The Unbearable Weight of Massive Talent (2022) Свали субтитрите
Нося ти подарък, Кейси.
Никълъс Кейдж е…
Невероятен.
Този човек е легенда.
Храната ни!
Върви, Фернандо.
И аз имам твоя снимка.
Мария!
Не! Не!
Честит рожден ден, мила.
Не!
ЛОС АНДЖЕЛИС КАЛИФОРНИЯ
Явно си гледал "Къща на непознати" на Манкевич.
От любимите ми е.
- На него ми напомня сценария ти.
Борбата за власт и влияние.
Да не си помислиш нещо, но това е "Крал Лир".
"Крал Лир". Точно.
Знаех, че ще хванеш идеята на филма.
- Точно.
Дейвид, не знам какво да кажа,
освен че това е ролята на живота ми.
Добре, човече. Ще те извикам след няколко дни.
Нямай грижи за бостънския акцент, ще го докарам.
Репетирам от седмица.
- Не се тревожа, Ник.
Ако имаш въпроси или просто искаш да поговорим, обади ми се.
Ако искаш да ме прослушаш…
- Не е нужно.
Разбира се, че не е.
Явно няма да ме чуеш.
- Явно.
Обзалагам се, че част от теб иска да ме чуе.
На твое място бих искал.
- Сериозно, не искам да те прослушам.
Както и да е, трябва да вървя…
- Знаеш ли какво? Ще ме чуеш.
"Ясно е какво ще стане, Джими.
Нужни са 13 милисекунди на мозъка, за да изпрати сигнал до тялото.
Докато куршумите ти ме уцелят, мозъчната ми кора
ще задейства 17-те мускула, от които зависи пръста ми на спусъка.
И преди задника ти да се усети,
продълговатият ти мозък ще е плиснат на стената.
И ако това е последното нещо, което ще свърша на тази тучна планета,
бих казал:
Това се казва да ритнеш камбаната с финес!"
Еха.
Мога да направя и друго, ако искаш.
СУПЕР ТАЛАНТ
Да му се не види, човече!
Беше класа, нали? Чувствах се добре.
Манкевич? Изигра го невероятно.
Знам. Ей така ми дойде.
- Радвам се за теб.
Защото, честно, човече, наистина имаш нужда от това.
Какво? Как да го разбирам?
Знаеш. Може да промениш играта.
Нямам нужда да я променям. Стане ли, стане. Ако не, здраве да е.
Само казвам да гледаш малко стратегически.
Да имаш възможност да избираш. Майлс Дейвис ми каза…
"Понякога не свириш по ноти."
- Беше пристрастен към хероин.
Искам да кажа, обичам го, но аз съм щастлив така. Актьор съм.
Не, ти си шибана филмова звезда! Не го забравяй!
Не ми говори така. Слизай от колата ми.
Ники, слез от колата ми. Нямам нужда от този разговор.
Трябва да го направя, може да промени играта.
Явно не си доволен от кариерата си, а работиш постоянно.
Не съм го разглеждал като кариера, а като работа.
Лошо ли е? Работа като всяка друга, само дето е на лента.
"Правиш твърде много филми, Ник. Презадоволяваш публиката, Ник."
Искам да кажа: "Ало, върша си работа. Плащам си сметките.
Храня семейството си. Ставаш досаден."
Разбирам. Какво те притеснява, Ник?
Загуби таланта си на актьор?
Не.
Не, просто искам да изиграя ролята на живота си.
Добре. Как мислиш, че се отразява работата ти
в отношенията с дъщеря ти?
Да включим и Ади в разговора.
Какво? Няма нужда. Говорете си.
Само да кажа, че подобна роля не се появява всеки ден и млъквам.
Ади, как ти се отразява тревожността на бащата ти относно кариерата му?
Говорим само за кариерата му.
Кара ме да гледаме стари филми, и да ги обсъждаме.
Всъщност, изнася ми лекции около два часа.
По-скоро е разговор.
Накара да гледам един странен стар филм.
"Островът на д-р Калмари" ли се казваше?
"Кабинетът на д-р Калигари".
- Хареса ли ти, Ади?
Един от любимите ми. Знаеш ли го?
- Не.
Разказва за един психясал дъртак - лекар,
който хипнотизира сомнамбул.
Пълна лудница.
Представите си колко ужасно ще е да си под хипнозата на някой.
Хареса ти, нали? Рисуваните декори, грима?
Изобщо даже.
- Май не е искала да го гледа.
Ник, замислял ли си се какви са нейните желания?
Шерил, що за въпрос? Какъв отговор чакаш?
Тя има усет. Винаги е имала.
Много сме близки и се уверих…
Здравей, скъпа.
- Чао, Ади. Обичам те.
Какво й има?
- Ядосана ми е, защото гледахме
"Кабинетът на д-р Калигари", но не й е харесал,
което ме изненада предвид зрелият й вкус.
Изненадан си, че дъщеря ти не е искала да гледа
100-годишна немска психария?
Да.
- Божичко.
Има и друго. Никога не е чела Мери Шели,
Джейн Остин или дори Твен.
Да се отречем ли от нея, че не е много начетена?
Мислеше, че Хъмфри Богарт е порнозвезда.
Наистина ли?
- Да.
Колко жалко.
Освен ако няма такава порнозвезда, няма да е разочароващо.
Не мислиш ли?
Слушай, в момента преживяваш труден период с нея.
Ако не се научиш да общуваш с нея…
За какво се хилиш?
- Не се.
Напротив.
- Оливия, на прага съм на нов филм.
Божичко. Ще ми направиш ли услуга?
- Да.
Ела на рождения й ден.
- Разбира се.
Разбира се.
- Господи!
Финк, да се срещнем. Имам някои въпроси.
Не знам. Искам тази роля - ролята на живота ми.
И като мой агент…
- Ник, имам добро предчувствие.
Не го мисли. Знам колко си стресиран.
Тук ще ти помогнат да се отпуснеш.
Мамка му!
- Леле, как ми харесва.
Трябва ли толкова да боли?
Да. Колкото повече боли, толкова е по-хубаво.
Защо?
- Добре е за кръвообращението.
Ник, тази сутрин получихме още едно предложение.
Отлично. За какво говорим?
- За милион долара.
И по-конкретно?
Парти за рожден ден, Финк? Какви ги говориш?
Отиваш и разказваш някакви смешки.
Смешки? Да не съм клоун или тюлен с топка?
Ник, обади ми се мениджъра ти, Кени.
Живееш в "Съсет Тауър" вече година.
- И какво? Радват ми се.
Дължиш им 600 000 долара.
Изпратили са сметките на Кени.
- Ще се погрижа.
Кени казва, че продължаваш да трупаш дългове.
И сега разводът, месечните ти разходи и т.н.
Добре, ще се справя, Финк. Знаеш го.
Но ще изиграя следващата си роля.
И когато го направя, всичко ще се промени.
Ще се завърна.
Между другото, не че някъде съм ходил.
Не че си ходил някъде.
- Само няма да се плашиш.
Ставай! Само няма да се притесняваш.
