Shtrafbat (2004) (Shtrafbat6.srt) Свали субтитрите
във филма на Николай Достал НАКАЗАТЕЛЕН БАТАЛЬОН
ШЕСТА СЕРИЯ
Тихо. Тръгвай де!
Хайде, хайде!
Откъде взе кравата, редник?
- Бродеше в блатото.
Помислих си - ще загине добичето.
Здраве желая, стопанке.
Антип Петрович Глимов.
- Катерина.
Намерих кравичката в гората. Искаш ли я?
Нямам храна. И оборът е порутен.
Това е поправимо.
Влезте вътре, защо стоите.
- Първо трябва да настаним добичето.
Елате.
Яж, яж, краво рогата.
И повече мляко да даваш.
На 10 юли мъжът ми отиде на фронта,
на 21 септември получих писмо, че е убит.
През ноември дойдоха немците.
Обесиха Николка, синчето ми, още първия ден.
Защо го обесиха?
Когато нашите се изтегляха, захвърлиха много оръжие.
Моето глупаче взело една пушка.
Скрил я в сеновала.
Немците започнаха да търсят оръжие и веднага я намериха.
Може би нямаше да я намерят.
Федка Пряхин им каза.
Записа се полицай, проклетият антихрист.
Освирепя.
Жив ли е?
Кой?
- Този Федка Пряхин.
Бог знае. Отиде си с немците.
Заедно с още десетима, които служиха като полицаи.
Добре, Катерина...
Да пийнем за нашите скърби и печал.
За дълго ли те пуснаха на разходка?
Батальонният каза - почини си един ден, после ще видим.
Сигурно ти е домъчняло за родния дом.
Никога съм нямал роден дом. Такива ми ти работи.
Как тъй? Виждам, че си мъж - къщовник.
Дори взех да завиждам на жена ти.
- И жена никога не съм имал.
Да не си женкар?
И така да е.
Ще ме изгониш ли?
- И ти можеш да ме изгониш.
Нали не гонеше немците.
Не ги гонех.
И много ли идваха?
Един.
Чичо Курт, носеше ми шоколад и салам.
Да. Идваше, Надюшка.
Ще ядеш ли?
- Не искам.
Не се измъчвай. Ние сме виновни.
Защо вие?
Защото пуснахме немците тук.
Пишман войници.
До стената.
До стената!
Здраве желая, православни.
И на вас, граждани мюсюлмани.
И на вас, граждани чифути.
Казвам се Антипка Глимов. По прякор Кулака.
Аз съм крадец.
Крадец съм, Катерина.
Как крадец? Какъв крадец?
Изпечен крадец.
Целият ми живот е по лагери и затвори.
На свобода бях броени години.
Господи, помилуй.
Милият. Как се забърка?
Ей тъй на.
Като пиле в кълчища.
Ако остана жив, искаш ли да се върна при теб?
Не бързай да отговаряш.
Помисли си, има време до сутринта.
За какво съм ти, Антипушка? Че и с малко дете.
Ти си свикнал да живееш сам.
А сега си войник - я оживееш, я не. Само Господ знае.
Сам е добре, докато си млад.
Но като се натрупат годините...
почваш да мислиш за дом и семейство.
Не се ли замисляш, че ще те убият?
- Ех, Катерина...
Колко пъти молих Господ да умра. Чет нямат. И все съм си жив.
Да спи зло под камък.
Не...
Явно Господ ми е отредил да се мъча на земята.
Да затъна до шията.
Макар че накъде повече?
Ето я, дяволската височина.
Пред нея има два обгорели танка, след тях е височината.
Добре е укрепена, но колко точно - не знаем.
Командването иска да почнем настъплението точно тук.
Разузнаване с бой?
- Ще погубим хората.
Пратете наказателния.
- Ще погубим батальона.
Тогава да пратим батальон от полка на Билянов.
Не, полкът на Билянов ни трябва за друга работа.
Така да бъде. Наказателният на Твердохлебов.
Какво си се втренчил там?
Какво има там?
Началството заповяда да го превземем.
Да създадем наблюдателен пункт.
- Защо, лошо ли ни е тук?
Да изравним отбранителната линия.
- Защо да я изравняваме?
Швабите сигурно имат там наблюдател.
- А трябва да има наш.
Тръгваме след два часа, братле.
- Швабата ще ни види.
Ще ни скъсат задника. Гъмжи от огневи точки.
Или нещо за плюскане, или шнапс.
Или голи моми.
Гответе се. След два часа ще пълзим натам. За шнапс и моми.
Ще избият момчетата за нищо.
- Други ще пратим. Свикнали сме.
В танковете има фрицове. Защо не знаехме?
Да, не знаехме. Какво стърчиш тук?! Готви си ротата, пробий гадовете.
Не може ли хората на Бродянски?
- С какво са по-лоши от твоите?
Просто ще ги избият по-рано.
- Тогава изпълнявай.
След 15 минути на изходни позиции. В атака по мой сигнал. Върви!
Защо не ни казаха, че в танковете има картечници?
Разузнаване с бой правят... Що не са тук началниците!
Не стигнах!
Пълзешком, ученици, само пълзешком!
Има много трупове, крийте се зад тях!
Който запълзи назад, ще го застрелям!
Хайде, по-живо!
В грешна посока си Оглоблин, пълзи натам.
Не мога повече!
- Насили се да можеш.
По-добре ме убий тук.
- Казах напред! Назад не може.
Колко пъти може да ни пращат на сигурна смърт като добитък?
Чудилин, не ме вкарвай в грях. Хайде напред.
Изведи своите, Родя.
- Ще ми се да знаем защо.
За да превземат предната линия. Такава е заповедта!
Василий Степанович, не сме деца. Батальонът не може да я превземе.
Не се прави на Суворов! Изпълнявай!
Какво ще правим, Петрович?
- Напред, както е заповядано.
Не разбирам каква заповед.
- Да вървим напред!
С кого, наоколо са само трупове?
- Напред, да не направя и теб труп!
Василий Степанович, Първи ви търси.
Седми на телефона.
- Какво става, командире?
Няма го вече батальона, гражданино генерал.
Дай заповед за отстъпление. Операцията приключи.
Някой виждал ли е Витя Кобилко?
- Аз го видях.
Улучи го мина.
- И аз видях.
А Фомичов?
- И той с Кобилко. Същата мина.
Кобилко, Фомичов...
Лапиков, Дубинин...
Всички едновременно.
Те ми спасиха живота. Измъкнаха ме от обкръжението.
Кой видя Оглоблин?
От ротата на Глимов?
- Да, да.
Аз го видях. Загина геройски.
Нали така, Чудилин?
Ще ми се да знам... убихме ли поне един фриц или само те нас трепаха.
Въпросът ви, господине, е от най-глупавите.
Каквато атаката, такъв и въпросът.
Има стратегия, има и тактика. Това бе тактическа операция.
Че загина цял батальон - дребна работа!
Както казва др. Сталин, смъртта на един човек е трагедия.
А смъртта на хиляда - статистика.
Излиза, че ти си какво?
- Как какво, човек.
Не, братле, не си човек.
Ти си статистика.
- Петрович...
Защо така с Оглоблин?
Не разбра ли?
- Не.
Чувал ли си НКВД да са оставили жив човек да бяга от бойното поле?
Не.
- Затова.
Ако не го бях убил, НКВД щяха да го довършат.
Като предател, нали?
- Да.
Така загина геройски.
И семейството му ще получава дажби, няма да умре от глад.
Никой няма да каже на дечицата му, че баща им е изменник на родината.
Разбрах.
Е, върви...
Колко е щедра.
Красавицата ми.
Къде така, мадам?
- Натам.
Къде натам?
- Натам.
Там е предната линия, глупачке. Забранено е за цивилни.
Особено от женски пол, че и с детенце.
Само да дам подаръка на командира.
- Какъв командир?
Глимов се казва, командир на рота.
- Какъв подарък, покажи.
Мляко.
- Мляко?
Дай да пийна.
- Ще пийнеш. От луда крава.
Стой, ще стрелям!
- Да не пропуснеш!
Братлета, Глимов тук ли е?
Другарю главнокомандващ ротата!
- Да не си сръбнал нейде?
Търси ви жена, др. главнокомандващ. С момиченце.
Какви ги дрънкаш, глупако?
Който си подаде мутрата извън блиндажа, ще остане без зъби.
Катерина...
Защо, Катерина?
- Донесох ви мляко, Антип Петрович.
От вашата кравичка.
Луда жена.
Как дойде?
- Нима е далеч?
Един войник се лепна, но бързо го разкарах.
Пийнете мляко, Антип Петрович. Прясно е.
Нека момиченцето го изпие.
Нека Надежда да пие, виж каква е слабичка.
Има за нея. Не ме обиждайте.
За вас го донесох.
Исках да ви видя.
Това е подарък за вас, от мен и Надежда.
Много ни харесахте.
И ти ми хареса, Катерина.
По мъничко, на дъното.
- Все едно, няма да стигне.
Стига ни само да го опитаме. Сто години не съм пил прясно.
Сенников, тарикат такъв. Вече пи. Защо се редиш пак?
Нищо, много искам. Гражданин съм, никога не съм пил току-що издоено.
Пийте вие, да ви...
Викали сте ме, гражданино генерал-майор.
Василий Степанович, сядай. Нашият началник на разузнаването
днес има рожден ден.
- Честито.
Альохин, още една порция и чаша.
- Слушам!
Преброи ли загубите? Колко останаха?
Десет процента от личния състав.
529 загинали,
92-ма ранени. Ето списъците.
- Това е за мен.
Другари, имам рожден ден. Вдигнете чашите.
Почакай, има време да се насвяткаш.
Какво, измъчваш ли се, Василий Степанович?
Това какво е?
- Рапорт.
Да бъда отстранен като командир.
- Охо, това също е за мен.
Не прави глупости.
Пиша предложение да ти върнат званието и да ти дадат орден.
А ти като обидена госпожица!
- Не съм госпожица.
Не искам да пращам хората на безсмислено заколение.
А ти казваш, др. генерал, да му върнат званието и пагоните.
Очертава се ново политическо дело.
- Я стига! Майстор си по делата.
Е, добре.
Вземи си го. Или той ще го вземе. И те чака нов трибунал.
Длъжен съм по служба...
- Чакай.
Вземи го, Василий Степанович. Аз те моля.
Много те моля.
Разрешете да напусна.
Върви, Василий Степанович.
Преживява човекът.
- Я върви някъде!
Макаренко! Той преживявал. А ние сме безчувствени!
Край Сталинград загубих почти полк. Значи трябваше да се застрелям?
Война е, мамицата му, не са юмручни боеве.
Затова са дисципаджии, за да жертваме първо тях.
Ще заповядаш да ги глезим ли?
- Криминална и политическа измет.
Какво общо има това?
Другарят Рокосовски също бе арестуван.
И колко командири бяха арестувани и после пуснати.
Сега воюват геройски.
- Така не бива, др. полковник.
Не закачай другаря Рокосовски
и други верни на партията командири. Аз ти говоря за боклуците.
На които съм се нагледал ей до тук!
Всеки ден изгребвам някое говно.
- Стига!
Много говна ли имам в дивизията?
- Достатъчно, др. генерал.
Ето какво ще ти кажа, майоре. Ти си началник на Специалния отдел,
но не позволявам да позориш гвардейската дивизия!
Моля за извинение, Иля Григориевич.
Изплъзна ми се.
Просто този Твердохлебов...
... ми е като кост в гърлото.
- Че защо?
Надушвам враг, а не мога да го докажа!
Хайде и аз да сваля картите.
Бих свалил всеки командир на батальон
и на негово място бих сложил Твердохлебов.
И такова е туй обаяние, в самобитните си красоти,
че и днес под звука на баяна, над землянката свеждащ се ти.
Във почивки от боя войнишки, а в почивките пее душата,
на хармоника свири лудешки загорялата длан на войната.
Стига...
Не ти ли харесва?
- Не знам. Красиво е.
Но на война не става така.
Защо войната е със загоряла длан?
- Това е поезия, как не разбираш?
Поезия... Разбирам.
"Загорялата длан на войната."
И бинтовете ли перат?
- Не стигат, затова ги перат.
После ги гладят, после ги навиват на руло.
Като почне настъплението ще има само гадни бинтове.
А ти казваш "загорялата длан"...
- Поетът го казва.
Дърдорко е твоят поет. Сигурно никога не е виждал война.
Савка...
Може би ти си го съчинил? Срам те е и го приписваш на поета.
Стига, не умея да пиша така.
Федка, почти нова офицерска куртка. Точно твоят размер.
Да, да. Ще я взема, а собственикът ще оздравее и ще дойде за нея.
Няма да дойде. Ето две дупки, точно срещу сърцето.
Дай да видя.
Таман ми е. Взимам я.
Федка, твойта мама! Дай дърва, печката гасне.
Ти какво се пулиш? Давай дрехите. Сега ще зареждаме с пране.
Ето, това е войната. А ти - "загорялата длан".
Стига, де.
Кога ще те изписват?
Казаха тези дни.
И пак в наказателния?
Не знам.
Цукерман.
- Тъй вярно, др. майор.
Млад, грамотен, средно образование, в университета приет...
Кой факултет?
- Геоложкия.
Записал си се доброволец...
Какво да правим с теб, Цукерман?
Какво да правите?
- Ще се върнеш в наказателната рота.
Раняването не е взето предвид?
- Взето е.
Малко време си бил в дисципа, а нарушението ти е сериозно.
Пребил си човека почти до смърт!
- Антисемит.
Разбира се. Добре, отиваш на разпределителния, там да решават.
Искам у нас.
- Къде у вас?
В своята наказателна рота.
Капитане, ще черпиш. Дойдоха документите, връщат ти званието.
Благодаря, др. майор. Почерпката е от мен.
Другият път внимавай. Мисли какво говориш.
Извинете, не разбрах?
- Мисли какви ги дрънкаш.
Изтървах се, др. майор. Няма да се повтори.
Къде те пращат?
- Обратно в наказателния.
Среща ли имате?
Хубаво място сте избрали. Давай ми нещата.
И теб ли изписват? Къде?
- Обратно, в дисципа.
А на теб, както разбирам, са ти върнали пагоните.
Правилно си разбрал, все ми е едно къде ще воювам.
Навсякъде убиват.
- Я върви...
Не е добре да отговаряш така на капитан. Отговаряй по устав!
Не ви ли е срам да се гаврите?
- Да ти разбия ли пак мутрата?
Какво ми се дървиш, а? Ще ти го върна.
Ще напиша на вашите началници как сте се държали в болницата.
Провървя ти, Цукерман, такава красавица се застъпва за теб.
Върви и не се мяркай повече пред очите ми.
Вие също гледайте да не се мяркате на дисципаджии.
Да вървим, не говори с него.
Савушка, мили, веднага ми хареса.
И ти на мен. Щом те видях и забравих всички стихове.
Прегърни ме по-силно.
Може никога да не се видим.
- Защо, непременно ще се видим.
От година и половина съм в болницата.
Имах приятел. Повече не го видях.
Светла, ти ли си?
- Да.
С кого си, с красавеца ли?
- С него.
Ами обичайте се.
Не заключвайте, пак ще дойда.
Какво ти бе званието?
- Майор. Сергей Викторович Шилкин.
Да не загроби батальона?
Не, с него всичко е наред.
Защо тогава?
Давай, говори. Тук сме свои.
Убих жена.
Добре, после ще ми разкажеш.
Убиха ротния. Фьодор Баукин.
Ще приемеш ротата му.
- Тъй вярно, другарю командир!
Пак си тук. За раната трябваше да ти върнат пагоните.
Съвсем не. Решиха, че е малко. Разпределиха ме пак в наказателния.
Какви са кръвожадни.
Само морска пехота ни липсваше. Защо си при нас?
Пиянска работа. Тръгнах от позицията за водка.
Ченгетата ме объркаха. Решиха, че дезертирам.
Как се казваш?
- Степан Булига.
Тук, Стьопа, сме зле с водката.
Който търси, намира.
Фамилия?
- Юрий Балясин. Бивш капитан.
За какви грехове?
- За страх.
Не приличаш на страхливец.
Три пъти вдигах ротата в атака, четвъртия път се отказах.
Позната работа. Ще командваш рота при нас.
Слушам.
Само с кръв можете да изкупите вината си!
За страхливост ще разстрелвам на място!
В Украйна сме. Доживях. Обратно в Украйна.
Какво все си мърмориш?
- Радвам се.
Ама си и ти... Втори ден не сме яли, едва влачим крака, той се радва.
Странно нещо е човекът, Василий Степанович.
Здрасти, дисцип.
- Здравей.
Кога ще има манджа, началник, втори ден вървим.
Ще има, братлета, всичко ще има. Батальонният при мен!
Батальонен Твердохлебов.
- Ела, командире.
Виж. Ето град Млинов.
- Виждам го.
На десет километра е. Танковете минаха, подгониха швабите,
но в градчето останаха много немци.
И полицаи, власовци... Задачата ти е да прочистиш градчето
и да унищожиш целия този боклук. Имаш за това три дни.
В градчето има и манджа, и пиене, и жени. Ясно?
Ясно, гражданино майор.
- За изпълнението доложи в щаба.
Ликов заповяда. Пленените предай на СМЕРШ.
Те ще дойдат след теб. Бъди здрав, майоре.
Тръгвай, Петров.
Къде ни засилиха, хора?
В Млинов бродят фрицове. Ще ги ловим.
Млинов? Братлета, това е моят град, имам семейство, къща.
Командире, вярно ли е?
- Да.
Жена ми е там, двете дъщери, мама.
- Тъкмо ще ги видиш пръв.
Хубав бульон ще стане.
Предаваме се.
Не стреляй.
Защо? Предаваха се, викаха.
- Нима? Не ги чух.
Ръцете им бяха вдигнати.
- Вярно? Не видях, нещо очите ми...
Превод: sty Редакция: BEST RIPPER