Roswell, New Mexico - Season 3 (2021) (Roswell.New.Mexico.S03.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb/Roswell.New.Mexico.S03E02.Give.Me.One.Reason.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb.srt) Свали субтитрите

Roswell, New Mexico - Season 3 (2021) (Roswell.New.Mexico.S03.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb/Roswell.New.Mexico.S03E02.Give.Me.One.Reason.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb.srt)
Досега…
Видях ковчег. Мисля, че някой ще умре.
Спри!
Какво ти направи?
- Каза ми, че аз съм клонингът.
Какво криеш от нас?
- Умирам.
Валенти постави трансплант.
- Да, но тялото ми го отхвърля.
Надявам се Алекс да се появи с учебник по медицина,
защото няма кого да попитам как функционирате.
Привет, партньоре.
Кабелите ще свършат работа.
- Ще припадне отново.
Според мен Джоунс не се е хидратирал от 70 години.
Ако искаш злият извънземен да ни приеме сериозно,
вземаш тежката артилерия.
Говорел си буквално. Разбира се.
Измъкваме отговори, после пъхаме сърцето му в хладилник, и готово.
Твърди, че идва с мир. Не може да го убием.
Първо, твърде иронично е…
Само аз ли съм чел дневниците на Трип?
Или си забравила, че е разбил космическия кораб
и е съсипал живота на майките ни?
Ако Джоунс е заслужавал да умре през 1948 г.,
защо са го оставили в онази шушулка? Може да съм старомодна,
но преди да очистя някого, предпочитам да си изясня ситуацията.
И как ще го постигнеш? Ще го освободиш
да видиш дали ще проникне в ума ти и ще те накара да убиеш две девойки?
Извинявай, Из.
Но е вярно.
Ноа беше лош, а Джоунс е още по-лош. За първи път имаме предимство.
Да разберем откъде сме дошли и да спасим живота на Макс отново.
В момента сме на вражеска територия, Майкъл. Трябва да бъдем нащрек.
Като разкрие стратегията си, ще я използваме срещу него.
Шах и мат.
- Добре, Боби Фишър.
Само не забравяй, че ситуацията е или той, или Макс.
Каквото и да направим, единият няма да се измъкне жив.
РОЗУЕЛ, НЮ МЕКСИКО Дай ми една причина
На вашия език нашата планета се наричаше Оазисът.
Земята има своето очарование,
докато нашият свят има по-скоро дяволито пламъче в окото си.
Поне имаше, докато не дойде време за своеобразна равносметка.
Промяна в идеалите, която ни изправи пред избор.
Да се приспособим
или да хващаме гората с надеждата Диктатора да не ни открие.
Вашите майки - инженерката и емпатката,
решиха да се скрият под земята.
Там организираха съпротивата
с надеждата да си върнат изгубения свят.
Но впоследствие осъзнаха, че няма да успеят
да надвият Диктатора,
и вместо това се заеха да планират бягството си.
Успяха да построят кораб, с който да отпътуват за друг свят,
като бяха сигурни, че той ще е по-добър от техния.
Сигурно вече знаете,
че са сгрешили.
А ти къде беше, докато бунтовниците строяха кораба?
Ще отгатна. Бил е един от главорезите на Диктатора.
Не. Бях негов пленник.
Обаче си прав отчасти. Бях тайното му оръжие.
Не че имах избор.
Какво върши за него?
Сигурна ли си, че искате да чуете?
Защо да не искаме?
- Защото няма да ви хареса.
Точно каквото изглежда е.
Жена, с която се запознах снощи,
чете ръкописа ми, преди да съм го редактирал?
Не се сдържах. Бях тръгнала да се измъквам тихичко.
Звучи малко обидно.
Но го видях на масичката и си казах:
"О, това ще се окаже добро".
В смисъл "ужасно", тоест ще разказвам на приятелите си.
Вече отиваме към умерено обидно.
Но след третото изречение се зарибих.
Бива си те, което си е оскърбително.
Ами… благодаря ти.
Моля.