Финк, само секунда. Да ида на по-тихо.
Финк, слушам те. Говори ли с него?
- Говорих с Дейвид.
Тук си, браво.
- Задръж.
Ще духаме свещите. А ти…
Трябва да приключа разговора.
- Не е за вярване!
Божичко.
- Докога ще чакам!
Финк, говори ли с него?
Ник, чуваш ли ме?
- Да. Какво каза?
Каза, че те обича, но тръгва в друга посока относно ролята.
Съжалявам, пич.
Честит рожден ден.
- Мразя го.
Честит рожден ден.
- Благодаря ти, мамо.
Честит рожден ден, скъпа Ади.
- Благодаря ви.
Честита да си.
Благодаря ви.
Духни свещите. Пожелай си нещо.
Чуйте всички!
Съберете се около пианото. Време е за шоу, хора.
Ник? Ник? Не сядай на пианото.
Здравей, Луис. Как растете само.
Вече на петнайсет ли си?
- Татко, не говори с Луис.
Когато дъщеря ми стана на девет годинки,
направихме си първото пътешествие заедно.
Пътувахме цяла нощ през пустинята до "Гранд Каньон".
Помниш ли, скъпа?
- Спомням си.
Когато изгрева започна, отбих отстрани на пътя.
Отпусна малката си главичка на рамото ми
и просто гледахме…
Наблюдавахме изгрева.
Беше най-щастливият момент в живота ми.
Тогава композирах малка мелодия за 16-ия й рожден ден.
Оттогава изпипвам мелодията…
Честит рожден ден, скъпа. Специално за теб.
Гледайки изгряващото слънце.
Гледайки изгрева.
Ади.
Ади, Ади.
Любовта е в очите ни.
Мили Боже!
Толкова се вълнувам по кой път ще поемеш, скъпа.
Ще подкрепя всеки твой избор.
Само не бих препоръчал изкуствата.
Особено, след като не се цени истинският талант в този шибан град.
Слънцето изгрява, слънцето изгрява.
Не знам, Оливия.
Не знам.
Помниш ли, когато тримата
лежахме на пода в хола в апартамента в Ню Йорк?
Гледахме я с часове? Помниш ли?
Лесно ни беше тогава.
- Да.
Слушай. Не знам дали трябва да го казвам...
Казвай.
Имам нужда от теб.
- Така ли?
Трябва да намерите общ език, Ник.
Вече не е на две годинки.
Тя е умно момиче, което се нуждае от баща си.
Тя не се нуждае…
Не се нуждае от този, който си в момента.
Добре.
Не, не. Стига де.
Ник?
- Финк.
За Майорка…
- Какво? За рождения ден?
Честно, съжалявам, че отворих дума.
Приемам предложението.
- Ще е страхотно.
Дано е така,
защото щом свърши - приключвам.
Като вкусен кренвирш на скара.
Отказвам се от актьорството.
Можеш да се обадиш на продуцентите и да им кажеш,
че за мен беше голяма…
...чест…
да бъда една малка част
от най-старите традиции на човечеството,
разказването на истории и митове.
Шегуваш ли се, човече? Карам. Я повтори?
Казах, че се отказвам…
Обратно към водещата новина.
Дъщерята на Чарлз Делгадо, кандидат за президент на Каталуния
беше отвлечена в понеделник. Полицията не знае къде е…
Какво казваш, че се доверяваме на слухове ли?
Почти не ме уби два пъти.
МАЙОРКА ИСПАНИЯ
На позиция съм.
- Щом видя Балдасари - ти си на ход.
И му щракаш белезниците.
- Разбрано.
Чакай, чакай. Не е Балдасари.
Мамка му, какво става?
- Мартин, кой е в самолета?
Не знам дали откачам,
но съм сигурен, че е Ник Кейдж.
Онзи от "Лунатици"?
- Не, този от "Лице назаем".
Чакай малко. Защо, мамка му, Ник Кейдж е в самолета?
Знаеш ли какво? Махай се.
Мартин?
- Махай се. Веднага.
Вивиан, разбра ли? Попитах те нещо?
Знаеш ли?
Не!
- Вивиан, какво правиш?
Благодаря.
Няма да изпуснем този шанс.
- Не, махай се.
Вивиан, разкарай се…
- Никълъс Кейдж!
Божичко! Невероятен си! Обичам те!
- Благодаря.
С племенника ми Реймънд, гледахме "Круд 2".
Пич! Разби ни.
Може ли селфи?
- Разбира се. И аз го харесвам.
Много добре се справи, човече.
- Направих този филм с Ема Стоун.
Любимка ми е.
- Ти беше по-добър.
Изглеждаме добре.
- Поздрави на племенника ти, Реймънд.
Благодаря.
- Добре, чао.
Сложих му Джи Пи Ес.
- Да не полудя? Цивилен е.
Актьор е. Забрави ли какво стана в Лисабон?
Майната му на Лисабон, човече! Сега се вдъхнових повече.
Майната му на Лисабон. Не беше моя вина.
Между другото, гледал ли си "Круд 2"?
- Не!
На 44 години съм. Защо трябва да гледам "Круд 2"?
Идвам да те взема.
Финк, ще изчакаш ли? Извинете, търсят ме от Лос Анджелис.
Трябват ми две минути.
- Разбира се.
Само секунда. Качвам се на лодка. Благодаря.
Какво знаем за този човек?
Да не е испанският "Д-р Но"? Или си пада по странни неща?
Алън направи някои проучвания. Алън, какво имаш?
Има маслинова плантация. Написал е и този сценарий.
Иска Ник да участва.
- Хвърли го в боклука.
Ник, спокойно. Едва ли ще иска свирка,
да чукаш жена му или да го гледаш как чука.
Не мисля така.
- Успокой се. Забавлявай се.
Обади се да разказваш после.
Хубаво място. Май трябва да отглеждам маслини.
Г-н Кейдж, аз…
- Извинете.
Как се казва собственикът на къщата?
- Хави.
Хави ще иска ли…?
Не мисля, че разбирам.
- Ако Хави иска свирка
или да чукам жена му, или да го гледам, да забрави.
Разбираш? Не е "буено".
- Така мисля.
И ако Хави…
- Аз съм Хави.
Ник Кейдж.
И така, как мина?
Нормално. Нищо особено.
Хайде, кажи ми истината.
- Добре.
Беше невероятен.
- Наистина ли?
Беше толкова яко. По-висок е, отколкото си представях.
Знаеш, казват, че актьорите са ниски.
- Нисък ли е?
Не. Беше си… нормален.
Каза ли нещо за сценария ти?
Не отворихме дума. Не беше подходящо.
Само помисли за чувството, когато кажеш пред всички на партито,
че Никълъс Кейдж ще участва във филм, който ти си написал.
Не знам, Габриела, може би си фантазирам.
Погледни за кого говорим. Човекът е легенда!
Здравей.
Ей.
Наздраве.
Какво?
- Извинявай. Помислех, че каза нещо.
Както и да е.
Чудех се дали имаше възможност да прочетеш сценария ми?
Хави! Може ли да се присъединя или е само за ВИП?
Г-н Кейдж, г-жа Габриела Лукези.
- Здравейте.
Отговаря за земеделските въпроси.
Братовчед ми. Лукас Гутиерес.
Г-н Кейдж, много сме развълнувани, че сте тук.
Върху какво работите?
- Труден въпрос за един актьор,
но няма проблем, защото вече не съм актьор.
Пенсионирах се.
- Какво?
Какво имаш предвид пенсиониран?
- Какво ще правиш сега?
Ще си живея живота.
Само въпрос на време е, онзи горе да ни дръпне конците
и да се оттеглим в нищото, откъдето сме дошли.
Разкажете ни за снимките на "Скалата".
Обзалагам се, че още ви се иска да правите такива филми, г-н Кейдж?
Сигурно е било хубаво да си звезда.
А сега…
Г-н Кейдж? Събудете се.
- Господи!
Г-н Гутиерес ви чака цял ден да се събудите.
Иска да ви покаже едно от любимите си места в Испания.
Нарича се "Кап де Форментор".
- Часовата разлика ми влияе зле,
така че ще пропусна.
Благодаря.
Божичко!
- Г-н Кейдж, ако г-н Гутиерес ви моли
да разгледате скалите заедно, ще отидете с него.
И ще харесате скалите, дори и да ги мразите!
Ясна ли бях?
Габриела каза, че много се вълнуваш от скалите.
Да, много. Просто…
Не се чувствам във форма, така че, ако искаш, върви сам.
Мога да се върна в стаята си…
- Мамка му!
Мамка му!
- Какво?
Трябва да изчезваме веднага.
Хави!
Хави! Какво става?
По-бързо!
- От какво бягаме?
От генерала!
Хави!
Трябва да ми кажеш какво става или се връщам в Лос Анджелис.
Генералът!
Генералът ми забрани да се виждам с дъщеря му Матилда.
Но ние се противопоставихме на заповедите му!
И сега иска да ме убие.
Не го ли виждаш?
Добре, добре, схванах. Измисляш си, нали?
Нещо като малка импровизация в стил "Станиславски"?
Можеш да спреш.
- Станиславски от съпротивата ли е?
Спри! Аз съм твой гост!
Тази сутрин Габриела махна завивката ми.
Сега ме вкарваш в някакво глупаво преследване!
Извинявай, но не можеш да се откажеш!
- Не е твоя работа.
Харесва ли ти или не, имаш талант.
И този талант носи светлина и радост…
В този тъмен и разбит свят!
Ако загърбиш този талант,
загърбваш цялото човечество.
Човечеството?
- Страхувам се, че да.
Какво да правя?
Ако не избягаме сега, ще ни убият!
Тези хора са опасни и бързи.
Влизат в гората. Мога да ги чуя.
А Матилда, чака сама брега.
Трябва да тръгваме, веднага! Налага се да скочим!
Не си в добра ситуация.
Знаеш го, нали?
Кажи ми само едно нещо.
Обичаш ли я?
- Винаги съм я обичал.
Тогава да те измъкнем оттук жив.
Мамка му!
Мамка му!
Божичко! Не знаех, че има наклон!
Не знаех, че е толкова високо! Можехме да умрем!
Голям дивак си.
Предпочитам бърбън, но благодаря.
Господи, това място е приказно красиво.
Сигурен съм, че дъщеря ми ще го хареса.
Близки ли сте двамата?
- Не може да си близък с 16-годишен.
Опитах, но просто…
Няма сценарий за бащинство.
Благодаря на Бог, за бившата ми, Оливия.
Как се запознахте?
- Беше гримьор в "Капитан Корели".
Хубав филм.
- Благодаря. Подценен със сигурност.
Имаше нещо между нас, беше забавна, умна и красива.
И какво стана?
Какво стана?
Ами ти? Бил ли си женен? Деца?
Не.
Има една жена, но…
Понякога обстоятелствата пречат на любовта.
Както и да е.
Г-н Кейдж, кой е любимият ви филм?
Любим филм?
Искам да кажа…
Невъзможно да се отговори на такъв въпрос.
Защото, филми се правят повече от сто години.
Не може да се ограничиш само до един. Зависи от настроението, сезоните.
Нека са три. Първи си.
Номер едно, "Лице назаем".
- Благодаря ти.
Ву, режисьорът е магьосник.
- Благодаря ти.
Номер две, да помисля…
"Кабинетът на д-р Калигари."
- Шегуваш ли се? Обожавам Калигари.
Мислих, че само аз го харесвам. Ще ме спечелиш ли, Хав?
Трудно е. Както каза, филми се правят повече от сто години.
Благодаря ти.
Може ли, да не отлагаш повече отговора на въпроса?
Кой е третият ти любим филм?
"Падингтън 2".
- Какво?
"Кабинет на д-р Калигари", "Падингтън 2". Какво е общото?
Не искам да бъда сноб, но…
- Ревах през целия филм.
Накара ме да бъда по-добър човек.
- Пълни глупости, човече!
"Падингтън 2" е невероятен.
Казах ти.
Истина или предизвикателство, Ник?
Истина.
Не хареса ли сценария ми? Няма проблем, ако не си.
Само искам да знам.
- Написал си сценарий?
Изпратих го на агента ти. Трябваше да ти го даде.
Не ми го е дал. Ще разбера защо. Мога да го прочета сега.
Сега? Веднага?
- Веднага. Изпрати ми го.
Изпратих го.
- Страхотно.
Да идем до града и да го полеем.
Ще ме гледаш как чета. Глътка ще ни върви. Ще е забавно.
Не.
Честно казано, съм притеснен. Сърцето ми ще изскочи.
Мисля, че трябва да си лягам.
Слушай Хави, ще ти кажа истината.
Не исках да идвам тук, но тази вечер…
беше най-забавната ми от доста време.
Така че, благодаря ти.
Здравей, Ники.
- Значи още не си се пенсионирал?
Така мисля.
- Хави те вдъхнови, нали?
Харесваш ли го?
- Има добър вкус към филми.
Добре ще е да направя някои малки роли с добри режисьори.
Някой предизвикателни персонажи.
Нещо като…
Чичото-гей в следващия филм на "Диплес Брадърс"?
Точно.
- Какви ги говориш?
От 15 годишни работим, вече 41 години, за да сме номер 7,
а ти се хвърляш на проклет студентски филм.
Мисля, че е добра идея.
- Чуй ме добре.
Ти си Ник! Шибания...
Кейдж!
Ади има нужда баща й да бъде звезда.
Скъпи, само един голям филм и се завръщаме.
Не че сме ходили някъде.
- Не че сме ходили някъде.
Ела тук.
Да, Ник Кейдж се целува добре.
Кажи им! Ник Кейдж се целува добре!
Ще пия още едно.
Боже!
Какво искате? Пари? Вземете часовника ми, оригинален е.
Г-н Кейдж, работим за властта. Трябва ни помощта ви.
Човекът, на когото сте на гости, ръководи оръжеен картел.
Един момент. Хави?
Безскрупулен мръсник е.
- Започна скромно, само в Испания.
Но стана алчен. Разшири се на изток, запад.
Само трупове след него.
- Хави Гутиерес?
Да, Хави.
- Мисля, че бъркате човека.
Определено говорим за един и същ човек.
Значи вие сте от ЦРУ или нещо подобно, нали?
Работата ви е да разузнавате хората, моята също.
Да разбирате характерите, чувствата.
И моя талант ми казва, че Хави не е търговец на оръжие.
Казваш, че актьорския ти талант е по-голям
от възможностите на една агенция?
Задобрявам. По-добре ми повярвайте.
Ей, момчета, таланта на Никълъс Кейдж му казва,
че сме хванали грешния човек.
Така че да се прибираме.
Не му обръщай внимание, по-скоро го разбери.
Научи, че жена му се чука с баща му.
- Не е съвсем вярно.
Погледни, познаваш ли я?
Не.
- Казва се Мария Делгадо.
Дъщерята на президента на Каталуния.
Хората на Хави са я хванали, за да извадят баща й от изборите.
Така правят път на приятел.
- Да, на САЩ не се харесва.
Разбери, трябва ни достъп до охранителните камери на Хави.
Не можем да припарим, има твърде много охрана.
И се появяваш ти.
- Какво искаш, да шпионирам Хави?
Бинго.
- Няма да го направя.
Имаш дъщеря на нейната възраст, нали?
Получихме го вчера.
Как мислиш, че ще се почувстваш, знаейки, че е можело да помогнеш?
Но избра да не помагаш.
Голяма вина ще тежи на съвестта ти.
Защото всеки път, когато погледнеш дъщеря си,
повярвай ми, ще виждаш това малко момиченце,
заровено някъде в някой ров.
И това ще те преследва
до края на дните ти.
Добре, Ник. Ще предизвикаме срив в захранването,
за да се рестартират охранителните камери.
Ще имаш точно 4 минути и 10 секунди, преди да се задействат отново.
Не забравяй да задействаш камерите, щом приключиш.
Мамка му, някой идва. Ник, приближава охранител.
Ник, запази спокойствие. Точно както говорихме.
Извади парализиращия агент. Постави го върху ръката си.
Отстрани външния слой. Вътрешният съдържа химикал.
Докоснеш ли кожата на някого, ще загуби съзнание за секунди.
Сега намери място, където да се скриеш.
Няма къде да се скрия.
Един момент.
Мисля, че мога да се скрия под…
Пипнах си челото.
- Докосна си челото?
Така мисля. Не съм много сигурен.
- Докосна ли го или не?
Не мисля, че го докоснах.
Докоснал съм го, докоснал.
- Ник, слушай ме.
Имаш 30 секунди, преди да загубиш съзнание.
Върни се и вземи противоотровата възможно най-бързо.
Заключено е.
- Къде е ключът, който ти дадохме?
При противоотровата.
- Мамицата му!
Ник, отляво има прозорец. Излез през него.
Тръгни по перваза. Стигни до прозореца на охраната.
Какво ти става? На третия етаж е. Губи съзнание.
Има ли някой?
Действай, Ник! Веднага! Идва към теб.
Мъртъв е, мъртъв.
- Чувам те, Мартин.
Хайде, Ник. Можеш. Продължавай да се движиш.
Има ли някой?
Не си усещам краката.
Харесвам работата си в ЦРУ, но предпочитам да работя за "Соник".
Мамка му!
Краката ми омекват.
Давай, Ник. Продължавай да се движиш.
Не мърдай. В стаята влезе охрана.
Събуди се, Ник.
Добре, тръгвай, тръгвай, Ник.
Обичам те.
Не заспивай.
Продължавай да се движиш. Можеш.
Вкарай краката си.
Не мога да се движа.
- Тогава ще умреш. Искаш ли?
Няма да умреш така.
- Мисля, че ще.
Давай, почти стигна.
Вземи го! Не заспивай!
Давай, Ник!
Взе го.
Взе го, взе го.
Не е за вярване, човече!
- Събуди се!
Събуди се!
- Ставай, Ник.
Хайде, Ник. Ставай!
Ставай, Ник.
"Снимаме"!
Боже мой!
- Да!
Как се събуди?
- Обучен актьор е.
Добре, в играта сме.
- Не ми е приятно да предавам Хави.
Особено, след като не съм убеден, че е вашият човек.
Странното е, че май ми се отдават подобни шпионски неща.
Нечестната игра. И тем подобни. Мисля, че може да имам талант.
Супер, защото имаме друга мисия.
- Не, не! Няма да стане!
Такъв страх брах. След партито тръгвам към летището, така че…
Ник, по наша информация, Хави държи
Мария Делгадо в комплекса.
В комплекса?
- Да.
Помогни ни да я намерим.
- Измисли начин да останеш още малко.
Вивиан, не мога да го направя.
Разбира се, че можеш. Нали видяхме.
Онова малко момиченце, Ник? Няма си никого.
Само теб.
Ако си тръгнеш, не знам какво ще стане с нея.
Благодаря ви, че дойдохте. Означава много за мен.
Искам да ви разкажа една история.
Преди няколко години, връзката ми с баща ми
се влоши до степен, че не си говорихме.
Баща ми бе чепат човек.
Но да съм честен, и аз не съм цвете.
Но когато се разболя,
осъзнах, че не искам да го загубя,
преди да изгладим отношенията си.
Не знаех как.
Един ден, седмица преди да умре,
се случи чудо.
Вдигнах глава…
На малкия болничен телевизор даваха…
"Да охраняваш Тес".
С баща ми имахме различни мирогледи,
с изключение на този филм.
И двамата го харесахме. Постоянно го цитирахме.
По някакъв начин баща ми беше Тес, бившата първа дама.
Аз бях Дъг Чесник.
Агентът от Тайните служби, натоварен да се грижи за него.
Този филм ни събра.
От името на покойния ми баща и от мое име…
Искам да ти благодаря.
Не си предполагал, че Дъг Чесник ще окаже такова влияние върху някого.
Дъг беше сложен човек.
Той беше…
Много лоялен и понякога
е трудно да влезеш в кожата на такъв персонаж.
Може да вземе своето.
- Благодаря за саможертвата.
Беше изключително.
- Благодаря за поканата.
Аз съм…
Аз съм…
Развълнуван съм.
Хави най-накрая ми позволи да прочета сценария му,
който е фантастичен.
Шедьовър е.
Един от най-добрите, който съм чел от години.
Означава ли, че ще участваш?
- Не.
Но това, което бих желал,
е да прекарам малко повече време тук,
в комплекса с теб.
Да си измислим собствен… филм.
Какво ще кажеш?
Казвам "да".
Да.
Уволних Ърл. За втори път му е.
- Не.
Той е шофьор, служител на тайните служби.
Не мога да направя нищо за готвача или сестрата.
Но този човек работи за нас и беше уволнен!
Ник. Вероятно знаем местоположението на Мария.
Изпращам ти го.
Намери начин да влезеш, Ник.
Г-н Кейдж.
- Здравей, Хави.
Ник, осъзнах…
Ако ще създаваме произведение на изкуството,
не можем просто да седим и да се взираме в екрана.
Трябва да отворим съзнанието си за всичко,
което Вселената може да ни предложи.
Какво носиш?
- Божествено вдъхновение.
ЛСД.
Проклятие!
Мислех си, че филмът ни трябва да наблегне на личността.
Да. Да не разчита на банални специални ефекти.
Точно така. Или на големи експлозии.
Да има различни гледни точки.
- Да работи на няколко нива.
Да наблегне на актьорската игра.
Може би е заради наркотиците,
но какво ще кажеш, да имаме голяма нарко-сцена?
Ще бъде толкова яко.
Но за какво ще се разказва?
Харесвам комедиите.
Но не такива, дето двама седят и си говорят.
Човече, не понасям "стенд ъп" комедии.
Трябва да има сюжет.
Вивиан: Някакви новини? Намери ли момичето?
Дъщеря ми.
Още не.
Надрусан съм.
Вивиан: Какво?
Нямах избор, щяхме да бъдем разкрити.
Положението е "Дони Браско".
- Ник, слушай.
Знаеш ли какво си мислех?
Може да вкараме параноичен момент като в трилър.
Параноичен момент. Много добре.
Като тези двамата там?
Наблюдаваха ни.
- Добре.
Момент, наблюдаваха ли ни?
- Не знам. Това ли правиха?
Мамка му!
Видя ли? Гледат ни.
- Мамка му!
Мамка му! Какво става?
Може да е съвпадение. Ще погледна пак. Готов ли си?
Не! Не ги гледай. Плашиш ги.
Но, така се плаши мечка.
Правилно. Така се плаши мечка. Извинявам се.
Ако ти се иска да ги погледнеш, направи го с изкуствен смях.
Изкуствен смях? Добре.
Нека бавно станем.
Броим до три и бягаме.
Едно…
Мамка му!
Живо, живо!
По-бързо!
Откачена работа.
Мамка му! Прекалено високо е.
Ето.
Използвай ме като човешка табуретка.
Какво чакаш?
Хвани ми ръката. Хвани я.
По-тежък си, отколкото изглеждаш.
Имам много голяма глава.
- Огромна. Огромна глава.
Няма да успея, нали?
Ще кажеш ли на Габриела, че ми липсва?
- Ще го направиш лично.
Не. Всичко е наред.
Върви, живота те чака.
- Никъде няма да ходя!
Сега хвани ръката ми, войнико!
Така ще умрем и двамата и никога няма да си го простя,
затова ме пусни. Пусни ме!
Сбогом, Никълъс Кейдж.
Никога няма да те забравя, Хав.
И аз никога няма да те забравя.
Сега се разкарай оттук.
Тръгвай!
Г-н Кейдж?
Хави? Приятелю!
- Здравей.
Ти дух ли си?
Можело да заобиколим.
- Явно.
Както и да е.
Ето ги и тях.
Мамка му! Бягай!
Виждаш ли ги?
Не мога да карам друсан.
- Трябва да караш надрусан.
По-добър шофьор си от мен.
- Откъде знаеш?
Четох, че си правил каскадите в "Да изчезнеш за 60 секунди".
Вярно е. Добре ли въртях колела?
Беше блестящ! Сега карай! Настигат ни! Да изчезваме!
Мамка му!
- Какво?
Мамка му!
- Какво? Виждаш ли ги?
Не, Ник, хрумна ми нещо.
Може филмът ни да разказва за това, за нас.
За нашите взаимоотношения.
Добро хрумване.
Много добро.
Вивиан: Къде си? Провери ли мястото?
Има ли някой? Ехо?
Ехо?
Ехо?
Искаш да ти отворя ли?
Да.
Искам да знам какво има вътре.
- Независимо от последствията?
Защото щом влезеш…
Чувствата ти към мен могат да се променят.
Взаимоотношенията ни могат да се променят, Ник Кейдж.
Трябва да вляза, Хав.
Отвори вратата.
Прекалено ли е?
Еха.
Леле.
- Знам. Съжалявам, ако е странно.
Добра колекция.
Доста обстойна.
"Елегантна перлена огърлица."
"Скалата".
- "Върни зайчето в кашона".
"Въздушен конвой".
Отвратителна възглавница.
Не, не е отвратителна.
Това да не е резачката от "Манди"?
- Филм - шедьовър.
Нали знаеш, че са истински?
Разбира се, че са истински.
От оръжейната палата в Спрингфийлд.
Направени са специално за филма.
Това аз ли съм?
Изглеждам… като карикатура.
Гледай само оръжията.
Ако нямаш нищо против, колко плати за тази…
смущаваща статуя?
Близо 6 000 долара.
Ще ти дам 20 000.
Съжалявам, г-н Кейдж…
Не се продава.
Лоши новини - момичето го няма.
Добри новини - сценарият е почти готов.
Ще е като среща на Касаветис и Инариту, с режисьор Ларс фон Триер.
Ник, но…
- Знам какво ще кажеш.
Хави си има трески за дялане, но, Боже,
има и неповторим усет към сценария.
Отвлякъл е момиче. С всеки ден вероятността
да бъде убита от Хави или хората му нараства.
Какво искаш да направя?
- Не знам. Не съм го измислила.
Защо не добавите отвличане като сюжетна линия?
Така може да разберем къде би скрил заложник.
Работя на две длъжности тук.
Вивиан, говорим за драма за възрастни.
Малко вероятно е приятелството между двама чувствителни мъже.
Но всеки дава възможност на другия,
което само по себе си е революционна идея.
Отвличането не е никаква революционна идея.
Ако вкарам такъв момент, Хави ще се усети.
Безкомпромисен е и мисията ще се провали.
Добре. Мамицата му!
Знаеш ли, Ник, едно отвличане може да го направи по-примамлив.
Трудно е в наши дни да се намери публика, нали?
Има за филмите на "Марвел", "Междузвездни войни"…
Вашият не изглежда такъв.
- Не, Вивиан, не е.
Говорим за сериозен филм.
Предпочитам драма, която да наблегне на личността,
за същинския живот, за истинските хора.
Но истината е, че повечето хора имат нужда от нещо,
което да ги вкара в салона.
Вече говориш за маркетинг. Трябва да има нещо, за да ги привлече.
Привлечи ги тогава.
Всичко, което ти трябва, е елемент на трейлър.
Пускай!
Един момент. Ще отвлекат дъщеря ти?
Да, напрегнат момент. Ако стрелям както трябва, защо не уцелвам?
Кой я отвлича?
- Може би цевта е крива.
Определено не е крива. Кой я отвлича?
Лошите.
И двамата залагаме живота си, спасяваме я и ставаме по-добри.
Класика.
- Усеща се като друг филм.
Хави, моля те. Довери ми се.
И какво? Филм за двама мъже, които спасяват момиче?
Кошмар. Дай ми пушката.
Знаеш ли каква е тайната на точния мерник?
Контролирай дишането си.
