Pirates of the Caribbean: On Stranger Tides (2011) (POF4OSS.(subs.sab.bz)\nedivx-pirates4-xvid-cd2.srt) Свали субтитрите
Влюбен съм.
Погрижете се за ранените! И открийте една жива русалка!
Хайде, помогнете. Браво, моряко.
Всички ли видяха това? Защото няма да го повторя.
Към кораба! Тръгваме към залива! Сега!
Боже! Това ли е?
- Русалка.
Откажи се от тази лудост.
- Не мога.
Сякаш ходиш по плажа и когато се обърнеш виждаш стъпките си.
Същото е, но този път стъпките са пред мен.
Всъщност е една стъпка, сър.
- Залива Уайткап!
Ще продължим пеша. Гибс, води ни.
Сър, хората ни.
- Вече са мъртви.
Не звучат така.
- Така ли?
Не чувам нищо друго, освен чайки.
Вие какво чувате, г-н Гроувс?
Чайки.
Нищо друго.
- Водете ни, Гибс.
Боже.
- Главата ти или ни води.
Ще получа едно от двете, не ми пука кое.
Напред!
От тук на там си ти, Спароу.
- Нужно ли е всичко това?
По-добре да не знаеш къде са лодките.
Трябва да съм предпазлив.
- Както и аз.
Първо искам...
кораба на Понс де Леон.
Защо трябва да я носим?
- Защото сълзите не траят дълго.
Какъв беше ритуалът?
Вода от фонтана и сълза на русалка?
И два сребърни бокала. Единият със сълза, единият без.
В единия сълза, а и в двата вода?
Доста е сложничко, не мислиш ли?
- Два с вода, един със сълза.
Който изпие сълзата взима годините от другия.
Колко години?
Всичките, които са живели, и които ще изживеят.
Мисионерю.
Има шансове това да не свърши добре за мен,
и затова искам да отбележа, че съм готов да вярвам,
за да мога да отида, там, където отиват добричките. Разбра ли?
Имаме дума за това, Джак. Покръстване.
Мислех си за нещо по-просто.
Кормчия! Не може да диша!
Има си вода!
- Трябва и въздух!
Отвори го.
- Ще избяга.
Ще я убиеш.
- Подкрепям мисионерчето.
Видя ли?
Тръгваме.
Както си и мислех. Не сме оттук.
Това е пътят, нали?
- Да, но трябва да заобиколим.
Ще се отклоним от пътя за бокалите.
- Тогава да се върнем.
Ти настояваше да донесем русалката.
Бунтът не помогна.
- Ходиш като момиченце.
Ти знаеш най-добре.
- Някой трябва да отиде.
Тоест да се разделим?
- Да скочи? Нямам търпение да го видя.
Спароу ще те отиде. Намери кораба и вземи бокалите.
Спароу? Защо мислиш, че ще се върне?
Да, защо мислиш, че ще се върне?
Не можем да му се доверим. Аз ще отида.
Тя ще отиде.
Колко е далече Фонтанът? Времето ми изтича.
Около ден път на север. Върви по реката,
докато стигнеш до серия от басейни. Тогава си близо.
Ти ще отидеш.
Бях сигурен, че ще стане така.
Знаеш ли онова чувство, когато си нависоко?
И ти се приисква да скочиш?
Е, при мен липсва.
Трябват ми бокалите.
- Стреляй! Тъкмо няма да скачам.
Ще отидеш и ще се върнеш...
или ще я убия.
Няма да убиеш дъщеря си.
- Донесете ми още шест пистолета,
махнете куршумите на всички, освен два, но не ми казвайте кои са.
Ти ще избереш, Спароу.
Не. И пак не.
Този ще да е.
- Сигурен ли си?
Разбира се.
Пак.
- Дори не са заредени.
Пак.
- Ако толкова искаш да я убиеш,
защо не я оставиш да скочи?
- Какво?
Ако ти скочиш и тя умре, ще дойде нейния ред.
Пак.
Ако скоча, ще оцелея ли?
Кукличката.
Да, сега ще оцелееш.
- Аз ще скоча!
Мокро. Пак мокро.
Тръгваме. На север към извора.
Добре го изигра, татко. Знаеше ли кои са заредени?
Разбира се, любов моя.
Щеше да е хубаво, ако имахме карта.
Или кораб.
- Спрете!
Не и позволявай да те докосне.
Какво? Не може ли стар мъж да си има хоби?
Какво спирате? Продължавайте!
Хайде!
- Ще спите, когато умрете.
Напред!
Съдбата продължава да е благосклонна към нас.
Сантяго.
Известният капитан на Понс де Леон.
А, нямало никой. Е, хубаво.
Не трябва да спираме.
Ще трябва да ходиш.
Не мога.
Ходи или ще умреш.
Облегни се на мен.
- Не съм молила за помощта ти.
Не бързахме ли?
- Не изоставайте.
Стойте тук!
Толкова си красива.
Със сигурност си едно от Божиите създания,
а не потомка на мрачните създания от мрака.
Толкова красива и толкова смъртоносна.
Смъртоносна? Не.
- Нападна ме.
Не. Ти си различен.
Различен?
- Не си ли? Ти ме защити.
А ти? Избута ме от пътя.
Виждаш ли Фонтана?
- Не, но сме близо.
Покрийте главата на съществото.
- Тя си има име!
Да чуем, мисионерче.
Казва се Сирена.
Понс де Леон.
Ако 40 пирата сънуват 40 нощи съкровище,
то пак няма да може да се сравни със съдържанието на тази стая.
Ти.
Ти.
- Не.
Ти.
- Бях тука пръв.
Ти защо си тук?
- Черната Брада ме изпрати.
А ти?
- Бокалите трябват на краля.
Назад! Трябва да го държим в баланс!
Целият кораб ще се преобърне.
А ако сложим предмети равни на нашето тегло?
Върни го обратно!
Не трябва да пипаме нищо.
А това?
- Бокалите.
Защо ти ще надникваш пръв?
- Добре, тогава.
Заедно.
- Заедно.
Камъни.
Испанците.
- Пред нас, са приятелю.
Трябва да погледна картата. Ако е това, от което се опасявам...
Чудя се защо са я оставили.
Не пипай картата!
Те знаят пътя, но знам къде ще лагеруват.
Джак!
Гибс, тъкмо бях тръгнал, за да те освободя от затвора.
Открадна ми картата.
- Хайде, да тръгваме.
Русалки.
Внимавайте, водите са дълбоки.
Ако избяга, всичко е загубено. Кормчия!
Погледни.
Можеш да умреш от лъчите на слънцето.
Ще си потопена във вода само наполовина.
Няма да оживееш, но ще умреш бавно.
Помисли си. Убиват за сълзите ви.
Сирена, не искаш ли да поплачеш?
Всички ще умрете. Много скоро.
Чуй ме. Не чуваш ли писъците на сестрите си?
Не ги ли чуваш?
Трябва ни само една сълза.
Отрежи й пръстите!
- Удуши я!
Отрежи сълзите от очите й!
Може би ще размисли, когато слънцето изгрее.
Да, тя ще изгори. Но не мога да чакам.
Може би трябва да запалим огън. Не ми се обяснявай, католиче.
Няма да я изтезавате.
- Трябва ми само една сълза!
Жива ще я одера, ако искам. Ако не те устройва, върви се моли.
Сгреших. Не всяка душа може да се спаси.
Посрещнете, нашия неверник.
Това същество, както го наричаш, струва колкото стотина като теб.
Пука ти за нея? Значи я харесваш.
И не отричай това, което виждам.
Въпросът е...
Дали тя те харесва?
Харесва го, имаме късмет.
Разплачи се или гледай как умира.
Ако се разплачеш, ще ти бъда много благодарен.
Тъжна си, но не плачеш.
- Не го прави ти, татко!
Има време и място за всичко. Кормчия!
Русалките са твърди.
Повечето от тях.
Вържете я и се отървете от това.
Сигурна ли си?
- Да.
Аз съм жена. Тя също.
Каква е твоята роля, Джак? От един отбор ли си с Барбоса?
Имам момиче, жена. От другия пол.
Не е ли винаги така?
- Бих казал девица.
Спасяваш девица. Това е нещо ново.
Да, но може и да съм се заигравал с нея преди.
Кажи си.
- Гибс, това е жената от Севиля.
Когато се престори, че я обичаш и я заряза с разбито сърце?
Може и да съм имал...
Трепети.
- Трепети?
Трепети.
- Имаш предвид чувства?
Не точно чувства. Добре де, чувства ще да са били.
И все пак си я оставил? Това не е кавалерско.
Благодаря ти.
Аз ще поема оттук, предвид твоето състояние.
Нямаш термити, нали?
- Оценявам загрижеността ти, Джак.
Но няма да те изпускам от поглед.
Изчакайте тук, лейтенанте. Чакайте сигнала ми.
Ето този. Той трябва да е водачът.
Забележи палатката му, защото там...
Боже, това трябва да са те.
Мечът ти мирише странно.
Тъй вярно. Намазан е с отрова.
Само драскотина и ще умреш за минути.
Би ли го насочил на някъде другаде?
Не харесвам отровите.
Какво правиш?
- Планирам път за бягство.
Ти не правеше ли така?
- Да.
Или понякога, просто импровизирам.
Сега какво?
- Измъкваме се тихомълком.
Както винаги.
Съжалявам, Сирена.
- Филип, ти си жив.
Да.
- Ти дойде за мен.
Защо?
Ти си различна, нали?
Знаеш ли какво е милост? Съпричастност?
Сълзи от тъга, никога.
Русалките са твърде силни.
Но сълзи от радост.
Казват, че дори са по-хубави.
Сирена, заклевам се, че не знаех за това.
Пуснете я. Сега не ви трябва.
- Да я пуснем? Няма как да стане.
Ще я оставим тук.
Какво стана с маршрута за бягство?
- Сега е момента да импровизираш.
Опитвам се. Май ще разхлабя въжето.
Имаш нож. Много хубаво.
- Не е нож, а нещо по-добро.
И аз искам такава протеза.
Тук за отмъщението. Сладко и чисто.
Отмъщение?
- Хайде, Хектор.
Ако искаше бокалите, щеше да видиш, че липсват.
Стоиш и чакаш Черната Брада.
Крал Джордж. Капер. Перука. Евтина маскировка.
Не се връзвам.
- Не беше там онази нощ.
Когато загуби Перлата?
- Взеха я, не съм я губил.
Бяхме по бреговете на Испания, когато ни нападнаха.
Без предупреждение, без преговори, нищо.
Подложиха ни на кръстосан огън.
И тогава морето под Перлата започна да се бушува.
Перлата започна да се тресе неудържимо.
Всяко въже, всяка мачта, всяка греда започнаха да скърцат.
Корабът сякаш оживя и се обърна срещу нас.
Въжетата се обвиваха около екипажа като змии.
Обвиха се и около крака ми.
Но ръцете ми бяха свободни, а в тях държах меча си.
Аз съм господарят на този кораб, не Черната Брада.
Аз съм господарят на съдбата си, не Черната Брада.
Направих това, което трябваше.
Оцелях.
Значи не си тръгнал към Фонтана.
Не ми пука, нито за крал Джордж, нито за пивниците.
Но ще си дам лявата ръка, за да мога да убия Черната Брада.
Не дясната?
- Трябва ми по-добрата,
за да промуша острието с отрова през сърцето му.
Ще получиш този шанс, приятелю.
Затворникът бяга!
Бяга! Намерете го!
Не стреляйте! Искам го жив!
Предполагам, че това беше сигналът.
Пригответе се за тръгване!
- Врагът е зад нас.
Съжалявам за бокалите, но имам среща.
Няма да се върна.
- Няма нужда.
Ще пийнем ли?
- Ще пием от Фонтана.
Защо не се срещнем веднъж без да си насочил нещо към мен?
Донесе ли бокалите, Спароу?
- Тъй вярно!
Довел си и приятел.
- Да.
А еднокракият е наблизо. Тъй вярно?
Тъй вярно.
Преди да ти ги дам, имам две условия.
Казвай.
- Първо,
си искам компаса. А не, това беше второто.
Първо, както обеща, няма да нараниш Анджелика.
Няма да обещавам на такива като теб, Спароу.
Но ще ти призная, че няма да я нараня.
Второ, но по важност е първо, дай ми компаса.
Моля? Заслужавам го.
Знаеш ли колко е трудно да хванеш това прасе?
Не голямото, а четирикракото.
Благодаря. И трето, г-н Брада,
случва се, не много често,
когато разсъждавам върху злините, които съм извършил.
Например колко зле се отнасях с моя другар, г-н Гибс.
А, чак сега си го признаваш!
Оставих го в затвора и не ми пукаше.
Все още не ми пука, но важното е, че трябва да го пуснеш.
Това ли беше?
- Така мисля.
Бързо, защото ако прасето побегне, иди ги дири тия бокали.
Джак, ако така смяташ...
- Договорихме се.
Пусни свинята.
Ако нямате нищо против, може да се помотая...
Това ще те доведе до свободата, приятелю.
Мога да се закълна, че е някъде наблизо.
Не трябва да спираме.
Мъртъв край.
- Мъртъв край?
Джак, започвам да мисля, че не знаеш къде отиваш.
Не е важна дестинацията, а пътуването.
Бокалите, ако обичате.
Назад.
Джак, виждал ли си някога Фонтанът на Младостта?
Би ли повторила, ако обичаш?
- Кормчия.
Не!
Почакайте!
Водата на живота.
Господарю Скръм, нещо против?
Толкова е красиво.
Спароу, аз първи ще опитам от тези води.
Татко.
Еднокракият.
Довел си го.
- Защо бих го направил?
Едуард Тийч!
За престъпленията, извършени по тези морета,
чрез властта дадена ми от Негово Величество Краля,
както и за лично удовлетворение,
тук съм, за да те предам на съда,
и да те обявя за мой пленник.
Триковете ми свършиха, така ли?
Тези престъпления включват: пиратство, измяна,
убийство, измъчване,
както и бруталната кражба на левия ми крак.
Осмеляваш се да се опълчиш срещу този меч?
Далеч от кораба ти? Тъй вярно!
Тъй вярно. Чувствам студения дъх на съдбата,
но ще се бия за последно.
Избийте ги!
Почакайте. Само да си изясня.
Вие ще се биете с тях, а те срещу вас.
Всички ли искате да го убиете?
Къде е смисълът? Точно така.
Предполагам те да си се бият,
а ние да пийнем по нещо и да по залагаме!
Тъй вярно!
Избийте ги!
- Без милост!
Разкарай се от мен!
Скръм, бокалите. И сълзата. Последвай ме!
Подай ми насам сълзата.
Повече се страхувам от нея.
Подай ми я.
Бокалите, ако обичаш.
- Съжалявам, Джак.
Казах ти, че ми трябват годинки. А сега, твоите ще ми послужат добре.
Скръм!
Сирена!
Боже, не я взимай!
Ако си я взел, я върни.
Върни я.
Моля те, върни я!
Очаквах да има нещо повече от една битка.
Ще изтрия усмивката от лицето ти, когато те убия.
Пак си помисли, Едуард Тийч.
Тази земя е провъзгласена от Негово Величество, крал...
Направете си забележка от смелостта му.
Госпожице, бокалите, ако обичате.
Само Бог може да дари вечен живот, не тази езическа вода.
Унищожете този храм!
Фонтанът!
Глупак. Търсиш това, което само съдбата може да ти дари.
В съдбата има достатъчно светлина, но тъмнината заслепява всичко.
Какво е това?
За Перлата!
- Какво направи?
Анджелика, недей! Отровно е!
Не съм глупав, за да се изправя срещу Черната Брада без преимущество.
Джак!
Корабът и меча на Черната Брада са заплащане срещу моя липсващ крак.
Не хаби сълзата ми.
Пий. В тази има сълза.
Ти пий от тази.
- не!
Не мога да спася двамата. Един трябва да се пожертва.
Татко, вземи я. За душата си.
Капитан Тийч, тя умира. Спасете дъщеря си.
Тази отнема живот.
А в тази има сълза и дарява живот.
- Тъй вярно. Побързай!
Анджелика, спаси ме, дете мое.
Не.
Татко, обичам те.
Почакай.
Всъщност май съм ги объркал.
В тази беше сълзата, а в онази беше водата.
Измамник! Дявол!
- Татко!
Копеле! Как можа!
- Баща ти те спаси.
Сега душата му е спасена, нали?
Ранен си.
Само физически.
Но душевно съм в мир. Заради теб.
Заради мен?
- Да.
Бях загубен.
Вятърът, изгревите...
те могат да върнат съдбата на човек.
Но за мен, си само ти.
Филип, мога да те спася.
Само трябва да попиташ.
Аз искам само едно нещо.
- Какво е то?
Прошка.
Ако не бях аз, никога нямаше да те хванат.
Попитай ме.
Прости ми?
Мразя те.
- Задето ти спасих живота?
Годините, които ще живея, ти открадна от баща ми!
Помогнах му да направи това, което трябваше.
Ти си жесток и арогантен.
Един пистолет, един изстрел.
За да се самоубия, преди да умра от глад?
Не може да ти се вярва, любима. А и оттук минават доста кораби.
Можеш да им сигнализираш. Или просто можеш да се гръмнеш.
А как да се освободя?
- Освободи се преди половин час,
докато чакаше подходящ момент да ме гръмнеш.
Джак, все още ме обичаш.
- Ако имаше сестра и куче,
бих избрал кучето.
Съкровище, пълно със скъпоценности.
Скъпоценности, които могат да управляват вятъра и изгрева!
Измисляш си!
- Почакай...
Бременна съм с твоето дете.
- Не си спомням да сме...
Беше пиян!
- Никога не съм бил толкова пиян.
Почакай. Искам да ти кажа нещо.
Нещо, което исках да ти кажа, още когато се срещнахме.
Давай.
- Обичам те.
И аз те обичам. Завинаги.
Трябва да вървя.
- Джак!
Това не е края! Джак!
Пропусна!
- Спароу!
Отмъщението е мое!
Сър...
Намерихме това.
Всички! Имаме попътен вятър!
На работа, мерзавци!
Короната ми служи добре!
Но сега, направляван от боговете на морето и небето,
тръгваме към Тортуга!
Гибс, мизернико, ти успя!
Тъй вярно!
- И смятам, че спечелихме,
от пътуването ни.
- Увери се сам.
Компасът ме поведе много правилно.
А ако хората на Черната Брада пазят кораба?
Използвах маневрата, която усъвършенствахме в Нова Гвинея.
Ще е срамота да оставим цяла флотилия.
Наистина.
Мразя тази маймунка.
- Идеи как да я измъкнем?
Ще ни трябва арбалет, пясъчен часовник и три кози.
Един от нас трябва да се научи да свири на тромпет, а другият...
Познавам един с коза.
- Добре, а аз ще правя така.
Джак, имаше бокалите, водата и сълзата...
Можеше да живееш вечно.
Фонтанът те тества, Гибс.
Но по-добре е да не знаеш кой момент ще ти бъде последен.
Всеки миг от живота ни е една голяма мистерия.
А кой е казал, че няма да живея вечно.
Откривателят на Фонтана на Младостта.
Не мога да не го кажа, Гибс.
Пиратският живот е за мен.
Разбра ли?
Превод и субтитри: Уди § MatthewMc