Roswell, New Mexico - Season 3 (2021) (Roswell.New.Mexico.S03.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb/Roswell.New.Mexico.S03E08.Free.Your.Mind.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb.srt) Свали субтитрите
Не разбирам, Лиз. Как е изпаднала в кома?
Някъде там е. Ще я открия.
Не чуваш обикновени звуци. Долавяш субатомни честотни вибрации.
Явно Джоунс е открил меча, който Макс зарови,
и сега убива хора, за да се зареди с нови сили.
Но за какво му е мечът?
Макс каза, че когато го е държал, се е чувствал силен.
Недей, Майкъл! Как успяваш да го държиш?
Аз съм човек.
- Здравей, синко.
Не мисля, че Макс е Макс.
- Защото не е. Джоунс е.
Къде ме водиш?
На 11 март 1969 г.
За какво говориш?
След като щателно изчетох дневника на Трип и досиетата от затвора,
разбрах, че жител на нашата планета, когото издирвах, е бил затворен там.
А на този ден - 11 март 1969 г.,
твоята баба Патриша се е срещнала с този извънземен
зад онези стени на изтезания.
- Не знам как да събудя този спомен.
Затова ще изживееш всеки миг от деня й,
докато не се сдобие с много важно уравнение
върху парче извънземно стъкло.
- Няма да ти помогна…
Забавлява ме как се заблуждаваш, че контролираш ситуацията.
Да не мислиш, че случайно се озова в тази закусвалня?
Пренесох те тук, защото денят на Патриша е започнал на този стол
с чаша кафе.
- Ще удържам фронта,
докато приятелите ми не ме измъкнат, а после…
Същата шайка, на която разчиташе
да не ми позволи да проникна в съзнанието ти ли?
Аз владея ситуацията, но се надявам, усилията да са взаимни.
Как ли пък не! Ще се боря докрай.
Да видя това парче стъкло,
е основната ми цел на тази окаяна планета.
Или ще вървиш по стъпките на Патриша,
или няма да позволя да се събудиш.
РОЗУЕЛ, НЮ МЕКСИКО Освободи съзнанието си
Трябва да се получи.
- Майкъл осигури място,
а с помощта на хитрините си Изабел успя да се сдобие с редки химикали.
Чудесно, защото последните проби показаха,
че клетките на Джоунс я поглъщат.
Сепсис, органна недостатъчност, ендокринната, нервната система…
Способността й да се бори с него осезаемо намалява.
Дори съвременната медицина да може да помогне,
ярък отпечатък, плъзнал по цялото й тяло,
ще привлече внимание, което се стараем да избягваме.
А и не може да провеждаме подобни проучвания
в болницата или някъде, където Джоунс ще ни открие.
Както казах, трябва да се получи.
Здравейте.
- Привет. Документи за прехвърляне?
При пациент в кома процедурата отнема време.
Военната болница се подготвя да я поеме.
Мога да ви свържа с д-р Холдън, ако се налага.
Джейн Холдън ли го е наредила?
Явно се познавате.
- Не и лично,
но отказ да откликна на нейна молба ме обрича на кошмарна седмица.
Е, виждам, че от вас зависи
какви седмици ни предстоят, и горещо се надявам да подпишете.
Имате разрешение.
Благодаря ви. Спестихте и на двама ни тежко мъмрене.
Как намери това място?
Сандърс играе на покер със собственика.
Известен ветеринар. Отиде да лекува болно животно.
Разполагаш с болнична апаратура без любопитен персонал.
Ти поемаш оттук, Ортеко. Аз изчезвам.
Къде отиваш?
Там, където е Джоунс и шушулката с тялото му.
Ще ни осигуря предимство в тази космическа игра на шах.
И меча ли ще искаш да вземеш?
При условие че го прави практически непобедим,
ще помогне да спасим Мария и Макс.
Не, това звучи безумно опасно.
- Е, за щастие, точно по моята част.
Дръжте ме в течение за състоянието на Мария.
