The Lord of the Rings: The Fellowship of the Ring (2001) (The.Lord.of.the.Rings.The.Fellowship.of.the.Ring.2001.DISC1-FGT.srt) Свали субтитрите
Усещам го във водите.
Усещам го в земята.
Долавям го във въздуха.
Онуй, що беше, е изгубено навеки.
Защото няма живи, които да го помнят.
ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ
Започна се с изковаването на Великите пръстени.
Три пръстена за елфите -
безсмъртни, най-мъдри и прекрасни от всички същества.
Седем за джуджетата -
Велики майстори на камъка и планинските тунели.
И девет… Девет пръстена за хората,
които, над всичко, копнеят за власт.
В тези пръстени бе заключена властта над всяка една раса.
Но всички бяха заблудени.
Защото още един пръстен бе изкован.
В страната Мордор, в огъня на Съдбовния връх,
Господарят на мрака Саурон тайно изкова Пръстен-господар
да управлява всички други.
И в този Пръстен вля своята жестокост и зла воля,
за да властва над всяка жива форма.
Единствен Пръстен да ги владее.
Една по една
Свободните земи на Средната земя паднаха под властта на Пръстена.
Но имаше някои, които се опълчиха.
Последният съюз на хора и елфи се възправи срещу Мордор.
И при Съдбовните планини, те се биха за свободата на Средната земя.
Победата бе близо.
Но силата на Пръстена…
… беше несломима.
И точно тогава, когато всяка надежда угасваше,
принц Исилдур вдигна меча на баща си…
Саурон, враг на Свободните народи на Средната земя, бе сразен.
Пръстенът премина в Исилдур,
който получи шанс да унищожи завинаги злото.
Но сърцата човешки се изкушават лесно.
А Пръстенът има собствена воля.
Той предаде Исилдур… на смъртта.
И онуй, що не биваше да бъде забравяно,
бе изгубено.
Историята стана легенда…
Легендата стана мит…
И цели 2500 години
Пръстенът бе изгубен за света.
Докато дочака шанс
да плени нов носител.
Безценното ми.
Пръстенът премина в създанието Ам-гъл,
което го отнесе дълбоко в недрата на Мъгливите планини.
И там пръстенът го погълна изцяло.
То дойде при мен.
Само мое. Любимо. Само мое.
Безценното ми.
Пръстенът дари Ам-гъл с неестествено дълъг живот.
Цели 500 години той тровеше душата му.
И чакаше в сумрака на пещерата му.
Мракът се промъкна обратно в света.
Полетяха слухове за сянка от Изток,
поверия за ужас, що няма име.
И Великият Пръстен долови,
че времето му е дошло отново.
Той изостави Ам-гъл.
Но се случи нещо, което Пръстенът не предвиди.
Той бе намерен от най-неочакваното същество…
Какво е това?
Един хобит. Билбо Бегинс от Графството.
Пръстен.
Изгубено!
Безценното ми е изгубено!
И наближаваше времето,
когато хобитите щяха да определят съдбата на света.
ЛОМИДОЛ
22 септември 1400 година
по летоброенето на Графството.
Торбодън, Хобитово, Западната околия,
Графството, Средна земя.
Третата епоха на този свят.
ЗАДРУГАТА НА ПРЪСТЕНА
"Дотам и обратно:
Историята на един хобит от Билбо Бегинс".
Така… откъде да започна?
А, да…
"За… хобитите".
"Те живеят и обработват земята в четирите околии на Графството
вече стотици години,
доволни да не забелязват и да не бъдат забелязвани от Големите хора.
Средна земя е пълна с безброй необичайни създания
и хобитите изглеждат твърде незначителни.
Те не са известни като страшни воини,
нито пък са смятани за изключително мъдри."
Фродо, някой чука!
Често е отбелязвано,
че единствената страст на хобитите е храната.
Твърде неточно наблюдение
предвид живия ни интерес и към бирата
и употребата на пушилист.
Но най-дълбоката ни страст
са мирът, спокойствието
и плодородната земя.
Защото всички хобити обичат създанията, що растат.
Да, другите ни намират за скучен народ.
Но точно днес съм особено убеден в една истина:
Никога не е лошо да се радваш на простия живот.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН БИЛБО БЕГИНС
Фродо, вратата!
Къде ли е това момче?
Фродо!
Започва Път от моя праг,
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя
да тропам весело с пети.
Дордето стигна друм голям…
- Закъсняваш.
Магьосниците никога не закъсняват, Фродо Бегинс.
Нито пък подраняват. Те идват точно тогава, когато искат.
Хубаво е да те видя пак, Гандалф.
Как ще пропусна рождения ден на чичо ти Билбо.
Как е старият разбойник?
Чувам, че празненството щяло да бъде невиждано.
