Once Upon a Time - 06x04 (2016) Свали субтитрите
Значи от научния ти експеримент ще разберем защо кралицата е жива
и как да я унищожим?
- Искам нещата да бъдат нормални.
Харесваше ми да преподавам.
- Информация.
Трудно постижимо, когато съм затворен в тази килия.
Тогава да се разходим.
Ще се върна, но няма да живея с теб.
Виж кой се е подстригал.
Харесва ми. Подчертава очите ти.
Затворено е.
За мен ще направиш изключение.
На какво се дължи промяната?
- Това си е моя работа.
Промяната във външния вид няма да ти помогне.
Можеш да се промениш отвън,
но същността си остава такава.
- Махайте се! И двамата.
Своевременно. Търся нещо, което смятам, че имате тук.
Стара огърлица с камея.
Имам една такава.
- Дай ми я.
Какво ще ми дадеш в замяна?
Нищо.
Аз ще...
Защо не умира?
- Защото не можеш да го убиеш,
както Реджина не успя с мен. Сега той го знае,
така че ако не мислиш да го душиш през остатъка от деня...
Относно огърлицата...
Ето я.
Много е важна за мен.
- Сега принадлежи на мен.
Вече не. Ще я взема, а ти ще ми позволиш,
защото сделката ни е такава.
Няма да ме спреш.
Тези истории ще бъдат разказани,
независимо дали ти харесва или не.
Усещам, че не искаш.
За какво говори?
Ако е за Бел - ти обещава да не я нараняваш.
Прав си.
Няма да нараня книжния плъх.
Имаме сделка.
Само че ние двамата нямаме.
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ 06Х04 - "СТРАНЕН СЛУЧАЙ"
По идея на Едуард Китсис и Адам Хоровиц
Заповядай.
- Още палачинки.
Обикновено ми даваш студено кафе на път за работа.
Не може ли да сготвя за дъщеря си?
- Разбира се, но съм Спасителката,
а не румънски щангист.
- Приятна закуска.
Заради Кук е.
- Не.
Дейвид.
Добре. Заради него е.
Щом се нанесе, ще бъде различно. Няма да се виждаме толкова.
Нанасянето му няма да промени нищо. Винаги можеш да правиш закуска.
Остатъците от тази ще стигнат до другия месец.
Това е хубаво. Нещата се нормализират.
Готова ли си за училище, бабо?
- Със сигурност.
Това не е на добре.
- Трябва да говорим.
Ние ще се погрижим. Вие вървете на училище.
Помнете, връщаме се към нормалното.
Какво има? Защо не работите над отварата?
Технически е серум и се боя, че възникна усложнение.
Хайд е избягал.
Стоях в лабораторията до сутринта и щом се прибрах, намерих това.
Принадлежи на жена, за която много ме е грижа. Хайд знаеше.
Присмива ми се с това.
- Ще те върнем в лабораторията.
Серумът вече не ни трябва само за да надвием Злата кралица.
Нужен ни е, за да довършим Хайд.
Благодаря ти, че го уреди Мери. Нямам думи колко значи за мен.
Няма защо да се вълнуваш. Татко ще хареса труда ти.
Мери, ето къде си била. Здравей, скъпа.
Татко.
- Доктор Джекил.
Какво е по-важно, че трябваше да оставя уискито и картите?
Позволете да ви покажа. Ето тук
Щом този серум бъде усъвършенстван, ще има свойството
да разделя личността на човек на две
и разкрива много по-благородни черти от характера му
от примитивния звяр, какъвто е роден всеки.
Интригуващо.
- Представете си,
че човек контролира звяра в себе си, вместо да му робува.
Откъде сте сигурен, че няма да влоши нещата?
Пациентите на Хенри не могат да се влошат.
Нямат никаква надежда.
- Д-р Лидгейт, ако академията
подкрепи труда ми...
- Ето за какво било.
Искате да ви осигуря членство в академията.
Боя се, че не мога да ви го предоставя.
Трудът ви е опасен.
Приятна вечер, д-р Джекил. Ела, Мери.
Съжалявам, Хенри.
Изглежда някой е загубил контрол над вътрешния си звяр.
Кой си ти? Как влезе?
- Няма значение, драги.
За разлика от надутия Лидгейт,
аз съм тук, за да ги помогна.
Дори не те познавам. Защо ти е да ми помагаш?
Да кажем, че имам личен интерес от труда ти.
Искаш ли да влезеш в онзи клуб или не?
Как?
- Някога идвало ли ти е на ум,
че това, което смяташ за слабост, всъщност е сила?
Може би да използваш серума за най-съкровените ти желания,
е точно това, от което имаш нужда.
Дори да беше прав, серумът не е завършен.
Не мога да накарам активните частици да...
Всяка наука има нужда от магия. Поздравления, драги, ти си гений.
Ако можем да накараме младата ти приятелка
най-накрая да те забележи.
Мери ли имаш предвид?
- На една ръка разстояние е.
Въпросът е докъде си готов да стигнеш, за да получиш желаното?
Това е всичко.
- Едно ковчеже?
Явно с Ема няма да спорите за мястото в гардероба.
Животът на мореплавателя не предполага много вещи.
Като стана дума, искам да ти дам нещо,
защото се изнасям.
- Какво е?
Малко магия на русалка. Така се намират в морето.
Ако имаш проблем, използвай го, а аз ще те чуя чрез това.
Свързани са.
- Колко хитро. Благодаря, Килиън.
Смятах, че капитанът винаги потъва с кораба си.
Крокодиле.
- Не. Няма проблем.
Защо си дошъл?
- Да защитя двама ви.
Нужна ни е защита само от теб.
- Боя се, че не е така.
Хайд е избягал.
Той иска да те използва като преимущество срещу мен,
ще да се уверя, че няма да стане.
- Какво го е грижа Хайд за мен?
Какво си му сторил?
Естествено. Защо да ми казваш? Знаеш ли какво? Не ме интересува.
Приятелите ми ще ме пазят. Можеш да си вървиш.
Чу какво ти каза жената.
- Ако искаш да си вървя - добре,
но първо...
Какво стори, по дяволите?
- Направих защитно заклинание
на кораба ти, което ще спре Хайд да се качи на борда и да те нарани,
както и ще направи невъзможно да си тръгнеш.
Не. Не.
Как смееш?! Не можеш да ме заключиш,
сякаш съм някоя вещите ти!
Очевидно мога.
Някой ден ще ми благодариш за това.
Радвам се, че отново си тук.
- Сякаш не съм тръгвала.
Добро утро, Хенри.
Това различно.
- Приятен ден.
И на теб.
- Много съжалявам.
Няма проблем.
- Мисля, че се изгубих.
Знаеш ли къде е стая 20?
- Да, това е моята класна стая.
Аз съм новият помощник-учител. Казвам се Ширин.
От Неразказаните приказки, също като учениците.
Приятно ми е, аз съм Снежанка.
- Принцесата ли?
Защо принцеса като теб работи като учителка?
Сложно е. Не знам доколко си наясно с проклятието над Сторибрук.
Боя се, че знам малко.
- Накратко...
невинаги знаех, че съм принцеса. Всъщност знаех, но после не.
После пак разбрах, но докато е знаех, бях учителка.
Макар проклятието да се развали, осъзнах, че обичам да преподавам.
Достойно за възхищение. Няма защо да се изненадвам.
Ти си Снежанка. Репутацията ти те изпреварва.
Вярно е. Да започваме.
Някога правила ли си къща за птици?
В лабораторията съм. Ще се обадя, щом намерим Хайд.
Чао. Говорих с Кук.
Голд сложил заклинание на Бел. Мисли, че Хайд ще я нападне.
Жена на Мрачния? Мислех, че е под спящо проклятие.
Все излиза от един затвор и влиза в друг.
Не разбирам. Защо Хайд ще я напада?
Трябва да побързаме. Имаш ли напредък?
В задънена улица съм.
- Добре. Ами Голд?
Мислите ли, че ще помогне?
- Помогнал ти е за първия серум
и иска да премахне Хайд като нас. Реджина, ще говориш ли с него?
Да, ще говоря с него.
- Ние ще търсим кралицата и Хайд.
Обадете се, когато серумът е готов. Лирой и Док ще наглеждат тук.
Не се тревожи, братко. Правим го, откакто сме се излюпили.
Чудесно. Надявах се някой да отиде в "При Баба" и да донесе сандвич.
С повече краставички.
Джуджетата не са момчета за всичко.
Помага ми да мисля.
Дано, иначе ще видиш моята тъмна страна.
Готов ли си за дебюта си?
Чувствам се като друг човек.
Така и изглеждам.
Защото не си същия човек.
Всъщност изобщо не си човек,
а части от такъв.
Частите, белезите и всичко друго, което Джекил иска да скрие.
Може би дори така трябва да се наричаш - г-н Хайд.
Д-р Лидгейт.
Извинете, познаваме ли се?
- Идвам от името на общ приятел.
Доктор Джекил. Аз съм г-н Хайд.
Хайд? Хенри не ви е споменавал.
Нима? На мен е споменавал за вас, и определено има защо.
Вие сигурно сте Мери.
Да.
Мери, би ли донесла питие на неканения ни гост?
Разбира се, татко.
Ако е за членството на д-р Джекил в академията, вече му отказах.
Ако смята, че като прати главорез, ще променя мнението си...
Точно така смята, докторе.
Той ми разказа историята за вас и новата ви асистентка.
Това там е тя, нали така?
Красива е. Толкова е млада, че може да ви е дъщеря.
Сигурно ви се иска тази история да остане тайна,
но съм убеден, че г-жа Лидгейт много би искала да я чуе.
Или пък Мери, ако става дума. Мери идва насам.
Отлично.
- Освен ако не искаш масаж,
ще предложа услугите си на джудже.
- Какви са те?
Ние сме охраната на кралството, защитниците му.
Стената между хаоса и мира.
Отлично...
защото хаосът пристигна.
Това е кралицата!
Липсвах ли ти?
- Добре, сестро.
Да се бием!
Не. Не. Не. Как ме намерихте?
Ти сам ни доведе чрез това.
Новата ми приятелка му направи заклинание.
Е, моя по-слаба половино, ще видим ли...
на какво аз, чудовището, което създаде,
съм способен?
Добре. Като за пръв урок реших да караме направо.
Третият закон на Нютон гласи, че всяко действие
има своето равно противодействие.
Кой иска да излезе и да реши задачата?
Хайде. Все един от вас е достатъчно смел да опита.
Харесва ми. Подчертава очите ти.
Много благодаря. Реших да разчистя място,
след като пусна тъмната си страна.
- Явно си срещнал половинката ми.
За твой късмет, нямам интерес към това, което ми предложи.
Устоял си на злото? Това е нетипично за теб.
Искаш ли нещо?
- Джекил напредва с новия серум,
който ще унищожи Хайд завинаги.
Нужна му е само помощта ти.
Събуди се!
Някой е имал тежка вечер.
Така ли? Какво стана?
- Бръкни си в джобовете.
Пропуска за академията? Успях! Как стана?
Явно другата ти половина е много убедителна.
Наистина е проработило! Знаеш ли какво значи това?
Сега всичко ще бъде различно - идеите и работата ми.
Липсва само едно нещо.
Имаш предвид Мери.
- На партито беше пълно с ухажори.
Нали не искаш някой да я отмъкне, преди да си имал шанс, нали?
Тя няма представа за чувствата ми.
Защо не й кажеш?
- Не знам как да го направя.
Изпий още една доза от серума и остави приказките на г-н Хайд.
Г-н Хайд ли? Другата ми половина има име.
Да. Не може да се представя за д-р Джекил, нали така?
Защо те е грижа дали ще се събера с Мери?
Още не си казал какво искаш.
- Не е ли очевидно?
Интересувам се от серума.
Защо?
- Защото ми е нужен!
А сега...
Един успех не доказва нищо.
Два? Тогава вече е сигурно.
Какво ще кажеш, д-р Джекил?
Готов ли си пак да пуснеш г-н Хайд в действие?
Какво се е случило тук?
- Търсеха серума и разбих всичко.
Не се учудвам, че по-силната ти половина отново е по-добра.
Явно така си вървят нещата.
- Не ти пука за мен, нали?
Нито за злото, което си пуснал.
- Нищо не съм пускал.
Ти беше. Този мъж не е чудовище от дълбините, а част от теб -
по-силна и по-умна.
Не, не е. Не и този път,
защото очаквах Хайд да ни открие и скрих
малко еликсир за всеки случай.
Чудесно! Да го направим.
Голд?
- Подай го. Ще стане за миг.
Не мисля, че ще ти дам единственото ни оръжие.
Можеш да го омагьосаш и оттам.
Чудесно.
Какво правиш?!
- Злата кралица не жали невинните,
но и двамата знаем, че при теб е различно.
Сключил си сделка с нея.
- Оставя Бел и нероденият ми син,
което означава, че единственият, който ще използва серума
е Хайд.
Сега, ако нямате нищо против.
Реджина, ще ми благодариш.
Един ден най-накрая ще проумееш,
че не можеш да се отървеш от Мрака също като мен.
Хващай!
Не помнят нищо от наученото. В това няма смисъл.
Правя всичко постарому.
- Може би в това е проблемът.
От това, което ми каза, разбирам, че не си същата.
Как да го обясня?
Преди години кралството ни беше нападнато от могъщ злодей.
Единствената, която можеше да ни спаси, беше принцесата,
но тя така и не повярва в себе си и в това, че може да бъде герой.
Кралството беше разрушено.
- Това е ужасно.
Съжалявам. Кое кралство?
Това е минало и вече не е важно,
освен поуката, която можем да извлечем.
Ако искаш децата да учат, трябва да им дадеш пример.
Демонстрирай силата си и приеми същността си,
Снежанке.
Сигурна ли си, че не искаш нещо? Можем да отворим буре с ром,
ако мислиш, че ще помогне.
- Забрави ли, че съм бременна?
А, да...
- И не, добре съм.
Привет. Има ли някой тук?
Ето ви. Слава Богу, че сте тук.
А ти защо си тук? Очаквахме да правиш серум.
Това и правех, но Хайд ме откри и разруши лабораторията.
Какво стана със серума?
- Мрачният го взе.
Явно има някаква уговорка със Злата кралица.
Ема търси Злата кралица.
- Върви при Ема. Ние ще се оправим.
Заклинанието на Румпел ни пази.
- Бел, благодаря ти.
Значи ти си Бел -
съпругата на Мрачния?
Съжалявам за всичко, което ти е причинил.
Оценявам думите,
но те няма да възкресят Мери.
Мери? Жена, която си обичал?
С цялото си сърце,
докато Хайд не разби любовта ни.
Мери?
Г-н Хайд?
- Извинете, не исках да ви изплаша.
Хайд, защо си тук?
Може ли да поговорим?
Разбира се.
Трябва да призная, че снощи ме заинтригува.
Хенри никога не те е споменавал.
Откога се познавате?
- От цял живот,
но не дойдох да говоря за себе си.
Идвам от името на д-р Джекил.
Докторът е влюбен във вас.
Много уважавам Хенри,
но не мисля, че някога...
бих се влюбила в него.
Защо не?
- Виж работата му.
Чувства като страстта и желанието
не трябва да се крият и да се изключват.
Трябва ми мъж, който прави нещата със страст
и се отдава на желанията си.
Г-н Хайд, имам чувството, че ме разбирате.
Защо мислите така?
Когато снощи влязохте в салона,
видях как другите ви гледат.
Те бяха уплашени, но не и аз.
Видях мъж, преодолял
страха и социалните спънки.
Как го постигнахте? Как се освободихте?
Не знам.
Вероятно обяснението е, че така съм създаден.
Тайната на моите палачинки е индийското орехче.
Можеш да направиш такива на Кук.
- Одобряваш връзката ми с него?
Не го понасям от самото начало, но щом си щастлива и аз съм.
Какво?
- Тук има някой.
Така е! Откри ме.
Нима мислиш, че отново ще ме победиш с това?
Татко.
Татко, добре ли си?
Кажи ми, очакваше ли твоята приказка да свърши така?
Всъщност, да. Очаквах.
Обрат, не мислиш ли?
Брей?
- Джекил се мисли за умен,
но винаги побеждавам. Знаеш ли защо?
Защото той винаги мисли, а не чувства,
което го превръща в доста предвидимо момче.
Разменил си епруветките.
- Не можеше да ти я оставя.
Какво искаш?
- Знаеш отговора.
Искам да ти покажа краят на приказката ни
и искам да гледам как страдаш.
Сега ни отведи при Бел.
Сигурно се чудите защо сме навън?
Това бяха задачите ви.
Последвайте ме!
Третият закон на Нютон: Всяко действие...
има противодействие.
Това е действие,
а това...
равно и обратно противодействие.
Кой иска да опита?
Пристигнахме.
Каквото и да правиш, спри, защото няма винаги да държиш камата.
Обещавам ти, че ако нараниш Бел...
- Не се тревожи,
няма да я нараня, но има обрат.
Аз не съм чудовището, за което трябва да се тревожиш.
Мери?
- Хенри!
Как влезе в спалнята ми? Къде е Хайд? Какво става?
Пратих го да говори с теб.
Довела си го тук?
- Не ти влиза в работата.
Попитах те нещо. Къде е Хайд? Нарани ли го?
Да го нараня ли?!
- Аз съм него!
Изпил си серума.
Не трябваше да става така. Трябваше да се влюбиш в мен.
Никога не бих се влюбила в теб. Ти си слаб и умопобъркан.
Мери, Мери!
- Разкарай се!
Пусни ме!
- Мери, направих го заради теб!
Заради теб.
- Пусни ме, моля те!
Защо не го виждаш?!
Божичко, това е дъщерята на доктора.
Някой трябва да я е блъснал. Вижте горе!
Мери, Мери, всичко наред ли е?
Влизаме.
Каквото и да се е случило...
Каквото и да е сторил Хайд на Мери... съжалявам.
Ако можеше да не се влюбва в Хайд, щеше да е моя.
Твоя?
Имам предвид, че щяхме да сме заедно.
Да.
Сега ще ти донеса малко захар.
Проблем. Няма да донесеш захарта.
Килиън, помощ!
Бел!
Румпел, вдигни защитата!
- Не мога!
Какво става? Кой е на кораба с нея?
- Истинският злодей, разбира се.
Не, не ме доближавай!
Не дойдох, за да спра.
Разбрах, че си пленена на кораба и не повярвах на късмета си.
Най-накрая имам възможност да накарам Мрачния да си плати.
Моля те, тя няма нищо общо.
- И Мери нямаше.
Моля те, моля те, моля те, не го прави.
Стига толкова!
Тази приказка все още не е свършила.
Мрачни, заповядвам ти...
Е...
явно има още един последен обрат.
Ето те. Явно си получил това, което искаше.
Сега знаем, че серумът действа.
- Не беше той.
Хайд е унищожен.
- И как умря?
Открихме, че сигурният начин да унищожиш двойник...
е като убиеш оригиналът.
Почакай, нима казваш...
че ако искам да убия Злата кралица...
Ще трябва да умреш.
Добре ли си?
- Ще трябва да умра.
Моля?
- Ще спрем Злата кралица, ако умра.
Така ще стане и това не са единствените лоши новини.
Мислехме си, че Джекил е добрият,
но дори разделен от Мрака в себе си...
възможността да бъде лош е останала.
И мислиш, че е останала и в теб?
Може да вземе връх по всяко време.
- Ти си по-силна от Джекил.
Може би, но ако не съм...
В Камелот, където ти беше Мрачната,
каза, че очакваш да сторя нужното и да предпазя семейството ти.
Искам да ми обещаеш същото, ако се стигне до това.
Няма да се стигне! Обещавам ти.
Подстригал си се.
Забеляза.
- Видях по-рано, но бях в капан.
Съжалявам, исках да започна начисто.
Не ми се слуша.
Унищожи два живота вместо един.
И продължаваш да откриваш как да причиниш още страдания.
Не такава беше целта ми.
- А каква?
Защо отиде при Джекил? Какво си струваше
тази смърт и унищожение?
Отиваш ли някъде? Точно на най-интересното?
Новината за това, което си сторил на момичето, обиколи целия град.
Извади звяра от клетката.
Не съм убил Мери!
- Постарай се повече!
Повярвай ми! Беше Джекил.
- Страхотна защита.
Никога не бих наранил Мери.
Ти я обичаше?
- До полуда.
Как може да си толкова слаб? Експериментът е провал.
Напълно завършен провал.
Експериментът ми беше загуба на време и трябва да те убия
веднага, но...
има съдба по-лоша и от смъртта.
Ще трябва да споделяш живот със слабостта в теб.
За какво е всичко това?
Защо го правиш?
Моите причини са точно това - мои!
Защо? Защо го правиш?
Заради теб. Всичко направих заради теб.
Колебаех се, когато беше прислуга в замъка ми преди толкова години...
защото започвах да се влюбвам в теб
и реших, че това ме прави слаб.
И какво? Реши, че серумът на Джекил ще унищожи чувствата ти?
Надявах се, но експериментът беше пълен провал.
В яда си изпратих огърлицата и нещо в страната на Неразказаните,
но това нищо не реши и се радвам...
защото не искам да изгубя любовта към теб.
Заключи ме на кораба като затворник.
Замисли ли се какво би станало, ако Джекил беше успял
и какво би се случило със сина ни?
- Исках да те предпазя.
Не ми трябва защита, разбра ли?
Не искам да плащам за грешките ти.
Дори не се подстрига заради мен, а заради себе си,
защото ти е омръзнало да гледаш мъжът в огледалото.
Забравяш най-важното...
аз винаги ще знам кой си.
Да.
Не.
Бел, може да смяташ, че нямаш нужда от мен,
но имаш. Забравяш на кого е това дете.
Най-вероятно е белязано и ако искаш най-доброто за него,
ще се върнеш при мен.
Заплахите няма да ме накарат да се влюбя отново в теб, Румпел.
Не, но необходимостта ще те накара.
Лека нощ!
- Почакай! Имам нещо за теб.
За какво ми е?
- Традиция в този свят,
която, поради лични причини, бях загърбила,
но ябълките са супер. Добър апетит.
- Благодаря ти.
До утре.
- Принцесата от кралството ти...
Дали е успяла да оправи нещата?
Идвам от страната на Неразказаните приказки,
но се съмнявам.
Може да успее някой ден.
- Може.
Лека нощ, Снежке.
Можеш да се покажеш!
Къде беше?
Чаках да се стъмни, за да съм сигурна, че е безопасно.
Не знаят ли коя си?
- Нямат никаква представа.
Какво стана със задачата ти? Откри ли доказателства, че е тук?
Не, но знам, че е тук. Предсказах го.
Не стигнах толкова далеч, за да се откажа от Аладин.
Знам и няма да те оставя, докато не успеем.
Жасмин, обещавам ти, че ще го намерим.
Превод: The Evil Queen и sed