Аз ще се заема.
Нямам време за танци.
- Не дойдох да спорим. Само ще говоря.
Днес ще работим заедно, тоест ще действаме стратегически.
Никой няма да върши глупости. Под "никой" визирам теб.
Ще работим заедно, значи. Като онзиден при радиокулата ли?
Бях прав за Кайл и за мъртвите прилепи,
но ти не се съгласи.
Не се засягай, но мога да се справям с по един лъжец.
А днес се налага да се заема с баща си Диктатора.
Присъединих се към "Дълбоко небе".
Към злодеите, които преследваха сестрата на Камерън.
Чарли не е казвала, че са те. Баща ми го каза,
а той мразеше организацията, защото се бори за различна кауза.
Радвам се, че си се опълчил на баща си,
но аз трябва да намеря начин да се опълча на своя.
Станах член на "Дълбоко небе" заради теб, Майкъл.
Светът, в който няма да живееш в страх,
няма да се изгради сам и трябва да положа усилия…
… заради нас.
Не знам какво да кажа.
Обещай, че ако ти помогна да откриеш баща си, ще действаме по моя начин.
С тактика, не с емоции.
Аз ще планирам мисията да измъкнем шушулката на Макс, без меча.
Подбра страшен момент за великодушен жест, Мейнс.
Бележка на хладилника, на която пише да не се впрягам. Сериозно ли?
Знам. Извинявай. Не бива да се разсейвам днес.
Не е нужно да се включваш.
- Не.
След като обсъдих новите си сили с Майкъл,
експериментирах и установих,
че всичко в света има собствена резонантна честота, дори клетките.
Разбирам, че искаш да помогнеш, но няма как.
Аз имам нужда от теб. Ще ми бъдеш ли помощник?
Супер. Навита съм.
- Не.
Ще участвам. Ясно ми показа, че съм излишна тук,
а последния път успях да открия Мария, така че може да бъда полезна.
Така е. Ето, дръж.
Поредната чудата вълшебна кристална щуротия от майка ти ли?
Всъщност е чудат вълшебен извънземен тюркоаз.
Дълга история. Накратко, засилва способностите ни. Дръж го здраво.
Едва ли е добър знак.
- Телесната й температура спадна.
Имаме по-малко време, отколкото мислехме.
Как ще разберем, когато връзката бъде прекъсната?
На непозната територия съм.
Ако умре, докато сме в съзнанието й?
Ако мозъкът й спре да функционира, най-вероятно и вие ще умрете.
Да тръгваме.
Отвори, Мария. Тук сме.
Знаех си, че ако продължа да се боря, ще дойдете.
Ето и плана. Ще избереш мъгляв спомен.
Ще се спотайваме в него, докато Лиз намери начин
да прекъсне връзката между теб и Джоунс.
Не, трябва да последвам стъпките на Патриша до "Колфийлд".
Какво е това?
Строго охраняван затвор, ръководен от семейство Мейнс,
където измъчват и експериментират с невинни извънземни.
И ако това не е достатъчно зловещо, експериментират и с цветнокожи.
Химикалите, които са прилагали върху баба ми,
са причинили мозъчната дегенерация, засегнала рода Делука.
Щом Джоунс е толкова могъщ, защо се нуждае от теб?
Ориентирането сред спомените не е точна наука.
Ще трябва да премине през натрупаните мисли на четири поколения.
Сякаш търсиш в интернет без търсачка.
- Значи аз съм "Гугъл карти".
Вероятно затова прекарва права линия до желаната дестинация
от място, което вече е разгадал.
- Какво точно търси?
Парче извънземно стъкло с изписано уравнение.
Уравнение ли? Генетично може би,
защото Лиз изучава връзката, която Джоунс иска да прекъсне.
Щом е убеден, че това стъкло е ключът за спасението му,
може би именно с него ще го унищожим.
Не се впускай в лабиринт от спомени с "минотавър".
Следваш ли Патриша, ще преживееш нейните спомени,
ще наблюдаваш как експериментират върху нея.
Това да открия с кого се е срещнала в онзи ден
и да спра маниакален убиец в настоящето
натежава над миналата травма, която трябва да преживея.
Едно е сигурно.
Няма да се потопиш в ада сама.
- Да.
Наноостриетата ще се съединят с новомодифицирания серум
и ще се влеят в общите им клетки за опит за клетъчно разделяне.
Ако е успешно, ще отбележа напредък в лечението.
Ако ли не, трите жени, които обичам, ще умрат.
Хайде де, направете нещо. Раздвижете се.
Върхът!
Сега трябва да синтезирам безопасно количество
и да го инжектирам на Мария.
Ако целта им е била антиутопична дупка, са се справили блестящо.
Някой идва.
Не е нужно да го правиш. Това е повторение, не е на живо.
Като в "Коледна песен".
Да не мислиш, че в девети клас съм чела Дикенс?
Представи си дневника на Дъмбълдор.
Значи ние сме само наблюдатели и другите не могат да ни видят.
След като изяснихме потърските правила, какво правим?
Ще следваме стъпките на Патриша до извънземния, с когото се е срещнала.
И бъдете нащрек. И Джоунс може да е тук в ролята на наблюдател.
Това ли са въпросните цветнокожи?
Да. И не подозират, че ги чака гибел.
Ако търсех извънземни, бих проверила тук.
Ще се включите ли днес, Патриша?
Не забравяй, че ти си в образа на Патриша.
Вероятно те разпознава заради феноменалния ретро тоалет.
Ще се видим вътре.
Предлагам да пропуснем изтезанията на онеправданите.
Съгласна съм. Да тръгнем насам.
Ще се включите ли днес, Патриша?
- Пак ли? Да не сме в "Джуманджи"?
Ще се видим вътре.
Така работи паметта. За да разберем какво е правила Патриша,
трябва да следваме нейните стъпки.
Щом Патриша може, и аз ще се справя.
Да видим.
Не! Божичко!
Клетките се сливат отново и се делят на нови.
Ако температурата спадне още,
ще предизвика мозъчно увреждане, а впоследствие спиране на сърцето.
Кажи ми, че си сменил батериите в проследяващото устройство на Макс.
Джоунс явно го е намерил и го е взривил.
Ето мястото, където е изключило.
Проследявам системата за наблюдение на дивите животни,
докато пиша програма, която да засече номера на джипа,
за да стесним обсега на търсене.
Така. На база на този запис,
Джоунс е или в стария обор, или в рибния склад.
Какво избираш: добитък или риба?
Здравейте, г-це Патриша. Реших да доведа съпругата си този път.
Фреди кашля лошо от месеци.
Чак когато докторът дойде в църквата
и ни каза, че се дължи на лоша кръв, се записахме.
Не съм лекар, но едва ли е от "лоша кръв", нали?
Най-хубавото е, че е безплатно.
Какво правиш, Патриша?
Ела насам.
Какво чакаш? Постави първата инжекция на Фреди.
Господи!
- Не е възможно.
Патриша не е била жертва на тези експерименти.
Съдействала е за провеждането им.
Не е длъжна да го прави.
Напротив,
ако искаме да разберем какво следва.
Трябва да намеря начин да повиша температурата на Мария.
Налага се да заема подковите ти.
Стабилизирах жизнените ти показатели.
Сега трябва да измисля как да спася живота ти.
Здрасти.
- Боже! Помислих те за Джоунс.
Дали е наблизо?
- Да.
Усещам го.
Понеже съм се изправяла срещу него,
имам чувството, че пропускаме нещо.
За какво му е онова стъкло?
Във всяка сянка дебнат чудовища, които чакат да нападнат слабите.
Самото съществуване на "Колфийлд" е повече от зверство,
но трябва да вярвам, че чудовищата може да бъдат убити.
Понякога побеждават.
Постъпката на Мария е… страшно смела.
Къде е границата между смелостта и безразсъдството?
Може би ще е по-добре да се скрием.
Само че всичко, от което се криеш, накрая те застига.
Ако Мария беше предпочела да избяга, бих я разбрала,
но страшно се радвам, че реши да се бори.
Не знаех, че 10-годишното киснене в шушулката носи и мъдрост.
Моите терапевтични теории помагат,
но все още имам "ситуационна сила", както отец Лайнъс я нарича.
И какво представлява?
Силна съм в зависимост от това пред кого и пред какво се изправям.
Сутринта с Лиз се върнах към старата си нагласа.
Казах си, че тя е уверената, а аз съм лабилната.
Е, вътрешните ни демони обикновено са индивидуални.
Това ги превръща в нашите си демони.
На сбирките казват, че сме склонни да ги преувеличаваме, но…
Искам Лиз да ме възприема като равна, това е.
Не мисля, че ти трябва да преодоляваш това препятствие.
За теб важи същото.
Не позволявай на Джоунс да определя пътя ти.
Тези работи със съзнанието винаги са били по твоята част.
Хайде.
И благодаря, че подготви дозите, Патриша.
Поехме рекорден брой доброволци тази седмица благодарение на теб.
Всичко, което мислех, че знам за Патриша, е било лъжа.
Мислех, че сме добри хора, а сега не знам кои сме, коя съм аз.
Не е късно да се откажеш. Не е срамно.
Смятам, че трябва да стигнем до края.
Нямаше да съм тук, ако някои хора не бяха обърнали страницата…
Права си. Това е по-мащабно от мен и от Патриша.
Време е, Патриша. Уредих ти 10 минути със затворника.
Стая Б, ниво минус 2, но побързай. Ако те заварят, ще се оправяш сама.
Благодаря ти.
Ще ми благодариш с десет медала, както планирахме.
Може би това е лицето,
с което Патриша е трябвало да се срещне днес.
Действаме ли?
- Действаме.
Изпробвах всяка химична комбинация, за която се сетих, но не се получи.
Инфекцията се разпространява, а ни остава толкова малко време…
Миналата година ти ме попита дали заминавам, или бягам.
Аз ти отговорих първото, защото се боях да призная, че е второто.
Слушах съветите на Кайл, но си дадох сметка,
че аз не бягам от нещата,
а тичам към тях.
Сякаш самата скорост, с която бягам, може да породи нещо.
И дава резултат достатъчно често, за да продължа да се самозалъгвам.
Всички, които обичам, ще умрат, защото се самозалъгвам,
че е достатъчно да си най-умният в стаята.
Извинявай.
Сигурно не ти беше приятно.
Звукът те накара да реагираш.
Звуците задвижват нещата, звуците… са вибрации.
Звукът кара клетките на Джоунс да вибрират.
Дявол да го вземе, Роса! Ти беше на прав път.
Това е Нора.
- Майката на Майкъл ли?
Продължавам да виждам Луиз в очите ти.
Лекарите пак ли те принудиха да им вършиш работата?
Да, може да се каже.
Знам, че искаш да спасиш колкото можеш,
но ако продължаваш да заменяш серума с плацебо,
ще те хванат.
- Знаех си, че баба ти е била печена.
Разбирам. Експериментират и върху нас, но благодарение на теб съм по-близо.
Следва ли точно схемата за направата на машината? Чудесно.
Щом добавиш и последното парче, искам да я изнесеш тайно.
Готова съм за последното парче.
- Де да можех да ти го дам.
Един от моя вид - Тео, разполага с ключова информация за машината.
Джоунс принуди именно него да създава клонинги.
Той е третият член на моята триада.
Откраднахме генетичните белези на Джоунс, за да създадем клонинг.
Той е единственият, който може да го наследи.
Това породи проблем с момчето, който трябва да бъде оправен.
Какъв е генетичният проблем на Макс…
… на детето?
Явно не са го обсъждали.
- Чудно, още загадки.
Познанията, които ще го оправят,
ще сложат край на тази борба, ще спасят дома ни, са в ума на Тео.
Трябва да го намериш и да му дадеш стъклото.
Какво стъкло?
Мъжете тук ме измъчваха, докато не го създадох.
Празно е, но Тео ще го превърне в последното парче,
което ще активира машината, за да осъществи контакт.
С другите от вашата планета ли? Като телефон ли?
В известен смисъл, но ще осигури много повече.
Това, че Джоунс е затворен засега, не елиминира заплахата.
Тази информация не бива да стига до него.
Няма да те разочаровам.
Планът е добър, но ако се появи непредвидена възможност…
Следваме плана.
Ако нещо се обърка, си тръгваме с празни ръце, но живи.
Да, само предлагам алтернатива.
Не, разбрахме се да не се отклоняваш от мисията.
Шушулката е нашият приоритет.
- Ясно.
Каквото и друго да ти се върти в ума, забрави го.
Важен е изборът, който правиш в момента на истината.
Извинявай. Не искам да развалям момента ти в стил Макартър,
но дори той е знаел колко е ценно да имаш резервен план…
В Ирак
имаше едно момченце. Казваше се Омар.
Разменяхме шоколади за яйца.
Омар разиграваше сцени от всички филми за Джеймс Бонд.
Беше моето късче нормалност насред целия хаос.
Един ден се канех да го изненадам с цял куп шоколади
и с няколко пиратски диска с Бонд.
Тогава съзрях тялото му на ъгъла.
Където винаги си говорехме.
Единственото му престъпление беше, че е мой приятел.
Като казаха да елиминираме капитана на талибаните, който беше отговорен,
с приятеля ми веднага поехме мисията.
Аз го убих.
Но в момента на истината реших, че не е достатъчно.
Приятелят ми искаше да се оттеглим, аз го убедих
да навлезем навътре в скривалището им.
Отклонихме се от мисията, поддадохме се на емоциите.
И мен ме простреляха в крака.
На другия ден разбрах, че тюлените са планирали да ги изтребят,
но заради мен са се разпръснали.
Позволих емоциите да замъглят преценката ми.
В много отношения изгубих част от себе си в онази мисия.
Ти си късчето,
без което няма да мога да живея.
Целта е да генерирам точната звукова честота,
за да отделя клетките на Джоунс от Мария.
Параметрите на желаната честота са тесни.
Ако е твърде висока или твърде ниска, може да убие клетките и на двамата,
да предизвика верижна реакция, да убие Мария и всички в ума й.
Затова ще проведа експеримент, като използвам клетки,
които изстъргах от отпечатъка върху главата на Мария.
Така.
Получава се.
Роса? Добре ли си? Какво чуваш?
- Щом вие не го чувате,
значи нещо се случва с честотата извън тялото на Мария.
Сигурно Лиз се опитва да помогне.
Трябва да й помогна.
- Не.
Нужна си ни тук.
- Не съм.
Това е твоето царство, Из. Не го забравяй.
Ще се видим отвън.
Ей, какво стана? Добре ли си?
Е,
дано няма повече обрати по пътя ни към Тео.
Тео е мъртъв. Надеждите ти да няма повече обрати не се оправдаха.
Ти ли ме повика?
- Не, но много се радвам, че си тук.
Чуваш ултразвуковия апарат.
Посоката ти на разсъждения беше правилна.
Извинявай, че те срязах.
Да го оставим в "извънземното" минало.
Нужен ли ти е лабораторен асистент?
Нужна си ми като лабораторно оборудване.
Много въпроси.
Тео е бил измъчван, но не е проговорил.
Със стоическото си мълчание
не ни подсказва какво да правим с това стъкло.
Дай да го видя.
Няма спираловидни символи по него.
Когато докосна стъклото на Майкъл, цялото светва.
Започва да блести и да се движи.
Това е празно, така ли?
- Не знам.
Според Майкъл нашето стъкло е комбинация от технология и генетика.
Помниш ли, когато Макс докосна конзолата на панаира?
Получи информация за Джоунс.
Тео има символ на челото си.
Прилича на този върху стъклото на Майкъл.
Ами ако взаимодейства, защото съдържа информация като флашка?
Ако идеите в ума му са се отпечатали върху стъклото, може би…
Не искам да запалвам света…
Права си за вибрациите и за резонантната честота.
Стига бе!
- Твоите думи ме подсетиха
за едно изследване на влиянието на звуковите вълни върху туморите.
Едно проучване обясняваше
как звуковата честота отстранява плаките при алцхаймер.
Впечатляващо, но относно Мария…
Успях да направя ултразвуковия апарат по-мощен,
но не мога да измеря честотата.
Все едно да карам резачка без скоростомер.
Искаш аз да вляза в ролята на скоростомера.
Да слушаш резонантната честота на извънземните клетки
в ДНК-то на Джоунс и да ми кажеш, като съвпадне с тази на апарата.
И после?
- Ще ти обясня.
Ще разбием клетките на Джоунс както оперна певица чупи стъкло.
Без да разбиваме клетките на Мария.
Кой казва, че науката не е вълнуваща?
Мисля, че е готово.
- Готово е.
Знаех си, че дебнеш в сенките.
Защо изчака? Можеше да го грабнеш, когато Нора ми го даде.
Не, не е можел. И той е вързан за спомените на Патриша като нас.
За да постигне целта си, е трябвало да те остави да следваш стъпките й.
Нуждаел си се от очите ми.
Знаех, че няма да устоиш на порива да извървиш пътя на баба си,
че нейното чувство за чест ще те призове.
Трябваше само да ти кажа колко е важно за мен
и да оставя останалото на злощастната ти добра душа.
Освен това защо да се боря, като мога да се приближа и да видя всичко?
Защо тази наука е важна за теб? И какво общо има с Макс?
В нашата родина имаше много като него.
Неговият модел дори не трябва да съществува,
което го прави още по-голямо чудо.
За разлика от останалите, не ми служи само като приемник.
Малко…
… ми е тесничък,
но са запазили най-хубавото за накрая.
Каза, че Диктатора е безсмъртен.
Прехвърляш се в телата на клонингите, за да останеш жив.
Докато триадата на майка ти не ги изби до един
и не унищожи информацията за създаването на нови.
Но скоро подобни препятствия ще станат маловажни.
Погрижи се за стъклото. Аз ще се оправя с Джоунс.
Искаш да играем игрички ли? Хайде.
Време е да си върна уравнението.
- Не мисля така.
Какво стана? Не е ли достатъчно силно?
Шегуваш ли се? Направо прекали.
Струва ми се, че се разминава с октава и половина.
По-ниско.
Трудно ми е да следя процеса и да измервам едновременно.
Колко беше?
Тюркоазът на Изабел. С него засилва способностите си.
Да засилим слуха ти? Така ще стане по-точен.
Мести бавно и ще ти кажа кога да спреш.
Патриша, разбрах, че си подменяла експерименталното лекарство!
Знаем и какво вършиш заедно с Нора и с машината.
Ще си платиш за стореното.
Ще ти инжектирам една хубава силна двойна доза.
Ще те наблюдаваме да видим каква информация можем да почерпим
с оглед на тази, която изгубихме заради теб.
Имаш много да учиш.
- Къде тръгна?
Прекратете плана си, д-р Локхарт.
Истината е, че вече го сторих, Патриша.
Бавно, сестричке.
Значи това си крила от мен през всичките тези месеци.
Наистина ли мислиш, че това може да ме спре?
Целта ми беше друга.
Какво ще стане, ако я включа?
Значи битката е била за…
… време, с което, както по всичко личи, ти не разполагаш.
Придържах се към плана!
Да празнуваме, когато стигнем подножието на планината.
Хайде де!
Навит съм на резервния план.
- Чудесно.
Пусни ни.
Може да гръмнеш Макс в шушулката, ако искаш да ме нараниш.
Какви ги говориш?
Когато излекувах тялото на Макс, си разменихме местата.
Сега Макс е в моето тяло,
а аз съм в неговото, но всъщност това няма значение.
Клетките ни са телепатично свързани. Благодарение на майка ти.
Лъжеш!
- Дали?
Имаш ли силата да провериш?
Свали оръжието.
И чуй цялата история от устата на баща си.
Качвай се! Бързо!
- Потегляй!
Нуждаехме се от тази победа, сестро.
Така е. А аз се нуждаех от урок, който ти бе така добра да ми дадеш.
Виждам колко път си извървяла.
Позволих на егото и тесногръдието си да повлияят на преценката ми.
Мария е жива единствено благодарение на теб.
Мисля, че двете сме прекрасен екип.
А докато опознавам себе си и способностите си,
ще имам нужда от теб.
Въртят ми се разни мечти в главата напоследък,
но засега предлагам да се помирим и да вървим да празнуваме с Мария.
Ще пием ли?
- И още как!
Аз ще я карам по-кротко, но мога да посръбвам втора бира.
Радваме се, че се върна, Делука.
Мръдни се. Не само ти искаш да приветстваш героинята.
Знаехме, че се бориш.
За щастие, не се борех сама. Сестрите ми бяха до мен.
Както и Патриша, и майка ти, Герин.
Не прекарах много време с нея, но се убедих, че е била гений и боец.
Патриша и Нора са сглобявали една машина заедно,
докато не ги е хванал един зловещ доктор Локхарт.
Машина ли?
- Да.
Какво прави тази машина?
Не мога да забравя разказа на Мария.
Майка ми е участвала във всичко. Била е прекрасна.
Как я нарече Мария? Гений? Боец?
Може би приличаш повече на Нора, отколкото на Джоунс.
Може би.
Не мога да повярвам, че цял живот търся начин
да се свържа с извънземните, а майка ми вече е създала такъв.
Виждал съм я. Машината на Локхарт.
Вече знам защо е кръстена така.
В "Дълбоко небе" ли?
Значи, колкото и да ти се иска,
не можеш да ми я покажеш.
Ще предложа на шефа си Едуардо да работим заедно по нея.
Напълно схващам израза, че извънземен
може и да не получи разрешение да бърника в нея.
Признавам, че съм изненадан да го чуя от теб.
Мисия по мисия, нали така?
- Обаче знаеш ли какво?
Ако ще осмисли всички страдания през 1947 г. и ще помогне на Макс,
ще ти разкажа всичко, което знам за нея.
Добре.
Чакам го с нетърпение.
Хубаво.
Обаче съм объркан. По каква мисия работиш в момента?
От жесток род сме, скъпа.
- Очевидно.
Благодаря ти.
Така правят роднините.
Сериозно, този мъж е истински светец и трябва да се обадиш.
Здравей, Грегъри Мейнс.
Здрасти, мила.
- Здравей.
Нося малко…
… "Шатоньоф-дю-Пап", което върви с проучванията ти.
Няма нужда.
Умът ми препуска и е блокирал едновременно.
Всичко сочеше натам.
Интересът на Джоунс да прекъсне връзката с Макс, клониране, честота.
Чака ни много работа.
Но благодарение на това, което научихме,
знаем и точно откъде да започнем,
затова предлагам да отдъхнем за малко.
Шушулката е скрита.
Защо не дадеш на големия си мозък мъничко почивка,
преди да го впрегнеш отново?
Ще успея ли да те накарам?
Аз например бих искала да призная
колко съм щастлива,
че се върна в Розуел завинаги.
Добре, кратка почивка.
И аз се радвам.
Ще изпия това вино.
Ще прегърна Мария Делука с цялата си сила.
Да.
А после ще се заема с обичайното си занимание.
Ще спася Макс Евънс.
Превод ТЕОДОРА ЦОНЕВА
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО