The Adventures of Baron Munchausen (1988) Свали субтитрите

The Adventures of Baron Munchausen (1988)
КРАЯТ НА 18-ТИ ВЕК
ВЕКЪТ НА РАЗУМА
СРЯДА
Добре.
- Върни се!
Жена ми е тук. И децата.
Помогнете!
Побързай! Хайде!
Сержант, върнете тези мъже в казармата!
ЗАЩИТА НА РЕПУБЛИКАТА
СПЕСТЯВАЙТЕ КАТО ЯДЕТЕ ПО-МАЛКО
ЗАЩИТА НА РЕПУБЛИКАТА СЪОБЩЕНИЕ ОТ МИЛИЦИЯТА
ЗАЩИТА НА РЕПУБЛИКАТА КАНИБАЛИЗЪМ
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БАРОН МЮНХАУЗЕН
ТРУПАТА НА ХЕНРИ СОЛТ И СИН
И ДЪЩЕРЯ
И така, слънцето изгря над Острова на сиренето,
хвърляйки дълги сенки през храстите от наденички,
огрявайки върховете на дърветата от мед
и стопляйки полята от пушена сьомга...
Аз, барон Мюнхаузен, който съм прочут
преди всичко с това, че говоря истината,
цялата истина и нищо друго, освен истината...
Защото за мен това е удоволствие...
О, по-стегнато!
- Стой мирно.
Как можеш да станеш голяма актриса като мен,
ако се разпаднеш на парченца? Хайде!
... моята родна земя.
О, да!
- Добре е, нали?
Опитвайки се да образоваме
провинциалните, ограничените
и глупаво недоверчиви съотечественици...
Вдигнахме котва и отплавахме.
Вдигнахме котва и отплавахме.
Вълни! Вълните!
- По дяволите!
Вдигнахме котва и отплавахме.
- Ние сме актьори.
Къде са сценичните работници?
- Мъртви са.
Не може всички да са убити.
- Не, самоубиха се.
Това няма нищо общо с твоето изпълнение.
И...
- Вдигнахме котва...
Но... Но ме преследваше зла участ.
Бях издухан към зиналата уста
на кит с огромни размери - толкова дълъг,
че дори с телескоп
не можех да му видя края.
Какво ще стане с барона?
- Какво ще стане с барона?
Този път няма да се измъкне.
- Този път няма да се измъкне.
Какво ще стане с барона?
- Какво ще стане с барона?
Този път няма да се измъкне.
- Този път няма да се измъкне.
От опит знам,
че малко енфие може да свърши голяма работа.
Дявол да го вземе!
Къде са вълните?
Вълните... Намушка ме на опасни места!
О, боже!
- Некадърен малоумник!
Не бях аз. Тя беше.
Не бях аз! Той беше!
Кръгъл идиот!
Да се държим като професионалисти!
Опитваме се да оцелеем.
Сали!
- Добре, добре.
Стой тук, или ще те заключа.
Къде е брат ми?
- Какво?
Ти нямаш брат.
Тогава ми кажи защо пише "Хенри Солт и син".
Аз съм ти дъщеря.
Не трябваше да те уча да четеш. "И син" се пише по традиция.
Така би трябвало да бъде.
БАРОН МЮНХАУЗЕН
Не. Все още исканията на султана не са достатъчно благоразумни.
Трайният мир се основава на разума и научния принцип.
Ужасно съжалявам, г-н Джаксън.
Първото действие не мина както трябваше.
Имахме едно-две технически проблемчета.
Г-н Солт, моля ви, не се извинявайте!
Знам, че правите всичко възможно при много трудни обстоятелства.
Внимавайте!
- Извинете.
Те са наши войници.
Офицерът, който рискува живота си,
като унищожи еднолично...
- Шест.
Шест вражески оръдия и спаси...
- Десетима.
Десетима наши пленници от турците...
Да, сър.
Офицера, за когото сме слушали.
- Точно така!
Винаги поема рискове, надхвърлящи служебния му дълг.
Само направих всичко по силите си.
Да бъде екзекутиран веднага.
Слушам!
Ела!
- Такова поведение деморализира
обикновените войници и граждани, които се опитват да водят
нормален, прост, обикновен живот.
Положението е достатъчно трудно и без тези хора да клатят лодката.
Константинопол.
Великата порта.
Каква изненада е,
че преминаващ зефир
ме довя тук!
Може би съдбата иска да дам на султана
един-два урока.
Негово височество султанът обичаше хубавото вино
и не можеше да откаже облог.
Качества, които щяха да му струват скъпо.
Лъжи! Лъжи!
Негодници! Няма да понасям това! Нетърпимо е!
Прекратете тази пародия!
- Мисля, че...
Това е обида. Оскърбление.
През целия си живот не съм виждал такава тъпотия!
Не знаете какво говорите.
Един ден, след разкошна вечеря...
- Възмутително!
Така ли е според пиесата?
- Султанът ме помоли
да го придружа до покоите му.
Моля ви! Не! Моля ви, напуснете сцената!
Този мерзавец е самозванец.
Аз съм барон Мюнхаузен.
И няма да ме правят на глупак.
- Моля, напуснете!
Ние изнасяме представление.
Изнасяте посмешище.
Представяте ме като абсурдна измислица.
Посмешище. Няма да го търпя!
- Разкарай се!
Изчезвайте оттук!
- Какво става, по дяволите?
Ела и виж.
Завеса!
Завеса!
Отстранете го! Отстранете го!
Разваляте представлението.
Бързо, Джеръми! Бил, направи нещо! Трябва да обясня на публиката...
Дами и господа, налага се да...
Да се извиня за това...
За това най-ужасното събитие. Уверявам ви,
ще се постараем представлението да продължи така,
както е посочено във вашата програма.
Здравейте.
- Здравейте.
Красиви дами!
Здравейте.
- Красиви дами!
Имате чудесен вкус.
В противен случай всичко е напълно погрешно.
Слушай, нахалнико, трябва да изнесем представление.
Боже мой! Бертолд!
- Кой е Бертолд?
Как, за бога...
Прекрасно е, че те виждам. Как си?
Къде беше? Как са краката ти?
Къде са другите?
- Сали, отивай си!
Албрехт!
Адолф! Густав!
Не мога да повярвам! Това е чудо!
Аз съм Бил.
Той е Бил.
- Още ли е тук?
Ще се отървеш ли от него, за бога?
Какво има?
- Ужасно съжалявам, сър.
Ще започнем второто действие отначало.
Ако може само...
- Кой е този?
Нямам представа. Някакъв стар откачен.
Той е барон Мюнхаузен.
- О, ясно.
Истинският барон Мюнхаузен.
Да, наистина.
А кой сте вие, ако смея да попитам?
Държавен служител.
Освен всичко останало, отговарям и за този театър.
Това, сър, е обикновеният човек Хорацио Джаксън,
който спечелва войната и спасява града.
Сега, моля ви, оставете ни!
Той е тъпак!
Само аз мога да прекратя войната.
- Обяснете.
Аз мога да я прекратя, защото аз я започнах.
Аз съм причината.
Нямате представа за действителността.
Вашата "действителност"
са лъжи и безсмислици.
Приятно ми е да заявя, че изобщо нямам представа за нея.
На този мъж му е нужен лекар.
- Лекар? Лекар?
Представлението ще продължи. Благодаря, Ваша обикновеност.
Да. Изчезвайте!
Моля ви! Моля ви, бъдете благоразумни!
Ако не продължим, той ще ни хвърли на турците.
Аз ще продължа. Ще им покажа как трябва да бъде.
Милорди...
Дами и господа.
Мюнхаузен е на вашите услуги.
- Да си рязал скоро носове?
Изпей ни песничка!
- Сега. Момент!
Повечето от вас не ме помнят.
- Разкарайте го!
Нито приключенията ми. Но ви уверявам,
че те са действителни.
- Да ги видим!
Истината е,
че аз съм причината за тази обсада.
Не бъди глупак.
- А турците?
Ти си причината за граничния спор, нали?
Караме се за морските пътища.
- Не, не е за тях.
Това беше миналият път.
- Разкарайте го!
Жалки заблудени глупаци.
Ако бъдете така любезни
да приемете думата на един джентълмен,
аз ще разкрия истинската причина за тази война.
След моето... Боже мой!
След завръщането ми от Египет,
аз бях най-сърдечно посрещнат
от турския султан.
Негово височество султанът
знаеше за моята репутация
и ме ценеше високо.
Беше толкова очарован от моята компания,
че ми предложи достъп до харема си.
Един ден...
- Продължавай...
Султанът ми донесе бутилка от любимото си токайско вино.
Благодаря.
Какво ще кажете за това?
Не е лошо.
- Не е лошо?
Скъпи мой Мюнхаузен, по-хубаво не може да се намери.
Глупости, Ваше величество.
Какво ще заложите, ако осигуря
за един час бутилка шампанско, много по-хубаво от това,
от императорската изба във Виена,
която е на хиляди километри оттук?
Приемете предизвикателството ми.
Ако не успея, може да ме обезглавите.
Това е моят залог. Какъв е вашият?
Приемам.
А ако успеете, вземете от хазната ми съкровища,
колкото може да носи най-силният мъж.
Съгласен. Дайте писалка и мастило
и веднага ще напиша писмо до императрицата.
Бертолд!
Бертолд!
Идвам!
По дяволите! Извинявайте, момчета, трябва да тръгвам.
Отнеси това във Виена. На императрицата.
Тя ще ти даде бутилка вино. Донеси го право при мен.
Дадено!
Докато чакате, може би ще желаете да се позабавлявате?
Композирам кратка опера.
Искате ли да чуете една песен?
Не, благодаря.
- О, ще ви хареса.
Тя е комична.
Нарича се "Чиракът на мъчителя".
Ето увертюрата.
Завесата...
Завесата се вдига пред обикновена стая за мъчения.
Йосрик, младият чирак,
възпява радостта от занаята си.
Чиракът на мъчителя
един ден весело вървеше, на работа отиваше.
Извивам, разтягам
занаята упражнявам, хората от страх сковавам...
Но положението не е добре, работата - вяла,
само мен ме изтезават.
Четвърто действие се развива в кланица.
Има много клоунада.
Започваме с пристигането на хора на евнусите, който пее:
"В разцвета си обрязан майн херц, майн херц."
В разцвета си обрязан,
от красавици заобиколен
непрекъснато...
Тежък е животът на евнуха...
Тежък е животът на евнуха...
Тежък е животът на евнуха.
И нищо друго...
Извинете за момент. Не пропускайте тази ария.
Припомня ми ученическите години в Англия.
Животът на игра прилича,
важно е да победиш.
Макар да е позорно
да лъжеш, мамиш, прегрешаваш,
играй и победи.
Стой! Къде, по дяволите, е Бертолд?
Не знам.
- Мислех, че е с теб.
Ако не се появи след 3,5 минути,
султанът ще ми отсече главата.
И?
- "И"?
Това ли е всичко?
Съжалявам, не е забавно.
А според вас?
- Това не е шега.
Обзаложихме се.
- Обзаложили сте се?
Той спи. Чувам го как хърка.
На 1500 км оттук.
- Хайде!
Под едно дърво е.
Близо до Белград.
- Какво?
До него има една бутилка.
- Дано да не я е гаврътнал.
Дано.
Каква е скоростта на вятъра, Гас?
Три възела!
Модерен човек съм аз... Напоследък откривам,
че трябва да си ужасно жесток, за да бъдеш мил...
Модерен човек съм аз, ще се съгласиш...
Въпросът е аз или ти...
Е...
Май времето изтече.
Готов...
Така.
Сега!
Не закъснях, нали?
- Не.
Не закъсня, много ти благодаря.
Благодаря. Имах нужда от подстригване.
Много съм ти благодарен.
От императрицата.
Превъзходно!
Вие печелите.
Ковчежник, дай на приятеля ми толкова съкровища,
колкото може да носи най-силният мъж.
Добре.
Готово.
Благодаря, мой човек.
Трябва да говоря със султана.
Какво има?
- Той взе всичко!
Какво?
Да.
Густав!
Спрете ги!
Върнете ги тук!
Густав, пак!
Огън!
Не стреляй!
Стой на място, приятели!
- Скрийте се!
Прегрупирай се!
Не ме изоставяйте!
Пуснете ме вътре!
Както виждате, султанът все още иска главата ми.
Чакайте! Стойте! Не отивайте!
Върнете се! Има още! Има още!
Не съм свършил. Не си тръгвайте сега.
Густав, Адолф, Албрехт,
ще избягаме със съкровището на султана.
Не можем да спрем.
Бертолд!
- Казвам се Дезмонд, приятелю.
Ние сме актьори, а не плод на въображението ти.
Вземи се в ръце!
Върни се!
Върни се!
Върни се!
Какво играе султанът, по дяволите?
Сряда е, нали?
Съжалявам за представлението. Има една-две дребни пречки...
Театърът е затворен. Напуснете града с трупата!
О, не, сър, не! Не, моля ви!
Вижте тези благоприятни отзиви от цяла Европа.
"Трупата отразява правдиво природата." "Кларион", Виена
"Висока стойност за пари." "Еко", Париж.
"Приятна вечер навън." "Глазгоу хералд".
Един момент!
Тук! Добро момче.
Няма страшно.
Тук, момче! Тук!
Добре ли си?
Умрял ли съм?
Не.
По дяволите!
Всъщност кой сте вие?
Барон Мюнхаузен не съществува.
Той е в приказките.
Отивай си, опитвам се да умра.
Защо?
Защото светът ми омръзна.
Явно и аз съм омръзнал на света.
Но защо?
Защо?
- Защо? Защо?
Защото сега всичко е логика и разум.
Наука и прогрес.
Закони на хидравликата. На социалната динамика.
Закони за това и онова.
Няма място за триноги циклопи в Южните морета.
Няма място за краставични дървета
и океани от вино.
Няма място за мен.
Какво става в разказа?
- Какво?
В двореца на султана. Вие избягахте ли?
Убиха ли ви?
- Не знам.
Беше толкова отдавна. На кого му пука?
На мен.
Много съм уморен. Довиждане.
Моля ви, разкажете ми!
- Не.
Разкажете!
- Изчезвай!
Разкажете ми!
Моля ви!
Ти наистина се интересуваш, нали?
Престанете!
Престанете! Всички ще загинем!
И няма да разбера края на историята.
Чакай! Къде отиваш?
Върни се! Върни се!
Престанете!
Чакай! Върни се!
Скрий се!
Проклето дете!
Скрий този барут!
Не!
Престанете!
Престанете!
Изчезвайте! Престанете!
Залегни!
- Престанете!
Не!
- Ще ни убият и двамата.
Мислех, че искате да умрете.
Да, но аз съм стар.
Господа, не ви ли се струва, че ще бъде уместно
да накарате вражеските оръдия да замлъкнат?
Не, сър.
- Не?
Сряда е.
Боже мой! Сряда.
Турците ще щурмуват стените.
Вие наистина сте барон Мюнхаузен.
Това е краят. Всичко свърши.
Поколения театрални познания, пометени...
... за един миг.
Сали? Сали!
Изчезвай!
Сали, ела! Малоумен изкуфял дърт козел!
Заради теб ще ни хвърлят на турците.
Но той е барон Мюнхаузен. Истинският.
Трябва да ми повярвате.
- Побързай!
Не, честно. Той е!
Млъкни!
- Но той е и може да ни спаси.
Не можете ли?
- Каква бъркотия!
Той скочи върху гюле. Наистина.
И полетя на километри нагоре над слоновете и войниците.
Боже мой! Престани да лъжеш!
- Не лъжа. Нали?
Всъщност лъжеш.
Но така беше.
И войниците го видяха. Те ще ви кажат.
О, те са мъртви.
Но той го направи!
- Не, не го направих.
Сега вие лъжете.
Аз никога не лъжа.
Сали, стой тук! Какво те прихваща?
Не съм летял километри.
По-скоро беше около 2,5 км. И не може да се каже, че летях.
Най-напред се хванах за минометна мина,
а на връщане - за гюле.
Нещастник! Ти ни разби.
Няма значение дали ще останете, или ще ви изхвърлят.
Турците ще превземат града.
Бързо! Изнесете оръдията!
Тъкмо навлизах в разцвета на силите си.
На границата между Ромео и крал Лир.
Моята публика ще ме убие, ако умра в такъв момент.
Спасете ни!
- Да.
Спасете ни!
Не ме разочаровайте!
- Моля ви, бароне!
Барон сте, нали?
- Вие сте единствената ни надежда.
Единствената ми надежда.
- Дами, дами, моля ви!
Моля ви!
Заклевам се, че докато аз,
Йеронимус Карл Фредерик барон фон Мюнхаузен,
живея и дишам, вие няма да пострадате.
Толкова ми напомняте на Екатерина Велика,
императрицата на всички руснаци,
на която някога имах честта да откажа ръката.
Всички ли ви напомнят на нея?
Да. Защо не? По нещо една, по нещо - друга...
Имам план. Ще потегля незабавно,
за да намеря изключителните си слуги.
С тяхна помощ ще пробия обсадата и ще спася града.
Великолепно! Много добре! Браво!
- Как?
Дами, ще ми бъде нужна вашата помощ.
Разбира се.
- Каквото пожелаете.
Само кажете какво да правим.