Знаеш го Билбо. Всички говорят за това.
И сигурно е доволен.
Половината Графство е поканено. Другите ще дойдат и без покана.
И така, животът в Графството продължава
тъй, както през цялата изминала Епоха,
със своите малки събития и бавни промени,
ако изобщо има промени.
Защото тук всичко се прави така, че да трае дълго
и да се предава от поколение на поколение.
И винаги тук, под Хълма, е живял някой Бегинс.
В дома Торбодън…
И това винаги ще бъде така.
Честно казано, Билбо се държи странно напоследък.
По-странно от обикновено, де.
Заключва се в кабинета си.
С часове гледа старите карти, когато мисли, че не го виждам.
Къде изчезна?
Намислил е нещо.
Добре де, не ми казвай.
Знам, че и ти си замесен.
- Боже опази!
Преди да дойдеш, Бегинсите бяха много уважавани.
Никакви приключения, нищо неочаквано.
Ако имаш предвид историята с дракона, аз почти не участвах.
Само помогнах на чичо ти да излезе от къщи.
Каквото и да си направил, оттогава си "нарушител на реда".
О, така ли?
Гандалф, Гандалф!
Фойерверки, Гандалф!
Фойерверки!
Гандалф…
Радвам се, че се върна.
- Аз също, скъпо мое момче.
Аз също.
САМО ПО ВЪПРОСИ НА ПРАЗНЕНСТВОТО
Не, благодаря!
Не искам повече гости, пожелания и далечни роднини!
А стари приятели?
Гандалф?
Билбо Бегинс.
Радвам се да те видя! На 111 години. Кой би повярвал?
Изобщо не си се променил.
Влизай!
Добре дошъл!
Чай? Или нещо по-силно?
Имам няколко бутилки Старо лозарско. Реколта 1296-та. Почти колкото мен.
Бутилирано от баща ми. Да отворим ли една?
Само чай, благодаря.
Чаках те миналата седмица. Но ти идваш и си отиваш, когато искаш.
Не съм готов за гости. Има само студено пиле.
А, и малко сирене. Не стига…
Мармалад, ябълков пай…
Няма и десерт? Чакай, има…
Намерих една тортичка.
САМОТНАТА ПЛАНИНА
Искаш ли омлет…
Само чай, благодаря.
- Е, добре.
Да хапна…?
- Разбира се.
Билбо! Билбо Бегинс!
Не съм вкъщи!
Това са Влачи-Торбинсови.
- Знам, че си вътре!
Искат ми къщата. Така и не ми простиха, че живях толкова дълго.
Трябва да избягам от тях. Само висят на звънеца и ме тормозят.
Искам отново да видя планините, Гандалф!
А после да намеря тихо местенце, за да си довърша книгата. Чаят!
Значи се придържаш към плана?
- Да, уредено е.
Всичко съм подготвил.
Благодаря.
Фродо подозира нещо.
Разбира се. Все пак е Бегинс,
не някакъв Вържиколан от село Яка стомна.
Ще му кажеш, нали?
Да, да.
- Той много те обича.
Знам.
Сигурно би дошъл с мен, ако го помоля.
Фродо все още обича Графството.
Горите, полята, рекичките.
Вече съм стар, Гандалф.
Знам, че не ми личи, но вече го чувствам в сърцето си.
Чувствам се изтънен.
Като масло, намазано върху твърде голямо парче хляб.
Трябва ми почивка. Дълга почивка.
И мисля, че няма да се върна никога.
Всъщност, вече съм го решил.
От Стария Тоби - най-добрия пушилист в Южната околия.
Гандалф, стари приятелю…
Тази вечер ще се запомни!
Шишко Болгер, толкова се радвам да те видя.
Хайде, Сам. Покани Роузи на танц.
По-скоро ще изпия още една бира.
- Не, няма.
Върви!
И така, паднахме в плен на три чудовищни трола.
А те се скараха как точно да ни сготвят.
Да ни опекат на шиш? Или да седнат върху нас и да ни смачкат на кайма!
И толкова време се караха за туй-онуй,
че слънцето надникна иззад дърветата
и ги превърна в камък.
Бързо!
Гледайте!
Не, голямата!
Г-жо Вържиколан, така се радвам. Заповядайте.
Всичките дечица ли са ваши?
Небеса, не сте стояли без работа.
Билбо?
Влачи-Торбинсови!
Бързо, крий се!
Благодаря ти, момчето ми.
Ти си добро момче, Фродо.
А аз съм голям егоист.
Да, такъв съм. Егоист.
Взех те при мен, когато починаха родителите ти,
но не от благородство, а защото от многобройните ми роднини
само ти показа истински характер.
Пил си домашната бира на Старика?
- Не.
Да, но това не е важно.
Важното, Фродо…
Всичко с теб ще е наред.
Трябва да я забиеш в земята.
- Забих я!
Отвън!
- Идеята беше твоя.
Внимавай, дракон!
- Тук няма дракони от 1000 години!
Това си го биваше.
- Да вземем друга!
Мериадок Брендифук и Перегрин Тук.
Трябваше да се досетя.
Реч, Билбо!
Реч!
Реч!
Скъпи Бегинси и Многознаевци…
Тукове и Брендифуци…
Ровичковци, Едробузести…
Рогосвирци…
Болгерови…
Вържиколановци…
и Гордокраки.
- Гордокраци!
Днес е моят 111-ти рожден ден!
Честит рожден ден!
Но толкова години не стигат
за живот сред чудесни хобити като вас.
Не познавам и половината наполовина колкото бих искал
и не харесвам и половината наполовина, колкото заслужавате.
Трябва да се погрижа за някои неща.
Отлагам това прекалено дълго.
За съжаление, трябва да ви кажа, че това е краят!
Заминавам.
Сбогом на всички ви.
Сбогом.
Сигурно си мислиш, че беше много остроумно.
Не видя ли лицата им?
Има много магически пръстени, но не бива да бъдат използвани без причина.
Само се пошегувах.
Но сигурно си прав, както обикновено.
Хвърляй по едно око на Фродо.
- Даже по две, когато мога.
Оставям му всичко.
- А този пръстен? И него ли?
Оставих го в един плик на камината.
Не, чакай…
В джоба ми е.
Странно, нали?
В крайна сметка, защо не?
Защо да не го задържа?
- Мисля, че трябва да го оставиш.
Толкова ли е трудно?
Не…
Да.
Всъщност, не искам да се разделям с него.
Мой си е. Аз го намерих!
Не се ядосвай.
- Ти си виновен да съм ядосан!
Мой си е.
Само мой.
Безценният ми.
- Безценен?
И преди са го наричали така.
Както искам ще наричам вещите си!
Прекалено дълго е у теб.
Искаш го за себе си ли?
- Билбо Бегинс!
Не ме мисли за жалък фокусник!
Не искам да ти го открадна.
Искам да ти помогна.
Винаги сме били приятели толкова години.
Повярвай ми, както едно време.
Остави го.
Прав си, Гандалф.
Пръстенът остава за Фродо.
Късно е, а пътят е дълъг. Време е.
Пръстенът все още е в джоба ти.
Измислих край за книгата си.
"И той заживя щастливо до края на дните си."
Сигурен съм, че ще стане така, приятелю.
Сбогом, Гандалф.
Сбогом, скъпи ми Билбо.
Започва Път от моя праг…
До следващата ни среща.
Мое е. Само мое.
Безценно.
Гатанки в тъмното.
Билбо!
Билбо!
"Безценното ми".
"Безценно…"
Заминал е, нали?
Отдавна говореше за това.
Но не вярвах, че ще го направи.
Пръстенът на Билбо. Той замина при елфите.
Остави ти Торбодън.
Заедно с всичките си вещи.
Сега пръстенът е твой.
Скрий го някъде.
- Къде отиваш?
Имам работа.
- Работа?
Въпроси. Въпроси без отговор.
- Ти току-що дойде… Не разбирам.
Нито пък аз.
Пази го в тайна. Скрий го.
Графството!
Бегинс!
"Година 3434 от Втората епоха.
Тук следва историята на Исилдур, крал на Гондор,
и намирането на Великия Пръстен."
"Той дойде при мен. Единственият. Богатство на моето кралство.
Всички люде от моята кръв ще бъдат свързани с него.
Защото ще го пазя навеки.
Той е безценен за мен,
макар да го изкупвам с мъка превелика.
Знаците по него започват да бледнеят.
Писмената, преди от ален огън, сега ги няма.
И само огън може да ги събуди отново."
Графството.
Бегинс.
Тук няма Бегинси. Те са в Хобитово.
Натам.
Със сухо гърло в пек голям
вода студена пием, знам.
Но има още много път.
О, сладко чукат капки дъжд,
поток тече нашир и длъж,
Но по-прекрасна от дъжда…
- Е халба бира в таз ръка!
Напоследък странници бродят из Графството.
Джуджета… и други нездравословни люде.
Готви се война.
Планините гъмжат от орки.
Детски приказки от далечни земи!
Говориш като стария Билбо Бегинс. Откаченият!
И младият г-н Фродо не е с всичкия си.
И се гордея с това. Наздраве, Старик!
Каквото става отвъд границите ни не е наша работа.
Ако не си пъхаш носа в чуждите работи няма да ти се случи нищо лошо.
Лека нощ, момчета.
Лека нощ, о пресладка девойко на златната бира!
Внимавай какви ги говориш!
Не се тревожи, Сам. Роузи разпознава идиотите от пръв поглед.
Така ли?
В тайна ли е? Скрит ли е?
Какво правиш?
Протегни ръка, Фродо.
Хладен е.
Какво виждаш?
Виждаш ли нещо?
Нищо. Няма нищо.
Чакай.
Има някакви знаци.
Елфически писмена. Не мога да ги разчета.
Малцина могат.
Написано е на езика на Мордор, който не бих промълвил тук.
Мордор?
- На Общия език това гласи:
"Единствен Пръстен ги владее.
Единствен той ще ги открие.
Единствен той ще ги сбере
и в тъмнина ще ги обвие."
Това е Единственият пръстен.
Изкован от Черния господар Саурон в огньовете на Съдбовната планина.
Отнет му от ръката на Исилдур.
Билбо го е намерил. В пещерата на Ам-гъл.
60 години Пръстенът тихо е стоял при Билбо,
удължавайки живота му.
Но това време свърши, Фродо. Злото се раздвижва в Мордор.
Пръстенът се е пробудил. Чул е зова на Господаря си.
Но той е бил сразен! Саурон е бил сразен!
Не, Фродо.
Духът на Саурон оцеля.
Силата му е свързана с Пръстена, а Пръстенът е здрав.
Саурон се е върнал.
Орките му се множат.
Крепостта Барад-дур отново се издига в Мордор.
Нужен му е само този пръстен, за да покрие земята в мрак.
Той го търси.
Мисълта му е впита в него.
Защото Пръстенът жадува най-вече
да се върне на ръката на господаря си.
Те са едно - Пръстенът и Властелинът.
Фродо, той не бива да го открие.
- Добре.
Ще го скрием. Няма да говорим за него.
Никой не знае, че е тук, нали?
Нали, Гандалф?
Още някой знаеше, че Пръстенът е у Билбо.
Търсих създанието Ам-гъл навсякъде.
Но врагът го откри пръв.
Не знам колко са го измъчвали.
Но сред безкрайните вопли те са чули две думи:
Графството!
Бегинс!
"Графството. Бегинс." Това ще ги доведе дотук!
Кой е там?
Вземи го, Гандалф!
- Не.
Вземи!
- Не ми го предлагай!
Давам ти го!
- Не ме изкушавай, Фродо!
Не смея да го взема.
Дори за да го пазя.
Разбери, Фродо.
Ще го използвам, за да творя добро.
Но чрез мен Пръстенът ще придобие ужасна сила.
Не може да остане в Графството!
- Не.
Не може.
Какво да направя?
Трябва да заминеш. Бързо.
- Накъде?
Напусни Графството. Поеми към Брее.
А ти?
- Ще те чакам там.
В странноприемница "Скокливото пони".
И Пръстенът ще бъде в безопасност?
- Не знам, Фродо.
Все още нямам отговорите.
Трябва да се срещна с водача на моя орден.
Той е мъдър и силен, ще знае какво да стори.
Остави името Бегинс. То е опасно извън Графството.
Пътувай само през деня, избягвай пътищата.
Ще минавам напряко.
Скъпи Фродо, хобитите наистина са невероятни създания.
Можеш да ги опознаеш за месец.
Но и след 100 години пак може да те изненадат.
На пода!
Проклятие, Самознай Майтапер! Подслушваше ли ни?
Никак даже! Кося тревата под прозореца!
Не е ли малко късничко?
Чух висок тон.
- Какво чу? Говори!
Нищо важно. За някакъв пръстен, Черен господар и края на света…
Г-н Гандалф, пожалете ме! Не ме превръщайте в нищо неестествено!
Така ли?
Може би…
Измислих по-добро наказание.
Хайде, Самознай, не изоставай.
Внимавайте и двамата.
Врагът има много слуги.
Птици, зверове.
Скри ли го?
Никога не го слагай, защото слугите на Черния Господар ще го усетят.
И помни, че Пръстенът се опитва да се върне при господаря си.
Той иска да бъде намерен.
Дотук.
Какво?
Ако направя още крачка,
ще се отдалеча повече от къщи, отколкото някога съм бил.
Хайде, Сам.
Спомни си какво казваше Билбо:
"Опасно е да излизаш навън.
Стъпиш ли на пътя и ако не внимаваш,
той може да те отведе навсякъде."
Горски елфи.
Отиват към пристанището отвъд Белите кули.
Към Сивите заливи.
Напускат Средна земя.
И никога няма да се върнат.
Не знам защо, но това ме натъжава.
Където и да легна, в гърба ми се забива някой стар мръсен корен.
Просто затвори очи и си представи, че си в леглото си
с мек дюшек и чудесна пухена възглавница.
Не става, г-н Фродо.
Никога няма да се науча да спя на открито.
Нито пък аз, Сам.
Дим се извисява над Съдбовната планина. Часът наближава.
И Гандалф Сивия язди към Исенгард
да търси съвет от мен.
Затова си дошъл, нали?
Стари приятелю.
- Саруман.
Сигурен ли си в това?
- Напълно.
Значи Великият Пръстен е намерен.
През цялото време е бил в Графството.
Под носа ми.
- И все пак не си го забелязал.
Любовта ти към пушилиста на полуръстовете е замъглила ума ти.
Все още имаме време да се изправим срещу Саурон.
Време?
Колко време имаме според теб?
Саурон си е възвърнал силата.
Все още не може да приеме плът, но духът му е все така силен.
Скрит в крепостта си, Господарят на Мордор вижда всичко.
Взорът му пронизва облаци, сенки, земята и плътта.
Звучи ли ти познато, Гандалф?
Голямо око без клепачи, обвито в пламък.
Окото на Саурон.
Той събира всички зли сили.
Скоро ще има армия, достатъчна да нападне Средна земя.
Сигурен си?
Откъде знаеш?
- Видях го.
Палантирът е опасен инструмент, Саруман.
Защо?
Защо да се боим да го използваме?
Не знаем къде са другите изгубени Виждащи камъни.
И кой друг гледа в тях.
По-късно е, отколкото си мислиш.
Силите на Саурон вече се движат.
Деветимата са напуснали Минас Моргул.
Деветимата?
Прекосиха река Исен в средата на лятото,
предрешени като ездачи в черно.
Вече са стигнали в Графството?
- Те ще открият Пръстена.
И ще убият този, който го носи.
Фродо!
Вярваш ли, че един хобит може да устои на волята на Саурон?
Никой не може.
Срещу силата на Мордор,
всяка съпротива е безсмислена.
Да обединим сили с него, Гандалф.
Да се присъединим към Саурон.
Това ще е мъдро, приятелю.
Кажи ми… приятелю,
кога точно Саруман Мъдрия избра лудостта?
Дадох ти шанс
да ми помогнеш доброволно,
но ти избра пътя на болката!
Г-н Фродо?
Мислех, че съм Ви изгубил.
- Какво говориш?
Гандалф ми заръча.
- Какво?
"Никога не го губи от поглед, Самознай Майтапер."
Сам, все още сме в Графството. Какво толкова може да стане?
Мери, това е Фродо Бегинс.
Оставете го! Хайде, Фродо.
Какво правите тук?
- Били сте в нивата на Чудоум!
Елате ми тук!
Вън от нивата ми!
Свят ще ви се извие, ако ви настигна!
Не знам защо се ядосва. Само няколко моркова. И зелки.
И трите чувала картофи миналата седмица.
И гъбите по-миналата.
- Да, Пипин. Исках да кажа,
че адски много се впряга.
- Тичайте!
Уф, за малко!
Мисля, че счупих нещо.
Брендифук и Тук! Разбира се!
Какво? Просто минахме напряко.
Напряко към какво?
- Към гъбите!
Мисля, че трябва да се махнем от пътя.
Махнете се от пътя, бързо!
Тихо!
Какво беше това?
Виждаш ли нещо?
Нищо.
Какво става?
Черният ездач търсеше нещо. Или някого.
Залегнете!
Трябва да напусна Графството.
Със Сам трябва да стигнем до Брее.
Ферибота! След мен!
Тичайте!
Насам, след мен!
Тичайте!
Отвържи въжето, Сам!
Давай, Фродо! Бързо!
Хайде!
Скачай!
Колко далеч е най-близкият мост?
- Над Брендивин, на 20 мили оттук.
Какво искате?
- Отиваме в "Скокливото пони".
Хобити. Четирима хобити. Какво търсите в Брее?
Ще отседнем в странноприемницата. По наша си лична работа.
Добре де, не исках да ви обидя.
Това ми е работата, да питам. Говори се, че бродят странни хора.
Трябва да внимавам.
Гледай къде ходиш!
СКОКЛИВОТО ПОНИ
Извинете.
Добър вечер, малки господа!
Имаме хубави, уютни стаи специално за хобити.
Винаги е радост да обслужвам вас малките, господин…
Подхълмов. Казвам се Подхълмов.
Приятели сме на Гандалф Сивия. Кажете му, че сме пристигнали.
А, да… Спомних си. Човек на възраст.
Голяма, сива брада и островърха шапка.
Не съм го виждал от шест месеца.
Какво ще правим сега?
Сам…
Той ще дойде. Сигурен съм.
Ей, чупката!
Какво е това?
- Това, приятелю, е голяма бира.
По толкова ли сипват? Ще си взема!
- Вече изпи цяла половинка!
Онзи тип ни гледа, откакто влязохме.
Извинете.
Кой е онзи в ъгъла?
Той е от Скиталците. Опасни хора, обикалят пустошта.
Не знам истинското му име, но тук му викаме Бързоход.
Бързоход.
Бегинс.
Бегинс.
Бегинс? Естествено, че го познавам.
Ей го там - Фродо Бегинс.
Втори братовчед ми е, значи, по майчина линия,
и трети братовчед по бащина…
Пипин!
- Леко де.
Не можеш да се скриеш.
Виждам те.
Тук в празнотата няма живот.
Само смърт.
Привличате твърде много внимание, г-н Подхълмов.
Какво искаш?
- Да внимаваш. Той не е дрънкулка.
Не разбирам за какво говорите.
- Именно.
И аз мога да бъда незабелязан,
но да изчезнеш напълно е необикновена дарба.
Кой си ти?
- Страх ли те е?
Да.
Но не достатъчно. Знам какво те преследва.
Пусни го или ще се разправяш с мен, дългуч!
Имаш смело сърце, хобитче. Но то няма да те спаси.
Вече не можеш да чакаш вълшебника, Фродо. Те идват.
Кои са те?
Някога са били хора.
Великите крале на хората.
Но Саурон Измамника им даде Деветте пръстена на Силата.
Заслепени от алчност, те ги взеха.
И един по един паднаха в мрака.
Сега са негови роби.
Наричат ги Назгули - духове на Пръстена. Ни живи, ни мъртви.
Те постоянно чувстват присъствието на Пръстена
привлечени от силата на Единствения. Няма да спрат да те преследват.
Къде ни водиш?
- В пустошта.
Знаем ли дали тоя Бързоход наистина е приятел на Гандалф?
Слугите на врага ще са по-красиви отвън
и по-грозни отвътре.
- За мен е достатъчно грозен.
Нямаме избор, ще му се доверим.
Но накъде ни води?
- Към Ломидол.
В Дома на Елронд.
- Чухте ли? Ломидол.
Ще видим елфите!
Господа… без спиране до вечерта.
- Ами закуската?
Вече закусвахте.
- Да, веднъж. Ами втората закуска?
Той май не знае за вторите закуски, Пип.
А за предобедните? Обяда? Следобедната? Ранна и късна вечеря?
Поне за тях знае, нали?
- Не бих се обзаложил.
Пипин!
Какво ли ядат, когато няма хобити?
Коя е тя?
Жената, за която пееш?
Господарката на Лориен.
Елфическа девица, която дала любовта си на смъртния Берен.
И какво станало с нея?
Умряла.
Заспивай, Фродо.
Силата на Исенгард е твоя,
Саурон, Господарю на Земята.
Събери ми армия, достойна за Мордор.
Какви са заповедите от Мордор, господарю? Какво заповядва Окото?
Имаме задача.
Дърветата са силни, господарю. Корените стигат надълбоко.
Изтръгнете ги.
Тове беше наблюдателната кула на Амон Сул. Ще останем тук довечера.
За вас са. Дръжте ги под ръка.
Аз ще огледам наоколо.
Стойте тук.
Доматът ми се пукна.
Подай бекона.
Искаш ли домат, Сам?
Какво правите?!
- Домати, наденички, хрупкав бекон.
Има и за теб.
- Гасете го, глупаци!
Хубава работа! Домати с пепел!
Бягайте!
Назад, демони!
Фродо!
О, Сам.
Бързоход!
Помогни му, Бързоход!
- Пронизан е от моргулско острие.
Не мога да го излекувам. Трябва му елфическо лекарство.
Бързо!
До Ломидол са 6 дни път! Няма да успеем!
Дръж се, Фродо.
Гандалф!
Виж, Фродо. Троловете на г-н Билбо.
Г-н Фродо? Тялото му изстива.
Ще умре ли?
Преминава в Света на сенките. Скоро ще стане като тях.
Близо са…
- Знаеш ли какво е ателас?
Кралски лист.
- Да, това е билка.
Може да забави отровата. Побързай!
Какво намираме тук? Скиталец, хванат натясно?
Фродо.
Аз съм Арвен и дойдох да ти помогна.
Чуй гласа ми, върни се към светлината.
Коя е тя?
Фродо.
Тя е елф.
- Той отслабва.
Няма да издържи дълго. Трябва да го занесем при баща ми.
Търся те от 2 дни.
- Къде го носите?
Петима те следват. Не знам къде са другите четирима.
Остани с хобитите, ще ви пратя коне. Аз яздя по-бързо.
Пътят е твърде опасен.
Какво казват?
Ако успея да прекося реката, силата на народа ми ще го закриля.
Не се боя от тях.
Арвен, побързай. Не се обръщай.
Какво правите? Демоните още са там!
Предай ни полуръста, елфке.
Ако го искате, елате да го вземете!
Не, не.
Фродо, не.
Не се предавай.
Не точно сега.
Нека моят Дар да премине в него.
Пощади го.
Спаси го.
Къде съм?
- В дома на Елронд.
И е 10 сутринта на 24 октомври, ако се интересуваш.
Гандалф.
- Да, тук съм.
А ти имаш късмет, че си тук.
Още няколко часа и щеше да бъде късно.
Но ти имаш неподозирани сили, приятелю хобит.
Какво се случи, Гандалф?
Защо не ни чакаше в Брее?
- Съжалявам, Фродо.
Забавиха ме.
Приятелството на Саруман не може да бъде отхвърляно.
Каквото повикало, такова се обадило. Това е краят.
Приеми силата на Пръстена
или своята смърт!
Има само един Властелин на Пръстена.
Само един може да му заповядва.
И той не споделя властта.
Значи избра смъртта.
Гандалф, какво ти е?
Нищо, Фродо.
Слава Богу, вече си буден.
- Сам стоя неотлъчно до теб.
Притеснявахме се, нали, г-н Гандалф?
С помощта на Господаря Елронд започваш да оздравяваш.
Добре дошъл в Ломидол, Фродо Бегинс.
Билбо!
- Фродо, момчето ми.
"Дотам и обратно:
Историята на един хобит от Билбо Бегинс."
Това е чудесно.
- Исках да се върна,
да съзерцавам величествения Мраколес…
да ида до Езерния град…
да видя пак Самотната планина.
Но изглежда старостта най-сетне ме застигна.
ГРАФСТВОТО
Графството ми липсва.
Прекарах цялото си детство в преструвки, че съм някъде другаде.
На някое приключение заедно с теб.
Но собственото ми приключение излезе съвсем различно.
Аз не съм като теб, Билбо.
Скъпото ми момче.
Дали не забравих нещо?
- Вече си събрал багажа?
Не е лошо да сме подготвени.
- Нали искаше да видиш елфите?
Повече от всичко?
- Да.
Просто…
Направихме каквото Гандалф искаше.
Донесохме Пръстена в Ломидол и понеже вече оздравявате,
мислех, че ще си тръгваме. Към къщи.
Прав си, Сам.
Направихме каквото трябваше.
Пръстенът е в безопасност в Ломидол.
Готов съм да си тръгваме.
Силата му се връща.
Тази рана няма да зарасне напълно. Ще носи белег цял живот.
Но щом носи Пръстена толкова дълго,
явно има големи защитни сили срещу злото.
Той не беше длъжен да поеме това тегло.
Не можем да искаме повече от Фродо.
- Гандалф, врагът се движи.
Силите на Саурон се множат на изток. Окото гледа към Ломидол.
А и казваш, че Саруман ни е предал.
Списъкът на съюзниците намалява.
Предателството му е още по-дълбоко.
Създал е нова раса, кръстосал гоблини и орки.
Отглежда армия в пещерите на Исенгард.
Те могат да се движат през деня и да тичат бързо.
Саруман идва да вземе Пръстена.
Това зло не може да бъде спряно от силата на елфите.
Не можем да се сражаваме едновременно с Мордор и Исенгард!
Гандалф… Пръстенът не може да остане тук.
Тази опасност грози цялата Средна земя.
Всеки трябва да реши как да се справи с нея.
Времето на елфите свърши. Моят народ напуска тези брегове.
Кой ще ти помага, като заминем? Джуджетата?
Тях ги е грижа само за себе си.
Надеждата ни е в хората.
Хората?
Хората са слаби. Расата на хората запада.
Кръвта на Нуменор е изтощена, чест и достойнство - забравени.
Точно заради хората Пръстенът все още е тук.
Аз бях там, Гандалф.
Бях там преди 3000 години,
когато Исилдур отне Пръстена.
Бях там, когато силата на хората им измени.
Исилдур, побързай! След мен!
Заведох Исилдур в сърцето на планината,
където Пръстенът бе изкован и може да бъде унищожен.
Хвърли го в огъня!
Унищожи го!
- Не.
Исилдур!
Всичко трябваше да свърши още тогава, но злото оцеля.
Исилдур запази Пръстена. Линията на кралете се прекъсна.
В света на хората не е останала сила.
Пръснати са, разделени, без водач.
- Има един, който може да ги сбере.
Да седне отново на трона на Гондор.
Той отдавна се отвърна от този път.
Избрал е изгнанието.
Ти не си елф.
- Хората от Юга са добре дошли тук.
Кой си ти?
- Приятел на Гандалф Сивия.
Значи сме тук с обща цел… приятелю.
Парчетата от Нарсил.
Острието, което отряза Пръстена от ръката на Саурон.
Все още е остро.
Но си остава строшено.
Защо се страхуваш от миналото?
Ти си наследник на Исилдур, а не самият той.
Не си обвързан със съдбата му.
Кръвта му тече в моите вени.
И неговата слабост.
Ще дойде и твоето време.
Ще се изправиш срещу същото зло. И ще го надвиеш.
Сянката още не е паднала над нас.
Нито над теб… нито над мен.
Помниш ли деня, когато се срещнахме?
Помислих, че съм се изгубил в сън.
Минаха дълги години.
Тогава не носеше това тегло.
Помниш ли какво ти казах?
Каза, че се обвързваш с мен
и изоставяш безсмъртието на рода си.
И оставам вярна на обещанието.
По-скоро ще живея един живот с теб,
отколкото да дочакам Края на Дните сама.
Избирам смъртния живот.
Не можеш да ми подариш това.
- Мога да го даря на когото искам,
заедно със сърцето си.
Странници от далечни страни, стари приятели.
Събрани сте тук, за да дадем отпор на заплахата от Мордор.
Средна земя е на ръба на разрушение. Никой не може да го избегне.
Ще се съюзите или ще паднете.
Всяка раса е свързана с тази орис.
Покажи Пръстена, Фродо.
Значи е вярно.
Сънувах сън.
Видях как небето на изток потъмня, но на запад остана блед светлик.
Един глас изрече:
"Ориста ти наближава,
проклятието на Исилдур е намерено."
"Проклятието на Исилдур".
Боромир!
За пръв път някой изрича думи на този език тук, в Имладрис.
Не те моля за прошка, господарю Елронд.
Защото Черната реч на Мордор
може би скоро ще се носи във всяко кътче на Запада!
Пръстенът е пропит от зло.
Това е дар. Дар за враговете на Мордор.
Защо не го използваме?
Моят баща, Наместникът на Гондор,
удържа силите на Мордор. Кръвта на моя народ
пази вашите земи.
Дайте на Гондор оръжието на врага. Нека го използваме срещу него.
Не можеш да го овладееш. Никой от нас не може.
Единственият се подчинява само на Саурон и няма друг господар.
И откъде знаеш толкова, Скиталецо?
Той не е просто Скиталец.
Той е Арагорн, син на Араторн,
Той е твой господар.
Арагорн.
Това е наследникът на Исилдур?
И наследник на гондорския трон.
Седни, Леголас.
Гондор няма трон.
Гондор няма нужда от крал.
Арагорн е прав. Не можем да го използваме.
Имаме само един избор.
Пръстенът трябва да бъде унищожен.
Тогава какво чакаме?
Пръстенът не може да бъде унищожен, Гимли.
Не и с нашите сили.
Пръстенът е изкован в огъня на Съдбовния връх.
Само там може да бъде унищожен.
Да бъде отнесен в сърцето на Мордор
и захвърлен в огнената бездна, откъдето е дошъл.
Един от вас… трябва да го стори.
Не можеш просто да влезеш в Мордор.
Черните му порти се охраняват не само от орки.
Там има зло, що не спи.
И Окото е винаги отворено.
Там е гола пустош, осеяна с огън, пепел и прах.
Там дори въздухът е отровен.
Не можете да го сторите и с десет хиляди мъже. Това е лудост.
Не чу ли Господаря Елронд? Пръстенът трябва да бъде унищожен.
Ти ли ще го направиш!
А ако не успеем? Какво ще стане, ако Саурон си го вземе?
По-скоро ще умра, отколкото да дам Пръстена на някой елф!
Никой не вярва на елфите!
Не разбирате ли? Докато се карате помежду си, силата на Саурон расте!
Никой няма да я избегне! Всички ще бъдете унищожени!
Аз ще го отнеса.
Аз ще го отнеса.
Аз ще отнеса Пръстена в Мордор.
Само че…
… не зная пътя.
Аз ще ти помогна с това тегло, Фродо Бегинс,
докато лежи на твоите плещи.
Аз ще те защитавам със своя живот или своята смърт.
Приеми моя меч.
И моя лък.
И моята брадва.
Сега носиш съдбата на всички ни, малки хобите.
Ако такова е решението на Съвета,
Гондор ще го изпълни.
Г-н Фродо не отива никъде без мен.
- Да, не можем да ви разделим,
дори когато единият е поканен на таен съвет, а другият - не.
И ние идваме!
Иначе трябва да ни върнете в чувал.
Все пак ви трябват интелигентни участници в тази…
… мисия… поход…
… в това нещо.
Това изключва тебе, Пип.
Девет спътници.
Така да бъде.
Вие ще сте Задругата на пръстена.
Чудесно!
Къде ще ходим?