да покажат лицата си,
да не би случайно да убият някой приятел.
Много яко.
- Да. Само че не сме във Франция,
ти не си рицар и не сме в армията. Както казах вчера, оттук поемам сам.
Никъде не отивам, господине.
Да.
- Още е тук. Знаете ли адреса?
Да. Дъсти муун, "Калура".
Искате ли да се приближа?
- Не, стой на дистанция, докато дойда.
Добре.
- Да.
Скоро няма ли да се обаждате? Всеки ден в 10:00 часа, нали?
Не и днес.
- Нима? Мислих, че няма изключения…
Свободен си.
- Но аз искам да се науча.
Никога няма да станеш следовател. Ясно? Не ти е по силите.
Нямаш нужната смелост. А сега слез от колата ми.
Добре.
Заек.
- Дупка.
Банан.
- Хляб.
Велосипед.
- Колела.
Любов.
- Смърт.
Наистина ли?
- Не знам. Това ми дойде на акъла.
Тази игра въобще върши ли някаква работа?
Благодаря за помощта, полицай. Аз ще поема оттук.
Добре.
Езеро. Хайде, няма смисъл да се бавиш.
Езеро.
- Лодка.
Щастие.
- Бурито.
Явно имаме победител.
Буритото е щастие за теб.
- Не знам откъде ми дойде.
Това е нужно, за да си щастлив.
Зарежи самоопознаването. Просто ми дай бурито.
Когато имаш проблеми, се сети за това. Или мога да ти пиша.
Ще ти пратя емоджи на бурито
и от този момент нататък ще знаеш, че всичко ще се оправи.
Мамка му.
- По дяволите.
По дяволите. Записах номера на колата си в дома на Луси.
Моля?
- Бях заложница, не бях сигурна…
Полиция!
Излез с вдигнати ръце!
Почакай, не е това, за което си мислиш!
Хвърли оръжието и излез.
Пазя ви гърба, господине.
Чий го дириш тук?
- Доказвам ви се.
Ще викна подкрепление.
- Не.
Сериозно? Въоръжен е.
- Елиът Стенли!
Аз съм следовател инспектор Роджърс!
Излез с вдигнати ръце!
- Божичко.
Така не бива. Трябва ни подкрепление.
- Слушай ме! Не им се обаждай!
Защо да не го правя?
- Това е заповед, Лемон!
Казвам се Ламън.
Ще им се обадя.
Излез веднага, Стенли, иначе аз ще вляза!
Почакай!
- Времето ти изтече!
Скрий се. Той не знае, че си тук. Изчезвай.
Добре, излизам.
- Бавно.
Хвърли оръжието.
Ритни го настрани.
Къде е тя?
- Коя?
Полицайката, собственичка на колата.
- Избяга. Бог знае къде.
Ако не ми вярваш, влез и провери.
Назад.
Не бързай. Ще почакаме да дойдат истинските полицаи.
Ще ми помогнеш да го сложим в колата.
- Не.
Не си в положение да преговаряш. Хайде.
Движение!
Защо го направи?
Въоръженият не е длъжен да отговаря на въпроси. Действай.
Затвори го. Сложи си ги и се качи отпред.
Аз съм. Той е тук.
Ще ти пратя мястото, на което да се срещнем.
Колкото и да са ти платили, се надявам, че ти е достатъчно.
Какво искаш?
Няма значение какво искам аз?
- А кой?
Коста Пинигирис.
Кой е Коста Пони… гирис?
Сериозно. Не си спомням.
Главата ми е празна плоча. Нищо не помня.
Е…
Може би така е най-добре.
Едно нещо не бях виждал от доста време. Да се усмихнеш.
Разбира се. Двамата с теб, по извън селищен път, друже.
Отново на лов! Ти и аз!
Да! Да дадем ряс на музиката!
Причиняваш ми болка!
- Какво? Какво очакваше?
Уби кучето ми. Какво очакваше, момченце?
Не бях виновен аз.
- Целият си в кръв.
Държиш нож. Само ти си виновен.
- Не бях виновен аз.
Димитри ме накара да го направя.
Отново?
- Разбира се, друже! Разбира се!
Превод и субтитри: ПЕТЪР СТАЙКОВ © 2022