Знаеш ли как, Ник?
Чрез сърцето си. Трябва да е спокойно.
В мир.
Моето не е спокойно.
Моето сърце не е в мир.
Знаеш ли защо?
- Ей, Хави.
Ако няма да стреляш, защо не ми дадеш оръжието?
Защото ме лъжеш.
- Какво?
По дяволите, не ме лъжи.
Не те лъжа!
- По дяволите, не ме лъжи!
Божичко, не лъжа! Кълна се!
Знам защо говориш за отвлеченото момиче.
Чувстваш се виновен за отношенията ти с дъщеря си.
Божичко, така е.
Четеш ме като книга, да.
- Блокирал си.
Творчески. Защото изпитваш вина какъв баща си бил.
Прав си. Да.
Напълно си прав.
- Пускай!
Вивиан, какво пак?
- Ник, разкарай се веднага от къщата.
Подслушват телефоните ни. Пипнах един, дето ме следеше.
Вероятно следят и теб.
- Добре. Мамка му.
Ник, не можем да гарантираме безопасността ти.
Божичко! Изкара ми ангелите.
Ник, трябва да дойдеш с мен.
Сега ли?
Съжалявам, че трябва да предприема тази стъпка, Ник.
Не го прави, недей.
Налага се.
Мога ли поне да се обадя на семейството си?
Да им кажа, че ги обичам.
Какво? Няма нужда да им се обаждаш.
Те са тук.
Татко, добре ли си?
- Какво става, по дяволите?
Приятелят ти се обади, че си болен, едвам говориш.
Разтревожихме се.
- Искаш сделка - имаш я.
Но моля те, не забърквай семейството ми.
За съжаление, не мога. Не ми остави избор.
Умираш ли, татко?
- Да.
Божичко.
- Творчески.
Физически е във форма. Вероятно ще надживее всички ни.
Значи, дори не си болен?
- Добре съм, скъпа.
Загрижен съм за баща ти и твоя бивш съпруг.
Работим по един филм. Сериозна драма за личности.
Но той има толкова нерешени проблеми с вас,
че започна да се отразява на работата му. Не е ли така, Ник?
И двамата ли полудяхте?
Разберете, той съжалява много.
- Добре, май си е намерил съмишленик.
Летяхме цял ден!
Отложих срещи. Изпаднахме в паника, нямаше кой да нахрани котките.
Могат да умрат, докато се върнем.
Къщата ще мирише на мъртва котка. Просто върхът!
Котката ми умря в кухнята.
Баба ми така и не успя да се отърве от миризмата.
Много се извинявам за неудобството, но не търпи отлагане.
Да обядваме заедно.
Кажете си всичко. Не мислиш ли, че е добра идея, Ник?
Обядът е страхотна идея, Хави.
И след него си тръгват, нали?
Страхотно. Да се наядем с тапас.
Странно е.
- Да, така е.
Какво очакваше?
Искам да се извиня и на двете ви.
Мисля, че трябваше да съм си повече във вкъщи.
Не трябваше да отделям такова внимание на работата си.
Да градя имидж.
Но продължавам да се питам нещо.
Някой от вас искал ли е да попречи на актьорските ми мечти?
Защото със сигурност няма да го преживея.
За това ли летяхме до Майорка?
Беше удар под кръста.
- Така ли мислиш?
Не, не. Просто останах без думи.
- Нима? Май си на негова страна.
Да, май ще ни преседне.
Можем ли да се съсредоточим върху щастливите моменти?
Ади, от пътуването ни през пустинята
пазя тази снимка, за да ми напомня за хубавите моменти.
Знам, че не се представих добре с тази песен…
Написах я в този момент.
Не си я написал.
Напи се и си я измисли,
защото не търпиш да не си център на вниманието.
Ади.
- Защото всичко
трябва да се върти около теб.
Какво харесваш? Какво четеш? Какво снимаш?
Писна ми, разбираш ли?
Аз съм твоя дъщеря
и не се чувствам спокойно.
Изтощена съм, защото не искам да те разочаровам.
Ади, споделях значимите неща за мен.
Не е така.
Искаш да приличам на теб.
Така ли правя? Подкрепям те. Ади, обичам те.
Обичам те, повече от всичко на света.
И искам да знаеш, че се опитвам.
Знам, че се опитваш.
Винаги се опитваш.
Всъщност, това е най-неприятната част.
Мамка му. Имаме повече работа, отколкото мислих,
но няма проблем.
Страхотно, направихте първата крачка.
Извинете, че ви прекъсвам г-н Гутиерес, но имате гост.
Благодаря.
Ето я Холивудската звезда - Хави.
Добре, Лукас, какво важно те довлече тук?
Имам новини за теб.
Хави Форд Копола.
Седни. Хапни с мен.
Зърнена закуска?
Вкусна е.
Опитай.
Обожавам зърнена закуска.
Проведох много любопитен разговор тази седмица.
Със Серджо Балдасари.
- Говори с него?
Главата на фамилия "Калаберо"?
Мислех, че е мъртъв.
Никой не го е виждал от 15 години.
Очевидно дърпа конците отнякъде в Неапол.
Та преди седмица ми каза,
че в наш интерес е,
каталунският президент да бъде преизбран.
Ти си шефът, ти решаваш.
Един момент.
Да разбирам ли,
че ти си отвлякъл дъщерята на Делгадо.
Да.
Но не мога да сключа сделка с италианците,
ако съм предаден.
- Какво?
Кой ще те предава?
Доведе семейството ми в Майорка.
Семейството ми!
- Мамка му!
Не ми казвай "мамка му"! Забърка ни, измъкни ни.
Невъзможно е да организираме спасителна акция навреме.
А аз, какво да правя?
- Ако можеш да ликвидираш Хави,
ще спечеш време на Агенцията, за да ви измъкне.
Можеш ли да намериш оръжие?
Може би.
- Ник, съжалявам.
Няма друг начин да защитиш семейството си.
Бъди честен с мен.
Какво става, по дяволите?
- Добре.
Ще ти кажа, но моля те, не изпадай в паника.
Работя за ЦРУ.
Да не страдаш от нервно разстройство?
- Вероятно, но ти казвам истината.
Разследват сделките на Хави, затова им помогнах.
Странното е, че актьорството е като шпионирането.
Имаш ли представа как звучи? Защото… не звучи добре.
Добре, нужен ми е един час, за да направя още нещо.
Щом приключа, тримата се връщаме в Лос Анджелис.
Не знам какво да кажа...
- Не казвай нищо.
Остани с Ади в стаята ми.
Не говорете с никого. Не ходете никъде.
Ще се върна да ви взема. Обещавам. Обичам те.
Какво не е наред, братовчеде?
Не харесваш ли зърнени храни?
- Какво има, Лукас?
Аз какво общо имам?
Приятелят ти, Никълъс Кейдж,
звездата на Холивуд,
работи за правителството на САЩ.
Глупости!
Глупости!
Глупости!
Слушай.
Странното е, че май ми се отдават подобни шпионски неща.
Нечестната игра. И тем подобни. Мисля, че може да имам талант.
Супер, защото имаме друга мисия.
Мисля, че знаеш, братовчеде.
Какво?
Не. Лукас, не знам.
Не знаеш! Кучи син!
На колене! Трябва да ти пръсна главата, копеле.
Лукас. Успокой се!
Мислиш ме за чудовище. Плащам си.
Взе къщата. Взе всичко,
докато аз си скъсвам задника от бачкане.
Моля те, Лукас, не ме убивай. Кълна се, не знаех.
Не! Не!
Бих искал да ти вярвам, братовчеде.
Но или аз те убивам,
или ти убиваш Никълъс Кейдж.
Ти решаваш.
Здравей.
Привет.
- Съжалявам.
Трябваше да те попитам, преди да ги доведа.
Да.
- И си мислех,
че може би едно отвличане ще свърши работа.
Нашият филм ще започва като задълбочена драма
и после бавно ще се променя във вълнуващ…
Холивудски блокбъстър.
Така ще има за всекиго по нещо.
Искаш ли да отидем до скалите?
Да освежим мислите си и да измислим кулминацията.
Идеално.
И така…
Да вървим.
Да.
Нови обувки ли имаш?
- Тези ли?
Не, отдавана ги имам.
Не съм ги виждал.
- Не ги обувам често.
Не мисля, че ми отиват.
- Какво?
Страхотни са. Стоят ти много добре.
Сякаш са направени за теб. Наслаждавай им се.
Искаш ли да ги пробваш? Мисля, че много ще ти ходят.
Много ще ти подхождат.
- На теб ти стоят по-добре.
Искаш ли да ги трампим?
- Завинаги?
Добре.
Яко.
Радвам се, че те срещнах.
Приятел, като теб…
не се среща всеки ден.
Разбираме се с една дума.
Напълно съм съгласен.
Толкова е…
- Просто.
Добре…
Предполагам, че е време да разберем как свършва всичко.
Ник…
Замислих се за приятелството.
И аз.
Затова ще боли.
Хави. Доведе ме тук, за да ме убиеш ли?
Съжалявам, Ник.
- Аз също.
Дръпнеш ли спусъка и двамата сме мъртви.
Щеше да ме убиеш ли?
Това златните ми патлаци ли са?
- Те са мои.
Изглежда, че и двамата имаме тайни.
- Защо ще ме убиваш, мамка му?
Ръководиш престъпна организация.
- Братовчед ми Лукас е начело.
ЦРУ казаха, че ти си на върха.
- Целият свят мисли така.
Когато баща ми почина, Лукас застана начело.
Принуди ме да бъде лидер.
- Значи си плаща.
Загазил си, Ник.
Ти и всички около теб, сте застрашени.
Защо мислиш, че не мога да съм с Габриела?
Харесваш Габриела?
- Шегуваш ли се?
Не съм с Габриела, защото ще я изложа на опасност.
Не разбра ли, че се харесваме? Нали си от ЦРУ!
Не съм от ЦРУ. Шибан актьор съм, знаеш го.
Членувам само в Гилдията на филмовите актьори на Америка.
И в "АФТРА", не знам какво е. Май е радио. Свали пистолета.
Как ли не, първо ти.
- Забрави, замеси семейството ми.
Не искам да те убия.
- Най-малкото пък аз.
Мамка му, обичам те!
- Обичам те!
Братовчед ми. Сигурно е знаел, че няма да те убия.
Знаех си, че трябва да се доверя на шаманските си актьорски инстинкти.
Мамка му!
По-бързо!
- Опитвам се.
Обувките ти ми хлопат.
Изтичай, вземи камиона и се върни за мен. Ще съм на вахта.
Харесва ми плана.
Но като се има предвид, че ми нахлузи шибани мокасини,
защо не идеш ти, аз ще чакам.
- Харесва ми плана.
Но си по-бърз от мен, дори и в неудобни обувки.
Видях те в "Съкровището".
- Бяха каскадьори.
Не и според създателите на филма.
Добре, ще ида.
- Момент!
Тръгнеш ли, идвам с теб.
Ето ги!
Мамка му!
Настигат ни.
Твое ляво! Твое ляво!
Мамка му!
Набий спирачки! Ще се удари отзад.
Няма да се получи.
- Ще стане. Натисни ги!
Не се тревожи, в безсъзнание e.
Добре съм. Добре ли си?
Лив.
- Хванаха Ади.
Хванаха Ади?
- Излезе да те търси и я пипнаха.
Идват още бабаити. Трябва да тръгваме.
Мамка му!
Вивиан? Ало?
- Ник, изпратих ти адреса. Пътуваш ли?
Какво? Хванаха дъщеря ми. Какво искат от нея?
За съжаление, ще я използват, за да окажат натиск върху САЩ,
да оттегли подкрепата си за Делгадо.
Освен ако той сам не се оттегли от изборите.
Ник, съжалявам, казаха, че ще убият и двете момичета.
Какво? Какво?
- Ще го накарате да се оттегли, нали?
Просто ела направо тук.
Пристигнаха.
Убий я.
Ужас…
Може да има още, да се махаме.
- Къде?
Имам си местенце. Да тръгваме.
- Хайде, да ходим.
И така, какъв е планът? Спасяваш Ади и ставаш герой?
Ще си мъртъв като нея.
Остави го на професионалистите.
Местната полиция или каквото е.
- Трябва сам да се оправя.
Обичам те. И винаги съм се грижел за теб.
Разкарай се!
- Трябва да я спася.
Защото Ади трябва да разбере, че държа на нея.
Опитвам се да ти помогна, а ти не ме слушаш!
Как ми помагаш, а?
Как ми помагаш?
Трябва да се осъзнаеш, Ник.
Не играеш роля. Не си герой.
Ти просто си на път да ни убиеш. Идиот такъв!
Купих тази къща преди 20 години за подобни ситуации.
Имаме всичко необходимо. Храна, паспорти, дегизировка.
Ще сме в безопасност през нощта.
Оливия, обещавам ти, че ще си върнеш дъщерята.
Момичетата вероятно са в комплекса на братовчед ми.
Жива крепост, манастир, който се използва за прикритие.
Забравете да влезем.
- Някакви възможности за бягство?
Тунели, с метални врати, отварят се само отвътре.
Дори да я нямаше охраната, пак няма влизане.
Само да кажа, че това ку-ку ще убие дъщеря ни след 12 часа.
Какво ще правим, по дяволите?
Ще влезем през главния вход.
Яко. Много драматично. И какво ще им попречи да ни убият?
Лукас иска среща със Серджо Балдасари, главата на ф-я Калаберо.
Балдасари, който е в неизвестност от 15 години.
Именно. Никой не го е виждал.
Никой не знае как изглежда.
Оливия. Ник казва, че си страхотен гримьор.
Така че, с малко тампони в устата и грим…
Ще вляза в образа на Серджо.
Лукас Гутиерес! Как си?
Добре ли си?
Искам да ти представя жена ми Барбара.
Родена е в Санта Барбара, Калифорния.
За глупак ли ме мислиш, Серджо?
Мислиш, че ще се появиш след 15 години и ще ме убиеш?
Боже, реже ми шибаното ухо!
За кого работиш? Имаш 3 секунди.
- Аз съм!
Две.
- Истина ти казвам.
Мислиш, че тя ще ти помогне ли, Серджо?
Давай. Ако го убиеш, аз ще сключа сделката.
Мисля, че няма да го убиеш.
Смяташ, че няма да го убия?
- Досега да си го направил.
Така че, не мисля, че ще го убиеш.
Но се чудя защо си мислиш, че можеш да ме заплашваш?
Добре, Барбара от Санта Барбара.
- Добре, Барбара.
Радвам се да те видя, Серджо, след толкова време.
Добре ли си?
- Хората ми ще ви покажат стаята.
Освежете се и после ще говорим.
Господи, почти ми отряза ухото.
Имаме 15 минути, Ник. Трябва да намерим Ади.
Знам.
- Според картата на Хави,
вероятно я държат в мазето.
Готов ли си?
Какво ще правим?
Добър удар.
Вземи му пистолета.
Хвърли пистолета, Серджо.
Нямате работа тук.
Последвайте ме.
Лукас?
Нещо не е наред.
Свалиха един от нашите, а Серджо държеше пистолет.
Пистолет? Добре, Серджо.
Какво става, мой човек?
Имаш проблем, който искаш да ми споделиш ли?
Започвах да си мисля, че не държиш момичето,
защото Делгадо не се е оттеглил…
Ще се оттегли.
- Но още не го е направил.
Лукас.
Слушай. Този не ми харесва.
Огледай района. Върви!
Лукас!
- Веднага!
Добре.
Знаеш ли, ако ще работим заедно, Серджо,
ще трябва да ми вярваш.
Какво, по дяволите?
- Какво - какво?
Лицето ти…
- Ще му пръсна главата!
Да не си мръднал!
Оливия, измъкни момичетата.
- Какво си намислил, Ник?
Просто ги измъкни живи!
Не можем да го оставим тук.
- Ади, върви с майка си!
Тръгвай, тръгвай.
Бягай, Ади.
Харесва ли ви?
- Боже, шибания Ник Кейдж.
Шибания Ник Кейдж! Да не сте гъкнали!
Насам, по-живо.
Хайде.
Вървете!
- Момент!
Къде е Ник?
- Опрял е пистолет в главата на Лукас.
Спечели ни време, но има и други.
- Няма да се измъкне жив.
Ето какво знам, Ник Кейдж.
Четирима от хората ми са готови да ти пръснат главата.
Да, вярно е. Аз пък знам, че семейството ми е в безопасност.
Нищо друго няма значение.
Ето го шибаният американски герой!
Шибаната холивудска звезда, а?
Стига бе, какво е това?
А този нос?
Да не сте мръднали!
- Боже, пак този шибаняк.
Карлос?
- Хванах ги.
Карлос, моля те. Не искаш да ме нараниш.
Не искаш да нараниш Хави. Винаги е бил добър към теб.
Хави е на път да умре. Както и ти.
Някакви последни думи?
Нужни са 13 милисекунди на мозъка, за да изпрати сигнал до тялото.
Докато куршумите ти ме уцелят, мозъчната ми кора
ще задейства 17-те мускула, от които зависи пръста ми на спусъка.
И преди задника ти да се усети,
продълговатият ти мозък ще е плиснат на стената.
И ако това е последното нещо, което ще свърша на тази тучна планета,
бих казал:
Това се казва да ритнеш камбаната с финес!"
Мамка му, хайде! Тръгвай, Ник!
- Кучи син!
Кучи син!
Убихме ли го?
Мамка му!
- Мъртва си.
Всички вие!
Никълъс Кейдж?
Много яко.
Ади, нарани ли те?
- Не.
Гладна ли си? Хави има ябълки.
- Не.
Без ябълки, Ник.
- Татко, моля те, гледай пътя.
Мамка му!
Мамка му!
Оливия, дай ми оръжията.
- Какво правиш?
Не.
- Спри. Ще ги забавя.
Как ли не!
- Да. Посолството е на 2 километра.
Ако ги забавя, ще стигнете.
- Отиваме всички.
Хав!
Не!
- Качвай се, Хави!
За да си върна живота, трябва да се изправя срещу него!
Заради себе си.
Сега върви.
Тръгвай!
Остана?
- Разбира се.
Не се тревожи, Ади. Всички ще са добре.
Как е Мария?
- Добре е. Татко, по-бързо.
Завий наляво.
Мамка му!
Дръжте се!
- Спри, спри!
Не!
Измъкнахме ли се? Мисля, че ги загубихме.
Татко, внимавай!
Божичко.
Ще те убия, Ник Кейдж!
Наведете се!
Дръжте се!
Какво стана?
Ади?
- Слизай!
Пистолет!
- Слизай!
Стой на място!
Назад! Назад!
Доближите ли ще го убия.
- Ади?
Татко!
Успяхме, Ник.
Справихме се.
Всички заедно.
Обичам те, тате.
"Обичам те, тате"?
- Хави го написа.
Поздравления.
- Благодаря, Оливия.
Завърнахме се.
- Не че някъде сме ходили.
Не че някъде сме ходили.
Благодаря.
- И аз.
Ник.
- Хави, търсих те.
Чудех се къде си.
- Не можах да го гледам. Бях…
Обзе ме паника. Как го приеха?
Харесаха го. Поздравления.
Наистина ли?
- Да.
Леле… Ник…
Благодаря ти.
- Хави, направихме го заедно.
Благодаря ти.
- Ще ме придружиш ли на партито?
Искат да ни интервюират от "Венити Феър".
Не мога тази вечер. Но ти върви.
Забавлявай се. Наслади се.
Прегърни Габриела вместо мен.
Ади иска колана ти назаем.
- Така е.
Изглежда огромен.
- Да, с голяма, дебела тарантула.
Познаваш моя стилист, Джеф.
- Да.
Искаше да е с пчела. Казах: "Джеф, само не пчели."
Попита ме: "А, скорпион?" Отговорих: "Малко е агресивен,
защо не тарантула?" Отговори: "Не е по-малко агресивна."
И му казах: "Е, за мен е."
- Те са сладки. Ади го иска.
Изобщо не са.
- Вземи го. Твой е.
Сигурен ли си, че не трябва да си на премиерата?
Определено.
Кой избра Деми Мур да играе мама?
- Студиото.
Изобщо не се доближава до майка ти.
- Стига де.
Тя е прекрасна.
- Ти също, Оливия.
Татко, спри да се слагаш мама.
- Не го правя.
Гадост. Не искам повече да слушам.
Защо да не гледаме филм?
- Пускай каквото искаш, татко.
Не. Ти избираш.
Наистина ли?
- Да, сподели ми, какво харесваш.
Ами… Гледал ли си "Падингтън 2"?
Ти си Ник! Шибаният...
Кейдж!
Превод и субтитри: Слав Славов © 2022 Translator's Heaven
Искате да правите субтитри? Заповядайте при нас: