Yellowbeard (1983) Свали субтитрите
НОВА ИСПАНИЯ - 1687 г.
ГАЛЕОН "МРАЧНИЙ"
Вече съм най-богатият човек на света.
Аз съм най-богатият човек на света.
Най-богатият човек на света.
Аз съм най-богатият човек на света...
Капитане, не се вижда кораб на хоризонта.
Крал Карлос ще остане много доволен.
Кой е по-важно да е доволен:
Кралят на Испания или Бог?
Бог, разбира се.
А кой е личният представител на Бог тук?
Вие, Ваша честност!
Бог иска да вземе всичко.
Но...
А посмее ли някой да противоречи на божия представител,
главата му ще бъде пронизана, а шията - извита.
И много бързо ще се срещне с Бог.
Човек не може да очаква повече,
Ваша безскрупулност.
Удряй глава в пода, докато ти простя.
Поздравления, капитан Жълта брада!
Радвам се, че планът ми успя.
- Планът е твой, но златото е мое.
Не пипай съкровището ми, боцман Мун.
Долу лапите!
Всичко ли трябва да върша сам?
Пиратът Жълта брада пленява много галеони
и убива хладнокръвно над 500 души. Изтръгва сърцата на капитаните
и ги гълта цели. Често кара жертвите си
да изяждат устните си.
Заловен е и е осъден за укриване на данъци,
но въпреки изтезанията, отказва да разкрие
къде се намира съкровището му.
КРАЛСКИ ЗАТВОР "СВЕТИ ЖЕРТВИ" ЗА ИЗВЪНРЕДНО НЕПОСЛУШНИТЕ
1670 ГОДИНА
АНГЛИЯ - ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Не забавяйте крачка.
Прескочете го.
- Хайде.
Направете път.
- Още един умря.
Насам.
По дяволите! Още един. Проклети кръшкачи.
Постоянно трупове. Нямат край.
Гилбърт, нещата не стояха така, когато аз влязох в затвора.
Да го вдигнем.
Женчовци. Счупи ли им се крак, припадат.
Извадят ли им нокти, заплакват.
И мен ме измъчваха две години, но не съм умрял.
Ама че е жалък! Избра по-лесния начин.
Какво искате да кажете?
- Умря. Лежи тук едва от 15 години.
Аз няма да умра. Ще трябва да ме убият, за да умра.
Мнозина са се опитвали, капитан Жълта брада.
Скоро отново ще бъдете на свобода.
С отбран екипаж от най-кръвожадните пирати,
проливали испанска кръв.
Бе крайно несправедливо да ви затворят за това,
че изпълнявате дълга си.
Лежа 20 години за убийството на 5000 испанци и французи.
Предаде ме "дясната ми ръка" - копелето Мун.
Нали не знае къде сте скрили съкровището?
Не, няма и да узнае.
А вие къде скрихте съкровището?
Няма да се хвана на хитрите ти въпроси.
Онова, което ме вбесява...
Какво има?
- Имате посетител.
Предполагам, че е кралицата. Извини ме.
Здравей, захарчето ми.
- Пак ли ти?
Как така "пак"? Не съм те виждала от 15 години.
Какво има?
Тъй като идната седмица те освобождават,
реших, че е мой съпружески дълг да ти съобщя новостите.
Нали помниш, че си разменяхме ласки, преди да те арестуват?
Искаш да кажеш, че те изнасилвах.
- Добре де.
Беше изнасилване с ласки.
- Давай по същество!
Не съм ти казвала, защото исках той да стане
джентълмен, а не пират.
За кого говориш?
За плода на слабините ти, захарче.
- Да не си полудяла?
Там нямам плодове. Само въшки, с които се гордея.
Искам да кажа, че заченахме син.
- Моля?
Току-що стана баща
на 20-годишен енергичен младеж. Казва се Дан.
Имам син. Прилича на мен, нали?
- Ами...
На 20 години аз вече бях убил 500 души.
Той не се раздава чак толкова, но е...
Крадец ли?
- Не.
Изнасилвач?
- Не.
Предавам се. Какъв е?
- Градинар.
Синът на Жълтата брада е градинар? Ще оправя това, като изляза.
Какво има пък сега?
- Времето изтече, господине.
Значи синът ви е градинар.
Заповядайте, г-н Пю.
- Казах двойно.
Така ли?
- Чувам кога е двойно. Стига!
Дан идва.
Чете както обикновено.
Ето те и теб, Дан.
Може ли за секунда?
- Чета.
Все четеш. Не спираш да четеш.
В живота има по-важни неща от книгите, синко.
Хвърляйте по едно ухо на бара, г-н Пю.
Разбира се.
- Едно съм научила -
че знанията на нищо не учат.
Особено книгите.
- Добре, майко.
Последния път, когато четох книга, бях изнасилена.
Нека това ти служи за урок.
- Какво искаш?
Отнася се за баща ти.
Какво става с него?
Когато ти казах, че е мъртъв,
само се опитвах да смекча удара.
- Какъв удар?
Баща ти е жив. Жив е и лежи в затвора за пиратство.
Пират ли е?
Като Жълтата брада ли е?
- До голяма степен.
Всъщност баща ти е Жълтата брада.
Не, благодаря, сър.
ДВОРЕЦЪТ ЛЕМБОРН
ДВОРЪТ НА КРАЛИЦА АН
ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО
Командир Клемънт от Кралския флот.
Добре дошли, командир Клемънт.
Временната тронна зала на Нейно величество
е в голямата приемна.
- Благодаря, лейди Лемборн.
Лемборн, спри мъжа, който препикава храстите.
Внесени са от чужбина.
Ела тук. Престани веднага!
Храстите са внос чак от Египет.
Ред е
на началника на Тайните служби на Нейно величество.
Името му е секретно.
Извинете. Шегата настрана.
Командирът на Кралския флот Клемънт.
Дебеланата на трона е кралицата.
Не се чувства добре днес. Ще коленича пред нея срещу вятъра.
Слабичката е лейди Чърчил. Тя е "мозъкът" в двора.
Кажете защо сте тук.
- Ваше величество, ние от флота,
макар да отчитаме увеличените разходи за отбрана,
смирено заявяваме...
- Вие премиерът ли сте?
От Тайните служби съм.
Обожавам игрите на думи!
Вие сте пчелар.
- Това я задоволява напълно.
Наистина ли?
- Какво желаете?
Пиратът Жълтата брада ще бъде освободен след два дни.
Преживя тежки моменти, но още не ни е казал
къде е скрил съкровището си.
Нося подробен план.
Едва ли може да разчете друго, освен етикета на бутилка джин.
Говорете.
Милейди, искаме да удължите присъдата му, за да избяга
и да ни отведе при съкровището. Ще ми е нужен и бърз кораб.
Смятам, че молбата е разумна, Ваше величество.
Пчеларят би желал да подпишете този документ.
Веднага.
По-бързо, помияр такъв!
- Влизай.
Г- н Жълта брада?
- За теб съм капитан, нищожество.
Съжалявам. Капитан Жълта брада.
На днешния ден преди 20 години сте осъден и лишен от свобода.
Да, и днес трябва да бъда освободен.
Така е. Или по-скоро не е така.
Преди 20 години
не са очаквали, че някой ще оживее 20 години в затвора.
Заради мръсотията и ужасните условия по онова време,
които са налице и днес.
Съдията, който ви е осъдил, не е предполагал, че ще оживеете.
Затова Нейно величество благоволи
да удължи присъдата ви със 140 години. Делото е приключено.
Държа го!
Съжалявам.
Пусни ме!
- Какво правиш?
Спрете го!
Върви там, където ти е мястото.
Добре ли мина срещата с командира?
- Не.
Да разбирам ли, че няма да ни напускате за момента?
Нарушиха обещанието си.
Такива са управниците.
Предполагам, че искат да узнаят къде е съкровището.
Никога няма да узнаят.
Докато не им кажете къде е съкровището,
може да се измъкнете само чрез бягство.
Отворете портата.
- Сигурно е голяма отговорност
да сте единственият, който знае къде е заровено.
Защо не споделите товара с приятел?
Гилбърт?
Г-н Мун?
Вие ли сте?
- Размърдай се, Гилбърт.
Идвам, капитане.
Мръдни се, отрепко.
Жълтата брада.
- Кой беше този смръдльо?
Иска ми се да не го претупваме набързо всеки път.
Какво?
Сега нямам време за това.
От 20 години не сме се гушкали.
А ти какво правиш? Идваш и ме целуваш ли?
Не! Нахълтваш и дълбаеш дупка в стената.
Къде е картата?
- Коя карта?
Ако кажеш, че не знаеш къде е,
ще прикова циците ти с гвоздеи за масата.
Боже мой! Сетих се къде е картата.
Изгоря.
- Изгорила си картата ми?
Да, но първо направих копие.
- Къде е то?
Когато малкият Дан се появи...
- Кой е Дан?
Моят и вероятно твоят син.
Две минути след като се роди,
татуирах картата върху главата му.
Той знае ли?
- Не, никой не знае.
По тази причина го държах в шкафа три години.
Може би затова е малко странен.
Непрекъснато чете книги.
Къде е той?
- В двореца "Лемборн".
Ще отида там и ще му отрежа главата.
Къде са пиратските ми одежди?
Ние сме от Кралския флот.
Къде е Жълтата брада?
Жълтата брада!
Къде е Жълтата брада?
Той...
Той...
Той...
Той...
Няма го.
- Няма го.
Ясно. Щом сега го няма, значи сте го видели тук.
Не, не сме.
Кой е красивият младеж?
Тишина!
Какво е това?
Жилетката на лорд Лемборн. Той е много мил човек.
Мисли за всички. Остави я, в случай че избягаш
и имаш нужда от нови дрехи.
- Убих последната, която изнасилих.
Не може да си била ти.
Последвалата любовна игра бе малко груба,
но не и фатална, скъпи.
Как изглежда този Дан, или както там му беше името?
Всъщност малко прилича на лорд Лемборн,
но повече на теб. Много повече на теб.
Жълтата брада - висок, груб мъж с дълга жълта брада.
Ето го агента ни, сър.
Видя ли...
Той е сляп, глупако.
- Може да съм сляп,
но имам остър слух.
И какво от това, слепецо? Аз провеждам...
Жълтата брада
беше тук.
- Откъде знаеш, че е бил той?
Звучеше като 47-годишен мъж,
а дрехите му издаваха непогрешимия скърцащ звук
на поне 80 на сто зебло...
- Накъде тръгна?
А оглушителното шумолене на брадата му
подсказваше дължина от...
- Накъде тръгна?
Качи се горе.
- Да вървим.
Къде е Жълтата брада?
- Не е ли в затвора?
Избягал е тази вечер. Знаем, че е дошъл тук.
Като се замисля, някой наистина влезе преди малко,
но не беше съпругът ми.
- Това са неговите дрехи.
Момент. Наистина един мъж дойде и ме изнасили.
Това трябва да са неговите дрехи.
- На Жълтата брада са.
Затворът го е променил.
Преди не си правеше труда да се съблича.
Къде отиде?
- Нямам представа.
Мансел, вземи дрехите. Миризмата ще ни е от полза.
За кучетата.
- Слушам.
Жълтата брада...
Добър вечер, Гилбърт.
- Виж, Пю.
Цял съм слух.
- Нали не си казал на господата
всичко, което си чул, друже?
Какви господа?
- Не чух да споменаваш карта.
Каква карта?
- Картата на Жълтата брада,
за която всеки пират би дал и двата си дървени крака.
Ти си пиян, Гилбърт. И умът ти витае.
Ръцете ми ще завитаят към гърлото ти,
ако не кажеш какво си чул.
И да го снесеш на г-н Мун,
за да открие съкровището ли? Само през трупа ми.
Добре, щом това е условието ти.
Надявах се да гледаме на нещата по един и същ начин.
Страхувам се, че сам си го изпроси.
Чуйте ме, приятели.
Този мил слепец
е агент на правителството. Видях го да говори с онези двамата.
Това е лъжа.
Казах им само едно нещо.
За едно съкровище.
Съкровище ли?
- Залостете вратата.
Залостете вратата.
- Дръпнете завесите.
Завесите!
- Изгасете свещите.
Изгасете свещите, момчета.
Къде е Жълтата брада?
- Г-н Мун...
Следях го, но после усетих, че мен ме следят,
ако следите мисълта ми?
- Кой би те следил?
Един глупав слепец.
Никой друг, освен нас не бива да следи Жълтата брада.
Следиш ли мисълта ми?
Какво става вътре?
Добър вечер. Стори ми се, че имаше леко спречкване.
Спречкване ли?
Всички са мъртви.
- Всички ли?
Явно е имало сериозна разправия.
Спречкване, разправия.
Г-н Мун!
Във флота сигурно сте научили много за морето и за обитателите му.
Малко - колкото бонбонче.
- Бонбонче ли?
Ял съм бонбон с ром, но пия само когато работя.
Ето те и теб, Лемборн.
Искам да се посъветвам с теб за неща от етикета.
Правим реверанс, преди да се сбогуваме,
или се поклоняваме, докато се сбогуваме?
Интересен въпрос.
Извинете ме, адмирале. Трябва да говоря с този джентълмен.
Няма да се бавя много.
Познавате ли мъжа, който отвлече съпругата ми?
По-спокойно.
Очевидно лейди Лемборн много му допада.
Така е.
Малко хора я харесват, но допадне ли на някого, си личи.
Безспорно.
Дан ли се казваш?
- Да.
Нужна ми е главата ти, младежо.
- Ти си моят баща.
Така твърди майка ти.
Не вярвай на жени и на управници.
- Приятно ми е.
Нямам време за сладки приказки. Трябва ми главата ти.
Това се казва промяна.
Мама не одобрява, че изобщо я използвам.
Няма да я използваш, а ще я изгубиш.
Аз ще я използвам. Подпри врата си тук.
Така ще има по-малко кръв.
- Искаш да ме обезглавиш ли?
Защо?
- Няма да влача тялото ти
по цял свят. На главата ти има карта, която ми трябва.
Не е нужно да ме убиваш. Защо не направиш копие?
И да станат две карти ли? Я се разкарай!
Ако ми отсечеш главата, тя ще започне да се разлага.
Какво?
- Ще се разложи, ще изгние.
Главите кървят много, но ще го преживея.
Недей! Мога да ти помогна, татко. Ще те следят.
Ако те хванат, ще вземат картата.
- Няма.
Ще я изям. Няма да е първата глава, която изяждам.
Но ще изгубиш картата завинаги. По-добре да стои, където си е.
И да те взема със себе си ли?
Ти не си пират. Няма да се впишеш в обстановката.
Здравей, Дан. В градината ли работиш?
Май не се познаваме.
- Добре, Дан.
Ако си мой син, докажи го. Убий този досадник.
Я по-спокойно!
- Не мога, той ме е отгледал.
Като баща.
Значи те е бил, ритал те е и ти е разбивал зъбите?
Да.
- Не!
Не.
- Той е мил и нежен.
Що за баща е това? Убий го!
- Няма.
Тогава аз ще го убия.
- Недей!
Може да ни е от полза.
Така е. Бих могъл... Какво бих могъл да направя?
Проследили са те.
- Ще ги избия до един.
Скрий се бързо.
- Добре.
Ще убия всекиго, който ми попречи да убивам.
Да го заведем у д-р Гилпин. Той винаги знае какво да прави.
А после ще избия всички!
- Както кажеш, татко.
"Татко" ли? Искаш да кажеш, че аз не съм твоят баща?
Мама твърди, че е той, но ти си оставаш мой баща.
Оставам си твой баща, синко.
- Ти си ме отгледал.
Него дори не го познавам.
Лемборн!
- Ще дойда с теб, синко.
И д-р Гилпин ли е твой баща?
- Не, той е най-добрият ми приятел.
Нямам търпение да се запознаем.
23, 24, 25...
Лейди Лемборн.
Той дори не е женен за нея.
- Мисля, че е сляп.
На нейните заповеди съм.
Ако заминете с него, ще се превърнете в престъпници.
И няма да може да се върнете в Англия.
Ако правителството се добере до съкровището,
ще го пропилее за подклаждане на войни из Европа.
Готово.
Изобщо не приличам на себе си.
- Това е целта.
Трябва да замина с баща си.
Картата на острова е у мен.
- Може да е много опасно.
Ще бъде опасно.
Малко безсмислено насилие ще му се отрази добре.
Ще дойдеш ли с нас, докторе?
Може да откриеш много нови растения и лекарства.
Да. Какво е това?
Стой! Това е скъпоценен екстракт от рядко тропическо дърво.
Една капка от него парализира човек на секундата.
И в следващата секунда го отпуска.
Не. Не.
Може би не действа като се вземе през устата.
Разбира се, ако наистина
ще ходим на ботаническа експедиция...
Те са тук.
- Убивай!
Няма нужда.
- Трябва да ви измислим име.
Професор...
- Професор Манерка.
Професор Смърт!
- Професор Стол!
Професор Насилник!
- Професор Часовник.
Какво ще кажете за професор Антракс?
Да.
- Антракс.
Разкарай се, отрепка такава!
Добър вечер, докторе. Тъкмо поздравявах г-н Пю.
Лорд Лемборн. Дан.
И?
- Да, това е професор Антракс.
Това е Жълтата брада.
- Дегизирал съм се, глупава пачавро!
Значи си се запознал с баща си.
- Да.
Имаме вълнуващи новини.
Отивате да търсите съкровището!
- Съкровище ли? Не.
Не.
- Ботаническа...
Ще убиваме растения!
Ще преследваме пеперуди.
- Не.
Е, полага ми се дял.
След всички лъжи, измами и татуировки, които направих.
Не се тревожи. Ще си получиш дяла.
- Не ламтя за много.
Просто искам да осъществя някои от мечтите си.
Винаги съм искала да купя Дания и да стана по-богата от кралицата.
Да, и ако запазиш тайната ни, майко,
това ще се окаже реалност.
- Между другото,
защо ми каза, че аз съм му баща?
Не съм ти казвала.
Ти беше толкова сигурен, че сърце не ми даваше да ти кажа истината.
Мисля, че веднага трябва да тръгнем за Ямайка.
Ще намерим кораб
в Портсмут.
НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН
Вземам каквото ми се полага, за да покрия разходите си.
Да бяхте видели бъркотията.
Какво се е случило?
- Тръшна ги чума.
Чума ли?
- Изневиделица.
Имах късмет, че бях навън.
Този мъж е наръган със сабя.
- Падна върху нея.
Идвал ли е Жълтата брада?
- И той е мъртъв.
И лорд Лемборн, и д-р Гилпин.
И синът ми. Синът ми Дан.
Всички са мъртви.
Мили боже!
- По дяволите!
Какво ще кажем на кралицата, сър?
Трябваше да ги проследим до съкровището.
В името на закона! Не мърдай!
- Добре, не съм глух.
Какво чу, Пю?
Жълтата брада изобщо не предполагаше,
докато представяше пред възможните си придружители,
детайлите относно пътуването, че е подслушван
от един висок сляп мъж с благородна осанка
и орлов нос...
- Стига се превъзнася, Пю.
Кажи ни фактите. Накъде тръгна Жълтата брада?
Към Портсмут.
- С кого?
С трима души.
С Лемборн.
С Дан.
И с д-р Гилпин.
Мансел, нужна ни е фрегата.
Мансел, ела да вземем и г-жа Жълта брада.
Месец-два по море ще развържат езика й.
И тя ли заминава, сър?
Така му се пада.
СЛЕПЕЦЪТ ХАРВИ ПЮ 1663 г. - ТАЗИ СУТРИН
Какво ще кажеш за това спречкване, Пю?
Спрете крадеца.
Свежи цветя.
Вземете си изтравниче за късмет!
Искате ли свежи цветя, господине?
Да.
Изтравниче! Свежи цветя!
Морето винаги ме е очаровало с размерите си.
Има малко...
Това е устието на реката, нали?
Мили боже!
Ела.
Елате да наострите ножовете си.
Ще ми дадете ли три фардинга за парче лайно, моля?
Ще ми дадете ли три фардинга за парче лайно?
Не.
Обществото е виновно.
Елате да наострите ножовете си.
Извинете ме за секунда.
Внимавайте. Морска банда. Изчезвайте оттук.
Бързо.
- Хвани го.
Хвани го.
Морска банда ли?
Убеждават пияниците и скитниците да стават моряци.
Какво става, когато изтрезнеят?
- Плават по море.
Хвърлете и този. Хубаво го натикайте.
Малко е слабичък. Онези изглеждат добре.
Слушай.
Аз ще ти дам три фардинга, госпожице.
Заповядай. Изпуснах ги.
Големият човек винаги надвива по-малкия негодяй.
Какво става? Какви ги вършите?
Вземам назаем униформата ти.
Видях двама господа от флота да отиват в обратна посока.
Къде е Жълтата брада? Професор Антракс.
Не е далеч. Ще ни открие. Картата му е нужна.
Дано ни открие, преди да са открили него.
Скоро корабът отплава.
Имаме карта и знаем, че островът е близо до Ямайка,
но той трябва да ни посочи точно кой е островът.
Господа, сигурен съм, че сред вас има доброволци
за приключение плюс храна и добро заплащане.
Ваканция, за каквато младите мечтаят.
На модерен кораб, без плъхове и без пробойни.
Доброволците да легнат на земята със затворени очи.
Господа, вие търсите ли кораб?
В интерес на истината,
вече имаме билети за...
Качете ги в каруцата.
Закарайте ги на кораба.
Изритайте го оттук.
- Господи!
Хвърлил я е в кацата.
ПО-КЪСНО СЪЩАТА ВЕЧЕР
Пусни ме.
- Мълчи и върви.
Оковете тези тримата в трюма.
Помести се.
Хайде, старче.
И сами можем да се качим.
Подпиши тук. Аз ще сложа печат.
Ето ти един шилинг.
- Благодаря, сър.
Не го прави никога вече.
Слизай, момко.
- Хайде, по-живо.
Не забелязах онзи с куката да се подписва.
Нито пък аз, сър.
Той пише с дясната ръка, сър.
- Разкарай останалите.
Тихо!
Г- н Крисп?
- Слушам, сър.
Какво е това?
Кутията ми, сър.
- А съществото, което я носи?
Това е прислужникът Смит, сър.
Смит има цици.
- Малко е болен, сър.
Свали я.
Слушам.
Момент.
Какво е това?
- Крокодил, сър.
За какво ви е?
- По традиция всеки моряк
може да си вземе домашен любимец, сър.
Позволен е по един на моряк, за предпочитане - папагал.
Обединяваме си правото, ако разбирате мисълта ми, сър.
Той е по-голям от три папагала.
- Не и ако са в клетки, сър.
Отворете крокодила.
Да го отворим ли?
- Да, отстрани има копчета.
Старото суеверие, че жена на борда носи лош късмет,
е доказан научен факт.
Добър опит, Роузи.
Не си прави труда. Много са стриктни на този кораб.
Сив плъх.
Мислех си нещо.
Платихме по 300 гвинеи за тази каюта.
Радвам се, че не избрахме по-евтина.
Съжалявам, че прекъсвам сутрешното ви къпане, господа.
На колене!
Допълзете тук незабавно.
Всички моряци са тук, г-н Крисп.
- Благодаря, боцман.
Господи, чедо съм на лоши хора, пази ме от враждебни хора...
Името ми е капитан Хюс.
Лейтенант Мартин отговаря за дисциплината.
Лейтенант Крисп също отговаря за дисциплината.
Г-н Проститутка отговаря за...
Заковете крака на този мъж за палубата.
Слушам, сър.
- Дисциплина!
Само се пошегувах.
Спрете. Почакайте малко.
Честта ми повелява
да ви задам следния въпрос.
Има ли такъв, който не желае да бъде член на Кралския флот?
Аз, сър.
Има ли и друг, който не е склонен да служи?
Добре.
Ако някой има чувството, че дисциплината на този кораб
е прекалено строга,
нека ви напомня, че наш дълг е да преследваме и да унищожаваме
враговете на Нейно величество. Противните
французи, твърде чужди за нас.
Докато останалият свят достигне до същото заключение,
имаме спешната задача
да ускорим малко нещата.
Амин!
Следващият.
Г-н Мартин? Г-н Проститутка?
Време е за обяд.
ФРЕГАТАТА НА КОМАНДИР КЛЕМЪНТ ОТ КРАЛСКИЯ ФЛОТ
Г-н Биймиш, готов съм да се срещна със затворника.
Слушам, сър.
- Вдигнете котвата.
Готова ли сте да говорите, госпожо?
- Не!
Спуснете я, г-н Биймиш.
- Слушам, сър.
Надолу.
"ЛЕЙДИ ИДИТ"
Да опитат камшика, преди да са извършили нещо.
По принцип ги наказваме превантивно.
- Слушам, сър.
Този човек се прозя. Дайте му урок по плуване.
Какво става? Недейте! Почакайте.
Почакайте.
Благодаря.
Поздравления, сър.
- Дръжте въжето.
Прекрасен ден.
Не! Недей!
Пусни ме. Остави ме.
Муден моряк ли виждам?
С маникюр е още по-трудно, нали?
Не се тревожи, момко. Ще му хванеш цаката.
И трето, Ваше величество,
много се радвам да ви съобщя,
че след няколко много храбри
и скъпоструващи битки,
пиратът Жълтата брада
в момента се намира
под наш контрол.
Това вярно ли е, сър?
Мансел, в Кралската флота това се нарича лъжа.
Лъжа? Но това значи измяна, нали?
Млъкни.
- Да, сър.
Сега прати това на Нейно величество.
- Да, сър.
Как, сър?
- С гълъба, Мансел.
С гълъба ли, сър?
Нали не си забравил да вземеш гълъба?
Заповядайте.
Мисля, че е готова да говори, сър.
- Да.
Спомням си нещо за някакъв остров.
Май тази акула ми опресни паметта.
Много добре, мичман.
Благодаря, сър.
- Добра работа.
При помпите ли да ви чакам, сър?
Седнете, г-жа Жълта брада. Кажете ми за този остров.
Искате ли гълъб?
Току-що хапнах малко риба-тон.
Къде го зарових това съкровище?
Не, клатушках се. Не, не.
Първо ме простреляха,
после пълзях, а след това се клатушках.
Знаете ли, че на борда си имате трима редовни пасажери,
с които отнасяте толкова лошо, колкото и към моряците?
Сериозно?
Мисля, че ако капитанът разбере кои сме,
пътуването ни ще е много по-леко.
Чудесно. Да вървим.
Е, виждам, че разбирате само от едно нещо.
И какво по-точно е това?
Хайде! Да довършим работата!
Много съжалявам, сър.
- Защо?
Задето ви прекъсвам, сър.
Пуша пура. Не правя нищо особено.
Тъй вярно, сър.
Идвам да ви кажа, че синът на пирата Жълтата брада е на борда.
Синът на Жълтата брада ли?
Кой е този?
Г-н Крисп, сър.
Г-н Крисп ли?
Офицери и моряци на кораб "Лейди Идит"!
Тези трима мъже, които се представят за моряци,
са подли измамници.
- Не сме измамници.
Проницателността на г-н Мун
доведе до разкриването на заговор срещу кралицата.
Нямам никакви съмнения, че този в средата
е синът на злодея Жълтата брада.
На Жълтата брада ли?
- Вече успя да изпрати
скъпия ни г-н Крисп към дълбините
с очевидната цел да завладее кораба.
Ще предадем тези предатели на съответните власти.
Потегляме към Портсмут.
Знаете какво да правите, г-н Мун.
Бунт!
Струва ми се, че капитанът не е на себе си.
Трябва да изберем нов капитан. Кой да е той?
Аз!
Не! Искаме Дан.
- Дан?
Или проститутката.
Дан!
- Кой да бъде?
Дан! Дан!
- Дан!
Искаме Дан!
- Дан!
Единодушни сме.
Корабът е ваш, капитане.
Определете курса по ваша воля.
Готово.
Дано не възразявате, че сме завързали капитана.
Ни най-малко.
- Взех пример от вас.
Дадохте пример на всички ни, като убихте г-н Крисп.
Само го ударих с една кофа. После нищо не помня.
Разбирам. Така е при убийствата.
Нищо лично, капитан Хюс.
Загрижеността ви ще бъде отчетена.
Боцман, поемаме към Мадагаскар.
Точно така.
- Добре.
Чухте какво каза капитанът.
Към Мадагаскар.
Поемаме към Портсмут, г-н Мартин.
- Слушам, сър.
Курс изток-североизток, г-н Проститутка.
Слушам, сър.
Всичко е наред.
А...
- Наред е.
През нощта курсът ни се е променил с десет градуса на запад.
Забелязахте ли, г-н Мун?
- Тъй вярно, сър.
Капитанът не е блъснал кормчията зад борда, нали?
Изобщо не е напускал каютата, г-н Мун.
Ти ли нареди промяна на курса?
- Не.
Някой знае къде се намира островът.
Ще ни заведат право при съкровището.
Хайде, г-жо Жълта брада, изгубихме цял ден.
Не е този.
Островът не изглеждаше така.
Не ни оказвате помощта, която ни обещахте.
Правя всичко по силите си.
Дали още малко терапия с акули ще помогне?
Нищо не се вижда на хоризонта, сър. Абсолютно нищо.
Ето това се нарича чист хоризонт.
Плаваме от седмици, а нищо не сме видели.
Кораб на хоризонта!
Размърдайте се.
Отново нищо не се вижда, сър.
Нищичко.
Зад гърба ти, Мансел.
- Знам къде се намирате.
Зад гърба ти се вижда кораб.
Мили боже! Това е "Лейди Идит".
Сър?
Разбира се, че е "Лейди Идит".
Но, сър...
Той е зад нас, а трябваше ние да го следваме.
Как е възможно, сър?
Свалете британското знаме, г-н Биймиш.
Вдигнете френското знаме. Променете курса с 180 градуса.
Сигурно знаят, че ги преследваме.
Ако ни помислят за французи, ще стоят надалеч.
Тогава ще успеем да ги преследваме по-дискретно.
Какъв е корабът?
- Прилича на фрегата.
Ако не бяхме променили курса, нямаше да я срещнем.
Така е.
Знамето им е френско. Искат да ни заобиколят.
Бъдете готови за стрелба.
Бъдете готови да се скриете.
Мансел, ще минем съвсем спокойно покрай тях.
Слушам, сър.
- Готови? Огън!
Добре ли си, Мансел?
- Да, сър, благодаря.
По дяволите! Какви ги вършат тия глупаци?
Ние сме по-добре въоръжени, по-многобройни и много по-бързи.
Може би френското знаме е причината.
За да избегнем подозрение, трябва да отвърнем на огъня.
Но ще се стараем да не ги уцелваме.
Огън!
Наведете оръдията.
Огън!
Вдигнете оръдията. Огън!
Вдигнете платната.
Вдигай платната.
Разчистете отломките.
Дърводелците! На работа.
Изхвърлете част от товара, г- н Маккензи.
Трябва да плаваме възможно най-бързо.
Браво, момко! Да отпразнуваме победата.
Браво, капитане.
Не исках да ви обидя, Ваша светлост.
Изправи гърба и главата и нападай.
Браво, синко.
Нападай.
- Капитане.
Излез, страхливецо.
Ебънийзър?
- Да, Пърси?
Питам се нещо.
- Слушам те.
Може ли да получиш халюцинации от бренди?
Ако изпиеш голямо количество.
- Това обяснява нещата.
Стори ми се, че виждам остров.
- Остров ли?
Наистина се вижда остров.
- Така е.
Красив е.
Спуснете лодката, г-н Тарбък.
- Слушам, сър.
Няколко души ще отидем на брега за провизии.
За провизии значи. Разбира се, сър.
Може да е мираж. Прилича на мираж, който съм виждал.
Ако изобщо съм го видял.
Прилича ли на картата върху главата ми?
Това е островът.
МРАЧНАТА КРЕПОСТ
На драго сърце ще навлажня крака ви с ноздри, Ваше варварско величество.
Искам да ви покажа нещо много приятно.
Отлично.
Обяснете ми, г-н Палач,
как действа свещеният инструмент за изтръгване на признания.
Триола, май е най-добре да не присъстваш, дъще.
Това е обикновен уред за мъчения.
- Исках да те изненадам.
По-късно ще го видиш, миличка.
- Добре, татко.
Значи имам нов уред за мъчения.
- Да.
Ваша жестокост, ще забележите,
че уредът е заобиколен от басейн с киселина,
която разяжда всичко, попаднало в нея,
с изключение на злато и на скъпоценни камъни.
Но паднат ли в нея плът, кости и желязо...
Наблюдавайте.
Ето.
Значи не разтваря златото.
Разбира се, че не, Ваше безвкусно величество.
Дори и да са глътнали скъпоценностите си,
няма да се налага да ги претърсваме по стария мръсен начин.
Освен ако не желаем.
Разбира се, Ваша свирепост.
Това ли е новият ми уред за мъчения?
Да, нека ви покажа как работи, Ваша безмилостност.
Пленникът се обездвижва
с помощта на железни окови.
Отлично.
Има и още, Ваша виелица на злото.
С помощта на колелата и на винтовете
можете да поставите тялото му, в каквато поза желаете,
за колкото време желаете и да правите с него каквото желаете.
Може да чупите костите на ръката му
една по една.
А на краката?
- И на краката.
Страхотно.
А на гърба?
- И на гърба.
Ще ги огъвам и ще ги чупя бавно.
- Точно така.
Уредът е много ефективен, Ваше потресаващо величество.
Хората ще започнат да се страхуват още повече от мен.
Несъмнено, Ваша глуповатост.
Дори и ти ли, г-н Палач?
Разбира се, без мен.
Аз проектирах и построих уреда. Той е моя рожба.
Да проверим дали работи.
Ако не работи, ще те помета с божествената мощ.
Малко питателна храна и чиста вода ще ни дойдат добре.
Г- н Мун, съберете екип.
- Слушам, сър.
Вие вървете.
Аз и няколко моряци ще останем да пазим лодката.
Много добре, г-н Мун.
Има подобен плаж от другата страна на острова.
Ще претърсим по-голяма площ, ако се разделим.
Когато се върнат, ще ги чакаме с насочени оръдия.
Нали, боцман Гилбърт?
Тъй вярно, капитан Мун.
Проклети убийци.
Пуснете ме, диваци.
Пърси?
Открих дървото, което изпуска парализираща течност.
Инжектираш малко под кожата си и...
Какво правиш?
Инжектираш малко...
Разбрах.
Пленили са Дан. Ебънийзър, погледни.
Кой го е пленил?
- Да повикаме ли подкрепление,
или да ги заловим веднага?
Я чакай!
Какво става?
Мили боже! Как се е озовал тук?
Той е нашето подкрепление.
Явно монасите не му се нравят особено.
Хайде да спасим капитан Дан.
Не става, друже.
- И съкровището.
Начаса, приятел.
- Идваме веднага.
Не мога, пусни ме.
- Моля те.
Ще дойде и ще те убие. Видя ли?
Ваше гъзосвещенство!
Ваша Буйност!
Мисията е изпълнена. С Божията милост и сила
душите на петима неверници са дарени с вечен мир.
Само на петима ли? Открихте ли пари?
Незначително количество, Ваше варварско величество.
Значи сте претърпели провал.
Не, Ваша нападателност.
Дошли са да търсят съкровището на Жълтата брада.
Жълтата брада?
- Не, той не е тук.
Моряците търсят съкровището му.
Този е един от командирите им.
Съкровището на Жълтата брада. Вече съм най-богатият...
Разпитайте го.
Имам уред, който ще ви улесни.
Главата ме боли.
И кракът, и гърбът. Боже мой, действа!
И да ме измъчвате, нищо няма да издам.
Ще видим, моряко.
Капитан Мун, плениха Дан и устройват капан на останалите.
Отлично.
Много ни улесняват. Браво, Гилбърт!
Студено ли ти е?
Не, добре съм.
Ако не кажеш на баща ми къде е съкровището, ще умреш.
Нищо няма да му кажа.
Той го иска заради Божията милост и слава.
Що за Господ е, който убива и измъчва хората?
Целта на баща ми е неверниците
да се възнесат в рая по-бързо, отколкото, ако зависеше от тях.
Моля те, признай му. Страдам, като гледам как страдаш.
И аз страдам, като гледам как страдаш, задето страдам.
Мисля, че те обичам.
- Права си, така е.
И аз те обичам.
Когато ме освободят, искам да дойдеш с мен.
Ако дойда, ще напусна това място.
Ще вземеш ли и съкровището?
- Да.
Осъзнаваш ли, че баща ти може да загине?
Татко няма да има нищо против. Той е малко странен.
Трябва да събера багажа си.
Извинете, Ваша чудовищност.
Явно пленникът ни е много важен.
Събрала се е малка армия.
Дали не е техен водач?
- Не.
Един друг мъж дава заповеди.
Той ще знае къде е съкровището.
Него трябва да пленим.
Ще е много трудно, О"Берсерк Първи.
Ще атакува последен, а ще избяга пръв.
Типичен водач.
Какво каза?
Но не и като вас, нехайни касапино.
Правилен отговор.
Ще подмамим водача им, като ги оставим да победят.
Ще се престорим на ранени и на убити, когато ни нападнат.
Извинявай. Защо удряш главата си?
Удрях ли я?
- Да.
Всички те видяхме, глупако.
- Извинете.
Когато нашествениците влязат в тронната зала,
хората ми ще ги покосят с мощна божествена сила.
Великолепна стратегия, Ваша арогантност.
Но трябва да изглежда истинско.
Ако някой преиграва,
лично ще го изплаша до смърт.
Дайте милостиня.
- Социален паразит.
Вземи магарето. Да вървим.
Почакайте.
Насам.
Добре дошли в капана.
Хайде, Ебънийзър.
Всички да чакат сигнала ми. Освен теб.
Жалка картинка!
Какво има?
- Какво ще кажете за това?
Връщай се на мястото си веднага!
Дотук добре.
Напред.
Васкес, не преигравай.
Дайте милостиня.
- Защитавай се.
Ти също.
Много добре.
Победен си.
Ама че точен изстрел!
Погледнете, сър.
Ужасно.
Забранявам да преигравате.
Чудесна игра. Браво!
- Страхотно.
Поздравления!
Как ти се струва?
Безспорно мъртъв.
Освободете този човек.
Паднахте в един от най-необмислените ми капани.
Изправете се, момчета.
Станете.
- Инжектирах им по една капка.
За всеки случай.
Не ми оставяте избор. Ще се наложи...
да се предам. Много съжалявам.
Ще освободя приятеля ви.
Прекалено съм хитър за вас.
Ценният ви приятел е обект на моята сила.
Каква сила?
- Моля?
Каква сила притежаваш?
Имам божествени правомощия над живота и над смъртта.
За такава сила ли говориш?
Мислех, че става дума за механична енергия.
Притежавам неограничена власт над този остров.
Мислех, че е атол.
В никакъв случай.
- Не е ли? А какво е тогава?
Провлак.
Ако не ми се подчините, ще убия капитана ви.
Жълтата брада!
Татко, мислехме те за умрял.
Мъжете в рода ни са най-опасни, когато са мъртви.
Как се справяш с пиратството?
Ами...
- Колко души си убил досега?
Мисля, че двама.
Мислиш ли? Няма да убиеш никого, ако мислиш.
Триола!
Запознай се с баща ми.
Отдал си се на изнасилвания. Браво, момко!
Не съм я изнасилвал.
- Не би и успял, женчо.
Не си се пръкнал от моите слабини. Майка ти е лъжкиня.
Ето затова я харесвам.
Никоя жена, преспала с мен, не е оживяла.
Какво стана с татко?
- Убих го.
Възнесе се в рая.
Хубаво. Прати там всичките си приятели.
Твоя е, нали, Дан? Нека я мушна пръв.
Татко!
- Капитан Дан?
Капитан Дан, виновен е...
Кой?
- Господин...
Г-н Мун.
Тази отрепка Мун ли?
Време е да се отърва от него.
Чакай, всички ще се бием с г-н Мун.
Още една битка. Браво, синко!
Дан.
Да вземем нашето съкровище.
Сбогом, приятел.
Не се тревожи. Аз ще похарча твоя дял.
Няма, г-н Мун.
- Ето го и малкия капитан Дан.
Жълтата брада!
- Копеле, ти ме предаде.
Ще те накарам да изядеш задните си части.
Имаме сметки за уреждане, капитан Жълта брада.
Добро момиче.
Подпри гърло на сабята ми.
На твое разположение е, момко.
Дан, внимавай.
Скачай долу.
Страхотен удар, госпожице.
Трябва да открия баща си, Триола.
Жълтата брада ли? Тръгна натам.
Командир Клемънт?
Силно се надявам да споделите съкровището с мен.
Покажете ми къде е, госпожо.
Само това искам.
- Добре.
Доколкото си спомням,
трябва да е в тази посока.
Да видим как беше. Клатушкаш се, после пълзиш.
Не, първо пълзиш.
Ще пълзим ли, сър?
Хайде.
Така.
Клатушкаш се и подскачаш.
Клатушкаш се.
- Подскачаш.
Клатушкаш се и подскачаш.
- Чакайте ме, сър.
Много полезно упражнение.
Прострелват ме и започвам да се клатушкам.
Правя кълбо.
После се клатушкам.
Клатушкам се, пълзя, клатушкам се.
Клатушкам се и се претъркулвам.
Пълзя.
Клатушкам се.
- Татко, добре ли си?
Продължавам да се клатушкам...
- Татко?
Забравих докъде стигнах, глупако.
- Какво правиш?
Какво казах, "клатушкам се" или "пълзя"?
Не знам.
- Пълзя.
Но накъде? Надясно или наляво?
Как беше? Пълзя надясно, после се клатушкам.
Провали всичко, малък подлец такъв.
Пресъздавах събития, които ми се случиха преди 20 години.
Защо не остана с нас?
Защото исках да ви измамя.
- Но защо?
Щом си пират, трябва да мамиш.
Ако не си го разбрал, не ставаш за пират.
Плод на слабините ми - друг път!
- Какво?
Или си роден за пират, или не си.
Ако ти беше в кръвта, отдавна да си ме измамил.
Може да не съм пират, но имам мозък в главата си.
Най-добре да следваме указанията.
- Прав си.
Да видим.
Шест крачки на север, наляво при скалата и 4 крачки на запад.
Ела, момко. Помогни ми. Крачиш, после завиваш наляво.
Крачиш и копаеш.
Хайде, помогни ми, момко.
Видях как се биеше.
Може и да имаш пиратска кръв.
С чужда помощ бутнах г- н Мун в киселината.
С твоята глава върху моите рамене ще опустошим света.
Клатушкане и подскок.
- Подскачайте.
Клатушкане, после подскок.
Дан, използвай кинжала си.
Погледнете само!
- Ура!
Триола, богати сме.
- Ела, Дан.
Поздравления, татко!
Но аз не исках...
Достоен си за името Жълта брада.
- Какво?
Уби баща си, както и аз убих своя баща.
Татко, кървиш.
- Моя кръв.
Радвам се да го чуя.
Наистина си мой син.
Спри! В името на закона!
Браво, момко. Най-накрая го пипнахме.
Дръжте го на прицел.
Здравей, Дан. Здравей, агънце. Радвам се да ви видя.
Жалко за баща ти.
От друга страна, той точно така искаше да умре.
По ужасен начин.
Аз съм командир Клемънт от Кралския флот.
Конфискувам това съкровище...
- Как така го конфискува?
...от името на Нейно величество кралица Ан.
Дан, скъпи, мисля, че вече не те обичам.
Права си, така е. Сбогом, Триола.
Има заровени поне още два сандъка.
Ще станете херцог, нали, сър?
Наградата ми е да служа на кралицата, Мансел.
"Херцог" ли каза?
Имаш прекрасно дупе, синеочко.
Мисля, че те обичам.
- Моля?
Каза, че имате прекрасно дупе, сър.
Млъкни, Мансел!
- Слушам, сър.
Окови тези хора.
- Слушам.
Горкичката, сигурно много си страдала.
Разкажи ми.
- Беше ужасно.
Сър, дойде ми нещо наум.
Нейно величество няма представа
колко е голямо съкровището, нали?
Не, няма.
Пийни и ти.
- Благодаря, сър.
Няма представа и къде се намираме.
Така е, сър.
Да не мислиш за това, за което си мисля, че мислиш?
Мисля каквото кажете, сър.
Бил ли си в Америка?
Ние, от рода на Жълтата брада, сме най-опасни, когато сме мъртви.
Дан.
Мисля, че те обичам.
Хайде, момче, още пиратстване ни чака.