The Professionals - Season 1 (1977) (The Professionals - 1x01 - Private Madness Public Danger.srt) Свали субтитрите
Иглата трябва да се стерилизира.
ПРОФЕСИОНАЛИСТИ
Участват: Гордън ДЖАКСЪН
Мартин ШОУ
Луис КОЛИНС
По идея на Брайън КЛЕМЪНС
І сезон, 1 епизод "Несбит срещу нацията"
Режисьор Дъглас КАМФИЙЛД
Черно, нали? Пак ли има махмурлук?
Г-н Милър винаги започва деня с черно кафе.
Знам, да. По-добре му занеси 2. Днес има среща на борда.
Да започваме без него.
- Изключено.
Основната точка за разглеждане е биологичният ни отдел.
Без Милър няма смисъл.
- Вече прекалява.
Г-н Милър. Вече можем да започваме.
Какво има, Тед?
Какво ще кажете за поведението му днес?
Не съм го виждал така преди.
Какво има, Тед?
- Небето е много голямо.
Боди, Дойл, спрете за момент.
"Уърлд Кемикъл продъктс". Човек е паднал от седмия етаж.
Това е работа на полицията.
- Скочил е.
Това си е негова работа.
- Някой го е дрогирал.
Както и половината персонал.
Това е работа на Отдела за наркотици.
Вие да не сте дует?
- Ти ни направи такива.
Нещо друго, сър?
Загиналият има ниво на сигурност ХА, затова ние ще се заемем.
Затова тръгвайте натам, и по-живо.
Нямаше как да го спрем, всичко стана много бързо.
Г-н Харви?
- Ето го.
Добро утро.
- Пети отдел. Дойл, това е Боди.
Разкажете ни, моля.
- Какво да ви разкажа?
Като начало за мъртвия.
- Казва се Тед Милър.
Оглавява биологичният ни отдел.
- Работи по специален проект...
на правителството, строго секретен. Какво точно се случи?
Влезе в стаята и скочи от прозореца.
Не може да влизате.
Ще те убия, Харви! Мразя те, ще те убия!
Бедният Хоскинс. Явно е халюциноген от рода на ЛСД или АДХ.
Произвеждате ли подобни тук?
- Не.
Тогава кой го е внесъл и разпространил?
Какво са яли или пили?
- Или дишали?
Което вие да не сте?
- Вероятно е от кафето.
В смисъл?
- Много просто.
Г-н Милър винаги започва деня с кафе.
Откъде взимаш кафето, скъпа?
Вода от чешмата ли ползваш?
- Не, има кафе машини на всеки етаж.
Трябва да ги изследваме.
- Първо да ги запечатаме, бързо.
Момент, може да го направите и тук. Ние сме химическа компания.
Имаме лаборатория, Къмингс е нашият лаборант.
Е, г-н Къмингс?
- Тази машина е пипана.
Какво е, АДХ?
- Да, АДХ.
Здравей, Сюзън.
- Копеле!
Ключовете. Благодаря.
Не ми каза какво си намислил!
Доколкото си спомням, беше заета да се дрогираш.
Тед Милър и едно момиче са мъртви.
Ще им кажа...
Ако им кажеш, ще натопя и теб за съучастник.
Но в затвора няма дрога, нали знаеш, Сю.
Нуждаеш се от мен.
И то много.
Аз съм златната гъска, не можеш да ми строшиш врата.
Вземи си ключовете.
Вземи ги, Сю.
Сега се махай!
По-силно е от ЛСД, нали?
- 10 пъти. Вкарано е от тук.
Ключалката се разбива лесно.
- Но не е била разбита.
Филтърът е махнат и водата е отровена.
Кой държи ключовете?
- Сюзън Фентън, кетъринг мениджър.
Изпарила се е набързо.
- Къде...?
Алдърстоун Авеню.
- Само те пробвам.
Ало?
- Сътън, слушай сега.
Сюзън Сътън има нужда от доза сега у тях.
Голяма доза, Сътън. Нали разбираш.
Чуваш ли се какво говориш?
- Да.
Сбъркал си човека, Несбит.
- Не, на точния човек съм.
Имаш нужда от продукта, който правя.
Нали не искаш да ти спра доставките.
Не.
- Добре. Тогава се заемай.
Кой казва, че Дядо Коледа не съществува?
Какво има?
Не знам.
Добрата кредитна карта отваря всички врати.
Със шперц е по-евтино.
Не ставай.
Г-ца Сюзън Фентън, нали? Аз съм Боди, това е Дойл.
Липсвахте ни в компанията.
- Тя е смутена, нали така?
Знаеш, че е от кафето.
Кафе машината, чийто ключове държиш?
Нямам нищо общо с това?
- Да сме казвали такова нещо?
Не.
Само се чудехме дали някой друг не е имал достъп до ключовете.
Ами...
те бяха в офиса ми.
- Не.
Съжалявам, не мога да се съглася, сигурен съм, че винаги са в теб.
Явно информацията ни е вярна.
Изморена съм.
Много съм изморена.
Изморена си, значи?
От колко време се дрогираш, Сюзън?
Достатъчно, за да нямаш здрава вена.
По-добре да я отведем. Не е на себе си.
Ударихме кьоравото, Боди. Момиче с лоши навици и ключ за кафе машина.
С подобен навик е способна на всичко.
Наистина на всичко.
Ще я изчакаме да се свести от дозата.
Тогава ще си каже всичко.
Ако въобще се събуди. Дрогата е концентрат.
Викай линейка, бързо.
Ще прескочи ли трапа?
- Трудно е да се каже, сър.
Луда работа.
- Няма да споря с теб.
Имаше един, като пристигнахме. Сигурен съм, че е той.
Ерик Сътън, нарко дилър. Стой с нея.
Стой с нея...
Ти.
Браво.
- Сега ми го подхвърли.
Искаш ли да заемеш мястото му?
Ясно, че не искаш, затова никой да не мърда.
Сега ще си побъбрим.
Пусни нещо силно на джукбокса.
Какво искаш, Дойл?
- Информация.
Аз не съм голямата работа като теб. Само гоня пласьори.
Ерик Сътън?
От месеци го преследвам.
- След като мине през мен,
можеш да го гепиш за убийство.
- Убийство?
Или опит за убийство.
- Е, все е нещо.
Поне няколко годинки няма да е на улицата.
Не разполагам с време, Бени.
- А аз не разполагам със Сътън.
Но за теб ще го намеря.
- Наздраве.
Рей. Забрави нещо.
Къде го искаш?
- Където да се вижда.
Съжалявам, Бени.
И благодаря.
Сър.
- Благодаря.
Ще оживее ли?
- Бог знае.
Да, но в момента му нямам номера да му звънна.
Какво казаха лекарите?
Ако беше състезателен кон, щеше да е на опашката.
Лоша работа, а?
- Да. Дозата й би убила мамут.
Каза ли нещо?
- Не.
Може би ще каже.
- Може би.
Красиво момиче. АДХ.
- Смива ти мозъка, в кафето.
Вече знаем защо. От час насам искането им е при премиера.
Какво искат, пари ли?
- Де да беше така.
Идеалисти. Господ да ни пази от тях.
Нищо не споменава за това.
- Към мен е благосклонен.
Какви са исканията им?
- Да спрем производството
на химикали за биологично оръжие и да унищожим всичко налично.
Подписано ли е?
- Не.
Краен срок?
- Няма. Скапан идеалист.
Докато го заловим, ще направи още поразии.
Остани с нея. Ще наредя проверка на водохранилищата.
Водохранилища?
- По-голямо е от кафе машина, нали?
Брадшоу.
- Да, сър?
С колко хора разполагаме?
- 30, сър.
30?
- 9 са на онова отвличане.
Трябва да използваме външни хора.
Ще ти прочета списъка на водохранилищата.
Какво, сър?
- Водохранилища.
Джордж...
- Кой е Джордж?
Не знам.
- Джордж...
Тук до теб съм, Сюзън.
Джордж. Не може да бъде.
Беше котката ми.
Бяла персийска.
Няма го вече.
Аз съм следващото добро нещо.
Не съм бял и пухкав, но доста момичета искат да ме свалят.
Не заспивай, Сюзън. Кажи ми за Джордж...
Кажи ми за него.
Не беше по моя вина.
- Трябва да ми кажеш за Джордж.
Млъквай. Искам да знам за Джордж, Сюзън.
Моля ви, г-н Боди.
- Прегазих го с колата си.
Поплачи си, хайде.
Ранобудник.
- Добро утро.
Какво ще обичате?
- Половинка, от горчивата.
Рано ли е за сандвич?
- Правя ги сама, минутка само.
Няма проблем.
- Със сирене или с говеждо?
Моля?
- Със сирене или с говеждо?
С говеждо, моля. Благодаря.
Искате ли туршия или...
Обади се, Дойл.
Здрасти, Бети.
- Бени се обади, открил е Сътън.
Разбра ли?
- Идеално. Къде е той?
Кабаре "Риц", служебния вход. Повтарям, служебния.
Разбрано.
Ясно.
В щаб квартирата се е получило второ анонимно обаждане.
Казал е, че ще има втора демонстрация.
Къде?
- "Черният бик" в Марлоу.
Разпространи го до всички.
- Казал, че е твърде късно да спре.
Време е, дами и господа, моля ви.
Казах, време е, моля ви.
Какво правиш, бе?
- Имаш нещо да ми казваш ли?
Мръсен пияница!
Изобщо не знам как ще кара.
- Беше ми приятно, Ричард.
Всичко хубаво. Довиждане.
Тук ли е?
- Да. Нека изчакаме малко.
Защо?
- Има следобедно стриптийз шоу.
Завесата ще падне след минути. Сътън си има клиентка.
Да влезем и да го спипаме.
- Ще стане, само да падне завесата.
Защото след това тази съблекалня ще бъде пълна със...
Птици.
- Точно.
Ще има голям безпорядък и много изскубнати пера.
Да почакаме малко?
Съгласих се.
Така обичам да действам.
Край на втори урок.
Беше страхотна, скъпа, наистина.
Благодаря, Пам.
Как сте, г-н Сътън?
- Чакайте, какво има?
Изчезвай!
- Твой е.
Благодаря, Бени.
- В какво ме обвинявате?
Това какво е?
- Пробутаха ми го, нали видя.
Да, така беше.
- Защитаваш си пласьора, а?
И така, обвинението?
- Няма.
Тогава защо ме закопчахте?
- Среброто много ти тича.
Знам си правата. Щом няма обвинение, ме разкопчайте.
Да, но ако си имаш работа с полиция. Той не е от полицията.
Не е ли? Тогава...
- Пети отдел. Хайде.
Бени.
- Мисля един от нас да остане,
за всеки случай.
- Да.
Любимият ми арест.
Каули.
- Форбс е, прочете ли ултиматума?
Да, сър. Сега държа копие от него.
- Очевидно е чисто луд.
Наистина е луд, сър.
Смятам, че ще изпълни заканите си, и имам чувството...
Не ме интересуват чувствата ти. Направи нещо по въпроса.
Да, сър.
- Спри го.
Ще опитаме.
- И по-бързо.
Да?
- Хванах Сътън, в залата за разпит е.
Идвам и аз.
Поплакахме си, поспахме си,
хайде вече да си поговорим.
Лекарят каза, че кризата е минала и можем да поговорим.
Кой сте вие?
Да кажем, че съм добър самарянин.
Вие сте експерти, виждам го.
Надушвам експертите отдалече. Особено вие.
Няма да постигнете нищо.
Няма да можете да ме осъдите.
И преди съм имал работа с експерти.
Скалпираха ме.
Експерти от моята страна на оградата.
Да не мислите, че вие ще успеете, след като те се провалиха?
Мисли, че сме в безизходица.
Последния път, когато бях в безизходица, Дойл,
беше на една Нова година преди доста време.
Още си спомням ужасното главоболие. Оттогава не съм бил така.
Сътън е дилър. Чувал ли си за пристрастен дилър?
Намери ми спринцовка и хероин.
Нали познаваш Тед Милър и младото момиче?
Тя беше само на 18. Знаеш ли това?
А ти, Сюзън, едва не умря, защото те го поискаха.
Аз не съм виновна.
- Знам, че е така.
Ако го допуснем, ще стане много страшно.
Хиляди хора ще умрат.
Можеш да го спреш, Сюзън, кажи ми имената им.
Чувате ли ме, г-н Сътън? Имена. Или име.
Предполагам, не сте участвали във война, г-н Сътън.
Явно не. Аз бях в няколко.
Най-лошата беше срещу варварите.
Но британците сме много адаптивна нация.
Бързо изучихме варварството.
Един ден възникна проблем.
Дали пътят пред нас е миниран?
Имахме пленници, но не искаха да ни кажат.
Затова ги принудихме да вървят пред нас.
Първоначално си помислиха, че няма да дръзнем.
Но човекът най-отпред хвръкна.
Ето така.
Да си миночистач е много гадна работа, г-н Сътън.
После втория. След него третия.
След това проговориха.
Вече разбраха. Шокираща история.
Все още като се сетя, потръпвам. Но нямаше друг начин.
Нямаше друг начин да се спасят стотици животи.
Склонен съм отново да се шокирам, ако се наложи.
Ще ви вкарам в собствения ви капан, г-н Сътън.
Ще ви направя нарко зависим.
Бърз курс по пристрастяване, стоката ни е екстра качество.
Ще станеш гнусен, хленчещ, готов на всичко наркоман.
Погледни ме, Сътън!
Помни случката с минирания път.
Съмняваш ли се, че ще сторя това, което ти казах?
Навий му ръкава.
- Не!
Дръж му ръката.
- Чарлз Несбит!
Несбит?
- Поиска ми ключовете, не знаех.
Повярвайте, не знаех.
- Вярвам ти.
Каква е ролята на Сътън?
Когато Сътън губи работата си като химик,
Сътън му предлага препитание.
Да, на пазара за твърда дрога, който той държи.
И да финансира налудничавите му проекти. Страшна комбинация.
Ще стане, ако не хванем Несбит до 17:30.
Така пише в ултиматума до премиера.
Публично изявление от страна на правителството
за прекратяване на изследванията в областта на био оръжията.
Трябва да стане в 17:30.
- Или?
Ще атакува някой от големите градове с АДХ.
Новини.
Правителствените съкращения в отбраната
се приеха от всички партии.
Как разбрахте?
- Няма значение. Несбит!
Оранжевата цистерна.
- Да, прикривай ме.
Хайде!
Каули на централа, обади се.
- Слушам.
До всички екипи - Чарлз Несбит.
Кара бронзов Форд Кортина, номер... номер?
ХУЛ - 78К.
- Посока запад покрай Марлоу Роуд.
Въоръжен е. Преградете му пътя и го задръжте.
Колата е оправена.
- Часът е 16.
Имаме още час и половина.
- Не, по-малко.
Ако се наложи да казвам на премиера да прави изявление
заради ултиматума на лудия, няма да чакам последната минута.
Не можем да се осланяме на това. Още час и ще направим каквото иска.
И ще позволим на всеки луд да си развява байрака.
Къде сме виждали това преди?
- Сюзън Фентън.
Там се запознахме. В спортния клуб на компанията.
Не знам кой го беше поканил, но там се запознахме.
Карали сте заедно водни ски.
- Къде го правехте?
В клуба. Водохранилището.
Стреляме напосоки.
- Това е единственият ни коз, сър.
Не, сър, не съм виждал никого. Тишина и спокойствие.
Никой ли не е бил тук?
- Наблизо не.
Този път сгрешихме.
До 17:30 няма да стане нищо, сър.
- Вече е 17 ч., стига толкова.
Искаме поне да претърсим района.
- Говорим за стотици хиляди животи.
Хайде, сър, само няколко минути.
- Няколко скапани минути. Да вървим.
Чакайте! Боди!
Стой на място! Пусни оръжието!
Добре ли си?
- Да.
Знаеш ли, не усетих да стреля по нас.
С това не можеш да пропуснеш.
- По какво се е целел?
Мина покрай мен, някъде над водата.
Да идем и да разберем.
Чарлз Несбит.
Всичко свърши, г-н Несбит.
- Моля?! Та то още не е почнало!
Рампата за водни ски, на 3 ч. от центъра.
Виждам. Ето къде е стрелял.
Какво има?
- На рампата има някаква мишена.
Не е само това. Виждате ли жиците?
Свързано е с нещо под водата.
Един от варелите е пълен с АДХ, нали, Несбит?
Вече е много, много късно.
Сигурен съм, че е време закъснител.
Уцелваш мишената и го задействаш, нали, Несбит?
Да имаш време да избягаш.
- Защо не идете да проверите?
Отиваме. Идваш ли, Дойл?
- Да.
Грижете се за нещата ми, сър.
Имаме нужда от консултант. Тръгвай, хайде.
Да се обадя ли да запечатат водохранилището, сър?
Нямаме време, това ще избухне всяка секунда.
Боди, Дойл, върнете се, няма време!
Каули на централа.
- Да, г-н Каули.
Дайте ми пряката линия. Искам да говоря с премиера.
Премиерът на линия, сър.
- Г-н премиер?
Г-н Каули?
- Бихте ли изчакали 60 секунди, сър?
Наистина има устройство.
- Идеално, добър ли си в молитвите?
Не бой се, може да не се наложи.
Видя ли го?
- Не можах, само го напипвам.
Има някаква връзка и тапа.
Много е твърдо, нямам опорна точка.
Задръж малко.
Внимателно. Напипа ли го?
Да, давай да го завъртим.
- Опитвам се.
Мисля, че се движи.
- За Бога, не!
Има защита срещу въртене.
Фалшивата капачка се върти по часовниковата стрелка.
Истинската, под нея - срещу часовниковата стрелка.
Нали чу какво каза.
- Срещу часовниковата стрелка.
Има прекъсвач!
Прекъсвач, ясно...
Недей да правиш така, Боди. Ама че си.
Успяха, сър.
Каули е, сър. Няма нужда да правите изявлението.
Браво на вас.
- Внимавайте, сър.
Не сме свикнали на подобни ласкателства.
Нервен ли си, Боди?
- Водата е адски студена.
Ударете по един скоч да се сгреете.
- Да, с медицинска цел.
Точно. Защо не се подчинихте на заповедта ми?
Не се чуваше от двигателя, сър.
- Точно така.
И двамата ме чухте идеално.
При дадените обстоятелства ще съм снизходителен.
Но ако всеки в Пети отдел прави така, къде ще му излезе краят?
Ще настъпи безпорядък.
- Вероятно.
Ще се върнем векове назад.
- Дори и това.
Да не се повтаря повече. Важи и за двамата.
Превод и субтитри Христо Лишев
Translator's Heaven 2009