Eureka - Season 5 (2010) (eureka.s05e02.720p.hdtv.x264-orenji.srt) Свали субтитрите
- Това е исторически момент за Еврика.
Мисля, че трябва да заживеем заедно.
Трябва да реша аз какво искам.
- Ще си мисля за теб.
Странстване... Лек път, Джо.
Започва предстартово броене.
Някой друг контролира изстрелването.
Къде отидоха?
В неконтролирано кацане сме.
- Пригответе се за сблъсък!
Приятели, добре дошли обратно вкъщи.
Станаха много промени, откакто заминахте.
Това е Джена.
- Много ми е приятно да се запознаем.
Нямаше те 4 години, Али. Джо бе тази, която ми помогна.
Тя е част от живота на Джена, не мога да й я отнема.
Много съжалявам, Али.
Тя плаче.
- Да, защото за нея всичко е реално.
Емоционално свързана е с реалността, чието създаване подпомогна.
Това се отнася за всички тях.
Най-великите умове на Еврика вече работят за нас,
без дори да го осъзнават.
Астреъс и екипажът ги няма от месец.
Скоро Еврика ще трябва да приеме тази загуба.
А междувременно най-великите учени
са свързани към изкуствен свят, който ние контролираме.
Нямат представа, че случващото се не е реално,
но това, което създават е реално.
И полезно. За месец направиха пробив в биотехнологиите,
техниката и създаването на оръжия и ги чака генетиката.
Всички тези открития са наши.
- Впечатляващо.
Но колко време може да продължи?
- Безкрайно.
Фотонният плазма процесор прави милиарди корекции в реално време
за да запази усещанията им достоверни.
Дотолкова, че виртуална травма би могла да предизвика шок.
Това са умни хора, д-р Барлоу.
А ако започнат да се усъмняват или някой друг там, който е с тях?
Затова ги сложихме в бъдеща реалност. Не можем да пресъздадем Еврика,
и с промяната, намаляваме разликите, които биха разпознали.
Но ако някой обект бъде застрашен да разкрие системата,
ще бъде премахнат.
ЕВРИКА, сезон 5, епизод 2 "Истинското нещо"
Превод: Belly & Pandora
Алисън, чуваш ли ме?
- Трябва да ги изкараме оттам.
Какво ще стане с д-р Блейк, ако корабът излети?
Без биопод има шанс само на пилотската седалка.
Ще я измъкна оттам.
- Забранявам, опасно е.
Уволни ме!
Джак!
Ако пробие охладителните камери, ядрото ще се изключи
за да предпази реактора от прегряване.
- Хайде, Джак. Давай!
Внимание. Ядрото на реактора прегрява.
Къде си?
Нещо?
Все още не. При теб?
Проверих системата много пъти и няма доказателства за саботаж.
Ще ги открием. Просто ще продължим да търсим, нали?
Къде? Мина месец и все още няма нито следа.
Все едно са изчезнали безследно, Джак.
Всяко нещо оставя.
- Да.
Кога за последно яде?
Не съм гладен. Ще прегледам записите.
- Защо не си...
починеш и не обядваш с децата? Те също имат нужда от теб.
Благодаря. Добре.
- Хайде.
Добре, Вселено, готова съм.
Осветли ме.
Дай да видим.
Трябваше да ида в пустинята.
Трябваше да видиш знака.
Не! Добре.
Значи "паркинг за плажуващи".
- Трябва ви пропуск.
Вижте, аз...
В момента съм на кръстопът в живота,
знам, че звучи тъпо.
Приятел ми каза да тръгна на странстване.
Така че ако може да не ми се размине само този път,
ще помогне на положителния ми мироглед.
Да, съжалявам.
Ето ви номер за такси. И приятен ден!
Не си взимаш мобилния телефон на странстване и...
Благодаря ти, Вселено.
Заповядайте. Сирене на грил с фонтина и гауда.
Най-успокоителната храна на планетата.
И ако мога още нещо да направя, само ми кажете.
Благодаря, Винсънт.
Вин звучи притеснен.
- Всички сме малко притеснени.
Няма да е, когато завърша скенера си.
Скокът през тунел трябва да създава бъркотия от стрейнджлети.
Какво е това?
Теоретични частици, съставени страни кварки.
Отговаряш на въпроса с въпрос.
Първо трябва да докажа, че стрейнжлетите наистина съществуват.
Ще е трудно.
Продължавай с това, дето го правиш. Каквото и да правиш.
Шефе, може ли да поговорим за момент?
Разбира се.
- За кораба ли е? Открихте ли нещо?
Не, Кевин, не сме.
Ако става въпрос за майка ми, искам да знам.
Какво става?
Министерството на отбраната
официално прекрати търсенето на Астреъс.
Много съжалявам.
- Не, не могат.
Сенатор Уен каза, че е използвала всичките си ресурси.
И тъй като няма следа от Астреъс,
смятат, че шансовете да открият оцелели са нищожни.
Джак, не можеш да им позволиш!
Кевин...
- Не можете да спрете търсенето!
Кевин, ще говорим със сенатора.
Кевин.
Нивото на радиочестотата пак падна. 25,2.
Намали резолюцията в части 15 до 178.
Аз печеля. Да...
Да му се не види, бива си те.
Мерси. Теб също. Другия път ще те оставя да биеш.
Това изглежда забавно.
- Искаш ли и ти да играеш?
Ще ми се да можех, но се налага да отвлека майка ти за малко.
Следващите биоексперименти трябва да се проведат в Астреъс.
Наредиха генетично изследване.
- Да ни бяха оставили да поемем дъх.
Откак се върнахме, задача след задача.
- Знам.
Намерих време да прегледам данните за полета.
Ще разбереш защо мама я нямаше толкова време?
Просто се радвам, че се върнах.
Джо, спечелих.
- Браво на теб.
Много съм горда с теб.
- Добре ли си?
Имам ли избор?
Не изглежда реално, нали? Всичко случило се.
Не.
Идвам на Астреъс да ви помогна с разтоварването.
Чудесно, да вървим.
Чао, Алисън.
Нещо не е наред ли?
Не.
Кажи ми, че не го е видяла.
Какво стана там току-що?
- Грешка в излъчването в реално време.
Защото системата беше създадена за 20 души, а не за 21.
Д-р Блейк беше щастлива случайност.
Присъствието й претоварва процесора. Не би трябвало да е тук.
Следваме заповеди.
- На хора, непознаващи системата.
Нямам правото да действам както ми хрумне, нито пък ти.
Искам да благодаря на всички за усилията.
Знам, че е трудно за всички ни.
Сенатор Уен! Трябва да продължите търсенето.
Шерифе, не знаете колко трудно бе това решение за мен.
Тогава не го вземайте.
Използвах всичките си ресурси.
Сателити, космически радарни системи.
- И аз го оценявам.
И тези устройства трябва да се върнат към работата си.
Както и вие.
- Аз си върша работата.
Помогнете на д-р Фунг да открие откраднатото си оборудване.
Не ме интересува оборудването му.
Знам, че скърбите, шерифе, затова няма да го приема лично.
Не скърбя. Търся.
- Искрено се надявам, да сте прав.
Но също така смятам, че трябва...
да се подготвите за вероятността да не се върнат.
Време е да ви съсредоточим обратно към света.
Приятен ден, господа.
Да.
Какъв е проблема?
- Когато започнах да опаковам,
Някои от космическите ми радари бяха откраднати.
Детектори за частици, направо от главната улица.
Чудя се накъде е тръгнал този град.
- Мисля, че знам къде са.
Не ме улесняваш, Кев.
- Не съм се опитвал.
Трябваха ми, затова ги взех.
Ще се престоря, че си казал назаем и ще ги върнем.
Не можеш да крадеш секретно оборудване, Кевин.
Мислиш ли, че са мъртви?
Кевин...
- Не, сериозно, вътре в себе си
мислиш ли, че мама е мъртва?
- Не. Не мога да го повярвам.
Добре, нито пък аз. Нека поне направя още едно нещо.
Виж, знам къде мога да ги открия.
Моля те.
- Не по този начин.
Опаковай ги. Тръгваме.
Какво имаме тук?
Биологични експерименти за Титан.
- Биологични, като плъхове ли?
Плъхове, червеи, насекоми, дори влечуги.
Проучваме ефекта на соларния вятър
на репродукцията на брадатите игуани.
Страхотно.
Кевин иска игуана
или поне искаше, като беше по-малък.
Мислеше ги за дракони.
- Джена обожава драконите.
Така ли?
- Миналата година й прочетох "Хобитът"
и повтаряхме частта с дракона стотици пъти.
След това се уплашваше и спеше в леглото ни.
Извинявай.
Няма защо.
Какво беше това?
Звучи като нещо голямо.
Бягай!
Какво има?
Рендиращият алгоритъм работи самостоятелно, нямам контрол.
Поеми контрола.
Залегнете!
Какво беше това?
- Не знам.
Супер! Обожавам дракони!
Сериозен проблем, Декър.
Трябваше да е 25-сантиметрово гущерче.
Не знам какво е това?
- Нима? Аз видях дракон.
Програмата съставя реалността от спомените на участниците.
Има алгоритъм, който филтрира измислените елементи.
Явно не работи. Претоварваме процесора.
Ще рестартираме генетичната задача и ще изтрия животното.
Екипажът вече е достатъчно подозрителен.
Съществото трябва да бъде елиминирано по начин, който е реалистичен за тях.
Дракон ли, Дъг?
- Ти не беше тук! Има нокти и криле!
Драконите са просто мит.
Тоест просто още не са открити.
Д-р Блек, помогни ми със скептика.
- Самата аз още съм скептична.
Говоря с Джо за дракони и такъв се появява?
Има ли друго обяснение?
- Химикали.
Малко газ и ще видиш как Елвис се вози в шейната на дядо Коледа,
а отпред са впрегнати дракони.
- Нека първо се справим с дракона.
Просто давах пример. Отивам да направя някои тестове.
Добре ли си?
- Да, просто се чувствам малко луда.
Ще го намерим.
- Ще намериш халюцинация?
Много съм добър. Джо е в GD и взима оръжия.
Ще го убием ли?
Не искаме да посети местното летище.
- Тогава ще го хванем.
Имаш ли драконски успокоителни?
Ще използваме мрежа от суперсиметрични частици.
Направена от субатомни нишки.
Досега никоя не е издържала повече от микросекунда.
Ще се обадя на Зейн. Измислил съм как да преодолеем закона на Кулон.
Заслужава си да опитаме, преди да го убием!
Да оправим бъркотията.
Благодарение на нея може да създадат мрежа от суперсиметрични частици.
Ще се обадя за инструкции.
- Прави каквото ти кажа.
Задействай Картър и да започват.
Да, кажи на Зейн да помогне.
- Супер!
Искаш ли да се поразходим из гората?
Каквото и да е било това нещо, ти си го видяла добре.
Добре.
Изглеждаш уморена. И красива.
Не искаш ли да ми помогнеш с фосфорния криогенен модул?
Не мога, имам да преглеждам телеметрията от Астреъс.
Защо?
- Аз съм капитанът,
мисията беше моя, имам нужда от отговори.
Вече открихме грешката - дефектен резониращ чип.
Било е нещастен случай.
Трябва да се заемам.
- Сигурна ли си? Ти губиш.
286 долара. Благодаря ти, Вселена.
Джо... Какво направи?
- Здравей, тате.
Извинявай! Какви ги вършиш?
Извинете, аз... Като малка живеех тук.
Ти ли си Лупо?
- Да.
Имам съобщение за теб, момент.
Вселената има какво да ми каже. Странно, че го прави чрез нея.
Какво е то?
- Всичките са от един човек - Картър.
Кажи му да спре да звъни.
Картър?
- Било спешен случай.
Нямаш ли телефон?
Човек не си носи телефон, когато странства.
Не знам какво да правя, искам да съм позитивен,
но не искам да залъгвам децата. Ето.
- Да, разбирам. Мерси.
Трудно е, не искам да бъдат наранени.
Да...
Да...
Извинявай, възхищавам се на работата на Кевин.
Кражбата е впечатляваща.
- Това е гениално.
Създал е детектор за стрейнджлети.
Частиците, за които говореше.
Устройството може да долови енергията им.
Тоест?
- Може да видим пътя на кораба.
Може енергията да се е разсеяла.
Нямаме време.
- Кевин, ела!
Написах домашното и изметох, но няма да се извиня.
Не, Кевин...
Какво ти е нужно, за да довършиш изобретението си?
Сериозно ли говориш?
Заповядайте, дано помогне.
- Пропуснах ли нещо?
Когато хората разбраха какво правим, поискаха да помогнат.
Невероятно.
- Имаме почти всичко,
трябва ни само пулсов лъч.
Кажи ми какво е и се залавям.
Честотен усилвател, намира се на големите антени.
Май знам къде да намеря такъв, но ми трябва помощ с охраната. Анди!
Човекът, когото търсех.
- Мерси, шефе.
За ИИ това е страшно мило.
- Трябва да ми помогнеш.
Ще строим детектор за стрейнджлети от откраднати части?
Защо мислиш така?
- Виждам какви неща се носят.
После щях да арестувам всички.
- Забрави за момент, че си зам. шериф.
Аз не забравям. Помня какви чорапи си носил всеки ден.
Не да забравиш, а да игнорираш.
Трябва да заемем една част.
Това звучи като заговор за престъпление.
Много подобно е, но...
Това е последният ни шанс да открием екипажа на Астреъс.
Какво ще кажеш?
Ако моята САРА беше там горе, щях да направя всичко, за да си я върна.
Разбира се.
Какво търсим, според теб?
На Астреъс има хиляди експерименти, може да се получат всякакви мутации.
Ако е гущер, колко голям може да стане?
Обикновените достигат до 3 м.
Звучи страхотно.
Отдавна не сме правили това.
- Да търсим дракон ли?
Да, или някоя подобна лудост. Липсваше ми.
Не говори така, и без това ми е достатъчно трудно.
Извинявай.
Какво има?
Здравейте.
- Какво правиш тук?
Търся онова, което сте видели
и държа да отбележа, че със сигурност не е дракон.
Холи, къде си тръгнала?
И вие ли го виждате?
- Да.
Леле мале.
- Холи, отдръпни се от дракона.
Джо, намерихме го.
- Казах ви.
Холи, не...
- Спокойно, не е истински.
Холи!
Добре ли си?
Извинявай.
- Не е ли страхотно?
Не се знае с каква бактерия може да те е заразило.
Да помислим логично. Първо, ръката ме боли.
Второ, боли, защото ме одраска дракон,
трето, дракони не съществуват, следователно...
Следователно какво?
Още не знам, затова е страхотно.
Ще те превържа,
ще ти дам антибиотици и можеш да си ходиш.
И защо е страхотно?
- Холи вижда света по друг начин.
Да, но и двете видяхте нещо, преди то да избяга.
Примига за секунда.
Гущерите си сменят цвета за камуфлаж.
Криптично оцветяване, но не беше това.
И двете бяхте на борда на Астреъс,
може ли FTL скокът да е виновен?
Визуалното разпознаване зависи от предната част на мозъка...
Деликатна структура е, може. Откога разбираш от неврология?
Вечерно училище!
Отивам при Зейн, почти е завършил нещото за хващане...
Мрежата от суперсиметрични частици.
- Точно. Да.
Как е Холи?
- Добре.
До седмица-две раната ще зарасне,
а ти ще пишеш в доклада: "нападение от дракон".
Алисън,
защо Хенри не би искал да прегледам записите от изстрелването?
Това ти е работата, ти си капитанът.
Знам, просто имах чувството, че не иска да си вра носа.
Той е един от най-любопитните хора, които познавам.
Обожава мистериите.
Това е за Холи.
- Наистина ли търсим дракон?
Не знам какво мисли тя, но ако нещо може да те нарани, за мен е истина.
Колко вълнуващо! Какъв е планът, шефе?
Трябва ни нещото от тази сграда. Влизаш и го взимаш, а аз стоя на пост.
Проблемът е, че електрическото поле на сградата
може да изключи процесора ми, тъй че ти влизай, аз ще пазя.
Чудесно.
Шефе, сензорите ми отчитат 6 700 мегавата ток.
Пожелай ми успех.
- Чакай.
Успех, шефе.
Къде си? Така...
Къде?
Прекрасно.
Бинго.
Стой на място! Кой си ти?
Заместник шериф Анди.
- Бъди спокоен, Анди.
Сенатор Уен заповяда тук да влизат само военни.
Явно не съм чул, извинявам се.
- Добра работа.
Какво правиш тук?
- С шерифа дойдохме за пулсовия лъч.
Да, бе.
Много смешно, но не бива да идваш тук.
Трябва да си вървиш.
- Разбирам, отивам при колата.
Браво, Анди.
- Чао, момчета.
Хенри носи пулсовия лъч, а Кевин е почти готов със сглобяването.
Ще им трябва още кафе.
- Няма проблем.
Вече сме същински Буч и Сънданс.
- Сънданс замалко да се издъни.
Все пак не искаш да ставаш престъпник.
- Точно щях да ви кажа същото.
Как сте, сенаторе?
- Много по-добре от вас.
Къде е лъчът?
- Всъщност...
Не ми оставяте друг избор. Арестувайте ги.
Вчера бях служител на закона, а днес съм престъпник.
Затворник. В зандана, търкам нара...
- Постъпихме правилно.
Кевин и Хенри ще намерят кораба.
Как? Търсим от седмици, а нямаме никакви следи.
Ще продължим.
Претърсваме космоса, шефе. Знаеш ли колко е голям?
Търсим игла в купа сено, която е на 28 млрд г. разстояние.
Какво да правим, да се предадем?
Да кажа на Джена и Кевин, че майка им няма да се върне?
Слушай, шефе, в даден момент трябва да изгубиш надежда,
да забравиш какво е там горе и забележиш нещата тук долу.
Тук долу.
- Не усещам тъга и отчаяние в тона ти.
Само тук долу не сме търсили.
Трябва да се измъкнем. Анди, разбий решетките
Не мога, това са подсилени въглеродни нанотръби.
Ще направим нещо друго. Копай, роботе!
- Да копая?
Каква картинка! Оставям ви за няколко седмици
и вие се озовавате зад решетките.
Много ме е срам.
- Получила си ми съобщенията.
Да. Мога ли да ви помогна?
Да, отвън има охрана...
- Поговорих си с него
и в момента си поспива, така че...
Ще тръгваме ли?
- След теб.
Да вървим!
- Радвам се да те видя.
Какво става тук?
- Откъде да започна?
Изглежда добре. Как е при теб, Кевин?
Готово.
- Да започваме.
Би трябвало да уловим нещо.
- Да.
Закъснели сме, частиците са се разпаднали.
Да променим честотата.
- Хенри!
Търсим в погрешната купа сено!
- Джо, върнала си се.
Тъкмо навреме, измъкнах ги от затвора.
- През цялото време мислим, че са горе.
Ами ако са кацнали?
- Без стимулатор за бозонов облак,
който абсорбира удара, ще се изпарят.
- Може би някой ги е хванал.
Някой е построил стимулатор?
- Ако не е било саботаж, а кражба?
Можем поне да опитаме.
- Нека го наклоним надолу.
Добре...
- Завърти го.
Моля те, моля те...
Господи!
- Тя е на Земята!
С тази сила на излъчване явно са близо, ще триангулираме местоположението.
Добро утро на всички.
Кражба, нападение, а сега и бягство.
Какво си направил, шерифе?
Намерихме Астреъс, вероятно и екипажа. Това е следата.
Възможно ли е?
Или ни помогнете, или ни застреляйте, но ще я проследим.
Сержанте, върви с тях. Ще извикам подкрепление.
Нещо?
- Не. Зейн, какъв е обхватът?
Около 30 м, не знам със сигурност, построих го преди час.
Може да не работи.
- Имам вяра в теб.
Имала вяра.
Това нещо голямо и лошо ли е?
- Да, 5 метра е.
Надявам се да ги убие и двамата.
Това прави ли ме гадняр?
- Предвид обстоятелствата е нормално.
Ами ти? Когато заминах, аз и Джо дори не бяхме истинска двойка,
но вие с Картър бяхте влюбени. Заслужава си да се бориш за това, нали?
Залегнете.
Действай, Джо.
- Все още не.
Ами сега?
Супер.
Добър изстрел, Джо.
- Лесна работа.
Мрежа от суперсиметрични частици, комбинирана с оръжие.
Невероятно.
- Зейн Доновън е такъв.
Принтирай прототипа и подробностите.
- Тя ще бъде много доволна.
Да? След колко време?
Движение!
Бързо! Очите на четири!
Разпръснете се!
- Чисто е!
Проверете и отзад.
- Да, мадам.
Картър.
- Да?
Закъсняхме.
Какво правят с тях?
- Не знам.
Били са тук през цялото време.
Отлична работа.
- Не чак толкова.
Всички правителствени агенции са се заели.
Защо са оставили кораба и са взели екипажа?
Точно.
- Не знам, но ще ги намерим.
Добре ли си, Кевин? Така и не се отказа.
Сега поне знаем, че майка ти е тук.
Бяхме толкова близо.
- Знам.
Тръгнали са си набързо.
- Сякаш са знаели, че идваме.
Трябва да отидем в GD.
Заповядай.
- Благодаря.
Как е Джо?
- Тя е неунищожима.
Поредния ден, поредния дракон.
Ще направим биосензор и ДНК анализ, за да разберем откъде се е взело.
Ще ти помогне ли да разбереш защо е примигало?
Не знам, може би.
Каквото и да сме видели, то не променя съдържанието на камиона.
Трудно е да повярва човек.
Всички трябва да приемем реалността,
независимо колко ни е трудно.
Искам всеки експеримент на Астреъс да бъде проверен.
Всички предпазни мерки да бъдат взети.
- Да, госпожо.
Как върви, капитане?
Това нещо се е крило на кораба ми.
Трябва да проверя за други стопаджии.
- Първо ще те заведа на закуска.
Все още имам да изгледам доста записи от изстрелването.
Тази сутрин от министерството взеха всички файлове.
Очевидно са класифицирани като "Строго секретни",
просто са забравили да ги вземат.
Не мога да прегледам записите на собствения ми кораб?
Това може да е за добро, защото ще те заведа на закуска.
Да вървим.
Дошъл си да злорадстваш?
Да, защото имам доказателство, возещо се в камион в момента.
Признай, че изглежда невъзможно.
В момента невъзможното пътува към биологичен хабитат.
Приключи ли?
- Не и докато не го кажеш.
"Съжалявам, Дъг, беше прав."
- Не искаш ли повече да правиш секс?
Ще се видим по-късно. Обичам те.
Не трябва ли да разследваме мястото, на което са се озовали?
По-интересно ми е мястото, от което са тръгнали.
Джак, гледа го хиляда пъти.
Знам, но осъзнах нещо.
През цялото време сме гледали не където трябва.
Ето откъде са знаели, че ще дойдем.
Аз й казах.
Господи...
- Добре ли си, Холи?
Виждаш ли нещо на ръката ми?
Да, рана.
- Одраска ме дракон
митично същество, а после видях как раната изчезна.
Да отидем в лазарета.
- Може би...
Може би това е логичното обяснение.
Халюцинирам. Има много възможни причини.
Шизофрения, тумор, пристрастяване към кокаин
или временна фокална епилепсия.
- Не ми се вярва.
Може да е инфекция, например малария или лупус.
Може просто да сънувам страхотен сън.
Да отидем при Алисън.
- И тя видя как драконът изчезна.
Божичко, не е изчезвал.
Примига като раните на ръката ми. Това са грешки на процесор.
Като повредена част на компютърна игра. Чакай...
Може да сме в компютърна конструкция,
която само прилича на реалния свят, без да го знаем.
Холи...
Съжалявам, че го каза.
Какво правите? Убивате я.
- Тя е опасна, знаеш го.
Тя е гениална, затова я взехме. Не можете да постъпите така.
Трябва да се гордееш със себе си, Бевърли, но не забравяй кой е шефът.
Сама каза, че 21 са много, сега имаш 20.
Захващай се за работа.
Моля, погрижете се за д-р Мартин.
Бъдете уважителни към нея.
- Да, сенаторе.
Превод: Belly и Pandora