И благодаря за секса. Не беше зле.
Сбогом.
Яйца ли са това?
В своя защита, първо потърсих замразени гофрети.
Майстор съм на замразените гофрети, но нямаш никаква храна.
Много ти благодаря за яйцата и за загорелия тиган.
Но…
- Да, закуска би била неловка.
Реших, че ако се събудиш сама, ще се почувстваш използвана.
Сега пък аз изглеждам вманиачен.
Относно снощи…
По скалата
от "колосална грешка" до "няма да погледнеш друг мъж"…
Предлагам да се видим в службата.
Супер.
Извинявай, дребна подробност.
Да ми върнеш тениската.
Резултатите от скенера и изследванията са в норма.
Възприятията също… в твоя случай.
Ретроградната амнезия е временна. Препоръчват се обичайните занимания.
Може някой ден, докато караш леопардовия си джет,
бум - да си спомниш последните десет години.
Имам леопардов джет?
- Слушаш ли ме, Лонг?
Прави каквото си правил преди, срещай се с познати.
Мислех, че познавам нея. Тя ме доведе.
Приятелите ти бият на очи - кретени със знамето на Конфедерацията.
Мъгляво ми е, но Югът загуби войната, нали?
Зависи докъде проследиш дискусията в "Редит". Приключихме.
Благодаря отново за…
Баща ти те чака на регистратурата.
Какво стана с мекия подход на Валенти, за който съм чувала?
Запазен е за хора, които не заплашват сестра ми с оръжие.
Дали ще си върне паметта?
При Камерън цял месец беше изличен от паметта й завинаги.
Уайът получи сто пъти по-силна доза.
Считай кошчето за изпразнено.
- Не исках да заличавам живота му.
Тръгна към мен, обзе ме паника и…
- Не се чувствай гузна.
Лонг залепи табела с надпис: "Само за бели" над чешмичка.
Колкото по-малко знае, толкова по-добре.
Боже! Ето това е да се разбиеш.
Имаш въпроси
Мамо! Здравей.
Мислех, че си стягаш багажа.
Исках да те видя с бялата престилка, преди да замина.
И ти нося нещо.
Помня го.
- Беше на баща ти.
Чичо му останал в Мексико, когато семейството му дошло тук.
Той майстореше тези джаджи.
Казваше, че музиката води сърцето ти в правилната посока.
Татко го каза, когато се колебаех къде да следвам.
Преди да си отиде, ме помоли да ти го дам,
но не можа да си спомни къде е.
Открих го зад един шкаф, под един панталон.
Мислиш си, че баща ти знаеше всички отговори, но не е така.
И той търсеше истината като всички останали.
Съжалявам за изборите, мамо.
Аз съжалявам за този град. Изгубил е посоката си.
Част от мен иска да остане и да се опита да оправи нещата,
но семейството ни направи достатъчно.
Надявам се, че го осъзнаваш.
Мария: Имах ново видение, помощ
Дойдох възможно най-бързо. Добре ли си?
Четирима ме заплашиха с оръжие.
Отмъкнаха седмичния оборот, потрошиха половината бутилки.
Опитаха се да строшат и главата ми.
Защо не дойде в болницата? Трябва…
Не сега. Нуждая се от помощта ти за друго.
Получила е видение, но искаше да те изчака.
Има ли по-важно от потенциално мозъчно увреждане?
Ами за начало…
… мисля, че някой ще бъде убит.
Понякога най-простичките неща са като буря през юли.
Само да ми бяхте донесли бира.
Продължавай да разказваш.
Когато осъзнах какъв съм, бях на около седем години.
Мнозина имаха способности, но…
Да държиш живота в ръцете си,
да преобръщаш съдбата…
Това беше…
… невъобразимо.
Не след дълго Диктатора дойде и ме забра.
И те заведе в лагер за мегазлодеи?
- Не точно.
Какво искаше от теб?
Ти как мислиш?
Оказа се, че ако изцелявам често, се разболявам.
И при Макс ли е така?
А после? Започна да убиваш, за да поддържаш силата си ли?
Казах му, че отказвам.
- Не ми се вярва.
Той измъчва родителите ми.
В деня, в който ги уби, умря и част от мен.
Добре дошъл в клуба "Родителите ни умряха ужасно".
Какво се промени?
Всеки ден спасявах живот,
но цената беше твърде висока…
Мразех се. Водех чужда война по чужди правила.
Докато един ден не открих нещо, за което исках да се боря,
някого, когото исках да спася.
Макс.
Имаш въпроси. Отговорите са ето тук.
Афганистан?
- Да, сър. Две мисии.
Четири.
Имало психотест. Сигурно е брутален.
Кой ви го каза, сър?
Топло ли ти е?
Това е лош знак.
- Прекъснаха подаването на въздух.
Имаме около три часа да намерим изход.
Според мен имаме много по-малко време.
Умишлено изсмукват въздуха от помещението.
Зениците ти са леко разширени.
- Имах ограничен поглед.
Мисля, че видението беше ограничено от това, което виждах в момента.
Значи отляво стои Алекс и казва:
"Ситуацията с Ноа се повтаря. Предпазваме убиец".
Сигурна ли си, че бях там?
Дявол да го вземе!
Няма логика. Трябваше да е моето погребение.
При всяко видение виждам повече.
Трябва да предизвикам ново.
- Дзън-дзън! Мозъкът ти звъни.
Казва: "Спри да ме увреждаш".
Някой може да умре, Кайл.
- Да!
Ти.
Кайл е прав. Аз ще се заема.
Ти иди в болницата да те прегледа.
Добре.
Но първо ще се отбия в "Крашдаун".
Премълчах една подробност. Искам…
… да се уверя.
Чакай ме на покрива.
Мислех си, понеже започваме нов проект,
а всичко, което си казала досега, е мъгляво и потайно…
Не сега, Хийт. Организирай контролната група, моля.
Стига.
Напрежението ме убива, Розуел. Допусни ме по-навътре…
Моментът не е подходящ за това.
Дано не мислиш, че след снощи…
Снощи беше добре.
- Моля? "Добре" ли?
Под стрес съм. Очаквах тези проби от Либия,
но половината са съсипани.
Опитваш се да пресъздадеш нещо от Розуел, нали?
Сътворила си нещо, което е привлякло вниманието на "Дженорикс".
Тези либийски проби очевидно са временно решение.
Прибери се и вземи каквото е нужно.
- Не!
Мога да удържа фронта за ден-два.
Изучаването на анормалната ДНК, която имах в Розуел,
би ускорило изследването ни,
но всичките ми проби изгоряха в пожар, а не мога да получа нови.
Никога. Няма какво да търся там.
Очевидно няма какво да търся и тук.
Не разбирам.
Щом майките ни са искали да спасят Макс, защо е имало разрив между вас?
Сложно е.
- Нима? Защото ти можеше…
Не знам, само гадая. Можеше да не разпалваш война.
Аз не…
- Така ли? Разкажи ми го отново.
Слязъл си от кораба, запалил си пожар…
- Онези мъже щяха да ни избият.
Ти си причината да искат да ни убият.
Причината да убият майките ни. Всички на кораба…
Не трябваше да бъда там. Исках само да спася Макс.
От какво?
От това, което сполетя мен. Той още имаше шанс.
Как разбра за него?
Изцеляването създава ментална връзка.
Понякога виждах проблясъци, късчета спомени.
Един ден пред мен хвърлиха полумъртъв бунтовник.
Накараха ме да го изцеря, за да го измъчват.
Тогава видях един окован мъж, досущ като мен.
Видял си Макс?
- Разбрах къде държат Макс и избягах.
Много героично. Подминал си няколко врати и си го измъкнал.
Ето тук е уловката. Не Диктатора го държеше в плен.
А кой?
Вашите майки.
Нашите майки са прекосили половината вселена, за да ни спасят.
Не биха се гаврили с дете.
Нора убеди Диктатора, че е на негова страна.
Един ден пострада и искаше да й спася живота.
Като се замисля, тогава е откраднала моята ДНК.
Убеден съм, че майките ви са имали най-добри намерения,
но Диктатора е непобедим.
Притежаваше невиждани способности.
- Какви способности?
Когато пристигнах тук, срещнах един проповедник.
Той ми разказа история за потоп.
Нашият свят е преживял подобно бедствие, само че огнено.
"И през разрушенията вървеше бъдещият Диктатор.
Недосегаем за пламъците.
Всички говореха, че има имунитет срещу смъртта,
и от пепелта се роди свят по негово подобие."
Бил е безсмъртен ли?
Никой не беше сигурен, но се носеха слухове.
Ние с Макс бяхме само муниции,
попаднали насред военна зона.
Затова трябваше да го спася.
Никой не би се лишил от оръжие, никога не биха ни освободили.
Ако не ми вярваш, попитай Макс. И той беше там.
Не е нужно.
Знам истината.
- Да не искаш да кажеш,
че не би направил всичко възможно, за да предпазиш любимите си хора?
Затова и още си тук, нали?
Това, че не искаш да му повярваш, не означава, че лъже.
Смяташ, че нашите майки са създали Макс, така ли?
Някой го е създал. Да оставим копието да разкаже своята версия.
Как може да му се връзваш…
- Не му се връзвам.
Мислиш, че Джоунс играе на покер ли? Аз също.
Разликата е, че аз не му разкривам нашите карти.
Всичко, което казва, е лъжа…
- Никой не изрича само лъжи.
Готова съм да се обзаложа, че в думите му има доза истина.
Край на приказките.
И какво чу долу, което доказва, че Джоунс заслужава да умре?
Или спря да слушаш, щом намекна,
че историята на майка ти не е черно-бяла, както си мислеше?
Може и да си права.
Но за днес ми стига. Да продължим утре.
Мислиш ли, че ще ни оставят да умрем тук?
С оглед на това, че са свръхсекретна паравоенна група
с неограничени ресурси, могат да правят каквото искат.
Явно пропускаме нещо.
Имало психотест. Сигурно е брутален.
Забелязах, че сте пилот, сър.
- Да.
Може ли да попитам на какво?
Сега ли?
- Може да нямам друга възможност.
На "стършел".
През цялото време мислех, че е изпитание,
но не е така.
Във ВВС няма "стършели",
г-н полковник.
На визитката пише: "Имаш въпроси.
Отговорите са ето тук".
Бронзова звезда, медал…
Отличията ви са толкова впечатляващи, замалко да ми убегне несъответствието.
Успах се.
- Полковниците не се успиват.
Почтеност, служебен дълг и безупречна служба.
Ценностите на ВВС,
представени от три ромба под отличителната звезда.
Само че на вашата униформа има четири ромба.
Бях заложил на шест минути повече.
Искаш ли безалкохолно? Химиците ни го приготвят на място.
Каза, че работата ти в Розуел е "загубена завинаги".
Но ми се иска да изследваме един малко по-различен поглед.
Според някои е било невъзможно този ром да се произвежда отново.
Дървото, от което се правят буретата…
Сигурно знаеш, че буретата са ключова част от производството.
Това дърво вече не съществува. Но това спряло ли е производителите?
Има ли начин да те прекъсна?
И в двата случая отговорът е "не".
Открили частици от изчезналото дърво в антикварни мебели
и в полуизгорели обори…
- Давай по същество.
Произвели алкохол от изчезнала бактерия.
Искам да кажа, че нищо не се губи безвъзвратно, Розуел.
Ще намерим начин. Обещавам.
Ти си гений.
Къде хукна?
Вечеря в петък. Италианска. И харесвам океана.
Получи се.
Какво има тук, което е свързано с видението ти?
На практика нищо.
Ще предизвикаме видение.
Мислех, че не ги контролираш.
Така е, но адреналинът помага да излъжа съзнанието си.
Ако е това, което мисля…
- Какво мислиш, че е?
Не знам механизма на виденията,
но съм убедена, че ако се уплаша за живота си, ще получа видение.
Затова…
… ще скоча от покрива.
Ти ще ме хванеш.
Отстъпи назад, Мария.
- Искаме да знаем чие е погребението.
Но не искаме да ходим на твоето.
- Ако не слезеш, ще докладвам.
Не, няма.
Съобщавам за…
Наистина ли вярваш на човека, който гръмна радиостанцията си?
Ни най-малко, но страхът предизвиква видение.
Няма да се получи. Няма да има сили да те хване.
Премълчах една подробност.
След като Алекс каза, че прикриваме убийство,
аз заявих, че вината е моя.
Може да означава много неща.
- Няма да ги превъзмогна.
Това е безразсъдно.
- Именно.
Ще намерим друг начин.
- Няма време.
Сърцето ми…
- Мисли бързо, Евънс.
Мария! Не!
Много благодаря, Герин.
- Ще ми обясниш ли защо скочи?
Макс трябваше да ме хване. Ти какво търсиш тук?
Ако се беше опитал да те хване, сега щеше да драйфа.
Именно затова помолих него, не теб.
Трябваше да се уплаша.
Ти си единственият с неограничени способности.
Наистина ли не си го забелязал?
Какво?
Аз не съм като теб, Герин.
Не мога да седя на бара и да се правя, че не ми дреме.
Някой ще бъде убит.
Ако трябва да се уплаша до смърт, за да разбера кой и защо,
ще го сторя.
Решихте ли вече?
Дали да ме убиете?
Ти как би постъпил,
ако беше на наше място?
Зависи. Колко тежко е състоянието му?
Усетих, че е болен, когато го докоснах.
От колко време стоя тук?
От седмица? От месец?
- От година.
И времето на Макс вече изтича.
Знам, че си разстроена заради Уайът.
Защо да се боря, щом не мога да избягам от себе си?
Ти вече успя. Не пиеш от една година.
Росалинда не пие. Роса дори не бива да съществува.
Един лош ден, и буквално ще изгубя всичко.
За случилото се с Уайът ли става дума, или за теб?
Според мен за първи път от много време
полагаш истински усилия.
Сигурно се плашиш.
Ами ако се провалиш?
Именно. Ами ако се проваля?
Напоследък имам чувството, че се провалям във всичко.
Не знам дали това е причина да се откажа, или да продължа.
Очевидно трябва да продължиш.
Иначе ще умрат хора.
Смъртта не е единствената причина да полагаш усилия.
И животът сам по себе си е основание.
Още ли си ми ядосан?
По-малко, след като помогна да опазим Мария невредима.
Това си е напредък.
Следва допълнителният кръг.
Помниш ли още нещо за родната ни планета?
За Джоунс?
Трябваше да те попитам преди година. Не исках.
Но повече не мога да си затварям очите.
Скоро ще умреш.
Няма време за глупави постъпки и за страх.
Съжалявам.
И аз се страхувах.
Мислех, че ако поема лежерно към прощалния си залез,
ще избегна трудната част.
Обаче си спомних нещо.
Беше по-скоро усещане, отколкото реален спомен.
В нощта, когато открихме Джоунс,
видях нещо.
Винаги съм смятал, че Луиз ме освобождава.
Но вече не съм сигурен.
Не знам дали с Нора се опитваха да ме спасят…
… или…
… да попречат на Джоунс да ме измъкне.
Само помня, че изтичах при него.
И се почувствах в безопасност.
Не исках да помрачавам спомените за майка ти
заради почти непонятно чувство.
Разбирам.
Няма наръчник, който да те подготви за подобно нещо.
Трябва да довършиш клетката.
Нуждая се от отговори.
От какви отговори?
- Аз съм клонинг.
Някой ме е създал и искам да разбера защо.
Има причина за съществуването ми.
А той е сврян в пещера в пустинята.
Може би дълбоко в себе си винаги съм усещал,
че съм различен.
Цял живот бягам от това.
Единственото, което знам със сигурност, е…
… че трябва да говоря с Джоунс. Сега.
Не мога да се изправя пред създателя си, преди да се изправя пред него.
Защото може би те са едно и също.
А какво ще стане, ако не харесаш отговорите на Г-н Вселена?
Че кой ли ги харесва?
Можеш ли да го изцериш?
- Не знам.
Не съм във върхова форма.
- А искаш ли?
Прекосих галактиката, за да спася това хлапе.
Казах си, че ако успея да го спася, това може да заличи
всичките ми деяния.
Нищо не се е променило.
- Е…
Аз не бих го изпила наведнъж.
Черният ти дроб едва ли е наред.
Да знаеш,
че когато докоснах Макс, не видях само, че е болен.
Зърнах доста неща.
Колко много обичаш момчетата и колко много те обичат те.
Но видях и друго.
Подценяват те, нали?
Нека позная - за разлика от теб.
Казвам само, че не съм изненадан.
Същото се случи с майка ти.
Хората я мислеха за слаба, защото усеща разни неща.
Но истината е, че тя беше…
Беше добра. Да, но…
Луиз беше страшно силна.
Много рядко биваме благословени с някого, който е и двете.
Знам, че животът ми е в твоите ръце,
и искам да ти кажа, че съм спокоен.
Знам, че каквото и да решиш,
ще е правилно.
Уайът!
Здрасти.
- Здравей.
Какво правиш тук?
- Исках да ти благодаря за всичко.
Продавачката каза, че това са най-добрите химикалки за рисуване.
За обувките ти. Знам, че са от детството ти.
Благодаря ти.
Щях да се отбия да видя дали си добре,
но се притесних, че роднините ти може да ме гръмнат.
Да, те са…
- Закостенели расисти.
Благодаря за химикалките.
Чао.
- Моля.
До скоро, Росалинда.
Очевидно не сте полковник. Как да ви наричам?
Казвам се Едуардо Рамос.
Но може да ми викаш "шефе".
Наричаме я "машината на Локхарт".
Редник Райън Локхарт е първият, който се е опитал да я разшифрова.
Полудял е през това време.
Подобно на много други.
- Какво прави?
Там е работата. След толкова време знаем каквото знаехме,
когато се заехме да я изучаваме преди 50 години.
През 47 дни в 23,11 ч.
се включва точно за една минута.
Кога се включи за последно?
- Преди 46 дни.
Може да ти възложим и друг проект.
Не, ще се заема с този.
Добре дошъл в "Дълбоко небе", Алекс.
Нора убеди Диктатора, че е на негова страна.
Той притежаваше невиждани способности.
Ти си единственият с неограничени способности.
Беше недосегаем за пламъците.
Знаеш ли какъв ефект има свръхдоза адреналин?
Казах ти, че ще откаже.
Не съм отказал.
Ако така любимата ми барманка ще спре да скача от сгради,
това попада в категорията "не вреди".
Не знаеше, че съм ченге.
Не, но се оказа, че си ченге.
Да, когато не спирам непознати да четат недовършения ми роман.
Текст за песен ли пишеш?
Статия.
Репортерка ли си?
Разследвам ръста на престъпленията на расова основа в Розуел,
съмнителното досие на новия шериф и съществуването на извънземни.
Поне две от тези неща.
Добре дошла в Розуел, Анатса.
Добре че беше само за една нощ.
Началникът ти едва ли ще одобри да спиш с врага.
При изтръпване,
пулсиране във врата или ушите или пяна на устата
трябва да се обадим на 911.
Вероятно ще вляза в затвора, но хубавото е, че няма да умреш.
Сигурна ли си, че го искаш?
Да, сигурна съм.
Защо Диктатора е помогнал на майка ми?
Някои неща е по-добре да останат заровени.
Сещам се само за едно обяснение.
Аз съм плодът, нали?
Аз съм синът на Диктатора.
Знам, че съм прав.
Кажи го.
Ти си неговият наследник.
Лиз…
Макс!
Превод ТЕОДОРА ЦОНЕВА
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО