Into the Storm (2009) Свали субтитрите
"Всички люде на таз земя рано или късно застига ги смъртта.
А нима има гибел по-добра дошла от нечия безстрашна ръка
в името на твоите деди и храмовете на боговете твои?"
Хендайе, Франция 8-ми юли, 1945-та г.
Вие сте с национално радио Би Би Си.
Тази сутрин немската армия нахлу в Белгия и Холандия
чрез пехота и парашутисти.
Войските на Бенелюкс-а оказват съпротива.
Зов за помощ бе отправен към съюзническите сили,
чиито войски вече се отзовават.
Правителствата на Негово величество и Франция
предприеха действия в подкрепа на Холандия и Белгия.
Премиерът Чембърлейн, чиято военна политика
бе остро критикувана, е призовал партийните си лидери
на среща на ул. "Даунинг" 10.
Надявах се да запазя поста си на премиер през настоящата криза,
но ме осведомиха, че нямам подкрепата на лейбъристите.
Ето защо се налага да подам оставката си незабавно.
Един от вас ще оглави парламента.
Уинстън, би ли се съгласил да изпълняваш задълженията
на министър на отбраната под ръководството
на Едуард Халифакс като премиер?
Как смяташ?
Мисля, че Уинстън би бил по-добрият избор за поста.
Да, и аз така мисля.
Бъкингамският дворец, 10-ти май, 1940-та г.
Г-н Чърчил пристигна, сър.
- Благодаря.
Чувствам известен смут.
Хората мълвят, че бил ненадежден. Вярно ли е?
Бих избрал думата "импулсивен", сър.
Ще ми се да бе лорд Халифакс. Той би бил...
... перфектният премиер. Перфектният.
Рано тази сутрин войските на Хитлер нахлуха в Холандия и Белгия,
а Луфтвафе бомбардира летища из цяла Холандия и северна Франция.
Танкови дивизии минават през Люксембург към белгийската граница.
Ние и французите поемаме на север, за да блокираме настъплението.
Колко от хората ни?
- Всички. Цялата ни армия.
Невероятно съвпадение - Хитлер напада Запада,
а вие ставате премиер в същия ден.
- Може и да е съвпадение, сър.
Може и да е съдба.
А каква ще е цената, ако не успеем да спрем Хитлер в Белгия?
Трябва да приемем, че ще тръгне за Франция.
Само 34 километра.
Достатъчни ли са да ни спасят?
БРЕНДЪН ГЛИЙСЪН
ДЖАНЕТ МАКТИЪР
В БУРЯТА
ЛЕН КАРИО
ЙЪН ГЛЕН и др.
В 10:00 часа разговор с френския премиер.
В 10:30 - с г-н Атли. Снимка на кабинета в 11:00.
Сойърс!
- Да, сър.
Среща на Военния кабинет в 17:00. Коктейл с лорд Бийвърбрук в 18:30
и вечеря с г-н Бракън, сър Андерсън и Дъф Купърс.
А сънят ми?
- Сънят ви, сър?
Трябва ми поне час неприкосновен сън следобед,
иначе съм неработоспособен. Сън и душ.
Свикай срещата на Военния кабинет в 23:00 часа.
Слушам, сър.
- Колвил, нали така?
Да, сър.
- Имаш ли връзка с лорд Крю?
Това е дядо ми.
- Предай му поздравите ми.
Срещнах съпругата си в дома му.
Смятам да формирам национално правителство -
коалиция от всички партии, обединени във войната.
Консерватори и лейбъристи като равноправни партньори.
И като лидер на лейбъристите, ти ще си мой заместник.
Аз ще бъда премиер и министър на отбраната.
Носим огромен товар на плещите си, скъпи ми Атли. Хората ни вярват.
Трябва да им кажем истината. Не бива да ги подвеждаме.
Застанете по средата, сър. Единия министър - вдясно,
другият - вляво.
- Не, ние сме в коалиция.
Снимката трябва да го отразява. Атли, седни тук, до мен.
Хайде, идвайте. Халифакс, седни до Атли.
Побързайте.
Господа.
По последни данни германците напредват бързо към Кале.
Главният им пробив бе оттук, през Ардените.
Опитахме да изтласкаме инвазията на Белгия на север.
Но бяхме надхитрени, господа.
Тоест войските ни са изолирани?
- Да, сър.
И пътят до френските части на юг е отрязан?
Боя се, че сте прав, сър.
Щом немското настъпление не може да бъде спряно,
трябва да изтеглим войските си обратно в Англия. Въпросът е...
Колко от британската армия, наброяваща 365 хил. мъже,
можем да си върнем обратно?
Навярно 50 хиляди, ако имаме късмет.
Адмирал Паунд.
- Да, сър.
Флота да организира всички възможни малки плавателни съдове,
като мярка за мащабна евакуация.
- Процедурата е вече в ход, сър.
Влекачи, яхти, риболовни кораби, лихтери, баржи...
Всичко да бъде отзовано на служба.
При евентуална евакуация, трябва да приемем,
че скоро след това ще последва опит за нахлуване от Хитлер.
Навярно с въздушни атаки.
Неограничени такива, целящи разбиване на обществения морал.
Ще опитат да прекъснат доставките на храна с удар по търговския флот.
Нахлуването е неизбежно.
А танкове? С колко разполага армията ни?
Ще евакуираме жените и децата от южното крайбрежие.
Звучи малко крайно.
Говорих с италианския посланик.
Той бе категоричен, че ако опрем до правителството му,
с цел обсъждане на общата европейска позиция,
не ще бъдем отхвърлени.
- Какво точно е искал да каже?
Че Мусолини е готов да посредничи между нас, французите и Хитлер.
Опит за преговори би унищожил морала на народа ни.
Не и в настоящите обстоятелства.
Посланикът бе изключително смирен и учтив.
Естествено Италия ще очаква нещо в замяна.
Да, разбира се.
- Като например?
Навярно Малта. Гибралтар.
Или Уганда.
Уинстън?
Скъпи Едуард, ако с предаването на Малта, Гибралтар
или няколко африкански колонии, преодолеем настоящите трудности,
гласувам с две ръце, но на Хитлер не може да се вярва.
Няма смисъл от преговори с Италия.
- Французите смятат противното.
Майната им! Щом не са готови за война, да се предават.
Не ще позволя да ни бутнат по хлъзгавия склон.
Какъв е смисълът да ставаме роби?
- Уинстън, за Бога, приеми фактите!
Може да загубим четвърт милион души в Дюнкерк.
Нациите, паднали в бой, въстават отново.
Предалите се смирено биват заличени.
Не ще спечелим войната без пагубни загуби на хора и ресурси.
Не разрушавай всичко, което най-силно искаш да запазиш.
Вие сте с национално радио Би Би Си.
Белгия капитулира.
В подготовка за инвазията, 15 града от...
Какво има?
Току-що разговарях с генерал Гамелен.
Проклети французи! Повече от безполезни са!
Попитах го къде е тактическият им резерв.
"Нямаме такъв." - отвърна той. Представяш ли си?
Отчаях се.
Понякога се отчайвам.
- Разбира се.
В противен случай нямаше да си човек.
Мислех си за деня на изявлението ми пред Камарата. Помниш ли го?
Върнахме се тук за чай.
Отвън, на тротоара, имаше хора. Не много - пет или шест.
Помня.
- Единият бе мъж на средна възраст.
Вероятно магазинер, или шофьор. Той бе изпълнен с надежда и доверие.
Каза ми, "Успех, Уини! Бог да те благослови!"
Не бива да го подвеждам.
- Няма.
Възможно е.
Халифакс не е глупак.
Словата му са мъдри. Чувам гласа му...
... но лицето, което виждам,
е на онзи човек пред ул. "Браунинг" 10.
Дълго мислих дали е част от задълженията ми
да предприема преговори с хер Хитлер,
но е нелепо да смятаме, че така ще постигнем
по-добри позиции, отколкото ако си ги извоюваме.
И съм убеден, че всеки един от вас
би станал и ме изритал от мястото ми,
ако дори за един миг бях обмислял преговори или капитулация.
И ако дългата история на този остров е към края си,
нека това се случи само когато всеки един от нас
лежи на земята и се дави в собствената си кръв.
"Рано днес премиерът, съпругата му, малката им дъщеря
и хора от персонала му отлетяха за Бордо -
първото му пътуване в чужбина след войната.
След трескавия изборен месец, г-н Чърчил се оттегли
за заслужена почивка."
- "Заслужена" е много точно.
"Резултатите от изборите ще са ясни на 26-ти юни.
И макар г-н Чърчил да очаква победа, изходът не е сигурен."
Това са лоши новини.
- "Дейли експрес" предвижда
победа за консерваторите, "Нюз кроникъл" - на лейбъристите.
Не желая баща ти да вижда това.
Големият въпрос без отговор е как са гласували военнослужещите.
Дадохме им три седмици да дадат вота си в чужбина,
но никой не предвижда колко ценен може да е той.
Поне за мен.
- Спри с тревогите по изборите.
Опитай да се отпуснеш.
- Нямам вина, Клеми.
Не аз пожелах тези избори!
- Знам това.
Защо не порисуваш следобед?
Вече съм забравил как се рисува.
- Напротив.
Като колоезденето е.
- Колоезденето?
Или плуването.
- За какво говориш, по дяволите?
Научиш ли се веднъж, не го забравяш.
Опитай, моля те.
- Може и да го сторя.
Откъде ще идват парите? Това ми кажи.
За нас, имам предвид, ако лейбъристите спечелят.
Няма да спечелят.
- Ще живеем с обикновена заплата?!
Невъзможно! Откъде ще идват парите?
- От поезия.
Ще те засипят с оферти.
- И да плащам високи данъци?
Не ще и дума!
Проклета социална държава. На кого му трябва?!
Страната не може да си го позволи. Не им ли е ясно?
Не водихме тази проклета война, за да дойдат лейбъристите на власт
и да съсипят всичко, в което сме вярвали.
Главнокомандващият на флота откликна ли на меморандума ми?
Да, звъня по-рано, но бяхте зает. Мисля, че разговаряше с Робърт.
Робърт? Робърт чии, за Бога?
Едва помня фамилиите ви, а какво остава за малките ви имена?
Слушам, Пим?
- Сър, Кале падна.
Потвърдено ли е?
- Да, сър.
Евакуацията на войниците ни от Дюнкерк е в ход.
Благодаря, Пим.
Сър, имам лодка, акостирана на остров Уайт.
Мисля, че бих бил от помощ, сър,
ако е възможно да се лишите от услугите ми за три-четири дни.
Стори, каквото можеш, Пим.
- Сър.
Трябва да се подготвим, сър.
Загубата на хора навярно ще е покъртителна.
Предайте на лорд Горт
ранените мъже да бъдат евакуирани последни.
Преди седмица, г-н председател,
се страхувах, че ще бъде тежката ми участ
да обявя най-голямата военна катастрофа
в дългата ни история.
Целият корен и сърцевина,
и мозък на британската армия, изглеждаше, че ще загинат на полето
или ще бъдат отведени в позорно пленничество.
Дай ми го!
В позорно и гладуващо пленничество.
Внезапно сцената се промени... сцената се изясни. Да, по-добре е.
Тътенът и гърмът за момента...
Съжалявам, сър, но премиерът желае спокойствие.
... но само за момента, са замрели.
Едно чудо на избавлението, постигнато чрез доблест
и находчивост е видно за всички ни.
А Кралският флот, с охотната помощ на безброй търговски моряци,
използвайки поне 1000 кораба от всички видове,
пренесе над 335 хил. мъже
от челюстите на смъртта и срама
до родната им земя.
Трябва да внимаваме да не придаваме на това избавление
атрибутите на победа.
Войни не се печелят с евакуации.
Нашата благодарност за бягството на армията ни
и толкова много мъже, чиито обичани хора
са преминали през агонизираща седмица,
не трябва да ни заслепява за факта,
че случилото се във Франция и Белгия е колосално военно бедствие.
Казано ни е, че хер Хитлер има план
за нахлуване на Британските острови.
За това често се е мислело преди.
Аз самият имам пълна увереност, че ако всички изпълнят дълга си,
ако нищо не се пренебрегне и се вземат най-добрите мерки,
а те се взимат, ще се окажем още веднъж способни
да защитим островния си дом, да надживеем заплахата на тиранията,
ако е необходимо в продължение на години,
ако е необходимо сами.
Въпреки че големи простори на Европа
и много стари и известни държави са попаднали
или може да попаднат в хватката на Гестапо
и целия отвратителен апарат на нацисткото управление,
ние няма да отпаднем или да се провалим.
Ще продължим до края.
Ще се бием в моретата и океаните.
Ще се бием с растяща увереност
и растяща сила във въздуха.
Ще браним нашия остров, каквато и да бъде цената.
Ще се бием на бреговете, ще се бием на десантните площадки.
Ще се бием в полетата и по улиците.
Ще се бием в хълмовете. Никога няма да се предадем!
Сойърс!
Извини ме, Клеми, но глупакът е оставил боите ми на терасата.
Простете, г-жо Чърчил...
- Хайде, хайде, идвай!
Защо си ги оставил тук?
- Реших, че ще желаете
да нарисувате чудесната гледка.
- Това го решавам аз!
Ти гледай своята работа!
Къде са другите бои?
- Кои други?
Забравил си половината? Кой ти каза да вземеш само тези?
Не съм пипал боите ви, сър.
- А къде са синьото и зеленото?
А охрата? Оставил си всичко вкъщи!
Ти си абсолютен глупак, Сойърс!
Внимавай с тази картина, за Бога!
Уинстън.
- Обещавам да не те тревожим повече.
Уинстън, моля те.
- Какво има?
Спри с това поведение, моля те.
- С кое поведение?
Толкова врява за няколко тубички боя.
Рисуването бе твоя идея. И да - успя да ме откъсне от изборите.
Сойърс не заслужава това отношение. Ти би ли харесал да ти крещят?
Той няма против.
- Има, разбира се!
Не виждаш ли лицето му?
- Нищо му няма! Знае какъв съм.
Загубени сме без него, знаеш това.
- Загубени? Тоест?
Никъде не е тръгнал.
- Прояви уважение, Уинстън.
Третираш го като слуга!
- Та той си е такъв!
Хора като него спечелиха войната!
- Ясно, в настроение "лейбърист" си.
Държиш се като хулиган!
Г-н премиер, простете за закъснението.
Съжалявам, че нарушавам вечерта ви, сър.
Какво се е случило?
- Французите се предадоха.
Вече сме сами?
- Да, сър.
Евакуацията на вас, нейно величество и принцесата от Лондон е уредена.
Трябва да обсъдим кога да предприемем този ход.
Дали ни грози инвазия?
- Всичко опира до
превъзходството във въздуха. Хитлер трябва да го установи,
за да нахлуе, но ние сме подготвени за всички перспективи.
Ако ползва отровен газ, ние ще сторим същото.
Имаме най-смъртоносните газове - мустард, антракс.
Всичко е готово за употреба.
- Кога е вероятно да се случи?
В периода от днес до септември. След това климатът ще е против него.
С кралицата разговаряхме по въпроса.
Децата не биха тръгнали без нея,
тя не би тръгнала без мен,
а аз не ще напусна Лондон при никакви обстоятелства.
Много добре, сър.
Има още нещо.
След падането на Франция,
флотът им невярно ще попадне в ръцете на Германия.
Изключено е да загубим контрола върху Средиземноморието!
Без достъп до Суецкия канал, доставките на петрол ще спрат,
което ще е катастрофално.
Казах на французите да продължат битката,
да акостират на британски пристан, или да разрушат флота си.
Не вземат ли един от тези избори,
съм наредил на адмирал Самървил да бомбардира френския флот
на пристана в Оран.
Трябва да покажем на света, и по-конкретно на САЩ,
че възнамеряваме да воюваме.
Новини от адмирал Самървил, сър.
След като ултиматумът изтече, той е открил огън по френски кораби.
Казва, че среща сериозна съпротива.
Вашингтон, 3-ти юли 1940-та г.
Колко французи са загинали?
Хиляда и двеста.
Когато Джо Кенеди се върна от Лондон
и донесе считаното за посланическо мнение,
той заяви, че Чърчил е пияница, подстрекател на войната, хулиган.
Задължителни думи за миротворец, като Кенеди.
Прав си. Но пък от друга страна,
Уинстън не допадна и на мен при първата ни среща.
Беше преди 20 год. на официална вечеря в Лондон.
Държеше се като кретен.
Като британските снобари, които ненавиждам.
Но както казах, това бе преди 20 год.
А сегашното ви мнение?
- Може да е пияница и какъв ли не,
но определено е боец.
От премиер до президент, лично и поверително.
Вярвам проумявате, че зовът и силата на САЩ
могат да се окажат напразни, ако бъдат сдържани дълго.
Скоро ще имате една напълно покорена, нацистка Европа,
създадена с изумителна бързина,
а товарът ще е твърде тежък за плещите ни.
Ето защо се обръщаме към вас за всяка помощ и подкрепа,
която можете да ни осигурите, в молба на живот и смърт.
Г-н президент, с огромно уважение
трябва да ви споделя, че в името на човешката история,
това е редната постъпка.
Добро утро, сър.
На крака, господа, премиерът!
Добро утро, господа!
- Добро утро, сър.
Бяхте ли в акция днес, лейтенант?
- Не, сър.
Ранният патрул не откри нередности.
Ами ти? Колко шваби свали?
- Четири или пет, сър.
И двама в понеделник.
- Отлично.
Идните два дни ще са критични.
Спечелят ли въздуха, печелят Битката за Британия. От вас зависи.
Желаете ли чай, сър?
- Мили Боже, не! Жена ми пие това.
Офицерът има по-твърди напитки при себе си, сър.
Нека не ви навличам неприятности.
- За вас е позволено, сър.
"Джони Уокър" или "Хейг", сър?
- По машините! Атака над Мейдстоун!
С какъв резерв разполагаме.
- С никакъв.
Те са така млади.
И така малко.
И макар това...
на колцина млади мъже, момчета,
ние поверяваме бъдещето на цялата нация и империя.
Никога толкова много не е дължано на толкова малцина.
Запиши това, Джок.
Никога в полето човешкия конфликт
толкова много не е било дължано
от толкова мнозина на толкова малцина.
Може да ми потрябва.
- "Признателността на всеки
британски дом се отправя към авиаторите ни, които,
неустрашени от неравенството, обръщат прилива на Световната война
със своята доблест. Никога в полето на човешкия конфликт
толкова много не е било дължано от толкова мнозина на толкова малцина."
Не е зле, нали?
Чух, че вдигате врява, относно защитата ни на юг, така ли е?
Не бих го нарекъл врява.
- Така ми казаха:
"Генерал-майор Монтгомъри вдига врява."
Искам да знам защо.
- Вижте сам, сър.
Статични оръжия. Какъв е смисълът от тях?
Абсурдно е да браним бреговата линия на Англия с тях.
Германците ще ги заобиколят, както сториха във Франция.
Нуждаем се от мобилност.
Нима сте забравили, че бойните ни машини
са купчина развалини по плажовете на Дюнкерк?
Автобуси! Имаме ги в изобилие.
Нужни са ни автобуси за бърз транспорт до желаните позиции.
Наличното тук е безполезно!
Командващият ви офицер бе предоволен от наличното тук.
Той греши.
Той греши, а вие сте прав?
- Абсолютно!
И ако той беше тук, щях да му го кажа лично.
Отлично. Ще получите автобуси.
Уредихме проблема, сега да обядваме.
И да пийнем, генерал-майоре.
- Нито пия, нито пуша
и съм 100% здрав.
Аз пък пия и пуша и съм 200% здрав.
Готово ли е всичко, Бъни?
- Да, сър.
Отлично!
- Как един ефрейтор да се обърне
към главнокомандващия армията?
- "Успех" ще е добре.
Значи събирате средства за войната.
- Правя, каквото мога.
Мама е председател на Червения кръст. Гордеем се с нея.
Не съм смятал, че ще се оженя за председател.
Все очаквам, че ще се появи с кариран костюм и вратовръзка.
Ела, Бруки. Седни тук.
Всеки уикенд имаме филмово шоу. Днешното е специално.
Любимият ми филм. Най-добрият! Готови сме, Бъни.
Загаси осветлението, Джок.
Прости ми. Шегата бе глупава.
Мери е права - всички се гордеем с теб.
"Александър Корда представя"
Виждате ли тук? Алекс ми е добър приятел.
Чудесен човек. Всички ли имат питие?
- Сядай, Уинстън!
Лорд Худ ме посъветва да ви инструктирам...
Инструктирам...
- Спокойно, капитане,
нямам тайни от лейди Хамилтън.
Ето сега!
Сега идва. Нелсън след победата в битката за Копенхаген.
Мир с Наполеон Бонапарт...
Господа, никога не ще има примирие с него!
Той не желае мир. Той иска...
Чуйте думите му. Адски умни са!
- Уинстън!
Смени Наполеон с Хитлер и ще разбереш какво им е било.
Умни слова.
Много навременни.
Умолявах ги да не се склоняват, но не ме чуха и си платиха.
С диктатори примирие не се сключва!
Англия.
- Очаква.
Че.
- Всеки.
Човек.
Ще.
- Изпълни.
Своя.
Дълг.
Ето ги мръсниците, идват.
Побързайте, сър, мадам.
Клеми, върви в стаята ми. Идвам след минута.
Къде отиваш?
- Само минута.
Уинстън!
- Хайде, мадам.
Добър вечер, г-жо.
- Добър вечер, капитан Пим.
Къде отива Уинстън?
- Боя се, че на покрива.
Обича да гледа случващото се.
Снощи, на вечеря, гледах към него.
В Уинстън видях идеи, планове.
Разказваше вицове, цитираше поезия.
Рекох си: "Той е като малко дете,
играещо изключително сложна игра на фантазиите.
И за негова радост, фантазиите станаха реалност."
Кой беше на телефона?
- Наистина ли искаш да знаеш?
Да.
- Местният кмет.
Покани ни на вечер на баските танци.
- Божичко, ама че ужас!
Надявам се си му отказала.
- Приех.
Дипломация, Уинстън.
- Мили Боже!
Вероятно трябва да участваш. Ще е добре за теб. Лека тренировка.
Подполковник, Мадокс?
- Да, сър.
Кръст Виктория?
- Да, сър.
"Наредено е с Кръст Виктория да се награждава
единствено изключителна храброст, виден акт на доблест
или саможертвен подвиг в присъствието на врага."
Това ли е написано в кралския устав?
- Точно така, сър.
Битката за Британия бе спечелена от хора като теб.
Тази страна ти дължи живота и свободата си.
Чувстваш се незначим и ненамясто в мое присъствие, нали?
Да, сър.
Значи имаш представа колко незначим и ненамясто
се чувствам аз в твое.
Добри новини от Блачли.
- Сър?
Разкодирали са съобщение от Берлин до командира на 16-та дивизия.
Всички баржи ще бъдат изтеглени в базите им в Германия.
Отлично!
- Хер Хитлер изчака твърде дълго.
Дявол го взел! Сега не може да нахлуе до пролетта.
Бог знае какво може да случи дотогава.
Не ще казваме на Рузвелт засега.
- Да, сър.
Не желая янките да мислят, че сме вън от опасност.
Кажи им името му.
- Паги-Уаги.
Обичаше това кутре, нали?
- Обожавах го като малка.
Ходеше точно като татко.
А когато аз бях дете, колекционирах войници.
Имах 1500 и всички наредени на огромна маса.
Организирах битки, инвазии, цели войни.
Аз играех най-великият генерал, когото светът познава,
а брат ми винаги бе врага.
- Извине...
Един ден баща ми дойде и очевидно впечатлен
от подредбата на пехотинците ми,
рече: "Искаш ли да постъпиш в армията?"
"Би било прекрасно, сър!" - отвърнах аз.
Заминах за академията в Сандхърст. Смятах, че ме праща там,
защото вижда у мен военен гении.
Оказа се, че ме намирал прекалено глупав за адвокат.
Какво има, Сойърс?
- Япония нападна САЩ, сър.
Чух го по радиото.
- Какво?
Някъде около Хаваи, сър.
- Боже, защо не каза нещо?
Ще обявя война на Япония!
- Извинете ме.
Г-н премиер, не може да го правите на база новини по радиото.
Не ми казвай какво да правя! Искам ли война, ще я обява!
Моля ви, сър.
- Г-н президент,
достоверна ли е новината?
Да, японците ни удариха в Пърл Харбър.
Вече имаме общи проблеми.
Това е важна новина, г-н президент.
Тази нощ ще спя съня на спасения и благодарния.
Къде ще носиш тези?
- Г-н Чърчил ги желае, мадам.
Ще ги взима във Вашингтон.
Наред ли е всичко, г-жо Чърчил?
- Да, благодаря, Сойърс.
Кога ще ходиш във Вашингтон?
- Четвъртък. Моля... Какво?
Уинстън.
- Не чух какво каза.
Разбира се, че чу.
- Не се сърди.
Щях да ти кажа по-късно.
- Уинстън, ще се поболееш.
Трябва да видя президента.
- Говорете по телефона.
Искам среща очи в очи!
- Защо? Изтощен си.
Работиш по 16 часа дневно. Не...
- Те имат хората и ресурсите.
Досега успяхме да не загубим проклетата война.
Не можем да я спечелим без американците. Ето защо!
Наясно си, че Уинстън заминава за Америка.
Да, чух.
- Желая да го придружиш.
Като негов доктор и приятел.
- Малко трудно. Не ме е поканил.
Аз имам грижата да го стори. Моля те, той има нужда от грижи.
Безнадежден е в нормалния живот. Няма понятие от него.
Дори на автобус не се е качвал.
Веднъж е бил в метрото, по време на общата стачка.
Обикаляше по централната линия. Наложи се да го спасяват.
Защо ти не заминеш с него?
- Не би било добра идея.
Ще съм му пречка.
- Сигурен съм, че не е така.
Напротив. Боя се, че не съм идеалната съпруга за него.
Не мога да се грижа за него.
- Справяш чудесно.
Нима? Много мило от твоя страна.
Мисълта ми е, че той е роден за това, а аз не.
И трябва някак да се справя с това. Налага се.
Но има дни, в които се чувствам буквално изнемощяла.
Добре, ще говоря с Уинстън.
Ако ще съм му от помощ в Америка, ще замина с него.
А ти се погрижи за себе си. И ти имаш нужда от грижи.
Обсъдих ситуацията с генерал Маршал.
Съгласен е с препоръките ви.
Стратегията ни трябва да засегне първо Европа.
Радвам се да го чуя. Ситуацията в Пасифика
не е така лоша, както смятат някои.
Сингапур е непревземаем. Островна крепост.
Гарнизонът там се контролира от първокласен генерал.
Може да разчитате на Сингапур.
- Отлично.
Що се отнася до Европа...
Смятам, че е немислимо да предприемем инвазия тази година.
Съгласен съм.
- Добър човек.
Руснаците са недоволни от това, което е разбираемо.
Червената армия бива избивана.
Сталин има отчаяна нужда от втори фронт.
Казах му: "Невъзможно. Нямаме нито хора, нито оборудване.
Както виждате, г-н президент, нямам какво да крия от вас.
Старият ми учител, д-р Пибъди, ни учеше,
че развитието на цивилизацията върви винаги нагоре.
Дано е бил прав.
- Мисля, че е.
Той повлия много на цялостния ми живот.
Веднъж каза: "Да вярваш значи да си силен.
Съмнението изчерпва енергията ти. Вярата е сила."
Възгледите ми относно вярата са на път да се променят.
Като млад бях против религията.
Излагането на опасности промени това.
Независимо какво казва разумът ми,
винаги се озовавам, молейки Създателя за защита от врага.
Неохотен вярващ?
- Вероятно.
В едно съм сигурен - независимо дали си вярващ, или не,
е порочно да отнемеш надеждата на човек.
Е, как ви се стори?
- Харесах го.
Но мисля, че не толкова, колкото той хареса мен.
... нивото на Германия и Япония.
Всеки обича да играе грубо, ние също го можем.
Хитлер и бандата му нацисти посяха вятъра.
Нека сега пожънат вихрушката.
Не работете до късно, сър. Починете, чака ви тежък ден.
Нито дългата борба, нито жестокостта й ще ни изтощи.
Желаете ли още нещо?
- Къде е брендито?
На помощната маса.
- Чудесно.
Боя се, че не е "Хайн", сър, но е прилично.
По-добре от ужасното мартини.
Чудя се как президентът харесва това ужасно питие.
Всеки си има вкус, сър. Лека вечер.
Да, лека вечер.
Не ще има колебания или половинчати мерки.
Не ще има компромиси, нито преговори.
Когато предупредих французите, че Англия ще се бори сама,
независимо от действията им,
техните генерали съобщиха на премиера и кабинета им...
И на разделения им кабинет...
И на разделения им...
... и на разделения им кабинет, че до три седмици
До три седмици...
Англия ще извие врата им като на петел.
Някакъв петел. Някакъв врат.
Някакъв петел!
Някакъв врат!
Томпсън.
Какво има, сър?
- Повикай лекаря. Зле ми е.
Спокойно, сър.
Веднага ще го доведа.
Добре ли е?
- Получил е сърдечен удар.
Лек, но все пак сърдечен удар.
Трябва да лежи поне шест седмици, но това е невъзможно.
Ако американската раздуха, целият свят ще узнае
за слабото сърце на Уинстън, а това ще е катастрофално.
Никой не бива да научава. Никой.
Нито г-жа Чърчил, нито самият той.
Говори ясно, не мрънкай. Говори г-н Чърчил.
Искам да говоря с председателя на партията.
Намери го тогава! Във Франция съм. Знае номера ми.
Нека ми звънне в...
- Уинстън?
Не, размислих. Аз ще му звънна.
Утре, по това време.
Уинстън, вътре ли си?
- Да, влез.
Ще водим Мари в Биариц. Забрави ли?
Разбира се, че не.
- Какво правиш?
Нищо.
- Как така "нищо".
По-ясно не мога да го кажа. Седя си в стаята и не правя нищо.
Толкова ли си отегчен от компанията ми?
За Бога, Клеми!
- А Мери? Копнее за време с теб,
а ти не си й обелил и дума.
- Вижда ми се щастлива.
Не можеш ли да се насладиш на почивката и да забравиш
за изборите за малко.
- Не, не мога.
Седна ли на терасата, или плажа, мисля само за това.
Поне в стаята си мога да говоря с щаба на партията за новините.
Така ще съм с бистър ум и без скрити тревоги.
Знаеш, че няма какво да сториш до обявяването на резултатите.
Да, знам го, но не го усещам.
Може да е глупаво...
и знам, че е досадно,
но обичам да имам илюзията, че управлявам.
Нямате ли един генерал, който може да печели битки?
Не е за вярване! Проклета некомпетентност!
Кой е отговорен? Уверих президента Рузвелт,
че Сингапур е непревземаем!
- Изглежда гарнизонът
не е бил добре укрепен.
- Дадох му думата си!
Повечето оръдия стелят единствено към морето,
което прави редиците ни уязвими към атаки от север.
А защо не знаехме това?
- Лоша информация от разузнаването.
По дяволите! Чуйте ме, генерал Брук.
Очаквам всеки сантиметър земя да се брани.
Само така ще контролираме югоизточна Азия.
Незабавно пратете телеграма: "Войските не ще бъдат спасени,
нито населението - пощадено."
Говоря на всички ви под сянката
на тежко и всеобхватно военно поражение.
Сингапур капитулира.
Това е един от онези моменти,
в които британската раса и нация
може да покаже качеството и гения си.
Това е един от онези моменти, в който от сърцето на бедата
се изтръгват жизнените импулсите на победата.
Сега е моментът да покажем
онези самообладание и увереност,
комбинирани със свирепа решителност,
които неотдавна ни измъкнаха от челюстите на смъртта.
Чу ли Уинстън снощи?
- Да.
Куп празни приказки.
Страната не е в настроение да бъде мамена с лъскави фрази.
Нека задружно продължим напред
в бурята и през нея.
Премиерът печели дебат след дебат
и губи битка след битка.
Народът започна да говори:
"Той води дебатите си като война,
а войната - като дебат.
А Диеп, Уинстън? Забрави ли какво катастрофа бе?
Четири хил. човешки живота!
- А Малайзия?
Няма постигната ни една цел!
Премиерът упражнява страховита диктатура.
Той е най-арогантният и нетолерантен член на Камарата.
Назначи себе си за министър на отбраната.
Отговорността за текущото тежко състояние
на военните дела е негова.
Опасявам се, че ако бях изправен пред избора между Хитлер и премиера,
бих бил затруднен в избора си.
Стига с тази мрачност.
Не съм мрачен.
- Напротив.
Мрачен си, заради проваления дебат. Забрави го, Уинстън.
Никой не ги приема насериозно. Леви лейбъристки глупости.
Нима?
- Знаеш, че е така.
Знаех, че ще ме винят. И до голяма степен го заслужавам.
Помниш ли, когато веднъж ми каза,
беше на избирането ти за премиер, "Роден съм за това."?
Наистина си, Уинстън.
Случиха се прекалено много катастрофи.
Желая да ви уверя, сър, че ако желаете да отстъпя
задълженията си на друга личност, ще приема решението ви за правилно.
Ако опитваш да предложиш оставката си,
моля те, недей, ще съм радостен.
Народът се нуждае от теб, Уинстън.
Може би, сър. А може би не.
Разбира се, че да.
Аз също.
Така че се залавяй за работа и... как беше твоят израз?
Продължавай да гледаш напред?
- Точно така, сър. ПГН.
Естествено, загубата на Сингапур бе ужасен шок.
Не очаквах да падне така бързо.
- Никой не очакваше, сър.
Ако армията ни не е способна на повече от това,
ще загубим империята. Благодаря, сър.
Ситуацията в северния Атлантик е дори по-тревожна.
Адмирал Дьониц и подводниците му всяват хаос.
Не открием ли начин да защитим конвоите с доставки,
ще измрем от глад.
ПГН, Уинстън.
ПГН, сър.
Проклети подводници.
Но получих брилянтна идея за тях.
И каква е тя?
- Айсберги.
Айсберги?
- Да маскираме търговските си кораби
като айсберги.
Помисли за Титаник.
Огромни айсберги, плаващи из северния Атлантик.
Командирът ще погледне през перископа си
и ще съзре единствено айсберги.
- Айсберги, плаващи във формация,
с постоянна скорост от осем възела?
- Е, да,
ще трябва да доизгладим детайлите.
- И с пушек, излизащ от тях?
Сигурен съм, че ще сработи. Трябва само малко изобретателност.
Имаше още нещо. Да, сетих се.
Плаващи пристанища за инвазията в Европа.
Не е ли малко прибързано, сър.
Трябва да мислим в перспектива. Швабите ще сринат всичко.
Трябват ни плаващи пристанища. Няма ли пристанище, няма инвазия.
Янките мислят другояче, но грешат.
Айзенхауер няма идея как да воюва. Не е виждал активна служба.
Заминаваш ли си?
- Да, сър.
Поздрави на жена ти.
- Благодаря ви, сър.
Смятах да се отдам на дълга почивка в провинцията.
Имате ли нещо против?
Ваканция за уикенда?
Ваканции се правят в мирно време.
Промяната, обаче, е подходяща. И тъй като идната седмица
ще ходим при Джо Сталин, идеята ти за провинцията отпада.
Да, сър. Лека нощ!
Като командващ бомбардировките мой приоритет бе да проуча ефекта
от нощните атаки над Германия. Резултатите са обезкуражаващи.
Изглежда нощем сме така неточни, че почти не нанасяме щети.
Повечето снаряди попадат в празни полета.
Избиваме повече крави, отколкото германци.
Какво е решението ви?
- Прекратяване на нощните атаки,
или радикална промяна на мишените.
Не можем да се откажем от едничкото си оръжие срещу Германия.
Трябва да покажем на Сталин, че помагаме на Червената армия.
За момента се целим в конкретни мишени
и обикновено ги пропускаме. Ако ударим по-широка територия,
да кажем такава, за която знаем, че съдържа заводи, релси и пътища,
имаме по-голям шанс за успех.
- А няма ли подобна територия
да съдържа и жилища на цивилни, които работят в заводите?
Вярно е, даден брой хора ще останат без жилища.
"Без жилища"?
- Подобно на хората в Ковънтри,
Портсмут и източния край.
Това е слаб аргумент, Харис.
- Слаб? В какъв смисъл?
Говориш за умишлено избиване на цивилни хора.
Ще има морални възражения.
- Зарежи това, Атли.
В предишната война всички ползваха газ,
но никой от пораженците не се оплака.
И бомбардирането на градове бе забранено, но всички го правят.
Въпрос на тенденции - като в дамската мода.
Войната си война, Атли. Действайте, Харис.
Никога не малтретирай врага си наполовина!
Как да пусна това чудо?
- Натиснете копчето, сър.
Намира се отзад.
Изключено. Включено.
- По дяволите.
Руското посолство в Техеран, 30-ти ноември '43-та г.
Маршал Сталин вдига тост в името на приятеля си -
премира Чърчил, по случай рождения му ден.
Г-н Чърчил!
Аз желая да вдигна тост в името на маршал Сталин.
Той ще бъде белязан, знам това,
като един от най-знаменитите герои в руската история.
Вече получи званието "Сталин Велики".
Сталин Велики!
Пия и за пролетарската маса.
За пролетарската маса!
Маршал Сталин пие за консерваторите!
За консерваторите!
За хората във Франция и за шампанското им.
Маршал Сталин пие за здравето на слугата на г-н Чърчил.
Той е прекрасен пример за британския работник.
За слугата на Чърчил!
Пия за маршал Сталин,
за когото не смятах, че е толкова чудесен човек.
За маршал Сталин!
Инвазията ви в северна Франция не бива да се отлага.
Червената армия е сериозно осакатена.
Трябва ни подкрепата на втори фронт в Европа.
Маршал Сталин е загрижен, че операция "Овърлорд"
не бива да бъде отлагана.
- Маршал Сталин
трябва да проумее, че войските ни не ще бъдат готови
преди лятото на 1944 г.
Това е след шест месеца. Ситуацията може и да се промени.
Маршал Сталин не желае да дискутира отлагане.
Не става дума за отлагане.
Главният фактор е срокът, поставен лично от вас.
"Овърлорд" ще стартира в установения такъв.
Това е добре.
Смятам, че ще е неразумно да приемем такъв строг график.
Маршал Сталин казва, че Англия се страхува от битката.
Не бива да мислите, че германците са суперчовеци.
Не ще спечелите войната без битки.
- Ние се бием, и то яростно.
По суша, вода и въздух.
Инвазията във Франция е наш топ приоритет.
Ще е наше строго задължение да хвърлим всичките си сили
срещу германците.
Ама че проклетник!
- Не ви чух.
Нищо.
Томпсън.
Какво обичате, сър?
- Не мога да ги открия.
Кое, сър?
- Червените хапчета за сън.
Навярно г-н Сойръс ще знае, сър.
- Не, той сигурно е заспал.
Проклета музика.
Остани при мен, Томпсън.
- Както обичате, сър.
Изтощен съм.
Изтощен телом и духом.
Изживявате напрегнати времена, сър.
Всички тези конференции, пътувания - това е изтощаващо.
Така е. Знаеш ли колко съм пропътувал от началото на войната?
180 хил. километра.
Някой го е пресметнал.
Общо 33 дни по море
и 14 дни по въздух.
Време е да се поспрете, сър.
Понякога си мисля, че хората ще унищожат човечеството,
ще затрият цивилизацията.
Европа ще бъде безлюдна
и отговорността за това ще бъде търсена от мен.
Нещо друго, мадам?
- Не, благодаря.
Понякога, когато спи,
можеш да видиш как навярно е изглеждал като дете.
Родителите му го игнорираха. Знаеше ли това?
Обичаше ги така силно, а те го зарязаха.
Казват, че той е фигура от миналото,
с която лейбъристите изобразяват бъдещето.
Любовта му към Англия ми се струва безгранична.
Това е идеал, възглед...
Нещо, което той е решен да брани на всяка цена.
Той е като Камелот.
- Да, ако щеш.
Вероятно тази Англия никога не е съществувала.
Но ако той не вярваше в нея,
никога нямаше да открие силите да спечели войната.
Добър ден, Харис. С хубава кола си се сдобил.
4 литров двигател, "Ванден Плас" шаси. Вози приказно.
Миналата вечер на път за дома ме спряха за превишена скорост.
"Можеше да убиете някого!", рече полицаят.
"Млади момко" - отвърнах аз, "всяка вечер убивам хиляди хора."
Добър вечер, Пъг.
- Добра да е. Как беше пътуването?
Осем дни преди датата крайбрежна зона тук
ще бъде затворена, а войските - по лагерите си.
Посолствата ща имат забрана за външна комуникация,
за да се избегне пробив в сигурността,
което ще бъде катастрофално.
Трябва да говоря с адмирала за настаняването ми
на крузера "Белфаст".
- Настаняване?
Реших да пътувам с войските в деня.
- Какво?
Нарича се морал.
Висок морал - гарантирана победа. Казват, че ме бива в морала.
Сър, ако ми позволите...
- Решил съм го. Сменете темата.
Премиерът е решен да замине във Франция с войските.
В деня на операцията?
- Да.
Трябваше да се досетя. Поставиш ли го пред опасността,
бъди сигурен, че ще тръгне към нея.
Благодаря, че ме осведоми, Джок. Ще видя какво мога да сторя.
Насам, г-н премиер.
Благодаря, че се съгласи на тази внезапна визита.
Взех важно решение
и искам ти да уредиш нещата.
- Разбира се, сър. Какво обичате?
Смятам за редно аз, като крал,
да замина за Франция редом с войските ни...
Искате да кажете...
- В деня на операцията.
С първата вълна войници.
Ще пътувам в един от десантните кораби с момчетата.
Простете, сър, но това е невъзможно.
- Защо?
Защото навярно ще бъдете убит.
Имам заместник, Уинстън.
За разлика от теб.
Да прекратим дискусията.
Това беше, сър. Свърши.
Погнахме мръсниците, сър.
Хората ни скоро ще са в Берлин.
Кажи ми, Бъни,
вярваш ли в живота след смъртта?
- Живота след смъртта, сър?
Мисля, че вярвам.
Завиждам ти за това.
Дворец "Ливадия", Ялта. 4-ти февруари '45-та г.
Ето го.
Франклин, добри приятелю,
трябва да поговорим насаме за бъдещето на Полша.
Не можем да говорим с Джо Сталин край нас.
Нека обядваме заедно.
- Графикът ми е пълен.
А и да си призная, полският проблем е далеч от кръгозора ми.
Не смятам, че разговор с чичо Джо
ще бъде изгоден за дългосрочните перспективи за мир.
Заповядайте, господа.
Извини ме, Уинстън, трябва да се подготвя за проклетата снимка.
Трябва да направим нещо. Въпрос на чест е.
Кое?
- Полският проблем.
Хората казват, че сме обявили война на Германия,
понеже тя нахлу в Полша. Не можем да стоим и гледаме
как Русия прави същото.
- За Бога!
Какво очакват хората? Да започнем нова война?
Насам, господа.
Най-новите новини, сър.
Не разбирам държанието на Франклин.
Рузвелт и Сталин имат силата.
Никой мъж не е изучавал по-усърдно капризите на любовницата си,
отколкото аз изучих тези на Франклин Делано Рузвелт.
Това е въздушно нападение без паралел в историята.
Целта е била Дрезден.
Терор, слизащ от небесата.
Дрезден е вече куп руини.
Разрушен тотално.
Източници твърдят, че над 58 хил. души са загинали,
а 180 хил. са загубили работата си.
Това прави близо 250 хил. работници по-малко за Германия.
Огромен успех за въздушните рицари на Алианса.
Война...
която трябваше да е жестока и великолепна,
се превърна в жестока и жалка.
Някога е имало малък брой добре обучени професионалисти,
които са извоювали каузата на народа си.
Тези мъже...
... храбреци, са получавали непрестанни овации от нацията си.
Сега...
имаме цели общности, включително жени и деца,
вкопчени едни срещу други в брутално взаимно изтребване,
оставили само група служители да плащат сметките им на месарите.
Извини ме, Атли, какво казваше?
Щях да предложа дискусия, относно дневния ред по време на мир.
"Ътуот" доклад за градоустройството.
Какъв доклад за какво?
- "Ътуот", сър.
Не съм го чувал.
- Пратих ви меморандум,
засягащ реакцията на опозицията миналата седмица.
Какво се е случило миналата седмица? За жалост не помня.
Дори не помня какво закусих сутринта.
Имаш ли кибрит? Благодаря!
Когато бях момче...
В училище имах невероятна памет. Феноменална.
Взех награда за рецитал на "Баладите на древен Рим".
Макуоли.
Цялата. Знам я цялата. Отначало докрай.
Взех награда за нея.
"И продума тогава храбрият Хораций, капитан на портата:
"Всички люде на таз земя рано или късно застига ги смъртта.
А нима има гибел по-добра дошла от нечия безстрашна ръка
в името на твоите деди и храмовете на боговете твои?"
Е, добре. Да продължим.
Какво казваше, Атли?
Съжалявам, че ви будя, сър!
По дяволите, капитан Пим! Какво искате, за Бога?
Съобщение от щаба на генерал Айзенхауер, сър.
"Актът за безусловна капитулация без подписан тази сутрин в 02:41.
Войната в Европа приключи."
- Дай да видя.
Пет години ми носиш само и единствено лоши новини.
Сега с един удар изкупи вината си.
Сър.
Бъкингамският дворец, 9-ти май 1945-та г.
Ела, Уинстън.
Това е неочаквана и доста неприятна новина.
Нека обясня...
- Няма нищо за обяснение.
Искаш разформиране на коалицията, преди да сме победили Япония.
Не го желая лично аз. Партията настоява.
Да, левите мръсници.
Щом искат избори, да ги правят! Майната им!
Не е само левицата, Уинстън.
Британският народ желае различно бъдеще.
Иска пълна заетост и добра социална държава.
Щом Англия го желае, трябва да бъдат свикани избори.
Много добре. Както желаеш.
Е, прочете ли речта ми?
Да.
И какво мислиш?
Не е от най-добрите ти.
- Какво й има?
Намирам я за доста скучна.
Скучна?
- И един пасаж не ми допада.
За забраната от социалистите на свободната реч.
"критичен изказ на публично недоволство."
И какво му е?
- "Това донякъде граничи
с формата на Гестапо." Грешно е да ползваш тази дума.
Пасва на контекста.
- Речта ще се излъчва, Уинстън.
Хиляди лейбъристи ще я слушат - мъже и жени, борили се с нацистите
и Гестапо цели пет години! Това ще ги ядоса.
Клеми, знам от какво се нуждае тази страна.
Първо - банкрутирали сме.
Имаме дълг от 3000 мил. лири.
Освен това ни грози заплаха от комунизъм.
Заплаха, страшна, колкото Хитлер, ако не и по-страшна!
Хората ми се довериха тогава, ще го сторят и сега.
Нещата се промениха. Войната промени всичко.
Нещата може и да са се променили, но не и аз.
Това иска народът - защитата и мощта на опитното правителство.
Благодаря за съвета, Клеми. Но в случая няма да го приема!
Приятели, трябва да ви кажа, че политиката на социалистите
противоречи на британската идея за свобода.
Никое социалистическо правителство не ще допусне свободен,
остър и критичен изказ на публично недоволство.
Това донякъде граничи с формата на Гестапо...
но, разбира се, по-хуманно настроена.
Това са глупости!
- Простотии!
Това би погазвало общественото мнение в зародиш.
Нека социалистите живеят в утопиите си,
или в кошмарите си. Нека ние се погрижим домовете,
в които всеки войник ще се завърне,
е благословен със скромно, но достатъчно охолство,
добре ограден и опазен от беди.
Нека се погрижим британците да бъдат свободни
сами да планират своя живот
и живота на обичаните си.
Слушайки снощната реч на премиера,
в която той се подигра с политиката на Лейбъристката партия,
изведнъж осъзнах каква бе целта му.
Той показа страх, че онези, които го следваха през войната,
ще се лишат от честта да го следват и занапред.
Аз му благодаря, че ги разочарова така старателно.
Ето го и него.
Къде е мама?
Сигурно е забравила нещо. Ще проверя.
Клеми!
Клеми!
Какво правиш?
- Сбогувам се с гледката.
Прекрасна е тази сутрин.
Така е.
Всичко е опаковано.
Готови сме и чакаме.
Добре.
Какво има?
- Нищо.
Кажи?
- Нищо.
Кажи ми, моля те.
Боя се да се върна.
Боя се.
Ще дойдем отново тук, обещавам.
Ще се върнем есента.
Може да посетим Ривиерата, Монте Карло.
Ще наемем нечия вила.
- Уинстън.
Може да се върнем и тук. Харесва ти, нали?
Няма значение къде ще заминем.
- Да, права си, няма.
Може да си седим в Чартуел. Най-добре ще е.
Изобщо не ме разбираш, нали?
Още пет години на ул. "Даунинг" ще те погубят.
Глупости! Чувствам се чудесно.
Ще погубят и мен.
Защо? Нима искаш да загубя изборите?
Не, разбира се, че не.
Защото не го вярвам.
- Не казвам това.
Взирам се в бъдещето и гледката ме плаши.
Хамърсмит - победа за лейбъристите.
Уигън - победа за лейбъристите.
Лийдс - лейбъристите.
Бароу - победа на лейбъристите.
Нюкасъл - отново лейбъристите.
Фулъм - лейбъристите.
Ужасно съжалявам, сър.
Имат пълното право да гласуват, както желаят.
Това е демокрацията.
Именно за нея воювахме.
Сър, мой дълг е официално да подам оставката си
като ваш министър и да ви посъветвам да поканите г-н Атли
да формира новото правителство.
Благодаря, г-н премиер. Моля!
Уинстън,
желая да приемеш Ордена на жартиерата.
Той е, както знаеш, най-високият рицарски орден,
който монарх може да връчи.
Ваше величество,
това е изключителна чест за мен.
И макар да съм трогнат, трябва да откажа.
Как да приема почетния Орден на жартиера,
когато народът на Англия ми даде Орденът на ритника?
Ще...
Ще ми липсват срещите и разговорите ни.
Чувствам, че...
Чувствам, че станахме приятели.
Благодаря, сър.
Аз чувствам същото.
Вижте кой е тук, сър. Сър!
Привет, сър.
Джок! Радвам се, че те виждам.
Дано не се натрапвам.
- Не, не, сбогувах се
с началник-щабовете.
Никога вече не ще гледам през този прозорец.
Ще ми липсва.
Скоч, Сойърс. Как си, скъпи Джок?
Как е новият премиер.
- Изненадан от победата.
Също като чичо Джо Сталин.
Не проумява защо не поправим резултатите.
Скоч, моля, Сойърс.
Колата ще пристигне до минута, сър.
- Добре, добре.
Къде ще ходите?
- Къде ще ходя?
На театър. Знае това, просто се държи странно.
Г-жа Чърчил ще го води на чудесна пиеса от Ноел Кауърд.
Кажи й, че няма да ходя.
- Ще отидете, естествено.
Ще я харесате.
Дано не ме смятате за нелоялен, сър.
Нелоялен?
- Работейки за г-н Атли.
Че за кого да работиш?! Личен секретар на премиера,
това е работата ти.
Атли постъпи много достойно.
Позволи да останем тук, докато подготвят в Чартуел.
Отказах му, надявам се любезно.
Мисля, че армията бе против мен. Загубих гласовете им.
Това не може да се каже...
- Сигурен съм!
А мислех, че съм им служил добре.
Получих писмо от Джак Сийли, държавен секретар
през Първата Световна Война, сега пенсионер.
Много мило писмо.
Разстроен е от изборите.
Пише, че това е краят на света...
... на нашия свят. Навярно е прав.
Всички неща, които ценя най-силно, изглежда се изплъзват -
империята, зачитането на стария ред.
С Джак бяхме съученици.
Прекрасен човек.
Помня, че го видях в Южна Африка, по време на Бурската война.
Бях кореспондент на "Морнинг поуст".
Зазоряване, красив изгрев.
Яздех понито си по полето, когато видях
колона от британската кавалерия да приближава. И там,
сам, 20 метра пред хората си, яздейки черен кон,
беше Джак Сийли.
Полковник Сийли по онова време.
Той олицетворяваше всичко онова,
що се наричаше мощ на британската империя.
Чувствам се самотен без войната.
Мога да я преживея отново.
Цялата война?
1940-та. Само 1940-та.
Не ми е до някаква идиотска пиеса.
Защо, за Бога, го предложи?
Проклет кошмар!
Няма да идвам.
- Какво?
Кажи на шофьора да ме прибере.
- Моля те, Клеми.
Твоя бе идеята за проклетия театър.
- Нека се прибера, ти върви.
Моля те, недей.
Добър вечер, г-жо Чърчил.
Не мога да продължавам така. Не мога.
И няма да го сторя.
Приятна вечер, сър!
Какво прави напоследък? През последните години?
Пътувах малко. Обиколих света, след като ти...
Да, да, знам.
В Китай навярно е доста интересно.
- Доста голямо.
А в Япония?
Доста малко.
Ще те открия един ден,
от лунна светлина озарен.
Сякаш изваден от съня, който сънувам.
И крачейки към теб,
нежна усмивка обагря твоя лик,
усмивка, траеща само миг...
Дами и господа, имаме огромната привилегия
тази вечер в театъра
да ни гостува спасителят на нашата нация.
Уинстън Чърчил.
Браво!
- Браво!
"Във война - решителност, при провал - упорство,
в победата - великодушие, в мир - доброта." Уинстън Чърчил
Превод: vortex