Бъдете така добри да свалите кюлотите си.
Да, браво.
Погледнете какво бельо.
Не е ли красиво? То е като сбъдната мечта.
Зората на епохата на хубавите интимни неща.
Това е лудост! Той ще се убие!
Да, но си струва, нали?
- Какво правиш?
Престани да мърмориш! Продължавай да помпаш! Помпай!
Докладвайте за това.
- Прав сте.
Не, не, не.
Трябва ни много прост план. Тези са прекалено сложни.
Простотата е от съществено значение.
Сър, тези актьори са направили балон.
Опитват се да избягат.
Арестувайте ги незабавно.
Изхвърлете ги от града.
- Не можем да отворим портите.
Изхвърлете ги през стените!
- Слушам.
Не можем да бягаме в такъв момент.
Какво ще си помислят за нас бъдните поколения?
След мен!
Дръж... Не пускай!
Дръж, Адолф!
Свали го! Свали го!
Дайте стълбата насам!
Благодаря.
- Довиждане, скъпа!
Бароне!
Виждали ли сте Сали?
- Не.
Благодаря, скъпа.
- Стойте! Арестуван сте.
Пускайте! Пускайте!
Застреляйте го! Прицелете се!
Дами и господа,
скоро ще се върна с подкрепление.
Не губете кураж!
Предупреждавам всички дами, на които дължа
половин тон копринени волани и дантелено бельо:
Да не настинете!
Стой там, Аргус! Скоро ще се върна.
Ще ви чакам!
Върнете се скоро!
Няма да стигне далеч с горещ въздух и с фантазии.
По дяволите!
Дръж се!
Деца.
Благодаря.
- Всичко провали.
Ще трябва да загася огъня, за да те сваля.
Вече никога няма да полетя.
Ще дойда с вас.
- Категорично отказвам.
Ако се спуснем сега, ще се приземим при турците.
Трябва да намерим вашите слуги и бързо да се върнем.
Точно това имах предвид.
Къде отиваме?
- На Луната.
Какво? Такова пътуване е много продължително.
Не е.
- Разбира се, че е.
Защо отиваме там?
- Там видях Бертолд за последно.
Ти била ли си на Луната?
- Не.
Интересно място. Кралят и кралицата са очарователни.
Знаеш, че главите им се откачват, нали?
Не.
Главите им се занимават с интелектуални търсения,
а телата им -
с по-телесни дейности.
Лошото е, че главите и телата им невинаги са на едно мнение.
Ти ми вярваш, нали?
Старая се.
Страх ли ви е?
Разбира се, че не.
А теб?
- Разбира се, че не.
Хвани се за въжето!
Пристигнахме.
Изглеждате различно. По-млад.
Винаги при досег с приключение се чувствам подмладен.
Но ти не ставай по-малка, защото ще трябва да търся дойка.
Вижте!
Ще видиш, че аз съм един от специалните любимци на краля.
Ще бъдем посрещнати по кралски.
А сега?
Пипнах те най-после!
Ваше величество!
Какво удоволствие за мен е да ви видя отново.
Представям ви моята приятелка Сали. Сали, кралят на Луната.
Главата му... Така или иначе...
Съжалявам, обръщайте се към мен с титлата ми "Крал на всичко".
"Ре ди туто". Но може да ме наричате Рей.
Сега Луната е незначителна част от моите владения.
Има още много, много, много повече.
Стари приятелю, изглеждате ми неразположен. Какво ви е?
Нищо ми няма. Не виждате ли, че съм в единство с Космоса?
Само това ли е вашият отговор?
Да не би да сте сляп?
Бароне, нека да ви обясня.
От последното ви идване тук аз... Т. е. главата ми...
Или това, което е останало от мен, където са най-важните части...
Сега управлява познатата Вселена.
Това, което не знам, го създавам.
Току-що създадох пролетта. Но без мен нищо нямаше да има.
Дори вас.
Мисля, следователно вие "съществува".
Вашият стар приятел е откачен.
Така изглежда. Явно е жертва на мания за величие.
За да живееш в съзвучие с всяка молекула на Вселената,
е нужна голяма концентрация.
Затова нищо няма да помогне, ако сте на свобода.
Вашите историйки ме разсейват.
Вие сте като комар в "Тадж Махал".
Искам да ви кажа, сеньор,
че без моите приключения нямаше да сте тук.
Значи сега аз съм част от вашите приключения?
Ще видим.
Бароне, кой ви създаде?
Надявам се, че ще ви бъде много удобно.
Моето противно тяло отива с кралицата.
Спри! Уморена съм!
Отивай си! Той не може да ме чуе.
Моля те! Вонящ ужасен мъж! Остави ме на мира!
Колко срамно! Моля, не гледайте!
Може би той ще си отиде.
Не мога да повярвам, че съм бил свързан с тялото.
Ние сме несъвместими.
То все още виси на хранителната верига,
а аз съм сред звездите. О, колко е не метафизично!
Не! Отивай си!
Не! Презирам те! Пусни ме!
Не! Не! Не!
Върнах се!
Пак имам устни! Ще ги използвам, скъпа!
Аз съм! Аз съм твоят слон на радостта.
Дай целувка, мила.
- Добре, но първо хапни, скъпи.
Да. Трябва да се "манджаре", преди да се "бачаре".
Това ми липсваше!
Не можеш да ядеш, след като нямаш уста.
Бароне...
Отново действам! О, да!
Никъде няма да отиваш.
Бароне...
- Ваше най-прекрасно величество.
Хей, познавам те. Ти си дребосъкът,
който се опита да чука кралицата, когато беше тук преди.
Повече няма да търпим това, дребен Казанова.
Какво гледаш?
Влюбени птички, сигурен съм, че никак няма да ви бъде удобно.
Свободен съм да се съсредоточа върху по-висши неща!
Върни се, за да се забавляваш в тинята!
О, липсвам ти.
Ослепях! Чакай! Губя кралството заради носна кърпичка!
Чакай, недей! Недей! Пусни ме!
Трябва да регулирам приливи, да насочвам комети.
Нямам време за газове и оргазъм!
Мразя физиономията, която ме караш да правя.
Моля те, недей! Не искам повече телесни функции!
Не, моля те, пусни ме!
Нямам време за това.
- Сбогом, бароне.
Един от любимците на краля?
Тази клетка не е истинска.
Тя е част от безумието на краля.
Изглежда ми доста здрава.
Виждам, че нямаш настроение да помагаш.
Как да спасяваме града оттук?
Градът си е съвсем добре.
Атаката приключи. Всички там са в безопасност.
Откъде знаете?
Просто знам.
Какво, по дяволите?
Добре, идвам.
Излез! Излез оттам!
Помощ!
Излез!
Излез оттам!
Престанете! Защо правите това?
Допуснах, че може да бъдеш недружелюбен.
И вие щяхте да бъдете недружелюбен, ако ви ръгах.
Кой си ти?
Не си спомням. Много отдавна съм тук.
И ние ще станем като него, ако не избягаме.
Защо си тук?
Аз съм опасен престъпник.
Какво сте направили?
- Не си спомням.
Тогава откъде знаете, че сте много опасен?
Преди всичко, защото съм тук.
Освен това съм с белезници.
Бертолд!
Това е Бертолд!
Бертолд! Аз съм, баронът!
Знаех, че ще те намеря на Луната. Ще те върна на Земята.
Ще помогнеш да победим султана.
Махнете се! Разкарайте се от мен!
Ти си Бертолд! Моят стар слуга.
Тези окови те бавят. Пречат ти да се движиш бързо.
Шегувате се.
- Винаги ги носеше, помниш ли?
Не сте с всичкия си.
- Аз съм барон Мюнхаузен.
Звучи противно. Заразно ли е?
Губим време.
Скъпи бароне!
Ариадна!
Съжалявам, че преди не можах да се застъпя за вас,
но Роджър е много труден човек.
Всъщност къде е Роджър?
В леглото с тялото ми, разбира се.
Престани! Престани!
Ако разбере, че главата ми е с вас...
Бързо, бързо! Качи се в косата ми!
Защо издава тези смешни звуци?
Не, не там. Да, да, да.
Тялото й е с краля. И той я...
гъделичка по стъпалата.
Да, да, да. Не. О, не!
Бертолд, хайде!
- Оставете ме!
Идваш с нас.
- Няма да стане.
Защо?
- Не си спомням.
Не те е страх, нали?
- Точно така.
Хайде, помогни ми!
Побързай!
- Бързо! Качвай се на борда!
Дай ръка!
- Роджър.
Дръж се здраво.
- Не искам да бягам.
О, не!
Боже мой! Не издържам повече.
О, да, да, да.
Харесва ми. Ще те гъделичкам до сутринта, скъпа.
Ето!
После ще избърша всичко.
Гъди-гъди...
Знам, че ти харесва, но нищо не казваш.
Защо не казваш нищо? Хапеш възглавницата, нали?
Гъди-гъди...
Трябва да се върна, докато Роджър не е забелязал, че съм без глава.
Напълно ви разбирам.
Скъпи, вземете ме със себе си.
Обратно на Земята?
- Да. О, да.
Без тялото?
Мислех, че ме обичате такава, каквато съм.
Обичах ви. Искам да кажа, обичам ви.
Разбира се, че ви обичам, просто...
- Трябва да тръгваме!
Струва ми се, че сте прав. Това е невъзможно.
Вземете къдрица от косата ми.
Само къдрица, не целия килим!
Винаги ще ми бъде скъпа.
Кралят! Трябва да тръгвам.
О ревоар, скъпи бароне.
Да. Идвам, Роджър.
Идвам.
Скъпа, ще те откарам до Китай. Пусни ме!
Боже мой! Къде ти е главата?
Нищо чудно, че си мълчалива. Много съм груб. Откачил съм я.
Тук някъде е. Ще я намеря. Ще играем на криеница.
Чакай. Скъпа...
Правиш ми номер, нали? Скъпа, излез!
Не си тук. Къде си? Къде...
Ти си с барона.
С този дребосък.
А каза, че размерът нямал значение!
О, проститутке!
Няма глава, която да ударя.
Ще те намеря, бароне, и ще те убия!
По-бързо! По-бързо!
Ще нанижа на шиш. Сибила, да вървим!
Хайде! По-бързо!
Не можем! Бертолд едва върви.
Свали му оковите.
- Свалих ги.
Какво?
Стар е. Вече не може да тича.
Глупости. Само не е тренирал.
Хайде, Бертолд!
Търси го. Няма къде да избяга. Няма къде да се скриеш, бароне!
Какво зяпаш? Погледни надолу! Така!
Хайде!
Там е, Сибила, долу!
Пипнах те, бароне!
Не, чакай! Сибил, чакай!
Ето ги. Гладна ли си, скъпа?
Ти вземи барона, ти - плешивия,
а за теб, скъпа, момиченцето, защото си ми любимка.
Вечерята е сервирана.
Като отбор, Сибил!
Тръгнете натам, аз ще поема насам.
- Вие сте последни от този вид!
Помагайте ми, останете заедно!
Не, не се разделяйте сега!
Помощ!
Падаме! Помощ!
Сибила, не ме напускай сега!
Обичам те, Сибила!
Свободен съм. Най-после! Тялото е мъртво.
Тялото е мъртво, да живее главата! Свършено е. Финито!
Сбогом, тяло!
Ще докажа, че главата няма нужда от тяло. Аз съм всемогъщ!
Да! О, не. Имам сърбеж.
О, не! О, не!
О, не! Не! Не!
Браво, Сали.
- Благодаря.
Баронът? Барон Мюнхаузен! Страхотно е, че ви виждам.
Какво правите тук?
- Остави ме на мира.
Аз съм Бертолд, вашият стар слуга.
Бертолт. Помните ли ме?
- Да, вече разговаряхме за това.
Къде сме?
- На Луната.
О, да. Все същият барон, нали?
Може ли да тръгваме?
- Да се подготвим!
Чакайте! Всичко започвам да си спомням.
Тук съм повече от 20 години.
Откакто дойдохте на Луната за последен път.
Вие ме изоставихте на Луната. Негодник такъв!
Тръгнахте с тази кралица на проститутките
и ме оставихте да гния в тази папагалска клетка, нали?
И сега се връщате само защото така ви е удобно.
Съсипахте половина ми живот и очаквате да ви следвам
до края на света.
Да.
О, добре.
Бертолд, знаеш ли къде са останалите от групата?
Нямам представа.
Точно на това никой няма да повярва.
Готово, Бертолд.
Вие тръгнете първи.
После - Сали.
Внимателно.
Хайде!
Край.
Няма повече въже.
Внимание! Връщам се нагоре!
Почакай малко. Вземи!
Завържи го за края.
Откъде го взехте?
Отрязах го от горе.
- От горе?
Естествено. Откъде мислиш, че мога да го взема?
Но...
- Да, да, да.
Завържи го за края, за да продължим спускането.
Много мъдро. Чудесно. Защо не се сетих?
Затова той е барон, а аз - плебей.
Вече никога няма да ги спасим.
Два и половина процента върху цената.
Не е достатъчно.
Това предлагам.
- И договор за извънредно време.
Шест процента.
Два и половина процента. Няма да се пазаря.
Пет процента или продукцията няма да се увеличи.
Искаме още! Искаме още!
Искаме още! Искаме още!
Все още съм цял-целеничък.
Струва ми се.
- Не знам защо.
Спускането ни на това, което според мен е вулканът Етна,
трябваше да бъде забавено от издигащ се слой горещ въздух.
Изглежда проклетото чудо е угаснало.
О, не! Стига гиганти!
Мога ли да ви помогна, дребни смъртни?
Искрено се надявам. Аз съм барон Мюнхаузен.
Може би сте чули за мен.
С моите приятели търсим трима души.
Единият е с изключително зрение,
другият - с изключителен слух и мощни бели дробове,
и третият е невероятно едър и силен.
О, тук всички сме невероятно едри и силни.
Аз съм Вулкан - богът.
А това са моите служители-гиганти.
Циклопите. Които дори сега ще продължат да работят.
Желая да доставя оръжие и оборудване на всекиго,
който е готов да плати.
На гърци, троянци, римляни, хуни.
Нямам вина, че са толкова луди, че се избиват взаимно, нали?
Вие, маймуни такива!
Вие, флегми, не ме впечатлявате! Аз съм бог!
Разполагам с цялото време на Вселената. Чухте ли? С цялото!
Много отдавна
на работниците им се плащаше точно на хиляда години.
Тези очакват заплата всеки век. Безделници! Възмутително!
Какво е това?
Нашият прототип.
Разузнавателно експериментално
неуловимо за радари многостепенно ядрено оръжие.
Какво прави то?
- Прави ли?
Убива враговете.
Всички врагове ли?
- Да, всички.
Всичките им съпруги, деца, овце, добитък...
Всичките им котки и кучета.
Всички. Всички умират завинаги.
Това е ужасно.
Но предимството е,
че не си длъжен да видиш как умира нито един от тях.
Просто си седиш удобно
на хиляди километри от бойното поле
и натискаш копчето.
Къде е удоволствието от това?
Тук се грижим за всякакви удоволствия.
Ще останеш изненадан.
Ще искате ли нещо за хапване?
Много вкусно!
Глътка чай не е лошо,
ако е от нектара на боговете.
Останете колкото пожелаете. Хубаво е да имам компания за чай.
Благодаря, за нас е удоволствие.
Съжалявам, но скоро трябва да тръгваме.
Бързаме.
Идва моят дребен прислужник с дребните сладкиши.
Албрехт!
- Албрехт!
Бароне... Бертолд... Какво правите тук?
Търсим теб.
Вече нямам съкровище.
Изразходвах го. Дадох го за благотворителност.
Не искам съкровището. Албрехт, това е Сали.
Сали, запознай се с Албрехт.
- Здравейте.
Здравей.
Искам да дойдеш да помогнеш да се бием срещу турците.
О, не. Не мога. Не и след като открих себе си.
Не. Наистина.
Никога не съм искал да бъда голям и силен
и да мъкна тежки предмети.
Разбрах, че желанието ми е да бъда нежен и чувствителен.
Тук ме наричат "дребосък". Харесва ми. Това е блаженство.
Той е откачил.
Здравейте.
Скъпа моя!
О, любима!
Извинявай. Представям ти барон Мюнхаузен,
малката му приятелка Сали
и Бертолд.
Това е Венера.
Богинята. Моята съпруга.
Мадам, силно съм впечатлен.
Моя любов! Мой живот!
Моята алфа и омега. Приготвил съм ти нещо.
Диамант.
За теб, съкровище!
Колко си мил!
Още един диамант.
Мадам...
За жалост не мога да ви предложа толкова прекрасен подарък,
но разрешете да кажа, че превъзхождате по красота
дори великолепната Екатерина Велика на Русия...
Започва се.
... чиято ръка навремето имах честта да откажа.
Бароне, вие ме ласкаете.
- Нито на йота, мадам.
Ни най-малко.
Какъв красив...
... мустак.
Ще танцуваме ли?
Елате да видите балната зала.
Елате да видите балната зала.
Хубава е, нали? Току-що ни я завършиха.
Знаете ли това?
Аз мога да танцувам. Ето, вижте!
Сали, ти можеш да танцуваш, нали?
- Не.
Много благодаря.
Хей!
Престанете!
Бароне!
Сега може ли да си тръгваме?
Ехо!
Хей!
Престанете! Слезте долу!
Трябва да се връщаме!
Трябва да се върнем да спасим града!
Моля ви, бароне! Моля ви!
Спокойно! Няма пряка заплаха за града!
Баронът целува жена ви.
Какво?!
Значи какво?
Ти си проститутка!
Курва! Чуваш ли?
Курва! Курва! Курва!
Достатъчно, уличнице!
Не, чакай! Моля те!
Но, скъпи...
- Не ме наричай "скъпи".
Направете нещо! Спасете го!
Скъпи, недей да ревнуваш.
Да ревнувам? Аз не ревнувам. Аз...
Върни ми го!
- О, извинете!
Ти не ми разрешаваш да имам приятели.
Няма да допусна да се натискаш с донжуани, уличнице!
"Уличнице"?
- Сър, уверявам ви...
Уличница? Аз съм богиня. Мога да правя каквото пожелая.
А аз съм бог, така че млъкни!
Извинете, извинете...
- Пусни го, грубиян такъв!
Неблагодарен смъртен!
- Моля ви, недейте! Не!
Неблагодарен смъртен!
- Моля ви, недейте! Не!
Ще си платиш за това, чуваш ли?
Настоявам, че дамата няма вина.
Моля ви, пуснете барона!
Да не бързаме много сега.
- Винаги постъпва така.
Не!
Какво направихте
- Дребнав дребен буржоа!
Млъкни, повлекано!
Какво направихте на барона?
Барона ли искаш?
Можеш да го имаш!
Не, благодаря, всичко е наред. Не ми трябва.
Приятно ли ти беше?
Развълнувах ли те?
Какво?
По дяволите! Не мога да плувам.
Какво стана? Пак остаряхте.
А ти какво очакваш?
Изгониха ме от държавата на блаженството.
Ти си виновна.
- Къде сме?
Отговорете ми!
Най-вероятното обяснение, ако не си непоправима скептичка,
е, че сме спуснати през центъра на света
и излизаме от другата страна - някъде из Южните морета.
Това е страшно далеч!
- О, браво!
Бях доволен в моя вулкан.
И аз.
- Гледайте!
Остров.
Има ли вулкан на него?
- Млъкни с твоите вулкани!
Струва ми се, че на него има вулкан.
Движи се!
Вътрешният глас ми казва, че е нещо, което започва с "Ч"!
Това е демонът от дълбините.
Думата започва с "д", тъпако! Това е "ч", от чудовище.
Ще ни изяде ли?
- Ако имаме късмет.
Бароне! Бароне?
Бароне!
Бързо! Помогни ми!
Изглежда мъртъв.
- Не може да е мъртъв!
Хайде тогава.
Да го поставим тук.
Няма здравословен вид, нали?
В рибата има ли лекар?
Няма лекари, няма лекари.
Трябва да го затоплим и изсушим.
Какъв е този шум?
Музика е.
Не е музика.
Вижте!
Има светлина.
Хайде!
Насам! Внимателно!
Извинете. Ехо!
Нужна ни е помощ.
Извинете.
Нужна ни е помощ.
- Няма лекари, няма лекари.
Гласа на барона ли чувам?
Гласа на барона ли чувам?
Няма лекари.
Гласа на барона ли чувам?
Аз го казах. Сложи си тръбата.
Адолф! Густав! Наистина ли сте вие?
Бероне! Бертолд. Албрехт!
- Барона!
Не вярвам на очите си! Същинско чудо!
Сали, това е Адолф, който уцелваше мишената
от другата половина на света.
А това е Густав,
който можеше да разпростре дъха си над цяла гора.
Какво време беше, а?
Когато бяхме млади и живи.
Какво искаш да кажеш?
- Излишно е да го отричаме.
Ние не сме мъртви!
- Трябва да го приемем.
Тук всички сме мъртви. Това е адът.
Раят.
- Адът.
Раят!
- Не говори глупости!
Седнете, успокойте се. Да поиграем.
Много отдавна сте мъртви.
Хайде, седнете! Да изиграем една хубава игра.
Какво правите?
Предавате се, нали?
Няма да допусна да се предадете.
- Отивай си, изчезвай!
А Роуз, Дейзи, баща ми и всички останали?
Обещахте да им помогнете.
Те са в пълна безопасност.
Могат да се грижат за себе си.
Освен това има по-важни неща.
Например?
- Е...
Ужасно хлапе!
Не можеш ли от време на време да ме оставиш да умирам спокойно?
Буцефал! Моят Буцефал!
Сигурно си ме чул да викам.
Това е добър знак. Какво?
- О, да, да. Да.
Пригответе лодка, имайте готовност да тръгваме.
Боже мой!
От опит знам,
че малко емфие може да даде голям резултат.
Вече няма да ям риба.
Къде е баронът?
Баронът?
Бароне!
- Бароне?
Бароне?
Бароне?
Бароне?
Бароне, къде сте?
Бароне?
Това е баронът!
- Баронът!
Хайде!
Не мога да държа това до безкрайност!
Вижте! Градът! Пристигнахме!
Вижте!
Да! Знамето още се развява.
Казах ви, че няма за какво да се тревожим.
Внимавайте!
Боже мой! Армията на султана. Бързо в корема на рибата!
Канят ни да ги победим. Трябва да ги удостоим с внимание.
Ще броя до три.
Густав, издухай ги обратно в Мала Азия!
Адолф, открий султана и го застреляй!
Албрехт, греби към брега!
Бертолд, свърши някаква работа! Едно, две, три!
Не може ли на четири?
Потъваме! Потъваме!
Напуснете кораба! Напуснете кораба!
Струва ми се, че корабът ни напуска!
Все още не мога да плувам.
Това е пълен ужас.
- Безнадеждно е.
Никога не съм претърпявал такова катастрофално поражение!
Обикновено съм от страната на победителите.
Ако не бяхте толкова амбициозен, нямаше да се тревожите.
Албрехт е негоден за нищо!
Сега можем да се откажем.
Не трябва да говориш така. Не ти.
Ако започнем да атакуваме от две посоки едновременно,
ще примесим изненадата с объркване.
Албрехт и Густав ще дават основните насоки на битката,
а Адолф и Бертолд...
- Бароне...
Не ме прекъсвай. Какво има?
Това няма да стане.
- Какво искаш да кажеш?
Вече всички са стари и уморени. Не е както беше преди.
Не виждате ли?
Къде отивате?
Предавам се.
- Какво?
Обещах да вдигна блокадата и да спася града.
И за тази цел събрах всички вас.
Ако искате пак да видите барон Мюнхаузен,
направете нещо по въпроса.
Не се предавайте. Може да ви убият.
Ще се окаже, че излишно сме били в корема на миризливата риба.
Значи се разбрахме. На 28-ми, в петък, се предавате.
Това е след три седмици.
- Не, не, не.
После ще уточним подробностите.
Не, не, не. Вие ще се предадете.
Моите уважения, султане, обсъдихме го вече. Предавате се вие.
Но ние побеждаваме.
Миналия път ние се предадохме.
- Е, и?
Сега е ваш ред.
А девствениците?
Моля ви, забравете за тях. Нямаме девственици.
Нека да се съсредоточим
върху постигането на разумно и цивилизовано споразумение,
което да гарантира свят, готов за наука, прогрес и...
Но без барон Мюнхаузен!
Бароне!
- Вие... Стар умопобъркан!
Да, струва ми се.
- Помощ, стража! Убийство!
Кой е пуснал този мъж в палатката ми?
Ако все още проявявате интерес към главата ми,
тя е ваша.
Това ми омръзна.
Извикайте екзекутора!
Е, г-н Джаксън, все още ли сте разумният мъж?
Колко хора са загинали в логическата ви войничка?
Има известни норми за правилен живот.
Не можем да летим до Луната.
Не можем да предизвикваме смъртта.
Трябва да приемем фактите.
А не щурите фантазии като вас, който не сте от реалния свят.
И поради това претърпявате поражение.
Имате ли някакви знаменити заключителни слова?
Още не.
"Още не"? Това знаменито ли е?
Този мъж е шут.
Екзекуторе, екзекутирай!
Хайде!
Сега!
Той успя!
Върнете го!
Генерале, спри го!
- Хей!
Знаех си, че ще успеем. Сега - всички заедно!
Духай, Густав!
Хей, идват!
- Хайде! Бързо!
Сега!
Хайде!
Бертолд, бягай!
По дяволите, направи нещо! Не мога да върша всичко аз!
Насам!
Това е пътят!
Хей!
Хей!
Внимавай!
Сега - леко.
Леко!
Помощ!
О! Помощ!
Успяхме!
Вижте, не вярват. Ние победихме!
Прав ви път и не се връщайте!
- Победихме!
Но разбира се!
Каква радост!
Свалете ме!
Боже мой! Не мога да повярвам.
В кулата на катедралата!
Ето го!
- Убийте го!
По дяволите!
- Извикайте лекар!
Бързо! Доведете лекар!
- Сали...
Бароне, не ме оставяйте, моля ви! Не ме оставяйте!
Махнете се от него!
Оставете го да диша!
Ето го лекаря.
- О, Сали! Сали!
Няма страшно.
- Погрижете се за Сали.
Няма страшно.
Без лекари.
Без лекари.
Не!
Разкарайте се!
- Престани!
Оставете го на мира.
- Сали!
Сали изпадна в истерия.
Оставете го!
Престанете!
Той е мъртъв.
ТУК ПОЧИВА БАРОН ФОН МЮНХАУЗЕН
СПАСИТЕЛ НА ГРАДА
Това беше само един от многото случаи,
при които срещнах смъртта.
Изживяване, което не се колебая да препоръчам горещо.
Така с помощта на моите безценни слуги
победих турците и спасих положението.
Оттогава всеки, който имаше способността за това,
заживя щастливо.
Веднага престанете тази глупост!
Сър, арестуван сте за разпространение
на нелепи истории в много опасен момент,
когато врагът е при портите. Арестувайте го!
Отворете портите!
Пей!
- Заповядах да го арестувате!
Не съм ли аз избраният представител?
Арестувайте го!
- Отворете портите!
Насам!
Хайде!
- Не отваряйте портата!
Отвън са турците, няма да се предадем.
Отворете портите!
Хайде, скъпи дами! Музикантите - напред!
Не отваряйте портата!
Бързо! Не изоставайте! Точно така!
Върнете се, предупреждавам ви. Не отваряйте портите.
Насам!
- Всеки, който отвори тези порти,
ще извърши измяна.
Следвайте ме!
- Да.
Спрете!
Портите ще останат затворени.
- Отворете портите!
Отворете портите.
Убийте всекиго, който не се подчинява.
Готови... Прицели се!
Не отстъпвайте!
Отворете портите, скъпи приятели! После - накъдето ви видят очите.
Или да затворим съзнанието си с открития, смърт и страх.
Нищо не разрушава така човека,
както невежеството и подчинението.
Хващайте оръжието!
Не, не. Напълно погрешно!
Отворете портите!
Убийте ги!
Убийте незабавно тези хора!
Значи измяна, така ли? Измяна!
Да, всички сте арестувани.
Всички!
Напуснете веднага!
Бароне!
Буцефал! Мой Буцефал! Добро момче!
Хайде!
Красиви дами.
Красиви дами...
Това не беше само история, нали?
ТРУПАТА НА ХЕНРИ СОЛТ И ДЪЩЕРЯ
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БАРОН МЮНХАУЗЕН
© TRANSLATOR'S HEAVEN 2008
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БАРОН МЮНХАУЗЕН